След загубата на съпруг - губиш и правото да имаш дете от него. Това гласи наредба на Здравното министерство от 2007 година. Има ли шанс една вдовица да роди дете от починалия си съпруг чрез инвитро процедура?
 
Aся Йорданова е една о

Наказват дисциплинарно учителка, деца се жалят, че им дърпа ушите

Катастрофа между ТИР и лек автомобил затвори път Е 79 в района на Кресненското дефиле, съобщи БГНЕС. Малко след 01:00 часа тази нощ румънски ТИР "Ивеко" поднася и се завърта. Движещ се след него "Форд", също с румънска регистрация, успява да маневрира надясно, но попада между задната част на ТИР-а и мантинелата. Пътят е изцяло затворен. За щастие няма пострадали. Пътният инцидент стана на километър преди влизането в Кресна откъм Симитли. Всички товарни и леки автомобили изч

Снимка Булфото, архив Страната ни е сред държавите-членки в ЕС, в които се отчита ръст при производството и използването на биогорива за ...

Снимка: архив "Булфото" Времето днес ще е облачно и дъждовно, най-вече над Източна България. В някои райони край морето и в Рило-Родопската ...

 Големите международни компании плащат значително по-малко данъци, отколкото преди финансовата криза през 2008 г., показва анализ на Financial Times. Според него усилията на правителствата в продължение на десетилетие да намалят дефицитите и да реформират данъчните системи не са засегнали особено корпоративния свят.

Ефективните данъчни ставки за компаниите – делът от печалбите, които те би трябвало да плащат според посоченото в счетоводните им книги, са намалели с 9% след финансовата криза. Това се случва въпреки усилията в борбата с агресивното избягване на данъците.

Понижаването на корпоративните данъци от правителствата обяснява около половината от общия спад, което показва, че международните компании все още изпреварват усилията за затягане на събирането на данъци.

Въз основа на финансови документи от последните 25 години FT анализира данъците, платени от десетте най-големи публични компании в света по пазарна капитализация в девет сектора. Изследвани били и данъците, платени от десетте международни компании с най-голям капитал в чужбина.

Резултатите показват, че приносът на корпорациите към публичните финанси е намалял от 2008 г. насам като процент от печалбите, измерван чрез основния корпоративен данък, ефективните данъци или действително платените данъци на правителствата. Правилата, позволяващи на компаниите да отлагат заплащането на някои данъци, са довели до значителна разлика между ефективните данъци и действително платените суми в дадена година.

Дългосрочната тенденция е още по-силно изразена, като ефективните корпоративни данъчни ставки намаляват с близо една трета от 2000 г. насам – от 34% до 24%.

„Бяха предприети много видими действия, но реалността е различна. Понижаването на данъчните ставки и данъчните облекчения за интелектуална собственост са били доминиращи сили при корпоративните данъци и това отразява трайната динамика при конкуренцията в данъчната област“, казва Михир Десаи, преподавател по финанси и право в Харвардския университет. „Наречете го голяма ирония или лицемерие, едно от двете е“, допълва той.

От началото на финансовата криза средното равнище на ефективните данъци е намаляло с около 13% за най-големите технологични и индустриални компании, показва анализът на FT. Те на практика са останали непроменени в здравния и потребителския сектор. Резултатите показват, че дългогодишната тенденция за понижаване на корпоративните данъци, зададена от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), е продължила и във времето, в което данъците за потребителите и служителите растяха след финансовата криза. От 2008 г. насам страните са намалили основните си корпоративни данъци с 5%, а в същото време правителствата са повишили данъците за физическите лица с 6%, сочат данни на счетоводната компания KPMG.

„Това е процес на съревнование между правителствата и не мисля, че той някога ще спре“, казва Мишел Деверю, преподавател по данъци за бизнеса в Оксфордския университет. Според него понижаването на основния корпоративен данък в САЩ вероятно ще предизвика по-голяма конкуренция в данъчната област между правителствата. По-изненадващо е ограниченото въздействие до момента от десетгодишните стремежи на ОИСР и Г-20 за опростяване на мрежата от национални данъчни правила, които позволяват на международните компании да намалят до минимум плащаните от тях данъци.

Еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси заяви, че страните имат свободата да определят собствени корпоративни данъци, но допълни, че е необходима международна данъчна реформа. „Нека не допускаме грешка – основната данъчна ставка не води до укриване на данъци и агресивно данъчно планиране. Това идва от схеми, улесняващи преместването на печалбите“, допълни Московиси.

Политическото желание за справяне с „преместването на печалбата“ става още по-неотложно на фона на осветляването на договорките за корпоративните данъци от голямо изтичане на данни и политически разследвания на данъчните дела на технологични компании като Apple, Google и Amazon.

Документите показват, че големите технологични компании плащат значително по-малко данъци върху реализираната печалба в чужбина, отколкото върху парите, спечелени у дома. Компаниите твърдят, че плащат всичките си данъци законно и някои признават необходимостта от данъчна реформа.

Национални закони за прилагане на плана за действие от 15 точки на ОИСР за ограничаване на агресивното избягване на данъци чрез т. нар. ерозия или преместване на печалбата започват да влизат в сила. Деверю очаква догодина да стане ясно дали има ефект от новите ограничения на лихвените разходи между страните, целящи да се справят с вътрешнофирмените заеми, използвани често за преместване на печалбата в друга юрисдикция.

Други инициативи вероятно ще изискват повече време, за да се появят в корпоративните резултати. Разликата между докладите на компаниите за това колко данъци очакват да платят и действителните плащания, разкрити при преводите на средства, също е нараснала заради аномалии в данъчната система, които са насърчили някои американски компании да изнасят пари или печалби в чужбина през този период.

До края на миналата година американските компании са натрупали в чужбина близо 2,6 трлн. долара, за които не са платили данъци, сочат данни на Института за данъчна и икономическа политика. САЩ промениха данъчните си правила през декември, като наложиха еднократен данък от 15,5% на парите в чужбина на компаниите.

Страната намали и ставката на корпоративния данък от 35% на 21%. Еднократният налог може да донесе на Вашингтон данъчни приходи за около 400 млрд. долара, но също така ще спести на компаниите до 500 млрд. долара в сравнение с основния корпоративен данък, който е бил в сила при извличането на печалбата, сочат изчисленията на FT.

 Пълномащабна търговска война може да струва на световната икономика 470 млрд. долара до 2020 г., сочат изчисления на Bloomberg Economics.

Решението на САЩ да наложат мита върху стоманата и алуминия може да е само началото, тъй като президентът Доналд Тръмп заплашва с още налози, а останалите икономики обещават да отговорят. Еврокомисарят по търговията Сесилия Малстрьом заяви днес, че ще се опълчи на заплахите на протекционистите.

Анализът на Bloomberg Economics предвижда, че ако САЩ въведат 10% данък върху вноса и останалият свят отговори, световната икономика ще се свие с 0,5% до 2020 г. в сравнение със сценарий без мита. Според икономистите Джейми Мъри и Том Орлик това е краен сценарий, „но вече не е невъзможен“.

Те смятат, че подобен ход ще навреди на световната икономика по много начини, на първо място с по-висока инфлация, която намалява търсенето на потребителите в САЩ, а това на свой ред вреди на износа на останалите икономики. При ответни мерки сътресенията вследствие на инфлацията ще бъде усетено и в други страни, което ще се отрази на американския износ.

В резултат на това американската икономика ще се свие с 0,9% през 2020 г. спрямо сценарий без мита. Инфлацията ще се ускори и повечето централни банки в света ще бъдат изправени пред трудния избор между мерки за справяне с по-бързия растеж на цените и по-слабото търсене при търговска война.

Bloomberg Economics смята, че световната търговия може да се свие с 3,7% до 2020 г. спрямо сценарий без мита. Въздействието върху световната икономика ще бъде усетено още тази година, макар и слабо, а растежът ще бъде с 0,2% по-слаб през 2019 г. и с 0,3% през 2020 г.

Мъри и Орлик отбелязват още, че в дългосрочен план световният БВП също ще пострада, тъй като по-слабата търговия означава по-малко конкуренция и повече бариери пред обмена на технологии и идеи. Всичко това намалява производителността и устойчивия ритъм на растеж на световната икономика.

Това опасение беше изразено от мнозина, включително от германския канцлер Ангела Меркел, която предупреди, че никой няма да спечели световен търговски конфликт. Германия е една от страните, към които са насочени мерките на Тръмп предвид излишъка ѝ, а американският президент каза още, че ЕС се отнася много лошо със САЩ в областта на търговията. 

Технологиите обединяват системите за сигурност в едно

 Църковното настоятелство при храма „Свето Благовещение“ в Провадия и Общината стартират дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на църковната обител. Предвиждат се ремонтни дейности за подмяна на пода, укрепване на фасадата и обновяване на оградата. За целта вече е открита банкова сметка BG71BPBI79451070657501 в Пощенска банка, като е поставена и кутия за целеви дарения в църквата „Свето Благовещение“, съобщава местното електронно издание provadiadnes.com. На 25 март т.г. в ресторант „Овеч“ се организира и благотворителна вечеря с участието на DJ George и талантливи провадийци. Кувертът за благотворителната вечер е 50 лв., които всъщност са част от дарението, което всеки може да направи. Поканени са всички съпричастни с начинанието. Куверт може да се купи в градския храм, в информационния център на Общината и в книжарница „Дъга“ в Провадия. Организаторите от църковното настоятелство и Общината призоваха всички, които носят в сърцето си любов към православието да помогнат, според възможностите си, за възвръщане благолепието на храма, който е един от символите на града. „В периода 1911-1923 г., когато църквата е изградена, България води три войни, в които претърпява две национални катастрофи с тежки последици. Очакванията и надеждите на провадийци, дали над 200 жертви, са продиктували избора, храмът да бъде посветен на евангелско събитие. „Благовещение“ и възвестяването на Дева Мария, че ще роди очаквания Спасител на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Богородица - покровителката на майчинството и семейното огнище, е светицата, от чиято закрила са се нуждаели най-много и към която са отправяли молитвите си стотиците осиротели и овдовели жители на града. Светицата, на чиято закрила се надяваме най-силно и в нашето съвремие! Нека продължим делото на предшествениците си, които са съградили с много труд и упорство този прекрасен храм, с който всички провадийци се гордеем. Като израз на своята признателност към делото на дарителството, църквата е определила по време на Светата литургия, на Великата ектения, да се произнася молитва за блажените и незабравими ктитори (дарители) на храма“, се казва още в обръщението на организаторите.

 Играта на топка с Хитрино ни е ясна още от самото начало на инцидента. Първо вината беше в печка, после в релса, след това в машинистите, в стрелочниците, в кмета. Вината се прехвърляше от един на друг, докато хората, чиито къщи пострадаха, седяха навън. Спяха в палатки и в комшии. А се оказа, че многото милиони, събрани от есемеси, от държавата и партии, не стигнаха до тях. И те продължиха да си спят в палатките и в комшиите, а само малцина имаха новопостроени къщи, които обаче нямаха Акт 16. И така хората, поне масата от тях, си остана без дом. Нито нов, нито стар. И сега същите тези хора стават свидетели на ново прехвърляне на топката. Между пиари, прокурори, политици, синдици, общинари, кметове и какви ли още не. Едните казват – вината е във вас, другите отговарят с прессъобщения – не във вас е, няма такова нещо. И толкова време след инцидента виновни няма. Няма и решения. Има само игра на топка. И то доста кьопава. Никой не го интересува кой е виновен. Никой от пострадалите. Лъскането на имидж на фирми е излишно. Дали има печат или няма, е без значение, защото някой дядо няма дом. Някой хлебар няма пекарна, някой кръчмар няма кръчма. А иначе доста концерти се извървиха. И то за тоя дето духа, не тоя дето гърми. Вина е ясно, че има някой. Но нека първо да се обезпечат хората, а след това да се търси виновния. Едва ли ще го бесят на площада в Хитрино. Ще го помъкнат по съдилищата някоя и друга година, а след това ще го оправдаят заради липсата на доказателства. Това е по-ясно от светъл слънчев ден. През това време обаче нито един загинал няма да се върне от оня свят. А социалните помощи няма да стигнат и за новата дограма на старата къща. Но пък за сметка на това всеки ще се опитва да накисне другия. Има виновни, ясно е, но не е редно всички да ставаме виновни за съдбата на пострадалите, които дертове продължават и до днес. А те продължават. Защото потънаха милиони левове, а резултатите не са и за жълти стотинки. За сметка на това някой взима пари, за да лансира версии. И не, не „вечно лошата“ прокуратура е виновна. Виновни са хората, които се опитват да заметат нещо. Виновни са тези, които взеха парите и не построиха новите къщи на пострадалите. Виновни сме всички, че давахме по лев от джоба си, за да платим ДДС-то на държавата, която отказва да върне добавената стойност на хората, които имат нужда от нея. И ни лиши от стойност. Виновни са всички, които не направиха и направиха нещо. Виновни са затворените очи на обществеността, която искаше да има фургони за пред камерите, но не искаше да има къщи за пред хората. Дето се казва, поне да бяха направили някой и друг репортаж как някой се нанася в новопостроената си къща. Видяхме няколко кадъра на добре шпакловани постройки, в които обаче няма ток. Вместо да си прехвърляме топката, нека я хванем и да поиграем с нея, а от това да спечели някоя жертва, а не някой пиар.

Само високите глоби ще го стимулират да спазва законите * Делата за прегазени пешеходци се бавят с години

 Защо не напредвам, учителю?, попитал един ученик. „Виждал ли си чайката да прелита над пламтящ залез?“ „Да, учителю“. „А как водопадът се опитва да разбие скалите, но не успява?“ „Да, учителю“. „А отражението на Луната в тихи води?“ „Да, учителю“. „Еми затова не напредваш, защото само се заплесваш по някакви тъпотии, вместо да тренираш!“, отсякъл даскалът.

Сетих се за този стар соцвиц по повод идеята на образователния министър Красимир Вълчев за промяна в учебните програми, при която съотношението между учебен материал и практика да стане 60 на 40. В идеята има хляб - учениците да усвояват не само теорията на различни науки, но и да видят как се случват нещата в действителност и министърът е дал пример – да посетят производствено предприятие, за да бъдат мотивирани да се включат в професионалното образование. Прекрасно, но не е ли по-добре като начало да се включат повече практически занимания в самия учебен процес, нещо от рода на това, което правехме в моите далечни ученически години - по биология препарирахме животни или извършвахме дисекция, по химия смесвахме различни вещества в епруветки и така чрез опити по-лесно овладявахме теорията, по трудово обучение учителят ни изрязваше на машина дъски за хляб или фигурки, а ние ги украсявахме с пирограф, учехме се да шием на електрически шевни машини и какво ли още не. А по СИП имаше неприлично разнообразие от възможности – практическо изучаване на фотография, изобразително изкуство, сладкарство, двигатели с вътрешно горене, металорежещи машини, ремонт на електрически уреди, апарати и устройства, машинопис и стенография. В следващия бюджет за образование щели да предвидят средства за замислените практики, казва министърът, но добре е част от тях да отидат за упражнения в самите училища, каквито в момента са сведени до минимум. Ясно е, че трябва да бъде събуден интересът към професионалното образование, защото на икономиката твърде много й липсват работници. Всички виждат как дори започнахме да внасяме такива. Спомням си разказа на един образователен експерт от провинцията, който сподели случай, според мен емблематичен. Отишла жена на инспекция в циганско училище. Влиза в един от началните класове, сяда на стол зад последния ред с ученици и часът започва. По едно време едно от децата любопитно се обръща към нея и тихичко я пита: „Лельо, ти какво работиш?“ „Ами инспектор съм, правя проверки“, отвръща тя. „Да, ама какво работиш?“, настоява недоумяващо малкият ученик. „Ами ходя по училищата и гледам как се учат децата“, отвръща инспекторът. „Оооо, а майка ми таче, таче“, махнал разочаровано с ръка ученикът.

Над Черноморието ще е предимно облачно с валежи от дъжд, […] Още

 Великият испански тенор Хосе Карерас пристига за концерт в зала „Арена Армеец“ на 21 октомври, а патрон на грандиозното събитие е самият Христо Стоичков. Носителят на Златна топка ще се прибере България специално за музикалния спектакъл на Маестрото. Изненадващата дата за концерт у нас, въпреки изключително разредения график на легендата, е още едно доказателство за дългогодишното приятелство и дълбоко уважение, което свързва великия тенор със Стоичков.

Освен най-популярните изпълнения от репертоара на Карерас, в концерта ще се включи и новата оперна сензация на България – Росен Ненчев. 36-годишният солист на националната опера и е един от 22-мата избрани от цял свят във втория майсторски клас на именития тенор. „Има много красив лиричен глас, който много ми харесва. Пее с чувство, с усет, с динамика“ - споделя легендата за своя талантлив ученик.

Билетите за концерта вече са в продажба на цени от 70 до 180 лева.

