Форум за висши мениджъри и ИТ ръководители ще се проведе на 28 февруари 2013 г. от Gartner България. Събитието е част от стратегическата ориентация на Gartner да подпомага ИТ и бизнес мениджъри в използването на технологиите за изграждане, ръководене и растеж на своите компании.

Gartner, водещата в света компания за проучвания и консултации в областта на информационните технологии, е решена да помага на български компании да вземат своите решения, свързани с технологии, с по-голяма увереност и подкрепа от Gartner като доверен съветник.

“Моделирането на бизнес способностите е все по-популярен метод за анализ на операциите в предприятието и изграждането на връзка между стратегията и конкретен екшън план. Въпреки това много висши ИТ ръководители пропускат възможността да използват бизнес способностите за засилване на ангажираността с ключовите заинтересовани страни.” – посочи Александър Захариев, Търговски представител, Gartner Bulgaria / Calisto Adriatic. “Изключително съм доволен, че освен тази интересна тема г-н Уелдън ще представи пред нашите гости резултатите от най-всеобхватното изследване, част от Gartner Executive Program, което бе публикувано съвсем наскоро – The 2013 CIO Agenda – Hunting and Harvesting in a Digital World.”

Дневният ред на ИТ ръководителите за 2013 се провежда за десета година сред повече от 2000 висши мениджъри и ИТ ръководители, които управляват 230 милиарда долара ИТ бюджети в 36 индустрии от 41 държави, сред които и България.

 

“Очакваме с нетърпение посрещането на висши ИТ ръководители от водещи български компании, правителствени органи и публични компании.” – заяви Иван Маглич, Регионален мениджър, Gartner Adriatic.

Събитието ще се проведе в „Шератон София Хотел Балкан” в София на 28 февруари 2013 г. Допускат се само предварително регистрирани участници в онлайн регистрационната форма на адрес www.calisto.bg.

 

 

 

 

Снимки: Calisto.bg

Ето че колегите от tablet.bg изпревариха всички с една ексклузивна новина. Според необявени техни източници очакваният с нетърпение 8-инчов таблет на Samsung Galaxy Note 8.0 ще се появи в България през месец март на цена 699 лева за Wi-Fi версията и около 869 лева за варианта с 3G модул.

Интересна новина като се има в предвид, че официално Galaxy Note 8.0 ще бъде показан на предстоящият в края на месеца Mobile World Congress (MWC) 2013 в Барселона. Снимки на устройството, както и пълните технически характеристики изтекоха вече в мрежата.

Колегите от Tablet.bg и автора на новината, Християн Цуцев имат безупречна репутация и често пускат изпреварваща, достоверна и проверена информация цитирана впоследствие от много водещи сайтове по света , така че вероятно датата и цената са верни. А дали е вярно ще разберем през месец март.

Снимка: FrAndroid Community

Исмаил ал Ашкар: България дава знак на ЕС да извади “Хамас” от терористичния списък
15.02.2013 12:04; Гeорги Милков

С Исмаил ал Ашкар от ръководството на съпротивителното движение в Газа разговаря Георги Милков

- Г-н Ал Ашкар, как “Хамас” се озова в България и каква е целта на визитата ви?
– Дойдохме от името на нашата парламентарна група, като истински представители на палестинския народ, по покана на Центъра за близкоизточни изследвания.
Трима депутати сме и един представител на медиите. Аз съм зам.-председател на парламентарната група, Салах ал Бардауил е говорител, а Мушир ал Масри отговаря за въпросите на палестинските политически затворници в израелските затвори. Носим със себе си болката на палестинския народ от несправедливата обсада на ивицата Газа, нехуманното отношение към палестинците на Западния бряг и това, на което са подложени мюсюлманските и християнските светини в Ерусалим. Дошли сме да говорим за всичко това, както и за положението на нашите другари в израелските затвори.
– Какви срещи имате тук?
– Ще говорим както с официални представители и депутати, така и с неправителствени организации, на които да обясним ситуацията. Имаме и дискусия в парк-хотел “Москва” по всички тези проблеми – незаконните поселения в палестинските земи и войните от 2008 и 2009 г., както и за събитията преди няколко месеца в Газа.
– Имате ли очаквания от официалната българска държава и наистина ли за първи път ви приемат на територията на ЕС?
– Това е втората ми визита в европейска страна. Първата беше в Швейцария през март 2012 г., където изнесох лекция в ООН за правата на палестинците. Ние разглеждаме България като врата към Европа. Вие сте държава, която е приятел на Палестина, затова можете да предадете нашия глас към останалата част на ЕС. В Газа сме се срещали с десетки представители на Европейския парламент, защото имаме и други приятели в ЕС. Дори сме ги приемали в сградата на Законодателния съвет в Газа. А скоро ще имаме покана да ги посетим и в Брюксел. Но сега разчитаме на България да предаде до всички краища на Европа за нашите проблеми. При посещението ми в Швейцария миналата година имаше голям натиск и съпротива от Израел и лично от Нетаняху. На място натиск имаше и от израелския и американския посланик, но швейцарското правителство отказа да реагира на тези нападки. Аз влязох с официална виза в Швейцария, а не нелегално и затова правителството там отблъсна натиска от тези външни сили.
– Тогава влязохте в Швейцария с шенгенска виза, издадена в Тел Авив, доколкото знам, с нея ли дойдохте и сега в България?
– В България също влязохме през вратата, както се казва, а не през оградата. Тук съм с официално издадена българска виза, за което съм много благодарен на българските власти и на българския народ, който винаги ни е подкрепял. Не забравяйте, че ние сме депутати, които представляват палестинския народ, а не някоя друга страна.
– За новината за пристигането ви в София чужди медии обявиха, че България е първата страна от ЕС, която приема делегация от “Хамас” – организация, смятана за терористична в Европа.
– Не може да се нарича терористична организация едно национално освободително движение, което е подкрепено от по-голямата част от палестинския народ. Според закона ние сме легитимен защитник на правата на палестинския народ. “Хамас” има депутати и всъщност нашата парламентарна група е най-голямата в палестинския парламент. Популярността ни е сред хората, палестинците в по-голямата си част ни подкрепят. Затова този, който набеждава “Хамас”, че е терористична организация, все едно набеждава палестинския народ за терорист. Това е нечестно!
Надяваме държава като вашата, която се слави като демократична и независима, да не се поддава на външен натиск от Израел или САЩ. Ние нямаме вражески отношения с евреите или пък с християните. В нашата група дори има християни, защото сме движение, което вярва в добрите отношения. Не се бъркаме в работата на нито една държава и не изнасяме конфликта ни с Израел извън рамките на Палестина по никакъв начин. Вярваме в мира и в правото на всяка държава да управлява вътрешните си дела. В момента сме в процес, чиято цел е да постави край на вътрешнопалестинското разделение и да се създаде правителство на единството. Затова сме тук в София – перлата на Европа и столица на независима и демократична държава. Дойдохме като пратеници на палестинския народ и благодарим за подкрепата.
– Щом чакате покана и от Брюксел, посещението ви в България изглежда като стъпка към евентуалното изваждане на “Хамас” от списъка с терористични организации на ЕС?
– Да, смятам, че това е точно такава стъпка в правилната посока. Историята ще регистрира, че България е имала принос към това, защото това посещение може да се смята за подкрепа към палестинския народ и усилията му да получи правата си. Ще кажа много ясно и стоя отговорно зад тези си думи – всички европейски страни са във връзка с “Хамас”, но имат нужда от някого, който да даде знак и да позвъни на вратата. Да удари звънеца, така да се каже. Явно сега България е тази, която звъни на вратата.
– Ще се хвана точно за тези ваши думи, за да ви кажа, че преди седмица България беше тази, която позвъни на вратата на ЕС, за да бъде вкарана “Хизбула” в списъка с терористичните организации, обвинявайки я за атентата в Бургас миналата година.
– Винаги съм смятал, че не можеш и не е честно да осъдиш някого, без да имаш пълната информация. Мисля, че българският парламент трябва да даде своя глас и да каже кой точно е участвал в операцията, след като разгледа всичко по случая. Ако обаче политическите обвинения вече са били готови и е трябвало просто да бъдат изнесени извън страната, това вече е друг въпрос. България трябва да продължи да бъде в добри отношения с Арабския свят и в частност с Палестина, защото в това се състои защитата на интересите както на българските, така и на палестинските и арабските. Подкрепяме усилията на България да е силна и демократична страна и да има думата в това, което се случва в Близкия изток. Ние наистина ценим българите и българската подкрепа за палестинската кауза.
– Какви са сега отношенията между “Хамас” и “Хизбула”, защото, ако преди време ви обединяваше общата борба срещу Израел, след конфликта в Сирия позициите ви поеха в различни посоки?
– Няма съмнение, че отношенията между “Хамас”, “Хизбула” и Иран са се повлияли от случващото се в Сирия. “Хамас” подкрепя народите, а не правителствата и режимите, които не работят за правата на собствените си хора. Въпреки това поддържаме балансирани отношения с “Хизбула”, както и с Иран и арабските страни. Не се бъркаме в проблемите на нито една от тези страни. Единствената цел и грижа на “Хамас” е извоюване на правата и свободите на палестинците. Ние не обожаваме кръвта, насилието и войните. Напротив, ако имаше други начини да получим и да отстояваме правата на палестинците, щяхме да се възползваме от тази алтернатива.
– Може ли да се каже, че има такъв ангажимент – Европа да извади “Хамас” от списъка с терористичните организации, но да вкара “Хизбула” в същия този списък?
– Това е политическият прочит, но аз не мога да говоря нито от името на Европейския съюз, нито от името на “Хизбула”. ЕС трябва просто да приложи принципите за спазването на човешките права, правото за самоопределение и независимост – все неща, които Европа е разписала в своите фундаментални разпоредби. Защото палестинците понесоха много несправедливости през годините и първопричината за това може да се търси в Европа и най-вече във Великобритания. Това, което се иска от ЕС, е да забележи най-сетне истината, да подкрепи палестинците и да сложи край на неправдата. Историята ще запише всичко това. Нашата надежда като палестинци е да живеем като достоен народ, както живеят българите, както живеят останалите народи. В Европа има разумни и свободни страни, които уважават демократичните принципи и имат своите интереси в Арабския свят. Моментът на истината ще дойде и “Хамас” ще бъде изваден от този списък. И това ще стане много скоро, надявам се.
– Казахте, че по време на визитата в Швейцария е имало натиск, а сега усетихте ли нещо подобно заради присъствието си в България?
– Досега не съм чул нищо подобно”.

