"Златна зора" планира да разшири дейността си в чужбина

За всички търсачи на нестандартни туристически дестинации, за всички любители на дивата природа, за всички, които вярват, че човекът не е създаден за да победи околната среда, а за да живее в нея – с огромно удоволствие ви представяме един феноменален проект, който идва от далечната Латинска Америка и по-точно – от Коста Рика. Както биха отбелязали по-запознатите с физическа география, на територията на тази малка страна се намира част от това, което природозащитниците наричат “белите дробове” на планетата, българската Уикипедия – Дъждовни гори, а обикновените потребители като нас – Тропически гори. Именно в сърцето на тези тропически гори група ентусиасти създава своето селище, в което къщите са разположени по дърветата. Нарича го Finca Bellavista, което означава нещо като “имот с прекрасна гледка”. Ще трябва да се съгласим.

Идеята е проста – строим къщи по дърветата, черпейки изобилните материали (най-малкото от пътеката, която сме изсекли с мачете, за да стигнем до самото място), свързваме ги с въжени стълби и мостчета и заживяваме като иуоките от планетата Ендор. Преди това (а и по-нататък) търсим желаещи да се включат в нашата комуна. И в крайна сметка предлагаме целия този рай на всички онези, към които се обърнахме в началото на текста, като им гарантираме приказно изживяване и неповторимото усещане да спрат за известно време да са само потребители. Сега, да не си помислите, че става въпрос за секта – хората си имат бани, електричество (доставено от слънцето), дори безжичен интернет.

повече на уеб сайта на Finca Bellavista

Информацията, която г-н Симов предоставя на г-н Цацаров, е следната: "Дъщерята на подсъдимия в Италия Брендо е отвлечена от екип от същата група барети, която е извършила убийството на военния прокурор Николай Колев - 2002 г.". Пламен Симов пише още в този Сигнал, че целта на това отвличане е: "мълчанието на Брендо" за връзките му с върха на пирамидата в България, която поддържа властово основния контрабанден канал на кокаин - "Рибно пристанище" - Бургас".

Кривоглед и очилат той продажник е чепат. Партия червена тачи и парите и без свян влачи. Има голф игрище дар от Червеното бунище. Лъже те бетер мангал майката си е еб*л …

The post Гатанка, ще познаете ли кой е той? appeared first on ExtremeCentrePoint.

Кривоглед и очилат той продажник е чепат. Партия червена тачи и парите и без свян влачи. Има голф игрище дар от Червеното бунище. Лъже те бетер мангал майката си е еб*л …

Проф. д-р Георги Близнашки е роден през 1956 година. Преподавател е по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите „Принципи на парламентарното управление”, „Формата на държавата”, „Конституционализъм и демокрация”, „Парламентарното управление в България”, както и на множество научни студии и статии. Народен представител от БСП в 36-ото и 40-ото Народно събрание, евродепутат (2007). Преди две години той издаде своя труд „Петко Каравелов и демокрацията в България”. В петък се навършват 170 години от рождението на големия българин. - Проф. Близнашки, на 5 април се навършват 170 години от рождението на Петко Каравелов. Независимо от неговите заслуги, като че ли името му не се споменава често по официални поводи у нас? - Така е за съжаление. Много тъжни са страниците, изписани по този повод от акад. Илчо Димитров в неговата мемоарна книга „Всичко тече...”. И това не е никак случайно. „Най-видният представител на българската демокрация – отбелязва...

Предстоящите парламентарни избори ще минат без синьо обединение. Малко повече от два месеца след като ДСБ и „Синьо единство” гордо обявиха и с подписите си скрепиха споразумение, според което се явяват съвместно на парламентарните (по това време все още не предсрочни) избори, както и на европейските и всички следващи, поредният син балон се спуска и изборната коалиция се разпадна. И отново остави част от твърдите десни избиратели излъгани в краткотрайните им надежди за някакво синьо обединение, което след изборите дори трябваше да прерасне в обща формация на Костовата партия и седесерите около бившите лидери Надежда Нейнски и Мартин Димитров. „Независимо от възрастта ни, ние сме модерните хора на България," обяви Иван Костов при подписването на споразумението през януари. Месец преди парламентарните избори същите модерни хора за пореден път демонстрираха, че не са научили уроците от старите си грешки, довели до разпарчетосването на синята идея и до съвсем реалната и близка...

Библиографски данни: Руе, Жил, Орлин Спасов и Рудолф Барч (съст.) Медии и демокрация: свобода, плурализъм, право. София: Фондация "Медийна демокрация", 2013. ISBN 978-954-92318-4-7 С подкрепата на Елисейския фонд - Френско-германски фонд за културни проекти в трети страни. С любезното съдействие на Гьоте-институт в София и Френски институт в България. ИЗТЕГЛИ КНИГАТА с ъ д ...

На 3 май 2013 г., от 10.00 часа, в хотел "Рила", гр. София, ще се проведе кръгла маса "Честни и прозрачни избори 2013". Тема на дискусия ще бъде ролята на гражданското общество и на медиите по време на предизборна кампания. Силна или слаба е властта на граждани и на медии ...

Лежи пиян на улицата, ама толкова пиян, че чак приличал на умрял. Пристигналите лекари от Спешна помощ не разпознали алкохолния му делириум, отписали го от този свят. Директно го натоварили на носилката и го прибрали в местната морга. На сутринта обаче пристрастеният към чашката се събудил и не можел да се осъзнае къде се намира - наоколо само голи тела, студени тръпки минали по тялото му, а някаква баба миела изцапания с червена кръв пода съсредоточено. Станал мъжът и с учуден поглед попитал жената: - Това тук какво е? - Морга. - Е, Guten Morgen тогава. Усмихни се, България! Няколко десетки бутилки ракия буквално са се оказали смъртоносни за новите им притежатели. Полакомилите се от "Водата на живота" сърби задигнали 37 бутилки, но няколко часа, след като омели "плячката", тръгнали към "онова" по-добро място. Легендата разказва, че само един от апашите успял да се измъкне от лапите на смъртта, и то благодарение на половинката си. На сутринта след бурната пиянска вечер единият...

Селекцията е отворен процес, обичат да казват треньорите, особено българските. Въпреки че именно последните действат на парче и рядко следят играчи извън времевите рамки на трансферния прозорец. Там, където се въртят големите пари обаче, селекцията наистина трае целогодишно – един играч се следи през целия сезон, за да се види неговата способност за мотивация в маловажните мачове, представяне във важните, както и физическата му издръжливост в хода на целия сезон. Ето защо още през март вече се заговори за интерес към определени играчи от някои големи и богати клубове (двете определения невинаги вървят заедно). Представянето на играчите мишени във финалната фаза на Шампионската лига и Лига Европа ще бъде от ключово значение за развитието на трансферите и тяхната цена, разбира се. Кои ще са най-апетитните хапки през летния трансферен прозорец, кои са потенциално най-скъпите транфери, за които ще се изсипят чували с пари, и какво остава за българските клубове? Ето някои...

