Уникално за България предаване осъществиха "Гневни Млади Хора", "Отворен парламент" и OffNews.bg. За първи път пред камерата на "Гневни"-те застанаха журналисти от различни медии, които провеждат собствени разследвания по една и съща тема - нестихващите и придобиващи значителни размери скандали с обществените поръчки в Министерство на земеделието и храните. Антоанета Цонева от "Отворен парламент" и "Гневни Млади Хора", Мариана Конова от агенция БГНЕС, Таня Петрова от в. "Сега" и Владимир Йончев - главен редактор на OffNews.bg представиха цялостната картина и всички налични данни по грандиозния скандал със спечелена от бившата ПР-ка на БАБХ обществена поръчка за изработка на Facebook и Twitter профили. Интересът към предаването беше огромен, като се включиха много зрители. Те, със своите имена, коментираха и подсказаха още нередности, с които са се сблъсквали, което ще бъде добра основа за нови разследвания. Предлагаме ви пълне видео запис от двучасовото пилотно предаване

Един от най-големите сайтове за съхранение на информация - Filesonic - вероятно прекъсна съществуването си. Още в началото на годината, когато бе затворен Megaupload, много от водещите сайтове предлагащи съхраняване на информация промениха бизнес модела си, за да избегнат съдбата на Megauplo...

Пореден удар на Anonymous Bulgaria. Те обещаха, че ще "счупят" сайта на община Сандански и към 20 часа тази вечер (31 август) си изпълниха обещанието. С това тайнствената група прибавя пореден "скалп" в своята колекция. Към 20:40 часа страницата възстанови нормалното си функциониране. За около 4...

Сайтове на електронния гигант Philips бяха хакнати за втори път този месец и за трети път тази година. В резултат на пробива, в публичното пространство изтекоха потребителски имена и криптиран...

Пет години след създаването на своето подразделение Google TV Ads, занимаващо се с обслужване, продажба и медийно планиране на телевизионна реклама, днес интернет компанията Google обяви официално за неговото закриване. Гигантът стори това чрез публикуване на съответния запис в блога на компанията. ...

Един изтощителен маршрут от село Габарево, през масива Триглав, до връх Голям Кадемлия.

Не бих тръгнал да изкачвам втория по височина връх в Стара Планина - Голям Кадемлия (2776 м), ако не беше тази причудлива военна база, разположена отгоре му. Любопитството ме измъчваше още от хижа Тъжа. Опитах се да го покоря безуспешно през зимата от хижа Мазалат. Този път избрах най-дългия маршрут - от село Габарево, през хижа Соколна и високия над 2000 метра масив Триглав.

Оставих колата в края на черния път и поех към хижа Соколна. За три километра денивелацията е 700 метра. Хижата беше заключена, а бях привършил първата бутилка с вода. Предвидливо си носих две, но разбрах, че няма да ми стигнат. В средата на пътя би трябвало да има извор, там щях да реша дали да продължа.

И така, поех през живописния резерват Соколна, в изпепеляващата обедна жега.

Върховете се редяха един след друг и ставаха все по-високи. Вървях по зимната маркировка, след дълго изкачване следваше продължително спускане. В седловината, където започва масива Триглав установих, че съм наближил изворчето. Доста се въртях, докато открия една малка дупка, откъдето съвсем оскъдно извира ледена вода. Наложи се да разкопавам, за да напъхам някак гърлото на бутилката.

Запасен с животворната течност, нямаше връщане назад. Очакваше ме най-неатрактивния и изтощителен маршрут в Стара Планина. След стръмно подсичане излязох на връх Мазалат, откъдето за пръв път се откри гледка към Голям Кадемлия. Още четири километра и бях там, при странната военна база.

Вятърът се усилваше, захладня. Когато отворих вратата на заслона бях леко объркан. Очаквах да видя нарове за спане, но всичко което имаше вътре бе една голяма маса и три пейки. Толкова бях грохнал след осем часа вървене, че това ми беше напълно достатъчно.

Въпреки неудобната за спане маса, трудно станах преди изгрев.

С периферното зрение улових движение. Бяха диви кози и вероятно заслепени от изгряващото слънце не ме бяха забелязали. Когато започнах да се движа към тях, моментално запрашиха нанякъде.

Връх Марагидик и хижа Тъжа под него.

Ботев, само със сто метра по-висок, почервеня.

По обратния път предвидливо заобиколих останалите два върха на Триглав, долях си вода на изворчето, подсякох двете опасни подсичания, поговорих с младия хижар на Соколна и само за четири часа, с омекнали от вървене крака, бях на изходна позиция.

Снимки ден 1 Снимки ден 2

GPS маршрут на прехода

Тазгодишната австралийска кампания за стимулиране на четенето Get reading! ("Започни да четеш") стартира официално на 26 август и ще продължи до края на септември за щастие на всички любители на книгите на острова-континент.

През 2012 година изготвеният в рамките на кампанията списък с „50 книги, които не можете да оставите” за пръв път включва само австралийски автори, съобщава електронното издание Bookseller+Publisher. В него присъстват 25 художествени произведения за възрастни, 16 заглавия за юноши и 9 нехудожествени книги, а 47 от всички книги са достъпни и в електронен формат.

За първи път тази година кампанията Get reading! няма да организира и инициатива с раздаване на безплатна книга при всяка покупка на книга от списъка, каквато е практиката от миналата година. Вместо това акцент ще бъдат срещите с 14 автори, които в рамките на една година ще участват в различни събития из цялата страна, с цел да промотират четенето и книгите. Една от големите онлайн книжарници в Австралия - Booktopia, обаче ще продължи да раздава безплатни бройки с поръчката на всяка книга за собствена сметка.

Организаторите на Get reading! съобщават, че тази година в кампанията ще се включат над 1000 библиотеки, традиционни и онлайн книжарници. По време на самата кампания ще се организират разнообразни събития и промоции на книги, срещи с автори, състезания и даряване на книги.

Get reading!, наследник на Books Alive от 2010г., е най-голямата австралийска кампания за стимулиране на четенето с национален обхват. Целта на кампанията е да насърчи повече австралийци да открият или преоткрият удоволствието от четенето на книги. В рамките на кампанията се разпространява безплатно специален каталог с 50 заглавия, които "няма как да оставиш", които са отбелязани със специален стикер. Самият процес на селекцията включва няколко етапа като в него участват голяма част от всички засегнати лица и организации, имащи отношение към книгите и четенето в страната. В това число влизат издателстватва, литературни агенции, библиотеки, разпространители и книжарници, литературни агенти и автори, неправителствени организации, литературни критици и любители на книгите, които селектират 250 заглавия. Финалният избор на 50те заглавия, които влизат в каталога, се прави от трите браншови асоциации - на издателите, книжарите и авторите в Австралия.

Кампанията е разработена от Australia Council for the Arts по инициатива на австралийското правителство. Всяка година правителството инвестира 2 милиона австралийски долара в нея, а финансирането е подсигурено до края на 2014 г.

Телевизионните реклами на кампанията, които включват известни австралийски автори може да видите тук.

Всички книги от кампанията тази година може да видите на сайта на Get Reading!

А тук може да видите и промоционалния анимационен клип на кампанията:

Благодарение на USPTO (Управлението по патенти и търговски марки на САЩ) стана известно за заявка за патент, подадена от компанията Amazon, в която се описва мултиекранно електронно устройство, чиято основна особеност е наличието на два или повече екрана от различен тип. Според документа, от една...

Бойко строи метро в София и го открива лично, обаче реч държи баш началникът от Брюксел- зер, от там идат парите за бойковото строителство (не за партийното- те от другаде се събират). Епохално! Как да не му целунеш ръка медийно, че и наистина.

И защо не, самият Бойко даде пример като целуна на руския патриарх Кирил ръчицата с оня луксозен часовник, за който го изобличиха едни наблюдателни руски бунтари в интернет. После на слугите му им се наложи първом да подправят сайта на руската православна църква, триейки луксозната дрънкулка от китката на дяда им Кирил, а после, изловени в лъжа (пустият часовник за хиляди евро се виждаше все пак на снимката в отражението на стъклото), трябваше да си признаят с половин уста греха.

