Горещото време ще продължи и през следващите дни, съобщава

Израелски бойни самолети нанесоха тази сутрин удари по позиции на Хамас в Газа в отговор на ракетно нападение, извършено срещу Израел от Газа.

Предупреждения за опасни горещини и гръмотевици са в сила в почти цялата страна днес, показва справка на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН.<br /><br />В 16 области е в сила жълт код за високи температури, а в 10 - за гръмотевици. Предупреждение за горещо време е издадено за Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Ямбол, Хасково и Пловдив. Там ще бъде горещо, максималните температури ще са около и над 35...

 Искате по-високи заплати? Основателно, но невъзможно. Искате повече сигурност? Основателно, но невъзможно! Такава е ситуацията в МВР. Трудно я схванахме, предадена "на живо" от Генерала от националното съвещание на МВР. Звучи несериозно за сериозни неща да се говори банално, граничещо с просташката наглост. И през фейсбук. То оттам държавата се управлява, та МВР ли? Тоз човек, дето ръси премъдрости за полицаи във всяко село, опашки в КАТ, бензин в патрулките, нито литър гориво контрабанда и пр., все едно от Марс пада. Не беше ли два пъти, а сега трети, министър-председател на държавата ни?
Бойко Борисов вчера за пореден път обясни на "матряла", че парите за заплати (сега на полицаи и военни) отишли в "Белене" и американските ТЕЦ-ове. Що не рече, че част от тях потънаха в златната ограда по границата? Като беше на власт Той - Спестовникът, що не задели пари за полицаите от излишъците, които казваше, че трупа? Или от задържаната контрабанда? Що не резна малко от 16-милиардните дългове, дето ГЕРБ взеха и не разбрахме къде потънаха?
Ще речете: не е същото. Къде-къде по-пасва на натюрела на можача да е Спасител. Да вдигне ръка и да щипне едни 15 млн. лв. - за униформи.
Голи били полицаите, нямали дрехи. Преди десетина дни министърът на вътрешните работи Валентин Радев рече, че складовете били пълни и хората много добре знаели. Има или няма униформи? Ще ги дават ли тези 15 милиона и за какво? Или само ще театралничат? Пред протестиращите като за начало.
Има или няма гориво за патрулките? Той не искал да чува за лимити. Значи - газ до дупка и бегом по селата. Идеята "полицай във всяко село" ще я избистрят по-късно по-малките началници. На по-задните страници на вестниците ще обяснят как не е точно така, както сме чули. Сега за Бащицата са първите страници. А това е най-важното.
Както и опашките в КАТ. В тях е гвоздейчето. Няма опашки - "Пей, сърце - пей, МВР". Да не помислите, че проблемът е в битите и ограбвани хора по селата, в малтретираните възрастни и в стотиците неразкрити престъпления? Не в това е драмата. А в опашчиците и документчетата, които много, ама много изнервяли хората.    
Арогантно е преди време Валентин Радев да обясни публично защо заплатите на полицаите трябва да се повишат, а сега да иска аргументи от подчинените си. Нали това "работи" - министърът вижда проблемите и чертае визия за решаването им. Ако може! Всъщност, в МВР са видели всичко по времето на Борисов. Румяна Бъчварова реформира системата до сбиротак от служби, които не знаят какво и как правят. Преди това Цветан Цветанов превърна едно от първите шест министерства в България, създадено преди 138 години, в подчинена нему и партийните му цели служба за подслушване, рекет и политически тормоз.
И Бойко Борисов, и Валентин Радев знаят, че аргументите са на страната на полицаите. И са основателни. Вони отгоре. От неможенето. Затова пак ще има промени и съкращения. Разбиха системата, сега ще я обезкървят. Не ги слушайте, че говорят за приходи от контрабанда и за проверки по бензиностанциите, за камери по пътищата и за опашки в КАТ. "Живи" пари и живи хора, които да се грижат за нашата сигурност, няма да има.

Suzuki Baleno може да не е най-вълнуващият автомобил на пазара, но ако търсите добро съотношение качество-цена, това е отличен избор. Достъпни цени, богато стандартно оборудване, изключително просторен интериор, но най-вече – ниски експлоатационни разходи. Доказвам.

/Поглед.инфо/ Трима репортери от американския телевизионен канал Си Ен Ен бяха уволнени заради скандала, който се разрази във връзка с материал, публикуван на 22 юни.

/Поглед.инфо/ Северна Корея сравни американския президент Доналд Тръмп на Адолф Хитлер във вторник в поредния епизод от напрежението заради военните амбиции на Пхенян и преди посещението във Вашингтон от новия лидер на Южна Кория.

/Поглед.инфо/ Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев призна, че държавата се е провалила в опита си да систематизира приема на ученици в общински училища. Това се разбира от писмен отговор на министъра до депутат от управляващото мнозинство.

 Пол Мейсън е известен британски журналист и икономически анализатор. Роден е през 1960 г. Завършва Университета в Шефилд, след което работи в различни печатни издания (включително вестниците "Дейли Мейл" и "Гардиън"), както и в телевизионната компания Би Би Си Нюз 2. Мейсън е носител на наградата "Уинкот" за бизнес анализи през 2003 г. и за проучвания в социалната сфера през 2004 г. Автор е на пет книги, включително на бестселърите "Новите глобални революции" и "Посткапитализмът: пътеводител за нашето бъдеще", която беше издадена и в България през 2016-а. Пол Мейсън е преподавател в Университета на Уулвърхямптън.

"Очакват ни много неспокойни времена, политическото напрежение ще нараства"

- Капитализмът нееднократно е доказвал, че умее да се приспособява към промените в света. В последната си книга "Посткапитализмът" обаче прогнозирате неизбежния му край. Защо сте сигурен, че този път приспособяването му към новите условия е невъзможно?
- Както е известно, робовладелският строй и феодализмът, т.е. двете мащабни обществено икономически системи, организиращи живота на западната цивилизация преди появата на капитализма, имат своето начало и своя разцвет, но в крайна сметка рухват. Затова не мисля, че капитализмът ще бъде изключение. Сигурен съм, че в момента сме свидетели на неговия залез. Съгласен съм, че това е най-жизнеспособната икономическа система, измислена от човека, тъй като винаги досега е съумявала да се справи с предизвикателствата. През ХIХ и значителна част от ХХ век тя работеше по следния начин: работниците можеха да защитават интересите си, включително свързаните със заплащането на труда им, и принуждаваха капитала да търси нови средства с помощта на иновациите. Неолиберализмът обаче ерозира единството на работническата класа. Капитализмът избра по-краткия път: през последните няколко десетилетия той увеличаваше доходите си, намалявайки заплатите, или изнасяйки производството в чужбина. В резултат на това обаче новият модел на иновационната икономика и общество така и не се появява. Т.е. намираме се в задънена улица.
- Твърдите, че капитализмът в неговата съвременна фаза представлява своеобразен "самонавиващ се механизъм", генериращ т.нар. остеритет, т.е. политика на сурови икономии и бюджетни съкращения. Как се стигна до това?
- Кризата от 2008 г. увеличи неимоверно дълга на държавите, които и преди това бяха сериозно задлъжнели. В онзи момент либералният капитализъм предложи единственото му познато лекарство: суровите икономии, които удариха по най-бедните социални групи. Целта на тази политика, освен официално декларирания стремеж да бъдат спасени засегнатите страни от растящите им задължения и очертаващия се фалит, беше ограничаването на ролята на държавата, като цяло, а не само в икономическата сфера. Сигурен съм, че и тази, както и всяка следваща криза, ще бъдат използвани като предлог за по-нататъшна приватизация, съкращаване на разходите за социални нужди, ограничаване на достъпа до безплатно здравеопазване и образование, както и увеличаване на пенсионната възраст. Това е един омагьосан кръг. Патологията на финансовата система провокира криза, след това бива ограничена ролята на държавата, която започва все повече да зависи от частния сектор, финансовият балон се надува и обществото се оказва на прага на нова криза. Ето защо смятам, че неолиберализмът се е превърнал в инструмент, ерозиращ и рушащ държавата.
- Мнозина смятат, че капитализмът ще бъде спасен от технологичния прогрес и автоматизацията.
- Това са празни илюзии. След 20-30 години повечето от познатите ни днес професии ще изчезнат. Сред най-ярките примери, които ме убедиха, че това действително се случва, беше ситуацията, при която ми се наложи да направя поръчка в ресторант от веригата "Макдоналдс" не на сервитьора, а на сензорен екран. Облеченият във фирмената униформа уморен служител на тази верига се беше превърнал в символ на съвременната епоха през всички онези години, които днес определяме като "епохата на неолиберализма". За много поколения това беше първата платена работа в живота им, т.е. своеобразен преход от детството към зрелостта. Днес обаче този символ е на път да изчезне. Автоматизацията унищожава работните места, без да създава достатъчно количество нови, а цифровите технологии водят до това, че цената на някои стоки, които преди бяха скъпи (например на музикалните и информационни продукти), сега върви към нулата. Не твърдя, че тази икономическа система ще рухне още днес или утре, но някои от признаците за предстоящия й крах вече са налице.
- Кои например?
- Наближава моментът, когато държавите, които осъзнават, че капитализмът не може да удовлетвори потребностите им, ще се ориентират към извънсистемни решения. С други думи, ще поискат да се откажат от тази икономическа система. В известен смисъл Великобритания например вече направи първата стъпка в тази посока. Т.нар. "Брекзит" беше насочен против имиграцията и свободното движение на работна ръка.
- Преди няколко години известният американски антрополог Дейвид Гребър лансира тезата, че неолиберализмът се е специализирал в създаването на т.нар. безсмислени професии, за които се смяташе, че са обречени да изчезнат в хода на технологичния прогрес. Това обаче не се случи. Защо?
- Теорията на Гребър се потвърждава най-очевидно в онези страни, в които неолиберализмът е оставил най-значими следи. Икономическият растеж в тях се стимулира с помощта на наплива на евтина работна ръка. По-лесно е, вместо да се инвестира в технологии и да се повишава производителността, да се наеме работник, който няма да струва почти нищо. Символ на този тип промени във Великобритания станаха автомивките. Там обикновено работят по четирима души, при положение, че само допреди 15-20 години колите се миеха от автомат. При подобни условия инженерите просто нямат стимул да разработват по-съвършени автомати. Т.е. нещата не опират до това, че не се появяват нови работни места, просто работата става все по-неквалифицирана и за нея се плаща все по-малко. По този начин ерозираме собствената си производителност.
- Вярвате ли, че настъпването на посткапиталистическата епоха ще сложи край на това?
