На всички, които подкрепят провеждането на гей-парад в София, или смятат, че игнорирането на подобна проява е най-добрата позиция, бих искал да кажа следното:

На 15 май 2012 г. половината от Националния съвет на СДС гласува за отхвърляне политическото споразумение за развитие на Синята коалиция, която има своето легитимно представителство на местно, национално и европейско ниво. Гласът на 49 човека се противопостави на гласа на близо 300 000 други, които в три последователни избора /за Европейски и национален парламент през 2009 г. и за местна власт през 2011 г./ подкрепиха обединената реформаторска десница. Същите тези 300 000 очакваха през изминалите три години  не просто препотвърждаване на проекта Синя коалиция, но развитието му в консолидирана и перспективна формация с ...

„Ние от СДС и Синята коалиция сме категорично за промяна на Избирателния кодекс и то в посока гарантиране истинността на вота на българските граждани”. Това заяви кандидатът за лидер на СДС и депутат от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков на среща с местната структура и членовете на СДС в Кюстендил по повод предстоящите консултации при Президента във връзка с Избирателния кодекс. „Едно от нещата, за които настояваме от доста време, е да има електронно броене и отчитане на резултатите. Това ще подобри работата на секционните избирателни комисии, няма да допусне ...

Най-добрата българска спринтьорка Ивет Лалова спечели титлата от Европейското първенство по лека атлетика в Хелзинки. Ивет Лалова бе най-бърза на финала на 100 метра с време 11.28 секунди. Това е най-големият успех в кариерата на 28-годишната Ивет и първи медал за нея от голям шампионат на открито, както и първа титла в историята за България от късия спринт на Европейското първенство.

Електричеството, генерирано от вятър във Великобритания е нарастнало с 50% за една година, което е резултат от усилията на страната да постигне енергийна независимост, да увеличи дела на чистата енергия и да намали замърсяването. Вятърните ферми на брега са генерирали 3,6 теравата електричество през първото тримесечие на 2012 г. – с 51% повече в сравнение с година по-рано, се казва в изявление на Department of Energy and Climate Change. Офшорните вятърни ферми бележат ръст от 50%, а общият дял на електричеството, генерирано от възобновяеми източници се е увеличило от 7,7% на 11,1% за миналата година.

Великобриятания планира да инсталира 31 гигвата вятърни мощности до 2020 година, като в момента разполага с 6,6 гигавата. Целта е делът на енергията от ВЕИ да достигне 15% до края на десетилетието. Само вятърните ферми са осигурявали електричество за над 6 милиона домакинства през първото тримечие на настоящата година, се казва още в изявлението.

Шотландия пък си е поставила за цел да добива 100% от електроенергията си от чисти източници до 2020 г., като енергията от ВЕИ през 2011 е нараснала с 44,3% през 2011 спрямо 2010 г. или това са рекордните 13 735 гигават часа повече през 2011.

През първото тримесечие на 2012 г. чистата електроенергия е нараснала отново с 45,5% спрямо първото тримесечие на предходната година до 4 590 гигават часа, се казва в изявление на шотландското правителство. През 2011 г. делът на електроенергията от ВЕИ в Шотландия е достигнал 35%.

По материали от: bloomberg

От Туитър ще въведат мерки с които ще се опитат да се преборят с все по-широкото използване на "езикa на омразата" и "тролването" на своята страница. Изпълнителният директор Дик Костоло заяви пред "Файненшъл Таймс", че размерите на обидните коментари и изрази достига застрашите...

Европейската среща на върха в центъра на дебата Икономическите проблеми на Европа доминираха за пореден път дневния ред на срещата на лидерите на ЕС от 28 —29 юни. В рамките на форума държавните и правителствените ръководители започнаха и преговорите за бюджета на ЕС за следващите седем години. Във вторник сутрин депутатите ще обсъдят заключенията на форума [...]

Иван водел бурен живот. Когато не се скъсвал от работа, ходел на футбол или тенис. Един уикенд жена му решила, че му трябва почивка, затова го завела на стриптийз. Той възразил, че не си пада по такива неща, но съпругата му настояла. Когато стигнали, портиерът на клуба казал: - Здравей, Иване. Как си днес? Жената се изненадала. - Просто играя футбол с него - пояснил Колин. Седнали в клуба и дошла сервитьорка. - Радвам се да те видя, Иване - поздравила го тя. - Уиски с лед, както обикновено, нали? Съпругата се облещила. - Сигурно често идваш тук! - Не, не. Тя членува в моя тенис клуб. След няколко минути към масата се приближила стриптизьорка и прегърнала Иван. - Любимият танц на маса, нали, Иване? При тези думи жената изхвърчала от клуба. Иван я последвал и видял, че се качва на такси. Хвърлил се след нея в купето и тя започнала да му крещи. След няколко метра таксиметровият шофьор се обърнал и отбелязал: - Днес май си случил на кофти мадама, а, Иване! Усмихни се,...

През 2013г към Луната ще полети сондата на ЕКА LADEE , Освен поредната серия изследвания на Луната , апарата за първи път ще изпита нова лазерна високоскоростна система за връзка.

Тук ще събираме всичко най-важно, свързано с темата за изграждането на нова стратегия за българите в чужбина, обявена от вицепрезидента Маргарита Попова. Очакваме Вашите коментари и линкове по тази тема, засягаща над четири милиона българи, пръснати по света.

Американските геолози от Калифорнийския технологичен институт са успели да открият в състава на метеорита "Алиенде' нов минерал, който еполучил названието 'пангит' . Статията с описанието на този минерал е публикувана в списание American Mineralogist

На 28 юни 2012 в 4:22 наше време , китайският пилотиран кораб 'Шеньчжоу-9' с трима тайконавти на борда се е разкачил от модула 'Тянгун-1'.

Цветозар Томов

На 8 март 1988 година в Дома на киното беше прожектиран за пръв и последен път един кратък документален филм. Фактически тогава беше поставено началото на първото протестно екологично движение в страната – Общественият комитет за защита на Русе. Реакцията на властите беше светкавична и за по-малко от седмица цялата комунистическа държавна машина се зае с поединична разправа с 360-те основатели на Комитета, повечето от които бяха в онази празнична вечер в Дома на киното и видяха

потресаващите кадри от филма на Юри Жиров.
„Дишай!” – се казваше филмът за протестите в тровения от румънски хлор пристанищен град. Потресът от него породи първия опит за организирана гражданска съпротива срещу комунистическия режим в България. Властите се справиха бързо с него, но духът вече беше излязъл от бутилката. Дисидентски организации започнаха да никнат като гъби в най-кроткия сателит на съветската империя. Честната камера на един кинодокументалист извади на повърхността летаргичното гражданско чувство на българина, изправи на нокти могъщите български тайни служби, накара цялата партийно-държавна машина да заскърца и заскрибуца уплашено. И даже временно реши проблема, защото за известно време обгазяването на Русе спря.

Не съм имал честта да познавам този човек, но по една случайност ми се наложи да търся негови филми 1-2 години преди тези събития. Правих изследване за проблемите на непълнолетните, учещи в трудово-възпитателни училища и случайно разбрах, че има документална поредица на Юри Жиров, посветена на същата тема. Достъпът до тези ленти беше мъчителна история, вече съм забравил подробностите. Но още тогава изпитах странно смущаващия респект от това, че в България може да има хора, които честно вършат работата си.

23 години по-късно, в едно телевизионно предаване един журналист нарече Юри Жиров „чист дисидент”. Личното ми мнение е, че в това определение съществителното е излишно. Предаването беше посветено на кончината на режисьора. Ден по-късно, отново за пръв и последен път, филмът „Дишай!” беше излъчен по Българската национална телевизия. Човекът там работеше, все пак.

Другите медии не обърнаха особено внимание на смъртта на Юри Жиров. Имаше по-важни събития на 18 август 2011. Така например Цветелин Кънчев, известен още като дон Цеци, е казал, че избори без цигани са като джаз без негри. „Стара муцуна за синьо вице” – пише „Стандарт”. Шефовете на губещи фирми имали малки заплати. Някой подарявал на баби айрян.
Юри Жиров няма място в едно бърборещо общество – беше казал същия журналист, който цитирах преди малко.

Темата за дишането отново влезе в българските медии месец по-късно. „Дишай, тате, дишай! – крещял бащата на Ангел, влачен от микробуса на клана Рашкови, докато спрял да диша. Някакви си двадесетина метра.

Не знам дали лъжица катран разваля каца с мед, но, спомняйки си за Юри Жиров, знам, че лъжица честност разваля каца с лъжи.

Пиша „Дишай!” в множество интернет-търсачки и търся филма. Излизат огромно количество записи. Пускам първия. Пее Преслава:

„Дишай, да настръхна, дишай да изтръпна,
Дишай, и разхождай бавно дъха си по мен.”

И в останалите пее Преслава:

„Дишай, по-дълбоко, дишай още много,
Дишай, докато не полудея съвсем!”

Филмът на Юри Жиров така и не го открих. Може би не съм търсил достатъчно. Днес той не е забранен. Просто го няма. В едно от последните си интервюта режисьорът казва: „Когато имаше цензура, правехме филми. Сега няма цензура, но и не правим филми”.

Не е забранено и да правим екологични сдружения. Върху участниците в тях не се нахвърлят тайните служби. Само някои телевизии и някои журналисти – тези, по които властта разхожда бавно дъха си, както би измяукала Преслава. И лека-полека, пред очите ни, „еколог” се превръща в поредната мръсна дума.

Ние сме обективна медия и показваме всички гледни точки – говори обидено един иначе симпатичен журналист по Би Ти Ви. Донякъде е така. Само дето не е лошо да ги показват с малко по-честни камери. Иначе има риск от инциденти, защото в редките случаи, когато се почувстват граждани, българите стават и малко нервни.

Но днес телевизията се извини на зрителите си. Виновните са наказани.  „Допуснахме грешки в отразяването на протестите. Въпреки липсата на умисъл, те предизвикаха разбираемо недоволство у част от нашите зрители и създадоха погрешно впечатление…”

Всяка власт, основана на лъжа, се превръща в колос на глинени крака, ако срещу нея се изправят дишащи хора. Дори и медийната. За политическата да не говорим. Там крачката се разтреперват, дори ако току-що са шибнали няколко гола на новоизмисления футболен шампион. А ако хората са забравили как се диша? Тогава става както в едно стихотворение на един великан от страната на дишащите поети и бездиханните тълпи:

Паситесь, мирные народы!
Вас не разбудит чести клич.
К чему стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь.
Наследство их из рода в роды
Ярмо с гремушками да бич.

Част от този стих на Пушкин цитира Александър Солженицин в края на обръщението си към съветската интелигенция, назовано “Жить не по лжи”, публикувано в Англия на 18 февруари 1974 година. Точно 178 месеца по-късно – на 18 октомври 1988 година – то беше публикувано и в Русия. Русия ли казах? Не, в една киевска многотиражка.

В онези времена българският писателски съюз почти единодушно заклейми предателя-отшелник, който пребори – незнайно как – рак в терминален стадий, за да опише зверствата на комунистическия режим. Но все пак 5 души не го направиха.

“Би могло да се помисли, че Александър Солженицин е някакъв патологичен случай на отчаяние и безпросветност” – се твърди в декларацията на СБП по повод издаването на “Архипелагът Гулаг”. Четирима се въздържат, а един човек гласува против приемането на тази декларация – поетът Благой Димитров.

Ако се поровите в медиите, може и да откриете малко информация за поета Благой Димитров. Трудничко е, защото е съименник на един наистина знаменит наш съвременник, с прякор Багата. Така че първо ще разберете как Багата видял светец, облян в светлина, защо го е намушкал Дъмпела, до кога е бил гадже с русата Златка, как сегашното му гадже е напуснало работа, за да се грижи за него и още много други пикантерии. Но накрая може и да попаднете на едно интервю в “Стандарт”:

- Не ви ли беше страх да се опънете на цял съюз и цяла партия? – пита журналистката.

- Никога не е било чак толкова страшно. Мъничко смелост трябва да е имало, но чак пък толкова – няма да ме убият, я. – отговаря онзи Благой Димитров, когото не наричат Багата.

Сякаш за хора като него Солженицин е писал няколко дни след приемането на онази срамна декларация: “И тук лежи пренебрегваният от нас, най-простият, най-достъпният ключ към освобождението ни: личното неучастие в лъжата! Нека лъжата е покрила всичко, нека владее всички, но в най-малкото можем да й се противопоставим: нека владее не чрез мен!”

Когато има граждани, които да я контролират, властта може да придобие човешко лице, да стане отговорна. Тогава в обществото може да възникне онзи ред, заради който са нужни йерархии и власт. Тогава и само тогава властта се превръща в дълг, започва да диша и тя.

В далечната празнична декемврийска вечер на 1880 година присмехулният в очите на много българи редник Гюро Михайлов просто е изпълнявал член 115 от военния устав:

 “Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди поста си и всичко, що му е дадено за наглеждане, и 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.”

Простичкото 20-годишно момче от село Розовец, тогава Рахманларе, не е възприемало закона като “врата у поле”. И е изгоряло на поста си, вдишвайки до последно дима от бушуващия пожар. Докато мнозинството българи приемат подобна саможертва за безсмислена, ние вечно ще имаме поводи да се оглеждаме наоколо, за да се утешим, нарочвайки поредния виновник за колективните ни неблагополучия.

Обратната версия – за героизма на Гюро Михайлов – е другия ни национален проблем. Истинският герой в тази трагична история се нарича Никола Костадинов – началникът на караулното отделение, загинал в пламъците заедно с него, за да направи опит да го освободи от поста му. Той е имал реален свободен морален избор, защото никой устав не го е задължавал да рискува живота си, за да го направи, докато упоритото войниче е имало да избира между дълга и бягството от дълга, значи между дълга и позора.

Когато близо 2 години след пожара бил осветен първият паметник в чест на загиналите войници, тогавашният вестник “Марица” пише следното:

“Присъстваха на това тържество почти всички офицери от Пловдивския гарнизон. Чиновници имаше малко. Граждани – още по-малко.”

Аз принадлежа към поколението, което израсна с апокрифните тогава песни на четирите ливърпулски момчета, с тези опасни песни за любов, за мир, за обикновени човешки неща, които преминаваха като през въздух бариерите на политическото противопоставяне. Поколението, което обожествяваше Джон Ленън, но и което го уби. Поколението, което се вълнуваше от романтичната любов на гениалния музикант и което намираше начин да си нашепва странно как преминаващите през плътната тогава желязна завеса новини и слухове за Джон и за Йоко. За онази тяхна първа среща на 9 ноември 1966 година, на която Ленън разглежда ексцентричната експозиция на Йоко Оно, наречена “Незавършени рисунки и обекти”. И изкачва стълбите в галерията, водещи само към мъничка табела с едва видим надпис, на който пише “Да!” И получава по късно пък онази прословута бележчица, на която пише “ДИШАЙ!”

По странно съвпадение точно 23 години по-късно рухна Берлинската стена. А на следващия ден и ние, българите, се разделихме с нашия си диктатор и сякаш получихме шанс да заживеем в по-свободно и по-модерно общество.

Но моето поколение не успя да изкачи стълбицата, на края на която да намери едно истинско “Да!”. Последните събития в страната ме карат да се надявам, че едно следващо, по-свободно поколение, започва да рисува своята незавършена рисунка. Ако не му попречим да диша, може и да успее.

А ако му попречим? Ще диша в синхрон с хита на Преслава:  

“Щом дори като мълча, пак безсрамно ти звуча,

как ли ще ти прозвучи това?”

По-добре да си здрав и богат, отколкото болен и беден, е фразата, превърнала се в клише от прекомерна употреба. Какво правят обаче нашенци, които не са богати, но и не знаят и колко са здрави? Част от тях са му намерили цаката – взели са заеми, ама не бързат да ги погасяват. От това се жалвали фирми, които преследват длъжниците. Европейското по футбол и баловете били причината българите да забавят плащането на някои от задълженията си. Така поне си обясняват по-слабата активност по погасяването на сметките и кредитите през май и юни от Асоциацията на колекторските агенции в България. Впрочем тези дружества със стръв преследват и бедни, и възрастни хорица за сметки от по 6 лв., неплатени при закриване на телефон или за просрочена фактура за вода например. Най-много обаче били борчлиите, които са вземали заеми, за да устроят помпозни сеирища за абитуриентските балове на своите деца. Този факт е показателен и обяснява защо тази година зрелостниците изглеждаха така, както всички...

Към "Къща на село 6"

Част 7: Осъзнаването, но и реколтата.

Залавяме се с изпълнението на работния план и точно тук и сега настъпва моментът на отрезвяването. Рязко. Ама наистина, колко много работа има! В къщата, в двора, в градината! И как ще се справим с всичко това? Дърветата са с превити клони, а плодовете им започват да зреят, черниците дори започват да падат, картофите са избуяли с буйна растителност, царевичките се кипрят нагоре, тревите и плевелите растат с видима скорост, майсторите се мотаят, други не се появяват и нещата изостават... Искам мама!

И ето, че тя идва. Само като ни чуват да мънкаме по телефона ”Абе, тая септична яма сега колко трябваше да е широка?...” и долитат още същия следобяд. Работата потръгва, майсторът се стяга, децата се радват на баба и дядо, ние имаме повече време за градината и скоро изникват нови лехи с щръкнали стръкове домати, пипер, чубрица... Добре, че още първия ден хванахме една мургава бригада от съседното село Мадара и те заградиха дерето в края на мястото с хубава, здрава ограда. Нашите си заминават, защото имат работа в града, но майстора довършва септичната яма, а ние вземаме от дърводелеца, лакираме и монтираме новите прозорци на мястото на красивата, но разкапваща се стара зелена дограма. Така програмата максимум за седмицата е изпълнена, ура.

Междувременно правим първия си постен гювеч почти изцяло със зеленчуци от нашата градина – лук, грах, моркови, бакла – само картофите са подарените ни от майстора. Много сме горди и ужасно ни се услажда! Искаме да се похвалим на целия свят, затова се обаждаме на братовчедка ми (онази вълшебница със снимките) и тя с патос казва точно това, което искахме да чуем: „ Е, вие сте био-класици!...”

Да, да, това сме ние!

Жегите обаче започват да стават сериозни, децата дишат като рибки на сухо и се киснат всеки ден в басейнче. Измислиха си нова мода – посипват във водата джанки и вишни и пада голяма игра (не ме питайте каква!). Иначе вечерите са чудесни – на двора, с бира, скара и мачовете от европейското, точно както си представяхме в мечтите си... Е, седмицата ни изтича и дойде време да оставим хубавия, селски живот. Нито на децата, нито на нас ни се тръгва особено. /Един път като се прибрахме Криси ми каза: „Мамо, липсва ми агнешкото блеене!” и малката започна да й блее:)/.

На тръгване за града прилагаме една хватка, на която ни научи свекъра ми, (по)читател на вестник „Хоби фермер” – забучваме в земята до насажденията пластмасови бутилки с гърлото надолу, режем им дъното и ги пълним с вода. Очаква се да поливат по малко, докато се върнем. Което става – кога? - едва след седмица. Този път предлога (на мъжа ми) е, че бързаме да хванем липата, преди да е прецъфтяла. Чудя се какво стана с първоначалния план за ходене веднъж в месеца?! От друга страна, Варна през летните уикенди е ..., как да кажа, не особено приятна. Важните неща като плаж, тренировки и игра с приятели са за през седмицата. Малко по на запад и по-нависоко през почивните дни е далеч по-готино – селото е пълно, има разни празници (като Еньовден с конни състезания), отвсякъде се чува жизнерадостна музика, с която вече започнахме да свикваме и дори ни липсва, като я няма...

Та, вече на пътя, близо до отбивката за Мадара, в подножието на величествените хълмисти плата, от климатика на колата започва да нахлува свеж въздух с аромат на зрели жита и може би цъфналите слънчогледи от лявата стната на магистралата. Мммм, да, вече дишаме по-леко! Пристигаме и притеснени се втурваме в градината. Установяваме, че растенията са на съвсем малко от изсъхване, но все пак бутилките са спасили положението. Този път водим за подкрепление роднините на мъжа ми и за един ден успяваме да наберем достатъчно липов цвят (не с метлата, нали), да оберем зрелите плодове и да направим доста компоти от кайсии и сливи, също и да извадим лука, преди да го е измъкнало сляпото куче. Това вече е нещо – истинска реколта! Количествата не са големи, но пак не е за вярване, че само за два месеца земята ни е подарила толкова блага. Нищо не може да се сравни по сладост със собствената продукция!

/следва продължение.../

Днес, 28 юни 2012 г., от Президентството на Р. България са разпратили до различни личности и организации в чужбина и в страната покана със следния текст: Уважаеми дами и господа, Имам удоволствието от името на Вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова да Ви изпратя покана за конференцията, която тя заедно с депутата от Европейския парламент Емил Стоянов организира през месец ноември в Брюксел. Надявам се искрено, че ще имате възможност да обсъдите заедно с нас политиките за българите в чужбина, които след това обмисляме да залегнат в Стратегията за българите в чужбина...

С решение № 527 от 25 юни 2012 г. българското правителство е одобрило законопроекта за българите и българските общности извън Република България. С мотивите и с текста на този законопроект може да се запознаете по-долу.

На 25 юни т.г. Министерският съвет на Р. България е одобрил проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. По-долу в тази публикация могат да се видят текста на това Решение № 518 на МС, Мотивите за изменението и допълнението на предишния Закон и текста на самия законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.

Компютърният хакер, който е успял да компрометира имейл акаунтите на няколко звезди, в това число и Скарлет Йохансон и пусна голите снимки на звездите в Интернет го грози сериозно наказание, според американски юристи. Кристъфър Чейни от Джаксънвил, Флорида пледира "невинен" по ...

Д-р Андрей Ковачев е роден през 1967 г. в София. Евродепутат и председател на българската делегация в групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента. Избран е за евродепутат от листата на ГЕРБ след изборите за Европарламент през 2009 г. Председател е на Съюза на европейските федералисти в България, а през 2011 г. става и зам.-председател на Съюза на европейските федералисти, базиран в Брюксел. В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент. Има диплома по биология от университета Саарланд, Германия, защитава и докторат в същия университет, а в периода 1995-1998 г. е асистент в него. По-късно става стажант в Европейския парламент. - Г-н Ковачев, какви решения се очаква да се вземат на започналата вчера двудневна среща на върха в Брюксел, какви основни предложения ще се сблъскат и кое ще надделее? - От началото на кризата преди няколко години бяха организирани около 30-35 такива...

Първо място в европейската класация на затъпяващите млади бе присъдено на България от Европейската фондация за подобряване качеството на живот. Страната заслужи този позорен приз със следния резултат - 21.8 на сто от младежите на възраст между 15 и 24 години нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация, нито работят. (Как живеят?!) Изследването сочи също така, че категорията на хора без никакви перспективи в България е двойно по-голяма от средния показател за ЕС. Пожертваните деца на прехода Хората без никакви перспективи са нещо като “пожертваните деца на прехода”: момчета и момичета, които растат в конфликтна зависимост от своите родители, в опасна подчиняемост на улицата. Те се шляят и тъгуват в непропускливата среда на собствената си изолация, неспособни да оцеляват самостоятелно, неспособни да се ориентират в хаоса на времето, имитатори и епигони на пошлите модели на успели хора, които ни натрапват тиражните медии. Този резултат може да бъде...

Винаги съм се чудел кое е по-добре – да живееш в хармония с околните или да изпитваш необоснована омраза към даден непознат само защото е различен от теб? Всеки би си казал, че определено по-добър е първият вариант. А и мразейки другите заради различността им, означава да мразиш всички, тъй като все пак не сме еднакви. За съжаление обаче всяка година около една определена дата родната общественост се изправя на нокти и ставаме свидетели на бурни обвинения, приканване към насилие и пререкания. Именно тогава ясно си проличава, че за голяма част от сънародниците ни е по-важно с кого си лягаш, а не какъв човек си. Живеем в 21 век, но все още надничаме под юрганите си и се възмущаваме, че не откриваме там това, което търсим самите ние, а нещо странно, различно и ужасно. Всяка година около гей прайда в София хората с нехетеросексуална ориентация стават обект на критики, присмех, закани и обиди. И това е най-малкият им проблем. Заради „греха” си да се родят „различни” от останалите...

така, нека първо да помоля, метъла да не бъде бъркан с пънка!

границата между двата стила е малка, признавам, почти незабележима за непросветени хора (нищо не намеквам с това), но съществува.

грешното впечатление за метълите, готиците и рокаджиите е останало именно от пънкарите, не го казвам с мисъл да обидя някого. в днешно време всеки един стил се е променил, малко или много, но защо именно метъла да е свързан с нестабилна психика и достигане на дъното на обществото? бих казала, че именно тази музика е трудна за разбиране, не е за всеки, не е комерсиална, тя е неопорочена и такава ще остане. не тя е причина за гореспоменатите постъпки и поведения на деца, не желая да споменавам от какво реално е повлияно решението на малко момиче да се облича като момче или да се е*бе по барове. само искам да кажа, че това няма НИЩО общо с музиката!! това е въпрос на възпитание и личен избор. и в заключение, нека само изтъкна, че:

1. комунизма вече отдавна го няма, а смисъла от национализма е нулев
2. бащата и майката на създателя на тази статия също са слушали рок или метъл, тази музика не е от вчера и няма да загине днес

Коментар от Pantera131

Вероятно сте чували за патентните тролове. В развитите страни това словосъчетание се използва за обозначаването на компании, които не произвеждат никакви продукти и не предлагат услуги. Единствената им цел е да събират патенти, а после...

Социалната мрежа Google+ вече има общо 250 милиона потребители, като 150 милиона от тях ползват услугата поне веднъж месечно. На ден пък в сайта влизат около 75 милиона уникални посетители, предаде Tech Crunch. Статистиката идва директно от Google, които заедно с нея представиха и специална верси...

Съдът на Европейския съюз потвърди огромната глоба, която трябва да плати редмъндският гигант Microsoft, но все пак намали първоначалния размер с 39 милиона евро. В началото глобата беше 899 милиона евро, но финалната сума ще бъде 860 милиона. Това са около 1.07 милиарда долара, съобщи Neowin. Гл...

Хакерската група Anonymous заяви, че стои зад атаките над редица японски сайтове, принадлежащи на правителствени служби и агенции. Доста от сайтовете бяха изведени от строя в началото на седмицата и известно време услугите им бяха недостъпни за потребителите, съобщи BBC. Информацията е била публи...

Британски съд реши, че собственикът на сайта Surfthechannel.com е виновен по обвинението в заговор за извършване на измама. Престъплението на Антон Викерман е, че създал интернет сайт, където хората са имали възможност да публикуват линкове към пиратско съдържание, съобщи BBC. Наказанието ще стан...

Vermont's governor has signed a bill making it the first U.S. state to ban fracking, the controversial practice to extract natural gas from the ground.

Като взимам повод от навика на българските телевизии да вкарват в отделна рубрика политическите новини ( останалите явно претендират за аполитичност, макар именно те често да са така любимите на властта„ добри новини”), предлагам кратък коментар към водещата политическа новина за днес: трансфера на Найден Зеленогорски от СДС в проекта на госпожа Кунева.

Като външен за партийните борби човек не се чувствам в правото си да упреквам някого за избора му писта за кариера в политиката. Но пък като журналист припомням, че нищо кой знае какво ново не се случва. Полезно е да си опресняваме позабравените факти в това отношение.

За да разбере какво конкретно искам да кажа, читателят ще трябва да стигне до края на информацията с дата 3 декември 2007 г. Пътьом към нея няма да е излишно да извърне поглед към славното зачеване на ГЕРБ в любов към Георги Първанов, стигаща до забрана за изразяване на съмнение в нея. Сега просто ставаме свидетели как се пренареждат картите, разигравани и преди.

Dnes.bg
Бойко си направи партия, ГЕРБ ще се бори за семейството и енергетиката
За лидер на партията е избран Цветан Цветанов, който до преди два дни беше заместник-кмет на столицата
3 дек 2006

Участниците в Учредителното събрание на партия ГЕРБ единодушно решиха да бъде учредена политическа партия ГЕРБ и приеха Политическата програма на партията.

Сред приоритетите на новоучредената партия ще са запазване на ценностите в семейството, запазване на енергийната независимост на България, борбата с организираната престъпност, корупцията и стремеж към реформи в съдебната система.

„ГЕРБ не е клуб на приятелите на Бойко Борисов, а свободна гражданска формация“, заяви по време на учредяването в НДК кметът на столицата и неформален лидер на партията.

Обръщайки се към присъстващите близо 3500 делегати, той допълни: „ Мен властта не ми трябва, години наред имам най-високо одобрение; искам да вземем властта и да ви я дам на вас“.

Реалният ръководител на новата партия до последния момент не бе съобщен, но в крайна сметка стана ясно, че това ще е Цветан Цветанов, който до преди два дни беше заместник-кмет на София. Борисов уточни, че „още в петък“ е освободил Цветанов от този пост.

По време на речта си Бойко Борисов упрекна управляващите за поведението им след предложението на докладчика за България в Европейския парламент Джефри ван Орден за продължаването на живота на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

По думите му всеки, неотговарящ на изискванията, които партията си поставя, ще бъде отстранен рано или късно. „Трябва да бием с много, ако не искаме да попаднем в капаните, които политическата система залага“, каза Борисов.

Той поздрави Георги Първанов за победата му на президентските избори и посочи, че тя е била заслужена. „И понеже уважавам институциите, повече вие от мене за Първанов няма да чуете и вие няма да говорите, нали…“, обърна се той към учредителите.

Оттук нататък ГЕРБ ще участва самостоятелно във всички провеждащи се в страната избори, включително и тези за избор на български представители за Европейския парламент.

Гости на събранието днес бяха представители на различни формации, сред които са Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер, Венцислав Върбанов, Елеонора Николова, Найден Зеленогорски, Георги Пинчев, Божидар Димитров, Николай Камов, Красимир Каракачанов. Чрез самото си присъствие в залата те демонстрираха подкрепа за новия партиен играч на българската политическа сцена. „

Към днешна дата заклинанието на Борисов, че няма да каже повече нищо за Първанов, е нарушено от него многократно, както и какви ли не още други собствени обещания. Но това не пречи на „верващите” все още да му верват, нито на онези, които тогава се оглеждаха за място в ракетата му носител, да си търсят нова в края на едно управление, което май не вдъхва особено доверие сред желаещите да гравитират в орбитата на бъдещата власт. Това, че Найден Зеленогорски се оказва един от тях е изненада само за онези, които не са следили тези процеси през годините.

А по-добре ли щеше да бъде г-н Зеленогорски да си стои в СДС и да създава впечатление, че това му харесва? Едва ли. Така че, като стана дума за орбити, разочарованите по-добре да погледнат на явлението откъм слънчевата му страна: нищо ново под слънцето по законите на гравитацията и центробежните сили. Изводът за автентичната десница би трябвало да бъде в идеята за създаване на ново притегателно ядро от съществуващата дясна енергия, която не е изчезнала, но е в процес на прегрупиране. Дори е полезно да отпаднат от този проект всички, които не виждат „полза” от оставане в досегашното си състояние. Ще останат хората , които го правят и без по(л)за. Чрез примера си може да привлекат доверието на обезверените, че в политиката може да има спазване на принципи и залагане на общи ценности.

Share on Facebook

Руският антивирусен разработчик Dr.Web предупреждава за появата на нова версия на зловредната програма Android.SpyEye, която прихваща входящите кратки съобщения, получавани посредством мобилни устройства. Троянският кон е скрит под името Android Security Suite Premium/b...

Специално интервю за Boris Domain на световноизвестния Маркетинг и ПР експерт по повод предстоящия му семинар в България

Дейвид Миърман Скот е сред най-големите имена в сферата на съвременния маркетинг, дигиталния ПР, онлайн комуникацията и новите медии. Автор е на 8 книги, повечето превърнали се в световни бестселъри, преведени на около 30 езика. Най-известната от тях – „Новите правила в Маркетинга и в ПР” е издадена и в България от „ROI Communications”. Книгата му “Real-Time Marketing & PR”  стигна през 2010 г. до #2 в класацията на Wall Street Journal, а “Marketing Lessons from the Grateful Dead” получи огромна популярност в целия свят.

Дейвид е живял и работил в Ню Йорк, Токио, Бостън и Хонг Конг. Няколко години е Вицепрезидент „Маркетинг и Комуникации” в корпорация “NewsEdge”, заемал ръководни постове в медийната компания “Knight-Ridder”, бил е лектор на стотици конференции, семинари и бизнес събития в повече от 20 държави на четири континента.

Дейвид Миърман Скот идва в София на 8 ноември като лектор на първото издание на New Marketing Masterclass – бизнес семинар, организиран от Web and Events.

Преди около 3 години аз имах възможността да се запозная виртуално с Дейвид и оттогава поддържаме контакти в социалните медии и по мейл. Той беше любезен да приеме молбата ми за кратко интервю по повод предстоящата му първа изява в България.

Здравей Дейвид. Според теб как новите дигитални платформи, социалните медии и Уеб 2.0 комуникацията, които завладяха онлайн пространството през последните 3-4 години промениха основните принципи на Маркетинга и ПР-а, изградени във времето преди Интернет?

Мисля че основното понятие, свързано с въпроса ти е „Внимание”. Днес има четири основни начина да бъде генерирано внимание. Три от четирите съществуват в продължение на десетилетия като инструменти на бизнеса, но един от тях е нов, защото е свързан с Интернет, с Уеб комуникацията. Оценявайки голяма част от компаниите днес, съм стигнал до извода, че повечето от тях все още изразходват твърде много време, пари и усилия, концентрирани в първите 3 начина за генериране на внимание и като че ли пренебрегват или не обръщат достатъчно внимание на четвъртия. Какво имам предвид:

Може да си купите внимание. (Това се нарича Реклама).
Вие купувате достъп до хората чрез телевизионни реклами, реклами във вестници и списания, в Yellow Pages, на билбордове, търговски изложения, чрез директен мейл, както и чрез други подобни канали. Рекламните агенции са наистина добри в процеса на купуване на внимание.

Можете да помолите за внимание. (Това се нарича Връзки с обществеността).
Използвайки различни ПР техники, вие може да получите чрез редактори и журналисти достъп до телевизионни и радио канали, списания, вестници, бизнес издания, може да просите за внимание от блогъри или други хора, които имат силно присъствие в определени социални мрежи… Осъзнавам, че думата “прося” е малко крайна, но в дългогодишния ми опит като Вицепрезидент „Корпоративни комуникации” на няколко големи компании, доста често съм се чувствал малко като просяк… Аз лично в последните години получавам по стотици отчаяни молби на месец, обикновено от служители на ПР агенции, които ме молят да напиша нещо за техни клиенти или за продукти и услуги на техни клиенти – в моя блог, в списанията, на които сътруднича или да ги спомена в книгите ми…

Можете да досаждате на хората, за да привлечете вниманието им. (Това се нарича Продажби).
Да чукате по вратите им, да им звъните всеки ден по телефона, да им изпращат лични имейли, или да ги изчакате да се появят в шоурума ви, за да започнете да ги „атакувате”. Някои специалисти по Продажби, може би няма да се съгласят с думата „досаждам”, но аз поне така чувствам нещата, когато се сблъсквам с подобни нахални тактики за продажба.

Можете също така да СПЕЧЕЛИТЕ вниманието на хората.
Това е четвъртият маркетингов подход, за който споменах по-горе. Идеята е да създавате качествено и интересно за аудиторията ви съдържание и да го публикувате безплатно онлайн – текст в блога ви, видео в YouTube канала ви, интригуващи снимки, изображения, инфографики, е-книги, white papers, доклади от проучвания, Twitter и Facebook фийдове по определени теми, дигитални апликации и др. подобни. Така, публикувайки в интернет стойностна и лесно откриваема информация, от която вашите потребители се интересуват и намират за ценна и полезна, вие печелите вниманието им без да се налага да го купувате, да просите или да им досаждате.

Повечето съвременни компании и организации имат своя корпоративна култура, изградена главно около един от тези 4 подхода за генериране на внимание. Примерно: P & G разчитат основно на рекламата, Apple наблягат на ПР, EMC залагат на продажбите, а Zappos – на социалните медии и интерактивната комуникация. В повечето случаи изборът на подхода за генериране на внимание, като част от корпоративната култура на фирмата произтича от бекграунда, опита и гледна точка на CEO-то й. Естествено шансовете Мениджърът на компанията да има солиден опит в социалните медии са твърде малки, затова и този, четвърти маркетингов подход все още е недооценен…

В тази връзка, като стана дума за печелене на внимание, сещам се, преди няколко години Сет Годин беше казал „Днес Медията е свободна, но Вниманието не е”. Кои са 3-те най-важни и най-ефективни техники/методи за спечелване вниманието на аудиторията – от маркетингова гледна точка?

Ще обърна внимание не на 3, а само на една, изключително важна и ефективна идея – Real Time!
Отминаха дните, когато можехте да планирате маркетинговите и ПР програмите си предварително, дългосрочно във времето и да ги реализирате съответно по график. Днес живеем и работим в „Real Time свят” и ако не се съобразявате с това, ако не сте ангажирани с всичко каквото се случва в момента, то вие се насочвате все повече в посоката на пазарната нерелевантност.

„Real Time” свят означава че новите неща се появяват с минути, не с дни… , нещата се случват Сега! Означава, че идеите се прецеждат, а след това внезапно и непредвидимо се превръщат във вирусни феномени, завладели глобална аудитория. А Real Time маркетинг означава компаниите да развиват (или усъвършенстват) продуктите или услугите си постоянно, въз основа на crowdsourcing, на обратната връзка от клиентите си или на актуалните събития на пазара. В този свят бизнесът щом види възможност, веднага, без забавяне трябва да се възползва от нея.

Вклещени в старите, отнемащи време и ресурси процеси, твърде много компании се оставят фатално незащитени в бизнеса, бидейки слепи за тези сериозни нови промени в заобикалящата ги медийна среда. Ако искате да оцелеете на пазара, не бъдете като тях. Мащабът и покупателната медийна способност и мощ вече не са решаващо конкурентно предимство. Това, което е от значение днес, е бързината и гъвкавостта в бизнеса.
Докато вашите конкуренти се мъчат да се настроят към новите условия, вие можете да сграбчите веднага инициативата, да завладеете бързо новите медийни канали и да развиете успешно вашия бранд.

Забелязваш ли през последните 2-3 години процесите на постепенно „размиване” на ясните граници между Маркетинг, ПР, Реклама, Уеб дизайн, Ивент мениджмънт..?

Да, наистина има сближаване между Маркетинг, PR и други комуникационни активности. В офлайн среда обикновено Маркетингът и Връзките с обществеността са съвсем отделни звена или департаменти с различни хора, работещи в тях – като образование, опит и умения, често пъти нямащи преки взаимоотношения помежду си. Но това не е така, когато става дума за Уеб медийната среда. Каква е разликата между това, което Amazon, iTunes или Netflix правят, за да достигнат до клиентите чрез онлайн маркетинг и компания като The Concrete Network например с техните direct-to-consumer нюз рилийзи? Няма особено голяма разлика.
Когато един потенциален купувач прави проучване, относно категорията на вашия продукт или услуга с помощта на интернет- търсачка, какво значение има дали първия резултат, който отвори е статия от корпоративния уебсайт, информация, създадена на основата на нюз рилийз, изпратен от компанията до уеб медиите, статия в уеб версията на вестник или списание или блог пост в сайта на популярен блогър? Бих казал, че това няма голямо значение.

Качественото и стойностно съдържание във всичките му форми и формати помага на купувачите да опознаят вас и вашата организация и да се доближат до това, което искат да получат. Качественото съдържание подтиква към действие.

Как да убедим клиентите, които по принцип са консервативно настроени, да възприемат по-нестандартните, креативните маркетинг идеи? Как да балансираме между творческия подход, свързан с използването на новите медии, дигиталните технологии и традиционния маркетинг модел в бизнеса?

Просто ги попитайте, когато за последен път са купили продукт или услуга, заради реклама, която са видели по телевизията или в някоя офлайн медия? След това ги попитайте кога за последен път, са избрали да закупят на продукт или услуга след като са намерили информация за тях в интернет или благодарение на препоръка от приятел чрез социалните медии.
Както споменах, много мениджъри нямат опит в света на социалните медии и се чувстват по-сигурни като се доверяват на традиционния маркетинг, който познават по-добре. Ваша е отговорността да намерите правилния подход да ги убедите да инвестират повече в дигиталния маркетинг. Не става дума да се откажат изцяло от традиционния маркетинг и ПР, а да не подценяват възможностите на новите интернет медии и уеб комуникацията, да намерят точния баланс в комбинацията между 4-те подхода за ангажиране вниманието на потребителите.

 Какво е първото нещо, което ти идва на ум при споменаването на България?

Мисля за България като за “млада” страна. Знам, че тя има многовековна история, но под „млада” имам предвид, че е страна „родена отново”, „преродена” преди около двадесет години. Страна, която поради тази своя „младост”, може да предостави отлични възможности пред младите й хора, които не са обременени от тежестите на миналото. Уверен съм, че на България тепърва предстои огромен растеж през следващите 20-тина години.

Благодаря ти за интервюто, Дейвид!

И аз благодаря за подкрепата ти за семинара ми в София! Поздрави на всички колеги в България и до скоро!

Дейвид Миърман Скот в Интернет 2.0:

• Личен сайт
• Личен блог
• Профил в Twitter
• Профил в Google+
• Профил в LinkedIn

Дейвид Миърман Скот: Живеем във времето на Real Time маркетинга! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Днес Майкрософт обяви, че Microsoft Office 365, услуга за производителност от следващо поколение в облака за малки, средни и големи компании, вече се предлага в България. Office 365 обединява Microsoft Office, Microsoft SharePoint Online, Microsoft Exchange Online и Microsoft Lync Online в една а...

По традиция Изложението за потребителска електроника CES, което се провежда всеки януари в Лас Вегас, започва с встъпително слово на някой от висшестоящите служители на Microsoft. През последните години това бяха шефовете на софтуерната компания Бил Гейтс и Стив Балмър. През 2013 година обаче тази т...

Прочетох преди няколко дни, че имало в България едно училище и в това училище имало една паралелка, за която се натискали толкова много желаещи, че за едно място кандидатствали по няколко десетки деца. Каква ли специалност ще се изучава в тази паралелка, та интересът е тъй изострен? Рисуване? Музика? Архитектура? Дипломация? Европейско право? Не. Специалността е „Митническа и данъчна администрация”. Като завършат това училище, младежите ще излязат дипломирани митничари, отговаряйки на вечния въпрос „Какъв ще станеш като пораснеш?” Едно време децата отговаряха лекарка, учителка, балерина, космонавт и други такива непрестижни професии. Времената обаче се менят и поколенията помъдряват. Всъщност, съвсем естествено е човек да търси такова образование и такава квалификация, които да му позволят да си подреди живота и чрез упражняването на съответната професия да допринесе за своето благоденствие и благоденствието на семейството си. Така е правилно и така трябва да бъде. И следователно в страна, в която благоденстват митничарите, децата ще искат да станат митничари като пораснат, а не IT-инженери, учени или хора на изкуството. Това е ясно и абсолютно безспорно. Ако има някакъв проблем, то той е, че образователната реформа отново изостава от нуждите на хората.

Щом има такова търсене, защо се бави предлагането? Защо само една паралелка? Защо не отделна специализирана гимназия за митничари? Влизането в нея няма да става с изпит, а с подкуп. Само че учениците няма да дават рушвет, за да влязат, а ще взимат. Който успее да вземе подкуп, за да бъде ученик, значи става за тази работа и има смисъл да учи в съответното училище. През първите години в митничарската гимназия ще се изучават общообразователни предмети. История – „Борбата за независими митници през късното средновековие”. Литература – „Митничарски фолклор и защо децата на митничарите имат триъгълни усти (защото ядат само тоблерони)”. Етика – „Малкият рушвет обижда в еднаква степен както този който го получава, така и онзи, който го дава.” Математика – „Квадратът на цялото пликче е равен на сбора от квадратите на пликчето, което ще отчетеш на началника, и на пликчето, което ще оставиш за себе си”. В горния курс на гимназията ще се набляга повече на практическите умения като например колона от колко тира можеш да НЕ видиш между две мигвания на окото.

Но трябва ли новата образователна реформа да спира полета си, едва що разперила волни криле? Защо новото българско училище да е само за митничари, когато има и други привлекателни и перспективни професии? Вместо митничарска гимназия не може ли да се основе нещо като политехника? В тази политехника митничарството ще бъде само една от специалностите. Друга специалност ще бъде катаджия. И в нея ще учат много повече младежи и девойки, защото разполагаме с повече пътища, отколкото с граници, и с повече кръстовища, отколкото с КПП-та. Тук ще се изучават някои по-специализирани дисциплини като „Риторическа техника или 28 нюанса на мимиката и тембъра на гласа при произнасянето на фразата „Какво ще се правим сега?” и „Приложна атлетика или как светкавично да изскочим от храстите, без да ни прегази камион”. В политехниката ще има и медицинска паралелка. В нея, разбира се, няма да се изучават анатомия, хирургия, кардиология и други такива второстепенни дисциплини. Те ще се изучават от младежите в по-малко престижните учебни заведения. В нашата политехника младите медици ще изучават иновативни дисциплини като медико-физика, която ще решава уравнения като това, в което се казва: „ако здравната каса се пълни през две тръби, а се източва през четири, то на колко е равен броят на GP-тата върху скоростта на изписване на фалшиви направления?”…

Всъщност, докато се майтапим с всичко това, не можем да не забележим еволюцията на обществата прочетена през това кои професии са смятани за желани и престижни през различни исторически периоди. През Възраждането да си „даскал” е било престижно – сега е почти обидно. Също и „поп”. До 1944 да си инженер или доктор е било обект на такава почит, че е имало хора, които са го слагали в името си, както няколко поколения по-рано се е слагало „хаджи” – например Иван инж. Петров. След тази печална дата, за много време своего рода неформалната аристокрация (различна от официалната на ЦК) се състоеше от бензинджии и сервитьори в системата на „Балкантурист”. После, когато демократичните повеи отвяха берлинските стени, стана престижно да си бивш борец или бивша барета. Имаше и момент, когато беше престижно да се занимаваш с частен бизнес и да печелиш от това, но специфичните условия у нас скоро направиха (абсолютно несправедливо, според мен) думата „бизнес” мръсна дума. Сега, когато бизнесът такъв, какъвто го дефинира класическият капитализъм, е смазан и изтикан извън икономиката от мощните лакти на олигарсите и монополите, ще трябва да се търсят нови източници на обществено признание, престиж и личен просперитет. И понеже не можем всички да бъдем олигарси или монополисти, ще мечтаем децата ни да се реализират в професии, в които няма да разчитат на заплатите си. Както се казва: това е положението, Минке…

Tweet

Bezos Expeditions - фирмата на шефа на Amazon Джеф Безос -, Spark Capital и още инвеститори наскоро подкрепиха с общо $6 милиона нов стартъп на име Aviary. Aviary разработват едноименна услуга за обработване на снимки. Според техни собствени данни само през последните трийсет дни продуктът им е изпо...

Гледах новините от Google I/O. И реших да пробвам картите в офлайн режим на моя андроид телефон. Да, ама не ! Пак не сме поканени в България !

На вчерашната си пресконференция Google I/O компанията предостави повече информация за продукта Project Glass, която ни помага да си изградим по-ясна представа за това какво представляват тези "очила". Google потвърдиха,че продуктът ще има памет, процесор, тъчпад от едната страна, бутон за снимане, ...

OPSWAT издава тримесечни доклади за няколко сектора от бизнеса със защитен софтуер. Настоящият доклад включва информация за пазара в глобален мащаб, както и такъв за Северна Америка за антивирусният софтуер инсталиран на компютри с ОС Уиндоус. Представената информация е събирана в ...

Винаги, когато говоря с колеги, стигаме до въпроса колко труден жанр е радио-рекламата. Започваме да изброяваме нетърпими реклами, но рядко се сещаме за добри примери. От днес вече имам любим пример за радио-реклама, направена по правилния начин. Няма да я чуете, но ще я усетите и ще сте й благодарни, защото ви е свършила услуга. Става дума за една кампания на списанието Go Outside, която заслужено взе Grand Prix на тазгодишния фестивал в Кан.

Издателите на Go Outside явно са се замислили какъв е най-интересният начин за промотиране на изданието си и отговорът е бил ясен – да решат една от пречките пред излизането навън в летните месеци, а именно проблемът с комарите. Но вместо да пускат спотове, които напомнят на хората да се мажат с репеленти, те предприемат активен метод за предпазване. По време на най-активната част от деня както за хората, така и за насекомите, по партньорското радио освен музика върви и тих звук, отблъскващ комарите. Честотата от 15MHz имитира опасното за комарите жужене на водното конче и гадинките остават надалеч. Така с помощта на кампанията на Go Outside хората могат спокойно да прекарат вечерните часове навън в приятна кампания. Вижте повече за идеята във видеото:

Защо работи?

Идеята не просто работи, тя взе и най-голямата награда в рекламния свят. Ето на какво се дължи победата:

• Go Outside решава проблем на своите потенциални читатели. Така едновременно се стимулира активният живот и интереса към медията.
• Подходът е нов и уникален.
• Рекламата не се натрапва (освен в ушите на комарите), но привлича внимание.
• Поради своя особен характер, инвестицията в реклама се отплаща многократно не само чрез достигнатата радио аудитория, но и чрез допълнително медийно отразяване.

Дано някой направи нещо такова в парка Заимов, че вечер не се издържа!

___
снимка:  karmadude

Още по темата:

1. BMW с нова форма на подсъзнателна реклама
2. Реклама в Twitter – по умния начин
3. Реклама, която усмихва

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, а сега ще посетим една местна църква – Църквата на Светата кръв. Приятно четене:  

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

Църквата на Светата кръв

Продукти за 4 порции:
3 тиквички
1ч.ч. зрял боб
щипка сол
1ч.л. джоджен
1 глава лук
1 зелена чушка
1 морков
1к.ч. олио
1ч.ч. Паремзан

Приготвяне:
Бобът се накисва предварително за 24 часа във вода. На  другия ден се излива водата. В тенджера се налива 1 1/2ч.ч. вода. Добавят се бобените зърна. Съдът се поставя на включен котлон. Зеленчуците се почистват и измиват. Тиквичките се срязват на две. Издълбават се. Средата се скълцва на ситно. Лукът, чушката и морковът се режат на дребно. Зеленчуците се слагат в тенджерата с фасула. Продуктите се варят на кротък огън, около 90 минути. След готовност съдът се оттегля от котлона. Ако има остатъчна вода се отлива. След това продуктите се пасират. Тиквичките се пълнят със зеленчуково пюре. Подреждат се в тава. Поливат се с мазнина и вода. Пекат се на умерена фурна. 30- 40 минути. Накрая се поръсват с Пармезан. Оставят се да се допекат на изключена фурна.

Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз. Това показва проучване на в. „168 часа“, започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисията „Първанов-Марин“ да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола. Говори се за суми от по 110 – 150 хил. евро за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той ...

Интернет-компанията стартира двуседмични безплатни курсове, които ще обучат потребителите на Мрежата в ефективно търсене. От Google почват да приемат регистрации за безплатен курс по напреднали стратегии за търсене. Power Searching with Google е организиран като общностно ор...

Интернет-компанията стартира двуседмични безплатни курсове, които ще обучат потребителите на Мрежата в ефективно търсене. От Google почват да приемат регистрации за безплатен курс по напреднали стратегии за търсене. Power Searching with Google е организиран като общностн...

На конференция на Google I/O в Сан Франциско, която обхвана някои от темите, свързани с очакваното обявяване на най-новата Android версия Jellybean, новият Android таблет Nexus 7 и новият Nexus Р., компанията обяви за потребителите и разработчиците някои впечатляващи статистики свързани с Android и Google +

Вчера, по време на ежегодната конференция за разработчици I/O, Интернет гигантът представи Nexus 7.

Снощи пуснах Facebook приложението, за да публикувам една снимка, и в горната част, точно над списъка с публикации, се появи съобщение, че Facebook Pages Manager, приложението за управление на страници от iOS устройствата, е достъпно за сваляне. Когато Facebook го обявиха миналия месец, първоначално не … Подобни статии:

1. Мобилните устройства в българския интернет
2. Скоро: Facebook Messenger и за Windows 7

Търсач на силни дигитални усещания, с кодовото име "miaubiz", прибра лъвския пай от 7 000 щатски долара

От Google обявиха с гордост, че вече имат голяма статуя на прословутите Android Jelly Beans, или Android желирани бонбони, пред своята централа. Шегуваме се, разбира се. Става въпрос за последната версия на операционната система Android.  Това стана ясно, след като от компанията, намираща се кампуса … Подобни статии:

1. Обновена версия на Google+ и за Android
2. Google TV се съживява благодарение на LG, Sony и Samsung

От 26 август до 1 септември 2012 г. в гр. Девин ще се проведе първата Национална академия по информационни технологии и визуални изкуства „Аз мога – тук и сега!“. В рамките на образователната инициатива ще бъде дадена възможност на десетки млади таланти да се докоснат … Подобни статии:

1. Най-успешните компании в България назначават на ръководни позиции вътрешни кандидати в 90% от случаите
2. В Китай Twitter е национална заплаха

Една от най-популярните и големи търсачки в света, Yahoo!, заяви публично, че е сключена сделка между компанията и музикалната платформа Spotify. Идеята на партньорството между двете компании ще бъде интеграция на Spotify към всички музикални услуги и страници на Yahoo. По този начин се очаква … Подобни статии:

1. Spotify вече и за iPad
2. Spotify пусна свой бутон за вграждане