© Милен Радев – превод от германски език

България е страна, от която обикновено не постъпват новини или ако се чуе по нещо, то ще е тъжно, потискащо или абсурдно.

Днес от там пристига особено безсмислена вест: млад олигарх със съмнително минало, една фигура, която в България за мнозина е символ за срастването на продажни политици със сенчестия свят и с възникналия от социалистическите кадесарски дебри бизнес, бе избран съвършено неочаквано от Народното събрание в София за шеф на мощната тайна служба ДАНС.

Новият шеф на супер-агентите Делян Пеевски е само на 33 години. На 21 г. той е назначен като най-млад висш правителствен служител за парламентарен секретар в Министерството на транспорта под управлението на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Да си припомним: През 2001 Симеон просто ей така бе станал премиер на република (при това без да се е отказвал официално от короната! – говорим за България…) и си търсеше многообещаващи и влиятелни млади хора.

Майката на младежа пък от шеф на Държавната лотария тъкмо се превръщаше в най-мощен медиен магнат в страната. През изминалите години от тогава майка и син успяха да поемат пряко или чрез подставени фигури по-голямата част от вестникарския пазар, най-големите телевизии, а напоследък и много от българските интернетни платформи. Според проучвания в българската преса Пеевски контролира и 80% от вестникарската разпространителска мрежа в България.

Ако досега Пеевски притежаваше монопола върху общественото мнение в членката на ЕС България, то сега той ще контролира и службите…

На 22 години Пеевски е назначен макар и все още без висше образование за член на борда на най-голямото пристанище Варна. Името му е замесено в шумен, но бързо потулен скандал с пропилени многомилионни средства при приватизацията на крупни обекти. След скандала е назначен за следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба (!). По-късно той се прехвърля от „царската“ партия в партията на българските турци ДПС, а през 2009 г. се избира и за депутат в Народното събрание.

Пеевски води типичния, публично арогантен начин на живот на източноевропейските новобогаташи: вози се в бронирани автомобили с ескорт, ползва вили и парцели в най-луксозните зони на София, улицата му е преградена денонощно от джипове и охрана …

И всичко това въпреки относително скромните приходи и имущество, който е декларирал. Както изчисли реномираният софийски вестник „Капитал“ парламентарните доходи на Пеевски не могат да финансират дори и минимална част от ексклузивните му похождения.

За наблюдатели в България няма съмнение откъде са средствата, с които Пеевски натрупва своята медийна и бизнес империя: зад него стои мощната Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев, един от най-богатите българи.

Финансовата звезда на Василев изгрява в първите години след промените, когато – както пише в-к „24 часа“ – се разнасят „червените куфарчета с пари, раздавани на т. нар. наблюдавани от партията (бившата компартия) фамилии“. Днес КТБ е една от основните банки в страната и управлява влогове и сметки на повечето органи и правителствени агенции в България.

Същият Цветан Василев говори за младия Делян Пеевски ту че му бил „като син“, ту че бил негов служител, който правел „всичко, каквото му кажа“ – съобщава “24 часа”.През последните години медийната империя на Пеевски оказваше силна, формираща общественото мнение, подкрепа за правителството на отпадналия след майските избори от властта Бойко Борисов. Едва малко преди изборите както банкерът така и медийният магнат направиха завой на 180 градуса и обявиха война на правителството.

В бойно поле се превърнаха програмите на телевизията, страниците на вестниците и интернет сайтовете на медийния монополист. Върху правителството, за което разбира се не може да се каже, че бе водило кой знае колко сполучлива или добродетелна политика, се заизливаха цели кофи с помия, обвинения и компрометиращи „разкрития“. Скандалите станаха всекидневие.

Формиран бе единен фронт срещу правителството от бившите комунисти на БСП, „турската“ партия на Пеевски ДПС (в нейното ръководство има и някои български фигури за да не изглежда тя като чисто етническа партия) и фашистоидните, ксенофобски екстремни националисти от „Атака“ („Атака“ в превод означава същото както заглавието на стария нацистки орган „Angriff“ в Германия, от където е взето името й).

Само часове преди началото на изборния ден от средите на БСП бе подаден сигнал в главната прокуратура, че в печатница, свързана с  управляващата партия ГЕРБ имало стотици хиляди избирателни бюлетини, приготвени да влязат в обръщение с цел манипулация.

Прокуратурата реагира, за разлика от всеки друг път, светкавично. Печатницата бе щурмувана, бюлетините иззети и веднага бяха оповестени медиите. До сегашния момент делото не помръдва, за него не се говори, липсват доказателства, че в случая с бюлетините става дума за нещо друго освен за нормален производствен брак, както бяха обяснили от самата печатна фирма

Но скандалът не пропусна търсения ефект: ГЕРБ, които водеха дълго време убедително в проучванията, сега бяха заклеймени като „партия на изборната измама“ и загубиха своята удобна преднина. Въпреки, че останаха пак най-голямата партия, все пак управлението бе поето от тримата играчи от „Единния фронт“. Социалисти и ДПС съставиха правителството, а „Атака“ им гарантира мнозинство на гласуванията.

До изостряне на обстановката и до предсрочни избори се бе стигнало след като правителството на Борисов взе решение да спре окончателно проекта за АЕЦ Белене – в духа на общата европейска енергийна политика, по икономически съображения и поради рисковото му местоположение.

Това решение срещу престижния руския проект в страна от ЕС доведе до гневни реакции в Москва и до натиск върху България, който се засилваше непрестанно през последните месеци.

БСП е била винаги позната като предан лобист на Русия в България. Партията организира референдум против спирането на Белене. “Атака”, за която много българи са убедени, че тя е създадена от нищото преди години като неофициален руски проект за влияние в България застана на страната на социалистите. Партията започна кампания срещу понятията ‚Европа‘ и ‚глобализацията‘, срещу ‚диктата на Запада, Световната банка и МВФ‘ и против ‚разпродаването на страната‘. Медиите на Пеевски оказваха подкрепа и нагнетяваха настроенията.

Само дни след сформирането на новото правителство на Орешарски през май, в София се появи руският зам-министър на енергетиката за да обсъжда АЕЦ „Белене“. Новият български министър-председател заяви след това, че ще разгледа с внимание шансовете за възобновяване на проекта. Не се изключва и поврат в полза на Москва при други енергийни проекти в и около България като Набуко и Южен поток.

Голяма част от българите са дълбоко разколебани и дезилюзионирани след тези странни избори и безпринципното правителствено сдружаване на социалисти, турци и ксенофобски екстремисти.

Осъзнаването, че политическият пейзаж в страната се прекроява в голям мащаб чрез руски капитал и в политически интерес на Русия обхваща широки слоеве на обществото. А фактът, че  дори членството в ЕС не може да предотврати такова развитие, води до голямо разочарование, до събуждане на масови нови планове за емиграция, особено сред младите хора.

Ето в каква обстановка днес неочаквано се появи съобщението за новия пост на медийния олигарх Пеевски.

ДАНС не е просто една от специалните служби. Става дума за висша инстанция, отговаряща за националната сигурност, за борбата с противодържавната дейност и с тероризма в страната. Наскоро и НСБОП бе придадена към ДАНС, а самата Агенция бе извадена от досегашното си подчинение на Президента.

В условията на една балканска страна с все още кратка история в ЕС като България, ДАНС притежава страшна, пронизваща политиката, икономиката и целия обществен живот властова мощ. Не само в кадрови план мнозина виждат тази служба като непряк наследник на старата социалистическа Държавна сигурност.

