Военни самолети и гигантски подводници и беззащитни под натиска на техните оръжия търговски пътища и градове. След края на Първата световна война,  светът е имал предчувствие, че следващата война ще бъде по-ужасно клане . Тези страшни прогнози не успяха да предотвратят новия световен конфликт, но успяха с голяма точност да предскажат доминацията на ВМС и ВВС в бъдещата [...]

доживя и този блог да пиша освен за куклен театър и за театър не за деца - новата постановка на Лилия Абаджиева в Театър София - Парижката Света Богородица - един грандиозен спектакъл, с 25 души на сцената, модерно поднесена класическа драма, много добър Калин Врачански за Квазимодо, раздвоена публика ...

В Официален вестник на ЕС  е публикувано съобщение за решение на Съда (голям състав) по Дело C-610/10 Европейска комисия/Кралство Испания.

Решението е интересно, защото илюстрира реакцията на Съда към държава, която не изпълнява решенията му, в случая по отношение на неправомерна държавна помощ.
1. Като не е приело всички мерки, които предполага изпълнението на Решение по дело Комисия/Испания (C-499/99) относно възстановяването на помощите, които с Решение на Комисията са обявени за неправомерни и за несъвместими с общия пазар, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по  член 260, параграф 1 от ДФЕС.

2. Осъжда Кралство Испания да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция в размер на 50 000 EUR за всеки ден забава в прилагането на мерките.

3. Осъжда Кралство Испания да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно платимата сума от 20 милиона евро.

В Официален вестник на ЕС  е публикувано съобщение за решение на Съда (голям състав) по Дело C-610/10 Европейска комисия/Кралство Испания.

Решението е интересно, защото илюстрира реакцията на Съда към държава, която не изпълнява решенията му, в случая по отношение на неправомерна държавна помощ.
1. Като не е приело всички мерки, които предполага изпълнението на Решение по дело Комисия/Испания (C-499/99) относно възстановяването на помощите, които с Решение на Комисията са обявени за неправомерни и за несъвместими с общия пазар, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по  член 260, параграф 1 от ДФЕС.

2. Осъжда Кралство Испания да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция в размер на 50 000 EUR за всеки ден забава в прилагането на мерките.

3. Осъжда Кралство Испания да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно платимата сума от 20 милиона евро.

Вестник „24 часа” съобщава в почивния съботен ден нещо екслузивно, което нито външно министерство на България, нито която и да е друга медия ни каза в работно време: че Иран изтегля посланика си Голамреза Багери от София и най-вероятно ще свали нивото на дипломатическата си мисия у нас.
Вестникът явно има близки отношения с иранското посолство, което е видно и от преразказа на иранската позиция. Как иначе да си обясним факта, че на пресконференцията си в петък същият посланик не спомена нищо подобно пред българските журналисти. Ако е искал и ако по онова време е имало решение за такава стъпка, е щял да го каже. Но по някаква причина е „запазил” новината за един български вестник, който му е симпатичен ( за да не кажа „доверен”, че може да прозвучи недобронамерено).
„24 часа” не обяснява ( чрез цитат на посланика, а само добавя , че това се случва след посочването на „Хизбулах” като съпричастна към атентата от 18 юли 2012 г. край Бургас) какво налага Иран да е сърдит дипломатически на България.
Поради липса на коментар към тази информационна екслузивност, поднесена с явната благосклонност към позицията на иранското посолство, ще си позволя все пак да добавя въпрос, който малко ми липсва във вестника.
Защо Техеран изтегля посланика си от София? Нали самата шиитска организация „Хизбулах” не спомена изобщо България в единствения си официален коментар на събитието. И управляващите аятоласи не реагираха срещу София, а посочиха Израел като „отговорен за кампания срещу Иран”?
Освен това, както Иран, така и „Хизбулах”, отричат да имат материално взимане-даване, макар да се твърди по цял свят, че иранските разходи по издръжката на „Хизбулах” годишно са минимум 100 милиона долара.
Ако Иран е прав да заявява, че НЕ финансира „Хизбулах”, а ливанската партия просто симпатизира на хомейнизма ( и неговата цел да бъде унищожен Израел), защо тогава Техеран прави резки дипломатически ходове, поставяйки отношенията си с България на по-ниско ниво, макар на пресконференцията тук посланик Багери да декларира, че за неговата страна България е „приятелска страна”?
Всички знаем отговора, но задавам тези въпроси защото те имат отношение към абсурдното отричане на световно известния факт за „Хизбулах” като скъпо платен инструмент на иранското влияние в Близкия изток. Това, че и двете страни в тази симбиоза отричат факта, не го прави нелегитимен. Съответно всеки може да си направи извода за отричането на други факти, свързани с иранската роля и тази на нейното ливанско протеже във връзка с терористичния акт на летище Сарафово- в смисъл, че дипломатическият ход на Иран само показва ориенталката логика на отрицанието на очевидни неща.
За да има последователност в абсурдите, ще бъде „нормално” сега да очакваме официозната телевизия ТВ 7 да пласира храбър телевизионен екип в Иран, както направи, изпращайки на гости на режима на Башар Асад в Дамаск оператор и репортерка буквално дни, след като София изгони сирийския посланик от България.
През юни миналата година ТВ 7 облъчваше цяла седмица аудиторията си тук с пропагандната версия на сирийския режим за гражданската война ( твърдейки дори, че няма никаква гражданска война) и никой в нашата търпима към глупости, корупция и абсурдизми родина така и не повдигна въпроса как е постигнато сирийското гостоприемство на фона фактическото скъсване на отношения със Сирия режим.
Нещо повече, от студиото в София телевизионният бос Бареков се прехласваше, че неговата телевизия била единствената на терена и едва ли не целият свят научава от нея какво става в затворената за журналисти страна. С това само направи признанието за абсурда още по-откровено, защото, за да изпаднеш в такава уникална позиция, трябва да си също така уникално близък с главорезите на режима, чиято игра играеш.

Share on Facebook

В новия брой на “Аз чета с Настя” се срещаме с пишещи мъже. На пръв поглед Джон Грийн, Фредерик Бегбеде и Анди Андрюс нямат нищо общо, но ако се вгледаме по-внимателно и проверим какви са теми, за които пишат, говорят и се вълнуват ще открием големи прилики.

И тримата имат съвсем други професии, но и тримата мечтаят да станат писатели. Желанието се оказва по-силно от възможностите и един ден всеки от тях започва да си задава екзистенциалните въпроси в писмена форма и преведени на много езици. Тази неделя се срещаме с преводачите и издателите на тези автори у нас, за да припомним кои книги вече са издадени и кои предстои да бъдат представени на българските читатели.

Една хубава новина от откачалката Бриджит Джоунс и късче литературно наследство от Уинстън Чърчил ще допълнят новинарската емисия, в която ще научите коя е страната, получила дарение в размер на 500 хиляди евро за издаване на философска литература.

Всичко това, щедро гарнирано с хубава музика, започва точно в 17.00ч. по интернет радио "Бинар" (www.binar.bg).
С мен - Анастасия Карнаух!

Ако съдя по последните постове, има голяма опасност този блог да се преквалифицира от професионален в театрален. Но понякога просто така се случва и нямам вдъхновение или достатъчен повод да пиша за нещо друго. А постановката “Дон Жуан и любовта към геометрията” на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” си е достатъчен повод за писане.

Представлението е създадено по едноименния текст на Макс Фриш, където познатият ни прелъстител е образ-параван, зад който се крие човек с една-единствена истинска любов. Да, това е геометрията. Като на всеки амбициозен млад човек обаче, на Дон Жуан му се налага да се съобразява с обществените порядки – от него се очаква да се ожени, да създаде семейство и да бъде стожер на местната общност, както биха се изразили в едно друго време. Именно неговият поход срещу обществено приетото е причината за дирята от разбити сърца и женски въздишки, която оставя след себе си героят на Фриш.

Режисьорът Героги Михалков взима текста на Фриш, добавя парчета от други текстове и ги преобразява в едно страхотно и динамично зрелище на сцена. Дори голямата сцена на НАТФИЗ сякаш на моменти отесняваше за актьорите. И нищо чудно – на сцената по всяко време има десетки хора, а тълпата млади актьори, които се преобразяват във всичко от проститутки и охранители до младите представители на севилския обществен каймак, допринасят за динамичното усещане.

Сред цялото това множество се открояват Владислав Виолинов (Дон Жуан) и Гергана Плетньова (Миранда) с интересна актьорска игра. Докато с първия наистина нямам база за сравнение, то мога да кажа, че Плетньова тук играе много по многолико и разнообразно, отколкото в ролята на Соня във “Вуйчо Ваньо“. Разбира се, това е ефект на самия сценарий, но и доказателство колко много може тя. Стоян Радев (Отец Диего) и Веселина Михалкова (Селестин) изнасят голяма част от смисъла на представлението на своите рамене и техните образи носят основните послания на текста. Този актьорски квартет прави “Дон Жуан…” това, което е – нещо динамично, интересно и дълбоко.

Ако трябва да съдя по аплодисментите в залата, които се разливаха щедро както в края на представлението, така и на ключови моменти в него, “Дон Жуан…” си струва гледането. Ако трябва да съдя по личното си усещане – вярно е същото.

___
снимки: Драматичен театър “Стоян Бъчваров”

The post Театрално ревю: Дон Жуан и любовта към геометрията appeared first on Васи ли?!.

„Светлинка в нощта“ е последната книга на Никълъс Спаркс, която се появи на български. Щом прочетох описанието на книгата си казах „Дам, типичната история в стил Никълъс Спаркс, а този журналист, тръгнал „на лов“ за сензация в малко градче, най-вероятно силно напомня на Тереза от „Писмо в бутилка“. Спаркс обича да навързва нещата в книгите си – могат да се открият малки и не чак толкова малки сходства в романите му, затова и очаквах да открия доста връзки, но този път бях много изненадана.

Обикновено Никълъс започва с дълги описания на мястото, където се развива действието, както и миналото на героите. „Светлинка в нощта“ обаче ни въвежда в историята много увлекателно, защото разказва за Джеръми Марш, който макар да има стабилна работа в едно списание, работи и допълнително като журналист на свободна практика и развенчава мистични истории, разкрива разни шарлатани или фалшиви сигнали за НЛО, търсейки нещо сензационно, което да привлича вниманието на читателите.

В началото на книгата Джеръми Марш разобличава Клосън – шарлатанин, представящ се за медиум. Джеръми попада на големия шанс за професионалния си живот: в живо предаване, благодарение на огромна доза късмет, той бива избран от „медиума“. Те започват да говорят за предполагаемия мъртъв брат на журналиста, а когато разкрива истината (че всъщност братята му са живи и здрави и всичко, казано от медиума е пълна измислица), това се превръща в сензация. Започват да валят предложения, но въпреки това Джеръми решава да не се възгордява и приема да се заеме със случай в малко градче в Северна Каролина. Дорис Маклилън изпраща му писмо по повод мистериозни светлини, появяващи се вечер при мъгливо време в гробищата в нейния роден град, с надеждата той да реши случая, защото тя не вярва, че светлините са предизвикани от духове, както всички нейни съграждани смятат.

Нещото, което отличава тази книга от която и да е друга на Спаркс, е именно мистиката. Колкото и да харесвам писателя, не мога да кажа, че някога ми е приковавал вниманието още от началото. Или поне не можех да го кажа, преди да прочета „Светлинка в нощта“. Мистерия е не само загадката, която се опитва да разкрие Марш в малкото градче Бун Крийк, но и жената, която среща. Тя е внучка на Дорис, работи в библиотеката и му помага в проучването. Разбира се, имайки предвид жанра, не е никаква изненада, че между тях прехвърчат искри. И всъщност истински забавляват с остроумните си закачки. В крайна сметка се изправят пред често срещаната дилема разум-чувства. Каква връзка биха могли да имат те? Тя, обичаща тихия живот в забравено от света градче, и той, привързан към динамичния и бляскав живот на Ню Йорк? Джеръми бива поставен пред избор, който ще промени живота му: дали иска да последва блестящата кариера, която го очаква, или любовта, която може да се окаже нещото, което цял живот е чакал?

А, да, трябва да отбележа още нещо – в края няма смърт. Може да звучи странно, но не и за тези, които знаят колко много обича Никълъс Спаркс да убива някой герой накрая. Тази книга наистина ми привлече вниманието от самото начало и ме държа „на нокти“, чудейки се какво ще се случи със загадката, какво ще се случи между главните герои… В даден момент даже не знаех кое ме вълнува повече, но емоция със сигурност има, а това е едно от най-важните неща за една книга. И като допълним, че „Светлинка в нощта“ е изпъстрена с мистериозни факти, не просто ще ви е интересно, но и ще научите нещо ново.

В Goodreads прочетох доста противоречиви коментари за романа, но лично аз останах много доволна. Дори това е най-бързо прочетената от мен книга на Никълъс Спаркс досега. „Светлинка в нощта“ има и продължение – “At first sight”. Най-вероятно можем да очакваме и тя да бъде преведена на български съвсем скоро.

