Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Милен Радев Отново наближава 9 май и отново от страната на доскоро „победилия пролетариат“, а днес страната на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги. Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето [...]

Гърците посвещавали ябълката на Венера като сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Да се предложи този плод означавало да се направи любовно признание. Ябълката е добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, но често се свързва и с Ева, изкушението и първородния грях.

Иначе този пост е посветен на една оригинална хрумка, която всеки може да си направи с много търпение и малко сръчност. Или пък да си купи подобна ябълка от магазина – нашата е подарък от майката на Петър. Оригиналното хрумване за специалните ябълки Джонаголд I Love You е на полската фирма Agro Alians Sp. Z.o.o.
У нас се внасят от Метро Кеш енд Кери България ЕООД.

Гърците посвещавали ябълката на Венера като сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Да се предложи този плод означавало да се направи любовно признание. Ябълката е добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, но често се свързва и с Ева, изкушението и първородния грях.

Иначе този пост е посветен на една оригинална хрумка, която всеки може да си направи с много търпение и малко сръчност. Или пък да си купи подобна ябълка от магазина – нашата е подарък от майката на Петър. Оригиналното хрумване за специалните ябълки Джонаголд I Love You е на полската фирма Agro Alians Sp. Z.o.o.
У нас се внасят от Метро Кеш енд Кери България ЕООД.

Подобни публикации

• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 28.07.2009 -- Приказки (2)
• 11.05.2006 -- Защо хората се влюбват? (3)
• 06.12.2011 -- Как да учим за животните на село (2)
• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 08.09.2011 -- 20 позабравени песни на Слави Трифонов (4)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (30)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (11)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (16)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 05.03.2010 -- Черен влак се композира… (7)
• 13.10.2009 -- Radio Donna (2)
• 14.07.2009 -- Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ… (16)
• 09.06.2009 -- Сладоледени желания (1)
• 11.05.2009 -- Любов (4)

С 23 мая по 12 июня в Чикагском симфоническом центре состоится Фортепианный фестиваль “Ключи к городу”. Американский мегаполис XXI века отдает дань уважения королю музыкальных инструментов ФОРТЕПИАНО. Первые музыкальные произведения, написанные для фортепиано, принадлежат Й.Гайдну и В.А.Моцарту, но временем настоящего расцвета фортепианного искусства считается XIX век. В разных странах появляются блестящие пианисты, композиторами создается огромное количество превосходных музыкальных произведений. Подчас сами композиторы были первыми исполнителями своих произведений. Это в полной мере относится к Бетховену, Шопену, Листу. Ференц Лист стал первым пианистом, кто отважился в течение всего концерта играть одну фортепианную музыку. До него концертные ...

Кризата в Сирия роди нова политическа инициатива. Група от активисти в Сирия обяви, че се създава Сирийски преходен парламент. За парламентарните 250 места са регистрирани над 7 000 кандидата. Една част от тях са дори журналисти, близки до управляващите в Сирия, а други от коалицията, която представлява про-правителствените партии, начело с Баас – Национален прогресивен фронт. Това, което е ново за отбелязване, е че за първи път от 40 години има избори в страната с участието на повече партии. Но за споменаването до тук. Създаването на Преходния парламент е събитие, което се очакваше от сирийските активисти от известно време. Съществува противоречие в самата опозиция, като Сирийския национален съвет не е признат от всички представители на противниците на режима за техен говорител. Затова Преходният парламент е явление, последвало вътрешните дрязги. Доколко този парламент има бъдеще и как ще се развие, е отделен въпрос, с който тепърва ще се занимаем. Едно обаче присъства в дебатите сред активистите вътре в Сирия – че Националният съвет на Бурхан Галиун трудно може да бъде одобрен от опозицията в страната, заради различните виждания как да се върви напред. Със сигурност идват много трудности. Сред младежите по улиците на сирийските градове се наблюдава отчаяние и умора – [...]

Докато в не особено развити държави, като Япония, където вече заглушиха и последния си , 54-ти ядрен реактор, се отказват от ядрената енергетика, в енергийния център на Балканите кипи бурна дейност по развитието на тази кауза пердута. Понеже все пак се наложи и тук да се закрие в зародиш ( заченат в корупционен грях) безумието АЕЦ „Белене”, с ускорени темпове наваксваме в реанимирането на съветското минало в тази област. Как? Ами чрез кадрили на кадрите, които не решават нищо.

За целта е махнат от поста поредният директор на ключовото за икономиката ни предприятие. Битият от неизвестни и до днес извършители през ноември миналата година шеф на централата Александър Николов е сред героите на книгата „Ядреналин” ( която в момента е номер едно по продажби сред нехудожествената книжнина в класацията на водещата верига книжарници „Хеликон”). Но не изглежда да е трудоустроен внезапно по инвалидност след „инцидента”, който би трябвало да задейства алармената система на държавата- все пак окървавиха началника на ядрен обект и тази „дреболия” е достойна за тревога от първа степен, но вместо това беше сбутана на опашката от чакащите да бъдат бинтовани в нашата полицейска „бърза безпомощност”.

Едни много зли езици дори злословят, че на директора Николов всъщност са му отрязали ухото ( и са го пришили след това, слава на Бога на българската хирургия), което е типично мутренски наказателен метод за опресняване паметта на забравили да си върнат дълговете нещастници. Но да не се поддаваме на слухове за уши, които не сме проверили, защото от столичната дистанция няма как да удостоверим суровата истина: на всички снимки и телевизионни интервюта от повече от половин година насам пострадалият Николов го показват само откъм здравата му страна.

За директор на АЕЦ „Козлодуй“ е назначен здрав кадър на управляващата партия, депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, който преди броени седмици бе издигнат за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Да ви прилича това на нещо неприлично? Питам, защото става дума за пети пореден парашутист ( ако броим за отправна бройка човека на тройната коалиция Иван Генов) начело на ядрената централа за няма и три години управление на ГЕРБ. Както ми каза иронично по този повод познавачът на козлодуйските потайности, съавторът на „Ядреналин” Георги Котев, само здравеопазването в България може да се мери с централата в Козлодуй с толкова чести смени на върха в същия период. Ние си знаем колко продънена е бездънната каца по темата с касата и другите здравно-административни болежки на тази власт. Поради това аналогията е доста разболяваща.

Обяснението за отчаяния ход е жизнерадостно. „Рокадата се налага с цел да се подобри координацията и темпото на работата по удължаването живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на нова ядрена мощност на площадката на централата“. Това ни съобщава ресорният министър Делян Добрев, който лично представил новия началник Валентин Николов пред трудещите се в централата.

Сигурен съм, че министър Добрев може да чете, макар и да е първолак на години от гледна точка на стандартното изискване за управленски стаж по отношение на поверения му пост. Дали пък не е успял за една седмица да прочете в „Ядреналин”, да осмисли и докладва нагоре какво всъщност става в подчинената му по документи държава в държавата АЕЦ „Козлодуй”?

Share on Facebook

Това е достойно за книгата на рекордите Гинес! Единствена конкуренция може да му прави министерството на здравеопазването, но не съвсем. ГЕРБ завариха на поста изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" близкия приятел на Р. ...

Интервю с полицая, “отворил кутията на Пандора” с даренията в МВР, публикувано в Биволъ Интервюто е взето по телефона от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" и на Групата във Фейсбук “Да защитим доблестния полицай от българското Министерство на вътрешните работи”

Питали американец, французин и руснак с какви коли пътуват. Американецът казал: - На работа - с БМВ, из природата - с джип, в чужбина - с "Форд". Французинът: - На работа - с "Пежо", из природата - с "Рено", а в чужбина - с "Мерцедес". Руснакът казал: - На работа - с тролей, из природата - пеша, в чужбина - с танк. Усмихни се, България, руснаците обичат своите танкове, не само когато "пътуват" в чужбина. На церемонията по встъпването на Путин в длъжност имаше повече танкове, отколкото протестиращи срещу новия стар президент. На френските социалисти, които след половин век се върнаха на власт, не им трябват танкове, само здрави нерви в бъдещите преговори с Меркел. Суперизборният 6 май, който разтърси Европа, отмина. Социалисти, пирати и нeонацисти набират скорост. На този фон България изглежда като истински остров на спокойствието.

Мечтая си за светлото бъдеще в което iPod-ите се синхронизират през iPad вместо задължително през компютъра

Стоичков се развилня - псува, заплашва с побой и купува вазелин на съдиите, вади кирливи ризи, иска Михайлов на детектор на лъжата... Положението е сериозно. Офанзивата на Камата към БФС със сигурност не е кръстоносен поход срещу Злото в българския футбол, както малцина наивници вярват. По-скоро отговорът в популярното "За пари ли, за много ли?" Все още липсват доста парчета от пъзела, за да се дават категорични оценки. Ако въобще може да става дума за това кой е крив и кой е прав. В БФС има сериозни проблеми, но точно Христо ли ще е новото чисто лице на футбола ни? Колкото до обвиненията към Михайлов, че изоставил отбора на световното в САЩ '94 в последния мач - щеше ли въобще да се стигне до Швеция, ако преди това не беше спасил дузпите срещу Мексико? Грозно е да гледаш как бивши съотборници, които са с основен принос към най-големия успех във футболната ни история, се хващат за гушите. И по-точно - как Стоичков се опитва да принизи спора с президента на БФС до махленското си...

Ще говоря за разпространения мит, че българската войска не била губила сражение, но политиците губели войните. Много хубаво, гъделичкащо т.нар. национална гордост. Казва ни, че ние сме велики в нашия регион (защото все пак не можем да се бием някъде в Центгрална Европа или в Анадола, можем само със съседите), а разните лоши неща, които са ни се случили, са тъпи случайности, породени от тъпите политици. Което сочи, че днешното недоверие и отхвърляне на партиите, на партийно-политическия модел на правене на политика и на управление не е от днес, не е плод на т.нар неуспешен преход, а се корени в доста по-стари, съответно по-устойчиви черти на националната психика. Свеждащи се тоталната липса на осъзнаване що е то държава и държавно управление

Най-общ пример за тая липса на осъзнаване на проблемите, надхвърлящи конкретния момент, надхвърящи "тук и сега" е дивният ни политически живот в края на 19 - началото на 20 век. Непрекъснато се разцепват съществуващши партии и се появавт нови. Толкова безпринципно е това размножаване, че логично партиите се наричат по името на лидера, а не поради някаква своя политическа принадлежност. Каравелисти, стамболовисти,  цанковисти... Тази характеристика - да се свежда и отъждествява партията с нейния лидер е трайна, устойчива черта на така прехвалваната българска демокрация преди 1944 г. За изненада на днешните анализатори, социолЪзи и политолЪзи, които феномени като Симеон и Бойко Борисов сварват по бели гащи. А Симеон и Бойко само дават нов живот на стари и дълбоки обществени щения.

Идеализирането на българската войска е опит да се избяга от осъзнаването на убогото състояние на българската политика. Само че изводът, който се вади от разминаването на родната действителност с европейските образци е неадекватен  Защото основната му идея е, че не обществото, народът са незрели и недорасли до европейските политически нрави и европейската политическа практика, а проклетите политици. Те са калпави, те гонят своите интереси и за нищо не стават (тези жалби и обвинения не са ли същите и до днес?) Ние, народът; респективно интелигенцията, която говори от негово име, нямаме абсолютно нищо общо с проблемите, с които държавата и обществото ни се срещат. Ако трябва кратко, т.е. крайно ще опитам да изложа тази теза:

През цялата си нова история (сиреч от 1878 г. насам) народът в лицето на своите елити се дистанцира от каквато и да е отговорност, от каквото и да е разбиране що е то политика, що е то представителство на интереси. Роенето на партии в края на 19 - началото на 20 век има съвсем конкретна причина. Когато е в опозиция, всяка партия обещава, че ще намали данъците, но когато дойде на власт, съвършено забравя това обещание. Съответно друга партия подхваща печелившия рефрен за намаляване на данъците, но като дойде на власт... да не влизам във въртележка от класическия фолклорен тип "Джон направи паметник, на който пише, че Джон направи паметник, на който пише..."

Този абсурд е водещ в бъларската политика допреди войната (Първата световна). Той обаче има съвсем реално основание. В резутат на руско-турската война от 1877-1878 г. се появява българската държава. Но в създадената от външни сили и поради външни причини държава със съвършено недозряло общество, в което липсва съзидателната класа на едрата и средна буржоазия,  естествено липсва и основния, конституиращ елемент на тогавашната демокрация - съвършено липсват елити. Нямам предвид факта, че няма аристокрация с наследствени привилегии. А това, че няма прослойка на заможни образовани граждани, които осъзнават интересите си и ги реализират политически. Ами няма. Освободили са ни преди обществото да се развие до тази зряла степен - да има елити. Стопански, интелектуални и прочие. В тази (освободена от руснаците) Бълария има само селяни. Малкото заможни фамилии от подбалканските градчета и селца, както и емигрантите в Румъния и в Русия, не ги броя, защото наистина са много малко и не могат да повлияят, да модифицират в някаква посока масовите нагласи. Основна причина за това е безумно прекрасната ни модерна конституция, която дава равни избирателни права на всеки пълнолетен мъж. Днес това изглежда нормално, но ако се върнем в тогавашното време, ще видим, че в повечето, да не кажа почти всички, европейски държави избирателното право съвсем не е всеобщо. Или е ограничено от имуществен ценз (сиреч трябвя да имаш някакъв минимален доход, за да гласуваш или да бъдеш избиран - защото се смята, че човек, който сам не е способен да се издигне на прилично ниво, не може да жгарантирпа това на избирателите си); или е балансирано с наличието на втора камара в представителния орган.. Варианти: 1) излъчва се с  многостепенно гласуване 2) назначава се от държавния глава 3) определя се от конституцията, която регламентира, че членовете на горната камара са еди-кои си, заемащи конкретни висши държавни длъжности.

Идеята, конституираща втората камара е, е че народът чрез избранниците си в долната камара, не е компетентен да се произнася по важни въпроси и е необходимо да има контрол и баланс в лицето на компетентни хора, неподвластни на конюнктурните политически страсти. Втората камара е призвана да озаптява неумерените, продиктувани от моментни интереси, изблици на пряко избраните народни избраници. Така дойдохме до причината за това, че през 19 век в повечето държави няма пряко и равно избирателно право. Причина,  която тогавашните политици са артикулирали директно: народът не е зрял и не може да взима отговорни решения.

Е, всички тези съображения не се реализират у нас. Както обясняват учебниците (и преди демокрацията, и след това) това било много хубаво. Конституцията ни била от най-напредничавите в Европа. Всъщност била втора по напредничавост след белгийската. Защото прогласява общо и равно избирателно право и еднокамарен парламент. Сега излизам от учебникарските тъпи оценки: В нашата конституция съвършено липсва баланс и противотежест на популизма и политическата конюнктурност. Много е демократична, давайки на народа огромни права - чрез избраниците му. Ама народът - около 95% селяни, иска държавата да му взима колкото може по-малко данъци.Затова всяка партия обещава намаляване на данъците. Но като дойде на власт, се сблъсква с грубата реалност. А тя е:

Новосъздадената държава се нуждае от големи капиталови разходи - за изграждане на елементарна инфраструктура - железницата през Пловдив към Турция; изграждане на основни пътища, създаване  на телеграф, въвеждане на пощенски услуги, създаване и издръжка на държавна администрация, особено важно! създаване и издръжка на войска, адекватна количествено и качествено на тези на съседните държави. Всичко това изисква много пари, а в Княжеството няма такива. Няма натрупани частни капитали, няма заможна класа, която хем да обложиш с данъци, хем да я прикоткаш с някакви икономически изгоди. Няма! Единственият начин да се набират жизнено нужните за новата държава капитали е да ги събира чрез данъци от цялото население. Но както казах, селяните не искат. Защото в рамките. на Османската империя нивото на данъчно облагане и било доста по-ниско от това, което налага новосъздадената малка изостанала държава.

Това е основното противоречие и основният проблем пред политическите партии и не е учудващо, че при безумно демократичната  конституция - съвършено несъответставаща на степента на зрялост на обществото, класическите партии се провалят. Голямата, видимата проява на този провал е т.нар. личен режим на Фердинанд. Глупости на търкалета са учебникарскште твърдения, че еднолично узурпирал властта. Истината е, че негодните, конюнктурни партии (нямащи нищо общо с европийските) му я дават не тепсия. Всяка партия плюе режима докато е в опозиция, но се възползва от всичките му благини, когато Фердинанд я повика във властта. Подобен период е имало в историята на Англия - когато правомощията на Короната и на парламента са били приблизитетелно равни. Но в Англия парламентът малко по малко, стъпка по стъпка, но неотклонно е завоювал все повече права, докато в крайна сметка се стига до фактическото обезвластяване на монарха, сведен до фактически формална, а по форма изразяваща някакви традиционни народни представи, институция.

У нас това не случва. Вторият и катастрофален провал на класическите български партии е участието ни в Междусъзническата война и в Първата световна война, което завършва с национална катастрофа. Общо място и в комунистическите, и в некомунистическите исторически интерпретации е хвърянето на цялата вина върху Фердинанд. Ако го кажа просто и ясно, лъсва абсурдът на тази интерпретация: Партиите, политическият елит, стопанският елит, интелектуалният елит  + съвкупният народ нямат нищо общо, те са излъгани, подведени от лошия Фердинанд. Всички излъгани от един човек. Звучи ли разумно? Ами не. Защото не отговаря на историческата истина. Истината не като по-късни интерпретации на историци, а истината, такава, каквато са я осъзнавали, приемали и споделяли огромната част от българите. А тази истина е проста: огромната част от хората са жадували, искали, очаквали постигането на Санстефанска Бъгария. Което най-вече означава присъединяване на Македония, т.е. война. Отделен е въпросът как, по какъв начин се формира тази обществена нагласа.

