В това издание новите сингли идват от Mr. Brown, Georgia Anne Muldrow и Substantial. Продължаваме да слушаме компилацията Record Kicks 10th, отбелязваща десетата годишнина от създаването на италианския лейбъл Record Kicks, както и парчета от албума на Colman Brothers Colman Brothers Remixed (2013, Wah Wah 45s). Другите нови албуми са на Bilal - A Love Surreal (2013, eOne Music), Nicole Willis and The Soul Investigators - Tortured Soul (2013, Timmion) и двойната компилация Electro Blues (2013, Freshly Squeezed). В края си припомняме убийствения фънк микс на варненския диджей/продуцент/музикант Mad Bear, който той направи специално за 45 оборота в минута точно преди 2 години. Поводът е предстоящото му повторно участие в предаването.

Борисов ги накара всички да свалят картите на масата. Ето и Костов си показа душицата. Ние го казвахме, но някои ни се смееха: “Съветът ми към ДПС е да постъпят така, както навремето с мандата, излъчен от президента Желю Желев. Аз бих направил същото и дори бих пледирал пред нашата парламентарна група за това” Иван [...]

проблемът за жицата и нейната собственост

Peter Paul Rubens, "The Judgement of Solomon", ~1617

из "Трета книга на царете"

Българското общество е в тотална криза и сякаш само е абдикирало от своите ценности. Казвам го съвсем сериозно и отговорно, визирайки последните дни, когато дори сочени за интелектуални лидери на нацията хора се държат очарователно безумно. В такива моменти то, обществото, има само две възможности за откриване на своя месия/месии - или в църквата, или в културата. Аз залагам на второто, понеже потенциалът видимо е в пъти по-голям, като съвсем пристрастно съм за литературата като спасение.

Тук някъде всъщност, в разгара и на протестите, се появи моят фаворит за рóден автор №1 - Георги Господинов. Винаги съм го харесвал, защото той е писател в истинския смисъл на думата - повече общественик, отколкото публикуващ (интервюто на Светльо Тодоров с него в Дневник е задължително). И се появи с "Невидимите кризи", за да ни припомни защо имаме нужда от преосмисляне на миналото, какви може да са вариантите за преосмисляне, как писането не е просто начин да изразиш себе си (и по дяволите, със сигурност не е начин и причина да пишеш за себе си).

"Tова е неизбеждният ход на историята: символите винаги се превръщат в сувенири". И обратното. Ако още не сте започнали да преосмисляте носталгията по Соц-а като проектиране на миналото върху настоящето, а не прото като "интериор на тренди кръчма", време ви е да се случи. Защото иначе рискуваме сувенирите да се превърнат отново в символи, а тогава дупе да ни е яко (отново нещо, което виждаме през последните дни).

"Невидимите кризи" ти се случват в две части - "Отказаният свят" и "Обезпечено с литература", всяка от които те захвърля в различни краища на разума, карайки те да превърташ лентата - по спомени и разкази на очевидци. Едната с есета за един отминал (официално) период, който не трябва да бъде забравян, за да се вземат правилните изводи, а другата - с лекции и разработки около теорията и смисъла на литературата. И като погледнеш къде Господинов е говорил част от нещата, а и още по-важно - какво точно е говорил, ти става много гордо, та дори мечтаеш току-що да си прочел мислите на човек, готов да води Нортънови лекции.

"Предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтенативен енергиен източник", казва Господинов през 2010-та на откриването на Лайпцигския панаир. И аз така. Време е да започнем на чисто и тази книга е добър шанс. И ако "Невидимите кризи" се бяха появили само седмица-две по-рано, щяха да са пророчески. Сега са само с perfect timing.

Книгата излиза от печат до дни, а вече можеш да си я вземеш с предварителна поръчка от Книга за теб с твърди или меки корици. И като казвам "може", имам предвид "заслужава си". Наистина.

Христо Блажев е усетил цялата сила на книгата върху себе си, а това го сполита рядко с български заглавия - ревюто му е тук.

“10 секунди сме държали мандата, въпреки някои спекулации. Искам да напомня, че близо 4 години носихме цялата политическа отговорност. Това е важно да се знае. За радост протестите минаха мирно, не се проля капка кръв. Станишев и Доган свалиха правителството с метеж. Предлагам вариант за работа на институциите, а падна и митът за контрола ми [...]

Единството на духа било дадено изначално, но то трябва да се запазва и продължава чрез връзките на мира, посредством непрестанните усилия на вярата и любовта в Христа и общението в Светия дух. Защото чрез един дух всички сме кръстени в едно тяло. И дух Свети, който е дух на любовта и мира, не само възсеединява Христовите последователи, но и във всяка отделна душа става източник на вътрешен мир и цялостност. Църквата е единство на живота и общение в любовта. Свети апостол Павел изисква нашият съюз да бъде така съвършен, както връзките между членовете на едно тяло. За да влезем в съборността на църквата, ние трябва да се отречем от себе си, ние трябва да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата. В пълнотата на църковното общение се осъществява и съборното преобразяване на личността. Съборността е конкретно единство в мислите и чувствата. Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи - блюстител на...

Един лъч надежда проблесна вчера и той е насочен срещу силно агресивната обществена среда, създадена в последните години у нас. Млади хора се опълчиха на насилието и запретнаха ръкави срещу него с мирни изразни средства като камери и филми. Средношколци са определили побойника и изнасилвача като двете основни лица на насилието. И са взели дейно участие в конкурса "Лицата на насилието през погледа на децата", организиран от Националната мрежа за децата и фондация „Стефан Нойков”. Не е тайна, че една от най-агресивните среди днес е тази в училищата. Затова е радостно, че има и будни български деца, които не харесват тези силно негативни процеси и са достатъчно смели да застанат фронтално срещу тях. "В днешно време хората трябва да са по-смели, да не се страхуват да се оплачат от това или да се обърнат към някого, който може да помогне”, твърди една от участничките в проекта срещу насилието. Но тъжната истина е, че повечето деца са жертви на психическото насилие, което се...

След Спас Гърневски, още 23-ма напуснаха ДСБ-Пловдив заради несъгласие с политиката на партията. Според информация от партията на Костов става дума за хора, приближени на бившия градоначалник. Гърневски обяви решението си за напускане на редиците на ДСБ с декларация в медиите. Той заяви, че отказва номинацията за водач на листата за народни представители на ДСБ, [...]

Проблемът не е в моя телевизор. Антена нямам. Кабелна върви. Но влиза в него тягостната криза и после от сърцето ми кърви. Вълни щуреят. Бързат из ефира и правят битието вълнолом. С едни и същи образи дрогира светът на електронния погром. Едни и същи ментори, естети. Един и същи евтин слугинаж. Досущ като Халееви комети. Дори насъщни… като “Отче наш!” Не свършиха ли мазните тотеми, с дежурните си пози и слова? О, Бога ми! Какво измамно време на сухи и отсечени дърва! От бистър извор с шепи ми се пие! Да пия! До забрава! И до сън! Сам себе си отново да открия - не вътре в кинескопа, а ...

Веселите  мартеници Пижо и Пенда, които Пенка Костадинова е направила от кратунки. Децата от ПГ”Слънчо” към ОДЗ “Незабравка”...

Фактът, че обикалял по кръгли маси, а физиономията му гледала от страниците на национални вестници, дълбоко притеснявал голяма част от протестиращите. “Не искаме по никакъв начин да бъдем свързвани с Курдов и ментора му Алексей Петров.” Все по-ясна става конфигурацията организирала метежа срещу правителството на ГЕРБ. Руската пета колона, БСП и структури на ултралевите от [...]

- Работите ли? - Да не съм работник, че да работя! - Значи служите? - Да не съм куче, че да служа? - Тогава с какво се занимавате? - Аз съм военен. Чакам война! Усмихни се, България! Маите може и да не са познали, че на 21 декември 2012 година ще настъпи краят на света, но ето, че учени ни уверяват, че настъпва нова ера в живота на човечеството. Май точно по този повод няколко учени загатнаха какъв може да е основният ни проблем през следващите десет години. Не, не говорим за финансовата криза, не говорим и за климатичните промени. Изследователите твърдят, че най-късно до десет години ще бъдат създадени военни роботи, които ще поробят планетата! Но колкото и апокалиптично да звучи това, убедени сме, че българинът и в това може да открие "на хляба мекото", също като в онзи виц, в който двама си говорят и единият казва: - Все някога ще създадем съвършени роботи. Те ще ни спасят от цялата физическа и умствена работа. - А ние какво ще правим? - Ще им сервираме кафето,...

Какви хора провокираха безредиците в България? Ето една от емблематичните фигури – Ангел Славчев . Той е ултралевичар и съратник на БСП. Член на Българската левица. Подкрепя либерализацията на дрогата и проституцията. Освен това е председател на младежката структура на русофилите. Последното хвърля светлина и върху един от източниците за финансиране на метежите. Следите водят към [...]

 Сигурно някои от вас вече са видели първото ми участие в "Господари на ефира", случило се на 21-ви февруари и озаглавено "Злоупотреби в АЕЦ "Козлодуй"". За тези които са пропуснали излъчването по НОВА ...

Инж. Станой Николов Руменин, роден на 1 ноември 1922 г., от София. На 16 и 17 февруари прочетох статии във връзка със 140-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Аз не съм чел писаното за Левски от Николай Хайтов и от Димитър Овчаров и Петър Вълев, но като анализирах задълбочено статията "Учени: Левски е погребан в "Св. Петка", чета и недоумявам. Всичко това за мен са журналистически хрумвания - чул този от онзи, еди кой си ми каза. Истината е една - до лятото на 1956 г. никой не е знаел къде е погребано тялото на обесения Левски. Аз съм единственият в момента жив свидетел и участник в откриването на гроба на Васил Левски. Има легенди, че тялото на обесения Левски е свалено от бесилото и хвърлено в блатото на Кулюция (където в момента се намира болница ИСУЛ). Втората легенда е, че тялото е погребано в гробището в края на града, където в момента се намира сградата на КНСБ срещу Министерството на земеделието и храните. Принуден съм да опиша подробно къде действително е...

Народът излезе на улиците. Отдавна не беше се случвало. Някой ще каже – та той не се беше прибирал! В последните десетина години постоянно имаше или млекопроизводители, или земеделци, или лекари и учители, че даже и полицаи, които пушат кротко в знак на протест – пред сградите, където морно и доволно се е нагнездила Властта и си почива. Та нали и самият ти, глупако, стоеше пред мИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (не знам как да го напиша с по-малка буква) и протестираше преди две години в подкрепа на библиотеките. В които няма нови книги от хиляда и шестстотната година, а когато отидеш в тях и попиташ: Имате ли съвременни български автори - ти отговарят: Ами съвсем от новите нямаме де, но имаме тука на Григорий Цамблак една-две книжки и на Паисий историйката… М-да…Имаше доста протести и в предишни години. Но аз имам предвид – Народа! Защото има един такъв феномен. Когато излязат млекопроизводителите или някои други подобни – волно или неволно, съзнателно или несъзнателно – всички останали...

Плевнелиев съобщи, че в сряда ще връчи мандат за съставяне на правителството на БСП. „Конституцията ще бъде спазена. Институциите ще работят, правителството в оставка върши своята работа”, каза още президентът. Плевнелиев призова всички институции да полагат усилия, така че да отговорят на интересите на гражданите. „Като президент съм силно мотивиран, аз съм обединител на нацията - ще чуя всеки. В четвъртък ще направя обръщение към нацията от най-високата трибуна – Народното събрание”, допълни държавният глава.

В енергоразпределителната компания ЧЕЗ са назначени бившата съпруга на Ахмед Доган и синът на Христо Бисеров, а Моника Йосифова прави рекламата на компанията - обяви икономическият министър в оставка Делян Добрев пред Би Ти Ви.

Защо? Ами защото жената каза истина в предаването си – и за протестите, и за Русия, и за зависимостите, и за платените и организирани лумпени. Гледайте това култово предаване тук. Кулезич:  “Завършваме този разговор с опасенията, че … Коритаров я прекъсва: “…, че няма да има втори …” Така излезе. Втори разговор няма да има, твърде много [...]

Държавата ни се е превърнала в удобно дюкянче за онези, които умеят да се ползват от нея. Особено това важи за хората, намиращи се на горните стъпала на йерархичната стълба. Те печелят от "лотарията" всекидневно и смятат това положение за закономерно, понеже мислят за себе си като за избраници на съдбата. Нашите политици и амбициозните от първата редица не са способни да си представят друга политика, освен безропотното подчинение на think tank–ове. Каквото и да се говори за тях, а и каквото и да си мислят те, всички тези честолюбиви хора се вълнуват само за кариерата си.

БХК: Политическата демокрация е неделима от върховенството на закона

„Джанго, без окови” - с две награди „Оскар”

Понеже на най-големия митинг в София от януарските събития през 1997–ма година насам не видях политици, искам да кажа на онези от тях, които четат този текст, какво видях. Защото се съмнявам, че подобен репортаж ще прочетат във вцепенените от страх медии, треперещи кога протестиращите ще се сетят за журналистическата вина за гангренясването на ситуацията, при която вече се налага ампутация, тъй като самите медии абдикираха от отговорността си да лекуват самозабравилата се власт от болното й самочувствие на недосегаема.

Ще ви изненадам с първата си констатация: протестиращите се скъсаха да ме снимат- как да го кажа по самоиронично, че да не остане подозрение, че се „хваля” с това!? Причината за тяхното любопитство беше по-скоро екзотиката. Тя беше предимно в това, че някаква разпознаваема физиономия се е осмелила да се появи между тях. Признавам си, не очаквах, че ще раздавам автографи и ще позирам за снимка, а бях готов да се натъкна на враждебност и агресия в пряк контакт с хора, с чиито крайно леви или крайно десни разбирания воювам от години в интернет. Така че би трябвало да съм адски доволен от това внимание! Обаче не съм.

Това е първият митинг в живота ми- а съм участвал в десетки- които посещавам повече като журналист, отколкото като гражданин. Исках да видя и усетя атмосферата, за да не коментирам само продукцията, предоставяна от камерите на телевизията. Различно е, повярвайте.

Никога при никакви струпвания на хора не съм виждал толкова много смачкани от живота индивиди, събрани на едно място- млади и стари, мъже и жени. На всички големи митинги винаги е имало всякакви хора. Но толкова еднородна маса от доведени до ярост човеци, сред които „умерените” физиономии бяха в явно малцинство, не съм виждал.

Това беше марш на маргинализираните. Като в роман на Емил Зола, описващ крайното отчаяние на пролетариите в сърцето на Европа в зората на нейната индустриализация.

В центъра на София маршируваха антиподите на силиконовите красавици и шоумените, на „добре облечените бизнесмени” ( имаше доста зле облечени мутри, народни мутри, така да се каже). Дефилираха антиобразите на онзи весел и охолен живот, който блика от екраните. Блика като шампанско за 300 евро бутилката, с което шоумена Бареков се полива господарски в скъп европейски курорт и после си пуска снимката да я видят всички. На цялата парвенющина на самозабравилите се зализани мутри, плезещи се на народа си от екраните, в София вчера беше показан гневен юмрук, обилно татуиран с левичарска символика и нацистки пречупени фетиши.

Кеф ли е да се слееш с тях? Не, за мен не е. Защото усещането е за безпомощност и ненужност дори. Хората са прави да протестират и макар да съм го правил пет години всекидневно в блога си вече пет години и имам близо три хиляди доказателства за това, няма как да им опонирам. Нищо не можеш да им кажеш, колкото и да се имаш за устат.

Преминах мълчаливо (защото не мога да крещя „смърт на партиите”, което е призив за диктатура и масово насилие) заедно с тях по улиците в центъра на София. Опитах се да разбера тези хора, които скандират абсурди, като „смърт на съдебната система”. Рискувах да стана мутра- не по индукция, заради дифузията ми с мутрите, а разбита от тях мутра на несъгласен с патоса на демонстрантите демонстрант. Но си струваше риска.

Убедих се отново от личен опит, че без да рискуваш лично, никой няма да те уважава- или поне търпи- в момент на изпитание. Управниците ни имат основание да се страхуват от гнева на народа си, поради което ходят само там, където ги целуват и прегръщат. С бягството си Борисов показа, че е страхливец и това за пореден път убеди най-смачканата част от народа, че трябва да търси начин сам да се оправя както си знае- нищо, че това никак не звучи рационално ( и някои от протестиращи го знаят, но също упорито се борят за правото на ирационалност).

Без лидери и лидерство е така. А лидерство без поне малко жертвоготовност няма да се роди- страшно много хора се усещат като жертва на „системата” и системното пренебрегване на това усещане със самохвалствата за „успехите” водят рано или късно до онова, което наблюдаваме безпомощно в момента.

Лоша услуга ви оказаха напазаруваните медии и журналисти, господин Борисов! Трябваше поне мъничко да Ви „понаплюят”, докато бяхте на пиедестала им, за да видят и чуят отритнатите от трапезата сънародници, че има мъничко контрол и справедливост в поверената Ви държава. Сега са готови вече и в плюнка да Ви удавят, но нито закъснелите плювни ще ги спасят, нито Вие ще се осмелите да се приближите вече до народния гняв на една плюнка разстояние.

Share on Facebook

Въпреки че от години обръщам внимание на отношението към клиентите чисто професионално, продължавам да се впечатлявам, когато някъде стана “жертва” на чудесно обслужване. Затова ще ви разкажа една история от кварталната пекарна.

В Бели брези навсякъде има малки магазинчета за месо, вина, хляб, био-продукти и какво ли още не – това е и част от чара на квартала. Но въпреки тази уютност, рядко попадам на хора, които знаят как да обслужват клиентите си добре. Водя приятелски разговори с продавачите само в един магазин и то защото всеки ден ми се налага да мина оттам и вече наистина се познаваме добре. В другата ми обичайна отбивка ме обслужват стерилно-учтиво, като стар приятел, чието име си забравил.

Наскоро наблизо отвориха нова пекарна, в която всяка вечер буквално едва се влиза от хора – продуктите са чудни, интерес очевидно има. Преди две вечери служителите там ме изненадаха приятно. Беше вече късно и те очевидно затваряха, но се съгласиха с усмивка да ме обслужат. Избрах си хляб за вечеря, а продавачката ме попита “А царевичен хляб обичате ли?” Тъй като се бях замислила за друго, погледнах я малко разсеяно и казах “Да.” Тогава тя ми подаде и една царевична питка подарък от магазина. Излишно е да казвам, че този хляб нямаше да се продаде и този подарък не им е струвал нищо. Но жестът беше адски мил, а усмивката – приветлива. Настроението ми след дългия петък се подобри значително.

Ето как малък жест създава редовни клиенти, word-of-mouth и препоръки в няколко социални мрежи (защото не пропуснах да ги похваля нито във Foursquare, нито във Facebook). Доброто обслужване винаги се отплаща многократно, а докато в България все още е толкова лесно да се направи новина от това, препоръчвам ви да обърнете внимание на малките жестове. Само няколко набързо надраскани съвета в тази посока:

• Научете служителите, че обслужването на клиента е топ приоритет. Не правете компромиси с това и при оплакване взимайте мерки.
• Дайте на служителите си свобода да решават проблемите на клиентите и да подобряват обслужването сами – ако някой строг мениджър се появи и смъмри продавачката, която ми подари хляб, тази инициатива надали ще продължи.
• Направете усилие да решите проблем на клиент – дори това да ви носи моментна загуба, лоялността и позитивното мнение се отплащат в дългосрочен план.
• Общувайте с клиентите, направете ги близки. Няма по-добро от това да можеш без задръжка да говориш със служител, да попиташ за препоръка или съвет.
• Развийте специално отношение към лоялните си клиенти – тук работа върши всичко, в зависимост от бранша и количеството клиенти: от това да пратите картичка за рожден ден до това да запомните как клиентът пие кафето си (нещо, с което един Starbucks в Лийдс окончателно ме спечели пред съседната Costa Coffee)

Разбира се, този списък не е финален или пълен – просто дава начални насоки. За повече по темата препоръчвам да почетете малко за Zappos и тяхната мантра Delivering Happiness.

___
снимка: PetitPlat – Stephanie Kilgast

The post Тайната на малкия жест appeared first on Васи ли?!.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разумът е наистина страшно нещо, граждани. Особено когато липсва.

Хората в Пловдив много се радват на последствията от тази сентенция и затова се опитват да ги постигнат в живота си винаги, когато не им липсва разум.

Та с българските улични протести напоследък работата стана особена. Както се изрази един умен човек онзи ден – хората първо крещят, после мислят. Ще допълня и уточня тази изтънчена мисъл, с цел да бъде разбрана в цялата нейна прелест, а също – за да не остане и капчица съмнение, че говорим именно за типично българския характер, не за някакъв си общочовешки. И уточнението е, че хората първо крещят „искам”, а чак после се опитват да измислят какво точно искат.

Обзалагам се, че дори заклети неразумници ще признаят това за нетипично поведение, що се отнася до нормалните хора по света. От ранна бебешка възраст, та до дълбока старост, стандартният подход изисква човек да знае, ако не с разум, поне с инстинкт, какво точно иска. Чак после той започва да плаче, да вади пари, да се мазни или да проявява гордост, да пише гневни памфлети, да излиза по улицата на протести или да използва някакъв друг от многобройните познати методи, за да се докопа до желаното. Понякога даже именно според характера на желанието си избира и метода за неговото постигане.

Но не, ние, в България, не правим така. Не и ние.

За пример – онзи ден по телевизията едно анонимно лице настояваше, че улицата иска пълна смяна на системата. А когато колегите го запитаха с каква друга система ще бъде сменена тази, лицето, заяви, че не знае, но че това ще го решат „всички”. Добави обаче, че няма да бъде никоя от познатите политически системи. „Толкова ли пък не можем ние, българите, да измислим някаква напълно нова, непозната за света система, ако се съберем всички заедно и сме единни” – патриотично се тупна в гърди мъжки лицето. Само да добавя, че това за колективния гений на „всички заедно”, сме го чували още в новогодишните обръщения на Гоце – Първанов. И макар подобен вид тънка философия да ми звучи като измислена от задник, все пак от приличие продължавам да му викам лице на човека. И не е смешно, никак не е смешно.

Не знам колцина от нас забелязват, но уличните протести вече се намират в своята трета фаза, стават все по-заплашителни за общественото здраве,  колкото и смешни да изглеждат иначе. Протестът започна уж като икономически и социален – най-общо, срещу високите цени на тока и ниските доходи. Миналата неделя той премина във втора фаза – чисто политическа, като поиска оставка на правителството. В сряда тя бе налице, но това не задоволи демонстрантите, както при нормален политически протест. Улицата продължи, дори до днес, да се разхожда по улиците и да вика „Искам!”, вече с идеята, че иска всичко. В смисъл – всички заедно искат всичко, което хрумне на всеки един от тях поотделно. „Един крем карамел, ако може, че в къщи жената не го прави както трябва! А-а, и нова конституция за колегата, ама по-бързичко, че мачът почва!”

Горе-долу на това ниво стигна вече цялата работа с обществения диалог в горката ни България. И ако това не ви се вижда достатъчно страшно, а смешно, ще добавя още. Забелязахте ли, че на тези три фази от ескалацията на исканията точно съответстват и три фази от самоопределението на протестиращите? Отначало те се наричаха просто „протестиращи”. През втората, политическата фаза, протестите станаха „граждански”, а те започнаха да се титулуват „граждани”. Сега, при третата фаза, те се издигнаха още в обществената йерархия, защото вече са „народът”. Ни повече, ни по-малко.

Много ме е страх от тълпата, която се представя за народ, граждани. Вас не ли?

Подобна тълпа, която се разкарва напред-назад по улиците и иска всичко, а няма кой да и се противопостави и да и каже, че говори и върши глупости във всеобща вреда, обикновено се използва от разни диктатори за въвеждане на съответната измислена от тях система. Така стана в Париж през 1789-та, което доведе до терор и избиване на част от цвета на нацията. Ленин умело използва тълпата в болшевишката революция през 1917, която проля реки от кръв. Използва ги също Хитлер през 1933, за да наложи своята – невиждана по света – национал-социалистическа система. Използваха ги като по калъп и българските комунисти през 44-та, за да ни набутат в животинската ферма наречена „народна демокрация”.

Искам да кажа, че в момента тоя „народ”, дето има претенции, без да знае какви, е пряка заплаха за демократичната система и европейската ориентация на България.

Властта в момента се търкаля по улицата, политическата класа не иска да я вземе, а уличната тълпа не може. Защото дори тя инстинктивно съзнава, че няма как седем милиона българи едновременно да бъдат на власт и да се ползват от нейните „облаги”. Защото тук никой за никакви отговорности не се интересува. Или се интересува само, когато говори за отговорностите на другите, не за своите собствени. Колко време ще остане заплашително надвиснал над главите ни този политически и обществен вакуум, не е ясно.

Някой ще ме репликира – но ето, хората правят усилия, събраха се в Сливен и София различни инициативни комитети, за да съгласуват единни искания. В този акт също има обаче безброй трагикомични елементи, които в края на краищата ни водят към най-опасното място на света – никъде.

Да не говорим, че нито един от тези инициативни комитети не признава останалите за легитимни, макар че посмъртно не може да обясни защо. Както не може да обясни и защо признава точно себе си за легитимен. Това е най-малката беля. По-голямата е, че при тези срещи колективното съзнание роди чудовища, по-реални от тези на Гоя.

Например, появи се идеята за създаване на двукамерен парламент в България. И човек веднага се пита – кога ние, българите, чак толкова напреднахме в изкуството на диалога и компромиса, изкуство, което е задължително при наличието на подобна политическа екстра? Отговор – никога. Нали знаете, че не само в Народното събрание, а и в бита  нашите български диалози като правило се водят между един, който не може да говори и друг, който не иска да слуша.

Роди се също идеята за свикване на Велико народно събрание, което да промени Конституцията, като заложи в нея по-големи възможности за граждански контрол над политиката и политиците. Само по себе си ВНС отдавна е необходимо. Само че нито политическата технология, по която то трябва да стане, нито напрегнатата обществена среда сега, предполагат то наистина да стане. Още повече – да има очаквания добър ефект върху общата ситуация и бъдещото развитие на страната. Защото ако не постигне това, едно ВНС сега ще бъде не просто безсмислено, а даже вредно.

Да не навлизам пък в темата за по-конкретни форми, които се сочат като път за реализация на гражданския контрол над политиката и политиците, а именно, създаването във всички институции на някакви си граждански комитети – или назначаване на отделни „граждански” комисари – които пряко да контролират решенията в министерства, май и в Парламента. Ами запитайте се само – кой и по какъв признак ще бъде избран да участва в тези контролни органи, ще си зареже ли той другата работа, за да кисне по цял ден в министерството безплатно. А ако не е безплатно – как и кой ще му плаща за това. Ако плащането идва от бюджета, тоест, от нашите данъци, ще се раздуят и без това огромните административни разходи, при твърде съмнителен ефект. Ако пък заплатите на комисарите ги плаща някой друг, например „народът”, да речем чрез гражданско отговорния частен капитал, то какво ще иска и какви влияния ще прокарва той чрез назначените си хорица. И това дали ще е в полза на „народа”?

Още по-необятна става заложената тук глупост, като се забележи, че се иска пряк граждански контрол и върху съдебната система. `Ми оттам до създаването на революционни трибунали, които да въздават правосъдието с пистолет в ръка, пряко, по симпатии и антипатии, а не според закона, стъпката е толкова малка, че чак липсва.

Но да не влизам в повече детайли. Идиотщината, която се излива на талази както от устата на тъй наречените протестиращи, така и от онези с мъка скърпени декларации, които инициативните комитети едва скалъпиха тези дни, всъщност е толкова голяма, че ако не беше страшна, никой нямаше да я види. Но тя е страшна, защото има претенция да е истина от последна инстанция. Претенция да е целият глас народен. И претенция, че друг път няма.

А ако има, то ние с протестите си ще го стопираме.

Например страшно прозвуча заканата в събота от страна на един от инициативните комитети, че протестите ще се засилят, ако президентът назначи служебно правителство. Ами такъв е законът, все пак някой трябва да управлява в преходния период. И ако не служебен кабинет, тогава кой? Лошият Бойко, когото изритахме ли? Или май никой. Защото тъй нареченият „народ” не иска сегашните партии, но не иска или не може да създаде своя и с нея да участва в нормалния демократичен процес. Точно заради тази тяхна позиция всъщност се стига до сегашната обществена безизходица, която, ако продължи още малко, непременно ще доведе до катастрофа – политическа, икономическа или и двете заедно.

А иначе пътища много. И то отдавна известни, защото нали няма смисъл тепърва да измисляме топлата вода на демокрацията. Ако изобщо искаме да се придържаме към демокрацията, де, което става все по-съмнително.

Съдраха се всички да плюят Бойко Борисов, след като кабинетът му падна. И никой не отбеляза, че този човек, независимо от всичките глупости, извършени по време на мандата, сега достойно заяви в обръщение към привържениците си – не излизайте по площадите, за да не се нагнетява напрежение, изборите са единственият демократичен път за решаване на проблемите. Подобни думи на излезе да каже нито един от смелите опозиционни политически водачи както от ляво, така и от дясно.

Машалла! Ашколсун! Аферим!

Спотайват се в момента сини и червени и гледат към улицата като мишки в трици. `Айде, червените ги разбирам. Те ще извлекат основния дивидент от цялата работа – те и техните руски господари, които не само ще си получат АЕЦ „Белене”, но и ще засилят политическото си влияние в България. За какво им трябва то ли? В новите условия, когато руснаците загубиха две опори в Близкия Изток – Ирак и Либия, на път са да загубят Сирия, а, нищо чудно, после и Иран, на практика за тях Балканите като политически плацдарм в региона на Средиземно море стават все по-важни. Това е основната причина да се засили и поддържа тук, у нас, високо обществено напрежение, което си е просто форма на мътна вода, подходяща за политически бракониерски лов. Дано не се отиде по този път и още по-далеч, до необходимостта да ни спретнат нещо като истински граждански конфликт насред Балканите. Така че червените ги разбирам, макар да ги обвинявам за дългогодишната им политика на национално предателство и слугинажа им спрямо Русия.

Но не разбирам сините, които в тази ситуация се показаха изцяло като мисловно и политически импотентни люде. Всъщност, не че не ги разбирам, отдавна казвам, че те нямат и никога не са имали истински десни принципи, към които да се придържат и на базата на които да водят стратегическа политическа игра. Лошото е, че тази тяхна неспособност сега се стоварва на главите на всички българи под формата на пълна липса на алтернатива.

От липсата на алтернатива до уличните анархистични призиви – да протестираме докрай, макар никой вече да не знае срещу какво и за какво, крачката е малка. Още по-малка пък е крачката от хаотичните и безсмислени протести до това кукловодите да ги използват за своите хищнически цели. В случая със сегашните протести тя вече беше направена.

Така че, разумът наистина е страшно нещо. И не само когато го нямаш. Когато го имаш, но го ползваш само за реализация на гнусни цели, също е страшно.

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. кафяв ориз
половин кисела зелка
щипка сол
1с.л. краве масло
1с.л. свинска мас

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за 24 часа, във вода. На следващият ден се отцежда от водата. Слага се в тенджера с капак. Наливат се 2- 3ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Оризът се вари на слаб огън, час и половина. Накрая се отхлупва, за да се добави 1с.л. краве масло и щипка сол. Поставя се капакът и се оставя да се задушава на изключен котлон.
Половината зелка се почиства и реже на ситно. Слага се в тенджера. Полива се 1/2ч.ч. вода. Вари се на тих огън, 60 минути. Накрая се отхлупва и се добавя 1с.л. свинска мас. Обърква се. Запържва се на по- силен котлон. 15 минути. Зелето се пробърква, за да не загори.
Задушеният ориз и запържено кисело зеле се използват за гарнитура на различни видове меса или кайма. Оризът се оформя в купичка, след което се обръща в чинията. Идеята е да заеме формата на купичката. До оризът се аранжира, запържено кисело зеле.

 

„Комуникационна стратегия“ – съчетание от думи, което изглежда сложно, но всъщност е просто, разбираемо, достъпно. Или не е точно така… Решихме да го разшифроваме, за да стане по-близко на българския бизнес. Може да го срещнете под много форми: „стратегически комуникации“, „интегрирани маркетингови комуникации“, „дългосрочни комуникации”. Всяка от тях е с лек разграничаващ оттенък, но като цяло съдържанието е едно.

„Живей за мига, пък да става каквото ще!“

Тази фраза може да звучи красиво, но за бизнеса е провалящ начин на мислене. Виждали сме български бизнеси, които са прекратили съществуването си, защото нямат дългосрочно виждане за развитие, не познават начина, по който ще насочат комуникациите си към правилните целеви групи от клиенти с точните послания. В ерата на динамиката и голямата конкуренция става все по-належащо да знаем какво е комуникационна стратегия и защо тя е важна за бизнеса.

Голямата картина движи напред

В основата си комуникационната стратегия рисува голямата картина, която насочва бизнеса как да увеличава продажбите си; как да се развива и разраства; как да бъде „в крак“ с тенденциите, но и как „да бъде себе си“. Тя е рамката, в която бизнесът се движи към точните потенциални клиенти – той говори на техния език, присъства там, където са те; образова ги да правят информирани избори. Тази рамка обаче постоянно търпи промени и приема форми, които са адекватни на бързопроменящите се тенденции.

Седем важни стъпки за изграждане на комуникационна стратегия:

1. Разбиране на пазара. Това е базата, на която стъпваме. Кои са основните ви конкуренти, какво правят те, къде го правят; кое пречи на успеха, в който се целите; какво е пазарното ви влияние към момента – как са продажбите ви, познават ли марката, какво мислят за нея…; как се променя пазарът, какви са тенденциите на промяна.

2. Цели. Тук ключово е определянето на краткосрочни и дългосрочни цели в посоки продажби и комуникации; каква тактика ще се използва за постигането на тези цели; как ще измерите постигнатото. А едно от най-важните неща е целите ви да са реалистични.

3. Оценка ресурси. Трябва да сте наясно с бюджета и сроковете, в които искате да реализирате целите си; кои са вашите силни и слаби страни; с какъв човешки ресурс разполагате. 

4. Подходящи канали. Кои са подходящите канали; какъв опит имате дотук; кои медии са били най-ефективни; как сте стигнали до целевите си клиенти; видели ли сте реални резултати? Не всеки канал на комуникация е подходящ за всеки бизнес. Ето защо е важно да познавате добре спецификите. Предстои да пишем повече по тази тема. 

5. Точни послания. Какво ще комуникарате? Как? Какво искате да кажете? На кого? Всяка група от потенциални клиенти има определени схващания за живота, поведение, разбирания. Използва специфични думи и изрази. Ако искате да бъдете забелязани, чути и избрани, тогава ще трябва да намерите точните думи, с които да предизвикате вниманието към себе си. Докато се стигне до този момент от комуникационната ви стратегия, се изминава дълъг път на разучаване на навиците на потенциалните ви клиенти. 

6. Интегриране на каналите. Това е професионализмът –  да извлечете максимум полза от своя бюджет и да увеличите ползите от комуникацията в бизнеса си. В днешно време никой бизнес не използва само един или два канала на комуникация. Бизнесите присъстват на възможно повече места: социални медии, блогове, събития, изложения, дегустации, промоции, традиционни медии. Всеки комуникационен канал има смисъл сам за себе си, но силата идва, когато няколко канала на комуникация се обвържат така, че да подсилят взаимно съдържанието си. Тогава 1+1 не е равно на 2, а на 100. В следващи публикации ще разгледаме защо ефективността така трастично нараства.

7. Оценка на резултатите. Оценявайте, преценявайте и подобрявайте! Анализът е много важна част от комуникационната стратегия! Той ни дава отправна точка за подобрения в постоянно променящата се среда.

Разшифроването на тези седем стъпки изисква време, усилия и посвещение: дълъг процес, който се отплаща подобаващо. Добре е да преминете през всяка от тези стъпки със специалисти, за да фиксирате точните подходи и заедно да определите какви резултати може да очаквате след прилагането на комуникационната стратегия. След като се изминат тези седем стъпки, следва детайлен план за действие. 

Ще продължим да дискутираме конкретните стъпки около създаването и реализирането на комуникационната стратегия. Ще навлезем в повече детайли и ще дадем примери. Ще се радваме на вашите въпроси и коментари!

 

Снимка: MediaStart

LG представя първата безжична Ultra HD технология на Свeтовния Мобилен Конгрес. Новата технология позволява на потребителите да разглеждат съдържание от смартфон на Ultra HD TV екран.

LG Electronics (LG) представя иновативна Wireless Ultra High Definition (Ultra HD) технология за пренос на данни на Световния мобилен конгрес (MWC) 2013 г. в Барселона. Мобилната функция от ново поколение позволява на потребителите да преглеждат игри и друг тип съдържание от смартфон на Ultra HD телевизор в реално време чрез безжичен пренос на данни.

“Благодарение на новата безжична технология за пренос на информация (Wireless Ultra HD Transmission technology), потребителите могат да гледат любимото си мобилно съдържание на Ultra HD телевизори”,

каза д-р Йонг-сеок Парк, президент и изпълнителен директор на LG Electronics Mobile Communications Company.

“По този начин, LG комбинира функциите на мобилните технологии и дисплеи, за да осигури на потребителите си по-добро изживяване”.

Безжичната Ultra HD технология прави преноса на мултимедийно съдържание от смартфон към телевизор по-бърз и лесен в сравнение с предходни системи за компресиране и трансфер на данни. С минимално забавяне и загуба на информация, новата мобилна технология на LG пренася съдържание, използвайки WiFi мрежи. По време на преноса, мултимедийното съдържание се настройва така, че да подхожда на резолюцията на екрана приемник, като oсигурява безупречна картина.

Нещо повече – технологията на LG Wireless Ultra HD използва двойно по-малко енергия за трансфер на съдържание спрямо други технологии от подобен тип. Това е възможно с по-малкото натоварване на процесора и хардуера на смартфона.

Посетителите на Световния мобилен конгрес могат да видят тази технология на щанда на LG в зала 3 на улица Fira Gran Via от 25 до 28 февруари.

Снимка: LG

 

 

 

Наближава и празникът на мама. Това е нашият букет,който направихме от лист А4, прегънат няколко пъти по пунктираната...

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, после ни показа забележителностите на острова, а днес ще ни даде съвети къде-какво-как на остров Капри. Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част трета

Съвети за пътуване

  Много хора смятат, че Капри е скъпо място и затова не е за всеки. Нее... Аз мисля, че там е толкова скъпо, колкото и из центъра на Рим или Флоренция, примерно. И, че може би Венеция е  най-скъпото място в Италия. Колкото до Капри - да, той наистина излиза скъпичък, но на хората, които го посещават само за едно "здрасти" - за два-три,  четири часа. Защото:

• Пътуването с кораб, а то няма друг начин, от Наполи или Соренто е съответно 17/15 евро в едната посока. За двупосочен билет няма отстъпка. Значи отиване/връщане = 34/30 евро.
• После, от пристанището до Пиаца Умберто в Капри отива фуникуляр или минибус. Пак от там до Анакапри отива минибус, както и между двата града циркулира минибус. Това е градският им транспорт. Цената на билетите е 1,80 евро за навсякъде. Няма еднодневни карти. Иначе, за местните жители си има карти, седмични или за по-дълъг период, и то на дооста по-ниски цени. За местните, обаче. А те безпогрешно си се разпознават помежду си.
• Цената за такси от пристанището до Анакапри е твърда - 20 евро. Обаче за тези 20 евро се пътува не повече от 7-8 до 10-12-15 минути, зависи от натовареността на пътя в момента и дали ще поискате, евентуално, шофьорът да ви спре за минутка-две при някоя тераса да снимате гледката.
• Освен това, почти е абсурд таксито да ви закара точно на адреса. На пръсти се броят хотелите, до които може да стигне нормална кола. Обикновено, спирайки до някое кьоше, шофьорът хвърля един полупоглед към човека до себе си (или задната седалка) и съвсем естествено и небрежно заявява "куи, синьоре/синьора" (до тук). И най-много да ти посочи посоката, в която да продължиш сам да се оправяш из уличките /снимки - в предните публикации/.
• Хапване и пийване - цените, както навсякъде в Италия, зависят от категорията на заведението и дали е в центъра или не, дали ти сервират или не. Но на Капри зависи и от това дали си седнал на терасата на стратегическо кафе/бар/рИсторанте, откъдето душата ти се пълни и от великолепната панорама. Т.е. тук се плаща и за гледка :)

С други думи, на Капри можеш да пиеш кафе, сервирано ти на маса, на цена от 2 до 8 евро; да хапнеш парче торта от 4 до 12 евро; малка пица "Маргарита" от 3,50 до 7 евро; останалите видове пици се въртят около 7-12 евро; салата "Капрезе" (точно Капри й е родното място) - от 7-22 евро; сладолед от 2 евро и нагоре; фреш - 3-4-5 евро; бира - 3-4-5 евро; вино - 17 евро и нагоре; минерална вода 0,5л - 2 евро...

• Цената на разходка с корабче около острова е 16 евро, но може да варира, зависи от това дали се тръгва от Марина Гранде или Марина Пикола, и дали включва и Синята пещера или не.

И излиза, че /поне аз си го представям така, ако не съм права, поправете ме, моля/ при едно посещение на Капри с група, за около 3-4 часа, което време включва и по около 20-30 минутно висене /организационно/ на пристанището след пристигането и преди заминаването, съвсем кратка разходка из центъра на градчето Капри /а то няма какво да му се гледа толкова/ и Градините на Август /примерно, за други места няма да има време/ и малко зяпане по витрините на бутиците или присядване на по кафе за 30-40 минутки, но извън "very center" и все пак не много далеч от него, да обобщим: път 30 евро (примерно от Соренто); 2х1,80 евро за вътрешен транспорт; едно кафе (4 евро); парче торта (5 евро); един фреш (3 евро); една вода (2 евро) + едно евро за "джардините" = 48,60 евро. Плюс едно магнитче за спомен - 3 евро. Ето, прескочи 50-те евро. Т.е. за около пет часа (с пътуването по море) се изхарчват над 50 евро, което си е около 100 български лева - никак евтино за средностатистическия български джоб, мисля. И какво успя да види въпросният турист за престоя си?!? Аз мисля, че пътуването има смисъл и си заслужава харченето на пари, ако не е просто едно таралянкане по пътищата с "кратка пешеходна разходка" (на тъгъдък) по централните улици и площади, и поглеждане "отвън" на дворци и катедрали, а спокойно ходене и доволно дълго разглеждане на нещата, които ни интересуват или впечатляват, с чуване, вкусване и усещане на мястото. Т.е. да се докоснем истински до мястото. И тогава може да се каже, че сме били еди-къде си и сме видели еди-какво си. Тогава човек няма да казва "бил съм там", мъчейки се да фокусира нещо в спомените си, а веднага ясно ще му изплува конкретен образ...

Но, ставаше дума за Капри.

Струва си човек да остане поне за една нощувка на Капри. Островът не е голям и за два дена и една нощ, без да лежи край басейна на хотела, при средно темпо, може да го обходи почти подробно. Още повече, когато привечер и последните еднодневни туристи си заминат, тогава се усеща и най-истинската атмосфера на острова. Или по-ранко сутринта, преди да започнат да идват корабите с новата серия еднодневни посетители. Може би изглежда, че си противореча като казвам това, след цитирането на цените по-горе? Не. И не ви е нужен италиански спонсор. Защото, примерно... ало, пушачите! Колко ви струва една кутия цигари?  Аз не пуша, но знам, че е около 5 лв. И, ако приемем, че един пушач изпушва по една кутия дневно, това са 150 лв. на месец - на вятъра! Шест месеца по 150лв. = 900 лв. = 459 евро. Тези евренца могат да обезпечат дори един три-дневен /три!/ престой с две  нощувки. Не луксозен, нормален престой на двама души на острова. На двама, не на един!

• Хотели на Капри има и да, вярно е, някои наистина са суупер луксозни и съкрушително скъпи. Но има и на приемливи цени при високия стандарт на Капри. От рода на стотина евро/ВВ за двама.

Най-високи са цените в разгара на лятото - през юли и август, а най-ниски са в "мъртвия" сезон - ноември-февруари /без Коледните празници/. Аз бих препоръчала като най-добро време за посещение на острова /а и с евентуално преспиване, понеже тогава цените са все още умерени/ месеците от средата на април-май-началото на юни, и след това септември-октомври-до средата на ноември. А най-най-препоръчвам целия месец май и края на септември+октомври. Защото тогава е топло, но не твърде горещо. И защото през май цъфтят розите /колко рози има на Капри! :)/, а през втората му половина полудява и жасмина. И уханието, което се носи, те кара да се чувстваш в рая! През септември и октомври пък разноцветните бугенвилии все още цъфтят достатъчно обилно и на каскади се леят по стени и огради - гледката, направо е размазваща сетивата! В добрия смисъл :) Цените, които цитирах дотук, са от миналата година (2012 - бел.Ст.). Но, както разбрах, от месец януари тази година за корабите до Капри вече има нови цени.

Разписание и цени

• от Неапол, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule Пояснявам, че корабите Traghetto/Ferry возят хора + коли, микробуси, моторетки, стоки, и тръгват от пристанището, което е в близост до централна гара. Оттам тръгват и корабите тип Nave veloce/Fast ferry. А Aliscafo-Jet/Hydrofoil са на подводни криле /комети/ и тръгват от пристанището Molo Beverello пред Кастел Нуово.

• От Соренто, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule?path_id=14 Пояснявам за Соренто - всички кораби тръгват от Марина Пикола. Но, внимание! Непременно още като си купувате билета, питайте точно от кой кей тръгва вашият кораб и уточнете в коя посока на пристанището е този кей. Защото може да има по едно и също време два-три кораба, които се канят да тръгнат нанякъде. Да не стане така, хм, отивате на кей №1 и там е - да, кораба е за Иския, тръгва след пет минути и - Да, синьора/синьор, спира и на Капри. - Да, ама не - О, но! Но, но, синьора! Вашият билет е за онзи кораб отсреща на кей №7, който е само до Капри. Не, не може, синьора, с този кораб. - А на билета ти пише, че корабът тръгва в... т.е. след пет минути. И? И ще трябва не да бягате, а да летите, защото между двата кея разстоянието е към 500-600м! Проверено лично! И освен това, при хубаво време винаги е пълно с народ; дечурлига, които точно в този миг се спъват и падат в краката ти; групи влачещи се туристи, и изобщоо... Повярвайте, казвам го от личен опит в гонене на италиански кораби! Даже, признавам си, веднъж го изпуснах точно за две секунди - под носа ми вдигнаха мостика. Същият съвет важи и за Марина Гранде на Капри. Информацията и касите там се намират веднага вляво до вълнолома /заставайки с лице към морето/. През лятото корабите до/от Капри са по-начесто. Тогава има и корабчета, които тръгват от/за Амалфи и Позитано, а също и от/до Салерно. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И за финал:

Харесва ли ви името "Капри"?

Наистина ли е романтично или просто хората са го натоварили с романтика? Според вас какво означава? :) Е, и на мен ми зададоха същите въпроси, докато гледахме  как Капри се смалява в златото на залеза, а Наполи ставаше все по-сияещ и по-осезаем в разстилащото се лилаво-синьо зад гърба ни. Отговора... ама нямам причина да не вярвам на моя човек, разбир'ш ли  :) Е, историята твърди, че острова са го владели древните гърци, а на гръцки "карпос" означавало "дива свиня". Пък сега нЕма кьораво диво животно, изключвам волните "фъркати". Археолозите, все пак, бива си ги, изкопали по някое време фосили на глигани... След древните гърците на сцената дошли древните римляни, но те му викали "Острова на козите", щот' явно бъдещите византийци покрай хубавото южняшко вино са видели сметката и на свинчетата, та останали само... ммее-меее... ;) И последно - и това е исторически доказано - на острова са живели и етруски. А те са се подвизавали из Апенините въобще, ехее, още преди братята гърци. Та, в етруския език думата за "бели скали" била /май/ "каперез". А скалите на острова са  бели!... Та, на мен тé тая версия най-ми харесва, звучи ми най-романтично, ако въобще има някаква романтика в едни стръмни бели скали, устремени към морското дъно...

Заключение: Няма да си кривя душата -

колкото и скептично или материалистично да гледа човек, около/в/на Капри витае едно специално настроение, едно особено усещане, на което най-пасва определението "романтика". Хм, дори в бара на хотела нон-стоп се лееха побъркващи мелодии. За любов, естествено. Ето тази се намести в главата ми точно там, насладете се ;) http://www.youtube.com/watch?v=Izw-HeyMU20 [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Гледка от Пиаца Умберто. Пристанището е Марина Гранде.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Поглед към Монте Соларо[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Пиаца Умберто[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Пиаца Умберто  - катедралата Санто Стефано[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Пътят между Капри и Анакапри, т.е. "магистралата" им :D[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Няма как да се залуташ на Капри - начесто се срещат подобни указателни табели.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Via Camerelle - улицата на модните бутици в Капри[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="589"] И съвсем обикновена уличка в Анакапри. Забележете обаче стълбите на къщата вляво - сигурно всяка къща на острова има украси от майолика из дворовете, стълбите, колоните край вратите...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Много често по пиаците и парковете освен обикновени, има и пейки, облицовани с майолика.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Може да е невъзпитано, но ми е тръпка да надничам с фотоапарата из чуждите дворове. Особено, когато са ей таквиз семпли ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А в рИсторанте от този тип спокойно може да се наядеш за 20 евро. На човек, с бирата... ъъ, с по една бира! :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А тази улица пресича почти целия остров и излиза на голямата площадка пред фаральоните. А представяте ли си тази стена, когато бугенвилиите цъфнат изцяло? Красота!  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Поради релефа на острова някои улици се движат едва ли не край покривите на хотели и вили. И при нашия хотел тоже ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А това се виждаше от хотелската стая. Bello ѐ? ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А такива са скъпите таксита, за които споменах. Сите Кабрио :)  Което е много добре, предвид, че в жегата приятно се охлаждаш докато пътуваш. А ако много силно пече, шофьора просто дръпва сенника отгоре. Гъзария, но е кеф, определено :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Обикаляме острова с корабче. Скалите са "каперес", т.е. бели, нали?[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Гледка към острова откъм морето. Вляво до розовия хотел, е голямата наблюдателна площадка към Фаральоните. А те ми се падат вдясно и зад гърба ми /няма ги на снимката/[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Отново поглед откъм Марина Гранде[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Един от най-любимите ми/ни пейзажи от Капри - в дъното, под скалите е Марина Пикола.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] И този е от любимите - Фаральоните в естествена цветна рамка, гледани от Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] За протокола - снимка без зум - поглед към морето долу от върха на Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="589"] На връх Монте Соларо - в парка край наблюдателната площадка.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="587"] На връх Монте Соларо - короната на пинията по-отблизо. Интересно дърво...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] На връх Монте Соларо - гледка, предизвикваща възторг - Неаполският залив и Везувий, Монте Фаито, п-в Амалфи - Маса Лубренсе и Соренто отпред, самият Капри под мен и острови Ли Гали /или Ле Сиренузе/ на 5-6 км югозападно от Позитано. За съжаление снимката не може да предаде усещането там горе.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Залез на романтичния Капри. Нямам думи........... Ciao amici! A presto! ;)[/caption] Текст и снимки Вили /със съдействието на Анджело/     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="392"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="392" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="392"]  

Неделя 24-ти февруари 2013 г. се проведе 85-та церемония по връчването на наградите Оскар – най-голямото събитие в света на киното, провело се в Dolby Theater в Лос Анджелис. Голямата награда за Най-добър филм, в конкуренцията на цели осем други топ филма, излезли през изминалата 2012 г., спечели Argo (Арго) на Бен Афлек (Ben Affleck), който завърши успешно похода си за филмови награди, минал през отличията на всички кино гилдии в САЩ, включително и престижните Златни глобуси. Водещ на Оскари 2013 беше комикът Сет Макфарлън (Seth MacFarlane), който започна вечерта успешно с няколко шеги, след ...

Холивудските екранизации по „Животът на Пи" и „Клетниците" и „Ана Каренина" се наредиха сред звездните  отличени на състоялата се тази нощ 85-та юбилейна церемония за наградите на Националната филмова академия на САЩ „Оскари 2013". Лентата на Анг Лий по книгата на Ян Мартел взе 4 статуетки, а мюзикълът по романа на Виктор Юго - 3.

След безспорните адмирации от страна на публиката, „Животът на Пи" получи и няколко „признания" от страна на Академията, взимайки Оскар в категориите „Визуални ефекти", „Операторско майсторство" и „Оригинална филмова музика". Най-важното от отличията бе за режисьора на филма - Анг Лий, който успя да измъкне статуетката от предварително сочения за фаворит Бен Афлек и неговия „Арго".

Ан Хатауей взе награда за актриса в поддържаща роля за превъплъщението й във Фантин в „Клетниците", а екипът на мюзикъла получи признание в още две от категориите - „Грим и причски" и „Смесване на звука". „Мюзикълът се завръща", категоричен бе Хю Джакман при едно от излизанията си на сцената в неделя вечер.

Екипът на „Ана Каренина" се поздрави с успех само в една от четирите категории, в които филмът беше номиниран - за дизайн на костюми. „Хобитът" пък бе сред разочарованията на вечерта, след като не успя да реализира нито една от трите си номинации.

Освен „Животът на Пи", хит на голямата вечер се оказа и „Арго" на Бен Афлек, който получи награди в 3 от 7-те категории, в които беше номиниран, включително и за „Най-добър филм".

Пълния списък с отличените можете да видите тук. Вижте и страхотното изпълнение на звездите от "Клетниците" по време на 85-та юбилейна церемония за наградите на Националната филмова академия на САЩ.

The Oscar for best picture Sunday night at the 85th Academy Awards ,   took “Argo” . It was announced by First Lady Michelle Obama — via satellite from the White House.  The Ben Affleck-directed drama about rescuing hostages in Tehran during the Iranian revolution had been largely expected to win, even as there was controversy about the seeming snub for Affleck in the director category. “Argo” won three Oscars. It also won for adapted screenplay for Chris Terrio and film editing for William Goldenberg. “Les Miserables” leads the Oscar tally at the Dolby Theatre ...

Поне така твърдят доставчици. Business Insider показва снимка, изпратена им от производител на аксесоари за устройствата на Apple, на която са показани калъфите им за iPad с Retina Display и iPad mini, както и един нов, който по всяка вероятност ще приляга на следващото поколение iPad.

Представител на компанията Minisuit, производител на аксесоарите, смята, че е много вероятно наследникът на настоящия iPad да дойде през юни тази година. По данни на Mac Buyer’s Guide на MacRumors действително е време за нов iPad. Още повече че при последното обновление потребителите очакваха повече от Apple. По всичко обаче изглежда, че iPad 5, или каквото чудно име му измислят, ще наследи някои от елементите на iPad mini – ниския профил със сигурност. Съдейки по размерите на калъфа, ще е по-малък, но ще запази пропорциите на екрана си.

Междувременно Mashable докладваха, че Brazilian Institute of Politics and Law Software са подали съдебен иск срещу Apple заради планирано и преждевременно пенсиониране на iPad 3. Представяйки “The New iPad” седем месеца след iPad 3, Apple са съкратили периода, през който потребителите могат да се радват на модерното си устройство.

Снимка: Minisuit чрез Business Insider

Нов доклад от продукта Q&A  на сайта FixYa установи, че iPhone е по-надежден от произведените от Motorola, Samsung и Nokia смартфони, информира Mashable. Проучването разглежда данни от 722 558 проблемни доклади, посочени в сайта, и комбинира информацията с пазарен дял от StatCounter, за да се създаде максимално обективна оценка на надеждността за всеки производител на смартфони.

Apple постигат резултат от 3.47 надеждност в доклада на FixYa и техняит iPhone е със 187% по-надежден от Samsung (с резултат 1.21) и 25 пъти по-надежден от устройствата на Motorola.

“Смартфоните са последователно сравнени точка по точка, но никой от тях не е разгледан на фона на общите тенденции в цялата смартфон линия на производителя.” – споделя главният изпълнителен директор и основател на FixYa, Янив Бенсадон, в прессъобщение, представящо резултатите от проучването. “Най-новият доклад на FixYa разглежда устройства като iPhone, Galaxy или Lumia, анализира внимателно проблемите им на фона на пазарния дял, а след това имаме възможност веднага да сравним производителите, използвайки резултата за надеждност. Резултатът е точен и справедлив метод да сравним тези големи компании, за да преценим наистина кой е най-надежден и кои от тях дори се конкурират.”

Докладът на FixYa представя много по-задълбочен анализ от просто сравнение на един модел телефон с друг. Сайтът разглежда продуктовите линии на бранда като цяло, отбелязвайки честите оплаквания за всеки един от тях. Потребителите на Apple например се оплакват от живота на батерията на устройството, липсата на нови функции и адаптивност, както и от проблеми, свързани с Wi-Fi.
Потребителите на смартфони Samsung имат съвсем различни проблеми, свързани с микрофоните и говорителите на телефоните, както и с живота на батерията. Клиентите на Samsung се оплакват също, че устройствата им се нагорещяват.
Температурата на устройството беше доскоро проблем и за клиентите на Nokia, които се оплакваха не само от факта, че устройството им се нагорещява, но също така от бавно време за реакция, слаба батерия и бедна екосистема на приложенията.
Притежателите на Motorola, които се класират сред най-малко доволните от мобилните си телефони, са единствените, които не се оплакват за живота на батерията. Вместо това те имат проблеми с камерата на устройството и високоговорителя, както и проблеми със сензорния екран. Потребителите на Motorola са най-недоволни от приложенията, които идват предварително инсталирани на техните устройства.

 

Можете да разгледате пълния текст на доклада на FixYa на техния сайт.

снимки: FixYa,  Bill.C2 on Flickr