Сега имате възможност да си закупите зимно яке или панталон на цени с до 70% отстъпка. Намалението е в английският онлайн магазин – Shore.co.uk, който предлага дрехи и аксесоари на известните сърф и сноубборд марки като Animal, Rip Curl, Billabong, Quiksilver, O’Neill и др. Артикулите от разпродажбата можете да откриете в секцията “Специални оферти” (“Special …

Прочетете повече »

Сега имате възможност да си закупите зимно яке или панталон на цени с до 70% отстъпка. Намалението е в английският онлайн магазин – Shore.co.uk, който предлага дрехи и аксесоари на известните сърф и сноубборд марки като Animal, Rip Curl, Billabong, Quiksilver, O’Neill и др. Артикулите от разпродажбата можете да откриете в секцията „Специални оферти“ („Special …

Прочетете повече »

Следващият десерт е породен от въпрос на читател, в който се пита как ли биха се съчетали карамелизирани ябълки, масло и варен царевичен грис. Първото нещо, което ми дойде на ум е да комбинирам други два десерта, като взема техниката за карамелизиране на ябълки от Тарт Татен и след това да ги залея с тестото от рецептата за Лимонов кейк с бадеми и полента. В това първо хрумване избягах (неумишлено) от варенето на царевичния грис, но нямах време да мисля за нещо друго, защото бързо исках да опитам точно това.

Импровизацията изобщо не закъсня, имах всички необходими продукти, че дори включих малко останало маскарпоне в сместа за сладкиша. Тя е без брашно, а гранулираната структура от гриса и смлените бадеми би го направил ронлив и сух. За щастие яйцата и маскарпонето много добре обединиха сухите съставки, но винаги съществува риск такъв тип десерт да остане трошлив и разпадащ се, особено когато престои известно време. Затова обикновено лимоновият сладкиш  с полента се залива с обилно количество захарен сироп, но той тук няма да е нужен тъй като карамелът от ябълките е достатъчен да напои и омекоти тестото. Вследствие се получава плътна, дъвчаща маса с аромати на масло и карамелизирана захар. Мекият вкус на ябълките балансира тестото и резултатът от всичко това ме кара да се усмихвам.

Опитали споделят различни мнения относно сладостта на сладкиша, за някои е идеална, на други им е нужна повече захар. Моят сладък зъб ми казва, че всичко е наред и достатъчно сладко, но ако някой (също като Вальо) прояви претенции за повече сладост, сладкишът може да се поправи като се поръси с пудра захар, а на следващо приготвяне да се добавят още 50-100 грама в тестото. Друга промяна, която може да се направи е заменянето на ябълките с круши, а това което още ме гризе е че не се досетих навреме да добавя едно-две листа индрише при ябълките. Изглежда ще го оставя за следващия път, когато отново с удоволствие и експериментален хъс ще приготвя този сладкиш.

Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис

Посочените дози са за 1 сладкиш с диаметър 26 см.

За карамелизираните ябълки:

• 5 броя ябълки
• 120 г меко масло
• 150 г захар

За тестото:

• 100 г меко масло
• 100 г захар
• 180 г маскарпоне, със стайна температура
• 4 яйца, със стайна температура
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 200 г фино смлени бланширани бадеми (или бадемово брашно)
• 200 г царевичен грис
• 2 чаени лъжици бакпулвер

Ябълките се обелват и се срязват на две. Почистват се от семките.

Подготвя се подходящ съд, с който може да се готви и на котлон, и във фурната. Дъното и стените на съда се намазват обилно с маслото и се поръсват със захарта. Върху тях се подреждат половинките ябълки. Съдът се слага на котлона на умерен огън. Маслото и захарта започват да се разтопяват. Оставят да се да заврат и се варят с ябълките около 20-25 минути или докато се получи карамел със златист цвят. Докато се варят съдът се разклаща леко. Когато карамелът е готов съдът се маха от котлона и се оставя настрана докато се приготви сместа за тестото.

Забележка: Ако се използва кафява захар, карамелът трябва да достигне светло кехлибарен цвят.

Фурната се нагрява на 180°C.

За тестото в дълбока купа се разбиват маслото и захарта докато се получи гладък крем. Добавя се маскарпонето, последвано от добавянето на яйцата едно по едно, като след всяко яйце сместа се разбива хубаво. Ароматизира се с ванилията.

В отделна купа се смесват бадемите, царевичния грис и бакпулверът. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват хубаво с дървена лъжица или на ниска скорост с миксера.

Тестото се изсипва върху ябълките с карамела и се разпределя равномерно по цялата повърхност.

Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна на 180°C за 40-45 минути или докато повърхността му стегне и придобие златисто-кафяв цвят.

След като се извади от фурната съдът се поставя върху решетка и се оставя за 15-20 минути за да се поохлади.

С остър нож се минава по ръба на съда, за да се отлепи евентуално залепнало тесто по стените. Сладкишът се обръща в равна сервизна чиния или поднос. Оставя се да се охлади напълно.

Забележка: Възможно е парченца ябълки да се залепят за дъното на съда. За да се предотврати това, карамелът с ябълките се вари само докато се получи светъл златист цвят ако се използва бяла захар или светъл кехлибарен цвят ако се използва кафява захар демерара.

Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана