Нека си припомним отново прекрасния превод на Aruni. Да не забравяме колко много ни струваше да извоюваме политическата си независимост от Русия и колко много от това дължим на НАТО и ЕС. Затова на изборите нека не гласуваме за русофилските партии Атака и БСП, нито за ДСБ, които съсипаха всичко, до което се докоснаха. Руснакът [...]

The post Русия иска ли война? appeared first on ExtremeCentrePoint.

Нека си припомним отново прекрасния превод на Aruni. Да не забравяме колко много ни струваше да извоюваме политическата си независимост от Русия и колко много от това дължим на НАТО и ЕС. Затова на изборите нека не гласуваме за русофилските партии Атака и БСП, нито за ДСБ, които съсипаха всичко, до което се докоснаха. Руснакът [...]

Служебният кабинет на Марин Райков публикува пълен списък с приоритетите и задачите, които си поставя до парламентарните избори на 12 май. Планът на правителството е събран в четири централни точки - "Институционална, финансова, икономическа и социална стабилност", "Организиране и провеждане на изборите за 42-ро Народно събрание", "Прозрачно управление и взаимодействие с гражданското общество" и "Програми с европейско финансиране".

Шекспировские страсти царят в эти дни в Goodman Theatre. До 14 апреля в постановке главного режиссера театра Роберта Фоллса идет спектакль по пьесе У.Шекспира “Мера за меру” (“Measure for Measure”). В числе двадцати пяти актеров, участвующих в постановке, – Джеффри Карлсон, Алехандра Эскаланте, Кевин Фугаро, Джон Дадд, Джеймс Ньюкомб, Джей Уиттакер. “Мера за меру” – первое обращение Фоллса к драматургии Шекспира после “Короля Лира”, спектакля 2006 года со Стейси Кичем в главной роли. После премьеры режиссер сказал: “Я счастлив поставить “Мера за меру” – очень сложную, смешную, трогательную драму о государственной ...

Последните новини за разтурянето на заверата между Надка и Костов ни опровергаха в прогнозите. Бяхме решили, че повече цепене няма на къде, но Иван от Драгалевци успя да раздели и мизерните 1,8% подкрепа, на които се радваше съюза му с Нейски. На фона на скандалите при Сините, БСП и пловдивските бунтове за листите в партията [...]

The post Костов е специалист по разцепване, нещо като големия адронен колайдер appeared first on ExtremeCentrePoint.

Последните новини за разтурянето на заверата между Надка и Костов ни опровергаха в прогнозите. Бяхме решили, че повече цепене няма на къде, но Иван от Драгалевци успя да раздели и мизерните 1,8% подкрепа, на които се радваше съюза му с Нейски. На фона на скандалите при Сините, БСП и пловдивските бунтове за листите в партията [...]

Преди известно време читателка на блога постави своята молба в рубриката SOS за торта „Гараш“. Започнах да търся по-подробна информация от тази, която вече е известна, а именно, че тортата е създадена в България в началото а миналия век от унгареца Гараш и, че десертът се състои от няколко тънки блата съставени от белтъци, захар и орехи, между които има шоколадов крем. И това е всичко, което се знае. Объркващото са различните технологии на приготвяне, които срещам. Не бих искала да задълбавам в съвременните варианти, които се откриват в интеренет пространството или пък в кулинарните книги издадени след 80-те години, тъй като те всички са различни, с различни пропорции и дори съставки за крема. По притеснителното за мен е, че в кулинарни книги от началото на миналия век, също има толкова много разногласие за технологията и състава, колкото се открива и във всяка една рецепта излязла сега като резултат от търсенето.

Досега, когато се е налагало да проследя произхода и състава на определено ястия или десерт, не съм срещала толкова много противоречия. Разбиват ли се белтъците за основите, има ли жълтъци в шоколадовия крем или се приготвя обикновен ганаш, какъв тип шоколад се използва за него и следователно колко захар е необходимо? Това са въпросите, без чиито отговори не бих могла да приготвя торта „Гараш“, макар да съм наясно с основните продукти и дори вкусът й, останал на небцето от далечните спомени във виенската сладкарница. Единственото нещо, което открих и на което съм склонна да вярвам е зелената поръска върху тортата. Виждали сме я само под формата на оцветени в зелено кокосови стърготини, но има голяма вероятност в замисъла на Гараш, кокосът всъщност да е бил фино нарязани бадеми, също оцветени в зелено. Тази дребна подробност се оказва наистина дребна на фона всичко останало, което изглежда в моите очи като една голяма загадка.

Имам ясен спомен за вкуса и количеството използван шоколад за приготвянето на първата ми (мисля, че и последната) торта „Гараш“, което трябва да е било някъде преди 14 години, но нямам никакъв спомен как съм пекла пет платки в Раховец-а и какво точно съм използвала за крема. Обаче беше наистина удивителна торта за вкусовите ни възприятия от онова време, когато Дамският каприз, Агнесите и пандишпановия кекс бяха най-често приготвяните десерти у дома. Имах някаква малка надежда да открия рецептата в някоя от кулинарните книги присъстващи вкъщи от това време или в рецептурника на майка ми, но търсенето беше неуспешно и това ме навява на мисълта, че най-вероятно съм видяла рецептата в някое женско списание или вестник.

Търсенето на някаква истина, освен безуспешно и объркващо се оказа и доста изморително. Изморителното е защото не успях да се натъкна дори на някаква малка следа, която да проследя. Тортата наистина е загадка за мен. Но нека това да не бъде разочароващо, защото все пак знам един друг начин за реализация на познат десерт с непозната история, а именно импровизацията. Това вече е лесно и леко начинание за изразяване на собствените възгледи, вкус и настроение.

„Гараш“ пастички

Избрах лесен и практичен начин за осъществяване на тази рецепта. Леснотата се състои в приготвяне на тестото за платките без да е необходимо да се разбиват белтъците (няма нужда от миксер) и изпичането на една голяма платка еднократно. Практичната част се състои в оползотворяване на жълтъците, които остават от приготвянето на платката, като ги включвам в крема за пастичките. Глазурата и декорацията може да варира според личните предпочитания, като може да се използва глазурата от Сахер, карамелено-фъстъчените блокчета или да се смесят равни количества шоколад и краве масло, както е при шоколадовите кексчета с джинджифил и сладко от портокали, или да се използва варианта, който ще срещнеш по-долу в рецептата. С декорацията, която използвах запазих зеления нюанс от оригинала, но включих флорални мотиви, които водят до асоциация с настъпващата пролет и разбира се настроението вътре в мен.

Използваният шоколад е от съществено значение за финалния вкус на десерта, затова използвай този, който ти харесва и обичаш да използваш в десерти обикновено.

За глазурата използвах един от новите продукти на „Гайо“ шоколад – какаово масло. Предвид, че Мария и Венсан приготвят сами този продукт, той има много добра цена за нашия пазар. И покрай тази вметка не бих могла да пропусна и следващото ново предложение на българските шоколатиери с този продукт, което е бял шоколад с ягоди – с изразен млечен вкус и деликатен шоколадов аромат.

Пристъпвам към рецептата, за която адаптирах отделни компоненти от различни източници. Посочените дози са за 10 броя.

За шоколадовия крем:

Адаптирано от marthastewart.com

• 5 жълтъка
• 60 г захар
• 150 мл сметана 30-35%
• 120 мл прясно мляко
• 200 г натурален шоколад 60%
• 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилова есенция

Подготвя се широка купа, която се напълва с лед и вода. Оставя се настрана.

Шоколадът се настъргва наситно и се поставя в голяма купа. Оставя се настрана.

Жълтъците и две супени лъжици от захарта се разбиват с миксер или телена бъркалка докато изсветлеят и се сгъстят.

Сметаната и млякото се смесват в тенджерка. Добавят се остърганите семенца от ваниловата шушулка заедно с шушулката. Загряват се на умерен огън до завиране. При непрекъснато разбиване жълтъците, врялата смес се изсипва на тънка струйка при тях. Всичко се връща в тенджерата и се загрява на умерен към слаб огън, като се разбърква непрекъснато с телена бъркалка. Сместа трябва да се сгъсти, но не трябва да завира. Отнема около 4-5 минути. Ваниловата шушулка се отстранява.

Сгъстеният крем се изсипва върху шоколада веднага щом се отстрани от котлона. Сместа се разбърква внимателно докато шоколадът се разтопи напълно и кремът стане еднороден. Ако се използва ванилова есенция, тя се добавя в този момент.

Купата с крема се поставя в купата с ледена вода и се разбърква докато се охлади. Охладен до стайна температура, кремът се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 3-4 часа или докато стегне достатъчно за да бъде подходящ за мазане.

За платката:

Адаптирано от книгата ‘“Десерти“ на авторите Мария Донева и Любомир Камберов, издадена 1958

• 200 г фино смлени орехи
• 200 г пудра захар
• 20 г брашно
• 5 белтъка
• разтопено масло и брашно за намазване на тавата

Фурната се нагрява на 150°C.

Подготвя се тава с размери 38×32 см. Тавата на фурната е най-подходяща в случая. Намазва се с разтопено масло и се поръсва с брашно, което се разпределя равномерно по цялата повърхност и стени.

Излишното брашно се изтръсква.

В купа се смесват орехите, захарта и брашното. Към тях се добавят неразбитите белтъци и всичко се обърква хубаво докато се получи лепкава, не твърде гъста или течна маса. Сместа се разпределя в подготвената тава, като се заглажда равномерно, на тънък слой по цялата повърхност. Пече се в предварително нагрятата фурна на 150°C за 30-35 минути. След като се извади от фурната се оставя за 2-3 минути и тогава платката се освобождава от тавата. Оставя се да изстине напълно.

Изстиналата платка се нарязва на четири ленти с дължина 32 см и широчина 9,5 см.

Сглобяване:

Взима се една лента и се посатвя върху подходящ плосък съд. Лентата се намазва с 1/3 от шоколадовия крем. Върху него се поставя втора лента и тя се намазва с още 1/3 от крема. Покрива се с трета лента, върху която се намазва последната 1/3 от крема. Най-отгоре се поставя четвъртата лента. Получения блок се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 3-4 часа или за цяла нощ за да стегне добре.

Блокът се нарязва на десет пастички, които се поставят върху решетка с дълбок съд под нея.

За шоколадовата глазура и декорация:

• 150 г натурален шоколад 60%
• 150 г млечен шоколад
• 1 супена лъжица течна глюкоза
• 50 г какаково масло
• 50 г бял шоколад
• зелена сладкарска боя на маслена основа

В купа се смесват натуралният и млечният шоколад, глюкозата и какаовото масло. Слагат се на водна баня докато се разтопят и сместа стане гладка и лъскава.

