Искам да благодаря на всички, които ме поздравиха за рождения ми ден вчера, 16 април 2013 г.

Чудех се как да го направя и реших да отдам дължимото на онези, които ме стимулираха да създам ivo.bg с участието си в репресията срещу моята скромна личност през октомври 2006-та година. Без тяхната поддържаща роля нямаше да има днес ivo.bg с близо 13 милиона посещения и почти 3 хиляди мои публикации. И най важното: нямаше да имам вчера вашите стотици поздрави във фейсбук, в мейла и в блога ми.

Вижте как бях заклеймен от лицата Николай Бареков, Люба Ризова и Венелина Гочева в един „блицкриг”- необявено (предварително- както се прави като анонс за сутрешния блок) предаване на Би Ти Ви.

Поръчката, изпълнена от водещия Николай Бареков, шефката му Люба Ризова и говорещата от името на Първанов главна редакторка на в. „24 часа” Венелина Гочева, беше осъществена в петък 13-ти октомври 2006 г.

Поводът за разправата беше решение на Комисията по етика в електронните медии,отхвърлила веднага и единодушно обвиненията срещу мен за нарушаване на етиката в предаването „В десетката” на 8 октомври. Новината за самото решение не беше съобщена от Би Ти Ви. Зрителите бяха лишени от правото си да знаят за нея, но ( именно в нарушение на журналистическата етика да се коментира нещо, което си скрил от аудиторията) срещу мен беше организиран нещо като Народен съд с изблик на „справедлив гняв” по поръчка на Първанов.

Още веднъж благодаря!

Share on Facebook

Иституционална имплозия, намаляла стопанска активност и социален срив – тези заплахи за сигурността в България извежда като най-значими обобщеният доклад „Рискове за националната сигурност на България в следващите 10 – 15 години“, изготвен по проект на фондация „РискМонитор“ с финансовата подкрепа на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа...

В световен мащаб средният годишен брой на смъртни случаи е 7.9 на 1000 човека. Като за България броят е почти два пъти по-голям - 14.32 на 1000 човека, с което страната ни успешно заема девето място. В класацията за най-бързо „топящи“ се държави ни изпреварват: Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад, Гвинея-Бисау, Централна Африканска Република, Афганистан и Сомалия. С краткото описание на горните държави, водещи България в „смъртната“ класация, може да се направи и обобщението – къде сме ние? И защо 9-т0 място, след като през новото – демократично време, не ни сполетя нито апартейд, нито геноцид, нито въоръжени конфликти или войни, граждански войни, кланово напрежение, глад, болести, ниска граница на средната продължителност на живот, масова неграмотност и т.н. ... Защо сме така напред в отрицателната класация?

Граждански клуб призова българските избиратели да бойкотират парламентарните избори на 12-ти май 2013 г. В съобщение, озаглавено "Манифест за бойкот и непризнаване на изборите на 12.05.2013 г." от Гражданския клуб за демокрация заявяват, че 4-процентовата бариера е противоконституционна.

"Първият взрив не беше нещо особено. Хората просто се обърнаха и си помислиха, че е може би е някаква по-стара кола или оръдие, защото днес е празник на патриотите в Бостън и е като традиция да избухне оръдие на определен час. Никой не му даде такова голямо значение. Много бързо след това се чу вторият взрив, който вече наистина беше много силен, може би три или четири пъти по-силен от първия", разказа пред "Нова телевизия" и българинът Кристиан Русков, който живее в Бостън и е бил на маратона в непосредствена близост до взривовете.

Кристиан Кръстев е икономист. От 13 март 2013 г. е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в състава на служебното правителство на България. Роден е на 9 юли 1976 г. в Ямбол. Бакалавър е по “Икономика на индустрията” от Университета за национално и световно стопанство. Магистър е по “Международни икономически отношения” от УНСС и висш специалист по „Право“ от УНСС. Работил е в транспортното министерство като експерт и директор на дирекция, бил е председател на Съвета на директорите на петище Бургас и Пристанище Варна, както и изпълнителен директор на „Уиз Еър България Еърлайнс”. От януари 2011 г. до януари 2013 г. е бил управител на „Флайинг Карго България“ ООД. - Господин Кръстев, какви са приоритетите ви в сферата на транспорта в месеците, в които ще сте министър? - Един от основните приоритети е продължаване на реформата в железопътния сектор и най-вече оздравяването на БДЖ. Още от първия ден като министър предприех незабавни действия за...

Здравеопазването в България е пълен хаос – с това заключение вече сме свикнали дотолкова, че го приемаме като нещо подразбиращо се, за което дори не е нужно да се привеждат доказателства, те така или иначе са навсякъде. Лекарите са недоволни от здравната каса и я обвиняват в своеволия, пациентите често са недоволни от лекарите и ги обвиняват, че са се превърнали в търговци и печалбари, че не получават очакваното от тях отношение към своите проблеми. И едните, и другите са недоволни от здравната система. Кръгът от недоволство се затваря и всеки си има своите аргументи. Вероятно на българските лекари им е омръзнало да чувстват труда си недооценен и като капак да бъдат критикувани и обвинявани и да се вглеждат най-вече в грешките им. И имат право на това, особено онези от тях, които се отнасят към пациентите си с отговорност и загриженост. Проблемът е, че някои представители на лекарското съсловие сами работят срещу него, давайки с действията си основание за негативни оценки и за...

Подписка с искане за отмяна и преразглеждане на влязло в сила съдебно решение срещу Ивайло Зартов. Тя е изпратена до президента, премиера, министъра на правосъдието, омбудсмана и главния прокурор на Р. България, както и до инспекторатите към ВКП, ВСС и специализираната прокуратура.

