– В бежанския поток у нас със сигурност има инфилтрирани хора, готови за атентат. Изтръпнахме, като чухме това от вас, генерале. Звучи страшно предвид терора в Берлин и Анкара. Сигурен ли сте, че е така?
– Аз говоря със сигурност и предвид факти, които са установени и изнесени от специалните служби в Германия и Франция, от Интерпол и Европол. А именно, че в огромния поток от бежанци, голяма част от които минаха през нашата страна, пък някои и останаха, има такива, които са били в контакт с „Ислямска държава“, „Джабхад ан Нусра“ и други ислямистки организации. Тези хора или са подготвени да извършват терористични актове, или са симпатизанти на техните организатори и са готови да действат по тяхна заповед. Вярвам, че българските служби работят упорито и са в състояние да контролират обстановката засега.
– За нас най-важен е въпросът дали терористите ще вземат на прицел България. „Ние сме малки, големите началници са в Брюксел, в Париж, в Германия“, казва често премиерът в оставка. То е обидно за нас, от една страна, но от друга, е добре – малките не ги закачат.
– Не, аз не оценявам нещата по този начин. Още през 2004 г., когато бях директор на Националната разузнавателна служба, получихме информация, че България се е превърнала от потенциална в реална мишена за терористи. Атентатът в Сарафово го потвърди. Нееднократно сме получавали данни, че на наша, унгарска и румънска територия се планира извършване на терористични актове или срещу български цели, или срещу цели в Румъния и Унгария. България отдавна участва в борбата със световния тероризъм, тя има контингенти в мисиите в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина и други горещи точки. Затова е една от целите на световния тероризъм, защото спада към „кръстоносците“, както „Ислямска държава“, „Ан Нусра“ и „Ал Кайда“ наричат държавите от ЕС и НАТО.
– Казвате, че за джихадистите България е кръстоносец и враг. Но те стрелят с българско оръжие, нали видяхте? Пратеничката на „Труд“ в Алепо Диляна Гайтанджиева го показа.
– Това са две различни неща. И аз със съжаление видях репортажите за българско оръжие, попаднало в ръцете и складовете на терористите. Чух коментари, че щом ги въоръжаваме, ние сме „техни хора“, един вид. Такива коментари ми звучат обидно. Нелепи са. Оръжейният бизнес е във всички точки на света, той няма нищо общо с принципните позиции на държавите.
– Експерти по сигурността коментират, че нападенията в Берлин и Анкара са част от всеобхватна акция на терористите. Но съвпадението по време между тях би могло да бъде и случайно.
– Лично аз казвам, че се създава впечатление за всеобхватна терористична операция, а не че това е така. Но един от ръководителите на „Ислямска държава“ само преди петнайсетина дни призова техните членове, симпатизанти и съмишленици да убиват навсякъде, където са в състояние да го направят. Така той даде картбланш за терористична дейност по цял свят. При бойните действия за освобождаването на иракския град Мосул от Ислямска държава бяха открити компютри с информация, че се подготвя поредица от атентати в Русия, Франция, Германия, Турция, Италия, България и няколко други държави. Разбра се, че и ние сме в пъклените планове на терористичните организации. Това е информация, която не бива в никакъв случай да бъде подценявана. Електронните й носители тепърва ще бъдат обработвани и специалните служби ще работят на базата на това.
– Но ние на електронни носители ли да вярваме или на вътрешната министърка в оставка, която обяви жълт код за МВР по празниците, но ни каза да бъдем спокойни, че „няма данни за планиране и организиране на атаки“, че живеем „в стабилност“ и системата „работи отлично“.
– Аз в никакъв случай не искам да предизвиквам тревога и паника сред гражданството, още по-малко в навечерието на празниците. Но се чувствам длъжен и сега, както и през целия си съзнателен живот , докато бях на отговорна работа в разузнаването, да разяснявам на хората реалността, за да живеем здраво стъпили на земята. Иначе атентати като този в Сарафово ще ни изненадват. Добре е, че в България вече има закони за специалните служби, както и закон за борба с тероризма. Приемането им предизвика остри дискусии – около правомощията на армията при терористични операции, около използването на СРС при терористични заплахи и т.н., но като цяло то е добра новина. Отделно от това обстоятелството, че до момента няма информация за пряка заплаха, доловена от наши източници или източници на партньорски служби, в никакъв случай не бива да ни успокоява и да ни кара да мислим, че България е малко островче на спокойствието в този размирен свят.
– Какво мислите вие за убийството на руския посланик в Анкара? Дали е част от битката на Ердоган с гюленистите? Или целта му е да развали отношенията между Турция и Русия?
– Аз считам, че това е акт с многопосочни вектори на действие. От една страна, целта е да се вбие клин в руско-турските отношения, от друга – това е един вид отмъщение към Русия за нейните действия в Сирия, от трета – то е опит да се предотврати тристранната среща между външните министри на Турция, Русия и Иран с нейните дългосрочни последици, от четвърта – да се попречи на бъдещите разговори в Казахстан с участие на турци и руснаци за умиротворяване на сирийската държава. Самият терорист, който уби посланика, показа с поведението си, че е ангажиран с тия международни проблеми. Разбира се, може да се разсъждава и в посока на удобната за турското държавно ръководство версия, че той е привърженик на Фетхулла Гюлен и действа от името на т.нар. гюленисти.
– Чухме вашия бивш колега, шефа на асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов да казва, че след като „Ислямска държава“ губи битката в Ирак, тя изнася войната в Европа и затова във всички европейски страни, включително и в нашата, може да има терор по празниците.
– Аз също смятам, че загубите на „Ислямска държава“ на бойните полета в Сирия и Ирак рефлектират в терористични действия извън района на Близкия изток и това се случва по призива на нейните ръководители. Знаем, че „Ислямска държава“ пое отговорността за кръвопролития и в Пакистан, и в Афганистан, и в Индонезия, и на много други места, и не бива да подценяваме възможностите на нейните съмишленици и членове да се установят и да действат във всяка точка от света, още повече при това човешко преселение, което се случва сега . Вижте какво се случи в Африка – цели организации като „Боко Харам“ приеха ръководството на „Ислямска държава“ с нейната религиозна доктрина и със стратегията на тероризма. В Русия, в Санкт Петербург и в Москва, преди десетина дни бяха разкрити две нейни терористични клетки – 15 човека, готови да убиват, щом получат нареждане. Видяхме и какво се случи на Коледния базар в Германия, където начинът на живот на населението е най-харесваният.
– Моя съседка ми каза днес: „За пръв път няма да отида да посрещна Нова година на площад „Батенберг“, боя се да не хвърлят бомба, като народът се събере…“
– Това е още едно доказателство, че терористите от „Ислямска държава“ постигат целта си – да принудят хората в страните, които те са обявили за свои врагове, да живеят в страх.
– „Тероризмът е наднационална опасност, която изисква да преодолеем разногласията“, заяви избраният за президент Румен Радев. На някои им прозвуча банално. А на вас?
– Може да звучи банално, но това е нещо, което ние, аз и моите колеги анализатори и експерти, говорим години наред. Трябва в съгласие да укрепим специалните служби, да преодолеем дефицитите им – в кадрите, в професионализма, в технологичното им въоръжаване, международното сътрудничество, взаимодействието в мащабите на НАТО. Нужни са и общи усилия за интеграция на бежанците в страните, където се намират, включително и в нашата.
Нашият гост
Кирчо Киров е роден на 23 септември 1950 г. в Силистра. Завършил е психология в Софийския университет и Висшата школа на КГБ в Москва. Работил е в РПУ Бяла Слатина и РДВР Враца. Постъпва в разузнаването през 1996 г. и се издига до негов ръководител (2007-2011 г.). Сега работи като експерт по националната сигурност.