Тук трябва да спомена един факт, който българските историци (без значение комунистически или не) упоарито премълчават. Те налагат тезата, че Фердинанд сам, авантюристично, е започнал Междусъюзническата война. Това не е вярно по принцип - тази война се желае от политическия елит, от т.нар. интелигенция (израз на което можем да видим в тогавашната преса), желае се от народа.Фердинанд само изразява тези всеобщи щения. Но твърдението за авантюризма му се оборва и от съвсем конкретен исторически факт. Който нашите историци придъжават да замълчават, а именно: Фердинанд има договорка с Австро-Унгарската империя за съвместни действия. Конкретно: България влиза в конфликт със Сърбия и тогава Австро-Унгария атакува Сърбия. С война на два фронта е неизбежно Сърбия  да капитулира. Което удовлетворява напълно българските аспирации към Македония и австроунгарските към частите от Сърбия, стратегически важни за излаза на Средиземно море.

Българският крах не е резултат на действията на Фердинанд. Тук трябва да поясня, че по онова време е било съвършено нормално, даже задължително, ключовите международни ангажименти да се поемат извън, без знанието и без контрола както на парламента, така и на конкретното правителство. Изключение прави може би само Великобритания. Катастрофата ни постига, защото Австрво-Унгария не спазва поетия ангажимент. А не го спазва, защото при тогавашното съотношение на сиите в Европа, тя де факто се нуждае от подкрепата на Германия. Т.е., съгласува действията си с Германия. А интересите на Германия по това време са да се отклонява, доколкото е възможно от общоевропейски конфликт, за да може  действа по-активно в преразпределението на колониите. На Балканите Германия няма, никога не е имала, и никога  няма да има свои национални интереси. Бшсмарк го е казал много добре при поредното обсъждане на българския проблем през 70-те години на 19-ти век, санкционирало в крайна сметка руско-турската война. Та германският канцлер тогава казва, че не би жертвал "дори един германски гренадир заради конекрадците от Долни Дунава." Междудругото, това е хубаво да го знаят хората, които днес правят външната ни политика. Не да козируват, когато Меркел каже нещо, а да анализират и отстояват нашите, бъларските национални интереси.  Както и да е - отношенията ни с Германия са отделна, интересна и сложна тема.

Да се върна на апологията на българската войска, към националния мит за бъларската войска. Този мит е компенсаторен опит на нацията да осмисли и приеме краха на националния си идеал (отделен е въпросът доколко този идеал е реалистичен). И нацията избира изкючително непродуктивен вариант: Политиците са виновни. Сиреч ние, народът, дето ги избира тия, нямаме нищо общо. Те са лоши и ни излъгаха. Да ви прилича нещо на сега? Да се върна в оная епоха, след краха ни в Междусъюзническата и в Първата световна война. Тъпото осмисляне (ние, народът  не сме виновни - "те", политиците са виновни) води до краха на традиционните партии, съответно до възхода на популисткия-левичарски БЗНС, съпроводен с увеличаване на влиянието на току-що болшевизираната БКП. Това е времето, в което се заражда и укрепва бългрското левичарство.

Но се заражда и нещо друго - консолидирането и самоосъзнаването като група със свои специфични интереси на военния елит. По принцип това е изключителна опасно за всяка държава. И днес. В тогавашна България, политизирането па военния елит има обективни, външни причини - ограниченията на мирния договор. Какъв договор, това е срамна и унизителна безусловна капитулация. Ние сме задължени да ликвидираме практически цялата си армия. Стотици офицери се оказват наникъде. А тогава офицерската служба освен уважение, задължение в случай на война, означава и гарантирано, достатъчно заможно препитание. Но след Ньойския договор, стотици са изхвърлени на улицата. (никъде не намерих достоверна статистика, числата ги получавам на база бойните единици във войните, може да са повече от хиляда).

Какво чувстват тези военни, изхвърлени сами лице в лице с тоталния морален разпад, породен от войната и нашия крах? Следвоенната екзистенциална криза великолепно е описана, прекрасно е описан в англоезичната, донякъде и в немската литература - обществената изключеност, безсперспективността, екзистенциалната самота на воювалите.

У нас може би единственият, който осъзнава и артикулира проблема със загубените поколения е Г.П.Стаматов - един незаслужено забравен автор. Забравен при комунизма, защото пише така, както вижда ,чувства и осмисля  - а Г.П.Стаматов е изключително интелектуален автор и не се вмества в тъпото определение "критически реализъм". Неговият поглед към действителността не съвпада с партийния "реализъм", поради което го пренебрегваха. По същата причита днес го  пренебрегват.. Не е репресиран, не е цензуриран. Но поради истинския му, автентичен глас е неудобен и за днешните митотворци. Неговият разказ (или малка повест) "Малкият Содом" ще направи всеки съпричастен на трагедията на военния след краха ни.

Та се върнах към военните. Първо да ги погледнем обобщено, от дистанцията на времето. Този поглед не говори хич добре за тях. Има една песен на групата "Ер малък", която стана известна чрез къвъра на Куку-бенда (още нямаше "Шоуто на Слави"). В края на постинга ще дам видеото с текста на "Ер малък". Стилът не ми харесва - не обичам траш метъл, но текстът е интересен и си струва Та те изпяха:

Високи сини планини.

(За сто години 5 войни.)

А пък реките, езерата.

(За сто години пет преврата.)

Превратите са:

1886 - Преврат, който детронира държавния глава, княза Александър Батенберг
1886 - Контрапреврат, който връща княза на трона
1923 - Преврат, който сваля правителството на Александър Стамболийски
1934 - Преврат, който освен че сваля кабинета, дава начало на безпартийния режим
1944 - Преврат, който дава властта в ръцете на Отечествения фронт, на практика на комунистите и Съветския съюз

Всички тези преврати са или чисто военни или с решаващата роля на военните. Което хич не говори добре за българската армия. Армия, чието висше командване се набърква в политическите борби, нарушавайки клетвата си, и по правило причиняваща повече проблеми, отколкото решава. Особено срамен е фактът, че два от тях - особено злокобни за историческото ни развитие, са реализирани от военните под пряката диктовка на Русия. Имам предвид първият и поседният. Никакво значение за нашата съдба няма фактът, че авторите на преврата от 1886 г. са били вдъхновени и платени от разузнаването на царска Русия; а тези от 1944 г - от разузнаването на Съветския съюз. Имперската политика е същата, независимо дали се провежда под егидата на имперския двуглав орел или на социалистическия сърп и чук.

Сега ще посоча друг особено срамен факт за българската войска. Който замълчават нашите историци. Не била губила битка бъларската войска. Дрън-дрън. Битката, която е прието в западната историография да се смьта за начаото на поражението на Тройния съюз, е битката при Добро поле, където сме разгромени. От гледна точка на съществуващия мит, който искам за разглобя, показвайки несъстоятелността му, няма никакво значение как се обяснява тежкото поражение при Добро поле. Масата обяснения се свеждат хдо това, че противникът, видите ли, имал повече сили. Това е тъп аргумент, ако го разглеждаме като аъргумент в защита на мита за непобедимата  българска войска. Защото всеки знае да побеждава с превъзхождащи сили, но в историята и в породените от нея митове остават сраженията, спечелени от по-слабия. Но поражението при Добро поле има още един, и то срамеен аспект. Защото самото поражение при значимо превъзходство на противника не е срамно.

Срамно е как става и какво следва. Ами войската се обръща и хуква да бяга. Хаотично, но стремително. Управляващите се опитват да овладеят тази паплач - защото бягаща войска е точно паплач, като пращат двама отявлени левичарски лидери, които специално освобождават от затвора  - Александър Стамболийски и Райко Даскалов, да канализират хаотичния бунт. За съжаление Райко Даскалов се оказва елементарен, безотговорен популист, без съзнание за политическа отговорност и държавност, и оглавява безсмисления и хаотичен бунт на дезертиралите войнишки маси, междудругото, и низши офицери. Престъпна левичарска авантюра, довела до печалните събития край Владая, и днес величани от (пост)комунистите като Владайско въстание. Малкото части в София с решаващата роля на юнкерите от Военното училище спират дезорганизираната популистко-левичарска паплач, спасявайки България от жестока и безсмислена вътрешна война.

Какъв извод да направим от тази история за  бъларската армия? Ами срамен. Не защото губи битката, а защото хуква да бяга обратно и позволява да бъде обяздена от леви авантюристи, целящи да съборят легитимната власт. По-срамно нещо за една армия не знам. Бият я и тя обръща щиковете си против своите. Да, в Русия става същото. Краен резултат от което е 70-годишното комунистическо робство. И това сходство с руските събития - армията бяга и тръгва срещу легитимната власт, е още по-срамно.

Превратите през 1923 г. и 1934 г. са по-различни, но също така не правят чест на българската армия. И при двата царят - върховен главнокомандващ и държавен глава е поставен пред свършен факт, с който е длъжен да се примири под заплаха от детронация. Военната лига (Военният съюз), който е основа на непрекъснатите военни конспирации след войната (Първата световна) е крайно деструктивен фактор в историята ни. Неслучайно негова е решаващата роля в преврата на 9 септември 1944 г., който в крайна сметка довежда комунистите на власт за 45 години.

Равносметката съвсем не дава основание за гордост, камо ли за митологизиране. Армията губи по срамен начин ключово сражение (при Добро поле), бяга хаотично и се обръща срещу властта. Както го е правила преди това и ще го прави и след това - общо пет пъти. Нищо героическо няма в тези факти.

През късния комунизъм започна реабилитацията на армията и военните отпреди комунизма. Като част от къснокомунистическия национализъм, призван да замести изчерпания социалистически идеал. В казармите върнаха песента "Велик е нашият войник". В учебниците по история смениха тотално концепцията за Балканската война - от грабителска империалистическа война, тя стана справедлива национано-освободителна. След идването на демокрацията идеализацията на старата армия се развихри до крайност и практически се отъждестви с демокрацията. Което са пълни глупости, но за съжаление никой авторитет публично не посмява да се изправи срещу този мит Нито държавник, нито историк..

Eто и песента за 5-те войни и 5-те преврата на "Ер малък":

Високи сини планини

(за сто години пет войни!)

а пък реките, езерата

(за сто години пет преврата)

По средата - Балкан,

а по края - море,

после пак планини,

а и Дунав тече

...и високо небе,

и зелени гори,

върхове, снегове,

пълни с риба реки...

Да оставим природата!

Да говорим за хората!

Да опишем породата,

как се справя с несгодата!

Бедни сме - дрипави,

но не сме просяци!

Силни сме - на думи,

но не сме глупави!

Строги сме - със едни,

честни сме - със други!

Пълни сме с идеи,

умни сме - колко ли?!!

Зима. Сняг и лед.

После пролетен дъжд.

През лятото - пек,

после есенна ръж.

Изкласили жита,

медени плодове.

Тънкорунни стада,

девствени лесове...

Да оставим природата!

Да говорим за хората!

Да опишем породата,

как се справя с несгодата!

Бедни сме - дрипави,

но не сме просяци!

Силни сме - на думи,

но не сме глупави!

Строги сме - със едни,

честни сме - със други!

Пълни сме с идеи,

умни сме - колко ли?!!

Още за българските исторически митове:

Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Средновековната култура. 

Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Ранното средновековие. 

 

 

Веселина Седларска

Бабичките от село Мечка, изсушени и смалени  като мравки, са застанали срещу Цветан Цветанов, тръпнат да чуят дали има надежда за живот без страх. До тях са се наредили циганите на Мечка, също тъй утрепани като бабичките, макар и техни мъчители. И те чакат да чуят от големия човек как ще я карат без работа и без пари. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов отваря уста и произнася дългоочакваните думи. Те гласят: „Монтираните камери в невралгичните точки на населеното място и информацията, която получаваме, ще помогнат за разпознаване на извършителите, за да се предприемат необходимите полицейски действия. Системата за видеонаблюдение ще допринесе полицейските сили да реагират в реална ситуация и в реално време. Ако трябва ще вложим допълнително ресурс…”

Циганите поглеждат косо към бабичките, за да видят каква е реакцията. Ако бабите се радват, значи думите не ще да са добри за циганите. Само че бабичките също не знаят какво е ресурс и не проумяват „добри ли, зло ли насреща иде”. Преди малко те са казали на министъра, че от години селото е оглозгано от крадци и чакат отговор също тъй пределно ясен. Бабичките са от Марс, министър Цветанов е от Венера. За ужас на бабичките циганите също са от Марс. Марс и Венера кръжат в свои си орбити. Илюзията за пресичането им у нас се нарича политика.

Вече знаем кои ще са първа и кои втора сила на изборите догодина. Даже и кой ще е трети. Но как ще се съчетаят първият, втория и третият?  Дали неизвестният във формулата не е някакъв четвърти? И дали третият не може да стане втори? Основно такива неща се обсъждат у нас, когато си въобразяваме, че говорим за политика. Това наистина е политика – много малка част от нея, но затова пък много интересна.

„Политика ( от гр. полис  - град, държава) е умението да се управлява държавата, както и действието по управлението.” Въпросът „Как се управлява държавата?” е равностоен на въпроса „Как живее държавата?” Второто е отговор на първото. В този смисъл:  Ето как изглежда политиката в случките и разговорите от един съвсем обикновен ден.

Бабите в което и да е село са също като бабите в Мечка – живеят в страх, започват деня си с преброяване на кокошките и не знаят какво е ресурс. Дъщерите и синовете им в града също живеят в страх и броят заключените апартаменти на съседите от входа, които са заминали на гурбет. Циганите са много изгладнели, не че българите не са. Близо е денят, в който ще се прекрачи границата и ще започнат грабежите. Не сегашните кражби на техника и бижута, а масовото разбиване и грабене от гладни и освирепели хора. И тези грабежи ще започнат от блокове, в които трайно заключените врати са повече от отключваните – това вярват в жилищните блокове и се страхуват. „Ние храним две кучета пред входа, един комшия ги обучи да разпознават циганите и да ги гонят”, казва една позната. 

На моята приятелка клошарка и през ум не й минава да разбива апартаменти, тя най-почтено си рови в контейнерите. Тази сутрин обаче трепери от страх. Някакъв джип я последвал още като излязла от гетото, изравнил се с нея, шофьорът отворил вратата и я изкомандвал да се качи. Какъв беше? – питам.  „Българин с бронзов джип.”  Бронзов, в смисъл сребрист като бронза, който дишат в гетото. Тя го попитала какво иска. Той рекъл ще ти кажа, като се качиш. Тя казала махай се бе, кръвното ми е много, ей сега ще загубвам съзнание. Той обаче я следвал бавничко, тя се шмугнала до един блок и стояла там с насочена напред пръчка, същата, с която рови в контейнерите. Може да ти е излязъл късметът, казвам, да те е харесал човекът. Макар че…как да го кажа по-прилично …абе, жената не е много за харесване. „Ти пък, за какъв късмет приказваш, той искаше да ме нареже.” Глупости – казвам, – откъде го измисли? „Ти не знаеш ли? Българите хващат циганите и ги режат. За части ги режат. В махалата много хора изчезнаха…”  – това вярват в ромските гета и се страхуват. Само в страховете си сме равни. След 22 години стратегии за интеграция. Това, което се случва между българите и ромите, е политика – много голяма част от политиката, но затова пък малко привлекателна.

Дъщерята на Наско замина за Австрия да се грижи за възрастен човек. Тя е медицинска сестра с 400 лева заплата и издържа най-дълго в отделението, другите вече са заминали. Докторите във Франция, сестрите в Германия. На нея се паднал 92-годишен австриец, бил участник във Втората световна война. По този повод Наско гневно се напи, егати живота, вика, дъщеря ми ще се грижи за есесовец. Оставя ми, вика, двете си деца и ще ходи да сменя памперсите на есесовец. Опитвам се да го убедя, че това въобще не е сигурно обаче той: млък, по история имах шест! Слушай сега, вика, след войната Европа се обединява в името на мира и цялата работа беше заради това ние да станем част от тази Европа, за да получим правото да им сменяме памперсите на тия, които са направили войната и са разрушили Европа.

Докато дъщеря му пристигне в онова градче край Виена, 92-годишният ветеран взел, че умрял. И днес Наско ми казва, че дъщеря му няма пари да се върне, щото тя нали за това отишла, да спечели пари. И сега какво? – питам. Какво, какво, вдовицата я нахранила с шницел и предложила да разчиства градината им две седмици, щяла да й плати. „Пак добре, че имал жена тоя, вика Наско, иначе за българите работата навсякъде е несигурно нещо, работиш тук и не знаеш дали ще ти платят, отиваш там и не знаеш дали работата не е умряла… Беднотия.” Да се пребори бедността е много голяма част от политиката, но затова пък  малко интересна.

Петя е учителка и се оплаква, че я спукват от проверки. Все е било, но такова никога. Накарали ги тази година да работят по проекти, имало едни пари за усвояване. От бюрокрация свят й се завивало, кръвното й станало по-високо от възнаграждението по проекта. И проверка след проверка. Днес един ученик й казал госпожо, бъдете внимателна с мен, много съм издразнителен, легнал съм си в пет сутринта. И къде си бил, попитала тя като че ли не знаела. Той я изгледал кръвонасядано и рекъл: „Ами все там.” На дискотека тоест. И сега Петя се чуди защо нея толкова много я проверяват и защо не проверяват учениците сутрин. „С дрегер. Да застанат, предлага Петя, с дрегер пред портала сутринта и да проверяват учениците за алкохол. Да глобяват родителите. И да се сложи ред в училището, да се въведе приличие.” Да се сложи ред и да се въведе приличие е много голяма задача на политиката. Но затова пък малко печеливша.