Още докато глазурата е топла с нея се покриват пастичките, като се оставя излишното да се стече. За да стигне това количество глазура за всички пастики е необходимо стеклото се количество да се запази и с него да се покрият останалите пастички. Глазурата се оставя да стегне на стайна температура.

Белият шоколад се разтопява на водна баня. Оцветява се в блед зелен цвят и се поставя в сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник или корнет от хартия за печене. С него се рисува декорацията върху пастичките. Оставя се да стегне.

„Гараш“ импровизация е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Един от най-успешните продуценти, композитори и аранжори в историята на поп музиката - ето това е Nile Rodgers, основният двигател на сензацията от втората половина на 70-те Chic. Горещо ви препоръчвам едночасовия документален филм на ВВС за китариста, направен съвсем наскоро. Проследява се целият му път от създаването на Chic и първият им хит "Everybody Dance" от 1977 (това е и моето любимо парче на бандата), през няколкогодишното почти братско партньорство с басиста на групата Bernard Edwards, с когото продуцират най-успешните албуми на Sister Sledge и Diana Ross, до работата като продуцент и аранжор с поп икони като David Bowie, Duran Duran и Madonna (списъкът е огромен, но ако все още имате някакви съмнения - да, и Джако е в него).

Тъй като съм неизлечим фен на Chic, изгледах филма на един дъх и останах страшно впечатлен. Сигурен съм, че същото ще се случи и с вас. Приятно гледане.



Добо М.

В отговор на поставените от МВнР въпроси относно подаването на заявления за гласуване в чужбина, ЦИК реши, че изпращането на заявление за гласуване извън страната до дипломатическото или консулското представителство чрез куриерска фирма се счита за валиден начин за подаване на заявление.

Стратегията на големите партии е да излъжат гражданите да гласуват не за тях, а против някоя друга формация. Ръководството на БСП внушава на своите избиратели, че ако не гласуват за нея, ГЕРБ ще продължи да управлява. Аз съм учуден, че Станишев постави въпроса за ревизия на приватизационните сделки и премахване на плоския данък на конгрес на БСП, при условие, че именно при неговото управление той лично отказваше да приеме предложението ми за ревизия на тези сделки. Колкото до плоския данък, когато БСП го приемаше, аз лично им казах от трибуната, че във всички страни на ЕС и дори в САЩ богатите плащат повече от бедните. Тогава не ме чуха. Колкото до ГЕРБ – тяхната стратегия е да плашат хората, че ако те не гласуват за Бойко Борисов – ще се върне тройната коалиция. За обещанията на „Атака” и РЗС въобще не ми се говори, защото те няколко пъти се обръщаха като фурнаджийски лопати през миналия парламент – ту подкрепяха и хвалеха безрезервно ГЕРБ, ту бяха бясна критика на Бойко Борисов. Решението според мен е хората просто да не гласуват за старите политически партии и така да им покажат червен картон.

Това издание поставя край на мартенската поредица, в която излъчвахме на живо от Студио 6 на Радио Варна в Grand Mall. Новите сингли тази седмица са доставени от TromBobby, Trek Life, The Impellers, Hugh Turner Quartet, Substantial и Ambient Jazz Ensemble. Освен това Добо разговаря с Koka MassJazz по повод на дебютното му ЕР rhYthm bY rhYthm, от което слушаме няколко парчета. Обръщаме внимание и на компилациите Sonic Boom Vol. 3 (2013, Giant Step) и Kev Beadle presents Private Collection (2013, BBE).

Днес стартира седмото издание на Танцова работилница DanceIt!. Рекорден брой участници – над 160, от България, Македония, Турция и Сърбия, се включиха тази сутрин в класовете по класически балет, модерен балет, съвременен танц, хип хоп и характерен танц. В рамките на интензивна едноседмична програма, от днес до 7 април включително, всички регистрирани, професионалисти и напреднали аматьори, ще посещават майсторските класове, водени от световноизвестни инструктори и хореографи от САЩ. Интензивната програма ще завърши със спектакъл на 7 април в Театър „София“, в който всички участници ще презентират новопридобитите умения. Освен нови умения и техники, всички участници ще се борят и за пет стипендии за обучение в известни училища и школи в САЩ.

Пламен Димитров е роден в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е журналист и винопроизводител. Един от основателите на международния фестивал „Културата на виното”, който има 15 издания, 6 от които в чужбина. От 2000 г. Пламен Димитров се занимава професионално с винопроизводство. Повече от 10 години води в БНР първото предаване у нас за вино и култура „Култура на виното”. Съучредител е на Българската асоциация на сомелиерите и Българската асоциация на независимите винари и лозари. - Г-н Димитров, как стоят нещата с винопроизводството у нас в момента, трудно ли е човек да се занимава с такава дейност и да печели от нея? - Всяко нещо, с което човек се захваща в България, което е едновременно и престижно, но приятно и непредвидимо като винарството, е трудно. Винарството зависи много от природата, от това, което дава лозето. И поради тази причина е непредвидимо и трудно, защото е дълъг цикъл. Човек трябва да се зареди с търпение. Докато...

Малко циганче спира пред полицай на улицата и го пита: - Бате, бате, искаш ли да станеш по-умен? Полицаят не му обърнал внимание, но циганчето продължавало да настоява. - Бате, бате, купи си от мен семки от ябълка по 1 лев едната и като ги изядеш, ще поумнееш. Слушал го полицаят и все така не му обръщал внимание, но в един момент му доскучало и се съгласил. Циганчето извадило една ябълка, разрязало я и дало на полицая 4 семки срещу 4 лева. Полицаят изял едната, после лапнал втората семка и докато дъвчел, започнал да разсъждава на глас: - Аз купих 4 семки за 4 лева. А за тези пари щях да си купя поне 2 кила ябълки... - Ето видя ли. Изяде само две семки и вече поумня - казало циганчето. Усмихни се, България! Учени създадоха ябълки със синтетични влакна, които ни предпазват от алергична реакция към вкусния плод. Не е ясно обаче какви ще са страничните ефекти от експерименталния продукт, което забавя пускането му на пазара. А там клиенти винаги се намират: Една баба продава...

Зори Христозова е част от екипа на Жанет 45 вече повече от година и всеки ден е заобиколена от купища книга. Затова решихме да я попитаме "Как четеш?"

Какво са книгите за теб?
От съвсем малка около мен винаги е имало книга. В дома на баба, където мина детството ми, това беше прекрасната "Фитотерапия" - билките, отварите, болестите, които лекуват - истинска магия. Оставах прехласната с часове. Преди това са спомените на баща ми и неговата любов към поезията на Вазов, Вапцаров, Смирненски. Още се смеем на една тогавашна вечер, когато след чаша ракия и емоционален рецитал на "Кочо. Защитата на Перущица" от "Епопея на забравените", съседката ни проверила разтревожена.

Родителите ми имаха страхотна библиотека - цели четири крила пълни с книги. Разказвали са ми как книгите през комунизма се купували след записване в списъци и чакане на дълги опашки пред книжарницата. После имах честта да попадна на учител боготворящ литературата - имахме голям късмет. В класната стая над главите ни беше цитат "Науката е светило на един народ, а литературата - животът му!" от Иван Вазов.

Всъщност като се замисля мястото до възглавницата ми не оставаше без книга.

Днес книгите са ми ежедневие, в което съм влюбена. Работя в издателство, работата ми е страст, приключение, себеотдаване. Книгите са едно от живите неща в живота ми.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти "храна за четене"?
Не. Не ми допада идеята за "онези" пръсти по страниците.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Стига да съм се разположила удобно, всичко. Понякога дори може да се получи тематично.
Например, на книгите на Педро Хуан Гутиерес много им отива кубински ром. И аз и героят по-лесно преглъщахме неговата Куба.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Учителят ми в прогимназия, г-жа Тонка Колева, работеше по този начин. Когато успявах да надникна в работните й книги, оставах зашеметена - разноцветни пояснения встрани от текста, ситни, малки буквички, които я водеха в литературния анализ. За да й подражавам, пишех с много подострен молив в моя учебник, а после изтривах с гумичка. Наистина бях впечатлена.

Днес, обаче, не бих си позволила - каквото е трябвало да бъде написано в книгата, то вече е написано. Четящият нека си пише наум.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Казусът е интересен, защото около мен мен винаги има четири (в добрия случай две) палави ръце, които да изтръгнат разделителя от книгата, това някак си ги забавлява. Мама вече знае, че преди да затвори книгата, трябва да си запомни страницата. Наистина, само това помага - имам страхотен тренинг.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Ооо, твърдо и двете!

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Моментите, които налагат електронните издания, са неизбежни. Но аз все още съм от пристрастените към аромата на "прясната" книга - хартията, мастилото... Като в песните - "sweetest drug"...

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Както го позволява времето. Имам книги, които оставям, за да си поема дъх - от самата история. Имам и такива, към които съм развила почти маниакална зависимост. Имам и две малки деца... :D

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да я захвърля - не е точната фраза. Винаги давам шанс на книгата да ме завладее. В нашата работа доста често опознаваме авторите. Ако не се получава, просто я затварям за по-добри времена. Но никога не я забравям.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, определено. Колкото и да се отнесе в съдържанието, човек винаги търси нещо, с което да се сроди, да се оприличи, да се преоткрие. Дори и малко разминаване със собствените представи, може да подразни. За мен е нормално - и от едната, и от другата страна става дума за индивидуалности. Това не означава, че книгата няма да ме омагьоса.

Какво четеш в момента?
"Медицинска Онкология" - изд. Парадокс, поредицата Франклин - изд. Фют (и още куп детски книги), "Богът на дребните неща" - изд. Жанет 45

Коя е последната книга, която си купи?
Точно "Медицинска Онколология". В момента е единственото по рода си в България - издание за лекари по онкология, студенти по медицина... Доста голяма част от съдържанието се отнася за химиотерапевтичното лечение на онкологично болните хора. Впечатляващо е!

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Като собствено усещане доскоро бях склонна да фаворизирам само една книга.
Нещата вече са различни, сега отвсякъде ме връхлитат много книги, коя от коя по-хубава. Беше нужна промяна. :)

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде и по всяко време, стига да успея да се съсредоточа. Но се е случвало и да чета, в леглото си, когато около мен скачат две пощурели хлапета.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи какво има да ми каже авторът. Бълването на книга след книга невинаги е плодотворна идея.
Понякога поредицата може да ме отегчи. Друг път след самостоятелното издание търся продължение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Отново и отново, освен това бяха дебютни книги на български автори. Трябва ли да кажа кой са? Ще ме обвинят в пристрастие. :)

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Силно е да се каже, че имам библиотека, предвид пространството, което им отреждам. Най-общо казано, книгите в дома ми са подредени в четири сектора със своите си места - детски книги, научна литература, художествена литература и готварски книги. Предпочитам да не трупат прах, ако ме разбирате... :)

Политическите представители на ромите се опитват да хвърлят вината за ромските проблеми все върху представителите на мнозинството. Рядко някой от тях си позволява да критикува самите роми. А има защо, пише "Ди Велт". Още преди години беше ясно, че много роми от новите страни членки на ЕС ще тръгнат да дирят късмета си на Запад. И въпреки това масовото нашествие на бедни български и румънски граждани към Германия бе посрещнато като някакъв неочакван феномен. Този феномен набързо бе опакован и езиково - наричат го "миграция по бедност" или "икономическа миграция". Едно нещо е безспорно: че в бившите социалистически страни - независимо дали става въпрос за днешните Чехия и Словакия или пък за Унгария, Румъния или България - голяма част от ромското население си остана неинтегрирана. Виновника за това можем да търсим в онова време - защото интеграционната политика се провали още тогава. По-лошото е, че тя се проваля и сега. Ще се проваля и в бъдеще - поне дотогава, докато причините...

Точно преди Великден крадците се самосезираха и започнаха масово да свиват каквото им падне. Предимно наблегнаха на храната. В Симитли откраднаха четири агнета. Голямо плюскане ще падне, след като ги пласират на купувачите. Някои ще се облажат с крадените добичета. Ще се облажат и самите нарушители на закона, защото, както стана ясно, агнешкото застрашително покачва цената си преди празника. Ако похитителите на агнетата решат сами да си изядат краденото, също ще им е сладко поради причината за високите цени на месото. Други от крадците пък оня ден свиха икони и пари от църквата „Свети Симеон Стълпник” в бургаското село Черни връх. Парите са точно петнайсет лева на монети от сумата за свещи, а задигнатите икони – три. Ето такива неща се случват по време на криза и преди светите празници в родината ни. Ако за това научи някой от европейските служби, сигурно първоначално ще умре от смях. Но после ще се замисли и ще си каже:” Защо ли ни е България в нашия съюз, та тя се родее по...

„Това да не ти е Америка, че да си намериш работа по интернет!”, казват ми приятели след дълго изнурително сърфиране и кандидатстване по обяви в разни най-разнообразни сайтове за търсене на работа. И наистина, колкото и перфектно СV да представиш, каквато и изчистена и пипната на компютър своя снимка да изпратиш, колкото и виртуозно написано мотивационно писмо да съчиниш, с всичките му там стилистични и метафорични литературни похвати, допустими за такъв тип нормативен текст, за да впечатлиш евентуалния си бъдещ работодател, намирането на работа си остава трудно нещо. Не само в интернет. Дори да имаш впечатляващ професионален опит, завидно СV зад гърба си и лице като от корица на списание. Нямам представа защо се получава така. Във Великобритания например, където също съм търсил работа на местна почва, е прието да изпращаш документите си за кандидатстване освен по интернет и по допотопния начин в хартиен плик но Обединеното кралство си е Обединено кралство, което, знаете,...

Над 1150 книги "Отива една жена при лекаря" на Рей Клуун са поръчани до момента през специалното Фейсбук приложение, част кампанията за превенция на рака на гърдата, инициирана от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и осъществена с помощта на рекламна агенция Реформа и ИК "Жанет 45".

810 души, от всички поръчали книгата, са регистрирали своите кодовете от книгата във Фейсбук, а според анкетата на фен страницата 230 жени вече са отишли на профилактчен преглед, след като са поръчали и прочели книгата.

Кампанията стартира през .... и в основата й стои концепцията "прочети и предай нататък". Всеки може да поръча книгата на Рей Клуун през приложението във Фейсбук, което носи името на книгата "Отива една жена при лекаря", след което ще я получи безплатно с доставка на посочен адрес.

"Наричаме проекта хуманен експеримент, защото вярваме, че може да донесе живот на много жени в България. Ракът на гърдата е напълно лечим, ако бъде открит навреме. Именно това АКО ни подтикна да организираме експеримента. Защото почти всички жени знаят, че превенцията е важна и въпреки всичко не се преглеждат редовно, защото някъде дълбоко в себе си вярват, че точно на тях няма да им се случи. Книгата на Рей Клуун преобръща това схващане с директния си и прям стил, "който подобно на диагноза удря като с чук"", коментират организаторите.

Изданието има специална страница, която дава пълна информация за проекта. От получателя се искат две неща - да въведе в приложението уникалния  код, който е на тази страница и след като прочете книгата, да я даде на свой близък или на непознат. На фен страницата има подробен списък с кабинети, където всяка жена може да си запише преглед за мамолог и след това да го отбележи, отново във Фейсбук приложението.

"Всичко това ще помогне да се проследи пътя на книгите и всяко едно копие да се превърне във верига на живота", допълват от организаторите.

Прочетете още ревюто на книгата "Отива една жена при лекаря", както и интервюто с Рей Клуун, което даде специално за "Аз чета"

Когато чух новината, че Северна Корея е обявила война на Южна Корея – нападнаха ме хиляда мисли. Първата беше: Отново война! Боже, Боже… Отново някои хора в света ще убиват други хора. Струва ми се – в наше време нещата стоят по-скоро така: някои умни машини ще убиват някои глупави хора. Така стоят вече нещата. Някоя струваща половин милиард машина – хеликоптер или ракетна установка – ще избива хиляди глупави, сополиви, наплашени и неструващи нищо дечица. Така стоят вече нещата, господа консуматори от 21-и век! Представете си ги – тези глупави и неструващи нищо корейски дечица - как глупаво са си въобразили, че като се скрият заедно с корейската си майка под масата вкъщи – ще се спасят от умната ракета, която може да уцели отвора на тоалетната от сто километра! Представете си ги. А после – моля – не бъдете нагли - представете си и себе си по същия начин. Представям си ги… Смешен е техният опит за спасение. Естествено – мъдрата ни човешка технология тържествува – и...

Нов модел смартфон на Samsung прави ексклузивна премиера в търговската мрежа на VIVACOM от тази седмица.

Достъпният Samsung GALAXY Express може да бъде намерен единствено в магазините на телекома от днес. Апаратът ще се предлага за 19.90 лв. на месец с тарифните планове MegaCall XL, Net&Call Super Max и UniCall XL или в брой за 429.90 лв. 

Устройството работи под Android OS, v4.1.2 (Jelly Bean) и е снабдено с двуядрен процесор с честота 1.2 GHz. GALAXY Express разполага със Super AMOLED Plus дисплей с размери 4.5 инча, 8 GB вградена памет и 1 GB RAM. Корпусът му е с дебелина 9,3 мм, а теглото му е около 140 гр. Моделът има две камери, като задната е 5–мегапикселова с автофокус и възможност за HD-качество на записите, а предната камера осигурява 1.3-мегапикселова резолюция за видео разговори.

Снимки: Самсунг

Продължете изречението “Аз мога – тук и сега, да…”?

в личен план: се развивам и забавлявам;

в професионален план: променя Интернет индустрията в България.

В коя категория сте жури и кои са 3-те най-важни критерия на които Вие ще държите?

Да реализираш качествен уеб е трудно. Още по-трудно е да го направиш за кратко време. А най-трудното е, когато за реализацията трябва да се сблъскваш с нови технологии, езици за програмиране и библиотеки, които не си използвал за това. Това е гледнатата точка на програмистите и тази година имам удоволствието да съм жури в категория Програмиране. А трите най-важни критерии:

• на първо място – проекта да бъде завършен;
• използваните алгоритми – колко са бързи, оптимални и скалируеми;
• качество на кода – правилна подредба, правилно структуриране, правилни design pattern и не на последно място – коментари;

Ако с професионалния опит, който вече имате, сега сте участник в състезанието “Аз мога – тук и сега” на какво бихте заложили най-много в подготовката си?

Най-вече програмите езици, библиотеки и технологии които ще използвам. Те реално са инструментите, за реализация на проекта ми. А който, не познава добре инструментите си и техните максимални възможности, трудно ще се справи добре с изпълнението на задачата за краткият срок, който ще бъде поставен на участниците. Ясно е, че за да си добър програмист, това какъв език използваш няма значение. В това състезание обаче, просто няма да има толкова време за разучаване на нови неща, колкото фокус върху задачата.

Разкажете нещо интересно за работата си, което да вдъхнови участниците във Вашата категория?

В работата най-много ме в вдъхновява, когато идеите, които имам се реализират и се приемат добре от клиентите. Така е било и когато се занимавах активно с разработка на софтуер, така е и сега, когато се занимавам с „разработване“ на Хостинг услуги.

Когато започнахме нашият бизнес преди почти 8 години, трябваше да намерим конкурентни предимства, които да ни отличат. От петимата основатели, реално трима бяхме програмисти. И от тук дойде идеята – да предложим най-добрата поддръжка. Защото доста често въпросите, които клиентите на хостинг услуги имат, са именно свързани с разработването някакъв сайт, система или услуга. Нещо като концепция – „От програмисти за програмисти“. Тази стратегия се оказа много успешна и успяваме под една или друга форма да я прилагаме и сега. Тя ни помогна и да направим СуперХостинг.БГ една от водещите хостинг компании на нашият пазар.

А Вас какво Ви вдъхновява тук и сега?

Вдъхновят ме хората, които постигат целите си, по-позитивен начин. Много ме вдъхновяват и добрите идеи и реализацията им. И смятам, че състезанието “Аз мога-тук и сега!” е точно една добре реализирана идея, която ще помогне на участниците.

Визитка: Любомир Русанов

Любомир Русанов е основател и управител на една от най-голямите и бързоразвиващи се хостинг компании в България – СуперХостинг.БГ. Има дългогодишен опит в IT сферата, като е заемал различни ръководни и изпълнителни длъжности в Български и международни софтуерни компании. В СуперХостиинг.БГ отговаря за стратегическото планиране и връзките с ключови клиенти и партньори. 

Ограничаването на имиграцията ще струва на Великобритания 18 милиарда лири (23 млрд. евро) за пет години, показва анализ на Службата за бюджетна отговорност, цитиран от в. "Индипендънт". Това означава, че новите правителствени мерки, целящи намаляването на притока на имигранти към Острова, ще струват на всеки данъкоплатец по 137 000 лири (162 000 евро) за срок от пет години. Изчисленията, направени от този независим орган, сочат, че ако нетната миграция бъде спряна още утре, то нетният дълг в публичния сектор на страната ще се повиши от 74% от БВП на 187% в следващите 50 години. Тази стойност е по-висока от настоящия национален дълг на Гърция, който възлиза на 161% от БВП.