Събитието е толкова велико, че си заслужава адаптацията към българската класика. Например по „Дядо Йоцо гледа” ( всички лица и събития са измислени от Вазов, аз не съм измислил нищо- само актуализирах малко имената):

По Иван Вазов:
„ Разнесе се слух, че ще прокарват железен път под София: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Бойка и разтресе като с чук душевната му летаргия. Събуди се в дълбочините на паметта му един заспал отколешен спомен: той бе слушал в младини от един мадридски чорбаджия, чорбаджи Мони, как паши и големци и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине под земята; че милиони и милиони да се похарчат – нахалост е. . .
– Как? Българска железница? . . .
Той не искаше да повярва. Железница?. . .
– Една голяма царщина не се нае, та ние ли?
Но слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображението на Бойко; той даде работа на ума му – по всичко друго останал в състояние на детска незлобивост.
Но обадиха му един ден, че се захваща направата на железницата… Селяните се наемаха за работници и слазяха долу…
Удиви се Бойко.
– Види се, намериха се някъде още по-учудени инженери – свят голям . . . Френци ли са пак?
Казаха му, че са българи.
Смая се Бойко.
– Как, наши? Български инженери! Дето паши и учени френци казваха, че не може! Та сме имали по-учени хора ние?. . . Ами милионите у хилядите милиони дето казваше чорбаджи Мони? . . .
– И милионите си имаме. . . Който си има брада, има си и гребен! . . .
Изпълни се душата на дяда Бойка с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!
Сега “българското” му се предствави нещо велико, могъществено, необятно. . . Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие. Досега символите на “българското” се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!
Де сега Мони чорбаджи, да видим какво ще каже?
Когато чу първите пукоти на канарите, които се строполяваха долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.”

Просълзяваме се и ние- метро е това, с втори лъч, българско, с европейски пари! Еххх, да беше жив Вазов да го опише…

Share on Facebook

Image: UPC advert “F.I.T Jetzt gratis einsteigen!”
by Creative Society.
Това, което виждате на картинката е реклама на един от най-големите австрийски кабелни оператори – UPC.

Причината да я сложа тук, както и да напиша този пост е обстоятелството, че

UPC са ответник

по едно оформящо се като ключово ново дело.

Досега то се водеше в Австрия и достигна Върховния Съд (OGH) на алпийската република, който от своя страна с определение отправи преюдициално запитване (заведено под номер C-314/12) до Съда на Европейския Съюз (СЕС).

Ищци по делото

на теория са маргинални филмови продуценти, а истинският двигател всъщност е австрийско юридическо лице с нестопанска цел, носещо претенциозното име Vereien fuer Antipiraterie (VAP) или Сдружение за борба с пиратството на български.

Делото в Австрия е само брънка във веригата от процеси срещу стрийминг портала kino.to, които доведоха до ефективни наказания лишаване от свобода и много високи, буквално екземплярни, глоби.

Зададените на СЕС въпроси

на практика могат да се сведат до

могат ли носителите на (авторски и сродни) права да изискват от доставчиците на интернет свързаност (access providers) да блокират достъпа на своите клиенти до определени уеб сайтове, които предлагат достъп до филмови произведения под формата на стрийминг без разрешението на прежденазованите носители на права?

Разковничето на казуса ще се окаже член 8, алинея 3 от директива 2001/29, който предвижда, че

Държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

В тази връзка австрийският OGH желае да изясни

дали някой от аксес провайдърите носи отговорност

и ако да – кой точно: онзи, чрез когото kino.to се свързват със световната мрежа или онзи, с чиято помощ потребителите на kino.to гледат стриймваното на сайта им съдържание.

Част от така зададените въпроси вече намериха своя отговор в сагата SABAM (повече тук и тук), но основната разлика със сегашния казус е, че там ставаше въпрос за хостинг провайдъри, сиреч за съхраняване на съдържание, докато в настоящия случай говорим за чистата интернет свързаност.

Надеждата

на пишещия тези редове блогър се изразява в това, че СЕС за пореден път ще вземе трезво решение, с което да даде повече яснота как да се тълкува една от централните по отношение на авторскоправната закрила евродирективи.

Същевременно, авторът на този материал очаква решението да охлади мераците на правоносителите, както и да подкрепи позицията на доставчиците на интернет ведно с онази на техните потребителите.

Related posts:

1. Мрежовата неутралност отново пред проблеми

Най-добрите хора, най-добре подготвените и квалифицираните напускат България. Експерти пресметнаха, че България е загубила 40 млрд.лева от напускащи страната хора, каза пред Нова ТВ синдикалният лидер Константин Тренчев. Това са пари, отишли за образованието на емигрантите. В момента има дефицит на кадри в много професии. Ако решим да готвим нови специалисти, откъде ще вземем тези пари? Да не говорим за демографската ситуация, която е страшна, ако я погледнеш отвътре. И въпреки това в момента имаме заетост от около 60%. Не вярвам на статистиката за безработицата, тя е много по-висока от официална, ...

Тони Филипов, д-р«Пънкарят Ботев учи тийновете да четат», съобщава «Новинар». Актьорите от Добричкия театър подели инициатива “Яко е да слушаш български произведения” – “Яко е да слушаш Ботев”, “Яко е да слушаш Йовков”, „Яко е да слушаш Гео Милев”… В рамките на тази инициатива артистите избарали поемата „Септември” като хип-хоп, „По жицата” на Йовков като реге (бг), „В механата” на Ботев пък било издържано в пънк-рок аранжимент. Целта била да се стимулират тийновете да четат повече, представяйки им по модерен начин класическите произведения.

От кога разправяме, че няма да стане с вехтите подходи?! От 2002 г. се опитваме да обърнем внимание на отговорните фактори и артистичните среди. Текстът по-долу е кавър, съставен е от различни предложения, които сме давали през годините и които останаха нечути. Въпреки, че световният опит показваше, че това е пътят. През 2008 г. английският писател Мартин Бауам преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета. Ъпдейтваната версия на „Хамлет” гласеше: „К’во стаа в тъпата Дания?” А датският принц говореше като същи винкел: „Шъ мъ бъде, или нема а мъ бъде, копелуе?”

Пък в Китай направиха мюзикъл по “Капиталът” на Маркс. А Нашите комунисти ги е страх да си признаят дори, че са го чели…

Училището трябва да слезе при живота. Нашите литератори и историци трябва да осъвременят образите на Левски, Бенковски, Стамболов, поезията на Ботев, прозата на Дедо Вазов… Ако трябва в чалга ритъм да ги обърнем, ако трябва Азис ще пее «Майце си», Мишо Шамара, не по-добре Криско, ще рапира «Септември», Щурците ли, ФСБ ли, да се разберат, да направят една рок опера от «Под присъствието»…

Да вземем един Левски. Крайно време е да намерим начин да го обясним тоя човек на младото поколение. И не чрез глупавото му тефтерче, щото поколение, което е било свидетел на откриването на тефтерчето на Вальо Топлото (това е писано през 2007 г.), няма да разбере мисленето в грошове на Левски. (Да не говорим какво ще стане, ако се открие тефтерчето на Бойко Борисов!) По-скоро трябва да се стъпи на някои малко известни факти от живота му. През 2002 г.  в Силистра издадоха юбилеен вестник “Апостолът” по повод 165-годишнината от рождението му. И там пише, че Левски бил учил за гримьор. Коя девойка или младеж няма да разбере, ако й обясниш, че Васил Иванов Кунчев е бил цар на макиажа и първият коафьор по нашите земи?

Или пък Ботев? Вола, на баба ти Илийца кола… Глупости на търкалета. Един нов прочит на историята изисква поетът да бъде представен като например Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото… Тука трябва малко да се помисли, щото КЗД вероятно ще възрази на «Империята на злото». Не пречи да си кажем и просто факнал мамата на османското присъствие….

А Вазов, нашият Шекспир? Той най-често тормози децата. На редовната сесия през май зрелостниците писаха по темата “От здравия разум до поетическото безумие в романа “Под присъствието”. И верно се получават поетически, пък и прозаически безумия: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”

За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок… „По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”

Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…

Никъде в описанието на тлаката нема дума за  R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…

Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! 10x!* Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма… Не сме XIX в., ей!

А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”

„Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? (Веднага на солариум!) Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”

Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при Черната Златка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!

Нещо трябва да се направи. Щото в момента имаме два варианта: да оставим младите да се възпитават от Златките, или от учЕните от Софийски университет. Лично ние не се наемаме да кажем кое ще е по-пагубно. Спомняте ли си министъра на просвещението Владимир Атанасов? Не знам дали още преподава в СУ-то, щото нещо чух, че го напъдили, но беше доцент и дълги години е индоктринирал невинните дечица. Не, в никакъв случай не пресилвам. Ето един пример от негово произведение: “ В “Септември” Гео Милев поставя в диалогични отношения собствения творчески опит и читателско съзнание, което вече е постигнало себе си в семантиката на неговите текстове, които в по-широк смисъл биха могли да се разглеждат като самообясняващи се текстови общности… Гео Милев има своя интерпретанта, чрез която бива динамизиран собственият текстостроителен опит.”

