Дебати Горичка: Бежанци – малко след финала

Малко след финала на втория дебат от поредицата, организирана от Горичка, сме тук, за да ви разкажем накратко как мина срещата ни този път. Първото и най-важно, което трябва да се подчертае, е, че можем да бъдем на различни позиции, без това да ни прави непременно кръвни врагове, даже напротив – намерихме сили да се изслушваме и всъщност да се чуем. Второ, трето и четвърто няма да има, защото предпочитаме конкретиката. Ще говорим направо за това, което се случи на 28-и октомври във Френския културен институт.

Започваме от модераторите: Маги Малеева и Манол Пейков, управител на ИК Жанет 45. По-подходяща двойка от тези двамата, здраве му кажи, тъй като всеки има лична история, свързана с темата „Бежанци”.

Маги сподели скорошния си опит с две бежански семейства, които е приютила заедно със свои приятели. И когато наистина приемеш такива хора в дома си, си даваш сметка, че те са истински, а не просто числа от новините.

Манол започна със „Здравейте, аз съм Манол и съм от семейство на бежанци.” Баба му е бягала от село Еникьой, близо до Ксанти, и е имала съселян – заможен човек, който е искал да построи същото село, само че в покрайнините на Пловдив, където вече се били изселили всички еникьойци. Но, както каза Манол, дошъл 9-и септември и сложил край на мечтите му.

Така открихме дебата и продължихме с тезата на Горичка, а тя беше: „Отворените граници са по-добрият вариант за справяне с проблема с бежанците”. После съвсем естествено дойде ред и на първото гласуване, което имаше за цел да проследи първоначалните нагласи на публиката.

Този път гласувахме така: всеки присъстващ на дебата получи книгата на Фабио Джеда „Има крокодили в морето”, която разказва невероятната, но иначе съвсем истинска, история на невръстния Енаятолах, тръгнал от Афганистан и преминал съвсем сам през Пакистан, Иран, Турция и Гърция, за да стигне до Италия (ИК Жанет 45). На първата й страница имаше листче, което трябваше да залепим при отбора, чиято теза подкрепяме – отбор „Отворени граници” и отбор „Затворени граници”. Гласуването завърши 2 към 1 (за да сме точни: 57 на 26) в полза на отбор „Отворени граници”. Предстоеше да видим дали тази разлика ще се запази до края, или ще присъстваме на драматичен обрат, както беше в миналия дебат за климата.

След като гласувахме вече нямахме търпение да ни представят отборите, за да запретнат ръкави и да поспорят, както си му е редът.

За отбор „Отворени граници” на ринга на Горичка излязоха Мартин Заимов – управител на Societe Generale Expressbank, създател на Асоциацията за електромобили и сподвижник на ДЕОС (и още много други неща) и Борислав Димитров – основател на „Приятели на бежанците” и юрист към БХК.

Отбор „Затворени граници“: доц. Момчил Дойчев – преподавател по Политически науки в НБУ, доктор по философия, автор на няколко книги, между които „В какво общество живеем?”, „Политическата коректност срещу либералната толерантност”, „Фейсбуквар към отговорна власт и правова държава” и Боян Стефанов, който е член на Младежкия консервативен клуб и има собствен бизнес в сферата на туризма и хостел, в който е приютявал бежанци – част от отбор „Затворени граници”.

Моментът със започването на дебата по същество дойде и първи взеха думата отбор „Отворени граници”. Всеки от участниците имаше по 7 минути, за да изкаже основните си аргументи.

В началото Борислав Димитров сподели, че повече от 4 години активно се занимава в бежанската и емигрантска сфера и вече се е уморил от изкуственото разделение между икономически емигранти и бежанци, защото крайната нищета не е по-малко опасна от военния конфликт. Затова в рамките на дебата Боби говореше за мигранти. Според него този дебат вече е решен, тъй като миграцията е рестриктивно контролирана, но това не е успяло да донесе друго освен смърт и страдание. Въпросът е защо продължаваме да го правим. Защо продължаваме и да поддържаме понятието „крепостта Европа” (зародило се след Втората световна война заради рестриктивната мигрантска политика) и не спираме със строенето на огради, които очевидно не спират никого, защото само през 2015-а 710 хиляди са пресекли европейските граници.

Но не са само физическите огради, припомни Борислав. Програма Solid на Европейската комисия цели да помогне на държавите-членки в областта на миграцията. За програмния период (2007 – 2013 г.) тя е захранена с 4 милиарда евро, като повече от 60 % от тях са разпределени за всякаква погранична охранителна техника с цел възпрепятстване на хората, които искат да дойдат в Европа. Едва 10 % са отишли за интеграцията на тези хора. Борислав цитира и статистика, според която между 2000 – 2014 г. при опит за влизане в Европа са загинали 23 хиляди души. Само до септември 2015-а са загинали нови 3 хиляди мигранти. „Легални пътища за преследваните и бягащите от нищетата няма. Няма как тези хора да си извадят виза и паспорт и да минат през КПП-то.”

Така завършиха първите минути от дебата за Борислав Димитров и думата взе Боян Стефанов. Той също има лична история с приемането на бежанци в негов хостел и, както сам каза, защитаването на затворените граници не е от „лошотия”, а по-скоро в името на здравия разум. Боян започна с това, че е демагогия да смятаме, че външните граници на Европейския съюз могат да бъдат отворени. По тази логика защо да не отворим границите на Балтийските държави с Руската федерация или пък на Полша с Беларус.

Той продължи с директно опониране на отбор Отворени граници: „Това, което чухме от другата страна, е малко подвеждащата линия, че доброто отношение към мигрантите съвпада с тезата за отворените граници – няма такова нещо. Ние не сме по-малки доброжелатели на тези хора като човешки същества и също вярваме, че стремежът към щастие е легитимен в съвременния свят. Просто не смятаме, че трябва, както беше казал Юнкер, „Европа да приеме цялата мъка на света.”

Друг аргумент, застъпен от отбор „Затворени граници”, беше този за суверенитета на всяка държава от ЕС: националните граници не са изчезнали напълно. И най-богатите страни, като Германия например, виждат, че в даден момент някоя граница трябва да се затвори, защото всеки ресурс си има лимит. А и е много по-разумно, според Боян, Европа да подкрепя онези страни, които са приели милиони бежанци – Ливан, Йордания, Турция, защото тези общества наистина страдат. Друга важна работа, която има Европа, е поставянето на въпроса в Близкия Изток защо единоверни и единородни страни, и то свръхбогати петролни монархии като Саудитска Арабия, не приемат своите хора? Най-смисленото решение е да се търси изход от конфликта в Близкия Изток и да се работи в посока на това един ден тези мигранти да се върнат по родните си места, защото никой не иска Сирия и Ирак да останат обезселени.

Боян застъпи и тезата, че е странно мнозинството от мигрантите да са млади мъже без семейства, което не се връзва много, според него, с образа на бежанеца. Но дори и да оставим това настрана, фактът, че те имат изключително архаични разбирания за обществото или пък за отношенията между двата пола, които са несъместими с традиционните за Европа, би създал проблем в интеграцията им, твърди отбор „Затворени граници”.

Боян завърши с това, че 5, 10 или 15 хиляди мигранти действително не са тежест за България, но в страната ни има поне 300 хиляди безработни и основният ни приоритет би трябвало да са точно тези хора, а в последствие, ако имаме възможност, да подпомогнем легитимния стремеж за просперитет и на другите.

Последваха пет минути за коментари и въпроси от публиката, които, разбира се бяха крайно недостатъчни, но Дебати Горичка си имат строг регламент, в който времето е ценно. А то неусетно се изтърколи и до следващите 7 минути за отбор „Отворени граници”, в които думата взе Мартин Заимов.

И той започна с лично признание: започнал е училище доста по-рано от съучениците си и, понеже е бил по-малък, е отнасял доста бой, който, както знаем, изгражда, и в случая на Мартин е изградил огромно чувство за справедливост. Именно то го е довело на Дебати Горичка и го е поставило точно в този ъгъл като защитник на точно тази теза. А и той има лична непоносимост към границите, защото навремето, когато се е опитвал да пресече някои от тях, са стреляли по него. В този ред на мисли, напълно го разбираме защо не схваща разпространената логика, че „понеже има граници, трябва да ги има”.

Според Мартин основното в този дебат е не дали границите трябва да са отворени и затворени, а какви хора трябва да бъдем. Защото затварянето на границите е още една стъпка към крайностите. А ако стигнем до тях, тежко и горко на обществото ни. „В момента, в който приемем тезата на опонентите, няма спиране. Това води до смърт. Затворените общества умират. Остров Пасха е такова място, затова няма и хора там.”

Мартин даде пример и със стопанската история на САЩ, Европа и България през последните 100 години. Миграцията довежда до просперитет. Да вземем например Флорида – за кратко време в този щат пристигат един милион кубинци. В момента Флорида е един от най-богатите щати. Франция през 60-те години: миграцията от колониите в Северна Африка води до замогване на обществото. Ако погледнем дори България – 30-те години са период на голям просперитет за нас, а именно тогава сме приели между 500 и 800 хиляди бежанци от войните.

Основната ни тема е морална, подчерта на финала на аргументацията си Мартин. И припомни златното правило за всички религии: „Не прави на другите онова, което не искаш да направят на теб.”

Момчил Дойчев от отбор „Затворени граници” започна излагането на аргументите си с един от най-важните за хората, подкрепящи неговата теза: проблемът не е в отварянето или затварянето на границите, а в законността на този процес. Според него „нашата цивилизация е атакувана и ние се намираме в състояние на хибридна война.” И тук някъде се поражда въпросът „Колко още бежанци можем да приемем?” Момчил смята, че свърхтолерантността е контрапродуктивна и именно тя ще изиграе лоша шега на западния свят, след което продължи с още няколко въпроса, които мнозина си задават: защо бежанците предпочитат да минат незаконно зелената граница; защо не преминат през КПП-то; защо ползват трафиканти, на които дават десетки хиляди долари. Към това той прибави и проблема с различните културни и цивилизационни нива между европейските нации и преселниците от ислямските държави, тъй като „в тези страни господства поданическа, а не гражданска култура”. Доц. Дойчев вижда решението на този въпрос в истинската интеграция, а не в сформирането на нови гета, където затвореното общество да продуцира омраза, насилие и тероризъм.

С това приключи аргументационната част от дебата и за двата отбора. Останаха няколко минути за въпроси, а те, разбира се, бяха много повече, отколкото времето позволяваше. Едно стана ясно – хората се вълнуват от тази тема и са готови за смислен разговор по нея, защото съвсем ясно отчитат факта, че това е наднационален въпрос от първостепенна важност.

След коментарите всеки отбор имаше по три минути, за да обори тезата на противниците си. Започнаха „Отворени граници”. Борислав се обърна към Боян с контрааргумента, че 300 хиляди безработни не са проблем в следствие на бежанците, както и със забележката, че обобщението „те имат архаични схващания за обществото” не може и не бива да се прилага за всички мигранти. Продължи разпалено и към доц. Дойчев, обръщайки му внимание, че терминът „мюсюлмански свят” му се струва особен, още повече когато е използван от преподавател по Политически науки.

Мартин Заимов използва малкото останало време, за да призове противниците си: „Много ви моля да се опитате да сте по-добри.”

Така завърши представянето на отбор „Отворени граници” и започнаха да тиктакат трите минути на опонентите им. Момчил Дойчев веднага пое щафетата от Мартин и се съгласи, че трябва да сме по-добри и да проявяваме по-голямо съчувствие, но при всички положения трябва да го насочваме в правилна посока – там, откъдето идва проблемът: „авторитарните тоталитарни режими с ретроградни социални, икономически, политически и пр. системи, които пораждат непрекъснато конфликти и войни.”

Боян продължи: „Спорът е между разум и емоция, но бих обърнал страните. Ако, не дай си боже, вълната, която насилва външната граница на Европейския съюз, се увеличи неколкократно, каквито и дебати да водим в неправителствения сектор, суверенните правителства ще вземат своите решения. Смятам, че мнението в българското правителство е, че, ако зад нас, в северозападна посока, границите се затворят, по неизбежност ще трябва да затворим и нашата граница, тъй като е разумно и в наш интерес да не се превръщаме в буфер – не е добре нито за мигрантите, нито за българските граждани.”

С тези финални думи на Боян Стефанов приключи същинският дебат по темата „Бежанците и България: отворени или затворени граници”.

Сега трябваше да отворим още един път за тази вечер „Има крокодили в морето”, да вземем второто листче, скрито между кориците й, и да изберем за кого ще гласуваме. Оказа се, че има и гласове за модераторите. Разбираемо е, както каза Манол на финала, защото цивилизованият дебат по тази тема е голям успех, така че шестте гласа за Горичка са си съвсем заслужени. Благодарим за тях, благодарим и на Манол за високата оценка. Остана само да видим какъв е резултатът. 36 на 36. Ако щете, вярвайте. Абсолютно равенство.

Така завърши борбата на двата отбора във втория дебат на Горичка. А ние ще завършим с благодарност към всички най-вече за смелостта, защото мнозина се отказаха да вземат участие и да говорят открито по тази тема. Вярваме, че силата за промяна е в онези, които пък отказаха да се страхуват.

––-

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София.

www.ngogrants.bg

С подкрепата на:

Медиен партньор:

Свързани новини: