Видеозапис на реч на писателя Георги Господинов пред Народната библиотека в София в Деня на просветата, културата и писмеността.

/Поглед.инфо/ "Сотир Цацаров е един от първите ми студенти, които съм запомнил. Защото беше много задълбочен и имаше сериозни качества".

/Поглед.инф/ Агенцията по заетостта ще разкрие 19 хил. работни места до края на годината. Целта е да се замрази ръста на безработицата, заради приключването на много субсидирани програми за заетост и опасенията, че извън пазара на труда ще излязат още хора. Към момента регистрираните безработни са малко над 380 хил., съобщи TV7.

Американският щат Калифорния обяви датата 24 май за официален празник – „Ден на Славянското наследство", съобщава издаваният в САЩ български вестник „Обзор", цитиран от bTV.

Конференция “Open Fest” се организира за четвърти път в Габрово. Тя ще се проведе в конферентната зала на библиотеката на ТУ – Габрово, на 25-ти май, от 11:00 часа, съобщи съорганизатора Антослав Илиев.

Toва e единствената по рода си конференция в страната , посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код, свободното споделяне на знания – фестивал на свободното творчество.

OpenFest е ежегодна среща на всички почитатели, създатели, поддръжници и нови фенове на свободните изкуства и свободния софтуер.

Лекторите разполагат с богати познания в областта, която представляват и имат голям практически опит. Те са част от Организацията „Линукс България”, Фондацията „Отворени проекти” и European Students For Liberty. Събитието се организира с подкрепата на ПроХост.БГ.

Клубът по роботика OpenRC (към ТУ – Габрово, катедра АИУТ) ще се присъедини с много интересни демонстрации.

Ще има InstallFest – където на всеки желаещ ще му бъде инсталирана Linux диструбуция, както и LinuxDrive – всеки гост ще може да изпробва операционната система Линукс.

Програма:

11:00 – Откриване

11:20 – 12:10 – „Linux for artists” – Пламен Генчев

12:15 – 13:15 – „Home automation” – Мариян Маринов

13:20 – 14:10 – „За свободния интернет” – Стоян Панчев

14:10 – 14:40 – Обедна почивка

14:40 – 15:20 – „Introducing to cloud hosting” – Георги Георгиев

15:25 – 16:25 – „Трикове за продуктивност” – Стефан Кънев

16:30 – 17:00 – „Embeded BSD” – Михаил Пунов

17:00 – 17:40 – “Robotics Operating System” – Орлин Димитров и Александър Александров

Вижте повече информация за събитието тук: Конференция “Open Fest” Габрово

Снимка: OpenFest

На днешния празник на буквите искам да отдам заслуженото на Интернет-класата (ама че тъпо понятие, ама не е мое, а на въпросния Минчев), незаслужено обругана тия дни от политолога Огнян Минчев, който я обвини едва ли не в национално предателство, защото в съюз с олигархията била свалила от власт добрия г-н Бойко Борисов. Няма да коментирам тая феноменална глупост, достатъчно умни хора го сториха. А ще посоча един незабелязан и неоценен принос на хората от българския Интернет - именно те наложиха кирилицата в него, а не някоя държавна организация.

Спонтанният процес на налагането на кирилицата започна още в началото на първото десетилетие на 21 век, когато българснкият Нет беше мъниче. Нямаше блогове, да не говорим за Фейс и Туитър, имаше малко форуми - на Дир.бг, на Гювеча, който после го взе Нетинфо, на Дата.бг, Калдата и още няколко по-специализирани форума, както и форумите на в. Дневник, в.Монитор и в.Сега. Масово се пишеше на латиница, но постепенно започнаха да се появяват призиви да се пише само на кирилица. Появиха се различни картинки.Много от пишещите във форумите започнаха да слагат картинки-подписи "Не на шльокавицата!"

"Шльокавица" се наричаше писането на български са латински букви. За съжаление не съм запазила такава картинка, но успях да намеря подобна:

В българската Уикипедия започнаха да трият “приноси” на шльокавица, без значение колко ценна информация съдържат. Администраторите на форумите оцениха разрастващия се бойкот на шльокавицата и започнаха да въвеждат правилото “писането на български – само на кирилица” и триеха постингите на шльокавица. За пишещите от чужбина на латинска клавиатура слагаха специални бутони за конвертиране от латиница на кирилица. Когато към 2003-2004 се появиха блоговете, повечето им собственици - преди всичко хора от ИТ средите, от самото начало въведоха правилото коментарите да са само на кирилица.

И ще завършва с великолепните думи на приятеля ми Григор Гачев за социокултурната страна на настъплението на кирилицата в българския Нет:

"Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас."

Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт, използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила, Етикус Истер] и Св. Кирил. В интерес на истината, нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.

"Тройна коалиция" – като чу тези думи, Волен Сидеров на няколко пъти превъртя от бяс тези дни. Лидерът на "Атака" винаги ми е приличал на Ам Гъл от "Властелина на пръстените", а също и на джуджето от "Туин Пийкс" – самодоволна зла недъгавост, потопена в призрачна атмосфера. Това съмнително очарование Сидеров почна да пренася и [...]

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между документираните тракийски думи и българския език. Вярно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство.

Откриването на Втория етап от развитието на българската общност ще бъде дискутирано на „Четвърта поредна годишна среща на Организациите с идеална цел в Чикаго“, която ще се състои на 1 юни 2013 г. от 13 до 17 часа в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец“. На срещата са поканени авторитетни организации с идеална цел, комерсиални компании и индивидуални участници с идеи и практики за просперитета на българите в Чикаго и България.

Времето книжните панаири винаги е било най-добрата възможност да се срещнем с теб на живо. Досега го правехме на щандовете на различни издателства, най-вече Ицо, който по време на панаири е винаги в стихията си, но от този Базар на книгата нещата се променят. Променят се, защото имаме удоволствието да те поканим на щанда на Книга за теб и Ozone.bg в НДК между 28 май и 2 юни!

Щандът ни ще изглежда приблизително по този начин, а ако искаш да споделиш мнение за ново заглавие, да получиш препоръка за определен жанр или да се запознаеш с новата си любима книга - ела да поговорим за книги. Всеки ден след 17:00 часа книжните ентусиасти от Аз чета и Христо от Книголандия ще са там за приятни разговори на по... книга.

По всяко време на щанда ни ще можеш да видиш повече от 100 специално подбрани заглавия, които да разлистиш на спокойствие в удобния и просторен кът за четене. Заглавията, разбира се, са вече прочетени и внимателно подбрани от нас, а за да се ориентираш по-лесно кой какво е препоръчал, ще можеш да ги намериш разпределени на секциите на "Аз чета" и "Книголандия".

На Базара на книгата ще се случи и нещо много важно, което ти обещахме още през декември - ще представим новия виртуален дом на Книга за теб в сайта Ozone.bg! Ще ти разкажем и как да се възползваш от специалните книжни промоции, които ще обявим по време на базара.

Очакваме те!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София 42-то Народно събрание започна работа, като избра за председател бившия вътрешен министър от БСП Михаил Миков. Очаква се скоро да бъде съставено и правителство, което очевидно ще е с мандат на БСП и премиер Пламен Орешарски. Колко полезно може да е то за страната и колко време ще остане на власт – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, вчера лидерът на ГЕРБ  Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство и сега е ред на БСП да се опитат. Те ще успеят ли?

- Както се казва – обречени са на успех, Фили. Иначе ще отидат на вятъра много ценни, от тяхна гледна точка, усилия, които вложиха през последните месеци, за да свалят правителството на ГЕРБ и да вземат властта. Не успяха до край – социалистите не само нямат самостоятелно мнозинство в Парламента, а дори не са първа политическа сила, но правителство ще успеят да съставят. Разбира се, с помощта на ДПС и подкрепата – неофициална, негласна, задкулисна или както искаш я наречи – на националистическата партия „Атака”. И нищо, че, от политическа гледна точка това правителство е напълно безпринципно. Дори червеният политолог Андрей Райчев изтъкна, че комбинацията е трудна, защото ДПС са много по-вдясно от БСП, а Атака е много по-вляво. И нищо също, че, според наблюдателите, това правителство няма да изкара повече от година. На практика всички сочат изборите за европейски парламент през следващото лято като максимален житейски хоризонт на кабинета Пламен Орешарски. Важното в случая обаче, от гледна точка на БСП, е че БСП отново е на власт.

- Защо е важно за тях? Нали всички са наясно, че ситуацията – заради икономическите проблеми и сложните обществени нагласи в страната, а и в Европа изобщо, е много трудна, за да се търси добър ефект от управлението?

- Тук има толкова мнения, колкото гледни точки, Фили. От самата БСП твърдят, че без стабилно правителство страната ще изпадне в хаос и те, един вид, се жертват, за да не стане това. Така социалистите не изневеряват на желанието си да играят добрия герой във всеки филм, в който участват. На забележката, че в този случай всъщност те не се жертват, а съставят марионетно правителство, наречено програмно, чрез което ще консумират максимално позитивите от властта и ще избегнат максимално негативите, те отговарят, че това е инсинуация и ще стане точно обратното. Няколко пъти вече лидерът на БСП Сергей Станишев твърди, че партията ще даде мандат на кабинета, начело с Орешарски, ще му осигури парламентарна подкрепа, но няма да му се бърка в работата. „Пламен Орешарски ще представи програмата си, той ще води преговори с партньорите, той ще си подбере министрите. Той ще взима решенията в управлението – ние само ще носим отговорността ” – твърди Станишев. Трябва да отбележа, Фили, че това е много хубаво изказване, но има един недостатък. Или най-много два. Да, два са. Първият е, че никой не му вярва. Вторият – че нищо от това няма да стане, поне не във вида, в който се описва. Всъщност, аз лично мисля, че прекалено много от нещата, свързани с това правителство, които сега се говорят, няма да се случат изобщо.

- Какво няма да се случи?

- Първо – две думи по отношение на тази уж автономност, която се очаква да има Орешарски. Тя има граници и се простира до там, където започват да се засягат преките интереси на социалистите, Фили. Следват едно-две предупреждения и на три, не след три, а на три – сваляне на правителството. Това е съвсем ясно и на самия Орешарски. Затова той още в момента например се опитва максимално да върти и суче, когато го питат дали ще се строи или няма да се строи АЕЦ „Белене”. От една страна, като добър икономист, той е против, защото е наясно с негативните ефекти от проекта. От друга страна знае, че това е приоритет номер 1 за БСП и никой няма да го остави него да върши каквото му диктува икономическата логика. Второ, което няма да се случи, е Пламен Орешарски да прави собствена програма за управление. Сергей Станишев отдавна вече заяви, че експерти на БСП разработват такава програма. Да, с участието на Орешарски, но под контрол. Трето – няма Орешарски да води никакви преговори за съставяне на правителството, защото те вече са проведени. Въпреки обещанията, че всичко ще е публично, така и не стана ясно за широката общественост кога точно БСП и ДПС се заклеха във взаимна вярност да управляват, докато някакви непреодолими интереси ги разделят. А нещата с формите и начините за участието на „Атака” в тази странна тройна, макар официално двойна, коалиция, Фили, са още по-сложни. Със сигурност е ясно, че тяхната подкрепа ще става по абсолютно нетрадиционни начини, включително чрез противопоставяне в Парламента. Има механизми за това –  но за да ги опишем, няма да ни стигне цял отделен разговор. Четвъртото нещо, което няма да се случи, според мен е най-важното – това, че кабинетът Орешарски, освен ако не направи някоя голяма глупост или не се намесят непреодолими външни фактори, няма да си отиде след една година, както всички смятат. Той дори може да изкара пълен мандат. В момента в държавата, освен мен, сигурно има само двама души, които предполагат това – Сергей Станишев и самият Пламен Орешарски.

- Какво те кара да мислиш, че това е възможно? Както казахме – вътрешната среда е трудна и враждебна, външната също не е добра, в политически план партньор като Атака е непредвидим, а БСП и ДПС сами нямат мнозинство в Парламента…..

- Да, трудно е, но не и невъзможно – заради големите залози, които са направени в случая. Единият от тях, както споменах, е стратегически за отношенията Русия – ЕС, проектът АЕЦ „Белене”. За руските интереси би било убийствено това правителство да възстанови работата по проекта, но само след година да падне, отново да дойде ГЕРБ на власт и да го стопира втори път. Това е възможно да стане, но мисля, че няма да бъде допуснато. Второ, в политически план сега е заложено не нещо друго, а оцеляването на БСП като водещ ляв политически проект в страната, а защо не дори на ДПС като основна партия, която представлява българските турци. Един провалът – а едногодишно управление и нови избори след това би било провал – и за двете партии ще доведе до силни вътрешнопартийни бури, ако не и до истински крах, което задълго или завинаги ще ги извади от реалната политика. Трето, липсата на парламентарно мнозинство не е голям проблем за социалистите и ДПС в момента и няма да бъде в сравнително близко бъдеще. До една година те със сигурност ще имат мнозинството, като привлекат по един или друг начин депутати от ГЕРБ и Атака. Така че, Фили, нека не се изненадваме един ден, когато си дадем сметка, че кабинетът Орешарски стои на власт доста по-дълго, отколкото всички някога сме си представяли за възможно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ С концерти на Антонио Вивалди започна поредицата, която ансамбъл Les Ambassadeurs, основан и ръководен от френския флейтист Алексис Косенко, посвещава на прочутия през 18-и век оркестър на Дрезден. Хофкапелата в двора на курфюрст Аугуст II Силния била ръководена от цигуларя виртуоз Пизендел, на когото много от великите барокови композитори посвещавали свои творби.

Фабио Джеда и Енаятолах Акбари пристигнаха в България миналата седмица, за да представят книгата "Има крокодили в морето" (ИК "Жанет 45"). Романът разказва личната история на Енаят, който прекарва детството си като бежанец, прекосявайки границите на Пакистан, Иран, Турция, Гърция и накрая Италия, където намира не само нов дом, но и довереник, който да го изслуша и да превърне спомените му в книга. "Има крокодили в морето" излиза през 2010 г. и оттогава се радва на голям международен успех, преведена е на над 30 езика и дори е включена за изучаване в програмите на някои училища в Италия и Англия. Несъмнено разтърсваща книга, която не оставя безразличен никой, докоснал се до нея. Вижте какво споделиха Фабио и Енаят за романа в интервюто си за "Аз чета":

Как се запознахте и решихте да създадете книга заедно?

Фабио Джеда: За първи път се срещнахме през 2007 г. по време на представянето на първия ми роман. В него се разказва за румънско момче, което тръгва на пътешествие из Европа в търсене на дядо си. В тази връзка организаторът на събитието беше поканил и Енаят – тогава за първи път го чух да разказва своята история.

„Има крокодили в морето" е любопитно заглавие. Вложили ли сте някакъв скрит смисъл в него?

Фабио Джеда: Заглавието е реплика на един от героите в книгата и ни харесва, защото е забавно и хваща окото. Когато го избрахме, се сетихме и за факта, че крокодилът в Афганистан е като Торбалан, чудовището, с което възрастните плашат децата. В този ред на мисли крокодилите може и да се асоциират с хората, които Енаят среща по пътя си.

Когато някой е имал толкова тежък опит на ранен етап в живота си, се опитва да забрави случилото се и търси ново начало. Вие обаче превръщате своя опит в книга. Защо решихте да направите историята си достояние на толкова много хора, Енаят?

Енаятолах Акбари: За мен не е никакво облекчение или разрешение да забравя миналото си. Иска ми се хората да правят разграничение между различните видове емигранти. Някои от хората, които емигрират, го правят по собствено желание, защото искат да подобрят начина си на живот или защото мечтаят за определена държава. Друго нещо са политическите бежанци, които автоматично би трябвало да бъдат защитавани от националното и международното законодателство. Аз се чувствам в достатъчно голяма степен интегриран в сравнение с много други мои сънародници. Имах възможност още в самото начало да започна да посещавам училище, научих езика, разбирам жестовете и това, което се говори по телевизията и радиото, чувствам се вписан. За емигранти в Италия и по света обаче се говори единствено когато лодка, натъпкана с хора, пристигне на някой бряг. Обществеността се концентрира върху конкретния момент и образ, а не върху историята на човека и това, което го чака отсега нататък.

Значи това е книга с мисия?

Енаятолах Акбари: В книгата не се говори за емиграцията въобще, по-важно е подзаглавието – „Истинската история на Енаятолах Акбари". За мен е важно да се знае, че зад лицето на всеки емигрант стои някаква лична история, която си заслужава да бъде разказана. Аз разказвам, защото съм жив, но има други, които не са оцелели или не са имали същите възможности като мен, за да споделят своята история. Моят глас е и за тях.

