Още един от символите на управленията на Костов, Гоце, Доган и Станишев замина в историята. Веселото митничарско село се беше превърнало в  емблема на беззаконието, арогантността и  цинизма на новобогаташите. То беше доказателство, че  държавата в България почти не съществува и показваше скритите механизми, чрез които същата тази държава беше превърната от корумпираните политици на [...]

Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.
P. S.
Единадесет облака — обичам те.

Камелия Кондова

Астрономи са устаовили , че формата на Слънцето е много по близо до правилната сфера , от колкото се смяташе досега. Статията на учените е публикувана в Science, а кратко изложение може да се намери в Nature.

Изумителни сигнали, че централните банки и вътрешни фигури на Уолстрийт бързо се подготвят за нещо голямо Ако искате да разберете какво ще се случи по-нататък във финансовите пазари, внимателно наблюдавайте какво правят вътрешни фигури. Тези, които разполагат с „връзки“ имат достъп до много по-добри източници на информация, отколкото останалата част, и ако чуят, че нещо голямо предстои често предприемат съществени стъпки с парите си в очакване на това, което е на път да се случи… Защо Джордж Сорос продава толкова много акции и купува толкова много злато? Сорос е почти винаги напред ...

Само две седмици след кацането на марсохода Curiosity, космическото агентство НАСА съобщи , че планира да изпрати още един апарат на Марс към 2016г. Апарата InSight ще бъде стационарна спускаема капсула, която ще е снабдена с инструменти за изучаване на марсианските недра.

Марсохода Curiosity успешно е провел изпитания на лазера, предназначен за изпаряване на материали с цел изучаване на химичния състав , по информация от прес релиз на НАСА.

На 19 август 2012 в 9:54 наше време (на 19 август 2012), от морската платформа 'Одисей' от екваториалната зона на Тихия океан ( 154 градуса западна дължина ) при участието на стартовите екипи на компания Sea Launch е реализиран старт на ракета носител 'Зенит-3SL" с ускорителен блок ДМ-SL и телекомуникационния спътник Интелсат-21 (Intelsat-21)

Руският детектор ДАН, установен на борда на марсохода на НАСА Curiosity , в петък (17 август 2012) е бил пуснат в действие в тестов режим и е демонстрирал успешна работа.

На 21 август 2012, в съответствие с програмата на полета на МКС , руските космонавти - Генадий Падалка и Юрий Маленченко направиха излизане в открития космос за извършване на планирани дейности по външната част на МКС.

Драго Чая пита: - Какво става, когато на едно място се съберем аз и Азис? – Чай с ром, отговарят зрителите. Усмихни се, България, Азис вече влезе и в световните новини, след като хакери от от международната група "Анонимните" качиха негов клип в сайта на московския Хамовнически съд, където пънкарките от Pussy Riot бяха осъдени на по две години затвор. Активистите използваха видеото към песента "Мразиш" като послание към руския народ и го призоваха да не търпи повече Владимир Путин. Така и нашата местна звезда вече придоби един по-друг ореол - на защитник на бунтовничките, за чието освобождаване напоследък призовават и други негови колеги като Мадона и Стинг. Движението в тяхна подкрепа придобива все по-масов характер. Вчера свещеник от църквата "Христос Спасител" в Москва се отказа от духовния си сан, изразявайки недоволството си от присъдата срещу девойките, които от амвона на същия храм се молиха на Богородица да прогони от властта президента Владимир Путин. В същото време...

Учени от Университета Пердью (Purdue University) в щ.Индиана САЩ, са открили нов метод за прогнозиране на слънчеви изригвания , над един ден преди тяхното възникване. По този начин може навреме да има инфомрация за опасноста и да се защитят спътниците , космонавтите и инфраструктурата на Земята от потенциално опасно изригване.

Ох, кой ли не го обича. И кой ли мъж не си мечтае половинката му да е магьосница в кухнята с особени умения в приготвянето на шоколадови изкушения. Които след това да преминат в... Така, да не се отплесваме, шоколадът има някаква такава функция да предразполага към сладострастие...

Откъде знам ли? Пише го! В "Златната книга на шоколада". Пише и още страхотни работи за историята му, а да не говорим за онези 300 рецепти, предназначени за облизване на пръстите след изяждането на шоколадовите резултати от приготвянето им... Ще научите кой го е открил, как е приготвян в различните векове, как се е променяла рецептата и как всичко е стигнало до сегашните форми, вкусове, марки и всякакви шоколадови щуротии.

Честно казано, когато видя книга с рецепти, очаквам вътре предимно описание на съставките и прилично добри снимки. "Златната книга на шоколада" обаче започва с близо 40 страници интересна информация за шоколада и това няма как да не те грабне. Липсват някакви енциклопедични данни, които да натежат към суховатостта, а историята е разказана по-скоро като интересна беседа. Как да се влюбим в шоколада, както са го правили милиарди хора преди нас в продължение на векове...

Събраните в книгата рецепти - 300 на брой, както май вече споменах, са разделени в различни категории, за по-лесен избор, като освен традиционните кексове, торти и бисквити, ще намерите и солени рецепти с шоколад, основни ястия с шоколад и... коктейли с шоколад. Да, с алкохол. И всичко това е илюстрирано със страхотни и направо вкусни снимки. (Направо ще си кажа, че книгата си струва всеки от 48-те лева корична цена, защото е направена страхотно и що се отнася до печата и оформлението)

Признавам си, че вече няколко седмици не се престрашавам да приготвя някоя от рецептите в книгата... Но обещавам да го направя до края на лятото!

Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в СУ "Св. Кл. Охридски". Координатор е на проекта "Училище без насилие, който е съвместна инициатива на УНИЦЕФ, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката и на Столичната община. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. - Г-н Игов, какво поражда склонността към агресия сред тийнейджърите? В последния случай, когато две момчета пребиха възрастен човек, се спомена, че е възможно да е отмъщение срещу неговия син. Какви са вашите наблюдения? - Аз мога да говоря по-глобално, защото не съм запознат подробно с този случай, за който се говори в последните дни, а само на базата на това, което съм чел в медиите. Но при всички случаи една агресия, в която е използвано толкова брутално насилие, не може да бъде обяснена по друг начин освен с това, което най-общо можем да наречем отклонение в социалното поведение - нещо, което е...

 „Цените са високи, аз много искам да ги сваля, но не знам как. А, сетих се! Ще намалим ДДС-то!“ Това чуваме всеки път от министрите, когато са притиснати да обясняват защо пазарът на някоя стока в тяхната сфера не е съвсем прозрачен и резултатът за крайните потребители са непосилно високи цени. Разбира се, след всяко такова остроумие идва категоричният отказ на министъра на финансите и нещата си продължават постарому. След още няколко дни друг министър се сеща за Данъка върху добавената стойност (ДДС), а после същият финансов министър го отрязва. И слава Богу.

Идеята, че по-ниски ставки на ДДС за определени сектори в България могат да донесат положителен резултат, е сред най-наивните идеи, които се появяват при последните няколко правителства. И понеже премиерите и техните финансови министри най-добре знаят колко пробит кораб управляват, затова те са първите, които отрязват в зародиш всеки разговор за диференцирани ставки. Т.е. не им е трудно да прогнозират, че ако ДДС за хляба намалее, то всички ще произвеждат хляб. По документи. Дали заради това съмнение, дали от принципни позиции, важното е, че всички министър-председатели са били категорично против различен размер на най-масовия данък. Това не пречи обаче опитите за залъгване на отделни сектори на икономиката и на цялото общество да продължават.

Най-новият пример идва от министъра на транспорта Ивайло Московски, който напоследък често е питан за високите цени на горивата. Нищо, че въпросът изобщо не е към него, защото повишените разходи за горива не удрят само транспорта, а и всички останали сектори. Но това не пречи на министъра да предлага отново познатото решение: „Ако се стигне до вариант, в който държавата трябва да поеме някакъв ангажимент за нивото на цените на горивата – това, което може да направи, е да промени акциза и ДДС, но това всъщност е сложна процедура“. Процедурата по акциза е по-сложната от двете, защото това е обща политика за Европейския съюз. Виж, размерът на данъците е изключително национален приоритет и парламентарното мнозинство може да го променя, когато си поиска. Но и този път няма да го направи и това е единствената добра новина на фона на разноговоренето. А за транспортния министър остава за домашно да си отговори на въпроса: Ако на пазара имаш един доминиращ играч и той успява да продава на високи цени, дали ако намалиш крайния данък, този доминиращ играч няма да се опита пак да получи същата висока цена? Наивно е да не очакваш точно това. Тогава цените отново ще бъдат високи за потребителите, но от техните 2.75 лв., примерно, по-малко ще отиват в държавния бюджет и повече… ха, познайте къде?

Министър Московски обаче има от кого да се учи на подобно говорене. Неговата колежка Десислава Атанасова продължава да упорства, че ДДС за лекарствата може да бъде по-нисък от стандартната ставка от 20% и че това би намалило цените за пациентите. Отговорът на финансовия министър Симеон Дянков беше категоричен – няма да има намаляване, защото “диференцираният данък води до по-лесно заобикаляне на данъчната система и всички страни, които в момента са във финансов колапс, са с диференциран ДДС“. Това не попречи на „тежката артилерия“ Атанасова да продължи да обещава на публиката по-нисък ДДС за лекарствата.

А Симеон Дянков е едновременно и прав, и не толкова прав. Диференцираните ставки за ДДС в държава като България са огромен стимул за заобикаляне на системата. Но пък не всички страни с различни ставки са във финансов колапс. И в Гърция, и в Германия данъкът върху здравните услуги е по-нисък от стандартния. И в Гърция, и в Германия за някои хранителни стоки потребителите плащат по-нисък ДДС. Е, в Гърция има по-нисък данък върху лекарствата, в Германия няма. Ясно е, че обобщения не могат да се правят. И в България част от законите много приличат на тези в Германия, но резултатите изобщо не са същите. Затова разговорът не е по принцип За и Против диференцираните ставки на ДДС. Разговорът е конкретно за България – тук всяка вратичка в регулациите води след себе си сериозни проблеми. Това го знаем не само ние, гражданите. Това още по-добре го знаят и тези, които управляват държавата и затова няма да допуснат подобни жестове към един или друг сектор.

Всъщност много често забравяме, че България все пак е страна с диференциран ДДС. Туристическият бранш се облага само с 9%, вместо стандартните 20%. Наблюдението на премиера Бойко Борисов е, че „с промяната туристите трябваше да усетят разликата в цените на услугите. Те не само, че не я почувстваха, но цените постепенно бяха изравнени.“ Добре е все пак рано или късно управляващите да стигат до извода, че пазарът трябва да регулира цените, вместо те да правят подаръци на един или друг бранш. Точно за това първата им задача е да направят условията за бизнес привлекателни и да гарантират свободната конкуренция на пазара. В противен случай всяко данъчно облекчение ще обслужи някой монополист, а народът ще продължи да гледа поредния министър по телевизора, който ще му обещава „Ей сега намаляваме ДДС-то и цените падат!“

написано специално за „Труд“

Мразиш, по пътя всичко газиш, дали ще я опазиш душата си от тази суета, мамиш, със славата се храниш, дали ще я опазиш душата си от тази суета. Азис, "Мразиш" Защо "Анонимните" избраха да хакнат сайта на московския съд, където пънкарките от Pussy Riot бяха осъдени на по две години затвор, именно с песен на Азис? Отговорите са поне два, въпреки че никой не може да разбере руската душа. В единия вариант можем да предположим, че хакерите са използвали нашата Василка като символ на бунта срещу стереотипите, като израз на симпатия към човешката природа, която не търпи ограниченията на телесните и обществените норми. Подобен подход би имал смисъл, ако ставаше въпрос за бунтар, а не за обикновен костинбродски славей, деградирал до хвъркато, което крещи "как боли", докато му скубят перата. Или всъщност говорим за петел, който предпочита да е кокошка? Да не забравяме, че Азис съзнателно се трансформира в жена, мечтае за гърди, носи поли и ходи на ток. Азис е антимъж и точно това ни...

Задържаните 21 български граждани са преминали задължителни медицински прегледи при преместването им от следствения арест в затвора в Кадис, и по данни на управата на затвора, се намирали в добро здравословно състояние. Назначени са им били трима служебни адвокати – по един на всеки 7 души, осигурен бил и превод.

Финансовият министър Симеон Дянков хвърли повече яснота около огромните средства, които държавата инвестира в спорта. В сутрешния блок на Нова телевизия той изнесе стряскащи факти за изразходването на огромни суми, за които липсва отчетност. - Г-н Дянков, да започнем с финансовия отчет, който беше спуснат за волейболната федерация, едни шокиращи разкрития. С няколко думи, какво открихте и какво следва оттук нататък? - Вчера излезе проверката на финансовия инспекторат на волейболната федерация. Това е четвъртата федерация, която проверяваме от началото на годината и за пореден път – големи нарушения. Значителни суми – става въпрос за няколкостотин хиляди лева, които са безотчетни, просто ги няма, не може да се покаже за къде са изразходвани. Не се използват обществени поръчки – като няма обществени поръчки, не е явно кой на кого е давал пари. Просто ги няма документите. - Отива ли федерацията на прокурор? Как ще ги намерите и ще си ги върнете тези пари? - От понеделник...

Компютри, програми, iPhone – това са властелините на нашето време. Книгите някак станаха прашни картини, които украсяват стаите ни. За да бъдат разгърнати отново те трябва да излязат навън. Добрата стара библиотека вече става тяхно скривалище, а те - забравени вещи. На книгите им е нужно ново пространство, където да бъдат отново лесно достъпни и препрочитани.

Едно от решенията са уличните библиотеки. Това е една успешна практика по света, а наскоро един млад българин ни показа, че и у нас книгите могат да открият своя дом на улицата. Добрин Станев е завършил специалност „Европеистика” в СУ и също така се занимава с още куп дейности, опитвайки се да превърне идеите си в реалност.

Той стана първият български уличен библиотекар, както неотдавна беше определена дейността му от екипа на бТВ. Целта на Добрин е проста - да се популяризира четенето, да се разрасне самата инициатива и все повече хора да взимат и оставят книги, а защо не дискове и списания.

Мотото е „Вземи, прочети и върни! Ако искаш донеси и ти…”. Библиотеката представлява няколко рафта, на които в началото младият библиотекар излага книгите от своята лична библиотека пред дома си в кв.Редута, а сега книгите се множат. Може би тази улична библиотека ще даде смелост на други хора да изкарат някой стар шкаф от вкъщи и да подредят на него любимите си книги без да се страхуват, че няма да ги видят повече, а напротив - надявайки се да открият на другия ден някоя търсена от много време книга или забравен любим роман.

По света също има немалко подобни проекти. В Ню Йорк и във Великобритания например телефонните кабини вече имат ново приложение, а именно да бъдат улични библиотеки. Принципът е същият – взимаш книга и оставяш друга. Разбира се, вярно е, че има опасност от „крадци на книги”, но ако нямаме доверие в хората, които обичат да четат, то самата инициатива е обречена още в зародиш.

На същия този принцип можете да си вземете книга от повечето хостели по света. Докато пътуваме винаги се опитваме да си спестим багаж, но пък пътешествие без книга е истинско мъчение. Затова, когато прочетеш една книга, може да я оставиш и да вземеш друга. Така през целият път носиш една книга, а си прочел доста повече.

В Иран пък е финансиран проект, посветен на направата на мрежа от библиотеки и то на нетипични за книгите места, но пък често посещавани - фризьорски салони, магазини, гари, автобусни станции, зъболекарски кабинети и други.

Практики по света не липсват, но ако се позамислим повечко, бихме могли да осъществим и наши идеи и книгите най-после да излязат на открито и да бъдат по-лесно достъпни и по-четени от обикновения човек. Както например правят няколко студентки с тяхната инициатива "Разменям мое за твое", за която няколко пъти сме ви разказвали.

От известно време софиянци (а не столичани, които са друго и много повече на брой) са подложени на странен тормоз от страна на общината си. Все по-разноцветни стават зоните, в които софиянци могат да паркират автомобилите си, и все по-здрачни стават правилата, по които се случва това. Аз мисля, че общината е институция, която трябва да направи  живота ми по-целесъобразен, по-рентабилен и, ако щете, по-лесен и по-приятен. Аз не избирам общинарите, за да ме тормозят и не им плащам за това. Обаче новите им идеи за паркиране в центъра, даже като се абстрахирам от скандалното увеличение на цената, аз приемам именно като тормоз. Ако не знаете, нека ви кажа какви документи трябва да представя, за да държа собствената си кола пред къщата на прадядо си. И преди да ги изброя, искам най-официално да заявя, че съм ги представил всичките, изпълнил съм всичко, което се иска от мен, но все пак мисля, че цялата процедура е не само несправедлива, но и цинична.

1. Документ за платен данък на автомобила. Какво общо имат моите отношения с общината и отношенията ми с НАП? Единственото общо, за което се сещам, е парламентарното мнозинство на една партия, която е излъчила както премиера, така и кмета на столицата. Тоест, ако аз не съм успял да си платя данъците към държавата (вероятно заради прекрасния бизнес-климат, който ми е осигурила тя), общината идва на помощ и ме изнудва в интерес на трета страна. Ами утре, ако не дай Боже получа инфаркт, Бърза помощ може да откаже да дойде, защото не съм успял да си платя данък смет!

2. Документ, удостоверяващ платена гражданска отговорност на автомобила. Какво общо имат отношенията ми с общината с отношенията ми с трети (този път частни) лица – застрахователи?! Застрахователите да не би да са съсобственици на улиците, на които става паркирането, та трябва да се обвързва то с техните търговски интереси? Или може би са си платили такса „лобизъм” и имат право да пишат законите и наредбите вместо онези, които са избрани на избори да вършат това?

3. Документ, удостоверяващ собствеността на лицето върху имота, попадащ в границите на зоните за почасово платено паркиране. Тоест, ако къщата е моя, но аз нямам кола, а кола има жена ми или детето ми, то тази кола не може да паркира пред имота ми, макар че живея с тези хора в едно домакинство. Какво да кажем за хората, които работят в центъра? Какво да кажем за хората, които живеят под наем в центъра? Какво да кажем и за хората, които живеят в центъра, но никога не са имали личен автомобил, а ползват автомобили, предоставени им от работодателите, за които работят, като условие в трудовия им договор? Ама наредбата целяла да има по-малко автомобили и повече място за майки с колички. Първо, повече място за майки с колички тези административни тъпизми няма да отворят и, второ, ако целта на една такса е да ограничи нещо, а не да бъде инвестирана в проект от общ интерес, то това не е такса, а глоба или, още по-точно казано – рекет.

4. Документ за платен данък на жилищния имот. Апартаментът е мой. Колата е моя. Ако не съм си платил данъка, спират ли те да бъдат мои? Ако е така, то ни дели само една стъпка от свят, в който ще ни отнемат собствеността, само защото не сме си платили данъците, които са ни определили онези, които и ще ни отнемат собствеността вероятно в своя полза. Това ли е философията на „дясното” управление на страната и общината?

5. Документ, съдържащ уникален партиден (клиентски) номер на един от основните битови доставчици (електроснабдяване, водоснабдяване, газоснабдяване или топлофикация). Демек – платена сметка за ток, вода или парно. Това е любимото ми изискване. След като в горните точки видяхме, че общината, която ние сме избрали, за да защитава нашите интереси като жители на града и собственици на имоти в него, вместо това защитава интересите на държавата и на крупните застрахователи, сега виждаме, че защитава и корпоративните интереси на енергийните и водни монополисти. Бих желал само да припомня, че една от функциите на държавата е да защитава интересите на гражданите си срещу несравнимо по-мощните и по-ефективни инструменти на монополите в защита на техните собствени интереси. Защо, ако имам неуредени отношения с чешка компания, печелеща впечатляващи суми от пребиваването си в България, трябва да бъда наказан от собствената си община, която лично съм избрал с любов и оптимизъм, с това да не мога да държа собствената си кола пред собствения си имот? Това, дами и господа, моят светъл ум отказва да проумее!!!

Всъщност, ако общината наистина е добронамерена към мен, ако наистина се държи като мой служител, какъвто е по силата на това че съм я избрал, гласувайки на избори, и че й плащам местни данъци и такси, можеше да направи нещата много по-прости, много по-интелигентни и много по-логични. Един мой приятел, който живее в центъра под наем, ми каза, че искат от него да заведе хазяина си в общината, за да може хазяинът лично да прехвърли на наемателя си пред строгите погледи на служителите своите права да ползва място за паркиране в центъра. Това ме накара да попитам служителката на гишето, когато подавах собствените си документи: „Каква е юридическата философия на вашата наредба? Очевидно тя учредява някакво право – правото да паркираш там, където живееш. Кой е субектът на това право?” И тя ми отговори: „Вие в качеството си на собственик на имота, в който живеете”. Следователно, заради това че живея в имота си, аз имам едно „паркомясто” на улицата и на него може да сложа кола, камион, гардероб, пиано или каквото там реша – мястото ми се полага, не защото имам кола, не защото на тази кола е платен данък и не защото тази кола има гражданска отговорност. То ми се полага заради това, че живея в имот на този адрес и дори мисля, че не е нужно да съм собственик на имота. Като оставим настрана примамливата хипотеза да държа на улицата пред дома си гардероб или пиано, мисля, че е напълно логично и справедливо да паркирам там каквато и да е кола, дори не една и съща кола, стига да не е повече от една. Трудно ли е вместо тази баснословна винетка, за която се борим сега, да получаваме по една карта с чип, каквито са кредитните или дебитните карти. Ще я получаваме срещу адресна регистрация, като се доверим на полицията, че дава адресни регистрации на хора, които имат основание и право да ги получат – иначе що за полиция ще е! И в който автомобил се намира тази карта, която яркозелените служители на съответната общинска фирма, говорейки непрекъснато по безплатните си мобилни телефони, могат лесно да проверят с четците си, този автомобил има право да е там. Ако си я изгуби или някой му я открадне, човекът се обажда по телефона, анулират стария чип и му издават нов. Толкова ли е трудно?! И да не пропуснем да отбележим: докато общината не предостави гарантирано място за паркиране на своя гражданин, нейният гражданин не й дължи никакви пари. Защото може да се продава стока, услуга, даже и право, но не и вероятност.

Но очевидно общината не е добронамерена към мен, каквато е длъжна да бъде по силата на това че съм я избрал, гласувайки на избори, и че й плащам местни данъци и такси. За да подкрепя това свое твърдение, накрая ще привлека вниманието ви само на една последна подробност. Телефонният номер, на който пращаме сега SMS-и за синя зона, е 1302, нали така? След влизането на новата наредба в сила, същият този номер става номер за зелената зона, а за синята ще има друг. Защо старият номер не остава в старата зона, а за новата зона не се открие нов номер? Да ви изчакам ли да помислите?… Правилно. Защото дълго време много хора ще бъркат номерата и когато паркират в синя зона, ще пращат SMS-на номера на синята зона, който знаят, но който вече ще е на зелената зона. Всички тези хора ще бъдат закопчавани със скоби, извозвани с паяци и глобявани за благото на общината и в нейна прослава. Ето за тази община говорим. Но това не е философията на отношенията само между гражданите и общината. Това е философията на отношенията между гражданите и всички институции, които тези граждани са конституирали по силата на демократичните си права и чрез демократични процедури. Тези институции вече не са служители на гражданите, а техни тирани. Мисля, че това състояние на нещата спешно трябва да се промени, ако искаме да имаме някакво що-годе нормално общество. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Четири медала спечели българският отбор по информатика, старша възраст, в провелата се от 15 до 19 август 2012 г. в гр. Белград, Сърбия Балканска олимпиада по информатика. Със сребърни медали бяха отличени Йордан Николов Чапъров от МГ „Атанас Радев“, гр. Ямбол и Георги Николаев Георгиев от СМГ ...

Прекалено много деятели, прекалено многи кадри, прекалено много артисти - Таганка, прекалено много тв програми, прекалено много клипове, дет булите не пеят, ами други - те така и не стават за пеене, прекалено много полицаи, прекалено много гримирани от екипи и камери при водене на следствието, прекалено много поддръжници, прекалено много противници, прекалено много защита от не руски държавници, прекалено много телевизии, поканени да снимат спектакъла...

Продукти за 4 порции:
1 пакет кус- кус
1ч.ч. пресен зелен боб
1ч.ч. царевица
1ч.л. сол
3с.л. зехтин
2с.л. лимонов сок
2 скилидки чесън

Приготвяне:
Кус- кусът се вари в подсолена вода. Спазва се описанието на опаковката. Зеленият боб се почиства, измива и кипва в подсолена вряща вода. Достатъчни са 5- 10 минутки. Бобените шушулки се прецеждат през гевгир. Режат се на две или три. Свареният кус- кус се отцежда от водата. Смесва се заедно с бобените парчета и зърната царевица. Скилидките чесън се режат на две или три. Слагат се в стъклен буркан. Добавя се зехтинът и лимоновия сок. Продуктите се пасират. С получения сос се полива салатата. Обърква се да се овкуси. Оставя се в хладилник. Поднася се аранжирана със свежи листа мента.

разделител за книги - твой си, усмихнат или замислен - какъвто си го направиш това е Фокси, трябваше да е лисица, но се получи коте. картон, моливи и ножица и малко свободно време, и деца, които да обичат да майсторят (те всички деца обичат) благодарим за идеята на Лидия още идейки за игри ...

Гугъл обогатиха услугите за търсене, които предлагат с възможност за търсене в базата данни на Европейската патентна служба и търсене за "известно ниво на техниката" (Prior Art), за да може компаниите да намират информация за вече съществуващи патенти. Новата услуга бе обявена на блога на раз...

По-възрастните потребители или тези с лошо зрение намират за особено трудно боравенето с телефон, особено когато става въпрос за смартфон с тъчскрийн. Едно ново приложение обаче вече предлага решение на този проблем. Big Launcher е интерфейс за Android, в който иконите са много по-големи, четливи и ...

Ежегодният форум събира на едно място българи, учили и/или работили в чужбина, с цел да се срещнат с водещи фирми в България, да разберат повече за възможностите за кариерно развитие тук, както и да се запознаят с много други българи като тях – учили и работили навън, искащи да намерят най-доброто място за реализация.

Windows 8 е най-дългоочакваният технологичен продукт тази година и от Microsoft разбраха преимуществата и недостатъците на този факт навреме. Първоначално анализаторите прогнозираха, че заради предстоящата нова версия на операционната система, потребителите ще спрат да купуват компютри с Windows 7. ...

Рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на общността са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време — той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малкото, правото да вземе каквото си поиска от бета. Основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която всъщност често може да не е подкрепена от особени достойнства и да не се основава на нищо.

Продуктите на Apple се продават доста добре в Русия. Всъщност, руснаците са едни от най-многобройните клиенти на американската компания. Въпреки това, досега те купуваха своите iPad-и, iPhone-и и компютри Мас от eBay, тъй като Apple нямаха магазини в страната. Изглежда това ще се промени съвсем с...

Расизмът в спорта: Без места

САЩ ще се намесят в Сирия, ако бъде използвано химическо или биологическо оръжие

Как прекарва времето си Джулиан Асандж в малката стая в посолството на Еквадор

Един разговор с бившия говорител на WikiLeaks Даниел Домшейт-Берг

Поддръжници на "Пуси райът" сложиха клип на Азис на сайта на московски съд

Великобритания си е поставила за цел да се превърне в страната с най-бърза интернет връзка в Европа до 2015 година. Това бе обявено по време на събрание този понеделник в лондонския офис на Google, който се намира в Silicon Roundabout - район в столицата на Англия, станал дом на десетки нови техноло...

Днес Google заяви, че софтуерните патенти спират иновациите и развитието, а патентните дела вредят на потребителите. Трудно е обаче да се каже, че компанията прави кой знае какво, за да спре патентната война: само преди броени дни филиалът на Google – Motorola Mobility – заведе дело срещу Apple, на...

Защо да си правя пластилин сам, когато мога да си го купя от книжарница? Вече знам отговора на...

В бъдеще всяка държава сигурно ще има собствен суперавтомобил. Няколко вече работят в тази насока, сред които Хърватска, Бразилия, Полша, Холандия, Дания и други. Към постоянно растящия списък наскоро бе добавено и името на Словения. Техният автомобил със супер възможности се нарича Tushek Renovatio...

Долната камара на руския парламент – Думата ще обсъди поправки в Закона за държавните служители, с които ще се забрани на служители, депутати и военни, както и на техните семейства да притежават имоти и банкови сметки в чужбина.

Който не се раздели с имота си, ще бъде глобен до 10 млн. рубли /300 хил. евро/ и може да бъде осъден на затвор, предвижда законопроектът.

До момента 100 руски държавни служители са обявили имущество в 26 държави. Анализът на имотните им декларациите сочи България като най-популярна дестинация за купуване на имот.

Една-трета от всички обявени имоти са в България. “България не се смята за елитен пазар, не можеш да я сравниш с Монако, Лондон или Ню Йорк. Тук се купува основно за почивка, практически няма проблеми чужденец да купи имот”, обяснява Георгий Качмазов от портала за имоти Tranio.ru.

По-заможните руснаци купуват имоти в Италия, където цените също са до 10 пъти по-ниски, отколкото в руската столица. Предпочитана дестинация за инвестиция в имот е и Испания и района на Коста дел Сол.

Някои от руските държавници приемат законопроекта, като отбелязват, че ще прехвърлят имотите си в чужбина на съпругите си. Други обаче са категорично против, изтъквайки, че готвените промени ще са в противоречие с конституцията.

Русия е на едно от водещите места в света по корупция на държавния апарат заедно със страни като Нигерия и Ангола. ( Кафене. нет)

Ако някой не е забелязал, да вметна: става дума за именно за чиновници, които практически грабят собствената си страна и изнасят в чужбина заграбеното, опита и манталитета си! И къде се чувстват най-добре? Върхушката на руската корупция инвестира у нас както никъде другаде. Защото са повече от добре дошли в страната, която приема окупацията и колонизираните си от СССР с благодарствен надпис в центъра на столицата.

Но този факт е само един от руските рекорди на българска земя. Защото 337 000 физически и юридически лица от Русия са собственици на недвижими имоти у нас, съобщи заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова, цитирана от руското издание „Юромаг” и в. „Труд”.
Внушителната сума създаде предпоставки за прогнози, които предвиждат след оттеглянето на британците в българския пазар да навлезе руско „цунами”.
Повече от 300 000 руснаци са придобили жилища в България само до юни 2010 г. Това означава, че за последните две години 37 000 души са станали собственици на имоти, повечето от които на Черноморието. Руснаците проявяват интерес и към ски курортите, твърди медията. ( „Труд”)

Вторият рекорд с бройката на руските имоти, особено впечатляващ ако бъде пресметнат на глава от населението на България, не е последен. България също е мястото, където е направена най-голямата еднократна руска имотна инвестиция в чужбина. При откриването на руския туристически комплекс в резервата „Камчия” на 9 септември 2009 г. , посетен по този повод лично от новия премиер Борисов, тогавашният кмет на Москва Лужков изпадна в умиление, че вложените в този имот 120 милиарда евро са най-голямата руска инвестиция в недвижимост зад граница.

Има и четвърти рекорд на тази изпепеляваща братска любов: преобразуването на земята в резервата „Камчия” с цел да бъде застроена от афериста Лужков, прогонен от президента Медведев от поста му в Москва само две седмици и половина след триумфа му на българския бряг, е най-голямата имотна далавера в историята на България. В нея участват солидарно българската местна, съдебна и изпълнителна власт в продължение на години без разлика от партийната окраска, но под знаменателната със своята партийна окраска от времето на Живков ръководна роля на Станка Шопова, бившата шефка на Комсомола. Кой, кого, колко и точно как е подкупвал по веригата е вероятно толкова голяма тайна, че няма сила в България, която да се вгледа в тази „най-голяма руската инвестиция в чужбина”.

В България са възможни протести срещу несъстояла се вандализация на гори, но за превземането на един цял резерват, в чиито гори покривите на руските постройки са съобразени „тактично” с върховете на оцелялата сред сечта горска маса, няма и помен от възмущение. Секирата е руска и това явно е достатъчно за преклонената ни главица!

Руските инвеститори са гъвкави и това се вижда не само по снишаването на покривите, за да не дразнят прекалено и отдалече. Още през 2003 година написах, че на плажа край Камчия, ограден откъм гората с бодлива тел, се готви плацдарм за руска колония, на която липсват само картечните гнезда срещу българските нарушители. Публикувах предупреждение в този смисъл и в. „24 часа” дори го помести с моя снимка, на която си вижда надписа на табела на пясъка край морето, според който този плаж е само за руски туристи. Е, махнаха го. Сега там пише простичко: „само за деца”. Гъвкаво са пропуснали да уточнят, че става дума само за руски деца, но всички българи знаят и се съобразяват, макар да няма (все още) специални заграждения.

През годините съм писал за това местенце какво ли не и чудодейно е следвала негласна реакция. Посочих например, че на продавачките в търговския обект край плажа са им сложили надпис на руски, че са продавачки, да не би руснаците да си помислят, че се продават. Махнаха им табелките от гърдите. Бях писал , че спират водата на душовете на плажа, когато там няма руснаци. Прекратиха и тази малка сегрегация. Не знам дали имам нещо общо, но попитах в своя статия, защо тъкмо там, както никъде другаде по българското(?) Черноморие непрекъснато обикалят патрулни полицейски коли и проверяват досадно документите на българските шофьори без никакви обяснения ( за извинения, че те обискират по бански по два пъти дневно- да не говорим). Тази година патрулките ги нямаше, остана само въоръжената полицейска охрана на руските детски групи, която спира всеки автомобил при появата на малките туристчета, сякаш мигащият светофар, пешеходната пътека и „полегналия” полицай на пътя не са достатъчни за нас, малоумниците…

Има обаче нещо, което не се променя: това е руският надпис „Вечная память” на паметника на подводничарите от български произход и със съветско гражданств. Епитафията на руски се появи именно откакто анклавът стана руски. Издигнат по времето на НРБ ,този паметник слави диверсантите, изпратени да взривяват мостове, влакове и т.н. в България със съветска подводница по времето, когато двете държави поддържат дипломатически отношения. Печалният край на диверсантите, заловени от тогавашните български власти, беше „увековечен” край устието на Камчия с комунистически, но български паметник по времето на НРБ. Сега той е порусначен, с което откровено се признава на кого всъщност служи съхраняването на паметта за това минало, което се употребява и днес за неговото продължение под други форми и с други средства. Иронията в аналогията с Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София е в това, че в столицата българи благодарят на СССР за своята окупация, а на камчийския бряг руснаци благодарят на българи, че са повече руснаци, отколкото българи.

После пак ми разправяйте, че паметниците ( и надписите им!) не бивало да се пипат, защото съхранявали паметта за историята! Разправяйте ги на онези, които строят върху подвижните пясъци на фалшифицираната ни история реалния свят на неоколониализма, пренасящ у нас нещо по-лошо от споменатите по-горе корупционни практики от мащаба на Ангола и Нигерия.

Share on Facebook

Потребителите на iPhone вече имат още един избор за мобилен браузър. Ето че Maxthon най-накрая направи своя дебют за iPhone. Считано от днес, новата версия на мобилния браузър е съвместимa с iPhone 3GS, 4 и 4S, както и с последните две поколения на iPod Touch. Притежателите на iPad имат възможност да го ползват от известно време. Браузърът Maxthon се предлага като десктоп клиент и за Windows, и Mac, както и в мобилни версии за устройствата с Android.

Както при iPad версията, така и при iPhone Maxthon има няколко функции, които липсват в мобилния Safari. Maxthon стартира с начална страница, изпълнена с икони на популярните уеб сайтове, като например Google, Facebook, Twitter и Amazon. Така лесно можете да стартирате сайт само с едно натискане. Можете да персонализирате началната страница чрез добавяне и премахване на уеб сайтове по собствен избор или като изберете сред тези от списък, предоставен от Maxthon.

Сърфирането в табове е друга новост. Можете лесно да отворите уеб страници в нови табове и след това бързо да превключвате между тях. Можете да създадете свой списък с предпочитания, за да съхранявате често използваните уеб сайтове. И след това можете да синхронизирате тези сайтове в облака, така че те са достъпни на всяко устройство, от което използвате браузъра Maxthon.

Друга удобна функция е режимът на читателя. Това ви позволява да отворите уеб страница в изчистен формат без реклами, точно като при Safari. При страниците, за които може да се активира този режим, се появява икона в долния край. Просто докоснете тази икона, за да превключите в режим на Reader.

Също така е включен специален мениджър за сваляне на файлове, който може да организира елементите, които сте свалили. Можете да включите на безопасен режим на браузъра, така че сърфирането ви в интернет да не се проследява. И можете да споделяте всяка уеб страница чрез електронна поща или мигновени съобщения.

Моето лично мнение е, че това е един превъзходен браузър, чудесна алтернатива на Safari на вашия iPhone.

Можете да изберете други версии на Maxthon тук:
Maxthon за Mac OSX (Beta)
Maxthon 3 за Windows
Maxthon Mobile за смартфони с Android
Maxthon Mobile for 10” таблети с Android

Снимка: Maxthon

Подобни статии:

1. Chrome браузърът вече и за iPhone и iPad
2. Речник за iPhone – безплатно мобилно приложение

С падането на локъп-а над акциите на Фейсбук миналата седмица няколко ключови венчърни инвеститори почнаха да се рзделят с дяловете си в компанията. На първо място това е Питър Тийл (Peter Thiel), който продаде по-голяма част от инвестициите си в компанията, разделяйки се с 20.1 млн. дяла на ...

От много отдавна живея със следното убеждение: ако има една способност, която комуникаторите трябва да владеят до съвършенство, тя е разказването на завладяващи истории. Дори и това да ви звучи повече като съвет за литературен кръжок, отколкото като маркетинг-съвет, знайте, че е важно – да разкажеш една добра история е основата на брандинга, контент мениджмънта, поведението в социалните медии и какво ли още не. Затова се зарадвах, когато намерих тази инфографика със съвети от най-добрите разказвачи – Pixar.

Никога не съм очаквала, че ще споделям маркетинг съвети от компания за анимационни филми, но когато ти трябва урок, отиваш при най-добрия учител – а това безспорно са хората, които успяват да задържат вниманието на малки деца за повече от час в киното (а междувременно успяват да продадат и немалко мърчандайз). Една дама от екипа на Pixar сподели в Twitter няколко парченца от рецептата за вълшебства на компанията, а добри хора решиха да направят инфографика.

От 22-та съвета, аз най-много си харесах тези седем и ето как те се могат да бъдат насочени към маркетинга:

• Контент мениджмънт съвет: трябва да се водите само и единствено от интересите на публиката, а не от вашите собствени – всичко, което създавате, е за тях;
• Съвет за вашата маркетингова стратегия: опростяването, фокусирането върху най-важното и елиминирането на излишните парчета ви дават свобода на действие и правят историята (на марката) по-стегната;
• Съвет за планиране: първо измислете края (целите си), преди да измислите средата (или какви активности да използвате);
• Съвет за генериране на идеи: чак след като разпишете идеята си, можете да я направите по-добра. Ако тя остане само в главата ви, винаги ще изглежда идеална, но никога няма да бъде реализирана;
• Основи на брандинга: отговорете си на въпроса защо историята ви е важна. Това ще помогне и на вашия екип да работи по-отдадено, и на аудиторията ви да се чувства свързана с марката.
• Съвет за създаване на концепции: няма идеални идеи, но има такива, на които не им е дошло времето. Ако нещо няма да работи добре сега, приберете го за по-късно;
• Съвет за изграждане на марка: набележете есенцията на бранд-историята. Ако можете да я разкажете по-най-простия начин, можете после да градите над нея.

Вижте и цялата инфографика:

Кой съвет тук ви е най-полезен?

Още по темата:

1. 10 съвета за комуникация с клиенти
2. Най-добрите маркетинг-истории
3. 10 съвета за вашия е-пресцентър

Barnes & Noble са една от най-големите вериги книжарници в Съединените щати и от няколко години насам предлагат на пазара собствен електронен четец, за който със сигурност сте чували - Nook. Досега устройството не можеше да се намери на международния пазар, но скоро и това ще стане. Първата държава ...

Голямата издателска група Macmillan ще разшири сериозно присъствието си в Китай, съобщава The Bookseller. Macmillan Publishers и 21st Century Publishing House Co. създадоха в милиардната страна Macmillan Century Consulting & Service Company - съвместно предприятие в областта на детското книгоиздаване.

Основна задача на новосформираната компания е представянето и промотирането на китайския пазар на авторски детски заглавия от издателските клонове на Macmillan по света. Macmillan Century ще бъде оглавена от Жан Куилин, президент на 21st Century Publishing House Co., и Шарлот Лиу, управляващ директор на Macmillan Group за Китай.

Според Лиу новото дружество ще има много добро позициониране на пазара. "Компанията ще може да се възползва от предимството да съчетае внимателно подбраните класически и най-продаваните заглавия на Macmillan с добре развитите дистрибуционни канали на 21st Century на китайския пазар на детски книги", пояснява тя.

Macmillan Century вече имат първоначална представа и за това как се приемат книгите им, след като първите заглавия са предоставени на читателски фокус-групи по-рано тази година.

Списъкът на издателството включва произведения на автори като Емили Гравет и Уилиам Стейг, а също и книги като превърналата се в съвременна класика за деца до 5 години Dear Zoo.

 

Хакер с ник r00tbeer (вероятно член на хакерската група r00tbeersec) е извършил атака над холандския технологичен гигант Philips и няколко сродни сайта на компанията. Една малка SQL база данни е била публикувана в известна социална мрежа съдържаща няколко хиляди записи. Сред записите се наблюдав...

Превозните средства разчитат все повече и повече на компютърни системи за целите на по-голямата ефективност, системи за безопасност и системи за предоставянето на различни информативни услуги и забавление. Голяма част от возилата днес стартират посредством електроника и бордовият компютър контро...

Продължавам с обиколката на Йонисйките острови с лодката на Димитър. Предишния път обиколихме  Лефкада, Меганиси, Каламос и Кастос, днес ще заминем за Итака, Кефалония и ще се върнем на Лефкада.   Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

част втора

Итака, Кефалония и Лефкада

На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода....

 

  Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова -

 

Наближавахме столицата –

  когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда –

λιμεναρχειο, и ни спря за проверка

Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и

градчето Вати

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Вати"][/caption] Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н.....

 

 

 

  И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив....

 

Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни...

 

 

 

След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико.....в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа.... наша родна мома....

 

Снимаща местните пияници....

 

След кръчмата –

 

  и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него  -

 

 

Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости.... Тръгнахме оттук -

 

и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител...

 

  Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –

 

за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към

Кефалония –

 

      Ами красив остров си е и това е положението ....

 

 

И градчето Сами,

сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –

 

Красива архитектура – местната църква :

 

 

    Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф....ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира

Порто Кацики –

 

  както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:

 

 

Спуснахме се пак до градчето Вати, повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря с бяло винце на плажа:

 

Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака... И така, на другия ден - багажеца в лодката и поехали на обратно към

остров Лефкада, отново към град Нидри,

защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри.... (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж...)

 

  И залива :

 

     

 

осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите.....

Отново в Нидри.

Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч... И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:

Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –

 

  Последната ни вечер в този регион.... На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!”  В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко... свърши... Последни моменти на острова:

 

 

  И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места....  

Разбирам подлъганите от патриотарската истерия "махат Ботев и Левски" (което отгоре на всичко се оказа невярно - никого не махат, само предлагат интерпретацията да се обогати), но аргументите на "патриотите" относно Апостола нямат нищо общо с историческата истина.

Апостолът не е "обесен от турците, защото се бори за българското освобождение", а е осъден и екзекутиран според модерен за времето си наказателен кодекс за криминално престъпление след надлежен справедлив процес. Делото на Левски (всъщност то не е само срещу него, а срещу група) е за ограбването на държавната хазна в прохода Арабаконак. Свидетели на обвинението са участници в организацията и изпълнението, най-известният от които е Димитър Общи. В показанията си Левски потвърждава основните факти на обвинението и изобщо не засяга национално-освободителната борба. Това е основната причина материалите по делото и досега да не са публикувани на български език.

Защото в тях няма никакъв образ на митологичния Левски, изграден по-късно, а един конкретен, разумен, прагматичен политик и боец, който иска да минимизира щетите, нанесени от авантюриста Димитър Общи и огъналите се от малодушие участници. Което поведение не само е достойно за уважение, но и показва за пореден път изключителната политическа зрялост на Левски - казвам "изключителна", защото я съпоставям с хъшлащината на гюргевските хъшове; с разбойничеството на "старите войводи" като Панайот Хитов; и с политическите интриги и комбинации на Раковски и Каравелов (в тяхната дейност има много повече вписване в конкретните сръбско-руски политико-военни интриги отколкото истинска, автентично българска кауза).

За съжаление, българската нация не беше дорасла за модерния европеец Левски. Човекът, който каза, че ако някой друг иска да ни освободи, трябва да му откажем. "Първо ние да си изтъчем кросното..." Човекът в чийто бележки, както и в спомените за който, няма да намерим дума за Русия, освен смътни, но ясни намеци, че не бива да й се уповаваме сляпо. Човекът, който единствен от революционните борци се опираше само на българския народ.

„Добавено лято“ е моето откритие за това лято.

Прекрасен, приятен за четене и непретенциозен – за разлика от голяма част от съвременните български автори, Евгени Черепов не се е опитал да набута всички възможни идеи в една книга и да напише Романът-на-хилядолетието-даващ-философски-отговор-на-всички-въпроси-за-Живота.

Не, той е написал една прекрасна книга, в чиито страници са запечатани спомени за лета, които са безкрайни по начин, по който биха могли да бъдат само онези лета, преди Животът да се стовари отгоре ти с всичката си проза, проблеми и глупости, изискващи винамние.

„Но за децата лятото беше ваканция. По-големите момчета скитаха по цял ден на колелата си, играеха на топчета в сенките на дърветата, крадяха нарове от предблоковите градини в съседни квартали. Вечер предприемаха експедиция до близките строежи и там разиграваха пазачите, докато успеят да отмъкнат по няколко пластмасови тръби – бяха много удобни за направата на мечове. Малките се появяваха към четири-пет следобед, „строяха бази” в дърветата, играеха на криеница. Бабите им заемаха пейките пред блоковете. Насред оживените разговори, някоя подвикваше контролно към внука си. Към шест започваха да се прибират първите родители. Следваше кратка инспекция за ожулени колене, бърза, но задължителна вечеря, и децата се втурваха отново в игри до стъмване.“

Романът започва с завръщането на главния герой Лъчезар в България. След десет години, прекарани в чужбина, той се прибира вкъщи... Aз лично очаквах някакви изпълнения в стил „Стъклен дом“, драма, разбити семейства и прочее. Нищо такова. Просто един човек, на когото му е писнало от драми, мизерии и всичко останало, се прибира у дома.

Това прибиране е не просто физическо – от чужбина в България, от летището до Стара Загора, то е повече вътрешно, емоционално. Сякаш фокусът на главния герой е бил изместен и чрез това пътуване, чрез постоянното завръщане в спомените си, той се опитва отново да го намести, да види света ясно, без мъглата на натрупания житейски опит да му задава рамки и схеми, към които да се придържа.

Обиколката из България също събужда чувството, че героят просто е посегнал и е спрял времето – осигурил си е една пауза, в която да преоткрие както наяве, така и в спомените си, какво го прави щастлив... И спокоен. Целият роман е... като мързелив неделен следобед, който всъщност изобщо не е неделен, а понеделнишки. Но понеже е лято, вече си загубил бройката на дните...

Краят е малко тъжен. Но краят на всяко лято, дори на добавеното, винаги е тъжен. Аз поне оставам със спомена за една страхотна книга. А това никак не е малко, нали?

P.S. Заради този трейлър си припомних колко обичам да пътувам с влак...

Повече от месец след кървавия атентат на бургаското летище резултат от разследването в България няма. Има поток от празнодумие, дезинформации, кухи политически закани и само един проблясък - този на Цветлин Йовчев, който призна, че има тежък проблем с националната сигурност.

Проблемът наистина е тежък и това си личи от спиращото дъха откровение на водещия прокурор Калина Чапкънова направено пред в. Труд на 29 юли:

"Израелските туристи, които оцеляха при терористичния акт в Бургас, ще бъдат разпитани пак, съобщи прокурор Калина Чапкънова. Причината: те дали показания в нощта след атентата, но разследващите си водили записки на ръка и сега част от тях не можела да се разчете." (в. Труд).

Както се казва в известния анекдот: "Чукча не читатель, чукча писатель..." Но не е никак смешно, че в ерата на високите технологии при такова важно разследване записките се водят на ръка с лекарски краснопис и не се използва диктофон.

Версията "Хизбула" все пак е най-правдоподобна

Буксуването на разследването и оскъдната информация водят до появата на най-различни версии, повече или по-малко правдоподобни. Най-силната от тях, поддържана от Израел на базата на разузнавателна информация е, че атентатът е организиран от иранските служби с помощта на Хизбула.

Биволъ обобщи аргументите за тази версия още на 31 юли, след като се консултира с европейски полицейски експерти.

Експлозивът

Използването на тротил е важен индикатор. Това е военен експлозив, който е стабилен и безопасен за манипулиране и пренасяне, ако не е свързан с детонатор. Използването на военен експлозив с дистанционен детонатор насочва към намесата на чужди служби, осигурили опитен специалист по взривове, който е изготвил устройството.

Логистиката

Трима души и две седмици подготовка, както и връзка с местната организирана престъпност за набавяне на тротила са минималната конфигурация, за да се подготви атентатът. Имало е изготвен анализ от иранските служби за израелските туристи в България и пропуските в сигурността при транспортирането им. Първоначално е имало оглед от агенти, легендирани като туристи, след което за самия атентат се е включил друг екип от трима души. Възможно е това да са хора на Хизбула, които действат чрез контактите си с ливанци в България. Часове след взрива останалите живи 2-ма агенти са напуснали страната.

"Камикадзе"

Набеденият за "камикадзе" член на екипа, осъществил взрива, е западняк, от Северна Европа, възможно от смесен брак или с иранско потекло. Вербуван е на базата на идентитарна криза с обещания да му бъде сменена самоличността и да стане офицер на службите в Иран след успешния атентат. Осигурена му е голяма сума пари. Взривен е дистанционно, което заличава следата към организаторите. Въпреки публикуването на фоторобот и снимки от главата, до този момент лицето не е разпознато от роднини и близки. Все още е рано да се твърди, че е пълен сирак, но ако това се окаже вярно ще подкрепи версията за участие на специална служба, подбрала и вербувала точно такъв човек с идеален профил за прекъсване на връзката към организаторите.

Няма мартиризация - няма "камикадзе"

До този момент отговорност за атентата не е поета. Извършителят остава напълно анонимен и не е обявен за мъченик (мартиризация). Такова нещо никога не се е случвало с атентатор-самоубиец, който съзнателно се взривява за някаква кауза. На фона на тази очевидност българските разследващи продължават упорито да твърдят, че имат доказателства за "камикадзе".

Единственото безспорно доказателство би било някакво послание - текст, гласов или видео запис, в който атентаторът-самоубиец или негови съмишленици твърдят, че ще бъде извършен терористичен акт. Ако съществува такова доказателство, то не се дава за екслузивно ползване на службите, а се разпространява до възможно най-голям брой хора чрез медиите и интернет. Ето защо версията за "камикадзето" и измислените доказателства за нея не са нищо повече от ченгеджийска мъгла спусната в медиите за прикриване на безпомощност.

Защо не Ал Каида?

Използването на военен експлозив (а не самоделка) и абсолютната липса на мартиризация (обявяване за мъченик) на "камикадзето" изключват напълно тази версия. Тя впрочем се тиражира в публичното пространство от бившия шеф на НРС Кирчо Киров, чието управление на службата е описано от американците като "катастрофално". През 2007 г. Адмирал Грегори Смит обвинява "Ал Кудс", че стоят зад бомбен атентат в Багдад, като целта е била да се хвърли отговорността върху "Ал Каида". Подобен почерк се наблюдава и при атентата в Бургас.

No Pasdaran!

"Пасдаран" е популярно име за агент на Иранската революционна гвардия. Нейното подразделение, опериращо в чужбина е известно като "Кудс Форс" или "Ал Кудс". Счита се, че мозъкът на операцията в Бургас е високопоставен пасдаран, чието елиминиране ще е приоритет за МОССАД, която готви ответен удар.

Къде е Специализираната прокуратура?

Напълно неразбираемо е защо следственото дело не се води от Специализираната прокуратура в София. От компетенцията на Специализирания съд и прокуратура са престъпленията по чл. 116 ал. 10 (убийство извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група ОПГ). Формално причината да не се намеси Специализираната прокуратура е, че няма данни за участие в пресъплението на повече от две лица. Според дефиницията за ОПГ, съучастниците трябва да са минимум трима. Но тази хипотеза предполага, че двама души са организирали целия атентат като са действали автономно, без логистика и информационна подкрепа, което е пълен абсурд. Абсурдът всъщност е проява на политическата воля да не се признава версията на израелците, американците и англичаните за организацията на атентата от иранските служби и "Хизбула".

{gallery}head{/gallery}

Facebook изпревари Yahoo като се превърна в най-популярният сайт в интернет за гледане на видео през изминалия месец, според доклад на ComScore.

Първоначално оценена на $1 млрд., сделката включва $300 млн. в кеш, плюс 23 млн. акции от Facebook, който в момента се търгуват за по-малко от половината от цената за първоначално предлагане.

„Аз чета“ е най-интересното българско място, на което можеш да попаднеш, ако обичаш книгите. Поне според мен. Там има рецензии, има препоръки, които умело и приятно ще те ориентират към следващата ти любима книга, има и много добри идеи, които си струва да стигнат до повече хора. Последната например е, че „Аз чета“ влиза в Instagram. По този повод се свързах с Алекс Кръстев, основателя на „Аз чета“ и един от създателите на „Книга за теб“.

Защо избрахте Instagram, а не някой друг инструмент за правене и споделяне на снимки?
Instagram е сред най-бързо развиващите се social apps, ако може да се класифицира по този начин, и тепърва ще набира сила. „Хипстърското“ приложение за споделяне на снимки с vintage-филтри всъщност е разпространено сред аудитория, която съвпада напълно с нашата. А и възможностите за интеграция с други социални медии правят обхвата още по-голям. 

Какво очаквате, че Instagram ще донесе на вас и вашите фенове?
Основната цел на приложението е да заздрави общността, която имаме около „Аз чета“, а ако успее да я разшири, би било чудесно. За нас обаче най-важното е да показваме четящите хора – от доста време имахме подобна идея, но си признавам, че се престрашихме да я реализираме едва след като Instagram пуснаха приложение за Android. Сега ще снимаме хора, които четат, абсолютно навсякъде – в паркове, на спирките, в автобуса, на пейки. С разрещение, разбира се, като срещу това ще им даваме талонче за отстъпка за нашата книжарница „Книга за теб“.

Смятате ли да споделяте снимките и още някъде? Във Facebook например?
На практика вече го правим – повечето се показват автоматично в Twitter и Foursquare, като правим и „фото карта“ с местата, на които сме заснели съответните кадри. Снимките вече са достъпни и в таб на фейсбук-страницата на Аз чета, като за целта сме ползвали приложението Instagram Feed на Statigram.

Вече имате 36 последователи там. Колко очаквате да привлечете?
Честно казано, нямам никаква идея, но 400-500 ми се струват достатъчно добра бройка. Интеграцията с Facebook и Twitter вероятно ще направи процеса по-бърз.
Хубавото е, че в Instagram лесно можеш да преминеш и към международни последователи, а там чрез вирусно разпространение на някой добър кадър… всичко става непредвидимо.

 

Ако сте снимали някого, докато е четял книга, не се колебайте да изпратите снимката на editors@azcheta.com. Не пропускайте да отбележите къде точно е направена тя – така ще ги улесните да я поставят на точното място. А как да последвате „Аз чета“ в Instagram? Лесно – отворете таба „Explore“ в приложението и в лентата горе напишете „azcheta“. Успех на Алекс и целия екип зад „Аз чета“ в тази чудесна идея!

Снимката горе е на част от моята малка библиотека вкъщи. 

Подобни статии:

1. Instagram вече с над 50 милиона потребители
2. Instagram за Android вече също има Tilt-Shift ефект

След като се подслони в Посолството на Еквадор в Лондон, ето, че Джулиан Асандж получи още едно братско рамо

Всички харесват хубавите и забавни снимки. Именно те приковават вниманието на посетителите на вашата страница във Facebook, а и точно в тази социална мрежа всички ние обичаме да споделяме снимки. Случвало ли ви се е разглеждате интересен сайт, да харесате снимка и да искате да я споделите във Facebook с приятелите си? На мен ми се случва често и споделям такива снимки, които се харесват и водят до забавни дискусии. Все пак нали за това е Facebook, за да се забавляваме!

Когато харесам снимка на даден сайт, за да я кача във Facebook, първо я свалям на диска на компютъра си. След това влизам в профила си във Facebook и качвам самата снимка, като добавям и коментар. Но ето и един по-лесен начин за споделяне на снимки, които сте харесали, без да се налага първо да ги сваляте на компютъра.

1. На отворената интернет страница отивате с мишката над снимката и копирате URL адреса:

2. Отивате във Facebook и, както обикновено при споделяне на снимки, кликвате върху „Add Photo/Video“, след което „Upload Photo/Video“:

3. Избирате да качите файла от “Choose File“ и в полето „File Name“ поставяте URL адреса на снимката, който вече сте копирали.

4. Натискате „Open“ и сте готови, само трябва да добавите интересен текст към снимката.

Лесно е, нали? Ако знаете други интересни и полезни хитринки, ще се радвам да ги споделите с нас!

Подобни статии:

1. Facebook обяви по-бързо и лесно качване и споделяне на снимки в реално време
2. Манията за споделяне на снимки в мрежата расте

Много е вероятно iPhone 5, или както изберат да го нарекат Apple, да стане най-големият хит на компанията. Според анализатора Крейг Бергер от FBR Capital Markets е възможно да бъдат продадени 250 милиона от него. Този ръст на продажби може да доведе до повишаване стойността на акциите на ябълковата компания с $50 и ще донесе приходи от около $45 милиарда. Пак според същия анализатор, цитиран в All Things Digital, това би довело до една от най-големите възможности за печалба от един продукт в историята на Apple. Трябва да напомня, че за момента информацията, която имаме за новия iPhone, се базира само на слухове. По всяка вероятност през септември ще разберем колко от тях са били правдоподобни.

Ако наистина Apple успеят да продадат 250 милиона iPhone 5, това ще е наистина рекорд за компанията. През месец юни тази година на WDC конференцията беше съобщено, че Apple са продали 365 милиона iOS устройства към края на месец март. Изниква логичният въпрос на какво ще разчитат Apple, за да достигнат този ръст в продажбите?

Пак според анализатора от FBR Capital Markets това е възможно поради очакваните подобрения на телефона, по-големия екран, по-добрия процесор и дори NFC технологията, която всички очакваме с интерес в устройствата на Apple. Освен това очакванията са, че Apple ще постигнат споразумение с China Mobile за пускането на новия iPhone на китайския пазар в началото на следващата година, което ще допринесе значително за ръста. Още през месец май от Bloomberg съобщиха, че Apple наистина водят такива разговори с ръководството на China Mobile. 

Ето какво казва Бергер във връзка с възможността за постигане на договореност между Apple и China Mobile за съвместно предлагане на iPhone 5 на китайския пазар:

Ако China Mobile пуснат в продажба iPhone в началото на 2013 г., ние предвиждаме, че Apple ще могат да продадат 13 милиона устройства (на клиентите на China Mobile) през първата половина на 2013 г.

China Mobile е най-големият мобилен оператор в Китай и има над 688 милиона потребители. Наистина само малка част от тях ползват смартфони. Потенциалът действително е там, ако все пак Apple постигнат договореност с китайския мобилен оператор. Все пак важно е да се отбележи, че всичко това са най-вече слухове, свързани с предстоящото пускане на нов смартфон от Apple. Както преди всяко друго пускане на нов продукт, така и сега медийната среда се нажежава с предвиждания и прогнози. Ще видим, нека да го пуснат първо. През септември!

Снимка: LJR.MIKE

Подобни статии:

1. Apple плати $60 милиона за името „iPad“ в Китай
2. Apple отварят Bluetooth на своя iPhone