 Интрига просто няма - резултатът от президентските избори в Русия на 18 март е ясен още отсега. Всички социологически анкети сочат, че настоящият президент Владимир Путин, който кандидатства за четвърти мандат, води с голяма преднина пред останалите претенденти за поста. Но неофициалната цел, която си е поставил Кремъл, а именно - убедителна победа на Путин с поне 70% от гласовете - е под въпрос заради очакваната ниска избирателна активност. Социолозите от института "Левада център" очакват активност, не по-висока от 52-54 процента, което би било рекордно ниско участие на руските избиратели.

През последните години избирателната активност в Русия спада постоянно. На парламентарните избори през 2016 година в столицата Москва подадоха бюлетини едва 35 процента от гласоподавателите. На всичкото отгоре сега има призив за бойкот, отправен от опозиционния лидер Алексей Навални, който не беше допуснат до участие в президентските избори. На този фон Кремъл полага усилия да мобилизира всички и най-вече жените - най-голямата и влиятелна група избиратели в Русия.

Как се агитират жени?

Много от наблюдателите определят предизборната кампания на Путин като твърде вяла и безлична, ако не смятаме представянето на новите руски ядрени оръжия, която руският президент най-неочаквано рекламира в речта си пред парламента. Сред малобройните запомнящи се предизборни инициативи беше обещанието за изплащане на месечни добавки за раждане на първо дете. Путин огласи това още през ноември миналата година - малко преди официално да обяви кандидатурата си за следващ мандат. Мярката, от която ще се възползват стотици хиляди семейства и най-вече жени, влезе в сила през януари - малко преди предизборната кампания да навлече в горещата си фаза.

Така Путин обича да се рекламира - като силен, здрав и мъжествен

Но има и други доказателства, че Кремъл се опитва да мобилизира жените-избиратели. Така например Централната избирателна комисия пусна специален 30-секунден видеоклип, предназначен за женската част от избирателите. В  него представителките на нежния пол биват наричани "крехки, но същевременно и силни" същества, които са в състояние да "обединяват и водят" останалите. Централното послание е в края на клипа, където между другото се казва: "Доведете цялото си семейство да гласува!".

Отделно от това в социалните мрежи се разпространяват и други предизборни послания, някои от които са анонимни. Там жените са представени като по-отговорни личности с лидерски качества, които искат на всяка цена да гласуват на изборите.

Три четвърти от населението гласуват за Путин

Какъв е смисълът от всички тези усилия разкрива официалната статистика: по данни на Росстат, в началото на 2017 година женската част от населението на страната значително е надвишавала мъжката - жените са били с 10 милиона повече от мъжете. А една трета от руското население са жени в пенсионна възраст. И точно тази категория избиратели редовно участва в избори и гласува основно за Путин. По данни на социологическата агенция ВЦИОМ от февруари, готовност да подкрепят Путин на предстоящите избори са изразили 76% от руските жени и около 62% от руските мъже.

Образът на Путин като силен, здрав и спортуващ лидер се култивира от доста години насам. Част от този подход са и появяващите се периодично кадри на разсъблечения до кръста Путин по телевизията, които естествено са адресирани и към женската публика. В горещата предизборна фаза за президентски избори – навръх Богоявление, което в Русия отбелязват на 19 януари, видяхме нещо подобно: Путин се спусна в ледените води на едно езеро през дупка, пробита в леда под формата на кръст.

Симпатиите към Путин у женската половина от населението са стабилни. Те явно не се влияят особено нито от войните, в които загиват техните мъже или синове, както е сега в Сирия; нито от това, че домашните побои, жертва на които стават много руски жени, не представляват наказуемо деяние. Явно женските избиратели не се тревожат твърде и от сексистките изказвания на техния президент, който веднъж заяви, че не е жена и затова нямал „лоши дни“. По-късно Путин заяви, че не е искал никого да оскърбява, просто това било в „природата на нещата“.

На тези избори Путин за първи път ще се яви без първа дама, защото е разведен. През 2013 година той се раздели с дългогодишната си и единствена засега съпруга Людмила. Изглежда обаче, че разводът не е повлиял отрицателно на неговите поклоннички. От доста време се носят разни слухове за това, че 65-годишният Путин може да се събере с друга жена, но официални информации по този въпрос засега няма. 

От "отличничката" Крищановская до Собчак

Журналистката Собчак също е кандидат-президент, но без реални шансове

Малко преди началото на предизборната кампания Путин не изключи възможността жена да стане президент на Руската федерация. Критиците от няколко години посочват, че най-голямата група от населението не е достатъчно добре представена в политиката. Най-известното сред спряганите в тази връзка имена е това на председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко. В настоящата Държавна дума жените-депутатки са около 15% - т.е. малко повече, отколкото в предишния парламент, но все още представляват малцинство.

През есента на 2011 година московската социоложка Олга Крищановская обяви създаването на ново движение "Отличнички", което някои медии определиха като прокремълско. Една от прокламираните от него цели беше да осигури победа на жена на президентските избори в Русия през 2018 година. Проектът дори беше подкрепен от депутатката от Горната камара на парламента Людмила Нарусова, вдовицата на починалия бивш кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, чийто заместник е бил Путин.

Междувременно медиите спряха да говорят за проекта и създадоха впечатлението, че той е замразен. Но дъщерята на Нарусова - Ксения Собчак - е единствената жена сред общо осемте кандидати за президент. Ако съдим по социологическите допитвания, тя няма никакви шансове на тези избори. Някои наблюдатели предполагат, че една от целите на 36-годишната журналистка е била да съдейства за по-висока избирателна активност, от което огромен интерес имат и в Кремъл.