Inage: Data storm by Herkie on Flickr

При днешната си разходка из дебрите на внесените и чакащи своето парламентарно гласуване законопроекти се натъкнах на нещо прелюбопитно.

Става дума за една от последните законодателни идеи на подалото неотдавна оставка правителство „Борисов“, с което се предвижда диференцирана ставка за ДДС в размер на 24%, която да се налага върху

електронна услуга, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, като в обхвата на електронните съобщителни услуги се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи

От мотивите на вече напусналото политическата сцена правителство става ясно, че все по-масовият достъп до далекосъобщителната технология и свързаните с нея услуги може да послужи не само като удобен генератор на бюджетни средства, но и като косвен метод за медийна регулация.

Много ми е интересно дали засегнатият от промените бранш ще се опита да финансира протести, които да засенчат насочените срещу търговското споразумение ACTA от преди около година.

САЩ изпратиха невидими за радарите изтребители Ф-22 в Южна Корея, за да участват в общите маневри, съобщи Ройтерс. Два изтребителя Ф-22 Раптър с технология стелт бяха прехвърлени от Япония в Осан - най-голямата военновъздушна база на САЩ в Южна Корея. Те се включиха в американско-южнокорейските военни учения, които ще продължат до 30 април. По този начин САЩ изтъкват ангажимента си да бранят Сеул от растящата кампания на заплахи от Севера. В маневрите участват и бомбардировачи Б-52 и Б-2.

За всички любознателни ученици, които тази седмица са във ваканция : Дали малките любители на праисторията  знаят, че...

Мюзикълът „Мемфис”, носител на 4 награди „Тони”, ще има своя премиера за България. Най-добрият мюзикъл за 2010 г. ще се случи в шест български града, благодарение на клуб „Бродуей” към Американския университет в България. Студентите от АУБ са първите в света, получили правата за поставяне на спектакъла от аматьорска трупа.

Червените "социолози" скачат като ужилени само при мисълта,че партията може да загуби отново.Лъснаха жестоко, а се правеха до сега за "независими". По-кротко,бе другари,не се излагайте като кифладжии,нямате ли поне малко достойнство. Най-вероятно резултатите от изборите ще са съкрушителни защото има една група -така нареченото мълчаливо мнозинство. То беше на работните си места, когато някои вечни [...]

The post Червената социологическа паплач вие на умряло, значи нещо добро ще се случи на България. Най-вероятно резултатите от изборите ще бъдат съкрушителни за БСП appeared first on ExtremeCentrePoint.

Червените "социолози" скачат като ужилени само при мисълта,че партията може да загуби отново.Лъснаха жестоко, а се правеха до сега за "независими". По-кротко,бе другари,не се излагайте като кифладжии,нямате ли поне малко достойнство. Най-вероятно резултатите от изборите ще са съкрушителни защото има една група -така нареченото мълчаливо мнозинство. То беше на работните си места, когато някои вечни [...]

Понеже цяла година се шегувам, мога да си позволя на 1-ви април да използвам деня на хумора за текст, в който няма нищо смешно. Сериозно ви казвам!

Чудя се откъде да започна самопризнанията за глупостта, с която си заслужавам насмешката. Може би трябва да отбележа, че съм един Дон Кикот на прехода.

Нормалните хора се стараят да се сближат с величията и величествата. Дон Кикот обаче систематично си разваля отношенията с тях. Рекордът май беше през 1993 г., когато, макар и държавен директор на БТА, Дон Кикот успя да се скара едновременно с триадата на величията начело на държавата, от които му зависеше службата- с президентската, изпълнителната и парламентарната. Нищо чудно, че го изхвърлиха от седлото и пуснаха медийните кучета по петите му да лаят, че така му се пада на този…кариерист.

Не гоня автобиографична изчерпателност. Затова препускам с Росинант направо в наши дни, когато в колекцията си със скандали на персонално ниво вече имам трима президенти. Реакцията ми на филма на Атанас Киряков за прехода, в който (разказ) беше дадена думата на Петър Стоянов да раздава оценки от някакъв пиедестал, добави окончателно към Желев и Първанов още един (бивш) държавен глава към вятърничавите мелници в главата на Дон Кикот. Самият режисьор, с когото сме в инициативния комитет на гражданската организация за демонтиране на паметника на съветската окупация в София, също се пресели в тази категория.

Дон Кикот, освен, че е скаран с кого ли не в медиите и в политиката, напоследък разшири този кръг от мелници, с които преди е мелел брашно. Няколко сайтове, в които публикуваха текстове от блога му, затвориха за него кепенците. Има и обратен случай: информационен сайт му предложи да пише за него ексклузивно. Дон Кикот, верен на скандалджийския си нрав, взе, че постави въпроса да бъде оценен в това качество чрез съответно заплащане и разговорът приключи.

Приятелският огън съпровожда препускането на Дон Кикот през цялото време. Напоследък кръстоса приятелски копия с един от малкото вестници, в които му бяха останали приятели, като в. „Дневник“. А издателят на в. „Ретро“ ( и на покойния „България днес“), където по едно голямо изключение Дон Кикот беше желан автор, буквално го заплаши вчера със съд.

Ако щете вярвайте, но самият Бойко Борисов се опита наскоро да приласкае Дон Кикот чрез предложение за среща- избори идат! Но на този Дон беше отговорено с кикот.

На Дон Кикот толкова му е пораснала работата, благодарение на читателите, които имат глупостта да го четат ( бройката у нас е от определящо значение за онези, който „бройкат“ какво става в блога му), че за първи път в живота си получи предложение за тлъст подкуп от най-богатото икономическо лоби. Но понеже е глупав, Дон Кикот не се подсигури с доказателства за този ялов опит и сега, споменавайки случката, е обречен на кикот- например защото се е отказал да попълни сумата в празния чек. Връх на глупостта ( а и се „хвали“, отгоре на всичко с това)!

С този баласт от протести и скандали Дон Кикот можеше да се опита да изплува като един заслужил майстор на мърморенето и да оседлае някой сегмент от разпадналата се февруарската революция, но вместо това насочи перото си срещу нейни копиеносци, изтикани напред от техните кукловоди. А можеше сега да се облажи като кандидат за парламентарна слава- поне за парлама, ако не заради едни пари! Проблемът е обаче, че Дон Кихот предпочита свежия полъх на свободата на гърба на Росинант пред гнилоча на гарантираната манджа в търбуха на троянския кон.

Дон Кихот, обстрелван от години с отровните стрели на обвиненията в някакво лакейство пред американците ( защото отказва да се включи в хора на русофилския български антиамерканизъм), сигурно е успял да ядоса и самите американци. Само така може да си обясни, че един българин на висока служба в американската фондация, която иначе подкрепя български информационни сайтове, буквално го излъга за евентуална среща ( няколко пъти-повече от достатъчно, за бъде прекъсната тази комуникация от страна на известния с глупавата с гордост Дон Кикот).

Дон Кикот всъщност е национален предател, защото го цитират в чужди медии и си въобразява, че е „голяма работа“- толкова, че това да послужи за пример и на българските, които правят всичко възможно това да не се случи тук дори и тогава, когато самите те цитират цитатите от онези световни медии, позоваващи се на Дон Кикот.

А вие, които имахте глупостта да прочетете всичко това, сами се поставяте в ролята на Санчо Панса от прованса като спътници на Дон Кикот.

Честит Първи април, национален празник на истината- такава, каквато сами си я надробим и сърбаме!

 

Share on Facebook

БХК: Главният прокурор да публикува пълния доклад, който ще получи, за проверката в МВР относно СРС

ето и много забавното писмо на теди, което предизвикало в критичката въпроса дали вим вендерс би реагирал така. този въпрос е нелеп, би трябвало да прави паралели с теди и хората от монти пайтън, а не със скучния вендерс, който впрочем е born again christian като боно. не е срамно да нямаш чувство за хумор, ограничаващо е.
познимавахме се с теди достатъчно, да минем нататък викам:)

happy birthday, mr. walken! one of the greatest actors ever turned seventy yesterday.

в българия има един единствен актьор от тази категория - юрий ангелов.

Отдавна имаме нужда от силна и завладяваща книжна инициатива, нещо като кръстоносен поход в полза на книгите и четенето. И точно такава кампания ще имаме за поредна година в лицето на „Походът на книгите” (2-23 април), организиран от Асоциация „Българска книга”, Столична библиотека и Българската библиотечно-информационна асоциация, с подкрепата на МОМН, Столична община, www.detskiknigi.com и www.az-deteto.bg.

Тазгодишното издание на Похода е доста по-пълнокръвно и включва ужасно много възможности за срещи с любими книги и автори, но и доста нови инициативи. Откриването някак закономерно е на 2 април, Международен ден на детската книга, а официалната част започва от 10.00 ч. в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, когато кметът на София Йорданка Фандъкова ще прочете приказката „Лоената свещ” от Х. К. Андерсен, открита случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе, родния град на писателя.

И тази година в центъра на София ще се движи добре познатият и лесен за забелязване Литературен трамвай. Той ще има предварително съгласуван маршрут, а всички пътници и деца ще могат да срещнат с популярни съвременни български писатели и поети, популярни личности и ще се насладят на различни четения и разговори.

В работните дни от седмицата известни обществени личности ще прочетат любимата си приказка или детска книжка на малчуганите в различни детски градини и учениците от началния курс на различни училища. Четения ще се случват и в библиотеките в страната в рамките на осмото издание на станалия вече традиционен Маратон на четенето.

От 2 до 6 април в специално изграден кът в столичния Сердика Център малчуганите ще имат своите часове на приказката, където ще могат да се запознаят с близо 20 нови книжни герои и приключения между 11 и 12 часа и 17 и 18 часа всеки ден.

Няма да бъдат пропуснати и проблемите за четенето и качеството на детската литература - кръгла маса на тема „Детската литература – предизвикателство и възможности” с участието на издатели, библиотекари, учители, писатели ще се проведе на 4 април от 11.00 часа в Американския център в Столична библиотека.

С двудневния Празник на детската книга „Подарете на детето си книга, подарете му празник” организаторите ще продължат традицията денят на детската книга да бъде отбелязван с голям празник с игри, стимулиращи четенето. В рамките на втория ден на празника ще бъде официалното връчване на наградите от стартиралия вече национален конкурс за най-добра детска книга на изминалата година „Бисерче вълшебно”

По традиция финал на читателския маратон ще бъде даден с обявяването на носителите на годишната награда Рицар на книгата. Церемонията тази година е насрочена за 23.04.2013 от 17 ч. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, София.

Вижте и акцентите от кампанията Походът на книгите 2013:

 

От кога не бяхме ходили до Германия? Анжело днес ще ни покаже един от най-интересните градове там – Аахен. Приятно четене:

Аахен

първата столица на обединена Европа

Пътни бележки

Вместо увод

Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.

Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E Website: www.aachen.de

Аахен (Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.

Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия. [caption id="attachment_39441" align="aligncenter" width="540"] Кръгово в Аахен[/caption]

Аахен е столицата на Карл Велики

И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още като Charlemagne. Карл Велики посещава за първи път Аахен в годината на коронясването си за крал на франките, 768. Карл прекарва повечето зими между 792 г. и смъртта си през 814 г. в Аахен, който се превръща в седалище на неговия двор и политически център на империята му. След смъртта му, кралят е погребан в църквата, която той е построил; първоначалната му гробницата е била изгубена, а предполагаемите му останки са запазени в храма, където са били препогребани, след като е бил обявен за светец. Светостта му, обаче, никога не е бил много широко призната извън митрополия в Лиеж, където той все още е почитан, може би по традиция. След Шарлеман повече от 600 години немските крале, издигнати за императори на Свещената римска империя, са коронясвани в катедралата на Аахен. Последният от тях е Фердинанд I през 1591 г.

Аахен винаги е имал статут на свободен имперски град. През 1372 г. градът за първи път използва новото летоброене (AD) върху монета за масова употреба, грошът. След 16 век значението му на търговски център намалява, може би заради конкуренцията на богатите фламандски провинции на север и унищожителния пожар през 1656 г. Минералните извори, най-горещите в Европа (74°C), в околността го превръщат в център на „оздравителната“ high-level проституция. Най-лекуваното заболяване е сифилисът, като едва през 19 век става известен с облекчението, което серистите води носят на ревматично болните.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

През Втората световна война, като част от линията „Зигфрид“, Аахен е силно разрушен от американската артилерия. Scotch-Club в Аахен е първата в света дискотека, основана на 19 октомври 1959 г. Клаус Куирини (Klaus Quirini) или DJ Heinrich е първият в историята DJ. Местен специалитет е твърд сладкиш (Aachener Printen), който, за разлика от джинджифиловите сладки, е подсладен не с мед, а със захар. Продаваните в момента сладкиши със същото име са в „по-мек“ вариант и по съвсем различна рецепта.

От 1950 г. жителите на града присъждат награда (Karlspreis) на личности, допринесли за обединението на Европа. Носители са Бил Клинтън, Валери Жискар д'Естен, папа Йоан Павел II и др.

По-известните туристически дестинации в близост до Аахен са Кьол, Бон, Трир и Моншау в Германия, Венло и Маастрихт в Холандия, Лиеж и Бастонь в Белгия.

Основните туристически забележителности в стария град са:

  [caption id="attachment_39437" align="aligncenter" width="576"] По стъпките на Карл Велики[/caption]

Катедралата

Адрес: Münsterplatz GPS: 50.774651,6.08392 Website : http://www.aachendom.de

Раб. време: апр-дек: 7-19; през другите месеци: 7-18. Катедралата е действаща, така че достъпът на туристи е силно ограничен при служби, сватби и др.

Храмът е издигнат по заповед на Шарлеман през 786 г. и се смята за най-голямата катедрала северно от Алпите, както и първата във византийски стил в тази област. Тя е разширявана многократно през вековете и в момента наблюдаваме уникалена смес от архитектурни стилове. Готическият параклис, започнат през 1355 г., е осветен през 1414 г. по случай 600-та годишнина от смъртта на Карл. Катедралата е включена в UNESCO's World Heritage Sites. Тук са коронясани 30 германски крале и 12 кралици.

От външната страна е т. н. Параклис на Сент Ищван, със статуята на съвременника на Шарлеман св. Стефан, първи християнски крал и патрон на Унгария. Аахенската катедрала е една от точките по маршрута на пилигримите, и през 1337 г. унгарската кралица я посещава при поклонението си.

[caption id="attachment_39438" align="aligncenter" width="576"] Чудеса на природата[/caption]

Срещу североизточния й ъгъл се намира интересно магазинче за минерали, където можете на поносима цена да си направите подарък.

Съкровищницата на катедралата

Адрес: Klostergasse, D - 52062 Aachen GPS: 50.775085,6.082692 Website : http://www.aachendom.de Раб. време: апр-дек: 10-18; през др. месеци: 10-17, затворен понеделник следобед [caption id="attachment_39439" align="aligncenter" width="540"] Имперските регалии[/caption]

В съкровищницата се съхранява уникална колекция от предмети, свързани с историята на катедралата, като много от тях са изящни произведения на изкуството. Тук се намират свети реликви като фрагменти от робата на Мария, пелени и препаска на Исус, и кърпа, използвана за увиване на отрязаната глава на Йоан Кръстител, както и част от Имперските регалии, в т. ч. Кесията на св. Стефан, Императорската библия и Мечът на Шарлеман („Радостният“). Копие на този меч се е използвало при коронацията на френските крале.

Кметството

Address : Markt, D - 52062 Aachen GPS: 50.776056,6.083861 Website: http://www.aachen-tourist.de Входна такса: 5 € Раб. време: 10-18, не е отворено за туристи всекидневно, необходима е проверка [caption id="attachment_39440" align="aligncenter" width="540"] Статуята на Карл в Коронационната зала[/caption] Кметството е построено през 14 век като част от двореца на Шарлеман. Известно е като кулата Гранус. Северната му фасада е украсена със статуи на 50 крале и императори, 31 от които са коронясани в Аахен. За посещение са отворени Бялата зала, в която е подписан мирният договор от 1748, сложил край на Войната за австрийското наследство, облицованата с дървена ламперия Зала на съвета и, разбира се, Коронационната зала, украсена през 19 век с фреските на местния художник Ретел (Rethel), изобразяващи живота на Шарлеман. Тук се съхраняват копия на коронационните регалии. Тук беше изложена и статуята на Карл по време на ремонта на площада и паметника му. В приземния етаж на кметството има ресторант, така че на чаша бира можете да наблюдавате концертите и празненствата, които често се организират на площада.

Термите на Карл

Адрес: Paßstraße 79 GPS: 50.783012,6.097945 Website: http://www.carolus-thermen.de/go/thermalwelt-innen/english.html

Термите на Карл са спа-комплекс, изграден около горещите извори, използвани от келтите още през бронзовата ера, а може би и преди това. В момента термите са разделени на две – много каскадни басейни с различна температура и сауни със зали за масаж.

След като „нахранихте“ душата, можете да помислите и за тялото:

Руски супермаркет MixMarkt

Адрес: Sittarder Straße 30 GPS: 50.756197,6.13968 Website: http://www.mixmarkt.de/de/markt_kontakt.php?filial=57 Раб. време: пон-пет 9- 19, съб 9-17

Ако ви е омръзнала немската кухня и искате да опитате нещо по-познато, посетете този магазин. Тук има стоки, главно хранителни, от всички краища на Руската империя от края на 19 в. Цените са значително по-ниски, отколкото в другите немски магазини, дори сравнено с нискобюджетните Лидл, Алди и Плюс. Можете и да си направите прическа, да закупите екскурзия или да организирате транспорт на багаж към Източна Европа.

Siemes Schuhcenter

Адрес: Gut-Dämme-Str. 31 GPS: 50.794773,6.101809 Website: www.siemes.de Раб. време: пон-пет 10-20, съб 9–18

Ако, като моята дъщеря, винаги тръгвате на екскурзия с неподходящи обувки, можете да посетите този обувен център, където ще намерите удобни и евтини всекидневни обувки. Желателно е да го направите в събота преди обед, защото срещу магазина се провежда битпазар. Традицията за украса да се използват по два предмета (вази, свещници и т. н.) понякога работи в наша полза – след счупването на едната ваза туземното население предлага другата почти без пари.

И накрая - „шоколадчето на екскурзията“:

Шоколадова фабрика Lindt & Sprüngli‎

Адрес: Süsterfeldstraße 130 GPS: 50.784518,6.067518 Website: http://www.lindt.de/swf/ger/startseite/ Раб. време: пон-пет 9-18, съб 9-16

От изложбената зала можете да закупите евтино екзотични видове шоколад, напр. с нар и люти чушки (любимият ми!) или да напазарувате „на едро“ - за 4-5 € получавате пакет от 10 шоколада, от които 2-3 са „нормални“, а останалите – с „дефектна“ опаковка. Ако имате късмет да посетите фабриката около и след някой от големите празници (Коледа, Великден) отстъпките са впечатляващи.

Внимание: Входът в паркинга е безплатен, но за да излезете трябва да имате жетон, който се получава безплатно на касата на изложбената зала.

Приятно пътуване! Още снимки от Аахен: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.3012637253385.103017.1786150090&type=1&l=689a44ee89 https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649193248137.67473.1786150090&type=1&l=9fb886703d https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649191488093.67472.1786150090&type=1&l=52249c23b5 https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649190288063.67471.1786150090&type=1&l=d468f7d894

 

Автор: Анжело Ангелов Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="621"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="621" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="621"]

Напълно споделям това мнение:

Митът за това, че “Движение България на гражданите” е на гражданите, рухна болезнено още при първия намек за власт,заяви Каназирева и увери, че партия, която не може да приложи в собствената си практика принципите на справедливост и зачитане на хората, няма как да ги приложи и при управлението на държавата.
Бързо рухнал и митът, че “Движение България на гражданите” има ясни и изпълними идеи за развитието и управлението на страната.
Още при първите срещи на експертите на партията с хората в областта, още при първите тематични форуми и кръгли маси се чуват много гласове на членове и симпатизанти, че липсва конкретика, задълбоченост и ясна визия за това, как трябва да се случват нещата в България. А дългоочакваната платформа на Движението – 31 неща, които трябва да променят живота ни – структурите определят като повърхностна, пълна с метафори, празни обещания и популизъм, достоен за лява партия.

Още по темата:

1. Премиерът отново нарече българите глупави.
2. Надежда за България?
3. “Медиите” в България – една свинска история

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
300г коприва
1 стрък пресен лук
400г сирене
3 яйца
1/2ч.ч. олио
щипка сол
няколко стръка пресен магданоз/меродия

Приготвяне:
Картофите се белят. Измиват се и се режат на пръчици с остър  нож или ренде тип «Вьорнер». Пържат се до златисто, в силнио загрята мазнина. Готовите се изваждат в купа с помощта на решетеста лъжица.
Копривата се мие листо по листо. Стръковете лук се почистват и измиват. Зелениите се режат на ситно. В тиган се слага парче краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. След като се разтопи маслото, се добавят копривата и лукът. Запържват се за пет минути. После се наилива 1/2ч.ч вода. Тиганът се похлупва. Продуктите се задушават за десетина мiнути. След това се отхлупва, добавя се натрошеното сирене и разбити яйца. Бърка се докато стегнат яйцата. По желание се поръсва сол. След готовност, съдът се оттегля. Меродията се реже на ситно. С нея се поръсва копривено- яйченото сосче.
Вземат се четири квадратни чинии. В средата се сипва от пържените картофки. Поливат се с копривен сос със сирене.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разноликите митологични образи, създадени от древните гърци, ряпа да ядат, граждани, пред образите, които се вихрят из днешните български митологични пространства.

Какво ще кажете например за хибрида – кентавър с криле и рог, който напоследък излезе от сянката и плъзна по разни телевизии, не просто на припек, а с цел да ни дава акъл. Имам предвид добрия гражданин Алексей Петров, вече изцяло освободен от ишиаса, лумбагото или каквото там смъртоносно страдание го караше неистово да страда, докато търка нара в килията. Дотам страдаше, та чак строгият, но компетентен български съд се смили и облекчи мярката му за неотклонение.

Пък той взе да се държи, сякаш това не е милост, а индулгенция – тюхкат се балами в Пловдив. Но нека си се тюхкат, те баламите не знаят, че не са фактор в играта, защото са балами.

А аз пък наистина не знам защо му промениха мярката за неотклонение, след като гражданинът Петров видимо продължава да си е изцяло отклонен. Няма как да не е, защото постоянно е в шизофренична позиция – заедно с ролята на споменатия вече добър гражданин, той непрекъснато играе също Кентавър /доброто и лошото ченге едновременно/, Пегас /добър бандит с крилца, долита спешно в помощ на угнетените/,  Еднорог /умен бизнесмен, консултант и преподавател, борец и страдалец за просперитета на малкия и среден бизнес в страната/…..

Чудех се какво пропускам в този така сложно съчленен митологичен образ, а то било нещо дълго и твърдо между краката, с което човекът ще ни оправи, стига да се докопа до малко реална власт. Е, наистина, това митологично дълго и твърдо не идва от гърците, а от Златното магаре на римлянина Апулей, но, както е известно, то и злото не е само от Сатана, има зло, което си е чисто човешка направа…..

Така, де, ще ни оправи гражданинът Петров, не се шегувам! А и други като него ще ни оправят съвсем на сериозно, не на майтап.

Онзи ден гледам, по една телевизия предават гражданката Татяна Буруджиева. Викам си – чакай да чуя какво казва лично началникът на кабинета на другаря Станишев, зер, утре тя ще ни оправя вместо него, да знам какви изненади да очаквам. Ама не би. Тя зъб не обели пред публиката, че от няколко месеца играе началник на станишевия кабинет. Не каза дори, че от няколко дни играе и кандидат за червен комунистически депутат от БСП в Разград /последният израз изглежда погрешен, но не е/. Не че излъга другарката Буруджиева, просто премълча тези си странични роли. И мълчаливо ни разигра само ролята на Горгона Медуза на социологията.

Това е много смела постъпка, защото винаги има риск изневиделица да се появи Персей и да резне главата на Горгона – тръпнат в очакване пловдивските сеирджии.

И друго е смело – безцеремонно да нарушаваш професионалната етика, като в ролята на социолог  коментираш обществени нагласи и ефекти, които сам създаваш като политик – добавям аз. Макар да съм сигурен, че на другарката Буруджиева изобщо не и пука от празни провинциални приказки, защото тя със сигурност, дълбоко в сложната си душа, е наясно поне с две неща: първо, че в българското политическо небе Персей и другите херои отдавна са само далечни, напълно безопасни съзвездия, второ – че по нашите земи можеш да продължиш да си бъдеш социолог не само ако си началник на политически кабинет, но дори ако си пълен социопат, тоест, че в играта тук безцеремонното нарушаване на професионалната етика не е наказуемо изключение, а печелившо правило.

Имам предвид – правило, чрез което печелиш пари и власт. И също – правило, което важи не само за социолозите, а и за журналистите. Иначе как ще обясним поведението на Волен Сидеров, който онзи ден като Куция Хефест се изправи и задумка по небесните правителствени порти. Първо помислих, че пак е хванал красивата си Афродита да се забавлява интелектуално с някой политически блудник, та наскърбен е хукнал при новия премиер да се оплаче. Сигур` Волен като партиен лидер по Конституция има специално право на съчувствие от най-високо място – помислих си. Но после излезе, че не – той бил отишъл изцяло като прост гражданин с внезапно избуяло отвътре желание да присъства на заседанието на кабинета, за да го контролира в името на народа. И това му право също в Конституцията май било записано. А може и да не било записано, кой да ти каже.

Така или иначе, не го допуснаха като обикновен гражданин и огнената му природа се разлюти. Тогава опита да влезе с размахани юмруци-чукове и с майката на уста – като истински български политически бог Хефест. Пак не стана. И чак тогава извади Волен последния си, най-силния си коз – размаха истинска журналистическа карта под носа на НСО-то.

„Горкият глупак”, имаше такава книга на Ърскин Колдуел – припомнят пловдивски интелектуалци зад гърба ми.

Не знам защо го припомнят. Може би се заяждат с човека. Или с гилдията като цяло, защото този път НСО-то дори от журналистическата карта не се стресна. Но това е специално изключение за Волен, вервайте ми, знаете ли аз колко такива съм ги плашил…..

В случая обаче говорим за друго – за възможността на изборите през май, подведени нарочно или неволно, вие всъщност да гласувате не за шефа на Атака Волен Сидеров с целокупните му национал-социалистически идеи, както ви харесва, а за пишман журналиста Волен Сидеров, демократ. Това означава – защитник на собствената си свобода на словото, тоест, на правото всички да мълчат когато той говори. Също и на други универсални права, например той да прави каквото си иска, докато прави онова, което искат онези, които му плащат, за да прави дадени неща. А може и да не е вотът ви за пишман журналиста Волен, може да е за някоя още по-волна негова самоличност, за вътрешния му православен християнин или нещо друго, което се появява само при голяма нужда, простете за асоциацията проста.

След всичко това, иди доказвай, че политиката не е занимание за луди. И че коментара на политиката на лудите не е занимание за циници с изтръпнали мозъци.

Преди малко призовах да ми вервате. Правилно се догадихте, че в онзи момент и на мен ми се догади, защото се сетих за бившия ни премиер, дето дори не казваше на приличните хора колко е часът, когато любезно го запитат на улицата. Дали нарочно не казваше или не знаеше поради вродена тъпота, можем само да се догаждаме. /Ако ви втръсна този израз, да го заменя – за подобна нужда някои писатели от началото на миналия век използваха „да се договедя”. Това по-точно ли звучи?/

Така или иначе, съвсем без да искам, сетих се за всенародния този любимец, който обеща да ни оправя само 700 дни, а ни оправяше цели два мандата. Голям зор беше, не помните ли? Особено докато схванем какво точно той ни причинява, докато ние го обичаме. А сетих се за него, защото друг пишман български журналист – Цонев син, наречен още Пъпеш Жълт, извади отново на телевизионния екран позабравеното величество с цел напоително интервю за гледната му точка към сегашната политическа ситуация.

Кусур ми беше само неговата величествена гледна точка.

Ама все пак интересно беше, де, да видиш как единият нещастник лиже и маже, а другият се гъне и пъне. Но май резултатът пак излезе 1:0 за Пъпеша. Той видимо успя в старанието си да не попита случайно нещо умно, докато онзи, въпреки старанието си, не успя да отговори нещо умно, дори случайно.

„Сигурно защото не може да имаш висок политически морал и висок политически разсъдък едновременно” – опитват се да го защитят пловдивски царедворци. Ако ги попиташ защо не може – мучат. И се нахвърлят да те бият, ако кажеш, че и по морал, и по акъл той просто е гъвкав като градински маркуч. И също толкова празен. А когато е пълен, то е с гола вода.

Изтощително е да мислиш за подобни типове. Но остана ми да отговоря още само на един въпрос – какво общо имат те с гръцките митологични образи. Ами нищо. Никаква митология няма в цялата работа, само простотия. Пък и, както видяхме от примерите преди това, дори да има митология замесена, пак простотията преобладава.

То затова и всичко изглежда толкова неприлично, де!

P.S. Какво да кажем пък за Сашо Диков, който напоследък се явява в ефир като Дик off. Май го мисли за много хитро, ама то си е Dick off отвсякъде.

И `що му не кажете какво значи, бе, колеги, а му се надсмивате тайно на човека, че се гордее с английския си?

 

Тъкмо бяхме написали една полезна и пълна със статистики статия за видео маркетинга и прочетохме новината, че Google закрива Youtube. Край на нашите вдъхновения, идеи и проекти! 

В резултат на тази новина, за едно денонощие бе сформирана Глобална антивидео федерация, която ще работи в няколко посоки по приоритети, както следва:

1. Да докаже на света, че направата на видео е напълно безмислена, защото отнема много време и пари.
2. Да премахне видеото като инструмент, който многократно засилва продажбите.
3. Да издаде световна заповед, с която да ограничи участието на предприемачи във видеоклипове: независимо дали става въпрос за образователни поредици или за продуктови представяния.
4. Да наложи запор на всякакви движещи се образи на екраните, билбордовете, мониторите.
5. Да елиминира най-силните  онлайн места, на които са се появявали видеа:  социални мрежи, електронни бюлетини, сайтове. 

Въпрос на време е това да се случи. Ще следим събитията, за да видим как. Но знаем, че ще дойде време, когато никога повече няма да видим видео в онлайн пространството, защото от Глобална антивидео федерация счетоха, че опитите на специалистите по комуникации да наложат видеото като маркетингов инструмент е пълен провал. Това е така, защото

се наблюдава рязка смяна в навиците на потребление:

• Хората предпочитат да четат дълги статии и да вникват в дълбокия им смисъл, вместо да гледат кратки видеа, които да им помогнат в избора на продукт или услуга.
• Клиентите удължават умишлено времето си за покупка. До сега избираха какво да си купят като отделяха няколко часа, за да гледат видео ревюта. От сега нататък ще отделят между 3-6 седмици, за да обикалят магазините, да оглеждат внимателно всичките продукти, да се запознават с управителите и персонала. След това ще решават на кого и за какво ще се доверят.
• Спират да препоръчват на приятели. Бутонът „сподели“ няма да бъде актуален, защото повечето хора ще предпочитат да предизвикат приятелите си да отделят нужното време, за да открият най-добрите продукти и услуги за себе си, отколкото да споделят с тях впечатления от продуктите.

Време е да побързате да изключите видеото от своята комуникационна стратегия! Но само днес !

Представяте ли си каква щеше да бъде реалността без видео? Ние не можем! Затова ще продължим да пишем за маркетинговите предимства на видеото.  

„Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.”

Кои са вълците в световната история? Опитайте се да избягате от очевидните отговори в учебниците или в „Уикипедия”. Помислете не за тези личности, на които властта е поднесена на златна тепсия, а за онези, които тръгват от нищото и се борят със зъби и нокти за всяко късче влияние, до което могат да се доберат. Насочете се не към Хенри VIII, а към настанилите се в дебелата му сянка. Изберете Томас Кромуел.

Вълците на Хилари Мантел успяха да я превърнат в един от най-успешните съвременни автори, спечелиха ѝ множество престижни литературни отличия, сред които цели две награди „Ман Букър”, и дори я наредиха сред кандидатите за списъка на стоте най-влиятелни личности според списание „Тайм”. След като прочетох романа ѝ, не виждам нищо случайно в този възход.

“Вълци” съсредоточва вниманието ни върху един от най-противоречивите периоди от английската история. Крал Хенри VIII яростно се опитва да разтрогне брака си с кралица Катерина Арагонска, за да вземе за жена магнетичната и опасна Ан Болейн. Всички знаем, че владетелите винаги получават това, което желаят, независимо какво ще струва на тях или на поданиците им. Навлизането в открит конфликт с папата и поставянето на светската власт над църковната в името на един развод се оказва решение, което ще промени завинаги лицето на Англия. Една от движещите сили на този процес е именно Кромуел.

Томас Кромуел успява да се превърне от син на обикновен ковач във втората най-влиятелна фигура в страната след краля. За няколко години той си проправя път нагоре по стълбицата, едновременно с това запазвайки лоялността към покровителите си, към семейството си и към идеалите си. „Вълци” го представя в много по-благоприятна светлина от онази, на която сме свикнали – вместо студенокръвен и пресметлив политик, той е описан като достоен, интелигентен мъж, измъчван от всичките дълбоко лични загуби, които животът го кара да понесе. Не си правете илюзии обаче – Кромуел е сложна личност, която прескача от милостта към твърдостта, от преговорите към изнудването, от себеотрицанието към себичността. Той напълно съзнава своята вълча природа и има набито око за алчността и пороците на заобикалящата го пасмина благородници и духовници. Както самата Ан Болейн казва, каквото и да прави Томас Кромуел, той винаги работи единствено за себе си. Средствата варират, но целта е неизменна – власт. Контрол.

Историческите романи не могат да ти поднесат истинска интрига. Те по презумпция ограничават свободата на автора по отношение на сюжета и работата с добре познати и експлоатирани образи. Какво тогава може да направи писателят с героите си, за да изненада читателя и да съчини вълнуващ разказ?

Отговорът е прост – да им вдъхне живот. Да ги измъкне от страниците на учебниците по история и от рамките на омръзналите портрети. Да ги превърне в личности от плът и кръв, хора със свой собствен глас, маниери и душевност, с всичките прилежащи нюанси. За мен именно това е най-голямото постижение на Хилари Мантел. Тя борави изкусно с целия комплект фигури от конкретния период от английската история и ги прави толкова сложни и интересни, колкото никога не са били. Хенри VIII все още не е страстен колекционер на отрязани глави, Томас Мор е далеч от светостта и доста по-близо до фанатичността, а Ан Болейн е жена, от която на моменти ще ви настръхне косата.

Друго достойнство на „Вълци” е, че е написана увлекателно и се чете доста бързо, имайки се предвид внушителния обем от 650 страници. Подходът е разчупен, книгата е съставена предимно от диалози, в които често има и проблясъци на хумор. На моменти обаче целият парад от преговори, схеми и машинации доста ми дотягаше, признавам, интригантстването на властимащите никога не ме е вълнувало особено.

„Вълци” не просто разказва за битието на Томас Кромуел и съпровождащите го емблематични участници в пиесата на Хенри VIII, но и чертае карта на пътя, който един човек извървява до върха, когато не разполага с нищо друго, освен с воля и интелект. Обещаващо начало на трилогията, която ми е любопитно да видя как Хилари Мантел ще развие, макар и да се знае как ще завърши всичко за главния ѝ герой.

Ревю за книгата и при Христо в "Книголандия"

„Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.”

Кои са вълците в световната история? Опитайте се да избягате от очевидните отговори в учебниците или в „Уикипедия”. Помислете не за тези личности, на които властта е поднесена на златна тепсия, а за онези, които тръгват от нищото и се борят със зъби и нокти за всяко късче влияние, до което могат да се доберат. Насочете се не към Хенри VIII, а към настанилите се в дебелата му сянка. Изберете Томас Кромуел.

Вълците на Хилари Мантел успяха да я превърнат в един от най-успешните съвременни автори, спечелиха ѝ множество престижни литературни отличия, сред които цели две награди „Ман Букър”, и дори я наредиха сред кандидатите за списъка на стоте най-влиятелни личности според списание „Тайм”. След като прочетох романа ѝ, не виждам нищо случайно в този възход.

“Вълци” съсредоточва вниманието ни върху един от най-противоречивите периоди от английската история. Крал Хенри VIII яростно се опитва да разтрогне брака си с кралица Катерина Арагонска, за да вземе за жена магнетичната и опасна Ан Болейн. Всички знаем, че владетелите винаги получават това, което желаят, независимо какво ще струва на тях или на поданиците им. Навлизането в открит конфликт с папата и поставянето на светската власт над църковната в името на един развод се оказва решение, което ще промени завинаги лицето на Англия. Една от движещите сили на този процес е именно Кромуел.

Томас Кромуел успява да се превърне от син на обикновен ковач във втората най-влиятелна фигура в страната след краля. За няколко години той си проправя път нагоре по стълбицата, едновременно с това запазвайки лоялността към покровителите си, към семейството си и към идеалите си. „Вълци” го представя в много по-благоприятна светлина от онази, на която сме свикнали – вместо студенокръвен и пресметлив политик, той е описан като достоен, интелигентен мъж, измъчван от всичките дълбоко лични загуби, които животът го кара да понесе. Не си правете илюзии обаче – Кромуел е сложна личност, която прескача от милостта към твърдостта, от преговорите към изнудването, от себеотрицанието към себичността. Той напълно съзнава своята вълча природа и има набито око за алчността и пороците на заобикалящата го пасмина благородници и духовници. Както самата Ан Болейн казва, каквото и да прави Томас Кромуел, той винаги работи единствено за себе си. Средствата варират, но целта е неизменна – власт. Контрол.

Историческите романи не могат да ти поднесат истинска интрига. Те по презумпция ограничават свободата на автора по отношение на сюжета и работата с добре познати и експлоатирани образи. Какво тогава може да направи писателят с героите си, за да изненада читателя и да съчини вълнуващ разказ?

Отговорът е прост – да им вдъхне живот. Да ги измъкне от страниците на учебниците по история и от рамките на омръзналите портрети. Да ги превърне в личности от плът и кръв, хора със свой собствен глас, маниери и душевност, с всичките прилежащи нюанси. За мен именно това е най-голямото постижение на Хилари Мантел. Тя борави изкусно с целия комплект фигури от конкретния период от английската история и ги прави толкова сложни и интересни, колкото никога не са били. Хенри VIII все още не е страстен колекционер на отрязани глави, Томас Мор е далеч от светостта и доста по-близо до фанатичността, а Ан Болейн е жена, от която на моменти ще ви настръхне косата.

Друго достойнство на „Вълци” е, че е написана увлекателно и се чете доста бързо, имайки се предвид внушителния обем от 650 страници. Подходът е разчупен, книгата е съставена предимно от диалози, в които често има и проблясъци на хумор. На моменти обаче целият парад от преговори, схеми и машинации доста ми дотягаше, признавам, интригантстването на властимащите никога не ме е вълнувало особено.

„Вълци” не просто разказва за битието на Томас Кромуел и съпровождащите го емблематични участници в пиесата на Хенри VIII, но и чертае карта на пътя, който един човек извървява до върха, когато не разполага с нищо друго, освен с воля и интелект. Обещаващо начало на трилогията, която ми е любопитно да видя как Хилари Мантел ще развие, макар и да се знае как ще завърши всичко за главния ѝ герой.

Ревю за книгата и при Христо в "Книголандия"

По случай 12 години от инсталацията на работната ми машина, реших, че е време да вляза в бъдещето и да премина на 64 битова операционна система. Разбира преинсталация изобщо не беше на масата като идея. Оказа се, че да минеш от 32 битов slack-current на 64 битов е много лесно и безболезнено.

Трябва да се изпълнят няколко прости стъпки:

1. Сменете си ядрото със 64 битово (вземето го от slackware64-current) и рестартирайте. 64 битовото ядро поддържа 32 битови програми и всичко ще продължи да работи както преди.

2. Преименувайте следните пакети във /var/log/packages:
aaa_elflibs-XXX на aaa_elflibs32-XXX
glibc-XXX на glibc32-XXX
glibc-solibs-XXX на glibc-solibs32-XXX

Тази стъпка е необходима, за да можете да продължите да използвате 32-битовите програми, след като минете на 64 битов OS.

3. Инсталирайте aaa_elflibs, glibc-solibs и glibc от slackware64. След като ги инсталирате ще можете да изпълнявате 64 битови програми.

4. Обновете всички инсталирани пакети като ползвате пакетите от slackware64.

Готово, вече сте със 64 битов ОС!

На печелившите честито, а моят работен Slack - да служи поне още 12 години.

Уникална възможност за читателите на SocialEvo! По повод юбилейното 10-о издание на Social Me Workshop SocialEvo ще има удоволствието да зарадва един свой читател с билет за събитието! Както вече ви информирахме, темата на workshop-а тази година е „Нови тенденции в социалните медии за 2013”. Самият той ще се проведе на 6 април 2013 година в СТЦ “Интерпред”, зала “София.

За да се включите в играта “Социално предизвикателство от Social Me и SocialEvo”, първо е необходимо да се запознаете с Общите правила на играта и да ги приемете. След това публикувайте отговорите си на нашите 3 въпроса и ги напишете като коментар към тази статия, на стената на нашата Facebook страница, като коментар в Twitter или на нашия профил в Google+. Трябва да публикувате отговорите си само веднъж, само на една платформа от своя реален профил. А ето ги и въпросите:

1. Кое поред издание на Workshop-a на Social Me ще се проведе на 6 април 2013 г.?
2. Коя (или кои) от темите, които ще бъдат представени на семинара, представлява най-голям интерес за теб?
3. Какво е за теб уникалното предимство на социалните мрежи пред всички останали комуникационни канали?

 

Изпращайте отговорите си до 18:00 часа на 04.04.2013 г. На 05.04.2013 г. ще се свържем с избрания на случаен принцип печеливш. След като получим неговото потвърждение, ще го обявим официално със статия в http://socialevo.net/. Късметлията ще получи наградата си на мястото на workshop-а непосредствено преди неговото начало.

Не се колебайте да участвате! Неслучайно Бисер Вълов каза: „Елате на юбилейното издание на Social Me Workshop, което ще имам честта да открия. Причината е много проста – девет пъти досега си е струвало!” .

Желаем късмет на всички!

Човешкото око е наистина забележително творение на природата. Повечето животни не могат да различават цветове. Фоточувствителните клетки в човешкото око обаче имат многобройни пигменти, които ни позволяват да различим гамата от 10 милиона цветове. Най-интересното е, че цветовете не само ни помагат в ежедневието, но ни носят и огромно удоволствие с богати и живи гледки.

Предвид това не е изненадващо, че един от основните критерии при избор на устройства като телевизор, смартфон, монитор или таблет е качеството на картината. Казано по друг начин, ние търсим изображения, които отговарят на нашите визуални възможности.

В това отношение 2013 е вълнуваща година, защото пазарът се изпълни с продукти, удовлетворяващи и най-изтънчените критици – нашите очи. LG Electronics е сред лидерите в търсенето на все по-добро качество на картината. Интересно ще бъде да разгледаме как компанията постига своя успех в това начинание.

 

История: В търсене на качествена картина

През последните 130 години изобретатели, инженери и любители на техниката търсят начин да подобрят възпроизводството на движещи се образи. Историята започва с немския изобретател от славянски произхoд Паул Нипков. През 80-те години на XXI век той създава образ с помощта на перфориран диск, през който преминава светлина. Неговото изобретение става известно като „Диск на Нипков“ и се приема за първообраз на съвременната телевизия.

В периода след Втората световна война в САЩ се продават средно над 67 милиона телевизора (повечето от тях черно-бели) в рамките на едно десетиление. Това е доказателство не само че потребителите възприемат новия вид медия, но и че има значителен напредък в качеството на картината, която тя предлага.

Когато през 80-те години на XX век се появяват първите персонални компютри, при производството на техните монитори се използва натрупаният 100-годишен опит в технологиите за подобряване качеството на телевизионната картина. На по-късен етап се появяват и специфични разработки за подобряване качеството на картината за игри, графичен дизайн и обработка на снимки при персоналните компютри.

Мобилните телефони и в частност смартфоните са друга група устройства, приемственик на разработените през годините технологии за възпроизвеждане на телевизионна картина. Впоследствие те стимулират навлизането на новости като сензорните и OLED екрани.

 

Технологията днес: Компютърни монитори

Еволюцията на технологиите невинаги протича еднопосочно. В търсене на по-добро качество на картината различните компании разработват нужните решения. Доказателство за това са съвременните монитори за компютри, при които се използват три различни технологии и три типа дисплеи: Twisted Nematic (TN), Vertical Alignment (VA) и In-Plane Switching (IPS). TN дисплеите предлагат бързо възпроизводство на картината, но тесен зрителен ъгъл. При VA дисплеите зрителният ъгъл е по-широк, но цената им е твърде висока, което често ги прави икономически неизгодни. IPS мониторите, в производството на които LG е сред пионерите, предлагат достатъчно голям зрителен ъгъл, бързина на изображението и реалистичност на цветовете, което им дава предимство пред останалите две технологии.

 

Технологията днес: 3D телевизори

Друга посока в търсенето на технология, която да възпроизвежда по възможно най-добрия начин реалността в движещи се образи, е 3D телевизията. Очакванията към тази технология са големи, което се вижда и от прогнозите на консултантската фирма DisplaySearch, направени след пазарно проучване през 2010 г. Според тях в световен мащаб до 2018 г. ще бъдат закупени над 64 милиона 3D телевизора.

 

По отношение на технологията има два вида техники за възпроизводство на 3D изобращения. Active shutter използва по-тежки и по-скъпи очила с батерии. Алтернативната FPR (film-type pattern retarder) технология залага на по-леки и евтини самозареждащи се очила, затова тя по-често се използва при домашните телевизори.

Тук отново можем да посочим LG сред лидерите в разработването на ЗD телевизори. През юни 2012 г. моделите на корейската компания 55LM960V, 55860V и 55LM760S бяха отличени с престижните немски награди Plus-X.

 

Технологията днес: Смартфони

На пазара се предлагат много сматрфони с мощни дисплеи. Един от важните критерии при избор на смартфон, който част от потребителите пропускат, е бързината. Връзката с качеството на картината в случая е, че дисплеят трябва да следва темпото на работа на устройството без паузи и пескачания при смяната на изображенията.

Добър пример за телефон с невероятен дисплей и безупречна скорост е LG Optimus G, който има Snapdragon S4 Pro процесор и поддържа 4G LTE мрежа, което осигурява на потребителя възможност за скоростно изживяване.

 

Технологията днес: OLED

OLED (organic light emitting diode) е новата технология, благодарение на коята се постига изумително качество на картината. Едно от ключовите предимства на тази технология е по отношение на производството и дизайна. OLED телевизорите са много по-тънки, защото притежават малък брой слоеве. Тъй като за дисплея не е необходимо задно осветяване, всеки пиксел излъчва червен, син и зелен цвят и позволява излъчване на много по-наситено черно. В другия край на спектъра бялото предоставя възможност за контраст.

Според прогноза, направена от Display Search, през 2013 г. продажбите на OLED телевизори ще достигнат до 50 000, а през 2016 г. -  до 9 милиона единици в световен мащаб.

Не всички OLED телевизори обаче са с еднакво качество на изображението. Използването на три основни цвята затруднява постигането на реалистични цветове на картината. LG намира иновативно решение с добавянето на бял пиксел, който оптимизира пресъздаването на цветовете. 55-инчовият LG EA8800 OLED телевизор е отличен с наградата за иновация на CES 2013 г. През 2012 г. моделът EM9700 също печели награди от CES. Те свидетелстват за лидерската позиция на корейската компания в разработването на OLED технология.

Технологията днес: Ultra HD

Друга технология, която е част от търсенето на все по-висококачесвена картина при телевизорите, е Ultra HD. Към настоящия момент OLED телевизорите се предлагат с максимална големина на екрана до 55 инча. Най-големите Ultra HD телевизори, които вече се продават, са 84- и 85-инчови. Освен че изглежат внушително, те пресъздават цветове, които не могат да се видят на по-старите HD телевизори.

Както и при появата на HD технологията през 90-те години на XXI в., така и сега проблемът с Ultra HD технологията е, че няма достатъчно количество съдържание, което да се излъчва в този формат. Докато това се промени, компании като LG предлагат като решение на този проблем устройства, които да конвертират качеството от 1К на 4К.

 

Индустрия, водена от потребителите

В началото посоката на развитие на индустрията е била ясна – да се премине от черно-бели телевизионни апарати към цветни. Днес нещата не са толкова прости. Производителите добре знаят това и често се обръщат към един и същи източник на информация по отношение на развитието на индустрията – потребителите. Големите компании като Panasonic, Apple, Sharp, Samsung и LG правят редица проучвания на потребителските нагласи и потребности. На база резултатите от тези изследвания производителите научават как по-добре да позиционират своите продукти на пазара и в развитието на какви технологии да инвестират. През 2012 г. Sony проведе глобално проучване сред потребителите, фокусирано върху критериите им за избор на нов телевизор. Резултатите показват, че въпреки изобилието от функции, които предлагат съвременните телевизори, с най-голяма тежест остава качеството на картината.

 

 

LG днес: Смартфони

LG създава тенденции в производството на смартфони, отдавайки необходимото внимание на качеството на картината. Например компанията бе пионер в създаването на 3D мобилни устройства, за които не са необходими очила по повод представянето на пазара на Optimus 3D. LG Optimus G е друг пример за смартфон, който има безспорни качества на картината и се радва на положителни оценки от потребители и професионалисти от индустрията.

 

LG днес: Монитори

Друг иновативен продукт, който привлича вниманието, е невероятният LG Touch 10 LED монитор. Той позволява на потребителите да управляват съдържанието на екрана не само с един или два пръста, а с десет. Пригоден е за Windows 8, предлага Full HD резолюция и отговаря на всички изисквания както за домашна, така и за офис употреба.

Друг продукт, заслужаващ внимание, е най-големият монитор на LG – UltraWide, – който е подходящ както за любителите на филми, така и за занимаващите се с графична обработка на данни.

 

LG днес: Телевизори

LG изпревари своите конкуренти, като пусна първия 55-инчов OLED телевизор в Япония. Това коства на компанията много усилия, които обаче не се оказаха напразни, защото реакциите, които предизвика телевизорът, са повече от добри. През 2012 г. LG започна разпространение на огромния 84-инчов Ultra HD телевизор, утвърждавайки лидерски позиции и в този продуктов сегмент. И двата модела инованивни телевизори са признати за безспорни постижения сред технологиите за качество на картината.

MiiPC  е ново устройство, което изобщо няма да се хареса на децата, но всеки родител трябва да притежава. От доста години насам невръстните си се раждат с копютър, таблет и т.н. Дори няма нужда да им обясняваш кое как се използва, по-вероятно е те да ти покажат и да ти дадат съвет. Това е нормално – светът се развива, технологиите също, заедно с това и поколенията се променят. Повече от нужно е обаче всеки родител да има контрол над случващото се с детето му, да осигури безопасността му. А както всички знаем, интернет напоследък е голяма заплаха. 

Компактното персонално устройство MiiPC може да се свърже с повечето компютърни монитори или телевизионни екрани. Позволява на родителите достъп по всяко време. Ако се налага, могат да спрат играта на детето, да изключат компютъра, да осигурят достъп само до определени приложения и страници. Също така имат възможност да разгледат онлайн историята и да контролират всичко в реално време. Мечта!

Очаква се да бъде на пазара съвсем скоро. Цената от 99 долара е съвсем достъпна, от компанията обещават първите 200 бройки да бъдат дори по-евтини. Когато става дума за децата ни, всяка стотинка си заслужава. Разгледайте повече за продукта в Kickstarter. Към момента на подготвяне на статията събраните средства по проекта двукратно надхвърлят търсеното от създателите.

http://www.youtube.com/watch?v=RrIT4EWTXrA

Снимки: Kickstarter