Милен Радев

Вместо да отбележи като първо “гласа на терора” един от големите германски всекидневници тази сутрин започна със заглавието “От Америка пак се чуват гласове като от времето на Буш!”

С това се имат предвид някакви “агресивни” и “войнствени” изказвания на американски политици, които дочул вестникът… (?!?)

При това става дума за един от смятаните за “консервативни” всекидневници!

Жалка работа. Безнадеждно положение…

Междувременно статиите за терора в Бостън отстъпиха на задни места, изтласкани от тъй важните теми за земетресението в Индия и за икономическото съперничество между Франция и Германия…

*  *  *

Невъобразимата трагедия на семейство Ричардс (не желая да качвам снимки!)

Майката повежда от предградието Дорчестър четирите си деца да посрещнат участващия в Бостънския маратон баща на семейството.

Осемгодишният Мартин се затичва и прегръща баща си, когато той пресича финалната лента. След това се връща при майка си и сестрите си.

Там го заварва взрива и убива на място.

Майка му Дениз е в болницата с ужасни наранявания. На шестгодишната му сестра взривът откъсва единия крак…

…

А в ивицата Газа, както чувам, някои радостно си честители и раздавали локум и баклава на минувачите в знак на триумф пред голямата победа за делото на ислямизма…

На www.glasovoditel.eu можете да сравните своите позиции с тези на политическите партии.

Разбира се, още по-добре е и да се прочетат целите предизборни програми:

ГЕРБ, България във вярната посока

БСП, Промяна за достоен живот в България

ДПС, За свободна и сигурна България

Атака, Планът Сидеров Нов път за България

България на гражданите, Предизборна програма

ДСБ, Платформа на модерната десница

СДС, Политическа платформа

Зелените, Политики на “Зелените” за да останат хора в България!

Блогът за икономика 2013

Винаги е добре да избягаш от шума, пък било то и за малко. Работата в града например повечето хора обичат да заменят с почивка на по-тихо и кротко място. Така се случи, че този уикенд избягах от шума около водещите отбори в българския футбол и се озовах на едно по-тихо и кротко място. Враца. Особен град, с особени хора, обичат да казват мои познати. И с особена футболна култура по трибуните, бих добавил. Трябва да призная, че за последните няколко години съм посещавал три пъти стадион „Христо Ботев“, но нито един път не успях да седна сред хората и да усетя местния колорит в пълната му степен. Е, този път щях да имам тази възможност. Пълно щастие, повярвайте ми. Мачът е „Ботев“ (Вр) – „Миньор“. Двубой с „огромен“ залог – оставане в „А“ група. Домакините могат да дръпнат пред конкурентите в борбата и това предизвиква интереса на местните привърженици. Около 16.30 ч. в района на стадиона вече започват да се събират на групи първите запалянковци. „Врачанците“ ме учудват, още...

Вторник, малко преди края на работния ден - време е да подредим програмата за вечерта.

Точно в 18 ч. в залата на книжарница „Верен” (пл. Славейков №1) от издателство „Критика и хуманизъм” очакват да се включите в разговора за микро- и макро-, така, както го инициира философски Петър Горанов, преподавател по етика в Софийски университет. Той ще представи и своите съзерцателни есета от книгата „Нищо особено”.

Със същия начален час - 18 часа в Унгарски културен институт е и премиерата на книгата на Стоян Гяуров „Платон, прасето и последният буржоа” (Изд. Ерго, София, 2012). Сборникът е събрал най-доброто от дългогодишната работа на Гяуров като журналист в „Дойче Веле” и автор на културното предаване „Апострофи”, а няколко думи за книгата ще каже и критикът Йордан Ефтимов.

От 18.30 ч. в Barista (ул. Бачо Киро 26-30) e представянето на „Заекът и неговата мечта” на поетесата Мария Донева. Издателите от „Жанет 45” обещават специално за събитието Заекът и Мария да пристигнат чак от Стара Загора, за да разкажат „Колко е лесно да бъдат честити зайците, щом им се сбъднат мечтите!”.

Точно в 19.00 ч. в betahaus започва премиерата на "Апарат", антиконсумеристкия роман Васил Георгиев. Програмата изглежда проста: 1) Думи (Стефан Иванов), 2) Роман (Васил Георгиев) и 3) Звук (Koka MassJazz). Промотирането на романа вече започна с идейна герила кампания в София, така че определено очакваме изненади.

За всички почитатели на едно от най-популярните мобилни приложения Foursquare честит #4sqDay 2013! Всяка година на 16 април феновете на платформата честват деня на Foursquare, който се превърна в международен празник за всички, използващи тази социална мрежа. Чекиранията са в разгара си, партитата по случай този ден – също. Ако никога досега не сте участвали във #4sqDay, на тази дата потребителите на приложението могат да се възползват от големи промоции и награди. През 2010 г. McDonald’s пуска нова програма, която използва деня на Foursquare. Foursquare потребителите, които се регистрират в ресторант на McDonald’s на 16 април тогава, могат да спечелят карта с отстъпка за 5 или 10 долара. Това е довело до 33% увеличение на клиентите на McDonald’s, както и увеличение на Foursquare регистрациите.

По случай празника се консултирахме с About Foursquare и предлагаме на вашето внимание 6 забавни факта за #4sqDay:

1. Първият отбелязан Foursquare ден e през 2010, което прави днешният едва 4-тият 4sq ден. 
2. Стартирал е по идея на оптометрист от Тампа.
3. Денят е международен празник в 275 местности по света.
4. Над 1300 вече са се регистрирали за участие във 4sqDay.
5. Денят не е официално Foursquare събитие, но социалната мрежа го подкрепя.
6.  Трите най-големи срещи се състоят извън САЩ, а именно в Милано, Казабланка и Истанбул.

Честит празник, скъпи приятели! Не забравяйте да се чекирате днес, за да получите специалната #4sqDay значка и да подкрепите идеята на 4sq Day, а тя е преди всичко да се свържете с готини хора и се забавлявате, така че се усмихвайте and keep using Foursquare.

снимки: 4sqDay, Get Satisfaction

В бивша Югославия някакъв зевзек пускал много пиперливи вицове за Тито, които стигнали и до неговите уши. Разгневен, той издал заповед до една седмица да открият "виновника" и да го заведат в кабинета му. Тайните служби зарязали всичко и се втурнали да търсят шегобиеца. На третия ден го открили и го завели в кабинета на югославския вожд. След като останали сами, на Тито му хрумнало да разбере що за стока е този човек и решил да провери остроумието му. - Слушай, друже, ти си ме осмивал в много вицове, за което заслужаваш да те пратя в затвора. Но съм решил да ти подаря свободата, ако сега тук, на място, за една минута ми съчиниш виц, който да ме засяга, но да не съм намесен. Шегобиецът обаче не се смутил, помислил половин минута и отговорил: - Друже Тито, твоята Йованка е бременна, но ти немаш намеса во тая работа. Усмихни се, България! Наскоро откриха неотварян до момента сейф на Тито, който пазел 30 кг злато и диаманти. Може би една част от тях са били за купуване на...

Спомням си дългите разходки в слънчев и прохладен Пловдив с кака, баба и дядо, леко изморителното изкачване до паметника на Альоша, щурите снимки на козлето в парка на Младежкия хълм – точно там, където ни чакаше влакчето, готово да ни понесе в приказния свят на весели песни и магични приключения…

Минаха години и пораснах. Създадох свое семейство, имам дете и винаги съм искала да заведа Виктория там някой ден, но знаех, че детската железница отдавна не работи и милият спомен ще остане само в сърцето ми. Докато този уикенд не разбрах, че от няколко години влакчето отново радва десетки деца и техните родители. Решихме веднага да заведем Вики, но тъй като вече бяхме изпуснали часа за тръгване, отложихме тази емоция за другия ден.

Пътуването започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон. Пътят на влакчето минава през мост, железопътен прелез с бариери и тунел с дължина около 50м. След тунела започва изкачване по мостче във формата на шестица. Следва спирка Снежанка и крайната гара – Панорама.

На гара Панорама има кратка почивка, по време на която пътниците могат да се насладят на красивата гледка към Пловдив и да си направят снимки. След извършване на маневрата с влаковия локомотив, влакчето продължава към гара Пионер.

По-късно през деня прочетохме, че на 22.09.2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. Влакчето е с капацитет 50 места. Съставено е от локомотив и три вагона и изминава трасе от около 1 км. Прави по 5 курса на ден, а цената на билета е само 1 лев.

Ако и вие сте решили да пробвате детската железница в Пловдив, най-важното, което трябва да знаете, е следното:

Координати:

42.135014,24.729647

(42°08.10084′, 024°43.77882′ или +42° 8′ 6.05″, +24° 43′ 46.73″)

Гара “Пионер” се намира в парка на Младежки хълм. Разстоянието е 10 минути пеш от Централна гара Пловдив. С автомобил е най-добре е да свиете зад Факултета по дентална медицина (има къде да се паркира) или ако предпочитате да се почерпите, да спрете на паркинга на заведението “Central Park”, като карате по бул. “Христо Ботев” от Централна гара в посока запад, качите се на бул. “Копривщица” и веднага завиете вдясно (има две такива заведения в Пловдив – внимавайте, другото е в центъра на града).

Работно време:

от сряда до неделя включително

Зимно: 16 октомври до 31 март
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30 ч.

Лятно: 01 април до 15 октомври
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30 ч.

Почивни дни: понеделник и вторник

Времетраене на една обиколка: 25 минути, тръгване от гара Пионер

Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.

(деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Предварителни резервации: 0878924420

(съветваме Ви да си направите резервация)

На гара Панорама успяхме на направим няколко снимки на влакчето отвън и отвътре, да се разходим до панорамата на град Пловдив, дори Вики се качи и да “покара” малко влакчето, като не пропусна и да надуе свирката силно!

Детската железница изглежда прекрасно, персоналът е съставен от мили, засмени и приятни хора, които обожават децата и правят всичко възможно да им създадат незабравими емоции. Част от тези хора са пенсионери, бивши служители в БДЖ.

Но има и един проблем – влакчето е на батерии, а животът на старата батерия постепенно свършва. Нова такава струва около 20 000 лв. Силно се надяваме, че детската железница ще намери спонсор и ще продължи да радва малки и големи. Да не забравяме, че влакчето и гарата биха били отлично място за реклама на  детски магазини и стоки, играчки, дрехи, лакомства и какво ли още не.

Железницата има и официална страница във Facebook:

http://www.facebook.com/znamenamira

(Преди да четете, погледнете надясно и гласувайте в анкетата)

„Вече всички знаем, че политическите партии ще търсят удобното извинение, ще говорят за фалшификация, за нередности, за слаба организация“, каза някак между другото президентът Росен Плевнелиев в петък.

Притеснението на президента не е от скоро. Още при обявяването на служебното правителство Плевнелиев каза, че то ще бъде гарант за свободни и демократични избори и съобщи за т.нар. Изборен борд. Отново без видим повод.

