Жена е загинала при катастрофа на пътя между Пловдив и село Рогош в района на екарисажа в посока селото, съобщиха от Областната дирекция...

Треньорът на Спартак 1918 Георги Иванов-Геша е бесен на съдията на мача в Раковски – Вал.Станчев. „Той не свири дузпа за нас през първото...

Раковски и "Спартак 1918" завършиха 1:1 мача си от IX кръг на "Б" група. В 71-ата минута Янаки Смирнов откри резултата с левия крак, но 4 минути...

снимка: Reuters Експертите на ООН по химически оръжия са започнали унищожаването на запасите на Сирия, информира BBC, цитирана от standartnews.com....

НДСВ спечели два мандата на европейските избори. Два пъти повече от преди две години. Това е страхотен успех и мисля, че го заслужаваме. Имахме най-точният водач на листа, най-европейски доказан. Факт. Факт е, че изборите бяха тежък урок за нас. Тръгнахме от процент и половина и дълго време мръзнахме там. Един по един социолозите ни отписаха. Някои от нас вероятно вътрешно също. Добре е партиите да получават тежки уроци, това е полезно за здравето им, видя се, мобилизирахме се. Изборите са може би най-колективният атрибут на демокрацията. Клоняща към нула е вероятността някой, колкото и "звезден" да е, да се справи сам. Сто хиляди български гласа се печелят трудно, невъзможно трудно, ако зад теб не стои екип. Затова спечелихме - играхме екипно, без егоизъм и капризи, без удари по кокалчетата. Не удряхме по кокалчетата и другите, просто победата не е да "биеш" някого, а да скочиш по-високо от него. Браво на нас!

Спомнете си – идеята на НДСВ за избори “2 в 1”, практична, близка да ума идея – не бе приета от БСП и ДПС с аргумента да не се създават правни и конституционни проблеми преди избори. И веднага след това, в последния момент, със сменено гласуване в комисията на една нощ разстояние, приеха да има 31 уж "мажоритарни” мандата. Взе се решение, което не решава въпроси, а ги поражда. Поражда и може би най-голямата правна несигурност в последните 20 години. Тичешком въведеният “мажоритарен” елемент в закона за изборите не буди симпатия. Защото да кажеш, че е мажоритарен кандидатът, който е излъчен от партийната централа или води едновременно и пропорционалната листа, е като да твърдиш, че има дървено желязо. Да твърдиш, че мажоритарно избраният кандидат в София и в Перник ще има една и съща тежест, е направо комично. Преференцията в рамките на партийната листа при минимален праг беше честното решение. При него избирателите щяха да решат кой да е пръв, кой втори и кой последен в нашите листи. Това е почти 100% мажоритарност! ДПС и БСП ни натрапиха избори с псевдомажоритарност, които могат да взривят следващия парламент.

Горките мъдреци, дето отдавна са казали, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода – пак са опровергани от българския гений. Идеята, за която днес вестниците отделят място на първите си страници, вярно идва от частния сектор, но усещането е за тежък “хепи-соц”, за вкус на минало незабравимо. Кабинетът да спонсорира с 50% летния отпуск на чиновниците, ако почиват по българските курорти предложили хотелиерите, сдържан оптимизъм получили от държавата насреща. Не знам точно колко са т.нар. чиновници в държавата, но са поне 50 хиляди. Едни ваучери ще завалят, едни плачливи дискусии ще настанат. Пак нещо ще спасяваме – сезона, бизнеса, родолюбието. Кулеков го беше казал много прекрасно – ние винаги сме в това състояние – “на борба за нови борби”. Създаваме си проблем, за да трябва да се преборим с него. Чудя се защо продължава да ни харесва да сме в часа по трудово, където момчетата трябваше да бродират, а момичетата да правят пирографирани кутии. Това е подходът “всички”. Всички чиновници да отидат с държавни средства на почивка. Няма критерии, няма подбор. Пазарна икономика? Е, това е нещо, което в най-добрия случай се случва на другите. Чудя се дали няма да докажем недоказуемото – че в България изборите са по-важни от световната криза. Маргарет Тачър беше казала веднъж, но незабравимо – "няма нищо морално в това да се разпореждаш с парите на другите, благотворителността не е атрибут на държавите, тя е атрибут на личностите". Хотелиерите нямат нужда от сироп за щастие, а кризата е техният шанс да ни спечелят като потребители. Може би ще продължи да ни е трудно заедно да влезем в бъдещето, но си струва да им се опънем, за да не се телепортираме заедно в миналото.

Здравейте, всички! Приканвам ви да се присъедините към световната инициатива Часът на Земята 2009, на Световния фонд за дивата природа! Имам честта да бъда патрон на българското включване в инициативата, в която ще участват 1500 града на планетата, за да изразят своята загриженост от последиците от глобалното затопляне. На 28 март, събота, от 20.30 до 21.30 часа най-големите обществени сгради в тези градове, както и в София, Велико Търново, Видин и други, ще загасят осветлението си. Може да го направи всеки от нас, лесно е. Малкото лично усилие, умножено по броя на хората, които ще се включат, ще даде по-големия резултат. Благодаря на агенция МБМД, която вчера направи експресно проучване за инициативата. 84 на сто от жителите на столицата и областните градове в България подкрепят присъединяването на страната ни към световната кампания „Часът на Земята”, чиято цел е предприемане на мерки срещу климатичните промени и глобалното затопляне. Повече от две трети (72%) от интервюираните са на мнение, че включването на България в тази инициатива е повод за гордост, а 78% - че тази постъпка е важна за престижа на страната в световен мащаб. В тази връзка на 28 март 2009г. (събота) от 20:30 часа местно време 75 на сто от запитаните ще изгасят осветлението си за един час. Малко по-висок дял (78%) подкрепят и включването на града, в който живеят в инициативата, чрез угасване на осветлението на обществените сгради. 89 на сто от изследваните споделят, че се интересуват от темите свързани с опазването на околната среда, а 86% - с промяната на климата и влиянието му върху околната среда. Прави впечатление, че под една трета - 31% от лицата, обсъждат теми за опазването на природата в семейството си. Похвално е, че 89 на сто заявяват, че в ежедневието си се стремят да опазват и да не замърсяват околната среда. Два пъти по-малък (44%) е делът на смятащите, че същото правят техните съседи и близкото им обкръжение. Близко две пети (38%) от попадналите в проучването споделят, че инициативата „Часът на Земята” ще се отрази на живота им като ги подтикне да спазват екологичните норми и да не замърсяват околната среда. Други 58 на сто обаче, отговарят за себе си, че кампанията няма да им повлияе.

За съжаление не съм писала това, изпратиха ми го приятели, но наистина си струва да се прочете: Една мъдрост на индианците от Дакота гласи: Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него. Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други стратегии за действие... ... снабдяваме се с по-як камшик !!! ... сменяме ездача !!! ... казваме, че винаги сме яздили този кон !!! ... създаваме работна група, за да анализира коня !!! ... посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!! ... повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне!!! ... създаваме Task-Force, за да съживи коня !!! ... плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне !!! ... включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре !!! ... правим сравнение между различни умрели коне !!! ... променяме критериите, които определят кога един кон е умрял !!! ... впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи !!! ... обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим !!! ... правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне !!! ... обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне !!! ... създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне !!! ... откриваме независимо разходно перо за умрели коне !!! ... увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон !!! ... развиваме мотивационни програми за умрели коне !!! ... преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон !!!

Тези дни съм главно заета с втория График с мерки в областта правосъдие и вътрешен ред. Човешки казано – мерки за продължаване на съдебната реформа и засилване противодействието на престъпността и корупцията. Спомням си, когато премиерът ме натовари с координацията на този механизъм след доклада на ЕК през юли миналата година, направих опит да изчета плана за действие и се почувствах ужасно глупаво. Не разбирах почти нищо от онова, което българските институции трябваше да свършат, а се очакваше аз да го координирам. Тогава измислихме този график, буквално следвайки критиките на ЕК. Определихме срокове, отговорни институции и май се получи. Тези дни направихме втори такъв график - от февруарския доклад до големия летен доклад. Предполага се, че това е по-скоро работен документ. И в голямата си част е точно такъв. Една мярка , обаче, възбуди силно интереса на медиите. Може би и на публиката. Идеята е на прокуратурата и е проверка за платени данъци на придобитото имущество за над половин милион лева през миналата година. Готов ли е списъкът, има ли в него политици, това поредната акция срещу богатите ли е – заваляха журналистически въпроси, пример – интервюто ми в “24 часа” днес http://www.mfa.bg/. Не е акция срещу богатите. Не знам кой го е казал, но е вярно – това изречение, което навремето разбива на пух и прах теорията на Маркс – “не унищожавайте богатите, защото без тях бедните ще станат по-бедни”. Тази мярка не е акция срещу богатите, а действие срещу "необяснимо " богатите. И е подкрепа за онези, които имат обяснимо богатство, подкрепа за почтения бизнес, който си плаща данъците и който прави бедните "по-малко бедни" . От опит знам, че всяка нова мярка има нова съпротива. Винаги има шанс да повторим собствените си грешки, както и да не го направим. Колко решения сме обявили с апломб, и след това сме забравили. Знам, че тази мярка не е “вегетарианска”. Но необяснимо богатите са наш стар конфликт от прехода. Не е ли време да се оттървем от него?!

Лошата новина от парламента днес е отказът на опозицията да участва в комисията за парламентарен контрол над ДАНС. Въпреки че мнозинството прие настояването на опозицията да има комисия, а не подкомисия. Въпреки че на мнозинството е настояването съставът на комисията да е на паритетен принцип. Добрата новина е, че при създаването на комисията не бе премината чертата на разумния компромис. Ще го кажа така – и липсата на контрол, и преразходът на контрол са еднакво опасни. Няма как една парламентарна комисия да следи съдържанието на оперативните разработки на агенцията по сигурността. Просто защото агенцията по сигурността трябва да бъде независима от политиците /каквито депутатите са!/. И да е зависима единствено от закона. А политиците да следят дали агенцията по сигурността работи в рамките на закона. Да поразсъждаваме – какво ще помогне на депутатите, ако знаят съдържанието на една оперативна разработка на ДАНС, примерно за подготвян терористичен акт. Ще застанат с телата си пред терористите?! Ще обсъдят помежду си на кафе и минерална вода колко страшни неща се случват?! Не казвам, че ще се изкушат да пуснат на медиите някаква информация, макар че…Била съм депутат и с горчивина ще кажа, че в последните 15 години най-много класифицирана информация е била “осветявана” най-вече от депутатите – просто те я получават някак си редовно в пощенските си кутии. Като теглим чертата на годините на прехода, признаваме ли, че всяко изтичане на информация от службите при нас е използвана за: - политически натиск - партийно жонгльорство - папарашко любопитство към съвършено лични неща - политическо надцакване Мисля, че трябва да си го признаем. Защо ни трябва да продължаваме с това?! Ще го кажа съвсем едно към едно – ако опозицията не намери своето място в комисията за контрол над ДАНС, ще имаме поредната критика от Европейската комисия в поредния доклад. Ще ни бъде дискомфортно, но – честно да ви кажа! – ще го преживеем. Важното, мисля, е, че към създаването на комисията не бе подходено с днешни, малки, обидно компромисни цели. Това не е комисия за един ден. И няма да сме герои, ако се прегърнем по всички въпроси и направим от ДАНС един аквариум – всеки да може да види какво до последната буква се работи там. Мисля, че този път опозицията попадна в капана на неколцина псевдоопозиционери. Мисля, че е нонсенс да стопираш парламентарния контрол върху една институция с аргументи, които я деинституционализират. Мисля, че това, което стана днес в парламента е много лошо. И че е плод на гордост и предразсъдъци от минало време. Които доведоха до там самата опозицията да се скара, обвинявайки един от своите, че е предложил поправка, която бе приета, но пък била много лоша. Ужас! Това е моят апел към управляващи и опозиция да намерят сили и да седнат – не за 2 седмици, за 2 дни да изработят правилата, по които да работи комисията и тя да заработи. Да употребят енергията си върху това какво искаме от този контрол над ДАНС. Да излязат от покрайнините на проблема и да решат сърцевината му. А тя е във въпроса, който ще стои и в следващия, и в по-следващия парламент – какво обществото и държавата печелят от това ДАНС да бъде контролирана и какво печелят работещите в ДАНС от това също. Сигурно е едно – от липсата на контрол върху ДАНС печели само …. мафията.