Фабио Джеда: Всички бихме били много щастливи да се появи някаква книга, която да оздрави разума на всички и да промени положението, но това е невъзможно. Хората нямат памет нито по отношение на голямата политическа и културна история, нито по отношение на личната история. Ето защо е важно да продължаваме да работим в тази посока, защото ако не разказваме, хората забравят.

„Има крокодили в морето" е преведена на над 30 езика. Забелязвате ли някакви особености в това, как се възприема в различни части на света?

Фабио Джеда: Това, което най-много впечатлява хората където и да отидем, е, че книгата съдържа универсални истини. Миналия месец бях на посещение в Колумбия и се запознах с дечица, чиито семейства са били изселени заради воюващите групировки в страната. Едно момче ми сподели, че и на него му се е наложило да напусне дома си заради заплахата, но е било късметлия, защото е със семейството му са останали заедно. Личната история на едно дете, на което се налага да напусне родното си място, защото животът му е застрашен, може да се случи на всекиго и е разбираема за всички.

В България романът излиза точно след избори, резултатите от които оставиха хората обезсърчени и песимистично настроени за бъдещето. Историята на Енаят обаче ни кара да се чувстваме благодарни за това, че живеем в мирна и свободна страна. Кои според вас са нещата, които сме свикнали да приемаме за даденост, а трябва да ценим повече?

Фабио Джеда: Основният проблем за нас, хората, които живеем по този начин, е че свикваме с мирното положение и сигурността. Нещата, които имаме, приемаме за наше право. Не си даваме сметка, че в един момент всичко може да изчезне. Четейки тази книга, важното е не да се почувстваме виновни за начина си на живот, а да започнем да ценим повече нещата, които имаме. Разликата е важна.

Енаятолах Акбари: На запад ми прави впечатление, че нещо е ново днес, а утре вече не е. Купуваш си една дреха, а на другия ден вече не я харесваш и търсиш друга. От материална гледна точка понятието „жизненоважно" вече не съществува. Купувам нещо, защото ми харесва, а не защото ми е необходимо. Същото се отнася и за стресиращи и извънредни събития –в момента, в който медиите спрат да говорят за тях, обществеността ги забравя. Нещо е валидно и важно днес, а утре няма никакво значение. Хората нямат памет, бързо се отегчават и губят чувствителността си към различните проблеми.

Мислите ли, че интелигентните и съзнателни хора умишлено стоят далеч от властта и по този начин се оставят да бъдат управлявани от ненадеждни личности?

Фабио Джеда: По-големият проблем е липсата на смирение. Политическият елит се състои предимно от необразовани или егоистични индивиди. Аз правя разлика между един политик и един държавник. Държавникът мисли в перспектива, може да си представи каква би могла да бъде държавата му и работи за нейното бъдеще. Политикът не е далновиден в действията си, защото мисли само за утрешния ден, когато са изборите. Според мен политикът може да се превърне в държавник, но мнозинството остават на същото ниво и това е големият проблем.

Енаят, защо избрахте Италия за свой дом след толкова много пътешествия?

Енаятолах Акбари: Италия несъмнено е прекрасна страна, но причината да остана в нея е друга. В Европа е в сила договорът „Дъблин II". Според него един бежанец е длъжен да остане в първата европейска страна, в която му вземат отпечатъци. Аз успях да се измъкна от Гърция без да ми вземат отпечатъци – пъхнах се в един камион и се озовах в Италия. Със същия успех можех да се намеря в България или в Германия. В Италия няма толкова много афганистанци както в Норвегия например, но бях късметлия да срещна хората, благодарение на които правя това, което правя в момента.

Значи се чувствате късметлия, въпреки всички трудности, през които се е наложило да минете?

(Енаят споделя, че в Афганистан думата „късмет" означава съдба)

Енаятолах Акбари: Истината е, че понятието „съдба" ме дразни. Дразни ме тази идея, че един може да има късмет, а друг не. Би било по-хубаво, ако нещата се гледаха от гледната точка на „справедливо" и „несправедливо". Не е справедливо, че аз съм оцелял, но друго 1000 афганистанци като мен не са. Справедливост и право е това, което е важно, а не да мислим, че сме късметлии или не.

Бихте ли се завърнали в Афганистан?

Енаятолах Акбари: Ако е възможно, да, като под възможно имам предвид да няма война и да живея свободно. В момента уча втора година политология и го правя с някаква мисъл за бъдещето, за да се завърна един ден и да направя нещо за страната си.

В книгата има един показателен момент. При пристигането Ви в Италия първите хора, които срещате, са двама колоездачи – бразилец и французин. Единственото, с което те могат да асоциират Афганистан, Вашият дом, е „талибан". За жалост предразсъдъците оказват голямо влияние върху гледната ни точка за света – как ще ни помогне книгата да ги преодолеем?

Енаятолах Акбари: Има разлика между предразсъдък и разсъдък - подплатеното мнение е едно, а да имаш предразсъдък по отношение на някого – друго. Информираността е изключително важно нещо, добре е човек да не съди предварително, преди да познава лично някого. Мисията на литературата е в това, да помогне на читателя да се постави на мястото на действащите лица и да види нещата през тяхната гледна точка. Може би книгата ще промени един читател на сто, но и това е някакво постижение.

По пътя си срещате както хора, които вършат ужасни неща, така и напълно непознати, които Ви подават ръка в критичен момент. Какво според Вас определя добротата у човека?

Енаятолах Акбари: Всеки е това, което е. Не ставаш такъв, какъвто си, заради религията или националността си. Няма универсално определение за добротата. Ако мога да ти помогна, с удоволствие ще го направя. Това е.
Понякога ми се случва да вървя по улицата и да срещна някой уличен музикант. Невинаги мога да му дам пари, но понякога предлагам да му купя сладолед или да хапнем заедно. Друг път се спирам и изпушвам една цигара с човек, който проси, а моите приятели ме вземат за луд, но на мен не ми пречи.
Важното е да не се смяташ за център на света, а да зачиташ факта, че съществуват и другите, всеки със своята история.

Фабио, разбрах, че сте работили като възпитател в Специализиран център за юноши и че последната Ви книга разказва историята на преподавател в затвор за малолетни престъпници. Как Ви помогна работата с млади хора в писането и на какво Ви научи?

Фабио Джеда: 12 години съм работил като възпитател с деца в затруднено положение. Това е чудотворна, но много изтощителна работа. Вече не се занимавам с нея, но случващото се в тази сфера не престава да ме вълнува. Това е и основната причина да създам към затвор за малолетни престъпници работилница за писане. Така се запознах и с главния герой на книгата, която споменахте. От срещите ми с него и от работата ми като възпитател се научих да ценя умението да слушаш. Има един израз на Симон Вейл, който много харесвам: „Вниманието е най-висшата форма на алтруизъм". Под внимание се има предвид точно това – да умееш да седнеш заедно с един човек и да го оставиш да споделя. Покрай „Има крокодили в морето" с Енаят посещаваме много училища и се опитваме да научим децата, с които се срещаме, да се изслушват и да уважават взаимно историите си.

Какво най-много впечатлява децата в книгата?

Енаятолах Акбари: Най-честият въпрос, който ми задават, е „Къде е майка ти?", защото са разтревожени, че съм отделен от нея. В тези въпроси прозира силната връзката на една дете с майка му и това, колко е разтърсваща за него идеята за раздялата с тази толкова важна фигура в живота му.

Една книга може да те разтърси, докато я четеш, но дали ефектът от нея е дългосрочен, или посланията ѝ бързо се изличават от ума на читателя?

Фабио Джеда: Светът е населен с индивидуалисти. Това, което книгата може да постигне, е да подтикне читателите да възприемат поведението на героите, помогнали на Енаят по време на пътуването му, да се замислят, че и те могат да бъдат състрадателни хора, като тези, които той е срещнал. Никой от нас не може да направи чудеса, да натисне едно копче и да прекрати войната в Афганистан. Малките жестове обаче са наше достояние, това, което можем да направим и сами.

Енаятолах Акбари: Бих се радвал да знам, че където и да се преведе книгата, ще я четат повече млади хора, отколкото възрастни, защото юношите са бъдещето. Те трябва да си дадат сметка, че всичкото това изобилие, в което живеят, нито е даденост, нито е вечно, нито е нормално. В Европа хората на моята възраст никога не са живели по време на война, но истината е, че човек никога не знае дали някакъв конфликт няма да избухне утре. Ако проявяваме повече внимание и чувствителност обаче, войната все повече ще се отдалечава от нас. Важно е да си информиран и отговорен за изборите, които правиш.