———————————————————————————————–
Това интервю на Георги Милков от в. „24 часа”, както се вижда от часа на публикуването в сайта на изданието, предхожда експулсирането на интервюирания и неговите спътници от ХАМАС от България няколко часа по-късно.
Интервюто като жанр по принцип означава редуване на въпроси и отговори. Освен ако жанрът е малко сбъркан, както твърде често, уви, се случва в многострадалните български медии, в които страданията биват различни: едни страдат от липса на достойнство, други от недостиг на професионализъм, на трети все не им стигат парите за поръчковите материали. Има и четвърто: по отношение на четвъртата власт има добре изпитани тарифи и мурафети, чрез които да бъде постигнат желаният ефект на поръчителя.
След това обобщение, да се върнем конкретно на интервюто. То е вероятно от онези постижения, които влизат в графата „борба за плурализъм на мненията” с цел да се чуе гласа на угнетените. Това само по себе си е не просто правилно, но дори и похвално. Нищо, че същият вестник така и не даде думата например на угнетените български журналисти, подритвани от властелини на медиите, като обслужвания от вестника президент Георги Първанов. Но за това, ще се съглася персонално, Жоро Милков не е отговорен- не би могъл, дори и случайно да е поискал, да се пребори с диктатурата на своята началничка Венелина Гочева, която не само не се срина заедно с тиража на поверения й вестник, но вече служи самоотвержено на „новата власт” на Бойко Борисов, който дори я повиши. Неговите медийни началници, боравещи с банкерски пари, я направиха началник и на другия всекидневник-близнак по генетична линия вестник „Труд”. Така е с верните слуги(ни)!
И все пак, когато човек се бори за правдата трябва да има куража да зададе поне един неудобен въпрос на интервюирания, който сипе подмазвачески квалификациии към България като „перлата на Европа” за благодарност, че тук ( за сметка на съюзническите ангажименти на София) му е организиран пробив в страна от ЕС. Само часове по-късно от името на неговата ХАМАС вече валят обиди в международното медийно пространство към същата тази България като държава, която служела на израелските интереси, защото си е позволила да експулсира нахамасените посетители от Газа.
И понеже ми е искрено неудобно да навлизам в подробности относно това как би трябвало да изглежда едно такова интервю на опитния познавач на арабската тематика, като автора, ще си позволя само една конкретна забележка: трябваше ли да представителят на ХАМАС да бъде оставен да говори от името на палестинския народ ( без дори да бъде попитан защо ХАМАС се разправи зверски със своите сънародници от Фатах, когато ги прогони от Газа през 2007 г.), при положение, че палестинската автономия има признат от България авторитет в лицето на палестинския президент Махмуд Абас и неговата администрация в Рамала на западния бряг на река Йордан. „Пропускът” на тази „подробност” прави интервюиращия съучастник с пропагандата на ХАМАС в извършените от нейните екстремисти ексцесии срещу други палестинци.

Share on Facebook

В началото на следващата седмица на пазара у нас ще се появи обявеният през месец декември миналата година фаблет Samsung GALAXY Grand. Той е с голям и ярък 5-инчов дисплей, работи с две SIM карти и последната версия на операционната система Android 4.1.2 (Jelly Bean).

Независимо от големия дисплей, смартфона е тънък и удобен за хващане. Samsung Galaxy Grand позволява мултитаскинг с няколко приложения едновременно, без смяна на екрани с помощта на функцията Multi Window.

GALAXY Grand е с двуядрен 1,2 Ghz процесор, притежава добра камера с минимално закъснение на затвора и ултрабързо стартиране. Оборудвана е със сензор за фоново осветление, който гарантира ясни снимки дори в тъмни условия и поддържа Full HD видеозапис.

Характерни за Samsung Galaxy Grand са интуитивните функции, улесняващи потребителя. Функцията Direct Call дава възможност за автоматично стартиране на разговор чрез повдигане на устройството до ухото. Smart Alert сигнализира за пропуснатите събития, като пропуснати повиквания и нови съобщения с едно просто повдигане на устройството. Popup Video пък позволява на потребителите да гледат видео в изскачащ прозорец, където и да е на екрана, докато същевременно са заредили други програми или приложения. S Voice им предоставя възможност да управляват телефона с глас, а AllShare Play – да споделят съдържание с различните устройства на Samsung.

Телефонът е предварително зареден с най-новите версии на различните Samsung Hub, за да предложи най-популярните игри, филми и музика директно при поискване.

Отличителна черта за смартфона е Dual SIM функцията на Samsung GALAXY Grand позволяваща управлението на два телефонни номера от едно устройство. Възможно е приемането на разговор с единия SIM номер, докато се провежда разговор от другия.

Dual SIM функцията също така предлага гъвкавост на избора на различни тарифни планове за двете SIM карти и лесно превключване между тях.

В началото на другата седмица Samsung GALAXY Grand ще е на българския пазар.

Ето и пълните характеристики на Samsung Galaxy Grand:

Снимки: Samsung Tomorrow

Има книги които те грабват. Четеш и се чувстваш добре. Има обаче и книги като "9 зайци" на Виргиния Захариева, които са като вулкан. Понякога тихи и сливащи се с природата, понякога изхвърлящи всичко, а в повечето случаи - обливащи и поглъщащи те.

Досега не ми се беше случвало. Кое? Да започна да мисля с езика на авторката. Абсолютно буквално започнах да конструирам мислите си по подобие на игривия й и изпълнен с метафори език. Богат до съвършенство. И интересен. И не само той. Това е жена с богат вътрешен свят. Гледаш, сравняваш, наслаждаваш се и въпреки че загърбваш своя, докато четеш, изживяното с книга в ръка е по-ценно.

Страници, пропити с адски много психоанализа, скрита зад собствени страхове - книгата разтърсва. Случките, описани в нея, са толкова необикновено странни и в същото време нормални. Страхът от отхвърляне или чувството на само са познати "дружки" на всяка жена. И макар книгата да е сътворена с женски маниер и да излъчва доста женственост, съм убедена, че ще е съкрушително четиво за живота на всеки творец по душа.

Какво ме срещна с тази книга. Отново случайността. Един горещ юлски следобед върху шезлонга, обвита от пот и избягала от шумния басейн наоколо. В едно женско списание. НО няма значение. И от един малък къс книжка си пролича богатия и изключително оригинален език на авторката. Даже, да си призная откровено, леко завидях, че никога няма да мога да пиша така.....НО и такива трагедии се преживяват с топване в басейна. Какво да се направи. Ето ме сега - в ноемврийската жега на полското общежитие. Пречистена с чая от думи аз отивам да творя, защото, ако си позволя да парафразирам едно от изреченията в книгата, "И писането като любовта се случва през уязвимостта".

И ако това досега не ви е убедило, че трябва да влезете в този литературен храм, наречен "9 зайци", потопете се в това:

"Телата ни се срещат и преливат едно в друго. Удоволствието се прелива навсякъде и бута настойчиво с кръгла муцунка да излезе от най-невероятни места."

Ревюто е от непубликувания архив на "Аз чета", с първоначална дата на публикуване 14 ноември 2008 г.

В България сексизмът не дразни никого

Кафяви маршове насред София?

Демокрация на празните приказки

От издателство Marketplace пуснаха бомбата, че Чък Паланюк е продал правата за следващите си две книги и е финализирал договора за екранизацията на Haunted, съобщава The Cult.

За тази година авторът на „Боен клуб“ предвижда да издаде продължение на романа Damned. Новата му книга носи заглавието Doomed, а премиерата й е планирана за 8 октомври. Сюжетът проследява завръщането на главната героиня Мадисън на земята - като призрак, обречен да обитава къщата на родителите си. Така в ретроспекция се разкриват детайли от детството й, включително ужасяващото убийство, което извършва едва десетгодишна. Именно последното навярно е и причината да е прокълната. В същото време читателят се запознава с вековна конспирация, чиято цел е да обучи и тества способностите на Мади като спасител на обречените души. Действието се развива на фона на настъпващия край на света.

През октомври 2014 г. Паланюк ще представи Beautiful You. Според Marketplace това е книга, която се фокусира върху апокалиптичните маркетингови възможности на женското удоволствие. Самият Паланюк я определя като комично-еротичен трилър, смес от „порно за мамчета“ (нали знаете откъде тръгна всичко :) и чиклит като „Сексът и градът“, а също – малко фентъзи, тип „Кланът на пещерната мечка“.

Изобилният стил на американеца дава възможност на феновете да надзърнат в далечното бъдещето и да видят какво им готви любимият автор. Така стигаме до октомври 2015, когато се очаква на пазара да излезе Make Something Up – колекция от къси разкази, повечето от които вече са публикувани в Плейбой.

На български език са преведени четири от романите на Паланюк – „Боен клуб“, „Оцелелият“, „Приспивна песен“ и „Невидими изчадия“.

Прочетете ревютата на Милена Ташева за „Оцелелият“ и „Невидими изчадия“. А също мнението на Христо Блажев за „Боен клуб“, „Оцелелият“, „Приспивна песен“ и „Невидими изчадия“ в Книголандия.

Публикувах някои първоначални размишления по управленските идеи на БСП във в. Сега – "БСП – радикална промяна или просто радикален популизъм?"

Блогът за икономика 2013

Публикувах някои първоначални размишления по управленските идеи на БСП във в. Сега – "БСП – радикална промяна или просто радикален популизъм?"

Блогът за икономика 2013

Тези дни разпознаваемите политици внимателно подбират маршрута си и не рискуват да се появят близо до протестиращи граждани. Хората са бесни. Въпреки това, надигналата се вълна от протести заради високите сметки за ток може да бъде и добра новина за партиите. Кога друг път публиката е очаквала толкова нетърпеливо да чуе решение на конкретен и сериозен проблем? Известният до момента резултатът е, че имаме повече яснота – лявото се показа като ляво, дясното – като дясно, други изобщо не се показаха, а пък крайно дясното се оказа крайно ляво.

Златната възможност за всяка опозиция не остана незабелязана. В деня, в който започнаха масовите протести, Сергей Станишев обяви рязък ляв завой. „Държавата трябва да се върне в икономиката като регулатор на икономическите процеси. Тезата, че държавата е само “нощен пазач” вече не работи”, обяви червеният лидер. И за да е още по-ясно, БСП записа в политическата си рамка за участие в изборите, че ако дойде на власт, ще постави въпроса за одържавяване на електроразпределителните предприятия (ЕРП). Няколко дни по-късно Станишев поуспокои публиката, че всъщност одържавяването било само крайна мярка, а по-важен бил ефективният контрол. Много удобно – хем не си обещал изрично национализация, хем всички вече знаят, че обещаваш национализация. Четете форумите и ще се изненадате колко популярна е тази идея. Очевидно преди изборите БСП щедро ще обещава „сполука за България“. Ляво, та дрънка!

Управляващата партия пък потвърди за пореден път, че е отбор на интуицията, без дългосрочна посока, но с активно играещо дясно крило. Последователен в стила си Бойко Борисов обвини всички преди него за скъпия ток – „Костов заради двете „Марици… по времето на НДСВ и ДПС Шулева продаде ЕРП-ата… другата сметка трябва да пишат Сергей Станишев, ДПС и НДСВ – за Закона за зелените енергии“. И преди някой да се е попитал какво е направил премиерът за 3 години и половина, след като не харесва завареното, Борисов обвини и ДКЕВР, че „10 години няма никаква промяна в начина, по който се ценообразува“. Бойковизъм, та дрънка!

Вицепремиерът Симеон Дянков влезе в обичайната си роля да припомня, че в правителството има и хора с десни идеи. По повод идеята за национализация, той каза, че „оттам стигаме до колективизация, оттам стигаме до ГУЛАГ и до Белене, само че не това Белене, за което Станишев сега мечтае, а това, което беше само мечтал преди време и активно е участвал Станишев-старши, да праща хората, които не са съгласни, да им се национализира земята“. Ясно е – ГЕРБ ще продължи да претендира, че е дясна и антикомунистическа партия, но с тази задача ще е натоварен основно Дянков.

Опозицията на правителството от дясно също се позиционира ясно. Иван Костов припомни тезата си, че кабинетът на Борисов е „правителство на монополите“ и че е техен съучастник в ограбването на гражданите. А основният виновник за скъпия ток, според Костов, е изключително тежкото състояние на НЕК: „2 млрд лв. бяха източени от компанията заради “Белене” и сега тези пари са във фактурите на хората“. Предложеното решение е средата да бъде подобрена с помощта на контролните органи на държавата. Няма обвинение към частните компании, има обвинение към неефктивните разходи на държавата. Дясно си е, няма спор.

Меглена Кунева отиде дори още по-вдясно – според нейната партия решението е в по-голямата либерализация на енергийния пазар. „За четири години правителството на Бойко Борисов не направи нито една стъпка за либерализацията на пазара на електроенергия, затова сега България отива на съд и има опасност да плаща 18 хил. евро глоба на ден”, заяви Тома Биков от ръководството на партията. Така опозицията от дясно на правителството става по-различима.

Яне Янев си остава в центъра на скандала, но на практика извън политиката. Очакваме гръмки разкрития и обвинения, извънредни заседания на комисията по корупция, но не и решение. Обичайна част от мебелировката.

Волен Сидеров най-после прекрати споровете за това дали е крайно десен или крайно ляв политик. „Атака“ поиска разваляне на договорите с ЕРП, изгонване на инвеститорите, „никаква либерализация на пазара“. Докато Станишев не смее да използва чак думата национализация, за Сидеров това не е проблем. За напред ще знаем, че са крайни националисти и крайни социалисти. Вие преценете дали искате да свързвате двете думи.

Добрата новина от историята с тока е, че политиката работи. На масата имаме предложения за леви, десни, популистки, екстремистки… всякакви мерки. Затова е напълно обяснимо, че управляващите се опитват да задимят сцената с отклоняване на вниманието към детайли като умни и не чак толкова умни електромери. Защото ако не са електромерите, ще трябва да се говори за политическите решения.

Мтел изпратиха покани до медиите, в която се вижда едно голямо Z на фона на плисната вода. Буквата Z вероятно е за Xperia Z на Sony. Това е новият смартфон, който очакваме да бъде представен от Mtel на специално събитие съвместно със Sony на 21 февруари в България

Флагманат Sony Xperia Z e красив и мощен смартфон с огромен дисплей, красив и здрав и водоустойчив корпус, мощен процесор и впечатляваща камера.

Новият смартфон от Sony, тънкият само 7,9 мм флагман Xperia Z има огромен 5-инчов Full HD Reality дисплей, четириядрен 1.5 Ghz процесор от Qualcomm с графичен чип Adreno 320, 2 GB RAM, 16 GB вградена памет, както и наличие на microSD слот. Камерата е 13 позволяваща заснемане на Full HD видео. Корпусът е защитен от прах и вода и е с изключително издръжлива батерия, както и специален режим на енергоспестяване Battery Stamina.

Очакваме с нетърпение от Mtel подробности за супер смартфона на Sony, както и тарифните планова, на които ще се предлага. Sony Xperia Z беше обявен наскоро и ето че имаме възможност да го видим на 21 февруари и в България благодарение на тясното сътрудничество между Мтел и Sony.

Ето и малко повече информация за Sony Xperia Z, както и за технологията Mobile Bravia Engine 2

http://www.youtube.com/watch?v=gWysHOjl95E

http://www.youtube.com/watch?v=awzgNWxRcOI

http://www.youtube.com/watch?v=KNsX30n0R3s

Снимки: Sony Mobile

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Здравната каса ще покрива лечението на “пеперудените деца”

Русия и Казахстан са достигнали принципиална договореност за по нататъчното използване на Байконур. По информация от вестник 'Известия' по думи на зам ръководителя на 'Роскосмос' Сергей Савелиев. По негови думи , Русия постепенно ще се откаже от арендата на ред обекти на космодрумаи ще ги предаде на Казахстан, а след това , двете страни ще използват Байконур съвместно. При това Русия няма да се махне от космодрума.

От прес-службата на НАСА са съобщили , е ведомството е съгласовало със своите международни партньори следващият старт на товарния космически кораб на SpaceX Dragon. Според информацията , стартът ще се проведе на 1 март в 18:10 наше време от космодрума на Кейп Канаверал.

Днес сутринта жителите на ред области на Русия са станали свидетели на рядко космическо явление - падането на метеорит. Ежедневно нашата планета се среща със стотици метеорити от космическото пространство , но голяма част от тях това са обекти с размери около 30 см , които изгарят в земната атмосфера, поради това жителите на планетата не ги виждат , макар някои специални служби за мониторинг зафиксират тези явления.

Огневите изпитания на американската ракета носитетел 'Антарес' , които трябваше да се проведат на 14 февруари са били отменени в последните секунди , поради аномално ниско налягане на азота в единият двигателен отсек. Нов опит може да бъде проведен в края на февруари - по информация от компанията разработчик Orbital Sciences.

Спомняш ли си приключенията на зомбито Р от „Топли тела”? Да, онази книга, в която едно зомби се влюби в живо момиче и стана една... Любов ли бе, да я опишеш.

Сега авторът на романа Айзък Мериън гостува на българските си издатели Студио Арт Лайн и най-хубавото е, че ще имаш възможността да се запознаеш лично с него. Че дори да си вземеш и автограф.

Мериън ще се срещне с почитатели днес, 15 февруари, от 18:00 часа в книжарница Booktraiding в Bulgaria Mall на бул. България в София. Според нас определено си заслужава да отидеш, най-малкото за да зададеш няколко въпроса на автора.

И за да се почувстваш достатъчно подготвен, можеш да изгледаш първите 4 минути от екранизацията на „Топли тела” - „Горещи тела” на режисьора Джонатан Левийн, която бележи доста сериозни успехи по американските боксофис класации. 

Разбира се, преди да се запътиш към срещата с Айзък мериън, непременно прочети ревютата за книгата му от Вал Маринова тук и от Христо Блажев и Бла като гост в Книголандия.

По случай седмицата на модата до 22 февруари 2013г. в Javari.co.uk пускат код за 20% отстъпка на избрани артикули от новата колекция. Промоцията се активира чрез въвеждане на кода JAVAFW20 в полето “Enter new promotional code” под данните за картата при оформяне на поръчката и натискате бутона “Apply”. Не забравяйте, че кодът е валиден за …

Прочетете повече »

По случай седмицата на модата до 22 февруари 2013г. в Javari.co.uk пускат код за 20% отстъпка на избрани артикули от новата колекция. Промоцията се активира чрез въвеждане на кода JAVAFW20 в полето „Enter new promotional code“ под данните за картата при оформяне на поръчката и натискате бутона „Apply“. Не забравяйте, че кодът е валиден за …

Прочетете повече »

На 15 февруари 2013г е зафиксирано падане на космически обект на територията на град Челябинск. - по информация от пресс службата на Роскосмос.

Преди също съм писала за гръцката шоколадова марка Lacta и отново по любовна тематика – доказателство, че който го прави добре, може да го направи още по-добре. И този Св. Валентин видяхме чудесна кампания от бранда, отново ориентирана към потребителите и създадена изцяло от и за потребителите.

Тази година кампанията е ориентирана към драмата. Потребителите трябва да споделят своя история за загубена или несподелена любов, а Lacta ще даде на същите истории щастливия край, който така и не са получили. И за да е по-многолико всичко, избират се не една, а три истории, които да формират основата на сценария. Сюжетът на една от историите е представен в 20-минутно подгряващо видео, което получава своя онлайн и TV-премиера. В интернет се събират над 700 000 зрители, а телевизионната премиера привлича 18% от аудиторията на Гърция. Но видеото не разкрива края на историята, а дава на потребителите възможност да го открият сами. Разбира се, пътуването им е максимално интересно през много виртуални места, създадени специално за кампанията. За първия, който помогне на героинята да намери своя принц, има награда – билети за гала-премиерата на пълната шоколадова продукция:

Голямата премиера се случва вчера, на Св. Валентин, когато всички могат да видят така чаканите любовни развръзки. Както подобава, имало си е червен килим и всичко останало, а самият филм ще е наличен онлайн по-късно. По данни от сайта news.in.gr (и Google Translate) през първия ден има над 21 500 посещения на премиерното заглавие.

Интересни допълнителни елементи от кампанията са снимките в Instagram и Flickr, както и Facebook интеграцията – например, можете да си направите постер с любимия човек, сходен на постера за филма. Като за Св. Валентин е много подходящо и достойно за споделяне – и аз си направих един

Защо работи?

• Както с предишната си кампания, Lacta затвърждава имиджа си на марка, асоциирана с любовта. Става дума за дългосрочна и последователна комуникация.
• Потребителите сами създават историята, което ги прави по-ангажирани с нея – който е участвал, той със сигурност е готов да гледа.
• Съвместното използване на традиционни (TV) и нови (онлайн) медии позволява да се разшири обхватът на аудиторията – нещо много важно за масов продукт като шоколада.
• Постоянното споделяне на информация по всички комуникационни канали дава възможност на публиката да се приближи до случващата се кампания максимално, да се почувства като част от нея и да се ангажира с нея активно.
• Идеалният тайминг помага на кампанията – тя е замислена като валентинска кампания, имено защото ще се хареса на потребителите с повишена активност на любовния празник.

Като цяло, интересна и приятна кампания – Milka, вие сте!

The post Любов и шоколад appeared first on Васи ли?!.

Оня ден покрай едно-две изразяни дървета в "престижните" южни райони на София, във фейса стана интересна дискусия за неизбежното им превръщане в гето. Вероятно съм последния човек, който ще жали за минали времена, но днешният ни разказ ще бъде за едно място от времето, когато не беше гето.  Приятно четене и, ако си мислите, че младежта е разхактена и че това доникъде няма да доведе, да знаете, че се присъединявате към мнението на египтяните още от Древното царство :)

Созопол на младини

 

Когато видях за пръв път Созопол, бях осемгодишна.

От Бургас пътувахме с малко корабче, май се казваше „Емона”, клатеше силно и не се чувствах особено добре. Родителите ми бяха вече разведени и бях само с татко. Всъщност това продължи години наред – с него летувахме и във Варна, и в Несебър, и на Слънчев бряг, но сърцето ми остана в Созопол. Помня го с разстланите по улиците мрежи и кърпещите ги рибари… с фабриката и димящия й комин, изхвърлящ лепкава пепел… риболовните кораби и старите лодки на пристанището… хазяйките с техния силен акцент и множеството гръцки думи… Имаше една поща, едно казино, един плаж. Харманите бяха „много далеч”, а на Каваците се ходеше на екскурзия – често в каросерията на някой раздрънкан камион. И до днес се водят спорове кой пръв е открил Созопол за летуване – художниците или писателите. Всъщност с годините бази имаше всякакви – на художниците на носа на Стария град, на писателите долу на разклона между стария и новия квартал, а горе на хълма беше Рабиз (предполагам, че съкращение от РАБотническо ИЗкуство) – там идваха актьори и театрали. Последни дойдоха кинаджиите – тяхната база беше в центъра на Харманите до ресторант „Чайка”. Всички курортисти-интелектуалци нощуваха по частни квартири, а се хранеха в столовите на ”базите” си. След вечеря една част се изнасяха в казиното, друга – тези с по-малки деца – опъваха маси в дворовете. Пържена риба, памид и сладки приказки – какво повече му е нужно на човек! Преди известно време, ровейки из Интернет, открих снимка, предполагам от края на 60-те години.

Тази розовееща къщичка

на преден план е базата за “творчески отдих” на Съюза на писателите. През 60-те и 70-те години там ходеха по-бохемстващите и по-неиздигнати официозно писатели – Петър Незнакомов, Върбан Стаматов (преди да си купи къщата в Ахтопол), Веселин Андреев, Наско Мандаджиев… , е и баща ми, разбира се – разкошни сътрапезници и събеседници. Не включвам сред тях Славчо Чернишев – той трайно се засели в Созопол, ходеше с рибарска фанелка и даже се поклащаше като стар моряк. По-късно към него се присъедини и актьорът Досьо Досев – и до днес е там, в малката си къщичка, от която се вижда и чува морето.   На никой не му хрумна да пристроява и надстроява „станцията”, даже душът беше първоначално до къщата, а по-късно приспособиха една част за тоалетна и баня с топла (!) вода – нечуван лукс за ония години. Имаше по две стаи на етаж – долу голямата бе за командирования от София готвач и семейството му, а горната голяма се пазеше, ако някое началство реши ненадейно да дойде. Смокинята, под чиито клони след години сядахме на сянка, а вечер на разпивка, още не е посадена.  

Вдясно беше къщата на местния фотограф:

„Кой ме вика, кой ми чука – фото Мексико е тука!”. Сутрин обикаляше по плажа с разкошна „мексиканска” сламена шапка, децата умираха да се снимат с нея, следобед проявяваше снимките, а вечерта поизгорелите клиенти си получаваха портретите. Под нея до плажа бе къщата на бай Димитър Просветата. Наемателите му се хранеха при нас, мисля, че Пецата Незнакомов обикновено отсядаше там. Вляво от базата е така нареченото „ново” лятно кино. Старото беше в Стария град, но затворено. Ние, сядахме на терасата на втория етаж, а някои се покатерваха даже на покрива, и гледахме кино „без пари”. Всъщност за билети човек трябваше да се нареди часове по-рано. Повечето от родителите изпращаха децата на кино, за да си отдъхнат поне два часа от тях и от първите редове се вдигаше такъв шум, че често не можеше да се чуе звукът от екрана. Докато прожекционистът сменяше ролките (в началото киномашината беше една и за да се смени ролката се правеше кратка пауза), разпоредителките се опитваха да внесат ред и даже изкарваха най-развилнелите се малчугани. Но спасение нямаше – те се покатерваха на оградата и викаха оттам. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Какви са сградите най-ляво на снимката не помня, тях бързо ги махнаха, но зад киното бе царството на магарето Марко. Царственият му рев огласяваше надалеч и предизвикваше доста ругатни от жадните за сън курортисти, но това хич не го притесняваше. Единственият начин да го умилостивиш бе да му дадеш малко магарешки тръни за похапване.

Под дебелите сенки на „градската градина”

имаше павилион за газирани напитки – ягода, мента, лимон, малина, виолетка – поне 7 -8 вида. Дават ти чашата, ти бързо я изпиваш, защото опашката чака, после чичкото я изплаква на едно автоматче и хайде “следващия, моля”. Понякога това беше единствената вода, която можеше да се намери в безводния курорт. По-късно будката се премести на площадчето в Стария град – между казиното и кафенето. Имаше и в Новия, ама там сиропите не струваха, пък и чашите хич не ги плакнеха, та можеше да пиеш мента с дъх на виолетки.

  Базата на художниците бе на носа до старото училище. Прекрасна стара къща, на която по-късно направиха покрита тераса. Долу се разбиваха вълните, а горе се пиеше и пееше. И там съм летувала, но нещо не помня някой да е вадил платна и бои да рисува – все пак това е почивка! През 70-те прекарах едно чудесно лято с колегите на майка ми – не стигахме до плажа, печахме се на скалите, даже понякога ни домързяваше да ходим и да обядваме, а когато децата заспиваха, четяхме на глас „Майстора и Маргарита”. Но за това вече съм разказвала тук [caption id="" align="aligncenter" width="627"] Когато рокендролът беше млад :)[/caption] Годините минаваха, аз вече ходех сама на море и прекарвах в Созопол поне месец. Отдавна бях станала свой човек и вече се деляхме на „курортистите” и „ние”. Рядко отсядах в базата, но продължавах да се храня там. Преместих се в квартирата, която татко използваше години наред – при

прословутата созополска хазайка Анна Батиньоти.

Ето я

    Не беше голяма – само три стаи горе и малка вътрешна тоалетна долу. Татко вземаше голямата стая с изглед към морето и старинен месингов полилей, а аз в една малка, почти килерче, но я има на снимката – тази с бялото перде. Всъщност вече не ходех “с татко на море” и внимавах даже да не сме по едно и също време в една квартира, защото контролът щеше да бъде… Къщата на леля Анна неизменно присъстваше във всички рекламни материали за града, но нея рядко я снимаха. Все пак я открих – в неизменната си басмяна рокля, къси чорапи и рошави коси (момичето вдясно не съм аз).

    Къщата й нямаше двор, а къса леко наклонена уличка – там вечер се вадеше маса, краката й се подпираха, за да не клати, постилаше се бяла покривка и… Така една вечер, може би 1976-7 година, се прибирах доста късно и тамън се чудех как по-тихо да мина покрай вечно пазещата ме и любопитна хазайка, когато видях отпред седнали красивата Дона, тогава щастливо омъжена за англичанин, но винаги идваща на море сама, и двама старомодно ухажващи я кавалери – поетите Веселин Андреев и Славчо Чернишев. На масата – студено вино, филе от акула и карагьоз. Е, присламчих се и мълчаливо слушах, но после събрах сили и аз да се включа. Тогава имах невъзможния мерак да заснема филм “Къде бях на 9-ти септември 1944″, в който свидетелите да разказват ИСТИНАТА, ама истинската истина* Вече бях чула разказа на Теньо (Стефан) Кънчев, попитах и Весо, не ми отговори пряко, но заразказва неща, които тогава не се говореха. Виното развързваше езика, миришеше на море и смокини, масата се клатеше, но не разляхме нито капка… [caption id="" align="aligncenter" width="591"] Авторката[/caption]

Такава бях през 70-те години, именно в периода, за който разказвам. Май не си приличам много, но поне отзад се вижда площадчето през Старото кафене.

===

Ако ми е скъпо нещо в Созопол, това са вечерите и нощите.

Независимо къде – в морското казиното, в ресторанта, в някое от двете капанчета, наричани „Очите”, защото са на носа на залива, в малък двор или направо на плажа. Помня казиното като малка – татко и приятелите му си говорят, а аз стоя пред оркестъра и слушам певицата, която пееше за сините канарчета и за Марина. Помня го и като вече пораснала – никога нямаше места, сбутвахме се по десетина човека на маса за шест, но имахме приятели келнери, които винаги намираха къде да ни приютят. После ни даваха тефтера, всеки поръчваше, пренасяше си поръчката, записваше, а накрая оставаше и парите – понякога и направо в портмонето… Даже не вярвам, че се е случвало. Това продължи докато веднъж не решихме да направим най-голямата възможна маса. Беше края на сезона и задната част на казиното вече не работеше официално. Именно там всеки новодошъл приятел и компанията му си донасяше масата и я слагаше до другите. Наредихме виеща се верига от поне 20 маси – и всичките се познавахме от години. Май така ни премина ищяхът да сядаме заедно. На следващата вечер всеки си беше на отделна маса.

 

През 70-те в залива на пристанището пристигна прословутият Сал-бар.

Той си имаше собствен двигател и при тихо време се местеше заедно с наелите го курортисти до съседното пристанище. На сал-бара беше нашето спасение, когато затвореха кръчмите. Свиреше тиха упадъчна музика, пиеше се кампари, уиски и незнайно защо – шампанско. Барът нямаше парапет, а някакви табуретки, за които уж се връзваха корабните въжета. Та една нощ от такава „табуретка” с цялата си двуметрова дължина падна доста почерпения Петко. Добре, че барът бе в плиткия залив с лодките на док, ние се развикахме, а от тинята се показа белият костюм и усмихнатото лице. Държеше чашата в ръка – „не я разлях!”. Другото място след полунощ бяха „Очите”. Харесвах повече това в Стария град – няколко маси, сгъваеми дървени столове и „Памид” на бутилки. За мезе препечени чирози с оцет, чесън и копър. Помня една вечер, току-що бях дошла и от алчност за слънце бая бях поизгоряла. Седях върху якето си, защото краката ме боляха, слушах вълните, гледах фара и ми беше хубаво, хубаво… Не вярвах, че може още! Но можеше – заваля топъл дъжд, едрите му капки изстудяваха прегрятите ми бедра и рамена. Колко е хубаво да си малко над 20! На следващата година „Окото” вече не съществуваше – на негово място главният архитект си построи къщата (не е хубава) и ние се преместихме на Харманите. Там капанчето беше на самия нос до бункера и работеше до по-късно, тъй като шумът не пречеше на никого. Но имаше един проблем. За да се стигне до него, трябваше да се мине през територията на бившия лагер на ТПК „Хигиена”, а септичните ями не бяха добре затворени. Само за едно лято в тях паднаха две жени, едната пред очите ми – добре, че ямата не беше много дълбока. На „Боруна” се събираха местните момчета и ние, некурортистите. Понякога имаше мързеливи свалки, леки пререкания, но до търкал рядко се стигаше. През 70-те години

на „Каваците” вече имаше бунгала, ресторант и най-важното – бар! А в Созопол се появиха и файтони.

Това ни изкушаваше да съчетаем двете удоволствия. На файтона се качваха дамите, а момчетата поемаха пеша по прекия път – понякога стигаха преди нас, тъй като конете трудно дърпаха по нанагорнището. А една нощ, когато решихме да се приберем по-рано т.е. около два часа, взехме файтона и на връщане. Бяхме по-малко хора, кочияшът беше на кеф, не искаше да товари повече конете и мина по обиколния път през носа. Леле, какво чудо! Топла лятна нощ, ярки звезди, шумът на вълните и конският тропот по асфалта – на човек му се искаше това удоволствие никога да не свършва.

    === А нощта винаги приключваше с разходка до центъра. Там се събираха последните оцелели остатъци от шумните компании – вече по-тихи, по-изморени и по-романтични. Сядахме на топлия бордюр до градската градина, винаги отнякъде се намираше китара и Малкия Бъндарак или Жоро Минчев я поемаше… Тогава за нас рок-енд-рола беше млад. … Всъщност младите бяхме ние и светът беше по-свеж, по-ароматен, по-цветен. Но времето тече и животът се променя. В края на 80-те години Созопол стана прекалено моден и шумен за моя вкус и аз и приятелите ми поехме на юг – на палатки на Алепу и Градина, после Варвара, а после съвсем се отказахме от Черноморието. Много години все се канех да се върна по старите места, но не събрах сили. Искам да запазя спомена за любимия ми град без бутафорните крепостни стени, без мутробарока и многоетажните хотели, без кича и чалгата във всичките й проявления. Сега други хора трупат спомени там. А следващите поколения намират своите места, своите къщи, своите кръчми… Защото „има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Време за прегръщане и време за отдалечаване от прегръщането. Време за придобиване и време за изгубване… Време за мълчане и време за говорене… Направи всяко нещо хубаво на времето му…” …

… Забележка: В поста си за Созопол, освен свои съм използвала и снимки, намерени в Интернет. А тази чудесна панорамна снимка открих на страницата http://perchinkov.com/avtorentacar/show/26 . Перчинков се е постарал да снима от същата гледна точка като на някои стари снимки от 50-те и 60-те години. Надявам се, че няма нищо против да ги използвам с некомерсиална цел. Първата жълта сграда в дясно е базата на Съюза на писателите – надстроена и модернизирана – не зная кой я използва сега. …   *Послепис 1: а филма така и не заснех. Не че не ми позволиха, но никой не посмя да застане пред камера. Единствено Максим Наимович, вече знаещ, че е болен от рак. Разказа, но ме помоли, ако въобще ми позволят да го излъча, да е след смъртта му. Чинно отделих 16 милиметровата ролка с тази част от интервюто и като пълен глупак и наивник я сложих в кутията с останалия материал. Да ви казвам ли, че изчезна само тя. И то много скоро след това. Още не мога да си простя, че не я взех.   2 Послепис: Във вестник “Сега” прочетох нещо от Рангел Вълчанов, което е в съзвучие и с моите спомени. Ще си позволя да го цитирам: “… когато Созопол беше Созопол и когато голяма част от вас са били малолетни и невинни във всяко отношение, когато градът не беше пострадал от строителните упражнения на архитектите, когато между сградите духаше морският вятър и всяка къща беше личност и уважаваше своята съседка, тогава аз дойдох за първи път в този град. Заобичах го такъв, какъвто бе, и с мъка посрещах неговите възрастови изменения, които ми напомнят и за моите. Уви! По онова време Харманите не бяха тия Хармани. Бежанските къщи, малко на брой, кротки, приветливи със своите бледосини лица, гледаха морето, небето и самораслите треви, пожълтели от морското лято…” Не бих могла да го кажа толкова хубаво. Рангел наистина обича Созопол. Много години той идваше там, даже си построи яхта и я нарече на своята дъщеря Ани. Едно лято и аз се качих на нея – бяхме тримата с режисьора Георги Стоянов и стигнахме чак до Алепу, но това вече е друга история. То созополските истории край нямат…   Автор: Павлина Д. Снимки: авторът     Други разкази свързани с Ретро - разкази – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

© Милен Радев Има филми на един фестивал, след които повечето останало, което си видял, ти се струва лековато, без значение, да не кажа, излишно. Такива мисли ме пронизваха завчера докато гледах изнесения нелегално от Иран филм на големия режисьор, лауреат на всички значими световни конкурси, а днешен пленник на техеранския режим на аятоласите Джафар [...]

Продукти за 4 порции:
2бр. свински джолана
2 моркова
1 тиквичка
1 малка глава целина
3- 4 средни картофа
2- 3 зърна бахар
1 дафинов лист
сол на вкус
щипка кафява захар
1 лимон

Приготвяне:
Свинските джолани се измиват. Почистват се от косми. Слагат се в тенджера. Налива се един литър вода. Пускат се 2- 3 зърна бахар и един дафинов лист. Съдът се похлупва. Джоланите се варят час, час и половина. След това се изваждат. Бульонът се прецежда. Месото се отделя от костите. Слага се в гювеч. Бульонът се прецежда. Добавят се зрънцата бахар и дафинов лист. Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите, целината и морковите се режат на кубчета с къдраво ножче, а тиквичката и морковът- на колеца. Разпределят се около месото. Поръсва се сол и кафява захар. Ястието се полива със свински бульон. Похлупва се. Пече се на умерена фурна, 40 минути.  Поднася се месо, гарнирано със зеленчуци и полято със сосче. Отсрани се слага по четвърт лимон.

Няма по-приятно занимание в дълъг ден или в безсънна нощ от четенето, и то на подходяща книга. Когато не ти се прави нищо, когато няма с какво да запълниш времето, когато се въртиш в леглото и само сменяш позата, защото не можеш да заспиш, а още по-малко да станеш и да изпълняваш домакинските си задължения. Това изглежда е поредният празен ден, в който обаче не е задължително и размислите да са празни. 

„Празни мисли на един празен човек” е книга именно за тези специални дни – лека и увлекателна, тънка и забавна. Чете се на един дъх и накрая, макар да затваряш последната страница с голяма усмивка, знеш че това не е книга, която ще забравиш още на другата сутрин. Защото с неподправения си стил Джеръм К. Джеръм успява зад свежия английски хумор и веселите истории да вплете и сериозните размисли за нещата от живота - лентяйството, любовта, лошото настроение, безпаричието, суетата, успехът в живота, времето, домашните любимци, скромността, децата, яденето и пиенето, дома и жилището, модата и поведението, паметта...

И така неусетно в разсъжденията на един „празен човек” от 19. век откриваш и съвременните проблеми, своите лични въпроси и терзания. И постепенно цялата поредица от есета се е оформя в своеобразно търсене на себе си в света, в обществото и времето. Търсене, актуално за всички хора във всички епохи. А главното послание на автора е, че на живота и човешките постъпки трябва по-често да се гледа през призмата на хумора, да се наслаждаваш на малките радости, дори да ги създаваш сам. Само така можеш да обичаш живота, въпреки всички недостатъци, въпреки празните дни, въпреки самия него.

Препоръчвам четенето на книгата в мързелив зимен ден с топла сгряваща напитка.

Хартиена кукла момиче  в два цвята Хартиена кукла Баба Марта Лесни за изрязване и сглобяване:) За престилките отпред,...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Улични протести срещу високите сметки за електроенергия избухнаха през последните дни в България. Издига се искане за национализация на трите енергийни дружества, които бяха приватизирани едва преди десетина години, на места се стигна до прояви на вандализъм и сблъсъци с полицията.

- Пламен, какъв точно е поводът за протестите през  последните дни? Колко масови са те и дали някоя политическа сила стои зад тях?

- Поводът са наистина високите сметки за ток, получени от гражданите, Фили, но исканията на протестиращите отиват далеч отвъд това. Те включват национализация на електроразпределителните дружества, търсене на отговорност за незаконните договори в енергетиката, токът, произведен от АЕЦ „Козлодуй”, който е най-евтин, да се продава само на вътрешния пазар и други. Първите протести бяха миналата неделя в 15 града. Оттогава те продължават всеки ден в големите градове и се очаква кулминацията да е в края на тази седмица. Донякъде спонтанни, донякъде организирани през Интернет, към протестите бързо се залепиха националистически организации като Атака и ВМРО. В тълпата се появиха лумпени или провокатори, чиито действия доведоха до сблъсъци с полицията, която пък отговори по характерния си невъздържан и непремерен начин. Например – полицията успя да бие и арестува невинни хора във Варна, но вече трети ден не успява да залови вандалите, които запалиха две коли на австрийската компания EVN, енергийното дружество със седалище в Пловдив.

- Пламен, сякаш отношението ти към протестите не е еднозначно. В края на краищата – имат ли протестиращите право да са недоволни или не?

- Не съм сигурен, че когато улицата заговори по този начин, Фили, логическите доводи вече имат значение. Но все пак да опитаме да отсеем плявата от зърното. Що се отнася до самия проблем с високите сметки, протестите не само имат основание, а и много закъсняха. Не е естествено, особено в зима без големи и дълги студове, ако си имал за декември сметка от сто лева, за януари тя да е двеста. И няма как да е истина това, в което компанията EVN ме уверява чрез официална касова бележка – че на 31 декември електромерът ми е имал еди-каква си показания. Просто на 31 декември нито един инкасатор не проверява електромери. И още много подобни детайли има, Фили, които карат хората да смятат, че някой ги прави на идиоти. А това ги вбесява, буквално. Така че те са прави да протестират. Друг въпрос е, че в емоционалния си устрем стават лесна плячка на политически магьосници, които ориентират протеста им в безумна посока.

- Какво имаш предвид, като наричаш посоката на протеста „безумна”?

- Най-вече искането за национализация на енергийните дружества, което все повече излиза на преден план и прави нещата да изглеждат предизборни. До вчера то се споделяше, по съвсем ксенофобски начин, само от откровени националисти, но вече не е така, след като лидерът на БСП Сергей Станишев обеща ако левицата дойде на власт, веднага да извърши такава национализация. Емоцията на хората обаче ги кара да забравят някои неща, Фили. Първо, че преди 10  години, когато държавата още си беше собственик, надутите сметки за ток, мошеничествата и корупцията не бяха по-малко от сега. Тоест, за решаване на проблемите е необходим комплекс от мерки, не просто прехвърляне на собствеността. Второ, забравя се, че частната компания може да бъде контролирана, ако не пряко от самите граждани, то от закона и държавната машина, докато ако самата държава е собственик, нея няма кой да я контролира. Трето – живеем в 21 век. Както каза вчера финансовият министър Дянков, никой не може да си позволи да говори за национализация, защото оттам до разговорите за ГУЛАГ има само крачка. Четвърто, цялата вина за състоянието на енергийната система се хвърля на сегашното управление, а хората и партиите, които реално носят най-голямата отговорност, са сред най-активните критици.

- Пламен, това означава ли, че според теб правителството на ГЕРБ няма вина за ситуацията?

- О-о, далеч съм от тази мисъл, Фили. ГЕРБ имат своята вина. Те не предприеха стъпки да разбият монополите в енергетиката, както впрочем, и в други сфери на българската икономика. Просто така им е по-удобно да управляват, но с това не правят изключение от всички досегашни правителства. ГЕРБ не контролираха адекватно операторите и не изиграха правилно ролята си за постигане на баланс между икономическите апетити и обществения интерес при ценообразуването в енергетиката. Това е защото, пак както всички досегашни правителства, и те са етатично настроени, тоест, поставят интереса на държавата над интереса на гражданите. Те също така не бръкнаха чрез здравата ръка на закона по-дълбоко в далаверите на тъй наречената енергийна мафия, която е една от най-силните в България. И още много други грехове имат управляващите от ГЕРБ. Но от друга страна съм сигурен, че не точно те трябва да бъдат обвинявани, както направиха онзи ден двама бивши министри от Тройната коалиция, че водят политика в интерес на частните чужди монополисти – доколкото трите енергийни дружества имат печалби от стотици милиони на година, а държавната Националната електрическа компания, собственик на голяма част от преносната мрежа, е на загуба с два милиарда лева. Просто някой трябва да напомни на бившите министри Петков и Овчаров, че само по онези задкулисни споразумения, които точно Тройната коалиция сключи с руснаците за АЕЦ „Белене”, НЕК се оказа задължена с над милиард и половина лева. И още много подобни примери могат да се дадат, Фили, които показват, че и в този случай  прави са не онези, които крещят най-силно.

- Добре, Пламен, но имат ли управляващите от ГЕРБ възможност да вземат бързи и адекватни мерки не просто за потушаване на протеста, а и за промяна в системата?

- Струва ми се, че в момента те правят каквото могат, Фили, или поне демонстрират желание, макар закъсняло, да го направят. Спешно смениха шефа на държавния енергиен регулатор, отговорен за редицата проблеми с цените и липсата на антимонополни действия. Министърът на икономиката Делян Добрев заговори както за спешна нужда от промени в системата за ценообразуване, така и за технически мерки, които да намалят възможността на монополистите да изкривяват действителността. Започват прокурорски и данъчни проверки в енергетиката. Говори се и за промени в законодателството, които да задълбочат възможностите за контрол и въздействие върху произвола на монополите. Всичко това са стъпки в правилна посока, макар да не е ясно доколко последователно ще бъдат приложени. А също – дали заради съпротивата на енергийната мафия ще успеят да заработят и кога ще се усети ефектът от тях. Така че от гледна точка на редовия потребител на електроенергия в България, Фили, едва ли може да се очаква времената скоро и рязко да се подобрят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Сигурно е трудно да бъдеш застрахователен агент в застрахователна компания. Продаваш нужните продукти, които трудно карат сърцето ни да тупти по същия начин, по който то пулсира, когато изречем “iPad” например. Въпреки това някои застрахователни брандове излизат с наистина творчески методи да предадат съобщението си и не всички от тях прибягват до сладки и готини талисмани.

В социалните медии застрахователните дружества са поели различни пътища. С някои от тях те се стремят да образоват клиентите си, други все още търсят трудно продаваното, докато трети просто искат да се забавляват, пише Social Media Today.

MetLife, която използват Snoopy и Charlie Brown като талисман, водят по пътя до Facebook благодарение на стратегията си за съдържанието, която върши чудесна работа за ангажиране на почитателите. Други брандове, които имат талисмани, като AllState, Progressive и Geico не се справят толкова добре в собствените си официални страници, отколкото на страниците на талисманите си.

Не е тайна, че хората не желаят да бъдат измамени, докато прекарват времето си във Facebook, най-малкоот застраховки. Застрахователните компании са установили ясно, че подчертават корпоративната си социална отговорност, помагат на имиджа на бранда и получават ангажирани с марката хора.

Всички застрахователни брандове, които харчат десетки милиони за своите телевизионни реклами, впоследствие ги публикуват и в YouTube. Естествено, това са най-смешните реклами, които грабват краткотрайното внимание на потребителите в интернет и Geico, Gecko и Maxwell the Piggy са най-популярните талисмани за зрителите. Mayhem, леко странният талисман на Allstate, доказа, че е по-популярен от Flo, привличайки почти два пъти повече посещения в сравнение с Progressive.

Но вижте и цялата инфографика, която представя поведението на застрахователните компании в интернет.

графика: Gerardo Lara on Pinterest

Ако сте притежател на лаптоп с марката Dell, сега е моментът да се възползвате от тази страхотна оферта на Box.net. Можете да се сдобиете с огромните 50GB безплатно пространство в облака за съхранение на документи, снимки и музика, като се регистрирате като нов потребител на Box.net. Една страхотна възможност, от която можете да се възползвате сега.

Ето и линк за тези от вас, които искат да се възползват от предложението на Box.net.

А ако не сте с Dell, при нова регистрация ще имате възможност да ползвате безплатно 5GB пространство в облака. Ако не ви достигат, можете да добавите срещу месечна такса някоя от платените възможности. Така можете да ползвате 25GB за $9.99 и 50GB за $19.99 на месец.

Box.net е чудесен начин да пазите важната си информация винаги на една ръка (няколко клика по клавиатурата) разстояние. Облачните услуги за съхранение на данни стават много популярни, особено с все по-широкото навлизане на мобилните устройства като таблети, смартфони и лаптопи, които, за да са леки и удобни за пренасяне от потребителите, са с все по-малки възможности за хардуерно съхранение на данни.

Конкуренцията на този пазар е голяма. Подобни на Box.net услуги предлагат Dropbox, Google Drive, SkyDrivе на Microsoft и iCloud на Apple, за които вече писахме.

Ако се чудите коя да изберете, ето и линковете към тези популярни облачни услуги: 

 

Снимка: Box.net