Абсолютен парадокс – страната, която влезе в учебниците като пример за успех чрез европейска интеграция, страната с 60% подкрепа за Европейския съюз – Ирландия, с референдум каза “не” на Лисабонския договор. Някои вече обявиха Лисабонския договор за мъртъв. Едва ли. Един постигнат консенсус между 27 държави, 18 вече случили се ратификации – това не може да се пренебрегне. Да избираш между “да” и “не” е дилема на миналия 20-ти век. Ако нямаш визия защо да и защо не, няма как да оцеляваш в 21-ви. Както казва Сам Уолтън, основателят на най-мощната търговска верига в света, “капиталът не е дефицит, визията е”. След ирландското “не” единственото сигурно е, че Договорът от Лисабон няма да влезе в сила на 1 януари 2009 г., така, както беше планирано. Теоретично са възможни няколко варианта. Първият – договорът умира, както се случи с конституцията. Не е добър вариант. Вторият – нов договор с нов компромисен текст. Не е добър вариант. Третият – Европа се разделя на скорости, едни държави могат да напредват бързо, други бавно, а трети не. Не е добър вариант. Четвъртият – анализ и конкретно предложение за излизане от ситуацията. Ирландско решение – за след шест месеца, за след дванадесет или повече месеца. Ирландците с лекота са намирали и предлагали практичните идеи-решения. Така беше и по време на ирландското председателство, в което България приключи преговорите за членство в ЕС – не и без мощната подкрепа и идеи на ирландските партньори. Защото ратификациите продължават. Днес във Великобритания, предстоят в Чехия, Полша, Дания.... И защото Брюксел няма да наложи решение на Ирландия. Уникалността на ЕС е в това да ти осигури шанса да станеш по-добър, но как – избираш ти. Знаем го в България – недостатъците се виждат от Брюксел, но как да преборим престъпността и корупцията, този начин ще трябва да го измислим и да го наложим ние. Европейският съвет утре ще говори за ирландския референдум. Като за проблем, не като за криза. Кризата разстройва системата, проблемът те предизвиква солидарно да търсиш решение. След три местни референдума по европейски проекти – Франция, Холандия, Ирландия – май големият извод е, че референдумът е най-трънливият път към европейската интеграция. Трябва да си дадем сметка, че все повече големи управленски решения ще имат нужда от лидерство, а не от всенародно допитване. И все повече гражданите ще искат управленски решения, които да правят живота им буквално всеки ден по-добър и по-лесен. Гражданите трудно ще се влюбят в договор, или в термини като разширяване, енергиен пакет или транспониране на директиви. Но знаят отлично какво е светло, топло, чиста вода, чист въздух, свободно преминаване на граници, защитени работни места, гарантирано образование. А референдумът…Може би ирландците, които наистина са проевропейци, са гласували за ЕС такъв, какъвто е сега. Може би има страх, че променен ЕС не значи по-добър ЕС. Е, това наистина може да се промени. При ирландците това вече се е случвало… А поуките от референдума в Ирландия… те са и за България….

ЕВРОПА ПРЕЗАРЕЖДАНЕ Вземам малко назаем от култово филмово заглавие, от Матрицата. Искам “Европа Презареждане” да стане лого на национална кампания как ние, българите, не само - се присъединихме към - живеем в - реформираме се заради - радваме се на свободите в Европейския съюз, но и как можем да допринесем с идеи животът в Европейския съюз да стане по-удобен за всички граждани. Днес вестник “24 часа” публикува моя съвместна статия с екс-външния министър и председател на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси, с първите две идеи за това как Европа може да реши два ежедневни проблема, като изравни стандартите и реализира икономии. Пасажи от статията ще ви ориентират по-добре "Като GSM-потребители забелязваме спадащото качество и често сменящите се стандарти на аксесоарите за мобилни телефони – слушалки (hands-free), зарядни устройства (а те са три вида) и кабели за прехвърляне на данни. Краткосрочният интерес на производителите е ясен, но неустойчив: лошото качество увеличава продажбите, а те - печалбите. За сметка на конкурентността и на потребителите! (Почти като във филма на Чарли Чаплин Хлапето, което троши прозорците в махалата, за да отвори пазар за стъкларя.) В тази ситуация ЕС може да бъде истински полезен. Ако въведем общ вход за зарядните устройства на всички марки мобилни телефони (сега те се сменят дори от модел към модел на една марка), който при това да съвпада с входа за слушалките и входа за кабела (USB-стандарта е един проверен вариант) ще постигнем едновременно няколко ефекта: *) Ще обединим пазарите на аксесоари за всички марки GSM, ползвани в ЕС, което видимо ще свали цената им и ще повиши качеството им; *) Унифицираното зарядно устройство – както за телефона, така и за безжичните слушалки – ще бъде монтирано (подобно на интернет извод) във всяка стая у дома, в колата, на обществените места – кафенета, хотели, магазини, влакове, самолети и пр., което ще ни спести потребителския стрес „да ни падне батерията”; *) Тези облекчения ще повишат търсенето на мобилната услуга, което намалява цената и; *) Ще улесним потребителите да си разменят периферия; *) Спестяваме електронни отпадъци, енергия, материали и ресурси, с което противодействаме на глобалното затопляне - деклариран приоритет на ЕС. Унифицираните аксесоари са естественото продължение на мобилната преносимост (тя ни позволява да си сменяме оператора, като си запазваме номера). Време е да си сменяме апарата, като си запазваме периферията. Стандартите носят пари. Липсата им води до колосални разхищения. Ето един прост, но зашеметяващ пример. Хората, които са попадали в САЩ, са могли да забележат, че почти всички асансьорни панели (с бутоните за етажите) са напълно еднакви. Като че ли американците нямат артистизъм в дизайна на асансьорните си клавиатури. . Преди месец, когато привършвахме работата по тази статия, в един от асансьорите на Народното Събрание -- поради неясно разположени копчета – единият от нас отиде до погрешен етаж, което загуби на него и 3-мата му спътника в асансьора по около 30 секунди (общо 2 минути). Тогава се сетихме за скучните американски асансьорни панели. И проверихме, че американските асансьори извозват средно по 2 милиарда пътника на ден. Ако всеки от тях загуби дори само по 1 секунда дневно, това са 555 555 човеко-часа = 69 444 работни човеко-дни = 277 работни човеко-години загубено време само за 1 ден в американските асансьори. При средна годишна американска заплата от 40 000 долара, виждаме че 1-та човеко-ден-секунда, загубена в асансьора, лишава САЩ от 2.8 милиарда долара всяка година. А ако американецът губи по 30 секунди на ден в асансьора (както стана в оня ден в парламента), ударът по американските финанси би бил около 84 милиарда долара годишно. (За сравнение, българският бюджет за 2008 е около 13 милиарда) Без да броим прахосания ток, изгорелите крушки, излишната енергия и всичко друго, подклаждащо глобалното затопляне. Изводът: скучно-еднаквите копчета в американските асансьори пестят по няколко десетки, ако не и стотици милиарда годишно. Някой ще каже: американците са богати и могат да си позволят да си сменят асансьорните копчета, но ние в ЕС сме още назад с материала. Грешен отговор: американците са богати именно защото стандартизираха и глобализираха, а на нас в ЕС никой не ни пречи да ги изпреварим, ако поискаме." Българската национална телевизия и Дарик радио, наред с “24 часа”, също “влизат в Матрицата”, стават партньори на кампанията. Благодаря им сърдечно за това! Важни са ми вашите коментари. Вашите предложения. Живеем в страхотно време, когато светът се глобализира, Европа е общ дом на половин милиард души, пътуваме без ограничения и си говорим така, а някъде, в някакъв важен момент едно липсващо зарядно, или една сложна пластина с копчета могат да ни загубят време и нерви. Хайде да се натоварим сега, за да сме разтоварени утре, вдругиден, следващата години и занапред! Време за мислене, това е моята “ръкавица” към вас.

На срещата на управляващата коалиция бяха договорени политики. Някои от тях радикални до революционност. Затова срещата беше най-успешната досега. Не ме притеснява лесният негативизъм на опозицията. Нито мантрата “управляващите започнаха предизборната си кампания”. Всеки ден за политиците е изборна кампания. По настояване на НДСВ две теми бяха извадени пред скоби – предстоящият доклад на Еврокомисията и проблемите с еврофондовете. Твърдя, че всички други решения са в контекста на тези две теми. Решението държавата да стане най-големият трудов осигурител е уникално и абсолютно пазарно. Работещите дават най-малко, бизнесът бива облекчен, държавата ще дава най-много. Но ще го прави само за тези и за всички, които са на “светло” на трудовия пазар. Изсветляване на икономиката – това е 100% антикорупционно действие. Вдигане на парите за майчинство и на парите за помощ при отглеждането на дете – това е резултат от либералната неотстъпчивост в коалицията. Икономиката, администрацията имат нужда от това младите и квалифицираните час по-скоро да могат да се върнат на работните си места, без родителството да е под заплаха. Каквото и да си говорим, административният капацитет, фатално нужен за работата с еврофондовете, лежи върху младите, които са учили и правят кариера при все по-европейски стандарти. Здравната реформа – дръзко решение, което се надявам да се реализира, за да приключим с мрънкащото десетгодишно стоене на върха на купчина от проблеми. Безмитните магазини отиват в историята. Решението беше взето от управляващата коалиция и ще бъде реализирано от нея. Да, забавихме се, да, имаше и има противопоставяне. Всяка реформа е раздяла с нещо. Някои ще загубят, но ще спечели икономиката. И противодействието на корупцията също. Съдебният инспекторат час по-скоро ще се попълни. Ще намерим тези двама души, зад които да има две трети мнозинство в Парламента. Финансирането на партиите – хайде да признаем, че само предишното и това управление имаха куража да посегнат към темата не като коментатори, а като участници. Анонимните дарения бяха забранени, стопанската дейност на партиите също. Сега можем да отидем още по-нататък – можем ли да приемем идеята за увеличена в пъти държавна субсидия за партиите за сметка на съществуващите вратички за пари от бизнеса срещу услуги за бизнеса. Готово ли е обществото да приеме този облог?! Спешен дебат за това е нужен, инициативата на медиите и неправителствения сектор за това ще е безценна. Правосъдие и вътрешен ред – това не е тема, на която фатално виси един доклад. Откровеността да говорим за проблемите там е болезнено начало на болезнена реформа. Създаването на ДАНС беше първата победа срещу страха от правилни ходове. Ефект има, всички го виждат. Удовлетворена съм, че звеното за комуникация с ОЛАФ ще бъде преместено от МВР, това беше мое убеждение. Силни решения предстоят за вътрешния контрол в МВР, за службите за СРС. Не ми стига това да бъде отчетено в предстоящия доклад, резултатите м противодействието на престъпността и корупцията трябва да се видят. По възможност веднага. Европейските фондове – за тях ни е нужна самоубийствена прозрачност. Цялата информация по структурните фондове трябва да е публична. Критериите за бенефициентите да са единни. Хората, които са ангажирани с управлението на процеса да бъдат безупречни. Да бъдат финансово независими, тоест добре заплатени. По дефиниция, по правило. Новият вицепремиер, отговорен пряко за европейските пари, има и волята, и идеята как да се случи това. Трябва да получи и необходимия управленски ресурс. Имаме 30 дни до средата на юни, когато Брюксел ще реши за европейските пари за България. 30 дни, за които можем да спечелим 7 години. Това е времето, за което на България бяха гласувани 11 милиарда евро от европейския бюджет. С 11 милиарда евро държавата може да се промени страхотно. Въпрос на избор е на коя страна да застанеш. При тези, които потриват ръце как България ще бъде наказана, или при онези, които залагат себе си за това, че може да се направи много, за да не бъде България наказана. Тед Търнър изрича перфектно въпроса, който сега стои пред нас – “Интересува ме само едно – какво може да постигне човек, ако положи всички усилия”. И мен ме интересува.

Днес, на 1 април, научих, че Румен Петков е подал оставка и става еврокомисар, Божидар Димитров посланик в Македония, Европейският съюз рестартира 3 и 4 блок на Козлодуй, аз съм новата тръпка на Станишев, Кунева се самонатоварила да рекламира „запалки” с български образ в ЕС, ДСБ събират подписи за поредния вот на недоверие, а Бойко Борисов отдава Столичната община на концесия. Искам 1 април да свърши! Защото не всички лъжи са смешни и не всички шеги са истина. Защото обичам медиите и хората обичат медиите, и медиите години наред се бориха хората да им вярват, и политиците отдавна не подценяват четвъртата власт. Обаче – когато става дума за власт, не е въпрос на граматика да сбъркаш “употреба” със “зло-употреба”. Нали?! Не на шега – през днешния ден има факти, които ми се иска да бъдат шега. Има шеги, които ми се иска да са факти. Но ако за мен е трудно да отлича шегата/лъжата/ от фактите, чудя се какво им е на други хора. Затова искам 1 април да свърши. И да се събудя в европейска България.

Готви се четвъртият вот за недоверие на правителството. След бедствията, здравеопазването, образованието, ред е на корупцията да стане заглавие на вота. “Митничари, полицаи и професионалисти, работещи в съдебната власт, се цитират като едни от най-корумпираните професии в България…” – това е изречение от доклад на ЕК за България. Познайте от коя година! Помагам ви – от 2000-та година, досега, във всеки доклад. Сега сме 2008-ма. Ще бъде огромна грешка например дебатите да се отплеснат към това колко корумпирано е било правителството на Иван Костов. Няма разминаване между управляващи и опозиция – корупция има, тя е проблем, с който трябва да се справяме. Струва ми се, че същественият дефект на този вот е това, че е неискрен. Няма да намерите политик, който да не е казвал, че е против корупцията. Тази тематична и вокална област е изчерпана. Хаотичното говорене за корупция, особено в парламента, отблъсква хората. И декорира държавата по неприятен начин. Докато политици говорят срещу политици, в политиката все по-малко ще влизат свестни хора. Вносителите на вота обещават да говорят за конкретни случаи. Надявам се да споделят нещо ново…. и конкретно. Не да цитират изрезки от вестниците. Още повече – задължение на всеки политик е да сигнализира за конкретните случаи на корупция, стигнали до него, не да ги пази като пето асо в ръкава - “за всеки случай”. Надявам се да предложат конкретна алтернативна политика за справяне с корупцията. Затова са опозиция. На лорд Дарендорф- еврокомисар през 1970-та, е тази великолепна мисъл – “Шест месеца са нужни за изграждане на пазарна икономика, шест години – за изграждане на демокрация, и 60 години – за изграждане на гражданско общество”. 20 вече минаха!

Гледах сутринта по телевизията спор дали и как да се учи религия задължително в училище. 15 минути слава за събеседниците и пълна нула за зрителите да разберат има ли някой прав и защо. Обзалагам се, че разговорът какво не трябва да се учи задължително в училище ще е много по-смислен. И как не трябва да се преподава, за да не се отблъснат децата от нещо завинаги. И как децата да не искат в някои часове “да изчезнат за 60 секунди”. Чудя се защо в България “реформа” винаги се свързва с “боледуване”. Вчера на срещата ми с Висшия съдебен съвет магистрат каза точно това – “нека изболедуваме една реформа”. При нас реформата се схваща като назидание. Нещо, за което другите ни натискат. Което се случва, ама друг път. Някой иска реформа от нас, значи ни обижда. Дърпа ни ушите. Ние си знаем - нашите реформи си искат поне 15 години. Да дам примери? Няма да ходя далеч, само от тази седмица – съдебна реформа, реформа на следствието, образователна реформа, безмитни магазини и защо не ги затваряме, Кремиковци и т.н. За църквата – тя отсъства от най-важните спорове в държавата в последните 50 плюс 18 години. Ще бъда респектирана, ако църквата се върне сред лидерите на мнение в обществото – през семейството, през неделните училища, през хосписите и домовете за изоставени деца. Но религията като инжекция? Като нещо, за което те изпитват на дъската? Като задължителен заместител на интернет? Като алиби, че нещо сме пропуснали като родители, като учители, като приятели, като общество? Бог да ни е на помощ, ако това ни трябва! Може да получиш шестица по темата “за седем дни Бог създаде Земята”. Но седем от десет българи си признават, че знаят за двойка по темата за Лисабонския договор, по който Европа ще живее и ще се управлява от 1 януари 2009-та. Европа, в частност България. Време е да изберем какво искаме да учат децата ни. Някак си да ги научим на български за това какво e да си европейски гражданин. Защо имаш право на повече претенция към себе си, към държавата си, защо имаш повече отговорност – пак към себе си, към държавата. Първо на български, после поне на един западен език. Задължително. За да знаят, че в Хартата на основните им права пише, че човешкото достойнство е ненакърнимо. И да държат на това. Че личността е неприкосновена, клонирането на хора е забранено, както и робството, и принудителният труд. Че свободата на религията е гарантирана, както е гарантирано правото да я сменяш. Че няма граници за споделянето на идеи и за получаването на информация, и че публичните власти не могат да се намесват в това. Че държавата е длъжна да осигури безплатно задължително образование, а право на родителите е да осигурят образование въз основа на своите религиозни и педагогически убеждения. Стана дълго. Но се нуждаем от дълъг разговор. За това какво наистина трябва да знае всяко дете и как възрастните да помогнат за това. Кое е важно, по-малко важно и незначително. И… хайде да оздравеем в поне една реформа!

/едно мое интервю, което вчера дадох на вестник "Марица"/ - Г-жо Грънчарова , заявихте наскоро, че за нас ще е предизвикателство да накараме Европа да бъдат преразгледано решението за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Как точно виждате предизвикателството и на какво трябва да заложим като страна, за да е успешно то? На европейски жаргон думата “предизвикателство” може да значи и нещо мобилизиращо, интересно, и нещо, което те подлага на изпитание, дори заплаха. Вземам мотото на кампанията – искам светлина – за да кажа, че имаме нужда от осветяване на проблема не вътре в България, а в общността и във всяка държава-членка поотделно. Не тълкувам тази акция като “частна” за България, защото такъв подход би ни обрекъл на нулеви шансове. Обратното – ако успеем да инвестираме аргументите си в големия европейски дебат за енергийната независимост, енергийната сигурност, за енергийната безопасност и незамърсяващите околната среда енергийни източници, тогава ще сме направили пробив. Като юрист не бих подценила и формалната страна на въпроса – имаме подписан Договор за присъединяване, ратифициран от 25 държави при доста дълга времева процедура. Помните, че през 2005 и 2006-та това беше една от темите, които следяхме активно, дори имаше съмнения дали ратификациите няма да забавят членството ни. Трябва да сме много добре подготвени за големия формат, в който ще се наложи да преговаряме. Трябва да се намерят всички аргументи в наша полза – не само технократски, но и политически. Трябва да има стратегия. В този смисъл съм от “отбора” на онези, които отричат ад хок резултата – да реанимираме блоковете за малко, защото има кризисен момент. Паралелно с разсъжденията за 3 и 4 блок не бива да забравяме, че България успешно защити статута си на държава, която развива ядрена енергетика – по това няма никакви съмнения, АЕЦ Белене ще се строи. Питате на какво да заложим? На мисленето във формат “27” – кое за 27 държави като една обща енергийна територия е полезно, необходимо, безопасно. - Вярвате ли на тезата, че България има актуално еворпейско проядрено лоби и то може да се използва? Тъкмо про-ядреното лоби създава в момента акустиката на нашето желание за повторното отваряне на блоковете. Не трябва да се залъгваме – част от това лоби има подчертано икономически интереси. Даже някои от тях надминаха себе си, чета как ни съветват да отворим блоковете без да питаме никого. Изумена съм, че се обгрижват медийно хора, които ни учат как като страна-член на Европейския съюз да се държим като не-член на Европейският съюз. Иначе, експертната оценка за безопасността на блоковете е фатално необходима, защото спирането им бе поискано с аргумента, че те не са безопасни. Равностойна е ролята на политиците, които ще трябва да “продадат” успешно едно заключение на експертите за безопасността на блоковете – първо на своите колеги политици в 26 държави-членки, а след това и на 500 милиона европейци. Европейските граждани са силно чувствителни на тема сигурност и безопасност, това не може да се пренебрегне. - Еврокомисар Меглена Кунева заяви вчера, че ще бъде вредно и погрешно, ако дебатът за повторно отваряне на блоковете се затвори единствено като вътрешен дебат. Вашият коментар за това... Няма нужда да си еврокомисар или министър, за да кажеш това, всеки българин е наясно, че при цялата ни национална ранимост по проблема, той не е локален. През договора с 26 държави-членки, проблемът е международен. Впрочем, на Словакия и Литва също предстои да затварят блокове на атомните си централи, те също ще наблюдават как ще тръгне дебатът за 3 и 4 блок на Козлодуй. Няма да е достатъчно само българските медии да държат темата на водещите си страници. - Как мислите, госпожо министър, активността на екологичните организации около предприсъединителния период и сега, може ли да бъде от полза. И как приемате тезата, че страната ни загуби от липсата на такава активност до момента ? Нямам съмнение, че екологичните организации ще демонстрират активност по темата и няма да са само българските, много вероятно е да реагират силни зелени организации в европейските страни, особено в държавите, които априори имат антиядрена политика. Това не е просто част от играта – спомнете си активността на екологичните организации при старта на проекта Белене, те не се поколебаха да атакуват големи европейски банки с настояване да откажат финансиране на този проект. Трябва да сме подготвени за труден процес на защита на нашето искане, в който броят на доказателствата ще е по-малко важен от тяхното качество. - Коя е най- отпимистичната прогноза за финал и ново решение по 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ , според Вас? Най-оптимистичният вариант е, ако бъде постигнато общоевропейско решение, не просто съгласие, за отварянето на блоковете. Защитено, дългосрочно. Възможен “мек” вариант на успех е да получим по-големи компенсации за затварянето на блоковете, над записаните в Договора 210 милиона евро за три години. Длъжна съм да кажа, че вторият вариант е по-реалистичен. Паралелно с това трябва да работим по проекта Белене, по НАБУКО, по насърчаване на възобновяеми и алтернативни източници на енергия, по енергийна ефективност в широкия смисъл на думата. Така ще запазим образа на България като стабилен и прогнозируем партньор, а това е незаменим политически аргумент.

Граници, бариери на границите. Минаваш с паспорт и виза, за които си чакал месец. Шофьорската ти книжка не важи никъде извън България. Децата ти учат в Европа, при три пъти по-високи такси, а ти си продал земя или къща за банковата им гаранция. Кремиковци бълва менделеевата таблица над София, никой не го критикува. Балите с боклук се стоварват в “Дружба” или в Суходол, на никой не му пука. Купуваш хляб и сирене от съседния гараж, няма етикети. В храните обилно се слагат химически добавки, но ти не знаеш. Месото и млякото на Женския пазар са на открито по сергиите, чукаш на дърво да не хванеш салмонела и купуваш.... Искаш касова бележка и цялата опашка те наругава, че си сноб. Качваш се на такси, което вече е на 20 години, няма обявена цена на километър. Купуваш си лекарство. Упътването е на холандски, ако имаш късмет и на английски, няма етикет на български. Същото е с козметиката и с препаратите за чистене. Купуваш си електрическа печка, която гръмва на втория ден, но ти си виновен и не можеш да я върнеш. Медицинските ни сестри са в либийски затвор, включваш се в поредното шествие със свещи в тяхна защита. Трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй работят. Токът пак поскъпва..... Банката с твоите пари фалира, никой не те обезщетява, да си си ги държал вкъщи... Вечер сваляш чистачките и радиото от колата, да не ти ги откраднат... Всички искат и дават подкупи, никой не говори за корупция. Никой от Брюксел не ни критикува за правосъдие вътрешен ред. Никой не те пита какво мислиш, казват ти само какво да правиш. Турция я приемат в ЕС, или не я приемат, но тебе пак не те питат. И за Косово не те питат. Една сутрин поглеждаш през прозореца и виждаш бензиностанция на една ръка разстояние, вместо детската площадка. Някой си е върнал собствеността, не можеш да му излезеш с европейска директива насреща. Европейските директиви ги уважават някъде там. И за въздуха, и за водата, и за шума, и за горите, за здравните услуги, за дипломите, за шофьорите, за фризьорите, за пътищата, за фасадите, за правата, свободите и демокрацията, за консенсуса, за условията на труд, за престъпленията и наказанията, за това, което ще стане днес, утре, след две години, след пет години, след десет и така нататък. И понеже в този един ден няма да има Европейски съюз, заради който цените се покачват и трябва да се морим да му покриваме някакви критерии, ще останем без голямата причина да се чувстваме нещастни. Пак ще бъдем най-нещастни, но ей така, по принцип. Защото това си можем… Този ден не съществува. И това е добре, даже много добре. На всички, с които се срещнах в този блог по европейско време, пожелавам здраве, обич, усещане за успех и лека ръка. Благодаря – за интелигентната компания, за критиката, за отделеното време. Весели празници!!!

Госпожо Грънчарова, вчера открихте на новия терминал на летище София изложбата “100% България” и казахте, че е посветена на първата година от членството в Европейския съюз. Настъпва времето, когато си струва да теглим чертата под доброто и лошото през тази година. Как вие бихте оценили първата година? Една година в Европейския съюз? Не е зле! Това е най-краткият ми отговор. Тази седмица ще е готово поръчано от моя екип национално представително изследване на “Алфа рисърч” за първата година, самата аз съм много любопитна за резултатите. Мога да ви отговоря и метафорично – проходихме. Когато човек проходи, той има възможността да види нещата поне от височината на своя ръст, това вече е друго измерение. Тези два месеца пътувах много из региона – Македония, Сърбия, Турция, днес заминавам за Черна гора. Изкушавам се да спомена и този исторически парадокс – само преди малко повече от 100 години великите сили са мислели дали и как точно да “съчинят” държавата България, днес България активно участва в разговора за бъдещето на Косово. Само преди 10 години, в началото на прехода много българи правеха “бизнес” с куфари от Турция и Сърбия. Днес България е основна надежда на тези две страни за европейската им перспектива. Разбира се, първата година не прави магически пътищата добри и заплатите четирицифрени. Но сменя перспективата. Тя, обаче, бе нашата фронтална среща с големите възможности, нали знаете какъв е шокът от това да можеш да избираш от много. Членството има различен “размер” – джобен за някои, средносрочен за други, стратегически за трети. Това вече бе отбелязано в появилите се социологически проучвания – повече хора се чувстват европейци, каквото и да значи това. Ако се пошегувам, ще кажа - оптимизмът не расте заплашително, но и песимизмът не се увеличава. Като европейски министър с кое бихте се похвалили? Веднага ще ви кажа - през тази година България се придвижи от 22-ро на 11-то място по хармонизация на вътрешното законодателство с европейското в класацията на страните-членки. След нас са Испания, Италия, Ирландия. Не е въпрос на суета, просто успешно проверихме себе си в прилагането на европейските правила. От началото на годината сме приели 695 позиции по всички въпроси от европейския дневен ред – може да не сме го направили с най-високото самочувствие, но сме го направили. Справихме се с 95% от случаите, по които Европейската комисия имаше критики към нас и изпрати писма за неизпълнение. Година след налагането на предпазната клауза в авиацията еврокомисарят по транспорта каза, че сме постигнали качествено развитие и има шансове клаузата да отпадне още в началото на следващата година. Субсидиите за земеделието не бяха редуцирани. Не се оправдаха негативните прогнози и, вместо да се забави, икономическият ни растеж се ускори – тази година е 6,6% спрямо 6,1% за 2006-та. За първите десет месеца преките чужди инвестиции са се увеличили с 800 милиона евро, спрямо същия период на миналата година. Това е изключително важно, защото перспективата за членство привлича инвеститорите, но самото членство те поставя в много по-конкурентна среда. Оперативните програми бяха одобрени, процесът на кандидатстване по тях тръгна, не сме блестящи, но това, че нещо може да стане по-добре, вече е план. Сега предизвикателството е макроикономическата стабилност да се “хуманизира”, да се усети дори от хората, които никога не са обмисляли живота си в контекста на европейската интеграция. Знае се, че не сме отличници на пистата на оптимизма, но щом все повече европейци избират България не само да прелетят през нея, но и да заживеят тук, трябва да ни даде рационалните основания, че сме едно добро място на европейската карта. През тази година имаше и трудности – протести, повишение на цените през лятото, изследванията отчитат очакване на ценови скокове и през следващата година? Не бих подминала трудностите с лесното обяснение, че са следствие на натрупани свръхочаквания за мигновена промяна. Всъщност европейското членство има особен мащаб – колкото по-голям си на пазара, толкова повече са изискванията към теб. Някои фирми, които бяха инвестирали авансово в покриване на европейските стандарти, спечелиха. Други, които до последния момент са “пропускали”, са усетили удара по-тежко. Цените се повишиха, факт. Мисля, че залитането в обяснение как това се дължи на членството не бяха толкова отчетливи както преди, но ги имаше. Мисля, че това беше опит за спекулация, римейк от предишни години. Все пак пазарната икономика има за равноправен играч потребителите, имам познати, които не купуваха стоки, които бяха с незащитимо високи цени. Имахме най-дългата стачка в историята си – на учителите, всички поравно претегляхме “за” и “против” буквално всяка вечер пред телевизора. Протестите наистина са израз на гражданското съзнание, на претенцията да стигнем по-далече за по-кратко време. От друга страна протестите трябва да могат да доведат до мотивация за реални реформи в даден сектор. След учителската стачка няма да намерите българин, който да отрече нуждата от реформа в образованието. Трябва да успяваме да изведем политики от всичко, което се случва в обществото, да извадим израза “добро управление” от книжния му, семинарен смисъл. Даже да искаме повече неща от себе си, нищо, че може да ни е добре в момента. Давам ви пример – безмитните магазини на границите с държави извън ЕС – от тях държавата губи милиони годишно. Да, ще си купим стек цигари за 10 вместо за 25 евро, но това няма да направи обядът ни безплатен. Просто ще си платим сметката по-късно, при това с лихвите. Бяха ли българските политици на нивото на предизвикателствата през тази първа година на членството? Ще почна с това, че България има свои представители във всички европейски институции – българин е член на европейското правителство и на него разчитат 500 милиона потребители, българи има в Европейския парламент, Съвета на регионите, Европейската сметка палата, Европейския икономически и социален съвет, Съда в Люксембург. Българското присъствие е навсякъде, едни се справят по-успешно, други по-мълчаливо. Ако си струва да инвестираме в българското представителство в евроинституциите, трябва да го прицелваме към висшите ешелони на администрацията на ЕК, на Парламента. Различното е в това, че вече не ни казват какво да правим, а питат какво мислим и какво предлагаме. Българските политици вече не се оценяват в рамката “от Видин до Малко Търново”. Техните решения, инициативи, техния характер ако щете се преценява на масата за вземане на решения в Брюксел, в Лисабон, в Берлин. Не случайно българският министър-председател се радва на одобрение сред европейските си колеги със своята модерност и реформаторски подход, той вече имаше първата си европейска мисия при посещението си в Грузия. Ще кажа нещо много свързано с политиката, но с думите на ежедневието, на улицата – можем да изключим от скорост, можем да се придвижим по инерция в първите години от членството ни, но ако включим на първа и след това на втора, ако положим малко усилия, бихме могли да изминем наистина по-дълъг път за по-кратко време.

Вчера имах среща с природозащитници, говорихме за Натура. Не за първи път, привързана съм към темата. В България разговорът за Натура върви на подскоци. Шумно и протестно, на малки крачки и с едно наум. Има някаква непримиримост – според еколозите бизнесът е арогантен, защото завзема природа. За бизнеса еколозите са досадни, защото винаги преувеличават опасността да загубим природа. Не съм експерт, признавам си, че не се задълбочавам в истински свещените за еколозите детайли за пътя на мечките или на скакалците. Но пък гледната точка на еколозите ми е важна и неразделна от въпроса, който страшно ме интересува – в каква България искаме да живеем – в следващите 10, 15, 50 години. Ако на Паничище има уникален гейзер, трябва ли да го удушаваме в строителство? Ако всички твърдят, че черноморското крайбрежие им опротивява заради километричната опашка хотели, защо да продължава строителството там? Природата е сред малкото неща, които имаме в пъти повече от други европейци. Натура е европейският единодушен договор, че трябва да се спаси колкото се може повече природа, защото вече много природа е била безвъзвратно погубена. Само преди седмица Европейската комисия увеличи териториите на Натура в 7 държави-членки с 90 хиляди квадратни километра /почти колкото една Португалия!/. Натура не е проблем, тя е шанс. Включително за онези, които от понеделник до петък строят- хотели, лифтове, асфалтират – а в събота и неделя бягат към по-незастроени места – където има въздух, трева, щурци и звезди. Просто живеем стресиращо. Трябва да признаем - правителството увеличи българските територии за Натура – от под 20 до 33,8%. Което не пречи на новоизбрани кметове да използват момента и да издават разрешения за строителство на територии, които могат да бъдат включени, но формално още не са в Натура. Не, те не са срещу природата, те просто искат едно малко изключение. Има правила. Да ги знаем не е достатъчно. Да ги прилагаме е добре, но пак не е съвсем достатъчно, трябва да настояваме всички да ги прилагат. Даже можем да отидем по-далеч – да си “оградим” за Натура повече природа. Сега. Защото след 10,15, 50 години днешните спорове ще бъдат забравени,а от природа ще се печели повече. В пъти. Има нещо много важно при Натура – първоначалното определяне на зоните става единствено по научни критерии. Не социални, не икономически, те идват после. Затова еколозите не се предават. Използват всякакви възможности за натиск. Сезират Европейската комисия. Това е добре, искаме европейски стандарт на живот, тогава трябва да живеем по европейските стандарти. В политиката е като в шахмата – играеш с всички фигури. Трябва ни стратегическа игра. Бързина и характер на централните власти, отговорност на местните. Трябва ни капацитет да опазим зоните, обявени за защитени. Трябва ни правосъдна система, която да реагира на еко-нарушенията като към нарушения с много висок коефициент на щета /както впрочем действа съдът в Люксембург/. Трябва ни силно обществено мнение, за да спира навреме всеки опит правилата да бъдат заобиколени. Ако трябва да избирам между бизнеса и природата, ще избера природата. Това лично. Просто държавата трябва да играе с всички фигури.

Не знам колко българи през 1990-та можеха да отговорят правилно на въпроса ще стане ли България член на ЕС. Е, случи се. Сега сме в ЕС. И стоим на масата, на която трябва и ще се вземе решението дали Турция да стане член на ЕС. Може ли Турция да стане член на ЕС? Някои казват – ще стане, когато бъде готова (честен отговор). Други казват – никога няма да стане, тя е от друг свят, огромна и различна. Няма особен спор по въпроса дали България трябва да подкрепи европейското членство на Турция. Въпрос на принципна политика е да подкрепяме нашите съседи, ще ви отговори всеки дипломат, който се докосвал до темата. Турция беше основен поддръжник за членството на България в НАТО. Безусловна подкрепа зад формулата 2+2 - Турция и Гърция зад атлантическо членство на България и Румъния. Формулата беше успешен израз на добросъседски отношения и успя. Няма и особено дълбок дебат по това каква е нашата полза от членството на Турция в ЕС. Удължаваме вътрешната граница на Съюза , изнасяме външната – с поне 2000 километра, сваляме митническите бариери, имаме “семеен” съсед, работим по общи правила и придобиваме една посока повече, когато говорим за бизнес. При това на една ръка разстояние. И ако имаме спорове, те вече няма да минават през историята /което понякога е болезнено, но всъщност е лесно алиби за избиване на националистични комплекси/, а ще минават през правила, които сме подписали заедно. Турция трябва да стане член на ЕС когато е готова. Реформирана, демократична, стабилна – това е българският интерес. Какво печели ЕС от членството на Турция?! Същото – прибавя една територия повече към своите правила, към общностното законодателство, към общите ценности, към общите каузи. Прибавя към своето богатство страна, която – по силата на своята религия и културна традиция - би могла да поеме диалога с онези държави, които са й близки много повече, отколкото до която и да било друга страна-член. Доказва се като исторически проект с мисия в 21 век – европейските ценности могат да живеят в мюсюлманска държава. Какво губи ЕС, ако държи Турция в чакалнята? Това се случва вече 40 години. Губи 17-та в момента и примерно 10-тата в близките години икономика в света. Губи безусловността на общите решения. Губи мотивацията и подкрепата на турците (апропо тя вече спадна от 70% на около 40%). Възможно ли е една укрепнала Турция след 10-15 години да загуби интерес от членство в ЕС?! Губи реформаторите там, губи про-светските политици, губи доверието на всички, които са инвестирали там /не само пари/ заради европейската перспектива на Турция. Би загубил и онова, което е запазената марка на ЕС – спазването на думата, спазването на подписа. Ако говорим за икономика – губи пазар от 70 млн потребители, губи мощна военна промишленост и основна транзитна държава на нефт и газ на фона на нарастващ енергиен глад в световен мащаб. А ако говорим за география, дали е страшно ЕС да граничи със Сирия? Едва ли. Границите винаги са били поставяни от хората и хората са сваляли граници. Хубаво е да граничи с Иран, със Сирия, с Ирак. Така европейските ценности ще пресичат тези граници по-безпрепятствено и вероятно изкушението да не ги зачиташ ще бъде ограничено. Кой е големият ни страх, не е ли това въпросът? Да граничиш с Турция, бъдещ член на ЕС, или да граничиш с нереформирана Турция, на която ЕС е отнел перспективата за членство?

Не знам защо медиите харесаха този мой израз – боклукът на София вече стана европейска тема. Аз не го харесвам, просто е така. Днес на заседанието на Съвета по европейски въпроси обсъждахме предупредителното писмо за проблема със софийския боклук. Писмото цитира европейската директива, според която боклукът /не само в София/ трябва да се депонира и оползотворява при изричното условие – безопасно за хората и безвредно за природата. Участваха и двама софийски заместник-кметове – Герджиков и Бояджийска, защото решението може да дойде само от столичната община. Към началото на декември общината ще има готов план за действие, с пълно разписване на последователни действия за временно решение на проблема преди цялостното му решаване – едни казват 2010, други 2011. А дотогава? Софийският боклук си има минало. Главно вербално – кой какво не е направил, кой се е спасил от проблема, кой е млъкнал, за да не пипне темата и да му се стовари примерно на избори. Негативно. Междувременно всеки е произвел боклук- номинално. Не може да се говори безкрайно за причините за проблема – всички произвеждаме боклук. Вече не работи моделът “предшественикът ми е престъпник”. Този проблем наистина не е само софийски. Вероятно може да се случи и в други общини. И понеже сме в Европейския съюз, тоест в европейската екосистема, и понеже Европейската комисия следи за решаването на всички европейски проблеми, тя отново ще изпрати предупредително писмо. Днес за София, утре за друга община. Тогава пак ли ще сме изненадани?!. Ако предупредителното писмо след 23 декември прерасне в следваща процедура, напълно реално е да се озовем в съда. Да бъде наложена финансова санкция. Защо да плащаме всички?! Ако потънем в боклук, дори да можем да платим, какво значение има това?! Да направим модел! Как да решаваме проблема с боклука. Днес в София, утре в…Не можем винаги да реагираме пожарно, независимо как. Можем да си кажем, че ни липсва единна гражданска позиция и че засега имаме единна квартална гражданска позиция. Можем да изразим естествено съчувствие към Столичната община, защото трябва да се справи с това, към хората от Суходол, Горни Богров…. Можем да настояваме столичната община да предложи решение – на един локален проблем, който вече излиза от границите на София – физически. И като решение, и като последици… Сега е времето на решението, което да стане модел. Имаме избран кмет,имаме нов общински съвет. Те могат и трябва да проявят лидерство и да предложат решения – първо временни, но ясни. Може и непопулярни. После трайни и ясни, и със сигурност популярни. Европа вече е затворила този цикъл. Европа добива енергия от обработка на отпадъците – по най-безопасния и екологичен начин. Ще помогнем на общината. Обединихме се около идеята първо да осигурим предварителни, неформални разговори в Брюксел, за да убедим партньорите си, че по въпроса се работи и се търси решение. И това е непопулярна мярка, но си струва. Съгласихме се трайното решение на въпроса със столичните отпадъци да бъде приоритетен проект в Оперативна програма „Околна среда”. Защото не става дума просто за боклука, става дума за живот в европейски условия.

Преди няколко дни на бизнес-дискусията на Американската търговска камара за изводите от първата година на членството ни в ЕС американският посланик Байърли отговори на въпрос за купуването на гласове по време на местните избори. Той нарече размерите на явлението “скандални” и се възпротиви срещу оправдателния манталитет “така правят всички”. Предлагам ви заедно да поразсъждаваме как, за какво, колко пъти и по какви поводи сме влизали в капана на “така правят всички”-мисленето. И как в това мислене сме удавяли по-смелите си амбиции. Предлагам ви дебат по тема остра, болезнена, по която някак си не мога да си позволя компромиса да премълча неща, защото „така правят всички” или защото „така говорят всички”. Могилино. Филмът на ВВС за дома за деца с тежки физически и умствени увреждания. Пълният потрес на публиката, видяла тези 90 минути мъка, огромна мъка. Авторката, британката Кейт Блюет, която тия дни бе в България, за да обясни какво е искала да каже с този филм, кой не си е свършил работата и кой трябва да потъне в дълбок срам за тази ужасна действителност. Кейт мина през всички национални телевизии, през претъпканата зала на “Червената къща”, раздаде справедливост и си замина. След нея дойдоха от френския тв канал 2. Искат да правят филми за домовете за изоставени деца в България…. Ужасявам се от мисълта, че за хора, които не познават страната ми, България ще извиква само споменът за този филм. В понеделник с колегите си Емилия Масларова и Миглена Тачева бяхме в дома в Могилино. Не на филм, на живо. Исках да видя с очите си какво се прави с държавни средства, с парите на всички нас, за изоставените деца. Какво не е направено. Предварително изгледах филма на BBC, в кабинета, на компютъра си. Почувствах се ужасно, безпомощно. Поисках от социалното министерство цялата информация, за да си създам собствена картина, собствена оценка. Отговорих на всички писма, които бях получила. Знаех, че трябва да отида там. Свързах се с една от големите австрийски фондации, които сега се установяват в България – посветени на оказване на финансова помощ на домове за деца с увреждания. Предложих им Могилино като старт на тяхната дейност (информираха ме, че започват работата си в България с начална сума от 2 милиона евро). Те поеха веднага ангажимент и изпратиха на следващия ден своя представител от Букурещ… право в дома в Могилино. Свързаха се обратно с мен. Било много по-добре от очакванията им… не могат да започнат с него, домът си има всичко, ще търсят по-нуждаеща се институция. Децата ни посрещнаха с радост. Емилия Масларова познаваше повечето от тях по име, те нея също (това ме трогна, признавам си). Жените, които работят в Могилино, ме питаха – защо госпожа Кейт ни излъга, тя ни обеща средства, помощ за дома, който трябва да се закрие, ние затова я пуснахме да снима тук. Но защо във филма няма кадри от това как прегръщаме децата. По БНР госпожа Кейт бе попитана за обещаните пари – опитах, каза тя, но… Знам, че първата реакция на всеки нормален човек, когато гледа подобен филм, е да се почувства зле. Нещастен. Тайно да чукне на дърво. Да се пита – Боже, защо се случват такива ужасни неща! Знам, че в “Червената къща” са ръкопляскали на Кейт Блюет. Нелепо е да ръкопляскаш, след като си гледал този филм… Деца с тежки умствени и физически увреждания се раждат – казвам го с огромна печал – навсякъде по света. Въпреки прогреса, въпреки глобализацията, въпреки научните изследвания и медицината. 10% от населението на ЕС са хора с увреждания. Това е трагедия и тя изглежда по еднакво болезнен начин навсякъде по света, независимо дали тези деца са снимани в специализирана институция или в собствения си дом. Уви, част от родителите – навсякъде по света – изоставят тези свои деца. Може би с мисълта, че спасяват собствения си живот занапред, спасяват себе си, човека до себе си, другите си деца. Децата в Могилино са изоставени, но само част от тях имат подписани документи от родителите си, че могат да бъдат осиновени от някой, който би пожелал това. Затова държавата ще предложи по-облекчен ред за тяхно осиновяване. Те имат права. По българските и по световните закони. За да ги снимаш, за да изваждаш на показ подробности за техния живот, за здравословното им състояние, за вида им – трябва някой да е дал съгласие за това. Кой даде съгласие една камера да снима месеци наред лицата им, раните им, кататонията им. Кой даде разрешение една камера да ги снима голи?! Дори някое от тези деца да е имало шанса да бъде поето от осиновители, дали сега, когато кадрите с него са разпространени като назидание, дали някой би поискал да го осинови?! Живеем в България. България за съжаление не е богата страна, все още. Домът в Могилино е трябвало да бъде закрит още през юни 2006 година след решение на МС. Местният общински съвет е решил обратното. Но там условията за живот на тези деца са добри, казвам го едва след като се убедих със собствените си очи, дори Кейт Блюет го казва. Има уютни спални, има стая за игра с басейн от балони, има специална стая за терапия с водно легло, направена още през 2001 г. За 67 увредени деца се грижат 60 души персонал. Да, няма професионална грижа в истинския модерен смисъл на тази дума за тези деца, Да, не са много специалистите (педагози, физиотерапевти, психолози), които биха отишли да живеят и работят постоянно в едно село и да полагат индивидуална грижа за всяко дете? И тук държавата е длъжна да предложи решение- като осигури значително по-високо заплащане или като поетапно изнася тези домове към областните центрове. Но трябва честно да си кажем, че каквото и да направи държавата, то никога няма да подмени факта на трагедията – тези деца са веднъж болни, втори път изоставени. Питам се защо си причиняваме това унижение да ръкопляскаме на филмирането на една трагедия. Какъв е този нагон? Трагедиите навсякъде по света изглеждат на филм по един и същи начин. Но трагедията трябва да е камбана за помощ, а не повод за раздаване на “правосъдие”. Казах в Могилино, че съм убедена, че обществото трябва да стане и е естественият партньор на държавата, когато става дума за хора с увреждания. Гражданските организации могат да осигурят специализираната грижа и подход към това, както е навсякъде в модерните държави. Няма да имаме истински елит в България, докато успелите хора у нас не започнат да се занимават с филантропия. Докато не се родят филантропите от днешно време и в днешен мащаб. Казах и друго – че у нас фондации се правят от бедни хора с идеи, по света фондации се правят от богати хора с чувства. Ще стигнем до времето, когато истинските звезди ще посвещават част от парите си на истинските каузи. Няма да е днес, но ще се случи. И тогава ръкоплясканията ще са за хората, които решават проблеми. А не за създаването на проблем чрез показването на натрупани проблеми. Не чрез поставянето на етикет върху една държава…. и чрез последвалите аплодисменти за това.

Можеш да загубиш избори, без да загубиш властта. Но не можеш да спечелиш избори, ако загубиш във властта. Часове след края на местните избори всички – от първия до петия – казват, че са спечелили. Но ако всички са спечелили, за какво са им избиратели? Когато всички казват, че са спечелили, нямаме избиратели, имаме публика. Стадион, на който едни хора печатат билетчетата, други ги късат, трети викат по време на представлението, артистите отиват да играят карти, а чистачите събират боклука. Това не са избори, нали?! Всеки има своята версия за това кой е спечелил на тези избори. И всеки има различно горчив вкус в устата за това дали наистина е спечелил и като е спечелил, какво е загубил. Партията на Бойко Борисов спечели на тези избори. Какво каза Борисов – избори се печелят лесно. И още – трябва да си извървим пътя, има много тежка работа, толкова много неща не съм направил. Умно. Властта винаги значи работа. Много работа. БСП спечели на тези избори също. Тя е водеща партия в управлението, трябваше да се откаже от толкова много илюзии, да застава зад непопулярни решения, а така се губят гласове, но е с добър резултат. Има нещо в БСП, заради което много хора продължават да гласуват за нея. Може да е единствената им собственост в тоя живот, но си държат на нея. Сините спечелиха в Плевен. Червен град със син кмет за трети мандат. Има нещо в Зеленогорски, което трябва да се разучи – оказа се по-голям от родителските си партии, но не се отрече от тях, не си избра нова звезда и победи. Сините спечелиха и в София, вярно, че 18% в София са малко, но къде бяха през 2003-та и през 2005-та? Определено направиха нещо. София спечели. Това без съмнение. Има кмет, избран още на първия тур – за първи път. Кметът ще има пълно мнозинство в общинския съвет. Сега е неговият шанс. Да докаже какво може. Неговият предшественик направи София най-привлекателното за работа място за стотици хиляди българи. Сегашният кмет трябва да направи София привлекателно място за живот на 2 милиона българи. Без да има свое оправдание в чужд общински съвет. По време на кампанията медиите непрекъснато повтаряха – всички играят срещу Борисов. Той използва това, очевидно успешно. Обаче сега реално започва играта на Борисов във властта. Властта винаги има работа, много работа. Сега започва и истинската опозиция на властта – това е мнозинството на онези, които искат, имат претенции, очакват да се случи онова, което таксиметровите шофьори изричаха най-цветисто – “Той ще дойде Бойко и ще ги оправи”. Опозицията винаги има време. Много време. Няма доволна опозиция. След тези избори опозицията в България намаля с една партия. ГЕРБ влезе във властта. А животът продължава.

Току що, пряко от Брюксел, президентът на Европейската комисия Барозу изрази разбиране и подкрепа за българското желание да пишем на кирилица „евро”. Българският премиер се чу за това с португалския министър- председател. Аз самата проведох десетки разговори с европейските министри на държавите членки последните дни. По този въпрос никога не сме били толкова близо до успеха… Дълго време съзнателно стоях встрани от проблема, нямах силно желание да влизам в тази битка. Казвах си - все пак качеството на парите е в тяхното количество. Все още сме млади, крехки, имаме наблюдение по “правосъдие и вътрешен ред”, предпазна клауза в авиацията, заплаха от орязване на земеделските площи, куп неща, за които все още търпим критика. Репликата, която отключи моята реакция - “трябва да направим нещо, за да откупим душата си”. Това беше изречено от Даниела Бобева от БНБ една вечер преди два месеца, когато обсъждахме темата в министерството на Николай Василев. Реших. Казах си, че няма да слагам точката преди запетаята. Че трябва да се опита всичко, за да не съжаляваме, че не сме го направили. Събраха се най-точните аргументи. Хората се държаха по най-точния начин. Когато поставих въпроса на политическо ниво в Португалия, на неформалната среща на ЕС-външните министри, разбрах, че има чуваемост за аргументите. Разбрах и основния страх на ЕС – рискуваме да отворим 6 други случая с 6 други държави членки, които са настоявали да изписват европейската валута по свой начин. И са загубили битката. Нашият аргумент, обаче, е различен. Той се нарича третата азбука на ЕС, кирилицата. Сега искам да кажа ето тези неща, които смятам за важни, много важни: - Европейският съюз разчита, отворен е за, обляга се на, приема аргументи! - За успешна кауза в ЕС трябват добри аргументи и добра тактика. Ние избрахме добра тактика. Казахме, че проблемът е важен за нас, готови сме да отидем до край, но искаме да бъдем конструктивни. Без агресия, с решителност. Три часа преговори в португалското посолство в Брюксел, затворена стая, очи в очи. Непрекъсната телефонна връзка с черногорския вицепремиер. Регион, азбука, твърдост, солидарност. Желание за изход. Ако успеем, това няма да е прецедент само за българите и за България. Това ще е прецедент за всички страни от ЕС, които използват кирилицата. ЕС не е СИВ. ЕС не е сив. Ако успеем с еврото, това ще е още една причина да обичаме ЕС. Това е още една причина аз да обичам Европейския съюз. Някой беше написал, че геният на ЕС е в това, че не се страхува непрекъснато да опитва. Харесва ми. Ако опитваш, шансът ти за успех винаги ще е поне 50%.

Ако учителите бяха ученици, сигурно щяха да се радват на хубавото време навън и да си прекарват “cool” тази екстра-ваканция. И да се питат – а, бе защо нас ни наказват за отсъствия?! Може би ако учителите бяха ученици, ей така, от изобилие на време, щяха да прелистят вестниците и да видят - едни кандидат-кметове на посещение в Брюксел изпаднали в конфузна ситуация, защото не знаят чужди езици. И ще потъгуват за пропуснатите часове по френски и английски. Ако учителите бяха ученици, може би /е, поне един- двама от тях и поне в днешния Световен ден на учителя!/ щяха да потърсят в Гугъл нещо по въпроса “как да бъдеш добър учител”. И щяха да прочетат едни такива неща: - трябва да обичаш своята роля и да не можеш да си представиш да работиш нещо друго - да имаш огромно търпение и да знаеш как с малки стъпки се върви по дългия път на ученето - да бъдеш ученик през целия си живот - да можеш да научиш учениците да мислят - да им покажеш кои са големите цели и как да ги постигат И много още… Ако учителите бяха ученици, те нямаше да харесат как техните учители горят чучело на човек. Пък било то и на просветния министър. И щяха да попитат своя учител по история кой в историята е горил книги, хора и чучела. Ако учителите бяха ученици, щяха да слушат внимателно този урок – че хората са равни, но различни; че да имаш право не винаги значи да си прав; че солидарността на една общност е по-малка от солидарността на едно общество… Ако учителите бяха ученици, щяха да искат учителите да имат по-добри заплати. Както и лекарите, както и лесничеите, както и шофьорите. Но ако учителите бяха ученици, те щяха да посочат добрите учители, по-малко добрите или пък блестящите. И нямаше да намерят и един учител на света, който да им каже, че добрите трябва да получават наравно с посредствените. България стана член на Европейския съюз благодарение на всички българи. Всеки даде нещо за това. Десетилетия бяхме “професионалисти на държавния оптимизъм” /по думите на Саркози/ и пожелахме това да остане зад гърба ни. Имаме нужда – както казва китайската поговорка – да подкрепим доброто, за да не ни подмине. Имаме нужда от консенсус много по-голям от този за размера на заплатите. Трябва ни консенсус за реформа. За подкрепа на добрите идеи. За подкрепа на личностите, които могат да носят отговорност. Трябва ни консенсус за това, че ултиматумът не е инструмент за мир в 21 век. Дори да бяха ученици, учителите щяха да разберат, че в държавата на 100-те% увеличение на заплатите веднага, 100%-ов може да бъде единствено фалитът на държавата. Европейското членство разшири света на българите. Европейското членство е ежедневно състезание, но и един шанс повече. И ако Европа не се случва на младите българи тук и сега, кой може да ги спре да намерят своите учители другаде?

6.30. Ставане. Вестниците. Заглавие от една първа страница – работим два пъти по-малко от страните в ЕС. Чета в EUobserver – Саркози определя условия за връщането на Франция във военния комитет на НАТО след 40 години отсъствие. Изумително активен е френският президент, как за отрицателно време успя да накара всички да чуят много ясните му позиции по ключови въпроси – международната сигурност, глобалното затопляне, конкуренцията, дори подкрепи реформата в аграрния сектор на ЕС, независимо от съпротивата на френските фермери. Предложи социална реформа и избра тактика за нея, която тотално изненада синдикатите… Бих поспала още поне час, ако не трябваше да приготвям детето за училище… 9.00. Открих международната конференция “Устойчиво развитие на сектора на недвижимите имоти”, организирана от Colliers International, един от лидерите сред консултантите от бранша. Земята и строежите – темата ме интересува. Все повече се замислям за промените в климата – природата и у нас ни дава поводи за това, за топенето на ледниците, за емисиите от въглероден двуокис. Българите като че ли още живеем с мисълта, че такива неща няма да ни се случат на нас… 9.30. Всеки вторник задължително заседава Съветът по европейски въпроси, който ръководя. Националните позиции по всички теми, които се обсъждат в Брюксел, минават през този съвет… 13.00. Политически съвет на НДСВ. Одобрихме поредната група кандидати за общински съветници на изборите и как да се финансира кампанията. Напоследък НДСВ боледува и всеки от нас е убеден в правотата на собствената си позиция, но някак не можем да намерим път един към друг… Междувременно – назначен бе нов заместник-министър на външните работи, на моето предишно място, Милен Керемидчиев. Милен свърши страхотна работа по освобождаването на българите в Дубай преди малко повече от година - някой нарекоха случая втора Либия. Чакам да разбера какви ще бъдат ресорите му, пожелавам му успех! 14.30. Среща с 20 души, основната част от сръбската администрация по подготовката на преговорите по споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Много е важно как още повече да подпомогнем страните от региона за членството им в НАТО и ЕС. Имаме споразумения за евроатлантическо сътрудничество с всяка от тях – още при предишното правителство това се случи и бе много силен знак – но съдържанието на това сътрудничество трябва да се уплътнява още… 15.30. Интервю за Financial times. За ефекта от първите месеци на членството. Подготвят 4 страници обзор за България. Важно е… 16.30 – 17.10 – довършвам интервю за агенция “Фокус”, за Договора за реформа… 17.20. Президентството, церемония по награждаването с орден “Стара планина” на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Страхотен европейски политик! Изключителна комбинация от скромност и визия. Посвети наградата си на анонимните българи. Каза – ако някой наистина е извървял пътя до членството, това са българите. Когато почнахме преговорите за присъединяване, Юнкер бе премиер на Люксембург и председателството на ЕС бе тяхно. Когато подписахме Договора за присъединяване, пак беше по времето на Люксембургското председателство. Самият Юнкер каза, че за един премиер е изключителна рядкост да види нещо голямо, което е започнал, завършено. Каза още, че Люксембург е малка държава, но свободна да мечтае и че те са мечтаели да видят страните от Източна Европа в ЕС далеч преди това да е било мислимо… Днес не можах да отида на заседанието на парламентарната група на НДСВ. Исках да говоря пред колегите си колко важно е Парламентът час по-скоро да излъчи своята квота за новия Висш съдебен съвет. И понеже той ще е първият постоянно действащ, кандидатурите трябва да са безупречни… Всяка сряда, а днес по изключение /защото заседанието на Министерския съвет ще е утре, поради пътуване на премиера в чужбина/ - брифинг по всички точки от дневния ред на заседанието на кабинета… След това – вкъщи. Време за писане…

Тема за размисъл: Усещане за време или защо част от структурните фондове на ЕС за новите държави-членки може да бъде анулирани? Десетте нови държави-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004-та, може да загубят част от предназначените за тях структурни фондове. Защото не са ги използвали навреме. Това каза вчера комисарката Далиа Грибаускайте при представянето на финансовия доклад за бюджет 2006 на ЕС. В Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Кипър и Малта способността за усвояване на фондовете е незадоволителна и времето изтича! Има опасност за първи път в историята на ЕС някои от неусвоените средства по структурните фондове автоматично да бъдат анулирани по правилото “n+2”. През 2006 г. десетте нови държави-членки са получили 12% от общите разходи на бюджета на ЕС или 11.5 милиарда евро. От тях – 5.3 милиарда за Полша, 1.8 милиарда за Унгария и 1.3 милиарда за Чешката Република. Проблемите, с които се сблъскват тези държави при усвояването на Структурните и Кохезионния фонд, продължават да бъдат основание за сериозни притеснения в общността. От 2004 до септември 2007 г. десетте нови държави-членки са усвоили само 57% от определените 15.5 милиарда евро годишно. Процентът на усвояване варира от 41% за Кипър до 69% за Малта, а Полша е с 57%. За проектите по Кохезионния фонд степента на усвояване на тези нови 10 държави-членки е дори още по-малка – 22% или 8.3 милиарда евро. За периода 2004-2006 от новите държави-членки Полша е била основен бенефициент и е получила 12.1 милиарда евро от ЕС, следвана от Унгария - 3.9 милиарда евро, Чешката Република, - с 3.2 милиарда, Литва – 2 милиарда евро и Словакия – 1.7 милиарда евро. А другите данни сочат, че: 15-те стари държави-членки са усвоили 75% от средствата по структурните фондове за периода 2003-2006. Степента на усвояване е от 54% в Нидерландия до 90% в Ирландия. Това означава, че Нидерландия е загубила повече от 300 милиона евро от непълното усвояване на тези средства. За периода 2000-2006 г. Испания е била основният бенефициент на фондовете на ЕС – 99.5милиарда евро за целия период. Следвана е от Франция – 89.6 милиарда, Германия - 79.1 милиарда евро, Италия - 70.2 милиарда и Великобритания - с 50.2 милиарда (без да се включва британската отстъпка от 36.6 милиарда). Испания има най-голям дял от структурните фондове – 5.8 милиарда евро или 17.8%, следвана от Италия – 14%, Германия – 13%, Гърция – 11.1% и Великобритания – 9.3%. Както и предишни години Франция е основният бенефициент на средства за селското стопанство – тя е получила 10.1 милиарда или 20.3% от ЕС, след нея се нареждат Испания и Германия.

Европейските пари – това не е нещо, което се случва на другите. Вече текат крайните срокове за кандидатстване с проекти по тези програми с финансиране от Европейския съюз: “Квалификационни услуги и обучения за заети лица” „Разработване на механизми за училищни и студентски практики” „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени” „Създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане на интеркултурно образование и възпитание” “Да направим училището привлекателно за младите хора” “Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора - дейности„Социален асистент” и „Домашен помощник”. /Подробна информация може да се открие на следния адрес в интернет: http://www.eufunds.bg/index.php?cat=94/ Около 7 милиарда за 7 години от Структурните фондове бяха защитени за началото на членството на България в ЕС. Трябва да успеем да усвоим тези пари. Максимално, а на първо време оптимално. Европейските пари не са нещо, което се случва на другите. Кандидатстването за тях не е просто, но големите пари могат да постигат големи цели и си струват усилията. 7 са оперативните програми, съдържащи определените от нас, от българската страна цели – подобряване на инфраструктурата, усъвършенстване на човешкия ресурс, помощ за предприемачеството, благоприятна бизнес среда, балансирано регионално развитие. Може да ви звучи скучно, но зад тези заглавия може пък да стои нещо, което винаги сте искали да направите! Влезте в сайта. Има информация. Много. Пълна. Добре разписана – прави 1, прави 2 и т.н. Може да си мислите, че всичко е нагласено. Че точно на вас ли Европейският съюз ще даде тези пари. Обаче се питам – ще допуснете ли да се уплашите от нещо, което навсякъде в Европа е дало добър резултат? С пари от фондовете се е постигала реална промяна в редица сектори, няма причина това да не се случи и у нас. С умно инвестиране ще постигнем онази критична маса, която ще промени страната, градовете, селата – бавно, неусетно ще виждаме нови пътища, екологични сгради, ленти за велосипеди, подземни гаражи, ремонтирани училища, пречиствателни станции, все повече български компании със съвременни технологии и обучен персонал… Може първият ви проект да не успее – това не е повод да не кандидатствате с друг, или със същия, но усъвършенстван. Може програмата, по която е вашият проект, още да не е окончателно одобрена в Брюксел – това не е пречка да направите своя проект. И да чакате на вратата. Което е по-добре, отколкото да чакате пред телевизора. Кой може да участва? Бизнес, училища, млади учени, общини, неправителствени организации. Как? Като се информират от сайтовете на органите, които управляват програмите – министерствата на екологията, на регионалното развитие, на държавната администрация, на социалната политика, на финансите, на транспорта, на земеделието и продоволствието (не мога да свикна с тази дума). Какви са правилата? Спазване на изискванията на българското и европейското законодателство, съответствие на икономическите критерии и на формулираните насоки, социална и екологична значимост. Кое е задължително? Квалифицирани хора, информация, адски много работа, екипност. ДОБРИ ПРОЕКТИ и идеи! Кое е много важно? Всеки да знае ролята си в процеса – държавните органи да спазват правилата за прилагане на програмите и да осигурят пълна прозрачност. Бизнесът – да умее да прави големи крачки напред, а да не възприема фондовете като източник на преки инвестиции. Общините – на тях ще им е най-трудно, защото повечето от тях не разполагат с добри екипи и все още са неуверени. Гражданите – да искат и упражняват контрол върху усвояването на средствата, чрез медии и неправителствените организации. Има отлични, добри, по-малко добри и семпли резултати в традицията за усвояване на средства от фондовете в ЕС. У нас по-голяма част от програмите ще започнат реално да функционират в края на годината. 2008 ще даде реалният ориентир колко добре се справяме – дали усвояваме 50 или 10% от средствата, дали имаме проекти, които реално променят средата или действаме на парче. Къде ще бъдем ние в европейската класация? Със сигурност гарантирано по-напред, ако: - освен знания и подготовка, и спазване на правилата, и упражняване на контрол, имаме безмилостно чувство за време - държавата работи с ясни правила – например не финансира проекти, които могат да се реализират с европейски фондове - гарантираме прозрачност- един от елементите на европейската Инициатива за прозрачност е публикуването в интернет на спечелилите проекти. Това ще се случва и у нас. Нямаме друг избор.

/посвещавам на 2008-ма – обявена от Европарламента за година на междукултурния диалог в ЕС/ Имаме проблем. Всички в България го знаят – настояването на Европейската централна банка да възприемем изписването на единната европейска валута като “еуро”. Започнах да чувам за това през 2005-та. Адмирации за колегата Николай Василев, който през 2006-та опита да направи пробив по въпроса със серия свои срещи! Но и тогава, и миналата година ние бяхме страна-кандидат, която в определени моменти и в определени сектори трябваше да надскочи себе си, за да влезе заслужено в ЕС. Сега сме там. И не искам да оставям този проблем зад вратата. Преди дни се получи писмо. Официално, от ЕС. Преведено на български от български преводачи. Може и да не вярвате, но там ЕС бе изписан като ЕУропейски съюз. И всички започващи с “евро” български думи бяха написани с “еУро”. Кой иска да ни причини това?! 1152 години имаме кирилица. Хиляда сто петдесет и две години! Много държави по света нямат толкова дълга история като държави. Българският стана официален език на ЕС, българската азбука влезе легитимно като третата писменост в европейското лингвистично пространство. Авторите – братята Кирил и Методий, живели, работили и погребани в Европа, бяха обявени от Европа за светци! Декларацията за кирилицата е неразделна част от Договора за присъединяване на България към ЕС. Кой иска да промени българската писменост?! Дори това да е Европейската централна банка, дори тя да победи на финала, няма как да не поговорим още за това. Защо, всъщност, е важно? Защото предстои за първи път споменаването на единната валута в основния текст на учредителните договори. И защото – когато влезем в еВрозоната – на европейските банкноти ще бъде изписано името им и на български, до латинския и до гръцкия надпис. Формалното изписване на латиница е euro. На английски език това звучи като Юро, на немски като ОЙро. Дали пък да не го напишем така. Знам, много форуми вече са се посмяли на подобни фантазии. Ако уважим професионалистите лингвисти, след аргументите им ще прочетем, че изписването ЕУро ще е “посегателство върху нашата азбука, грубо нарушаване на културната ни идентичност” и даже нарушаване на Конституцията, според която българският е нашият официален език. Но да погледнем и политически на въпроса. Глобално – в период на реформация самият Европейски съюз не допуска даден проблем да има сепаративно свое досие и да се разглежда извън контекста. Не допуска и една единствена институция да “командва парада”. Пак глобално – кирилицата ще намира все по-голямо място в европейското културно многообразие чрез перспективата за разширяване на Съюза, примерно с Македония. Ако само си представим, ако дадем воля на смелостта и си представим някой ден Русия като европейски член… Не бива да оставяме нерешен един въпрос, който с времето може да се мултиплицира, да натрупа опасно тегло. Имаме позиция, трябва да я заявяваме до край. Нещо, което ще направя на предстоящата неформална среща на външните министри в Португалия. Кой беше казал – да имаш право не означава непременно да бъдеш прав?!