- Вече споменах, че в новия свят работата като цяло няма да е много. Особено постоянната работа. Предполагам, че истинската революция ще започне в момента, когато автоматизацията ни принуди да разграничим работата от дохода. Ще ни се наложи да намерим начин да определяме заплатите не на база на часовете, прекарани на работното място. Струва си да се замислим за приходи под формата на държавни субсидии, изплащани като компенсация за автоматизирането на труда.
- Да предположим обаче, че капитализмът все пак оцелее. Как си представяте подобна хиперкапиталистическа реалност след 30-40 години например?
- Той би могъл да оцелее по два начина. Първият е да бъде открит метод, който да възстанови загубената ценност на труда. Необходимо е търсенето на труда да нарасне рязко, за да се появи достатъчно голямо количество добре платени работни места. Само че шансовете това да се случи не са големи. Всички изобретени досега технологии (най-добрият пример са цифровите) обезценяват труда и част от продукцията. Вторият сценарий за спасяването на капитализма е еволюцията му в посока към своеобразен "неофеодализъм". При подобно развитие на по-голямата част от населението ще се наложи да се примири със стагнацията на заплатите на много ниско ниво и липсата на перспективи за каквото и да било издигане по социалната стълбица. Ще спечелят само най-привилегированите прослойки. Също както през Средновековието, ще се оформи тясна елитна прослойка, чието съществуване и богатство ще се опира на труда на неквалифицираната и зле платена работна сила. Разликата е, че при хиперкапитализма всяка минута от живота ни ще бъде комерсиализирана, ще се появят интернет-платформи за закупуване на всички възможни услуги, които човек може да оказва, само че цените на тези услуги ще бъдат максимално занижени. В момента към тази философия се придържа американската компания "Юбер" например.
- В последната си книга отделяте доста място на руския писател-утопист Александър Богданов и неговия, появил се още през 1908 г. роман "Червената звезда", в който се описва комунистическото общество на Марс. Интересува ли ви идеята за създаването на нови форми на обществено устройство в съвършено ново пространство без оглед на това, което е било преди?
- Донякъде. Смелостта, с която Богданов рисува утопичните си картини, е достойна за подражание. За да си представи всичко толкова ясно, е трябвало да възприеме гледната точка на своя герой-марсианец, попаднал случайно на Земята и виждащ всичко на планетата под съвършено различен ъгъл. Между другото, тук е мястото да напомня, че "Червената звезда" е и своеобразен протест против налагания от Ленин болшевизъм. Всъщност книгата разказва за това, как би трябвало да изглежда революцията през ХХ век. Богданов е смятал, че революционният процес следва да се развива постепенно, както и че резкият преход към комунизма, за който е призовавал Ленин, е невъзможен, т.е. той следва да бъде предшестван от преходен период. В романа "Червената звезда" се внушава, че историята не може да бъде изкуствено ускорявана, а радикалните промени се нуждаят от време. Интересно е, че централната тема на тази книга е описанието на индивида, освободен от всички ограничения: икономически, социални и дори полови. Там липсва еднозначното разделение на мъже и жени, а хората могат да променят пола си. Замислих се защо марксист като Богданов, който цял живот е търсил начин за освобождаването на т.нар. пролетариат от оковите на собствените му ограничения, е решил да добави към този списък и трансджендърната проблематика? В крайна сметка стигнах до извода, че вероятно е искал да набие в главите на всички закоравели болшевики идеята, че политическата революция следва да бъде предшествана от революция в умовете на хората, иначе преломът ще се окаже огромна трагедия.
- В книгата си описвате икономика, базираща се на информацията. Много от благата в нея са безплатни, а авторските права на практика не съществуват. Какви биха могли да са практическите ефекти от реализацията на подобна идея?
- Авторското право се пука по шевовете, защото цената на продуктите, които касае, е загубила връзката си с пазара. Онези, които помнят епохата на грамофонните плочи, знаят, че те бяха ценни, защото можеха да бъдат продадени в някой оказион и така да си върнеш част от парите. Съвременната система, при която музиката е предимно достъпна онлайн, е устроена по друг начин. Никой от ползвателите на "Айтюнс" или "Спотифай" не е собственик на песните, които слуша. Те изцяло принадлежат на монополисти от типа на компанията "Епъл" например. Не могат да бъдат продадени или дадени под наем. Освен това монополистът не се интересува от качеството. И за най-лошия, и за най-добрия диск в света, ще платим една и съща сума. Искам да кажа, че традиционното разбиране за заслужената награда за създаването на нещо изключително следва да се промени, защото международните корпорации изкривиха смисъла му.
- А каква ще е съдбата на монополистите?
- На първо място, необходимо е те да започнат да работят при пазарни условия. Както е известно, банковият сектор е така устроен, че всеки от нас има избор измежду поне пет или повече банки. В такъв случай, защо да няма пет платформи от типа на фейсбук например, които да предлагат сходни услуги, а клиентите да решават коя от тях ще ползват? Всъщност сегашното състояние отчасти е резултат от милионите, които "Фейсбук" изразходва, за да не допусне подобно развитие на събитията. На свой ред държавата няма нито сили, нито желание да се бори с монополистите.
- Но ако не са държавите, кой би могъл да се пребори с тях?
- Ние самите бихме могли да го направим. Ако обърнем повече внимание на такива процеси като създаването на свободно програмно осигуряване, на краудфъндинга (краудфъндингът е начин за набавяне на финансови средства, като голямо количество хора бива подканено да осигури малки суми - б.р.) или на големите предприятия, използващи доброволчески труд (пример за това е Уикипедия), ако ги оценим по достойнство, а след това променим подхода си към технологиите, собствеността и труда, ще можем да създадем ново качество и да се избавим от гиганти като "Гугъл" и "Фейсбук".
- Възможно ли е в посткапиталистическата икономика парите да престанат да се използват като обменно средство?
- Когато вещите станат безплатни, както е днес с информацията, средствата за обмен се оказват излишни. Никой от нас не плаща за използването на Уикипедия, тъй като излишъкът от информация води до преразпределяне. Само че разпространяването на този механизъм във всички сфери на икономиката ще отнеме прекалено много време, т.е. ще са необходими периоди на преход. В тази връзка ми се струва полезно да се опитаме да направим някакви изводи от опита на Съветския съюз през 20-те години на миналия век. Съветските икономисти са били наясно, че преходът към т.нар. комунистическа икономика ще провокира определени процеси, които те няма да могат да контролират. Не бива да забравяме това. Но да се върна на въпроса ви. Смятам, че в хода на еволюцията към посткапитализма парите ще започнат да играят двойствена роля. Те ще продължат да се използват като средство за заплащане и запазване на стойността. При това обаче в непазарната част на икономиката, в която ще преобладават кооперативите и безналичният обмен, ролята им ще се промени. Те ще се превърнат по-скоро в мярка, т.е. ще бъдат използвани за оценка на пазарните и непазарните блага.
- Какви промени би следвало да очакваме в образователната сфера?
- Всъщност това е следващият сериозен проблем. Автоматизацията и появата на машини, способни да се самоусъвършенстват, т.е. на елементарна форма на изкуствен интелект, ще променят пазара на труда. Скоро ще се окажем в ситуация, когато основната физическа работа ще се изпълнява от машини и обучаването на хора за целта ще загуби смисъл. След няколко десетки години, когато изкуственият интелект стане стабилна и надеждна сила, в основно умение, необходимо за ежедневното ни съществуване, ще се превърне формулирането на точни задачи за изпълнение от компютъра. Можем да предположим, че работата си (в съвременното значение на това понятие) ще запази само тясна прослойка от елита, т.е. хората, които ще са необходими за успешното функциониране на тази система.
- Какво ще се случи с останалите?
- Обществото с минимално равнище на трудово устройство представлява дистопия само, ако икономическата система е ориентирана към преразпределянето на благата въз основа на положения труд. Затова следва да потърсим алтернатива, обръщайки се към примери от историята - например на ХIX век, когато Шарл Фурие създава концепцията си за труда, съобразен с предразположеността на индивида. На свой ред, в едно есе от 1929-а Джон Мейнард Кейнс описва т.нар. общество на изобилието. Според него в рамките на това общество образованието например ще учи хората най-вече на това, как да разбират прекрасното и да се възползват от него. Трябва да се концентрираме върху изкуството на управление на свободното време, с което ще разполагат бъдещите поколения. Известна надежда в това отношение вдъхва фактът, че богатите общества произвеждат и много креативни неща.
- Какво влияние ще окаже посткапитализмът върху политиката и функционирането на държавата? Възможно ли е политическата система да еволюира в посока към такива обществени движения, като испанската партия "Подемос" например?
- Трудно е да се каже. Сегашните властови структури са достатъчно силни, но не мисля, че ще съумеят да преживеят радикалните промени, за които говорим. Светът може да се разпадне на безброй малки общности с различна форма на вътрешна организация. Някои от тях ще функционират като своеобразни комуни, докато други ще предпочетат по-йерархизираната структура. На държавата пък ще се наложи да се ангажира с постигането на необходимите компромиси между тях.
- А в краткосрочна перспектива ще се решат ли основните политически партии да се откажат от пазарната икономика и капитализма?
- Единствената алтернатива на капитализма, която виждат партийните лидери в западния свят, е национализмът или социалдемократическият консерватизъм. Те продължават да се придържат към неолибералните принципи, тъй като не могат да си представят глобална алтернатива в духа на "освобождаването на обществото". Мисля, че ни очакват много неспокойни времена, а политическото напрежение ще нараства. Центристките партии ще губят позиции, за сметка на нарастващата популярност на кандидатите, изповядващи крайни възгледи.
- Смятате ли, че за извършването на описаните от вас промени е необходимо някакво сериозно сътресение: обществено, политическо или екологично?
- Не. Мисля, че сътресението от 2008-а беше достатъчно силно, така че най-важните последици от него тепърва предстоят. Имам предвид разпада на глобализацията. Когато това се случи, хората ще се изправят пред въпроса: искаме ли да съхраним политическите и икономическите свободи, присъщи на либералното общество, или предпочитаме да се върнем към по-консервативния и йерархизиран свят от средата на ХХ век? Не вярвам, че ни е необходимо поредното сътресение, защото съм сигурен, че броят на хората, осъзнаващи необходимостта от по-справедливо разпределение на благата, нараства.
- Смятате ли, че идеята за прогреса се е изчерпала?
- През следващите години следва да се концентрираме върху формулирането на нов модел в духа на Хенри Форд, т.е. върху създаването на колкото се може повече добре платени и изискващи висока квалификация работни места, макар да е ясно, че те няма да са достатъчни за всички. Затова ще ни се наложи да ги разпределим равномерно: да намалим работната седмица, да внедрим нови форми на устройство на труда, като например джоб шеъринг (разделянето на едно работно място между двама или повече души), да се опитаме да намерим по-добър баланс между работата и свободното време. Що се отнася до подхранването на въображението, на хората ще се наложи да отговорят на редица въпроси, които в момента просто не си задават. В тази връзка бих посъветвал всеки да се замисли какво би направил с живота си, ако работата му отнема само няколко часа седмично, а в същото време основните му потребности са удовлетворени. Как би могъл да постигне самореализация и да води смислен живот в подобна ситуация. Защото именно това вероятно ще е основният проблем на ХХI век.

Назаем от сп. Геополитика,
със съкращения,
заглавието е на ДУМА

Мейсън е убеден, че броят на хората, осъзнаващи необходимостта от по-справедливо разпределение на благата, нараства.
Затова не е необходимо ново сътресение, което да доведе до промяна на статуквото

Престижът на САЩ рязко е намалял по света при управлението на Доналд Тръмп и много хора в други страни нямат доверие в способността му да бъде лидер.

Още от 1982 г., та чак до днес, на всеки 5 години, петима мъже си правят по една снимка, за да докажат, че макар и поостарели, все са си същите момчета по душа

Белият дом обяви снощи, че сирийското правителство изглежда се готви да извърши ново нападение с химическо оръжие.

Белият дом обяви снощи, че сирийското правителство изглежда се готви да извърши ново нападение с химическо оръжие.

За повишаване на работоспособността е по-добре да се наслаждаваме на ароматната напитка от 10:00 до 12:00 ч.

 В средата на 50-та години, когато в СССР водеща политическа линия е развенчаването на култа към Йосиф Сталин, писателят и нобелов лауреат за литература, членът на ЦК на КПСС и депутат във Върховния съвет Михаил Шолохов бил повикан да дава обяснения за хвалебствията, отправяни от него към покойния лидер. В отговор писателят казал: „Култ имаше, но имаше и личност”. Дали това е анкедот или историческо събитие, днес е трудно да се каже. Но оценката съдържа голяма доза историческа обективност – и най-големият злодей не би оставил своя диря в историята, ако няма силни личностни качества, ако не е допринесъл в криза за съдбата на своята родина. И обратното – и най-умният и добър по душа политик е неефективен, ако в решителна ситуация покаже малодушие и липса на визия, или пък голо самохвалство и празни обещания.

Как стои ситуацията у нас – в преходна България?!

След 10 ноември 1989 г. у нас консенсусно бе осъдена всяка форма на тоталитаризъм, авторитаризъм и култ. И този консенсус бе спазван с две важни изключения – изграждането на политически, медиен и институционален култ към фигурата на премиерите Иван Костов и Бойко Борисов.

Костов бе титулован като „Командира”, „бащата на Синята партия”, „Реформатора” и т.н. Към него лично институционално бяха подчинени (по силата на близостта си до СДС) президент, парламент, съдебна власт, администрация. Но лидерската му харизма приключи безславно и той неизменно е сред най-одиозните политици: икономическите му реформи бяха с най-тежката социална цена, приватизацията бе разруха и ограбване на цели отрасли и региони. Демокрацията при СДС бе меко казано спорна: висши тъмносини функционери арогантно заявяваха, че „в България всички сме братовчеди”, че „журналистите трябва да бъдат нахранени”, че „В изборите се печелят с бой”, както и обобщаващото: „В България имат бъдеще само тези, които приемат идеите на СДС”.

Ситуацията при Костов е същата тази при Бойко Борисов и ГЕРБ.

И при трите правителства на настоящия премиер стремежът е ГЕРБ да владее всички институции, и да се разпорежда в тях по чисто партиен критерии. Борисов (уж от спортна злоба) иска от ГЕРБ да са президентът, администрацията (130 000 човека по последни статистики), местните власти, спецслужбите… В митниците ръководи с телефонни обаждания, а във ВСС – направо с есемес-и. В частния бизнес отдавна си знаят… Неслучайно третият кабинет „Борисов” прати приватизацията в историята — големите пари са в европейските фондове и обществените поръчки. Колко пари потъват в черни каси не се знае, а и едва ли някой ще разбере. Но важно, че лентите се режат успешно…

Бойко отговаря за успехите, за провалите виновни са всички други.

Това е отдавнашна управленска технология, започнала още с прословутото „Аз ги хващам, те ги пускат” от мандата като главен секретар на МВР. В Столична община оправданието бе с лошото правителство на тройната коалиция, а в правителството – с лошото наследство и с агресивната опозиция. Надприказването на опонента и самохвалното изтъкване на всяка що годе свършена работа, станаха елемент от новия култ към Б. Б.

Когато се изчерпваше един образ на Борисов, се раждаше друг. Бойко – отмъстителят катастрофира в провала на гръмките арести и последвалите присъди срещу държавата в Страсбург. Бойко строителят се пропука като настилката на магистрала и протече като наскоро саниран блок…А Бойко – обединителят (мода от началото на втория мандат, когато „коалиция” изведнъж престана да е мръсна дума), се оказа от ден до пладне – като всяко решение на властта по негово време. Култовщината от първия мандат бе най-потресаваща – послушните медии (често хранени с европари) се надпреварваха да превръщат във водещо събитие всяка квартална игра на футбол с Неговото лично участие, да ни го представят като гениален тенисист и каратист, като доктор на науките и даже като…почетен член на Съюза на художниците…Надпреварваха се да снимат магнолията и китарата Му в Банкя, да цитират дословно всички казани от Него „шменти-капели”. Тогава министрите на ГЕРБ бяха съгласни да ги подслушват и уволняват, величаеха го като новия Стамболов, а чуждите лидери редяха един след друг „конграчулейшъни”. И най-важното – никога никой (освен опозиционната БСП) не му зададе критичен въпрос, а даже и да му задаваха – той не отговаряше!

Днес на ред е „Бойко – миротворецът”.

В началото на третия си мандат Борисов иска да надскочи родните хоризонти и да се изживява като политик от международен мащаб. Нищо, че квинтесенция на политиката му през първите 15 години на кариерата му по високите етажи бе снишаването пред „началствата”. В МВР Борисов се радва най-много на награди от партньорските спецслужби. Дясната му ръка в правителството и в ГЕРБ Румяна Бъчварова е горда, че като премиер той по съвети отвъд Океана е ликвидирал стратегическите енергийни проекти. Той страстно иска да е любимият ученик на Меркел, и пак той с радост бламира кандидатурата на Ирина Бокова за ООН, защото смяташе че така помага на ЕНП, или поне Сорос.

Но днес Бойко Борисов желае да се възприема като мост между Берлин и Анкара, може би не докрай осъзнавайки, че между миротворец-посредник и пощенска кутия има съществени разлики…Най-малкото, защото за да си миротворец, трябва сам да имаш съответните знания и опит и да си равен в международните отношения.

Дали пък Борисов е способен на самостоятелни действия и решения във външната политика, на ефективен баланс в днешния многополюсен свят, както го изискват не началствата, а българският народ и националния ни интерес?! Може ли Борисов да бъде мост и с Москва, както желаят над 80% от българите, както го изискват специалните ни отношения с Русия?

Той не се оказа спасителят, никога няма и да бъде

Няма лошо само по себе си, че Борисов има имидж на силов политик, за когото хората таят надежди да въведе ред в държавата. Такъв шанс в различни етапи на получиха Владимир Путин в Русия, Реджеп Ердоган в Турция и Виктор Орбан в Унгария. Четири държави в криза, четирима лидери с висок стартов обществен рейтинг. От тях единствено Бойко Борисов пропиля този шанс. Пропиля го не само, защото последваха (за разлика от другите посочени примери) само кампанийни, а не реални действия, а и защото нямаше реална дългосрочна визия за развитието на България, или по-скоро защото ползваше назаем визии, изработвани във Вашингтон и Брюксел, където далеч не е задължително да ни мислят доброто, нали?!

От друга страна, в актива на Орбан (Унгария също като нас е член на ЕС и НАТО) е алтернативната визия за нелибералната държава, редица реално социални мерки (въпреки, че Орбан е десен) – срещу монополите и банките, за стимулиране на раждаемостта, битката с чуждото влияние на НПО-тата и други.

И още един факт – 70% от българите одобряват политиката на руския президент Владимир Путин – много повече, отколкото харесват Тръмп, Меркел или…самия Бойко Борисов. Не е ли това още едно доказателство за лидерския дефицит и визионерската немощ на нашия собствен премиер?

Пиар имаше в изобилие, резултатите са кът. Но днес вече е късно. Всеки лидер има своя „срок на годност”. Борисов, макар отново да спечели изборите, неминуемо върви по пътя от билото надолу, хората все по-малко му вярват, все повече го приписват към статуквото, чиито изхабяващ се крепител се оказа, въпреки уверенията в обратното.

Или накратко – у нас култ има, но личността я няма!

Теофан Германов

Германската канцлерка Ангела Меркел оттегли снощи принципното си несъгласие с хомосексуалните бракове в Германия в момент, когато партията й е подложена на растящ натиск по този въпрос преди парламентарните избори през септември, предаде Франс прес

Президентът на Румъния Клаус Йоханис номинира социалдемократа Михай Тудосе за премиер на страната, предадоха Ройтерс и БТА.

 В понеделник "Революционните въоръжени сили на Колумбия - народна армия", колумбийските партизани официално обявиха разоръжаването си и краят на половинвековната война срещу правителството, съобщава AFP.
"Революционните сили на Колумбия - народна армия" (ФАРК) е крайно лява партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология. През 2001 година държавният департамент на САЩ и още 31 държави причисляват ФАРК към списъка на терористичните организации, а Европейският съюз по-късно приема аналогично решение. 
Досега изключения в международен план бяха единствено Куба и Венецуела, които настояваха, че организацията се бори за идеите на Симон Боливар.
С това приключва най-старата гражданска война в Латинска Америка.

Албена Симеонова, еколог Ася Петрова, зам. главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Иван Айолов, бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката Проф. Илиян Михов, икономист, ректор на Европейския институт по бизнес администрация INSEAD в Сингапур Доц. Минчо Христов,

Сега акцентът е другаде - как бежанците с отхвърлени молби да се връщат максимално бързо В началото беше голямата еуфория: кадрите с бежанци, посрещани от германците с цветя, плюшени мечета и топлото “добре дошли”. Как стоят нещата днес? Има ли я още онази “култура на гостоприемството”? “Ще се справим!

 Най-големият морски съд, конструиран за Кралските военоморски сили на Великобритания отплава на първата си мисия, пише английският Mirror.
Самолетоносачът с дължина над 250 метра и водоизместимост над 65 хиляди тона струва над три млрд. английски лири (около седем млрд. лева)
Авионосецът разполага с най-модерните изтребител-бомбардировачи F-35B и хеликоптерите „Мерлин“ и „Чинук“.
Засега е ясно, че курсът на кораба е към Северно море.

Теоретично откриха 10 планета в Слънчевата система

 Британският премиер Тереза Мей каза днес на мигрантите от ЕС във Великобритания: "Искаме вие да останете", предадоха световните агенции. Тя обеща, че нито един европейски гражданин, който пребивава законно във Великобритания, няма да бъде призован да напусне страната след нейното излизане от ЕС и заяви, че иска след Брекзит гражданите на ЕС, които са законно във Великобритания, да имат същите права като британците.

В реч в парламента Мей представие в детайли плана си, целящ да успокои европейските имигранти, разтревожени за бъдещето си във Великобритания след Брекзит.

Министър-председателката каза, че онези граждани на ЕС, които са влезли законно във Великобритания преди определена дата, която ще бъде договорена в бъдещите преговори, ще могат да останат в страната и да кандидатстват за постоянно пребиваване и за всички произтичащи от това права, предаде Ройтерс.

Искам да успокоя хората, че според този план нито един европейски гражданин, който сега се намира във Великобритания законно, няма да бъде помолен да напусне страната в момента, в който тя излезе от ЕС. Искам вие (европейските граждани във Великобритания) да останете", заяви Мей, цитирана от Ройтерс.

Тя подчерта, че гражданите на ЕС, които пребивават не по-малко от пет години във Великобритания, ще получат същите права като британските поданици. А тези гражданите на ЕС, които се намират в страната по-малко от пет години, ще могат да останат още пет и за това време да получат право на пребиваване.

Мей увери, че Брекзитът няма да доведе до разделяне на семейства. Но тя допълни, че за гражданите на ЕС във Великобритания ще са в сила същите ограничения, които са в сила и за британските поданици, ако те поискат техни роднини, които са с чужда националност да се присъединят към тях във Великобритания след Брекзит, освен ако не бъдат договорени други

правила по въпроса, предаде Ройтерс.

Мей каза, че членовете на семействата на законно пребиваващи във Великобритания европейски граждани, които пристигнат в страната преди установената конкретна дата, ще могат да кандидатстват за така наречения статут на уседналост (settled status).

Премиерката обеща да запази свободите на ирландските граждани във Великобритания.

Мей заяви, че Лондон ще се стреми да защити правото на британците, живеещи в страни членки от ЕС, да получават пенсия от британската държава.

Тя каза, че иска правата на работниците от страни от ЕС във Великобритания да бъдат защитени в ерата след Брекзит и увери, че не иска да използва въпроса за правата на европейските граждани като разменна монета в преговорите за напускане на ЕС. Британците, живеещи в страни членки, трябва да имат същите права като европейците, живеещи във Великобритания.

Във Великобритания има 3,2 милиона граждани на ЕС, които от референдума за Брекзит през миналата година се притесняват за съдбата си и бъдещето си в тази страна.

Смята се, че датата, за която Мей говори, може да в периода март 2017 г., когато тя официално задейства член 50 от европейския договор за напускане на ЕС, и март 2019 г., когато на теория Великобритания би трябвало да напусне ЕС след двугодишни преговори, отбелязва Франс прес.

Фенове от 8 страни честитиха 33-тата годишнина на фолкпевицата

Престижът на Съединените щати рязко е намалял по света при управлението на Доналд Тръмп и голямо мнозинство от хората в други страни нямат доверие в способността му да бъде лидер, показва анкета на Изследователския център Пю, цитирана от Ройтерс.

 Едва 16% от българите правят ранни резервации. Това сочи проучване, цитирано от Нова телевизия. Според данните около 56 на сто от сънародниците ни използват Интернет при плануване на лятната си почивка, като по-голямата част изчакват последния момент, за да запазят местата си.

„Ранните резервации дават две много съществени предимства на потребителите. Първо, имате предостатъчно време, в което ако размислите, бихте могли да промените намеренията си или да намерите нещо по-добро в този период, но същевременно Вие вече сте си гарантирали почивката. Второто предимство е много по-добрата цена, отколкото бихте платили за същата почивка, ако я вземете в последния момент”, коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

По думите му туроператорът носи цялата отговорност за точното изпълнение на туристическия пакет. Освен това той може да променя цената му до 20 дни преди началото на пътуването, а други съществени елементи от него до 10 дни преди заминаването.

Той подчерта, че се предвиждат само няколко обективни предпоставки, които могат да доведат до вдигане на цената и то най-късно до 20 дни преди осъществяване на пътуването. Сред тях са увеличаване на такси и промяна във валутни курсове.

Маргаритов направи важното уточнение, че цената не може да бъде увеличена поради ненабиране на минимален брой туристи. Това обстоятелство би могло единствено да доведе до отмяна на пътуването. Но в този случай потребителят няма да дължи неустойка. За подобни промени туроператорът трябва да уведоми клиентите си до десет дни преди старта на пътуването, тъй като това е срокът, в който могат да бъдат променяни съществени параметри на пакета, различни от цената.

 Спад в цените на земеделски земи и рентите има в Бургаско. Причините са комплексни, но водещата е свързана с поевтиняването на зърнените култури. "Преди години продажните цени на пшеницата и слънчогледа бяха много добри, но напоследък паднаха драстично. От там падат и печалбите на арендаторите, затова и те свалят логично по веригата рентата, която плащат", обясниха брокери.

Допреди 2-3 години арендаторите давали по 45-50 лв. на декар годишна рента, а сега мизата е паднала до 25-30 лв. на дка. След приключването на стопанската година, повечето от стопаните дават и допълнителни бонуси, по своя преценка и в зависимост от печалбите си.

Според търговците, цените на нивите са останали непроменени или по-скоро има тенденция към леко поевтиняване в региона около Бургас. За пример те сочат, че допреди две години най-плодородните земи в община Камено са вървели по 1000 лв. на дка, а сега арендатори и посредници предлагат по 900 лв. "Играчите на пазара са предпазливи и ако купуват, предлагат по-ниски оферти, защото никой не знае какво ще се случи в следващия програмен период. Не е ясно колко ще бъдат субсидиите за селскостопанските производители и дали изобщо ще има такива", обясняват брокери.

След плодородния чернозем в община Камено, най-скъпи са нивите край Карнобат, които в момента се търгуват между 800 и 1000 лв. на дка. Средни цени 600-700 лв./дка, държат земите около бургаските села Извор и Маринка, а най-евтини са нивите в общините Малко Търново и Средец. Сделките там са паднали до 100-200 лв. на декар, в редки случаи се купуват на 300 лв.

Арабин хули нацията ни, че е мързелива и мирише

 Като „театрална сценка“, така описа шефът на етичната комисия към прокурорската колегия на ВСС Ясен Тодоров казуса с болтовете на колата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Столична община: Тазгодишното класиране няма да бъде отменено

Резултатите от първо класиране за прием в гимназиите излизат днес. Учениците, които са приети на желаните от тях места, трябва да се запишат до 30-ти юни. В същия срок кандидат-гимназистите, които ще участват във второ класиране трябва да подадат заявления за това, предава БНТ.

При участие във второ класиране ученикът има шанс да бъде приет в училище, което е заявил на по-предна позиция. Мястото му от първо класиране обаче не се пази.

Бракът на Чарлз и Даяна продължава да вълнува света, макар той да бе обречен от самото си начало. Сърцето на Чарлз принадлежеше на Камила, за която той се ожени след много, много години.

В средата на юли сегашната съпруга на престолонаследника, херцогинята на Корнуол

Жълт код за високи температури през деня във вторник е обявен за 17 области на страната, сочи справка в сайта на Националния институт по метеорология и хидрология.
 
Предупреждението е в сила за областите Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевен