ЕФЕКТИВНОСТТА  НА  ГРАЖДАНСКИТЕ ПРОТЕСТИ                                          Венелин Чалъков            Информацията включена в статията  е адресирана до организаторите на граждански движения, протести, неподчинения, … Написването е провокирано, от ставащите масови протести с призиви и искания, от които се вижда, че активите на гражданските общества вече осъзнават, неспособността на представителните власти да ръководят държавите ефективно –  да изчистват недомислията в законите и конституциите и да правят ефективни политики. Протестиращите се осъзнават като  власт на народа, способна да сваля  правителства и да разгонва парламенти,  но, за съжаление,  неспособна да изработва оптимални нормативи за ръководене ...

Не е по темата.Нали така пишем в коментарите си, когато искаме да споделим нещо „друго”?
Пиша си отдавна с един дарител. Непознат ми е физически, но ми е повече от брат. Духовно. Има ужасно чувство за хумор и за тумор (този път не се шегувам, не е само игра на думи).
Дарява ми упорито всеки месец огромна по нейното значение за мен сума. Изпадайки в криза му се наложи да я намали съществено с 10 лева и ми се извини за това.
Изпадам и аз в криза. Защото моят непознат ангел дарител със страхотното чувство за хумор отново е на операционната маса. Часове преди това ми изпраща вицове на няколко езика, на които си общуваме.
Казва се Ангел.

Share on Facebook

Публикувано в сп. Регал 07 Март 2013
Линк към оригиналния материал

Бумът на сайтовете за колективно пазаруване в България, който се случи през 2010 г., безспорно промени поведението на потребителите в интернет и най-вече на най-активната група в мрежата – хората на възраст между 20 и 40 години. Днес, три години по-късно, в България сайтовете за колективно пазаруване са над 100 и съдбата им е под въпрос - според сигурни източници в бранша едва няколко от проектите са на печалба. Проблемът е, че бизнесът моделът им има твърде големи оперативни разходи, които трудно се покриват, защото нивата на печалба от офертите устойчиво намаляват. В България съществуват и между 10 и 20 портал агрегатора, които акумулират оферти от различни сайтове за колективно пазаруване и пренасочват потребителите към тях. Те са с ниски оперативни разходи и печелят от реклама или от комисиони. Това може би временно ги прави новия хит. Като цяло обаче сайтовете за колективно пазаруване са изправени пред най-голямото предизвикателство в досегашната си история. Изглежда, че за да просъществуват в бъдеще, те ще трябва да променят бизнес модела си.

Смисълът на идеята

За да разберем по-детайлно този бизнес, най-напред трябва да вникнем в идеята му. Основната стойност за доставчиците на стоки и услуги идва оттам, че чрез сайтовете за колективно пазаруване могат да реализират големи обеми (като дават щедри отстъпки) и така да намалят високите си оперативни разходи. Когато например часовете в един козметичен салон са заети плътно от сутрин до вечер, то и делът на фиксираните разходи в отделната процедура е значително по-малък.

В търговията с бързооборотни стоки най-близко до тази концепция е веригата CBA, която договаря групово с доставчици от името на независимите магазини, членуващи в нея, и така постига отстъпки за обеми. В случая CBA действа като сайт за колективно пазаруване, а магазините под шапката й са в ролята на крайните клиенти на сайта. Концепцията е издържана във времето. А в интернет среда е привнесена и адаптирана за крайни потребители именно от сайтовете за колективно пазаруване. Според източници в интернет тези сайтове се раждат в САЩ през 2006 г. През 2008 г. отново в САЩ е създаден най-сериозният глобален играч на пазара – Groupon. На 12 юли 2010 г. в България стартира първият подобен сайт – Zadrujno.bg. През есента на 2012 г. Zadrujno.bg прекрати основната си дейност и се преструктурира в портал - агрегатор на оферти за групово пазаруване, под името MoiteSdelki.bg.

Лесен вход на пазара

Големият брой на сайтовете за колективно пазаруване, пуснати в България през последните три години, се обяснява с липсата на сериозни бариери за започването на подобен бизнес и с ниския начален капитал, нужен за целта. (Готови сайтове като софтуерен продукт може да се купят и за под 500 лева.) В комбинация с първоначалния успех на Groupon всичко това провокира интерес у голям брой предприемачи. Мнозина от тях навлязоха в сектора без конкретна дългосрочна визия, а по-скоро за да продадат после проекта си на по-голям играч. Според експерти от бранша именно това обуславя бързото пренасищане на пазара, чийто резултат е и намаляването на нивото на комисионите, получавани от сайтовете. Голяма част от доставчиците на стоки и услуги от своя страна никога не успяха да направят разлика между отделните сайтове, тяхната аудитиория и потенциала им за продажби, а се водеха единствено от краткосрочния си интерес и размер на комисиони, които трябваше да дават. Сега сайтовете за колективно пазаруване трябва да управляват голям брой сделки (някои сайтове предлагат над 150 едновременно) в различни градове и от разнороден характер. Заради силната конкуренция разходите за маркетинг растат, а маржовете на печалба са все по-ниски. Всичко това се отразява и на големите, и на малките сайтове, и в България, и в международен план. То застрашава и целия модел.

