Share on Facebook

в центъра на София, бул Витоша. освен лъскави и чалга заведения има и по-нормални места, като био кафето към книжарница Гринуич. в допълнение - минус 10% ако дойдеш с велосипед. това радва. не 10-те процента. а идеята, че някой мисли в тази посока. и никой да не казва, че нищо не се променя тук. ...

Българският клон на международната хактивистка група Anonymous хакна сайта на Е.ОН. Хакерите се заканиха и на сайтовете на "ЧЕЗ-България" и TV7. "Анонимните" бяха обещали, че в 20 часа ще "счупят" сайта на ЧЕЗ. За кратко между 20:05 и 20:30 часа сайтът спираше да функционира нормално, очевидно п...

Китайските астрономи ще се отправят в Антарктида за да търсят земеподбни обитаеми планети.

Руското Научно производствено обединение 'Молния' и Експерименталния машиностроителен завод 'Масищев' разработват мини-совалка за многократни суборбитални полети. По този начин , Русия планира да заеме своята ниша в перспективното направление на космическия туризъм , в което в момента рабтотят няколко частни чуждестранни компании.

От НАСА са съобщили , че двойката лунни апарати GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) са започнали работа в разширен режим , тъй като са приключили основните задачи на своето изследване.

Швеция оглави първото издание на годишния "Уеб индекс", проект на Консорциума на Световна мрежа (World Wide Web Consortium, WWWC), който обхваща 61 страни. При представянето на проекта в Лондон създателят на Световната мрежа сър Тим Бърнърс Лий сподели, че ...

Видео, качено в You Tube

Европейския съюз – новият Съветски съюз? /БГ субтитри/

Министерството на външните работи ще изготви документ, свързан с българската политика към съседните на България страни. В документа ще бъдат фиксирани основни устои на българската политика към нашите съседи на Балканите, съобщи министърът на външните работи Николай Младенов пред журналисти. Министерският съвет ще предложи документа за обсъждане и приемане от Народното събрание.

Хипар намерил вълшебната лампа и след като я потъркал, отвътре излязъл дух, който му казал, че ще изпълни три желания. Хипарят недоверчиво казал: - Я дай за проверка да премине едно стадо бизони тук пред мен! В следващия момент се разнесъл страхотен тътен и стадо бизони преминало пред хипаря. Хипарят решил, че може и да му се е привидяло, и си пожелал стадото да се върне обратно. Духът изпълнил и това желание и казал: - Внимавай - остана ти само едно желание, помисли си хубаво и не го изхабявай! Замислил се хипарят и накрая казал: - Абе това с бизоните е голям купон - я пак да минат! Усмихни се, България! Наши учени патентоваха лампа, устойчива на вандализъм, което за нашите географски ширини си е направо вълшебна лампа. Не е ясно само защо изобретението още не се употребява у нас, както например в съседна Гърция. Вероятният аргумент е, че една лампа винаги може да обърка много сметки: Отишъл студент на изпит по електротехника. Пита го професорът: - Колко лампи има в...

Председателят на Българския културен клуб - Скопие Лазар Младенов изпрати протестно писмо до докладчика на Европейския парламент за напредъка на Македония Ричард Хауит. Писмото настоятелно призовава европейските лидери и международната общност да предприемат категорични мерки за прекратяване на средновековните репресивни практики срещу българите в Р. Македония. Копие от писмото е изmратено и до председателя на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу и европейския комисар по разширяването Щефан Фюле.

„Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството“. Необяснимо и за мен самата именно тази фраза на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната възникна в съзнанието ми, когато стана ясно, че цените на още 74 лекарствени продукта падат. Ако заличим втората част, нещата ще си дойдат на мястото. Да, това е една малка крачка за човека, който плаща здравни осигуровки, а досега като че ли не виждаше реален резултат от това. Вероятно много други човеци продължават да не виждат резултат, тъй като не получават адекватно болнично лечение. Тук не искам да коментирам колко малко или много неща са свършили управниците за опазване на общественото здраве. В крайна сметка на държавата това й е работата! Друг е въпросът за какви точно медицински услуги се разпределят парите… Много по-важно ми се струва това, че срещу софийска болница се изправят хора, които са свидетели на нехуманно отношение спрямо пациентите. Наследници на починал пациент за пръв път дръзват да се изправят срещу...

Стефан Шивачев е роден в Пловдив през 1954 година. Завършил е история във Великотърновския университет. Работил като журналист в БНТ, а от 1985 година е в системата на музеите. Той е директор на Регионален исторически музей в Пловдив от 1993 г., част от който е и Музеят на Съединението. Там се намира постоянната историческа експозиция, посветена на националното събитие на 6 септември. - Г-н Шивачев, Съединението ли е звездният миг в нашата история? - Да, определено мога да кажа, че Съединението от 1885 г. е звездният миг в новата българска история. Това е събитие, което събира във фокус усилията на цялото българско общество. След решенията на Берлинския конгрес и разделянето на българските земи през първата половина на 80-те години на 19 век в обществото ни ключовата дума е „съединение”. Идеята за обединение на разединените български части и най-вече на Княжество България и Източна Румелия е ключът, който печели избори, който владее сърцата и умовете на обществеността...

Стефан Шивачев е роден в Пловдив през 1954 година. Завършил е история във Великотърновския университет. Работил като журналист в БНТ, а от 1985 година е в системата на музеите. Той е директор на Регионален исторически музей в Пловдив от 1993 г., част от който е и Музеят на Съединението. Там се намира постоянната историческа експозиция, посветена на националното събитие на 6 септември. - Г-н Шивачев, Съединението ли е звездният миг в нашата история? - Да, определено мога да кажа, че Съединението от 1885 г. е звездният миг в новата българска история. Това е събитие, което събира във фокус усилията на цялото българско общество. След решенията на Берлинския конгрес и разделянето на българските земи през първата половина на 80-те години на 19 век в обществото ни ключовата дума е „съединение”. Идеята за обединение на разединените български части и най-вече на Княжество България и Източна Румелия е ключът, който печели избори, който владее сърцата и умовете на обществеността...

„Това какво е?“, пита озадачен Бил Ву, докато оглежда поръждясалата УАЗ-ка. Карал е какво ли не, състезавал се е на различни коли, но такова чудо не беше карал. Бил Ву и бившият морски пехотинец от армията на Нейно величество Гари Хъмпфри са водещи на най-новото шоу на Discovery „One car too far“, което в България ще се казва „С кола на края на света“. Идеята е следната – единият знае как да оцелява, другият знае как да кара. Представям си го като нещо между „Survivor“ и „Top gear“. Екипът на телевизията реши да покани няколко човека на off-road преживяване в горите над село Лозен, близо до София. Нямам идея дали шоуто ще бъде успешно, но тези няколко часа над Лозен си струваха. Затова по-добре изгледайте това, което заснех в сряда сутринта.

 

Българи и цигани никога не са имали и скоро поне няма да имат общ празник на 6 септември. В общия им календар тяхното Съединение - като метафора не дори на държавата, а само на поносимия съвместен живот - би трябвало да бъде преместено с ден назад и да се отбелязва на рождената дата на Тодор Живков. При цялата спорност на личността му по нея има една носталгия, която е безспорна. Изпитва се колективно, дори най-малформираните антикомунисти я признават косвено. Това е носталгията по времето, когато циганите са имали своето общественото място, добре са си го знаели, харесвали са го. Докато днес добрите стари години липсват на всички страни по циганския въпрос. Чуйте ги какво говорят те един през друг - „Тогава имахме работа”, „Преди циганите работеха”, „Държавата е длъжна да им намери работа”. Така си спомнят циганите за себе си, българите за циганите, а правозащитниците искат да открият наново социалистическото бюро по труда. Малко е обидно, когато историята ни съдържа толкова...

След 30-годишна кариера в САЩ художникът Григор Бояджиев ще открие на 10-ти септември в София самостоятелна изложба живопис. Изложбата ще бъде открита с пърформанс от 18 часа, на втория етаж на ул. „Шипка“ 6, в сградата на Съюза на Българските Художници.

Хората често се опитват хем да бъдат себе си и да се придържат към собствените си представи за добро и лошо, хем са принудени да се съобразяват със социалните норми и изисквания. В допълнение, социалните стандарти и животът в обществото са свързани и с желанието да се харесаме на околните и да получим тяхната положителна оценка. Всеки ден неусетно за самите себе си влизаме в различни роли. Вкъщи сме партньор, родител или дете. На работа сме колеги, експерти или ръководители. С приятелите сме по-естествени до известна степен. Смяната на роли и изпълнението им не означава винаги притворство. В повечето случаи това е отговор на нуждата да наблегнем на различни аспекти в конкретната ситуация. Самата среда създава предпоставки да се държим по определен начин спрямо предписанията и рамките, които са свързани със съответната ни роля за момента. Представянето на различни части от нас не означава, че губим себе си, стига да успяваме да балансираме и да намираме възможност да не оставяме...

Преди време бях писал статия за това как се раздават ордените “Стара планина”. Умориха ми се ръцете и устата да обяснявам, че най-високото държавно отличие се води такова, защото се дава за специални заслуги, различни от това, че дишаш в обществена сграда или, че си стиснал ръката на президента/премиера на някое коктейлче…

Нейсе, какъвто Гоце, такъв и Роце. Плевнелиев продължи старата анти-българска традиция да награждава хората, допринесли за унижението на страната ни. След паметника на американските летци, издигнат от Уорлик, сега и на самия  американски посланик беше даден орден “Стара планина”.

За всеки българин с IQ над 35 е очевадно че:

1) Уорлик е безгръбначно мекотело, чиито лични качества са обратно пропорционални на лобито, което стои зад него нейде в Уошингтън Ди Си,

2) Уорлик е толкова добър в дипломацията, колкото аз в квантовата физика.

3) Генетиката е обладала Уорлик с най-противните качества, присъщи на американската нация, събирайки ги в един…индивид.

Тези неща, разбира се, са отвъд нашите възможности и ние не можем да променим това, което природата е пожелала. Това, което можем, е да се замислим какъв гигантски тестис са си направили Щатите с нас, пращайки ни този човек за посланик, както и за това колко точно сериозно ни приемат отвъд Океана.  Това, което можем да направим ние и политиците ни, е да НЕ даряваме подобни геномни недоразумения  с орден “Стара планина”… Което явно не се случва. По този повод, искам да поздравя президента с една песен, която е написана за негов съименник,  по един друг повод. На вас оставям да прецените коя част от текста е валидна и в този случай….

Може да я чуете от тук –  Песен за Росен

Журналисти поискаха среща с Нели Крус
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас”, пишат в писмото си журналистите
В отворено писмо журналисти настояват за лична среща със зам.-председателя на Европейската комисия, която ще бъде на посещение в София по-късно този месец.
В писмото те предупреждават, че ситуацията на медиите в България е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз.
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас.
Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент”, пише в отвореното писмо, подписано от известни журналисти, Асоциацията на европейските журналисти в България и Центъра за развитие на медиите.
Според подписалите писмото, сред които са Атанас Чобанов, Иво Инджев, Иван Бедров, Едвин Сугарев, Силвия Великова, от срещите с представители на институциите или на двата издателски съюза, Нели Крус няма да научи достатъчно “за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват”. ( Vesti)

Писмото е подписано (по азбучен ред) от Аделина Марини, Антоанета Цонева, Асен Генов, Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Владимир Йончев, Едвин Сугарев, Иван Бакалов, Иван Бедров, Иво Инджев, Ирен Филева, Ирина Недева, Константин Павлов, Лидия Павлова, Лили Маринкова, Мирела Веселинова, Петьо Цеков, Пламен Даракчиев, Полина Паунова, Ралица Ковачева, Росен Босев, Румяна Червенкова, Силвия Великова, Стояна Георгиева, д-р Тони Филипов, Цветозар Томов, Юлияна Методиева, Ясен Бояджиев.

Тази информация разбуни доста духове под медийния похлупак, но коментарът, който засега си заслужава липсата на реакция извън интернет е, че за пореден път по косвен начин се доказва истината за състоянието на медиите – такова, какво е посочено в писмото до Нели Крус. Защото с премълчаването на съществуващия факт уязвените български медии само потвърждават липсата на желание да информират, поради което служат на всичко друго, само не и на обществото.

Колкото и да им е непрятно, че такава новина съществува( все пак и въпреки всичко) реалност- има оцеляващи журналистически съвести- и ако не по друга причина, то в името на себеуважението като средства за информация ( а не за пропаганда) поне трябваше да маркират събитието. Пропусната този шанс и отново се демон(с)т(р)ираха като паметници на покойното свободно слово: усмирени с намордник и в този смисъл-покварени като държанки на всякакви интереси, извън общественият.

Ситуацията силно ми напомня ( и не ми пука, че пак ще подразня с „личен пример” някого) студиото на Бареков броени дни, след като напуснах телевизията заради спирането на предаването ми и заплахата да бъда уволнен. Тогава телевизията, претендираща да е „голяма медия” ( според количествените показатели в качеството й на „плод зеленчук”, по израза на Красимир Гергов, основен раздавач на порциите на рекламния телевизионен пазар), „пропусна” да съобщи на зрителите си новината, че моя милост е на практика оправдан и подкрепен от Комисията на етика в електронните медии по обвинението на Би Ти Ви в нарушаване на етичните правила. Но това не попречи на „големите професионалисти”, под командването на прекия ми екзекутор Люба Ризова, да използват тъкмо решението на комисията като повод за извънредно предаване, в което да опровергават решението, за което не бяха съобщили на аудиторията.

Припомням и участието в това предаване на (везде)същата Венелина Гочева, която пламенно защити от мен президента Първанов и ми препоръча от екрана да изпия „горчивата( т.е. гочевата) чаша” до дъното, понеже съм бил намесил любимия й Първанов в нещо, за което не бил виновен. Припомням, защото Гочева се оказа не само несменяем играч на върха на падението на българските медии, но й се възлагат, този път от Борисов, ортак на Първанов, все по-фундаментални задачи на попрището на висшия слугинаж, което у нас се цени като висш пилотаж в менежирането на журналистическата менажерия.

Липсата на реакция от т.н. „важни медии” извън интернет- с пълно единодушие, без нито едно вестникарско или телевизионно изключение- е диагноза, която самоизключилите се по този начин от професионалната си функция медии сами си поставят. Тя също така потвърждава казаното от президента на Репортери без граница Оливия Базил в Брюксел на 5 юни ( и подхванато после като оценка и на някои медии в Европа), че в българската журналисти5ка истински свободни са само шепа блогъри.

 

Сега шепа блогъри и изобщо волнодумци „дръзват” да не искат разрешение, както при онзи цирк на български издатели с прошението им при Борисов да им кажел кой били истинските собственици на медии в България, а да се самоорганизират.

Това самоорганизиране, дори да не прерасне в нещо като постоянно съпротивително движение на свободни журналисти, толкова страховито за властта ( на олигарси и техните политически марионетки), помнете ми думата, ще стряска дълго съня на самоуверените изнасилвачи на свободното слово в България. Не влиза в плановете им. Най-вероятно ще пуснат срещу подписалите се, ако не класическите си компромати, то други журналисти, които се чувстват уязвени, че не са присъединени към инициативата, което, макар и несправедливо ( защо никой не цели такова разделение) ще се тълкува от уязвените най-малкото като пренебрежение, ако не и нещо повече спрямо статута им на защитници на обществения интерес. А уязвените, ако наистина се чувстват така, би трябвало да надмогнат обидата и да подкрепят, поздравят и така да заздравят крачката встрани от пропастта, към която се носи медийната каруца на България без разлика на возещите се в нея.

