Ги Хазан
Роман Олеарчик

Ринат Ахметов. Снимка: от тв екрана

Вече седмици наред хората в Украйна си блъскат главите над въпроса: как така най-могъщият човек в Донецк не бе в състояние да потуши бунта, който заплашва да разкъса на части Украйна? Милиардерът Ринат Ахметов , който е на върха на империя от каменовъглени мини и електроцентрали, бе заел изчаквателна позиция, докато сепаратистите откопчваха части от Източна Украйна от контрола на Киев.

Действията на сепаратистите се ускориха, след като референдумите в неделя в региона на Донецк и съседния му Луганск - заклеймени от западните правителства и самия Ахметов - имаха като резултат мнозинство в полза на самоуправлението. Ден по-късно те поискаха да се присъединят към Русия.

Украинският олигарх не остана бездеен. Във вторник той бе в Киев и се срещна с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който се опитва да уреди преговори между правителството и войнствените сепаратисти. Но не съумя да спре ескалацията на кризата - провал, предизвикал дебат за истинските му цели.

Хората, които познават Ахметов, казват, че той е решен да предотврати разпадането на Украйна. “Този [бунт] е травма за него”, казва Андрей Будяк, донецки журналист и тв продуцент. “Той не иска да живее в някакъв съмнителен анклав с несигурно бъдеще”.

Най-богатият човек в Украйна е несъмнено въвлечен в крайно деликатни балансиращи ходове. Ако заеме страната на сепаратистите, той може да се изложи на западни санкции и даже да загуби бизнеса си. Ако застане до Киев, рискува да бъде лишен от подкрепата на изтока, неговата домашна база, и да предизвика гнева на Русия.

Но тъй като събитията в Украйна се развиват толкова бързо, той ще трябва скоро да обяви намеренията си, казват анализатори. “За Ринат е време да реши”, казва един съветник на прокиевския губернатор на Донецката област Серхий Тарута.

Досега Ахметов се опитваше да мине за неутрален. Той неколкократно призова Донецк да остане част от Украйна, а в изявление, пратено във вторник до “Файненшъл таймс”, подкрепи плановете на Киев за президентски избори на 25 май, които бунтовниците отхвърлят. Той обаче изрази симпатии и към някои от исканията на сепаратистите като това за по-голяма автономия и повече законова защита на руския език. А в изявлението си от вторник призова за по-представително управление. Това е отражение на ширещия се в Донецк възглед, че изтокът е лишен от граждански права заради промените в Киев.

Симпатизиращият тон излезе на преден план след кръвопролитните сблъсъци в петък в Мариупол - пристанище на Азовско море, където той притежава два стоманодобивни завода. На следващия ден неговият стоманодобивен холдинг “Метинвест” призова правителството да изтегли силите си от града и да прекрати военната си операция в източните градове - призив, за който Киев каза, че само ще насърчи сепаратизма.

В опит да успокои настроенията в Мариупол той сформира отреди от работници на “Метинвест”, които да патрулират заедно с местни полицаи и да предотвратяват мародерствата.

Някои анализатори твърдят, че подкрепата на Ахметов за сепаратистите е по-силна, отколкото той си дава вид, и че той използва техния бунт, за да издейства отстъпки от новото прозападно правителство в Киев. Те се позовават на факта, че близки до него политици не са подкрепили закона, който трябваше да намали противопоставянето в изтока, давайки на регионите в Украйна повече пълномощия и разширявайки правата на руския език.

“Той иска да превърне Донецк в свой собствен малък принципат”, казва прокиевският активист Алекс, който живее в Мариупол. “Колкото повече автономия има, толкова по-добре ще може да защищава своите бизнес интереси”, казва Алекс.

Този възглед придоби достоверност тази седмица, когато Павел Губарев, един от сепаратистките лидери, каза пред руски вестник, че неговите последователи са на заплата при Ахметов. Бизнесменът настоя, че на никого ...

Антон Митов, Азис, Кончита Вурст. Колаж: бинар, е-вестник

Това е най-масовото пожелание тези дни в Интернет. Тази ситуация обаче е едно „дежаву“ за мен, защото „и ний сме дали нещо на света“! Първопроходци сме в областта на мироопазването, чрез помощта на „брадата жена“.

Българският певец Азис въведе модата на „брадатата жена“ преди Кончита Вурст, победител в конкурса на Евровизия тази година. Този факт е международно признат, но докато Азис не успя да спаси Европа от кризата, то Вурст се справи блестящо с „войната“.

На Евровизия, конкурс, на който изпълнителите и зрителите „изливат“ на показ хилядолетните си национални и религиозни комплекси в триминутни песни, тази година за малко да избухне война между две страни.

Първа беше Украйна. На заден план наблюдавахме едно „бягащо колело“ и това беше отлична алегория на политическата ситуация там, а песента се казаше „Тик-так“, всъщност – едно обратно броене до взрива.

От своя страна, Русия отговори с песента на 17-годишните „неразделени“ близначки.  В текста им се казваше – „някога ще пресека чертата, / сега е най-точното време и място / и в този ден ти ще бъдеш мой“. Това си е един химн на анексията.

Обратно броене, пресичане на граница – това е  начало на война, но всичко бе разсеяно от един екземпляр, който накара всички сърца да затуптят от любов и напрежението да се успокои. Победи Кончита Вурст от Австрия, като изпя песента – „Да се възродиш като Феникс“.

След връчването на наградата „брадата жена“ нежно заяви: „Посвещавам песента си на бъдещето на света и неговата свобода. Вие знаете кои сте. Вие сте си на мястото и нас няма да ни спрат.“

И светът се промени.

( Шеговито съобщение: Всяка прилика с действителни лица е случайна. )

САЩ обявиха категоричното си несъгласие от така наречената „победа“ на руския национален отбор по време на мач от световното първенство по хокей. „Сборная“ смаза хокеистите на САЩ с резултат 6:1.

По този повод говорителят на Държавния департамент на САЩ Дженифер Псаки заяви, че: „В началото на 21-ви век не може да се играе сякаш сме в началото на 20-ти век. Имперските амбиции на руския национален отбор бяха нагледно демонстрирани чрез метода им на водене на играта, все едно сме във времето на най-лошите години от съществуването на СССР. „Грозната“ шайбова карусел (вид детска въртележка), която представиха играчите пред вратата на САЩ и блокирането на демократичните шайби пред собствената си врата, налага да се преразгледа настоящото статукво вече като заплаха към общоевропейската безопасност.“

При това, на въпрос на журналист – дали знае какво е това „карусел“, тя отговорила, че не е уведомена, но е сигурна, че е нещо много опасно. Тя заяви още, че президентът Обама е изразил дълбоката си загриженост относно резултатите от срещата и е казал, че „Русия се намира не само от грешната страна на историята, но също така и върху грешната страна на географията, физиката и физическото възпитание“.

Тя съобщи още , че срещу руските национални играчи ще бъдат незабавно въведени икономически санкции : „Ние, заедно с нашите европейски партньори по света, решихме да въведем незабавни широки икономически санкции срещу лицата, които участват пряко в „нападението“. Русия ще плати скъпо за това. Ние взехме трудното решение за всички намаления с карти, които руските играчи ползват в европейските и американските спортни магазини на Reebok , Nike и Adidas, че ще бъдат замразени до следващите сезонни разпродажби.“

Отделно от това, г-жа Дженифер Псаки отбеляза и демонстративното обръсване на брадата в знак на протест срещу Евровизия от страна на хокеиста Овечкин: „Това е протест срещу общоевропейските ценности , срещу избора на Европа! В началото на 21-ви век , не можеш просто така да ...

Ройтерс

Корпоративните лидери в Швейцария, които бяха шокирани от предишни всенародни допитвания за ограничаване на заплатите на шефовете на компании и за намаляване на имигрантите в страната, сега са нащрек по повод референдума на 18 май, който може да доведе до въвеждане в страната на най-високата в света минимална заплата от близо 25 долара на час.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, направено от gfs.bern, 64% от имащите право на глас отхвърлят предложението, направено от Обединението на швейцарските профсъюзи и подкрепено от социалистическите и зелените партии. Швейцарската система на пряка демокрация, при която често се гласува по социални, политически и икономически въпроси, обаче е поднасяла изненади и преди.

През февруари швейцарците неочаквано подкрепиха ограничаването на имиграцията от ЕС - най-големия търговски партньор на Швейцария, с който сега споделят свободно движение на хора - като пренебрегнаха предупрежденията на бизнеса, че такава мярка ще навреди на икономиката.

“Притеснен съм от предстоящото гласуване”, посочи Ралф Мюлер, ръководител на отдел в компанията за производство на електронни компоненти Schurter.

“Ще трябва значително да повишим заплатите в завода си в Мендризио, където около 80 от общо 100-те ни работници пътуват всекидневно от Италия, но ще трябва да вдигнем заплатите и на по-високо платените ни служители. Това ще струва около 250 000 франка на година”, допълни той.

През ноември швейцарските гласоподаватели отхвърлиха с голямо мнозинство предложението за ограничаване на заплатите на висшите ръководни кадри, предвиждащо възнаграждението на директорите да не е повече от 12 пъти най-ниската заплата в компанията, но миналата година подкрепиха план, според който акционерите на компаниите ще вземат окончателното решение за заплатите и мерките за стимулиране.

Държавният секретариат по икономически въпроси (Seco) заявява, че предложеното минимално заплащане от 22 швейцарски франка (25,13 долара) на час ще бъде най-високото в света, дори като се отчете покупателната способност в прословуто скъпата Швейцария.

В момента икономически либералната страна няма минимална заплата за цялата страна. Заплащането се определя от индивидуални договори със служителите или с колективни споразумения, някои от които определят минимална заплата за определени сектори.

Предложената минимална надница ще отговаря на месечна заплата от 4000 франка, почти две трети от средната заплата за страната през 2012 година и по-висока в сравнение с повечето страни, посочи Държавният секретариат по икономически въпроси.

Планираната от правителството минимална надница от 8,50 евро (11,83 долара) например е около половината от средното заплащане. Правителството се противопоставя на минималната заплата, като през февруари предупреди, че “тя ще изложи на риск работните места и ще направи по-трудно за нискоквалифицираните работници и младите хора да си намерят първа работа”.

Подкрепящите по-високата минимална надница отбелязват, че тя ще помогне да се преодолее неравенството в заплащането и да се гарантира, че работещите на пълно работно време ще могат да имат сносен живот.

Според федералната статистика през 2012 година 10% от заетите на пълен работен ден или еквивалентно работно време в Швейцария са получавали под две трети от средната заплата, като по-нископлатените позиции са били предимно в магазините, хотелите и личното обслужване. При 339 000 души на ниска заплата две трети са били жени.

“Има значение не минималната заплата, а броят на засегнатите хора”, посочват от най-големия швейцарски профсъюз в изявление, като допълват, че сумата за всички швейцарски заплати ще се повиши само с 0,4 процента, ако инициативата бъде приета.

Джордж Шелдън, преподавател по трудов пазар и индустриална икономика от университета в Базел, твърди, че макар предложената минимална заплата да е много висока, отрицателното й влияние ще бъде малко, тъй като ще се отнася за малко хора.

“Безработицата няма да скочи от 3 на 4%. Резултатът ще бъде доста под един процентен пункт”, допълва той.

Заплатите на някои ниско платени швейцарски работници вече бяха повишени на фона на засилилите се дебати ...

„Боко Харам" отвлече

Един от най-големите митове при учредяването на Европейския съюз е предполагаемото укрепване на мира и окончателното освобождаване на европейския континент от призрака на войната, раздирал толкова често този район в миналото.

Към големите обаче опровергавани надежди и очаквания, привнесени от днешна Европа на Меркел и нейните себеподобни, сега се добавя и несигурността за мира и сътрудничеството. Налице е реална опасност да се породи нов риск от Студена война и ново разделение в Европа.

Тези, които поеха голямата отговорност да следват политиката спрямо Украйна сега бързат да осъдят реакцията на руския президент Владимир Путин, сякаш тя не е била очаквана, като наред с това демонстрират безсилие пред руската решителност и военна мощ.

По силата на каква логика Русия би допуснала превратаджии да се настанят в Киев в рамките на едно подкрепяно отвън фанатизирано антируско, враждебно правителство, насърчавано от сподвижници на Хитлер, което да действа с протекцията на САЩ, НАТО и ЕС?

Украйна не е каквато и да е страна за Русия. Тя е съшита с Русия. В Киев е учредена руската държава. В Киев е станало христянизирането на руснаците от Византия и бе изградена по подобие на “Св. София” в Константинопол, същата църква “Св. София” в Киев. При Харков и Сталинград бе спряно хитлеристкото нашествие към Съветския съюз…

По-голямата част от Източна Украйна е била руска до 1954 г., когато тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов я даде на Украйна.

От геополитическа гледна точка, Украйна е буквално слабото място на Русия. Една враждебна Украйна, контролирана от чужди неприятелски сили, би била смъртна опасността за сигурността на Русия.

Тези факти не бива да се пренебрегват при очертаването и упражняването на една европейска политика спрямо Украйна, нито пък е допустимо някои европейски доминиращи кръгове да вярват, че Русия на Путин ще понесе “мирно” откъсване на Украйна от руската сфера на влияние.

Подходът към Украйна е знак за опасна промяна в европейската политика. При кризата в Грузия през 2008 г. тогавашният френски президент Никола Саркози пое посредническа роля. Тогава Франция и Германия заеха ясна и твърда позиция в подкрепа на стратегическото сътрудничество с Русия, като отхвърлиха американския натиск и се противопоставиха на членството на Грузия и на Украйна в НАТО.

Тази политика бе изоставена под натиска на САЩ, а също и на атлантическите им съюзници, като Великобритания, Полша, Швеция, Балтийските държави и други страни от Източна Европа.

САЩ постоянно се противопоставят на развитието на стратегически отношения между Европа и Русия. Вашингтон се страхува, че тези отношения ще направят по-силна Русия, която американците продължават да смятат за техен основен геополитически конкурент. От друга страна, това би подсилило синдрома за независимост на Европа от американската хегемония. Стремежът на САЩ е да бъде постигнато възможно по-тясно стратегическо обвързване с Европа. В тази насока се залага на двете институции ЕС и НАТО, които се разглеждат като две страни на една и съща монета.

Планира се този стратегически контекст да бъде допълнен със създаването на единна зона за свободна търговия между ЕС и Северна Америка.

А какво би станало с Русия, ако Украйна подпише споразумение за създаване на зона за свободна търговия с Европа. Украйна вече има специални търговски отношения с Русия. Европа се готви да подпише, по всяка вероятност в рамките на гръцкото председателство на ЕС, споразумение за създаване на зона за свободна търговия между Европа и Северна Америка.

Какво би станало в такъв случай? Русия би ли могла чрез Украйна да се сдобие със зона за свободна търговия с Европа и САЩ? Тя би ли сложила край на специалните си търговски отношения с Украйна и особено с източната рускоезична Украйна, в която е съсредоточена сътрудничещата с Русия тежка промишленост на страната?

Иска ли Германия една нова ...