© Милен Радев Част от онова, което се опитвам да правя с някои от писаниците в този блог е да запознавам читателите в България с начини на мислене, с обществени прояви и постъпки, с принципи и традиции в Германия. Понякога раздразнение и гняв от поредната тукашна проява на късогледа политическа коректност ме подтикват да седна [...]

(една моя предизвикана публикация във Facebook) Една читателка ме обвини, че в стихотворението “Страната, в която…” прокламирам безизходност за читателите, а би трябвало да им дам и някаква надежда. Съжалявам, но за този политически модел, който днес е в България, нямам никаква надежда. Ако някой има – нека я предложи и аргументира и дори сам да увлече след себе си последователи и застъпници. Последната управляваща партия спечели изборите с щедри обещания, които напълно избледняха, а положението на българите още повече се влоши. Аз обаче не съм политик, а поет! Виждам ...

 

Според министър-председателя

можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате.  Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората.

и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете.

Външните оценки показват друго.  Поредният  доклад за свободата на пресата на организацията Репортери без граници  поставя България най-ниско

• в сравнение с държавите от ЕС, по-ниско от специално отбелязаната Гърция (84) и зад много критикуваните Унгария (56) и Италия (57);
• в сравнение с предходните години – България пада с повече от 50 места за последните десет години.

Оценяваните параметри: плурализъм, независимост, прозрачност, автоцензура, инфраструктура, законодателство.  Комарницки по темата:

 

Според министър-председателя

можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате.  Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората.

и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете.

Външните оценки показват друго.  Поредният  доклад за свободата на пресата на организацията Репортери без граници  поставя България най-ниско

• в сравнение с държавите от ЕС, по-ниско от специално отбелязаната Гърция (84) и зад много критикуваните Унгария (56) и Италия (57);
• в сравнение с предходните години – България пада с повече от 50 места за последните десет години.

Оценяваните параметри: плурализъм, независимост, прозрачност, автоцензура, инфраструктура, законодателство.  Комарницки по темата:

"Тези събития са много притеснителни и тревожни, но те не биха върнали страната към старите лоши дни и беззаконието, от което понякога България е страдала в миналото", каза американският посланик в София Марси Рийс на публична лекция пред Атлантическия клуб. "Очакваме политически изявления на българското правителство. Трябва да има реакции и отговорност от правоприлагащите органи, които по някакъв начин да овладеят процеса. Това е, което обществото очаква от тях, и това е начин, по който едно демократично общество се справя с подобни инциденти. Трябва да се даде гаранция, че такова нещо няма да се повтори", заяви Рийс в отговор на журналистически въпрос.

На един човек постоянно му се обаждали от районния клон на "Топлофикация" и му напомняли да си плати сметката. При поредното обаждане той отговорил със заплашителен тон: - Ако си позволите лукса да ми звъннете само още един път по телефона, ще ви изключа от домашната лотария! - За каква лотария говорите, господине? - Ами в края на месеца събирам всички сметки в една стара шапка, разбърквам ги хубаво, без да гледам, вадя 3 на случаен принцип и ги плащам! Останалите остават за следващия тираж. Усмихни се, България! Депутати поискаха Сметната палата да провери завишените сметки за парно, от които пропищяха повечето клиенти на столичната "Топлофикация". "С тях зле, но без тях - още по-зле", коментираха опарили от топлото софиянци. Мнозина обаче са на мнение, че може и без тях: Репортер прави интервю с директора на болница: - При това застудяване, като не са пуснали парното, какво правите в болницата? - Проявяваме гъвкавост при настаняването на пациентите по стаи. - И как ви...

Преди време имаше едно популярно заглавие на сериал - „Гръм в рая”. Сюжетът му с нищо не наподобява случващото се по нашия рай – Черноморието ни. Заглавието обаче ми се струва изненадващо подходящо. Земеделският министър Мирослав Найденов хвърли пореден гръм в рая с разкритието, че фирми са купували земя по морето на безценица. За 2 лева на квадратен метър! Нека поясним, че средната пазарна цена на парцелите в регулация, извън Варна и Бургас, е била около 30 евро на квадратен метър в края на миналата година. Край Кранево пък земята върви по 150 евро на квадратен метър. А имотите край Варна и Бургас са били продавани на съмнителни компании за 2,03 или 2,58 лева, разкриха справки на аграрното ведомство. Това е поредният гръм в рая, след като в последните няколко години най-красивите ни курорти по морето се превърнаха в бетонови комплекси. И вместо от терасата на хотела да има изглед към морето, гледката е към друг хотел. Вместо към плажа – гледаме как комшията ни по курорт...

В Официален вестник на ЕС:  Становище  на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението на Комисията за регламент относно доверието и увереността при използването на електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламент относно електронните удостоверителни услуги)

Във връзка с подготовката на регламент  за изменение на Директива 1999/93/ЕО относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар ЕНОЗД обсъжда:

• а) по какъв начин е разгледана защитата на данни в предложението;
• б) аспекти на защитата на данни в схемите за електронна идентификация, които трябва да бъдат признати и приети на трансгранично равнище; и
• в) аспекти на защитата на данни в електронните удостоверителни услуги, които трябва да бъдат признати и приети на трансгранично равнище.

 

 

В Официален вестник на ЕС:  Становище  на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението на Комисията за регламент относно доверието и увереността при използването на електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламент относно електронните удостоверителни услуги)

Във връзка с подготовката на регламент  за изменение на Директива 1999/93/ЕО относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар ЕНОЗД обсъжда:

• а) по какъв начин е разгледана защитата на данни в предложението;
• б) аспекти на защитата на данни в схемите за електронна идентификация, които трябва да бъдат признати и приети на трансгранично равнище; и
• в) аспекти на защитата на данни в електронните удостоверителни услуги, които трябва да бъдат признати и приети на трансгранично равнище.

 

 

В Официален вестник на ЕС: Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението на Комисията за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 по отношение на депозирането на историческите архиви на институциите в Европейския университетски институт във Флоренция

ЕНОЗД  обсъжда необходимостта  да се гарантира, че опасенията във връзка със защитата на данните са разгледани по ефективен начин при съхранението  на документация за исторически цели.

ЕНОЗД препоръчва в предложеното изменение на регламента за архивите да се:
— посочат основните цели и минималното съдържание на правилата за прилагане, както и процедурата за тяхното приемане, включително управляваща структура, за да се гарантира хармонизиран и координиран подход, ясна времева рамка за приемане и консултации с ЕНОЗД,
— разяснят приложимите правила за сигурността на личните данни, съхранявани в архивите,
— предоставят мерки за защита по отношение на частните архиви, съхранявани от Европейския университетски институт, и
— предоставят поне минимални разяснения във връзка с изключението по отношение на правото на лична свобода, посочено в член 2 от регламента за архивите.

В Официален вестник на ЕС: Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението на Комисията за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 по отношение на депозирането на историческите архиви на институциите в Европейския университетски институт във Флоренция

ЕНОЗД  обсъжда необходимостта  да се гарантира, че опасенията във връзка със защитата на данните са разгледани по ефективен начин при съхранението  на документация за исторически цели.

ЕНОЗД препоръчва в предложеното изменение на регламента за архивите да се:
— посочат основните цели и минималното съдържание на правилата за прилагане, както и процедурата за тяхното приемане, включително управляваща структура, за да се гарантира хармонизиран и координиран подход, ясна времева рамка за приемане и консултации с ЕНОЗД,
— разяснят приложимите правила за сигурността на личните данни, съхранявани в архивите,
— предоставят мерки за защита по отношение на частните архиви, съхранявани от Европейския университетски институт, и
— предоставят поне минимални разяснения във връзка с изключението по отношение на правото на лична свобода, посочено в член 2 от регламента за архивите.