На командващите шумния медиен фронт у нас правилото „разделяй и владей” им е пътеводна петолъчка и се басирам, че няма да пропуснат да го приложат, както държаните от тях медии „пропуснаха” да забележат, че в България има журналисти, пожелали да кажат на висок глас истината в колективен формат.

Share on Facebook

Социалният министър Младенов откри тротоар в Неделино. Това беше една от водещите новини в печата днес. Доста ми е трудно да продължа да пиша… Наистина ли? Наистина ли откриването на 2 км. улица в Неделино е толкова важно, че:

1) министър да отиде там
2) всички вестници да пишат за това

Не че искам да пренебрегвам Неделино…,но наистина ли?

Какво следва? Бойко изражда агне на Балкана? Дянков реже лентичка на три стъпала в парка?

Мда… пожелавам на българските медии да са все така сериозни и все така да отразяват наистина значимите събития по света и у нас…

Народното събрание отхвърли законопроекта за лустрацията, предложен от сини депутати, който предвиждаше ограничение за лицата – бивши служители Държавна сигурност, да заемат ръководни постове в държавната и общинска администрация. Законопроектът предвиждаше временна – 10-годишна забрана, за всички щатни и нещатни сътрудници на ДС и разузнавателните служби на армията да заемат ръководни постове. Вносителите – Лъчезар Тошев и депутати от „Синята коалиция„, предлагаха свързаните със службите да нямат право да заемат ръководни служби и във Висшия съдебен съвет, в Министерство на отбраната, МВР, в БНБ, институцията на омбудсмана, както и в ръководствата на ...

Франция призовава към интеграция и образование на ромите

Посланиците: Прозрачен избор на ВСС - гарант за реформите в съдебната система

Еврокомисар Фюле: ЕС не поставя на Сърбия условие да признае Косово

Стела Енева спечели сребърен медал от параолимпиадата

ООН: Рекорден брой бежанци напуснаха Сирия през август

Арменската общност протестира пред посолството на Унгария

Рединг пак ще поиска квоти за жените на ръководни постове в ЕС

Прокурори се двоумят – приемат, че дете е гълтало боклуци в дом, но можело и да не е така

Share on Facebook

Новите сингли в това издание са на Martha High & Speedometer и Mankoora. Спомняме си за Archie Bell и неговата банда The Drells, защото легендарният фронтмен е роден на този ден преди 68 години. Слушаме и две страхотни компилации: Private Wax (2012, BBE) и Jazz Re:freshed Live: Prelude (2012, not on label), а в края, както всяка първа събота от месеца, слушаме 18-ия епизод на месечния подкаст на Bradata и Virus Inethic Trio-Hop Laboratory (плейлистът е на русенския продуцент Polygon Ring).

В публикация в блога Kinect for Windows Microsoft съобщиха, че са запланували ъпдейт на сензорния си контролер. Ъпдейтът ще включва неща като разширен достъп на сензора до данни като настройки за цветовата камера и данни за дълбочината. Ще бъдат предоставени и нови инструменти и примери, които демон...

Докато нашите т.нат. управници сключват договори за предпроектни проучвания с въпросната компания, за бъдещото изграждане на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”, ето един съвсем пресен пример за това, какво и се случва на самата нея, ...

Честно казано, не знам как е най-добре да се преведе на български понятието eManager. И понеже "електронен мениджър" не е истинския смисъл, който се влага в случая, ще го преведа като "мениджърите в електронната среда". Самият термин идва от името наедна много сполучливаи определено полезна конференция във Варна, на която бях лектор този уикенд.

Реших освен лекцията си за онлайн репутацията и множеството специфики и дейности, които трябва да се случват около поддържането й, да предложа на посетителите на форума и няколко заглавия по темата, които съм сигурен, че ще са им полезни. Сведох ги до 3, за да имат време да ги прочетат колкото може по-бързо.

Първото е "На 1 клик разстояние" от Александър Ненов - въпреки че официално книгата е за стартиращи интернет предприемачи, тя е много подходяща изобщо за хора от всякакъв тип бизнеси, които са решили да засилят присъствието си онлайн. Разбира се и задължителната "Властта на хората" на Пламен Русев, която съдържа А и Б-то на доброто присъствие в социалните мрежи. И накрая, но изобщо не на последно място - "Ефектът Моментум" на Жан-Клод Лареш, която още ми държи топло с разкритите чудесни начини да ползваме любовта на клиентите си, за да движим бизнеса си само напред и нагоре.

Разбира се, и трите книги можете да откриете в "Книга за теб", а ми се струва, че секцията eManager там си заслужава да бъде увеличена с още няколко заглавия.

Вижте и цялата ми презентация от конференцията тук.

Преди три дни камбоджанските власти заловиха Готфрид Свартхолм - един от основателите на The Pirate Bay, който живее в азиатската страна от около четири години. Сега местните власти са взели решение да го депортират от Камбожда. Засега обаче не е ясно нито кога ще стане това, нито къде точно ще бъде...

Въпроси от БХК и др. НПО към номинираните за ВСС от парламентарната квота

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК и НПО в обществен интерес поставят въпроси на номинираните за ВСС от парламента

Хактивистката група AntiSec, близка до Anonymous публикува един милион уникални идентификатора към устройства на Apple (Apple Unique Device Identifiers (UDIDs), придобити, по техните думи благодарение на атака осъществена към лаптоп на агент от Федералното...

От НПО - 108 въпроса към кандидатите за ВСС на парламента

Доклад: Две трети от ромите в Централна и Източна Европа нямат работа

Отворено писмо от български журналисти

Хакери, подкрепящи режима в Сирия, атакуваха сайта на "Ал Джазира”

Рекорден брой граждани са се жалвали на омбудсмана

Тази година честваме три десетилетия от създаването на имейла - една от най-популярните интернет услуги. Думата "email" започва да се използва официално от 30 август, 1982 година, след като 16-годишният Ви Ей Шива Айядурай регистрира своя компютърна програма под това име. "Email", разбира се, е съкр...

Продукти за 4 порции:
4 свински пържоли
1/2ч.л. сол
1ч.ч. прясно мляко
1к.ч. червено вино
1ч.ч. бира
2- 3 глави чесън

За гарнитура:
3 средни глави червено цвекло
щипка сол

Приготвяне:
Свинските пържоли се слагат в тава. Поливат се с прясно мляко, червено вино и бира. Тавата се покрива с прозрачно фолио. Оставят се за едно денонощие в хладилник. На следващият ден се отделя маринатата. Месото се поръсва със сол. Налива се 1ч.ч. вода и 1к.ч. зехтин. Месото се пече 30 минути на умерена фурна. Главите чесън се измиват много добре. Изважда се тавата и се разпределят между пържолите. Съдът се покрива плътно с алуминиево фолио. Пече се още 30 минути.
Главите цвекло се белят и измиват. Режат се на кубчета. Слагат се в тенджера. Налива се 1ч.ч. вода и се добавя щипка сол. Похлупва се. Цвеклото се вари на кротък гън 40 минути. В порция се поднася пържола, печен чесън и гарнитура кубчета варено цвекло.

обичам да спя, защото сънувам чудеса от всякакъв вид.

сънят е най-добрата емиграция.

Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Специализирал е в Университета в Лайпциг. От 17 години работи като анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Един от водещите български експерти по организирана и конвенционална престъпност, корупция в държавната администрация, контрабанда на акцизни стоки и трафик на хора.

Биволъ: Евродепутатът Илиана Йотова заяви по БНР, че ще внесе чрез Европарламента официален въпрос към Европейската комисия кои са 12-те престъпни групи, които оперират у нас и са споменати в доклада от юли за напредъка на правосъдната ни система. Как ще коментирате тази инициатива?