Вестта за проведения в Парламента дори без предварително оповестяване избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС предизвика моментална лавинообразна реакция в страната. Българските социални мрежи се заляха от гневни реакции. Десетки хиляди, особено млади хора се събират в групи, от които се призовава и се организират протести, подготвят се спонтанни действия срещу абсурдното назначение. Още същата вечер в София и в много други градове се стекоха хиляди възмутени главно млади хора на най-големия протестен митинг от дълго време.

Основателен е обаче въпросът дали това назначение и цялата неприятна, но съвсем не толкова необичайна за една страна с несполучлив преход от социализъм към демокрация, история представлява въобще някакъв интерес за германоезичния читател. На пръв поглед отрицателният отговор има основание.

Но не и на втори и трети.

Става дума за нагло наложена скандална кандидатура, която вероятно няма и шанс да изпълни строгите критерии за право на достъп до секретна информация на Общността и НАТО. Назначена е фигура, която никой ангажиран участник в българския обществен живот и никой активен наблюдател отвън няма да разбере и да оправдае. Никой няма да я възприеме другояче освен с дълбока тревога за страната и за народа й.

Политическите сили, които изнесоха тази кандидатура, очевидно вече не могат да решават сами – това показва сегашната ситуация в България.

Съществуват мощни фактори, които поддържат и контролират тези политическите сили иззад кулисите. Те са както икономически така и криминални. Вероятно става дума дори за фактори от не много далечната чужбина, които така и не успяха да преглътнат, че Западът им „отне братската страна“ Болгария…

С решения като днешното въпросните сенчести фактори показват, че повече нямат намерение да се съобразяват с обвързаността на страна като България в евроатлантическите структури, че мнението и евентуалният  отговор на ЕС на такива нарушения на правилата на играта им е съвършено безразлично.

Изправени сме пред една формена провокация и жертва на тази обидна провокация далеч не е само България. Залогът е по-голям – от там идва и мащабът на нахалството и усещането, че тук действа някой, който едва сдържа своята самоувереност и чувството си за безнаказаност. От там и тъй абсурдната кандидатура и спешното назначение.

През 2007 на Конференцията по сигурността в Мюнхен Владимир Путин имá едно запомнящо се по своята агресивност и антизападна настървеност изказване. Тогава някои го нарекоха „пресилване“, други – „мачистко тестостероново изхвърляне“ и лекичко го укориха за невъзпитаното му поведение. На Путин му се размина. Позволиха му да си разиграе коня. Всъщност ставаше дума за проверка докъде може да се стигне, какво е готова да преглътне насрещната страна. Оказа се, че готовността и търпението май нямат граници.

Актуалният „български случай“ е брънка от същата редица, „пробен балон“, опитно проучване на кукловодещите фактори, докъде може да се протегнеш без да ти свият сармите, без да има опасност от неприятни последици.

През 1981 по време на първото посещение на Хелмут Шмидт при новоизбрания американски президент във Вашингтон разговорът стига и до Берлинската стена. Роналд Рейгън критикува Джон Кенеди, защото така лесно се примирил с издигането й.

Тогава той изрича следното забележително изречение: „Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, е причина за все нови и нови унижения“.Изречението остава за дълго да лежи в секретните папки.

Днес това изречение не ми излиза от ума.

Но кой ли си спомня Роналд Рейгън…?

---

/Поглед.инфо/ Премиерът Пламен Орешарски и Сергей Станишев на този етап нямат никакво намерение да оттеглят Делян Пеевски от поста председател на Държавната агенция за Национална сигурност (ДАНС). Това съобщиха пред ПИК източници от правителството.

/Поглед.инфо/ Днес беше направена ядна ярка демонстрация за политика на задкулисие и сделки, а на политик на принципност. Това заяви пред БНТ президентът Росен Плевнелиев.

/Поглед.инфо/ Журналистиката Люба Кулезич беше пребита. Водещата на предаване в Нова Телевизия отнесла няколко юмрука в лицето и веднага била откарана в "Пирогов".

На протеста бяха сложени заглушители, за да няма достъп до интернет.
Едно от най-сериозните неща, които ми направиха впечатление днес, защото това, поне до колкото знам, се прави за първи път на протест и е опасен прецедент.

Второ… Имаше повече от 10 000 (десет хиляди) души присъстващи САМО В СОФИЯ. За останалите градове още не съм видяла сигурни резултати, но присъствие е имало, това е сигурно. Това го казвам, преди да е плъпнала обичайната медиина дезинформация как присъствието е било минимално.

Присъствието беше всичко друго, но не и минимално. Присъстващите бяха всякакви, млади и стари, работещи и студенти. Всякакви други твърдени по медиите ще са абсолютно неверни.

При положение, че още часове преди протеста имаше изказвания как никой няма да иде или как ще идат полукриминални елементи (сиреч, някакво пренебрежимо малка група хора), реалността е необходимо дебело да се подчертае.

Протестът започна от 18:30 пред МС и продължи до след 21:30. В 22:05, когато аз си тръгнах, все още имаше не малки групи хора.

И още снимки, цък.

Протестът, като вече написах, започна в 18:30. Между 18:00 и 18:30 пък се изваля страхотен дъжд, който обаче не разколеба никой. Хората споделяха чадъри, сгушваха се едни в други или се скриха в подлеза до президенството. Още докато валеше, започнаха да се подреждат първите протестиращи и в 18:30 вече имаше достатъчно огромна маса хора, за да е ясно, че нещата няма да минат само със “слабо присъствие”.

Протестът беше великолепен. Полицията беше на ниво, нямаше тормоз, блъскане или агресия, независимо от огромните групи хора, полицаите бяха облечени в обикновени униформи. Протестиращите също бяхме там с ясната цел, че критиката е към правителството и безумните му решения и поведение. И да е имало провокатори, всичко премина напълно спокойно и без проблеми. Разотиването също беше напълно спокойно.

Нещата обаче, са меко казано, накипяли. Скандиранията бяха основно “Мафия” и “Оставка”. Пеевски бе повода, но не беше единствената причина за днешния протест, правителството трябва или да се задейства светкавично, за да създаде поне минимално впечатление за опит за решаване на социалните проблеми или няма да изкара и още 100 дни.

Междувременно ще е интересно да се проследи медииното затъмнение. Пеевски е собственик на ТРИ МНОЖЕСТВО МЕДИИ. Комбинирано със заглушаването на интернета, информационния хаос ще бъде интересен. Ясно е, че ролята на медиите е да информират какво се случва… на теория… а, че на практика са просто средство за манипулация. Въпросът е, че сега ще се демонстрира докъде се простира наглостта и самоубийствеността им. Колкото повече тази разлика реалност/медиина реакция се размива, толкова повече медиите губят основния си доход, потребителите си. Интересен чук и наковалня, дали собствениците си да слушат или да се опитат да запазят цялото си съществуване?

Продължаваме да се сблъскваме с едно и също поведение от страна на управляващите и то не само в България, но и глобално, където на гражданите на дадената държава започва да се гледа като на врагове в момента, в който започнат да си търят правата и да изискват издигнатите на позициите в правителствата и парламентите реално да си свършат работата. В Турция агресията и насилието към протестиращите или в Египет са само малък и скорошен пример колко огромна нужда има да се подчертае дебело, че не гражданите на дадена държава са там, за да служат на правителствата, а обратно, правителствата съществуват, за да служат на гражданите си.

П.П. Още по темата от Мишел и Комитата, Боряна, Ваня Григорова както и коментар на някакъв депутат от БСП, който съжалявал, че бил гласувал. А, не, съжалявам, не става така.

Filed under: медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, 14.06.2013 протест, политически абсурдизми, протест Пеевски

На протеста бяха сложени заглушители, за да няма достъп до интернет.
Едно от най-сериозните неща, които ми направиха впечатление днес, защото това, поне до колкото знам, се прави за първи път на протест и е опасен прецедент.