Прочетете и ревютата на "Има крокодили в морето" в Аз чета и блога "Книголандия"

 Снимки: Жанет 45

/Поглед.инфо/ Спортното министерство ще стане агенция, пише Стандарт. Създаването на четири нови агенции и едно министерство готвел Пламен Орешарски.

/Поглед.инфо/ Може да бъда изхвърлен от ТВ7 заради критиките ми към червената върхушка. Това заяви специалистът по всичко проф. Юлиан Вучков в сутрешния блок на Тв7. Според професора, той казал тежки истини преди време на Бойко Борисов, но въпреки това бившият министър-председател „не го подгонил“.

/Поглед.инфо/ Ако БСП изкажат притеснение от подкрепата на "Атака", ГЕРБ ще подкрепи правителството им, за да не се излага страната ни пред Европа. Това заяви пред Нова телевизия Владислав Горанов от ГЕРБ.

/Поглед.инфо/ Ако БСП изкажат притеснение от подкрепата на "Атака", ГЕРБ ще подкрепи правителството им, за да не се излага страната ни пред Европа. Това заяви пред Нова телевизия Владислав Горанов от ГЕРБ.

"......бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил,  отци на българското знанье,

Както ни управляват, така и ни се „извиняват“- в кавички. Потвърждава го отново Симеон Сакскобургготски в интервю за испанския „Ел Паис“, в което на пръв поглед си признава обещанието да ни оправи за 800 дни за своя „най-голяма грешка“. Само че в следващото изречение добавя, че всъщност ни е оправил за 1000 дни- т.е. сбъркал е само в бройката.

Подиграва ни се по същия царствен начин, по който презрително ни съобщаваше, че ще снизходи да ни осветли по някой интересен въпрос „когато му дойде времето“.

Да беше само Симеон такъв, „с мед да го намажеш“, както благородно предлага народът по отношение на отделен грешник. Само че по нашите земи искреното разкаяние на виновните управници е дефицитно, като стоките от първа (втора и каква ли не още) необходимост по времето на Тодор Живков- същото, по което носталгично въздишат късопаметните българи днес.

Късният Тодор Живков не само не се разкая за „социализъма“, който сам обяви за едно „недоносче“ ( сякаш самият той е бил страничен наблюдател, а не негов едноличен законодател), но и продължи до края на живота си да ни се подиграва за това колко много говеда имало в неговия край- и били не само червени ( така се шегуваше той на един събор в негова чест в Правец под бурния одобрителен смях на населението на площада).

Ако такива „вождове“ на народния гняв, като Волен Сидеров, бяха толкова агресивно настоятелни към самия Живков и неговите подобия във властта да се извинят, както група атакистки депутати кресливо изискваха на улицата с пяна на уста да стори в лично качество от името на една телевизия един обикновен репортер, крайното левичарство на атакизма-сидеровизма нямаше да цъфне в днешно време като определящ фактор за баланса на силите в този парламент.

Тон за отказа от извинение даде самата преименувана БКП, която методично предаваше тази щафета на производните си в политиката. Дори и хиперинфлацията, до която те доведоха страната през 1997-ма, не прекърши желязното им самомнение на „несправедливо обругани“. За сметка на това надделяха исканията им онези, които извадиха държавата от катастрофата, да се оправдават за това и до ден днешен, понеже в спасителната си мисия също допуснаха да се краде ( при това от от други, не от приближените на БСП). Получи се като в друга цветиста народна мъдрост : „направи добро, изяж л.йно“!

„Дурной пример“, както казва пък друг помъдрял от бой народ, е заразителен. Тази пандемия закономерно връща на власт „безгрешната“ тройна коалиция, която всъщност напомня още повече на „кабинета Беров“, управлявал с името на съветника на Желю Желев, но от името на проруската всемогъща корпорация „Мултигруп“ в периода на контрабандата по трасето Москва-София-Белград в нарушение на международното ембарго ( нещо като южен поток на руски горива и мръсни пари, напомпали мускулите на българската организирана престъпност, от която няма отърваване и до днес като дар в името на „течната дружба“).

Впрочем „Мултигруп“ беше разбита от управлението на СДС без никакво извинение и както виждаме грехът се оказа смъртен за разбивачите. Все някой трябваше да изпие докрай горчивата чаша с петролните утайки от периода на онзи южен поток.

На костеливия Орешарски обаче отдавна е простено, че е бил костовист- цял заместник-министър на финансите в кабинета „Костов“. Сега реди едноименен кабинет от името на БСП, ДПС и с безименната подкрепа на „Атака“.

За да не остане по-назад и Бойко Борисов заяви, че би му дал някой депутат, за да му се получи парламентарната аритметика в узаконяването на новото правителство. Борисов обаче, както и предшествениците си, няма намерение да се извинява за нищо, защото смята, че е бил прав. Признава си само царски, че бил „горделив“ – в смисъл, че с право се гордее, но само малко е прекалил.

Аз пък си признавам, че съм виновен: не ги разбирам тези
тънки сметки. Явно в българската политика извинението ( и покаянието) е вредно за (без)грешниците, облечени във власт. Те се чувстват в правото си да продължават да правят каквото искат, включително като обещават едно, а правят обратното.

Предстои ни пореден цикъл от този кръговрат- „не по врат, а по шия“, въртене в квадратурата на кръга на безценните кадри, дяланите камъни на прехода, които да мелят брашно, правейки се на остри. И така- до ново изтръскване на брашняния чувал с надпис „ Сделано in Bulgaria”.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Столична община въвежда промени в движението поради тържествени чествания по случай 24 май, Деня на славянската писменост и култура, съобщиха от пресцентъра на общината.

/Поглед.инфо/ Бойко имал невероятен талант като настроил партиите против себе си

Тази година се навършват 1150 години от създавaнето на славянската азбука. Делото на светите братя Кирил и Методий е признато и оценено в целия свят. Днес десетки държави пишат на кирилица. Това е поредното доказателство за големия принос на българите в развитието на човешката цивилизация.

/Поглед.инфо/ Заместник-директорът на ДАНС Димитър Йорданов подаде оставка и аз ще я приема, съобщи министър-председателят Марин Райков на пресконференция в Министерски съвет.

/Поглед.инфо/ В родината на славянската писменост България, 24 май е един от най-почитаните и любими празници.

***

и е хубаво да се обича българския език, но още по-хубаво е да се знаят езиците и на други народи и места. светът наистина е прекрасен и когато започнеш да чувстваш живота си на родна територия като лошо преведен филм, е най-добре да започнеш да мислиш на език на който ще се чувстваш свободен.

честита възможност да се изразяваме писмено. но най-големият празник, който никой никъде не празнува, трябва да е празникът на мисълта. просто няма такъв.

Асен Чилингиров

1. За кой славянски народ е създадена азбуката, известна под названието кирилица?

В тази азбука, както и в нейната предшественица, известна под названието глаголица, има знаци/графеми за всички звуци от българския език – включително непроизносимите от всички останали славяни звукове, известни под названието “носовки”.

Тези звуци нашият народ никога не е произнасял с носа си, а с гърлото и ги е произнасял в течение на много хилядолетия по един и същ начин. Така че никога нито един българин не е произнасял т. нар. “голяма носовка” като някаква си дифтонга, обозначена от откривателя й като “он” – напр. “онгъл”. В същата тази азбука (както и в латиницата) не е имало знаци за типичните в западнославянските говори звуци, като напр. “рж”, “пш”, “крж” и пр.

В българския език е имало, както има и сега щ, за което си има и буква. А за приспособяването на българската литература към особеностите на руския език през ХІ век, “голямата носовка”, произнасяна и тогава и сега от нашия народ както сега се произнася буквата ъ, се заменя с буквата ы. Това личи много добре на запазените руски преписи от ХІ век. Също за нагаждането на руския език към българската литература се въвежда буквата э, а на буквата “е-двойно / ят” се придава нов смисъл, различен от смисъла й в българската литература, където се чете по различен начин при източнобългарските и западнобългарските говори.

2. На езика на кои “славянски” народи светите братя превеждат светото писание?

Ако светите братя са били изпратени във “Великоморавия”, за да занесат там Светото писание, защо го превеждат на български език, а не на чешки? За близо 150 години изследвания се доказа еднозначно, че в преводите на светите братя няма никакви “моравизми”, както твърдяха първите им (чешки) изследователи, а така наречените “моравизми” се срещат както на най-ранните, така и на по-късните български преписи, възникнали по нашите земи и нямащи нищо общо с езика на западните славяни.

3. В коя Моравия е бил изпратен като архиепископ Методий?

В изворите се казва изрично, че папа Адриан ІІ е ръкоположил за архиепископ Методий на “овдовелия” архиепископски престол на (Долна) Панония. А това е престолът със седалище Сирмиум (при Сремска Митровица), основан още в апостолско време и след края на ІV век неспоменаван от “православната” църква, която на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 година отлъчва всички епископии в префектурата Илирик, заемаща западната и югозападната част на Балканския полуостров заедно с епископиите и митрополиите в източните му провинции Малка Скития (Добруджа), Вътрешна Дакия, Тракия и Хемимунт. А архиепископският престол на Горна Панония, т.е. Моравия, е основан повече от сто години по-късно.

4. Защо празникът на църквата “Света София” в Киев е на 11 май и кога е построена тази църква?

Храмовият празник на катедралата в Киев е установен с освещаването й преди 1000 и е именно на празника на Светите братя.

За да открие умишлено заличената в руските летописи година на освещаването на Киевската катедрала, известният руски изследовател В.Н.Лазарев издирва в календарите през кои години този ден е бил неделен, т.е. празник, защото такава църква може да бъде осветена само на голям празник. И стига до абсурдни резултати. А по стените на тази църква, също както и на много други стари църкви и манастири в Киев са намерени и публикувани досега голям брой “графити” на български език. И нито един на гръцки или руски. А художниците, изписали с фрески стените на тази църква, са изписали стените и на български църкви.

Поредицата от въпроси може да продължи до безкрайност с въпроси, засягащи напр. надписите върху монетите на киевските князе от Х и ХІ век, или върху изображенията по руски икони или ръкописи или пък покръстването на Великата княгиня Олга – чак до приемствеността на руската средновековна писменост и култура от Византия…

---

Част от насъщно нужните за изучаване на старата българска политическа, книжовна и културна история книги на Асен Чилингиров могат да се четат и теглят в електронен вид тук.

Самите книги се намират най-вече в книжарница “Български книжици” в София.

---

/Поглед.инфо/ Днес честваме 24 май - Денят на Славянската просвета, култура и писменост. На този ден в България се чества и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

/Поглед.инфо/ Главният секретар на МВР главен комисар Калин Георгиев е подал оставка преди няколко дни. Това разкриха пред ПИК наши източници във Вътрешното ведомство.

/Поглед.инфо/ С празнични шествия, общоградски тържества и поднасяне на венци и цветя пред паметниците на Светите братя Кирил и Методи България отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

/Поглед.инфо/ Според най-новото изследване на космическата лаборатория "Планк" в универсума съществуват безброй много вселени.

/Поглед.инфо/ Според най-новото изследване на космическата лаборатория "Планк" в универсумът съществуват безброй много вселени.

Малко съвременни писатели успяват да накарат хиляди читателски сърца да туптят така нетърпеливо в очакване, както го направи Халед Хосейни с новината за излизането на третия си роман. Преди време „Ловецът на хвърчила" и „Хиляда сияйни слънца" си спечелиха място в специалния кът на библиотеките ни, запазен за книгите, които са ни разбили сърцето, но в същото време са ни оставили влюбени дълго след като сме отгърнали последната страница.

Дойде редът да видим дали ще бъдем запленени и от „А планините ехтяха", дали магията ще проработи за трети път.

Не знам дали някой изобщо е очаквал да остане разочарован. Аз нямах такива опасения.

„А планините ехтяха" не може да бъде синтезирана в няколко изречения. Това е книга-паяжина, изплетена от историите на свързани помежду си мъже, жени и деца. Между някои персонажи нишките са здрави и плътни, а между други – крехки и рехави. На места паяжината е изтъняла заради вината, забравата, страха, завистта, болката, разочарованието... Каквото и да се случва обаче, тя не се къса. В нейния център лежи семейството, образец за всички фундаментални човешки взаимоотношения.

Братя и сестри, съпрузи и съпруги, бащи и синове, майки и дъщери преминават през страниците, разказват ни живота си от момента, в който започва да става труден. През изпитанията всеки сам си проправя път – по инерция, от инат или със силата на волята си. От Афганистан отлитаме до Париж и Гърция, планините се сменят с океани и градски джунгли, мулетата – с автомобили и самолети, войните с мир. Ключовата дума тук обаче е завръщане – разделените души се събират, дълговете се изплащат, обещанията се изпълняват, вината се изкупва, спокойният край за едни ознаменува новото начало за други.

Новата творба на Хосейни е един същински алманах на човешките взаимоотношения. В тези 400 страници е събран богат спектър от емоции и състояния, които определят мястото ни в света и в живота на хората около нас. Книгата ще ви убеди, че никой не може напълно да се затвори в себе и да се изолира от другите – човешкото винаги надделява, кръвта си казва думата, семейната връзка и обичта не признават граници и разстояния от какъвто и да било порядък – времеви, пространствен или политически. Каквото и да направиш, където и да се озовеш, никога не си сам, не и докато имаш корени и памет.

„А планините ехтяха" няма да ви изненада с нещо, което не сте прочели или усетили в предишните романи на Хосейни. Четенето ѝ е като тих следобед на познато място, на което се чувстваш в безопасност и можеш да отпочинеш след уморителен път. Красива книга, написана със състрадание и емпатия, която ще ви накара да се замислите за вашата собствена история.

Прочетете и ревютата в „Аз чета" и за другите две книги на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила" и „Хиляда сияйни слънца"

Като преподавател и учен отдавна трябваше да съм издал поне една книга. Това се изискваше от нас, научните работници, за да покажем, че притежаваме необходимите качества. Според нормативите книгата следваше да е монографична, т. е. върху една тема. Формално още не съм изпълнил норматива, тъй като това, което читателят държи в ръцете си, е сборник. Той съдържа почти всички мои статии, предлагани за печат между март 1989 и февруари 1992 година. При това те са публицистични, предназначени за широк кръг читатели, а не научни. Признателен съм на издателя, че успяхме да ги съберем.

Книгата все пак е изградена върху една основна тема и тя е назована в заглавието. Всички статии са посветени на прехода към пазарна икономика в условията на демокрация. Темата е неразработена. Икономиката и политологията познават модели на преход от доиндустриалния "Трети свят" към модерна пазарна икономика, но чрез диктатура. Преходът в Източна Европа е твърде различен. Две са съществените разлики. Бившите европейски социалистически страни в мнозинството си са индустриално развити, но с централно планиране, изключващо частната собственост, пазара и неговите регулатори. В тях тоталитарният режим е напълно изчерпан политически. Не можем да се съгласим с връща¬нето му под каквато и да било форма. Пред нас е двоен преход: от централно планирана (социалистическа) към пазарна икономика и едновременно с това от диктатура към демокрация. Много политици, икономисти и администратори от Изток и от Запад дават най-доброто от себе си в търсене на решения. В резултат на усилията им стана ясно, че преходът е възможен. Новото политическо общество и пазарната икономика разочароваха мнозина, но централноевропейските бивши социалистически страни успяха да ги изградят в удивително кратък срок, колкото по-бърз и решителен бе стартът, толкова по-кратки бяха тези срокове. Тези, които поеха по "трети" път, са в бедствено положение.

Демокрацията даде уникален шанс на хора като мен да участват във вземането на жизненоважни решения за страната. Благодарен съм на съдбата, че ми изпрати тези изпитания. Не преставам да се удивлявам откъде се появи кадровата и управленската алтернатива на господствалата 45 години компартия. Анализите и идеите ни бяха продукт на общи търсения и дискусии, започнали много преди 1989 година. Бяхме със сходно политическо и икономическо мислене. Вълнуваха ни едни и същи проблеми. Казвайки това, не се стремя да отклоня своята отговорност, а само да благодаря на всички, с които съм извървял част от пътя. Без тези хора България сега щеше да бъде в жалкото състояние на бившите социалистически страни на север от нас.

Както всички тези хора съм едновременно продукт и инструмент на времето и средата. Нямах административен опит, но имах голямо желание за работа и затова сигурно съм грешил. На тази основа много от критиките към мен са били основателни. Разбирам и правилата на политическата борба, според които всички незабранени средства могат да  бъдат използвани срещу противника. Приемам, но никога не съм ползвал тези "кеч"-правила, което читателят може да установи сам. Обяснявам си и омразата, макар да е калпаво чувство и лош съветник. Намирам за понятно след толкова години лъжливо равенство и фалшива вяра в "партията" хората да бъдат мнителни един към друг и най-вече към политиците. Написаното тук свидетелства, че не споделям тези чувства. Търсех изход в принципния сблъсък на идеите. Естествено е политиците и икономистите по различен начин да осмислят и да оценяват фактите. Не правя изключение и книгата навярно го доказва. Предпочитам грубите различия пред блудкавото единомислие. Демокрацията и пазарът са естествения политически и икономически начин за съжителство на различни лица. Като предпоставят и регламентират това различие, те дават възможност на субектите и институциите да се състезават и да се борят за по-добри позиции. А в съперничеството и в борбата е източникът на общото им движение. Затова, заедно с доброто, приемам  и лошото на промяната. Примирих се, че трябва да загубя приятелите си, за да спечеля политически съмишленици и врагове. Но не мога да приема бездната от пустота, която зейна в душите на политици, журналисти и т. нар. интелектуалци, давещи се взаимно в клевети и обиди.

Независимо че семейството ми не направи изключение като мишена, не отговарях на този род "предизвикателства". По страниците на книгата няма и следа от междуличностни отношения. Като писмовен човек не можех да не споделям мислите с белия лист и се радвам, че успявах да го сторя. Статиите ми са свидетелство за собствена позиция по обективни съдбоносни проблеми, заета без колебание в трудни за страната времена. Тези, за които споменавам по-горе, никога няма да разберат моето удовлетворение.

Но то не е пълно.

Лошите начални условия не ни позволиха да излезем на най-предния фронт на промяната. Не бяхме сред първите. Трябваше да търсим и да доказваме, че е възможен старт от позиция, от която не бе стартирал никой друг преди нас. Най-трудното бе да скъсим дистанцията до унгарската, чешката и полската реформа. През цялото време догонвахме. Политическите фактори около и най-вече в България заличиха възможностите да се присъединим към авангарда, въпреки че това може би щеше да стане в късната есен на 1992 година. Можехме да станем пример и стандарт за останалите. Затова направеното от нас ще има слабо значение за другите страни в преход. Сега сме в една "компания" с Румъния и Албания, независимо че българската икономика и финанси не могат да се сравняват с техните. Това е голямо разочарование.

Ще завърша с предизвикателството, което тази книга ми остави. Натискът върху нас от всички страни става все по-силен, а претенциите - по-сурови, отколкото към централноевропейските страни. За нас чертаят друга политическа и икономическа траектория. За да продължим, са нужни нови идеи, не тези, с които започнахме, и не от "менюто" на международните финансови институции. Нуждаем се от свой, нестандартен подход, за да извоюваме своето място под слънцето. Необходими са ни регионална външнополитическа и национална икономическа стратегия. За да ги имаме, трябва да се върнем към собствения си опит и да възстановим най-добрите български стопански традиции от края на XIX век, началото и 30-те години на XX век.

Да си спомним, че тогава в Европа се е говорело за българско икономическо чудо!


24.08.1993 г.                                                                                            Авторът





Други публикации по темата Иван Костов

Иван Костов - България не се нуждае от милост

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" - 1

Непознатият Костов

Костов и наследникът му от първо лице

И зад глобалното затопляне се крие злодейската ръка на Костов

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

 

 

 

 

Денят започва с усмивка. Продължава с прекрасно настроение и завършва с чудесна вечер. Няма как иначе да е, когато е 24 май, нали така? Няма нужда да ти припомням защо този ден е също толкова важен, колкото 3 март и 22 септември (подсказка - Словото е наднационално, дори казват, че било "в началото", сплотява, дава идентичност...), но съм сигурен, че трябва да приложиш поне един от тези 10 начина, по които ти предлагам да отбележиш 24 май.

1. Прочети поне 24 страници от една книга. На български.

2. Поговори си за книги с дете - твоето собствено или с детето на близък роднина. Не забравяй да обясниш защо е важно да харесва книжките (хайде, говорили сме за това толкова много пъти - носят спокойствие, нови светове, развиват въображението, интересни са...)

3. Купи книжка на това дете - най-малкото за да му покажеш нагледно. (Най-добрите варианти можеш да видиш на www.detskiknigi.com, разбира се)

4. Отиди в най-близката библиотека и си направи карта. Вземи и детето/децата си с теб. И когато се приберете обратно вкъщи, се абонирай по най-лесния възможен начин за събитията, които се случват в тази библиотека. 

5. Припомни си текста на училищния химн "Кирил и Методий", написан от Стоян Михайловски и по-познат като "Върви, народе възродени". Спомни си и как го пееше на първия си празник на буквите... Благодаря ти, че се усмихна :)

6. Честити празника на първата си учителка по български език. И на втората. И на следващата... Нали не забравяш, че без тях щеше да ти е трудно да четеш този текст?

7. Поне днес пиши на кирилица във Facebook и... раздели се с 6liokaviza-та поне за ден.

8. Отиди на църква. Въпреки че църковният празник на Св. Св. Кирил и Методий е на 11 май, днес е предимно духовен ден и няколко минути в храма вероятно няма да ти се отразят зле. 

9. Не забравяй: на 24 май празнуваме официално едно събитие, резултатът от което е крепило българския народ в продължение на столетия, но е нормално да отбелязваме това събитие във всеки един момент през останалите 364 дни в годината, защото Словото е това, което ще остане след нас.

10. Всъщност... ти как предлагаш да завършим списъка?

 

И допълнения от вас:

Радина Ралчева:
1. Обещай си и спази това обещание, че ще четеш всеки ден. Всеки ден.
2. Книгите не са твои, те са на всички, затова събери книгите, с които сърце ти дава да се разделиш, и ги дари на библиотека.
3. Каквото и да ти струва, настоявай за грамотност. Учи децата си и всички, които имат нужда, да пишат правилно. На български.
4. Учи чужди езици - светът е голям и знание дебне отвсякъде.
5. На всеки 24 май си прави равносметка какво от изброените си свършил и ако се гордееш със себе си - награди се с нова книга.

Историята с разтворените страници чака. Минава първата година от едноличното управление на Батман. И нищо. Само приказки за това колко са лоши тези преди него. Отминава втората година. Предишните крадци пак са лоши. Добавката е, че Батман отново се преквалифицира. От обещавач на справедливост - в строител. Търкулва се и трета година, след нея и четвърта. И пак нищо от великите обещания за справедливост не е изпълнено. Вече никой и не очаква. Вече всички са разбрали – човекът с балтона няма да се бори сам срещу себе си. Историята, изморена и отегчена от чакане, затваря страниците си. Разочарована за пореден път, не записва никакви имена. Минават години. Кой не знае Бойко Борисов? Кой да го знае? Имаше там някакъв, ама…

Решенията, които се взимат за поставянето на минималната квота за консумация с фиксирана цена на Квт/ч., а след това цената на изразходван Квт/ч да се повишава, ще смаже енергийния сектор допълнително. За да се развие секторът в правилна посока, ще трябва да се стимулира потреблението, а не да се ограничава. Трябва да се направи обратната политика, колкото повече се консумира, толкова по-евтина да е цената на Квт/ч.

И това е повече от хубаво. OpenData е нещо, за което и преди сме си говорили. Всъщност милиардите чекирания, които сме натрупали във foursquare, имат потенциала да променят индустрии, стига да бъдат връчени на хора, които знаят какво да правят с тази информация. Чудите се например къде и кога точно да направите flashmob? Вижте кои точки в града ви събират най-много хора в конкретен момент. И без това именно хората с профили във foursquare са онези, които бързо ще изкарат телефоните, ще направят снимка на странното нещо, случващо се пред очите им, и ще го споделят в Twitter, Facebook и Google+. Съдейки по споделените с публика интерпретирани резултати, насочете се към местата с висока концетрация на кафенета или моловете.

Ако искате да се пробвате, проверете Gnip, които дават достъп до информацията. Чекиранията не могат да бъдат асоциирани с конкретен потребител, така че, фенове на “Privacy”-то, запазете самообладание. А аз с изключителен интерес ще наблюдавам какви точно проучвания ще се родят. И как ме е яд, че точно сега не си пиша дипломната работа…

Снимка: foursquare

Ако преди няколко години беше важно бизнесът ви да е online, то сега е важно да е и mobile. Открийте необятните възможности на мобилната среда чрез семинара Mobile Challenges.

Останаха само още няколко дни до събитието – то ще се проведе на 28.05. Ще има и специален гост от Google Унгария!