Девалвация на офертите

Бърза проверка в един от популярните портали - агрегатори на оферти за колективно пазаруване, показва, че в момента само в София активните оферти са над 3300. В началото всеки сайт беше фокусиран върху предлагането на няколко добре подбрани сделки с висока придадена стойност. Например вечеря в скъп френски ресторант на половин цена. Пренасищането на пазара обаче се отрази и на качеството на офертите. Често фирмите, опериращи сайтове за колективно пазаруване, нямаха екип от представители, които да проверяват всеки бизнес партньор, а сключваха сделки само по електронна поща и телефон. Смисълът на концепцията е категорично изместен от първоначалния му замисъл в посока масово предлагане на оферти от всякакво естество и с ниска добавена стойност.

Някои продукти, оферирани от сайтовете за колективно пазаруване, може да се намерят в магазините на по-ниски цени. Подобни случаи правят потребителите по-недоверчиви и отслабват интереса им.

Пристрастеност към намаленията

Конкуренцията между сайтовете създаде цели бизнеси (фризьорски салони, масажни или фотостудия), които продават услугите си изцяло през сайтове за колективно пазаруване. Това създаде цяла армия от потребители тип ловци на сделки (bargain hunters), които търсят промоции навсякъде и във всичко и консумират услуги само ако ги намерят из сайтове за колективно пазаруване. Много анализатори си обясняват "любовта към червения етикет" с ефектите на икономическата кризата, но общото влияние на сайтовете за колективно пазаруване върху потребителите също е важен фактор.

Подобни тенденции се наблюдаваха и в авиацията през първото десетилетие на новия век. Тогава нискобюджетните авиокомпании промениха потребителските навици и принудиха традиционните авиокомпании да започнат да намаляват цени и да пускат чести промоции.

Много класически интернет търговци вече адаптират офертите си по модела на сайтовете за колективно пазаруване. Например Booking.com, един от най-големите сайтове за хотелски резервации в Европа, предлага хотели на промоция на подобен принцип. Все по-популярна става и cashback концепцията. При нея потребителите получават между 3% и 10% като паричен бонус обратно в сметката си при пазаруване онлайн през cashback сайтове или като използват cashback карти в търговските обекти. Въпреки че засега не са правени конкретни проучвания, заетите в бранша на бързообортните стоки могат да са сигурни, че сайтовете за колективно пазаруване са променили поведението и на техните клиенти.

А сега накъде

Логично, когато се промени сърцевината на концепцията към масовост и качеството на офертите се влоши, се променя и структурата на даден бизнес. Ниските бариери за вход, липсата на изявена потребителска лоялност и липсата на съществени различия между сайтовете не допринасят за консолидацията на пазара, каквато е описана в учебниците по икономика или се наблюдава в други индустрии.

Експерти смятат, че за да имат шансове да оцелеят, представителите на този бранш трябва да променят модела си на работа. Това вече се случва реално както в международен план, така и в България. Част от промените, които наблюдаваме, включват разработване на програми за лоялност, които предлагат отстъпки при пазаруване в обекти на доставчици извън интернет (в заведения, фризьорски салони и пр.), профилиране на сайтовете по нишови пазари (за туристически оферти например), разработване на собствени дистрибуционни канали, включващи собствен внос на стоки, като стъпка в преобразуване на проектите в чист e-commerce модел.

Все още е рано за категорична прогноза за бъдещето на сайтовете за колективно пазаруване и за модела, около който ще се установят.

Тараклийският районен съвет в Молдова единодушно е одобрил в петък обръщение към властите в Кишинев, с искане да се предостави национално-културна и административна автономия на населението, мнозинството от което са етнически българи.

Само някои елементи от технологията на фалшификациите: Първо, в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините. Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето, райони в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто, гласове на “извънпарламентарните партии” са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи.

Вестник “Банкеръ” публикува днес най-пълния списък на акционерите в български фирми, регистрирани в някоя от офшорните зони и данъчни убежища. Списъкът няма нищо общо с изнесените досега факти и хвърля светлина върху всички офшорки, в които има български регистрации. В списъка са имената на над 6 000 юридически и физически лица. 2/3 от тях са регистрирани в Кипър, но не са малко и тези в Панама – близо 400, на Сейшелските острови – 350, в Белиз и британските Вирджински острови и на други места.

Пуснали са домейни .name! Колкото и да не ми се дават 18 лева за глупости, обмислям да преместя този блог на www.nikc.name

драмата е сериозна!!

Дори само това да ми остане. Хиляди пъти да прекрачвам. Нещото в моят свят - Издълбан. Оставили диря голяма - От копнеж.

Кой каза, че социалните медии не са забавни? И че не могат да са полезни за "говоренето" между авторите и техните фенове? Както винаги, Нийл Геймън е сред хората, които най-често опровергават дори най-беглите мисли в тази насока.

Последният пример е от четвъртък вечер, когато Нийл и съпругата му Аманда Палмър пуснаха поредното предизвикателство за почитателите на фантаста. Двамата вечеряли в нюйорския ресторант Balthazar и тoй започнал да скицира нещо върху салфетка. Аманда обаче успяла да го убеди, вместо да изхвърлят рисунката, да я скрият наблизо и да пуснат местоположението й в Twitter, за да може някой от последователите им в микроблогинг платформата да я открие.

the drawing that neilhimself drawed is stashed under a rock. corner of Crosby & Spring. go find it.… instagram.com/p/X-r4cpwW9c/

— Amanda Palmer (@amandapalmer) April 11, 2013

Това обаче направили журналистите от американския офис на Guardian, който се намирал на броени метри от мястото на "съкровището". След това те на своя сметка поканили двойката през Twitter да им гостува в петък. Самият Геймън разказва за случката в редакцията на медията.

