Театрално ревю: Дакота

Когато всичко ни е наред, нищо всъщност не ни е наред. Успехът е цел, която, веднъж постигната, става нежелана. Винаги нещо ни липсва, нещо не ни е наред, нещо търсим. Този човешки парадокс заляга в основата на „Дакота“. Постановката излезе преди около година, но все още е сред представленията, за които почти никога няма билети. И има защо.

„Дакота“ ни среща с Иполит Хамара. Той е успял. Работи това, което иска, и го прави добре. Има голяма къща, красива жена, бърза кола. Всичко му е наред – докато един ден не претърпява инцидент, който му докарва пророчески сънища. Но не от тези, които всички бихме искали да имаме – печелившите числа от тотото и прочее – а от плашещите – как детето му умира, жена му изневерява със зъботехник-шушумига… Сънища и реалност се преплитат, за да стигнем до едно ниво, в което разликата между двете не е сигурна. Постепенно Иполит се превръща в истински параноик – но и за публиката не е ясно дали тази параноя се базира на реалността, дали пророчествата са истински или са плод на объркано съзнание. Така стигаме до комедия, драма и трилър в едно.

На сцената са „трите мечки“ – Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Владо Карамазов, вече чувстващи се като у дома си на сцената на Сатирата след „Спанак с картофи“ и „Арт„. Бахаров в ролята на зъболекаря Иполит страхотно улавя шизофренното поведение нужно на тази роля. Вергов е зъботехникът, който някак успява да спечели вниманието на красивата г-жа Хамара. Заеква, страхува се, гърчи се под нападките на Иполит. Владо Карамазов скача в няколко епизодични роли, като по средата на постановката стига до страхотна кулминация с музика и танц. Този път актьорският състав се разнообразява с женско присъствие от Александра Василева. Дали защото тримата мъже са толкова добре сработени, или по друга причина, тя все пак остава встрани и като персонаж, и като качество на играта. Звездният каст се дирижира от Владо Пенев, който умело се справя с режисьорската позиция. В минималистичната сценография отдалеч личи почеркът на Никола Тороманов – за добро е.

„Дакота“ се фокусира върху неврозите на съвременния човек. Стресът разяжда отвътре и всеки може да направи нещо ужасно – имаме и мотивацията, и възможностите. Всъщност, „Дакота“ е вдъхновена от терористичен акт на психично болен човек. Жорди Галсеран (който вече ни е познат от „Шведска защита„) улавя тази болна невроза и й позволява да разцъфти в пиесата си. И ако дори успехът може да ни докара до стресово състояние, къде е ключът към щастието?

„Дакота“ ми харесва и по една друга причина – защото постановката доказва, че може да се прави смислен театър по комерсиален начин и това никак не е лошо, ако завежда нови зрители на качествено съдържание.

Постът Театрално ревю: Дакота е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител