“България има природни богаства,
България има народ несломим,
България има от всичко по много,
но Христо Стоичков е само един!”
Това четиристишие се ражда в главата на известния привърженик на ЦСКА Вальо Поета още през 80-те години на миналия век. Защото то сумира абсолютно цялата кариера на най-успелия български футболист, който в понеделник, 8 февруари, става точно на половин век.
Христо Стоичков наистина е един. И всички, които не го понасят, просто го правят от истинска, неприкрита завист. Единственият, който спечели “Златната топка”. Защото в състоянието, в което се намира родният футбол, едва ли скоро ще се роди следващият, който да вземе този трофей.
Единственият българин, за когото се отварят и най-заключените врати. Защото, колкото и да звучи зле за тези, които го мразят, няма друг българин, който да е познат толкова на всички континенти. Отдавна сприхавият Стоичков е символ на България. Толкова голям, че в някои държави могат да не знаят къде се намира родината ни, но знаят кой е Христо. И това е факт, който колкото и да се отрича, остава истина.
Защото той е като герой от стихотворение на Ботев. Камата силно люби и мрази. Стоичков е идолизиран, но и предаван. И то нееднократно. Понесе доста неща за половин век, но това не го промени.
“На мен тревата ми действа като наркотик. Не мога да изляза на терена и да играя по различен начин. За мен победата е над всичко. И ще се боря докрай за нея”, казва в едно интервю Камата, след като в приятелски мач ЦСКА разпилява “Локомотив” в Дряново. Хората поканили столичани на свой празник, но отнасят доста голове във вратата си.
Това го разбраха и в Испания, и в САЩ. Разбраха го реферите, които бяха мачкани и стъпкани. И на пет континента знаят какво означава “мамата”. Разбра го и Фреди Лерена, който си тръгна със счупен крак от контрола. Но Христо Стоичков не може да играе по друг начин. На терена той винаги е давал 100%. А понякога и повече. Това го направи велик и мразен.
Защото в България обичаме да мразим успелите. Това е повече от национален спорт. Стоичков го мразят левскарите, защото прати в забвение всичките им идоли, създавани методично от пропагандната им машина. Цесекарите го намразиха, защото
ги заряза точно в решителния момент и се стигна
до 0:5 от“Левски”за 50-ата годишнина на клуба
След като се скара преди това с Трифон Иванов за капитанската лента. Както направи и с Николай Илиев в националния отбор, за да я вземе Борислав Михайлов. Но му простиха бързо, защото е Стоичков.
Когато се завърна като треньор на “Българска армия”, дори за няколко дни на стадиона имаше повече хора, отколкото събират днес всичките в елитната ни “А” група.
На 8 февруари една Кама ще стане на половин век. И ще продължи да бъде силно обичан и мразен. Както той го иска. Защото малцина познават истинското му лице. И факта, че е помогнал на стотици. Без шум, без излишна помпозност. Както го правят повечето българи.
На тази възраст избухва талантът на младия Стоичков. Той е в училище и гони по цял ден топката. Всъщност първоначално го харесват за лекоатлет. Според разказите на съучениците му той винаги е бил буйна глава. Дори на едно състезание в София, за да покаже колко добре е подготвен, скача от втория етаж. С контузия обаче отново е най-добър.
Втората декада от живота му ще го срещне с тези, които го оформят като играч. Ще се появи Атанас Узунов, бъдещият му кум, който държи на таланта му. Ще се появи първият треньор Огнян Атанасов, както и Сава Савов, който му дава пътя в Харманли. Въоръжен с щафета салам, за да го възпитава.
Ще дойдат и първите разочарования. Освобождаването от “Марица”. Отказът на “Ботев” да го вземе. Отиването в Харманли и откриването му за големия футбол от ЦСКА.
Може би най-щастливият му рожден ден. Някъде около него един автомобил спира пред вратите на поделение 26110 в Стара Загора, за да прибере артилериста Христо Стоичков Стоичков. За да го върне към футбола.
Ицо е една от изкупителните жертви за скандалния финал за купата срещу “Левски”. Защото не е служил, е пратен в Стара Загора. Там обаче попада на доста “червена” общност. Батарейният е от ЦСКА, старшината също. И дори му разрешават освен на плаца да играе и в “Партизанин” от близкото село Петрово. Напълно нелегално, разбира се.
Опрощението идва и с това избухва големият талант. “Средец” се ръководи от гимнастика Никола Проданов, но заради скандала е изхвърлен от стадиона. Разбиването обаче действа доста положително. Започва да се разчита на младоци като Ицо, Емил Костадинов, Любослав Пенев, за да се направи един от най-силните отбори у нас. “Левски” е унижен с 5:0, а на следващия мач Камата е с номер 4, колкото гола е вкарал на Здравко Здравков.
Ден преди 22-ия си рожден ден вдига сватба с Мариана. Тя работи в “Деница”.
“Отидох за печка, върнах
се със съпруга”,
казва Стоичков. Той се мести в “Младост”, където е апартаментът на тъщата Пепа. Най-властната жена в живота му.
С ЦСКА прави невероятни рейдове в Европа, за да се стигне до интереса от “Барселона” и трансфера за невероятните тогава 4,5 милиона долара.
Отново тегоби. В любимия “Барселона” се е появил Луис ван Гаал на мястото на Йохан Кройф, за когото Стоичков е като син. Българинът вече има всичко. С “Барселона” е носител на КЕШ, с националния отбор 1/2-финалист на световно първенство. И разбира се, носител на най-голямото признание за един футболист - печели “Златната топка”. И то безапелационно. Нищо, че от втори път.
Първия го прецакват заради Марко ван Бастен, като всички признават, че тогава българинът е най-добър в света.
Това обаче не е достатъчно на Ван Гаал, като той прави всичко възможно да изгони Камата. Юбилеят е в Парма, където е примамен от милионите на “Пармалат” и Калисто Танци.
Все пак той се връща в любимата “Барселона”, за да грабне отново сърцата на феновете. Идва обаче европейското, където България отпада в групите.
Димитър Пенев е сменен с Христо Бонев
и Стоичков обявява бойкот
След това обаче се появява с букет цветя на вратата на треньора, за да иска прошка. На световното във Франция обаче изчезва заедно с Любо Пенев от лагера на националите точно преди кошмарната загуба с 1:6 от Испания.
През пролетта на 1998 година изненадващо се връща в ЦСКА, но само за 4 мача. След скандал с Трифон Иванов отива в саудитския “Ал Насър”, за да го изведе до титлата в турнира за КНК на Азия. След това изкарва един сезон и в японския “Кашива Рейсол”. На 33 години слага край на кариерата си в националния отбор, като е отбелязал 37 гола в 83 мача за България. Това става на мача с Англия от евроквалификациите, като предава екипа на Мартин Петров. Специално в София пристига Йохан Кройф.
Но футболната му кариера продължава. Тръгва за САЩ, където последователно играе за “Чикаго Файър” и “Ди Си Юнайтед”. С “Файър” взема купата на САЩ. И вдига посещаемостта на отбора с около 5000 зрители.
Стоичков вече е скочил в дълбокото след края на кариерата си. Директно се захваща с националния отбор като негов селекционер. В първия му мач на 18 август 2004 година правим 0:0 при гостуването на Ирландия за контрола в Дъблин.
Началото е повече от обещаващо, но отново пропускаме световното първенство. Камата влиза в конфликт с капитана на националите Стилиян Петров, който решава да спре за кратко изявите си за държавния тим. След това двамата успяват да изгладят отношенията си, като Стилиян се връща обратно.
40-годишният Стоичков стартира доста добре в евроквалификациите, като правим 2:2 с Румъния и 1:1 с Холандия. Но след равенството с Албания всичко приключва.
Обаче Камата продължава да търси треньорска кариера. Първо отива в “Селта” (Виго) в опит да го спаси. И го прави. Години по-късно става ясно, че всъщност тимът е изпаднал след договорен мач на преки съперници.
Следващата спирка е Южна Африка, където от скромния “Мамелъди Съндаунс” прави претендент за титлата, която е изпусната кръг преди края. От този период остава и легендарният лаф “Самтайм уин, самтайм люн” или на български “Понякога печелиш, понякога губиш” и термнинът “вертюлейшън”.
Гриша Ганчев го взема в “Литекс”, където Стоичков слага основите на най-младия български отбор. И дава път на един куп таланти, които сега са в националния отбор.
Всичко приключва заради ЦСКА. Ганчев го праща там, като обещава да го последва. Но го предава. Димитър Борисов дори му връчва акционерната книга. Камата е посрещнат от пълен сектор “А” на “Българска армия”. За да приключи всичко след няколко дни.
Паралелно вървят и няколко опита да влезе в политиката, но те се провалят с гръм и трясък.
Половинвековния юбилей заварва Стоичков в ново амплоа.
Вече е журналист, или по
неговия речник - тюфлек
Захвана се с професията, която много мразеше като футболист. И дори бе направил три списъка, които му седяха до телефона в Барселона. Единият с тези, които са го писали като №1 за “Спортист на годината”, вторият - с тези, които все пак са го включили в десетката, и третият - с тези, които са го пропуснали. И последните нямаха никакъв достъп.
Юбилеят ще изкара с любимите си жени на остров далеч от България. Но ще се завърне на 20 май за шоумача на “Васил Левски”. За който май билети останаха само за сектор “Б”.