Второ… Имаше повече от 10 000 (десет хиляди) души присъстващи САМО В СОФИЯ. За останалите градове още не съм видяла сигурни резултати, но присъствие е имало, това е сигурно. Това го казвам, преди да е плъпнала обичайната медиина дезинформация как присъствието е било минимално.

Присъствието беше всичко друго, но не и минимално. Присъстващите бяха всякакви, млади и стари, работещи и студенти. Всякакви други твърдени по медиите ще са абсолютно неверни.

При положение, че още часове преди протеста имаше изказвания как никой няма да иде или как ще идат полукриминални елементи (сиреч, някакво пренебрежимо малка група хора), реалността е необходимо дебело да се подчертае.

Протестът започна от 18:30 пред МС и продължи до след 21:30. В 22:05, когато аз си тръгнах, все още имаше не малки групи хора.

И още снимки, цък.

Протестът, като вече написах, започна в 18:30. Между 18:00 и 18:30 пък се изваля страхотен дъжд, който обаче не разколеба никой. Хората споделяха чадъри, сгушваха се едни в други или се скриха в подлеза до президенството. Още докато валеше, започнаха да се подреждат първите протестиращи и в 18:30 вече имаше достатъчно огромна маса хора, за да е ясно, че нещата няма да минат само със “слабо присъствие”.

Протестът беше великолепен. Полицията беше на ниво, нямаше тормоз, блъскане или агресия, независимо от огромните групи хора, полицаите бяха облечени в обикновени униформи. Протестиращите също бяхме там с ясната цел, че критиката е към правителството и безумните му решения и поведение. И да е имало провокатори, всичко премина напълно спокойно и без проблеми. Разотиването също беше напълно спокойно.

Нещата обаче, са меко казано, накипяли. Скандиранията бяха основно “Мафия” и “Оставка”. Пеевски бе повода, но не беше единствената причина за днешния протест, правителството трябва или да се задейства светкавично, за да създаде поне минимално впечатление за опит за решаване на социалните проблеми или няма да изкара и още 100 дни.

Междувременно ще е интересно да се проследи медииното затъмнение. Пеевски е собственик на ТРИ МЕДИИ. Комбинирано със заглушаването на интернета, информационния хаос ще бъде интересен. Ясно е, че ролята на медиите е да информират какво се случва… на теория… а, че на практика са просто средство за манипулация. Въпросът е, че сега ще се демонстрира докъде се простира наглостта и самоубийствеността им. Колкото повече тази разлика реалност/медиина реакция се размива, толкова повече медиите губят основния си доход, потребителите си. Интересен чук и наковалня, дали собствениците си да слушат или да се опитат да запазят цялото си съществуване?

Продължаваме да се сблъскваме с едно и също поведение от страна на управляващите и то не само в България, но и глобално, където на гражданите на дадената държава започва да се гледа като на врагове в момента, в който започнат да си търят правата и да изискват издигнатите на позициите в правителствата и парламентите реално да си свършат работата. В Турция агресията и насилието към протестиращите или в Египет са само малък и скорошен пример колко огромна нужда има да се подчертае дебело, че не гражданите на дадена държава са там, за да служат на правителствата, а обратно, правителствата съществуват, за да служат на гражданите си.

Filed under: медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, 14.06.2013 протест, политически абсурдизми, протест Пеевски

/Поглед.инфо/ Дъждът, който периодично превалява не отказва хилядите протестиращи. Те скандират „Оставка“ и „Червени боклуци“ към празните прозорци на сградата на Министерския съвет. Митингът постепенно се ориентира по посока на Народното събрание и шествието ще стигне до паметното място за протести в София – Орлов мост.

стига. моля, веднага ни върнете държавата обратно! не, няма да си тръгнем от България. ще си тръгнете вие! #ДАНСwithme #помяна #България

Ето ви пропаганда, цялата онлайн.

14.06.2013 | 19:49

“В няколко града в страната имаше малобройни протести срещу избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. В центъра на София протестът продължава и сега пред сградата на Народното събрание”. ( ТВ 7)

Това пее по команда на Пеевски неговият хор от изцапани медийни слуги, омазани в пропагандата, с която замерят публиката.

Става дума за същата телевизия, която с разбираемата страхливост на гузния се скри в първите дни на февруарските протести тази година, защото беше прекалено вмирисана на ГЕРБ. След това рязко смени козината и маскировката си на овца във вълча журналистическа кожа, оставайки вярна на нрава си да рита падналите.

Резултатът от тази овча мимикрия беше претенцията мутротелевизята да се е преродила в лице на народния гняв и да го оседлае както си пожелае с преки предавания на изблиците от местата, където гладни за справедливост хорица, корумпирани брутално от обещанието да им се даде роля в националния ефир, бяха готови да се порадват на това подяние.

Над този замисъл, целият „в бяло“, се беше изправил самият директор на телевизията Бареков, прегракнал от авторекламата си на говорител на този гняв.

Героичната му поза беше атакувана не само онлайн.

Днес, когато България изригна в протест срещу работодателя на Бареков, поверената му телевизия малодушно се скри точно, както направи в началото на февруарските протести.

Това е самопризнание, че целите са онлайн.

Share on Facebook

Тежко драматично заседание тече вече повече от три часа на Позитано 20. Най-силно настроен бил заместникът на Станишев Янаки Стоилов, който искал оставка на правителството. В БСП обаче се чуват и гласове, които смятат, че самият Станишев трябва да си ходи

/Поглед.инфо/ Публикуваме пълен списък на гласувалите депутати "за", "против" и "въздържал се" при избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Новото правителство в България опитва да овладее ключови позиции в МВР и специалните служби, докато бившият вътрешен министър Цветан Цветанов бе обвинен официално от прокуратурата и е разследван за афера с незаконно подслушване. От Пловдив слушаме Пламен Асенов.

- Пламен, вместо стъпки в икономическата и социалната сфера, първата работа на правителството Орешарски са промени в спецслужбите. Има ли логика това поведение?

- От гледна точка на социалистите има две логики, Фили. Едната е публична, другата – не. Първата е, че ГЕРБ, както управляващите твърдят, и по-специално бившият вътрешен  министър Цветанов, през мандата си извадиха зъбите на ДАНС, като я превърнаха в чисто аналитична организация. А в същото време овладяха МВР и го използваха като инструмент за налагане на политическата си воля, за рекетиране на бизнеса и т.н. Затова и социалистите, освен че веднага взеха оставките на шефа на ДАНС и Главният секретар на МВР, прокараха и явно предварително подготвен проект да се прехвърли ГДБОП в състава на ДАНС.

- Повечето оценки за това действие са критични, но защо, какъв е проблемът в случая?

- Тук също нещата се раздвояват, Фили. От една страна, стигаме до втората спомената логика, онази, непубличната. Това е желанието на БСП и ДПС да си върнат загубените при ГЕРБ позиции, разбирай – влиянието си в различни сфери на бизнеса, включително в сивия сектор, а и в черния, където са концентрирани приходите от контрабанда, пране на пари и други апетитни дейности. За целта на тях им трябва силна машина, в която на ключови позиции да има предани на тях, а не на предишните управляващи, хора. И в момента като по учебник виждаме да се случва точно това.

Другият проблем, Фили, е че така ДАНС на практика може да се превърне в нещо като политическа полиция в полза на управляващите. Впрочем, в някакъв смисъл тя беше така замислена и създадена през 2008 година от тогавашния министър-председател, лидер на БСП, но и главен патрон на сегашното правителство, Сергей Станишев. Само че по една или друга причина тогава не стигна времето идеята да се реализира напълно. Сега, с включването на ГДБОП в състава на ДАНС, службата вече съчетава не само стандартните си контраразузнавателни функции, не само разследването на финансови измами и възможностите да реализира всичко това в цялата страна, но има и вътрешни, чисто полицейски функции – при това съчетани с капацитета на най-силното и добре подготвено полицейско ударно звено. С други думи, ДАНС стана прекалено силна спецслужба, която наистина може да бъде използвана от управляващите за всякакви цели. Доколкото, разбира се, те самите успеят да я контролират. Защото нещата стигат и по-далеч – тази служба в момента всъщност не се контролира адекватно от никого.

- Защо, нали тя по закон пряко е подчинена на премиера, следователно той осъществява и съответните контролни функции?

- Формално да, Фили, но в действителност нищо такова няма и няма как да се случи. Премиерът, всеки премиер – а сегашният Пламен Орешарски пък със сигурност – нито е специалист в сферата на сигурността, нито му е работа да следи по цял ден какво законно или незаконно замислят българските джеймс-бондовци. Идеята, че министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, тъй като е истински професионалист, а вече е бил и шеф на ДАНС, та значи познава системата отвътре, ще върши тази работа лоялно спрямо премиера, е като идеята да се даде на гладно куче кренвирш, а то, от социална съпричастност, доброволно да го подари на друго гладно куче. Е, не става. И при това положение съвсем неслучайно в България се чуха вече гласове, че е възможно да се стигне да следния парадокс – не премиерът или управляващата коалиция да реализират властта си със законната помощ на ДАНС, а ДАНС да управлява цялата страна чрез премиера и цялото правителство, пълно с министри със специални обвързаности. Или зависимости може би е по-точно да кажем, не знам.

- Пламен, къде в този процес, за който говорим, се вписва историята с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Той получи вече официално обвинение от прокуратурата и се разследва, но все още не е ясно точно за какво.

- Формалното обвинение, Фили, е в някакво престъпление, което аз, пък и мнозина в тази страна, за първи път чуха тези дни – престъплението „допустителство”. Оказва се, че то вероятно е доста тежко престъпление, защото максимално възможното наказание за него е цели осем годни затвор.

- Но какво означава това „допустителство”?

- Цитирам, за да съм максимално точен. Означава, че „като вътрешен министър Цветанов не е изпълнил задълженията си за правно осигуряване на дейността за използване на специално оборудване, с което съзнателно е допуснал негови подчинени лица да извършат престъпление по член, алинея и т.н.” Преведено на човешки – бившият вътрешен министър не е издал нарочна вътрешно ведомствена заповед, която допълнително да регламентира мътните правила, по които МВР от край време използва тъй наречените Специални разузнавателни средства и по специално – подслушването. В случая възраженията на самия Цветан Цветанов и неговия адвокат звучат съвсем логично. Първо, те са получили само текста на обвинението, но не и каквито и да било доказателства, свързани с него. Второ, детайлното регламентиране на дейността със СРС-тата е  възможно единствено след като се приемат нови закони за МВР и специалните служби, каквито впрочем ГЕРБ подготви и внесе в Парламента. Трето – няма обвинени и наказани хора от самото МВР за реално извършване на незаконно подслушване, та да може на тази база да бъде обвиняван министърът, че е допуснал те да го сторят. Четвърто – ако за допустителство се обвинява Цветан Цветанов, то прокуратурата трябва да направи същото и със сегашния председател на Парламента и бивш вътрешен министър в Тройната коалиция Михаил Миков, както и с всички останали предишни вътрешни министри, които също не са регламентирали подслушванията и по времето на всеки един от тях имаше огромни скандали с това.

С други думи, Фили, предстои да видим как ще се развие тази драма около Цветан Цветанов и какви са нейните истински причини. Засега обаче според мен ставащото прилича повече на наказателна акция срещу бившия вътрешен министър, отколкото на сериозно обвинение и начало на истински процес за търсене на отговорност от страна на бившите управляващи изобщо.

Забележка: Програмата на радио SBS, част от която е и този разговор, по случайност се излъчва точно по времето, когато днес, петък, 14 юни, българският Парламент гласува едно от най-срамните решения в своята история изобщо – избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС. За съжаление, не знам дали да се блазня от мисълта или да се псувам грозно заради цялата логика на текста, която изобщо не противоречи, напротив, потвърждава идеята, че българската комунистическа проруска и пробандитска върхушка, която ни управлява в момента, е готова на всичко в името на своите частни интереси и интересите на кукловодите си. Очевидно е също, че ако тя не бъде изритана колкото може по-скоро от властта, пораженията, които ще нанесе върху българските национални интереси, този  път наистина ще бъдат докрай катастрофални и непоправими.

Учените предполагат , че ключ към разгадката на марсианските теплови колебания са облаците лед и водна пара в марсианската атмосфера.

Лъжите на новата власт са различни и предимно за вътрешна употреба, но най-новата от тях е направо международна.

Премиерът Орешарски обаче, под чиято сянка се опитва да се скрие сенчестата олигархия, сенчестите кукловоди и други последователи на Мистър Сенко сред илюзионистите в днешната българска политика, буквално излъга, че скандалното (му?) решение в полза на мутриархата чрез налагане на депутата от ДПС Пеевски начело на ДАНС било „съгласувано с партньорските служби“.

Както вече писах, блицкригът срещу България с натрапването на тази мафиотска кандидатура, целеше да бъдат поставени пред свършен факт именно западните съюзници на България, за да им попречи да попречат на пълзящия проруски преврат, онагледен с овластяването на мастития троянски кон на руско-българската мафия в задния двор на Европа.

Две ключови западни държави в НАТО потвърдиха косвено, че Орешарски лъже за „съгласуването“ преди гласуването….

“Председател на ДАНС е важна длъжност от чувствителен характер, изискваща обществено доверие. В идеалния случай подобни назначения са резултат от прозрачен процес, който представя информация за квалификацията на кандидата. Бяхме попитани дали това назначение е било консултирано с нас и отговорът е, че не е било.”

Това отговориха от посолството на САЩ в София на въпроси на “Дневник” за избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС.

На заседанието на групата на БСП преди гласуването в зала на въпроси на депутати, изненадани от кандидатурата на Пеевски, премиерът отговорил, че тя е съгласувана с партньорските служби, но без подробности.

През деня в туитър-интервю, посланикът на Великобритания Джонатън Алън, отговори на въпрос така – “Избирането за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност се случи бързо без изслушвания, дебат или възможност да се разбере повече за кандидата. Защо?”. Той каза още, че “председателят на ДАНС е изключително чувствителна позиция за България и международните партньори. Тази позиция изисква човек с най-висока степен на почтеност, доверие и честност”. ( Дневник)

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Публикуваме пълен списък на гласувалите депутати за, против и въздържали се при избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

© Milen Radev *

Bulgarien ist ein Land, das entweder für gar keine oder höchstens für bedrückende bis seltsame Nachrichten gut ist.

Heute kam eine besonders abwegige hinzu: ein junger Oligarch mit schillernder Vergangenheit, eine Figur, die in Bulgarien für viele als Sinnbild der Verquickung von käuflicher Politik, Halbwelt und Wirtschaftskreisen aus sozialistischer Stasi-Provenienz gilt, wurde völlig unerwartet vom Parlament in Sofia zum Chef des mächtigen Geheimdienstes DANS gewählt.

Der neue Super-Agentenboss Deljan Peevski ist gerade 33 Jahre alt. Mit 21 ernannte man ihn als jüngstes Mitglied einer Regierungsmannschaft zum parlamentarischen Sekretär im Verkehrsministerium unter dem Ex-König Simeon von Sachsen und Coburg-Gotha. Wir erinnern: 2001 war Simeon einfach mal Premier einer Republik geworden (ohne offiziell auf die Krone verzichtet zu haben – Bulgarien eben…) und suchte vielversprechende und gut vernetzte junge Leuten.

Die Mutter des Juniors war ihrerseits Chefin der staatlichen Lotto-Gesellschaft und gerade dabei, sich zur mächtigsten Medienmagnatin des Landes zu mausern. Im Laufe der Jahre haben es Mutter und Sohn geschafft, direkt oder über Strohmänner, den überwiegenden Teil des Zeitungsmarktes, die größten Fernsehsender und auch viele bulgarische Internet-Plattformen zu übernehmen. Laut Recherchen in der bulgarischen Presse beherrscht Peevski auch 80 % des Zeitungsvertriebsnetzes im Lande.

Das Monopol über die veröffentlichte Meinung im EU-Land Bulgarien hatte Peevski bis jetzt allemal. Nun kommt auch noch die Kontrolle über die Dienste…

Peevski wurde mit 22 Jahren und noch ohne akademischen Abschluss als Vorstandsmitglied des größten (damals staatlichen) Hafens Varna eingesetzt. Nach einem lauten, nie aufgeklärten, Skandal um seine Person wegen der Veruntreuung von Mitteln in Millionenhöhe bei der Privatisierung von Großobjekten, ernannte man den hochbegabten Sprössling kurzzeitig zum Ermittler bei der Wirtschaftspolizei (!). Danach wechselte er von der „Königs“-Partei in die Partei der bulgarischen Türken DPS und ließ sich 2009 zum Parlamentsabgeordneten wählen.

Er führt das klassische, öffentlich auffällige Leben eines osteuropäischen Neureichen: er fährt vor mit gepanzerten Geländewagen und Eskorte, nutzt Villen und Grundstücke im luxuriösesten Viertel von Sofia, die Sackgasse zu seiner Residenz lässt er rund um die Uhr von Jeeps mit Bodyguards bewachen…

Und dies, obwohl seine Steuererklärung ganz bescheidene Einkünfte und Vermögen aufweist und er nur Bezüge von öffentlichen Stellen erhalten haben will. Peevskis Parlamentariergehalt, so hat es die angesehene Sofioter Zeitung „Kapital“ errechnet, würde nicht mal für einen schwachen Schimmer seiner exklusiven Lebensweise reichen.

Für manche Beobachter in Bulgarien besteht kein Zweifel, woher die Mittel für den Erwerb von Peevskis Medien- und Wirtschaftsimperium stammen: sein mächtiger Kreditgeber ist die Korporative Handelsbank (KTB) von Cvetan Vassilev, einem der reichsten Bulgaren.

Vassilevs Aufstieg zur finanziellen Macht begann, wie die Zeitung „24 chasa“ schrieb, in den ersten Jahren nach der Wende, „als prall gefüllte Koffer mit Geldern (der ehemaligen KP) an Familien, die unter Parteikontrolle standen, verteilt wurden“. Heute gehört die KTB zu den wichtigsten Banken im Lande und verwaltet die Einlagen und Konten der meisten Behörden und staatlichen Stellen Bulgariens.

Dieser Cvetan Vassilev nun bezeichnet den jungen Deljan Peevski wechselweise mal als seinen „Ziehsohn“, mal als seinen Angestellten, der „alles macht, was ich ihm sage“ – so berichtete „24 chasa“.

Das Medienimperium von Peevski leistete während der letzten vier Jahren starke meinungsbildende Unterstützung für die jetzt im Mai abgewählte Regierung Bojko Borissov. Erst kurz vor der Wahl vollbrachten sowohl der Banker als auch der Medienzar eine Kehrtwende und erklärten der Regierung den Krieg.

Das Schlachtfeld bildeten die Programme der Fernsehsender, die Zeitungen und auch die Internetsites des Medienzaren. Auf die sicherlich nicht besonders geschickt oder tugendhaft geführte Regierung wurden kübelweise Beschuldigungen und kompromittierende „Enthüllungen“ ausgeschüttet. Es wurde skandalisiert, was das Zeug hält.

Die Einheitsfront gegen die Regierung bildeten die früheren Kommunisten der BSP, Peevskis „Türken“-Partei DPS (zu ihrer Führung gehören auch einige Bulgaren, um Vorwürfe, es handele sich um eine rein ethnische Partei, zu entkräften) und die faschistoiden fremdenfeindlichen Extremnationalisten von „Ataka“ („Angriff“, ihr Namensgeber war die alte deutsche Nazi-Zeitung).

Nur Stunden vor dem Wahlbeginn kam nun aus Kreisen der BSP eine Anzeige bei der Generalstaatsanwaltschaft über hunderttausende Wahlzettel, die in einer der Regierenden GERB-Partei nahestehenden Druckerei angeblich darauf warteten, zur Wahlmanipulation in Umlauf gebracht zu werden.

Die Staatsanwaltschaft reagierte – ganz anders als sonst üblich – blitzartig, die Druckerei wurde von Spezialeinheiten gestürmt, die Wahlzettel sichergestellt und die Medien eingeschaltet. Bis heute ist das Verfahren offen, es gibt keine Hinweise dafür, dass es sich bei den Wahlunterlagen nicht um normalen Druckereiausschuss handelte, wie die Firma erklärte.

Der Skandal hatte jedoch seine Wirkung nicht verfehlt: die über lange Zeit in den Umfragen führende GERB, nunmehr als „Wahlfälscher“-Partei verschrien, verlor ihren komfortablen Vorsprung. Sie wurde zwar stärkste Partei, aber die Regierung übernahmen die drei „Einheits-Front“-Parteien. Die Sozialisten und die DPS stellen die Minister und lassen sich von „Ataka“ bei Abstimmungen unterstützen.

Zur Zuspitzung und vorgezogenen Neuwahlen war es gekommen, als die Regierung Borissov verbindlich beschloss, im Sinne einer gemeinsamen europäischen Energiepolitik, aus wirtschaftlichen Gründen und wegen des riskanten Standortes, das Donau-AKW-Projekt Belene zu stoppen.

Dieser Beschluss gegen das russische Prestigeprojekt in einem EU-Land führte zu wütenden Reaktionen in Moskau und zu einem Druck auf Bulgarien, der in den letzten Monaten immer deutlicher wurde.

Die BSP war schon immer dafür bekannt, dass sie die russische Lobby in Bulgarien bestens repräsentiert. Die Partei organisierte ein Referendum gegen die Aufgabe der AKW-Pläne.

„Ataka“, die, wie viele Bulgaren überzeugt sind, vor Jahren als russisches Projekt zur politischen Einflussnahme aus dem nichts entstand, solidarisierte sich mit den Sozialisten. Sie betrieb nun eine Kampagne gegen „Europa“, gegen den „Diktat des Westens, der Weltbank und des IWF“, gegen die „Globalisierung“ und den „Ausverkauf des Landes“. Peevskis Medien sekundierten und schafften Stimmung.

Nur Tage nach der Bildung der neuen Regierung Orescharski im Mai, erschien in Sofia der russische stellvertretende Energieminister, um über das AKW „Belene“ zu reden. Der neue bulgarische Premier erklärte daraufhin, er werde wohlwollend die Verwirklichungschancen des Projekts prüfen. Eine Richtungswende im Sinne Moskaus bei den anderen Energieprojekten in und um Bulgarien wie Nabucco und South-Stream wird von Beobachtern erwartet.

Ein großer Teil der Bulgaren ist durch den seltsamen Wahlausgang und der prinzipienlosen Regierungsallianz von Sozialisten, Türken und fremdenfeindlichen Extremisten desillusioniert und zutiefst betroffen.