Междувременно политологът Иван Кръстев спомена, че „голяма е опасността изборите да бъдат оспорени“. И този път голямата опасност бе спомената ей така, като от нищото.

Достатъчно е обаче да разгледаме няколко детайла от изборния процес и да разберем притеснението на цитираните. В провеждането на предсрочните парламентарни избори има заложени толкова много бомби, че цяло чудо ще бъде нито една от тях да не гръмне.

Става дума за чисто технически изисквания, чието неспазване със сигурност ще има политически последици. А изискванията са така написани, че в триизмерния свят, където минутата има само 60 сек, пълното им изпълнение е невъзможно. Дори и за Батман.

Всеки член на секционна избирателна комисия, застъпник на партия или наблюдател ще трябва да получи ксерокопие от протокола с резултатите. Затова държавата в момента е в абсурдната ситуация да доставя до всяка от близо 12 хиляди секции по едно „многофункционално устройство“, което копира, сканира и принтира.

Разходите са най-малкият проблем. При такава огромна доставка сериозна част от машинките трябва да се окажат дефектни. Статистиката го казва. Някои хора пък няма да знаят как се работи с тези машинки. Другаде ще допускат грешки. Така изричното изискване в закона няма да бъде спазено навсякъде.

Всеки протокол има 80 (осемдесет) полета за въвеждане на числа. Когато представителите на секционните комисии отидат в Районната избирателна комисия (РИК), за да представят протокола си, там започва въвеждането на данните. Системата има предвидени контроли и няма да приема сгрешени протоколи. Когато има грешка, тогава тя се поправя на място и тримата представители на секционната комисия потвърждават поправките с подписите си.

Когато и тази работа е свършена, протоколът трябва да бъде сканиран и качен на сайта на съответната РИК. При 80 числа в протокол и необучена администрация, очаквате ли да няма нито един сгрешен протокол?

Така след изборите всяка партия ще може да размаха своето копие от протокол, да го сравни с каченото на сайта на РИК сканирано копие от същия протокол и да покаже на цяла България, че двата документа са различни.

Протоколите обаче се въвеждат втори път и в ЦИК. Всяко появило се разминаване в данните трябва да бъде специално разгледано от комисията, която да вземе решение дали да брои и за кого да брои сбърканите 2 гласа например. Искате ли да прогнозирате колко време ще отнеме това?

Но и това не е всичко. Всяка РИК трябва да въведе данните от протоколите и след това да ги сканира. На 31 места в България трябва да бъдат обработени общо над 11 500 протокола. Вероятността сериозна част от тях да не бъдат приети веднага от системата не е малка.

Сега стигаме до времето. За да изпълни абсолютно всички изисквания, администрацията ще се нуждае от време. Законът предвижда окончателните резултати да бъдат обявени до 4 дни след края на изборния ден. Евентуално просрочване обаче няма да бъде за първи път.

Сега се връщаме в началото: прав е президентът да очаква обвинения във фалшификации и оспорване. Всяка партия ще има достатъчно доказателства за нарушения – разминавания в протоколите, неработещи копирни машини, неспазване на срокове.

За всичко това има един виновник – законодателят. Парламентарното мнозинство на ГЕРБ направи такъв Изборен кодекс, който е по-лесно да бъде нарушен, отколкото спазван. Парадоксът е, че ГЕРБ все още е най-одобряваната партия. Това, което сами си сътвориха, е следното: те може и да спечелят изборите, те може да проведат и най-честните избори досега, но никой няма да вярва в това. Демокрацията преди всичко е игра на доверие.

DW

снимка: Румяна Тонева, “24 часа“, а на снимката: Искра Фидосова, автор на положението

Всички в село с голям зор се хващаха за зелено, ние с дваж по-голям. Всички в село още през май месец омитаха хамбарите, ние две седмици преди тях. Всички с десетина кръпки на гащите, ние с една отгоре. Всички с продънени цървули, ние боси. Но не по тези неща се отличавахме от съселяните си, защото беднотията си е беднотия и с един комат хляб повече. Друго имаше важно, което ни разделяше, което ни караше нас, децата и мама, да се големеем. Те си нямаха никого, а ние си имахме голям човек. Братовчед далечен, дето заемаше важна служба в София. „Защо само наш човек ще е бил този важен далечен братовчед?” ще попитате вие, дето потеклото ви е селско, тъй като знаете, че в село всички са роднини. Само наш си бе, защото е от майчиния ми род, а тя не само е другоселка, ами е от много далечен край. Ден нямаше, в който тя да не го спомене. Той не й беше брат, но ние му викахме вуйчо, така чувахме от нея. „Който не слуша, дойде ли вуйчо ви, ще го наковладя” – казваше тя и ние слушахме....

Чували ли сте вица за онзи тип, дето толкова се оплаквал от отношението на благоверната си към персоната му, че накрая, както си бил по халат на балкона, я заплашил, че ще скочи?! Тя пък спокойно и достолепно като римска матрона му отвърнала да разтвори домашната си дреха, та да видят минувачите поводът за хладното й държание спрямо него. Сигурно горкият субект от мъжки пол е бил българин. Едва ли сте се изсипали от смях, но анекдотът направо си е симптоматичен за характера на междуполовите отношения в последните има-няма 20 г., в които митът за несломимата сексуална, а оттам и всякаква, мощ на нашенеца бе развенчан като репутацията на роден футболен гранд по европейските терени. Ех, а едно време във всеки дом имаше иносказателното четиво "Мъжът и жената интимно"... Но да не се отплесвам, а да сведа на вниманието ви какво ме наведе на горните умствени брътвежи! Причините са две и са свързани с така любимите ми социологически и т.н. проучвания, с които ви занимавам почти всяка...

В опит да замаже гафа на бившия премиер Бойко Борисов, който преди дни обясни, че пенсионерите "са изяли" фискалния резерв, заместникът му Цветан Цветанов произведе нов. Според бившия вътрешен министър виновник за ниските доходи на възрастните хора са българите зад граница. Той констатира пред ТВ7, че над 2 млн. българи са напуснали страната през последните 23 години. "Знаете ли, че много от тези български граждани, които са в малките населени места и които обезлюдяха, и беше ликвидирана цялата икономика, която е имала, или всичко, което е било като поминък за съответното местно население, и съотношението на работещи - пенсионери диаметрално е променено...". Така Цветанов отговори на въпрос как се живее със 140 лв. пенсия, още повече че прагът на бедност е 230 лв.

Бойко Борисов е „заставал” зад доста негови любим(ц)и: зад н.в. мадридския му асансьор Сакскобургготски; зад свещената крава Дянков, който държеше за рогата финансите в кабинета му и действаше като червено на столетния бик; дори зад незащитимата във всяко отношение Румяна Желева, неизбираем член на европейското правителство. Стоеше зад тях до последно. Но не завинаги.
Дори и от Берлускони се отметна след като той катастрофира в Италия в сблъсък с правосъдието.
Този път Бойко Борисов заявява, че застава зад своя Цветан Цветанов. Засега.
Както и да се развие скандалът с подслушването, той вече засмука остатъците от реномето на Цветанов, което и без това беше пуснато в канализацията след разправията около придобиването на 6 апартамента от него в качеството му на полицейски шеф. Във всяка истински демократична държава цената за тези 6 апартамента, обяснението за които на Цветанов беше крайно неубедително, щеше да бъде платена с политическата му кариера. Но Борисов застана твърд зад него ( както зад парламентарната си патерица Волен Сидеров след като опозори България на борда на германски самолет- без личната интервенция на Борисов хулиганстващият атакист вероятно щеше да търка наровете в германски затвор).
За това, колко мазно беше петното на моралния ревер на Цветанов с онези апартаменти говори фактът, че се наложи той да отпадне като най-вероятен кандидат на ГЕРБ ( и лично на Борисов) за президент през есента на 2011 г. Така на върха на държавата се появи Росен Плевнелиев. Него Цветанов мрази повече от всички по тази причина. А и Борисов вече е обледенил отношенията си с бившия си регионален министър, който (както посочвам в книгата си „Премиер на РъБъ”, чието появяване е предстоящо до дни), на практика осуетява суетата на Борисов лично да се закичи с президентската корона, но само при условие, че Плевнелиев отстъпи и приеме да му довършва мандата като премиер).
„Такава е обстановката в нашия дом”, както се казваше в една знаменита реклама( озвучена с бебешко гукане), в зората на възродената ни демокрация, когато зарибяваха българите да си влагат парите в първата частна банка, която после ги завлече.

Гукането в ГЕРБ не само приключи, но и някои от снесените от Борисов яйца май ще се окажат за него кукувичи. Един полет над тях показва, че след Плевнелиев, сега и главният прокурор Сотир Цацаров изненада неприятно въобразилият си всемогъщество Борисов. Той си мислеше, че в политиката и в управлението на една държава важи принципа от маалата в Банкя за т.н. мъжка дружба. Обаче няма такъв филм в реалния живот. Кой е луд на „служи” на Борисов „посмъртно” при неговия залез само заради факта, че му е услужил с името си и той се е възползвал от това да си запълва кадровите дупки в държавата?

Лоялността към една личност, ако не е подкрепена с взаимно уважение и някои споделени принципи, е като сграда, строена с некачествен хоросан. И това е универсално правило, не е някакъв български феномен( дори Маргарет Тачър беше свалена от своите консерватори, а не от вечния лейбъристки враг). Но Борисов няма как да го е научил от „Винету”- в юношеските книжки червенокожите носят на бой, на болка, на студ и остават верни на традициите на племето, но белите все пак ги побеждават. Не е справедливо в представите на юношите, но е неизбежно. Нарича се прогрес.
Ако Борисов научи и този урок, ще бъде интересно как ще го приложи сега и спрямо скачения си съд Цветанов. Защото, ако не се откачи от него, отива на дъното солидарно с котвата си.
И старият му приятел Първанов, с когото се бяха наговорили тайно да си делят лявата и дясната половина в българската политика, бърза да се разграничи от Цветанов, с когото има лични сметки за уреждане.
„Аз съм потресен. Не мога да го проумея. Не че съм имал съмнения, че ме подслушват, но става дума за нещо толкова мащабно. Това е катастрофа. Моето разбиране за демокрацията и за правилата, по които тя действа, е такова, че подобно подслушване не се вписва по никакъв начин.“ , сипва сол в раната Георги Първанов пред в. “Преса”. И отива по-далеч:
„Цветан Цветанов трябва да изхвръкне на минутата. Но политическата отговорност не може да се изчерпва само с Цветанов. Не допускам, че той го е правил на своя глава така, както служителите в МВР не са го правили за своя консумация“.
Това също да му е за урок на Борисов, който не само заговорничеше с Първанов на тайни сбирки при техния ятак Валентин Златев, по ловни стопанства и какви ли не още ловни полета на взаимния задкулисен интерес, но и се опита публично да го легитимира като титана в лявото пространство ( Първанов се поласка и обяви, че му предстои „битка на титаните”, визирайки договорения мач) с Борисов, с когото обещаваше се бори на изборите през 2013 г. Борисов направи тази услуга на тогавашния президент и неговия проект АБВ в самата нощ на изборната победа на ГЕРБ на президентските избори, но както се вижда…може все пак да е познал без да иска. Но по парадоксален начин. Защото Първанов отпадна от битката за червената партия, а сега Борисов си постила за загуба, след която могат двамката може да се окажат заедно в окопа да си ближат раните.
Дано и Росен Плевнелиев си научи неговия урок с изводите за пропуснатия (засега) шанс да разрови онова, което е вършил неговият предшественик. Например да отговори на въпроса, който тук и сега мнозина ще чуят за първи път: защо Първанов практически е управлявал от резиденцията си в Бояна, пренебрегвайки центъра на София? Какво е имал да крие от хорските очи с помощта на антуража си от около 50 сътрудници и обслужващ персонал там? До степен, че му се е събирало средно по два пъти на седмица да се появява на „Дондуков”- там присъствието му е било толкова формално, че за 10 години в тази върховна държавна институция даже не е била изградена вътрешна компютърна мрежа, която да свързва отделните кабинети ( питайте, колеги, питайте, може и да ви отговори някой, може и да не се позовавате на моето „подстрекателство”, аз съм свикнал).
След което някой ще трябва да събере мъжество да зададе същият въпрос за, а защо не и – на Борисов. Защото той възприема от Първанов същия маниер на управление по същите причини на същото място- далеч от погледите и въпросите на минувачите кой е дошъл този път с луксозната си лимузина на просия за държавни пари. Ако не се досещате за какво намеквам, някой път ще ви споделя и това. Но окуражен от невиждания у нас случай прокуратурата да прекрачи падналото табу да бъде притискан реално властващ политик, като Цветанов, се осмелих и аз да образувам нещо- ако не предварителна проверка, дознание или дело то поне намек за необходимостта да се разчистят Боянските о(т)бори.

Share on Facebook

Психология на тълпите е наука около, която не се шуми много въпреки, че мощни научни екипи снабдени с огромна изчислителна мощ работят денонощно в тази област. Те доставят на власт имащите, модели на поведение за големи групи от хора и прогнозират реакциите им в една или друга ситуация. Разбира се тези модели и прогнози никога [...]

Омразата, убийствата и провалът

Откровението е направено от Красимир Николов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”, по време на първата половина от мандата на кабинета на Иван Костов, в предаване на ТВ Алфа, от 12/04/2013. Парите са източени по схеми за ...

Имало едно време една чудно хубава държава. Но я сполетяло природно бедствие. Не били гигантски скакалци, опустошаващи всичко по пътя си. Нападнали я четири стада тлъсти свини. Превърнали приказната страна в кочина. Първото стадо тлъсти свини се наричали олигарси и местни феодали. Огромните им незатварящи се зурли поглъщали всяко красиво кътче, всяка живинка. В ненаситните им търбуси пропадали заводи и фабрики, гори и плажове.

Президентът на САЩ Барак Обама направи специално обръщение към нацията след взривовете в Бостън, които отнеха живота на трима и раниха над 140 души. "Ние не знаем кой направи това и защо направи това. Не трябва да се правят прибързани изводи. Но ние задължително ще открием кой стои зад днешните събития и той ще изпита цялата сила на американското правосъдие", каза Обама.

По информация на посолството на Р. България във Вашингтон, няма пострадали българи при експлозиите в Бостън. На 15.04 т.г. две бомби са избухнали близо до финалната линия на Бостънския маратон в 14 часа и 50 минути местно време, през интервал от 12 секунди. Трето взривно устройство е било обезвредено от силите за сигурност. В резултат на взривовете са загинали 3 души. Ранени са над 140, от които 17 в критично, а 25 души в тежко състояние. Посолството във Вашингтон и Генералното консулство на Р. България в Ню Йорк поддържат постоянна връзка с местните власти. От полицията в Бостън е предоставен телефон за информация за пострадалите: +1 617 6354500.

95 искания за обезщетение за бавно правосъдие за половин година

"Ню Йорк таймс" спечели 4 награди "Пулицър"

БХК обяви победителите в студентския конкурс за правозащитно есе

Прекрасно занимание за деца. Лесно и с много ефектен краен резултат- създаване на красива твърда и здрава купа...

Продукти:
2 пилешки бутчета
300г коприва
300г спанак
2 картофа
1 морков
1- 2с.л. доматен сок
1- 2 стръка пресен лук
1- 2с.л. фиде/дребна паста
1ч.л. сол
1 жълтък
2- 3с.л. кисело мляко
няколко стръка пресен копър
200г Пармезан

Приготвяне:
Бутчетата се слагат в тенджера. Наливат се четири чаени чаши вода. Съдът се поставя на включен котлон. Бутчетата се варят половин час, след кипването на водата. След готовност се изваждат от тенджерата. Могат да се приготвят печени с картофи или ориз. Бульонът се прецежда. Налива се обратно в теджерата. Зеленчуците се почистват и измиват. Спанакът и копривата се режат на дребно. Стръковете лук- на малки колелца. Картофите се запазват цели, а морковът се рендосва. Съдът се поставя на загретия котлон. Слагат се всички зеленчуци, без доматен сок копривата и вспанака. Съдът се похлупва. Супата се вари на кротък огън. След около половин час се изваждат картофите за да се пюрират. Връщат се обратно в тенджерата. Поръсва се фиде.Добавя доматен сок, коприва и спанак. Бульонът се разбърква и похлупва. Вари се още двадесетина минути. Супата се застройва с разбито кисело мляко и един жълтък. Поднася се в купички или дълбоки чинии. Супичките се поръсват с пресен копър и стърготини Пармезан.

Не знам защо толкова време се разминавах с „Теория за материята & светлината" на Андрю Портър. Сваляла съм я от рафта в книжарницата поне стотина пъти, гледала съм корицата (има нещо много красиво, много балансирано в нея). Дори съм чела първия разказ... и до там. Има нещо в тази книга, което едновременно ме привличаше и отблъскваше.

Когато най-после започнах да я чета, тя ме счупи. Сякаш някакъв огромен, стъклен бент от натрупана тъга се пръсна в мен и едновременно бях порязана от парчетата от него и отнесена от приливната вълна. Разказ по разказ, сюжет по сюжет, дума по дума, Андрю Портър съграждаше наново чувството ми за баланс и цялост. Четенето на тази книга е своеобразен катализатор на един вътрешен катарзис на собственото ти мислене за начина, по който чувстваш.

"Наивно е да мислиш, че друг човек може да те задоволи или спаси - ако между двете изобщо има разлика[...]"

Това е книга за връзките между хората – прозрачни, нематериални, но безкрайно силни, безкрайно особени. Различни от всичко, което мислим за нормално и все пак толкова естествени, че всеки опит да ги прекъснем или дори променим ни наранява толкова много, че целият свят се превръща в болка. А когато тя отмине, защото болката все пак винаги отминава (или просто свикваш с нея, което е почти същото), остава чувството за вина.

"Вината е причината да разкриваме на любимите си хора тези тайни, тези истини. В крайна сметка това е егоистичен акт и някъде в основата му се крие убеждението, че постъпваме правилно, че като изкараме истината на бял свят, това някак си ще облекчи вината. Само че няма. Вината, подобна на всяка друга самонанесена рана, се превръща в нещо постоянно, реално като самия акт, който я е породил. Изкарването ѝ на повърхността единствено я превръща в рана на всички."

Може би това е свързващата нишка между всички разкази. Тя се забива в книгата и читателят като нож, като скалпел, който с хирургическа точност прави прецизен срез точно там, където си заключил мислите, които не искаш да мислиш, чувствата, които категорично отказваш да изпитваш. Този сборник можеше спокойно да се казва „Теория за материята, светлината и вината".

Всеки от героите споделя своята история, а с нея и вината си. Не, те всъщност споделят причината да изпитват вина. Споделеният грях може и да е половин грях, но вината винаги е изцяло твоя, тя не може да се сподели, не и истински, не и намаляващо – колкото и души да я поемат на плещите си, тя винаги остава цяла. Вина, че си останал жив. Вина, че си премълчал. В същото време тя е и копнеж. По нещо, което е могло да бъде, което е било. Но нещо не е достигнало, за да се случи, за да го задържиш. Понякога малките предизвикателства са тези, които те съсипват.

Разказът „Теория за материята и светлината", дал заглавието си на сборника, е толкова изпипан, толкова съвършен в своята тиха тъга. Това е разказ за любов, която никога не се случва, никога не излиза наяве, никога не се назовава. Но остава в теб като... незарастваща рана, която категорично отказва да си отиде и да остави белег, който да избледнява с времето. Блудкаво ми е да използвам думата „любов", за да опиша този разказ. Тя е толкова куха, толкова преекспонирана. Портър пише за онова чувство, което е не просто любов, то е повече. Толкова повече, че няма дума за него.

Не мога да не завърша с един цитат от „Заминаване" (ако можех да имам любим разказ, щеше да е този):

"На Рейчъл и харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше."

Нима животът ни не е точно това – да тичаш по въжен мост, вярвайки, че под краката ти винаги ще има дъска, върху която да стъпиш?

Не пропускайте да прочетете и ревюто на Алекс за "Теория за материята & светлината".

Наскоро Samsung Electronics представи своя флагман Galaxy S4. Внушителното представяне по време на Samsung Unpacked 2013 в Ню Йорк премина под желанието на компанията да улесни потребителите като внесе повече смисъл и комфорт в живота им.

Как ще постигнат това от Samsung? Какво са заложили като иновации във флагмана Galaxy S4, за да “приближи потребителите към значимите неща в живота и да събере целия им свят на едно място”.

Ето и една полезна инфографика от Samsung показваща тези нови функции вградени в Samsung Galaxy S4, Които ще направят живота ни прекрасен:

Air Gestures

Сензор за движение, който разпознава движенията на ръката на потребителя с помощта на инфрачервени лъчи

Direct Call

Сензор за близост, който разпознава кога мобилният телефон е близо до потребителя чрез инфрачервени лъчи

Smart Rotation

Жироскоп, който отчита положението на мобилния телефон спрямо три оси.

S-Health: Walking mate

Акселерометър, който отчита движението на мобилния телефон спрямо три оси

Digital Compass Map

Геомагнитен сензор, който отчита интензитета на магнитното поле спрямо три оси.

S Health: Comfort Level

Сензор, който измерва температура и влажност на околната среда

S Health: Walking Mate

Барометър, който измерва атмосферното налягане на мястото, където се намира потребителят

S View Cover

Hall сензор, който отчита дали активният капак на калъфа на мобилния телефон е отворен, или затворен

Samsung Adapt Display

RGB светлинен сензор, който измерва наситеността на червените, зелените, сините и белите цветове в източника на светлина.

Доста внушителни нововъведения за улесняване на начина ни на живот, нали така. Ех, живота е прекрасен, благодарение на Samsung Galaxy S4.

Живеем в наистина интересни времена. В интернет сме почти по цял ден, а телефоните ни са толкова умни, че дори когато сме сами, можем да споделим нещо с хиляди хора. И всичко това благодарение на социалните мрежи. Много често тези споделяния засягат продукт или услуга на дадена компания. Просто палим мобилното приложение на Twitter и пишем колко доволни или разочаровани сме. И очакваме, че това ще се види само от нашите приятели. Наскоро разказах за едно проучване на Conversocial. Там именно става ясно, че едва 3% от съобщенията в Тwitter (поне в разглежданите сектор и държава), които засягат някоя компания, са адресирани с “@” към нея. Май наистина очакваме, че само приятелите ни ще видят съобщението ни.

Причините за това могат да са няколко, но в момента се сещам за две – не подозираш, че компанията, за която говориш, е в Twitter, или не искаш да споделяш директно с нея какво мислиш. Приемаме, че сме компания, която най-малкото следи какво й говорят другите. Остават обаче едни 97% от съобщенията. В зависимост от това в кой бранш се намираме и колко интересни сме за компанията това би означавало доста възможности за контакт с настоящи и потенциални клиенти, които бихме изтървали, ако не сме проактивни. Точно за това си говориха основателят на Conversocial, Джош, Алон от Go Daddy и Лиъл от Университета в Ню Йорк на един уебинар. Той е един от онези разговори, за които повечето бихме си казали, че не са нищо особено – всички се сещаме за тези неща. Истината обаче е, че понякога просто не ги прилагаме на практика.

Тримата разглеждат социалните мрежи през призмата на клиентското обслужване. Поводът е все по-голямата активност на хората в социалните мрежи и вроденото ни желание да споделяме и да търсим подкрепа. Алон от Go Daddy споделя опит от практиката. Говори за клиент, който казва, че е почти готов с прехвърлянето си към друг доставчик. Съобщението не е адресирано към профила на Go Daddy в Twitter. Алон обаче се включва, като пита дали може да помогне с нещо. Оказва се, че причината клиентът да напусне е в рекламната им кампания. Алон уважава мнението на клиента и само казва, че остава на линия, ако може да помогне с нещо по техническата част. Самият той казва в уебинара, че едва ли е успял да откаже клиента от миграцията, но поне се е постарал да неутрализира лошото впечатление. И е много вероятно да е успял. И следващия път, когато дойде време този клиент да избира услуга, вероятно би дал на Go Daddy повторен шанс заради доброто впечатление на изпроводяк.

Социалните мрежи действително не са канал за самореклама. Там можеш да споделяш информация за своята компания и продуктите и услугите, които предлагаш, но това не трябва да е самоцел. По-важно е да си полезен на хората в тези социални мрежи, да им даваш съвети и да отговаряш на въпросите им, ако имат такива. А ако изпаднат в неудобна ситуация, да им се притечеш на помощ. Помощ, която не е била потърсена, се цени много. Така е и в социалните мрежи. Отделете един час и изгледайте записа от уебинара. Струва си. Можете да изтеглите и допълнителни материали към него.

http://www.youtube.com/watch?v=TALr9Ci2utg

Снимки: Conversocial

Pantech е една от най-големите южнокорейски компании – след Samsung и LG. Сега тя смята да пусне нов смартфон, който със своите характеристики спокойно може да конкурирa Samsung Galaxy S4  и LG Optimus G Pro на корейския пазар.

Името на продукта е  Vega Iron (IM-A870) и той ще бъде включен към линията Vega R. Разполага с 5-инчов сензорен дисплей с резолюция 1920 х 1080 пиксела (Full HD). Характеризира се с почти пълно отсъствие на рамка около дисплея. Операционната му система е Android 4.1 Jelly Bean. Разполага с 2GB оперативна памет, 13-мегапикселова задна камера и предна 2 мегапиксела. В допълнение получава Giga Wi-Fi – технология, която е четири пъти по-бърза от традиционния Wi-Fi, твърдят gsminsider. Смартфонът е базиран на SoC-чип Qualcom Snapdragon 600 с 1,7-гигахерцов процесор, четири ядра Krait 300 и графичен ускорител Adreno 320. 

Vega Iron ще бъде в два модела с 16GB и 32GB. Ще се предлага в бял и в черен цвят. Очаква се до края на месеца вече да бъде на пазара. А в България?

Снимки: vegaviet

Освен Apple, Samsung и LG, Microsoft също разработва свой смартчасовник. Според Wall Street Journal, които цитират анонимен източник от фирма, подизпълнител на Microsoft, софтуерният гигант работи по изобретяването на часовник с тъчскрийн. Това споделят http://mashable.com.

В началото на 2013 от Microsoft са помолили свои азиатски подизпълнители да осигурят части за потенциално устройство, наподобяващо часовник. Компанията все още не е потвърдила или отхвърлила слуховете.

Microsoft не за първи път разработва идеи за компютри за китка. Предишният проект на Microsoft бе в колаборация с Fossil и други производители на часовници – the Smart Personal Object Technology – и представлява софтуер, който може да се свърже с компютър посредством кабел.

През февруари от Apple потвърдиха слуховете, че разработват смартчасовник, а миналия месец и Samsung обявиха, че работят по подобен продукт. Единственият подобен часовник, който се предлага от скоро на пазара у нас, е на Sony –  SmartWatch.

Дали иновациите от гигантите ще се приемат добре от феновете им и кой продукт ще бъде най-надежден предстои да разберем. А вие какъв смартчасовник бихте си избрали – такъв на Microsoft, LG, Samsung или Apple?

Снимка: digitaltrends.com