 Едва ли е имало друго събитие през последните две десетилетия, което да разтърси Словакия така силно, както убийството на журналиста Ян Куцияк и неговата годеница. Постепенно обаче шокът от престъплението преминава във все по-голямо възмущение. Израз на това възмущение бяха проведените в цялата страна протестни демонстрации през последните дни. В петък (9.3.) се състоя и най-голямата демонстрация от края на „кадифената“ революция през есента на 1989 година насам. Стотици хиляди души излязоха по улиците на страната. Само в Братислава протестираха около 50 000 души – впечатляваща цифра за една страна с едва петмилионно население. Демонстрациите бяха проведени под мотото: „За почтена Словакия!“

Хората протестират срещу корупцията и злоупотребите с властта, настояват за върховенство на закона, за повече прозрачност и по-отговорно управление. Сегашните протестни демонстрации бяха най-масовите, но не и първите срещу управляващите в Словакия. От години насам редовно припламват протести срещу правителството на Роберт Фицо и неговата уж социалдемократическа партия СМЕР-СД. Различни разследващи журналисти многократно са разкривали невероятни корупционни афери в средите на управляващата партия и сред другите политици на ръководни държавни позиции. Всички тези скандали обаче неизменно са оставали без каквито и да е политически или юридически последствия.

Социалната цена за този успех на Словакия бе висока

Зад сегашните протести се крие още и силното недоволство от начина, по който беше извършен преходът от социалистическа диктатура към демокрация и пазарна икономика. От една страна развитието на Словакия с право е считано за макроикономически успех в Източна Европа, но цената за този успех бе твърде висока. След края на диктатурата стотици хиляди словаци се оказаха социално губещи от дългогодишните сурови икономически реформи. Тези хора може би щяха да проявят повече разбиране за наложените им несгоди, ако не бяха принудени да гледат как един малък елит, който беше облагодетелстван и по времето на комунизма, безсрамно и престъпно се обогатява от  бившата общонародна собственост.

Този вид самообслужване на елита продължава и до днес.  Но управляващите днес гледат да му придадат известна законност чрез юридически трикове или като си оставят „вратички“ в законите, което не прави деянията им по-морални. Премиерът Фицо и неговата партия прикриват тези деяния ту с лявопопулистка, ту с дяснонационалистическа реторика.

Липса на силна политическа алтернатива

Независимо от огромното и оправдано недоволство на словаците, гражданските движения в страната не успяха да се превърнат в политическа сила. В момента така и не съществува силна политическа алтернатива, която да се застъпва за повече социална справедливост, върховенство на закона и по-добра демокрация. Една част опозиционните партии се дискредитираха сами по време на предишните си управления. Единствените алтернативи в момента се предлагат от десни популисти и десни екстремисти.

Кено Ферзек

Развитието на Словакия твърде много прилича на развитието на повечето останали бивши социалистически държави в Централна и Югоизточна Европа, които междувременно членуват в ЕС. Много наблюдатели се опасяват, че и Словакия може да поеме по пътя, по който се движат Унгария и Полша. Обществеността извън Словакия, а и европейските политици не съзнават напълно причините, довели Словакия до сегашното ѝ състояние, нито евентуалните политически усложнения, до които може да доведе убийството на журналиста Куцияк.

Онова, което се случва в Словакия, би трябвало да послужи като предупредителен сигнал за европейските политици. Те са длъжни много внимателно да се вгледат в онова, което се случва в тази страна, както и да подкрепят гражданското движение за демокрация.

 Анализ от Ясен Бояджиев:

Декември 2012 година. В Атина премиерите на България и Гърция категорично подкрепят отказа на Брюксел да отвори пътя на Македония към преговори за членство в ЕС, понеже не спазва „правилата за диалог и добросъседство". Андонис Самарас (тогавашният гръцки министър-председател) държи да се реши спорът за името. Борисов иска да бъде спряна „антибългарската кампания“ и се съсредоточава върху филма „Трето полувреме“, чийто исторически фон е именно депортацията на евреите от Вардарска Македония.

Преди пет години

"България е страната, която е спасила най-много евреи по време на Втората световна война. (...) Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили тези 50 000. Другите държави и това не са направили. (...) И България да заслужи да се правят филми срещу нея? Това е все едно сега да обвиниш някого, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора“, казва Борисов преди пет години.

Месец по-късно в телевизионно интервю повтаря същото: „Българският народ е спасил 50 хиляди евреи. И никой друг народ не е направил това нещо в света. И не е правилно ние от нашите съседи да биваме непрекъснато оплювани в тая посока". Попитан директно „не е ли добре да отиде един български политик и да каже извиняваме се, да стъпим на чисто“, понеже „става дума за съдбата и животите на хора, които са били под българска администрация“, Борисов отговаря възмутено с въпрос: „Да им се извиним, че сме спасили 50 хиляди евреи?“. След което най-чистосърдечно си признава, че не познава българския Закон за защита на нацията, който в края на 1940 година въвежда антисемитизма като държавна политика. Обещава да го извади от архива и да го прочете, защото иска да си „формира становище и мнение на базата на сериозен анализ“. И защото „има исторически факти и събития, които сигурно са многопластови или двупосочни“.

Фактите

Събитията, за които става дума, са именно такива. Скоро след приемането на споменатия закон България влиза в Тристранния пакт. После са приети още два закона, които стават основа за отнемане на правата и имуществото на „лицата от еврейски произход“ и за предприемане на „всички мерки за уреждане на еврейския въпрос". Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, в окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство през 1942 година. На 22 февруари 1943 германски пълномощник и българският комисар по еврейските въпроси подписват споразумение за депортиране в „германските източни области на най-първо 20 000 евреи“. На 2 март излиза съответното правителствено постановление. На 4 март започва депортирането на над 4 хиляди евреи от Беломорието, а на 10 март към концлагера Треблинка потеглят и над 7 хиляди евреи от Вардарска Македония. 500 от жертвите са бебета на възраст до една година.

По същото време е трябвало да започне и депортирането на първите (близо 9 хиляди) евреи от „старите“ територии. Тогава обаче се намесват пловдивският митрополит (и бъдещ патриарх) Кирил, софийския митрополит Стефан и група депутати начело с Димитър Пешев. Надига се широка обществена съпротива, заради която плановете за депортиране на евреи от България са спрени и повече не се подновяват.

Два паралелни разказа

Това е историята на забележителното спасяване на българските евреи, която е добре известна. За разлика от другата история - тази за неспасените евреи от „новоосвободените земи“, която в България е тема табу в продължение на поне половин век. Българският разказ за нея започва едва в края на 1990-те години, а днес вече може да се говори за два паралелни разказа.

Единият отрича съучастието на българските власти в събитията отпреди 75 години и съответно необходимостта от някаква форма на извинение. Защото депортацията на евреите е била наредена от Берлин и България не е имала никаква възможност да ѝ се противопостави (също както не могла да откаже да се включи в Тристранния пакт, понеже на практика вече била окупирана). Защото окупираните от германската армия Беломорие и Македония не са в държавните граници на българското царство - техен действителен суверен е Германия и макар да са представяни като „освободени“, тези земи са предоставени на България само за „администриране“. Защото, пак по нареждане от Берлин, разпоредбата, която превръща местното население в български поданици, не се отнася до „външните евреи“ и затова те остават без българска закрила. И защото българските власти не знаели за взетото „крайно решение“ на еврейския въпрос и съответно за крайната цел на депортацията (газови камери за масово изтребление, а не фабрики и трудови лагери).

Другият разказ, без да отрича германската роля, настоява да се признае колаборационизмът на българските власти в това престъпление. Защото депортацията е планирана, нормативно и логистично подготвена от тях. Защото е осъществена от тях с иначе рядко срещани в практиката им старание, систематичност и организираност. Защото крайната дестинация на транспортирането на евреите (за сметка на българската хазна) е била добре известна. Защото среднощното им „вдигане“ е било съпътствано от жестокост и мародерства. Защото животът на тези хора изглежда част от сделка - цената за „освобождаването“ на Македония и Тракия, която хвърля срамна сянка върху героичното спасяване на българските евреи, каквото „никой друг народ не е направил". Затова, според този разказ, официална България трябва да намери начин да поиска прошка.

Досегашната българска позиция

След дълги години на пълно мълчание българската официална позиция за тези събития се приближава по-скоро до първия разказ за тях. Преди десет години, през март 2008, израелски вестник съобщи, че в Ерусалим президентът Първанов е „признал отговорността на България за депортирането на евреите от Тракия и Македония“. "Не съм виждала публикацията и не мога да я коментирам. Вероятно това е тяхна трактовка", опроверга съобщението говорителката на държавния глава и добави, че той не е заемал различна позиция от официално обявената.

Пет години по-късно, през 2013 в Париж, президентът Плевнелиев заяви, че "страната ни ще се ползва с уважението на света, когато успеем да покажем фактите, каквито са, а не да премълчаваме един или друг аспект на истината". Но добави: "Истината е категорична и тя показва, че България не е била в състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия“.

Малко по-късно, на 8 март 2013 година, в декларация българското Народно събрание заяви: „Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре“. За  позицията на министър-председателя по онова време стана дума в началото.

Пет години по-късно

Какво се е променило от тогава? Със сигурност се промени политическият климат в региона. Дали поради осъзната преоценка на досегашните позиции или по прагматични съображения - новото македонско правителство промени тона и съдържанието на политиката към съседите си. Дълго отлаганият Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония вече е факт.

Ясен Бояджиев

От друга страна можем само да гадаем дали Борисов вече се е запознал със Закона за защита на нацията от 1940 година и „на базата на сериозен анализ“ е променил мнението си за последвалите „многопластови или двупосочни“ събития. Сигурно е обаче, че той прагматично следва дневния ред на новата си външнополитическа роля - регионален лидер, който примирява историческите различия в името на бъдещето. Като дава и личен пример. („Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще“, каза той преди няколко месеца, пак в Скопие.) А евентуална покана към Македония да започне преговори за членство в ЕС би могла да остане като траен отпечатък от българското европредседателство, на което Борисов се е посветил.

В Скопие той най-вероятно ще се опита да сближи и примири двата разказа, за които стана дума. Според официалното съобщение, премиерът ще участва във възпоменателната церемония и заедно с македонския си колега ще поднесе венец на паметника на загиналите евреи. Позовавайки се на свои източници, някои медии твърдят, че Борисов ще поднесе и извинения за това, че преди 75 години България не е успяла да спаси евреите от придадените към Третото българско царство земи. Това извинение със сигурност ще предизвика недоволства: за едни ще е прекалено, за други - недостатъчно. При всички случаи обаче самото присъствие на българския министър-председател на този ден в Скопие е стъпка напред към моралния прочит на историята за неспасените от България евреи.

 Две големи статии, свързани с желанието на българското правителство за присъединяване на страната към еврозоната, се появиха тези дни в германския вестник „Ди Велт". Изданието публикува интервю с българския финансов министър Владислав Горанов, а в неделния си брой помести обширен репортаж от България. Ето част от него:

„Ако гледаме числата, ще останем с впечатлението, че България е готова за еврото. Да, тя е най-бедната членка на ЕС, но във финансово-политическо отношение България е направо отличник, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи привърженици на германската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще забележим и проблемите, които говорят против бързото приемане на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи дори някои високопоставени представители на държавата и на бизнеса признават, че на страната ѝ трябва още време", пише авторът на статията Франк Щокер.

Под повърхността

Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкова строгите условия на общата валута, колкото други фактори, пише по-нататък авторът и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: „В макроикономическо отношение България изпълнява критериите дори по-добре от повечето страни в еврозоната". В разговора с журналиста от германския вестник Седларски казва още, че към дълговете българите имат същото отношение като германците: „През последните десетилетия както левите, така и десните правителства водеха много консервативна финансова политика".

„И наистина", пише по-нататък авторът, "дългът на страната възлиза едва на 25% от БВП. А горната граница за присъединяване към еврото е 60% - условие, което повечето държави не изпълняват, включително и Германия. Финансовият министър приключи миналата бюджетна година с плюс - също както и колегата му в Берлин. В еврозоната е допустим дефицит до три процента спрямо БВП - и това условие много държави от зоната на общата валута нарушават вече от години", припомня авторът и продължава:

"Финансово-политическата стабилност в България се дължи не на последно място на икономическия подем след присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село. Сиви улици, мрачни магазини с евтини стоки, задушни ресторанти с нелюбезни келнери, чиито познания по чужди езици се изчерпваха с руския. Днес е съвсем друго. През последните три години икономиката нарастваше с повече от 3 процента годишно. По софийския булевард „Витоша", който води от Двореца на култура към градския център, се редят магазините на големи световни вериги като H&M, „Zara" и „Adidas", а кафенетата и шикозните ресторанти са пълни с туристи от цяла Европа, които пристигат в България с полетите на нискотарифни компании. Навсякъде се говори английски, София е станала европейски град.

Променила се е всъщност цялата страна. Когато се качиш на влака, първоначално се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските покрайнини. После спира на разни омърлушени и сякаш напълно изоставени гари, след което се задрусва към Родопите. В един момент обаче кривите релси се превръщат в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават модерни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, докато накрая пристигаме в Пловдив, втория по големина град в страната.

През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът постепенно се превръща и в икономически фактор. Индустриалният му район прилича на германска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили различни европейски фирми. „Либхер" произвежда хладилници, „Шнайдер Електрик" - електрически шалтери. В съседство пък се е нанесла фирмата „ДБ Шенкер"."

Вечната тема

Ниският плосък данък привлича чуждестранните фирми, обяснява пред репортера на „Ди Велт" Тим Курт, председател на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от фирмите отново биха инвестирали в България, пише авторът и задава закономерния въпрос:

„Значи всичко е прекрасно, така ли? Съвсем не. Една тема се появява във всеки разговор: избуяващата корупция. „Това определено е проблем", казва Курт и уточнява, че чуждестранните фирми все пак не са съвсем безпомощни: „За това винаги са нужни две страни и тук все пак може да се работи, без да се включваш в тази система". Но това не е толкова лесно. Ако една фирма иска да построи ново фабрично хале, изведнъж може да се появи гражданска инициатива срещу проекта, която заплашва със съд - освен ако не се плати определена сума. По-големите фирми навярно могат да издържат на дълъг процес, малките обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и така да ликвидират проблема. Още повече, че тъкмо правосъдието се смята за особено корумпирано", пише авторът и цитира разговора си с Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията. Пред вестника Стефанов обяснява, че съдебната система в България се използва не за прилагане на правото, а като инструмент за политически натиск срещу опозицията и срещу дразнещи критици.

По-нататък в обширната статия става дума и за новия антикорупционен закон. По този повод Стефанов призовава българските власти най-после да започнат да съдят и високопоставени личности и по този начин да дадат ясен сигнал срещу корупцията. Според автора на статията, българското правителство може да бъде тласнато в тази посока във връзка с кандидатурата за еврозоната. Тоест, ако иска да въведе еврото, България трябва да подобри съдебната си система.

„Но ЕС може и да махне с ръка. Защото България изобщо не е най-корумпираната страна. „Та погледнете само Гърция или Италия, които вече са в еврозоната", казва Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически аргумент. Част от българските елити са ориентирани по-скоро към Русия, отколкото към Запада. А и както твърди Стефанов, пряко или косвено Русия контролира една четвърт от българската икономика. Но една държава от еврозоната практически няма как да се прехвърли в лагера на Путин", коментира изданието.

Предупреждения

Най-сериозни противници на еврото обаче не са проруски настроените части от българското общество, пише авторът на статията и цитира разговора си със Стоян Панчев, шеф на неолибералния мозъчен тръст ЕКИП. Панчев смята, че твърдата обвързаност на лева към германската марка и впоследствие към еврото е по-добрата опция за страната, тъй като принуждава политиците да ограничават разходите. Тъкмо от тези окови ще се освободи правителството, ако България влезе в еврозоната, смята Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без преки отрицателни последствия. Напротив: икономическият растеж може да се ускори, твърди експертът, но предупреждава, че негативните последствия ще се усетят само няколко години по-късно. Сходно мнение защитава и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов. Той припомня, че българската икономика все още е на равнище от 46% спрямо средното в еврозоната, а това е недостатъчно.

„Правителството сякаш също е наясно, че засега страната не може да се присъедини към еврото. Финансовият министър казва, че отрицателният отговор ще бъде разбираем. Важно било обаче да се посочат обективните причини, за да може страната да работи по тях. А тези реформи ще продължат дълго", пише авторът в края на статията си.

Вестник „Ди Велт" публикува и обширно интервю с българския финансов министър Владислав Горанов, в което министърът аргументира желанието на страната да влезе в еврозоната. Няколко австрийски медии пък цитират Горанов с изявлението, че България е готова да увеличи с 10% вноската си в бюджета на ЕС.

Поради извършване на обслужване на съоръженията за доставка на електроенергия, […] Още

Възможно е да направи и скок в бездната след вота за парламента Не е сигурно дали ще стане по-добре, или по-зле занапред в Италия. Сигурно е обаче 100%, че след парламентарните избори нищо повече няма да бъде както преди. Нещо като след абитуриентски бал – може да влезеш в университета или пък да се пропиеш, но да се върнеш в гимназията, не можеш.

/Поглед.инфо/ Ръководството на Демократическата партия на САЩ се придържа към мнението, съгласно което нелегалните мигранти имат повече права от американските граждани, заяви водещият на телевизия Fox News Тъкър Карлсон. При това демократите смятат, че обвиняван за убийство нелегален мигрант заслужава защита от американците повече, отколкото американците заслужават защита от него, отбелязва водещият.

/Поглед.инфо/ Руската междуконтинантална ракета РС-28 „Сармат“ няма и в близко време няма да има аналог. Това заяви командващият Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП) генерал-полковник Сергей Каракаев. Според него до 2025 година на въоръжение в РВСП трябва да постъпят повече от 40 „Сармата“, които ще заменят съществуващия арсенал Р-36М.

/Погед.инфо/ Все повече френски родители нямат нищо против да се възползват от услугите на интернатите за деца на предучилищна възраст, съобщава Le Figaro. На първо място такава потребност изпитват родителите, които са загубили контрол над децата си, а също самотните родители, които не се справят с възпитанието на детето без външна помощ.

/Поглед.инфо/ „Правителството да приеме Енергийна стратегия за следващите 20-30 години и около нея да се обединим всички политически сили и да я следваме”, това заяви зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Драгомир Стойнев на пресконференция в Стара Загора. Според него в сектор „Енергетика” не трябва да се действа „на парче”, хората са изключително притеснени, заради неяснотите и липсата на секторна политика.

/Поглед.инфо/ - Как смеят китайците да внасят в конституцията си изменения, които не се харесват на „елита“ на Запада?! - При Мао коефициентът на Джини е най-добрият на света, но, както предупреждава Дън, в ерата на Реформите и откриването към света, някои стават по-богати от другите и по степен на неравенството Китай почти се е изравнил със САЩ. Затова и до 2039 г. трябва да съсредоточим усилията си да възсъздадем обществото, на което да завиди светът. - От завръщането на Си Дзинпин към по-голямата роля на комунистическата идея са единствено удивени тези, които смятат, че ерата на Реформите и Откриването към света означават капитулацията на Китай пред капитализма – т.е. западните медии и западните „китаисти“. - Завърналият се миналата година при тайнствени обстоятелства от Хонконг на континента финансов магнат Сяо Цзянхуо продаде активи на сума от повече от 23 милиарда долара, за да се разплати с банките. - Какво са Двете сесии и НПКСК…

/Поглед.инфо/ Ангела Меркел от време на време изпраща на Владимир Путин пиво, харесало му още от времената, когато е агент на съветските съветски служби в Дрезден, съобщава се на сайта на германския телеканал N-TV. За това разказва самият руски президент в новия филм на Андрей Кондрашов „Путин“, публикуван малко преди изборите от 18 март.

/Поглед.инфо/ „Човек може да се отбранява от всяко непосредствено и противоправно нападение. Може да се отбранява и с по-тежки средства, отколкото е нападнат – с по-голяма динамика и интензитет. Но не трябва да се превишават някакви предели, а пределите опират до ценностите. И не може, когато бяга разбойникът, да го застреляш като куче. Тази отбрана е, за да отблъснеш нападението, а не да отмъстиш и въздадеш право. Ако някой смята, че това е начин на правораздаване, то той не е от този век. Той е отпреди 3-4 века.” Това заяви преподавателят по наказателно право в СУ „Св.Климент Охридски” и председател на 42-то НС Михаил Миков в интервю за Дарик радио.

/Поглед.инфо/ Родена е на 5 март 1871 г. в Руската империя в полския град Замостие в семейство на търговец на дървесина. Твърдят, че имала комплекс за непълноценност, поради получената травма при раждането; а и поради „неженствения” й външен вид. Но когато започвала да говори, особено на публични места, всичко това изчезвало. На подиума се появявала една истинска Валкирия на революцията, която била готова да влезе в огъня, дори под куршумите. Особено след такива изказвания: "За да постигнат своята изгода богаташите ще се борят със зъби и нокти, ще прибягват до всякакви методи, които диктува безмилостната им ярост. Тяхната съпротива трябва да бъде сломена с железен юмрук и със същата безмилостна ярост!"

/Поглед.инфо/ В качеството на изходни елементи, които сега оказват влияние върху бъдещите контури, са следните действия и фактори:

/Поглед.инфо/ Когато през декември 2015 г. за първи път американските военни разсекретиха и публикуваха плановете си за ядрени атаки по време на Студената война, в Полша, която я заплашваше унищожението на Варшава, Познан и десетки други селища, бяха ужасени, но приеха, че тези планове имат „исторически характер”.

През 1829 г. правят свещниците от дула на пушки Руски войници построяват църквата “Света Троица” в силистренското село Айдемир през 1829 г. Осветена е от митрополит Григорий на 11 юни 1834 г. - в деня, когато се чествал празникът на Света Троица Петдесетница. И днес там се пазят ценни предмети, оставени от онова време - свещници направени от дула

За много жени коланът е ненужен аксесоар, към който прибягват единствено ако са свалили някой и друг килограм и панталоните са им леко широки. За други обаче това е задължителен елемент от облеклото, който успяват да превърнат във впечатляващ акцент. Правилно подбраният колан, без значение дали е съвсем обикновен, или изглежда като бижу,

Роджър Федерер се доближи на четири победи от рекордна шеста титла в Индиън Уелс. Миналогодишният шампион имаше нужда от едва 58 минути, за да преодолее третия кръг на турнира. 36-годишният швейцарец се наложи с 6:2, 6:1 срещу намиращия се в много добра форма Филип Крайнович от Сърбия.<br /><br />Световният №1 показа обичайната си агресивна игра и спечели два пъти повече точки от съперника - 62 срещу 31. Крайнович, който заема 28-ата позиция в ранглистата, успя да реализира един...

Националната астрономическа обсерватория - Рожен (абревиатура: НАО-Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО “