Започва да се превръща в традиция да коментираме последната анкета в блога, когато сме я заменили с нова. В случая последната анкета беше на тема какви са по убеждение читателите ми и бяха предложени цели 16 варианта, от които те да си избират. В анкетата участваха 1467 души, което е по-представително от повечето социологически проучвания, които се предлагат на смълчаното ни внимание по вестници и телевизии. Знаете, че ако социолозите обработят извадка от 1200 души, с мед да ги мажеш! Друг е въпросът колко представителна е самата извадка от извадката именно сред читателите на SULLA.BG, защото те през годините са доказали, че са малко по-особен биологичен вид – интелигентни, чувствителни, общо взето морални, като цяло сравнително богати и в повечето случаи леко налудничави, но без да прекрачват границите на добрия тон.

Като леви са се определили 210 души, което намирам за потресаващо. Слава Богу, за социалисти са се обявили едва 43, а за комунисти само 31. Това е донякъде ободряващо. Най-много левичари се изживяват като анархисти (56), а най-малко – като болшевики (8). А и дали настина се изживяват или само се лигавят, това, както се казва „един господ знае и стари жѐни” – вече споделих наблюдението си, че читателите тук са малко особени. Да определяш себе си като болшевик е екстравагантно. Да се определяш като анархист е логично, макар и глупаво – всеки тоталитаризъм започва с привидна анархия.

Дали обратното на анархизма е монархизмът? Не мисля. Монархизмът е обратното на някакъв хипотетичен „полиархизъм”. Обратното на анархията е хипотетичното „архия”. За съжаление, само 2% от анкетираните са се обявили за монархисти или, иначе казано, 29 души. Ако махнете мен, остават 28. Е, можем да ги изкараме и 4%, ако към тях прибавим и монархофашистите, но за мен това не е сериозно. „Монархофашизъм” е термин на полуграмотната пролетарска историография, която до такава степен не разбира нещата, че ги докарва до откровен оксиморон. Монархията е фундаментална ценност на консерватизма, на дясното, докато фашизмът е твърде ляв и социален. При това в Италия, а не в Германия, както са ни учили съветските филми. Имах случай шеговито да обсъдя термина „монархофашизъм” с един човек, за който се предполага, че разбира от тези неща. Посмяхме се от сърце. Човекът беше цар Симеон ІІ.

Много ми е приятно, че сред моите читатели консерваторите са близо два пъти повече от либералите. Първите са 18%, а вторите – 10%. 7% са либертарианците. Не знам къде да ги сложа. Ако ги пришия към либералите, дори и само заради името, то либералите почти (но не съвсем) ще се изравнят с консерваторите. Обаче няма да го направя, защото либерализмът в последните десетилетия еволюира в твърде лява посока, която го отдалечи от класическия либерализъм на „австрийските” икономисти като Мизес и Хайек, които са знаме на съвременните либертарианци. Разните неолиберали, еколози и бисексуални глави на семейства са толкова далеч от тях, колкото е далеч  и добрият стар и вечно напушен Боб Марли от другото знаме на либертарианнците – писателката Алиса Зиновиевна Розенбаум, по-известна като Айн Ранд. Тъй че, с риск да бъда гневно освиркан, съм склонен да причисля съвременните либерали към социалистите, социалдемократите и даже към болшевиките, нежели към някакъв кръжец на дясна нормалност.

Ха! Виждам, че съм предложил също така „нацист”, „расист” и „националист”. Не съм предложил „фашист”, което прави парадигмата определено непълна, но никой не е съвършен, най-малкото пък авторът на този блог и на анкетите в него. „Нацист” е друг крилат термин на болшевишката историография и, поне според мен, иде да определи частен случай на националист, който членува в Германската работническа националсоциалистическа партия на г-н Хитлер. Странно е, че цели 41 души се определят като такива членове. Но пък при тях това може да е проява на някаква носталгия и дори на гневна опозиционност. Вероятно същата гневна опозиционност е накарала други 39 души да се определят като расисти. При националистите е друго. Националистите са патриоти, пречупили патриотизма си през идеала на националната държава, който, поне по моето скромно мнение, е един твърде странен гарибалдийски и карбонарски (масонски) идеал, който е донесъл на цивилизацията безспорно ценни неща, но е причинил и много деформации като френската революция, октомврийската революция, двете световни войни и студената война. По този въпрос моят съвет е следният: бъдете империалисти, а не националисти, поне докато махалото не се заклати в другата посока.

Почти колкото нацистите са еколозите. Не че не ги разбирам, но не ги харесвам. Разбирам ги, защото в глобален мащаб има респектиращо финансиране за това, с което те се занимават. За отварянето и затварянето на дупките в озоновия слой, за затоплянето и охлаждането на планетата, за островите от пластмасови бутилки, големи колкото Гренландия, за паленето и гасенето на лампите, за ядреното лоби, за петролното лоби, за разделното събиране на отпадъците, за свръх изгодната търговия с парникови емисии и т.н. Не ги харесвам, защото аз със сигурност съм отгледал повече дървета и съм спасил повече животни от над 90% от еколозите, без да съм така досаден и креслив като тях.

И като казахме за еколозите, стигаме до най-голямата група от анкетираните. Най-многобройни, цели 21% или, иначе казано, 308 души от анкетираните са определили себе си като „велосипедисти”. Ето това е най-радостно за мен! Защото определилите се като „велосипедисти” са хората с категорично доказано чувство за хумор. А хората с чувство за хумор са солта на земята, аристократите на духа и чрез тях говори Бог. Предполагам, че определилите се като „велосипедисти” са чели един текст, който и аз съм чел, харесвам и препоръчвам. Ето един откъс от него: „…в този момент откъм градинката на „Св. Георги” се надигна горд и волен силует. Възседнал своя велосипед и сякаш слял се с него в един неделим организъм, колоездачът спря и подуши въздуха. Беше възрастен екземпляр на около 40-45 години. Със загоряло, леко небръснато лице и жилесто тяло, той сякаш беше еманацията на здравословния, натурален и отговорен начин на живот – същество, което не пие, не пуши, тревожи се за природата и се надява да е живо поне още 40 години, за да може да изплати всичките си кредити” (на целия текст можете да се насладите тук).

Та, така… Такъв е профилът на гордите и волни читатели на SULLA.BG. Ако искате, правете си изводи, ако не искате, недейте да си правите. Доколко тази анкета е представителна? Не знам. Но нека имаме предвид, че участниците в нея са българи, които могат да четат, които ползват интернет, които ползват интернет за нещо различно от чалга и порно, които четат в интернет, които, освен всичко друго, четат и блогове в интернет и които в интернет, наред с другите, четат и налудничави блогове като SULLA.BG. Но пък близо 1500 души са си близо 1500 души, независимо от това какво четат и за какво ползват интернет. Мисля си, че това е все пак донякъде обнадеждаващо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Издателство SKREV Press, Великобритания, е пуснало преди седмица сборника с разкази на Здравка Евтимова "Невъзможно синьо" (Impossibly Blue). Това е третата книга на авторката, издадена от SKREV Press. Първата книга "Горчиво небе" (Bitter Sky), сборник с разкази, е издадена през 2003 г., а сборникът с разкази "Госпожица Даниела" (Miss Daniella) - през 2007 г.

Валерия Новодворская, “Грани.ру”

С първата си реакция тук, веднага след смъртта на Борис Березовски Валерия Новодворская малко ме разочарова. Междувременно Валерия Илинична явно е събрала повече информация, обмислила е ситуацията и като истински голям интелектуалец и честен човек заема онази позиция, която единствено може да се очаква от нея, такава каквато я познаваме.

Самоубийството на Березовски е абсурд. Той е убит и убийците са от Чека…

Следва превод на новата й статия.

Непознаващите достатъчно името на Валерия Новодворская може тук да прочетат още няколко думи за нея.

М.Р.

---

Пробвали ли сте някога да се обесите на корниза за завесата на душа? Бъдете така добри, опитайте веднъж. Не рискувате нищо: нито ще се обесите, нито ще си счупите някое ребро, освен ако не сте изпосталяли извънредно.

Моят корниз, да речем, се държи на вакуумно закрепване. Банята на Березовски е била сигурно малко по-добра от моята, корнизът на неговата завеска може да е бил и по-солидно укрепен. Но все пак Борис Абрамович беше горе долу на ръст колкото мен. Значи корнизът му е висял приблизително на същата височина като моят. Дори да се изправиш на ръба на ваната и да скочиш от там с вързано на врата шалче, ще успееш да умреш само в случай, че се счупят вратните прешлени. Нещо, което би се разкрило веднага при аутопсията. Така че височината е недостатъчна, тялото в конвулсии инстинктивно би се задържало за ваната. И никакво ребро не е стърчало от гръдния кош на охранения Березовски, та после да се окаже счупено. При падането по-скоро би могла да се получи фрактура на ръката или на крака.

Освен това някак твърде бързо Кремъл си спомни за писмото. Ако е имало такова писмо, нека го предадат на независими от тях експерти за провеждане на графологична и стилистична експертиза. И още нещо – Борис Абрамович не беше хлапак та да вярва на путински гаранции. Добре знаеше, че нашият „гарант“ отдавна живее според принципа: „Думата си е моя. Като поискам я давам, като поискам си я взимам обратно“.

Березовски беше стрелян заек. Той не би повярвал на обещания, на които през 1945 година  се хващаха наивните съветски пленници, които след освобождаването от Дахау и Маутхаузен не оставаха на Запад, а на цели ешелони поемаха директно към сибирските лагери. Березовски със сигурност бе чел „Хората остават хора“ на Юрий Пиляр, самата аз му я препоръчвах навремето.

И ако наистина е имало такова писмо, ако Березовски се е унижавал и разкайвал, то ние със сигурност щяхме да го прочетем много по-рано. Когато Гусински се опитваше да се върне и хвалеше Путин, научихме за това незабавно.

Не съветвам да се вярва на писма, изпращани на чекистки адрес, след които последва смърт. Точно такова писмо уж пише в затвора и Борис Савинков, а след това ужким се хвърля от прозореца. За тази история има заснет даже цял филм.

Но това, което ме съкруши окончателно и добави към 65-те % увереност още 35 % беше ТВ-програмата на Алексей Пушков „Постскриптум“. Възможно най-реакционна програма! И съвсем не независима. В пълно отчаяние от невъзможността грамотно да представи аргументи за причините на евентуалното самоубийство и усещайки своята доказателствена слабост, способният (макар и работещ за нашите врагове) журналист Пушков прибягна към нова версия: да, наистина е било убийство.

Но убиецът се оказва, че бил „МИ-6“. Ужким горкият Березовски знаел прекалено много. Даже Джеймс Бонд се съветвал лично с него!… Разбира се, че това е пълна глупост. Никакви спецслужби на Запад не биха доверили никога и нищо на човек с репутацията и бекграунда на Березовски. В Англия той бе никой. Просто един досаден товар.

Впрочем, от носталгия по руските брезички още никой не се е бесил, даже чувствителните писатели и поети. А самият Березовски не се причисляваше към тях. Депресия? Нея я лекуват на Запад, половин Холивуд преживява на антидепресанти.

Но по дяволите цялата психология. Има две конкретни причини поради които самоубийството се изключва.

Първо – майка му. 90-годишната майка, на която той звънеше по няколко пъти на ден. Как ще й кажат на нея сега, че нейният Боря го няма вече? Моята майка е на 85 години и затова знам със сигурност, че докато майка му беше жива, Борис Абрамович никога не би посегнал на живота си.

И второ: изключено е да създаде такава радост на Путин, своя враг, заради  ненавистта си към когото той вложи толкова пари и посвети толкова хубави години от живота си!

А и в скорошна революция Березовски не може да е вярвал. Не беше глупак и не беше идеалист. Просто вредеше на врага колкото можеше. Такъв е законът на войната. И си е много правилен законът.

Не, това не е самоубийство. Тогава значи… ? Ето какво значи: „Тази каша е надробена още през трийсетте фатални години, концернът „Пикел и меч Интернешънъл“ се труди без почивни дни“ – според песента на Натела Болтянская.

А защо ли? За какво им е било нужно? Добре, щом трябва задавайте този умен въпрос…

А защо им беше нужен Троцки? Мексико е далеч, интернет нямаше, населението на СССР нямаше да научи как Лев Давидович оскърбява Йосиф Висарионович.

А защо им беше нужно да убиват във Франция забравения от всички Фьодор Расколников?

Защо им трябваше да хвърлят от прозореца Савинков, който вече се беше покаял на процеса?

Защо им трябваше да похитяват в Париж генералите на Руското освободително движение Кутепов и Милер – бежанци без армия, без възможността да вредят?

Защо беше нужно да убиват Литвиненко? …

Законът на омертата! Отмъщението на мафията. (Тук не мога да не дам с откровено удоволствие от съвпадането на позициите ми с тези на В.И.Н. линк към тази моя статия, непосредствено след убийството на Саша Литвиненко)

„Където и да се крие врагът, погребалната процесия няма да му се размине… Макар че полоният днес е скъпичък, все някак ще се справим“ (пак по Натела Болтянская).

Същия закон прилагат и спрямо Березовски. По тяхната скала той не е враг, а предател. Но тъй като доказателства нямам, не мога да обвиня никого. Еркюл Пуаро знае много добре, че не може да се обърне в полицията със своите умозрителни версии. Той чака докато нервите на убиеца не издържат и се издаде сам. Затова винаги в романите си Поаро събира всички персонажи и устройва сеанс на разобличение.

За разлика от убийците при Агата Кристи няма шанс концернът „Пикел и меч Интернешънъл“  ” да се издаде сам. Освен ако не се появи някой нов Берия или нов Хрущов, на когото ще му е важно да закопае своя господар и предшественик. Но Березовски не е Михоелс, когото оплакваха и актьори, и режисьори, и зрители. Никой няма да оплаче Березовски.

А би трябвало…

Березовски може и да е бил кучи син (дори със сигурност е бил), но той беше „наш кучи син“. И го убиха в наш шинел и под наш пагон.

Да, той ни предаваше и компрометираше, когато се побратимяваше с (мръсника, руски шовинист и комунист путино-националист – бел. прев.) Проханов, когато ни пробутваше за съратници червени или кафяви „подводници“. Но нима не прави днес същото Координационният съвет на опозицията? Пък нали не сме тръгнали да желаем смъртта на Дмитрий Биков заради това, че стоеше на трибуната на „съвместни“ митинги заедно снационал-болшевиките? Или пък нима искаме да загине Борис Немцов задето измени на антисъветизма и антикомунизма?

Нашите врагове избраха за Березовски такова наказание, на което бяха подложени декабристите, а сред тях има и такива, което съвсем не са били ангели. Пестел например е просто лош човек. Той се кани да ликвидира целият царски род, включително малките деца, съвсем като Ленин. Но го обесват и ето как на корицата на херценовия алманах „Полярна звезда“ се оказват и петте декабристки профили и никой от там нататък не споменава за греховете на Пестел.

Ние, да речем, не сме от лошите. И не според лъжата живеем, и Путин на власт не сме докарвали, и „Единая Россия“ не сме създавали. Но ние, добрите, сме живи и здрави, а него го ликвидираха. И нямаме морално право да хулим онзи, който е заплатил включително и нашите сметки.

За Сталин престъпникът от ленинските времена Троцки е от гледна точка на морала по-малко опасен от честния студент Володя Гершуни, който разлепва листовки и получава за това присъда 10 години. Но Гершуни, съавторът на „Архипелага“, излиза жив от лагерите, а Троцки загива. Онази организация си има своите мерки и теглилки и свой наказателен кодекс.

Лично аз няма в какво да се самообвинявам. Партията ДемСъюз не прие парите, които в началото на „нулевите“ години ни предлагаше Березовски. А аз лично не ги приех дори, когато ми се предлагаха за лечение. Също така и Серьожа Юшенков не прие предложената му разкошна лимузина.

Но когато стана дума за екстрадиране на Березовски от Лондон, ние стояхме един до друг на протестно бдение пред британското посолство с искане да не го предават на Москва. И нека не се забравя: дисковете за взривовете на жилищните сгради, хилядите дискове, които тогава донесохме заедно с Юшенков и Юлий Рибаков от Лондон в Москва, бяха заснети с парите на Борис Абрамович.

За неговата смърт никой няма да понесе отговорност и даже след хипотетичната демократична революция едва ли ще е възможно по съдебен ред да се докаже каквото и да е.

Ето защо нека Евгений Чичваркин или Алик Голдфарб, или някой друг от нашите емигранти в Лондон да бъде така добър, да прежали няколко паунда и да положи от мое име поне едно цветенце на гроба на Березовски.

---

© Превод: Милен Радев

---

Гражданското движение за борба с организираната политическа престъпност е изпратило до главния прокурор на Р. България Отворено писмо, повод за което са данъчни измами и фалшиви бандероли, носещи според ГД БОПП милиарди щета за държавата. По-долу следва текста на писмото.

Видеозаписът по-долу е от интервю на Румяна Угърчинска за предаването "Здравей, България" по Нова телевизия, което е от есента на 2011 г. В този разговор става дума за това, че българската държава ограничава правото на българските граждани в чужбина да участват пълноценно в политическия живот на страната. За тези ограничения е ставало и продължава да става дума неведнъж в последните години, но за съжаление българската политическа класа не се оказва готова да ги чуе.

Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: - Видя ли какво направиха американците? - Видях, другарю Брежнев… - Е, тогава и ние ще направим нещо! - Какво, другарю Брежнев? - Ами… ще кацнем на Слънцето! - Ама как – та там температурата е милиони градуси… - Хм… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете! Усмихни се, България! Навръх празника на космонавтиката Русия обяви, че ще инвестира $50 млрд. в космически програми в следващите 7 години. Националистът Жириновски пък предложи политическите му опоненти да се изпращат с еднопосочен билет към Луната. У нас пари за космонавтика няма, но за сметка на това за всяка болка разполагаме с билка: Космонавти, прелитайки над България: Какъв любознателен народ - всеки хванал по един ръчен телескоп и изучава небето! - Лъжете се колега, аз съм бил в България - там така пият, направо от бутилката...

Днес заместник-председателката на ЕК Нели Крус в Туитър: ЕК изразява загриженост  във връзка с несвършващите конституционни поправки в Унгария.

Ето една причина:

През  януари 2013 г.   Конституционният съд на Унгария обявява за противоконституционен текст в Изборния закон, според който

в течение   на кампанията  политически реклами могат да бъдат  публикувани само в обществените медии.

Веднага  след това Четвъртата поправка на Конституцията включва разпоредба, според която

в течение на кампанията политически реклами могат да бъдат публикувани само в обществените медии.

Доколкото става ясно от медиите, предложението е направено от депутат в зала.

Днес заместник-председателката на ЕК Нели Крус в Туитър: ЕК изразява загриженост  във връзка с несвършващите конституционни поправки в Унгария.

Ето една причина:

През  януари 2013 г.   Конституционният съд на Унгария обявява за противоконституционен текст в Изборния закон, според който

в течение   на кампанията  политически реклами могат да бъдат  публикувани само в обществените медии.

Веднага  след това Четвъртата поправка на Конституцията включва разпоредба, според която

в течение на кампанията политически реклами могат да бъдат публикувани само в обществените медии.

Доколкото става ясно от медиите, предложението е направено от депутат в зала.

Здравната каса се вмирисва откъм главата, или, иначе казано, откъм ръководството й. През последните месеци шефът на институцията си навлече много врагове. От Българския лекарски съюз (БЛС) скочиха срещу д-р Пламен Цеков не само заради промените в методиките за финансиране на болниците, но и заради това, че 40 милиона лева от здравни осигуровки са останали непохарчени, макар да имаше остра нужда от дофинансиране на някои от медицинските услуги. Според лекарите шефът на касата взема нелогични решения и поискаха оставката му на няколко пъти. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов поиска незабавни рокади и в Надзорния съвет на касата, а правомощия да прави такива промени имал новият служебен здравен министър. Още с встъпването си в длъжност проф. Николай Петров направи заявка, че ще стигне до дъното на скандала между лекарското съсловие и здравната каса. Разногласията между джипитата и д-р Цеков пък го накараха да назначи проверка за това дали наистина има недостиг за...

Идва TTIP,  Transatlantic Trade and Investment Partnership.

Новата абревиaтура, за която ще се говори.

Според ЕК основните посоки на преговорите за свободна търговия ЕС – САЩ са договорени. Комисарят Де Гухт информира Европейския парламент.

Има съобщение на работната група на високо равнище, от което  се вижда приблизителен обхват на преговорите.  Включително например  интелектуална собственост.

В Европа някои ръководители на държави вече взеха отношение към TTIP.  Като приема, че подобно споразумение може да е от полза за растежа в ЕС, президентът на Франция изразява позиция, че има въпроси, които не подлежат на преговори.

Такъв въпрос е културното изключение.  Правилата за свободна търговия  не се отнасят до аудиовизията  – изключението е договорено с цел защита на културното многообразие и  културната идентичност и насърчаване на европейските аудиовизуални произведения. Културното изключение позволява на държавите от ЕС да налагат ограничения върху вноса на културни продукти.

Франция  не би желала TTIP да засегне културното изключение   – вж  NYT с цитати.

Комисарят Де Гухт се е произнесъл, че TTIP не застрашава с нищо културния сектор, но в проекта за резолюция на една от комисиите на ЕП от 19 март има изричен текст, че

 споразумението не следва да крие риск за културното и езиковото многообразие на Съюза.

Идва TTIP,  Transatlantic Trade and Investment Partnership.

Новата абревиaтура, за която ще се говори.

Според ЕК основните посоки на преговорите за свободна търговия ЕС – САЩ са договорени. Комисарят Де Гухт информира Европейския парламент.

Има съобщение на работната група на високо равнище, от което  се вижда приблизителен обхват на преговорите.  Включително например  интелектуална собственост.

В Европа някои ръководители на държави вече взеха отношение към TTIP.  Като приема, че подобно споразумение може да е от полза за растежа в ЕС, президентът на Франция изразява позиция, че има въпроси, които не подлежат на преговори.

Такъв въпрос е културното изключение.  Правилата за свободна търговия  не се отнасят до аудиовизията  – изключението е договорено с цел защита на културното многообразие и  културната идентичност и насърчаване на европейските аудиовизуални произведения. Културното изключение позволява на държавите от ЕС да налагат ограничения върху вноса на културни продукти.

Франция  не би желала TTIP да засегне културното изключение   – вж  NYT с цитати.

Комисарят Де Гухт се е произнесъл, че TTIP не застрашава с нищо културния сектор, но в проекта за резолюция на една от комисиите на ЕП от 19 март има изричен текст, че

 споразумението не следва да крие риск за културното и езиковото многообразие на Съюза.

Скъпи приятели, уважаеми познати и пре-уважаеми непознати читатели!

 

И така, във времена на заплахи за изчезване на фейсбук, ставането на услугата платена и разни такива страшни неща ...;)

В месеца на навършване на 5 /пет!/ години от започването на този блог...

От мен, иначе запален фейсбук маниак, опасно близо до пристрастяването...

Най-после с гръм и трясък откривам официална фейсбук фен-страница на този блог!

(Боже, това направо си отговаря на поговорката "И най-умният си е малко глупав", а представете си ако не си най-умният?!)

Бъдете така добри да я харесате, а аз ще бъда така добра да се старая да ви забавлявам (основно), поучавам (по възможност тънко), възмущавам (какво пък, защо не) или каквато там е целта на цялата тази работа...

И така, заповядайте, та-дааа:

Mama Memi

Какво? Ее, добре де, благодаря!:)

 

 

(Преди да започнете да четете, погледнете надясно и гласувайте в анкетата)

Връща се мъж от командировка и заварва съпругата си с друг. „Спокойно, скъпи, той е от гражданската квота“, обяснява жената. Този виц се роди още в началото на протестите през февруари, когато новопоявилите се говорители на улицата поискаха гражданска квота в ДКЕВР, в министерствата, в парламента, навсякъде. Изразът „гражданска квота“ стана част от звуковия фон, а част от партиите решиха, че е задължителен. Резултатът е, че този израз вече нищо не казва, но пък е много удобен параван за прикриване на зависимости между „граждански“ кандидати и партийни ръководства, както и за обясняване на решения, които иначе не могат да бъдат обяснени.

Най-голямата гражданска квота „отпусна“ Яне Янев, който застана пред камерата, изпъна се на входа на Народното събрание, отвори вратата и покани гражданите да влезнат вътре. Янев дори се охарчи, за да може повече хора да видят този забавен клип и да разберат, че той жертва 60% от местата в листите си в полза на гражданите. После нищо.

БСП тръгна по обратния път и вместо да кани гражданите, направо ги показа. И тогава стана още по-забавно. Бивши червени депутати, близки сътрудници на министри от тройната коалиция и придворни интелектуалци бяха опаковани като гражданска квота. ГЕРБ игра по-консервативно и ограничи кражданската си квота до няколко спортисти и бивши полицейски шефове, нещо като цивилни униформени.

После дойдоха двойното гражданство на оперния певец Калуди Калудов и двойната партийна самоличност на шампиона по бокс Детелин Далаклиев. Поне тройни се оказаха партийните пристрастия на Мартин Захариев, но той остана, а Калудов напусна листата на БСП, където и без това не се вписваше сред доказани в боя верни другари.

Бившият зам.-министър на образованието в правителството на Сергей Станишев Кирчо Атанасов също е етикиран като гражданска квота. Бившият шеф на Комисията за финансов надзор, и той избран от тройната коалиция, Петър Чобанов също е в списъка на гражданската квота. Преди парламентът да го избере на този пост през май 2009 г., Чобанов оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите. Коректно е социалистите да го броят не от гражданската, а от квотата на Орешарски.

На 8-мо място в червената листа в 23-ти район в София е Добромир Задгорски. Също от гражданската квота. Този „новопривлечен гражданин“ вече два пъти е бил депутат от листата на „Позитано“. Този път лидерът на националистическата организация ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси) не е в качеството си на коалиционен партньор, а на… гражданин. На европейските социалисти вероятно ще им е интересно да прочетат братските изказвания на Задгорски пред форуми на „Атака“.

На второ място в Габрово като гражданин се явява Георги Терзийски, който през 2009 г. беше избран за депутат от обявилата се тогава за дясна консервативна партия РЗС. После Терзийски стана независим, но прехвърли субсидията си към БСП. Като добавим изказването на Румен Овчаров от есента на 2009 г., че БСП е участвала в създаването и подпомагането на РЗС, нещата си идват на мястото. Терзийски се завръща вкъщи с табела „гражданин“ на врата.

Гражданката д-р Анелия Клисарова е на четвърто място във варненската листа на червените. Тя е уважаван лекар, два мандата е била ректор на Медицинския университет във Варна. В момента обаче д-р Клисарова е общински съветник от БСП и председател на комисията по здравеопазване в местния парламент. Става дума за същия общински съвет, който десетки хиляди варненци поискаха да подаде оставка, но той пък не подава.

В ГЕРБ не говорят толкова често за гражданска квота. Листите им са като класация на най-влиятелните хора в администрацията – министри, заместници, областни управители, депутати… Гражданската квота при тях се оказа физкултурна квота. Шампионката по борба Станка Златева е кандидат-депутат в Сливен, а шампионите по гребане – Румяна Нейкова, и по бокс – Ивайло Маринов, очакват подкрепа от избирателите във Варна. Малка подробност е, че Нейкова е съпруга на министъра на спорта в правителството на ГЕРБ Свилен Нейков и така квотата става гражданско-семейна.

Сред непартийните кандидати е и шуменският директор на МВР Любомир Христов, но и той не е толкова от гражданската, колкото от квотата „Килърите“. Тази квота осигурява бързо израстване на участниците в делото. Дори и Цветан Цветанов представи Христов в „Арена Армеец“ именно с успеха му по „Килърите“. Прокурорката Ася Петрова вече е зам.-главен прокурор, полицаят ще става депутат, само съдията чака още. В Ямбол начело е баскетболният треньор Иван Чолаков, който макар от две години да е общински съветник от ГЕРБ, все още се води като гражданска квота.

Така приключи поисканото от улицата отваряне на партиите към гражданите. Приключи преди да е започнало. Най-верните, проверените, нашите. Нищо ново, нищо различно, поне в листите на двете най-големи партии. А когато не е удобно публично да обясним, че едикойси е от нашите и защо е от нашите, тогава го пишем от гражданската квота.

снимка: припомнете си как се пише хиксче според указанията на ЦИК

“Труд“

Стана известно решение на Общия съд по дело T-442/08 CISAC/Комисия и др. То частично потвърждава и частично отменя решение на ЕК.

С решение от 16 юли 2008 г.  Комисията забранява на 24 европейски сдружения за колективно управление  да ограничават конкуренцията, по-специално като  забранява:

• клаузите за членство: клаузи, които ограничават възможността на авторите да избират свободно сдруженията за колективно управление, в които да членуват,
• клаузите за изключителност: клаузи, които гарантират на всяко сдружение за колективно управление пълна териториална защита на територията, на която е установено, срещу други сдружения за колективно управление по отношение на лицензирането на търговските потребители,
• съществуващата съгласувана практика, установена между сдруженията за колективно управление на авторски права, чрез която всички дружества за колективно управление ограничават в реципрочните споразумения за представителство правото за лицензиране на техния каталог на територията на другото сдружение за колективно управление по споразумението.

Повечето от засегнатите сдружения и CISAC обжалват решението на Комисията пред Общия  съд. Международната конфедерация на сдруженията на авторите и композиторите (CISAC) е неправителствена организация с нестопанска цел, която представлява сдруженията за колективно управление на авторски права, свързани по-специално с музикалните произведения, в над сто страни.

Общият съд отхвърля жалбите в частта, в която се иска отмяна на решението на Комисията относно клаузите за членство и за изключителност.

Относно последната част, в която се установява съгласуваната практика, Съдът приема, че ЕК не е представила достатъчно доказателства и отменя решението на ЕК.

Стана известно решение на Общия съд по дело T-442/08 CISAC/Комисия и др. То частично потвърждава и частично отменя решение на ЕК.

С решение от 16 юли 2008 г.  Комисията забранява на 24 европейски сдружения за колективно управление  да ограничават конкуренцията, по-специално като  забранява:

• клаузите за членство: клаузи, които ограничават възможността на авторите да избират свободно сдруженията за колективно управление, в които да членуват,
• клаузите за изключителност: клаузи, които гарантират на всяко сдружение за колективно управление пълна териториална защита на територията, на която е установено, срещу други сдружения за колективно управление по отношение на лицензирането на търговските потребители,
• съществуващата съгласувана практика, установена между сдруженията за колективно управление на авторски права, чрез която всички дружества за колективно управление ограничават в реципрочните споразумения за представителство правото за лицензиране на техния каталог на територията на другото сдружение за колективно управление по споразумението.

Повечето от засегнатите сдружения и CISAC обжалват решението на Комисията пред Общия  съд. Международната конфедерация на сдруженията на авторите и композиторите (CISAC) е неправителствена организация с нестопанска цел, която представлява сдруженията за колективно управление на авторски права, свързани по-специално с музикалните произведения, в над сто страни.

Общият съд отхвърля жалбите в частта, в която се иска отмяна на решението на Комисията относно клаузите за членство и за изключителност.

Относно последната част, в която се установява съгласуваната практика, Съдът приема, че ЕК не е представила достатъчно доказателства и отменя решението на ЕК.

Процедурата, насочена към присъединяването на ЕС към Европейската конвенция  за правата на човека (предвидено в чл.6.2 ДЕС) напредва.

Публикуван е  проект за споразумение от 5 април т.г.

Вече се говори за прилагането на чл.218.11 ДФЕС (искане на предварително становище на Съда на ЕС).

ECHR Blog

Процедурата, насочена към присъединяването на ЕС към Европейската конвенция  за правата на човека (предвидено в чл.6.2 ДЕС) напредва.

Публикуван е  проект за споразумение от 5 април т.г.

Вече се говори за прилагането на чл.218.11 ДФЕС (искане на предварително становище на Съда на ЕС).

ECHR Blog

Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е френската гимназия в София през 1967 г., а висшето си образование по медицина завършва в Медицинската академия – София, през 1982 г. Лекарската си практика започва като неонатолог и ординатор в Окръжната болница в Русе. Специализирал е в престижни чуждестранни университети, а през 1988 г. е избран за професор и става най-младият професор в МУ-София. От 2006 г. е ръководител и на Центъра по молекулна медицина. През 2008 г. е избран за ректор на Медицинския университет в София. Проф. Митев е автор и съавтор на над 250 научни публикации, а през 2006 г. е обявен за „Учен на годината”. През 2012 г. е избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България, както и за член-кореспондент на БАН. - Проф. Митев, Медицинският университет откри свой филиал в Швейцария. Разкажете повече за филиала и имаше ли трудности при откриването му? - За разкриването на филиала в Швейцария работим от една година. Миналата...

БХК: Съдиите дължат проверка дали исканията за разрешаване на СРС са основателни

БХК: Премиерът Марин Райков прояви недопустимо отношение към тайните служби на комунистическия режим

Спомням си я, когато бях дете, от карикатурите във в. „Работническо дело”, който разгръщаше дядо ми – често само за да изпсува написаното вътре под неодобрителния поглед на баба ми. На мен вестникът ми беше скучен, а карикатурите в него ми се виждаха най-интересното нещо, особено ако бяха препечатани от съветския или западния ляв печат. Американският президент Рейгън неизменно бе нарисуван с висок цилиндър на райе, в чието подножие се гушеха звездички, захапал между зъбите угарка от пура, дебела колкото палец, а тя – с бетонна прическа и малка кралска коронка на главата си, въпреки че не беше кралица. Обикновено тя и американският президент газеха в блато от купища долари и стерлинги, като винаги гледаха зрителя на карикатурата с малките си алчни, зловещи очички. Такова беше социалистическото клише. После, по време на перестройката, след „Лека нощ, деца” често излъчваха кадри по новините, в които тя седеше заедно с Рейгън и новия съветски президент Горбачов на една маса....

16 от книгите на Рей Бредбъри, който почина през юни 2012 на 91 години, ще бъдат издадени за първи път като e-книги в САЩ, съобщава сайтът Mediabistro, цитирайки дългогодишния издател на известния писател Уилям Мороу.

Сред книгите, които ще заживеят за първи път легално като електронни издания, са "Вино от глухарчета", "Чувствам, че идва нещо зло", "Илюстрираният човек" и "Гробище за лунатици".

"Цялото семейство Бредбъри е развълнувано от решението творбите на татко да бъдат най-после достъпни за всички – традиционните читатели на хартиени книги и новите поколения от читатели на електронни устройства ... Изключително сме доволни от факта, че дигиталните издания на книгите на Бредбъри ще бъдат достъпни както чрез библиотеки, така и чрез електронни книжарници, имайки предвид, че Рей Бредбъри винаги е бил запален защитник на нашата (американската, бел. ред) библиотечна система", коментира дъщерята на писателя Александра Бредбъри.

Самият Бредбъри беше скептик по отношение на книгите и многократно е заявявал, че за него "те нямат бъдеще, защото не са книги. Е-книгите миришат на изгоряло гориво". Докато е жив, единствено през 2011 склонява да издаде в електронен вариант и то само в САЩ най-известната си книга "451 градуса по Фаренхайт".

По-рано през годината HarperCollins издадоха в електронен формат 3 от най-известните книги на Бредбъри и във Великобритания - "451 градуса по Фаренхайт", "Марсиански хроники" и "Илюстрираният човек", а правата за издаване в електронен и хартиен вариант на още 22 заглавия са купени.

Прочетете още за Рей Бредбъри в рубриката "Големите". 

Не пропускайте да прочетете и ревютата на "Вино от глухарчета" и "Сбогом, лято"

Броят на имената в избирателните списъци надвишава с повече от 1 милион броя на избирателите в България. Ето защо трябва да се приеме закон за активната регистрация за изборите по примера на Франция. Това каза в интервю за "Фокус" математикът проф. Михаил Константинов, член на борда на директорите на „Информационно обслужване". Той посочи, че в избирателните списъци висят имената на всички българи по целия свят с избирателни права - все едно дали са в България или не, все едно дали са родени в България или не, все едно дали са били изобщо някога в България или не.

Докато търси незаконно подслушване в МВР, прокуратурата призна, че и тя е допускала тежки нарушения и заобикаляне на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). Висш прокурор е искал неправомерно подслушване и сам си е разрешавал прилагане на СРС-та. Това разкри главният прокурор Сотир Цацаров вчера. По ирония на съдбата същият магистрат - Роман Василев, е сред ръководителите на проверката в МВР, която днес трябва да приключи и да отговори на въпроса дали бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е нареждал незаконно подслушване на политици и бизнесмени. Цацаров обаче отказва да вземе мерки срещу компрометирания си подчинен със странен аргумент - "да не ме заподозрат в лично отношение спрямо Василев".

Може българската държава само да се кани или да обявява при един или друг кабинет или президент създаването на поредна стратегия за диаспората, или на поредни опити за политика в това отношение, която наистина, а не на думи да отговаря на предизвикателствата на времето, и после "здравите сили пак да победят здравия разум" - но българската нация не се състои само от онези, които са останали да живеят в България, а и от поне част от онези, които са я напуснали физически, но не и в ума и в сърцето си. И тези, които имат такива вътрешни нагласи и желание, имат пълното право не само да участват в избирането на президент или депутати в Родината си, но и да бъдат избирани като такива.

Продължаваме с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, а днес ще отидем до испанската Марбея, която е наблизо. Приятно четене:  

Марбея

Част 3 на разказа:

Гибралтар... и отвъд

Един ден реших да изпълня обещанието дадено към себе си при пристигането ми в  Гибралтар и да си направя разходка до Марбея. Посещението на курорта имаше един вид символично значение за мен, тъй като на предишната ми работа Марбея се беше превърнало в нарицателно име за уникално място. Това стана, след като веднъж колега обясняваше колко е хубаво там, но беше прекъснат от друг със станалия след това култов лаф: „К`ва Марбея, бе, чуйек? Аз съм бил във Вегас!“. Не се мъчете да намерите някакъв смисъл в това. То си е наша, малка закачка и тук е момента да вметна едно: „Евала, Митак, голям си!“. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Благодарение на мекия си климат, Марбея развива целогодишен туризъм[/caption] И така, в една от малкото сутрини, в които станах рано, отидох до Ла Линея, където

хванах автобуса за Марбея

(знам, че е по-правилно да се каже Марбейя, но нека не си кълчим езика прекалено). Пътят вече ми беше познат отпреди, но това не ми попречи да се радвам отново на хубавите гледки към морето. Малко преди обед (пътят е около час и половина) вече бях в една от перлите на Коста дел Сол. Единственото, което знаех за Марбея беше, че през 90-те години името на града стоеше на фланелките на любимия ми испански футболен отбор – Атлетико Мадрид, а президентът на клуба – Хесус Хил, тогава беше кмет на курортното градче. Още при пристигането, от автобуса, видях едно от 40-те голф игрища, с които Марбея е особено популярен. В миналото, редовен техен посетител е Шон Конъри. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Яхтите в морето са нормална гледка за района[/caption]  

Къщи тук имат още холивудските актьори

Долф Лундгрен и Антонио Бандерас, който е роден в недалечния Малага. Автобусът ме остави на автогарата, която се намира в самия край на града, в непосредствена близост до квартал с множество бели къщи. Напомнят на домовете, които могат да се видят по гръцките острови. Нищо чудно да са издигнати по времето на Хесус Хил, за когато се твърди, че в Марбея са построени незаконно над 30 000 къщи. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Един от 24-те плажа на Марбея[/caption]

    Градът е втори по население (140 000 души) в провинция Малага

и осми по численост в Андалусия. Благодарение на мекия си климат, поддържа целогодишен туризъм. Популярна дестинация е сред туристите от Скандинавия, Великобритания, Ирландия, Германия, както и от Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ. Марбея е забележителен с присъствието на много аристократи, знаменитости и богати хора, които предпочитат да отмарят там. Освен това, градът е важна спирка на много круизи, а в марината са закотвени коя от коя по-луксозни яхти. Разполага с 24 плажа, разположени върху дълга 27 км крайбрежна ивица. Много точки от града пък предоставят прекрасна гледка, както към морето, така и към близко разположените планини на север. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

   Марбея може да се счита за древен град,

тъй като е основан от финикийците още през седми век преди Христа. По-късно е бил населяван от римляни, вестготи и нормани, преди маврите да се настанят тук през десети век от новата ера. Те дават на града името Марбил-ла, след като преди това се е казвал Салдуба (Град на солта). Арбаският период продължава пет века, след което градът преминава в ръцете на Кралство Кастилия. Следват години на възход, свързани с култивирането на захарната тръстика, а по-късно – добив на желязна руда и въглища от близките планини. Индустрията обаче запада и населението е принудено да се върне към фермерството и риболова като начини за изкарване на прехраната. Кризата в селското стопанство и болестта филоксера, която ударя лозята, нанасят нов удар на местната икономика, допринасяйки за увеличаване на бедността и глада в района през 19-ти век. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Стъпки в пясъка[/caption]

   В първите десетилетия на 20-ти век Марбея е малко село,

в което населението е разделено на малка група олигарси и няколкостотин работници, а средна класа практически няма. Нещата се променят след Втората Световна война, когато принц Алфонсо фон Хоенлох-Лангенбург (пробвайте да му кажете името след три големи уискита!) купува земя, върху която строи

„Марбея Клуб“ – хотел, в който започват да отсядат филмови звезди, бизнесмени и благородници

от добре познати фамилии като Бисмарк, Ротшилд, Метерних, Тисен-Борнемиса и др. Това придава нов облик на града, който става предпочитан за почивка сред социалния елит на Европа. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] На море през октомври[/caption] През 70-те години в Марбея пристига за пръв път кралят на Саудитска Арабия Фахд, който, оттогава до смъртта си през 2005 година, е редовен посетител на курорта. Антуражът му пръска понякога милиони петродолари на ден, а част от него е и, тогава все още неизвестният, Осама бин Ладен. През 90-те години и първата декада на новия век всички кметове, които са заставали начело на града, са съдени за финансови злоупотреби. В това число и Хесус Хил за това, че е отклонявал незаконно обществени средства към бюджета на Атлетико Мадрид. Явно кражбите са били огромни, тъй като през 2006-та година курортът е близо до немислимото – фалит! Стига се и до разпускане на градския съвет от испанското правителство – мярка, която се предприема за пръв път в съвременната история на страната. Днес нещата вече са стабилизирани, а скорошно проучване сочи Марбея като градът с най-добри условия за живот в цяла Андалусия. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Днес Марбея е с най-добри условия за живот в Андалусия[/caption] Бях си предвидил около шест часа за

разглеждане на Марбея

и от автогарата поех надолу, към брега на морето. Пътьом минах през тесните улички на Стария град, който си оставих за по-обстойно разглеждане за по-късно. Първо ми се ходеше на плаж.

   На крайбрежната алея беше пъстро

Имаше хора от всякакви националности. Беше октомври, но времето беше прекрасно и всички бяха по къс ръкав. Пекох се повече от два часа. За това време, релаксът ми беше нарушен само веднъж от тайландка, която искаше да ми прави масаж директно на плажа. След въпросителното „Маса-a-a-a-ж?“, зададено с писклив глас и повдигнати вежди, отговорът ми: „Не, благодаря“ явно не бе приет, тъй като напористата тайландка клекна и започна да ми мачка врата, опитвайки се да ми внуши, че съм напрегнат и все пак имам нужда от масаж. Разбирайки, че при мен няма да я огрее, се нацупи и отиде да си търси друга жертва. Малко по-късно, мъжът от възрастната двойка, които ми бяха съседи по хавлия, я викна и чух тарифата – 30 евро на час. Възрастният мъж пожела масаж само за половин час, а тайландката сияеше от щастие и се смееше на всичко, което й каже. И аз обичам масажи, но не и навън, и от човек, за когото дори не знаеш дали някога е учил за това. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Квакерите[/caption] След като си починах хубаво на плажа, се върнах на крайбрежната алея. Вниманието ми беше привлечено от голяма група възрастни хора, които танцуваха под звуците на духов оркестър. Оказа се, че

в Марбея има събор на квакери

от цяла Европа. Видях групи от Холандия и Швеция, като повечето хора бяха в пенсионна възраст. Беше ми едновременно весело и тъжно да ги наблюдавам как се забавляват. Сетих се за нашите пенсионери, които на преклонна възраст не могат да си позволят като западните си „колеги“ да се радват на живота, а са принудени да водят борба за оцеляване.   Реших, че е време

да си разведря настроението с малко тапас

Едно от заведенията покрай крайбрежната улица предлагаше промоция – тапас за едно евро. Взех няколко различни вида и си похапнах с чаша бяло вино върху една бъчва. Точно това представляваха масите на заведението – изправени бъчви. Колорит! [caption id="" align="aligncenter" width="603"] Уличките на Стария град[/caption] Накрая ми остана да обиколя

Стария град

Той включва някогашните стени на града и два от старите квартали – Баро Алто – разпрострян на север, и Баро Нуебо – на изток. Много е живописно по тесните улички, а и цветно, тъй като от стените и покривите на къщите висят увивни растения и цветя. След кратка разходка стигнах до

своеобразния център  - Plaza de los Naranjos (Площадът на Портокалите)

Името му идва от портокаловите дръвчета, които растат на него. От момента на създаването си, Пласа де лос Наранхос се превръща в център на градския живот, а около него са построени най-забележителните обществени сгради и множество от типичните за Марбея бели къщи. Днес площадчето е чудесно място за почивка и за чаша (а защо не и кана) сангрия под портокаловите дръвчета. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Площадът на Портокалите - Plaza de los Naranjos[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Пласа де лос Наранхос се превръща в своеобразен център на Марбея със създаването си през 15-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Можете да поседите на сянка под портокаловите дръвчета[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Портокалите бяха още зелени[/caption] В непосредствена близост до Площада на Портокалите се намира

статуята на Сан Бернабе (Свети Варнава) –

един от Седемдесетте Апостоли, който е почитан като закрилник на Марбея. Приживе, Свети Варнава проповядва заедно с Апостол Павел в Рим. Животът му приключва в родния Кипър, където бил пребит с камъни от противници на християнството, поради което е провъзгласен за мъченик. В Стария град има няколко католически църкви. Успях обаче да видя само Санта Мария де ла Енкарнасион отвън. Маврите също са оставили своя отпечатък тук. Има замък от арабския период, оттогава са и отбранителните стени. [caption id="" align="aligncenter" width="603"] Сан Бернабе (Свети Варнава) е закрилникът на Марбея[/caption] Неусетно дойде време да кажа „Чао“ на Марбея, тъй като трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. Не ми остана време да се разходя по Златния път – дълъг над 6 км участък между Марбея и Пуерто Банус. На него се намират най-хубавите вили и къщи в района, в това число и резиденцията на крал Фахд. Ако Вие имате време, когато сте там, разходете се и кажете как е. В Пуерто Банус пък може да видите много лускозни яхти, автомобили, а кой знае – може и някоя знаменитост. В последната част ще прекосим Средиземно море с ферибот, за да стъпим на африканския бряг. До скоро!     Очаквайте продължението Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

За пръв път мултифункционалните таблети изпреварват е-четците като предпочитано устройство за четене на електронни книги. Това показва последното издание на проучването на Book Industry Study Group (BISG) за отношението на потребителите към четенето на е-книги, съобщава Publishers’ Weekly.

Резултатите сочат, че 44% от читателите на е-книги предпочитат таблет, сравнено с 37% при проучването през август 2012 г. В същото време процентът на тези, които предпочитат електронния четец, е спаднал от 49% на 42%. 

От BISG смятат, че тази тенденция ще се запази, тъй като делът на читателите, които възнамеряват да си купят е-четец, е спаднал преч последната година. За сметка на това делът на тези с намерения за купуване на таблет е останал непроменен - около 37%.

„Преминаването към таблети стана много бързо, подобно на толкова други промени в потреблението на е-книги”, пояснява зам.-изпълнителният директор на компанията Анджела Боул. „Текущото проучване дава възможност на компаниите в книжния бизнес да изпреварват тенденциите още при появата им”, допълва тя.

Изследването на потребителското отношение към четенето на е-книги се провежда текущо от ноември 2009 г. и обхваща навиците и предпочитанията на читатели на печатни книги, които са закупили е-книга или е-четец през последната година. Цитираното последно проучване на BISG е проведено в периода 6-21 февруари 2013 г. сред 1014 потребители на е-книги.

България официално членува в Европол. Това е полицейската служба на обединена Европа. Създадена беше като част от решенията на държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз от 1992 г. в Маастрихт. Заработи през 1994 г. по линията само на борбата с наркотрафика, а окончателно обхвана всички възложени й компетенции през 1998 г. Те, най-общо казано, са да помага на полицейските служби на отделните членуващи в ЕС държави в борбата им с тероризма и организираната престъпност. Страната ни установи делови връзки с Европол от самото й появяване, нищо че още не беше членка на ЕС. Това сътрудничество укрепна и се разшири през годините, докато Европол минаваше през отделните етапи на професионалното и институционалното си утвърждаване. Поради специфични за дейността на съюзната полицейска служба правила обаче двустранното взаимодействие не беше пълноценно. Отдавна вече всичко си е на мястото. На 4 октомври 2007 г. в Хага, където е централата на Европол,...

Хиляди протестираха при посещението на Путин в Амстердам

Едно от най-възхитителните неща, които се сещам сега, е човешкият ден. Но не просто преживеният. А разказаният ден. И осмисленият ден. И още повече – разказаният от остроумен и весел човек ден. От такъв, който умее да измъкне от сивата купчина на досадния живот най-лъскавите копчета, гердани и топчета. Да измъкне от скуката само странните и искрящи случки… …или по-точно – да погледне от такъв ъгъл случките в един ден, че те да започнат да изглеждат странни и чудновати, изключителни или поне забавни. И показателни. И многозначителни. Човек затова понякога започва да пише дневник. Защото, като описва дните си, той с вълнение забелязва, че много от случките в тях са съвсем причудливи, или поне последователността на случването им е съвсем необичайна и възхитителна. Неразказаният живот потъва в забравата. Неописаният ден е загубен ден. Помня в младостта си момчетата, които разказваха с възторг за всяка своя връзка с момиче. Разказваха на приятелите си, на мене, с настървение....

Вчера прогнозирах ( почти сериозно) задаваща се нова тройна коалиция, която обаче няма да е удобно да бъде кръстена така и затова предложих на шега да се казва „дойна коалиция”. И заваляха опровержения…

Пак се шегувам- не твърдя, че съм предизвикал отзвука. Но е интересно съвпадението, че за броени часове започна благородно социалистическо състезание ( както се наричаше при комунизма яловата конкуренция в условията на държавния капитализъм). Станишиев патетично се закле, че никога БСП няма да се коалира с ГЕРБ, а партийният строител на ГЕРБ Цветан Цветанов изключи коалиция с БСП, ДПС и „Атака” , но вече не изключи вероятност от съюзяване с „България на гражданите”, потвърдила мигновено, че няма да си сътрудничи с никого в бъдещия парламент.

Цялото това отрицание на отрицанието прилича на сценка от надлъгването от каубойските филми, когато бабаитите с колтовете стоят разкрачени един срещу друг с ръка на кобура. Кой ли ще (на)мигне пръв в тази класическа сцена в нашия вариант, която повече прилича на т.н. мексиканска рулетка- ситуацията, когато всеки е насочил пистолета до главата на съседа и всички са практически на мушката?

Пръв мигна най-слабият актьор от героите във вчерашната ми статия „ Долу тройна, да живее дойната коалиция”- водещият Николай Бареков, когото уличих в рязко омекване спрямо сочения от ГЕРБ за главен враг с партиен билет лидер на БСП Сергей Станишев. Ден по-късно,тази сутрин, Бареков буквално истеризира, когато някакъв младеж в Сливен му намекна, че е продажник. Изоставяйки трибунката си, изживяващият се напоследък като народен трибун водещ на гербаджийската телевизия премина в контранастъпление и се разкрещя насред площада в Сливен, че той лично никога не можел да бъде купен от никой политик ( което вече може и да е вярно, защото вероятно е натрупал състояние от обслужването на банкерската телевизия и сигурно самият той има стартов капитал да си купи някой гладен кандидат за политик).

Но да ви кажа защо си изпуска нервите: защото изпуска поста си на директор в банкерската телевизия. Вече от седмица подготвя подчинените си, че предстои да ги изостави. Било заради това, че „обикновено не се задължал дълго на едно място”.

В ТВ7 съответно кошерът жужи с въпроса, кой ли търтей този път ще кацне със златния парашут на Делян Пеевски? Шефката на новините е сред номинираните от слуховете, защото тежестта й, измерена в коли и секретарки, расте с дни.

Че Бареков този път наистина ще си ходи, е ясно, но също така вече е виден и завоят в редакционната политика: тя все по-видимо червенее. Така са решили онези, които инвестираха много милиони в този проект на гербаджийската пропаганда, наследен от тройната коалиция, чиито създатели явно си припомнят корените под влияние на нахлуващите руски капитали в Корпоративна търговска банка. Меденото интервю на Бареков със Станишев беше само първия залп на „Аврора”.

Колкото до Пеевски, той е самоходна метафора на задаващата се дойна коалиция. Депутат е от ДПС, на когото толкова му е пораснала работата, че вече е водач на две листи на партията и същевременно олицетворява исторически спойката между ДПС,БСП и ГЕРБ. Защото беше заместник министър ( по авариите и бедствията) в тройната коалиция, когото Станишев „за малко” уволни, но Доган показа кой кара тройната композиция и го принуди да го възстанови, с което укрепи и дружбата по партийна линия. След това Пеевски беше избран да стане мост и към ГЕРБ, по който премина на заден ход майка му Ирен Кръстева, оттеглила се в чужбина, за да отстъпи на сина си ръководството на растящата медийна империя, която тя олицетворяваше преди кабинета„Борисов”, но за да не дразни окото на новата власт опразни мястото за ненагледния си син.

Предполагам, че мнозина, когато четат констатациите ми дотук, изпитват чувство на безнадежност. Обаче ще ги изненадам този път истински. Ето на какво можем да се надяваме- защото е ясно, че само със собствени сили няма да можем да се измъкнем от тази мечешка прегръдка.

„Русия ще продължи да е основният повод за безпокойство в Европа и през следващите години. Това заяви американският генерал Филип Брийдлав, който е номиниран за командващ силите на САЩ и НАТО в Европа, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
“Русия ще остане основният повод за безпокойство в региона до 2020 г. поради географското си положение, природните си ресурси, военните си сили и желанието си за регионално влияние”, макар и да е изправена пред “системни слабости”, заяви генералът в писмено изказване за изслушването му в Сената, който трябва да одобри кандидатурата му.

Според Брийдлав, САЩ и НАТО трябва да покажат подкрепата си за тези свои съюзници, “които живеят в страни, които Русия приема като част от своята сфера на влияние”.

Макар и да призна при изслушването, че политиката на “рестартиране” на отношенията с Русия, предприета през 2009 г. от Барак Обама е в застой откакто Владимир Путин отново стана президент на Русия, генерал Брийдлав подчерта пред сенаторите, че е необходимо да се подаде ръка на Русия въпреки разногласията по Сирия или противоракетния щит в Европа.
“Трябва да престанем да възприемаме Русия като враг и да се опитаме да я привлечем към партньорство”, заяви Брийдлав”. ( Dir.bg)

Някой може ли да си представи, че България е изключение от процесите, описани от американски генерал? Точно обратното е: тъкмо нашата страна, атакувана от руското влияние с особена острота откакто Путин дойде на власт в Кремъл преди 13 години, е пилотният проект на руската мечка и нейната прегръдка се усеща тук задушаващо навсякъде.

Ето защо, за онези, които се правят че не виждат и не разбират за какво става дума, отново заявявам: България има нужда от преформулиране на своя демократичен проект. Нейната прозападна ориентация трябва да бъде отвоювана.

Разделението тук вече не е по линията „ляво-дясно”, а е на фронта на модернизирането на страната по успешния западен модел ( който няма алтернатива в днешния свят- дори и държавите с еднопартийни режими, като Китай и Русия, заимстват реториката на демокрацията и практиката на пазарното стопанство), обстрелван с руските корупционни практики: от АЕЦ „Белене”, до проникването в медиите.

Трябва да се противопоставим на опитите да бъдем държани в орбитата на неоколониалната си зависимост от съветско-руския колониализъм. Само чрез нашия отпор той ще бъде принуден да приеме, че има насреща си партньор, а не народ-колаборационист, готов да живурка по евразийски. По този път са минали и други колониални народи, които принудиха бившите си метрополии да им отстъпят свободата. Няма причина да не си я поискаме и ние, които сме в далеч по-изгодната ситуация ( не да вдигаме въоръжени въстания а) просто да си изпълняваме поетите съюзнически задължения.

Убеден съм, че тук ще възникне проект ( партия или под друга форма), който ще обедини реформаторски, прозападно ориентирани българи с достатъчно тежест, за да се противопостави на сегашната патова политическа ситуация, която работи само в полза на ориенталски ориентирания и не(на)виждан другаде по света „патриотизъм”, деклариращ любов към чужда държава, която има претенцията непрекъснато да ни освобождава- включително от необходимостта да се грижим сами за себе си.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
300г коприва
300г спанак
200г пушена шунка
250г Маскарпоне
1 стрък пресен лук
1 стрък пресен чесън
щипка сол
4 тостерни филийки
1- 2с.л. зехтин
копър

Приготвяне:
Филийките хляб се мажат със зехтин. Режат се на четири равни части. Слагат се в тава. Пекат се до порозовяване. Копривата и спанакът се мият листо по листо. Накъсват се на дребно. Слагат се в купа. Стръковете чесън и лук се почистват и измиват. Режат се на ситно. Шунката се надребнява. Подготвените продукти се добавят в купата. Накрая се объркват заедно с Маскарпонето. Салатата се оставя хладилник, за около половин час. Вземат се четири разлати чинии. По края им се редят по четири от запечените брускетки със зехтин. В средата се оформя купчинка от салатата. Поръсва се ситно нарязан пресен копър.

  Ние използвахме една голяма бутилка от олио. Ако имате с още по-голямо дъно, ще се получи най-добре....

Трудно ми е да реша към каква категория бих причислила „Тит от Никомедия" на Силвия Томова. Сюжетът го причислява към историческия жанр, но по своето същество е доста философски роман. Не е от книгите, които можеш да прочетеш, докато пътуваш за работа или чакаш на опашка. Определено изисква вниманието на читателя. Книгата се чете бавно, отнема време да попие и оставя доста за размишления.

Повествованието върви чрез две линии и гледни точки, тази на Тит от Никомедия, скулптор, чийто мисли са предадени чрез писмата му и разказа на самия император Диоклециан, който започва историята си със създаването на римската империя и проследява най-големите й възходи и падения и така стига до собствения си живот.

До голяма степен книгата представя конфликта между християнството и езичеството, тъй като действието се развива в онзи размирен период от историята, точно преди разпадането на римската империя и приемането на християнството за официална религия. И като всяка голяма промяна, времето е съпроводено от смутни времена, различни фракции и разцепления, борба за власт и надмощие. Или иначе казано - нищо ново под слънцето. Хората не са претърпели особена промяна през вековете и тогава и сега са им присъщи всички недостатъци.

Интересни персонажи се срещат сред страниците, тук са представени образите на Константин (бъдещия Константин Велики) и майка му Елена, но определено не като светци. И най-любопитното, възникването на култа към св. Георги и човека, който е бил преди да бъде канонизиран от църквата и всичко да потъне в мъглата на забравата, за да остане само легендата.

Книгата ще допадне на почитателите на римската история, както и на тези, които обичат философски размишления.

 

 

 

 

 

Руски любители на космонавтиката в рамките на съвместно изучаване на снимки от MRO са открили обект , който с висока вероятност е съветския апарат «Марс-3», който се намира на повърхноста на планетата от 1971 год. По информация от сайта на НАСА.

Въодушевлението ми е толкова голямо, че час по час ме кара доволно да се подсмихвам. Пълен кеф, какъвто може да дойде единствено, когато не си го очаквал.

Това е "Грешният квартал" - неочаквано удоволствие от начало до край. Прекрасно създадена криминална история, изписана с богат, жив език и всичко това украсено от факта, че действието се развива у нас. Поздравявам "Изток-Запад", Христо Блажев и Лора Лазар, че са се намерили, разбрали и сработили по толкова добър начин. От тяхното сътрудничество е излязъл качествен продукт, който е достоен за всеки криминален любител.

Признавам си, че в ученическите си години не съм изпитвал особени симпатии към творчеството на Атанас Далчев, но авторката е успяла по толкова хитър начин да вплете стиховете му в целия си роман, че в един момент усетих, че с удоволствие си ги препрочитам. 

Много симпатични и плътно изградени образи, блестящи диалози (на някои от разговорите между Мишената и Радо съм се хилил с пълен глас), тайна, която се разкрива парче по парче и накрая ни задавя с конфузния въпрос: "Наистина ли е толкова лош Лошият и до къде се простира Доброто у добрите?" Историята е незахаросана, жива и пулсираща. А в ролята на сърцето е Кварталът - колкото и странно да звучи на пръв поглед, това е любимият ми персонаж в книгата! Лора Лазар е успяла да погледне живота през неговите предполагаемо статични очи и резултатът носи удоволствие за читателя.

Няма какво повече да добавя, освен че с нетърпение ще докопам "Убиец назаем" на същата авторка! Радвам се, че прочетох тази книга и още повече се радвам, че е българска, свежа и максимално избягваща клишетата, наводнили един иначе толкова интелигентен жанр. 

Слушате ли?

Не, това не е въпросът, познат ви от детството, след който следва щипването по бузата. Слушате ли вашите клиенти, а чувате ли ги? Знаете ли какъв е начинът им на живот, какво обичат, как прекарват свободното си време, имат ли деца, а котка? Познавате ли ги или така си мислите?

Недей да крещиш, моля те!

Да създадеш бранд отдавна не значава просто да „крещиш“, че съществуваш. Маркетингът на агресията, боят с лакти и шумното присъствие е вече в миналото. Това, което е на дневен ред, е маркетингът на слушането и разбирането. Да създадеш марка също вече не е достатъчно. Вярвам в това, че основната цел е в създаването на релевантни марки, които дават на хората каквото искат и го правят по значим за тях начин.

Хайде, излез от клишето…

Да се говори за това, че клиентът е в центъра на всеки бизнес, не е новина. Новина е обаче, че това спря да бъде просто новото, свежо мото, което бизнеса повтаря, а резултат от това, че обстоятелствата „зашлевиха“ бизнеса и го принудиха да повярва в това. Марките започнаха да се опитват да създават все повече стойност за потребителите, бизнеса започна да говори в цифри и резултати за маркетинговата си активност, приоритетите се промениха от изграждане на позната марка към изграждане на лоялни клиенти. С по-малко пари…

Марка, която ще липсва?

Сигурна съм ще попитате, какво разбирам под релевантен бранд? Питали ли сте се някога какво би се случило ако Вашият бранди изчезне? Ще липсва ли на някого?

Този въпрос чух за първи път преди няколко години от един от големите изследователи на потребителската мотивация Сю Томас в един уебинар, докато работех в Синовейт. Тогава се замислих от една страна като потребител, че има няколко такива бранда, без които мога да живея, но животът ми няма да бъде същия. От друга страна като професионалист се замислих колко от марките, в чието създаване и развитие съм участник, са с такъв статут. Марката трябва не просто да решава проблеми на потребителите, да задоволява техни потребности, а да носи значима за хората стойност. Как да стане така, че марките, които създаваме да са необикновени и трябва ли всички марки да са такива?

Практично, колега!

За да се създаде и изгради успешна марка ти трябва план. Нищо ново! Ние в The Business Institute знаем „тайната“ и сме готови да я споделим с теб. Планът за развитие на марката преминава през четири основни етапа на развитие:

Повече…ела и бъди част от нашите работилници! Вдъхнови се, бъде любопитен и активен, защото това е преживяване, което наистина променя.

Заповядай, ще споделяме

Темата за потребителските марки, която е част от програмата на Brand Management Factory е резултат не просто от много четене на „умни“ книги, и слушане на „умни“ лектори, а от дългогодишния ни опит на практици, на хора, които създават и развиват  успешни марки. Ние разказваме нашия опит и живот, защото за да създадеш успешна марка, ти трябва да живееш с нея. Повярвайте ми!

Анелия Гроздева

Експерт в областите маркетинг комуникации, бизнес развитие и продажби, основно на външни пазари. Била е управител на Power w PR Agency and Consulting, мениджър “Бизнес развитие” в компания за пазарни изследвания Synovate и фармацевтична компания UniComs. Работила е за клиенти като Nestle, Kraft, UniCredit Bulbank, Raifaissen Bank, Globul, Vivacom, Bella Bulgaria и др. Фасилитатор в The Business Institute който провежда The Brand Management Factory.

Желаещите да се включат в The Brand Management Institute имат възможност да се записват до 15.04 за цялата работилница, а след това – само за модулите, които не са стартирали.

 

HP представи нов клас сървър, предназначен да се справи с предизвикателствата на обществото, мобилността, облака и Big Data. Софтуерно дефинираните сървъри са създадени за центровете за бази данни с грижа за планетата

HP представи първата в света система HP Moonshot, осигурявайки нова уникална инфраструктура, която води до икономии чрез използване на 89% по-малко енергия, 80% по-малко пространство и със 77% по-ниска цена , в сравнение с досегашните сървъри.  

Съвременните мега центрове за бази данни се доближават все повече до момента, в който по-нататъшният растеж е немислим поради ограниченията на настоящата икономика на традиционната инфраструктура. Сървърите HP Moonshot са първата стъпка, която компаниите могат да предприемат, за да се справят с тези ограничения.

 “С наличните близо 10 милиарда устройства, свързани с интернет  и прогнози за експоненциален растеж, ние стигнахме до този етап, в който изискванията на пространството, мощността и разходите на съществуващите технологии вече не са обосновани”,

заяви Мег Уитман, президент и главен изпълнителен директор на HP.

“HP Moonshot поставя началото на нов ИТ стил, който ще промени инфраструктурната икономика и полага основите за следващите 20 милиарда устройства.”,

допълни още тя.

 

Иновациите на HP осигуряват по-малко употреба на енергия, по-малко пространство, по-малко разходи

В продължение на десетилетия HP е лидер в определянето на следващото поколение компютърни платформи.

Преди повече от 20 години, HP представи първияуспешен комерсиален UNIX сървър – HP 9000 Series 840, както и първия x86 сървър – HP SystemPro. Около десетилетие по-късно, HP получи един от първите патенти за блейд сървърни архитектури. За последните 16 години компанията продължава да бъде пазарен лидер за х86 сървъри.

HP продължи да отдалечава ограниченията на технологиите, използвайки промяна на парадигмата, която проправя пътя за първия „софтуерно дефиниран” сървър, който позволява на компаниите да оптимизират своите сървъри на база специфичните нужди за натовареност. Изграден в резултат на водещата за сървърната индустрия интелектуална собственост (IP – intellectual property) на HP и на 10 години задълбочени изследвания на HP Labs – централното изследователско звено на компанията, HP Moonshot предоставя значителни подобрения по отношение на енергийни показатели, пространство, разходи и опростеност.

 Създаден за центровете за бази данни с грижа за планетата

Новата система HP Moonshot е второ поколение сървър от проекта на HP Проекта Moonshot. Този нов клас сървър е проектиран за решаване на ИТ проблеми, породени от обществото, мобилността, облака и big data. Сървърите HP Moonshot са изградени от чипове, които са по-често срещани в смартфони и таблети, което позволява на сървърите да осигурят намалено енергийно потребление и оптимизирани размери при значително по-ниска цена.

Системата HP Moonshot се състои от  HP Moonshot 1500 и оптимизирани за приложения HP ProLiant Moonshot сървъри. Тези сървъри може да предложат процесори от множество партньори на HP, всеки от които е насочен към конкретен вид натоварване.

С възможността за инсталиране на до 1800 сървъра на рак, сървърите HP Moonshot заемат една осма от пространството, необходимо при досегашните сървъри. Това предлага необходимото решение на проблема за нужното физическо пространство на центровете за бази данни. Всяко шаси споделя с останалите всичките  традиционни компоненти, като Fabric, HP Integrated Lights-Out (iLo) управление, захранване и охлаждане. Тези споделени компоненти опростяват структурата и намаляват потреблението на енергия и пространство.

Първият сървър HP ProLiant Moonshot е достъпен с процесор Intel® Atom S1200 и поддържа уеб хостинг  натоварвания. HP Moonshot 1500, server enclosure е с височина 4.3 U и e екипиран с  до 45 Intel-базирани сървъри, мрежови комутатор  и всички необходими компоненти. .

Разрастваща се екосистема от водещи в индустрията технологични партньори

HP представи също и цялостна пътна карта на оптимизирани откъм натоварвания HP ProLiant Moonshot сървъри, включващи процесори от обширна екосистема от HP партньори, като например AMD, AppliedMicro, Calxeda, Intel и Texas Instruments Incorporated. 

Планирани да бъдат пуснати в продажба през втората половина на 2013 година, новите сървъри HP ProLiant Moonshot ще поддържат развиващите се уеб и облачни среди, сиsтеми за анализи и телекомуникациите.  Бъдещите сървъри ще подсигурят big data, високопроизводителни компютърни изчисления, игри, финансови услуги, геномика, лицево разпознаване, видео анализи и други приложения.  

 “Изправени пред ограничения за енергийна ефективност и аналитичен изчислителен капацитет в подкрепа на водещи световни геонаучни изследвания, ние с абсолютна сигурност се нуждаем от технологични иновации на водещи компании като HP,”

сподели Крис Хил, главен инженер изследвания, Масачузетския технологичен институт и съпредседател на Подкомисия за изследвания и образование, Massachusetts Green High Performance Computing.

“Иновациите като HP Moonshot ни дават увереност, че инфраструктурата може да продължи да се разраства, за да подкрепи изначално неутолими изисквания на компаниите – всичко това с по-малко енергийна употреба, по-малък отпечатък от човечеството, повишена интеграция и по-ниска цена.

HP Information Technology внедри сървърите HP Moonshot като платформа за интернет сайта hp.com, който има около 3 милиона посещения на ден.

“Резултатите от тестовете показват, че със сървърите Moonshot може да поддържаме сайта hp.com, с енергийната равностойност на дузина  60-ватови крушки, което е качествена промяна на правилата на играта”,

каза John Hinshaw, изпълнителен вицепрезидент, Технологии и операции, HP.

„Освен това, ние планираме да разположим върху Moonshot и допълнителни приложения, за да поведе следващата вълна на трансформация за центровете за бази данни.”

Услуги за следващата ера на крайно сложни изчисления

HP също така въведе и засилена партньорска програма и нови услуги, които ще ускорят темпото на иновации в този нов клас сървъри. Те включват:

• HP Pathfinder Innovation Ecosystem—обхваща близо 25 силициеви доставчици, дивелъпъри на операционни системи и независими софтуерни доставчици (ISVs – independent software vendors), посветени на бързото развитие на нови сървъри за подкрепа на различни натоварвания.
• HP Moonshot Concierge Services—обхваща решенията на HP Discovery Labs и решенията на HP Technology Services за поддръжка и консултантски услуги при миграция на платформи и за постигане на енергийна ефективност.

 Допълнителна информация за HP Moonshot е достъпна на TheDisruption.com.

Премиерното клиентско събитие на HP за Северна и Южна Америка – HP Discover, ще се проведе на 11-13.юни в Лас Вегас.

 

Само пред две седмици Flipboard обявиха Flipboard 2.0. С новата версия вече можем не само да разглеждаме любимите си сайтове и блогове като списания, но и да създаваме списания със съдържанието, на което попадаме. Оказва се, че две седмици по-късно тази нова функционалност е създала над 500 000 списания по света. Явно хората обичат дигиталните списания. Интересното е, че над 50% от хората, които използват Flipboard 2.0, четат новите списания всеки ден. Това определено е знак за създателите на Flipboard, че усилията и идеите им са били в правилната посока. А ето и една инфографика от тях, събираща на едно място малко статистика за хитовото приложение.

Снимка: Flipboard

Честит празник на всички ентусиасти и мечтатели.
Честит празник на всеки, който малко или много има принос, за да може гордо да се наричаме космическа държава.
Честит празник на всички, които мечтаят за космоса и всичко свързано с него и се борят за своите мечти.

Съвсем скоро ще можем да свържем своите YouTube канали с профила си или дадена страница в Google+. Функцията все още е в бета версия и Google провеждат тестове, но тя е естествено развитие, като се има предвид стремежът на Google да преплетат услугите си, още повече разширявайки базата от потребители на социалната си мрежа. Става ясно, че чрез свързването се отключват и нови функции. Така например споделянето на видео през YouTube ще има по-богати възможности, ще можем да предаваме на живо чрез Hangouts, а и Google+ страницата ни ще има YouTube таб.

За да активирате тази функция трябва да влезете в своя YouTube профил, да намерите опцията “Свързване с Google+ страница (beta)” в допълнителните настройки. Оттам можете да избирате между свързване на нова страница в Google+ и свързване на съществуваща страница, както и свързване с Google+ профил. Повече подробности по целия процес можете да прочетете в YouTube Creator Blog.

Google предупреждават, че е възможно мобилните приложения и инструментите на външни разработчици все още да не се разбират много добре с YouTube канали, свързани с Google+ страници. Затова най-добре качете последната версия на YouTube приложението за iPhone и Android.

Facebook си спечели обратно General Motors като клиент рекламодател година след като корпорацията обяви, че повече няма да ползва платената реклама в най-голямата социална мрежа. В периода, в който GM не рекламираше във Facebook, се възползваше от безплатните възможности на Facebook.

Тест рекламите във Facebook ще промотират компактния автомобил Chevrolet Sonic и ще се показват на мобилни устройства, обявиха от GM на 9 април. Рекламната кампания в социалната мрежа е част от по-голяма маркетингова стратегия на компанията, пишат от Bloomberg. Основната причина за решението на GM да се върне като рекламодател във Facebook са новите инструменти и услуги на социалната мрежа, които позволяват по-голямо взаимодействие с потребителите.

„Имахме продължителен диалог с GM през последните 12 месеца и се радваме, че отново са рекламодатели във Facebook.” – казва в изявление Adam Isserlis, говорител на социалната мрежа.

„Chevrolet предприема първата в индустрията изцяло мобилна рекламна кампания за Chevrolet Sonic, като използва най-новите възможности на Facebook за таргетиране и измерване.”, казва Крис Пери, вицепрезидентът на отдел „Маркетинг” в Chevrolet. След това изявление става ясно, че GM ще се възползва главно от мобилните реклами във Facebook.

Снимка: Facebook