© Милен Радев

По празниците ми се случи да стана слушател на комично-жалка случка от неволята на публично-държавните медии в Германия.

Тяхната преобладаваща про-екологична, про-руска и анти-американска ориентация – най-общо казано – стои под съмнение само за хипнотизирани политкоректомани.

Съответно силна и неподдаваща се на колебание е религиозната им вяра в глобалното затопляне на климата, в апокалиптичната роля на атомната енергия и в порочността на всички енерготехнологии, които не произтичат от Вечните сибирски полета… В този дух почти винаги се третират големите теми на съвременността и бъдещето.

Но ето че напоследък революцията в нефто- и газодобива чрез фракинга и безрисковия добив на неимоверни и евтини носители от шистовите слоеве в Америка налагат и на германските медийни идеолози да реагират.

Нали трябва да помогнат и да ориентират изпадналите в паническо объркване маси от трудещите се (и не съвсем) зелени маси…

Затова по големите радиостанции започват коментарни и репортажни предавания от нов тип: признава се „революцията в новите нефтодобивни технологии“, разказва се с криво свита половин уста за все по-голямата енерго-независимост на Америка, но същевременно се изсмукват от треперливите редакторски пръстчета най-абсурдни истории, които трябва да покажат порочността и антихуманните последици на метода.

Навръх Великден най-голямото новинарско InfoRadio ни зарадва със серия предавания на своя кореспондент от щата Северна Дакота.

Не мога да кажа дали само на мен стилът на репортажите ми напомни стилът на в-к Правда или Работническо дело от 70-те години на миналия век. Тогава бе задължително с всички сили да се разяснява загниващата същност на капитализма на фона на неговия очевиден разцвет.

Изслушах във всеки случай предаванията със смес от погнуса и спонтанни изблици на смях.

Привеждам тук текста и вградения аудиозапис на един от репортажите за онези, които могат да се справят с германския език. За останалите – кратко обобщение:

Оказва се, че от месеци дълбоката провинция на прерийния щат Северна Дакота (близко познат на всеки любител на уестърни и фен на епохата на завладяване на Далечния Запад) е обект на демографски и икономически бум, свързан с разработката на новите енергийни залежи.

Това, според InfoRadio, имало трагични последици за щата и коренното му население. Цените на наемите и недвижимите имоти скочили неимоверно, един галон мляко поскъпнал страшно, а откакто в щата пристигнали толкова много фракинг-пришълци престъпността нараснала с 20 % (сигурно на първо място трябва да е кражбата на оставени пред входната врата бутилки мляко?)…

Още по-страшни са обаче според голямото държавно радио тежките последици за движението по улиците и пътищата. Както си му е редът, на медийния фронт е извикана да свидетелства прогресивна професорка от (прочутия в някои прерийни области) Щатски Университет в Дикинсън…

Психоложката Сюзан Ръс, проучила фаталното отражение върху местното население на фрекинг-бума и споделя пред слушателите, че кореняците били свикнали да карат бавно, предпазливо, без нерви.

„Когато нашите съграждани се доближават към стоп-знак, те намаляват газта, поспират, оглеждат се наляво и надясно“, казва професор Ръс. Нещо повече, те дори понякога махали дружелюбно с ръка на шофьора от насрещното движение… (почти както шофьорите в Сибир, мисля си аз!).

Новопридошлите нефтени и газови специалисти обаче поголовно карали бързо и даже не спирали пред стоп-знаците… При това населението на Дикинсън било нараснало за три години с 40 %, разказва загрижено германската радио-кореспондентка.

Не мога за жалост да се спра на всички печални последици от фракинг-революцията за живота в американската провинция, които е забелязала и споделила с петимните си слушатели журналистката.

Едно обстоятелство обаче не бива да премълча: случаите на сбивания в баровете силно зачестили. Това е разбира се нещо необичайно за Дивия Запад и дълбоко прискърбно.

Остава да се надяваме, че някой от новите нефтени барони ще се смили, ще пожертва средства за изкуството за да се появят в скоро време свежи, ангажирани и по-близки до реалния живот от старите уестърни филми за Средноцивилизования Запад…

---

Тези дни стана ясно, че приватизацията на БДЖ „Товарни превози” е под въпрос. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев. Тъкмо си казах, че за пореден път сме я оплескали, когато прочетох една новина, която поне частично върна вярата ми, че и нас, българите, ни бива в някои области. В конкретния случай „държим златния медал” по брой на реализираните самоубийства в Европа... Но да се върнем на неволите в едно от двете главни подразделения на вероятно най-безумното учреждение, създавано някога в тази страна – Българските държавни железници. Според силния човек в транспортното министерство един от вариантите за оздравяване на дружеството БДЖ „Товарни превози” може и да не сработи, ако няма реален интерес от страна на кандидат-купувачите, а Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол можела да спре продажбата на ЕООД-то. Министърът възобновил разговорите с кредиторите и работещите в БДЖ и бил на мнение, че процесът по...

Бургаският бизнесмен Ивайло Зартов, за чийто случай и протест Еврочикаго писа преди дни, днес е бил закаран в Централния софийски затвор. Той е бил конвоиран до там от служители на Съдебна полиция. Зартов се е намирал в София, където е бил под домашен арест. На 20-ти март Върховният касационен съд потвърди на последна инстанция 9-годишна ефективна присъда над Ивайло Зартов. Той е бил признат за виновен за безстопанственост и присвояване на средства от българо-руското дружество „Инглиш вилидж”. След като ВКС потвърди тази присъда, Зартов отряза един от пръстите си на лявата ръка в знак протест срещу съдебната поръчка, на която е станал жертва.

На фона на бръмченето на вентилатори и под блясъка на бяла, мека светлина работници се грижат за светлозелени стръкчета, никнещи в огромна оранжерия, пише LA Times. Оранжерията, която се намира на около час път с кола от Манхатън в хълмовете на северозападен Ню Джърси, произвежда босилек, ситен лук, риган и други подправки, които се продават в магазините в Ню Йорк. В нея обаче един ден би могло да се отглежда едно много по-ценно растение - марихуана. Ванде Верде е главен изпълнителен директор на компанията за напоителни системи Terra Tech. Малката компания иска да удвои размера на оранжерията, а целта е един ден да снабдява избухващия пазар на марихуана за медицински цели в САЩ и да бъде подготвена, в случай че употребата на марихуаната с цел развлечение бъде легализирана в цялата страна. "Можем да увеличим дейността много бързо. Когато хашишът и канабисът станат законни, ще сме готови", твърди Ванде Верде. За да постигне целта си, Terra Tech трябва да набере 2 млн. долара....

Един от любимите автори на американския президент Барак Обама - Джонатан Франзен, ще направи тази вечер официалния си, макар и задочен, дебют на българския пазар. Първата книга на Франзен на български - „Поправките“, ще бъде представена днес в клуб Петното на Роршах, София, ул. Христо Белчев 8 от 19.00 ч, а по няколко думи за книгата и автора ще кажат критикът Ани Илков, писателят Георги Господинов и издателят Светлозар Желев.

„Поправките“ в превод на Владимир Молев е историята на средностатистическо американско семейство, гонещо своята американска мечта по време на „най-дълго продължилия икономически разцвет“ в мандата на президента Клинтън. Първото ревю за романа в български блог - на Преслав Ганев за „Литературата днес“, определи „Поправките“ като „книга на катарзисите, роман на депресията, творба, влизаща под кожата“.

Джонатан Франзен е роден през 1959 г. в Чикаго, Илинойс, в семейство на швед и американка, завършил е образованието си в Германия. Носител е на награда „Гранта“ за най-добър млад американски новелист (1996), Наградите на Салона на книгата в Париж (2001 и 2010), Национална награда за литература на САЩ за романа „Поправките“ (2001), Джеймс Тейт Блек Мемориал за проза (2002).

Насила. С един силен и звучен шамар. Така медийната действителност ни събуди и ни потърси сметка за това, че сме я изоставили от години. Това е позитивният прочит на случилото се в България. Лесно е да видим лошото – пролетаризирана тълпа редактори, ирационални искания за заплати, омраза, неадекватност от страна на статуквото. Доброто обаче е, че събитията върнаха интереса на част от българите към устройството на медийната сфера, към процеса на взимане на решения, към заплатите и личните пристрастията на журналистите т.е. към медиите.

Доскоро да се интересуваш от медии беше приемано с присмех. Да не ти пука от журналистите и да Ги псуваш наред беше Cool. От екрана те самите го правеха всеки ден ни убеждаваха колко нормално е това, защото преходът бил свършил.  Не само не забелязахме, но и не се сетихме да потърсим сметка от четвъртата власт защо се е самопредложила на мутрите.

Първият етап на отвратяването започна със затваряне на очите. Виждахме мутрите да влизат в медиите и да ги купуват, виждахме Бареков и Карбовски да замутряват и да се кискат като примадони на задната седалка на някой Кайен, виждахме как бързото богатство на журналистите започна да разкрива селския им манталитет под формата на големи къщи и високи огради. Решихме, че е по-достойно да ги отлюспим от мислите си, вместо да им потърсим сметка.

Сега се питаме как така не предвидихме, че ще стигнем точно дотук. Изглежда толкова логично, изглеждало е толкова логично и тогава, но не го виждахме. Постепенно медийно ангажирани останаха предимно малка група по-възрастни теоретици. И безскрупулните. Виждахме ги на гребена на всяка телевизионна вълна, а последните години ни яхнаха изостаналите цинични кариеристи трето качество. Как въобще сме си представяли, че това може да не ни отведе към бетонната стена. С 200 км/ч.

Отказахме се да участваме в голямото общо, но не се отказваме да участваме в малките ни общи неща. Продължаваме да ходим на събрания на етажната собственост, защото знаем какво ще се случи, ако изпуснем контрола. Нормалните хора ще затворим очи, а малкото безскрупулни ще поемат управлението от наше име. Резултатът е, че ще започнем да плащаме и за тях, че в сградата няма да е чисто, никой няма да сменя изпочупените от бурята стъкла, покривът ще тече, а парите постоянно няма да стигат. Това обаче ни е важно и не го допускаме.

За съжаление реагираме само на битови дразнители, а политиката медиите ги зарязахме. Единственият й шанс да ги забележим отново, беше да се промъкне през битов проблем. Така и стана. Чак когато сметките цените на тоалетната хартия станаха непосилни, чак тогава казахме на глас, че си искаме добрите стари вестници и решихме да потърсим сметка на Цветан Василев и (може би) Иво Прокопиев.

По същото време и на нас ни беше поискана отговорност за лекотата, с която се отказахме да бъдем граждани. Един от популярните отговори на изявлението „Аз не се интересувам от журналистика“ е „Ти може да не се интересуваш от нея, но тя се интересува от теб“. Допреди месец това звучеше само като игра на думи. Вече повече хора разбраха, че е точно така. Не можеш да избягаш от медийната действителност, защото рано или късно тя ще ти припомни за себе си отказвайки да отрази нетърпимо ограбване, с черен PR предизвукващ мутренско безредие, с безпътица. С безформения гняв на улицата.

Сега имаме шанс да се заемем отново с отговорностите си. Вестниците отказаха да ни информират, некак ги напишем и да се информираме сами. Ползата от протестите е, че хората започнаха да говорят за управлението. Първо поискаха поевтиняване на тока, после национализация, постепенно разбраха, че проблемът е в монополите, липсата на прозрачност, далаверите на властта. Значи има полза.

Медиите не може да са лоши по принцип, лоши са конкретни хора в конкретни медии. Гражданите могат да участват и в промяната на старите медии, и в сформирането на нови. Механизмите за участие ги има. А участието отскоро дори е модерно.

(Преразказ по Иван Бедров)

Врагът на свободното слово в България е открит- „група български журналисти на свободна практика“! Това е констатацията в декларацията на Българския медиен съюз, който обединява медийни босове и собственици, издирващи вината за дискредитирането на българските медии. Самият термин „дискредитиране“ показва ясно: съюзът не смята, че със свободата на медиите има проблем, а , че той е измислен от едни злодеи и национални предатели.

Така могъщата сила, която набеждава хилавите българските медии ( в които се наливат стотици милиони за обслужване на властта и на икономически лобита, включително на руските монополи), вече е разконспирирана. Най-после!

Отпадна загадката на какво се дължи пропадането на свободата на словото, за което говорят все повече не само международни организациии, но и посланици на съюзнически държави. Нещо повече, „групата български журналисти на свободна практика“, както излиза от вопъла на несменяемите началници, мачкат наред не само горките медии на магнатите Пеевски и майка му Кръстева, на Батков и батко му Тошев, на Венелина Гочева и кака й Шаренкова, но и са разпростряли пипалата си върху държави, в които „българските и румънските граждани са сатанизирани“.

В декларацията се твърди най-сериозно, че в в кампанията по дискредитирането на българските медии ( водена от „групата български журналисти на свободна практика“) са „въвлечени“ посланиците на въпросните чужди държави. Направо звучи като антибългарски, антидържавен международен заговор, организиран и воден от тази всемогъща, но тайнствена група български журналисти на свободна практика.

Има само един малък проблем: защо тези пусти изедници, които мътят водата на идеалните ни медии и дори командват чуждите посланици да участват в заговора, не са посочени поименно? Ето, медийните шефове, застават достойно срещу тази напаст с неопетнените си имена, рискувайки да им намалеят милионите в офшорните сметки, ако мощната група свободно практикуващи се ядоса и реши да им посегне групово или поединично.

Време е за списъци. Народът трябва да знае имената на изедниците, които си позволяват да пишат без пари и по този начин подбиват цената на пазара на несвободната журналистическа практика. Медийният бизнес страда от тази несправедливост- търговийката с влияние, журналистически поръчки и др. подобни продукти на българската медийна индустрия от чисто пазарна, става мръсно позорна. Гадовете от тайнствената група свободни журналисти упорито подкопават ценообразуването на разходите за поддръжката на несвободната журналистика и е крайно време обществеността да заклейми злосторниците, а държавата да защити интересите на платената журналистика с цялата строгост на беззаконието, на което е способна( както се вижда от толерирането на картели в медийния бизнес например).

В декларацията на Българския медиен съюз дори се призовава жертвоготовно началниците да развържат още повече кесиите, като раздадат съответна порция награди на заслужилите платени журналисти. Те може да са платени, но няма да откажат допълнителна порция, за да натрият носовете на самозабравилите се безплатно практикуващи.

Съд трябва за виновните- Народен, че и Международен дори. Само че как да стане, като пустите престъпници не са посочени поименно, за да се ориентират прокурорите?

Ей, страшно нещо се оказа тази група граждани за „чорбаджии и турци ( от империята на депутата от ДПС Пеевски например)“, както би казал писателят на свободна практика, ако трябваше да пише днес „Индже войвода“.

Share on Facebook

Политически парадокс - най-ендемитно парадоксалният режим на планетата; диктатурата, добила гротескни измерения - държавата Северна Корея, не само оцеля далеч след разпадането на световната комунистическа система, ами продължава да съществува. И размахва ядрен боздуган. А може би най-либералният режим на блока - този в бивша Югославия, не само го няма, но повлече и държавата.

БХК: Цветан Цветанов е лице на полицейското насилие

Забрана за пътувания на чиновници, знаещи държавни тайни, се подготвя в Русия

Не че намеквам нещо за Церлок Цолмс(ЦЦ), де...

[видео]

[видео]

 Предстои ли назначаването на шести директор на централата, за по-малко от четири годишен период? За нещо такова намеква в последният си брой вестник „БанкерЪ”, във водещия материал:  Плевят герберите в БЕХ и АЕЦ Ак...

Общо обаче е мнението, че монополните структури в България са непрозрачни. Както много удачно адвокат Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” посочи миналата седмицата на специална пресконференция, такива мастодонти като Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания дори не са задължени по закон да предоставят достъп до обществена информация. Има и още една голяма празнота, на която никой, включително и политическите сили, които вече ухажват предизборно избирателите, не са се сетили да запълнят. Става въпрос за отсъствието на монополите от Закона за досиетата.

I want to leave my phone at home. I want to take my rope and shoes. I want to buy some food and water and only care if it's going to rain. I want to leave you all behind and hide away at the foot of a cliff. I want to wake up in a tent. I want to have my dinner in the light of a headlamp. I want to forget my email password. I want my hands to ache. I want to drink from springs. I want my backpack to be a part of me. I want to dream of the smell of rock. I want to...

В публикация от 1 април в. „Джерузалем поуст“ предупреждава, че синагогата в София е под наблюдение от страна на иранските милиции „Ал Кудс“, което е заплаха от възможен атентат в българската столица.

В статията пише, че предупрежденията за възможен атентат, направени преди взривяването на автобуса в Бургас, са били „многобройни“ от което става ясно, че българските власти са се отнесли небрежно към тях. В този смисъл всекидневникът прави аналогия с новите сигнали и разказва за безплодните си опити да получи повече информация от официалните български власти за арестуван в България ирански гражданин .

МВР, ДАНС и МВнР в София, както пише в журналистическото разследване, препращали помежду си репортер на вестника, който се опитвал да получи отговор на въпроса за заловен преди близо 9 месеца в България член на иранската милиция „Ал Кудс“.

Цитирайки доклад на Института за близкоизточна политика във Вашингтон от 2013 г. „Джерузалем поуст“ разкрива неизвестния за българската публика факт, че само „дни след атентата в Бургас“ българските власти са заловили член на иранската милиция „Ал Кудс“ ( военизирани отряди на хомейнистския режим, използвани както в Иран, така и в чужбина за целите на революцията- Ал Кудс означава Ерусалим- бел. ivo.bg). Заловеният иранец е наблюдавал синагогата с цел организиране на атентат, се казва в доклада.

„Джерузалем поуст“ декларира, че разполага с „твърди доказателства“ за това.

Вестникът припомня, че израелски сайт е отправил подобно предупреждение пред атентата в Бургас, предполагайки, че софийската синагога е потенциална цел на терористи.
Израелското разузнаване е информирало българските власти през януари 2012 г. за подобна опасност, но както пише в статията български източници споделили, че българското контраразузнаване показало „обезпокоителна липса на желание да работят по разследване на заплахата“.

За онези, които не са (длъжни да са ) проследили дозираната за българската публика информация по въпроса, в края на това резюме да повторя, че според „високопоставени български източници от силите за сигурност“ предупрежденията за опасността Хизбулах да извърши атентат в България преди това наистина да се случи са били „многобройни“ , включително от страна на български граждани.

Bulgarian sources who wished to remain anonymous told The Jerusalem Post on Monday that Bulgaria’s authorities, including top members of the security services, were made aware of ongoing Hezbollah-Iranian threats against Jews and Israelis in Bulgaria, prior to the Burgas attack. According to the sources, multiple Bulgarians “passed information a number of times” to security forces about planned Hezbollah attacks.

Въпросът за финал е: защо толкова дълго въпросните български власти се правеха на „ни чул, ни видял“ по въпроса за следата, която води към Иран и Хизбула, оставяйки българското общество да си мисли, че това подозрение е само и единствено някакъв чужд план за въвличане на България в „еврейски“ или „американски“ сценарий- сякаш България е съюзник с Иран, Сирия и техния покровител Русия, а не с Великобритания и САЩ например, които категорично се произнесоха за предполагаемата вина на Хизбулах за атентата в Бургас?

Ако и този въпрос не е ясен, да попитам още веднъж по „лабораторно изчистен“ начин: кой е имал интерес да дискредитира прозападната ориентация на страната ни ( доста успешно – спомнете си, че по БНТ беше излъчена „дискусия“ с един опонент срещу 6 съгласни помежду си коментатора, обвинявайки България в слугинско поведение към САЩ и Израел)?

Коя ли ще да е тази толкова могъща в българското задкулисие сила, желаеща да държи многострадалната ни родина в своята евразийска орбита?

 

Share on Facebook

 Какви ли неща се случват в дълбините на Мексиканския залив? Със сигурност има голяма опасност от акули! Приятно четене:    

Мексиканско гмуркане

За акулите, диамантите, мексиканците и кога ще ги стигнем германците

Значи ходехме до Мексико, топличко, хубавичко, да се чудиш накъде да погледнеш, дето викаше дядо ми, когато беше ходил на екскурзия в Дрезден, “ красотиии… ум да ти зайде“. Той, дядо ми де, като му разказвам къде съм била и все за Дрезден се сеща. Викам му аз, ех дядо, да знаеш, мексиканците какви плажове имат, един бял пясък, едно кристално море, а той ми вика, мани ти тва море, море и ние си имаме, ама ти като видиш Цвингер, затаиш дъх, па си помислиш, еххх, кога ще ги стигнем германците. И те така, ама с дядо ми не може да се спори, особено за Дрезден.

Но за друго тръгнах да ви разказвам. Та значи, с моя обект, не сте го забравили, същия си е, та с него, решихме да се гмуркаме. Казаха, че там имало страхотни рифове, като тези от Немо, а Хосе, нашият инструктор каза, че даже и Немо можело да видим и много акули, ама за второто не бил много сигурен. Едвам ме нави, дето се вика, ама обекта, не та не, ще се гмуркаме.

След като минахме едночасов креш курс в басейна на хотела, Хосе ме увери, че вече съм готова за среща с всякакви хрущялни риби, а моят обект изяви готовност да ги убива с голи ръце. Въобще, ситуациацията беше премислена до детайл. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Качихме се в лодката, аз, обектът, капитанът, Хосе, жената му Лола и нейната приятелка Мария. Какво правехе те двете там не знам, ама и не се замислих в началото, защото в главата ми се развиваха възможните сценарии за срещата с акулите.

Значи, те,

мексиканците са много мили хора

Някакси нашенски ми идват, само дето повече се усмихват и все нещо ти говорят, нищо, че не разбираш испански. После те поглеждат с големите си черни очи и като видят, че не можеш да им отговориш, те потупват дружески и продължават да ти говорят. В крайна сметка комуникацията върви и всички замесени са доволни. Лола и Мария бяха типични мексиканки, нисички, мургавички и свръх пълнички. Хосе ги беше настанил в двата различни края на лодката, за да не нарушават баланса. Те обаче явно не разбираха важността на определеното им място, защото не спираха да махат истерично с ръце и да се заливат от смях, от което лодката се тресеше, както се е тресял Титаник при сблъсъка му с оня айсберг. Не, че съм била там, ама си го представям точно по този начин.

    Отдалечихме се доста от брега, вече виждах огромните хотели, като малки точки, а от люлеенето на лодката започна да ми прилошава. В главата ми се завъдиха мътни мисли свързани с акули, морски течения и предстояща гибел. Хосе вече почти собственоръчно ми навличаше кислородната маска, която аз упорито отказвах да сложа. - Ще скачаш и точка - скръцна със зъби обектът и цъмбурна в небитието.

 

Последваха дълги увещания от страна на Хосе, който се закле в св. Бенедикт, св. Ана и още няколко техни светии, които не запомних, че ще бъде неотлъчно до мен и няма да позволи костите ми да бъдат оглозгани от акула.

Започнах да се спускам по въжето, Хосе ме държеше с едната с ръка и плуваше пред мен. От налягането ушите ми започнаха да заглъхват. Стисках здраво маската, имах чувството, че ще я изпусна и няма да успея да изплувам и така ще си умра, за радост на всички акули в околията. Обзе ме паника и започнах да се дърпам искайки да изплувам нагоре. В този момент Хосе стисна здраво ръката ми и ме накара да погледна пред мен. Потънала в мисли за предстоящата ми кончина, не бях усетила как бяхме стигнали дъното.

 

Обектът седеше пред мен и ръкомахаше. Заплеснах се и започнах да съзерцавам природните богатства и точно там, в една коралова горичка, на която биха завидяли и Немо и малката Русалка, обектът измъкна нещо и ми го нахлузи на пръста. Трябваха ми няколко секунди, да фокусирам, че това е пръстен и то с огромен диамант. За миг забравих за акулите, небитието и световния глад, обзе ме блаженство и нестихващо щастие, както би казал поетът и му теглих един рев, ей така от кеф. Прекалено хубаво, не е на хубаво е казал народът и ако питате мен, си е абсолютно прав, потънала в блажени мисли и сополи, забравих за миг, че съм на 17м под водата, върнах се в реалността, когато маската ми започна да се пълни с вода и аз вече не можех да дишам.

Хосе и обектът реагираха светкавично, подхванаха ме и заплувахме нагоре.

Лола и Мария, като същи японски туристи, се бяха надвесили през лодката с по един фотоапарат и правеха по 1454 снимки в секунда, явно за да овековечат този сублимен момент на вечно щастие. Чак сега разбрах, каква всъщност е била тайната им мисия на лодката.

Зави ми се свят и следващите събития ми се губят

Свестих се

сред дълбините на дълбокото, необятно деколте на Лола, която се беше надвесила над мен. Щом видя, че отварям очи, ме прегърна здравата и избълва цяла плеада от словосъчетания, която ако бях записвала, спокойно можеше да се побере в три тома.

Обектът седеше и както винаги се хилеше като зелка, а аз си спомних за пръстена. Погледнах го, блестящ и прекрасен, достоен да пръсне от завист дори Кейт Мидълтън. Времето спря… Всички се вкамениха. Бяхме само аз и обектът. В този миг на преливащо щастие, стомахът ми не издържа на емоцията, люлеещата се лодка и сериозните количества солена вода, които бях погълнала и задейства рефлекторно изпразване на съдържанието в него, сещайте се.

 

Ден по-късно написах благодарствено писмо на Хосе, Лола, Мария и капитанът. Залепих го с тиксо на врата на базата им в хотела. Писах им, че никога няма да ги забравя, а моят обект ме увери, че и ние сме оставили траен отпечатък в тяхното съзнание. И те така…

Поздрави от мен, понастоящем, госпожа Петрова

  Автор: Лора Минева (а.к.а.Петрова) Снимки: авторът   Други разкази свързани с Мексико – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Продукти за 4 порции:
1 пакет Талиатели
300г коприва
бялата част на три стръка лук
200г сирене
2- 3 яйца
1 1/2ч.ч. прясно мляко
2с.л. брашно
1ч.л. сол
1к.ч. олио/зехтин
няколко листа пресен джоджен

Приготвяне:
Копривата се мие листо по листо. Бялата част на стръковете лук се скълцва на дребно. Копривените листа- също. Яйцата се разбиват заедно с щипка сол и 2 супени лъжици брашно. Взема се дълбок тиган или касерола. Налива се олио. Съдът се поставя на включен котлон. Към загрятата мазнина, се добавят лук и коприва. Запържват се за 5- 10 минути. После се налива мляко и брашнено- яйчената кашица. Бърка се непрекъснато, докато сгъсти и се получи гладък сос. Оттегля се настрани. Сиренето се натрошава. Добавя се в горещия сос. Поръсва се ситно няразан джоджен. Бешамелът е с плътен, заради млякото  и брашното. Може вместо брашно да се ползва натурално, царевично нишесте. Талиятелите се варят в подсолена вода. Следва се предписанието на опаковката. След готовност, се отцеждат от водата. Разделят се в четири чинии. Поливат се с копривен Бешамел със сирене. Консумират се в момента. Приготвената паста е ароматна и вкусна.

Спомняте ли си каква вълна от недоволство предизвикаха промените, които Instagram смятаха да приложат в правилата за ползване на услугата си?Именно покрай този случай Джон Садингтън решава, че не е справедливо потребителите да бъдат третирани по този начин – да не знаят дали някой друг може да използва техния труд без тяхното знание. Има възможност да се примири и да продължава да споделя снимките си в Instagram, но той предпочита да премахне приложението от смартфона си.

Както той, така и много други фотолюбители не просто обичат да щракат разни неща. Те се чувстват пълноценни, когато ги споделят с приятелите си. А тези моменти, запечатани в снимка, имат сантиментална стойност. Така се ражда и най-новото приложение, посветено на споделянето на визуализации – Pressgram.

Простичко, леко, без сложни алинеи и точки, които биха ощетили потребителите. Можете да споделяте снимките си дирекно на личните си WordPress блогове (на wordpress.com или на собствен хостинг), като по нищо добавката не отстъпва на гиганта Instagram.

С идеята първо да се появи под формата на iOS приложение, Kickstarter проектът чукна сумата от $36 000, като заветната цел от $50 000 се приближава с всяка изминала секунда, пише още TheNextWeb. 

http://www.youtube.com/watch?v=7j5E_0TzrUg

Снимка: Pressgram, John Saddington

Лошата новина отпреди няколко седмици е, че площта, на която се е настанила популацията от пеперуда Монарх в Мексико, се е свила с 59% спрямо миналата година до 12 000 кв. м. Още по-лошата новина е, че това, единодушни са всички учени в областта, не е временно явление, поради някакви специфични условия на годината, а устойчива тенденция от последните десетина години. А защо изобщо ви занимаваме с някакви си насекоми, били те и монарси? Ето защо.

Ако някога сте се чудили как така група щъркели, с техните миниатюрни главички, успява да прелети от Горно Уйно до Близкия Изток, след което да намери отново гнездото си в Долно Уйно, при това без карта, компас или каквито и да било уреди, без които всеки съвременен летец, с всичките години образование, обща култура и тренировки би се изгубил безвъзвратно, то почакайте да чуете историята на пеперудата Монарх, ако вече не сте я чували. Пеперудата монарх, значи, започва живота си някъде в Мексико, да кажем, след което, по примера на споменатия дългокрак пернат, мигрира до Канада, изкарва там лятната ваканция и отново се връща в Мексико. За разлика от дългокракия пернат обаче, поради кратката продължителност на живота на тези прекрасни насекоми, докато това се случи, се сменят три или четири поколения.

Както можете да се досетите това е една от най-големите загадки пред учените занимаващи се с този тип наблюдения. За съжаление и тази загадка е на път да си остане неразгадана. Което е само едната страна на проблема с изчезващите пеперуди Монарх. Другата разбира се е, че заедно с пчелите, тези пъстрокрили миниатюрни пътешественици са отговорни за разпръсването на цветния прашец или, с други думи, за размножаването на растенията. Какви са точните причини също не е съвсем ясно, но според един възможен сценарий в Щатите са разработили ГМО соя, устойчива на хербициди, което пък позволява изтребването на така наречената млечна трева (Asclepias syriaca), която пък се оказва основна храна на ларвите на пеперудата Монарх.

—
повече на THE WEEK

по темата препоръчваме и този филм

Вчера се смях доста и виновниците са не един и двама. След като се отърсих от розовата вълна на хумора, днес искам да продължа доброто ви настроение и да споделя няколко интересни първоаприлски идеи.

Google Nose

Няма как да пропуснем Google и новото сензорно търсене. Сама пробвах няколко от наличните вече опции (къмпинг, страх и летищен терминал) и всички миришат много точно. Повече за Google Nose вижте в линка или във видеото долу:

Вулканична водка

Специално за феновете на алкохола, водката Reyka предлага нов вкус за феновете на Исландия – водка с вкус на вулканичен прах. Реакцията във Facebook е преобладаващо позитивна:

Barclays WagPay

Докато NFC технологията набира все повече сила, Barclay’s са единствената банка с адекватна услуга за домашни любимци:

Послание от президента на САЩ

Тук леко излъгах, защото посланието е от Kid President. Хлапето, което набързо се превърна във viral-чудо, вчера ни посрещна с “It looks like you were expecting somebody else.” Самият факт, че офисът на Обама се заиграва с меми, си заслужава отбелязването:

Илюминатите с нова агенция

Mother пусна прес съобщение, според което илюминатите вече ползват услугите на агенцията. Вижте пълния текст и внимавайте със смеха на глас:

“The Illuminati Names Mother New York Agency of Record”

NEW YORK, NY – April 1, 2013 – After nearly 237 years with their current agency, The Illuminati has named Mother New York its new agency of record. Creative duties for the account shifted after a pitch that included five undisclosed agencies.

To date, The Illuminati brand has followed a subtle advertising strategy that has included teasers on US currency, branded partnerships with world leaders and other non-traditional campaigns.

While some close followers have recognized the work, awareness has remained low according to The Illuminati, with less than 2% of the population acknowledging the organization’s efforts, despite the nearly $200 billion the group spends in annual media.

A spokesperson for The Illuminati, speaking under anonymity, stated that while they generally appreciated the depth and complexity of the previous agency’s multi-platform work, they were looking to increase broad awareness and counter some negative perceptions. “We control the world, but nobody seems to know it. Our communications need to work a lot harder. Mother can lead us in our global efforts. Together they’ve helped us modernize the look without losing the rich heritage and symbols of the brand.”

Recently, a 30-part integrated teaser campaign failed to resonate with core consumers, Millennials, in the US market. An anonymous board member of The Illuminati pointed blame to the creative which depicted a small eye on top of an apple, but many have also pointed to a fragmented media buy, citing the lack of reach of a pedestal in the inside of a church in Boston.

When asked why they chose Mother, sources within The Illuminati said, “We were impressed that they were the only agency that didn’t rely on a high-profile assassination as part of their concept.”

Many expect that The Illuminati will start buying more traditional media and change their tagline from “Control the world” to “Control your world” to be friendlier and let consumers feel more a part of the brand story.

Mother declined comment, saying this account doesn’t exist.

Media buying will still be handled by the Federal Reserve.

Annncng: Twttr

Нм ккв д с гврм… ъммм, няма какво да си говорим, гласните са нещо изключително ценно. Затова Twitter предлага нова услуга – за 5 долара на месец можете да ползвате тяхната платена услуга, която включва гласни. Ако предпочитате безплатен акаунт, все още можете да ползвате свободно Y, но всички други гласни не са налични:

Vimeow

Попаднах на доста шеги, ориентирани към котките, но тази на Vimeo е едно от най-добрите. Сайтът вече ще се специализира ексклузивно към котешки видеа и се прекръства на Vimeow. Новата начална страница е в тон:

Gmail Blue

Няма нужда от обяснение – точно като Gmail, но по-синьо:

Надявам се, че съм успяла да усмихна деня ви – ако съм пропуснала любимата ви шега от вчера, допълнете ме в коментарите!

Постът Най-добрите първоаприлски шеги е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира. Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.

Публикацията е част от Brand Management Factory – работилница на The Business Institute и ilyan.com. Започва на 15 април, до 5 април тече ранно записване.

Обичам марките. Обичам ги, защото те дават плът и кръв на това, което наричаме бизнес. Като начало, правя уточнението, че под “бизнес” разбирам вършене на работа, за разлика от дейност с цел печалба (business -> busy -> зает).

Та, марките осмислят вършенето на работа, защото създават усещане, преживяване, вселена от ценности, а най-добрите – свой свят. Обичам ги също, защото те дават възможност на потребителите да припознаят себе си и да се ориентират кое е за тях в безбрежните възможности на предлагането (все по-безбрежни занапред).

Марките, обаче, трябва да служат на бизнеса. Иначе стават самоцелни, дори подвеждащи – обещават едно, а бизнесът доставя друго. Кофти.

Затова, марката стъпва върху стратегията на бизнеса – къде иска да стигне, как ще стигне до там, каква стойност (ще) създава за потребителите.

А бизнесите, от своя страна, е добре да не бъдат “дълбоко загледани в пъпа си”, извинете! Постоянното, систематично и структурирано оглеждане и осмисляне на това, което се случва наоколо е жизнено-нужно.

Е, ще кажете, разбира се, че всеки бизнес (напомням, в широкото разбиране за тази думи), следи потребителите, за да им дава адекватни предложения.

И най-вероятно следи конкурентите си – тези, които предлагат сходни продукти и с които се мерят непрекъснато.

Лично на мен са ми много любими заместителите Добра илюстрация е, например, изборът на следобедна закуска в кафенето в офиса (лавката в училище, ако все още има тази думи с ученическия речник). Може да хапна ябълка, а може и вафла. Хм, има и плодово мляко, както и от онези гъстите некрати на основа моркови, които много засищят. Конкуренти ли? Не, но заместители, които се борят за едни и същи левчета в един и същи момент.

Друг интересен екземпляр са новите играчи, които очакваме да влязат в нашия периметър. “Да не гледаме в кристална топка, че да знаемкой ще и стане конкурент”, ще кажете вие. Донякъде с основание. Ако систематично следим, можем да предположим възможни следващи стъпки на някои играчи. Обикновено по-големите, защото са по-видими, а и по-систематични в стратегииите си. Тук, обаче, фокусът на мислене е в бариерите, които (ще) изграждаме ние, за да предпазим позицията си от нови играчи. И какви следва да бъдат те, за да ги преодолеят.

Клиенти, конкурентите, новите играчи и заместителите влияят върху привлекателността на една индустрия – кой колко сила има да оказва “натиск” върху нас и така да влияе върху рентабилността. Така тези 3 сили влияят върху стратегията на бизнеса, от там и върху стратегията на марката на този бизнес.

Има, обаче, една сила, която най-често бива подценяване в подобни наблюдения и анализи – доставчиците. Ако сте в бизнес, който не зависи от доставчици, повярвайте ми, вие сте късметлии. Или сте избрали добра стратегия

На пръв поглед ви се струва, че доставчиците трябва да ходят по нашата свирка – нали ние сме им клиенти?! Ще ви върна в 1996-1997 г. (хм, отдавна). Поводът е старта на млечната напитка DanUP на Danone. Ако не си спомняте – може би сте били твърде малки – по онова време не се продаваше булитиран яйрян. Сериозно. Предлагаше се наливен в заведения. Конкуренти няма.

Заместители достатъчно – разбито кисело мляко в кофичка, на която си направил две дупки (класика!), сок (имаше вече пакетиран и т.н.

Откъм клиентите натиск има – напитката е насочена към младежи – ученици, студенти, чиито джобни зависят и се ограничават от родителското тяло. И по подразбиране, не са кой знае колко.

Бариерата пред новите играчи се оказват хладилните витрини – за да бъде отличен продуктът, той следва да се разположи НЕ при “белите” млека. Но за да е вкусен, трябва да е на хладно. Така финансовата и мърчандайзинг възможност да разположиш хладилни витрини в много обекти за продажба е бариера за навлизане на следващите (не че не могат, но ще е трудно и ще иска време).

Ако дръпнем чертата на това пазарно уравнение, сметката излиза на плюс – защитени от бариерата имаме пазарно време да образоваме пазара и да трупаме обем при сравнително ограничения марж (нали джобните на младежите са малки).

Големият въпрос, обаче, се оказват…доставчиците. Защото по онова време в България няма достатъчно производителина суровина – ферми за прясно краве мляко – които да могат систематично да предоставят своя продукт с консистентно качество. Както и да ви звучи, беше истина…

Голямата инвестиция на Danone тогава е била във финансиране на оборудване за производители, чрез което те да повишат добива и да поддържат постоянно качество. Разбира, за сметка на преференциална цена на продукцията си за Danone за определено време.

Всичко, което представих дотук е т.нар. Анализ на 5-те сили в сектора на Майкъл Портър – Иван Вазов на стратегическия мениджмънт. Това, което непременно трябва да отбележа е как мислим за 5-те сили. Най-важното е да търсим делтата – промяната между сега и бъдещия момент, който визираме (в днешно време най-често за 2-3-макс 4 годин напред). Повтарям, делтата. Важно е. Защото след това ще търсим отговор на въпроса къде трябва да бъдат бизнеса и марката тогава, за да бъдем добре позиционирани.

В Brand Management Factory започваме от там. Не е много по темата “бранд”, ще кажете, И да, и не. Един бранд мениджър неизменно трябва да е много наясно със стратегическото управление, за да управлява марката си в унисон с бизнеса. Което я прави смислена, истинска и нужна

 Визитка: Цветелина Тенева

Цветелина Тенева e Основател и старши фасилитатор в The Business Institute. Експерт в областите бизнес моделиране, пазарни стратегии, управление на марки и маркетинг комуникации. Била е експерт в Правителствената информационна служба, последователно ПР, Марком мениджър и Маркетинг директор в Орбител.

Прекрасното пролетно слънце ни зарежда с нови емоции и идеи, които да помогнат на бизнеса ти. А кое най-доброто време да осъществиш тези идеи? И отговорът е: “Веднага!”. Сега ще попиташ: „Как? Къде? Кога?”. Ние пък ще отговорим с „Всичко започва на 15 април 2013 г. и имаш на разположение 4 седмици, 2 пъти седмично, през които да посетиш поне един от модулите, които Brand Management Factory организира.”.

Нека накратко ви запознаем какво представлява работилницата и с какво може да ви бъде полезна. Наричаме го работилница, защото всичко е практично, работи се с реални бизнес инструменти и почти половината време е свързано с решаване на казуси на участниците.

Brand Management Factory е съвместна инициатива на The Business Institute и Ilyan.com и е разделена на 4 модула, които ще се разглеждат в продължение на 4 седмици. Ето тук можете да видите и цялата програма, както и на страницата на Brand Management Factory.

На ваше разположение ще бъдат утвърдени специалисти, които ще помогнат с решаването на вашите казуси. Това са Цветелина Тенева, Георги Малчев, Анелия Гроздева, Христо Вълков, Елена Несторова, Ралица Станоева, Светлан Станоев, Анна Кираджиева и Младен Борисов.

И все пак някои от вас все още се чудят с какво могат да им бъдат полезни тези специалисти и как участието в работилницата ще бъде полезно на техния бизнес. Нека да започнем, че дейността на Brand Management Factory е насочена главно към мениджъри в различни области или хора, притежаващи собствен бизнес, като им помага за изграждането на тяхната марка. Всеки от участниците има възможността да се запознае с известни специалисти от сферата на маркетинга и предприемачеството, които ще му помогнат с решаването на неговите казуси, използвайки иновативни бизнес инструменти.

Feedly обявиха версия 14 на своето мобилно приложение за iOS и Android. Тя внася доста благинки по отношение на функционалността. Една от най-хубавите е например възможността да изберем любим инструмент за запазване на съдържание за разглеждане впоследствие (Pocket, самия Feedly или Instapaper), както и за споделяне (Facebook, Twitter, G+, Email, Buffer или през браузъра).

Както Feedly споделят в блога си, откакто стана ясно, че дните на Google Reader са преброени, броят на ползвателите на тяхната услуга е нараснал с 3 000 000. Бързо се справиха с резкия скок в натовареността и сега вече са се фокусирали върху възможностите на приложението. Нещо такова, под някаква форма, имаше и в Google Reader – социалният елемент. Само че докато там научавахме за нови интересни неща от хората, които следвахме, във Feedly всичко, което добавяме, четем и категоризираме, помага за по-доброто опознаване на това съдържание. И алгоритмите зад Feedly почват да ни препоръчват източници – интересни, нови, четени, по дадена тема…

Feedly определено ми харесва. Заедно с Flipboard и Google Currents заема първия екран с приложения на смартфона. А Google Reader не съм отварял от онзи ден, в който разбрах, че след 3 месеца няма да го има. Всъщност от момента, в който почнах отново да ползвам Feedly. Сваляйте

Снимки: Иван Ралчев

Мобилното приложение на Apple, Maps, е известно с многото критики от потребители, които са се губили, докато го използват. Спомняте си сигурно и изкривените образи на сгради, сбърканите улици, плуващите във вода мостове и други неприятни за Apple попадения. Недоволните са пострадали от картографските неточности на продукта главно през септември 2012, когато приложението беше пуснато официално с iOS 6.

Компанията обаче работи за подобряването му. Това стана ясно от публикуваната обява за работа на сайта на Apple за мениджъри, специалисти в сферата на картите, за 7 региона и континента по света. Колегите от Digital Trends коментират, че компанията е трябвало да направи това още преди приложението да бъде пуснато. Така със сигурност оплакванията на използващите го щяха да са сведени до минимум.

Според обявата за работа позицията включва главно управлението на екип от специалисти по географски карти, на които е възложена задачата да тестват иновации в сферата, набиране на реални данни, сравнения между информацията от приложението на Apple и тези на конкуренцията, например Google Maps, на локално ниво.

Специалисти се търсят за Северна и Южна Америка, Източна и Западна Европа, Африка, Азия, т.е. за целия свят, като прибавим и обявата за работа на същата позиция за Австралия и Нова Зеландия, която беше публикувана малко преди другите.

Да видим сега дали тази стъпка от страна на Apple и корекциите, които правят в движение, ще върнат потребителите към тяхното навигационно приложение. Ще е особено приятно и ако българин заеме позицията, отредена за Източна Европа. Кандидати?

Снимки: Apple

Dash е ново устройство, което може да се превърне във вашия пръв помощник при шофиране. С него ще се чувствате много по-спокойно, когато сте на път или ви предстои пътуване. Всъщност е Bluetooth устройство с ниска консумация на енергия. Свърза се с автомобила и предава данни на вашия iPhone, iPad или iPod.

Докато шофирате, Dash постоянно получава информация от автомобила и я анализира и записва. В края на всяко пътуване тези данни могат да бъдат публикувани в профила ви в drivewithdash.com за допълнителен преглед или за споделяне с приятели например. 

В приложението можете да създавате нов профил за всяка кола. Dash на свой ред автоматично ще конфигурира профила с марката, модела и годината на производство. Лесно ще бъде да виждате използваното гориво с течение на времето и да сравнявате с останалите. Dash е полезен и за околната среда, защото ви позволява да следите как й се отразява шофирането ви. Освен това ще ви даде и съвет какво точно да подобрите в поведението си на пътя.

Една от най-полезните му функции е, че има способността да открива проблеми с двигателя още преди някоя лапичка да светне. На drivewithdash.com можете да говорите с други хора, които са имали подобен проблем, и така да си спестите както пари, така и главоболия. А освен всичко това можете да запишете и цялото пътуване с телефона си, поставен зад челното стъкло.

Dash използва Bluetooth 4.0 и работи с iPhone 4S и 5, Pad 3 и 4, iPad mini, iPod touch 5. Изглежда наистина добро попадение. Единственият проблем е неприятното съобщение в страницата на проекта в Kickstarter – че е временно недостъпно заради неуредени авторски права. Иначе цената му е $69.

Снимки: Dash