В аптеката се говорят по-важни неща от Народното събрание. По-компетентни.  И по-полезни най-вече. Тук можеш да научиш, че когато кръвното ти е паднало, пиеш айрян със сол. А като се вдигне – ядеш кисело мляко със сода бикарбонат. Оправяш се за толкова време, за колкото иначе пробваш да се свържеш със 112. И кисело мляко се намира по-лесно от линейка. В аптеката се разменят рецепти за пречистване на черен дроб – с кислородна вода, пречистване на кръвоносните съдове – с чеснови капки, за пречисването на бъбреците – с накиснат ориз, за укрепване на имунната система – с тибетска гъба. „Аз бях я спряла след Анна-Мария, ама като видях най-новата министърка пак я почнах.”

Хората си разменят телефони и адреси на народни лечители, купуват си по един блистер деанксит и продължават по болните си пътеки.  Отказали са се от здравните пътеки – или са погрешни, или са къси. И никаква гаранция, че ще те отведат до здраве. Аптекарката: „Всеки трети купува деанксит. Всеки божи ден зареждам със спирт, алкохолиците стават все повече и все по-бедни.” Бях влязла да си купя лекарство по здравна каса, отстъпката ми беше 1, 60. За да получа рецептата бях платила потребителска такса 2,70. Ето една пътека, по която повече няма да премина. Ще идвам и ще си купувам без рецепта, поне знам името на лекарството. Няма да съм като жената, която в момента казва: „От ония, червеничките, дай ми една коричка за седмицата, пък другата, ако съм жива…” Здравеопазването е изключително голяма политика. Безмилостно, престъпно пренебрегвана.

До аптеката е кафенето, където пенсионерите от квартала ръководят вътрешната и външната политика на България. За да не се разпадне парламентаризмът в махалата ни, са забранили думата „Белене”. Скарали се, сбили се почти, накрая я забранили. Те са седем-осем мъже над 70-те. Като всички мъже над 70-те носят свои снимки като млади в портмонетата си. Показват ми ги. Когато са били млади са носили снимките на гаджетата си. После на децата си. След това на внуците. Сега носят своите от времето, когато са били колкото внуците. „Лондон въобще не е хубав, внукът ми го каза снощи. Нямало небе. Хич никакво небе, само една сивота, от която не спирало да вали ситно. Дядо, вика, радвай се на слънцето. Ти, вика, не знаеш какво богатство имаш. Ами ела си при богатството бе, дете! Не ще да чуе. Там го били оценили. То все едно нещо трябва да се търпи, дядо, ще търпя дъжда.”

Днес кварталният парламент решава дали да не разпусне Народното събрание, истинското. Да се обяви нещо като нулева година за Народното събрание. Старците не знаят колко харчи Народното събрание за година, но, колкото и да е, все полза. И без това от депутатите не зависи много. Напоследък май нищо. „И забелязахте ли, че като бяха във ваканция, горивата взеха да падат?” Ами кой ще приема законите? – питам. Те веднага намират изход: законите ще ги вземаме от други държави, които вече са ги направили и даже изпробвали. Добре – не се давам, – а парламентарният контрол в петък, той излишен ли ви е? Тук изходът се търси малко по-дълго, но пак се намира: стига с този парламентарен контрол, ще въведем извънпарламентарен. Всеки ден. И по всички телевизии. Министрите и без това са в телевизиите сутрин, ще звъним и ще им провеждаме извънпарламентарен контрол.

В кафенето на нашия квартал политиката е творческа, нестандартна, ефективна. Тук няма ляво и дясно. „На хляба кое му е лявото и кое дясното?” Тук е малката политика – в аптеката, в кафенето, по улиците, в разговорите, в случките. Онова горе е голямата политика – в разпределянето на политическото пространство, в картелирането на властта. Не знам защо първото се нарича малка, а второто голяма политика, след като ако се наложи да си премерят силите – може да не е веднага, може да не е лесно, – но винаги побеждава малката политика. Откъде знам ли? Както би казал Наско, по история имах шест.

Сп.”Тема”

Съветът на директорите на ,,Българския енергиен холдинг‘‘ освободи изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Александър Николов. В средата на ноември миналата година той бе пребит от неизвестни лица пред дома си в крайдунавското градче. Нападателите все още не са открити. Вижте по темата повече тук – линк. Неговото място ще заеме заместник – министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов.

Войната между президента на Борислав Михайлов и треньора на "Литекс" Христо Стоичков придобива застрашителни размери след поредната медийна изява на Камата. Двамата бивши съотборници в националния отбор са в открит конфликт, като Стоичков дори се закани да поведе опозицията срещу сегашната власт в БФС на следващия конгрес. В студиото на ТВ7 футболната легенда хвърли тежки обвинения срещу Михайлов, вадейки на бял свят скандал чак от световното в САЩ '94. Според Камата Михайлов, който тогава бе капитан на държавния ни тим, е изоставил отбора на полувремето в мача с Швеция за бронзовите медали и си е тръгнал. Във въпросния двубой при 0:4 на полувремето Михайлов бе сменен с Пламен Николов, който не пусна гол до края на мача. Ето и цялото скандално интервю: - Христо, какво отприщи гнева ти, за да поведеш война срещу БФС? - Чаках ги достатъчно време да се наиграят. За тенденцията, която имат и си мислят, че са всичко в българския футбол, за подигравката с българския футбол, с...

Христина Богданова ще навърши 40 години на 12 май – точно когато е и първата „Весела работилница“ от кампанията „Заедно четем. Заедно се забавляваме“ в Южния парк, чиито медийни партньори са "Аз чета" и "Детски книги". Христина е завършила Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград и обича динамиката и разнообразието и в личния си, и в професионалния си живот. Последният й проект е Фондация СМАРТ, сдружение с нестопанска цел, работещо в обществена полза, чийто вдъхновител и ръководител е тя. Още с първата информация за страхотната кампания, която подготвя Христина заедно с Фондация СМАРТ идния уикенд бяхме заинтригувани от интереса й към книгите и решихме да я попитаме "Как четеш?".

Ето и какво ни разказа тя:

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не похапвам. Дори не ми е хрумвало да го правя. Струва ми се, че би било „лакомия“ – нали самото четене е храна – богата и много вкусна храна за душата, въображението и емоциите...

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не пия нищо. Много рядко, когато чета повече време, тогава може да си взема чаша вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, не отбелязвам. Не че се ужасявам да драскам по книгите – не, дори съм го правела преди. Просто нямам такава потребност. Четенето е преживяване на момента. Когато ми хареса дадена мисъл или емоция, запазвам си я като спомен и това ми е достатъчно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена. И много често я намирам затворена след това, та редовно препрочитам отделни моменти по няколко пъти.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена литература.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време. Освен когато историята така ме е увлякла, че тогава просто трябва да я прочета до края, дори това да означава безсънна нощ.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да. Много рядко ми се е случвало, защото като цяло се съобразявам какви автори си подбирам – дали ги познавам, дали са ми интересни, в конкретния етап дали съм на вълна стила на този автор и т.н.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не. Ориентирам се по смисъла.

Какво четеш в момента?
Довършвам "Завръщане в Брайдсхед" на Ивлин Уо, започвам "КБ" на Иво Милев и съм по средата на "Когато господ беше заек" на Сара Уинман, а от време на време прочитам по някой от разказите в "Ползата от алкохолизма" на Булкагов.

Коя е последната книга, която си купи?
Досега не съм успяла да си купя само една книга наведнъж. Последният път бях скромна, взимайки си само две заглавия - "Завръщане в Брайдсхед" и "Когато господ беше заек".

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Е, както вече стана ясно – чета с удоволствие няколко книги едновременно.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всъщност, любимите ми място и време за четене са в леглото вечер, по-често нощем. Тогава забързаният ден вече си е отишъл, задачите и ангажиментите през деня са изпълнени, децата и съпругът ми са заспали и за мен остава очарованието и спокойствието на тишината на нощта и хубавата книга.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Повечето чета самостоятелни издания, но никога не би се отказала от една хубава поредица.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не препоръчвам. Убедила съм се, че това, което за мен има смисъл, провокира силни емоции и има почти непреходно значение рядко съвпада с преживяванията на другите около мен. Това обаче не ми пречи да разказвам за всяка хубава книга, на която съм попаднала, като категорично не бих могла да ги посоча всички, защото списъкът би станал огромен.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Направила съм опит да организирам книгите по автор и по жанр, или по поредица. Но това е доста условно – не мога да твърдя, че имам най-подредената библиотека, но на мен така си ми харесва.

Вярно ли е всичко това и на кого е нужно, дори да е вярно, да бъде развенчаван един светъл мит? Никой не казва. Както яростно е защитаван, вероятно също така яростно Висоцки ще бъде оплюван. Посмъртно, на фона на грифовете “строго секретно” в архивите на КГБ. И при положение че той не може да се защити по никакъв начин – освен с песните си.

Законът за конфискуване на незаконно придобитото имущество. Откога го чакам! Аз, естествено - като всеки един скромен, нищожен и смирен българин – чакам от памтивека и бесилките по площадите, но това е друг въпрос. Наистина – знам какво искат всички българи най-много. Всички такива като мене – обикновените и неоцапалите се с власт и пари - и за кой пропуск съжаляват най-много. Те съжаляват най-много за това, че през тези години – на преход и на освобождаване от срамното минало, не се случи ни веднъж така, че върлуващите бандити, разбойници, бивши ченгета и настоящи главорези да бъдат хванати и обесени за радост на хората – на някой площад! Всички, с които съм говорил – от преподаватели по антропология до шофьори на таксита, ужасно съжаляват, че нашият Преход се извърши, без да бъде закачен и публично наказан никой от виновниците за големите ни беди. Но – както и да е. Искам да кажа, че разбирайки за дебатите около този Закон (ще го пиша с главна буква, защото искам да...

Защо подобни “анти-пиратски” акции са обречени на провал, кой прибира парите на българските кинотворци и не трябва ли артистите да обичат торентите?

Epic Fail след Epic Fail – така бих охарактеризирал накратко медийната политика на bTV през последната година. Блюдолизничество пред Властта и подмазване на силните на деня, уволнени журналисти, позволили си  критика към управляващите, свалени предавания, нарушили спокойствието на корумпирани политици и  бизнесмени, ширеща се цензура, манипулация на общественото мнение, блокиране на видеоклипове и  ”неудобни” акаунти в YouTube, преливащата от лъчезарен кретенизъм акция тип Ленински  съботник “Да почистим България за един ден”, все по-слаба ТВ продукция. И сега като за капак –  малоумната им кампания “Fairplay”, насочена срещу “интернет пиратството” (криейтив на “Ogilvy & Mather” и bTV Studios) с главно действащо лице Асен Блатечки.

A официалното изявление на медията във връзка с кампанията просто чупи тъпометъра и е достойно не само за Златен скункс, а за Златен тапир (без лоши чувства съм към животното):

“Качественото съдържание, независимо дали става въпрос за видео, музика или текст, изисква  човешки, креативен и материален ресурс, който има своята финансова стойност. В този смисъл bTV  Media Group е на мнение, че безплатното потребление на съдържание чрез торент и други нелегални  сайтове спира развитието на българското кино и демотивира и ограничва работата на творческите екипи и в много други сфери на изкуството. bTV не помага само на себе си, подавайки сигнали за пиратство. Тя защитава не само нейните интереси, но волно или неволно й интересите на останалите представители на телевизионната индустрия у нас, в това число и на независими продуценти. bTV е пример, който може да бъде последван и от останалите български телевизионни, музикални, издателски и продукцентски компании. Ако всички обединят усилията си, пиратските материали драстично ще намалеят и световната борба с пиратството значително ще бъде подпомогната.”

Тия думи правят дори архаичните концепции на Рупърт Мърдок за медиите и интернет да изглеждат авангардно в сравнение с импотентните напъни за “модерност” на телевизията, която преди време бе уж негова собственост.

Нямам нищо против Асен Блатечки.

Симпатяга е и нелош актьор, при това сред най-добре платените в България. Той горкият се превърна тези дни в обект за бъзици и в истинско “meme” из българското интернет пространство, което взе на подбив цялата нелепа кампания, озаглавявайки я “Да нахраним Асен Блатечки”. Имаше определено забавни и креативни попадения:

“Кампанията на bTV Феърплей, чиято цел е да набави препоръчителния дневен прием от въглехидрати, белтъчини, мазнини и минерали за актьора Асен Блатечки, ще продължава да буди интерес сред хората в интернет.”

“Мразя като си забравя uTorrent-a включен и на сутринта видя, че Асен Блатечки е изял всичко от хладилника.” 

“Напълних хладилника с продукти с изтекъл срок на годност, тъй като си дърпам сериалите от миналата седмица.”

“Хора, спрете да теглите филми, Асен Блатечки ще стане 100 кила.”

“…всъщност това е трейлър на най-новият им проект-първия български филм на ужасите “Феърплей”. Филмът разказва за прокълнат сайт и за това как всеки негов потребител бива спохождан и измъчван от красив, но зъл дух, имащ освен това навика да краде храна от хладилника, докато невинния човек бавно побърквайки се след седем дни не умре, гърчейки се от ужас, а духът с дълбок гърлен глас самодоволно прошепва на жертвата си “така ти се пада, като гледаш филми без да плащаш”. Асен Блатечки играе призрака на самия себе си, изпълзяващ от мониторите на нищо неподозирщите интернет потребители, за да ги измъчва до смърт с ужасно посредствените си театрални изпълнения на Хамлет. Във филма актьорът мизерства, заради ограбващите го интернет пирати и умира в хладилната камера на Кауфланд, докато се опитва да отмъкне бахур и свински крака за да си сготви пача. “

Аз лично така и не разбрах кой е последния филм на Асен Блатечки, заради който актьорът така е огладнял, че напада хладилниците на хората. Порових се из “забранените сайтове” и почти не открих негови филми да се сийд-ват (без да броим едноминутните му появявания в сниманите у нас треторазрядни екшъни, продуцирани от Nu Image).

Но нека да погледнем на темата по-сериозно.

В интерес на истината добри български филми с негово участие като “Мила от Марс”, “Прогноза”, “Шивачки”, “Маймуни през зимата”, а и други стойностни родни кинопродукции, в които той не играе, присъстват в торент сайтовете, като някои от тях са теглени между 50 000 и 100 000 пъти.
И…активните борците срещу пиратството веднага биха ревнали победоносно – виждате ли, 100 000 по 5 лв. за билет, с близо половин милион са ограбени творците!

Да, обаче, това въобще не е така!

Първо, огромната част от свалилите български филми “нелегално” са го направили просто защото не са могли да ги гледат в киносалоните – било то защото в техния град, село просто няма кино (в България има градове с 30-40 000 жители без нито един киносалон!), или защото българските премиери се показват в кината някак си между другото, за по няколко прожекции, 2-3 седмици и толкова. Освен това, тези филми се появяват в торент сайтовете месеци или година след официалното им пускане на екран. Реално никой от “пиратиращите” български филми по никакъв начин не ощетява авторите им, дори напротив, единствено благодарение на торентите хиляди българи могат да се срещнат с тяхното изкуство.

Второ, знаете ли какъв процент от приходите от билети отива за кинотворците?

“Българските филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти, копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори) и не на последно място – отчисления за българската държава, която е финансирала този филм с парите на данъкоплатците. След като разпространителите, които често пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между 5 и 10 процента от приходите.”

Цитатът е на Людмил Тодоров, един от най-изявените български режисьори, в чиито филми между другото е играл и Асен Блатечки. Отделно от това, за да програмират български филм в една своя зала, монополистите собствениците на киносалони (“Александра филмс” и “Синема сити”, които държат около 90% от всички киносалони в България) искат такса от 625 евро без ДДС. С други думи, за минимално разпространение на един нов български филм, авторите трябва да платят минимум 30 000 лева такси предварително, за да бъдат въобще допуснати в техните кино зали.

Всеки може да си направи и сам извода, кой тук е ограбващият…

Не случайно много от младите, модерно мислещи български кинотворци все по-сериозно започват да се замислят за нови, алтернативни методи на разпространение на филмите си, чрез интернет. Платформи като Netcinema.bg определено имат бъдеще.

И в края един мой апел към артистите и творците, които волно или неволно биват въвлечени в подобни нелепи “антипиратски” акции:

Дали е все едно и също да “откраднеш” беконче от хладилника и да свалиш и разпространиш филм, песен, албум?

Ами изобщо не е! Това прилича повече на пламъка от свещ, с който да запалиш своята свещ и да дадеш твоя пламък и на други, без да отнемеш нито от топлината, нито от светлината на свещта, от чийто пламък си запалил твоята…Да, производителят на свещи губи, че не купуваш от него и той би направил всичко да те остави на тъмно и студено, ако не му платиш. Но артистите, които съдават пламъка, предназначен да освети и стопли душите ни?

И те ли искат ние, които ги обичаме, които ги защитаваме, които сме на първите редове на концертите им или на първите прожекции на предпремиерите им, да стоим на тъмно и студено, ако не се изплатим на “производителя” на свещта и на всички по веригата, които са я опаковали и разпространили в магазините?

И артистите, на които сме фенове, и които обожаваме, дали ще се почувстват по-доволни и по- щастливи, ако ни видят с белезници или в затвора за няколко години, заради престъплението, че сме потребявали изкуството им без да платим на “магазинера”?

Хей, опомнете се! Задайте си елементарния въпрос – защо, по дяволите, тези хора си губят времето да качват и сийд-ват, да свалят музиката или филмите ви от интернет, защо си играят да ги разпространяват? За да спечелят? Защото ви мразят и искат да ви ограбят?

Или може би защото ви обичат и искат още повече хора да ви обичат? Това са ваши фенове! Не, това не са просто ваши фенове, това са ваши фенове-евангелисти! Те са най-ценното за един артист, един бранд! И точно “магазинерите” и тия, които ви “опаковат” изкуството, наричат феновете ви престъпници и ги искат в затвора! Но кой истински артист иска да види феновете си в затвора? Или вие делите феновете си на плащащи и престъпници? Ако е така, заявете го открито!

Но не забравайте тогава нещо много важно – ако го направите, не се наричайте никога повече Артисти.
Вие не сте нищо повече от “еднолични търговци” и “творци-еднодневки”!

И нещо специално за ретроградните мозъци, определящи политиката на bTV, родили малоумната кампания срещу “интернет пиратството”.

Преди време ме попитаха защо подобни кампании никога няма да успеят. Отговорът ми беше следният:

“Най-малкото защото от едната страна са паразитиращите в аналоговото си минало, ламтящи към безкрупулни печалби корпорации и техните политически лобита, които не познават в дълбочина новите дигитални технологии и съвременната култура на комуникация и бизнес в Мрежата, а от другата страна са милионите модерно мислещи млади хора, изградили се като личности в епохата на Интернет и нямащи и най-малкото желание да се съобразяват с ретроградни юридически прегради, спъващи свободния им онлайн достъп до всичко, което представлява ценност за тях.

Едните се мъчат със зъби и нокти да защитят онова, което вече не може да бъде защитено ефективно. Законите в тази сфера, и съществуващите, и новите, които се предлагат, са в крещящо противоречие с установената социална практика. Те са толкова практически неприложими, а тяхното нарушаване е станало толкова обществено приемливо, че сами по себе си са безсмислени. Джон Барлоу прави много удачно сравнение – „корабът на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече, както отвътре, така и отвън. Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.”

Другите обаче никога няма да се съгласят принудително да бъдат върнати с 20 и повече години назад, няма да приемат каквато и да е форма на контрол над дигиталния им живот или пък някакви опити за брутално вмешателство във виртуалната им комуникация. Каквито и юридически репресивни мерки да бъдат предложени от „копирайт динозаврите”, още на следващия ден, тези на които бъдещето принадлежи, ще родят нови и още по-ефективни решения, които ще обезсмислят изцяло тези мерки.”

За Блатечки, плюскането на монополистите и малоумната кампания на bTV срещу пиратството is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Милен Радев Отново наближава 9 май и отново от страната на доскоро „победилия пролетариат“, а днес страната на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги. Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето [...]

Биткаджийски беше този април. Поразяващите стрели на Катнис достигаха зомбита наред, но възможно ли беше да спечели срещу милиардните орди, които превзеха Земята? В света на фантазията всичко е възможно, естествено...

ОК, този път май се издадох още в началото и няма да създавам драматично напрежение, както в текстовете ми за нашите бестселъри през март и февруари. Промоцията ни на трилогията „Игрите на глада” триумфира за втори месец поред, изпреварвайки със съвсем малко чудовищната „Z-та световна война”, която заля книжарниците едва след богата предварителна продажба в „Книга за теб” (същата възможност ви предалагаме само ние за първата по рода си книга за онлайн бизнес в България „На 1 клик разстояние” на Александър Ненов).

Убедени сме, че втората позиция на зомбитата ще ги амбицира още повече, особено след като успяха да се класират във втория тур на Първите годишни Читателски награди „Книга за теб” във всяка категория, в която бяха номинирани.

Третата позиция остана за трилогията „Милениум”, която продължава да удържа фронта с упоритостта на своите главни герои Микаел и Лисбет.

Непосредствено след нея се наредиха с близки продажби няколко книги, които обичайно не влизат в бестселъровите класации заради по-сериозната си публика. Всичко това се дължи на посещението на израелския историк Шломо Занд, автор на „Изобретяването на еврейския народ”, а покрай нея имаше и засилен интерес към рационалните шедьоври на Ричард Докинс – „Делюзията Бог” и „Най-великото шоу на Земята”.

За мен, като апологет на тези книги, това е безкрайно удоволствие. Към тази плеяда до края на седмицата ще се добави и още един знаков автор – Сам Харис и неговия шедьовър „Моралният пейзаж”, последният завършен превод на прекрасния преводач Петьо Ангелов, който вчера ни напусна завинаги. Горд съм, че работих с него по ред страхотни книги. Поклон, приятелю!

Действието в първия том на романа се развива в края на 19 и началото на 20 век преди Балканските войни. Основен персонаж е банкерът Скарлатов, който се опитва да защитава българския национален интерес, нерядко влизайки в конфронтация със силните на деня. Особен интерес предизвикват пасажите в книгата описващи финансовите взаимоотношения между големите европейски банки и [...]

Интервю за списание Фотомания, брой първи.

Борислав Георгиев е доктор по лингвистика и доцент по български език в Нов български университет. Ръководител е на проекта „Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност“. Има многобройни публикации в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език. Той е един от съставителите на Нов правописен речник на българския език, Речник на чуждите думи. - Доц. Георгиев, двата предлагани законопроекта за българския език бяха отхвърлени от парламента. Трябва ли да има изобщо такъв закон? Един от аргументите за отхвърлянето на проектите беше това, че вече има стотина нормативни документа, които уреждат въпроса за българския език. - Да, такива нормативни документи съществуват, като се започне от Конституцията на Република България. Всички досегашни законопроекти обединяват в себе си два трудно обединими казуса: статута на българския като официален език на територията на Република България и особено – в...

Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си дават сметка какви са, защо и т.н. Наблягам на „нормални”. Поколението на родителите ми мисли, че децата ми са супер разглезени, защото се съобразявам с хранителните им предпочитания. Кликата на „майките лакто-еко-био сектантки” ме заклеймява, че не съм кърмила децата си поне до година и осем месеца, че не им пека всеки ден домашни бисквити и даже им давам да ядат купешки сладолед.

Очевидно някои от разбиранията ми са насложени от детството, други са възприети наскоро, но най-вече се опитвам да следвам вътрешното си усещане. Разбира се, основно се водя от своите деца и много се уповавам на мъжа си, на неговите много по-ясни преценки и безпогрешната му интуиция.

 

От месеци се опитвам да се ориентирам между всички мнения по отношение на проектозакона за детето. Много ми е трудно да заема позиция, лутам се, нямам категорично мнение. Но, по-скоро съм на страната на тези, които не го приемат в този му вид.

За себе си установих, че за възприемането на такъв закон огромно влияние оказва от каква гледна точка гледаш на него, като какъв. Позициите на всички са различни, защото всеки гледа от своята гледна точка:

- Про-държавните неправителствени и различни социални организации са се нагледали на всякакви гадости, те са „повредени”, затова не мислят за деца като моите, те мислят предимно за децата в риск и изоставените от родителите си деца.

- Про-американските фанатици, прокламиращи домашното религиозно образование – те не мислят за децата в риск, мислят само за своите деца и как да ги "опазят" от Държавата.

- Про-семейните нормални родители като мен... е, те не вярват, че тази Държава е в състояние да прецени и се погрижи по-добре за нашите и въобще за които и да са деца. Няма как да знам, че държавата се отнася, хъм, така, към предоставените на грижите и преценките й деца и да съм спокойна след приемане на такъв закон.

Два са основните аспекти, които наистина не мога да преглътна в този проектозакон. Единият е прекалено субективните определения (да, за най-добрият интерес на детето), за които ще преценяват и решават незнайни чиновници, съдии и въобще чужди хора. Другият е този със задължителните неща, замаскирани като права – задължителното слагане на ваксини, задължителното училищно образование и т.н. Вярно, че те кореспондират с други закони, но и с тях не съм съгласна. Щом са част и от този – не съм съгласна! Във времена на духовно пробуждане, нови енергии на Земята, до голяма степен носени от децата, нови отношения на любов и свобода - задължителните неща са отживелица. Последен отчаян опит от страна на правителства, служби и агенти за контрол, печалби и прочие тъмни цели. Да, аз съм умерен почитател на всички конспиративни теории. Като под умерен почитател разбирам мислещ потребител. Без крайности, но и без капаци на очите. Затова, просто не съм съгласна такива важни, основни неща за нашите деца да са задължителни, нито да подлежа на законова санкция, ако не ги избера.

Просто е – държавна превенция на изоставянето (защото 98% от децата в домове си имат родители!), реална политическа воля за затваряне на институциите и преминаване към центрове от семеен тип, подкрепа на истинските родители да отглеждат нормално децата си (а не просто вземане на деца от бедни родители), действителна реална грижа.

В крайна сметка наистина е просто – любов към децата, съобразяване с избора на другите, свобода.

Нека бъдат, сега!

Най-страшното нещо е самозабравянето в политиката. Като чух, че Бойко Борисов е казал, че за три години управление на Герб продължителността на живота в България се е увеличила с една година разбрах, че самозабравянето вече е взело страшни размери. Като за три години не са увеличени нито заплати, нито пенсии, нито има съществена промяна в [...]

Социалните мрежи създават нови и нови предизвикателства пред съда. В САЩ съдът се занимава с въпроса представлява ли Like  във Facebook  слово, което се ползва от конституционната защита на Първата поправка – Bland v. Roberts, 2012.

По време на избори ищците, които работят за Робъртс, лайк-ват страницата на Адамс. Робъртс печели изборите и скоро след това освобождава ищците на основание бюджетни икономии и пр. Ищците търсят от съда защита на правото си да изразяват мнение – включително чрез Like.

Заключението на съда е, че действието Like не е основание за конституционна защита. Съдът “отказва да прави изводи за действителното съдържание на  мненията  от един клик на бутона на Facebook  на страницата на  Адамс.”

Блоговете веднага са реагирали, че по този начин може да се обяви за правно ирелевантен целият интернет активизъм. Решението на съда във Вирджиния е симптоматично за трудностите, които са още по-големи при Friend, да не говорим за  Poke.

 

 

Стана известно необичайно ограничение, с което може да се сблъскат потребителите на новата операционна система от Microsoft, чийто официален анонс тепърва предстои - Windows 8. Оказа се, че вграденият в платформата плейър за възпроизвеждане на DVD-видео ще бъде достъпен само във версията с надстройк...

Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е сочена вече 17-та година като основен инструмент за реформа в правозащитния сектор в България. За изграждането й са похарчени огромни средства, без да се постигне работещ краен резултат. Днес ЕИСПП е близо 3 три пъти по-скъпа от първоначалните планове за нейното създаване.

Инсталираните и действащите в момента фотоволтаични инсталации в Германия могат да заместят АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" (ако би била построена) взети заедно. Това е абсолютен факт и вие можете сами да се у...

Константин Иванов пред bTV

Интервюто по телефона взе Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" (АССАП) и на Групата във Фейсбук “Да защитим доблестния полицай от българското Министерство на вътрешните работи” 

Петър Пенчев: Здравей, Константин. Научих, че си завършил вече твоето разследване около причините за напускането ти от МВР точно преди една година.

Константин Иванов: Всъщност "разследване" е силна дума. Става въпрос за това, че беше крайно време да си изясня някои детайли и обстоятелства, довели до напускането ми от МВР, защото в личен план за мен това си е пълна катастрофа.

П.П.: Защо да е катастрофа? Даренията на МВР бяха спрени, въпросът стана политически и стигна до Европарламента и до Европейската комисия, от Европа назначиха проверка в МВР.

К.И.: Аз не съм стигал до Брюксел. Това, за което говориш, е в обществен план и беше работа на журналистите и на 800-те човека от Групата във Фейсбук в моя защита. Действително стана голям скандал, но това е защото МВР не беше потготвено или поне така изглеждаше на пръв поглед. Освен това ти с Групата във Фейсбук и Галентин Грозев от Полицейския синдикат, в не по-малка степен също стигнахте до ЕС и ЕК. От цялата тази история аз останах без работа, когато имах само няколко години до пенсия. Аз съм реалист и не обичам да се величая. Даренията на МВР не са спрени! Те само станаха по-непрозрачни. За мен единният публичен регистър с дарителите до голяма степен си е чиста проба опит за измъкване от ситуацията.

П.П.:Добре, разкажи ми тогава за твоята ,,проверка”, така ще я наречем. Какво установи?

К.И.: „Проверка” е по-правилната дума. Всичко започна от месец март тази година, т.е. преди два месеца. Повод за това беше, че аз се сдобих с документи, доказващи че фирмата-дарител на сектор “Престъпления по пътищата” е прикрита и за това си има обяснение. За да проверя всичко качествено, трябваше да събера информация за телевизия БТВ, банка ПИБ и фирма “Надин”. Трябваше също и да изясня въпроса до каква степен те имат връзка със сегашното правителство.

П.П.: НАДИН. Това ли е прикритата фирма, от която тръгна публичното разкриване на незаконните дарения в МВР?

К.И.: Така излиза по моите документи. По това, което имам, става ясно, че в сектор ПП са доставяни автомобилни гуми, акумулатори и компютър без надлежно оформени документи. Трябва да отбележа, че всички материали, с които разполагам, са с входящи и изходящи номера, както и с подписи и печати на МВР.

П.П.: Но, момент - това до голяма степен доказва списъка с колите на недосегаемите.

К.И.: Не съвсем. Фирмите ,,Никстрой”, “Реал Естейт”, ,,Екобултех” и ,,Еврокос” никога не са имали отношения към нашата служба като имена. Те имат обща търговска дейност със споменатата по-горе “Надин”. ПИБ също фигурира в списъка с един автомобил. Връзката трябва да се търси в това, че Надин става собственост на тази банка поради неплащане на задължения или по други причини - няма значение, това не е толкова важно. Нещата са много по-интересни, когато се запознах с информация относно Би Ти Ви. От всички лица в управителния и надзорния съвет на тази телевизия аз отделих две. Това са Вики Политова -Луканова и Красимир Гергов, който през 2010 г. става собственик на Би Ти Ви със своята компания С.М.Е. Седемдесет и две от най-големите рекламни и медийни агенции в България са под негов контрол. Всички те са обединени под абревиетурата БАКА - Българска асоциация на комуникационните агенции. Големите пари в БАКА идват по оперативни програми от ЕС. Това естесвено не може да се случва без участието на правителството. Кр. Гергов има едно, меко казано, цинично виждане за медийния пазар. Според него медийният продукт трябва да се продава като зарзават на пазара и той трябва да бъде качествен. Преведено на медиен език - рейтингов. При другото лице нещата са по-простички. Вики Политова - Луканова е омъжена за Евгени Луканов, който от 2004-а до 2012 г. е изпълнителен директор и член на управителния съвет на ПИБ. Политова притежава и акции в тази банка. На 31.05.2011 г. Вики Политова-Луканова от оперативен директор на БТВ става председател на УС и генерален директор на телевизията. Ето това е една съвсем малка част от връзката между Би Ти Ви, ПИБ, НАДИН и сегашното правителство.

П.П.: Сега разбирам с какво сте се сблъскали – ти, Иво Андреев и Иван Попев.

К.И.: Когато на 20.04. 2011 г. ни дадоха списъците с колите и фирмите, аз се обадих на екипа на Би Ти Ви.

П.П.: Защо ви трябваше точно Би Ти Ви?

К.И.: Не ни трябваше точно Би Ти Ви. Просто там имах лични познати. В първия момент аз и моите колеги не знаехме какво точно трябва да правим. Някои смирено наведоха глава, други като мен решихме, че не трябва да оставим нещата така.

П.П.: Би ли разказал за началото.

К.И.: Поводът за тези списъци беше, че на 16.04 2011 г. аз и Иван Попев спряхме за проверка лек автомобил марка “Ауди” с рег.номер СА5552АХ, управляван от Д.М., която е икономически директор на Надин. Скандали между нас не е имало. Просто разбрахме какво е дарението към сектор ПП. Надин е дарител на нашата служба от 2003-а година. Това, което знаехме до този момент е, че те доставяха минерална вода по караулките и ни даваха бензин, който обаче беше крайно недостатъчен. Тогава Иван каза, че на една от караулките не е доставяна минерална вода от години. Д.М. се зае да провери случая и това е. Виждаш, че от един нищо и никакъв случай какво стана.

П.П.: Така е. Народът го е казал: Малките камъчета обръщат колата.

К.И.: На 18.04.2011 г. ни беше разпоредено от единия от началниците по повод на този случай да си търсим работа на друго място, защото сме си завирали носовете където не трябва. На мен пък ми беше казано, че ако искам да остана, трябва да премина на курс за по-горна категория за водач на МПС, който струваше 1200 лв. и трябваше да бъде за моя сметка. В края на месец октомври 2010 г. ни беше назначен без конкурс нов началник. С идването си този човек въведе абсолютно неприемливи и авторитарни методи за управление. Двойният стандарт спрямо служителите стана практика. Хора, с които той се е познавал от години, бяха награждавани за абсолютни глупости - за сметка на останалите. Бяха въведени и нормативи за съставени глоби и арестувани лица - един вид беше обявено соц. съревнование. Количествената работа трябвало да доведе до пълненето на държавната хазна, според този началник. Количествената работа винаги е била за сметка на качеството и това е един от проблемите на МВР. Спомням си, че когато Бойко Борисов дойде на власт, каза: “Полицията трябва да си заслужи парите” и може би точно това е имал предвид.

П.П.: И какъв беше ефектът от тази нова политика?

К.И.: Ефектът беше, че служителите от ‘наказателните постановления’ на КАТ-СДВР бяха затрупани от хиляди полуграмотно написани актове за нарушения, например мръсна регистрационна табела на автомобила, изгоряла крушка на габарита и т.н. Вследствие на което КАТ блокира напълно. Преките репресии и психологическият тормоз са не на последно място в тази политика. “Слабите” полицаи бяха публично порицавани на месечните анализи и принуждавани да напуснат. А пък “силните” - поощрявани с тъпи награди. Бяхме наричани “говеда”, които трябва да дават мляко, защото в противен случай ще дадат „фира”. Въпросният началник се държеше с нас като господар на съдбите ни и повтаряше постоянно колко е силен в момента. Той промени и работното време без абсолютно никаква служебна необходимост - от 22:00 до 10:00 ч. и обратно. Такова работно време няма никъде. Биологичният ти часовник се разстройва тотално. Отделно си “придърпа” командирите на отделения, за да го информират кой е съгласен с неговата политика и кой не. Изчисти целия оперативен състав на службата и си назначи некадърни, но послушни хора. На такъв ти идва да му счупиш зъбите, но това нямаше да доведе до нищо добро. Аз съм баща на две момчета. И си казах, че ако от 20-и април 2011 г. нататък не направех нещо случаят сьс списъка да излезе наяве, значи аз не съм достоен баща. Тогава събрах около 25 съмишленици и решихме, че трябва да покажем на този тиквеник, че не е безнаказан.

П.П.: Това ли е въпросният началник, който е свързан със списъка?

К.И.: Да. Нищо, че по това време беше в отпуск, той минаваше всеки ден на проверка, което е нарушение.

П.П.: Ти беше казал, че този списък не е изготвен в МВР.

К.И.: Аз продължавам така да предполагам и съм изложил доводите си пред градска прокуратура. От 20.04 2011 г. до заснемането на първия материал с Би Ти Ви минаха 10 дни. Аз се надявах, че журналистите ще започнат собствено разследване, но това не се случи. Наложи се да им помагаме, като ние сами заснехме единия от списъците в една от караулките. И това не им беше достатъчно. Тогава аз съдействах за материала със скритото лице и модулирания глас. От БиТиВи поискаха втори човек, а след това и трети. Най-накрая ми казаха, че трябвало да сме няколко души. Спомням си, че на следващия ден рано сутрита дойде заповед списъците спешно да се махнат от караулките. На 2-и май пък един от моите съмишленици беше разказал всичко от А до Я пред единия от началниците.

Започнах искрено да се съмнявам, че с БТВ ще свършим въобще някаква работа. На 03.05.2011 г. в 23:43ч. подадох сигнал по електронната поща на сайта за корупция на МВР с вх. номер 6D39E15819. В сигнала описах случая и това, че се готви репортаж на национална електронна медия. Написах също така и това, че списъците са махнати от караулките, но остават в колите. Това означаваше ,че ако не на 4-и то на 5-и май най-късно от инспектората на МВР трябваше да дойдат, да извадят списъците от колите и да разпитат служителите. На телевизионния екип също се обадих и им продиктувах номера на сигнала. Това беше последното, което можех да направя, за да поразмърдам тази иначе обществена телевизия. Накрая нито БТВ, нито инспекторат, нито дявол. От бездействието на БТВ и службите на МВР аз започнах да ‘губя’ хора. Стана ясно и че Надин е свързана с правителството. Тогава много се ядосах и дадох лично разрешение случаят да бъде побликуван във вестник ,,Галерия”.

П.П.: Защо точно в ,,Галерия” ?

К.И.: Ако се бях сетил за вестник ,,Сега” примерно, щяхме да го побликуваме там. ,,Галерия” се чете много в моя квартал и знам, че не се страхува да заема позиция срещу правителството. Както ти казах, Надин е свързана с правителството. За моята инициатива вече знаеха и началниците, така че за да постигна целта си трябваше да мина и от там. Когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край. В броя си от 11-и май м.г. ,,Галерия” излезе с материал и написа, че БТВ и инспекторатът на МВР се опитват да потулят случая. В този момент аз се огледах около себе си и разбрах,че нашата служба е огледален умален образ на държавата, че списъците с колите не са случайни. Бедната каручка на народа ни беше подкарана в обратна посока - противоположна на демокрацията. Оттук нататък този случай ме направи зъл противник на модела на управление. За мен също така беше ясно, че ми предстои голяма катастрофа в личен план.

П.П.: Защо само Иван и Иво Андреев те подкрепиха?

К.И.: Всъщност сведение даде само Иван. Иво не можа, защото беше болен, но в последствие напусна с мен в знак на протест.

П.П.: На един парламентарен контрол министър Цветанов каза, че сте потвърдили за списъците, защото срещу вас е имало жалба. Вярно ли е това?

К.И.: Тази жалба е пусната от въпросната Д.М. - икономически директор на Надин на 07.06.2011 г., а пък ние я спираме на 16.04.2011 г., т.е. почти 2 месеца по-късно, но след първите ни контакти случаят да излезе навън Това бе опит на нашите началници да си заличат следите. На 26-и и на 27-и май пък ни беше разпоредена полицейска операция-проверка на луксозни автомобили. Тогава всичките коли от списъка се понесоха в колона по една по околовръстното шосе на София, с цел да бъдат спрени за проверка и с това да се докаже, че няма заповед да не се спират определени МПС-та. Защото за спрените автомобили се изготвят докладни записки. При евентуална проверка тези докладни трябваше да послужат за оневиняване на началника.

П.П.: Това е много смешно. Жалба след 53 дни и полицейска операция срещу недосегаемите коли. Твоите началници действително са много умни, май. Кажи как си обясняваш поведението на твоите колеги - тези 150 човека, които са прикрили явната злоупотреба с власт.

К.И.: На 11-и септември 2001-а в САЩ загинаха около 300 полицаи от спасителните екипи на Нюйоркската полиция. Повечето от тези полицаи знаеха реално къде отиват. Тук в България имаме 150 човека, които се страхуват от собствените си сенки. Вярно е, че МВР се управлява със страх, но аз, Иван Попев и Иво Андреев сме управлявани по същия начин, но това не ни попречи да съберем малко смелост и да кажем една истина.

П.П.: Ти ,,за” или си ,,против” даренията на МВР?

К.И.: Никога не съм се замислял за това. От този случай обаче съм твърдо ПРОТИВ. Защото се засягат един куп обществени интереси, а така също и живота и здравето на гражданите. Всъщност както ти казах - даренията на МВР не са спрени. Сега те преминават през общините. Ето ти един пример: С решение номер 74 и протокол 08 от 17.02.2012 г. на Община Своге, фирма Надин дарява на общината лек автомобил Сеат Кордоба с рег. номер СА0528НК. След което автомобилът е предаден на Областна дирекция на МВР - София. Хайде сега ми кажи какво е това? Отгоре на всичко зам.-министърът Вучков щял да защитава даренията чрез общините пред Европейската комисия по повод заявената от Европарламента в писмото до Групата във Фейсбук предстояща проверка на МВР.

П.П.: Кажи ми защо в целия този случай трябваше да има някаква медия?

К.И.: Аз работех 20 години в МВР и мога да ти кажа, че това министерство си върши работата, само ако някой го ръчка отзад. Да докладваш на по-висшестоящ беше абсурд. Директорът на СДВР е семеен приятел с виновния началник и това ни поставяше в патова ситуация. Да уведомим само Инспектората също беше неприемливо, тъй като тази служба е пряко подчинена на министъра. А самият Валери Йорданов пък е назначен с протекциите на Цв. Цветанов. Поради това поискахме съдействието на тази телевизия, за да се свърши някаква работа. Никой от нас не си е давал сметка, че даренията се събират кампанийно и че са порочна практика. Начлната ни цел не бяха даренията на МВР, а един самозабравил се началник. Скандал при всички положения щеше да има и то на най-високо ниво. Едно е обаче да имаш 25 човека зад себе си, съвсем друго е да останеш сам срещу държавата. И ако всички тези мои ,,съмишленици” бяха останали докрай с мен, нещата може би щяха да са по-различни. МВР не можеше да намери вариант да ни притиска всички, поне на първо време защото щеше да се компрометира още повече. И тогава единственият изход, за да се измъкне с чест от ситуацията в случая, беше да уволни виновника. Имаше обаче един човек, който извлече полза от целия този случай и това беше премиера Бойко Борисов. Ръководството на МВР беше натирено в ,,миша дупка”. И тогава Борисов, припявайки на ЕК каза, че МВР трябвало да се оттърси бьрзо от тази практика. Защо премиерът не се сети за това, докато беше главен секретар на МВР? Не знам. Отгоре на всичкото Би Ти Ви цинично представи нещата като тяхно разследване, при условие че всичко им беше поднесено на тепсия. Седемдест безсънни дни и нощи и разклатено здраве ми струваше този случай, за да може ,,Винету” да се покаже по телевизията и да да си направи PR. От притеснения и нерви аз си бях изгубил и гласа.

На 25-и май БТВ излъчи ,,срамежливо” репортажа като ,,замаза” имената на фирмите и обяви случая за скандално твърдение. Всъщност през месец декември в анонса си за събитията през изминалата година, БТВ не споменаха абсолютно нищо за дарителите на МВР, респективно за случая в сектор ПП, като по този начин признаха за заслугата на ,,Галерия”. Има и обаче една друга интересна версия за даренията на МВР. Самото Министерство се управлява на централизиран принцип. Районните управления и Областните дирекции отчитат дейността си към самото МВР. В това число и даренията от физически и юридически лица. Това са пари и средства, за които трябва да се събира информация и след това да се обобщава, както се прави например с разкритите престъпления или с пътнотранспортните произшествия. Никой не може да ме убеди, че в една дирекция нещо се е случило - дадени са някакви пари и за това МВР не знае. Ако полицията се управлява на местно ниво, това е друг въпрос. Съществуват и други форми на дарения, но за тях няма да говорим, защото става дума за чиста проба корупция. Затова остава реалното съмнение, че във връзка с даренията на МВР беше разиграно едно ТЕАТРО. Това до голяма степен обяснява и причините, поради които от БТВ забавиха репортажа , ако въобще са мислели да го излъчат. Така по този начин са дали и възможност МВР да се окопити и да спечели време, за да може да си изчисти неприятните имена от регистъра, ако има такива. Ето ти една причина журналистите от в. Сега и Дневник да бъдат разхождани да си събират сами информацията. Още през 2009-а главният секретар на МВР Калин Георгиев в интервю, естествено по БТВ, каза, че за така наречените спонсори има ясни правила. Тоест този въпрос не е повдигнат от вчера. От цялата работа излезе, че БТВ е открила ,,топлата вода”, т.е. даренията на МВР.

П.П.: Добре, но при 5 дисциплинарни производства би трябвало да те уволнят. Защо те оставиха да напуснеш сам?

К.И.: Не зная, някой ме спаси тогава.

Списъкът: СА 9989 РХ – на фирма ,,Еврокос” - БМВ - Х6, черно; СА 1966 МХ - ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди S8, черно; СА 9244 ВХ – ПИБ - Ауди А6, черно; СА 1989 РХ-,,Екобултех”АД - БМВ-Х6, черно; СА 8585 НТ-,,Надин”-Фолксваген Туарег, черен; СА 0497 РВ - ,,Надин”-БМВ-7, черно; СА 5552 АХ - ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди Q7, черно; С 6959 НТ - ,,Надин”-Ровър, син; СА 9595 КБ - ,,Надин” -Хюндай Санта Фе, сив; СА 9595 ВТ - ,,Надин”- КИА, сив; СА 6827 МА - ,,Екобултех”- Тойота РАВ-4, сив; С 9422 МН - ,,Надин”-Фолксваген Шаран, бял. Според Константин Иванов тези коли са вече пререгистрирани, т.е. са с други номера.

Константин Иванов е роден на 08.05.1971 г. в София. Има сестра близначка. Живял е 3 години в Куба. Завършил е Полицейската школа в гр. Пазарджик, специалност - Охрана на Обществен Ред и Контрол на автомобилния транспорт. Започва работа в СДВР на 11-и май 1991 г. и работи до 27.06. 2011-а. Не е женен, но има 2 деца. По неговите думи майката на двете му деца е най-добрият му приятел.

Хубавото на четенето през пролетта е, че все по-често успява да ни измъкне от зимните пашкули и с хубавото време ни провокира да четем на открито, сред природата, а в допълнение зачестяват и страхотните книжни инициативи, които да ни събират заедно – да четем и да се забавляваме, да обичаме книгите и да преоткриваме насладата от споделянето им.

Традиционно май е любим месец на интересните книжни събития, но тази година освен парадните и официални тържества около 24 май ще имаме възможността да се насладим на книгите и много лично, интересно и креативно с инициативата на фондация СМАРТ “Заедно четем, заедно се забавляваме”, която ще се проведе в рамките на 3 седмици – от 6. до 27. май в София.

Основните събития по време на кампанията са “Веселите работилници”, които ще помогнат на софиянци да се забавляват като създават оригинални и уникални подвързии за книги от хартия, плат и мукава, а след това ще ги доукрасяват с моливи и боички, мъниста и копчета. Материалите за подвързиите ще бъдат осигурени от организаторите, а доброволци от „Ландо: Арт и Хоби“ и SOS Детски селища ще помагат на участниците в творческите задачи.

“Веселите работилници” са отворени за семейства със или без деца, партньорски двойки, приятелски групи и всевъзможни книжни ентусиасти, а единственото условие, което организаторите поставят, е всички да работят заедно.

Участниците в работилниците за подвързии ще имат шанса да участват и в конкурс за „Най-оригинална подвързия за любимата книга“, където с помощта на жури ще бъдат избрани 10 впечатляващи и красиви подвързии, чиито създатели ще получат книжни награди.

„Веселата работилница“ може да посетите на 12 май от 10,00 до 16,00 ч. в Южния парк в София по време на традиционния празник на спорта и семейството „Фамилатлон“, както и на 19 и 20 май от 10,00 до 16,00 ч. в читалищата „Братя Миладинови“ в кв. „Княжево“, „Средец – 1926“ в район „Красно село“ и ОКИ Дом на културата „Искър“ в ж.к. „Дружба 1“, които са партньори на кампанията.

За да бъде пълен книжният празник всяка от работилниците ще има и обособен и специален кът за четене на приказки, където всеки ще може да сподели свободно и своите интерпретации, критики или други любими приказни истории. На събитията ще има още много игри, забавни скечове и приказен интерактивен театър.

По време на цялата кампания в трите партниращи читалища ще има организирани и специални дарителски кътове, където всеки желаещ може да дари част от своите детски книги на децата и младежите от SOS Детски селища и така по своеобразен начин да сподели емоцията на четенето като подарък без цена.

Повече подробности за различните инициативи в кампанията “Заедно четем, заедно се забавляваме” може да намерите в книжните събития на Читалнята или на сайта на фондация СМАРТ.

Не пропускайте този следобяд да прочетете и как чете Христина Богданова, организатор на кампанията “Заедно четем, заедно се забавляваме” , в рубриката “Как четеш?”

Очаквайте съвсем скоро и тийзър видео за “Веселата работилница” и подвързиите, които ще правим там.

Американският режисьор Джеймс Камерън е на мнение, че всички съвременни филмови компании трябва да преминат към използване на 5D камери, които заснемат изображение едновременно във формат 2D и 3D. Това, според Камерън, ще позволи създаването на по-евтино 3D видеосъдържание и ще ускори неговото внедр...

Екатимерини дава най-новите резултати от изборите (при 99.36% преброени бюлетини преди 20 минути). Седем партии влизат в парламента, около една пета от гласовете са разпилени в малки партии, които не успяват да влязат. Победител – Нова Демокрация с 19% (но ще й трябват поне 2 коалиционни партньора, за да управлява), много силно представяне на Радикалната левица, които отива на второ място с малка разлика след победителя, ПАСОК е на трето място. Следват "Независими гърци", Комунистическата партия, про-нацистката партия и Демократичната левица.

Блогът за икономика 2012

Масачузетският технологичен институт (MIT) и Харвард инвестираха $60 милиона в инициатива, която цели изготвянето на безплатни образователни онлайн курсове. Името на инициативата е edX и скоро като част от нея ще бъде представена интернет платформата за избраните от двата университета курсове. С тов...

Сигурно на всеки му се е случвало да оставя децата за малко на работното си място…. и всеки...

Със сигурност вече сте чували за графена, наричан от някои "суперматериал". Този кондуктивен материал е с дебелина само един атом, но е по-издръжлив от диамант и, според някои, с малко повече разработване, може да доведе до революция в производството на компютърни компоненти. Дотогава, обаче, изобре...

Съдията Гари Браун от Ню Йорк произнесе решение, в което той застъпва тезата, че само IP адресът не може да се използва за идентифициране на конкретни лица. Магистратът обосновава своята преценка с все по-нарастващото разпространение на безжичните мрежи. Съдът не за първи път се занимава с тази т...

16-годишната Ива Ангеличева спечели международния конкурс "Еуростарс фестивал" в Малта и бе избрана да представи България на Световен шампионат по изкуствата, който ще се състои в Меката на киното през юли.

Хакерската група Анонимните обяви, че планира да атакува няколко руски парламентарни сайтове като проява на подкрепа към протестите срещу избирането на Владимир Путин за президент. Едната атака трябваше да се извърши върху главния правителствен сайт на Русия вчера, паралелно с планирания масов проте...

Продукти за 4 порции:
6 яйца
300г коприва
2 стръка пресен лук
1ч.ч. настъргано сирене
1с.л. зехтин
няколко стръка пресен копър

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Реже се много на ситно. Стръковете лук се почистват и заедно със стръковете копър се скълцват на ситно. В тиган се налива 1с.л. зехтин и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се нарязаните на ситно зелении и щипка сол. Продуктите се разбъркват. Долива се 1/2ч.ч. вода. Нановио се обърква с дървена лъжица. Зелениите се задушават за 10 минути. След готовност съдът се оттегля.
Яйцата се сваряват. Белят се и се режат на две. Събират се жълтъците и се смачкват в купа. Добавят се задушените зелении и сиренето. Прави се копривен пастет. С него се пълнят яйчените белтъци. В порция се поднасят по 3 половинки пълнени яйца.

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 30 април

Бившият царски и коалиционен министър Николай Василев разправя по телевизора: „За българските стандарти съм богат човек… Трета година съм в частния сектор и смятам, че и в България човек, ако действа според своите възможности и професия, може да забогатее.”

Разбира се, че може! Колко хора забогатяха! Всъщност, като се замисля, не са чак толкова много. Реално забогатяха малко, но пък забогатяха много.

Но лично за Никито не сме единодушен. Щото си водим точни бележки от идването на царя. И те влизат в известно противоречие с думите на Василев:

 „Из делниците на един луд”:

31 май 2002 г: „Ники Василев обеднявал, харчел си спестяванията…”

5 декември 2003 г.: „Министрите още обеднели. Никито влачел борч от 893 хиляди. Царят олекнал с близо 400 хил. лева, Шулева с 30, Арсенова с 40, Герджиков със 17 хил. лв…”

Тъй че тоя милион, дето Никито го е направил извън България, го е излапал още на втората година от управлението. И, ако сега е богат, значи тук е направил друг милион. Но може и да бъркам. В смисъл, да е направил повече от един милион…

Напишете в Гуглето „Експат Кепитъл” и ще хванете природата на това забогатяване на местопрестъплението. Там, като куче в каруца са се подредили Никито, жена му, майка му, заместникът му от транспортното министерство Никола Янков, заместничката му от МДААР Девизиева, съветничката (тогава) на Станишев Моника Йосифова… Ако не ви мързи и тръгнете по тази следа, ще разберете и как Никито им е (си е) отпуснал милиони от подведомствената му ОПАК.

Това, че може да се забогатее с честен труд е едно доста разпространено мнение сред забогателите. Лани и собственикът на „Софарма” Огнян Донев го застъпи. Обаче лузърите, поради завист и други долни чувства, не са склонни да го приемат безрезервно. Лично ние сме в състояние да разсъждаваме по темата само теоретично, на философско ниво. А на философско ниво нещата изглеждат така: В основата на всяка едно богатство стои в крайна сметка честен труд, нечий честен труд. И винаги може да се изчисли, макар и приблизително, зад едно богатство на колко хора честният труд седи. А, ако някой открадне даден честен труд, той престава ли да е честен? Не, нали? Собствеността е външно на предметите свойство, не засяга тяхната същност. Оня ден на комшията например му откраднаха колелото. Хем го беше заключил с верига за мечки. Ама аз му казах, че още Ленин е казал, че една верига се къса в най-слабото си звено. А при него слабото звено беше едно катинарче, дето и с нокторезачка можеш го сряза. Както и да е, исках да кажа, че тоя, дето го е откраднал, го ползва като колело, нали, не като кухненски робот. Същото е и с труда. Затова въпросът към един милионер не е дали е забогатял с честен труд, а с чий честен труд. Щото човекът е така устроен, че се икономисва и по му е кеф да забогатява от чуждите усилия. „Трудът, пише Бастиа в „Законът”, сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го доказва – че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и по-опасно от труда.”

Карикатура Ивайло Нинов

Системата, системата глупако! Това го казваме за онези малко на брой наши критици, които ни вменяват политически нихилизъм, демек, че изповядваме възгледа „маскари са до един!” Да, тази система произвежда маскари! Понякога и от честни хора ги произвежда. Слаб е ангелът човешки, много са изкушенията в този свят, а за другия не се знае нищо положително…

А системата може да се промени само ако се събере критична маса хора на промяната. Ето това си мислим, че правим. Е, може и само да си мислим… Според Бастиа стремежът да се участва в изковаването на законите (най-общо в политиката) може да има две цели: да се сложи край на законното ограбване, или да се участва в него. „Горко им, три пъти горко на държавите, където стремежът към законното ограбване владее масите, щом на свой ред вземат законодателната власт.”

Оставям всеки сам да си прецени дали сме от тия държави…

Отклонихме се. Никито вика още, че примерът на царските юпитата е бил заразителен за много млади хора, избрали да останат в България.

Верно е заразителен! Заразителен е като калифорнийската gold rush. Щото то на практика си е направо gold rush… И точно както при gold rush много копат, малко намират…

Но специално царските юпита откопаха. Чета, че съдят оня льольо Владо Атанасов, дето беше просветен министър на царя, че харизал на фирма „Краун хотелс”, собственост на брата на Милен Велчев два стари държавни хотела на Златните. Срещу това фирмата се задължавала да построи сграда за колежа по туризъм. Георги Велчев бутнал старите сгради и си построил нов хотел, но забравил за колежа по туризъм… И сега ще го отнесе льольото, щото не му било работа да сключва сделки от компетенциите на МРРБ.

Убеден сме, че и Милен Велчев вярва в забогатяването с честен труд.

Да ви е честит, братя и сестри, утрешният 1-ви май, празникът на честния труд и честните трудещите се!

Вторник, 1 май

Гледам в „Труд” един тест: „Зависими ли сте от секса?” Що за глупости?! Пенсиите, а? Той е зависим от вас, не вие от него. Това със зависимостите от секса, от цигарите, от ракията… са само оправдания. Ако кажа например, че няма да пия, няма да пия. Аз ли завися от ракията, или тя от мен? Е, аз едва ли ще кажа така, но го казвам, само за да се види истинската релация…

И като стана дума… „Професор хванат с 1,57 промила”, пише „Труд”. Всъщност, има го по първите страници на всички вестници. Някои са извели на преден план, че е професор, други са акцентирали на това, че е социалист… Става дума за проф. Драгомир Драганов. Той обаче вика: “Не съм пил, а си пръскам спрей за възпалено гърло. Препаратът е от прополис и ментолов спирт.” И вероятно версията му щеше да се потвърди от кръвната проба, ако не беше я отказал. Но имал голям страх от игла…

Разказвам ви този случай не за да осъждам проф. Драганов. Не ни отива да хвърлим камък, щото сме изпадали и ние в туй прегрешение. Верно, бяхме доста млад тогава, пък и си взехме сериозна поука, но все пак не сме в правото да съдим. Разказваме го единствено с поучителна цел. Никога не се качвайте на колата, ако сте на 2-3 флакона спрей за гърло.

„24 часа”: Ден на гнева: Станишев скандира от трибуната, Първанов сред публиката”. Ама Гоце не бил в галерията от скромност! Не! Румен Петков вика пред „Сега”: Нямам отговор на въпроса защо трябваше да бъде изолиран президентът Първанов, който беше поставен в деликатното положение да отбягва въпроса кой и защо не го е допуснал до трибуната.”

Зер имаше и такива наивници да питат? Станишев му поиска две препоръки, за да му възстанови членството в БСП, та ще го качи на трибуната! От какъв зор?

 

Първомайски митинг на премиера Борисов. Сн. „Фокус”

А Станишев скандирал от трибуната: „Оставка! Оставка!” И множеството го подкрепило. То не беше чак множество, де… Щото 3000 са множество, което би подтиснало всеки политик с амбиция… Даже и Мартин Еванджелиста. Даже и Костов. Не, Костов не. Костов едва ли може да събере такова множество… Червените ги докарали от цялата страна. До степен, че в провинцията не останали поне двама души да изпеят „Да живей, живей труда…” Чета в Хасково.нет, че там нито един манифестант не излязъл. Каквото имало гневно, заминало за София.

В София Денят на труда/гнева беше открит от  Румен Овчаров, който, според нас, е скъсал с труда още преди 20 г., ама карай… Тя цялата трибуна на червените беше от хора, станали хора благодарение на честния труд на други хора… Та Овчаров рече: „Лявата вълна залива Европа и няма да отмине и България.”

За съжаление има нещо верно. Десницата извади едни лидери, да се чудиш кой от кой е по-достоен да води хорото на селските идиоти. Берлускони ли, дето така го е треснал старческия сатириазис, че само „бунга-бунга” му е в акъла, или оня нафукан галски петел, или тетка Меркел, за нашето момче да не говорим… Гърция ви е ясна, Испания и тя ще ви се изясни в скоро време…

Ей, прочетохте ли, че Силвио карал проститутките да си слагат маска на Роналдиньо, така се възбуждал! Никога не е късно, пък и с възрастта разликите между половете все повече се заличават.

Както и да е. Важното е, че като дойде на власт левицата, щастието ще потече… от левия ни крачол…

Сряда, 2 май

 „Удължават срока на комисията „Хохегер”, съобщава „Новинар”. Тя бе създадена да проучи договора между държавата и австрийския лобист Петер Хохегер, който взе 1,5 млн. евро, за да ни лъсне имиджа, част от които върна на Моника Йосифова. Забавянето на разследването е по напълно „обективни” причини. Шефът на комисията Димитър Главчев вика: „От 13 папки и от около 400 стр. протоколи има само 30 стр. на български език, останалите са само на английски.”

Английски! Не киконго или суахили, а английски, дето е лингва франка  за съвременния образован човек… Но това явно не се отнася за ГЕРБ. Там нещата с езиците са малко сложни. Премиерът, както добре знаете, е монолингвист. В биографичната справка на Тетка Цачева в сайта на НС графа „Езици” направо е пропусната. Заместникът й Анастасов си е записал, че владее руски. И шефът на парламентарната група на ГЕРБ Краси Велчев е само на руски… Странно, че Димитър Главчев е отбелязал и английски, освен руски. Но може да е станало и някакво грешка. Щото, съгласете се, не е логично икономист, говорещ английски, да не може да прочете няколко договора.

Пък Тетка, понеже я споменахме, оня ден рече в пленарната зала: „Не всички са възпитаници на кюстендилската юридическа школа…” Не че ще защитаваме Мая Манолова и кюстендилската юридическа школа. Боже, ние не пожалихме пазарджишката, когато се вихреше Стоенчо Ганев, та кюстендилската… Просто ни се струва нахално влезлите по линия на Рабфак да претендират за юридически школи.

Но, честно казано, да им търсим западни езици, е малко прекалено. Те български говорят като втори език, та английски… Вчера НС си загуби три часа да дискутира глупавите законопроекти за българския език на Корнезов и Огнян Стоичков. Лютви Местан им намерил 30 граматически и правописни грешки в текстовете. И тези хора ще ни учат как да пишем и говорим?! Точно като Иванчо, дето гледал през ключалката как баща му и майка му правят 63 в спалнята. Гледал, гледал и накрая казал възмутен: И тия хора ще ми казват да не си бъркам в носа!

69, извинете. 63 беше ракия…

Четвъртък, 3 май

Днес е Ден за свобода на словото. Агенти ми донесоха, че забелязали Краси Гергов, Любо Пъпката, Пеевски един друг и още двама да се черпят в „Крим” по тоя повод. Но не се наемам да потвърдя достоверността на тая информация.

“Фрийдъм хаус” публикува вчера годишната си класация за свобода на словото по света, което предизвика пълен хаос в българските медии. „Медиапул”: „България се е сринала с две места и вече е изпреварена от страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимур…” „Труд”: „Българските медии 9 г. на едно ниво”. „Монитор” явно е чел съвсем друг доклад. Защото иначе трябва да кажем, че откровено лъже: „Твърдо може да се посочи, че медиите в България са свободни… Както знаем „Фрийдъм хаус” постави България трайно на „картата на свободата”,  заедно с другите държави от ЕС.”

Може би все пак се налага да кажем, че лъжат като дърти цигани! Но то е донякъде разбираемо. Половината вестници и телевизии са на Пеевски и патрона му от КТБ, та нема как…

При такива защитници свободата на словото няма нужда от врагове.Снимка: Булфото

Истината е, че „Фрийдъм хаус” дели медиите на: свободни, частично свободни и несвободни. Ние сме при частичните. В скала от 0 до 100 (нула е за отличниците) свободата на българските медии е оценена с 36 точки, което ни поставяло на 78-о място сред 197 държави – най-лошият резултат след 1998 г., когато сме имали 39 точки. Тогава на власт беше Иван Костов, ако някой е забравил. Но в интерес на истината, после нещата са се оправили, щото периодът 1999 -2002 г. е отчетен от “Фрийдъм хаус” като единственият, през който сме били сред страните със напълно свободни медии. Върхът на свободата бил през 2000 г. – с рейтинг 26.

Кой знае… Вчера четох Димитри Иванов във в. „Сега”. Ние, освен себе си, чат-пат четем и некой друг автор… Та вика: „Иван Костов, когато беше премиер, искаше да ни контролира. Написа писмо да не коментираме, както коментираме една или друга книга за скорошната политическа история, а да ги коментираме така, както според него трябва. Тогава от екрана казах И. Костов да не ме учи как да коментирам книги, понеже съм прочел няколко вагона книги повече от него…”

Можем да добавим и лични впечатления от този период, но понеже сме под подозрение, че недолюбваме Костов (което е едно вярно подозрение, между нас да си остане), та ще се въздържим.

Но „Фрийдъм хаус” все пак са ни минали с мекия брус. Оня ден проучване на Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) констатира, че състоянието на медиите в България е критично. И това “обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на една медия, ако искат да се сдобият с информация от публичен интерес”.

Демек, за да е информиран българският читател, са му нужни едно 5 лв. на ден за вестници, 2-3 часа ровене в интернет и още толкова за телевизия. И тогава имате честната ни дума, че ще сте толкова информирани, че чак ще сте дезинформирани. Всичко ще знаете и нищо няма да разбирате. Повярвайте, ние четем почти всички медии всеки ден и колкото повече четем, толкова по се объркваме…

Ама вижте какво, западните медии също лъжат. Да! Ето, чета в „Новинар”: „Сън”: Български главорез се страхува от екстрадиране”. Но от текста става ясно, че нашето момче изобщо не е главорез. Рязало е само ушите и пръстите на своите жертви, което го прави най-много пръсторез, или ушерез, но в никакъв случай главорез! Така че да се преувеличава и лъже не е българско, а професионално заболяване на всички журналисти.

Пък агенция Блумбърг твърди, че ни се падат по 11 л алкохол на глава, което ни нареждало на 22-ро място в света. По пушене сме 4-ти, по наркотиците 11-ти, а по комара 16-ти. И така, според Блумбърг, печелим комплексното 6-то място по пороци. По-порочни от нас били само словенците, австрийците, арменците и испанците, предвождани от чехите.

Не знам. Струва ми се, че това, че сме с толкова пороци, е за добро. Умни хора отдавна са казали: „Отдавайте се на всичките си пороци едновременно, за да не станете жертва на един от тях.” Обаче тия 11 л ме смущават. До никъде не стигат 11 л. Това прави по 30 мл. дневно. Ние повече сироп за кашлица поемаме, бе, алоу! Вчера писах за проф. Драганов, дето го хванали да шофира на два флакона спрей за възпалено гърло… През 2003 г. от НСИ дадоха едни данни, които повече се доближават до истината (но после ги скриха!) -  че българинът пие по 60 л ракия годишно. Като извадим децата, малка част от жените, тънката прослойка въздържатели, малко пенсии с лекарска възбрана и ще стигнем до крайната истина: българинът в „трудоспособна възраст” приема дневно от 2 до 3 ракии (за възрастни, 100 мл.) Личните ни наблюдения в някои региони, например Пазарджишкия, показват, че това не винаги е достатъчно. Например във Ветрендол и Варвара, ако не се напиваш поне веднъж дневно, направо те вадят от избирателните списъци. Щото те смятат за умрял… Та Блумбърг да си гледат работата.

Петък, 4 май

Премиерът на Мароко Абделилах Бенкиран отказал да разговаря с белгийския министър на правосъдието госпожа Анеми Тюртелбом, защото е жена. През цялото време си тропкал с броеницата и ни  веднъж не погледнал госпожата.

Ами така е в тези страни. Но мислехме, че това е тайна само за българското външно министерство. Никито Младенов пратил в Катар две жени, да организират злополучния форум, на който Трайчо чете презентация на английски пред премиера, който не знае английски… Организираха го, та го организираха… И го отнесе Трайчо, щото по някакви причини не беше възможно да го отнесе Никито Младенов. Като казваме „някакви”, то не значи, че хич не се досещаме какви…

Ето, днес пристигнала 18-членна катарска делегация, за да подготвя предстоящото посещение на премиера им шейх Хамад бин Джасем бин Джабар Ал Тани. Познайте колко жени има в делегацията!

Познахте.

В словото си при откриването на Седмия редовен конгрес на КНСБ Борисов рече: „Надали има премиер, който да не иска пенсиите да са високи, заплатите да са големи и непрекъснато да растат, да се работи по-малко, да има ниска пенсионна възраст. Ако има такъв, той е за убиване.»  И Дянков дръпна премиера, дето се вика, направо от дръвника. Обеща за догодина 10% увеличение на пенсиите. Но въпреки това, синдикалистите го освиркаха. Което не разстрои премиера, даже напротив: “Благодарен съм на Дянков, че го има, защото иначе щяхте да свиркате по мен”.

Премиерът се радва, че не се смеят на него. Сн. “Фокус”

Не мога да си спомня дали съм ви обръщал внимание на един момент от „Цялото кралско войнство”, където главният герой разказва за един пияница, който си имал пудел и го мъкнел със себе си от кръчма в кръчма. И не защото много го е обичал, не! Мъкнел пудела навсякъде със себе си, за да може да плюе върху него, та да не цапа пода.”

Като преглеждам какво сме написал, намирам, че не сме доизяснили как ограбването може да стане по-скъпо и опасно от честния труд. По принцип има два начина:

1. Правоохранителната система, във всичките й органи, тури закона над всичко и всички, очисти се от корумпираните съдии, прокурори и т.н.

2. Милиционери, следователи, прокурори и съдии вдигнат мизата до степен, та на човек да му е нерентабилно да ограбва и подкупва.

Според нас, вървим по втория път. Но то е без значение. Целта е важна.

To be continued next път

Достъпът до интернет отдавна вече не е лукс за обитателите на затворите на запад. Затова, не е никак чудно, че в Мрежата вече съществуват многобройни сайтове, създадени специално за техните нужди. Един такъв е Meet-An-Inmate, който би бил просто поредният сайт за запознанства, ако не беше предназнач...

Забавна история разказват медиите от азиатските страни. Въпреки че на главната героиня в нея – момиче от Тайван, не и е било никак смешно, но поне е доказала здравината на iPad в сравнение с частите на човешкото тяло. Какво може да прави човек, ако му е скучно, а в ръцете е любимия му i...

Не за всеки е лесно осмислянето на ефекта на махалото , описан и демонстриран от френския физик Леон Фуко в средата на 19-ти век, а в наши дни увековечен като термин за широката публика от писателя Умберто Еко в книгата му „Махалото на Фуко”. Но е прост за разбиране афектът от френските президентските избори като махало на фукнята сред българските социалисти, свикнали да правят помен с чужда пита.

Лесен за „разгадаване” е напънът на поставения временно начело на Партията на европейските социалисти ( ПЕС) Сергей Станишев да се присламчи към успеха на победилия на изборите френски социалист Франсоа Оланд. Поради липса на собствени успехи в България и на фона на гръмовния изборен провал на БСП в три поредни изборни кампании след края на тройната коалиция, бившият премиер Станишев ликува от обръщането на френската палачинка. Но слага тигана докато рибата е още в морето- тази сутрин косвено му го съобщи посланикът на Франция у нас Филип Отие. На въпрос на БНТ за бъдещето на отношенията между Париж и Берлин той допусна с доста голяма увереност, че то може да бъде още по-добро.

Не е нужно човек да бъде тънък познавач на дебелите интереси, които свързват стратегически двете водещи континентални сили, за да съобрази, че координатната система „ляво-дясно”, макар и важна, е второстепенна спрямо подредбата на приоритетите в отношенията между Германия и Франция, взаимодействието между които в много голяма степен определя основните насоки в политиката на най-богатия съюз на държави в най-богатия континент.

Но не така мисли Станишев, който щедро поздрави французите, че са избрали именно Оланд и нарече този резултат „пълно отрицание на лудостта Меркози”. С какво е пълно е това празноглаво изявление?

Плачът на чуждите гробища и поменът с чуждата пита е стар специалитет на некадърниците. За тях е характерно също и преиграването- в случая френското махало направо превръща като с магическа диригентска палка Станишев в „пудела на Оланд”. „Оле, хоп” и той маха с опашка, тичайки като пале пред майка си в момента, когато е очевидно за всички, че съюзът между канцлера Меркел и президента Саркози е обречен да смени табелата от Меркози на Мерколанд. Но тук, в Мераколанд, мераците за извличане на дивиденти от „нещастието” на Саркози ( защото французите всъщност гласуваха повече срещу него, отколкото „за” Оланд), ощастливява единствено политиците без собствена позитивна платформа, върху която да стъпят като трамплин за надскачане на дребния си ръст.

Нека видим най-напред как ще се състои официалният развод на Станишев с бившия му ментор Първанов – кой какво ще си вземе от партийното имущество- и след евентуалния разпад на семейство ПърваноСтан, ще можем да се съсредоточим върху оплакването на германско-френските отношения и края на ерата Меркози. Дотогава махалото на фукнята води само до цицини по главата на онези наши доморасли политици, които не внимават с инерцията във въртенето на земята и губят равновесие.

Не по-малко интересно е впрочем какъв анализ ще си направят управляващите от ГЕРБ, отчитайки залеза на още един десен популист в Европа след сгромолясването на Берлускони в Италия. Бойко Борисов обичаше да се крие зад гърбовете и на двамата- къде на шега, къде наистина, съизмерваше се с тях. При последното си посещение в Германия пък застана мирно и козирува с изречението, че слуша, когато канцлера Меркел говори. Но с типичната си непоследователност, бидейки далеч от Берлин, от територията на Азербайджан след това сметна за необходимо да се накара на ЕС, че не прави достатъчно за диверсификацията на енергийните доставки ( и това го заявява премиерът, който не си е мръднал не само пръста, но и погледа към нашите пристанища- България е единствената морска страна в Европа без терминал за разтоварване на втечнен газ, с което си остава напълно зависима от Русия за природния газ).

Някой трябва да каже на нашите водещи политици, че Европа ( като понятие) не е „врата у поле”, през която само баламите минават- тези шопски хитрини на дребно не минават. Да, баламите у нас са достатъчно много, за да правят партиите на Станишев и Борисов основни играчи в полето на изборите. Но дори и шопите могат да изчерпят търпението си от това подаване на топката между доскучалите играчи и да изберат някой трети. Тази задача всъщност е най-интересната част от въпросите, които хората би трябвало да си зададат в България, наблюдавайки европейското махало, което зяпаме от низините на нашата изостаналост, питайки се :” почему, бе джанъм” в нашия губернски вилает сме все на опашката на Европа? Наистина ли ни са ни калпави „матрялът” и чипът, както се оправдават премиерите Борисов и Сакскобургготски или ни е за смяна „елитът”, както се вижда от залитанията на Станишев? Засега агонията на махалото в БойкоСтан продължава.

Share on Facebook

Lenovo - компанията, която е на второ място в света по продажба на компютри - планира все по-сериозно установяването си на мобилния пазар. За тази цел днес те откриха нова производствена база в град Ухан в Централен Китай, фокусирана изцяло върху разработването на мобилни устройства като смартфони и...

Георги Ангелов, 113 държавни структури. Има какво да се мести

Прожекция на документален филм: "Срещи с Иречек"

The 7 Best Open Government Sites

S&P raises Latvia's rating

Данъци и осигуровки ще се плащат с едно нареждане

 

Австрийските пощи официално в България

Italians asked to suggest cost cuts online

Shattering the American dream: The US government’s Ponzi scheme

Profile of Greek parties

[video] Nicholas Economides on Greece

Блогът за икономика 2012

“Пари няма” е рефрен на лицемерното политическо говорене. Също като неуморните призиви за затягане на коланите в името на митичните фискална стабилност, дисциплинираност и прочие съвременни божества, в чиито олтари принесохме в жертва здравето, образованието, щастието, настоящето, а вероятно и бъдещето си.

Хората са толкова глупави, че повторното насилие им изглежда справедливо. Неумолима присъда, произнесена от френския философ Хелвеций през ХVІІІ век и уви, все още актуална.

“Пари няма” е цинична индулгенция за обща консумация. В действителност, пари има. Дори и днес. Но не за всички, а за избрани. Те сякаш никога не свършват за тях. Само дето многократното финансиране на частните им проекти с публични средства под благовидния предлог на имагинерен обществен интерес, не прави харченето по-справедливо.

С гласовете на общинските съветници на Правец (5-ма от ГЕРБ и 4-ма от БСП с вот “за”), на редовно заседание на 27.04.2012 г стартира процедура, приключването на която ще превърне изградената през 2011 г с пари на българските данъкоплатци и вече снабдена с престижен международен сертификат лекоатлетическа писта в най-новия брилянт в короната от притежания на частната компания “Тера тур сервиз” ЕООД. Към тази скрита приватизация, както вероятно би я определил председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, се върви след поредица от лежерно пренебрегнати нормативни актове.

В не толкова далечната 2002 г, община Правец регистрира съвместно с фирма “Тера тур сервиз” ЕООД акционерно дружество “Университетски недвижими имоти - Правец” (“УНИ” АД). Предметът на дейност на новоучредената компания, посочен пред съда, е изграждане и стопанисване на обекти и съоръжения на територията на общината, отдаване на вещи под наем, всички видове търговски сделки обезпечаващи образователни и културни програми, спортна дейност и свързаните с тях услуги. При учредяването, общината “внася” в капитала на дружеството спортен комплекс, състоящ се от спортна зала, футболен стадион, тенис кортове – 3 броя, мотостадион и резервен стадион или застроен терен с площ от 68 832 кв.м, оценен на 448 842 лева. “Тера тур сервиз” ЕООД внася ефективно 336 631 лева, (и обещава да внесе до две години още 1 009 895 лева), срещу които получава веднага 75% от акциите, респективно и от собствеността на дружеството. За община Правец срещу апортираните застроени 68 832 кв.м остават едва 25%.

До 2009 г в съвместното дружество “УНИ” АД, е “внесена” почти цялата атрактивна публична собственост на гр. Правец - Културен дом, Младежки дом, Търговски комплекс и разположена в центъра Административно стопанска сграда. Въпреки, че делът на частната компания е намален до 69%, общината не може да влияе нито на решенията нито на действията, които другият акционер взема по отношение на “УНИ” АД, доколкото, съгласно устава на дружество, те се приемат с обикновено или с квалифицирано мнозинство. Община Правец със своите едва 31% няма шанс нито за квалифицирано, нито за обикновено такова. Нещо повече. В последните годишни финансови отчети “Тера Тур сервиз” сочи “УНИ” АД за СВОЕ ДЪЩЕРНО ДРУЖЕСТВО и пояснява:“Дъщерни са тези предприятия, които се намират под контрола на Дружеството (разбирай на “Тера Тур сервиз” ЕООД, бел. автора). Контролът върху дъщерните предприятия се изразява във възможността да се ръководи финансовата и оперативната политика на дъщерното предприятие така, че да се извличат изгоди в резултат от дейността му.”

От 2007 година “УНИ” АД работи на загуба, видно от годишните финансови отчети, представени в Търговския регистър:

2007 г – приходи 1 130 000 лева, загуба в размер на 159 787 лева

2008 г – приходи 876 000 лева, загуба в размер на 397 000 лева

2009 г – приходи 715 000 лева, загуба в размер на 99 028 лева

2010 г – приходи 969 000 лева, загуба в размер на 654 000 лева.

Община Правец “спестява” резултатите от дейността на съвместното дружество в отчетите си, декларирани пред Сметната палата особено последния от 2010 г., който е заверен с резерви. Пропускът е отбелязан в одитен доклад № 0100004711, който прави извод, че счетоводните книжа не дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на общината.

Въпреки, че “УНИ” АД е губещо и участието в него не само не носи дивидент, а превръща община Правец в длъжник на съакционера и в своеобразен негов заложник, тя продължава кротко и безропотно да следва политиката, диктувана от “Тера тур сервиз” ЕООД. С решение 164 от 17.11.2010 г общинските съветници дават съгласие общината да придобие безвъзмездно от “УНИ” АД собствеността върху част от апортирания от самата нея през 2002 г спортен комплекс. Въпросната част - УПИ ІХ в кв. 9 по плана на града, представляваща съществуваща лекоатлетическа писта и стадион, е обособена като отделен имот само 20 дни преди това (с решение 145 от 27.10.2010 г). На 06.12.2010 “УНИ” АД дарява на община Правец имота. Смущаващото в това своеобразно “кълбо назад” е липсата на оценка от вещи лица за стойността на “дарението”. Отписването му от активите на “УНИ” АД и завеждане в отчетите на общината поражда промени в счетоводните баланси, които няма как да отговарят на изискванията за честност, достоверност и коректност при отсъствието на финансов еквивалент на подарения имот. Община Правец няма и надлежно оформен титул за собственост на “подаръка”. Подминавайки тези “подробности”, общинските съветници дават съгласие съществуващата лекоатлетическата писта да се предостави за безвъзмездно ползване на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) за срок от 10 години след въвеждането й в експлоатация. Учреденото право на ползване е вписано надлежно в имотния регистър с акт 183/2010 на 13.12.2010 г.

През 2011 г федерацията по лека атлетика (БФЛА) с пари, получени от държавния бюджет чрез министерство на физическото възпитание и спорта, изгражда нова лекоатлетическа писта на мястото на съществуващата, открита на 01. декември 2011 г на специална церемония. Съоръжението струва на българските граждани 1 100 000 лева.

Идва ред на второто “кълбо назад”. В докладна записка 08.00-150 от 20.04.2012 г. кмета на Правец Румен Гунински аргументира пред общинските съветници необходимостта от обратно “връщане” на имота, “дарен” на общината от “УНИ” АД обратно в дружеството, с ангажимента за изграждане на трибуни с 5000 седящи места около пистата, за които общината няма финансов ресурс и които “УНИ” АД в писмо 2600-13 от 06.04.2012 г заявява, че ще осигури. Вместо да обяви, че търси инвеститори, с което да диферсифицира зависимостта от “Тера тур сервиз” ЕООД, под чиито контрол е почти цялата атрактивна публична собственост в града, на общинските съветници е предложено връщане на актива в губещото дружество. Тази логика изглежда странна, освен ако … изначално уговорката не е била точно такава – бонусиране на имота с пари на данъкоплатците и връщане в дъщерното дружество на частната “Тера тур сервиз” ЕООД, собственост на Васил Златев, кмет на града за периода 1968 – 1989 г.

Това съвсем не е първият подарък, който “Тера тур сервиз” ЕООД ще получи от държавата и българските граждани. Данъкоплатците вече осигуриха на компанията, собственик на голф игрище и хотели в Правец, както следва:

- изграждане на битова и дъждовна канализация по улици в квартала на голф-комплекса (Договор с МРРБ от 28.01. 2008 г) на стойност 3 370 146 лева

- изграждане на канализационен колектор (Договор с МРРБ от 06.04. 2008 г) на стойност 2 392 146 лева

- изграждане на външен довеждащ колектор до голф-клуб Правец (Договор с МРРБ от м. декември 2008 г) на стойност 345 000 лева.

- трасировка на път в местността “Скърнава”, обслужващ голф комплекса и четири къщи, попадащи в района (Договор с МРРБ от 14.04. 2008 г) на стойност 287 058 лева.

Европейските данъкоплатци също дават своя “принос” за комфорта на “Тера тур сервиз” ЕООД, финансирайки разширяване на уличната мрежа на Правец приоритетно в голф комплекса чрез Мярка 322 на ПРСР, по договор от 11.01.2011 г на стойност 2 390 062 лева. А им предстои да финансират и ремонта на пътя до бившата резиденция на Тодор Живков, днес собственост на Васил Златев. Новата лекоатлетическа писта ще е поредната вкусна хапка за несекващия апетит на петия по богатство, според класацията на в. “Пари” за 2010 г. българин, а също бонус към голф комплекса и източник на допълнителни приходи за хотелите, които притежава в Правец. Цинично е обаче парите на данъкоплатците, инвестирани чрез Сдружение с нестопанска цел в ОБЩЕСТВЕНА полза, каквото е Българската федерация по лека атлетика, в крайна сметка да обслужват частен интерес. Подобен фокус в ЕС дефинират като нерегламентирана държавна помощ и го санкционират. А България изглежда съвсем не е бедна държава, след като все още има пари за подобни “подаръци”. Сега остава само да приемем, че раздаването им е справедливо.

Въпроси към Павлин Цветков, общински съветник в Правец от партия Национален фронт за спасение на България.

Господин Цветков, Вие гласувахте “против” решението, с което на практика се стартира процедура за обратно връщане на имота, подарен от “УНИ” АД на общината, но вече с бонус нова лекоатлетическа писта. Защо?

- Дружеството „Университетски недвижими имоти – Правец”, в което общината е съакционер с фирма „Тера тур сервиз” на В. Златев, от години работи на загуба. В действителност общото дружество е източвано преднамерено от фирма „Тера тур сервиз”, която е обявила в Търговския регистър, че УНИ е нейно дъщерно предприятие. Това означава, че В. Златев упражнява пълен контрол върху управлението на съвместното дружество чрез своята фирма. В годишния финансов отчет на УНИ за 2010 г. са декларирани краткосрочни и дългосрочни задължения към фирмата на Златев в размер на около 1 100 000 лв. Тъй като няма никаква печалба, общината не получава и една стотинка дивидент, въпреки че е внесла в капитала на УНИ имоти за десетки милиони левове – спортен комплекс със зала, стадиони, кортове, футболни игрища и др. С решението, срещу което гласувахме с моя колега от НФСБ, общината на практика прави поредния подарък на Златев. Считам, че общината няма никаква полза да прехвърля активи в едно губещо предприятие, защото това на практика означава да загуби тези активи. Още повече, че тази писта е изградена с парите на всички данъкоплатци и не следва да минава под контрола на едно частно предприятие. Пистата трябва да запази публичния си характер и под някаква форма да бъде достъпна за всички, които се занимават с организиран спорт.

Правец е малък град с едва 3 800 жители, факт който прави съмнителни повечето инвестиции на публични средства откъм ефективност. Попитахме в нарочно писмо президента на БФЛА Добромир Карамаринов и министър Свилен Нейков по какви критерии го избраха, за да изградят тук лекоатлетическа писта и очакваме отговорите им. Според Вас кое е било определящо да предпочетат Правец пред Силистра, Хасково, Враца или Плевен където освен всичко останало има и спортни училища със специалност “лека атлетика”, възпитаниците на които могат само да мечтаят за такова модерно съоръжение от международен клас?