Die Überzeugung, dass die politische Landschaft im Lande in großem Stil von russischem Kapital und von russischen politischen Interessen umgeformt wurde, ergreift weite Schichten. Dass nicht mal die EU-Mitgliedschaft diese Entwicklung verhindern konnte, führt zu großer Enttäuschung und zu neuen Ausreiseplänen besonders bei jungen Leuten.

Nun kommt völlig unerwartet die Meldung vom neuen Posten des Medien-Oligarchen Peevski.

DANS ist nicht irgendein Geheimdienst. Das ist die oberste Behörde, die für die nationale Sicherheit, für die Bekämpfung von Terrorismus im In- und Ausland zuständig ist. Unlängst wurde auch die Agentur gegen Organisierte Kriminalität von DANS übernommen und der ganze Dienst aus der bisherigen Aufsicht des Staatspräsidenten herausgelöst.

Unter den Verhältnissen eines Balkanlandes mit noch kurzer EU-Geschichte hat DANS eine unheimliche, die Politik, die Wirtschaft und das ganze gesellschaftliche Leben durchdringende Macht. Nicht nur personell sehen viele in diesem Dienst einen indirekten Nachfolger der alten sozialistischen Staatssicherheit.

Die Nachricht von der ohne Vorankündigung im Parlament erfolgten Wahl von Deljan Peevski zum Chef von DANS sorgte sofort für größte Aufregung im Lande. Die bulgarischen sozialen Netze quellen über von empörten Reaktionen. Zigtausende, besonders junger Leute, schließen sich Gruppen an, die zu Protesten aufrufen und spontane Aktionen gegen diese absurde Personalie vorbereiten.

Die Frage, ob diese Personalie und die ganze unappetitliche, jedoch gar nicht so ungewöhnliche, Geschichte aus einem Land des misslungenen Übergangs vom Sozialismus zur Demokratie den deutschsprachigen Leser überhaupt angeht, ist berechtigt. Die negative Antwort ist auf den ersten Blick plausibel.

Auf den zweiten und dritten könnte es etwas anders aussehen.

Hier wird mit Unverfrorenheit eine skandalöse Kandidatur durchgeboxt, die vermutlich nicht mal Chancen hat, die strengen Kriterien für den Zugang zu sicherheitsrelevanten Informationen der Gemeinschaft und der NATO zu erfüllen. Es ist eine Kandidatur, die kein engagierter Teilnehmer am bulgarischen öffentlichen Leben und kein aktiver Beobachter von außen nachvollziehen und ohne größte Sorge zur Kenntnis nehmen kann.

Die politischen Kräfte die sie tragen, entscheiden nicht mehr allein für sich – das hat die aktuelle Situation in Bulgarien gezeigt. Es sind mächtige Faktoren die diese politischen Kräfte aus dem Hintergrund unterstützen und steuern. Es sind Faktoren wirtschaftlicher oder krimineller Art oder eine Verquickung von beiden. Es könnten gar Faktoren aus dem nicht sehr fernen Ausland sein, die schon immer Schwierigkeiten damit hatten, den Verlust des „Bruderlands“ Bulgarien an den Westen zu verwinden…

Und diese Faktoren zeigen mit Entscheidungen wie der heutigen, dass sie keine Rücksicht mehr nehmen wollen auf die Einbindung eines Landes wie Bulgarien in die euro-atlantischen Strukturen, dass ihnen die Meinung und auch die Antwort der EU auf solche Regelbrüche herzlich egal ist.

Wir haben es mit einem Affront zu tun und das Opfer dieses Affronts ist beileibe nicht nur Bulgarien. Der Einsatz ist größer – daher auch der Ausmaß der Frechheit und das Gefühl das hier jemand vor Selbstbewusstsein und Unangreifbarkeit geradezu strotzt. Daher diese absurde Personalie…

2007 hatte Wladimir Putin einen denkwürdigen aggressiven, antiwestlichen Auftritt bei der Münchener Sicherheitskonferenz. Manche habe den als „Paukenschlag“, andere als „testosterongeladenes Macho-Gehabe“ milde verurteilt. Man hat es ihm durchgehen lassen. Es war ein Versuch, wie weit man gehen kann, was die Gegenseite bereit ist zu schlucken. Die Bereitschaft und die Trägheit scheinen kaum Grenzen zu haben.

In dieser Reihe von „Testballons“, von prüfenden Schritten, die ausloten, wie weit man den nächsten setzen kann, ohne zurechtgewiesen zu werden, ohne Konsequenzen befürchten zu müssen, reiht sich auch der aktuelle „bulgarische Fall“.

1981, beim Antrittsbesuch von Helmut Schmidt beim neu gewählten US-Präsidenten ist man auch auf die Berliner Mauer zu sprechen gekommen. Ronald Reagan kritisierte u.a. John F. Kennedy, weil er sich den  Bau einfach so gefallen ließ.

Dann sagte er einen denkwürdigen Satz: „Eine Demütigung, die ohne angemessene Antwort bleibt, wird Anlass für immer neue Demütigungen“.

Der Satz ist lange in den vertraulichen Akten liegen geblieben.

Heute kommt mir dieser Satz nicht aus dem Sinn.

Wer erinnert sich aber noch an Ronald Reagan…

---

* Der Autor ist bulgarischstämmiger Deutscher. Er lebt seit 35 Jahren als Übersetzer und Publizist in Berlin. Er verfolgt intensiv auch die Geschehnisse in seiner alten Heimat.

Първосигналната реакция на властите да се окопае в МС зад стена от полиция, ограждения, щитове и палки демонстрира поразително сходство с действията на предишното правителство. След като избраха официалното лице на мафията у нас за шеф на ДАНС - службата, която би трябвало да се бори със същата тази мафия, правителството и парламента си направиха политическо сепуко поради все по-непонятни за мен причини. Вместо да работят за подобряване Повече [...]

/Поглед.инфо/ Шестима депутати от Коалиция за България не одобриха с гласа си избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, показа справка на ПИК в разпечатката от вота днес.

Тони Филипов: Звъннете на любимите си депутати от партията, за която сте гласували, и честно им споделете какво мислите за тях след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. И да не сте гласували за никоя партия, пак звънете, ваше право е като граждани. Не е нужно да ги обиждате. Тях вече Станишев така ги обиди, че ако имаха малко съвест и срам, щяха да потънат в земята. Ама не потъват...

/Поглед.инфо/ Дадох кредит на доверие към кабинета на Пламен Орешарски, но след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС моят кредит на доверие е изчерпан. Това заяви на извънреден брифинг в президентството държавният глава Росен Плевнелиев.

/Поглед.инфо/ "Най-вероятно, след като Станишев е разбрал, че не може по демократичен път да ни победи, като партия и е решил да играе „ва банк” – да идват да ни арестуват, да ни тормозят", обяви преди минути Бойко Борисов.

Руският военен спътник за връзка от серията 'Молния-3-53' , който е бил изведен на орбита почти преди 10 годни , ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата в петък 14 юни 2013, о информация от Центъра за изследване на космическия боклук на корпорацията Aerospace.

Откриването на Втория етап от развитието на българската общност беше дискутирано на Четвъртата поредна среща на Организациите с идеална цел в Чикаго. Срещата се състоя в салона на Българския православен храм “Свети Иван Рилски Чудотворец”. На нея бяха поканени авторитетни организации с идеална цел, комерсиални компании и индивидуални участници с оригинални идеи.

/Поглед.инфо/ Обръщам се към всички съграждани с демократични убеждения с призив. Спрете да спорите за това КОЙ Е ВИНОВЕН. Ще имаме достатъчно време да се разделим отново в интерпретациите си за това кой е виновен и за какво.

Прочутият роден мореплавател Дончо Папазов и до днес държи дузина световни рекорди, сред които за най-дълго пътуване по вода със спасителна лодка. Обиколил света няколко пъти, преживял десетки корабокрушения, често виждайки смъртта в очите, Дончо и до ден днешен не е загубил чувството си за хумор и ведрия тон. На 13 юни морският вълк имаше специален повод да почерпи – навършиха се 25 години от края на последната му знаменита експедиция, наречена „Невъзможният път”. Четвърт век след края й Папазов си спомня, че първото нещо, което направил, когато слязъл от борда в Буенос Айрес, било да се изкъпе. Намерил вярната посока в живота и в странстванията си благодарение на звездите, Дончо споделя, че винаги се е уповавал на себе си в най-трудните моменти. Вярва, че има тайнствено умение да гони от главата си лоши мисли и страхове от всякакъв характер. За да отбележи годишнината от последната обиколка на света, която направи през 1988 г., той приготви специален курбан с планктон, негова...

Всички гръмки изказвания и тържествени обещания, че децата с увреждания ще бъдат интегрирани в обществото, започват да звучат суховато и плоско, когато научиш, че един работещ център за малчугани със специални образователни потребности е на път да бъде затворен. Причината е, че договорът за ползване на сградата, отпусната от Столичната община за около 10 години, е изтекъл, а досегашният управител на учреждението напълно е абдикирал от задълженията си. Нещо повече - местните управници вече кроят планове да ремонтират бившата детска градина и да я пуснат отново в експлоатация, но не преди да се отърват от децата с увреждания. Точно така - да се отърват от неудобните деца и да ги пратят на място, което вече е пълно с други неудобни хора - в Центъра за възрастни хора с ментални увреждания „Света Марина” в София. Великият план на общинарите е да отделят няколко стаи в него, в които да бъдат обучавани хлапетата. Мотивът на общината звучи неимоверно познато, като че да идва от...

Във връзка с днешното решение на Народното събрание за избор на председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, президентът Росен Плевнелиев ще направи изявление за медиите днес в 15.00 часа на „Дондуков“ 2, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

/Поглед.инфо/ "Или подкрепяте кандидатурата на Пеевски, или кабинетът подава оставка" - така премиерът Пламен Орешарски обяснил тази сутрин на депутатите от левицата защо настоява да гласуват "за" кандидатурата на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), разказаха социалисти. Думите му били подкрепени и от лидера на БСП Сергей Станишев, пише "Дневник".

След назначението на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) моят кредит на доверие към това правителство е изчерпан, заяви в извънредно обръщение днес президентът Росен Плевнелиев.

В автобуса кондукторката проверява билетите и стига до млад мъж без билет. - Аз съм самотен баща, пътувам безплатно - започнал да се оправдава той. - И колко деца имате? - издразнено попитала контрольорката. - Пет. - Леле, че как се оправяте с тях? - Какво има да се оправям, те живеят с майка си. - А вие? - А аз съм самотен баща. Усмихни се, България! Контрольорите в метрото вече ще имат още една причина да прекъснат историите за личните драми на всеки пътник, който се вози без билет или карта. Съвсем скоро билетът за метрото ще може да се купува с мобилен телефон и оправданията, че касите са били затворени, вече няма да минават. Точно поради тази причина е добре да си спомним още една забавна история от градския транспорт, който скоро ще остане в миналото. - Госпожо - казва контрольорката - трябва да платите билет и за момчето, то е над десет години. - Но как е възможно това? Та аз съм омъжена само от осем години! - Госпожо, работата ми е да проверявам билети,...

Атанас Пенев е роден на 27 февруари 1971 г. в София. Преди Б.Т.Р. е бил вокал на групите „Сателит” и „Бард”. Към бандата, която му носи най-сериозен успех и слава, се присъединява през 1993 г. С тях има издадени 9 албума, два от които са на английски език, а Deja vu (2008 г.) съдържа кавъри на популярни рок класики на „Щурците”, „Сигнал” и др. През тази година се очаква да види бял свят новият дългосвирещ запис на Б.Т.Р. Ето какво ни сподели Наско относно звездоманията, срещата си с Рони Джеймс Дио и за кого би откъснал „цвете от луната”. - Преди години си бил хорист в Представителния ансамбъл на Строителни войски. Какво си спомняш оттогава и полезен ли ти е днес натрупаният тогава опит? - Връщаш ме доста годинки назад. На първо място е важно да се отбележи, че казармата си беше чиста загуба на време. Особено за музиканти, свирещи на някакъв инструмент. Защото за период от година и половина те нямаха възможност да развиват уменията си. При мен за щастие нещата не стояха...

През следващите няколко часа ГЕРБ, Кунева и други политически трупове ще се опитат да яхнат вълната на народното възмущение. Не им позволявайте!!!! Безхаберието ни към политиците ни докара до тук! Достатъчно се подиграха с нас! Мафията вече официално управлява България, нашата държава вече не е свободна. Левски, Ботев и всички останали умряха напразно! Ние сме роби на собствената си глупост! Турците не са ни виновни! Както се казваше в един Повече [...]

Някога съвременниците на Колумб, Магелан и Америко Веспучи са си представяли обитателите на новите земи като еднокраки великани с едно единствено огромно стъпало, което вдигали високо над главата си, за да им пази сянка, докато лягали да си починат. Представяли са си хора без глави, с очи, разположени на мястото на зърната на гърдите, хора с космати тела и лица… и прочие дивотии. Времето на Великите географски открития било съпроводено от велики фантазии, суеверия и страх. Страхът пред сляпото бъдеще. Коренните жители на Новите земи обаче, знаете, се оказали съвсем обикновени индианци, полуголи туземци с женски коси, нарисувани лица и опалена на слънцето кожа, която незнайно защо конквистадорите предпочели да определят като червена. Според съвременните учени глобализацията след 500 века ще слее расите в една. Земята ще се обитава от беззъби и късогледи компютърни мулати, твърдят учените. Хората вече няма да имат нужда от яка челюст, след като поколения наред са се изхранвали...

В една от сериите на “Джурасик парк” един от главните герои, д-р Малкълм, игран от Джеф Голдблум, каза по адрес на един човек, който го ядоса: “Негативна селекция”. Една позната, учила в Германия, ми каза как техен професор им споделил, че по негови наблюдения най-добрите студенти не успяват в живота толкова добре, колкото са им оценките, напротив – тези със средни оценки успяват повече. И последно, един познат ми каза: “Гледай какво нещо, когато учехме счетоводство, аз бях най-добрият в групата ни в УНСС , докато следвахме. А една колежка – не блестеше с кой-знае какви знания, сега е главен счетоводител еди-къде си, не се съсипва от работа, взима 2500 лв. заплата месечно, плюс 13-а заплата, а аз кретам на 700 лв. в едно държавно ведомство. Аз съм с три западни езика, а тя дали знае и един…” Знаем цитата от поета Гео Милев, че първите ще паднат, а последните ще станат първи. Някои казват имало нещо подобно и в Библията, не знам… Но се замислих. Защо става така и защо е тази...

Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.

Откъси от антиутопичната новела на Джордж Оруел „Фермата на животните“ ще бъдат четени по време на днешния протест пред Министерския съвет срещу назначението за ръководител на ДАНС на депутата от ДПС Делян Пеевски с начален час 18.30.

Идеята е на група млади български автори, които ще се включат лично. Както и останалата част от протеста, този минихепънинг няма да бъде координиран и може да се включи всеки с избрани лично от него откъси от повестта.

Екипът на „Аз чета“ също ще подкрепи инициативата, а за целта сме подбрали и пасажи от „Фермата на животните“, които малко или много ни напомнят причините за протеста тази вечер.

Ако нямате възможност да присъствате на протеста, можете да запишете свое видео, четейки части от текста, и да го качите във Facebook, YouTube, Vbox7 или друга платформа за видеосподеляне и ни изпратете линк във Facebook или на editors@azcheta.com. За да ни е по-лесно да открием видеата, можете да ползвате и заглавие „Аз чета Фермата на Оруел в знак на протест“.

Изтеглете откъси за четене от този линк: Фермата на животните - откъси. Пълния текст на повестта можете да свалите и от Chitanka.info.

/Поглед.инфо/ Минути след като стана ясно, че Делян Пеевски е избран за шеф на ДАНС, възмущение заля социалните мрежи. Срещу бившия вече депутат от ДПС за шеф на агенцията, беше организиран протест за днес срещу назначението на премиера Орешарски.

/Поглед.инфо/ Кой как гласува при избора на изненадващата номинация на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Както е известно, назначението на поста минава през парламента.

"Станишев отбеляза, че вчера е провел разговор с Пеевски. "Убеден съм, че той има волята и решимостта да работи за държавата и за хората, да се противопостави на всякакви икономически интереси, на източване на държавата, на корупцията""

с това изявление станишев показа ясно кой е. продажен анти-българин.

Нещастия в Иран

Хиляди деца стават жертви на сирийската гражданска война

ЕС критикува "суровите" присъди на европейски активистки на "Фемен" в Тунис

Защо турците могат, а ние - не?

ЕП прие доклад за свободата на медиите

Делян Пеевски избран за шеф на ДАНС - ще работи за възстановяване на държавността

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Решението на Народното събрание за избор на председател на ДАНС издава тежък срив в държавното управление и държавното устройство

Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.

Приятно четене:

Русе

Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)  

 

Потеглихме към Русе с автобус,

което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.

 

Автогарата е залепена до жп гарата,

която пък е хем едно от най-красивите неща, които видях в Русе, хем и едно от най-занемарените. Трудно ми е да си го обясня, тъй като, ако вярваме на надписа от ковано желязо, не е никак стара, а изглежда толкова запусната, сякаш е на над 100 години. Едно или две крила, не знам точно как се водят, са поддържани, и когато влезете за своя влак, можете да разгледате - големи полилеи, високи стени, красиви детайли, приятни стълбища, а на самите перони има красиви поставки за факли. Романтично е и в сравнение със софийската жп гара, от която те побиват тръпки и те настигат обриви, тази е място, на което би било изключително приятно да почакаш влака си, или дори просто да поседиш и да проведеш интересен разговор с някого.

Тази част на гарата очевидно е оставена да се руши на свобода... :/

На няколко пъти ни се налагаше да питаме русенци за едно и друго нещо и общото ни впечатление е, че това са много приятни, сговорчиви и отворени хора, които са готови да ти помогнат с каквото могат, а ако се застоиш достатъчно дълго около тях, със сигурност ще намерят повод и да се пошегуват. Така се случи и в

музея на транспорта,

в който попаднахме случайно, макар че го издирвахме с причина: да се повозим на дрезина и да разгледаме вагоните от близкото и не чак толкова минало, които са превозвали Фердинанд и Борис III. Музеят има три различни опции за разглеждане: вътре, външна експозиция и тур в специалните вагони. Докато разглеждате последните, ще си помислите, че в днешно време хората могат да имат собствени самолети, но дори това не може да се сравни с лукса да си имаш собствен влак! Добре, де - само вагон, но пак си е УАУ! Разгледайте ги непременно, докато сте в града, защото са пълни с възхитителни идеи и любопитни елементи в интериора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тъжно е, че са запазени само стените и нищо от автентичните предмети, които са били използвани по време на пътуванията в тях, но пък на мен, като на любител кулинар, ми бяха много интересни кухненските помещения и ми се прииска да си приготвя нещо в тях. Няма да излъжа, ако ви споделя, че изглеждаха по-удобни за готвене от нашата кухничка на терасата, а пък какви неща са се приготвяли там, ми е бедна фантазията. Всъщност не съвсем бедна, защото имаше отпечатано едно примерно меню, което звучеше направо петзвездно.

    За самия град не мога да ви разкажа чак толкова много, защото разходките ми в него бяха брутално прекъсвани още към 5 часа, когато,

гладни и жадни за кръв комари-стръвници

изпълзяваха като от нищото и забиваха бодящите си хоботи в мен. Поради тази причина се спасявах по възможно най-светкавичния начин или в някое заведение, или направо в хотела. Не знам как е през лятото и не знам дали сега общината, или който е отговорен, не беше напръскала, защото беше прекалено рано, но това си беше истинско мъчение и един малък ад, което помрачи цялостното ми изживяване. Друг минус е, че почти не намерихме местенце, в което да си хапнем наистина вкусно, въпреки че бяхме събрали няколко препоръки. Един ден седнахме в La Strada, където така и не разбрах от какво точно бяха "направени" пролетните ми картофки, но подозирам, че е от онази смес, която в зависимост от това как я оцветиш, може да бъде картоф или шницел с еднакъв успех. Точно до това заведение пък има сладкарница Пикадили, където хапнахме няколко десерта и стигнахме до извода, че са направени отново с помощта на полуфабрикати. Спасението дойде на "Понтона", където Жоро яде риба, която не би искал да срещне на живо (по негови думи, след като се загледа внимателно в една от костите ѝ), а аз - много вкусна салата. Имаше разнообразие от неща за поръчване, персоналът беше много дружелюбен и ведър, така че ви го препоръчвам.

    За сградите мога да кажа, че сред тях има и някои изключително пищни и красиви, но като цяло

само няколко бяха местата, които отговаряха на романтичната ми представа

за този град. В общи линии, поне централните улици, са магазин до магазин и трябва да вдигнете погледа си нагоре, за да разберете в какви красиви сгради всъщност са се сгушили тези витрини. Докато се разхождахме по закътаните улички пък нямаше как да не забележим, че всеки русенец със собствена къща има и свое виждане за дизайн и държи то да бъде възприето от окото на минувача, дори с риск то да бъде "избодено". Една до друга съжителстват съвсем несъвместими архитектурни постройки, но общото между всички тях е силната любов и привързаност към кованото желязо и красивите огради. Любопитно е да се разглежда и може да ви се наложи дори да позабавите ход, за да успеете да обходите с поглед всичко пред вас, а ако обичате да правите снимки, придвижването ви ще става още по-костенурско.

    В Русе явно има много места, на които можете да седнете и да поразмишлявате за живота - изобилства от малки градинки, а градският парк е приятно място за спортуване и трамбоване в приятелска компания. Ако искате обаче да внесете мистика към разходката си, трябва да посетите парка зад пантеона, където се намират гробниците (вече празни) на много видни българи от Русе. Разхождайки се по тези места, попадахме на разни растения и дървета, които не бяхме срещали до този момент, така че екскурзията ни до Русе ни обогати и в тази насока.

    Накрая мога да загатна, че в Русе не може да избягате от добронамерения кич, затова единственото, което можете да направите, е да му се отдадете поне за няколко дни. Орнаменти, претрупаност с детайли, лъскавко, бляскавко - това ще ви съпътства не само в хотелите, но и в много от заведенията, понякога брокатените въздишки на града се усещат дори във въздуха на улицата, но тази еклектика и обърканото разнообразие в никакъв случай не бива да ви дразни. Все пак сте в малката Виена и това трябва да ви бъде доказано по всички параграфи. Приятно пътуване! п.п. Всички снимки са направени от Жоро, тъй като за разходките поверих фотоапарата в неговите ръце. ;)  Автор: Дебора Джамбова Снимки: Георги Грънчаров  

с това, че кабинетът на орешарски избра пеевски, българия влезе официално в 1984 г. 

през 1984 г. поне знаехме, че няма мърдане, сега знаем, че ако не се размърдаме ни чака ужасно бъдеще. трябва да се протестира.