Колкото и да ме привлича Ориентът и източната кухня, често се завръщам към Средиземноморието, в което продължавам да откривам спиращи дъха ястия и до степен на опиянение аромати. Не напразно величая средиземноморската кухня, пастата, свежите зеленчуци, твърдите сирена, билките и подправките, които с най-чиста съвест възприемам за моята храна. Увлеченията по нещо по-пикантно, нетрадиционно и смесица на стилове е не само опит, но и сетивно преживяване, което мисля, че не мога да пренебрегна. Обаче пастата… онази хубава паста с гъст сос и аромат на пармезан, от който веднага ми се допива вино.. Не мога така.. ще си налея една чаша.

Такааа… Така е по-добре. Сега мога да говоря в несвяст надълго и нашироко за предстоящата рецепта. Всички рецепти за паста са толкова прости и толкова вкусни. Имаш паста, сваряваш я. Добавяш сос и пармезан, някоя прясна билка и в зависимост от силата на виното, въображението ти може да те отнесе… ами, къде ли не.

„Силата“ на виното обаче е способна да ме накара да оспорвам собствените си думи. Често срещано при мен, но прояснението винаги изниква някъде между двете (трите, четирите..) ми твърдения. Нещо като „ал денте“ – уж готово, но не съвсем. И простотата на приготвяне на пастата приключва с пропускането на този момент. Научих се да сварявам пастата не като чета на етикета колко време се вари, а като я опитвам, взимайки от врялото крайче на спагета (например) и наблюдавайки колко голямо бяло петно остава в средата. При цветните пасти бялото петънце се забелязва по-добре, а при белите пробата трябва да става по-скоро с дъвчене.

В повечето случай пастата не се сервира точно ал денте, защото е повряла за минута-две в соса, което практически не само я е овкусява, но я и досварява. Това ми харесва. Не ми харесва да дъвча и по зъбите ми да се лепи полусварено тесто. Пък и за стомаха не е добре.

В крайна сметка всеки може да си я приготви по предпочитания начин и то само чрез опитване по време на варенето. А минутите за варене, обозначени на опаковката са по-скоро ориентировъчни. Времето може да варира в зависимост от вида и големината на пастата, количеството, което се вари, силата на огъня и ако помисля още малко, ще измисля още нещо.

Пастата на която се спрях е спагети със спанак (готов продукт), а сосът към нея е сос Алфредо. Към тях са добавени връхчета от аспержи и запечени орехи. Няколко капки орехово олио завършват композицията. Пастата е много вкусна, стига да си падаш по аспержи. А пък аспержите са толкова боготворени, че превъзнасянето по тях като към зеленчук от Луната ми идва малко в повече. Нищо, че са обявени за „кралят на зеленчуците“, а градинари на кралския двор са се грижели за тях целогодишно, за да могат персоните със синя кръв да му се наслаждават и да му създадат реноме, запазило се и до днес.  На мен, обаче не ми минават тия. Първият път, когато опитах аспержи очаквах да се случи нещо наистина запомнящо се, но уви, от безбройните възхваляващи го приказки си останах с едно голямо разочарование.

Аспержата, всъщност си е много добър обикновен зеленчук, но неговото присъствие на масата се ограничава от високата му цена (23-24 лв. за килограма). И като взема под внимание, че около 1/3 от него е негодна за консумация поради твърдите влакна, то разбирам, че нищо не разбирам от този зеленчук (явно). Нещо подобно се случва и с артишока. Скоро обаче видях в едни супермаркет възрастна жена да си избира артишоци по 4 лв. за брой и това ми дава добри надежди, че може и аспержи да си купи. Дали чете кулинарни блогове?

За алтернатива на аспержите си мисля, че пресен грах (отново зелено) ще се впише чудесно и тук се сещам за друга история. Някои твърдят, че даже са ме и учили, че сервираното ястие трябва да съдържа ако не всички, то поне основните цветове. Аз не съм съгласна. Защото смятам, че дори когато е в различни тоналности на един цвят, но сервирано с допълващи го елементи, които не е задължително да са ядливи и разбира се предпочитано вино, ястието може да разгърне своя потенциал, както вкусово, така и визуално в общата атмосфера.

Все пак рецептата е от книгата Art and Cook, а пастата е представена с релефно изображение на човешко лице (от спагети). Това какво идва да ни каже, все още го мисля, но ми се струва, че служи единствено да придаде смисъл на думичката „art“ от заглавието на книгата. Но по-добре да спра да пия вино и да философствам. Да се насладим на пастата в зелено! Добре де, и на още една чаша вино.

А, сетих се още нещо. В книгата, на раздела с паста, пише: „Готвенето е начин да изразим себе си. Рецептата е инструментът, с който може да го направим по-добре“.  Нека започнем! И нали запомни – ал денте, после още 2 минути в соса.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 250 гр. спаначени спагети
• 2 супени лъжици масло
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 150 мл. готварска сметана
• 80 гр. прясно настърган пармезан
• 1 връзка зелени аспержи (450 гр.)
• 60-80 гр. запечени орехи, едро нарязани
• 1 супена лъжица орехово олио
• сол и черен пипер

За тази рецепта са необходими само връхчетата на аспержите. След като се измият и подсушат от аспержите се отрязва горната 1/3. Останалата част от тях, след като бъде обелена, може да се използва за друга рецепта. Скоро ще ти подшушна каква.

Връхчетата на аспержите се бланшират във вряща подсолена вода за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода за да се спре процесът на готвене. Отцеждат се добре и се оставят настрана.

Междувременно пастата се сварява във вряща подсолена вода за около 6-7 минути. Отцежда се.

Маслото и сметаната се загряват в дълбок и широк тиган. Добавят се чесънът и пармезанът. Разбъркват докато пармезанът се разтопи и сосът се сгъсти. Посолява се със сол (може да се пропусне, тъй като пармезана дава достатъчно) и черен пипер на вкус.

Към соса се добавят пастата и аспержите. Готвят се още 2 минути.

Пастата се сервира гореща, поръсена с орехови ядки и няколко капки орехово олио на порция.

До 24 май тече конкурса „Как да променим възрастните и да ги направим по-екологични” , организиран от Credo Bonum и Народно Читалище „Бъдеще Сега”. Конкурсът е за деца от 7 до 14 години, които могат да предлагат своите идеи за екологично превъзпитание на големите хора. Повече за него тук.
Ние се свързахме с Лора Абаджиева от НЧ „Бъдеще сега” за да ни разкаже за идеята и за странната сила, която децата упражняват върху възрастните.

Кое ви подтикна към стратирането на този конкурс?

Конкурсът стартира пред 2009-та година като част от по-голям проект под името „Посланици на природата”. В него целта беше да променим вързрастните чрез техните деца. Не ми харесва това, което виждам навън. Тъжно ми е че рибата и пчелите изчезват, че има глобално затопляне. А децата най-лесно забелязват и усещат промяната, която настъпва в нашия свят. Вярваме, че те могат да променят света към по-добро.

Защо смяташ, че децата могат да променят възрастните?
Трябва ми само да се огледам в очите на децата и всичко е ясно!

А възрастните според теб искат ли да се променят?
Възрастните са мързеливи и не винаги промяната за тях е възможна. Понякога е нужно да ги ощипеш, за да се събудят.

Кой има по-добро екологично самосъзнание - децата или възрастните?
Всички ние сме деца на природата и тя живее в нас. Когато порастваме просто забравяме, че сме дълбоко свързани с всичко останало. Ако сте забравили питайте децата.

Разкажи ни нещо яко, което си научила от децата с които работиш?
Веднъж правихме модул „Кръговрата на водата” в 134-то училище. Бяхме измъкнали децата от занималнята да играем (според тях игра, според нас учене) навън. Имаме една специална игра, където всеки тегли листче и според указанията му започва да се движи наоколо като определена водна частица и си търси къде трябва да отиде. Накрая след много тичане и опознаване на материята ги питахме какво е най-хубавото нещо, което им се е случило днес. Отговора беше следния „ Ами вие дойдохте и благодарение на вас не учихме повече!” Тогава разбрах, че ученето е игра и удоволствие - само да има кой да ти го покаже!

А на какво се опитваш да ги научиш ти (което вече не знаят)?
Да уважават мравките. И така да разберат, че и най-малките неща имат значение. Да живеят с усмивка. Да са свободни в решенията си и отговорни в избора си. Да знаят какви ще са последсвията, когато вземат дадено решение за себе си.

Ако ти можеш да промениш едно нещо в себе си, какво би било то?
По-принцип всеки ден се старая да променям себе си и чрез мен света наоколо. Говоря за обичайните неща - боря се да не ми дават найлонови торбички в магазина, усмихвам се на тези, който ми се зъбят насреща и са нелюбезни(понякога е истински трудно), изхвърлям разделно. В цялото това старание често се ядосвам на хора, които не ги е грижа. Трябва да намаля това мое дразнение!
Кое от всичко което виждаш около себе си ти дава надежда за бъдещето?
Усмивките на хората, изгревите, залезите, надеждата че всичко рано или късно ще си дойде на мястото тогава, когато Земята реши да изтръска чергичката си.

Кажи ни повече за летния лагер за спечелилите конкурса?
Ще има много приключения сред природата на Стара планина. Под формата на различни растения, застрашени и “страшни” животни. Ще има уникална атмосфера, където чрез игри(по-специално старите игри) ще могат да преоткрият себе си и да намерят нови приятели!
Какви други инициативи за промяна провеждате?
Една от текущите ни и надяваме се дългосрочни инициативи е Международната награда за млади хора в България. Един истинкси инкубатор за нови подходи и смяна на парадигмата в образованието в момента. Международната награда за млади хора стартирала официално през 2011 г. Тя е програма за личностно развитие на младежи между 14 и 25 г., в която предизвикваме младите хора да създават позитивна промяна в света около тях и общността, в която живеят. Програмата работи в 132 държави по целия свят с над 845 000 млади хора текущо.

Ние вярваме в децата и младите хора, защото те могат да предизвикат себе си и обществото за създаването на един устойчив свят и общество. Повече за всичко това можете да прочетете на сайта www.awardbg.org
Малко за Лора Абаджиева
Завършила е МИО в УНСС и Бизнес Администрация. После една програма за предприемачество. Все сложни науки за една артистична и свободна душа. Сега е напълно доволна от това, с което се занимава и успява да участва в различни проекти, в които мога да вмъква и изкуство. Снима, както видео така и с фотоапарат. Старае се да покажа света през моя поглед.

Понякога се учудвам много, когато се постъпи непрофесионално в медиите, отразяващи процеси в арабския свят.

Сякаш се превръща в тенденция, която се затвърждава с всеки следващ текст, пуснат в сайтовете на различни медии. Например днес попаднах на два различни сайта на две различни медии, за едно и също събитие, с прикачена картинка, която няма нищо общо не само с тематиката, но и с региона, за който става дума в новината.

Първият screenshot е от сайта на CROSS, относно идеята да се направи съюз, подобен на ЕС, но за арабския свят. Втората снимка е от сайта на bTV, по същата тема.

Какво виждате? Да, забрадени жени. Но не просто забрадени, а изцяло покрити по традиционен за жените тип в Средна Азия, но не и в арабските страни. Едва ли ще запомни някой, че новината е за политика и важни разговори между държавници. Вместо карта или снимка от парламент… виждате това. На първата, от CROSS, ще запомните, че арабите имат подобен начин на обличане, което е абсолютна лъжа.

Някак си ми е обидно всичко това. Първо, защото смятах, че сме надживели подобен тип отношение, по-скоро не-отношение към новините от този регион на света и второ, защото се създава усещането, че дори за медиите, където се очаква да работят по-интелигентни хора, Близкия изток е едно тъмно, екзотично за представите петно, в което няма разнообразие на народите, а щом изповядват ислям, означава, че изглеждат като жените на горната снимка, а мъжете, подчертано на снимката от CROSS, случайно да не се обърка някой, с думата “араби”, се събират заговорнически пред единствения телевизор в целия квартал, за да обсъдят политиката.

Това е обидно отношение и явно наистина в новинарските екипи има дефицит на хора, запознати с Близкия изток.

С високи темпове – около 50% през март на годишна база. Много добро постижение.

Износ: растеж на годишна основа

Блогът за икономика 2011

приятелите от Горичка отново са с яко предложение - след Родителство, Храна и Дом идва ред на Форум Бизнес лекторите са все интересни хора, които искам да срещна, темата е повече от важна - на България й трябва повече бизнес инициатива и още повече зелена такава, Горичка правят готини събития и ...

Знаете ли кой е Стив Джобс? Няма начин да не знаете. И все пак, това е главният изпълнителен директор на Apple Computer Inc., собственик на Pixar Animation Studios, основател на компанията NeXT, член на Борда на директорите на The Walt Disney Company. Гений, педант, налудничав предприемач без висше образование…

Всичко това е вярно. Донякъде. И определено не е всичко, което въплъщава Стив Джобс – "iЛидерът", променил начина ни на общуване.

[issuu width=620 height=720 showHtmlLink=false documentId=110510073629-bc3e0babb86e4dcd826704b286e60666 name=knigite-dnes-br11 username=azcheta tag=azcheta unit=px id=e73b6063-bb0b-1de2-cb35-399891f90f9e v=2]

За пореден път премиерът на сръбската част от Босна-Херцеговина Милорад Додик размаха заплахата за референдум, за да оспори авторитета на централната власт. Той изрази желанието избирателите да се произнесат през юни върху легитимността на решенията на Международната общност, по-специално в областта на правосъдието. Тази инициатива рискува да погребе конституционалното единство на страната, която вече седми месец е лишена от правителство поради липса на съгласие между партиите в другата босненска част: Хърватско-мюсюлманската федерация.

Додик е известен с гръмките си декларации. Но представлява ли той реална опасност за дълговечието на крехката босненска държава, произлязла от споразуменията в Дейтън през 1995 г., които сложиха край на войната чрез разделяне на страната по етнически признак?

Според няколко американски дипломатически грами от американското посолство в Сараево), които изтекоха в медиите, Милорад Додик е считан за един от основните фактори за дестабилизацията на региона. Но новите грами публикувани от сайта Биволъ, балканския партньор на Wikileaks (публикувани и в Balkanleaks), дават по-релефен образ на персонажа. Ако американците са наистина уплашени от Додик, то други регионални актьори на политическата сцена по-скоро виждат в него просто един опортюнист и провокатор.

Въпреки това Вашингтон разгръща значителни усилия, за да го възпре, искайки редовно от Белград да "вразуми" силния човек на Република Сръбска. Но в Сърбия, където правителството поддържа централните босненски институции, официалните лица по-скоро "омаловажават" тези провокации, оплакват се американците. "Той е само един политик, не е националист" - казва им например един високопоставен дипломат, Никола Рикич, цитиран в телеграма от 4 юни 2009 [09BELGRADE480]. Референдумът? "Не се стряскайте (don't freak out)", уверява ги сръбският министър на външните работи Вук Йеремич. Това няма нищо общо с отцепничеството, а е само за потвърждаване на статута на Република Сръбска. (5 февруари 2010 [10BELGRADE21] ).

По-учудващото е, че върховният представител на международната общност в Сараево (до януари 2009) Мирослав Лайчак също не го взима насериозно. За европейския дипломат "истинският проблем" в Босна е Хари Силайджич, представител на босненците в колективното Президентство* на страната до октомври 2010, който беше много харесван от Запада. "Но Додик влошава ситуацията, защото не си държи езика и отвръща на всяка една провокация" - смята Лайчак (13 януари 2009 [09BELGRADE34] ).

Неговият наследник на поста, австриецът Валентин Инцко изглежда не споделя този възглед. Той заплаши Додик със строги санкции, дори със сваляне от власт, ако не се откаже от решението си да организира референдум през юни. Топката отново е в краката на Додик, който като че ли повече от всичко харесва подобни ситуации...  Впрочем, той веднага се възползва, за да спечели време, ангажирайки се да отложи референдума с няколко месеца. Но уточни, че не може да става и дума да го отмени.

* Президентството на Босна и Херцеговина е триумвират с представители на трите общности, като текущия президент се сменя на всеки 8 месеца.

Сайтът Western Balkans, списван от журналиста Александър Леви, е медиен партньор на Биволъ в експертната обработка и публикуването на американските дипломатически грами за балканските страни.

Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.

Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетховен и другите – онзи ден четох една статия – ами, ако тогава е имало е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген. А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк.

Непрекъснато ни заплашваха, че ще пишат за нас във вестниците, за да ни очернят, ако не се срещнем с тъпите им дъщери с шини на зъбите. И все дъщерята на кмета или на шефа на полицията: най-противните, защото бяха деца на най-противните родител.

Едно силно интервю>>>

КАТ "Пътна полиция" обяви днес началото на програма „Всички ние можем да спасим милиони човешки животи”. Мероприятието е част от международната програма „Десетилетие за активни действия за безопасност по пътищата – 2011- 2020”, приета от ООН и Европейската комисия по пътна безопасност.

С щадящото заглавие „Инцидент с пиян служител на консулство”, от което не е ясно за кое консулство и коя националност става дума, вестник „Труд” днес разработва новината на Mediapool от вчера за пияния руснак в Русе. „Пиян служител на генералното консулство на Русия в Русе блъсна спрял пред пешеходна пътека автомобил в крайдунавския град. Виновникът [...]

Публикуването на американски дипломатически грами от Wikileaks и неговите партньори е безпрецедентна медийна акция в световен мащаб, шанс за медиите да си върнат позавехналата слава на обществен коректив. Фактът, че оригиналните текстове се публикуват и от самия Wikileaks ограничава възможностите за манипулация и медиен слугинаж, тъй като всеки може да съпостави текста написан от американския дипломат и неговото медийно отразяване. Публикуването на докладите и в сайта на Wikileaks е единствената "гаранция" за аудиторията, че текстовете са автентични, не са преиначени и анализите се основават на оригиналите.

За съжаление този подход среща и някои трудности. Не са малко медиите, които просто не спазват споразумението с организацията на Джулиън Асанж и след като публикуват грамите в своите сайтове не връщат информацията към Wikileaks, което пък поражда слухове и конспиративни теории.

На Балканите красноречив пример са Гърция и Румъния. И в двете страни водещи медии публикуваха десетки дипломатически грами преди повече от месец, но на страницата на Wikileaks няма следа от тях, поне до момента.

Самият Асанж твърди в интервю за Биволъ, че след края на "Кейбългейт" (Cablegate) всички грами ще бъдат публикувани, а редакциите в тях проверени. Това обаче е изключително трудоемкo и ще отнеме месеци, ако не и години. Да припомним, че 5 месеца след началото на "Кейбългейт" са публикувани едва 5% от всички дипломатически грами, с които Wikileaks разполага.

Освен, че става въпрос за обемна и сложна задача, в обработката на грамите от медиите се намесват и други фактори, като търговския интерес. Далеч по-изгодно е да се привлече вниманието с няколко скандални заглавия извадени от две-три грами, отколкото да се обработят и анализират съвестно десетки текстове по дадена тема. Ако това не се случи преди публикацията, шансът да се случи след отминаването на медийния интерес към темата, клони към нула. 

Специфичен проблем е и отсъствието на качествени и пълни преводи от английски за публиката, която не чете езика на Шекспир. Осигуряването на читателя с бърз и лесен достъп до оригиналните текстове и техните преводи е своеобразен механизъм за самоконтрол на медията, която публикува интерпретациите и анализите на грамите.

Медии "под игото"

Достъпът до оригиналите и на роден език е още по-важен за обществата, които световните правозащитни организации дипломатично наричат "с ограничена медийна свобода". Американските дипломати са много по-директни в оценките си: корумпирани и продажни медии се намират под контрола на корумпирани и продажни политици и на организираната престъпност.

Ето защо най-скандалните разкрития от българските грами, че има мафия в енергетиката, че се укриват ядрени инциденти, че сме подложени на брутален руски шантаж, че в армията цари корупция с обществените поръчки, от която се облагодетелстват висши военни и има съмнения дори за Президента - не стават заглавия на първа страница на вестниците, както в нормалните страни. Те се забутват на вътрешните страници, а най-неудобните текстове се цензурират.

Конкретен пример е в."24 часа", който оряза в материала за назначенията в армията най-скандалния пасаж за “мошеническите обществени поръчки". Поставената в скоби от посланик Макълдауни фраза "(и вероятно се е възползвал от тях)" липсва в техния текст.

Медийното обслужване на властта се прояви и с акцента върху американските хвалби за кабинета Борисов в грама от поредицата за енергийните договори.

Други, много по-съществени текстове, като "Под игото - българската зависимост от руски нефт и газ", така и не получиха заслуженото медийно покритие.

Тъй като публикациите на грамите за България са в самото начало, предстои да видим и други упражнения в гъвкавост и усукване, за да се прикрият доколкото е възможно нелицеприятните истини за олигархията и управляващата върхушка. Единствената противоотрова е максималната публичност и разпространението на оригиналните текстове в превод на български език.

Биволъ има амбицията, но не разполага със средства, за да преведе качествено на български всички публикувани грами. Ето защо разчитаме на помощ от нашите читатели и съмишленици, които могат да ни съдействат в тази кауза, или като преведат някоя от публикуваните грами, или със скромно парично дарение, с което ще финансират заплащането на професионални преводачи.

Така всеки може да "гласува с портфейла си", или с времето си (което е пари), за да подкрепи новия модел на гражданска журналистика на прозрачност и информираност, започнат от Wikileaks и налаган от Биволъ в региона. Убедени сме, че това е най-силното оръжие срещу платеното от олигарси и властимащи "медийно иго".

П.С. За координация на преводите, моля свържете се с редакцията на адрес contact@bivol.bg

Весела Фламбурари е българският детски автор на годината, а Ясен Гюзелев - илюстратор на 2010 г. И двамата са носители на националната награда "Константин Константинов" за направеното през последните 12 месеца. Статуетката се връчва традиционно по време на Националния фестивал на детската книга в Сливен, за принос в книгоиздаването за деца. Довечера ще има и още един награден - Кина Къдрева, която е отличена за цялостно творчество.

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, а последния път нагазихме в Калифорния. Днес продължаваме с бившия щат на батко Арни, като ще стигнем и до Сан Франциско Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

Калифорния и Сан Франциско

Джулия Пфайфър бийч

Big Sur. Мъглата все така се стели долу в ниското.

парка Point Lobos

градчето Кармел

Следващият парк е Pebble Beach

Монтерей

Сан Франциско

искаме да видим моста Голдън Гейт...

1. Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния
2. Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
3. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
4. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park
5. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
6. Калифорния
7. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
8. Да похапнем в Калифорния
9. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего
10. Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро
11. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe
12. Пътешествие из американския Запад

Връзката София – Мадрид – София е чудесно уредена. Летят както редовни, така и нискотарифни авиолинии. Пътуването с влак до Испания е по-скъпо и сложно за организиране, но можете да се поинтересувате как стоят нещата в ж.п бюро „Рила”, ако ви се занимава и непременно държите да пътувате с влак. Пътуването с автобус до Испания е истинска лудост, според мен. Испания се намира на другия край на континента. Tрябва да го „прoпълзиш” целия, за да стигнеш до там. Отделно, това е гигатнстка държава. Не зная колко струват автобусните билети, но аз летях и то по най-скъпия начин – еднопосочно. На отиване платих 80 лева (билет, летишни такси, застраховки, багаж, всичко), на връщане – 120. Нискотарифните полети ги обявяват когато си искат, а цените се менят непрекъснато. Но пък линията е редовна и човек има разнообразие от дати, между които да избира. Логиката е, че колкото по-рано си купиш билет, толкова по-евтино излиза. Моите билети ги резервирах една седмица по-рано. Плащането става с дебитна / кредитна карта онлайн – директно в сайта на авиокомпанията. За предпочитане е картата да носи логото на Visa или MasterCard. Естествено, можеш да си купиш билет и от касата на летището в брой, но крайно време е да се присъединиш към 21-ви век.

Нискотарифните билети са електронни. Всичко, което получаваш, е едно номерче, което трябва да съобщиш на чек-ина. На връщане си го записах върху кутията за цигари. Видях, че системата действа и се доверих изцяло на процеса. В случай, че пътуваш само с ръчен багаж, може да платиш няколко евро допълнително за електронен чек-ин. Така отиваш директно на терминала, без да чакаш опашки. Естествено, трябва ти и документ за самоличност. С лична карта можеш да пътуваш навсякъде из ЕС.

Нискотарифните полети са най-интелигентният, удобен и евтин начин да стигнеш до Мадрид. Столицата е далеч от Пътя към Сантяго, но предлага куп алтернативи за транспорт до там:

1/ Рент-а-кар услугите са сравними с тези в България, като цени, стига да не си претенциозен шофьор. Но трябва да имаш кредитна карта;

2/ От Мадрид пътуват редовни автобуси до всички по-големи градове по Камино. Повечето търгват от автогара Avenida de America;

3/ Можеш да пътуваш на стоп или да влезеш в някой сайт за споделени пътувания и да си разделите горивото към избраната от теб дестинагия с други хора;

4/ Може да пътуваш и с влак. Излиза малко по-скъпо;

5/ Но можеш да отидеш и пеша. Нали си дошъл да вървиш стотици километри пеша, така или иначе? Хехе, шегувам се.

За престоя в Мадрид е необходимо предварително да си резервираш стая в хотел или легло в хостел. Хостелите също предлагат самостоятелни стаи, но на по-висока цена. И не всички. Цените на хостелите в Мадрид, като цяло, са ниски, защото предлагането е огромно. Аз отседнах в идеалния център срещу 11 евро на вечер. Препоръчвам hostelworld.com. Има огромно разнообразие от хостели, с резервационна система, снимки, подробни описания и адекватни ревюта от посетители. Предплаща се само депозит. В случай, че си изтръвеш полета или закъснееш, не губиш почти нищо. Но не бива да допускаш грешката да пристигаш в Мадрид без предварителна резервация, както направих аз на връщане от Сантяго. Четири часа обикалях по хотели и хостели и никъде не намерих свободни места. Накаря се подлосних при един мошеник, който ми взе 50 евро за стаичка метър на два, в изключително долнопробен хотел с една звезда.

За ходенето ти трябват удобни обувки. Обикновени маратонки вършат чудесна работа, но си вземи два чифта, за да ги редуваш. Така излизат по-малко пришки и е по-хигиенично. Отделно, имаш резервен чифт, ако единият се скъса. Не ти трябват специални туристически обувки. Моят най-добър избор бяха сандалки Geox, които продължавам да нося и до днес. Неслучайно всички статуи на пилигирими по Пътя са обути в сандали. Краката дишат и, ако подметката е достатъчно мека, нямаш проблем да вървиш стотици километри с тях. Нямаш проблем и да ги намокриш, ако завали дъжд. Естесвено, трябват ти закрити обувки за планината. Там става студено и само през лятото не вали сняг.

Най-удобните сезони за вървене по Камино са пролет и есен. През лятото има най-много поклонници, заради ваканциите, но тогава жегата е просто убийствена. Аз успях на няколко пъти да слънчасам през март, не зная как издържат хората през август. В Испания жегата е сравнима с тази в Северна Африка. Зная, защото съм прекарал част от детството си в Африка. Нищо, че Камино е в северната част на страната. Пак е горещо. Слънцезащитният крем с висок фактор и пончото / дъждобранът са просто задължителни. През зимата може да натрупа сняг и някои от пътеките да станат непроходими. Освен това, багажът, който мъкнеш през лятото е един, а през зимата – съвсем друг.

Раницата е всичко, което притежаваш. В нея се побира цялото ти имущество по време на прехода. Със сигурност ще потеглиш с твърде много излишни неща, но след като им робуваш достатъчно дълго и умората се превърне в изнемога, ще изхвърлиш / подариш повечето от тях. Аз поех с 15-16 килограмова раница, която още на втория ден олекна до 8 килограма. В нея оставих само най-необходимото: дрехи, бельо, чорапи, хавлии и лекарства. Нито повече, нито по-малко. Всичко останало си купувах по Пътя.

Цените са сравними с тези в България, специално за хранителните стоки. За останалите неща също, но равностойността на някои стоки / услуги в евро се равнява на тази в лева у нас. Храната е много достъпна. В повечето ресторанти има „меню на деня”, което е доста обилно и върви между 8 и 12 евро на човек, като нерядко в цената влиза и бутилка трапезно вино. Шопинг маниаците ще се радват на истински намаления по оживените търговски улици и в моловете, където са представени всички световни марки. Няма нужда да си мъкнеш покупките на гърба. Използвай пощите, за да ги изпратиш до крайната дестинация, откъдето ще летиш обратно или ги изпрати директно в България.

Нощувките по Пътя са евтини за нискобюджетния пилигирм. През 2009-та година варираха между 5 и 8 евро в областта Кастилия и Леон и бяха твърдо три евро навсякъде в областта Галисия. Това важи само за albergue (refugio), предназначени единствено за поклонници. В тях не можеш да останеш повече от една вечер, освен ако не си болен. Задължително получаваш дата и печат, че си минал от там – за спомен и, за да докажеш в Сантяго, че наистина си вървял по Пътя пеша. Естесвено, може да измамиш себе си, като обикаляш с автомобил и спиш евтино на всеки 20-30 километра, но какъв е смисълът? Трябва ти поклоннически паспорт – най-обикновена книжка, подобна на тази от Стоте национални туристически обекта у нас. Във всеки туристически информационен център по Пътя и във всяко albergue ще те ориентират как да си извадиш такъв. Повечето от служителите на albergue-тата са доброволци и не получават заплащане за труда си, така че не се отнасяй към тях като с обслужващ персонал. Тези хора са главната и единствена причина поклонниците да имат достъпен подслон във всяко населено място. Условията в повечето albergue-та са доста приемливи, да не кажа – приятни. Осигурени са всички удобства: самостоятелни душ кабини, добре оборудвана кухня, автоматична пералня с монети, чисто спално бельо, легла и завивики. Навсякъде има одеала, така че няма нужда да мъкнеш спален чувал. После ще ми благодариш за това. Храната може да си я осигуриш сам, но питай домакините дали не предлагат вечеря. Така срещу 4-5 евро на човек можете да получите и топла храна, ако се съберете повече хора. Другият вариант е да си сготвиш нещо сам или с компания. Изпробвал съм всички варианти. Всичките стават. Нощувките не са с предварителна резервация – оставаш там, където има място. В повечето градчета, дори в селата понякога, има повече от едно albergue. Навалицата е най-голяма през лятото.

Съществува и друг вид настаняване, естествено. Хостелите са по-скъпи, отколкото в Мадрид, защото липсва такова голямо предлагане. Хотелите са само в по-големите градове и вървят, горе-долу, така: 50 евро за три звезди, като за всяка следваща звезда умножаваш минимум по две. Това, естествено, е твърде относителна информация, датирана е към 2009-та година и важи за най-масовите, амортизирани хотели. Нощувките в елитните вериги или в историческите резиденции са по-скъпи. Няма нищо по-хубаво от това да се порадваш на малко лукс от време на време, а защо не и през цялото време, но купонът, като цяло, е в albergue-тата.  Там се събират дори хората, които ползват апър клас акомодейшън, за да не са сами. Там се пие виното, там се случват любовните истории и социалните контакти, ама истинските, не като тези във Фейсбук. Естесвено, може да спиш и на палатка, но това значи двойно повече багаж.

Навигацията по Камино е лесна. Съществуват различни указателни табели. Следваш стрелките и толкова. Ако се изгубиш, все някой ще те върне обратно в „правия път”. Издадени са тонове пътеводители с детайлни описания на всички забележителности по Пътя. Досадно ми е да чета такива неща, защото предпочитам да преживея всичко без предварителна нагласа. Все пак зная, че има хора, които не разсъждават по същия начин, затова потърсете някой от световните туристически гидове за Камино.  Български гид все още не съм виждал, но ако има – посочете го тук, за да улесните хората, които решат да поемат към Сантяго.

В Сантяго де Компостела ще ви издадат документ, че сте извървели Камино. Полага се на всеки, който е изминал поне 100 км пеша или 200 км с велосипед, но за велосипедистите не съм сигурен. Шеговито наричам документа „Индулгенция”, защото не разбирам нищо от латинския текст, изписан върху симулацията на пергамент. Току виж се оказало точно такова. За всички успешно пристигнали поклонници се извършва празнична литургия в катедралата на Сантяго. Ще ви споменат поименно, заедно с националността, откъде сте тръгнали и кога сте пристигнали. Литургията е много красива, както и златният орган, който я придружава. Най-впечатляващо, обаче, е огромното кандило, което размахват накрая – окачено е на въже, дъгло десетки метри, задвижва се с ръчна сила и хвърчи по цялата дължина на катедралата. След литургията прегръщаш статуята на Сантяго и отиваш да пиеш бири. Току що си завършил първото си истинско поклонение. Много хора се връщат отново и отново, защото всеки Път е различен. И всеки път е различно. Buen Camino!

Тихомир Димитров

Продукти за 4 порции:
500г пресни ягоди
3 кивита
300г пресни череши
1с.л. уиски
4 с.л. кафява захар
1/2ч.ч. филирани бадеми

Приготвяне:
Ягодите се почистват, измиват и срязват през средата на 2. Кивитата се белят и режат на кръгове. Черешите се измиват и почистват от дръжките и костилките. Вземат се 4 купички на столче. Нарязаните плодове се смесват предварително в купа. Поливат се със 1с.л. уиски. Объркват се наново. След това се разпределят в 4- те купички. Всяка порция се поръсва с филирани бадеми и кафява захар. Плодовите десерти се слагат в хладилник. Поднасят се студени.

И аз съм голям фен на Coca-Cola. Даже толкова голям, че преди година написах дипломна работа за марката и стратегията, която я прави най-успешната от всички. И тъй като Coca-Cola е вече на 125 години, сметнах, че ще е подходящ подарък да покажа продукта на моя няколкомесечен труд.

Презентацията по-долу е правена преди малко по-малко от година (наздраве за всички колеги от СУ, с които още не сме си получили дипломите!) Темата на моето дипломантско усилие беше интегрираната маркетингова комуникационна стратегия на Coca-Cola в световен план, като анализът имаше два основни акцента:

• как Coca-Cola предава апела за щастието в своите маркетингови активности: тук основният преглед е свързан със семиотичните знаци на щастието, както и с различните маркетингови дейности, които са подчинени на този апел.
• каква е стратегията за предаване на основните апели за щастието и споделянето във социалните медии: фокусът падна върху Facebook, Twitter и блоговете, като отделих внимание на Expedition 206.

Като всяка дипломна работа, и тази включва сносен процент теория. Но в презентацията за защитата съм включила само практическа информация, така че се надявам да ви е любопитно. Тук обяснявам избора на тема (бизнес успеха на компанията и стойността на марката), въвеждам кампанията Open Happiness с основните й елементи и показвам с конкретни примери семиотиката на щастието в маркетинговите активности. Последните слайдове са заделени за новите медии, както и за няколко идеи как трябва да изглежда стратегията за социални медии в България.

За тези, които си търсят четиво за приспиване – качила съм и цялата дипломна работа – вижте тук. Извадена е главата за локално прилагане на кампаниите, тъй като в нея се съдържа корпоративна информация, която не считам за редно да разпространявам. Всичко останало си е на мястото. Работата е лицензирана под същата CC-лицензия, както и всичко друго от мен: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported License. За следващите университетски воини – използвайте каквото ви хареса, но моля, цитирайте източник. Гаранция, че във ФЖМК и НБУ всички познават тази работа, а в другите университети знаят как да ползват Google

Още по темата:

1. Интегриран маркетинг за Coca-Cola
2. Светкавичен crowdsourcing с Coca-Cola
3. Трилогия за щастието

Надка Кротева е собственик на къща за гости “Дешка” в село Горно Драглище, в подножието на Рила, до Разлог. Дешка (както и казват всички) се е занимавала и с хлебарство, и със сладкарство, и с гъбарство, работила е и в цех за трико, а сега и с туризъм. Къщата е с няколко стаи, зимна градина и една стая пълна с етнографски ценности. Гостите обаче най-често са в кухнята, докато Дешка готви на любимата си „циганска” печка. Тя отделя специално внимание на храната - трябва да се приготви с продукти гледани в двора или при роднини и съседи. Пазаруват се само това, което го няма в градината и което не може да си направи сама. На гостите се предлагат и много различни занимания: приготвяне на чумлек, шупла, суи чушчи, сушен зелен фасул, боб „пратар” (расте на пръти), бурек, тъкане на „разбой” (стан), предене на хурка, плетене на пет куки, вечерни разкази за народни поверия, традиции и разбира се танцуване на „оро”. Къщата има и сертификат “Зелена къща” от Българската асоциация за алтернативен туризъм, а гордостта на Дешка е лиценза от международната организация Slow Food.

—

Поканихме Дешка на Форум Бизнес, за да ни разкаже как е стигнала до това да направи къща за гости в планината и какво означава да си “Зелена къща” и да имаш лиценз от Slow Food.

—

Коя е любимата ти игра от детството?
Дама.

Кое е най-готиното име на град в България?
Нашият град Разлог.

Какво се чува сутрин в планината?
Шумът на дърветата и водата

Кое е най-вкусно?
От страна на храните - ПРЪЖЕНОТО, а зададен по друг начин ЖИВОТЪТ.

Без какво не можеш?
Без вода, без въздух.

А с какво можеш и без?
Мога с много неща, мога и без много неща.

Кой е достоен за пример?
Всеки един е достоен за пример.

Какво не трябва да пропускаме да направим тази година?
Да прегърнем дете, да се усмихваме на съсед и да посадим дърво.

Най-хубавият комплимент за БГ, който си чувала?
Земен рай.

Какво ти дава надежда?
Всеки нов ден.

Кой занаят не трябва да изчезва?
Всеки един занаят трябва да се съхрани.

—

Къща за гости “Дешка”
телефон: 0886 436 708

—

Форум Бизнес
14 май 2011

РЕГИСТРАЦИЯ >>

Ето един лесен начин да предпазите децата да не си изцапат дрехите, докато рисуват!

Направете за няколко минутки престилка за работа. Имате нужда от торбичките за боклук (40 l) – на които дъното е право и не са много големи и ножица.  Прегънете на две. Изрежете място за главата и ръцете. Готови сте за работа:)

Вижте в магазин КРОКОТАК:

Една от историите, които ще чуете на Форум Бизнес е за ферма за червеи, в която превръщат земеделските отпадъци в тор, с който отглеждат мавруд, от който правят прекрасно вино, след което връщат отпадъците от производството на виното на червеите и всичко започва на ново. В целия процес няма отпадък, а с вссяка стъпка от процеса се добавя стойност в продукта.

Използваме този пример, за да вкараме един нов термин от речника на зеления бизнес:

„upcycling” (ъп = нагоре, добавена стойност в кръга, вместо ре = отново в рециклиране или „recycling”).

Когато upcycling-а придобие масова популярност в България, най-вероятно ще го наричаме просто “надциклиране“. Сега можем просто да кажем, че надциклирането предлага нови и интересни идеи за бизнес и да дадем няколко прекрасни примера:

1. Хард-диск превърнат в стенен часовник

Един хард диск в края на живота си, разглобен от някой разбирач едва ли струва повече от няколко лева на пазара на редки метали. Затова пък, след малко рязане и с добавка на микрочип и LED диод, той може да се превърне в култов стробоскопичен (макар и малко бръмчащ) стенен часовник.

—

2. Маратонки направени от стари кожени якета

Mes Footwork e малък цех за маратонки в Нюкасъл, в който се правят маратонки по поръчка, изработени от стари кожени якета от благотворителни акции. Вероятно са и много по-качестнени от китайските.

—

3. Маслени филтри преобразени в бижута

Сигурно сте виждали снимки на гигантските самосвали, които копаят огромни дупки в земята в търсене на диаманти. Вече има по-устойчиво решение - използваните маслени филтри от самосвали, тирове или автобуси да се преобразяват в скъпи огърлици и други бутикови бижута. Лошото е, че никой още не е открил решение за „надциклиране” на огромните дупки.

—

4. Пластмасови бутилки преродени във футболни екипи

Сещате се за българските футболни хулигани (запалянковци), които хвърлят бутилки от вода по терена. В Nike и Арсенал пък са се сетили, че посредством надциклиране старите пластмасови шишета могат лесно да се превърнат в стилни (и скъпи) клубни фанелки и шорти.

—

5. И разбира се… виниловите чанти на Горичка

Забравихте ли ги? Те са още тук. Направени от стари столични билборди, двата ни модела побират съответно лаптоп и дамски аксесоари. От време на време организираме „направи-си-сам” разкрояване в парка. А за всички на Форум Бизнес сме подготвили още една специална изненада свързана с тях.

—

Форум Бизнес - 14 май
е за вдъхновяващи идеи

РЕГИСТРАЦИЯ >>

Понякога това, че чета много ми тежи. Очаквам прекалено много от някои книги и съм склонна да се разочаровам. Така че има периоди, в които се отказвам от някои жанр или автор – имала съм такива моменти с Алиенде, с Амаду, с Бюджолд. Но най-тежко е било с фентъзито. Салваторе ме беше отказал от него за почти половин година... В един момент бях решила, че след „Песен за огън и лед“ никога няма да прочета хубаво ново фентъзи. И че проблемът е в мен – в крайна сметка, аз не съм от най-типичните почитатели на жанра. Не се кълна в името Толкиново, нито цитирам по страници „Колелото на времето“. Но обичам фентъзи и то е голяма част от читателския ми багаж.

По продължителност на живота, България се намира в  средата на световната класация. Българите живеят средно 73,59 години. От ЕС след нас са Естония и Латвия, а Русия е 48 позиции по-назад, на 162 място заедно с Непал, Папуа и Индия и средна продължителност на живота от 66,29 години. Най-малко живеят в Ангола и Афганистан – съответно 38 [...]