И ако си мислите, че е лесно да имаш писател на гости в редакцията си, вижте какво се случи с Twitter-потока на @GuardianUS, докато самият Нийл Гемън пускаше новини там в петък следобед.

Tweets about "#NewsbyNeil"

За много избиратели избиратели днес е трудно да припознаят свое политическо представителство- това се вижда и без статистическите везни, които измерват тежестта на „празнотата”, т.е. потенциално огромния вот (ако можеше той да бъде опакован заедно) на онези български граждани, които не биха гласували за възпроизвеждане на политическото статукво. Възможно ли е обаче двете водещи в проучванията партии да произведат така липсващия в публичното пространство авторитет, на който мнозина българи биха се доверили в бъдеще именно, защото е превърнат с обща мишена на уж толкова разделените БСП и ГЕРБ?

Хипотезата, че това може да се окаже личността на президента Росен Плевнелиев на пръв поглед изглежда странна. Той се възприема все още не просто за част от същото това статукво, но направо за негова емблема. Защо обаче все повече той се откроява като обща мишена на БСП и ГЕРБ и няма ли по този начин да бъде превърнат в техен антипод?

Жалка е атаката срещу Плевнелиев от страна на Борисов чрез неговите клакьори, че било много опасно президентът да бъде оставен без контрол да управлява еднолично. Защото самият Борисов не просто управляваше без контрол и демонстративно налагаше волята си на парламента чрез безмълвните си депутати, но и се гордееше с това всевластие до степен, че обичаше да се „шегува”, как над него е само „началника”, т.е. господ.

Същевременно „големият борец” за повече държава ( и държавност) Сергей Станишев, който след евентуална загуба на изборите през май най-вероятно ще се отдаде на скъпата си ( и скъпо платена) европейска кариера в Брюксел (намеци за което вече се носят из политическите кулоари там и в София), направи вчера едно твърде противоречащо на претенциите му за „държавник” изявление. Той заяви, че Росен Плевнелиев е „първият президент избран по съмнителен начин”.

Да припомня моята теза, че Георги Първанов, менторът на Станишев в политиката, беше избран за президент след един нерегистриран и непризнат засега истински български политически Уотъргейт. В книгата си „Президент на РъБъ” съм се обосновал, че в разгара на предизборната кампания през есента на 2001 г. от щаба на действащия президент и кандидат за втори мандат Петър Стоянов е изнесена поверителна информация за намерението му да извади доклад на контраразузнаването срещу свои опоненти. Първанов научава това от „къртица” ( която после прави шеметна кариера в БСП и в бизнеса), оттегля се от телевизионния сблъсък ( воден от моя милост по Би Ти Ви) под „благовиден”, но абсолютно несъстоятелен предлог да се види със симпатизанти в Русе. След това той оставя Петър Стоянов и Богомил Бонев да се „сбият” ( и да се изложат) пред цяла България. Така,благодарение на шпионската си предварителна информация, Първанов успява да натрупа точки, за да се окаже победител противно на всички социологически проучвания. Изненадата си остава до днес най-големия изборен сюрприз в цялата 23 годишна история на прехода.

На този фон твърдението за Станишев за Плевнелиев като „първия президент избран по съмнителен начин” е най-меко казано недостоверно. Опитът на лидера на българските, че и европейските социалисти, да делегитимира законността на избора на държавния глава е толкова сериозна индикация за нетърпимостта на червената централа към него, че заслужава специално внимание. С какво Плевнелиев, който дори не е членувал в ГЕРБ, но беше издигнат за президент от тази партия, дразни толкова много с днешна дата Станишев и компания? Нима те не виждат признаците за неговото отдалечаване от менторството на Борисов, което би трябвало да ги радва ( ако бяха искрени за „войната” си с ГЕРБ)?

Този път нямат нужда от вътрешно партиен шпионаж. Вижда се ясно обтягането на отношенията между между ГЕРБ и Плевнелиев, но това ги тревожи. Защо? За разлика от Борисов, който носи вината за протакането на цели три години и произтеклото от него доплащане на допълнителен милиард на руснаците за АЕЦ „Белене”, Плевнелиев заяви още в битността си на току-що назначен министър през август 2009 г. : „България няма да бъде повече троянски кон на Русия”. После стана първият български президент, който си „позволи” да пропусне митологизирането на българската благодарност пред Русия в речта си на 3 март 2012 г. – „разкрит” беше в това отношение от разгневения по този повод др. Румен Петков.

Сега имам една новина за другарите от „Позитано” 20 и за останалите, които искат да внушат, че Плевнелиев „топли мястото” на Борисов за следващите президентски избори. В книгата си „Премиер на РъБъ”, която ще бъде представена пред публиката на 25 април от 18 ч. пред Народната библиотека в София, опровергавам създаденото впечатление, че Плевнелиев е безропотна проекция на волята на Борисов.

Плевнелиев категорично е отказал на Борисов да го замести на премиерския пост като негов най-рейтингов министър и на практика е спрял началника си да стане президент- нещо, което Борисов е искал до последния момент преди да отстъпи и да се съгласи да издигне (със скърцане на зъби) кандидатурата на своя министър за държавен глава. Борисов просто няма друг вариант за отлично приет от Брюксел и популярен в България управленец, който спокойно да му пази наследството начело на правителството и с огромно нежелание дава път на Плевнелиев към държавния връх.

За „наказание” Борисов отмъщава на Плевнелиев като го унижава публично на самата пресконференция на другия ден, след като най-после е принуден да се откаже от мечтата си и дава пресконференция, на която през цялото време говори в присъствието на току-що номинирания от него министър на благоустройството, че… страшно много съжалява за това. Трябвало да е Цветанов, но се наложило, да е Плевнелиев. Борисов повтаря същото отмъщение в нощта на изборната победа, когато натъртва пред камерите и микрофоните своето менторство над Плевнелиев- с покровителствени жестове и с декларация, че новоизбраният президент щеше да е никой без него.

Всичко това не остава без по(с)ледици в отношенията им, по които те се хлъзгат надолу. Това не е предположение, а моя увереност, базирана на достоверна информация.Така че Плевнелиев не само не „топли мястото на Борисов”, но се превръща в най-важния фактор за неговото замразяване в политиката- сега и в перспектива.

Ето на тази двустранна и двусмислена основа се развива странният на пръв поглед антипрезидентски „симбиоз” между Станишев и Борисов, който праща остриетата си в компроматната война да атакуват медийно и политически човека, попречил му да стане президент. Но двамата другари по компроматно оръжие могат да се окажат всъщност инструменти за наточване на своята алтернатива в ситуацията , при която има толкова остра необходимост от това.

Двама се (правят, че се) карат, трети печели- ако прояви същата твърдост, както при отказа да замита следите след Борисов начело на правителството, превръщайки се в негов заложник без да има влияние върху партията му и парламента му. Играейки хазартно с номинирането на Плевнелиев за президент Борисов всъщност го е освободил от себе си и сега, опитвайки се да му оспори свободата на действие, попада в другарски „симбиоз” със Станишев, превръщайки президента в общ враг и възможна алтернатива на двуполюсния модел БСП-ГЕРБ.

Share on Facebook

По информация от временните Обществени съвети на българите в чужбина, след приключването на първата фаза на изборите в чужбина (подаване на заявления), по много груби данни и оценки има: 11 359 подадени електронни заявления, от тях непотвърдени кодове 567; 41 347 подадени хартиени заявления. За сравнение, през 2009 г. са били подадени около 36 000 хартиени заявления.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Служебният кабинет в България продължава работа за нормално провеждане на извънредните парламентарни избори на 12 май. Макар че предизборната кампания официално започва днес, основните партии ГЕРБ и БСП вече представиха своите програми за бъдещо управление. Бърз поглед към ситуацията в страната точно  месец преди изборите отправяме с Пламен Асенов.

- Пламен, среща ли служебното правителство подкрепа от основните политически сили в стремежа си да организира наистина честни и демократични избори?

- Отговорът не е еднозначен, Фили. От страна на ГЕРБ правителството на Марин Райков среща по-скоро мълчание, което може да се приеме вероятно като ненатрапчиво одобрение. В лицето на левицата обаче, най-вече БСП и партия „Атака”, служебният кабинет има не просто критици, а истински нападатели. Оттам постоянно припламват и угасват обвинения, свързани ту с ролята на областни управители и полиция в изборния процес, ту с компетентността и техническата готовност на секционните и районните избирателни комисии, ту с приетите по-рано поправки в изборното законодателство, ту с „разкрития” за подготовка на мащабно купуване на гласове. Има и една отделна, специална сфера на обвинения, свързани с идеята за цялостна подмяна на изборните резултати, която уж предстои. Това започна с нищо неподкрепени обвинения от страна на БСП, че служебният кабинет е креатура на партия ГЕРБ и ще манипулира изборния процес така, че тя да спечели. После атаката се фокусира върху Михаил Константинов, шеф на държавната фирма „Информационно обслужване”, която единствена в страната има пълен капацитет за обработка и изчисляване на резултатите. Константинов подаде оставка. След това за кратко дойде ред на твърдението – да, ама неговите хора остават, следователно и опасността е налична. Сега се намираме в четвъртата фаза на сагата за цялостната манипулация – онзи ден лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че самата ЦИК има „ясни намерения за манипулации и фалшификации на изборните резултати”.

- Какъв е поводът за това обвинение?

- Повод е отказът на ЦИК да публикува нещото, наречено „код за софтуера на преброяването”. Според социалистическия лидер този код трябва да е публичен, това би позволило отстрани да се тества системата и да се проверят резултатите, което пък е гаранция за честността на изборите.

- Не е ли логично това твърдение?

- Логично е, ако Станишев защитава също така логичното мнение, че, щом имаш алармена система, трябва да напишеш до нея и кода за изключване, та да е по-удобно на онези, които искат да влязат в къщата. Да, има определена логика в това, но тя е доста извратена. Поне аз така разбирам нещата, Фили, особено след като чух и шефа на ЦИК Бисер Троянов. В отговор на обвиненията за липса на прозрачност и готовност за манипулации от страна на Станишев той каза, че „искането софтуерният код да се отвори означава в страницата на ЦИК да се изложи цялата програма, по която ще се изчисляват мандатите след въвеждането на данните от секционните протоколи”. „Имаме огромни притеснения с каква цел се иска отварянето на сорс кода – те са свързани с възможността от манипулации на други лица, които не са в системата и не се числят към фирмата-преброител”, заяви още Троянов.

- Значи той пък подозира самата БСП в желание за манипулация на резултатите?

- Нищо ново, Фили. Според мен в момента всички извън БСП, а според мен и някои вътре в БСП, подозират БСП, че иска да манипулира изборите, както, впрочем, го е правила неведнъж през последните 23 години. За 45-те преди това не говорим.

- Защо са тези подозрения, нали точно тя е партията, която най-много иска в момента честни и демократични избори?

- Ще обясня, Фили, но, докато още сме на темата правителство, да кажа, че за този точно месец, откак е на власт, то свърши най-важното и най-трудното – успя да снижи напрежението в страната до точка, подходяща за провеждане на нормална предизборна кампания. Кабинетът Райков се оказа способен, въпреки атаките от всички страни и по всякакви поводи, да запази спокойствие, да поддържа експертен тон и да предприеме важни стъпки, като с това доведе до успокояване на заплашителната политическа криза. Дали тази по-спокойна атмосфера ще се запази и след изборите – това е въпрос, чиито отговор зависи от два фактора. Първият е как ще преминат самите избори и какви ще са резултатите от тях. Вторият – доколко стабилно, вследствие на тези резултати, ще бъде следващото управление. И сега се връщам към въпроса ти, Фили, за подозренията, че БСП изпитва силно желание да фалшифицира изборите. Аз бих добавил и варианта – някой друг да ги фалшифицира, а БСП да стане изразител на справедливия народен гняв, като го накаже.

Всъщност, социалистите вече с просто око виждат как губят тези избори. Виждат го в данните от всички проучвания, дори на агенции, пряко платени от тях. Трябва да признаем също, Фили, че е твърде потискащо да виждаш и друго – как улицата сваля твоя най-голям политически противник с твоите лозунги на уста, но после не те припознава, а се кани пак да гласува за онзи, когото е свалила. Е, как да не мечтаеш за фалшификация на изборите? И друго лошо за БСП стана ясно през последните дни –  когато и те, и ГЕРБ представиха публично своите програми за управление, двете партии изведнъж започнаха да изглеждат далеч по-близки, отколкото предизборната им риторика казва. Получи се следната ситуация – в програмата си ГЕРБ се придвижи наляво, а БСП – надясно. Тези определения за посока са твърде условни, разбира се, доколкото ГЕРБ никога не е била достатъчно в дясно, а БСП винаги е била прекалено в ляво, така че, от чисто теоретична  гледна точка те не са се срещнали в центъра. Но пък практически има видимост, че двете партии днес доста си приличат по отношение на обещаваната за утре социална и икономическа политика, така че за неизкушен външен наблюдател ще е трудно да ги разграничи по тези обективни показатели. Следователно за предизборна ориентация на публиката остава един единствен що-годе ясен ориентир и той беше директно формулиран от бившия – и евентуален бъдещ – премиер Бойко Борисов. На партиен форум в неделя Борисов заяви, че ГЕРБ е единствената партия, която може да спре бившите комунисти по пътя им към властта. Лошата новина за избирателите на БСП е, че в момента това изглежда истина. Лошата новина за всички останали избиратели пък е, че има силни съмнения дали това е истина.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

В Тората, свещена книга на евреите, душите на внезапно загиналите се наричат „изтръгнати”. Такава е и душата на Пламен. Вероятно е объркана и неориентирана – не може лесно да осъзнае случилото се. Твърде възможно е да не може да се възнесе и да блуждае между двата свята като прокълнат дух. В основните религии е прието, че именно през тези 40 дни следва да й се даде възможност да се успокои, за да може да предприеме дългото си пътешествие. И може би тя, осъзнавайки случилото се и виждайки апатията и безразличието ни, би ни изкрещяла: - Не се давете! Не се тровете! Не се бесете! Не се горете! Не летете от високо, защото не сте птици! Борете се! За човешкото си достойнство, за правата си, за свободата си! Защото сте хора, а не примати!

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от "онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи". идването на "новата власт", жестокостите, нереалностите, които тя води със ...

“– Не е необходимо някой да я погубва. Тя сама е виновна за гибелта си. Погуби се сама. Не е възможно да направиш това, което е извършила Ан Болейн, и да доживееш до стари години.”

„Доведете труповете!” е израз, който, според бележката под линия в книгата, е бил използван за призоваването на обвинените в държавна измяна. Извършилите най- тежкото от всички престъпления са били считани за мъртъвци още приживе. Съдът и присъдата са просто формалност за тях. Единствената загадка е дали ще бъдат обесени и изкормени, дали ще бъдат изгорени на клада, или пък кралят ще се смили над тях и ще повика палач от Кале, за да отсече благородните им глави.

Настъпи часът и на тържествуващите вълци.

Хилари Мантел продължава разказа си точно там, където завърши първата част на трилогията за Томас Кромуел – имението на рода Сиймор, Улф Хол. Крал Хенри VIII започва да се отегчава от жената, заради която преобърна историята на Англия с главата надолу. Ан Болейн не може да му осигури мъжки наследник и очите на владетеля започват да търсят друга плът, по-чиста, смирена и невинна. Решено е - бледата и фригидна Джейн Сиймор ще бъде следващата кралица на Англия. Задачата на Кромуел е да отърве своя господар от предишната му изгора, издирвайки предполагаемите ѝ любовници и скалъпвайки срещу тях и Болейн обвинения в прелюбодейство и държавна измяна. Кралският секретар обаче не е забравил унижението, на което е бил подложен предишният му покровител – кардинал Улзи. Томас Кромуел не прощава. Дошло е времето за разплата – хвърчащите глави ще бъдат на онези, които някога са се присмивали на падението на кардинала.

„Доведете труповете” запазва основните характеристики на предшественичката си – множество диалози, интриги и сплетни на корем, но малко реално действие. Втората книга от трилогията на Мантел обаче се чете доста по-лесно и бързо от „Вълци”. Вероятно това се дължи на факта, че вече сме запознати с действащите лица и не е никак трудно отново да се потопим в атмосферата на Англия от XVI в., преходът между първата и втората книга за мен беше неусетен.

Какво се случва с любимеца на авторката – Томас Кромуел? Неговият образ е все така сложен и странно симпатичен, не са го напуснали и спомените за мъртвите му дъщери, чиито привидения от време на време прелитат между страниците с криле от паунови пера. Този път обаче виждаме повече от онази личност, която кара и най-видните благородници да треперят за главите си. Томас Кромуел, който манипулира, поставя ултиматуми, изнудва и заплашва с мъчения онези, които представляват пречка за осъществяването на кроежите му.

„Доведете труповете” ме накара сериозно да се замисля за морето от илюзии и заблуди, в което плува историята, като най-голямата от тях е, че кралете са всемогъщи. Докато гледате внушителния портрет на Хенри VIII, вероятно си мислите за мъж, от когото трябва да се страхувате, мъж, който е жесток, коравосърдечен и могъщ. Истината е обаче, че Хенри VIII е най-вече капризен, суетен и заобиколен от хора, което въртят делата му и го насочват в една или друга посока.

Английският двор е токсична за душата среда, в която всеки се преструва и е готов на всичко, за да се добере до някаква власт. Причината Томас Кромуел да е над всички останали в змийското гнездо и да се издига високо в очите на читателя е, че той тълкува с лекота книгата на лицемерието и умее както да се учи от нея, така и да използва пороците на вълците срещу самите тях. Но дори и този виртуоз на интригите усеща, че времето му настъпва. Когато пада главата на сломената Ан Болейн, Томас Кромуел се опасява, че от зрител на екзекуцията, не след дълго може и да се превърне в пряк участник в нея.

Иска ми се последната книга от трилогията на Мантел, The Mirror and The Light, да е грандиозна и да сложи достоен завършек на тази наистина добра поредица. Смъртта на Томас Кромуел ще е мъчителна, след като сме го опознали по-добре от всеки друг персонаж в романите, но, както добре знаем, историята не прощава никому – нито на героите, нито на мошениците.

Прочетете резервирано към книгата ревю от Христо в „Книголандия”, както и ревюто от Габриела за първия роман от трилогията на Хилари Мантел - „Вълци”.

В рубриката на желанията изглежда този път и аз си изпълних едно мое желание, за което най-после открих рецептата за хрупкави домашни солети, благодарение на пожелателят им Петя. Чудила съм се как да приготвя солети като тези от магазина и не стигах до добри резултати, въпреки че съставките описани на пликчето са достъпни, включително и глазиращият агент (най-често сода каустик), който смятам за ненужен и само за постигане на добър търговски вид. Като оставя настрана използването на битова химия в кулинарията, не по-малко добър външен вид постигнах със сусамови семена и мисля, че са къде-къде по-добрият вариант, отколкото едрите кристали сол, които така или иначе старателно отронвам от солетата. За изпълнението им започнах от откриването на добра рецепта за пълнозърнести гризини, откъдето продължих с реализирането на по-тънки техни варианти, които стават (и остават) по-хрупкави за по-дълго време.

Понеже гризините много ми харесаха ще започна рецептата с тяхната технология, но да се има предвид, че са най-добри за ядене в деня на приготвянето, въпреки че може да издържат до 1 седмица в добре затворена кутия. Солетите излязоха по-издръжливи, предполагам защото са по-тънки и препечени. Който и вариант да избереш не пропускай сусама както в тестото, така и за поръска, освен ако наистина има сериозна причина да се пропусне.

Пълнозърнести гризини и солети със сусам

Адаптирано от nytimes.com

Посочените дози са за 24 броя гризини и над 120 броя солети.

Продукти:

• 2 чаени лъжици суха мая за хляб
• 350 мл топла вода
• 1 чаена лъжица мед
• 60 мл зехтин
• 360 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 180 г бяло брашно
• 30 г сусам
• 1 1/2 чаена лъжица сол
• 1 белтък за намазване
• допълнително сусам за поръсване

В голяма купа се смесват маята, водата и медът. Разбъркват се хубаво и сместа се оставя за 5 минути за да се активира маята. Добавя се зехтинът.

Отделно се смесват двата вида брашно, сусамът и солта. Добавят се към сместа с маята и се замесва тесто. Меси се 1о минути върху леко набрашнен плот докато тестото стане еластично, но да остане съвсем леко лепкаво.

Работният плот се набрашнява леко и тестото се оформя на правоъгълник с приблизителни размери 35×10 см. Покрива се хлабаво със стреч фолио, а отгоре с кухненска кърпа или месал. Оставя се за 1 час или 1 час и 30 минути да втаса. Тестото трябва да удвои обема си.

За гризините:

Фурната се нагрява на 200°C. Подготвят се две тави за печене, които се покриват с хартия за печене.

Както е на плота тестото се разрязва на кръст, така че да се получат четири еднакви правоъгълника. Всеки правоъгълник се разделя на шест равни части. Намазват се с леко разбит белтък и се поръсват със сусам. Взима се една част и се разстила леко с длани (не се прилага силен натиск) върху работния плот, така че да се образува фитил с дължина, колкото е широчината на тавата. Фитилите може леко да се усучат. Подреждат се в едната тава на разстояние един от друг.

Тавата се поставя на средно ниво на фурната и гризините се пекат 15 минути. След това време тавата се завърта на 180 градуса и се слага на най-долното ниво на фурната. Гризините се допичат за още 10 минути. Трябва да придобият златист цвят на повърхността и кафяв загар отдолу.

След като се извадят от фурната се пренасят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Докато се пече първата тава, се подготвят гризините за втората тава.

За солетите:

Фурната се нагрява на 200°C. Подготвят се две тави за печене, които се покриват с хартия за печене.

От тестото се откъсват топчета, колкото голям лешник. Намазват се с леко разбит белтък и се поръсват със сусам. От топчетата се правят тънки фитили с дебелина около 4 мм. Подреждат се в тава на растояние един от друг.

Тавата се поставя на средно ниво на фурната и солетите се пекат 12 минути. След това време тавата се завърта на 180 градуса и се слага на най-долното ниво на фурната и се допичат за още 6-8 минути.

След като се извадят от фурната се пренасят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Докато се пече първата тава се подготвят фитили за втората и т.н. докато тестото свърши. Тъй като с това количество тесто процесът отнема време, може да се приготви половин доза от тестото или дори четвърт доза, която ще бъде достатъчна за около 30 броя солети.

SOS – Пълнозърнести гризини и солети със сусам е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Razer™- водещ производител на висококачествена гейминг-периферия, официално представи Razer Megasoma 2 – геймърска подложка хибрид, която е съчетание на стабилнос, гъвкавост и комфорт като комбинира в себе си твърда и мека материя.

Предимството на Razer Megasoma 2 е резултат от използваната силиконова основа за направата на подложката и съчетанието на твърди и меки повърхности. Точно това съчетание позволява прецизен контрол на движение. В същото време, Razer Megasoma2 е гъвкава, давайки на геймърите удобно усещане под ръцете по време на игра.

Razer Megasoma 2 предлага много подобрения спрямо своя предшественик, включително ергономичност и тънък дизайн, в допълнение с антистатична повърхност и повишена издръжливост.

“Това е подложка за геймърите, които се нуждаят от всичко в едно решение”,

каза Min-Liang Tan – съосновател, главен изпълнителен директор и арт директор на Razer.

“Ние сме подобрили нашия новаторски оригинален дизайн и обратната връзка с клиентите за нас е много важна, затова аз съм уверен, че това, което сме показали е най-добрата подложка за мишка съчетаваща всичко в едно.”

Повече информация можете да видите като посетите сайта на Razer Megasoma 2. А за самата технология и направа на подложката можете да видите тук: 

http://www.youtube.com/watch?v=zdaMfLoatGs

За Razer Megasoma 2:

Razer Megasoma се превърна в световен феномен на подложка хибрид, която осигурява комфорт и гъвкавост. Razer Megasoma 2 се завръща с променен дизайн, подобрена стабилна повърхност за повече контрол на мишката. Тя е с цена: 79, 00 лв с ДДС

 Характеристики:

•  Силиконова повърхност
• Специален дизайн за повече комфорт и прецизност
• Издръжлива антистатична повърхност
• Неплъзгаща се гумена основа
• Размери: 230 мм x 350 мм x 2.3мм

Верни на традицията си да предоставят най-доброто за своите клиенти LG Electronics (LG) обяви, че ъпгрейдът до операционната система Android 4.1.2 Jelly Bean за моделите Optimus 4X HD и L7 е вече наличен в България.

Последната версия на платформата на Google Android 4.1.2 Jelly Bean подобрява функционалността на смартфоните и улеснява работата на потребителите.

 „В стремеж да предостави най-добро качество на своите клиенти, LG пусна ъпгрейд за моделите Optimus 4X и L7. Той позволява инсталирането на последната версия на операционната система Android Jelly Bean.”,

каза Кенет Жи, регионален продуктов мениджър „Мобилни комуникации“ в LG Electronics Magyar Kft.

Посредством ъпгрейда до Jelly Bean потребителите ще се насладят на по-гладка работа и по-удобен интерфейс със смартфоните Android.

Версията може да бъде свалена от уебсайта на LG Electronics.

Снимки: LG

Ето, че приключи и играта ни за промоционален билет за Brand Management Factory. Тъй като харесахме отговорите на всички, за да няма разсърдени всеки от участвалите ще получи награда!

75% отстъпка за Модул 1 „Заобикалящата среда и марката” на Brand Management Factory 2013 печелят Елена Стоянова и Симона Атанасова.

И защото ние ценим читателите си, още двама щастливци ще могат да се възползват от 50% отсъпка. Това са Георги Чернев  и Мария Василева! Честито на печелившите! Сигурни сме, че събитието ще ви бъде от огромна полза. Ще имате възможност да се срещнете с невероятни специалисти, които ще споделят своя опит и съвети. Екипът на SocialEvo.net ви желае успех с бизнеса и всички останали начинания!

Български и световни експерти ще обсъждат влиянието на интернет и технологиите върху бизнеса в България

Първият ден на Webit Bulgaria Digital Summit ще Ви срещне с едни от най-успешните български мениджъри и маркетинг специалисти, както и със световни експерти в областта на дигиталните технологии. Сред международните експерти, които ще вземат участие по време на първия ден на Webit ще бъдат

Паулин Бътор, Главен регионален продуктов експерт социални медии в Google и Томас Джинилд, Управляващ Директор на Gemius Дания, който ще сподели интересни данни за ефективното таргетиране във финансовия сектор.

Както българските, така и международните експерти, представители на финансовия сектор, банките, застрахователния бизнес, търговията с бързооборотни стоки, фармацефтичната промишленост, здравеопазването и автомобилната индустрия ще споделят как интернет променя основните индустрии.Специално внимание през първия ден ще бъде отделено на всеки един от секторите. Предвидени са както лекции, така и панелни дискусии, в които ще се включат експерти от съответния бранд.

След церомонията по откриването програмата ще продължи с панел за финансовия сектор. В него ще вземат участие Томас Джинилд, Управляващ Директор на Gemius Дания, Огнян Димитров, Мениджър Партньорски Взаимоотношения в Мобилтел ЕАД, Екатерина Кирилова, Директор „Маркетинг и клиентски сегменти“ в УниКредит Булбанк, както и София Христова Директор Онлайн застраховане, Дженерали Застраховане и Деян Василев, Главен Изпълнителен Директор на MOITE PARI.Tе ще обсъждат дигиталния маркетинг, мобилните решения и успешните практики от България и света в сферата на финансите, застраховането и банките.

Сред останалите лектори и панелисти, които ще излязат на сцената на Webit на 24 април ще бъдат Лазар Малаков, Мениджър жизнен цикъл клиенти в МЕТРО Кеш енд Кери България, Павел Пенчев, Прокурист в Еконт Експрес ООД, Жанет Баирева, Изпълнителен Директор на Allegro Group, Весела Симова, Съосновател на bebebook, Мария Георгиева, Основател и Главен изпълнителен директор на United Partners, Даниела Димитрова, Маркетингов мениджър на BMW Bulgaria, Александър Григоров, Продуктов и интернет-маркетинг мениджър в Toyota Balkans, Александър Варов, Управител на Posteffects, както и Христо Ласков от Publicis, Иво Цеков от Piero97, Петър Делчев от Mail BG и други експерти.

В края първия ден от събитието ще се състои и връчването на наградите за онлайн ефективност и маркетинг Webit Awards.

Ако все още не сте заявили присъствието си на Webit Bulgaria Digital Summit можете да го направите като се регистрирате на www.webit.bg.

Както и да започнем тази новина ще бъде изключително непонятно и стряскащо за всички нас какво се има предвид под подобно заглавие. Все пак този въпрос, “Има ли Google след смъртта” си има ясен отговор, който не е нужно да е депресиращ или негативен. Тук става въпрос за съдбата на всеки един профил в Google, който поради някакви обстоятелства трябва да бъде преустановен. Какво се случва с всичките e-mail-и в Gmail, снимките ни в Google+ и историята ни в Google е само част от програмата Inactive Account Manager на Google.

Бари Швартц от SEO Round Table, споделя с нас, че в множество форуми се дискутират теми, които засягат хора посегнали на своя живот. В своята статия, Бари Шварц разказва, че много от роднините на тези хора се опитват да достигнат до лична информация чрез бившите вече профили на човека в Google, за да намерят причините за това неприятно събитие. Според него от Google са се повлияли до голяма степен от тази тенденция и са решили да позволят на всички нас сами да определяме съдбата на личната си информация.

Разбира се, ние не трябва да адресираме функциите на Inactive Account Manager със самоубийство, а с това да можем във всеки един момент да закрием своя акаунт в Google ако той не ни е нужен след 2, 3, 6 или 12 месеца. Ако желаем можем също така да поставим контактите на наши познати или приятели, за да бъдат известени, че ние не сме вече с този Gmail, Google+ профил и прочие. Нещо като да настроим алармата на часовника. По този начин могат да бъдат контролирани временни проекти, които се случват за определено време и ние не желаем информацията да остава възможна за достъп от недоброжелатели. Но защо от Google са направили нещата толкова загадъчни си остава въпросителна дори и за нас.

Снимка: Google