Тази седмица не издържах на натиска от приятели и познати, които постоянно ми надуват главата за ХаХаХа ИмПро Театър. Предадох се, напълно се предадох пред изкушението. И ще ви споделя една тайна: пристрастена съм! Особено поради забавното стечение на обстоятелствата, благодарение на което се оказах асистентка на сцената.

Предисторията: ХаХаХа са група от не-знам-точно-колко-вече млади и доста талантливи актьори, които правят нещо трудно – играят без сценарий, винаги. Името ИмПро вече разкрива достатъчно – това е колоритен представител на застрашения вид “импровизационен театър”. Към настоящата тема много малко отношение имат историята, опитът или образованието на актьорите – стига да ви кажа, че не само аз, а цялата публика в пукащия се по шевовете Учебен театър към НАТФИЗ ги оцени високо с неспирен смях до сълзи.

Присъствах на стотното представление на групата. Тук следва да изкажа специални благодарности на Деси, която провокира интереса ми достатъчно, не само за да потърся покана, но и да пусна лековерно кандидатура да асистентствам на сцената. За мое голямо учудване и последващо неимоверно щастие, ме избраха. Това ми позволи да усетя представлението не само като зрител, а и да получа малко по-добра задкулисна представа за групата ХаХаХа. Супер забавни, непринудени и свежи са, всичките! Толкова по тази точка от конспекта.

Да минем и на самото ИмПро #100. Сценография няма, костюми няма, сценарий и режисура… познайте? Също толкова няма! Какво тогава държи цялото това начинание от колосално разпадане? Самите организатори предупреждават, че “Всяко ИмПро е застрашено от провал във всяка секунда.” Ами като титаниеви въжета, всичко държат актьорите. Всеки актьор трябва да може да влезе във всеки персонаж, който друг участник в ИмПро-то е започнал да изгражда, и то за не повече от 2-3 секунди. Не знам какво е усещането да ти кажат, че ти си Хелга, немска прислужница и перачка на луд професор, а ти да трябва да изиграеш Хелга от дъното на възможностите си без повече обяснения, веднага. Но съм сигурна, че за това ти трябва не само актьорско майсторство, а толкова остър ум, че сам да се порежеш, като се замислиш, както и гига-богато въображение.

Трябва и да си много добър в дописването на истории – всеки скеч се развива светкавично и се случва само веднъж. Актьорите не знаят какво да очакват, точно толкова, колкото и зрителите. Единственото предимство за хората на сцената е, че те са прекарали достатъчно време заедно, за да са си свикнали на измишльотините поне в такава степен, че да не се скъсват от смях по средата на представлението. Това не може да се каже за публиката – лавинообразен, неконтролируем, многогласен смях създава саундтрака на ИмПро.

Към ХаХаХа имам само два въпроса: “Момчета, как издържате два часа на сцена така?!” и “Кога и къде е следващото ИмПро?”

На второто имам отговор: 7 януари, кино Влайкова. Ще се видим там!

___
снимки: Светлин Николаев

The post Театрално ревю: ХаХаХа – ИмПро #100 appeared first on Васи ли?!.

По случая „Цацаров” управляващите се държат като досегашния шампион в дисциплината „бягство от отговорност” Георги Първанов: спринтират далеч от сянката си, която не остави у никого съмнение за манипулацията при избора на главен прокурор.

След като президентът Плевнелиев побърза да сложи точка с указа си за назначаването на Цацаров и така попари надеждите да повтори принципното си поведение по казуса „Марковска”, фасадната демокрация на герберокрацията продължи замазването на пукнатините по нея в духа на политиката на „свършените факти”.

Предполагам, че мотивът му е в това да се избира между две злини: да се легитимира Главен прокурор със съмнителна репутация или да се бламира управлението, което несъмнено си отива и без това.

Това е дилема, напомняща на безпринципното затваряне на очите на ВСИЧКИ през октомври 2006 г., когато насред президентските избори се появи информация с подробни данни на какъв адрес да се търси доказателство за корумпираността на (кандидат) президента Първанов. Вместо НЯКОЙ да провери истинността на сигнала, ВСИЧКИ избраха да бъде избрано все пак по-малкото зло, вместо на престола се възкачи и така да ни разкачи от Европа Волен Сидеров.

Цената беше пренебрежимо и дори незабележимо малка: „изгоря” някакъв си телевизионен идиот, който взе, че развали идилията на общонационалната избирателна слепота за царската голота на действащия държавен глава. Телевизионният идиот беше натикан в…не, не в миша дупка, като се надяваха, а в нишата на свободата, толкова несвойствена за живуркането в нашата държавица, ръководена от законите на целесъобразността, но не и на честта, и честността.

Карай да върви! Важното да сме добре днес, тук и сега, а че това е конструкция, която утре може да се срути върху главите на всички, защото е подкопано доверието в съдебната система повече от всякога, това не тревожи нашите велможи. За тях е по-важно да спасяват кожата си  в утрешния ден – лично и чрез лично благодарни хора.

Тон (из)даде самият Цацаров със следното изявление по горещите следи на стореното:

“Няма нито от какво да се притеснявам, нито да се срамувам от начина, по който бях избран. Аз не определям избора, не съм изготвял правилата”.

Замислете се за миг що за нагласа се крие зад пилатовското измиване на ръцете с процедурата, която други ( разбирай не лично Цацаров, а организаторите на манипулацията в негова полза) са измислили! На какво ви напомня?!

Макар и като хипербола в сравнението, но в същия смисъл така се оправдават и обвинените в Нюрнберг, и осветените официално след епохата на ДС в България: „аз само изпълнявах чужди нареждания”.

По същата логика в Нюрнберг успяха да осъдят едва шепа нацистки престъпници, а огромната част от свързаните с ДС българи дори заявиха, че се гордеят с миналото си, защото са служили на държавата, каквато ( и да) е била. Нищо лично…

Този манталитет, както се вижда, е жив и здрав ( като здрав дух в здравото тяло на пожарникар и физкултурник), пренесен по време на „прехода” като факел с вътрешно го(во)рене от хора с „олимпийското” самочувствие на национални водачи в бягството от отговорност.

С лека ръка под червения килим, постлан пред Цацаров, бяха заметени неопроверганите от него съмнителни сделки с участие на съпругата му, както и несъмнените му „топли отношения” с изпълнителната власт , която в лицето на Борисов и Цветанов издаде пристрастието си към него като към свой фаворит с многобройни похвали, на базата на които цял свят (или поне онази част от него, която изобщо се прави труда да забелязва България), разбра за предизвестената новина за издигането на пловдивския съдия до най-важния пост в държавното обвинение.

След като това се случи и никой не се изненада, извънредно словоохотливият иначе премиер Борисов изведнъж загуби „дар слово” и отсече, че повече никой няма да го накара да каже и дума по казуса. „Тури му пепел” е заповедта по гарнизона!

Само дясната му ръка Цветанов, отпечатъците от която остават на „местопрестъплението”, повдигна още малко завесата, разчитайки, че гледката отзад е в негова полза с аргумента, че в миналото имало само по един кандидат за Главен прокурор, а сега били трима. Обаче и в НРБ се говореше най-официално и тържествено, че има две партии на власт, но няма(ше) малоумник, който да не знае(ше), че тогава БЗНС играеше ролята на СДС ( Кабаиванов) днес- подставено мюре за употреба на еднопартийната власт и отстрелване на наивниците, които повярват в крякането на вързаната патица.

Най-яркото доказателство от местопрестъплението беше фактът, че застъпниците на дяволито подсмихващия се в националния телевизионен ефир „алтернативен” кандидат за прокурор Борислав Сарафов вкупом са гласували за Цацаров и така се предрешили невъзможността изобщо да се гласува за „техния” кандидат. И петимата!

Гениално? Не, просто е нахално. Защото ни правят на идиоти, каквито очевидно сме в техните очи, щом си въобразяват, че такава брутална имитация на плурализъм в началната фаза на заблуждаващата маневра, може да остане незабелязана при нейния предрешен край. Което с немигащ поглед на заклет комарджия Цветанов обясни по следния начин пред БНТ:

“В правото си е всеки един от ВСС да гласува по съвест на база това, което чува в последната фаза на изслушването на тези номинации”.

Цветанов се опита по този начин да внуши, че една петорка кадровици най-напред е кривнала от собствената си съвест, но после се е вразумила вкупом и се е самокоригирала в още по-правилна посока по някакви незнайни и доста тайни причини.

Иначе голямата работата беше свършена модерно: он лайн. Направо в целофан от гледна точка на прозрачността!

Share on Facebook

2013 година ще бъде интересна за всички, които имат намерение да се сдобият с нов таблет. Интересът на потребителите през 2012 година към таблетите бе огромен, което накара производителите да пускат нови и все по—добри устройства. Ето че и Nokia имат намерение да се намесят на все по-атрактивния пазар на таблети през 2013 година.

След успеха на Apple със серията iPad и създаването на таблети от почти всички големи брандове, между които Samsung и Microsoft, ето че и от Nokia имат намерение да пуснат на пазара през 2013 година свой 10-инчов таблет, възползващ се от новата операционна система на Microsoft – Windows RT. Според слуховете той ще носи името “Lumia Tablet”. Той ще е с двуядрен процесор Snapdragon S4, 1 GB RAM, екран с 1366×768 пиксела.

Ние с нетърпение очакваме в началото на 2013 година новите мобилни смартфони Lumia 820, флагмана Lumia 920 и нискобюджетния Lumia 620 на Nokia с Windows Phone 8 операционна система да се появят и на нашия пазар.

За 2013 година Nokia отлагат представянето на новите си постижения и оттеглят присъствието си на CES 2013 в Лас Вегас през януари, като вместо това ще се фокусират на MWC през февруари 2013 в Барселона. Именно там е много вероятно Nokia да представят и своя таблет, поне така подсказват Digitimes. Според тях Nokia работят по таблета съвместно с Microsoft, Qualcomm и Compal Electronics. 

Много американци бързат да се запасят с всякакви оръжия, които може да бъдат забранени съгласно обмисляна федерална мярка, пише британският в. "Индипендънт". Това се случва в момент, в който американският град Нютаун продължава да скърби за жертвите на масовото убийство в местно училище, а във Вашингтон правителството се чуди как да се справи с пристрастеността на своите граждани към огнестрелните оръжия.

Google работят съвместно с Motorolla Mobility върху създаването на свой собствен смартфон наречен “X phone”. Това ни съобщават от The Wall Street Journal позовавайки се на анонимни източници. Според тях Google и Motorolla подготвят пускането през следващата година на нов смартфон наречен Motorolla X Phone.

Данните за X Phone на Google са оскъдни и все още се въртят в областта на слуховете. Имайки предвид, че партньорите на Google се възползват от Android операционната система за създаването на прекрасни смартфони то това ще е голяма изненада и за тях.

Как точно ще се отрази това на взаимоотношенията на Google с ОЕМ партньорите си които създават прекрасни смартфони с операционна система Anrdoid, като Samsung, Acer, Sony, LG остава да се види, но със сигурност за потребителите конкуренцията е прекрасно нещо.

Пак според The Wall Street Journal, Motorolla Mobility е съсредоточила своите усилия в две направления. Развитието на мобилни устройства от серията “Droid” както и новият смарт телефон “X”. Същите източници съобщават, че след това Motorolla има намерение да създаде и таблет.

През месец Май тази година Google закупиха Motorolla Mobility за $12,5 милиона и освободиха около 20% от служителите на компанията.

Снимка: Motorolla Mobility

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Един от най-често задаваните въпроси в момента е с какво ще запомним отминаващата година. За България 2012-та беше белязана от събития в политиката, енергетиката, духовността, които наистина ще определят развитието на страната в следващите години. Кои са те – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, как би определил с една дума характера на изтичащата година?

- Мога да опитам и с една дума, Фили, но в името на коректността, предпочитам да направя подобна характеристика с няколко различни думи – в зависимост от отправната точка. Ако се върнем сто години назад например и сравним 2012 година с 1912-та, когато България за цели 6 години затъва в поредица от войни, то бих определил сегашната година като „мирна”. Ако се върнем с 82 години, през 1932-ра, когато последствията на световната криза от 29-та продължават да вилнеят, бих казал, че сегашната година е „по-тежка”. Разбира се, дори сравненията по чисто икономически показатели да сочат друго, то усещането за по-голямата тежест идва от факта, че повечето от нас не са живели тогава и не са изпитали нещата пряко на гърба си. Можем да направим сравнение обаче и с по-близки времена. Например за зимата на 1982 година и досега се носят легенди как България приличаше на дискотека заради въведения режим на тока. По-младите вероятно не вярват, но легендите са пълна истина, режимът бе 1:3 – един час има ток, три часа няма. Това всеки ден, по цял ден, за месеци. А пък за да не се разглезват  гражданите, в магазините нямаше кибрит и свещи. Истина е също, че по онова време токът струваше две-три стотинки на киловат и върху него не се начисляваха нито такса „пренос”, нито 20 процента ДДС. Но пък ток нямаше. После се оказа, че ток е имало, но комунистите са го изнасяли всичкия за вражески тогава страни като Турция и Сърбия, с цел да закърпят ограбения от самите тях държавен бюджет. Така че, Фили, от гледна точка на чистата енергетика, ще нарека 2012-та „добра”. Но от гледна точка на политическия елемент, който енергетиката винаги съдържа в себе си, ще кажа, че е „противоречива”. И още едно, последно сравнение с миналото искам да припомня. Преди 20 години, през 1992-ра, с обединените усилия на външни сили и вътрешни заговорници, бе свалено от власт първото наистина демократично българско правителство в най-новата ни история – правителството на Филип Димитров. Тоест, от чисто политическа гледна точка бих нарекъл отминаващата година „спокойна”.

- Пламен, кои от основните прогнози за 2012 година се сбъднаха и кои се провалиха?

- Учените вече отрекоха, Фили, че ще се сбъдне световната прогноза №1 за края на света, за края на времената или какъвто там край се предвижда според някои. Разбира се, ще трябва да изчакаме още два дни, за да обявим официално, че тази прогноза беше изсмукана от нечии мръсни пръсти, а не извлечена от календара на маите, както се твърди. За България също има написани подобни сценарии, Фили. Ще цитирам един от тях, макар че в него, по патриотичен маниер, се предвижда катастрофите да стават наоколо, а самата България да се измъкне не просто суха от водата, а и с печалба. Един вестник, чието име, разбираемо, не споменавам, миналия декември написа:  „Една трета от реките ще обърнат своя ход. Постепенно България и Турция ще се отделят и азиатската част на Турция ще се плъзне към Индийския океан. Азовско и Черно море ще се слеят, което ще увеличи морското ниво към Гърция и тя ще потъне. Така през 2012-2013г. България вече ще има излаз на три морета – Черно, Средиземно и Егейско.” Това звучи като сбъднат националистически сън, но има сериозен недостатък – не се реализира. Както не се реализираха и някои по-реално звучащи прогнози – за възможно падане на правителството и провеждане на предсрочни избори, за срив на финансовата система и пропадане на страната дълбоко във финансовата бездна, за превръщане управлението на Бойко Борисов в истински едноличен режим…..

- Пламен, кое от събитията през годината би определил като най-важно за страната?

- Според мен имахме не едно централно събитие, Фили, а една централна тема, около която се навърза поредица от събития. Имам предвид темата енергетика, от която се разклоняват много икономически, социални, външно и вътрешнополитически издънки. В това отношение годината започна сравнително добре, но пък свърши сравнително зле. Имам предвид – „добре”, защото през март правителството обяви решение, което повечето анализатори намират за правилно – отказ да се строи АЕЦ „Белене”, руската ядрена централа на европейската територия на България. Възраженията срещу този проект са много. Икономически той е скъп, неефективен и безперспективен. Финансово е необезпечен. Екологично е опасен. Юридически е недобре обвързан с българските интереси. Политически пък нещата са още по-зле. От една страна проектът води до допълнителна зависимост от  Русия, зависимост, която и без това е огромна в сравнение с другите европейски държави. От друга страна – води до натрупване сред партньорите ни на недоверие към лоялността на България спрямо общата европейска енергийна политика.

- Пламен, все пак темата за атомната централа в Белене не отпадна напълно от дневния ред на обществото, след като по нея има насрочен референдум.

- Да, Фили, отказът на кабинета от новата АЕЦ бе посрещнат двояко. Мнозина си отдъхнаха, че няма да пилеят време и усилия в протести за „Белене”. Други обаче, събрани под крилото на БСП, посрещнаха новината на нож. Социалистите поискаха референдум за ”Белене” и събраха повече от 700 хиляди подписа в подкрепа на това. Макар над 200 хиляди от тези подписи да се оказаха фалшиви, все пак имаше достатъчно по закон и така първият в най-новата българска история референдум беше насрочен. Междувременно обаче Парламентът промени съдържанието на предложения от социалистите въпрос за референдума и това, наред със сложните процедури, за да бъде той успешен, не само го прави излишен, но и го превръща до голяма степен във фарс. Все пак обаче всички са наясно, че основната игра на БСП в този случай е свързана не толкова с резултата от самия референдум, колкото с възможността левите да покажат политически мускули в годината на парламентарни избори, каквато е 2013. Изборите обаче, Фили, вероятно ще бъдат сред акцентите на първите ни разговори през следващата година. Засега ще припомня само, че акцентите върху енергийната тема през 2012-та не се изчерпват с казаното дотук. В края на годината кабинетът Борисов, малко или много неочаквано, подписа с руския монополист „Газпром”, договор за строителство на газопровода „Южен поток” – един проект, който също до скоро беше ако не изцяло отхвърлен, то поне замразен. Но с повече подробности по темата енергетика, както и с другите важни събития от отминаващата 2012 година, ще продължим, Фили, в предаването ни следващата седмица.

Следващия петък четете втора част на нашия годишен обзор

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Преди доста време Facebook изгуби една функция, която май повече дразнеше, отколкото вършеше работа – т.нар. “Poke”. Идеята й в общи линии беше да напомниш на някого за себе си. Business Insider обаче имат интересно попадение. Те споделят за ново приложение на Facebook – Poke. С него можем всъщност отново да poke-нем някого, да му изпратим съобщение, видео или снимка.

Съвсем просто и пъргаво приложение е. Ако искаме просто да потупаме някого по рамото, му изпращаме “Poke”. Можем да зададем и точно място, където сме в момента, за да му е по-лесно да се ориентира. Съобщенията, снимките и видеото, които можем да пуснем, пък имат срок. Той може да е 1, 3, 5 или 10 секунди. Всъщност точно толкова ще съществува съобщението, снимката или видеото, след като получателят ги види. След това изчезват. Ако пък получателят реши да си запази разобличаващото съобщение, което сме му пуснали, може да направи скрийншот. Веднага ще разберем за това по малката иконка на взривче или светкавица, както казват Facebook. По снимките можем да рисуваме с различни цветове и да добавяме текст. А изпращането на видео съобщения е нещо ново и много яко.

Само да не забравим нещо. Ако получите съобщения, снимка или видео, задръжте пръста върху екрана, когато го отворите. Ще видите как броячът отброява секундите и след това всички следи ще са заличени. Приложението е свободно за сваляне, дори и в българския App Store, така че действайте! 

Ако случайно имате повечко пари и се чудите за каква щуротия да ги похарчите по празниците, моля, не бързайте. Има начин средствата, които ще дадете за нещо ненужно, да бъдат полезни. Винаги можете да направите дарения на фондация или организация с благородна кауза. От Американския червен кръст например отчитат, че 56% от хората правят дарения лично, 52% използват за целта e-mail, a 21 % – благотворителни сайтове. За това разказват mashable.com. А с напредването на онлайн и мобилната търговия се предвижда и ръст в даряването чрез мобилни приложения. На картинката долу е показан пример как работи схемата. 

У нас също постепенно навлиза практиката за правене на дарение от името на получателя на подаръка и се приема добре. Въпреки това за момента по-голям успех имат sms кампаниите от типа на Българския червен кръст, „Българската коледа” или DMS. Има още стотици организации, които ще приемат с радост жеста ви. Така че харчете разумно и весели празници!

Снимка: Mashable

Illinois home sales increased 30.6% over previous-year levels in November and median prices increased 7.7% , according to the Illinois Association of REALTORS®. „Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in November 2012 totaled 10,135 homes sold, up from 7,758 in November 2011.

Въпреки че еврозоната вече е в рецесия, а икономическият растеж в България се забавя под 1% годишно, частното богатство на населението нараства с 13% за година, достигайки 48 млрд. лева. Причината за бързото увеличение на финансовите активи е натрупването на предпазни спестявания и въздържането на домакинствата от големи покупки (на дрехи, битова техника, потребителска електроника), [...]

Въпреки че еврозоната вече е в рецесия, а икономическият растеж в България се забавя под 1% годишно, частното богатство на населението нараства с 13% за година, достигайки 48 млрд. лева. Причината за бързото увеличение на финансовите активи е натрупването на предпазни спестявания и въздържането на домакинствата от големи покупки (на дрехи, битова техника, потребителска електроника), [...]