- Предполагам, че „неустоимият чар” на фамилия Златеви и въздействието на тяхното приказно богатство са предопределили изборът на Правец за бенефициент на тази инвестиция. Министър Нейков е чест гост в хотела на В. Златев, а също така участва в почти всяко мероприятие в изграденото от тях голф игрище. Председателят на БФЛА г-н Карамаринов от няколко години е станал наш съгражданин – има вилен имот в една от махалите на Правец. Даже сме съседи. Не мога обаче да преценя дали този факт е повлиял в някаква степен за това, пистата да се направи тук.

Вие сте малцинство в общинския съвет на Правец. Смятате ли да предприемете нещо, което да спре порочната практика парите на данъкоплатците, похарчени уж в името на обществен интерес в крайна сметка да обслужват частен такъв?

- В общинския съвет на Правец е налице негласна коалиция между ГЕРБ и БСП. Това е абсолютен прецедент в политическия живот на страната! Обикновено по решенията, по които не можем да постигнем пълен консенсус, гласуването е 11 срещу 2-ма. Гарант на мнозинството в Общинския съвет на Правец е самата фамилия Златеви, затова и тази странна коалиция ще просъществува дотогава, докато е необходима за обслужването на интересите им. Аз и моят колега нямаме никакъв шанс да се преборим за каквото и да било на общинско ниво.

В българската прокуратура нямам никакво доверие. Вероятно ще подадем сигнал до Европейските институции за заобикаляне на закона и за нерегламентирана държавна помощ, отпусната на частно предприятие.

Градският транспорт срещу кражбите на гориво. При тези цени на дизела и по-сериозни ключалки можем да очакваме…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

 Предупреждение: който е гнуслив, да не чете!  Иначе днес ще вземем автобуса от Пном Пен и ще тръгнем към Сием Реп, заедно с Жени и Стефан :) В столицата Пном Пен вече ходихме :) Приятно четене:    

От Пном Пен до Сием Реп, Камбоджа

29 януари , 2012, сл.Хр., ден 9-ти от пътуването из ЮИ Азия ( За този ден ще разкаже Стефан – моя спътник в пътуването и живота, щото някой неща са…. мааалко смущаващи) За пътя до

Сием Реп,

градът известен повече със близкия Анкор, сме избрали да пътуваме с автобус, купили сме билети и по наш си навик сме на „автогарата” поне 30-40 мин по-рано (водя епична борба да намаля това време с 10-20 мин). Още щом влизаме и си показваме билетите, усмихната камбоджанка, облечена в бяла ризка, ни чекираха (в буквалния смисъл) и с усмивка подвиква да ни поемат багажа директно от тук-тука. Който е пътувал скоро по нашенските междуградски автобуси, ще разбере разликата.  Всъщност автогарата е двора на Меконг експрес, една от безбройните автобусни фирми, натъпкан с  прилични автобуси. Дори  под опънат брезент си имат и заведение за хранене. Кухнята за готвене е един шкаф с котлони, върху който са наредени всякакви странно изглеждащи неща, огромен казан със супа, голяма купа с фиде. Все още не сме се престрашили да ядем по такива места, затова след няколкоминутни обяснения на менюто,  си поръчвам обикновено черно кафе. Сервират ми го в чаша с големината на кофичка от кисело мляко. Горд че един бледолик е рискувал да седне при него, собственика с огромна усмивка ни сервира и някакви домашно направени курабии като бонус. Жени пак започва да се притеснява че ще изтървем транспорта заради мераците ми да пробвам всичко. В автобуса се забелязват и туристи, решили като нас да рискуват с обикновените автобуси. 5 минути след потеглянето същата дама, явно играеща ролята на стюардеса, започва дъъълга тирада с обяснение що за фирма сме си избрали, що за град е столицата им и закъде пътува автобуса. На три езика – камбоджански, английски и виетнамски. Докато тя бърбори ни раздават мокри кърпички , бутилка вода и сандвич в картонена опаковка. От лекция, изнесена на странен английски, успяваме да хванем само „ Сием Реп” което ни действа отпускащо, че все пак не сме объркали посоките в бързината да се изнесем от този град. Следва баавно и мъчително напускане на града по все още празните улици.Часът е едва 7.30. Пътят не е лош, като се има предвид че есента отново са имали проливни мусони и страхотни наводнения. Но не може да се движим с кой знае каква скорост поради многото претъпкани пикапи и безброините моторчета, затрупани със всякаква стока. Примиряваме се някакси че ще е едно дълго, дълго пътуване. Чакат ни 320 км и поне 5 часа път.

    Постепенно край пътя започват да се появяват къщички. С огромни ровове пред тях, сигурно да събират вода през дъждовния сезон. Дървени двуетажни къщи, със дървени или сламени покриви. Вдигнати на колове. Голяма част са дори и без прозорци и врати. Първия етаж не е застроен и явно се ползва за склад или като дневна- тук-там се виждат местни , седнали на сянка в сумрака около масата или просто излегнали се в опънатите хамаци. Покрай пътя са подредени електрическите стълбове, но към много малко къщи има жици. Повечето живеят без ток, без вода, без врати и прозорци дори. Е това е бедност! Истинска. Сещам се за нашите си тревоги и мрънкания, че сме много , ама много бедни. Нищо че всеки има мобилен телефон, цветен телевизор, кабелна, пералня... Извинявам се за отклонението. Това е друга тема.

 

 Пред повечето е ужасна мръсотия, всеки си е хвърлял боклука направо през „прозорците” на втория етаж. Е, пред някоя си е чисто и изметено. Но пред повечето е мръсно. Да им се чудиш на мързела. Или на отчаянието и непукизма,  Все повече и повече започва да се набива мизерията и бедността на камбоджанците. Като се сещам предния ден какво беше в Пном Пен, няма как да очакваме нещо коренно различно по селата. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След 2 часа и половина правим половинчасова почивка в място наречено

Кампун Том

Градче, център на провинция Kampong Tom. Спрели сме в центъра, пред

местния  пазар

Само че докато слизаме, стюардесата ни стряска, просъсквайки „Не яжте тук!”. Озадачени, тръгваме  след нея за да видим Тя къде ще яде. Никъде. Момичето си купува цигари от една от многото сергии. А сега, де. Бях решил да рискувам и да пробвам крайпътната кухня. Всякакви плодове, храни по сергиите. Кръчмички с маси и покривки дори. Само че ние гледаме отстрани това „ опасно” място (не че на някой друг му пука). Докато не виждаме това което всеки се е питал- Наистина ли има такива неща и дали наистина се ядат! [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Огромни тави с пържени бубулечки –хлебарки , скакалци, скорпиони..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="... гарнирани със ситно нарязани люти чушлета и поправки"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="мммм, вкуснооооо :)"][/caption]         Зяпаме  като омагьосани…  Верно е, има и такива неща! А щом се продават, значи някой ги купува. А щом се купуват, значи наистина се ядът. След няколко минутно пулене, заобиколени от останалите също невярващи на очите си чужденци, не устоявам на изкушението и на продължителните подканяния на продавачката.След кратко колебание решавам да опитам  от „ ееей тия, мадам” А, то било скакалци! На вкус е като пържена скарида. Нищо особено. Само дето са се увлекли с подправките и олиото. Не така мислят останалите бледолики, които невярващи на очите си че някой с техния цвят на кожата  е дръзнал да си хапне пържени пълзящи твари, изчаквайки ме да приключа с дегустацията, любопитстват –

„ Мистър, Вие… откъде сте?”  „От Румъния !!!”

отсичам доволен, че съм забил още един пирон в ковчега на северните ни съседи, дето ни пречат да влезем в така мечтания Шенген. Не че до тук някой знаеше какво и къде е Бун-га-рия. Трябваше да им кажа че съм руснак. За тях братушките и без това са странни. Така ,де.  Няма да излагаме родината,я! Храната на бедните, много протеини- опитвам се да обясня аз на  онемелите бледоликите. Възмутени, обръщат ми гръб и продължават с гледането по сергиите. Е, после в автобуса ме гледат със скрито любопитство дали няма да ми стане нещо... Следващата част от пътуването преминава в дрямка или снимки на крайпътната камбоджанска действителност, която не само не се променя а и се влошава от към хигиенно-битовите условия на живот. Айде,бе, няма стигане тоя Сием Реп! В края на всяко едно продължително пътуване ни налягат съмненията дали сме избрали правилния начин за придвижване „Скръндза, за някой и друг долар се друсаме като бедни кхмери” или започват въпросите помежду ни „Ти що не даде по-добро предложение”. Разбираме че наближаваме, когато къщите вече са с врати и прозорци, дворовете са по-чисти, по-подредени. Дори и Лендкруизъри се виждат пред някоя сламена колиба. А, и тук-туци с бели в тях се пречкат на автобуса. Автогарата си е типична соц автогара, само че извън града. Умно. Така щем-нещем наемаме някакво превозно средство и оставяме по още някой долар. Примирявам се че ще трябва да гледам доволната физиономия на някой бакшиш, след като сме се убедили от картата че избрания гестхаус наистина, ама наистина, е дооста далеко. Следва изненада!  От прозореца на автобуса виждам мьничък черничък камбоджанец, с бял лист пред гърдите си на който с големи букви пише “Mr.RUSEV”. Любезния тук-тукаджия от Пном Пен е пратил някой негов роднина, доволен от 1$ бакшиш който получи. Гордо слизаме от автобуса и демонстративно, напук на възмутените бледолики дето все още не искат да комуникират с нас, показваме  на хлапето кой е нашия багаж.Часът е 15:30 и  обявените 5 часа пътуване са станали 8.

  Гестхауза се оказва страхотно малко хотелче! След като поне два пъти сме се уверили че точно това е “Mom’s guesthouse” ( да не се бърка с mummy’s guesthouse), събуваме сандалите пред входа и пристъпваме по хладния излъскан мрамор. Ееее, тия ще ме довършат! След всичката мизерия и бедност по пътя, кръчмата-хотел от снощи, Руския пазар в Пном Пен, това тук си е направо Шератон. Че и басейн си има в задния двор! Докато оправяме регистрирането на рецепцията (истинска рецепция с усмихнат до разчекване камбоджанец, не барплот с пиян брадясъл австралиец)! Младо семейство бели, и руси, с малко детенце ни гледат любопитно.” Мацката ме хареса” шегувам се със Жени и я оглеждам безсрамно. Докато не проговаря и тя. А, братушки. -Що дирите тук пък Вие? И то с това малко дете? Ааа, само на една годинка ли е? Какво, от четири месеца обикаляте и се радвате на азиатската култура? Чудя се на обясненията на руснака, убеждавайки се защо всички ги мислят за друго разклонение на Хомо Сапиенс, докато съпругата му любезно плаща със златна Visa! Коля любезно ни информира за техния маршрут, който в общи линии се състои в „тук една седмица, там една седмица”. В сравнение с тяхната скорост на гледане и придвижване, ние сме като болид от Формула 1. -          Довечера, след посещението на Апсара шоу с танци и много ядене, смятаме да отидем на Пъбстрийт за да пием Ankorbeer. -          Каквооо, какъв пъбстрийт в тая джунгла,бе, товарищ? -          О, там са всички хубави заведения, дорогой! – невъзмутимо ме осведомява братушката, което съвсем ме озадачава. И се оказва много прав! Дори повече. В централната част, където са съсредоточени почти всички заведения е съвсем друг свят. Много светлина, много западна музика, много храна и ... много момичета. Света на нощния живот! Едно място, което средностатистическия камбоджанец не само не е виждал, но и не  предполага че съществува. Въобще не се връзва с общата картина на Камбоджа - все едно сме си в наш курорт. Всяко заведение се опитва да заглуши съседното, мислейки си че ще привлече повече бели като издъни тонколоните. Червената светлина дори започва да дразни очите на ококорените и оглушали чуждоземци. Задръстено е от туристи, много туристи. И всякакви атракции и изкушения в неистов напън да те освободят от някой и друг долар. Подсъзнателно се сещам за библейските Содом и Гомор. Бяхме тръгнали за джунглата, повечето познати се притесняваха да не изскочи някой кхмер с калашник и червена превръзка на главата и да ни отвлече, последните 36 часа горе-долу оправдаваха опасенията, докато накрая вместо в град, скрит в джунглата,  а попаднахме на камбоджанския Слънчев бряг!!! [caption id="" align="aligncenter" width="592" caption="В камбоджанския Слънчев бряг"][/caption] Автори: Жени Русева и Стефан Русев Снимки: авторът Други разкази свързани с Камбоджа – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА за подробности :)

Обикновено не мога... Не мога да дочитам книга на един дъх, особено ако е нехудожествена. Не мога да напиша ревю веднага след като съм прочел книгата... Но понеже Александър Ненов е свършил СТРАХОТНА (като това е слаб епитет) работа с "На 1 клик разстояние", всички тези неща се случиха в рамките на няколко часа и трудът му беше пуснат за предварителна продажба в "Книга за теб" още в събота, дни преди книгата да бъде дори отпечатана.

А защо книгата е повече от страхотна: всички, които знаят кой е Алекс, могат да си представят какво означава той да събере опита си като интернет-предприемач в книга. Да направиш на 25 сделка, която да бъде обявена за "най–голямата публична сделка в интернет" у нас, като преди това си спечелил куп награди за сайта си на още по-крехка възраст... Историята я има, а настоящето говори за още по-голям опит.

Всъщност отсега нататък ще слушате много експерти да говорят за тази книга и нещото, което със сигурност ще чувате от всеки един от тях, е "Иска ми се да съм имал тази книга пред себе си, когато аз започвах бизнес онлайн". И това е напълно заслужено клише, ако погледнете съдържането и предадения опит. Тъй като и аз съм минал през доста от перипетиите, казвам, че задължително трябва да обърнете внимание на съветите в "На 1 клик разстояние" за избора на име на сайта, за комуникацията с дизайнери и уеб-агенции, за присъствието в социалните медии, за жизнените цикли на онлайн инициативите и едно от най-важните неща - за това как да продадеш проекта си (съветите в тази глава са достойни да се мерят с тези на Гай Кавазaки в "Проверка на реалността", напълно сериозен съм!). Нещото, което ме направи още по-голям фен - твърдата позиция около един "религиозен" спор в уеб-а - за ползването на софтуер с отворен код и предимствата от това.

"На 1 клик разстояние" обаче не е само за интернет-предприемачи. Тя е доста по-полезна на онези, които имат офлайн-бизнес, но се страхуват да влязат в онлайн пространството с нещо повече от фейсбук-профил (грешна стратегия, между другото). Е, уеб-ът не хапе, а може да доведе до доста сериозно увеличаване на познаваемостта и съответно продажбите.

Покрай създаването на онлайн-книжарницата "Книга за теб", а и до голяма степен с "Аз чета", съм преживял почти всичко, описано като ситуации в тази книга. И да, ще напиша онова клише, за което споменах преди малко - "Иска ми се да съм имал тази книга пред себе си, когато аз започвах бизнес онлайн" :)

Преди около година сред изданията на български език в САЩ се появи нов вестник, който още от първите си изяви показа, че не се стреми да прилага най-доброто от българската журналистика, а напротив, не се свени да прибягва до най-долнопробното от жълтите медии. И докато много от проблемите на журналистиката в Родината ни идват и от немотия, то такова падение не бяхме виждали в САЩ. Eдин безплатен съвет към главния редактор на „БГ-войс” Ясен Дараков: Америка дава много възможности достойно да си изкарваш прехраната. С разпространяване на полуистни, с присвоявания и ...

Българска уеб асоциация стартира на 7 май четвъртото издание на професионалния конкурс Български награди за уеб. Основната цел на конкурса е да поощри професионализма в уеб, като стимулира добрите практики. Конкурсът Български награди за уеб ще бъде активно популяризиран сред медии, представители на бизнеса, държавни институции … Подобни статии:

1. Предстоящ конкурс: Български награди за уеб 2012
2. #TEDxBG 2012 стартира с огромен интерес

Социалната мрежа закупи сайта за споделяне на презентации в края на миналата седмица за сумата от $119 млн.

Тренирането може да бъде време, за да се отпуснете и изчистите главата си, но все повече потребители се обръщат към смартфоните, докато се упражняват, според ново проучване.

На хакерския хоризонт изгря нова организация - The Unknowns

Натискането на бутона „Like“ във Facebook, а и във сайтовете, които са го интегрирали, е изключително лесен начин да покажем, че нещо ни е направило впечатление, харесало ни е и искаме да го споделим със своите приятели в социалната мрежа. Така една интересна публикация може … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Mac-овете пак под атака, този път от SabPub

Twitter се оказа чудесен заместител на традиционните sms-и. Foursquare е градската ми карта. Facebook пък е един от основните ми източници на информация. Социалните мрежи бавно заслужиха своето място в моя живот и не спирам да им търся приложения. Същото се отнася и за създателите … Подобни статии:

1. Успешното бизнес поведение в социалните мрежи
2. Заплати в социалните мрежи – инфографика

Интересен случай се е разиграл в американския град Кливланд. Местните полицейски власти са решили да започнат активно да се възползват от социалните мрежи, които са изключително популярни сред тамошното население. Идеята е да бъдат създадени профили на полицията във Facebook и Twitter, където потребителите доброволно … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Skype обяви война на Facebook и Twitter

Както всички знаем, WordPress е най-популярната и предпочитана блог платформа. Оказва се обаче, че WordPress не се използва активно само за създаване на блогове по целия свят, а напротив – все повече и повече сайтове, които не са предназначени да бъдат вписвани като блогове, се базират … Подобни статии:

1. WordPress представя WordAds
2. Откъде печели Google: инфографика