Честно казано, не вярвах, че през август този сайт ще събере толкова много аудитория. В нашия сайт има вече над осем хиляди влизания, а в блога – 163 коментара. Този интерес ме окуражава да ви привлека към дебат по важен за всички – не само за европейския министър – въпрос. Можем ли да приложим европейската практика при вземането на съществени за обществото решения, в частност в законодателството. Ако погледнем практиката на Европейската комисия, ще срещнем две понятия – Зелена книга и Бяла книга. Зелената книга е документ, публикуван от Комисията с цел стимулиране на дискусията по важни европейски политики и теми. Определя се срок, в който институции и личности са поканени да участват с коментари и предложения в този своеобразен процес на консултации. Зелените книги могат да доведат до промени в законодателството. Тези предложения се обобщават с Бяла книга. Европейската комисия публикува Зелени книги от 1984 година. Само за 2007-ма, само до юли са публикувани десет Зелени книги, сред които за адаптиране към климатичните промени, за финансовите услуги на дребно на общия пазар, за защита на потребителите, за публичния достъп до документите на общността и пр. Струва ми се, че не сме свидетели на активно “включване” в дискусиите по тези теми, с изключение може би на потребителските права. Можем ли да приложим тази добра практика на комуникация у нас? Със сигурност. Предварителната комуникация по законопроекти, стратегии, инициативи ще ни гарантира прозрачност на по-високо ниво. Ще включи оптимален брой хора. И ще прехвърли енергията към това какво всеки може да даде за по-добрите решения. Министрите, депутатите имат ресурса да управляват процеси, да вземат решения, засягащи интересите на много хора. В тяхна полза ще е да имат оптимален брой гледни точки предварително – не само на администрацията, не само на експертите в дадена област, но и на неправителствените организации, и на самите граждани. Един от европейските принципи е солидарността. Трябва не само да разчитаме на европейската солидарност – независимо дали става дума за пожари, наводнения, земеделие или наука, а трябва да изградим вътрешна солидарност в нашето общество и в нашата държава. Да почнем от интелектуалната солидарност?! Бихте ли участвали?! За финал няколко думи за коментарите до сега. Благодаря за предложенията как блогът и сайтът да се усъвършенстват, приемам препоръките, ще се консултирам за това със специалистите в блог-индустрията. Изчитам всички ваши коментари, уви!, няма да мога да отговарям лично на всеки. Всички блогове на политици носят техните имена, моят не е изключение. Министърът по европейските въпроси има отделен официален сайт, даден е линк към него. Уточнение към част от блогърите – няма министерство по европейските въпроси, като министър не разполагам и с моя администрация, нямам свой политически кабинет, няма бюджет на министъра по европейските въпроси (в това отношение европейският министър е любезно подпомаган от МВнР). На пряко свое подчинение работя с петима души, вкл. технически сътрудник, които са млади, надъхани и отдадени на нашата дейност. Работя плътно с една дирекция в МВнР и една дирекция в МС, които иначе формално са подчинени съответно на външния министър и на министър председателя. Тази леко скучновата информация е, струва ми се, крайно необходима, защото хората наистина не знаят, че няма Министерство на европейските въпроси. Основен акцент в работата ми е да координирам националните позиции в рамките на т.нар. Съвет по европейските въпроси, който по правило заседава всеки вторник. В него участват зам.министри от всички министерства. Участвам в различните формати на европейските министри, които се свикват периодично. Координирам мерки, свързани с хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС – важна и трудна понякога работа, защото ме кара да навлизам в ресорите на други колеги министри. Но пък е жизнено важно, защото всяко закъснение в условия на членство се наказва със солени финансови санкции. По отношение на родителите ми, майка ми е лекар (педиатър) цял живот, баща ми има геоложко образование. Никога не са били партийни функционери, опитват се да живеят спокойно и достойно, надяват се на внуци. Благодаря на Анди, Вероника, Виктория, Петър, Кало, Николай Стоянов, Петко Семов, Георги Грънчаров, жалко, че не мога да имам тези хора в екипа си! Благодаря за хубавите думи,горещо благодаря и за критиките. Бих оценила, ако участвате със собствените си имена, така че да знам кой стои зад интелигентните коментари на ZAZ, bilbU, Savan и т.н. Между другото, не ми е чужда идеята в един момент да се опитаме да се видим. Знам, че прозрачността е трудна, нахъсва апетита, понякога отклонява интереса от същността. Но продължавам да смятам, че с прозрачност може да се стигне по-далече!

5778 влизания на страницата “Прозрачност”, над 70 коментара в блога – само ден след началото – статистиката ми казва, че инициативата има смисъл. Благодаря на всички! Благодаря за многото хубави думи! Прави ми впечатление участието на значително по-информирани и интелигентни участници в моя блог, отколкото сме свикнали да четем по форумите. Това много ме окуражава. Искам да ви кажа да не се притеснявате – не само да давате мнения, но и идеи, независимо дали засягат работата на европейския министър, работата на правителството или важни за обществото теми. Признавам си, свалихме от страницата едно мнение – заради грубия и нецензурен език, който не отива на този род комуникация. Прочетох всички коментари, аз самата се уча на този ефективен и модерен начин за общуване. Не приемам упреците, че блогът се открива от човек, който е суетен. Не, тук ще пиша много по-малко за себе си и много повече за нещата, които се случват и за които с моя екип преценим, че са важни. Пак да кажа, че съм много окуражена от началото и продължаваме!

Къде искате да живеете? В България като Швейцария? В България като Испания? В България като Япония? Списъкът е дълъг. В света има около 200 държави. Общините в България са сравним брой. След местните избори общините в България ще се разделят по онзи признак, по който се разделят държавите в света – силно развити, развиващи се, изостанали. Сега знаете къде живеете. Какво повече взехте и какво по-малко ви предостави животът спрямо миналото лято. Но въпросът е къде искате да живеете. Внимавайте много! Предстои гласуване. Вие гласувате. Вие! Не тези, които правят концерти на площада. Не тези, които говорят сутрин по телевизията. Те не могат да го направят вместо вас, това е много важно. След тези избори малко по малко ще се отличат много добре развитите общини. Много отчетливо, все по-отчетливо ще се вижда личният елемент при тези, които вземат решенията. Имат ли визия. Могат ли – когато ви говорят колко европейски пари ще дойдат в общината – да ви кажат как ще ги привлекат. Имат ли планове – за днес, за Коледа, за следващата суша, за вашата улица, за дограмата на училището, за последния ден на мандата. Ще търсят ли пари за обучение на хора? Хората имат значение. Какви хора ще “вземат” вашия глас? Такива, които непрекъснато обясняват кои са добрите и кои лошите? Такива, които имат в кабинетите си свой портрет в голям ръст? На които другите са им виновни? Лично мнение – гласувайте за хора, които могат да работят с други хора. Така ще бъдете сигурни, че могат да работят с вас и за вас. Да, партиите имат значение. Това е демокрацията. Лично мнение – гласувайте за хора, за които участието във властта не е детска мечта, а възможност да се правят големи неща за повече хора. И за кандидати, за които партите се бият, за да им дадат подкрепата си. Европейското членство променя фокуса. Кметът на Каспичан вече ще трябва да може да говори не само с кмета на Добрич, но и с Брюксел. Общинският съветник от Царево ще трябва да може да види нещата с плажната ивица за повече от едно лято. През четирите години на мандата предстои усвояването на огромен европейски финансов ресурс. Рязко различен, рязко по-голям от всички мандати досега. Този ресурс няма да е разпределен равномерно. Но ще е разпределен справедливо. Това означава повече за по-добрите кметове, с по-добрите екипи. Общините са най-големият получател на средства от европейските фондове. Тези пари няма да се разпределят по социален признак, а по чисто пазарни правила. Ще спечелят онези, които могат да правят проекти при пазарни правила. Лично мнение – гласувайте за тези, които знаят цената на парите, имат професионален опит и добра история зад гърба си. Трудни ще бъдат тези избори. По-малко местни и повече избори. Това са най-важните местни избори досега.

Мислих много с каква тема да ви поканя в моя блог. Стискам си палци да има много участници и да се казват много неказани или не така казани неща. Теми много, а политиците като че ли все отмерваме как точно да кажем нещата и каква вълна ще вдигнем с думите. Е, реших да рискувам с тази тема – за хората и мишките в политиката, пък да видим! Все пак понякога се налага да скачаш силно. Никоя пропаст не може да се прескочи на две или три стъпки. Знам, че е много по-лесно да си наточиш перото за “мишките” в политиката. За онези, които, също като мишките, първо искат да изядат нещо преди някой да изяде тях. За онези, които вдигат стържещ шум. Но ядат на тъмно. Има ги. Всъщност най-лесната класация е от лоши неща, казани за политиците. И, понеже е най-лесно да се казва истината, трябва да призная, че самите политици “инвестират” много емоция в лошото говорене един за труд. Жалко! Така политиката се превръща в едно обрано поле, пълно с истории “бил някога на върха, но за кратко”. Къде е грешката? Може би в апетита на мнозина в политиката да завладеят, а не да спечелят – доверие, хора, власт, успех, знание. Ресурс. Няма общество, изградено за един ден. Всеки ден се учим да летим. Но, когато говорим за собствената си държава, когато критикуваме, когато даваме примери как някъде по света има по-хубави места, не бива да забравяме, че Германия е изградена от германците, Великобритания от англичаните, България от българите. Тук сме ние. Това сме. Как да направим нещо. Нещо хубаво или поне добро. Можем ли да видим нещата на куп, на цяло, така, както астронавтите виждат земята?! Българите имаме право на добри политици, които правят добра политика. Добра не по стандартите на един квартал, а по стандартите на сравнението – с Германия, с Испания, с Гърция. Този разговор ми се струва важен. Защото е за хората. Пак идват избори, значи пак става дума за хора. Можем ли да мръднем малко напред, когато оценяваме хората, които искат нашия глас?! Стайнбек, от когото си позволих да взема назаем идея за заглавието, слага начело в книгата си думите на Робърт Бърнс – “И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават най-често неосъществени”. Можем ли да извадим хората от тази сентенция?

Все още има места, които са толкова близо, но съм подминавал умишлено. Говоря за малкия плаж след Сарафово, който се води военен къмпинг.

До него, освен през къмпинга, се стига по тясна крайбрежна ивица, но само при отлив. Поради незнайна причина, голяма част от плажа е затрупана с гуми от военни камиони и друга тежкотоварна техника.

И до ден днешен срещам същите гуми разхвърляни по цялото крайбрежие, които вероято са поели своя път оттук.

В часа на здрача морето е притихнало, гладко като стъкло.

Над повърхността стърчат ръждиви останки на стар кей.

Нямах намерение да влизам, но изкушението беше непреодолимо.

В изтляващия здрач напускам този странен плаж, изгубен досега.

Снимки

Фото-отчет от едно закътано местенце на язовир Широка Поляна.

И аз не знам как надуших това вълшебно кътче, може би то ме намери.

След вглъбено съзерцаване в ненагледната красота настъпи залеза.

Островчето, което е главната атракция, в един от затънтените ръкави на язовира, взе да се обагря в златна светлина.

След като цял ден ряза и чупи клони, съседът от близкия бивак запали чудовищен огън.

През това време, островът придобиваше все по-златист оттенък.

Златната светлина се оттегли в облаците.

Слънчевото езеро притихна.

С падането на нощта, небето се изпълни с безброй звезди. Загледан в тях, си мислих за всяващите неизмерен страх в човешкия ум, древни същества на Лъвкрафт дошли от дълбините на космоса, още в зората на нашата планета...

Снимки

Тридневен преход в Пирин от хижа Вихрен през Демяница и Тевно езеро до Безбог.

Вихрен - Демяница

Облаци, мъгла и дъжд бяха верните ми спътници по този живописен маршрут. Малко преди Тодорина порта слънцето проби за миг, колкото да разкрие смарагдните води на Бъндеришко езеро.

На самата порта се смрачи и започна да ръми. Оттук започва слизане към красивите Василашки езера.

Нямаше шанс дъждът да спре. На следващият ден, от хижа Демяница, се изкачих отново до езерата.

Скоро изгряло, слънцето бързо се скри в облаците.

Средата на юли е, но в планината все още е ранна пролет. Навред текат потоци...

Тучните поляни изобилстват от цветчета.

Демяница - Тевно езеро

Долината на река Валявица е оживена от стадо говеда.

Накъдето и да погледнеш - крави, бикове, телета...

Море от облаци обгръща Белеметски циркус.

Прикрито в гъста мъгла, скоро се появява Тевно езеро.

От Валявишки чукар се открива гледка към цялото езеро. Отново заваля, обилно и напоително.

Бързо движещите се облаци рисуват отражения.

По залез небето се проясни.

Връх Каменица почервеня.

Поляните са изпъстрени с цветчета.

Последни в цветовете на залеза грейнаха върховете Малка Каменица и Кралев Двор.

Местни коне хапват свежа трева.

От последното ми идване тук заслонът е прераснал в Хижа. Сега е по-голям и уютен.

По изгрев мрачното небе пламна в огнени цветове.

Заваля. Грейна дъга.

Като халка бе обгърнала Мозговишки рид.

Тевно езеро - Безбог

Снежна преспа препречваше пътя под Краледворска порта. Един от начините да се премине е спускане по задни части. Ето ги и Краледворските езера, познати още като Момини и Самодивски.

Скоро се показа Попово езеро. По някакво чудо, дъждът се изля чак на хижа Безбог.

Снимки ден 1 Снимки ден 2 Снимки ден 3

GPS маршрут

Преход от хижа Вихрен до Влахини езера, през Влахин превал и Бъндеришка порта.

Заваля, щом достигнах Муратово езеро. Шмугнах се наполовина под една скала, колкото да не се измокря съвсем.

Както внезапно заваля, така и спря... за няколко минути.

Вместо да се крия, тръгнах към Влахин превал. Дъждът премина в ужасяваща градушка. Единственото укритие, което намерих, беше един клек. Крих се докато черните облаци се разкъсат и ледения порой отмине.

Вървях напълно мокър по пропитата с вода планина, към отдалечените езерца.

При последното езеро отправих поглед към далечната Бъндеришка порта, затегнах раницата и в компанията на студения дъжд, озвучен с гърмежи, поех обратно.

Снимки

GPS Track

Май е цветен и динамичен по нашите географски ширини. Именно затова всяка година щедро се възползвам от богатия асортимент, който предлага.

С корабче по Ропотамо

Чапла в река.

Чапла на дърво.

Чапла в полет.

Пролетни поля край Бургас

Полята с рапица всяка година менят местата си. Този път имаше едно огромно, точно на входа към Бургас.

Което е прекалено равно и освен с някое дръвче или топлофикация не се отличава от останалите.

Маковете започнаха да се показват рано, заради топлия април.

Рапичните полета, обикновено, са обградени от житни.

Мъгливите гори на Стенето

Когато преди четири години преминах през резерват Стенето попаднах на огромна поляна с цъфнал див чесън. Този път изчаках времето да се влоши и поех надолу, през мрачните гори.

Скоро започнаха поляните с див чесън, който вече прецъфтяваше.

Колкото по-надолу слизах, белите цветчета оредяваха, а мъглата оставаше зад мен.

Макове

В средата на май всички занемарени ниви са завоювани от маковете.

Червено, синьо и зелено.

Св. Влас и Несебър

Розите, подобно на маковете, са завзели градинките на градчета и селца.

В Свети Влас изобилието и разцветките са впечатляващи.

Морето е с лазурен цвят.

Старият Несебър

От юг се задава буря.

Атанасовско езеро

Пробих си път през храсталака и закрачих в зловонната тиня.

Харесах си място и застанах неподвижно, уж да се върнат уплашените птици. Вместо птици, се върнаха кърлежите, които настървено атакуваха краката ми.

Слънцето залязва, гледката е неописуема...

Ахтопол и Синеморец

Май няма да е май без традиционната майска обиколка на Странджанското крайбрежие.

Криво дърво край устието на Велека.

Перла в крайбрежието на Синеморец са Корабите.

Наблизо е старото рибарско пристанище.

Море, гладко като стъкло.

На юг е Силистар, сивеещ в мрачната заран.

Изпод хоризонта изплува тъмночервена светлина.

Която кара морето да се вълнува.

Вълните настървено се разбиват в черните скали.

Гъсти облаци дават шанс на изгрева да ги оцвети едва за минути.

Плажовете на Силистар са диви и романтични.

А жабите предоволни.

Снимки

След остров Санторини в Бяло море, отскочих до по-близкия Закинтос, в Йонийско море. По стечение на обстоятелствата, между тях се вмъкна малкото крайбрежно градче Килини.

Още по тъмно пристигнах на пристанището, откъдето отплуват фериботите за Закинтос. След кратка дрямка излязох да си купя билети. Бе необичайно пусто в този ранен час - безлюдно, без камиони и автомобили. Касата не работеше, на стъклото стоеше бележка с надпис на гръцки "ΑΠΕΡΓΊΑ". Каква е тая алергия, да не са болни всички... Както и да е, стана ясно, че това означава Стачка, и че този ден фериботи няма да има.

Докато се чудя какво да правя, се разходих край пристанището, загледан в наситено зелените води на Йонийско море. Завладян от необичайно спокойствие, избрах да изчакам до следващия ден.

На пръв поглед градчето не е нещо особено, но след кратка разходка из околностите започнах да долавям очарованието му. Гъсти маслинови гори се зеленеят от край до край покрай бреговете и продължават навътре, до където стига поглед. Това, което привлече вниманието ми, обаче, беше стар морски фар. Като по чудо, успях да се добера до него.

Имаше прилив, а за да се открие хубава гледка, трябваше да изляза на затънтен плаж.

След дни без един нормален залез, този път беше коренно различно. Покритото с облаци небе се възпламени, докато морето миеше пустия бряг.

Ако не беше стачката щях да пропусна всичко това.

Следващата сутрин градчето се беше преобразило. Пристанището работеше на пълни обороти, пукаше се по шевовете. На Закинтос ме интересуваше едно единствено място, залива Навагио. Щом пристигнах, веднага се насочих натам. Гледката ме изуми.

Не бях виждал морето с такъв цвят.

Заливът, освен с пленяващата си красота, е известен с недостъпността си по суша и с разбития кораб, който се е излегнал на малкия плаж.

Заради ранния час, плажът се падаше в сянка. Ако не беше стачката, със сигурност, щях да посрещна залеза тук. Представям си каква картинка щеше да бъде.

Скалата, от която се разкрива тази гледка е особено тясна, дори е забранено да се минава по нея. И най-концентрирания човек може дотолкова да се прехласне, че да загуби равновесие.

Страховито е да застанеш на ръба, но си струва риска да видиш нещо подобно.

Снимки

Изкусителен, с белите къщи и църкви със сини куполи, остров Санторини е любима дестинация на туристи от цял свят. Стане ли въпрос за Гърция, море и почивка, преобладаващите гледки по картичките са именно от там.

Нощем по гръцките пътища се пътува леко, а сутрин от Пирея потегля ферибот. Почти като в сън, отварям очи и скоро в синята морска шир изплува остров във формата на полумесец. Това, което приковава погледа веднага са белите градчета разположени по ръба на високите отвесни брегове.

Представите ми за Санторини са толкова идилични, че лошото време ме завари неподготвен. Духа ураганен вятър, небето е покрито със сива облачна пелена. С надежда да се оправи, тръгвам рано сутринта по уличките на градчето Иа.

Градчето, познато с красивите залези все още не разкрива чара си. Дори местните кучета са омърлушени.

Все пак, е едва сутрин.

И макар плътната мембрана да скрива дълбоките сини цветове, слънцето успя леко да огрее.

Главният град Фира е разположен в средата на острова. Насреща е гледката към Вулкана, както го наричат. Макар да е изригнал преди 3500 години продължава да е все още активен. Дотогава островът е бил с идеална кръгла форма, с висок връх в средата. Сега черната купчина е главна атракция за туристите. Също така, местните добиват от него черна скала, от която правят бижута.

Встрани от градовете, равнините са заети с лозови насаждения. Санторинци се гордеят с виното си. На мене повече ми допадна бялото.

Освен лози, тук се отглеждат най-хубавите чери-домати.

Интересен факт е че, ако от едната страна духа силен вятър...

... то от обратната задължително ще е тихо.

Червеният плаж

Най-високата точка на острова (планината) се извисява на близо 600 метра височина и е недостъпна заради военна зона. Непосредствено до нея се намира градчето Пиргос.

Отново е време за разходка по романтичните улички на Иа.

В градчето, известно с прекрасните си залези, отново няма залез.

По това време на годината, местните се подготвят за летните месеци, като усилено обновяват външния вид на имотите си.

Ето как е по картичките - слънце и лазурно море.

Кафенета надничат над синия простор.

Бялото градче оживява под топлите слънчеви лъчи.

Сините куполи на църквите се сливат със синьото небе.

Бели камбанарии ехтят на всеки час.

Дворовете са също толкова фотогенични, както и фасадите.

Пролетта навестява рано Санторини.

Но навярно и рано го напуска, преди летните жеги да изпепелят всичко.

Продължавам обиколката по неизброимите улички.

Освен в бял и син цвят, често къщите са измазани и в оранжев.

Всяка педя на стръмния бряг се оползотворява, като помещенията се вкопават в скалите. Получава се нещо, като прохладна пещера.

Характерни за острова са също и вятърните мелници.

Някои сгради са като от приказките.

Залезът наближава. Уличките на Иа се изпълват с хора. Не беше онази поразителна светлина, която очаквах, но все пак е нещо, в сравнение с предните дни.

Групи от китайци сноват наоколо, запълвайки всяко празно място. Всички, до един, се снимат на фона на залязващото слънце, на едно от най-известните места за посрещане на залеза.

Златният диск се шмугна бързо и непретенциозно под хоризонта, оставяйки най-различни изражения по лицата на стотиците му изпращачи.

Скоро светнаха светлините на градчето и нощният живот закипя с пълна сила.

Снимки

Пампорово е разположен високо в Родопите, сред величествени борови гори. Курортът е отлично място за зимни спортове, но и изкушение за любителите на красиви гледки.

Опитах да съчетая и двете занимания. Като начало, в пет сутринта, тръгнах от лифтова станция Малина, нагоре към Снежанка, по писта №4. Хората обикновено се качват с лифта денем и пропускат един голям пакет от неповторими усещания. Сред тишината се чува единствено хрущенето на снега и повея на вятъра, на небосклона блестят звезди. Дори умората се изпарява в кристалния планински въздух. Бях изгасил светлината на челника и вървях, като в транс, по съвършено загладената писта, когато насреща се показа кулата.

Крайната цел ми се стори толкова далечна, че бях на път да се откажа от плановете си. Неусетно звездите избледняха и небето се обля в топла светлина. За късмет, точно тогава излязох на обзорно място и пред мен се ширна неповторима гледка. Родопските хълмове потъват, като остров, в океан от облаци.

Оказа се, че съм стигнал до разклона, където се разминават две стръмни писти 3 и 4. Обозначени са, като черни, заради екстремно отвесния им наклон. Едвам успях да се удържа, без да политна надолу.

Върнах се на по-равно място, за да посрещна неповторимия изгрев.

Оттук се вижда обсерваторията Рожен.

Бях пречистен и зареден с енергия да покоря крайната си цел - връх Снежанка. Само, че досега не бях изкачвал такова нещо, като Черна писта. Тук няма пътечка, която се вие във вид на серпентина, нито може да се върви извън пистата, защото снега е дълбок. Пътят е само нагоре, все едно пред теб има стена.

Набелязах си горичката отгоре и докато не се добера до нея, никакво връщане назад! Стъпил вече стабилно, обърнах поглед.

Всеки подобен подвиг само вливаше още енергия в мен, вместо да ме изтощава. Вдигнах глава и осъзнах, че съм достигнал кулата.

Тук почти не достигат скиори и снегът е неутъпкан.

Покрив на къщичка се подава над снега.

Заобиколих върха и излязох откъм южната страна, където над океана от облаците се подават заснежени върхове.

Как бих искал да се кача на лифта и да поема натам.

Слънчеви петна пълзят над заснежените гори.

След бавното изкачване до върха, предстоеше шеметно слизане надолу, по задни части.

А после и аз, като нормалните хора, се качих на ските и се отдадох на зимни развлечения.

Снимки

GPS маршрут

Настъпи време за традиционния годишен фото обзор. Връщам лентата назад с кратък преглед на по-значителните снимки от 2012 годината.

Януари

Мразовито утро в село Говедарци, с ледена мъгла по изгрев.

Когато сняг затрупа всичко се отправих към Родопите.

Морска стихия. В края на януари започнаха бурите.

Февруари

Морето се разгневи. В окото на бурята природата показва своето могъщество.

След като бурята стихна, настана Ледено спокойствие.

 

 

Април

Северното крайбрежие на Испания.

Пролетен Бургас. Пикът на пролетта в края на април.

Май

Добруджанско поле.

Мощни слънчеви лъчи по залез.

Пролетни отбивки

Гръмотевична буря над морето

Един обикновен пролетен ден, един обикновен язовир и една необикновена дъга.

Юни

Красивият бряг на Силистар

Сърце в пясъчната коса при устието на Велека.

Поля с минзухари край Урдините езера

В края на юни слънчогледите израстват нависоко, а питите им все повече клюмат надолу.

Козя стена е вълшебен кът в Стара Планина.

Където залезите са пленяващи.

А изгревите разнежват с изящността си.

Юли

Виждал бях какви ли не бури, но такава - с цветове и мъртво спокойно море, не бях.

Август

Градът на греха

Необичайно тропическо небе край брега на Свети Влас.

Новата църква в Свети Влас.

Полет над долината на Тракийските царе

Триглав

Септември

Златен изгрев край Иракли

В очакване на залеза край язовир Калин

Октомври

Великолепна двойна дъга над Атанасовското езеро

Деликатна гора в Да уловиш есента

Ноември

Отново сърце, този път в Родопите край Белинташ.

Царят на гората.

Чудните скали.

Нажежения мост.

Тракийска гробница до Поморие

Византийски дървен мост в крепостта Овеч.

Като разтопена лава свети градът под планината.

Мъглата започва да изтънява над село Сотиря.

Декември

Зли очи в чинията на Бузлуджа.

Балкан като на длан - от Триглав до Шипка.

2012-та в снимки | 2011-та в снимки | 2010-та в снимки | 2009-та в снимки | 2008-ма в снимки

Подлъган от обилните снеговалежи в последните дни, малко след полунощ потеглих към Бузлуджа. На разклона за паметника забръмчах полека нагоре, нагоре поеха и градусите - от -5°C станаха 11°C. Сняг почти не беше останал, а до изгрева имаше доста време, което трябваше все някак да оползотворя.

Освен, че си играх да експериментирам с дълги експозиции, се покатерих и по ръждивите бетонни украси пред парадното стълбище. Оттам се открива гледка към северната страна на Балкана, т.е. Габрово.

От южната страна блести Казанлък.

Имаше пълнолуние и залязващата луна оцвети нощното небе в ярка оранжева светлина.

Над 30 ветро-турбини са окупирали ветровитото било. Възможно е да са много повече, ако продължават навътре.

Чудех се дали в ниското ще се надигне мъгла, че да разнообрази с нещо пейзажа. Зазори се, но такава перспектива не се очертаваше. Следващата стъпка беше да вляза в чинията.

Отвисоко се открива по-добър изглед.

От топенето на снега всичко вътре се беше превърнало в лед и вода. Почти невъзможно бе да се кача по заледените стълби, външния коридор също беше изцяло заледен и наводнен.

Слънцето изгря и дори в разрухата нетипичния архитектурен феномен накара сърцето ми да тупти от вълнение. Сякаш се намирах зад очите на маска.

Жалко е да се загроби този паметник. Дори сега, пулуразрушен, привлича хиляди посетители от цял свят, а какво би било, ако беше реставриран...

Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.

Снимката в галерията

Няма да ми омръзне да идвам тук, било то в люти или топли зимни дни, дори когато всичко се срути и останат единствено руини.

Снимки

Cokin 82mm Z-Pro Adapter Ring

Цена 40 лв.

Cokin 67mm Z-Pro Adapter Ring

Цена 40 лв.

Поляризиращ филтър Tiffen, 77mm

Цена 40 лв.

Глава за статив Manfrotto 804RC2

Цена 80 лв.

Продадени

• Обектив Canon EF 17-40mm f/4L USM
• Обектив Canon EF 24-105mm f/4L IS USM
• Обектив Canon EF 50mm f/1.8 II
• ExpoDisc
• Z-PRO Adapter Ring
• Singh-Ray Vari-N-Duo
• Canon UV Filter
• Singh-Ray 3-stop reverse