И в сблъсъка си с този дискурс нашият старателен матурант осъзнава всичките си шансове да остане интелектуален мутант и без да иска размахва ръце и започва да повтаря след Криско:

Бременно момиче, как ухаеш на аборт!
Говориме за вечния студенски живот.
Гордея се с черния ми дроб.
Откакто си се родил,

все Бай Ганьо си бил – пълен дебил…
Наскоро попаднах на един текст на Йордан Попов – „Трябва ли й дискурс на Рада?” Май ви споменах накратко. Там той разказва за три млади и интелигентни момичета, които не са чели „Под присъствието”. На въпроса му: „Защо?”, те отговорили: „Валери Стефанов”. Професор, преподавател в СУ, автор на множество учебници, еталон за оценка на кандидатстудентските работи.

Цитираните откъси от колегата Йордан Попов така ни заинтересуваха, че си поръчахме книгата на професора „Творбата – безкраен диалог”, чак от Пловдив ни я доставиха, и напълно разбрахме как академичната наука може да те набута в прегръдката на Азис и Златките. И пак изобщо не преувеличаваме.

Пример: „Бяла черква, „един невъстанал град”… ще се мъчи да докаже своята „невъзстаналост”, да я превърне в предимство чрез редица ефектни пославия (тая дума не я знам, но и речниците не я знаят – Т.Ф.) към развилнелия се субект на властта – предателства, затворени врати и пр. Те трябва да легитимират верността към субординационната структурираност на социума  и да докажат окончателното загърбване на екстазната лудост…”

Да, наистина, това е откъснато от контекста. Но от това контекстът само печели. Честно!

И понеже вчера на поправителната матура дали пак Дедо Вазов – „Слепота и прозрение в произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. На тази тема проф. Стефанов също е посветил едно от есетата си: „Еросът на институциите (Дадо Йоцо вижда).

„Втората Йоцова среща до голяма степен носи посланията на първата – дошлият в отпуск войник бързо бива превърнат в любовен партньор: „Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.» Ако преди обект на любовните ласки бяха еполетите, сега е ласкана сабята – най-важната част от институционалното «тяло». В смисловата тъкан на творбата образът на сабята присъства като върховен израз на потентността, тя е «онова, което сече» и сегментира социалното поле. Сабята е знакът на крояческата мощ на Държавата-шивач».

……

……

……

Колкото пъти прочета този пасаж, все се разстройвам… Знам, че няма основания, но като стигна до превръщането на войника в любовен партньор и без да искам мисълта ми скача на подвързвача на партитури Самбане от романа на големият френски класик Луи Фердинанд Селин. Между другото, той щеше да е още по-голям, ако в края на живота си не беше се заял грозно с евреите… „Колкото до Самбане, той най-неочаквано не издържа на открай време мъчещото го желание да содомизира някой войник. Една злополучна вечер се осмели да го задоволи и това му нанесе непоправима вреда в очите на някои патриоти…”

Както виждате, абсолютно ми е необоснована асоциацията, без всякаква връзка, но асоциациите идват без да питат…

С последното изречение за „Държавата-шивач” професорът ни подготвя за третата и най-важна среща на Дядо Йоцо – с влака: „Социално разкроима „дреха” е станала цялата българска земя, или, по-точно – земята е метафоричното сукно, от което се шие „униформата” на „българското”. Влакът е иглата на Държавата-шивач, денонощно наведена над земята-сукно. Планината се разрязва, сече, за да се съчлени, у-члени изразимостта на държавата. Тъкмо в този непрекъснато актуализиран от влака-игла „бод” по снагата на планината „Българското” намира трайната си и тотална проявимост. Режещата ръка и сновящата игла произвеждат обществени отношения, утвърждават статуарната подредба на социалното пространство….”

И по нататък се обяснява как, ако сабята показва силата и твърдостта, то влакът е еманацията на твърдото проникване и обладаване на планинските недра…

Нека спрем до тук. Лично ние се чувстваме изтощен.

За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.

Ако трябва да съм честен, а, както знаете, ние се стараем да бъдем, такива учЕни има и по другите факултети. Мога да ви дам пример със социолози и политолози, но те са ми приятели и ще се въздържа….

……..

* 10х! – тенкс, демек, мерси.

Алкохолик отива на преглед при психиатър, за да установи каква е степента му на зависимост. Докторът го предупреждава, че ще му казва букви, а пациентът трябва да казва с какво ги асоциира. "А" - Абсолют. "Б" - бира. "В" - водка. "Г" - гроздова. "Д" - домашна гроздова. .."К" - каса бира... - Да се върнем на "Е"! "Е" - Евентуално още една каса с бира... Усмихни се, България! Лятото е сезонът, когато учените се надпреварват да ни изненадват с открития. Умните глави от Кънектикът откриха извора на вечната младост за силния пол. Според последните изследвания клетките стареят значително по-бавно, ако мъжете консумират всекидневно по 100 грама грозде. Сега трябва да определим в какъв вид да са тези 100 грама. Течни или на зърна. Защото не са малко изследванията, които показват, че и алкохолът в умерени дози също е полезен за здравето. Още повече че гроздето, което силният пол трябва да консумира, предпазвало от метаболитен синдром, което, казано просто, си е склонност към...

Специализирани болници за лечение на психично болни вероятно много скоро ще заработят по т. нар. италиански модел – пациентите ще бъдат пускани свободно да се разхождат по улиците, понеже леглата в лечебните заведения са кът... Неправителствените организации веднага ще скочат да защитават правата на болните и да обясняват как в такива случаи те не трябва да бъдат изолирани от обществото. Дотук добре, но косите на психиатрите вече се изправят от това, че болните могат да бъдат заплаха не само за себе си, но и за околните. С особена сила това важи за онези от тях, които нямат близки и роднини, които да полагат грижи за тях. И тук нормите започват да се размиват. Хоспитализираните с психични диагнози са 2000. Любопитното е това, че през 2010 г. техният брой е бил 5 пъти повече – 10 000 души. Нима това означава, че всички останали пациенти са излекувани? Официален регистър на психично болните с опасни прояви на агресия няма, въпреки че за него се говори от години. Междувременно...

Тази перифраза на изпълняваната от Васко Кеца песен „Със сто килиметра в час аз летя” ми идва на ума, чувайки за последното дебилно извержение, т.е. предложение на чутовната чиновническо-бюрократична мисъл на управляващите. А може би са трогателно загрижени за презрения роден пешеходец, изтормозен от нафуканите владетели на пътното, че и тротоарно платно? Не, че горкият не заслужава специално внимание, както прозряха още преди десетилетия безсмъртните Илф и Петров.

Публикуваме тук получено по редакционния ни мейл Отворено писмо на управителя на Хайделберг Майнинг Гезелшафт ЕООД до управителя на Горубсо-Мадан АД.

Дали днес българинът живее по-добре, отколкото преди 40 години? Мнозина биха отговорили отрицателно. И биха сгрешили. Сравнението показва, че днес е много по-добре, отколкото в годините на соца. Няма да ям храна, която и кучето ми не яде, заяви преди две години земеделският министър Мирослав Найденов. И каза „не“ на кренвиршите от соя и хляба от фураж. Последваха проверки и промени в нормативите. И така вече втора година българинът се надява, че яде кюфтета и кебапчета по стандарт „Стара планина”. Но дали наистина българският стандарт върви нагоре? Да, категорични са икономистите - въпреки кризата. Следователно твърдението, че по времето на соца българинът се е хранел по-добре, се оказва чисто и просто мит. И наистина: данните сочат, че за 40 години кашкавалът и пъстървата са успели да изгонят шилешкото и попарата от българската трапеза. По "онова време" Ако попитате средния българин за качеството на сиренето, което яде, твърде вероятно е да чуете оплаквания от типа на...

Макс Мозли e бивш шеф на Международната федерация по автомобилизъм (FIA), известен в последно време с интереса на медиите към начина,  по който се забавлява, и войните на Мозли срещу тях.

Мозли спечели дело в Обединеното кралство (лична неприкосновеност)  и загуби   в Страсбург (право на предварително одобряване на публикации).

Сега Мозли съди Google  във Франция, Германия и другаде за цифровите следи:

Всеки опит на Мозли да съди търсачка генерира нови страници, с които той трябва да се бори, а пък и Google  има стандартен отговор – кажи ми адреса и ще прекратя достъпа.

B днешния Spiegel  се обсъжда евентуалната защита на Google.

Макс Мозли e бивш шеф на Формула 1, известен в последно време с интереса на медиите към начина,  по който се забавлява, и войните на Мозли срещу тях.

Мозли спечели дело в Обединеното кралство (лична неприкосновеност)  и загуби   в Страсбург (право на предварително одобряване на публикации).

Сега Мозли съди Google  във Франция, Германия и другаде за цифровите следи:

Всеки опит на Мозли да съди търсачка генерира нови страници, с които той трябва да се бори, а пък и Google  има стандартен отговор – кажи ми адреса и ще прекратя достъпа.

B днешния Spiegel  се обсъжда евентуалната защита на Google.

Пълен, пълен и безпрецедентен успех за цялата ни нация, почитаеми, постигнахме и отново нямаме думи да благодарим на обичното ни правителство за миговете на радост и гордост, които ни осигурява. Сдобихме се, почитаеми, с втора линия на софийското метро, лично открита от председателя на ЕК господин Барозу. По-голям цивилизационен успех не сме имали, почитаеми, от времето на приемането на християнството. Освен замечателната материална придобивка, която виждаме за пръв път, това, което се случва, е признание за работата на нашите власти и за подкрепата, която получават от Европейската комисия. Сега всички долни завистници и злонамерени организации, които всекидневно се опитват да ни манипулират, че българското правителство не се ползва с подкрепата на Европа, трябва да се засрамят дълбоко, да се извинят и да млъкнат. То не се спяха да злорадстват, заради Шенген или пък за критичния доклад по правосъдието и вътрешния ред. Да, може и да има някои дребни забележки, обаче като се...

Днес има култово” намаление” в един от сайтовете за колективно пазаруване.

всеки сам си решава…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Associated Press съобщи, че японският съд е отхвърлил обвинението на Apple Inc., че Samsung са нарушили техен патент. Това е поредното от многото дела, които американската компания води срещу Samsung по света. Делото в японския съд засягаше само синхронизиращата технология, която позволява н...

Казанова под режисурата на Диана Добрева, Кристиан дьо Новилет от „Сирано дьо Бержерак“ при Теди Москов или Хлестаков от Гоголевия „Ревизор“ при Мариус. Tова са само няколко от най-известните превъплъщения на Владо Карамазов в маратонската му серия от силни роли напоследък. Брюнетът, възпитаник на култовата детска студия на Бончо Урумов към „Сълза и смях“ и на проф. Надежда Сейкова в НАТФИЗ, е носител на тазгодишната награда „Иван Димов“ за прогресиращ млад актьор, както и на безброй червени точки в неофициалната класация на най-красивите мъже в българския шоубизнес. През идния сезон асът на Народния театър вероятно ще влезе в новия „академичен“ проект на Теди Москов, след фурора с „Казанова“ в Авиньон се очертава едномесечно турне в престижен парижки театър, предстоят му и телевизионни изяви. Приятелите Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов също така търсят заглавие за „трио“, което да повтори успеха на комедията „Спанак с картофи“ в Сатирата. През май Владо и Юлиан...

Един нискотарифен авиопревозвач шокира пътници и власти с факта, че принуждава пилотите си да летят с минимално количество керосин, притиснати от нуждата за икономии. Компанията успокои, че полетите се извършват в съответствие с европейската сигурност, но случката е христоматиен пример как тънката червена самолетна диря трасира историята на кризата. Не защото животозастрашаващата мярка е само спирка от предългата поредица стъпки за свиване на разходите. Просто авиобизнесът подражава на... живота. Днес олеква бордното списание и рязват леда в сервираните напитки, а стюардесите започват да следят теглото си. Утре махат страничните облегалки на седалките за пътници, карат ги да пътуват изправени и въвеждат правилото за допълнително доплащане на пасажерите с наднормено тегло. Тъкмо антикризисно ще спестят от дупки, че и те вече не останаха по коланите. Кризата се носи във въздуха. Както излиза, в небето „културата на сигурност страда от настоящия икономически климат”. Да хванеш...

Микроблогинг услугата Twitter е разрешила на компаниите да таргетират рекламите си според интересите на потребителите. За това съобщава The Wall Street Journal. Twitter ще определя интересите на потребителите не по техните съобщения, а според списъка на акаунтите, които те четат или...

АМНЕСТИ: ПРЕКРАТЕТЕ ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗВЕЖДАНЕ НА РОМИТЕ В ИТАЛИЯ

Дариана Куманова е родена в София, зодия Везни. Нейната голяма любов е музиката. Завършила е Музикалното училище в София с цигулка и Българската държавна консерватория с естрадно пеене. В периода 1996-1997 година учи история на изкуството в Италия. В момента е най-младият доцент в Музикалната академия на фестивала "Сан Ремо", където изнася лекции по хармонично джаз пеене пред млади италиански дарования. Българката ги подготвя за прочутата сцена на театър "Аристон". Дариана е майка на две момчета на 21 и 3 години. От 18 години живее в Милано със съпруга и родителите си, а жилището й се намира само на 400 метра от това на Силвио Берлускони. Дариана Куманова е в основата на родилата се спонтанно музикална идея на диригента на Симфоничния оркестър на "Сан Ремо" маестро Бруно Сантори, за един уникален концерт в София под мотото „Сан Ремо по света”. Тази година Дариана Куманова направи първи успешни стъпки и в голямото кино като автор и изпълнител на саундтрак към филм, догодина...

Правен експерт на ООН отрича израeлското решение за смъртта на Кори

Активисти излязоха с позиция срещу расистките обиди срещу Базил де Карвальо и Дъстли Мюлдер

Портокал Портокалов от Сливен: Не може да се говори за циганите по инерция

В платформата на Републиканската партия за президентските избори се появява приоритет Защита на свободата на интернет. 

Паралелно в онлайн интервю вчера президентът Обама казва, че свободата на интернет е важна за него. Следващата седмица се очаква и платформата на демократите.

По време на кампанията ще се изяснява   какво точно ще се (обещава да се) защитава и как, защото интерпретациите са различни и идеите за свобода са различни:  каквото е добро за големите компании, може да не е непосредствено добро за потребителите, като при това интересите на компаниите се различават. Пример: неутралността на мрежата.

В платформата на Републиканската партия за президентските избори се появява приоритет Защита на свободата на интернет. 

Паралелно в онлайн интервю вчера президентът Обама казва, че свободата на интернет е важна за него. Следващата седмица се очаква и платформата на демократите.

По време на кампанията ще се изяснява   какво точно ще се (обещава да се) защитава и как, защото интерпретациите са различни и идеите за свобода са различни:  каквото е добро за големите компании, може да не е непосредствено добро за потребителите, като при това интересите на компаниите се различават. Пример: неутралността на мрежата.

През октомври тази година в Лондон, по време на аукциона Cristie, ще бъде предложен за продажба оригинален компютър Apple I. Организаторите на търга очакват да получат най-малко £ 50 000 за този ценен елемент. Този компютър със сериен номер "22", както и всички останали Apple I, е прое...

"Ню Йорк таймс" описва София като колоритен, интересен и много жив град, който може да разкрие изключително разнообразни светове на посетителите си.

HBO възнамеряват да представят нов тип услуга в средата на октомври. Това ще е независима услуга за стриймване на съдържание, която няма да има нищо общо с това дали потребителят й е абонат на кабелната услуга на компанията или не. Услугата първоначално ще бъде достъпна само в няколко европейски дър...

Бавно и полека този блог надхвърли десет милиона човека…

Blog Stats Summary Tables
Total views: 10,003,404

Да, не са човека- само заради римата…Но и десет милиона посещения не е много зле за такъв, като мен, който днес беше упрекнат от читателка ( реших да не я публикувам, за да не се налага да избирам между принудителния отговор и негласното съгласие с нея, ако бъде оставена без вниманието ми), че се държал като „водач на секта”.

Така че, уважаеми стотици хиляди ( а може би и повече), сектанти, пардон, читатели, вие сте част от широките милионерски маси в блога ivo.bg, както би казал Остап Бендер, ако можеше да коментира тук ( и да попадне веднага сред мишените на американомразците, доколкото този лаф му е присъщ по отношение на Америка и нейните милионери).

Честито на всички читатели и коментатори, които са именно коментатори, а не претенденти за мои коментаРтори, нито коМЕНТОРИ, или коМЕНТЕТА коминтернови и комуноподобни всякакви…

Пожелавам и на пишещите събратя и сестри леко модифицираната наздравица „да илядиш” във варианта: да милионерите в името и за здравето на Н.В.Истината, преминала в нелегалност в т.н. „традиционни” или „важни” медии!

Не мога да обещая нови постижения, но „цензура”в блога ще има, докато има наплив от глупост, наглост, вулгарност, изблици на етническа и религиозна омраза, натрапничество и претенциозност на разни бракониери, които се опитват да ловуват в собствения ми резерват с претенцията, че имат подобни „права”. Общото между тези различни на пръв поглед бракониери, е че не вярват резерватът да е резерват, а че някакъв вид зарзават- че се продава на някаква сергия. Защото съдят по себе си. Налага се да чистя тази залежала стока, която опитва да се пробута тук.

Приносът на коментаторите обаче е толкова голям, че понякога се чувствам малък да го оценя. Защото да „похваля” някого за коментара му за това, че е допълнил, развил и не рядко- надминал информационно и аналитично собствената ми статия (което е нормално- не съм „специалист по всичко” и специалистите винаги имат повече данни) ми се струва нетактично и превзето. Ето защо се възползвам от случая да го направя и вкупом да ви благодаря: страхотни сте!

Share on Facebook

Днес става известно 14-то издание на класацията на университетите според представянето им в интернет (Web Ranking July 2012).

Както и преди, водят Harvard, MIT, Stanford и  Berkeley.

От европейските университети в топ 50 са Cambridge (20), Oxford (25), ETH Zurich (29) и University College of London (43).

Карловият университет (81) е единственият университет от Централна и Източна Европа в топ 100.

В България както и преди води Софийският университет (749) далече преди НБУ (1769).

Днес става известно 14-то издание на класацията на университетите според представянето им в интернет (Web Ranking July 2012).

Както и преди, водят Harvard, MIT, Stanford и  Berkeley.

От европейските университети в топ 50 са Cambridge (20), Oxford (25), ETH Zurich (29) и University College of London (43).

Карловият университет (81) е единственият университет от Централна и Източна Европа в топ 100.

В България както и преди води Софийският университет (749) далече преди НБУ (1769).

Компанията Apple води съдебни дела едва ли не срещу всички големи производители на устройства с операционната система Android, но, колкото и да е странно, никога досега не предявявала официални претенции към Google. Последната, впрочем, също не бърза да обвинява "ябълките" в нарушаване на права върх...

Какво ще правите утре за закуска? Ако са препечени филийки, тогава ви предлагаме нашия нов експеримент – весели...

Още в средата на юни Amazon обявиха намеренията си да отворят магазина си за приложения и в европейското виртуално пространство. Е, в последния ден от август европейската версия на Appstore вече е факт. Жителите на Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия и Испания вече могат да си теглят при...

Днес представяме седмия по ред и последен (засега) от поредицата сигнали на проф.Янко Н. Янков-Вельовски до Негово превъзходителство Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Холандия. Той е посветен на геноцидната практика спрямо почти един милион български мюсюлмани. Address for letters: Янко Николов Янков – Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз, Председател на Партия Либерален конгрес, Председател на Съюза на юристите-демократи, Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София ================================================================ 31 Август 2012 г. До Международния наказателен съд, офис на Прокурора* П. ...

Разхождам се в мола и вдъхвам ароматите му. Пред магазина за ръчно изработени сапуни мирише на... В първия момент ми се ще да кажа: на амбра, на мускус, на пачули, на цивет. Но знам, че не мирише на тези неща, а мирише на химически съединения, които точно копират миризмата на изброените. Всичко е доста относително. Примерно циветът. Преди той се е извличал в горите на Етиопия и в горите на Танзания, като животинките цивети са били убивани. В по-късни и не толкова кръвожадни времена циветките просто са били държани в клетка и мускусният им секрет, наречен цивет, е бил събиран в шишенца от сръчни етиопки (представяте ли си ги как пият черно кафе в горещата етиопска нощ?). Но някъде от 1998-а циветът вече се синтезира и никой не мъчи клетите животинки. Единственото им участие в налудничавата човешка дейност е това, че от фекалиите им (но вече не в Етиопия, а във Виетнам) се прави най-скъпото кафе на света. Копи Луак. Така се казва кафето. Просто Господ е уредил нещата така, че...

Ивайло Захариев стана известен с главната си роля в криминалния сериал „Под прикритие”. Там той играе Мартин – полицай, внедрен в могъща престъпна групировка. За да изобличи нейния лидер, той трябва да се издигне в йерархията й, като има само едно правило – да не убива. Снимките на третия сезон от успешния сериал вече започнаха и предстои да го видим през есента. Това обаче не е единственият проект на Захариев. Още преди да се захване със сериала той участва в друго криминале – комедията „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” с Георги Кадурин и Асен Блатечки. За разлика от други звезди, които зарадваха папараците с присъствието си по родното Черноморие, Захариев успя да избегне обективите. Причината е, че вместо на море беше на планина и дори планираше да се захване с екстремен спорт – скалното катерене. - Какво представлява ролята ти в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”? - Моят човек е студент, който не успява да намери пари, за да завърши следването си за...

Ивайло Захариев стана известен с главната си роля в криминалния сериал „Под прикритие”. Там той играе Мартин – полицай, внедрен в могъща престъпна групировка. За да изобличи нейния лидер, той трябва да се издигне в йерархията й, като има само едно правило – да не убива. Снимките на третия сезон от успешния сериал вече започнаха и предстои да го видим през есента. Това обаче не е единственият проект на Захариев. Още преди да се захване със сериала той участва в друго криминале – комедията „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” с Георги Кадурин и Асен Блатечки. За разлика от други звезди, които зарадваха папараците с присъствието си по родното Черноморие, Захариев успя да избегне обективите. Причината е, че вместо на море беше на планина и дори планираше да се захване с екстремен спорт – скалното катерене. - Какво представлява ролята ти в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”? - Моят човек е студент, който не успява да намери пари, за да завърши следването си за...

„1984” или да се върнем в 1949 година, когато е публикувана за пръв път книгата на Джордж Оруел. Което и да изберем, истината е, че „1984” е една книга с много история.

Първо, почти невъзможно е да не си чувал за нея. Преди изобщо да разгърна първата страница вече знаех за какво става въпрос и колко велика книга е. За мен лично си беше изпитание да подхвана такава класика и да игнорирам всичко чуто до този момент за нея.

Второ, от една година я търся, за да я прочета.

Трето, самото заглавие кънти „история”.

Така започна моето приключение с книгата на Джордж Оруел, която преминава през целия свят като ударна вълна и до днес.

Вероятно ви е познато онова чувство, което те обзема, когато най-после си намерил нещо дълго търсено. Така се почувствах аз, когато започнах да чета „1984”. Предполагам, знаете и какво се получава, когато очакваш прекалено много от някоя книга или филм – разочароваш се.

Книгата се явява един вид противопоставяне на тоталитаризма. Във времето, в което живее авторът, бъдещето е непредвидимо и неясно, а страхът от изминалите години е още твърде силен. Затова той обрисува едно хипотетично бъдеще, лишено от мечти, любов и свобода на мисълта.

Светът през „1984” година е свят, в който истината е размито понятие. Всеки човек е под наблюдение дори в съня си. Страхът е основният инстинкт, който хората следват. А безочливата пропагандата и безмилостните наказания, ако не следваш принципите на „Големия брат”,  са ежедневие. Управляващите „колят и бесят” безогледно и няма кой да ги спре, защото „който контролира миналото, той контролира и бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото”. Историята се променя според интересите на властта и всяко съмнение в правотата на партията е престъпление … немислимо за повечето хора.

Из това бъдеще ни развежда главният герой Уинстън, който се противопоставя на установените правила, за да се опита, било то само в мислите си, да постави под съмнение казаното от „Големия брат”.

Всичко това е актуално и днес. Интернет, все повечето данни по личните ни документи, проследяващите чиповете, които някои хора сами искат да им бъдат сложени и още, и още… С всички тези неща чувството, че сме постоянно следени и манипулирани нараства. Всеки от нас сигурно си е задавал поне веднъж въпроса : „не ни ли управляват едни и същи хора”. Политиците може и да се сменят, но положението, принципите и тези, които всъщност ни управляват си остават същите. Звучи толкова познато … и толкова потискащо.
Да, в тази книга има много истини. Не е случайно, че много думи, ползвани от автора са станали нарицателни в световен мащаб. Идеята за „Big Brother”, идва точно от Джордж Оруел.

Но какво точно ми донесе на мен тази книга като усещане, ми е трудно да кажа.

Първите двайсетина страници сякаш се забиват в съзнанието ти. Възхитителна е способността на автора да те пренесе в този свят, но… Книгата просто влияя на психиката. Травмиращо е, гнусно е и някак непосилно за преглъщане.

От друга страна, политическите напътствия ми дойдоха в повече. Все пак е художествена литература и като такава е завладяваща до един момент, в които започва да се превръща в учебник по политически науки. За тази цел си има Макиавели и неговия „Владетел”, която е много по-малко травмираща, въпреки че „грозната истина” не е спестена.

Колкото до образите – прекрасно изградени и ужасно неприятни – поне за мен.

И все пак от „1984” освен смесени чувства, ще ми остане една любима мисъл, която възнамерявам да ползвам : „най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.”

Прочетете още ревюто на "Фермата на животните" от Джордж Оруел.

По книгата има създадена и емблематична филмова адаптация от 1984 ч.

Нека ви разкажа една лична история. Като малка много исках да стана ветеринарен лекар. Не ви говоря за простите детски мечти, които се сменят през ден – ходех на допълнителни часове по биология, помагах за годишните събития за Деня на земята (включително и едно израждане на бебета хамстери на място), ходех на лятно училище в Зоологическата градина.

Като дойде време за гимназията обаче родителите ми правилно ме насочиха към гимназия с добра обща подготовка и акцент върху езиците – второто винаги ми е било интересно, а първото гарантираше, че ще мога да си получа нужната доза от всички предмети и с времето да видя дали биологията ще ми остане интересна. Проблемът е, че гимназиалните ми учители успяха да ме откажат както от биологията, така и от физиката, химията и други науки. Не мисля, че светът е загубил в мое лице велик учен, но от друга страна съм малко обидена, че дълго време бях изключила голямо количество теми и книги, които е можело да са ми интересни.

За сметка на това през последните 2 години “попаднах на хора и станах човек”, както е казал поетът. Започна се с pop-science за черните дупки, теми за еволюцията и други парченца от информационния пъзел, които почнаха да занимават вниманието ми. Всъщност така се роди и идеята за Ratio – нещо, което да върне хора позабравили красотите на науката.

Ratio е събитие, което организираме с група приятели и ще се състои на 29 септември в Младежкия театър. Целта му е да дадем на повече хора директен достъп до интересни лектори, които нямат нищо общо с моите преподаватели в гимназията – те говорят толкова интригуващо, че въобще няма да усетите кога ви е минал часа лекцията. Темите на събитието са в доста широка гама – ще си говорим за паранормалните явления (spoilers: духовете, които виждате, вероятно са плод на други фактори), извънземния живот, Хигс бозона (ако досега не ви е станало ясно от новините, на Ratio със сигурност ще ви стане ясно) и за геометрия.

Лекторите ни са много готини хора. Ако ви е интересно какво всъщност представляват паранормалните явления, обърнете се към проф. Крис Френч. За да ви убедя, че той няма да ви залее с термини и неразбираема нАука, ше ви насоча към материалите му в The Guardian. Ако пък се чудите дали в цялата тая Вселена има други живи същества, ще ви препоръчам Влади Божилов – един нетипично усмихнат и комуникативен астрофизик, с който в последните няколко месеца изпихме доста бири, докато си говорихме за други планети, кацането на Curiosity и центрове на вселени. За още малко фокус върху физичните теми на линия е доц. д-р Леандър Литов – ако сте обърнали внимание на темата за Хигс бозона през май, вероятно ви е направило впечатление, че само един човек успя наистина ясно и относително просто да обясни какво се случва в ЦЕРН и защо това е важно. Той е. А за десерт си оставих представянето на д-р Сара Сантош, която, гарантирам, ще успее да направи геометрията интересна. Моите спомени за математиката горе-долу се изчерпват със сценария, в който направо ми се доплаква пред поредната неясна задача от учебинка за 10. клас. Сара обаче може да представи яко дори бинарната система, просто като те постави в спартанска ситуация с мечове.

Всичко, което пропускам за събитието, ще намерите на сайта. И най-важното – вземете си билетче! Ако сте онлайн-ориентирани, отивайте в bgbileti.com. Ако пък предпочитате аналогови изживявания, касата на Младежкия театър също ще ви върши работа – можете да купите билети още от този понеделник.

Още по темата:

1. K2Web: събитие, което не е като другите
2. Най-доброто от 2010: 10+3 за маркетинг
3. Най-доброто от 2010: 10+3 разкази и размисли

Главният оперативен директор на Facebook Шерил Сандбърг е една от най-влиятелните жени в технологичния бизнес в момента. Ето защо всички, тръгнали по нейните стъпки, трябва да бъдат щастливи от новината, че директорката скоро ще пусне на пазара първата си книга, предназначена именно за жените - лиде...

Продукти за 4 порции:
За мариновано телешко:
600г телешко месо
1 бира
1с.л. мед
1с.л. течна сметана
1с.л. горчица
щипка сол
1с.л. девесил
1с.л. краве масло

За задушени зеленчуци:
1ч.ч. грах
1ч.ч. зелен боб
2 моркова
1/2ч.л. сол
1к.ч. зехтин

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Подрежда се в тава. Мръвките се мажат с мед и горчица. Полива се с бира и сметана. Покрива се с фолио. Оставя се в хладилник за 5- 6 часа. Зеленчуците се почистват и измиват. Морковите се режат на тънки пръчици. Всички зеленчуци се слагат в метална касерола. Добавя се 1ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Варят се на тих огън, 40 минути. Накрая се налива зехтин и се поръсва щипка сол. Похлупват и се задушават на изключен котлон.
Върху всяко кубче месо се слага по парченце краве масло. Поръсва се равномерно сол и сух девесил. Пече се на умерена фурна, 30 минути. После тавата се изважда. Покрива се плътно с алуминиево фолио. Мръвките се пекат още 40 минути. Поднася се телешко, гарнирано със задушени зеленчуци.


Без да го съобщават предварително, от Oracle пуснаха извънредно обновление, което е насочено към zero-day уязвимостта, за която вече ви съобщихме. Съобщава се, че уязвимостта вече е била използвана за ...

Today we are submitting seventh in the series of signals and final (for now) prof. Ianko N. Iankov-Velyovski has sent to His Excellency the Prosecutor at the International Criminal Court in The Hague, Netherlands. It is dedicated to the genocidal practices against nearly one million Bulgarian Muslims. Address for letters: Ianko N. Iankov Citizen of the European Union, President of the Liberal Congress Party, President of the Union of Lawyers-Democrats, President of the Governing Board of the Basic Institute for Study and Defence of Human Rights Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria Web ...

  Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай Днес? Днес ще ловим сьомга :) Но не в пустинята ;) Приятно четене:

Към Аляска с мотор

12 до 14 ден

Риболов на сьомга

За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов. Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден. Утрото започна така, кафе "подправено" с уиски: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кафе ;)"][/caption]     Колегата почна да недоволства, помня изрази като "Ти сега какво, алкохолик ли стана?" Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска :D След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="съседите"][/caption]    

    Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна     След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: "Търсят те под дърво и камък." Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно. Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!! Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим

Homer,

известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. - бел.Ст.). Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:

      Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):

      Наближаваме Homer:  

    Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:

    Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил :)

    Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:

      Този младок беше на около 5-6 метра от нас:

   

Марината в Homer:

    По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:

    След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.

Месо, огън, бира,

нали разбирате за какво става въпрос? :D Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: "Пак сме тук!!!" Той отвърна лаконично: "Забелязах..." Посмяхме се. Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!

    Добре, но в един момент

ни налетяха милиони малки хапещи мушички

Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:

    В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:

      Ей т'ва е характер :D След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха... На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на

риболов на сьомга

13 ден Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта :D Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво. Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме. След малко време стигнахме до

река Касилоф:

http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана: http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:

    Да ви запозная и с Ерик:

    Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:

   

    Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:

      Минаха час-два, не помня... Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:

    Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя... Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н... Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:

      След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:

   

Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:     Също така и с колегата:

    След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов. Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:

      Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение. Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга. За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.

      Калният път нагоре.... Добре, че имаше теглич:

   

Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:     Също така и с Ерик:

    С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите. Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.

Ей това се казва прясно :D

    Миришеше вкусно:

      Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му. 14 ден След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично. Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше

да стигнем до Fairbanks

Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км: http://www.google.com/maps?saddr=Soldotna,+AK&daddr=Fairbanks,+AK&hl=en&sll=62.67064,-149.38777&sspn=5.14888,19.753418&geocode=FWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA%3BFZJY3QMd2wYy9ympZf1nT0UyUTE69_4J4AXYsw&vpsrc=0&doflg=ptk&mra=luc&t=h&z=6 Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба... Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:

    Панорама благодарение на колегата:

    Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

        Хммм, следващото което помня може да не се хареса много... Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи

Wassila, градът на Сара Пейлин...

Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там "трябвало да се оцелява", как там "хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват" и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к'ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и

шофьорите бяха под всякаква критика

Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid: Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък :D Както и да е, след като най-после се отървахме от "истинската" Америка на Пейлин, продължихме

по Glenn Highway към Fairbanks:

    За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време "банда" мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също... Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява "Аз говорих с момчетата с които сме заедно..." Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север. Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят

Denali

Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:

      Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

      Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:

      Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим

стая в общежитията на университета на Аляска

на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="стая в общежитията на университета на Аляска"][/caption]       Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers. След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор... Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен... Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям... Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан. Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани с Аляска – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Wolfram Alpha обяви новa възможност за анализ на вашето присъствие във Facebook. Както знаете, Wolfram Alpha е търсачка, създадена от британския физик професор Стивън Уолфрам, която дава точни и изчерпателни отговори на конкретни въпроси, без да се налага визуализирането на милиони страници с предложения от възможни отговори, както прави обичайно Google например.  

За да видите какво може Wolfram Alpha по отношение анализа на вашето присъствие във Facebook, трябва да въведете „facebook report“ в полето за въпроси на Wolfram Alpha. Просто кликнете върху бутона, който казва „Analyze my Facebook data“, разрешете достъп на приложението до вашите данни във Facebook и след известно време в зависимост от обема на вашите данни се появяват персонални резултати за вашето присъствие във Facebook. Обемът данни, които ви показва, много голям и предполага задълбочени изводи. Интересът към тази нова функционалност на Wolfram Alpha e огромен и много от потребителите вчера се оплакваха в Twitter от затруднения при достъпа до услугата.

След като сте направили това, ще получите от Wolfram Alpha данни за вашия рожден ден, възраст, както и следващия ви рожден ден (колко месеца и дни остават до него), къде живеят вашите приятели и роднини, на колко са години, кога са родени, каква зодия са, както и много други интересни неща.

Според създателя на Wolfram Alpha Стивън Волфрам персоналните данни за вашето присъствие във Facebook, които ще получите, могат да се съберат в една малка книжка от 60 секции. Така че имайте търпение и се пригответе да отделите повече време, за да разгледате обстойно резултатите от анализа на Wolfram Alpha. Ако все още не сте го направили, ви препоръчвам да разгледате Wolfram Alpha.

Снимка: Wolfram Alpha

Подобни статии:

1. Бъг във Facebook показва тайните снимки на Mark Zuckerberg
2. Споделете вашето съдържание с BO.LT

Google обявиха в своя официален блог пускането на нови услуги, специално насочени към бизнеса. Услугите съчетават възможностите на Google+ и функционалностите за работа с документи в облака с платената бизнес услуга Google Apps.
Бизнес потребителите на услугата Google Apps ще могат вече да се възползват от възможностите на Hangouts и да провеждат нвидео конферентен разговор с до 10 човека. Това е голямо удобство за потребителите на Google+, но до момента не беше на разположение бизнеса в затворената система на Google Apps.

Ето какво казва за новостите Клей Бейър, Продуктов мениджър за Google Apps:

Днес пускаме първоначален набор от функционалности на Google+, специално подготвени за бизнеса, и нямаме търпение да покажем всички възможности на клиентите на Google Apps. Организациите, които се възползват от това и ги прегледат през първоначалния период, ще могат да ползват бизнес функциите на Google+ безплатно до края на 2012 г., докато ние добавяме нови функционалности и инструменти за администрация, създадени специално за организациите.

Новите неща, които се пускат от Google първоначално, са:

- Затворено споделяне: Потребителите на Google Apps ще могат да контролират как се споделя съдържание в Google+. Например може да се ограничи една публикация да е видима само в компанията, или само от определен брой клиенти.
- Видео срещи: Бизнес потребителите, ползващи Google Apps, ще могат вече да се възползват от възможностите на Hangouts, услугата за видео конферентен разговор с до 10 човека. Тя позволява провеждането на бизнес среща с помощта на уеб камера или мобилен телефон.
- Административен контрол: Администраторите вече ще могат да управляват какви опции са зададени за служителите на компанията при ползване на услугите.

Според Google в скоро време се очакват и допълнителни възможности като административен контрол и мобилни услуги, които ще бъдат добавени през следващите месеци. Новите функционалности на Google Apps се пускат безплатно, но от 2014 г. за тях вече ще има абонамент.

Снимка: Google Blog

Подобни статии:

1. Connected Apps – нова и умна посока за развитие на foursquare
2. Google+ Pages за бизнеса са вече тук

Samsung представи своя първи Windows RT таблет в сряда по време на конференцията IFA 2012 в Берлин.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

През годините социализмът в България е бил наричан как ли не и сравняван с какво ли не. По-паметливите например помнят едно изявление от първите месеци след промените през 89-та година, когато лидерът на синдиката „Подкрепа” Константин Тренчев директно заяви, че управляващата тогава Българска комунистическа партия е наложила в страната „едни свински, комунистически отношения”. Най-често срещано, разбира се, е сравнението на БСП, бивша БКП, с раково заболяване, с тумор, който се разпространява незабележимо, но за сметка на това води до сериозни увреждания на обществения организъм и почти сигурна смърт. Напоследък обаче, особено след влизането на България в ЕС и превръщането на БСП в част от европейската левица, времената за подобни повече или по-малко крайни сравнения изглеждаха сякаш отминали. И може би затова толкова неочаквано, буквално шокиращо за мнозина, прозвуча едно изявление не на кой да е, а на Антон Кутев, депутат от левицата и медиен секретар на Изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия. „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предава се предимно по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си”. Тези думи на Кутев предизвикаха скандал, взрив от протести в самата БСП, искания за извинение и оставки. В същото време те се оказаха абсолютно неочакван подарък за основните политически опоненти на партията, като им дадоха възможност бързо и лесно да спечелят политически дивиденти за нейна сметка, а на политическата публика в страната дадоха и немалко поводи за активно лятно забавление. „Направиха ни на луди заради скандала, организиран от Антон Кутев” – каза по този повод бившият вътрешен министър Румен Петков. И в този случай, за разлика от много други случаи досега, Румен Петков е напълно прав. При това е прав не само защото интернет форумите буквално глътнаха като топъл хляб сравнението на БСП с болестта СПИН и започнаха безкрайни словесни упражнения по темата. Самият премиер Бойко Борисов с най-невинен вид реагира саркастично и се изгаври с основния си опозиционен противник, като каза, че ръководното тяло на собствената му партия ГЕРБ спешно ще изготви и разпрати до местните си структури правила за това как те да се пазят от заразяване със СПИН от социалистите. „Много е важно да се избягват всякакви контакти с тази партия, особено след саморазкритията, които говорят за напреднало заболяване и деформации в нея” – каза Борисов.

„Разбирам добре мотивите на Бойко Борисов, който по този начин се опитва да отклони общественото внимание от големите провали на своето собствено управление” – заяви от своя страна лидерът на БСП Сергей Станишев по повод развитието на скандала. За разлика от мнозина други в своята партия, той защити изказването на колегата си Антон Кутев и каза, че не бива  перифразирането на един виц да се превръща едва ли не в централна тема на вътрешнопартийния живот. „От няколко дни наблюдавам опитите на функционери на БСП да раздухват един доста измислен скандал. Някои водят битки заради лични амбиции на гърба на БСП” – каза Сергей Станишев, очевидно обладан не само от желание да защити протежето си Антон Кутев, но да защити и самия себе си от врящото, а вече и откровено клокочещо, вътрешно напрежение в социалистическата партия. В този случай естествен изглежда въпросът откъде идва и кой поддържа споменатото напрежение. Макар че всъщност същият въпрос може да се определи и като напълно излишен, ако си дадем сметка, че точно в разгара на скандала около СПИН-сравнението на Антон Кутев, неочаквано в медиите се появи бившият президент Георги Първанов, който през последните месеци напълно отсъстваше от политическия живот. Сега обаче той не само даде голямо интервю, но и в него категорично се противопостави на позицията на лидера Сергей Станишев по отношение на „вица”, на Антон Кутев. „Аз твърдя, че това е обидно и вредно изказване. Казвам го като историк – в цялата партийна история няма по-обидно изказване към социалистическата идея. Тук аз не виждам виц и не съм аз този, който е загубил чувството си за хумор”. След тези си думи бившият президент и прононсиран кандидат за председател на БСП заяви директно и категорично, че през есенния политически сезон ще активизира своята позиция и въпреки, че не е лидер на БСП, ще отстоява и налага лидерска позиция. Това изказване може да прозвучи на някой страничен наблюдател доста шизофренично, но самите социалисти, пък и анализаторите, които следят процесите в българската левица, добре разбират смисъла на казаното. А то е, че вътрешната война в БСП не само не завърши с развитията на последния конгрес през пролетта, но предстои да се разрази с нова сила, защото…..ами защото догодина идват парламентарни избори и ако ГЕРБ по една или друга причина ги загуби, то БСП непременно ще управлява, независимо дали самостоятелно или в някаква коалиция. А Георги Първанов не е известен като човек, чиито политически амбиции са вече изчерпани след двата му президентски мандата, които май единствен той оценява като успешни. Друг е въпросът дали точно подобни амбиции, които са пагубни не само за самата БСП, но и за страната като цяло, не са довели депутата Антон Кутев до цветистото му сравнение между социализма в България и опасната болест Синдром на придобитата имунна недостатъчност.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Кметът на Малко Търново забранил чалгата по време на честванията на 109-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива. На празника били позволени само странджански и тракийски песни, научихме от новините. Реакцията на много хора беше „Браво! Сега в Малко Търново – скоро и в други градове“. Забрана имало и за продажбата на гащи по сергиите в местността. По-паметливите веднага се сетиха за Пловдив, където преди Коледа кметът направи същото. Тогава съобщенията от града бяха, че „кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има по коледните и новогодишните празници под тепетата. По традиция ще има коледен пазар, но на търговците ще бъде забранена продажбата на бельо, пантофи и дрехи“. Познато, нали. Но и това не е началото. Преди 4 години дойде съобщението, че „в колите на градския транспорт в Бургас вече няма да звучи силно чалга и няма да висят снимки на фолкпевици“. Отново чалга и бельо заедно. И със сигурност след няколко месеца някой друг кмет ще реши да забранява нещо друго.

Подлъгани от личните си предпочитания можем много лесно да харесаме подобни акции и въпросните кметове да ни станат симпатични. На мен лично обаче няма как да ми станат симпатични хора, които си позволяват да разделят един вид музика от друг, да налагат собствения си избор силово и да използват изобщо думата „забранявам“. Иначе мотивът и в трите случая вероятно е едини същ – да спасим хората от неприличното. Поне по празниците. Поне в автобуса. Но ако кметът е толкова загрижен за нравствените послания, които чуват неговите избиратели, трябва да забрани и поп музиката. Ако не сте обръщали внимание какви са думите в някои от най-популярните хитове на това лято, ето ви подбрани цитати: „Правиш глупости на скъпи курорти. Бременно момиче, как ухаеш на аборт!“, „Лято, морето с пълни джобове е най-добре!“, „Солени дни и нощи, ще бъдем само по гащи“. Трудно можем да открием голяма разлика между посланието от тези фрази и например „Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай!“

В едно са прави тези кметове – те наистина носят отговорността и за развитието на културата в своите общини. Ако наистина им пука, могат да финансират фестивали за джаз или класическа музика, могат да организират обучение за децата по български фолклор, могат да дават безплатно помещения за репетиции на млади рок групи от своите общини. Не съм чул кметовете на Смолян или на Банско да са забранявали чалгата. Но всички сме чували за летните джаз фестивали, които привличат страхотни музиканти и многобройна публика в двата града. Много неща може да направи една община, за да гарантира присъствие на наистина хубавата музика. Но не може да забранява. Тези действия показват безсилието на кметовете и липсата на елементарно уважение към демократичните ценности. Защото забраната на каквато и да било музика е първата крачка по пътя, който заведе момичетата от руската пънк група Pussy Riot в затвора.

П.П. Това е писано преди повече от 10 дни за Vesti.bg. Ако беше днес, щях да допълня финала: Затова не коментирайте какви боклуци били девойките от пънк групата. Очевидно са, тук говорим за репресията, а не за естетическите ни предпочитания

снимка: БГНЕС

За пореден път Apple блокира приложение, без да си направи труда да обясни ясно защо

Всички SEO специалисти твърдят, че скоростта на сайта е от основно значение за това дали той ще се позиционира добре в SERPs. Освен това можем да добавим, че потребителите също като ботовете на Google и другите търсачки се влияят от този фактор и това е видно от следващата инфографика.

Първите цифри, които забелязваме, показват, че след като Mozilla са намалили времето на зареждане за своята начална страница, конверсиите са се увеличили с цели 15.4%, което е наистина един прекрасен резултат. От друга страна Amazon пък са белязали закъснение едва с 0.1 секунда, което им е коствало 1% загуба в доходите. Това, разбира се, не е 100% причината, но сами знаете, че зареждащите се бавно сайтове вече отпадат от класацията на нямащия време и търпение потребител.

Следващата информация, която привлича вниманието ни, е, че 52% от посетителите на сайтове споделят, че скоростта е важна за тяхната лоялност към сайта. 40% пък казват, че ако сайтът се зарежда за повече от 3 секунди, то той бива напуснат мигновено. Критични са обаче онези 47%, които биха желали сайтовете да се зареждат за под 2 секунди. 

Вижте и съветите в края на инфографиката, които можете да спазвате за по-бързо зареждаща се страница.

Подобни статии:

1. 6 основни SEO грешки, от които да пазите сайта си
2. Пикантно: Индонезия затвори 1 милион порно сайта

Да се информирате за това каква част от съдържанието на конкурентите ви се споделя във Facebook? Може ли да усетите какъв ще е поредната тенденция в интернет и какво точно вълнува вашите читатели? Искате ли да знаете дали не се задава буря пред вашия бранд и дали вече не сте част от медийна криза?

Сигурно за почти всички нас, създателите на съдържание в интернет, е важно да знаем какво харесват нашите потребители. Какво четат, а и какво точно споделят в социалната мрежа, е може би най-полезната информация, тъй като ни позволява да напипаме дадена тенденция и да я използваме.

Един от най-новите инструменти за това сe нарича Mediatoolkit. Той би бил полезен на редактори, журналисти, PR-и и блогъри, а до една голяма степен и на SEO специалистите. Услугата позволява да проследявате кое съдържание от посочени от вас сайтове се споделя най-често от потребителите. По този начин можете да селектирате и анализирате какви са трендовете, които карат потребителите да споделят дадено съдържание. Също така можете да проверявате колко добре се справяте вие и вашите конкуренти във възможността да развълнувате потребителите и да ги накарате да споделят.

PR-ите могат да използват системата, за да проследяват дали не се задава криза за техния бранд, като преглеждат дали няма споделяне на негативни коментари или пък рязко покачване на интереса към дадена статия, представяща бранда в интернет.

Програмата позволява поставяне на етикети, т.н. Labels, и проследяване дали в даден сайт или група от сайтове се е появила информация за търсен от вас термин, бранд или друго, свързано с вашата дейност.

На SEO специалистите този сайт може да помогне да проследяват действията на своите конкуренти конкурентите по дадена тема, която оптимизират, и да проверят дали тяхното съдържание или това на конкурентите им е по-споделяно от потребителите.

Тъй като Mediatoolkit е все още в бета версия, имате възможност да се запишете за 14-дневен бета тест и да се запознаете с функциите, които са въведени досега. И един жокер от мен – преди няколко седмици публикувах статия за успеха на един млад предприемач, който се възползва от това да открива интересни трендове, да създава пародийно съдържание, което води до много нови последователи в Twitter. Впоследствие от време на време той пък им изпраща туитове с рекламно съдържание.

Компанията, създала тази услуга, участва и в стартъп представянето, организирано на Webit. Това, което ни остава е, да се надяваме, че продуктът ще представлява интерес за повече потребители и инвеститори и в най-скоро време ще получи финансиране, за да разшири своите функционалности.

Подобни статии:

1. Добре дошли в Androidland
2. Добре дошли в SocialEvo.net

Около 1,6 млн. българи са емигрирали в годините на прехода, заяви президентът на КТ „Подкрепа" д-р Константин Тренчев при представянето на изследване за мобилността на трудовия пазар. Според проучването около 27 на сто от българите биха емигрирали и сега, стига да им се отвори такава възможност. Основната причина за това е ниското ниво на заплащане и липсата на работа.