Какво ще научите от семинара:

• Кога да използвате native език за програмиране на iOS и Android?
• По-лесно ли е, ако използваме cross platforms?
• Задължителен ли е вече responsive design-ът за един сайт?
• Най-актуалните данни за пазара и развитието на мобилната реклама.
• Монетизация и маркетинг на мобилни приложения.
• Примери за успешни български приложения.

 

За кого е семинарът?

• Web студия
• Управители и собственици на фирми
• Разработчици на мобилни сайтове и приложения
• Всеки интересуващ се от иновации и добри идеи

 

Лекторите на семинара са тесни специалисти в тази област с много опит на нашия и на чужди пазари. Повече информация за тях можете да намерите тук. Семинарът е на 28 май и стартира в 9:00 ч. Създайте мобилен уебсайт или креативно приложение, с което да улесните своите клиенти и повишите приходите си!

Местата са ограничени! – Регистрирайте се сега!

HTC  представи новия смартфон Desire 600. Той е от среден клас и предлага HTC Sense 5 UI. Проектиран е специално да бъде в такт с днешното забързано време.

Телефонът е  подходящ  дори за най-натоварения начин на живот, защото е изключително бърз. Разполага с четириядрен процесор Qualcomm Snapdragon 200 с тактова честота 1.2GHz. Основната камера е 8MP, а предната е 1.6MP. Има 4.5″ Super LCD2 дисплей с qHD резолюция. Също така има 1GB RAM и 8GB вградена памет. 

Desire 600 е отличен избор за любителите на музика. Също като HTC One може да се похвали с двойни предни високоговорители HTC BoomSound. Друго негово предимство е, че може да се използва с 2 SIM карти, което го прави много удобен за съвременния потребител, поне в България. Това е първият среден клас телефон, използващ Android с интерфейс HTC Sense 5, което включва и приложението BlinkFeed.

Телефонът ще бъде пуснат на пазара през юни. Предстои да научим и цената му.

Снимка: HTC

„Interbrand” ще проведе за първи път в България семинар на тема “Как да измерим стойността на марката?”. Фирмата ще представи своята методология за измерване на стойността на марките по време на еднодневно събитие, което ще се проведе на 10.06.2013 г., понеделник, в зала „Европа” на „Новотел София”.

Майкъл Питиг, директор бизнес развитие и маркетинг в Interbrand за Централна и Източна Европа и член на УС на организацията, има богат стратегически опит и маркетингово мислене, които допринасят за успеха при реализирането на мащабни брандинг проекти на марки като BMW, VW, Hugo Boss, MINI, Roche, EDF, Evonik, Deutsche Telekom, Salewa и други.

“В това динамично и нестабилно икономическo време голяма част от българските компании имат нужда да измерят стойността на създадените от тях брандове и да монетизират направените инвестиции през годините в марките, наложени от тях”, сподели Петя Стоянова, старши маркетинг консултант в консултантска фирма „Пауър Бранд”, организатор на семинара.

Информацията, свързана със стойността на марката, е от изключително значение за фирмите, когато им предстоят сливания, придобивания на дялове, управление и лицензиране на марки, планиране на значителни инвестиции в нови брандове, преструктуриране на вече съществуващи и др. финансови операции.

Майкъл Питиг ще запознае специализираната публика на семинара с методологията за оценяване на марките на световнопризнатата консултантска фирма в областта на създаване и оценка на марки – Interbrand. Специалистите, които посетят обучението, ще получат отговори на въпроси като:
- Защо и кога се налага да знаят стойността на марката?
- Как да оценят силата на една марка?
- Кои са факторите, които влияят върху това?

Целта на организаторите на семинара е аудиторията да разбере на финала как да обедини представените практики във финансов модел, който мери до каква степен марката може да създаде икономическа стойност за своя собственик. Специализираното обучение е насочено към маркетолози и финансисти, екипи, които управляват повече от една марка, компании, на които им предстоят сливания, продажби или придобивания, финансови, маркетинг и бизнес консултанти.

Марките са едни от малкото бизнес придобивки, които могат да донесат дългосрочна възвращаемост. Фирмите, които управляват повече от една марка, използват оценката на марките, за да рефокусират бизнеса върху дадени брандове, да мотивират екипите си, да създадат икономическа основа за различни решения, свързани с промяна на брандовете и инвестиции в тях. Събитието е част от поредица практически маркетинг семинари на тема “Животът на една марка”.

 

За агенция Interbrand:

Interbrand е един от лидерите в областта на създаване и управление на марки с близо 40 офиса в 27 страни в цял свят. Организацията определя всяка година 100-те най-стойностни търговски марки в света в класацията “Best Global Brands”. Interbrand обединява елитен човешки потенциал от проницателни мислители, аналитични умове и хора с неизчерпаем творчески заряд. Interbrand създава и управлява стойността на марката, като я превръща в един от най-ценните стопански активи.

 

Кой е Майкъл Питиг?

Майкъл Питиг е отговорен за новите бизнес проекти на Interbrand в Централна и Източна Европа. Майкъл успешно управлява всички маркетингови активности и консултира брандове на клиенти в Германия, Швейцария, Австрия и Източна Европа. Майкъл отговаря за европейските продажби и маркетинга в Deutsche Telekom през последните 6 години. Майкъл Питиг e завършил международен маркетинг в Мюнстер, Германия. Работи за компании като Hutchison Telecom, Orange и T-Mobile International в областта на стратегиите, маркетинга и брандинга.

 

За серията практически семинари „Животът на една марка”:

Kонсултантска фирма „Пауър Бранд” стои зад организацията и провеждането на две от най-мащабните събития в областта на търговските марки през месец април: уъркшоп с голямото име в брандинга Марти Ноймаер и практически семинар с участието на „James & Wilkinson Media”, които представиха последните световни тенденции в телевизионната автореклама.

Фирмата организира серия от практически семинари „Животът на една марка”, посветени на технологията по създаване, изграждане, развитие и оценка на брандовете. Лекторите са водещи имена от маркетинг консултантския елит, международни експерти с над 10 годишен опит и доказани успехи.

Kонсултантска фирма „Пауър Бранд” работи в областта на брандинга от няколко години и се специализира в управлението и оценка на марки. Фирмата си партнира по различни проекти с водещи маркетинг консултантски фирми в света.

SocialEvo.net има удоволствието да е медиен партньор на събитието.

Снимки: Interbrand

VIVACOM пуска на своя Android пазар – VIVA Apps – ново приложение, което предоставя разнообразна юридическа информация на достъпен език. Приложението „Правата ми“ превръща телефона в портативен наръчник по право за всякакви ситуации, като предлага юридически съвети, които информират гражданите във всеки едни момент какви са техните права и как най-ефективно могат да ги упражняват. Текстовете в приложението са създадени от юристи и студенти по право и са написани така, че да бъдат лесно разбираеми. Информацията е основана на най-често задаваните въпроси и казуси, свързани с различни житейски ситуации.

„Правата ми“ може да бъде изтеглено без заплащане от VIVA Apps, независимо от оператора, който потребителите използват. Интернет трафикът, който VIVA Apps генерира, също е безплатен за клиентите на VIVACOM, а приложението е интуитивно и лесно за работа. Android пазарът на VIVACOM се актуализира постоянно с нови приложения, разработени специално за него, безплатни за изтегляне и изцяло на български език. VIVA Apps може да бъде изтеглен свободно и от Play Store. 

Снимка: Viva Apps

Lenovo Group обяви финансовите си резултати за четвъртото финансово тримесечие и за цялата финансова година, която приключи на 31 март 2013 г. Компанията отчете рекордни годишни продажби от US $34 милиарда и ръст от 15% на годишна база. Годишната печалба преди данъци възлиза на US $801 милиона, което е ръст от 28% на годишна база, а обложената печалба на компанията възлиза на US $635 милиона. Така Lenovo се приближава все повече до лидерското място на пазара на персонални компютри и става основен фактор в PC Plus ерата, като заема рекорден пазарен дял от 15.5% на годишна база. С дял от 5.9% от пазара на Smart Connected устройства (таблети, смартфони, компютри) компанията засилва позициите си в PC Plus ерата, като по този начин се нарежда на трето място в този сегмент.

Промените в PC Plus ерата и ефективното управление на разходите са допринесли за 90-процентно увеличение в приходите на компанията за четвъртото тримесечие

• Рекордна годишна печалба преди данъци от US$801 милиона и печалба от US$635 милиона
• Рекорден обем на годишните продажби от US$34 милиарда
• Рекордни доставки в размер на 52.4 милиона броя и рекорден пазарен дял от 15.5% в световен мащаб
• Основна доходност на акция на годишна база (EPS) от 6.16 US цента или 47.78 HK цента
• Нетни парични резерви от US$3.1 милиарда (към 31 март 2013 г.) 

 

През четвъртото финансово тримесечие Lenovo отчита рекордни продажби в размер на US$7.8 милиарда, което е ръст от 4% на годишна база. За същия период компанията постига печалба преди данъци от US$166, което е ръст от 63% в сравнение със същия период на изминалата година. На фона на спада на пазара от над 13% на годишна база Lenovo расте с 14 пункта над нивото на индустрията като цяло. Така компанията се развива по-бързо от пазара за 16-то поредно тримесечие.

Брутните приходи на компанията за четвъртото финансово тримесечие са се повишили до US $963 милиона, което е ръст от 20% на годишна база. Брутният марж на компанията е 12.3%. Оперативната печалба на Lenovo за четвъртото тримесечие възлиза на US $169 милиона, което е ръст от 67% на годишна база. Компанията отчита нетна печалба от US $127 милиона за четвъртото тримесечие на финансовата си година и ръст от 90%.

Доходността от акция за четвъртото финансово тримесечие е 1.22 US цента или 9.46 HK цента. Бордът на директорите на Lenovo декларира дивиденти от 1.81 US цента или 14.0 HK цента на акция за финансовата година, която е приключила на 31 март 2013 г.

За финансовата 2012/13 година доставките на персонални компютри от Lenovo са нараснали с 10.2% на годишна база на фона на спад на пазара от 8.1% за същия период. Брутните приходи на компанията за цялата година са US$4.1 милиарда, ръст от 18% на годишна база. Брутният марж е 12%, а оперативната печалба за финансовата година е US$ 800 милиона, ръст от цели 37% на годишна база. Печaлбата на Lenovo е нараснала с 34% на годишна база до US $635 милиона.

 „Въпреки предизвикателния макроикономически климат и трансформацията на пазара на персонални компютри Lenovo се представя много силно през финансовата 2012/13 година. Освен че сме най-бързо растящата компания на пазара и бележим рекорден пазарен дял, печалба и доходност, бизнесът ни със смартфони и таблети расте с бързи темпове”,

каза Янг Янчинг, председател и главен изпълнителен директор на Lenovo.

„В действителност доставките на смартфони са се увеличили с 3.7 пъти в световен мащаб спрямо изминалата година и в момента сме втората най-голяма компания на китайския пазар на смартфони. Това ни дава солидно основание да вярваме, че ще се превърнем в лидер в PC Plus ерата. Ще фокусираме инвестициите си в бързо растящите сегменти на таблети, смартфони и бизнес хардуерни решения, като паралелно увеличаваме доходността си от основния ни бизнес – този с персонални компютри. Уверени сме в способността си да постигнем успех и в тези нови области.”

ДАННИ ПО ГЕОГРАФСКИ РЕГИОНИ

• В Китай през четвъртото си финансово тримесечие Lenovo отчита оперативен марж в размер на 4.9%, а консолидираните продажби на компанията достигат US $3.1 милиарда. Приходите на Lenovo са нараснали с 8% на годишна база и достигат US$228 милиона, което се равнява на 40% от продажбите на компанията в световен мащаб. Навлизането в PC Plus сегмента е най-силно в Китай със 74% ръст в приходите от Mobile Internet Digital Home (MIDH – таблети, мобилни телефони и смарт TV) подразделението. Така продажбите на устройства от това подразделение реализира 21% от общите приходи на компанията в Китай. Печалбата от MIDH подразделението продължава да расте. Lenovo засилва своята лидерска позиция в Китай, най-големия пазар на персонални компютри в света, като заема дял от 31.7%, което е ръст от 1.7% на годишна база. Доставките на компанията в Китай са облагодетелствани от нарастващата сила на Lenovo в развиващите се градове, както и от все по-силната урбанизация в страната.
• В региона на Тихоокеанска Азия/ Латинска Америка през четвъртото си финансово тримесечие Lenovo постига пазарен дял от 11.7% и ръст от 1.1 пункта на годишна база. Доставките на персонални компютри на компанията в региона са се покачили с 1% на годишна база на фона на спад в общите доставки на персонални компютри от 8.5%. Lenovo остава лидер в продажбите в Япония, като увеличава преднината си пред останалите компании на пазара. Консолидираните продажби на компанията в региона възлизат на US$ 1.7 милиарда и се равняват на 21% от продажбите на Lenovo в световен мащаб.
• Доставките на персонални компютри на Lenovo в държавите от региона на Европа, Близкия Изток и Африка са се покачили с 11% през четвъртото финансово тримесечие. Така, Lenovo затвърждава позицията си на втория най-голям доставчик на персонални компютри в региона с 11.8% пазарен дял, което е ръст от 3.2 пункта на годишна база. Това е 30% повече от резултата на пазара, който се е свил с 19.5%. Консолидираните продажби на компанията в региона възлизат на US $1.8 милиарда, което представлява годишен ръст от 6% и съставлява 24% от световните продажби на компанията. Маржът на оперативната печалба достига до 2.3%, ръст от 1.4% на годишна база.
• Продажбите на персонални компютри на Lenovo в Северна Америка през четвъртото финансово тримесечие бележат ръст от 9.8% на годишна база на фона на пазар, който се свива с близо 12%. Компанията увеличава пазарния си дял с 1.8 пункта до рекордните за САЩ 9.3%. Консолидираните продажби са се покачили с 13% на годишна база до US $1.2 милиарда и се равняват на 15% от глобалните продажби на Lenovo. Компанията продължава да бележи успехи в сегмента на многофункционалните устройства за крайни потребители, с помощта на модели като Yoga и Twist, които заемат лидерската позиция в сегмента с близо 50% пазарен дял. 

ДАННИ ПО ПРОДУКТИ

• Консолидираните продажби на преносими компютри в бизнес сегментите през четвъртото финансово тримесечие възлизат на US $4.2 милиарда, което е спад от 2% на годишна база. Преносимите компютри продължават да генерират основния дял от продажбите на компанията в световен мащаб, като съставляват 53% от общите продажби на Lenovo. В същото време, доставките на Lenovo лаптопи в световен мащаб бележат ръст от 0.4% на годишна база, на фона на пазар, който се свива с близо 14.2%. През четвъртото тримесечие Lenovo представи няколко нови модела преносими компютри за крайните потребители, сред които: IdeaPad U310 и U410; тънките и леки ултрабуци с 10-точков сензорен екран; и „оптимизираните за забавление” IdeaPad Z400 и Z500, които идват с невероятни аудио възможности. За бизнес клиентите си Lenovo представи новия ThinkPad T431s, най-тънкият модел от серията Т, правен някога. Серията T е и най-продаваната продуктова линия на компанията.
• По време на четвъртото финансово тримесечие, доставките на настолни компютри Lenovo са запазили нивата си от същия период на изминалата година, на фона на спад на пазара в размер на 12.2%. Консолидираните продажби на персонални компютри за същия период бележат спад от 2% до US $2.4 милиарда и генерират 30% от общите продажби на компанията в световен мащаб. През четвъртото тримесечие Lenovo представи Horizon – първият персонален компютър в света, който позволява на няколко потребитителя едновременно да се забавляват. Устройството, предназначено за ползване у дома, предлага мултитъч технология и възможност за работа в редица различни режими.
• Lenovo засилва позицията си като вторият по големина производител на смартфони в Китай, поради бързото нарастване на всички продуктови линии от Mobile Internet Digital Home (MIDH) подразделението на компанията. Доставките на смартфоните от Lenovo са нараснали с 206% през четвъртото тримесечие, което представлява значително предимство на китайския пазар, който бележи ръст от 117%. Това се равнява на ръст от 3.5 пункта на годишна база и 13% пазарен дял за четвъртото финансово тримесечие. Консолидираните продажби на продуктите от MIDH подразделението са нараснали с 74% до US $736 милиона. Те генерират 9% от общите продажби на компанията. През това тримесечие, Lenovo обяви няколко нови смартфона, начело с новия K900, премиум 5.5-инчов смартфон със супер тънък 6.9 мм профил, камера с висока резолюция и IntelAtom процесор.

. Сигурно има и много други места по света, където Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост ще бъде честван. Ако знаете къде може да ни разкажете в коментар под статията. Но дори само изброените тук показват, че пламъчетата на Аз-Буки-Веди-Глаголи-Добро-Ест не признават географски и политически граници.