Не си спомням как точно се стигна до този момент, но в тясното пространство в колата увисна въпросът коя е столицата на Уругвай. Това по повод пътешествието на многоуважаемия г-н Иванов (@cipisec) миналата година. Точно тогава телефонът ми, спокойно почиващ си в джоба, се оказа най-големият ми враг. Държейки с две ръце волана, нямаше как да отворя браузъра и бързо да утоля внезапната си жажда за капка знание. А и точно това толкова умно устройство е една от причините все по-често да пропускам да запомня онова, което е на петнадесет секунди търсене в Google разстояние. Две неща бяха сигурни още тогава – първата ми работа вкъщи щеше да е да намеря отговора; никога няма да забравя коя е столицата на Уругвай.

Днес почти всичко е в облака – телефонните номера и имейлите на приятелите ми, снимките и важните документи, датите на рождени дни и спомените от уроците по история. Сякаш единственото, което трябва да помня все още, са потребителското име и паролата, с които се пали компютърът ми. Или паролата за телефона. Не, няма вероятност да остана без интернет – получавам напомнящ имейл за плащането на месечната такса. Това обаче е жалко. Хипервръзките между статиите в Wikipedia могат и да съберат няколко парчета информация, но в компактната форма на кристално кълбо. И колкото и да се взираш в него, вероятно нищо няма да разбереш, защото ти липсва някакво парче информация, незнайно каква, с която да разкодираш значението.

Разбира се, не е за подценяване гледната точка, че мозъците ни просто се адаптират към новите условия. Някои техни функции закърняват в полза на други, които просто все още не сме почнали да използваме. Например все така носим пространствената си ориентация навсякъде със себе си, просто е в по-компактна форма – изваждаме телефона и той открива верния път вместо нас. Дано да е подръка и когато седнем да решаваме следващия тест за интелигентност. След време ще се появи вероятно друго устройство или технология, която да върши това вместо нас.

Навремето родителите ми често ми напомняха, че единият от братовчедите ми знае столиците на всички държави заедно със знамената им. Явно още тогава съм усещал накъде са тръгнали нещата и затова така и не съм си дал много зор.

Ако любопитството ти все още не е надделяло, столицата на Уругвай е Монтевидео. А ако го знаеше от самото начало, поздравления и изгледай презентацията на Кен Дженингс, победения от IBM-ския Watson всезнайко.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Mayor Rahm Emanuel: pissing people off, raising piles of money I was talking with a veteran elected official the other day who was of two minds about the prospect of anyone running against Mayor Rahm Emanuel in 2015. First and foremost, he argued that somebody should take on Emanuel: It would be unhealthy for our world-class city if the mayor strolled to a second term without a competitive opponent, especially since his plan to close schools, on top of other cuts in working-class neighborhoods, has riled up large portions of the city. ...

На конкурентна цена.

България настоява съвместните чествания да се утвърдят във времето преди да дадем оценка, че сме постигнали това ниво на добросъседство и приятелство, което е ключова предпоставка за желаното от нас европейско бъдеще на тази приятелска държава, посочи премиерът. „Никой няма съмнение, че Христо Татарчев е българин, каквито разбира се бяха и Гоце, и Даме, и Борис Сарафов, и Тодор Александров”, казва още министър-председателят Марин Райков.

Институциите са като колите. Най-добро изпитание за качеството им са бурите и ямите по пътя. От началото на месеца Франция се друса в непозната до сега политическо-медийна турбуленция. Скандали в 200-та годишната Република редовно е имало, но три наведнъж – никога. Френското общество следи с голям интерес развитието на скандалите. Смелостта на журналистите и принципността на магистратите увеличават доверието в институциите, но не и в политиците.

Днес на своя официален блог от Google съобщиха добрата новина, че започват да обновяват поетапно своето приложение Google Play Store за мобилни устройства, смартфони и таблети с Android операционна система до версия 4.0. Очакваната най-нова версия Google Play 4.0 ще бъде пускана поетапно от днес за устройства работещи с операционна система Android 2.2 (Froyo) или по нова.

Новият редизайн до версия Google Play 4.0 цели да осъвремени визията на приложението и да даде възможност то да се възползва от най-новите възможности на Android.

Най-общо промените засягат визията на Google Play с ползването на по-големи картинки, повече разстояние между приложенията и всичко това, с цел да направи по-лесно търсенето и намирането на полезна информация за приложенията и боравенето с тях в Google Play Store.

Трябва да напомним също, че през миналият месец от Google направиха пролетно почистване на Play Store, което засегна около 60 000 приложения, които бяха премахнати.

Така че очакваме с нетърпения да видим новият Google Play Store версия 4.0 на нашите устройства

Ето и кратко видео представящо тези промени от колегите в Droid-Life даващо по-пълна представа за очакваните промени:

http://www.youtube.com/watch?v=3VL-R4RPx3Q

Снимки: Google

 

Изкусителен, с белите къщи и църкви със сини куполи, остров Санторини е любима дестинация на туристи от цял свят. Стане ли въпрос за Гърция, море и почивка, преобладаващите гледки по картичките са именно от там.

Нощем по гръцките пътища се пътува леко, а сутрин от Пирея потегля ферибот. Почти като в сън, отварям очи и скоро в синята морска шир изплува остров във формата на полумесец. Това, което приковава погледа веднага са белите градчета разположени по ръба на високите отвесни брегове.

Представите ми за Санторини са толкова идилични, че лошото време ме завари неподготвен. Духа ураганен вятър, небето е покрито със сива облачна пелена. С надежда да се оправи, тръгвам рано сутринта по уличките на градчето Иа.

Градчето, познато с красивите залези все още не разкрива чара си. Дори местните кучета са омърлушени.

Все пак, е едва сутрин.

И макар плътната мембрана да скрива дълбоките сини цветове, слънцето успя леко да огрее.

Главният град Фира е разположен в средата на острова. Насреща е гледката към Вулкана, както го наричат. Макар да е изригнал преди 3500 години продължава да е все още активен. Дотогава островът е бил с идеална кръгла форма, с висок връх в средата. Сега черната купчина е главна атракция за туристите. Също така, местните добиват от него черна скала, от която правят бижута.

Встрани от градовете, равнините са заети с лозови насаждения. Санторинци се гордеят с виното си. На мене повече ми допадна бялото.

Освен лози, тук се отглеждат най-хубавите чери-домати.

Интересен факт е че, ако от едната страна духа силен вятър...

... то от обратната задължително ще е тихо.

Най-високата точка на острова (планината) се извисява на близо 600 метра височина и е недостъпна заради военна зона. Непосредствено до нея се намира градчето Пиргос.

Отново е време за разходка по романтичните улички на Иа.

В градчето, известно с прекрасните си залези, отново няма залез.

По това време на годината, местните се подготвят за летните месеци, като усилено обновяват външния вид на имотите си.

Ето как е по картичките - слънце и лазурно море.

Кафенета надничат над синия простор.

Бялото градче оживява под топлите слънчеви лъчи.

Сините куполи на църквите се сливат със синьото небе.

Бели камбанарии ехтят на всеки час.

Дворовете са също толкова фотогенични, както и фасадите.

Пролетта навестява рано Санторини.

Но навярно и рано го напуска, преди летните жеги да изпепелят всичко.

Продължавам обиколката по неизброимите улички.

Освен в бял и син цвят, често къщите са измазани и в оранжев.

Всяка педя на стръмния бряг се оползотворява, като помещенията се вкопават в скалите. Получава се нещо, като прохладна пещера.

Характерни за острова са също и вятърните мелници.

Някои сгради са като от приказките.

Залезът наближава. Уличките на Иа се изпълват с хора. Не беше онази поразителна светлина, която очаквах, но все пак е нещо, в сравнение с предните дни.

Групи от китайци сноват наоколо, запълвайки всяко празно място. Всички, до един, се снимат на фона на залязващото слънце, на едно от най-известните места за посрещане на залеза.

Златният диск се шмугна бързо и непретенциозно под хоризонта, оставяйки най-различни изражения по лицата на стотиците му изпращачи.

Скоро светнаха светлините на градчето и нощният живот закипя с пълна сила.

Снимки

Внуче пита дядо си: - Дядо, ти участвал ли си във войната? - Да, момчето ми, участвал съм... - А, там ли ти откъснаха ръката? - Да, момчето ми, там... - А, как стана това? - Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми… Усмихни се, България! Според руски анализатори часове ни делят от избухването на война между Северна и Южна Корея. Там въпросът с доброволците явно не стои на дневен ред, но е редно да припомним, че до военни действия обикновено се стига след прибързани и необмислени решения: Чукчите обявили война на китайците. Китайците дълго търсили на картата къде да намерят враговете си. Най-после избрали някаква точка на Чукотка и отишли да видят какво става. Пристигат и виждат три юрти. Влизат в едната и питат: - Вие чукчи ли сте? - Да! - Че как искате да воювате с нас? Ние сме милиарди! - Да бе, голяма глупост беше да ви обявяваме война! Къде ще ви погребваме толкова народ?

Носеха го от петнайсет дни. Бяха го сложили в четвърти трюм, защото температурата там беше най-ниска - минус двайсет градуса. Клатушкаше се заедно с тях, продълговат черен пакет - бяха го напъхали в черен чувал и овързали с въже от хвъргало, пътуваха за Лагос. Защо не го изхвърлиха в океана? Досега да бяха го забравили, едно по-тежко желязо - и на дъното. Въпреки че никой не го виждаше долу в тъмното, върху пакетите с риба - невинен, безвреден и безпомощен, той тровеше душите на екипажа през тези петнайсет дни. Моряците от палубата избягваха да работят около четвърти трюм. Все си го представяха, мъничкото дребно вързопче - беше дребен човечец, наруши внезапно монотонния и спокоен ритъм на кораба.

 

Илюстрирано с тормоза на инвалидите

На пръв поглед бизнесмените и хората с увреждания (това е политически коректното наименование) не само нямат нищо общо, ами са и пълни противоположности.Да, ама не! И двете социални групи зависят от държавната администрация. Която денонощно се грижи да ги "улеснява".

Случи ми се да се запозная как ГЕРБ е "улеснил" хората  с увреждания, защото мой близък е такъв. Страда от епилепсия, освен това е психично болен и се нуждае от известна помощ. Сега си е затрил някъде последното решение от ТЕЛК (просто казано - освидетелстването му, че е инвалид) и трябва да си извади препис. Той отиде до психодиспансера с личната си карта. Такъв беше редът допреди няколко години, когато пак му се случи това. Отиваш, даваш личната си карта и до половин час ти дават преписа. След това отиваш на "Иларион Макариополски" 10, където е някаква си комисия към ТЕЛК, за да ти заверят преписа. Сега обаче бе в криза и отидох аз.

Въпросната комисия не мога да нарека никак освен кюмезарник. Тя работи с граждани само до 12,30. Гишетата са само 2. Помещението за чакане е около 4 на 4 метра. Пейки няма. Има само 3-4 стола, обаче около много голяма маса за писане на молби (която намалява още общата площ на т.нар. чакалня), за които молби пъке няма залепени обна стените указания, че трябва да напишеш, поради което след дългото чакане на опашка научаваш. Поради ограниченото работно време и малкото на брой гишета се образуват огромни опашки. А зараради безумно малкото помещение опашките са вият по стълбите и по улицата - дори в дъжд и сняг. Опашки от сериозно болни хора. Е, около 1/4 са здрави - близки на тежко болни, които не могат поради тежките си увреждания да дойдат сами. Но и за здрав човек това е гавра.

Но да се върнем към психодиспансера. Сега не можеш да отидеш до него да си поискаш с личната карта препис и да ти дадат за половин час. Трябва да напишеш молба, която да подадеш до гореописания кюмезарник на "Иларион Макариополски" 10.  Сега първо трябва да отидеш там да подадеш молба при тия гавраджийски условия. След което оттам изпращат писмо до психодиспансера и ти трябва да проверяваш дали е пристигнало писмото. Понякога писмата оттам пристигат за 3 дена, понакога за 30.

Предполагам, че зависят от това дали пешеходният куриер е в запой, или не. Ако някой има друго предположение, моля да сподели :-)  Не се гавря. Помагам на моя близък на всеки 3 години, когато трябва да се преосвидетелства. Защото не е в пенсионна възраст и се предполага, че би могъл по магически начин да се излекува от епилепсията и от тежкото си психическо заболяване и от физическото увреждане на мозъка си - сиреч да му поникнат нови мозъчни клетки, ама карай, що па не :-) ... Та с пътуването на писмата от държавни безделници към другите съм запозната отдавна и издълбоко.

Как да разберем дали куриерът е в запой или не, т.е. дали писмото е пристигнало? Единият вариант е да ходиш в психодиспансера лично между 12,30 и 13,30. Другият - да се обадиш по телефона, но само в петък, в 12 часа.

Ако е пристигнало, ти го дават след като платиш 10 лв. Но в интервала 12,30- 13,30. Без понеделник. 

Викам "Ама преди няколко години не беше така.", а тя ми казва "А-а, въведоха го преди 2 години". Как се въздържах да не спомена майката на Буда, не знам.

Но вече знам със сигурност по какъв начин ГРОБ убива бизнеса. След като ебава по отвратителен начин човек с очевидни много тежки увреждания, какво остава за бизнесмен, който е здрав-прав и печели, да го еба! Това е вродената комунистическа логика, скрита дълбоко под ужкимско-дясната реторика на шебеците. Представям си ги тях, бизнесмените, особено дребните и средните, на какъв административно-данъчен  тормоз са подложени. Ще ме извинят чугунено десни (аз съм нормален десен), но щом аз, за един препис за човек с увреждания, губя около 4 работни дни и плащам 10 лв., при Серж го правех за половин час за без пари, се убедих, че ни управляват хора, които не са стигнали до стадия Homo Sapiens. И си представям с ужас и отврат, какво бреме тия шебеци са стоварили върху бизнеса.

Покъртителен репортаж за несретната съдба на едно петгодишно детенце, направен от кореспондента на бТВ във Враца, помрачи вчерашния ден повече от скупчените облаци и дъжда. Гледах нараненото му слабовато телце и си задавах безброй въпроси, като всеки нормален човек, предполагам. Най-вече се питам защо точно в тази част на България се случват най-големите изродщини с деца. Едва ли причината е само в бедността на региона. Издевателствата над малчуганите ги правят предимно възрастните, разбира се. Но не се разбира дали те са еволюирали до човеци, или развитието им е спряло някъде на приматно ниво. Като например родителите на Цецко от вчерашния репортаж, който остана без няколко пръста на крачетата, защото му ги ампутираха. А малоумната му майка на развален български обясняваше, че бил получил наранявания от маратонки, а не защото тя го е пребивала нонстоп... Не по-умна и чувствителна, уж "социална" чиновничка, пък объркано дрънкаше глупости и оправдания как така са допуснали под...

Щом традиционно спокойният Боби Михайлов размаха пръст на съдиите в края на миналата седмица, значи положението наистина е станало нетърпимо. Не, че не си го знаехме. Но май в последно време темата за черното тото измести тази за черните герои на терена, без никой да заподозре за евентуална връзка между тях. И съдиите направо се разхайтиха. Ама това 2-метрова засада или дузпа за фаул в центъра за нищо го нямаха през последните няколко дни! Шефът на БФС не издържа и отправи последно предупреждение към Съдийската комисия в лицето на председателя Никола Джугански и мениджъра Костадин Костадинов. Съдиите бяха атакувани и от медиите, които не скриха грандиозните им провали от последните кръгове на шампионата и купата. А по трибуните бяха актуални транспаранти като „Лефски няма да е шампион без Ахмед и Сватбения клоун”. Реакцията на съдиите обаче беше повече от скандална. Шефът им Никола Джугански се прави на ощипан и гадае за причините – съдиите грешали „може би от недостатъчна...

Най напред бастунчето на столетницата Станишев избяга от евентуална премиерска отговорност, като обеща да не управлява. После тя продължи да се самосаботира с персонални гафове, издигайки за водачи на листи боксьор с двойно партийно дъно и певец с двойно гражданство, за да стигне до днешното си послание да „дигитализира България”.

„Гиди кво България”? Това вероятно се питат в клубовете на пенсионерите, които продължават все така да са животворния източник на електоралната мощ на столетницата.

Столетницата обаче е взела и други мерки да убеди в своята непригодност избирателите. Постига го ловко с обещание за повече държава, но съчетано с по-малко „държавен рекет към малкия и среден бизнес”. Дървено желязо! Баснята за съчетаването на разширената роля на държавата в икономиката с намаляването на корупционния ефект от това може и да излъже някои пенсионери, но трудно ще накара малките и средните бизнесменчета да захапят стръвта с червената бюлетина.

На това обещание едва ли кълват и едричките бизнесмени, които не са споменати като обект на обгрижване в столетния предизборен кувьоз- може би защото се подразбира другарското отношение към тях, нали си се знаят по генетична линия със столетницата, майка кърмилница? А може би това тяхно премълчаване в обещанията подозрително напомня на заплаха, че по-малкият рекет на държавата към малките и средните бизнесменчета е намек за компенсиране на рекета чрез увеличаване на същия срещу едричките бизнесмени ( които не са от същия отбор)?

Най-интересно със своята откровеност е обаче обещанието на БСП с днешна дата да „върне България на хората”- на своите хора, както знаем. При това загатват, че ще я върнат „свободна”. Колко свободна? Колкото беше в годините на развития социализъм ли? Питам, защото не казват колко точно назад ще ни върнат.

Е, най-добре щеше да е освободят България от себе си, но това обещание засега се подразбира само в контекста на ефекта от резултата, към който са се устремили. При тази сериозна подготовка за (пета поредна) изборна загуба, столетницата се е затичала надолу по стълбите и няма да може да вини друг, че я е бутнал.

Share on Facebook

Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 година в Сливен. Завършил е медицина през 2003 г. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита "Хепастист", а през 2009 г е избран за председател на сдружението. Д-р Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация. Той изцяло е посветил своята дейност в неправителствения сектор за защита на правата на пациентите. Потърсихме го, за да чуем мнението му за заседанието на първия Обществен съвет по здравеопазването в края на миналата седмица, в който участва и той. - Доктор Хасърджиев, откъде дойде поканата за участие в Обществения съвет по здравеопазване? - В конкретния случай поканата за участие дойде от министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. Но идеята за създаване на Обществен съвет по здравеопазване не е нова. Още преди няколко години всички съсловни организации – лекари, зъболекари, фармацевти, лекарският съюз и още други, предложихме създаването на Обществен съвет по...

Той е мъничко, дребно човече. Без име. Най-често се подписва „Анонимен”, носи бяла шапчица с бели гащички и синее от омраза към всички и всичко. Никога не започва да говори първо, а винаги изчаква останалите да изразят мнение, за да ги скълца с някоя убийствена, дълго премисляна реплика, изречена изпод смръщено нарисуваните си веждички, докато недоволно се почесва с философски жест изпод брадичката. Да, така си представям аз хейтъра без лице и име, окрилен от детския си спомен за съботните утрини пред телевизора, когато в късното ми детство излъчваха поредния епизод на анимационното филмче „Смърфовете”. Там имаше едно такова смърфче, Граучи, мисля, се казваше, което винаги беше недоволно, я защото русата Смърфиета не му обръщала внимание, или пък защото Татко Смърф не зачитал мнението му. Граучи винаги странеше от своите събратя, никога не харесваше останалите смърфове и онова, което вършат, и често, без те дори да му искат мнението ги закапачваше с някоя изпепеляваща...

В средата на XV век в херцогство Бургундия, днес част от китната френска провинция, започва оформянето на това, което всички ние познаваме от приказките, филмите, романите и историческите книги, а именно – кралския двор. Това е институцията, която доминира европейската политика през следващите три столетия, а в последствие, преливайки в сходни институции, продължава да доминира политическия живот на нашия континент и до днес.

В този смисъл, България по нищо не се отличава от останалите държави, както и подсказва заглавието (nihil novi – от латински – “нищо ново“; съществува и като правен термин). Като изключим Калоян (1197-1207г.) ние крале не сме имали, но за сметка на това си имаме кралски двор, и то не само един, въпреки че е неформален и няма да го видите директно изложен по витрините на родната политика. В текста по-долу използвам определени, присъщи на монархиите термини, които съм поставил в кавички, тъй като те са адекватни като смисъл, но не и като буквалност на своите функции. За да разберете каква е логиката, която автора на статията следва, смятам да обособя най-важните елементи на един кралски двор, пък макар и неформален и вие сами да прецените дали подобен феномен съществува у нас или не…

Кралят

Какво би бил един кралски двор без… крал. Кралят е главата, върховната институция, най-висшата форма на властта и заема почетното първо място на върха на политическата хранителна верига. Кралете са суетни, често арогантни, обичат да поемат пълната власт, но не и да поемат пълната отговорност за своите действия. Кралете се смятат за богопомазани и богоизбрани, в следствие на което  приемат, че нито една друга институция не може да седи над тях. Но освен тези качества, често вързани със суетата, за която Ал Пачино казва, че е любимия му от седемте гряха, кралете са и тези, които умеят да бъдат кукловоди. Успешния крал е успешен мениджър – той трябва да разбира от човешки ресурси, PR и базова социология. Трябва да умее да назначава правилните хора на правилните места, но и да умее да премахва неудобните персони, които петнят неговия престиж и авторитет (или както го наричат французите във времето на Луи XIV – gloire – бел. авт.) Кралят е човека, който изгражда двора, преценява кои да са основните компоненти на тази институция и на какви подразделения да разпредели своята свита.

Свитата

Кралската свита представлява най-близкото обкръжение на владетеля. Тя е свързана с него посредством родови и/или политически връзки, както и на базата на т.нар. “патронаж” (система, базирана на покровителството, позната още в древен Рим. По-слаби фигури или фракции предлагат услугите си на по-силни в замяна на протекция и обещания за издигане в политическо и/или социално отношение – бел. авт.) Именно в рамките на тази система, кралят, използвайки своето покровителство над членовете на своя двор разиграва техните позиции и интереси с цел да извлече максимална изгода за себе си и (евентуално) за държавата, която управлява. Свитата се базира около краля на принципа “дръж приятелите си близо, а враговете – още по-близо” с цел да осигури максимален контрол от страна на краля върху различните “центрове на силата” вътре в своята свита. Така, например, влиятелен “благородник” от “стар род” или пък “новобогаташ”, издигнал се до почетен ранг, които биха могли да застрашат лидерската позиция на краля, се привличат като доверени лица в прякото му обкръжение с цел да бъдат по-лесно контролирани и манипулирани. В този смисъл, най-важното нещо, което един крал трябва да постигне спрямо своята свита, е да се превърне в незаменим фактор в техния политически и социален живот по такъв начин, че премахването му да доведе до рухване на всички около него. Същевременно, кралят използва тази своя позиция, за да настройва всички фракции вътре в свитата си една срещу друга, с цел да ограничи тяхната сила и да пренасочи вниманието им от домогване до неговия пост, към ограничаване на амбициите на останалите политически фактори по правилото на римляните – “разделяй и владей”.

-Роднините-

Кръвните родственици на краля обикновено съставляват една от трите основни части на неговата свита. Техните претенции се базират на директната родова връзка с владетеля, било то по силата на кръвното родство или посредством принципите на правовото родство ( зетове, баджанаци и т.н.) Тази фракция (обикновено) е и най-ненадеждна по отношение на личните качества на нейните членове, тъй като ръководните позиции, които им се предоставят, не са заслужени по силата на някаква добродетел или проявен талант, а с цел да се задоволи чувството за роднински дълг. Следователно тези хора могат да компроментират сериозно краля чрез своите постъпки, а той, от своя страна, не може с лека ръка да се раздели с тях дори в подобна ситуация. Ето защо, кралете ще се стремят да осигуряват символични позиции за подобни хора или ще им поверяват постове, които на пръв поглед не са директно свързани с кралската власт. Друга опция е неофициално да стимулират развитието на техните частни инициативи (банки, PR агенции, футболни отбори и т.н. – бел. авт) с цел да ги държат (на пръв поглед) далеч от политиката.

-Приятелите- 

Освен роднини и кралят, както всеки човек, има близки приятели, които са били с него още от ранната му възраст. Те, за разлика от роднините му, са го подкрепили не от чувство за роднински дълг, а водени от привързаност към самата личност на краля. Приятелите са най-близките съратници на владетеля, споделят идеите му и често са първоизточник на много от политическите му програми. Приятелите са тези, които кралят се стреми да назначи на ключови позиции, от които зависи провеждането на заплануваната от него политика. Приятелите на краля са (обикновено) най-облагодетелстваната фракция в двора, тъй като се радват на същото (ако не и по-голямо) доверие, както и роднините, както и на сходна по обем търпимост. Приятелите не винаги са от същия социален статус, както останалите членове на двора, но кралят обикновено се стреми да ги издигне, раздавайки им титли, почести и материални блага.

-Служебната “аристокрация” и “експертите”-

Тези две категории съставляват останалата част от свитата на краля и дължат мястото си до него на постовете които заемат, както и на функциите, които изпълняват в служба на владетеля или по-висшата от тях самите администрация. Тези хора се ползват с най-малко доверие от страна на владетеля и най-лесно и често биват заменяни, обикновено понасяйки на свой гръб вината за провал на определена политика, продукт на кралското въображение или на творчеството на някоя от горните две категории. От друга страна, в тази категория спадат и всички онези личности, към които краля не изпитва някаква сериозна привързаност, но за които знае, че вършат работа и са необходими за провеждане на неговата макрополитика, без значение дали приятелите и роднините на владетеля са против съответната личност или не. Тук са хората, които лъскат имиджа на краля, водят твърдата, но необходима политика, с която горните две категории не искат или не смеят да си изцапат ръцете и в крайна сметка изнасят на свой гръб по-голямата част от реалното управление на страната. В замяна на сериозния труд, който обикновено полагат за да задържат своята позиция, тези личности са изложени на постоянната превратност на кралското благоволение. За да го спечелят, те трябва да извършват множество дейности, сред които (б)лизането на гениталии и отделителни анатомични органи е също толкова съществено, колкото добре свършената работа. Същевременно, тези служители се стремят към покровителството на някой от роднините и/или приятелите на краля и по този начин формират едни микро свити (или фракции), които гравитират около определена “извисена” личност, която разполага с пряк достъп до владетеля.

***

Друг принцип при формирането на фракциите е служебната връзка, базирана на това каква част от политическата власт принадлежи на определената група. Така, например, хората отговарящи за външната политика ще формират една фракция, а тези, отговарящи за вътрешната – друга. Вътре в тези служебни фракции могат и съществуват по-малки фракции, групирани на базата на подкрепата към водещата личност в голямата служебна фракция. От своя страна няколко служебни фракции могат да се обединят срещу друга група служебни фракции в преследване на по-висша политическа цел. Така, например, военната, дипломатическата и икономическата фракции могат да следват една политическа линия, докато вътрешнополитическа и фискалната да защитават точно обратната позиция.

Както виждате, формира се една сложна, многопластова система от съподчинени фракции и покровителствени връзки, в която добрия крал би следвало да се ориентира като в лабиринт. Всяко кривване от правия път води до политически грешки, спадане на престижа (рейтинга) и засилване на напрежението вътре в кралския двор. Това, от своя страна, води до рокади при лидерите на отделните фракции, загубата на кралското благоволение и преразпределяне на политическите блага и приоритети. Подобни сътресения са свързани с кризи, които могат да засегнат държавата също толкова зле, колкото управляващата структура.

***

Днес България, повече от всякога, се намира в една среда, доминирана от множество “дворове”, в които политическото и икономическо лидерство са тясно свързани в един сложен комплекс от фактори и елементи, в който собствениците на банки не бива да се отделят от собствениците на футболни отбори, авиокомпании, PR агенции, вестници, скъпи вериги заведения и т.н. Освен това, кралете не винаги са явни и понякога избират да покажат пред обществото един или няколко фаворити, които уж самосиндикално, но реално насочвани от кралската ръка, да следват определена политическа линия. Да си крал не означава задължително да си на първа страница на вестниците. Понякога е точно обратното – кралят е човек, за когото не се говори, защото той самия не желае да бъде обсъждан…(ако не вярвате, напишете “Александър Лилов” в Google и при “Инструменти на търсенето” изберете “Последната година”)

"Уикилийкс" (WikiLeaks.org) обяви, че ще публикува нови 1,7 млн. документа, отнасящи се до външната политика на САЩ в периода 1973-1976 г. В този период определяща роля в оформянето на американската външна политика е играл Хенри Кисинджър, служил като съветник на Белия дом по националната сигурност и държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Според "Уикилийкс" документите отразяват курса на американската дипломация и отношенията на САЩ с други страни по света.

Името Родни Кинг говори ли ви нещо? Приносителят му между другото бе намерен мъртъв в басейна си на 17 юни миналата година. Нищо чудно в скоро време да видим и някой биографичен филм за него. Но да се върна на историята му. През 1991 г. медиите по всички точки на земното кълбо разпространяват запис, на който се вижда как четирима полицаи пребиват яко млад чернокож. Въпросният е нашият герой. След разпространяването на клипчето, в Града на ангелите, където се разиграва случката, избухват бунтове на афро-американци. Ченгетата са съдени, но оправдани, а името на Кинг за онеправданите цветнокожи души застава някъде малко под тези на Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс. Какво всъщност се случва? На 3 март 1991 г. в два часа през нощта патрул засича автомобил да се движи с непозволена скорост в квартал на Ел Ей, криволичейки по пътя. Стартира преследване, в което се включва още една полицейска кола. Шофьорът нарушител отказва да отбие встрани и бяга в продължение на близо 20 минути....

Да, давам си сметка, че „Номерът на Прошко“ звучи почти като „Номерът на китайката“, но какво да се прави – №33 ми се падна отново, след като преди две години ми се падна като на член в щаба на Прошко Прошков за кметските избори в София. Днес беше теглен жребият за номерата на партиите в интегралната бюлетина и на организацията, в която членувам напоследък (България на гражданите), се падна 33. Веднага казаха, че това било щастливо число, защото отговаряло на Христовата възраст и на още някакви неща, които не запомних. Първо, Христовата възраст е 33 само според Лука, докато според другите трима евангелисти е 30 и това следва да се знае добре. Второ, броят на годините не е знаково число за никого, защото е твърде променливо – мени се на всеки 12 месеца. Трето, страх ме е, че ако една партия е чак на 33-то място в една бюлетина, дълга към два метра, хората ще се уморят, докато стигнат до нея. Но пък, ако някой е решил да гласува за мен, мисля си, ще го направи, дори и да съм на 99-то място.

И така, дълбокоуважаеми читатели на този скромен бложец тук, ето го вашият стар и добър Sulla кандидат за народен представител не в една, а в цели две листи – водач в Хасково и на трето място в 24 МИР на София там, „дето той е израснал и първо мляко засукал“, както пее поетът. Вие сте виновни. От 2006 година дрънкаме глупости на този интернет адрес. Започнахме с безобразна поезия, после дълго време писахме за реклами, а накрая навлязохме и в слузестата територия на политиката. Колкото по-дълбоко навлизахме, толкова повече гласове се надигаха, въпиейки: „Защо само говориш? Защо само плюеш? Всеки знае да говори и да плюе! Вземи да направиш нещо истинско, че да те видим тогаз!“

Ето го истинското. В края на 2011 с моята стара колега от националното радио Меглена и с още неколцина съмишленици решихме да доразвием президентската й кампания в парламентарна. Имали ли сме акъл да го направим? Надявам се, че да, защото намеренията ни бяха чисти, теоретични и идеалистични. До голяма степен моите са такива и сега, предполагам, че и на другите – също. Защо казвам „до голяма степен“ ли? Ами от едната гола скромност…

И така, дълбокоуважаеми читатели на скромния ми бложец, аз съм кандидат за народен представител и ако стана народен представител, се надявам да продължа да бъда щастливият и усмихнат човек, какъвто ме познавате. За вас остава приятният гъдел чрез мен да се бъзикате с парламента на тази китна, гостоприемна и трудолюбива страна. Извън кръга на шегата, няма да се „бъзикаме“ с институцията, но ще се помъчим (и то с голяма надежда за успех) да направим така, че в нея да прозвучи нашият малко скептичен, малко скандальозен, но твърде интелигентен и информиран, но винаги добронамерен, компетентен и усмихнат глас.

Предварително се извинявам, че в процеса на кампанията поне два пъти ще ви изпратя SMS-и с подканяне да гласувате за мен. Ако някой от вас не получи такъв SMS, нека ми изпрати тук своя мобилен номер (както и мобилните номера на поне 20 свои роднини и приятели :D), за да ги облъча и тях. Този SMS ще съдържа следния текст:

Това е непоискана политическа пропаганда, но въпреки това гласувайте за мен с №33 в интегралната бюлетина, ако искате вашият биологичен вид да има представителство във властта. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“

Tweet

БХК: ВСС оголи захапка върху неслучайното разпределение на делата и командироването на обслужващи ръководството във ВАС

С тиксо на уста срещу опита за сплашване на журналисти

Германците, ромите и гузната съвест

Путин обяви, че е президент и на сексуалните малцинства

Адв. Маргарита Илиева: Прокуратурата тежко се дискредитира

Брюксел поиска решителни действия за интеграцията на ромите

Казусът с еднополовите бракове във Върховния съд на САЩ

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ДЕСНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ

СИНЬО ЕДИНСТВО не беше създадена като поредната партия за поредните избори. Нито, за да се наредят едни хора в едни листи. Нито, за да може едно едно политическо его да се съизмери с друго.

СИНЬО ЕДИНСТВО беше създадена с единствената цел да участва в коалиция Сините, която да поиска доверието на десните избиратели за единство и на базата на това доверие да се формира единна партия.

По този път поеха крайно мотивирани хора – част от тях опитни политици, напуснали СДС след 20 години, други- млади и искрени, които повярваха в проекта единна десница.

Начините за реализирането на този проект бяха два:
Първият, да се изгради след изборите единна партия между СИНЬО ЕДИНСТВО и ДСБ и гаранти за това да бъдат Иван Костов и Надежда Нейнски. Или вторият, да се сведе единството до проекта ДСБ и да се включат отделни личности от СИНЬО ЕДИНСТВО в листите на тъмносинята партия.

Единната платформа, подписана на 20.01.2013 г., беше знак, че избраният път е пътят на единната партия. Това мотивира хората от СИНЬО ЕДИНСТВО да обиколят страната, да изградят структури, да убедят много съмишленици, да преборят с години наслоявано недоверие и да учредят партията, която да направи юридически възможно сливането.

Една седмица преди крайния срок СИНЬО ЕДИНСТВО се учреди като партия, бе технически и политически напълно готова да участва в коалиция Сините и да доведе до край процеса по сливането след изборите.

По време на финалните преговори обаче за Преговорния екип на СИНЬО ЕДИНСТВО стана ясно:

-Че проектът единна партия не се ползва с подкрепа от структурите на ДСБ и очевидно се върти в главата само на няколко човека.
-Че няма необходимото ниво на доверие между ДСБ и СИНЬО ЕДИНСТВО и според ДСБ то може да бъде дадено само срещу парична гаранция.
- Че ДСБ считат проекта си за успешен и за тях приоритет е неговото бъдещо развитие.

Това стана причина СИНЬО ЕДИНСТВО да се оттегли от преговорите, а ДСБ да регистрира на другия ден коалиция ДСБ-БДФ. Последвалите предложения за политически съюзи само потвърдиха избрания път от ДСБ за тези избори.

Независимо от всичко СИНЬО ЕДИНСТВО продължава да вярва:

- Че хората искат веднъж завинаги една силна дясна партия, а не вечни коалиции.

- Че голямата цел за единна партия и поетите ангажименти в Единната платформа не трябва да бъдат подменяни от тяснопартийни интереси.

- Че доверието между съмишлениците в политиката се измерва в политически, а не във финансови гаранции.

Преговорният екип на СИНЬО ЕДИНСТВО е убеден, че положи всички усилия да аргументира пред ДСБ необходимосттта от изграждане на единна партия.
Този път не успя.
На политическия терен отново са двата знака на разделението – коалиция СДС и коалиция ДСБ-БДФ. Единството като една дясна партия засега се отлага. Дали то ще получи своя шанс ще зависи от оценката на статуквото в традиционната десница, която хората ще дадат с вота си на 12 май.

Преговорният екип:
Христо Панчугов, председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Маргарита Бойчева, зам.- председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Димитър Иванов, генерален секретар на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Надежда Нейнски, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Ваньо Шарков, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО

Р.S. Публикувам това писмо с ясното съзнание, че най-активните привърженици на ДСБ отново ще възприемат тази различна от тяхната гледна точка за лична обида. Призовавам обаче да не заливат блога ми с тази вече десетки пъти декларирана тяхна позиция, за да не ме принуждават да търся баланс чрез отказа да се превръщам трибуна на страсти, чиято автентичност не мога да знам и така да се самопоставят в положението на „жертви на цензура”.
Да, не мога да знам кои от коментарите в стил „да живее ДСБ” ( като антипод на „Синьо единство” ) са искрени и кои са просто провокации, за да подлютяват още повече раната за кеф на ехидните противници на ДСБ и „Синьо единство”, превръщайки въпроса в основна тема в коментарната част на блога МИ.
Няма да коментирам и аз, но понеже бях предизвикан да съобщя какво знам за преговорите, а сега вече отговорът на „Синьо единство” съдържа акценти от тях, ще добавя само, че въпросните „финансови ангажименти” са били поискани ултимативно в последния (не)възможен момент и в размер, който също така ги е направил абсурдни за поемане.
Стоя зад думите си, както обикновено.
Ако някой не вярва или много държи да задълбава в тази тема, нека се обърне към участниците във фаталния разговор. Те са общо 7 души- подписалите писмото плюс Иван Костов и Светослав Малинов.
За целта си има официални приемни, сайтове, мейли, фейсбук и телефони. Няма аз да отговарям вместо партийните централи. ( ivo.bg)

Share on Facebook

Над 1000 деца по всяка вероятност ще определят най-харесваните детски книги у нас за наградата „Бисерче вълшебно“. Само седмица преди края на гласуването вече са се включили 900 деца, а вотът продължава до 15 април онлайн на biserche.com.

Малчуганите избират между 65 заглавия от списъка с детска художествена литература, издадена на български език през 2012 г., като правят своя избор за най-добра детска книга в една от възрастовите категории – „Млади читатели“ (7–10 г.) и „Запалени читатели“ (11–14 г).

„Националната годишна награда „Бисерче вълшебно“ е необходимо условие за насърчаването на четенето сред децата. Чрез нея даваме възможност на младите читатели да покажат, че имат мнение и да подкрепят своята любима книга“, споделя Валентина Стоева, главен редактор на сайта „Детски книги“, който координира надпреварата.

Освен чисто състезателната част, конкурсът има и друга, не по-малко важна цел - да представи на възрастните новата литература за деца, издадена през предходната календарна година и съвпадаща с интересите на съвременните деца. „Възрастните трябва да осъзнаят, че децата имат свой собствен вкус и искат да четат подходящи за него книги. Само тогава ще съумеем да срещнем децата с книгите и да излезем от челните места в класациите по неграмотност сред подрастващите“, казва Стоева.

Продукти за 4 порции:
1 кг агнешко за готвене
1 1/2ч.ч. грах
3 стръка пресен лук
1 морков
1 пащърнак
1ч.ч. доматен сок от консерва
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
1к.ч. Бренди
джоджен или мента

Приготвяне:
Агнешкото месо се отделя от кокалите. Реже се на кубчета. Слага се в тенджера. Наливат се 2- 3 чаени чаши вода. Добавя се 1 кафяна чашка бренди. Месото се кипва. Около половин час е достатъчен. След това мръвките се изваждат. Редят се в гювеч. Зеленчуците се почистват и измиват. Стръковете лук се режат на ситно. Морковът се рендосва, а пащърнакът се реже на кръгове. Зеленчуците и граховите зърна се разпределят равномерно върху месото. Полива се доматен сок. Поръсва се захар, червен пипер, сол и джоджен. Агнешкият бульон се прецежда. В гювеча се наливат 2 чаени чаши. Керамичният съд се похлупва. Гозбата се пече на умерена фурна, час час и десет минути.

 

Първо малко статистика:

• 17 милиона барела петрол годишно се изразходват за суздаването на пластмасовите бутилки за вода само в САЩ. С толкова гориво могат да се движат 1,2 милиона автомобила в продължение на година.
• Над 50 милиарда бутилирана в пластмасови бутилки вода са консумирали американците през 2007. Над 38 милиарда от тези бутилки са отишли в сметищата.

Тези числа са извадени от кампанията BanTheBottle, която е довела до една малка крачка за човека, но голяма за пластмасовата бутилка (по пътя ѝ към небитието). Защото в резултат на тази кампания една община в Масачузетс от тази година счита незаконно продаването на вода в пластмасови бутилки с обем литър или по-малко.

И още едно число – 31 милиона тона пластмасови отпадъци са произвели Съединените щати през 2010 година. Това е чудовищно много, като се има предвид, че само 8% от цялото количество е било рециклирано. Противниците на наредбата (разбирай – бутилиращите компании) твърдят, че тя няма да промени нещата, понеже хората щели да ходят да си купуват вода от съседното градче (?!), но един от основните двигатели на кампанията, 85 годишната Джийн Хил, казва, че ще се бори докрай против това, някой си да взима водата от собствената ѝ земя, след това да слага тази вода в пластмасови бутилки и да ѝ я продава обратно.

—

подробности на HUFFINGTON POST и на видеото по-долу

 

Преди няколко години покрай темата си за изпита за немска диплома в гимназията се бях зарил в мечтите на хората да създадат един по-добър автомобил. Писах за Prius, четох за VW и тяхната Ein-Liter-Auto, а дискусиите покрай горивната клетка и предимствата и недостатъците й ми костваха безсънни нощи. Днес имаме Tesla, рожбата на Елън Мъск. Имаме третото поколение Prius, а покрай него и ужасно много други хибридни автомобили на Toyota, Lexus, Volvo и още, и още. Имаме и изцяло електрически автомобили, включително и в София. Някъде там е и въздухът под налягане – тягата на бъдещето.

И докато тези превозни средства вече са малко или много достъпни, мечтите продължават. Съвсем скоро се запознах с една група студенти, преподаватели и ментори от ТУ – София. Тяхната мечта тази година е да бъдат първи в едно състезание – 29-ото издание на Shell Eco-Marathon. Това е състезание за ученици и студенти, които играят ролята на конструктори, инженери и пилоти на автомобили от градски тип и прототипи, захранвани с традиционни горива (дизел и бензин например) или използващи алтернативни източници на енергия (слънчева светлина, електричество, водород). Целта на всеки отбор е да измине възможно най-много километри с най-малко енергия.

Отборът на ТУ – София стана втори в миналогодишното състезание с автомобила на горната снимка, който са конструирали сами в Техническия университет. С него изминаха 188.5 км с 1 kWh енергия, генерирана от водород чрез горивна клетка. 1 kWh е потребената в рамките на 25 часа (пет вечери) енергия от 40-ватовата крушка на лампата до дивана ми. И тъй като средствата за образование са малко, не са имали цяло състояние, за да направят свръхмодерен електрически болид. Но за сметка на това са имали неизчерпаем запас от изобретателност и ентусиазъм (много я обичам тази дума, да).

Отборът на Техническия университет в София тази година ще участва за шести пореден път. И пак ще разчитат на изобретателност и подръчни материали. Както сподели инж. Благой Бурдин, досегашният капитан на отбора и сегашен ментор, оценката на времето, усилията, знанията и материалите, вложени в колата, надхвърля 150 000 лв. В същото време спирачките например са от велосипед. Това не им попречи миналата година да бъдат втори. Втори! Български отбор!

Рано или късно ще трябва да измислим алтернатива на разполагащите с ауспух автомобили. Горивните клетки и батериите са само една от възможностите. В единия случай имаме все още липсваща инфраструктура и сложен процес на добиване. В другия имаме неудобно ограничение в максималното разстояние, което може да се измине наведнъж, подправено с непрактично дългото време за зареждане на батериите. Хубавото обаче е, че развитие има. Както ще видите в по-долното интервю с Елън Мъск, вече има решения с малки компромиси.

Малко по-късно този месец ще можем да видим автомобила на ТУ – София на живо. Там ще са творенията и на други два български отбора, които ще се включат в Shell Eco-Marathon 2013 в Ротердам – от Техническия университет във Варна и от Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н. Вапцаров” от Чепеларе. Всички до един са млади и кипящи от енергия и желание за победа. Аз лично нямам търпение и ще им стискам палци да победят – не само защото ще получат заслужена награда, а и заслужено внимание. Надявам се по-лесно да намират спонсори занапред.

Повече актуална информация (към днешна дата) по темата можете да прочетете тук:

• Новата журналистика: И тази година три български отбора ще се състезават на Shell Eco-marathon
• PROVO Magazine: От Москва до Ротердам с един литър гориво!
• Диплома.бг: Ученици от ПГСГСТ “Н.Й. Вапцаров”, гр. Чепеларе работят върху прототип на електромобил
• Днес.бг: Лабораторията за коли на ТУ-София

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Много са заблудите, с които ГЕРБ се опитва да „омагьоса” избирателите в оценките за себе си преди парламентарните избори, но най-голямата е мнимата „твърдост” на партията пред Русия.
За пример обикновено ни дават протаканото три години решение за спиране на АЕЦ „Белене”. Това престъпно протакане струваше на България още милиард евро- т.е. над двойно повече, отколкото похарчиха от тройната коалиция със заложената от нея финансова бомба в блатото край бившия концлагер.
За внимателния наблюдател е ясно, че решението за спирането на проекта от 28 март 2012 г. очевидно имаше пряка връзка с небивалия ентусиазъм, с който Борисов реагира на няколко протеста през януари същата година срещу шистовия газ и разпореди на парламента за по-малко от седмица след тях да угоди на руския натиск България да си забрани дори да знае, дали поне хипотетично разполага с тази суровина, конкурентна на руския монополен внос в страната ни.
Колкото и да се перчеше чрез глупостите на Дянков да „напляска” руснаците, двойнственият Борисов ( зодия близнак) така и не поясни например защо се е „чул” с Путин в навечерието на решението си да подаде оставка, като същевременно остави без коментар спекулациите, че бил посетил американското посолство в София.
От преписката относно съдбата на паметника, прославящ съветската окупация в центъра на София, която публикувам днес ( научаваме отговора с половин година закъснение след съответното запитване?!), можем да съдим обаче за това чии интереси защитаваше на първо място кабинетът „Борисов”. От политическия кабинет на външния министър Николай Младенов отговарят на писмо на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия на практика така, че да зарадват в Кремъл.
Договорът, на който се позовава българското министерство, без да бъде секретен, беше крит на практика 17 години, през които кой ли не се позоваваше на него, без той да е познат на публиката. Именно в този блог го публикувах за първи път на 27 ноември 2010 г.
В т.14 от него са изчерпани трите хипотези, според които България поема задължение като осигуряване на достъп: към костници, военни гробища и „културно-исторически ценности”. Въпросният съветски паметник, извисяващ се агресивно над българската столица, доказано не отговаря на нито една от тези хипотези. Въпреки това обаче, както ще видите, от българското(!) министерство говорят от името на една друга държава ( включително и покойната съветска)- при това в преамбюла на договора ясно е посочено правото на всяка от страните да постъпва суверенно спрямо този договор, включително като го прекрати, ако пожелае ( с година предизвестие).
На отговарящите от българската страна явно е наредено да намерят пролука и те я откриват в „ценностите, свързани с историята и културата на Русия”. Иначе казано, от българското министерство се произнасят с оценка, кое е ценно за Русия ( защото от Москва били пращали ноти в този смисъл, както ще видите от аргументацията на отговора):
член 14
Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.
Ако руските искания са по-важни за България от исканията на българските граждани, защо изобщо имаме българско правителство?
Ако руските интервенции за съветски паметници са толкова решаващи за българската позиция, защо тогава заместник-министърът на външните работи Марин Райков отказва на руския посланик Юрий Исаков Русия да вдигне край Шабла паметник на съветски подводничари. Припомних този факт, описан в книгата ми „Течна дружба” и той обиколи света чрез цитирането му в лондонския „Файненшъл таймс” и московския „Коммерсант” в деня на назначаването на Марин Райков за служебен премиер на България.
Непреходна максима ли е тук да се охранява съветско-руският интерес, при положение, че при наличие на суверенна българска воля през пролетта на 1993 г. представителите на българския народ в Столичната община гласуваха решение за демонтиране на този паметник, което не е отменено и до днес, но е спряно в последния момент под външния руски натиск от правителството на „Мултигруп” по онова време?

Очевидно е, че става дума за волята да бъдеш защитник повече на българския, отколкото на съветско-руския интерес в България.

Изводите оставям за онези, включително за „най-десните от десните”, които зоват да се гласува на ГЕРБ като „по-малкото зло” или като за автентично прозападна партия. Защото шарани има не само в гьола край Белене. Нека погледнат в очите истината и да им се проясни в мътилката дали там случайно не „плава корабче” и по-точно: руска подводница.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ПОЛИТИЧЕСКИ КАБИНЕТ

Към № 12ПР-1136

ДО
Г-жа Валентина МАРИНОВА
СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАРИНОВА,

В отговор на писмото, заведено с № 12ПР-1136 на 18.09.2012 в „Приемна” на Министерството на Външните работи (МВнР) и подадено от името на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” (Сдружението), относно тълкуване на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, съставен в София на 4 август 1992 (Договора от 1992), в сила от 1 април 1993, моля да имате предвид следното становище на експертите от министерството:

В чл. 14, ал. 1 от Договора е уговорено задължение на всяка от страните да полага необходимите грижи и да предприема необходимите мерки за намиращите се на нейна територия ценности, свързани с историята и културата на другата страна.

В цитираното по-горе писмо се съобщава, че Сдружението е получило писмо от бившия министър на културата в България, както и становище на Националния документален архив към МК, според които Паметникът на Съветската армия в София (Паметникът) не е/не притежава статут на недвижима културна ценност според българското законодателство.

Този паметник обаче е “ценност,свързана с историята и културата на Русия” – на “другата страна” – по смисъла на посочената по-горе клауза в Договора. На това основание руската страна многократно е отправяла вербални ноти по повод на състоянието на Паметника на Съветската армия.

Международноправно задължение за съхраняване на културно-исторически паметници и други обекти на материалната и духовната култура на другата страна правителството на Република България е поело и в чл. 10, ал. 1 от спомената по-горе Спогодба от 1993. според тази разпоредба „специално внимание се отделя на опазването на паметници и паметни места, свързани с историята на двата народа и за осигуряване на свободен достъп до тях”. Това задължение е независимо дали тези паметници или паметни места се смятат за културна ценност съгласно законодателството и на двете страни.

Съгласно Договора от 1992, не е от компетентността на МВнР или на друго българско ведомство да прецени доколко паметникът представлява културна и историческа ценност за другата договаряща се страна, в случая Руската федерация. В този смисъл, по силата на чл. 14, ал. 1 на Договора от 1992, за Паметникът на Съветската армия от българска страна следва да се предприемат мерки за запазването му.

С уважение:
Валери Р. РАЧЕВ
Началник на Политическия кабинет

Писмо до Министъра на Външните работа на България
ДО
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992
ОТ: СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.
Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ни към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор.
Член 14 гласи:
„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.
Нашето сдружение получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство /ДВ бр.19 от 2009 г./.”
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 21 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.
Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.
Разчитаме на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ касае паметника на съветската армия в София.
С уважение: ………….
Писмото е внесено в МВнР на 18.09.2012

Share on Facebook

Не познавам лично Деси Бошнакова и нямам никаква престава какво е отношението й към домашно приготвените сладости. Въпреки това, докато разлиствах "13 истории за W + 2", си я представях как с цялата си увереност и спокойна усмивка разбърква мармалад в лятната си кухня.

Всичко започна така:

Когато взех книгата в края на работната седица, си я обещах за компания в планираната мързелива събота. На следващия ден я започнах с кафе преди обяд и я довърших с мартини с напредването на следобедните слънчеви бани. Две страници след като отпих от чашата с алкохол, героинята от история №10 вкуси на свой ред поднесеното й "Берлин-мартини". Tочно когато си помислих, че съвпадението трябва да бъде отпразнувано с малък подарък, послеписът в края на историята като по поръчка ме препрати към непознатата дотогава Waterloo sunset на Kinks...

И за да не дразня повече с фукането за опияняващо-интимния си следобед, си позволявам да почерпя бъдещите читатели на "13 истории за W + 2" с част от най-приятните си впечатления:

Ергономичното джобно издание, вдъхновява да вложиш сърцето си в нов проект и да подредиш в красив хартиен албум лицата на тези, които са го оценили. Превежда през сънища, които често наричаме кошмари, но в същото време не е страшно. Напомня, че ритъмът и танцовият размер винаги имат значения и че ако трябва да избираме между задъханото догонване и това да научим другите около нас да танцуват валс, много по-градивен си остава вторият вариант. Възможно е поне няколко пъти да ви подкани да погледнете към небето и да се ослушате за попътен вятър.

P.S. Книгата е топла на допир и се разгръща, подобно на широко разперени крилие. Wings.

Кошничка с пеперудка, полянка с тревичка и пъстра кокошка – това са поставки, направени от празни ролки от...

Тэтчер пришла к власти, когда в Англии была полная разруха. Я вспоминаю зиму 1978-79 годов - Winter of discontent. Светофоры не работали, больницы не работали, морги и кладбища не работали, вся Англия стояла. Была власть профсоюзов - наступила та самая диктатура пролетариата. Инфляция зашкаливала за 18 процентов. Народ озверел - и проголосовал за самого радикального человека в тогдашней английской политике. В нормальное время Тэтчер вряд ли выбрали бы - даже в консервативной партии она представляла меньшинство. Но в крайней ситуации нужен был человек, у которого хватило бы воли исправить ситуацию.

 

По време на страхотния Sofia Startup Weekend Mobile, който се проведе от 5 до 7 април в централата на VIVACOM, имаше и доста приятни изненади. Едната от тях беше възможността участниците да се докоснат до най-новия флагман на HTC – красивия и мощен HTC One. Най-накрая самият аз можах да го усетя в ръката си и да си поиграя с него. Определено си заслужава.

HTC One наистина е много е много готин, тънък и мощен Андроид телефон, в който са вложени най-новите технологии. Това е смартфон, който очакваме с нетърпение да се появи на нашия пазар. Определено има шансовете да се превърне в лидер.

Ето и две кратки видеа, които заснех на самото събитие.

http://www.youtube.com/watch?v=jN08ZB60Pwk

http://www.youtube.com/watch?v=X-qibLLz-Zw

 

 

 

 

През последната седмица всички говорят за Facebook. Разбира се, няма как нещата да стоят по друг начин, след като гигантът на социалните мрежи обяви Facebook Home. Припомняме ви, че първият смартфон, който ще използва визията на Facebook за начина, по който ще поддържаме връзка с близки и приятели, е дело на HTC и се нарича First. Очаква се да бъде с 4.3-инчов дисплей и операционна система Android Jelly Bean (версия 4.1.2), както и 5-мегапикселова задна и 1.6 предна камера. Дотук добре, докоснахме се до подробностите. Това, до което все още не сме се докоснали, вероятно съществува само във въображението ни. А именно – какво щеше да стане, ако Facebook беше изградил истински дом? Как щеше да изглежда? Отговорът на този въпрос ни дават аниматорите на Joy of Tech, които са илюстрирали тази идея. Честно казано, домът на Facebook изглежда едновременно страшничък и забавен, споделят от Phonearena. От стената на социалката, през кухненско осветление, оборудвано от Instagram, до широко отворена задна врата, през която Марк може да ви наблюдава по всяко време. Кой знае, може би имението на Зукърбърг изглежда точно по този начин. А сега вижте шеговитата илюстрация с елементи на разсъждение и щипчица истина.

снимки: Droid Life, Joy of Tech

Ползвам Софийския метрополитен, защото е удобен, бърз и чист метод за придвижване. Особено през студени и дъждовни дни. Този уикенд беше точно такъв – навъсен, кален, мокър, студен и дъждовен. Но не и в софийското метро, защото там има и изненади. Често са приятни, а понякога и забавни. Освен че има безплатен Wi-Fi достъп до интернет, често попадам и на други неща.

Преди време случайно видях на станция Сердика как една група хора се събраха, извадиха музикални инструменти и започнаха да свирят. Джаз, в метрото, привечер, след работа, когато всички бяха уморени, изтощени и бързаха да се приберат. Страхотно беше. Така и не разбрах кой и защо, но останах доволен.

Този уикенд пак попаднах на нещо такова. Беше като от картина на Винсент ван Гог. Беше нереално, феерично, красиво.

Ще ми се подобни неща да се случват по-често и не само в метрото. Пак не знам кой е инициаторът и каква е целта, освен ако не е просто да ни накара да се замислим и да откъснем поглед от скучното ежедневие, но беше приятно!

 

LinkMe е още едно устройство, с което можем да получим и прочетем важно съобщение по всяко време, без да изкарваме телефона от джоба си. Явно компаниите са разбрали колко удобно би било това за нас. Най-голямата грешка например е да си търсим телефона, докато шофираме например. В този смисъл LinkMe може да предотврати много големи проблеми и последствия. 

LinkMe всъщност е гривна, която впечатлява със стил, подхождащ на всеки костюм. Тя е Bluetooth съвместимо устройство, което позволява на притежателите си да видят входящите текстови съобщения или социално-медийни сигнали на китката си. Важното е, че ще можете да се свържете със семейството и приятелите си само с един поглед. В допълнение LinkMe  може да ви известява за функции на телефона, които вие сте избрали, да направите свой собствен символен код за даден човек или ситуация. В Kickstarter пише, че в бъдеще може да бъде добавена и вибрация към устройството, стига да достигнат поставените цели. Единственият недостатък според мен е, че трябва да внимавате за личните съобщения, понеже най-малко искате колегите ви да прочетат нещо интимно…

Снимки: Кickstarter