Откакто Иван Костов поиска преди година и половина циганските гласове да не се броят на вътрешните „сини” избори за кандидат-президент, нямам спомен български политик да е правил толкова политнекоректно и едновременно толкова искрено изявление. При това не някой от обичайните заподозрени за националисти, а самият интернационализъм чрез устата на евродепутата Илияна Йотова. Според която резултатите от референдума са най-правдивите изборни резултати изобщо, тъй като нямало купени гласове и заиграване с ромите. Какво й е станало на тази жена, че ги говори такива. Да не би да иска да каже, че циганите с бюлетина оставят след себе си единствено съмнения и изкривяват вота. Точно това иска да каже, но само свенливо го намеква, за да може евентуално да се оправдае, че са я разбрали погрешно, ако я разберат напълно правилно. Йотова не открива топлата вода, нито пък политнекоректността й ще стигне дотам, че да предложи формула за повече правдивост. Но все пак е приятно, когато някой,...

LG Electronics Inc. (LG) обяви днес консолидирани приходи в размер на 50,96 трилиона корейски вона (USD 45,22 млрд) и нетна печалба от 91 млрд. корейски вона (USD 80,75 млн.) за 2012 година. Въпреки че приходите спадат с 6% спрямо 2011-а, оперативната печалба се увеличава значително и достига 1,14 трилиона корейски вона (USD 1,01 млрд.) спрямо 379 млрд. корейски вона (USD 342,06 млн.) през 2011 г.

Консолидираните приходи през четвъртото тримесечие на 2012-а възлизат на 13,50 трилиона корейски вона (USD 12,37 млрд.) с оперативна печалба в размер на 107 млрд. корейски вона (USD 98,08 млн.). Неодитираните финансови резултати от последното тримесечие на миналата година, приключващо на 31 декември, показват, че компанията е реализирала нетна загуба в размер на 468 млрд. корейски вона (USD 428,96 млн.), което се дължи на наложената от Европейската комисия глоба, свързана с цените на телевизори и монитори с електронно-лъчеви тръби.

Поделението LG Home Entertainment Company отчита рекордни продажби на плоскоекранни телевизори с доставени 9,3 млн. устройства през последното тримесечие на 2012 г. Така поделението регистрира ръст от 17,4% до 6,44 трилиона (USD 5,91 млрд.) спрямо предходното тримесечие и оперативни приходи за цялата година в размер на 542 млрд. корейски вона (USD 480,92 млн.). Постъпленията от 3D и Smart TV телевизори бележат най-голямо увеличение в Съединените щати, Европа и бившите съветски републики. Въпреки че Home Entertainment Company отчита най-силното си тримесечие по отношение на приходите, рентабилността спада заради по-ниските цени и увеличената конкуренция в сегмента. LG ще продължи да акцентира върху 3D и Smart TV телевизорите и планира да увеличи дела си в премиум телевизионния сегмент през 2013 г. с Ultra HD и OLED телевизорите.

LG Mobile Communications Company отчита 7% ръст в доставките на мобилни устройства до 15,4 млн. устройства спрямо предходното тримесечие. Повече от половината от тези продажби са на смартфони. Доставките на „умни” телефони нарастват с 23% в сравнение с третото тримесечие на 2012 г. и достигат 8,6 млн. телефона спрямо 7 млн. през Q3’12. Приходите от четвъртото тримесечие са най-високи за цялата година, като са нарастнали с 15% до 2,81 трилиона корейски вона (USD 2,58 млрд.) в сравнение с предходното тримесечие. Продажбите на LTE смартфони от висок клас като Optimus G и Vu:2 са се увеличили през последните 3 месеца на миналата година, както и тези на L-серията и Google Nexus 4. LG очаква приходите от този сегмент да се увеличат, след като в Европа и на развиващите се пазари през тази година се появят повече LTE услуги. Компанията залага още на Optimus G, L-серията и новите F-серии.

LG Home Appliance Company регистрира резултати, близки до тези от предходната година. Продажбите на поделението възлизат на 2,94 трилиона корейски вона (USD 2,7 млрд.) през четвъртото тримесечие. Сериозните продажби в САЩ и бившите съветски републики компенсират по-слабото търсене в Европа, Средния изток и Латинска Америка. Неиозгодно влияние върху рентабилността оказват неблагоприятните валутни курсове и увеличените инвестиции в маркетинг, въпреки че средните продажни цени на продуктите от този сегмент през последното тримесечие са се увеличили. Компанията планира да повиши приходите и рентабилността си през 2013-а с повече конкурентни продукти, усъвършенствани технологии и фокус върху печеливши региони.

LG Air Conditioning & Energy Solutions Company отчита продажби в размер на 683 млрд. корейски вона (USD 626 млн.) за четвъртото тримесечие. Промяна на годишна база не се забелязва. Оперативната загуба от 11 млрд. корейски вона (USD 10,08 млн.) през тримесечието представлява подобрение от същия период на миналата година, благодарение на оперативни подобрения. За цялата 2012 г. компанията отчита приходи от 4,35 трилиона корейски вона (USD 3,86 млрд.) и оперативна печалба от 156 млрд. корейски вона (USD 138,42 млн.). Приоритет през 2013-а ще бъде представянето на повече енергийно-ефективни продукти и предложения за локалните пазари.

 

Красимир Ципов е роден през 1973 г. Депутат от парламентарната група на ПП ГЕРБ. Завършил е право в СУ "Климент Охридски", юрист. Политическата си кариера започва с избора му на депутат в 41-вото Народно събрание, от 25-и софийски избирателен район. От 29 юли 2009 г. е член на Комисията по правни въпроси. Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. От 4 септември 2009 г. е член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Неженен. - Г-н Ципов, националният референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”, е невалиден. В него са гласували по-малко български граждани, отколкото на последните парламентарни избори според данните на ЦИК. Съгласно закона обаче решението за ядрената централа ще бъде върнато обратно в Народното събрание, тъй като са гласували повече от 20 процента от...

През миналата седмица един висок и енергийно зависим политик обикаляше екраните, стиснал здраво снимка на Европа от Космоса. Тази снимка силно ме заинтригува и реших да преровя световната мрежа, за да разбера за какво става дума всъщност. Извадих подобна космическа нощна снимка и я сравних с карта за гъстотата на населението на същия район. Веднага се набива на очи, че най-осветено е там, където живеят най-много хора, а не там, където работят ядрени централи. Иначе, по логиката на безспорния енергоексперт, в по-голямата част на Русия не са и чували за ядрени централи, защото там е доста по-тъмно от нашата страна. Моите уважения към споровете и спорещия, но не ни взимайте за чак толкова прости и овчедушни.

Само след дни един от символите на новата футболна история на България ще остане в миналото. Построеният през 1963 г. стадион „Левски” („Георги Аспарухов” от 1990 г.) ще бъде поетапно разрушаван, за да се издигне на негово място модерно футболно съоръжение. Всеки един такъв момент би трябвало да е съпроводен с изблик на спомени от страна на феновете и равносметка на специалистите. Странно, но три дни преди „Герена” да бъде заличен от картата в неделя, липсва какъвто и да било знак за сантимент на „синята” футболна общественост към историческия момент. Защо е така? Ако е обяснимо, че никой не страда за полуразрушените понастоящем сектори, то остава загадка защо левскарите поне не се опитат да изпратят с добро „Георги Аспарухов”. Защо не правят равносметка на видяното на терена му през годините, не опишат в спомени изживяното на трибуните, не отдадат последна почит на своя дом? Ето няколко възможни отговора по въпроса за пасивността на „сините” в общественото пространство....

Как да направите сайта си по-полезен, удобен и функционален, така, че да продава повече? Как да го популяризирате в Google? Как да подобрите онлайн репутацията и имиджа си във Facebook? Какви са успешните практики в e-mail маркетинга, вирусния маркетинг… и много други въпроси ще получат отговорите си на серия маркетинг класове в гр. Варна.

Иво Илиев, който вероятно познавате като лектор от много маркетинг събития у нас, ще сподели заедно със свои приятели и колеги, ценни знания и опит от тяхната практика в сферата на дигиталния маркетинг, реклама и комуникации.

Маркетинг класовете ще се проведат през месец март в дните:

• 10-ти март (програма) – Тема „Сайтът, който продава – интерфейс, съдържание, e-mail комуникация с посетителите”

• 17-ти март (програма) – Тема „Оптимизация (SEO) за Google и search engine marketing техники”

• 24-ти март (програма) – Тема „Бизнес присъствие във Facebook и другите социални мрежи”

• 31-ви март (програма) – Тема „Маркетинг на мълвата и новата дигитална ера”

Лектори са инж. Евгени Йорданов , Иво Илиев , Любомир Любомиров, Невяна Коева, Димитър Димитров

Класовете са ограничени само до 50 човека всеки, а регистрацията става с предварително записване от тук, като таксата е едва 50лв. за един клас!

“Желанието ми е в една приятелска обстановка да обсъдим с гостите най-актуалните теми в дигиталния бизнес и маркетинг, като покажем конкретни примери и посочим работещите практики. Благодаря на всички приятели, които се включиха като гост-лектори и ще споделят ценни знания и опит от своята професионална дейност.” споделя Иво Илиев за предстоящите класове. Според него темите, които ще се поставят по време на събитията са от интерес за всяка фирма и специалист, особено в условията на икономическа криза, когато добрият маркетинг и комуникации са важни и най-изгодни в Интернет.

Десислава Дивлева, мениджър на организационния екип от „Digital Events”, сподели: “Класовете по дигитален маркетинг са събитие, което без никакво съмнение ще бъде забелязано във Варна. Организирането му е предизвикателство, с което сме сигурни, че ще се справим успешно. Благодаря на Иво Илиев за доверието към нас. Очакваме 4 креативни и пълни със знания и бизнес възможности недели във Варна.“

Можете да направите своята ранна резервация до 15-ти февруари до изчерпване на местата за отделните класове. Регистрацията е на адрес http://ivosiliev.com/seminar-register

 

Hewlett-Packard пусна лаптоп с операционна система на Google, Chrome OS или познат още като Chromebook. Моделът е НР Pavilion Chromebook 14-c010us и с него НР става четвъртия производител след Samsung, Acer и Lenovo, който се възползва от възможностите на Chrome OS от Google.

Лаптопа Pavilion Chromebook 14-c010us е с двуядрен процесор Intel Celeron 847, работещ на честота 1,1 Ghz. Той е с 2 GB оперативна памет и няма хард диск, а ползва модул с флаш памет с капацитет 16 GB. Дисплея е сравнително добри характеристики 14 инчов с резолюция 1366×768 пиксела. Снабден е и с HDMI порт, четец за флаш карти, Wi-Fi (802.11n), Bluetooth, стерео говорители и три USB порта. Размерите на компютъра са 342×234×21 мм, а тежи 1,8 кг. С едно зареждане на батерията той работи около четири часа. НР Pavilion Chromebook 14-c010us вече се предлага в САЩ на цена $329.99.

От както Samsung пусна оригиналният Chromebook интереса към такива устройства е голям. Samsung предлага два такива модела като най-евтиния струва около $200. На същата цена има 11 инчов модел от Acer a наскоро Lenovo обяви, че ще тества почвата със свой Chromebook насочен към учители и студенти.

Основното предимство на Chrome ОS за потребителите, освен цената е и факта, че тя е базирана в облака. Браузера е всъщност част от операционната система и потребителите се свързват с интернет откъдето зареждат необходимите им приложения. Поради тази причина ноутбуците с Chrome OS са учудващо бързи и могат да зареждат системата под 10 секунди. Освен това, понеже операционната система и приложенията са в облака заплахата от вируси е минимална.

За производителите Chromebook прекъсва зависимостта им от Microsoft. За компютри и ноутбуци от нисък клас основен проблем е цената на лиценза за операционната система Windows и пакета Office. Също така отказ от тежката операционна система на Microsoft означава, че могат да ползват и по скромни процесори, които са и по евтини, по малко RAM и по-малки дискове, с което могат да намалят значително цената на своите устройства.

Поради тези причини интереса на потребителите към Chromebook устройства расте и в момента от 5 до 10 % от продажбите на Samsung в САЩ са на такива устройства. Любопитно е също да се отбележи, че НР е един от големите партньори на Microsoft.

 Снимка: HP

Тези дни страната ни се разбуни от стрелбата срещу Златомир Иванов, известен като Златко Баретата. Всеки от опозицията, който се изказва по темата, иска нечия оставка. За някои политици обаче е изгодно да не си спомнят как събирахме гилзи след всяко убийство и кой е виновен за това. Най-активен в искането на главите на управляващите е бившият вътрешен министър Румен Петков, който бе отстранен от длъжност заради близостта му и нерегламентирани контакти с дупнишките братя Галеви. Днес Петков не пропуска да кори управляващите за всички злини, случващи се на територията на страната. Така опозицията в лицето на Румен Петков си намери нова дъвка, която се нарича атентат срещу Баретата. В зората на демокрацията уличната престъпност процъфтя. Всички институции бяха стъписани от наглостта, с която се стреляха и убиваха по улиците зараждащите се босове на мафията. Но институциите не признаваха, че тя реално вече съществува. Съдебната власт, която бе раздирана от политически противоречия,...

След повече от 40 часа шушу-мушу, натъкмяване и стъкмяване ЦИК изнесе дългоочакваните данни за избирателната активност, по време на ядрения „референдум” и това се оказа числото 20.22%. За да се беше стигнало до невалидност на...

Електронно правосъдие ще показва кой и защо бави делата

Основен водещ принцип на пазарната икономика, който няма да намерите в никой учебник, между другото, е следният: "Нищо произведено не може да има по-дълъг живот, отколкото е необходимо, за да остане цикличното потребление непрекъснато". С други думи, от критично значение е нещата да се развалят, да дават дефект и да губят валидност след определено време. Това се нарича "планирано остаряване".

В Швеция съществува т.нар. Закон за принудителни грижи за деца и юноши (LVU), който дава широки възможности за изземване на деца от родителите им, дори само по подозрения. А правата на иззетите от шведски социални служби деца на Марийка Томова и Петер Каллмир - българските граждани Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир - е крайно време да бъдат защитени от българската държава.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, който оглавяваше инициативния комитет на БСП в подкрепа на АЕЦ “Белене” в отминалия референдум, ще бъде новият министър на науката и образованието в кабинета на Бойко Борисов. Той ще заеме поста, овакантен от Сергей Игнатов, който бе принуден да подаде оставка заради скандала във фонд “Научни изследвания“. Това стана ясно на заседанието на Министерския съвет в сряда. Заместничката на Игнатов Милена Дамянова, която беше спрягана за поста, остава заместник-министър.

Премиерът Бойко Борисов оповести номинацията така: “Тъй като остават няколко месеца до изборите, в парламента имаме един закон за средното образование, аз мисля, че Милена ще се справи добре да го изкара там, в течение. Ще предложа на парламента , след като го съгласувахме и с изпълнителната комисия на партията, акад. Воденичаров, който е сега председател на БАН, да заеме този пост. Той ще си вземе неплатен отпуск, защото е безспорен учен, неслучайно беше избран и за председател на БАН“.(Медиапул)

Изборът на Борисов, разбира се, не е случаен, макар да е много интересен на фона на факта, че идва след уж много острата битка с БСП по темата за АЕЦ „Белене” в рамките на референдума. Не е случайно също, че ГЕРБ бяха в тандем с БСП при регистрирането си за разяснителната кампания, призовавайки да се гласува с „да” и в този смисъл не е имало проблем да припознаят за приятелски комитета на БСП, оглавяван от академик Воденичаров.

И никак не е случайно, че регистрирайки тази „странност”, написах в ivo.bg на 11 януари следното:

БАН , начело с шефа си, оглави битката на БСП срещу Борисов ( с негово съгласие)
Иво Инджев ⋅ януари 11, 2013
Управлението на ГЕРБ е пред своя залез, но май още не им е просветнало, че практическият отказ да изпълнят предизборното си обещание за възмездие и справедливост по отношение на грабежите от времето на тройната коалиция само доказа до каква степен Бойко Борисов и компанията му са част от неизменния пейзаж на посткомунизма, в който безнаказаните истински господари на България не само не са си „отивали”, но и вече откровено му се подиграват на безсилието.
А никой пеликан не се е награбил повече в близкото минало от накацалите край гьола в Белене!
Че пеликаните у нас са хищни птици, паразатиращи върху шараните, това е ясно. Но Борисов трябва да отговори на въпроса защо не посмя да ги пипне с пръст, а само периодично беззъбо им се зъби като за снимка пред строя в един парад, командван от могъщото енергийно ( и в частност- ядрено) лоби.
Ако не вярвате, че този абсурд е демонстративен, а не е някаква моя фикция, ето ви две доказателства за това как Борисов си затваря очите.
Нима той не знае, че начело на комитета на БСП стои самият шеф на БАН академик Стефан Воденичаров? Този комитет се казва именно така: „Комитет на Стефан Воденичаров” и в названието му „скромно” е пропуснато уведомлението за населението, че става дума за същия, за новия шеф на БАН от 3 декември насам, който, за разлика от каквито и да било други назначения на ключови постове от ерата „Бойко”, не просто няма нищо общо с ГЕРБ, а направо си е водач на лагера, който не крие своята враждебност към него по социалистическа линия.
Но Борисов не само се „прави на ударен” с кого си има работа, но и удари още едно рамо на комитета на БСП, приемайки демонстративно пред телевизионните камери академика . На заседание на Министерския съвет на 9 януари Борисов приветства Воденичаров на своя територия (територията на телевизионната пропагандна), обявявайки на всеослушание, че възлага на БАН да го посъветва как да си гради добросъседството с Македония. На любезността на Борисов водачът на уж вражеския комитет на БСП, агитиращ със „за” в кампанията за референдума, му отвърна със следните думи:
„Българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес”. “Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати”
И добрите резултати наистина не закъсняха. Днес на сайта на Булатом, който е мощният задкулисен генератор на лобирането за АЕЦ „Белене”, се появи следното съобщение за пропагандно „мероприятие”, за което БАН предоставя вече не само председателя си, но и най-представителното си помещение. Шеф на заверата е кой? Ами пак академикът, който е благодарен за грижите на това управление, но участва в опитите на БСП да го бламира чрез референдума .
„ Български Атомен Форум
съвместно с община Белене и Българската академия на науките
имат удоволствието да Ви поканят на еднодневна конференция
„ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА –
СИГУРНИ ДОСТАВКИ, РАБОТНИ МЕСТА И ПРОГНОЗИРУЕМИ ЦЕНИ ”
09:00 часа на 15.01.2013 г.
ГОЛЕМИЯ САЛОН НА БАН,
УЛ. “15 НОЕМВРИ”№1, ПЛ. НАРОДНО СЪБРАНИЕ”

—————————————————————————————-
След тази статия комитетът “Не на лъжата за Белене” протестира писмено пред ЦИК и Стефан Воденичаров е напуснал комитета съвсем по комитски, потайно. Самият проядрен комитет си запази въпреки това названието „Стефан Воденичаров” независимо от основанията да се иска неговото преименуване. Само че управниците солидарно са крили фактите. Дори моя милост, който разгласи абсурдния конфликт на интереси, научи за това мълчаливо отстъпление едва в навечерието на референдума, на 25 януари. Явно е било важно да не се шуми много около този случай.
Спойката обаче между ГЕРБ и лидера на агитката в полза на руския проект „Белене” явно е толкова здрава, че вместо порицание, академикът е заслужил поощрение. И сигурно ще си го получи- щом това е волята на „бореца” срещу Кремъл Борисов, който се изказа преди два дни на форум в София пред чужди бизнесмени и дипломати за опасността България да завие към „батко, братко и Кремъл”, ако ГЕРБ не спечели изборите.
Лицемеренето на тази власт се сдобива с нови и нови параметри: културният министър Рашидов мери значимостта на книгите в сантиметри, а парламентарният шеф на партията Красимир Велчев измери килограм интелект като равен на грам лоялност (към вожда, както се подразбира в тази вождистка групировка.

Защо Борисов да прави изключение? Има по тази логика основание да направи образователен министър шефа на агитката, която цял месец се бореше да докаже колко на грешен път е Борисов колко добър е руският ядрен проект, загърбен временно от ГЕРБ ( но не и от видни дейци на партията във властта, като Цецка Цачева, например, която , за разлика от кривнали, уволнявани поради което министри и други висши администратори, не получава дори упрек от своя партиен водач).

После да не се чудим, че Румен Петков се гаври с ГЕРБ по повод уволнения министър Игнатов, жалейки театрално, че от поста е махнат стар другар на неговата партия, членувал в организацията на антифашистите заедно с червените си другари. Сега ще има основание да се подиграе в същия дух и за академик Воденичаров. Но от такива закачки, очевидно, Борисов не се засяга, защото никак не е придирчив. Принципът при него е кадрите да целуват ръка на дон Борисоне и тогава получават неговата благосклонност и покровителство под формата на постове и други благини.

Share on Facebook

Общо 7.7 милиарда лева са дълговете в държавния сектор на икономиката (вкл. общински компании) плюс още 2.1 млрд. пасиви на държавните банки. Т.е. дълговете на държавния сектор са сравними като обем с официалния правителствен дълг, който е около 12 млрд.лв.

Данните са от последните публикувани годишни финансови отчети (за 2011), с изключение на няколко компании, за които данните са от 2010 или 2012 (например ВМЗ, които не публикуват отчет). 

 

Задължения на държавни компании
хил.лв	2011	бележка
ОБЩО	7 709 186
НЕК	2 238 184
БДЖ	806 589
АЕЦ Козлодуй	780 496
ТЕЦ Марица Изток 2	756 911
Топлофикация София (общ.)	494 659
Булгаргаз	417 860
Мини Марица Изток	250 249
Пристанищна инфраструктура	186 846
НК Железопътна инфраструктура	180 480
Столичен ел., метро и автотранспорт (общ.)	164 000	2010
Летище София	159 591
ВМЗ	150 000	2012
РВД	91 506
Български пощи	88 073
Булгартрансгаз	83 811
Център за градска мобилност (общ.)	71 911	2010
ДПСВ	62 102
ЕСО ЕАД	58 195
Пристанище Бургас	39 723
болници	378 000	2012
други държавни компании	250 000	оценка
Финансови институции, пасиви (привлечени средства)	2 109 476
Банка за развитие	1 218 301
Общинска банка (общ.)	891 175

Блогът за икономика 2012

Мирослав Ризински е член на Управителния съвет на Български културен клуб - Скопие (БККС). Ризински изтъква, че макар 20 години след началото на прехода Р. Македония да е самостоятелна и формално независима държава, тя не е свободна. Поради това, европейска България трябва да направи конкретни стъпки за да подпомогне демократизирането на съседката си.

Медиите в България стават все по-зависими

Ако изборите бяха днес, то партиите биха получили следните резултати: 24,8% – ГЕРБ; 19,3 % – БСП; 5,5% – ДПС; 4,8% – „България на гражданите"; 2,9% – „Атака"; 2,7% – РЗС и Марешки. Това е резултатът от изследване на електоралните нагласи, направено между 13-и и 20-и януари от Института за модерна политика, информира Евелина Славкова [...]

Хилари Мантел дублира своя Booker от края на миналата година с литературна награда Costa 2012, съобщи британският Телеграф. Във вторник вечер на церемония в Лондон тя се превърна в първия автор, който печели двете награди в рамките на година. Мантел бе отличена за романа "Bring up the Bodies", побеждавайки още пет авторки от различни категории.

"Искам да кажа, че борбата беше ужесточена и кървава, но сме напълно единодушни в избора си - Хилари не просто е с една глава над останалите, тя сякаш стои на кокили над тях", категорична бе председателят на журито Джени Мъри. 

Мантел ще получи за наградата си и чек от £30,000. Той ще бъде добавен към вече спечелените £5,000, които получиха всички номинирани в различните категории в началото на тази година.

"Bring up the Bodies" бе сочена за абсолютен фаворит преди церемонията, въпреки настояванията на някои критици, че Мантел трябва да се откаже от наградата в полза на по-неизвестен, но добър автор, който да получи нужната публичност.

"Пиша от много време и дълги години не бях сред номинираните или все бях подгласник, но сега всичко се промени", каза победителката по време на награждаването, цитирана от Гардиън. "Чувствам, че късметът ми се е променил, въпреки че това не е вярно, разбира се - просто работя по проект, който разчита на моите способности и който се появи точно когато бях готова за него", допълни тя.

В началото на миналата година "Pure" на Андрю Милър бе обявена за Книга на Costa за 2011 година.

Продукти:
4- 5 кори за баница
2 тиквички
2 моркова
1ч.ч. настърган Гауда
1с.л. краве масло
1к.ч. стопена свинска мас
2 яйца
1ч.л. копър

За поливка:
1к.ч. заквасена сметана
1/2к.ч. прясно мляко

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Стържат се на ренде. В тиган се слага 1с.л. краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се зеленчуковите стърготини. Продуктите се запържват, задушават под капак. Пробъркват се, за да не залепнат, а да се запържат равномерно. След 15 минути, съдът се оттегля. Корите се разстилат на кухненски плот. Режат се надлъжно наполовина. Мажат се със свинска мас. Към плънката се привавят настърган Гауда, едно яйце и белтъкът от второто. Съставките се объркват. Върху всяка кора се слага по 2с.л. от плънката. Кората се завива на пура, като отстрани краищата се прегъват навътре и след това се навива пурата. Готовите банички се слагат в тава. Мажат се с разбит жълтък. Пекат се на умерена фурна, 30 минути. Поднасят се топли. Сметаната се разбива с прясно мляко. Сосът се налива в каничка. С него се гарнират баничките.

„Некрономикон” – смъртоносната творба на безумния арабин Абдул Алхазред, съхранила в себе си знанията от забранените епохи. Страниците ѝ са кървав храм на Великия Ктхулу, Нйарлатхотеп, Азатот, Йог Сотхот и Козирога с хилядното потомство. Книга, която неизменно завлича неразумните си читатели в дебрите на мрака и им отрежда зловеща и болезнена съдба. Символ на онези космически сили, които са отвъд нашите възприятия и до които не бива никога, при никакви обстоятелства, да се докосваме.

Дали „Некрономикон” съществува наистина, или е просто мистификация? Х. Ф. Лъвкрафт твърди, че книгата му се е явила насън. Каквато и да истината, няма по-подходящо заглавие за сборник с творби на един от най-емблематичните хорър писатели в света.

Има един елемент на книгата, който се набива на очи от самото начало и за който не мога да си кривя душата – корицата изобщо не ми харесва. Макар да предава добре атмосферата на сборника, струва ми, че е по-скоро безлична. Сондирах мненията на хората в обкръжението ми, някои от които заклети хорър фенове, и като цяло стигнахме до извода, че от творчеството на Лъвкрафт могат да се извлекат много образи, които да придадат на книгата далеч по-въздействащ облик. Вижте я и преценете сами.

Що се отнася до подбора на произведения, „Некрономикон” съдържа общо шест разказа и новели: „Нещото на прага”, „Показанията на Рандолф Картър”, „Плъхове в стените”, „Зовът на Ктхулу”, „Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите”, „Шепнещият в тъмнината” и „Възкресителят”. Сред форумите срещнах известно недоволство от това, че не са добавени повече неиздавани творби, а е наблегнато на вече добре познати такива. Лично за мен, като начинаещ читател на Лъвкрафт, изборът на най-известните заглавия е напълно приемлив. Факт е обаче, че в последните години не е излизало нищо негово – нито ново, нито старо, което е жалко за писател от подобен калибър.

Във въведението на сборника Стивън Кинг пише, че „Лъвкрафт вярва дълбоко във всичко, което разказва”. Именно на това се дължи атмосферата на всяка една от историите. Лъвкрафт изгражда цяла митология и го прави по един невероятно убедителен и интелигентен начин. Богатият, с малко диалози и почти документална точност и аналитичност стил дори за миг няма да ви даде се усъмните в съществуването на космическото зло. Писателят е убеден в съществуването на древните зли божества, владели Вселената далеч преди появата на човека. Те се крият в най-тъмните земни кътчета, само на крачка от неразумния човек и неговото безразсъдно любопитство. Несекващото преследване на знания, които не са отредени на простосмъртните, е в центъра на всяко едно от произведенията. Потапянето в окултизма, некромантията и демонологията винаги има пагубни последствия. Битката не е между доброто и злото, а между здравия разум и лудостта да преследваш сили, които те превъзхождат и далеч надхвърлят най-дръзките представи за света и неговите механизми.

Признавам, че ужасите далеч не са ми любим жанр нито в литературата, нито в киното. Въпреки опасенията ми, че четиво като „Некрономикон” изобщо не е за мен, любопитството – проклятието на героите в книгата – ме завлече. За разлика от персонажите на Лъвкрафт обаче, за мен краят беше повече от добър. Очаквам с нетърпение появата на още произведения на Х. Ф. Лъвкрафт – това е един свят, в който си заслужава да се потопите. Бъдете предпазливи обаче – колкото и да са примамливи измеренията му, не бива да се губите… 

Наближават празниците, в които често ми се случва  да получавам по едно цвете – лале, нарцис или кокиче....

От зрелищното им изригване наслагването на управленски провали в България е очевидно, но само за онези, които искат, могат да ги видят или нямат сложени капаци на очите от заинтересованите от масовата слепота.
Пробивът в сигурността на конференцията на ДПС, възприет като куриоз от световните медии с размахването на ялов пистолет и кървави юмруци след това, беше достатъчен повод за „размисъл” по темата. Но ето че в любимата област за самохвалство на властта, сигурността в държавата, с трясък и проработили (този път) оръжия провалът се повтори с истинска престрелка, окървавила самия т.н. храм на Темида в центъра на София.
За хората, които не разполагат с лични гвардии от охранители, които да отвърнат на стрелбата, когато по улиците се стреля ( защото реакцията на ранения бодигард май все пак е спасила от допълнителни куршуми охранявания подсъдим Златко Баретата), тази бойна сцена звучи като бомбардировка в мирно време. Щом това може да се служи на онези, които неистово се пазят, какво остава за истински беззащитните граждани?

За вътрешния министър Цветанов Цветанов обаче това бил „неприятен инцидент”!

Премиерът Борисов пък, обядващ буквално на метри от „неприятния инцидент” в многозвездния хотел „Шератон”, постави акцента върху вината на пострадалия: трябвало да е в ареста, а не да влиза през парадния вход на съдебната палата.

Ето тези две реакции на бившия шеф на полицията Борисов и настоящия началник на МВР Цветанов би трябвало да са в центъра на вниманието на българските медии. Те обаче ни заляха със спомени за лошите практики от миналото, с героични себеизтъквания за храбрите си журналистически контакти с полумъртвия днес Златомир Иванов ( както направи надълго и нашироко тази сутрин телевизионният говорител на властта Бареков в поверената му ТВ 7) и изобщо с всякакви тиради, само не и с анализ на властовия провал в областта на сигурността ( илюстриран миналата година и с небивалия на българска територия атентат срещу чужди граждани, при който страната ни явно е избрана именно поради очакванията, че е лесна мишена за тероризма).

На какво се дължи тази засечка в „ стрелбата”, която определено не е насочена „в десетката”?

Дължи се на фундаменталния провал на самозащитните сили на обществото срещу произвола на управляващите, свързан с големия успех в овладяването на медийното волнодумство в България. Но затова, далеч от първите страници на тукашните вестници и коментарните студиа на телевизиите, се безпокоят май само в чужбина, както личи от регистрирания от „Репортери без граници” продължаващ спад в състоянието на свободата на българските медии.

e-vestnik:
30 януари 2013 г.

„България за една година се е сринала от 70 на 80 място в света по свобода на медиите констатира организацията “Репортери без граници” в редовния си годишен доклад за 2011-2012 г., резюмиран от Франс прес. На първо място традиционно е Финландия, последна е Еритрея.
“В рамките на Европейския съюз индексът продължава да отразява ясно обособено разминаване между страни като Финландия и Холандия, които винаги са били сред отличниците, и държави като България (80-то място), Гърция (70-то) и Италия (61-во). Тези държави продължават да не се справят с проблема за нарушаване на свободата на медиите в тях поради липса на политическа воля.”
Според индекса на “Репортери без граници” от 2009 г. страната ни трайно върви надолу по свобода на медиите: 2009 г. – 68, 2010 г. – 70, 2011-2012 г. – 80.
Свободата на медиите повече от всякога е проблем на балканските страни, които искат да се присъединят към Европейския съюз, но изпитват негативните ефекти от икономическата криза.
Франция е дръпнала с 6 места нагоре – от 44 на 38, Испания е на 39, а Румъния – на 47 място.
Няколко европейски страни са далеч зад останалите държави на Стария континент, констатират Репортери без граници. Например смазването на протестите в Беларус след преизбирането на президента Александър Лукашенко отпрати страната с 14 позиции надолу – на 168 място.
Турция, която се рекламира като модел за развитие в региона, отстъпва също с 10 места надолу и е на 148 място. Забравяйки за политическите реформи, юридическата система на Анкара предприе вълна от арести на журналисти, която е без прецедент в новата история на страната от времето на управлението на военните.
Според авторите на проучването индексът от тази година за повечето страни не е повлиян от драматични политически събития и дава по-добро отражение на подхода и намеренията на правителствата по отношение на свободата на медиите в средно- и дългосрочен порядък.”
По БТА

Share on Facebook

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, а понеже вечно я обвиняват, че си фантазира, днес е решила да ни разкаже кротко и полека за забележителностите на острова. 

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част втора

Природни и не съвсем забележителности

Леля ми, която слабо ползва компютър, вчера ми вика "Добре де, защо винаги слагаш толкова малки снимки, що ги съсипваш?" Ooх... :D И понеже е възможно и някой друг да не знае "номера" с гледането, подсказвам: Посочвате снимката с мишката, кликвате с десен бутон, излиза меню, кликвате на първото - View Image - и снимката се отваря в цял размер. Гледате я, колко гледате, и се връщате пак на същото място в текста, като кликвате на клавиатурата клавиша Backspace или пък с мишката - на стрелката горе, дето сочи наляво, под File. ...Хайде, всички в час сега, упражненията – после ;)

Продължаваме из романтичния Капри

Островът е малък - по права линия е само 5,5 на 2,5км. Но, ако решиш да го пресечеш по дължина - ами, то нагоре-надолу, нагоре-надолу, и със зазяпването тук и там, и няма да ти стигне денят. Та, явно човек трябва да побъде известно време на Капри, ако иска наистина да го обходи навсякъде и да види всичко. Или поне един цял ден, за да види повечко, но наистина да е от сутринта до вечерта. А туристическите фирми /ах, ама те не били само българските - видях го с очите си там!/, как водят групите си под строй само за някакви си 2-3 или 4 часа на острова, и това "удоволствие" струва на хората от порядъка на поне 50-тина евро... Е, не, не го разбирам аз такъв туризъм...

Забележителностите на Капри

ги разделям условно на два вида.

1/ Природни – и те са:

 

• Фаральони-те /I Faraglioni/ - Това са скалните колоси до острова, които са и като визитна картичка на Капри."Faraglioni" на италиански означава "купчини".

Най-високият е

Faraglioni di Terra

- 111 метра и това е "купчината" до земята/сушата.

Faraglioni di Fuori

е 104 метра висок и буквално преведено, името означава "външна купчина". Действително, от трите тя е най-отдалечената скала в морето. А между тях е

Faraglioni di Mezzo

- 81 метра.  Основата на тези скали е като своеобразен риф и сигурно е доста интересен за дайвърите, още повече, че след Faraglioni di Fuori дъното рязко тръгва надолу и само след около 500-600 метра дълбочината на морето - хоп и е 3500 метра! Маалейй... Ето ги:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Фаральоните сигурно са най-сниманото нещо на остров Капри и вероятно заради това са визитната му картичка :) Снимката е от Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А така изглеждат, снимани с увеличение от  Марина Пикола[/caption]   Разбира се, най-голямо удоволствие за туристите е да минат с лодка под арката на Faraglioni di Mezzo.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Хайде, и ние сега смело напред през под арката ;)[/caption]   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]    

 Естествената Арка /Arco Naturale/ -

се намира горе-долу по средата между Фаральони-те и Вила Йовис в скалите по брега.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Арко Натурале е известна, но се минава пеша през целия остров, за да се стигне до нея, като накрая се движиш по едни пътеки и стълби /ееестествено!/ из леко усойна гора. Но пътеката е добре маркирана, има насочващи табелки и там намясто има 2-3 пейки за почивка и площадка - да си направи човек една хубава фотосесия, ако иска да се запомни ухилен и щастлив пред това творение на природата :)[/caption]  

• Пещерите, които споменах в предната част. Най-тачена е

Синята пещера,

като трябва да кажа, че има и още подводни пещери/чки/ и ако нецелиш на кеф лодкар/капитан на корабче/яхтичка, моторница - каквото хванеш/, може да те заведе съвсем близо до скалите и да ти покаже някоя. Всъщност има си официално корабчета за разходка. Но, ако си тамошен или поне знаеш добре езика, може и някой друг да те заведе на разходка срещу някаква сума. В нашия случай стана така и затова не мога да кажа колко струва разходката - Анджи му каза две думи на наполетано и оня, Доменико /рече, че му е името/, веднага се нави. [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Само дето не мога да се сетя точно дали това беше страничен вход/изход на Синята пещера или е някоя от другите. Но цветът на водата е акцент, затова :)[/caption]  

2/ Чудесата човешки из романтичния Капри:

• Финикийската стълба /Scala Fenicia/

Наричат я също и Финикийският път /Strada Fenicia/. На места е полегата каменна стълба, на места - тясна алея, но в по-голямата си част си е истинска стълба, поне половината от която е много стръмна, издълбана в скалите.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Така измамно почти равно започва Финикийската стълба... /финикийците, хмм... ;)/[/caption]   Построена е още във времето на финикийците и древните гърци, за да свързва двете селища. Тогава не е имало път между тях - Капри, долу под Монте Соларо и Анакапри - горе на нея. Днес двете градчета толкова са се разраснали и разпилели, че всяко е заело по половината остров. Впрочем Анакапри е кръстено така от същите тези древни гърци и означава "Капри, което е горе", тъй като представката "ана" в класическия гръцки означава "отгоре" за място. Финикийската стълба тръгва от сред къщите надясно от Марина Гранде, върви през градини и лозя, катери се по скалите, минава под пътя, пак се катери по скалите, и свършва точно на площадката пред вила Сан Микеле, горе-долу на ръба на Монте Соларо.   [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Понеже не изкачихме стълбата, а тази снимка е отдалече с голямо приближение - това е горната част, която можеше да се види от мястото, където бяхме. Та, точно в средата на снимката се забелязва зигзагобразната стълба, минава под пътя и продължава нагоре. Бялата сграда горе на скалата е част от вила Сан Микеле.[/caption]   Я, набързо и една легендичка, разказана ми от "негова чест"* докато ме кандърдисваше да ме опъне да катерим пустата Финикийска стълба. Аа, нее - не му се отвори парашута! ;) Та, значи, това гърци, финикийци - ясно. А в по-ново време, един монах, брат Паоло, по съвместителство и ботаник на дук еди-кой си от Тоскана, бидейки на Капри по волята божия, както си бродел и пъплел полеекинка по Финикийската стълба, и току откривал разни незнайни растенийца. Щот' му било интерес, нали, ботаник е. После направил чуден подарък на своя покровител като се върнал в Тоскана - занесъл му букет от тях, който пък разщастливеният дук с голямо удоволствие подредил в своя частен "Музей на редките растения". И, както казах, това станало в по-ново време - през 1600 година :D

• На острова има две населени места, които /е, повтарям се, но mi scusi/ са така пръснати, че почти покриват острова: Кáпри и Анакáпри /италианите слагат ударението на "а" в "капри"/.

Разстоянието между тях официално е 2,5 км, разделя ги планината Монте Соларо. Най-високата част на Монте Соларо е 589 м н.в. и е най-високата точка на остров Капри. От центъра на Анакапри до там има седалков лифт.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Снимка над Анакапри от седалковия лифт до Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Снимка от лифта над Анакапри - островът в далечен план е Иския. Малко вдясно от него /нисичкото/ е остров Прочида.[/caption]     Някои местенца за по-специално разглеждане в град Капри и района му:

• Вила Йовис

е вилата на император Тиберий и е била най-голямата му имперска вила. Намира(ла) се на много стратегическо място  - в най-източната точка на острова. Очевидно е била голяма, масивна сграда, кацнала на скалите, откъдето императорът е имал видимост над Неаполския залив, п-в Амалфи и Салернския залив, както и от открито море. За съжаление днес тя изглежда така:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Всъщност, останки от вила Йовис.[/caption]  

• манастирът Сан Джакомо /Certosa di San Giacomo/

е основан през 1371-1374 г. от граф Джакомо Аркучи, който бил благородник, родом от Капри и личен съветник на неаполската кралица Йоана. През вековете после манастирът бил нападан от сарацински пирати, от чума, от нашественици, бил е изоставян, превръщан е в казарма, използван е като училище, затвор и болница... И, след толкова разнообразни роли, в които е влизал, накрая обявили, че през 21 век "чертозата" е вече едно безценно бижу на италианската култура: интересна архитектура, множество взаимосвързани сгради, колонади, фрески... Да, ама аз понеже съм лаик, тоя манастир хич нещо не ме впечатли - някак празен ми се видя, а фреските са постни, олюпени и оскъдни. Гледан отвън и по-отдалеч се забелязва, изглежда интересно строение, питаш се какво ли е, но още в двора - нъц... Та, ако времето ви е ограничено, подминете го. Ето едно фото:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Колкото и да се напъвах, не ме впечатли тая обител.[/caption]  

• Градините на Август -

те са точно до манастира и, за разлика от него, си заслужават. Всъщност отначало се наричали Градините на Круп - на името на създателя си, немският индустриалец Фридрих Круп. Той, човекът, бил нещо болен и дошъл на Капри да се лекува с чист въздух, фантастични гледки, италианско вино и гигантски лимонии... Ами, излекувал се, казват. Че се и влюбил в Острова!... И си купил имотец тука - все още били по-евтинки тогава. И одма хер Круп разкрасил и облагородил имението си с прекрасните терасовидни градини с какви ли не китки и друга флора. Тази богоугодна история се случва в самото начало на 20 век. А през 1918 г. ги прекръстили, сигурно за по-авторитетно, на "Градините на Август" /ееми, пó звучи... ;)/ Спокойно може да се каже сега, че днес те са Ботаническата градина на Капри. Вход 1 евро. И да знаете, струва си! É vero! А освен това, тук има още екстри - уникални гледки към Монте Соларо, Марина Пикола и... aми, Фаральоните, разбира се :)   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Градините на Август. Ама много обичат на Капри да си слагат разни статуи, и ги слагат май навсякъде, където им хрумне :) Също и пейки за отмора, покрити с майолика; определено са интересни и те.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] "Джардините" на Август си заслужават да бъдат посетени, няма да съжалявате![/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Гледка към Марина Пикола от по-малката тераска. Анджи казва, че през юли-август Марина Пикола е буквално претъпкана от яхти и лодки.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Отново Фаральоните - този път от терасата при градините.[/caption]  

•  От Градините на Август тръгва еднo чудесно изпълнение на невероятната инженерна мисъл на онзи хер Круп -

Вия Круп,

една част от която слиза до морето, а другата - продължава надясно през скалите над морето към Марина Пикола.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] И Вия Круп от друг ъгъл - там има две тераси. Та, ту снимаш това-онова от едната, ту бягаш на другата - айде и от там. Затова сега имам проблем коя снимка да сложа  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Да походим и ние по Вия Круп, пък да видим докъде ще стигнем...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] ...Еемии, дъра-бъра, дрън-дрън и хоп - до Марина Пикола сме дошлии  ;)[/caption]   Град Капри е "столицата" и административния център. А сега отиваме в "провинцията", т.е.

Анакапри :)

 

• Предоволни от прекрасните гледки навсякъде из острова, излизайки на Пиаца Сан Никола, посетителите едва ли предполагат какво ги чака, ако решат да надникнат в скромната бяла църквица

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/

Вход 2 евро.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Църквата Сан Микеле /т.е. Архангел Михаил/ на малката пиаца Сан Никола. Там има една малка pasticceria /сладкарничка/, където явно на място си пекат сладкишите, защото такова божествено ухание на ванилия, канела, карамел и кафе се носи наоколо, че просто няма няма начин да не се отбие човек на кафенце и нещо сладичко... Ммм, силно препоръчвам! :)[/caption]   Влезте. Да, влезте, струва си! Църквата е строена почти 30 г. - от края на 17 век до 1728 г. Неин архитект е от един от най-добрите на времето си неаполски архитекти, Доменико Вакаро, който, едва ли не, е участвал във всяка забележителност в Наполи било като архитект, било като реставратор, скулптор или художник. Първоначално църквата Сан Микеле била манастирска. Случват се, естествено, разни исторически случки през вековете и през втората половина на 19 век манастирът приключва съществуването си. Помещенията му са разпродадени, но църквата остава. И слава Богу, защото това е една от най-нежните и изящни църкви не само в Кампания, а и в Италия въобще. Тя не е голяма, вътре е много светла и нежна; издържана е с по-пестелив италиански барок; вместо фрески има чудесни картини от Франческо Солимена и Паоло де Матиас. Но най-неочакваното и най-удивително нещо в нея е пода. Целият под на църквата с покрит с ръчно рисувана много красива майолика, дело на Леонардо Кияезе. Огромната подова картина представлява сцена от Библията - дървото на изкушенията, змията, езерата и животните, както са описани в Библията; ангелът, който гони Адам и Ева по поръка на Господ. Посетителите не стъпват по пода, а вървят по специално направена пътека. За да заснема целия под, аз се качих горе при органа /по една супер тясна и виеща се в кръг желязна стълбица - обаче само сам човек може да се качва по нея. И да е с по-малки габарати ;)/ Да, позволяват да се качиш, но първо се пита.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Църквата отвътре[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] И гледано отгоре. На мен ми харесва. И го намирам за оригинала идея и добро изпълнение. Наживо е даже по-красиво.[/caption]    

• Вила Сан Микеле

е построена около началото на 20 век от Аксел Мунте /шведски лекар, писател, физик и колекционер на антики/ върху руините на една от вилите на император Тиберий. "Задния" вход/изход на вилата излиза точно на горния край на Финикийската стълба. От терасата й /330 м над морското равнище/ се разкрива панорама към Марина Гранде и другия край на острова, както и към полуостров Амалфи. Наистина простор! Точно в съзвучие с думите на този многоуважаван от капрезиани** г-н Мунте, който обичал да казва "На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото." Градините на вила Сан Микеле са в списъка на "Grandi Giardini Italiani", т.е. "Големите градини на Италия" в смисъл, че са не просто големи, а и красиво направени. Сред тях са Giardini di Boboli (Флоренция), Giardino Giusti (Верона), Villa d'Este (Комо), Villa d'Este (Tиволи), Orto botanico (Палермо), Giardini Palazzo Reale (Казерта)... aбe, много са! Имат си хората и си ги поддържат, пазят и посещават. Някой път ще разкажа/покажа и някоя от тях ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] В градините на Вила Сан Микеле.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Тук също има много скулптури, фонтанчета, мозайки, вази, древни артефакти...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] "На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото."[/caption]   Мдаа... харесва ми мисълта на д-р Мунте. И мисля, че абсолютно пасва на остров Капри! Следва. *Анджело ** нарицателно за жителите на острова Автор и снимки Вили /и с активното съдействие на Анджело, certamente/ ;) Очаквайте продължението Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани със Средиземно море – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Организираната престъпност и свързаните с нея политици искат да дестабилизират държавата Преди две седмици написах коментар за в. „Уикенд”, в който прогнозирах няколко неща, които ще се случат до изборите. Първото беше, че ще бъде извършен опит за атентат срещу политик. Няколко дни по-късно бе направен опит за покушение срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Сега се случва и второто нещо от тези диверсионни актове и публични действия на хора от организираната престъпност. Това не означава, че съм някакъв пророк. В никакъв случай. Просто съм се постарал да си напиша домашното, т.е. ...

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. З. Когато СССР „затегна в железната си хватка” Източна Европа, комунистите разстреляха, унижиха или изпратиха в изгнание коронованите особи на тези държави, които, според марксическия жаргон, беха „изхвърлени на бунището на историята”. След около половин век изгнание по-голямата част от тех и техните потомци отново беха приети в Родината си, но най-странен бе и е приемът на българския Цар ...

Освен хубавите продукти на Google можем да използваме и знанията, които са готови да споделят с нас. До края на март Google ще ни потопят в дигиталната среда и модерните инструменти, с които можем да развиваме бизнеса, да достигаме нови клиенти и да продаваме. Уебинарите, които ще се провеждат, са подредени в две категории – за развиване на бранда (Build Awareness) и за продажби (Drive Sales). А ето я и програмата:

Build Awareness

02/12 [Multiscreen] Brand Building in a Multiscreen World
02/20 [YouTube] How to Build your Business with YouTube Video Ads
03/05 [Social] How to Use Google+ and Make Social Work for You
03/12 [Mobile] Understanding Mobile Ads Across Marketing Objectives
03/27 [Wildfire by Google] The Call for Converged Media

Drive Sales

01/29 [Analytics] Google Tag Manager: Technical Implementation *today*
02/07 [Search] Your Shelf Space on Google: Get Started with Google Shopping
02/26 [YouTube] From Awareness to Sales: Making the Most of Video Remarketing
02/27 [Search] What’s New and Next in AdWords
03/06 [Display] Biggest Loser: Digital Ad Spend Edition
03/13 [Mobile] The Full Value of Mobile
03/20 [Display] Getting Started with Dynamic Remarketing

Повече за уебинарите можете да научите в страницата на Learn with Google. Там можете да се регистрирате за тях и да ги добавите към календара си, така че да не пропуснете някой от тях. Похвална инициатива на Google, а освен всичко обещават и награда за някой от участниците. Да не ги пропуснете!

От следващата седмица почитателите на смартфоните Nokia ще имат възможност да се сдобият с Lumia 820 благодарение на VIVACOM. Според телекома смартфонът Lumia 820 ще се предлага на цена 24.90 лв. на месец с тарифните планове MegaCall XL, Net&Call Super Max и UniCall XL, както и в брой на цена от 589.90 лв. Lumia 820 ще се предлага със сменяеми цветни панели в черно, бяло и червено.

Моделът Lumia 820 на финландската компания е с новата операционна система Microsoft Windows Phone 8. Новият Lumia 820 е с 4.3-инчов AMOLED дисплей с Nokia ClearBlack технология и резолюция 800×480 пиксела, двуядрен Qualcomm Snapdragon 1.5GHZ процесор с 1GB RAM, 8GB вградена памет, камерата е 8 MP с Carl Zeiss оптика, автофокус и двойна LED светкавица и позволява Full HD видеозапис. Nokia ClearBlack технологията блокира отразяването на слънчевата светлина чрез специални поляризиращи филтри и редуцира излишните проблясъци.

Интересно е и мобилното приложение Nokia City Lens, което позволява разпознаването и персонализирането на обекти като хотели, ресторанти, закусвални, магазини, автобусни спирки и пр. чрез технологията Augmented reality.

Nokia Lumia 820 е и един от малкото смартфони на пазара, които могат да се зареждат безжично, без да е необходимо ползването на кабел.

Снимка: Nokia

Google вече могат да се похвалят с много по-ясна представа за Северна Корея, поне от картографска гледна точка. Както е известно, до този момент една от държавите с най-строг режим над своите граждани не разрешаваше на Google да визуализира подробна информация в Maps. По този начин потребителите на безплатната услуга нямаха възможност да получат детайлна информация за маршрути, намиращи се на територията на азиатската държава.

След като Ерик Шмит от Google проведе своята официална визита в Северна Корея и се завърна благополучно в САЩ, Google Maps вече разполага с много по-детайлна картина над въпросната държава. По този начин милиони потребители, живеещи в Северна и Южна Корея, вече могат да намират интересуващите ги маршрути, без да им се налага да се сдобиват с GPS устройства или смартфони с опция за навигация.

Основната цел, стояща пред Google, е визуализиране на цялото земно кълбо, за да могат потребителите на Google Maps не само да се запознаят по-подробно, бързо и лесно с нашата планета като цяло, но да могат с няколко натискания върху екрана на своето устройство или пък с гласови команди да се ориентират в своята държава. Всички ние знаем колко често ни се налага да използваме Google Maps и какво облекчение изпитваме благодарение на тази полезна платформа.

Снимка: SocialEvo

За радост на младите кандидат-шофьори фирма ГенСофт най-после направи версия на мобилното приложение MotoTest за Android! Миналата година излезе приложението за решаване на най-актуалните листовки по новия формат на изпита от ИААА за iOS и Windows Phone, а преди ден се появи най-после и за Android, и то безплатно!

Освен че Android устройствата са най-разпространени в България, те имат и най-много фенове със своите предимства пред iOS. И макар това разнообразие на операционните системи повече да пречи на разработчиците, няма как да не се отговори на желанието на многото потребители.

Android е най-свободомислещата мобилна OS, позволяваща пълни възможности за донастройване и персонализиране, и като правило приложенията за нея са безплатни. Нашата голяма любов към зеленото роботче е препотвърдена със специална версия на MotoTest за тази платформа. Изтеглете, разгледайте, тествайте и пишете отзиви – ще се радваме на вашите мнения за труда ни. И най-вече искрено се надяваме да сме полезни за добрата подготовката на младите кандидат-шофьори и за по-голямата безопасност по нашите пътища.

Това споделиха за SocialEvo.net от екипа на ГенСофт.

Мобилното приложение MotoTest предлага няколко режима на подготовка – Изпит, Обучение и Поправка, – които позволяват да се упражнявате по най-удобния за вас начин. Новият формат на теоретичния изпит изисква да се генерира уникална листовка за всеки курсист. MotoTest адекватно пресъздава условията на изпит – генерираната по специални алгоритми листовка съдържа 45 въпроса с време за решаване точно 20 минути в изпитен режим. С мобилната версия на MotoTest можете да бъдете сигурни, че винаги решавате актуалните листовки, защото всички нови промени се отразяват веднага.

Мобилното приложение следи въпросите, които най-много затрудняват кандидат-шофьора, и изчислява РАНГ на степента на подготовка. И не е просто мода – според правителствената директива до 2016 г. трябва постепенно да се премине към електронен тест на изпита за шофьори. Тази година 25% от курсистите трябва да положат изпита на таблети, затова свиквайте

Удобството да решавате листовки чрез мобилно приложение е, че можете да се упражнявате по всяко време, навсякъде, даже нямате нужда от постоянен интернет, нито да си губите времето да сравнявате отговорите – приложението го прави вместо вас. И най-хубавото е, че е безплатно. Остава само да се надяваме, че ще се подготвят нови, отговорни шофьори и ще спре безумието по пътищата.

Можете да си изтеглите мобилното приложение за Android устройства MotoTest от Google play.

Снимка: Google Play