Тихомир Безлов: Този развален телефон или развален интернет, не знам как да го нарека, продължава. Историята започна с един грешен превод на черновата на доклада на Еврокомисията. Там "12-те най-значими престъпни дейности в България" (the twelve most important organized crime activities in Bulgaria б.ред.) бе преведено като "организирани криминални структури". Оттам се започна и никой не си направи труда да прочете официалния документ.

Бъ: Къде излезе този превод? В медия ли се появи?

T.Б.: Струва ми се, че първо беше във в. "Труд". След това останалите български медии започнаха да питат кои са тези 12 организирани престъпни структури. Появиха се дори коментари в чужди медии, които започнаха да делят 1.8 млрд. евро на 12 и да получават впечатляващи числа.

Бъ: Медиите потърсиха ли за коментар Центъра за изследване на демокрацията? В текста на доклада ЦИД е посочен като автор на изследването.

T.Б.: Не. Мен ме питаха в няколко медии, за които дадох интервюта и аз подробно обяснявах, но това не промени много нещата. Мисля, че и моят колега Филип Гунев също обясни.

Бъ: Излиза, че опозицията не е чела оригинала на евродоклада и ще стане за смях с внасянето на официален въпрос в Европарламента. А управляващите дали четат в оригинал? Виждате ли адекватна реакция на критиките в доклада?

T.Б.: Като че ли без изключение политиците от всички политически формации се оказва, че не четат. Когато представихме текста на нашето проучване в залата на Народното събрание имаше много повече чужди посланици отколкото български политици. Беше дошъл и зам.-шефът на Европол. Аз и моят институт се опитваме да избягваме политизацията на темата, защото това не води до никъде.

Бъ: Да, но дейностите не съществуват сами по себе си, а се извършват от хора, организации. Щом не са 12, колко са те на брой? Цветан Цветанов говори за 660.

T.Б.: Този подход с броенето на групи е стара и безсмислена тема. МВР например регистрира ОПГ според закона, когато има повече от двама души може да ги наречете "организирана престъпна група". През годините какви ли не числа се посочваха. Проблемът е, че това са известни групи, за които има някакви данни, но може да имате структури, които са напълно неизвестни.

Бъ: Как оценявате като цяло положението с организираната престъпност в България през последните години. Нараства или намалява?

T.Б.: В анализа, който представихме бе посочено, че криминалните пазари на организираната престъпност са намалили своите обеми. Посочени са и аргументите и данните, които са използвани.

Бъ: Това намаляване на какво се дължи? На членството на България в Евросъюза или на действията на сегашното правителство?

T.Б.: На много фактори. На членството, на кризата, на действията на МВР, НАП и Агенция Митници. Например кризата рязко сви пазарите на крадени коли и криминалния пазар на недвижими имоти. Действията на НАП и Агенция Митници силно свиха един от най-големите криминални пазари - пазарът на горива. Разбира се има и парадокси. Например, пазари, които рязко нарастнаха заради ЕС. Такъв е случаят с пазара на незаконни цигари, след повишаването на акциза до минималните стойности в ЕС. Oт началото на 2009 и особено след 2010 г. за криминалните мрежи цигарите осигуриха печалби, сравними с тези от хероина, но със значително по-нисък риск.

Бъ: Защо българската ОП е "уникална" според Европол, както е записано в доклада?

T.Б.: Според мен заради симбиозата олигархия - класическа криминална престъпност.

Бъ: Тоест, най-богатите хора са директно свързани с криминални дейности?

T.Б.: Да някои от големите легални холдинги имат, да го наречем така, "етаж с мутри".

Бъ: Конкретни имена на холдинги можете ли да цитирате?

T.Б.: Не бих искал защото тогава ще влезя в съдебната игра и там нямам никакви шансове. За да избегнем този проблем обикновено използваме прякори, а подземният свят няма навика да си регистрира копирайт върху прякорите.

Бъ: В грама на бившия американски посланик Джеймс Пардю са описани с имената им 13 престъпни групировки и техните членове. Вие коментирахте при публикацията на доклада, че това дава на журналистите свобода да ги цитират. За Вас не важи ли тази свобода?

Т.Б.: По принцип американските грами са нещо средно между развален телефон и омагьосан кръг.

Бъ: Състояло ли се е изобщо "откъсването на опашката на гущера"?

T.Б.: Според мен при доста структури и личности се е състояло. Те или техните семейства (след тяхната смърт) дори живеят като много богати чужди граждани. Разбира се има всякакви разкази от типа: "по-младите роднини и служители" остават в сивата зона.. "като закъсаме правим по някой удар" и т.н.

Бъ: Имате една интересна мисъл, че престъпни корпорации, създаващи принадена стойност, най-накрая ще се "избелят" съвсем. Това не значи ли капитулация на правоохранителната система?

T.Б.: Много дълга и сложна тема за дискусия. Например може да видим големи мултинационални корпорации в САЩ, Западна Европа, развитите страни в Азия, които извършват брутални измами и след това разследващите институции се отказват да ги преследват за криминални престъпления, а просто им налагат огромни глоби за това, което могат да докажат. Вгледайте се последните милиардни глоби в САЩ и Англия например.

Бъ: Но в България не глобяват даже при доказани неща, например за картелизацията в сферата на горивата.

T.Б.: Още една много философска тема. България е малка и бедна страна чийто БВП e няколко пъти по-малък от продажбите на Лукойл и Shell например. Правителства, който могат да спечелят срещу такъв картел сигурно са 5-6 в света.

Бъ: Българската организирана престъпност "упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции". Това ли е философията?

T.Б.: Да това е проблем. Този проблем обаче не е само криминален, има и много сложни икономически проекции. Ако някой иска да си задава трудни въпроси може например да се опита да търси отговори на въпроси от типа .. Каква е разликата между нашите успешни олигарси и например "чиболите" в Южна Корея? Сещам се за Самсунг, където дълги години работи един мой приятел. Много дълго обсъждахме къде е границата между контрабандата на Самсунг (през 50-те 60-те) и нашата контрабанда на петрол. Къде е границата между подкупите, които Самсунг плаща, за да печели правителствена помощ и нашите търгове?

Текстът за 12-те най-значими организирани престъпни дейности в България е под линия на страница 14 в българската версия на доклада и на стр. 12 в английската версия

Когато затворих последната страница на „За любовта и други демони“ си мислех само: „Боже, колко малко любов има в тази книга!“. Толкова малко любов и толкова много демони.

„Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не лекува.“

Къде започва тази история? В църквата, където младият Маркес, вадещ хляба си като журналист, е изпратен да отрази събарянето на гробници и където сред купчини кости от един гроб избликва водопад от коси? Или започва с бясното куче, ухапало Сиерва Мария двеста години по-рано?

Сиерва Мария (обърнете внимание на бележката на преводача Елена Дичева в края на книгата, много информативна е относно значенията на имената на героите, а и лично на мен ми стана ужасно хубаво от присъствието й) е девойка, която никога не е рязала косите си – обет, направен от бавачката й, за да оцелее недоносеното бебе. Родителите й – един безхарактерен маркиз и хитра плебейка – са абсолютно абдикирали от задълженията и правата си на родители. И докато бащата е просто инертен глупак, който се страхува от самия живот, то майката питае дива омраза към момичето.

Ухапването на бясното куче променя живота на Сиерва Мария. Ако не беше то вероятно щяха да я оженят на петнайсет, продавайки я на този, който предложи най-добрата сделка, и според обета сключен между християнския бог и бавачката, щяха да я изпратят подстригана в леглото на някой непознат.  Страхът от бесът, от заразата връща фокуса на тази пародия на семейство върху детето. Само че вече е много късно – Сиерва Мария не е детето, което тези двама нещастници са създали, тя е момичето, което са изоставили – отгледана от робите, говореща свободно техните езици, срасната с техните вярвания, танци и ритуали, тя е една малка християнска езичница.

Единствена бяла сред черните роби, тя вероятно е толкова самотна, че чак я боли. И тази болка се превръща в бяс, в желание да накаже хората, които са я изоставили и наранили. И поведението й е изтълкувано по най-идотския възможен начин: обсбване от демони. Ако днес отдаваме всеки жест, който не ни хареса на депресията или стреса, то по онова време диагнозата е била демоничното обсебване.

Сиерва Мария е толкова драматична жертва на обстоятелствата, че историята й подхожда повече на гръцка трагедия. Дори в манастира, тя не намира покой – отново е захвърлена и изоставена, отново попада между двама мразещи се „родители“, този път „духовни“, а не биологични. Тлеещата вражда между майката игуменка и епископа, подклажда омразата на първата към повереното й момиче, чиято душа трябва да лекува.

Щастие ли? Да, но и нежност – от това има нужда Сиерва Мария. Вместо това я нападат с молитви и светена вода, наричат я дяволско изчадие и се опитват да я моделират. И съпротивата, която срещат е дива, ожесточена и дори вулгарна – както може да се съпротивлява само едно момиче на четиринадесет години. Сиерва Мария посреща всеки опит да посегнат над личността й с насилие. Предварително осъдена от злите езици, тя им дава това, за което жадуват – разказва за демони с криле на прилепи, които нощем шепнат в сънищата й, обещава съдействие на иначе набожни монахини и сключва сделки от името на същества, които не съществуват дори и в главата й.

„Винаги съм вярвал, че Той цени повече любовта, отколкото вярата.“

Демон ли е любовта? Според отец Делаура да, при това „най-страшният от всички“. Любов ли е обсебването на един монах на тридесет и шест от четиринадесет годишно момиче? Да, любов е.

В Делаура Сиерва Мария открива това, което никога не е имала – някой, който не просто не забравя, че тя същестува, а изгражда целия си свят около нея. У Сиерва Мария този поет, натикан в расото и скован от канона, открива не просто муза, достойна за обожание, а жена, изтъкана от вяра и поезия. Страстта между двамата е сякаш от друго измерение – те буквално дишат въздуха, излязал от гърдите на другия. Делаура рецитира поезия в килията, в която е затворена любимата му, а тя несъзнателно я превръща в любовно гнездо. И  за малко, съвсем за малко, двамата познават щастието. Но не знаят, че има нещо, което щастието не може да излекува – демоните, които другите хора носят в душите.

Сиерва Мария умира, унищожена от ентусиазма на екзорситите. А и нима може да се живее след такава любов?

P.S. „За любовта и други демони“ е една от най-красивите книги, които съм имала удоволствието да чета. А корицата е толкова адекватна, че ме оставя безмълвна от първия миг, в който я видях.

Прочетете ревю за книгата и в "Книголандия".

По книгата има създаден и филм от 2009 година, чийто трейлър на испански може да видите по-долу:

 

Първият учебен ден наближава. За това ви предлагаме една лесна идея за 15 септември ( тази година 17:)...

Человек  есть дробь. Числитель - это, сравнительно с другими, - достоинства человека; знаменатель -  это оценка человеком самого себя. Увеличить своего числителя - свои достоинства -  не во власти человека, но всякий может уменьшить своего знаменателя - своё мнение о самом себе - и этим уменьшением приблизиться к совершенству.

Че идеята на касата е идиотска, е факт. Не защото налага върху здравноосигурителен модел планово финансиране, дори и не защото подобна глупост ще доведе до листи на чакащи. А защото ще доведе до още корупция и най-вече - защото никой не може да има доверие в капацитета и искреното желание на здравната каса да разпредели почтено и адекватно наличните средства/инфаркти между различните болници. С други думи - в година на избори да реши коя болница ще съществува, коя - не, коя ще има повече пациенти/пари и коя - по-малко. И, естествено, тук изобщо не става дума само за това да се дадат по-малко пари/инфаркти в смесените райони, а за това дали да се изсипят няколко милиона повече в частни структури на този и онзи спонсор или в държавната болница Х, в която директорът прави ремонт, от който даден процент отива в партиен джоб.

Жасмина започва една поредица за Прага, като в началото са съветите за пътуване до там.

Приятно четене:

Прага – отвъд забележителностите

първа част

 Съвети и идеи за пътуване

  Пътуването със сигурност е един от най-приятните начини да похарчим спестяванията си. Повечето от нас разполагат с не голям бюджет и е важно как той да бъде разределен така, че да стигне за важните неща, без да се лишаваме от удобства с които сме свикнали. Всеки турист преди да стегне куфарите за избраното място, прави някакво проучване за да няма неприятни изненади. Обикновенно се започва със забележителностите, входните такси, през транспорта и настаняването до цените на бирата и сувенирите. В интернет може да се намери много информация за Прага, особено свързана с туристическите забележителности. Обаче освен тази информация всеки турист е добре да знае и други дребни на пръв поглед детайли за да прекара добре и да успее да пътува наистина изгодно. Целта на настоящия пътепис е да даде малко по-практически поглед на едно пътуване до Прага през 2012 г с цел правилното разпределяне на бюджета.   И така да започнем отначало...  

Полет до Прага -

до Прага се лети със съвместни полети на Чешки авиолинии и Бългрия ер 4 пъти седмично – петък, събота, неделя и понеделник. Цените на билетите разбира се зависят от това кога е закупен билета – колкото по-рано, толкова по-евтин. Пътят е около 2 часа (освен ако пилотите не решат да минат по-напряко)  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Летище Прага (Ruzyne) http://www.prg.aero/en/

е едно от най-големите централно европейски летища и е трансферно летище за полети до всички континенти. Въпреки това там всичко е организирано много добре и  всеки с лекота може да се  ориентира. Полетите от Бългрия кацат на терминал 1.  

Придвижването до центъра на Прага

 може да стане по няколко начина: 1 Такси – не е препоръчително, защото излиза между 20  и 30 евро в зависимост от адреса. 2. Автобус и метро  – автобус номер 119, спира точно пред терминал 1. Билети могат да се закупят от гише на градския транспорт от самия терминал 1  или от шофьора на автобуса. Разбира се трябва да разполагате с крони.  Целият път е около 40 мин. Автобус 119 превозва пътниците до станция Devicka на метрото, което ви води директно до центъра. (трябва да си вземете билет за 90 мин.)  

Обществения транспорт в Прага (http://www.metroweb.cz/index_e.htm)

е много добре уреден. Придвижването в града става с автобус, метро или трамвай. Всички превозни средства са нови, модерни, движат се точно по разписание през няколко минути и разбира се не са претъпкани и мръсни. Метрото има  3 линии, които пресичат целия град. Особено в центъра, спирките на метрото са на възлови места, така че придвижването е безпроблемно. Местата без покритие на метрото се обслужват от автобусни линии.  

Билетите за градския транспорт

са едни и същи независимо кой вид транспорт ползвате. Т.е като си вземете билет може да го ползвате както в метрото, така и в наземния транспорт. Билетите се продават на всички станции на метрото на гише или на автомати (автоматите връщат ресто, но трябва да разполагате с монети). В повечето случаи шофьорите на автобусите също имат билети, но все пак не разчитайте напълно на това. Другото място откъдето може да си купите билет са магазините за цигари и вестници. Най-добре е обаче да си вземете повече билети за да не се окажете в положение да обикаляте за билет, защото по улиците няма гишета или автомати. Билетите в Прага са валидни за определен период от време. Има билети за 30 мин (24 крони), 90 мин (36 крони) това означава, че можете да се возите на колкото искате превозни средства в рамките на това време (времето се отчита от валидирането на билета в първото превозно средство).  Има карти за 1 и 3 дни съответно110 и 320 крони, но не е препоръчително да избирате този вариант. Въпреки, че Прага е голям град повечето забележителности може да обиколите и пеша. Ако се придържате към билетите и добре си организирате маршрута и времето си за 2-3 дни няма да похарчите повече от 250 крони за билети на човек.  

Крони

В Чехия все още се пазплащат в местна валута, която е кроната. Най – добрия вариант е да си обмените достатъчно пари още в България. За изгоден курс се счита около и над 25 крони за 1 евро. Ако все пак ви се наложи да обменяте в Прага следващия вариант е директно да изтеглите пари от дебитната си карта в крони. Има комисионна за превалутиране, но пак излиза по-изгодно. Третият вариант са обменните бюра. Там трябва да се внимава много. Първо по центъра масово курсовете са около 24 крони за евро. Ако някъде видите по-висок курс не бързайте да се радвате. Обикновенно това е курс за обмяна на сума над 500 евро или пък се начислява допълнителна комисионна. Все пак има шанс и да намерите обменно бюро с курс около 25 крони, но трябва да търсите по безистените (такива има по пешеходните зони около Вацлавски намести) Което и място да изберете преди да дадете парите питайте колко точно ще ви дадат за сумата, която сте готови да обмените.  

Нощувки

Едно от нещата от които може да спестите пари са нощувките. Добре е да изберете място близо до центъра - така ще може да спестите от транспорт. За съжаление хотелите в тези райони не са евтини. Двойна стая в активния сезон в непретенциозен хотел започва от 85 евро нагоре. Затова по-добрия вариант е хостел. Тук има голям избор според джоба на всеки – от двойна самостоятелна стая с баня до обща стая с 10 легла. Освен добрата цена хостела си има и други предимства. Едно от тях е напълно обзаведената кухня в която може да се готви наволя. Така допълнително може да спестите доста средства като не се храните само на вън. Друго предимство е, че там със сигурност ще се срешнете с много интересни хора от цял свят, тръгна и те да обикалят като вас. В хостелите атмосферата е непринудена, открита и се създават чудесни приятелства. Ние се настанихме в хостел Dountown, член на веригата Hostel International, която гарантира висок стандарт на всичките си обекти. Въпреки това както повечето българи (особено не пътуващите много) бяхме предубедени към услугата, която ще получим. За наша радост се оказахме приятно изненадани. Хостелът се намираше в самостоятелна сграда на 10 -15 мин пеша от основните забележителности и така спестихме от транспорт. Всичко беше чисто и подредено. Имахме достъп до интернет, кухня, дневна. Стаята ни беше с 6 легла, но беше достатъчно просторна за да има лично пространство за всеки. Всяко легло си има шкафче с ключ където да си прибереш багажа. На рецепцията има и сейф ако някой предпочита да си държи там документи. Леглата са много удобни, спалното бельо чисто и свежо. Банята беше доста голяма, с душ кабина, мивка и тоалетна. В цената е включена и закуска. Изборът на хостел се оказа една от най-добрите ни инвестиции, защото така ни останаха пари да посетим други интересни места в града вместо да ги даваме за хотел.      

Заведенията в Прага

Разбира се повечето хора се насочват към бирата, но все пак трябва и да се яде. Чешката кухня не изглежда особено разнообразна ( не претендирам за изчерпателност). Тези които обичат месото, няма от какво да се оплачат. Те ще имат възможност да избират от разнообразни местни специалитети – разбира се с кнедли. Тези които предпочитат зеленчуците ще бъдат доста разочаровани. Всичко което се сервира има един единствен вкус - на пластмаса. На пръв поглед в салатите има всичко което очакваме, само че не стават за ядене. За изненада се оказа, че в заведенията готвят една супа, която представят под 4 различни наименования в менюто (примерно телешка, лучена, чеснова и бистра). Ако някой иска да хапне супа трябва да е наясно, че в нея задължително ще има месо дори и да я представят като лучена. Също така странно се оказа, че основната гарнитура към ястията която се сервира е странен вид кисело зеле с необичайни подправки. Имат хубави сладкиши, като непременно трябва да опитате. Традиционния чешки сладкиш  с канела – „Тардел” се продава и по улиците за 50 крони. Що се отнася до цените то те варират значително в зависимост от това къде сте избрали да хапвате. Ако сте се насочили към популярните места в центъра то ще ви трябват минимум по 30 евро на човек. Там салатите започват от 350 крони (14 евро). Но ако излезете малко извън основните туристически улици ще намерите малки кръчми в които може да хапнете и за 10-15 евро. Повечето заведения са изложили менюто си пред входа за да могат туристите да се ориентират. Разбира се и там има уловка. Обикновенно обявените цени са без ДДС ( 20%) или пък допълнително има такса за обслужване. Каквото и да видите като цени трабва да си предвидите поне още 20% отгоре за всеки случай. Повечето заведения наистина са много колоритни, с характерен стил. Персонала е облечен в типичени за Швейк униформи и макар и без особено желание все пак са склонни да се снимат с поредния турист.  

Бирата –

за чешката бира се носят легенди и наистина тук може да се опитат много и най-разнообразни видове бира – тъмна, светла, жива. Разбира се цените на бирата следват тези на храната т.е може някъде да намерите и за 25 крони, както и за 100 крони. За повече бирени подробности ще оставя познавачите да разказват повече.  

Храната в Прага

За хора с по-скромни възможности е добре да си пазаруват от магазините за хранителни стоки – особено ако не са в абсолютния център.  Ето и някои от цените в магазините:

• Хляб (имат много и най-различни видове хляб особено черен, питки и малки хлебчета)  от 20 до 100 крони
• Шунка (нарязана 200 грама) около 25-36 крони
• Сирене – от 60 до 150 крони
• Краставици – 50 крони
• Бира – Пилзнер – 17 – 20 крони

   

Магазини

Ако сте решили да се отдадете на пазаруване, то в Прага можете да намерите представителства на всички световни марки. В разгара на лятото те вече са обявили сериозни намаления над 50% на лятната си стока, така че .... който има интерес може да действа. По-голямата част от магазинните се намират на пешеходната зона около Вацлавски намести. В Прага всички сгради имат характерната барокова архитектура дори и моловете. Сградата на един от най-големите търговски цетрове в града (намира се срещу операта) по нищо не се отличава от музеите, но вътре ще откриете модерна обстановка и голямо разнообразие от стоки на съвсем приемливи цени.  

Разни

• За разлика от други „Европейски” столици в Прага няма проблем да се намери обществена тоалетна. Със сигурност такива може да откриете във всяка станция на метрото, както и специално изградени около туристическите забележителности. Таксата е между 5 и 10 крони.
• Вода – в града на много места ще откриете чешми, които при това работят. Водата е напълно годна за  пиене. Ако си носите шишенце в раницата може да спесите пари от този консуматив. Ако все пак предпочитате да си купите от магазина то бутилка 1.5 л струва между 16 и 25 крони.
• Разхлаждане – На много места ще видите колички на които се рекламира домашно приготвен сладолед, като цената е 25-30 крони за топка. Гарантирано е вкусен – ако решите да се отдадете на калориите.
• Сувенирите са стандартни като навсякъде. Цените дори и за дребните предмети като магнити започват от 2 евро. Оказа се, че в Прага повечето от магазините за сувенири се държат от българи, руснаци или сърби -.т.е като коментирате цените внимавайте с персонала.

   

Забележителности

  За забележителностите в Прага има написано много в интернет - за историята, входните такси и маршрути, така че едва ли е необходимо да се повтаря всичко това. Но пък има местенца, които се пропускат покрай „традиционните” туристически места. За тях повече ще разкажа във втората част на пътеписа  - Непознатата Прага.   Снимките са много http://www.flickr.com/photos/hostelling_bulgaria/7761081692/   Очаквайте продължението Автор: Жасмина Николова   Снимки: авторът         Други разкази свързани с Чехия – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ        

Според проучване на Baynote, в периода от сега до 2016 г., потребителите ще имат възможност да харчат средно по $1,472 на година за пазаруване онлайн.

Най-лошото, което направиха тържествата в севернокорейски стил, е че отнеха възможността на повече хора да се порадват на откриването на още една линия на софийското метро. Новините ни информираха, че комунизмът е построен. Няколкостотин държавни служители бяха строени да ръкопляскат на премиера, а той произнесе тържествено, че „когато имаш подобни инфраструктурни проекти, това е самочувствие на нацията, това е демокрация“. За който не е разбрал – метрото е демокрацията, а демокрацията е метро. Цялата тези нелепица стряска разума. А стреснатият разум отвлича вниманието. Колкото и парадоксално да звучи, поднасяйки ни това представление, Бойко Борисов ни отне момента, в който можехме наистина да се поздравим с нашия успех. Да, нашия. Само за последните две години ние, българските данъкоплатци, сме дали близо 700 млн.лв за разширяването на метрото. Европейските данъкоплатци пък са дали дори повече. Затова властта можеше да ни остави да се порадваме на създаденото с нашите пари, вместо да ни натяква своята божественост. Защото да имаш метро в града си е чудесно, дори и да е чак през 2012 г.

Всъщност целта на тази стимулирана еуфория нямаше нищо общо с метрото. Целта беше да видим усмихнатия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу как реже лента заедно с българския премиер и изобщо да не разберем какво ни казва. А понеже Барозу типично по брюкселски говори дипломатично, затова и оценките му на пръв поглед могат да заприличат на потупване по рамото. Но това изобщо не беше потупване по рамото. Колегите от в. „Труд“ сполучливо синтезираха посланието в едно изречение: “Браво за метрото, сега оправяйте съда!“ Сега ще отида по-далеч в превода.

Председателят на Европейската комисия директно отхвърли твърдението, а вероятно и убеждението на премиера, че демокрацията се изчерпва със строителството на магистрали и метро. „Справедливо е да се отчете напредъкът на България, но реформите във важните сектори като съдебната и пенсионната система, администрацията, борбата с корупцията и с бедността трябва да продължат. Това е основното ми послание към премиера Бойко Борисов,” каза в петък Жозе Барозу. Това преведено от езика на Брюксел на разбираем за всички език означава: „Браво, мой човек! А не смяташ ли да направиш нещо за съдебната система, за пенсионната, да модернизираш администрацията, да ограничиш корупцията, да реагираш на кризата? Не мислиш ли, че е крайно време, а?“

Председателят на Европейската комисия напомни колко е важно какъв Висш съдебен съвет и главен прокурор ще бъдат избрани. Има и причина да го каже. Членовете на Висшия съдебен съвет няма да бъдат избирани пряко, мнозинството номинира своите кандидати на тъмно, публични изслушвания не се предвиждат, всичко е контролирано. В съдебната палата от няколко месеца се обсъждат няколко любимци на вътрешния министър Цветан Цветанов и вече се правят залози за това кой от тях ще бъде избран за следващ главен прокурор. Преди да дойде в България председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу подробно е бил информиран за всичко това. Затова неговите думи означават: „Знаем какво направихте и това лято. Хайде стига вече игри!“

„Важни стъпки бяха направени, но е необходимо усилието да дойде не само от правителството и парламента, но и от съдебната власт, от медиите, от гражданското общество“, каза още Барозу. Поставянето на съдебната власт, медиите и гражданското общество в едно изречение не е случайно. Ние може и да сме забравили, но в Брюксел не са забравили начина, по който беше атакуван Съюза на съдиите в България – една от малкото организации, които се противопоставят на силовашкия щурм към съдебната власт. След като показно уволниха председателката на организацията – съдия Мирослава Тодорова, властелините на статуквото обвиниха Съюза, че е получавал пари „от една чужда държава“. Следващата стъпка води към новия закон в Русия, който обявява финансираните от други държави неправителствени организации за „чуждестранни агенти“. И това също е в детайли познато на Европейската комисия. И масовото изкупуване на медии чрез поставени лица, и почти тоталния контрол над информацията, и това е познато. Доста меко Барозу напомни: „Виждаме, всичко виждаме“.

Управляващите много добре си превеждат думите на председателя на Европейската комисия. Проблемът е, че нищо не следва. И преди, и сега. Защото и следващия път езикът ще бъде дипломатично мек. Барозу не казва нищо по-различно от това, което Брюксел пише в редовните си доклади по напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Вече много добре знаем, че властта тук се впечатлява само от директен натиск и винаги се прави на разсеяна, когато някой се опитва да бъде дипломатичен и да говори с намеци. Посещението на Жозе Мануел Барозу за пореден път показа, че директен натиск от страна на Комисията на можем да очакваме. Все пак това е Съюз от независими държави и големите промени в България могат да станат само като резултат от вътрешен, а не външен натиск. Всъщност и това ни го намекна Барозу: „Когато вземат решение къде да инвестират, чуждите компании гледат дали в съответната страна има върховенство на закона“. Т.е. ако искате да живеете по-богато, вземете сами да си подредите държавата.

написано за в. „Труд“

снимка: Sofia Photo Agency

Много технологични събития и конференции са предизвикателство за блогърите, които искат да бъдат част от тях и да публикуват на място и без забавяне от мястото на събитието. Малко е трудно постоянно да обновяваш публикацията си с новите неща, които си чул, а още по-трудно е читателите ти да следят тези промени. Тук на помощ идват социалните мрежи и в частност Twitter, Facebook и Google+, но това е компромисно решение.

Има различни решения на казуса, като едно от тях е съвсем прясно и идва от Automattic – компанията, която стои зад WordPress.com. Казва се Liveblog и е plugin, който се инсталира за секунди и е много лесен за ползване. Той превръща избрана от теб публикация в блога в табло, на което добавяш нови редове, без да е необходимо да го записваш на ново, а посетителите на блога да го презареждат, за да виждат новото съдържание. Ето няколко скрийншота от самите Automattic:

Когато искаш да започнеш такъв блог пост, просто сложи отметка на „This is a liveblog“ и след това започва писането. Добавянето на снимков материал е въпрос на drag-and-drop на картинката върху полето за писане. Съвсем скоро ще можем да пробваме тази нова благинка, все пак предстои събитието на Apple, нагласено за 12 септември, на което се очаква официалното представяне на iPhone 5.

А ето и едно кратко видео, което представя plugin-a:

Подобни статии:

1. Евро 2012 на живо със Сеск Фабрегас и Twitter
2. Email Kama Sutra на живо – вечерен практически семинар

Веселина Седларска

Трима души вървели с по две тухли. Срещнал ги някакъв човек и ги попитал какво правят. Нося тухли, отвърнал първият. Градя стена, рекъл вторият. Третият казал: Строя катедрала.

Оглеждам се, а наоколо предимно носачи на тухли. Но не само. Даже започнах да си мисля, че във всички времена и по всички места е имало и от трите вида и все в същото тъжно съотношение. Но ние обичаме да правим обобщения: хората  – така, българите – иначе. По-рано – тъй, а сега – инак. Там и тук, те и ние, преди и сега…

Разлиствам напред-назад едно тефтерче, в което си записвам разни случки, фрази, лица, думи. Ситни-дребни и безотчетни. Някои от тези бележчици се превръщат по-късно в теми, ония с обобщенията. Дали, казвам си, ако не публикувам тия небрежни бележчици така, както набързо са записани в тефтерчето, няма да се получи по-точна картина на това българско лято? Без изводи и без обобщения. Просто така, както са били набързо и накратко записани малко след като са били видени, разказани от някого, чути, подслушани. Някои са с имена, други анонимни. Започвам с един безспорен строител на катедрала, някой си Жельо Найденов.

Бележка 1. Кой е този Жельо Найденов? Трябва да разбера, след като получавам редовно писма от него? Организира всяка седмица срещи на хора от гимназията ни, прави годишен пролетен бал, разпраща писма по най-невероятни поводи. Някой спомена, че го прави откакто е завършил пловдивската английска, някъде преди около 40 години. Що за човек е този, кой има време и сили 40 години да свързва хората просто ей така, за идеята? Днес ни е разпратил писмо: „Здравейте всички, оперират другаря Ненчев, има спешна нужда от кръв, който може да отиде на този адрес…”

Другарят Ненчев! Учителят, който правеше математиката по-малко страшна. Забелязваме ли сте как не можем да наречем учителите си господин и госпожа. Най-големият другар – Тодор Живков, можем да наречем господин. Но другаря Ненчев? Трябва да е някъде над осемдесетте, дано да е успешна операцията. Ако не бях на стотици километри от адреса, щях да отида. Два часа по-късно отново писмо от Жельо Найденов: „Здравейте всички, четирима наши съученици вече дадоха кръв, засега е достатъчно. Ако се наложи, ще ви пиша пак. Благодаря на:…” Следват имената и випуските на кръводарителите. Трябва да говоря с този Жельо, искам да разбера дали всички строители на катедрали съзнават, че го правят?  

Бележка 2. За първи път днес видях хора, които просеха за вода. Въздухът беше като вряло желе. Първо един, по-късно втори човек ме попита дали мога да му дам вода. Бяха от циганите, които ровят по контейнерите. Спомних си, че моята приятелка Гинка, чието работно място е контейнерът на нашата улица, ми каза: „Толкова съм гладна, колкото съм наконтена.” В контейнерите намирали доста дрехи, но вече никаква храна. Боклуците на един човек са стоката на друг (Ал. Хемон). Така Гинка се издокарала с бельо, за което дори не подозирала, че съществува. Обаче храна…

Тя замина от Сливен на гурбет в Бургас и се върна след четири-пет дни. Не се издържало на конкуренцията на българите. „Все е имало българи да ровят в контейнерите, но туй лято са много, ний не можем да вземем ръка от тях. Да не ме е срам от комшиите, да те извикам да ме преснемеш и покажеш по телевизора, да види министерството как живея.” Срамът на клошарката Гинка от комшиите – не ми е лесно да го разбера. Откъде последно си тръгва достойнството?

Тези двамата ми поискаха вода и ме накараха да си представя: нечовешки пек, с чувал на гърба съм, а нямам нито стотинки за бутилка вода, нито съм добре дошла да вляза в заведение и да си поискам от чешмата. Много пъти си го представих: човек съм, жаден съм, ровя в боклука да извадя нещо за ядене, жаден съм, няма чешмички, много съм жаден, ходя по задните улички, където са контейнерите, гетото е далече, до припадък съм жаден, но и да мина край кафене не мога да вляза… Не, това не бива да е така. И не може да е дълго така. Нещо ще се случи през зимата след лятото, в което българите станаха гладни, а циганите и жадни.

Кажи ми едно нещо, което искаш да ти купя, казвам на Гинка, едно и не много скъпо. Тя мисли. Аз пък залагам наум: храна, цигари? Крем за избелване, казва Гинка. „Купи ми един крем за избелване, че виж ме на човек не ме мяза.” Всеки с една част от себе си строи катедрала.

Бележка 3. Как се нарича девойка, която се занимава с пиар и придобива с помощта на началника си завод или победа в обществена поръчка? Пиарститутка? А дейността – пиарституция?

Бележка 4. Т. ме убеждава, че тази година върви масово крадене на бизнеси. Нещо като втора приватизация ли? Не, казва, повече като комасация. При него станало така. Дошъл един и му казал искам да ти стана съдружник. Т. казал, че не, нямам нужда от съдружник, бизнесът ми е успешен, но малък, разработвам го от десет години, справям се. Имаш нужда, имаш нужда, казал оня. Т. обаче: Не, бе, нямам. И като започнали едни проверки от всички институции, които Т. бил чувал, и такива, каквито не бил чувал. „Глоби, актове, скъсаха ме.” Дойде оня и вика още ли нямаш нужда от съдружник. Т. това вече го бил чувал през деветдесетте, когато имал ресторант, само че тогава „още ли нямаш нужда от застраховка”. Ама да не си мислите, че застраховка от ДЗИ.

Бележка 5. В книжарницата заредиха с нови книги. Книжарката ги тръшка пред мен: трилър, пак трилър, ей ти още един супер трилър, ултра трилър, мега трилър, турбо трилър… А другото купче? „А, тия пък са самопомощни. Шест начина да успееш, седем начина да си щастлив, осем начина да си отвориш каналите към вселенските източници на енергия…” Това се купувало през лятото. Първо си изръсваш адреналина с ужаси, после си люлееш душата с мантри за щастие и успех. Така си живеем, двутактово. Носиш тухли, строиш катедрала. Било е и ще бъде. Проблемът е единствено в съотношението.

Бележка 6. Идейка – да попитам Тони, която чисти къщи в Гърция, какви са представите на гъркините за чистота, навиците им. Да попитам за същото Кали, която чисти къщи в Испания. Първа обаче през лятото си идва Кети, която чисти къщи в Лондон. Даже има нещо като малък бизнес, англичанките я одобряват и си я препоръчват, затова Кети наема други българки, които праща по къщите. Приготвям се за дълъг разговор с нея, който започва с въпрос какви са хигиенните навици на англичаните. „Никакви.” Никакви, казва Кети и разговорът приключва. Е, хайде сега, кажи нещо, да речем какви забележки ти правят. Да говорела с щастлив глас, това искали от нея. „Да, бе, честно! Казвам им  нещо и те ме подканят: Happy voice! Happy voice!”  Нисходящата й българска интонация ги травматизирала. Един начин да бъдеш щастлив – стани англичанка!

Бележка 7. България е страна, в която колкото по-схлупено е казиното, толкова по-голям е шансът то да се казва „Лас Вегас”.

Бележка 8. Mamo prati mi recepta za pylneni chushki da shasha frau hazaikata.

Бележка 9. Робърт Оуен бил измислил социализма като извинение към брат си. Когато Робърт бил малък близки на семейството се обзаложили, че той пише по-добре от по-големия си с две години брат Йохан. И наистина се оказало така, само че Йохан го намразил задълго и стръвно. Тогава Робърт решил да измисли общество, в което хората да не се сравняват, защото завистта, омразата, високомерието и най-вече страданието произтичат от сравняването. И измислил социализма като лекарство срещу сравняването. Излиза, че социализмът е нещо като: Извинявай, че мога. Извинявай, че не можеш. Но и: Откъде накъде ти да можеш повече? Ооо, тъпкано ще ти го върна, че можеш! Хм, това маркира съвсем нова гледна точка към носталгията по социализма. Трябва да се поогледам.

Бележка 9. Момо Капор (сърбин) се е огледал преди мен. И заключил: „Колко много неща ни минаха през главата, колко страдахме, колко години ни пропаднаха, за да могат богатите пак да са богати, а бедните още по-бедни.” Ама не е ли велик този Момо: „Ние сме едновремешен народ, не отиваме на гости без цветя или поне шише ракия. На Европа й е много лесно да дойде при нас. Тя винаги идва с празни ръце.”

Е, Момо, и Европа ни носи нещо: Happy voice! Happy voice!

Бележка 10. Не давам нашия Милен за техния Момо. Милен Русков във „Възвишение”: „Ти като имаш голяма тояга, те и на малък морков ще се съгласят.” Нямаме голяма тояга, там ни е проблемът. Ние като цяло нямаме, иначе отделни хора имат. И се възползват. Русков: „Человек, който все ся възползва от случая, е един вид вехтошар, боклукчия – каквото вятърът довее до него, той го зема. Тия обикновено се имат за много хитри, смятат, че мъдростта познали. Но те не разбират, че тъй накрая стават играчки в ръцете на случая и случаят започва да ги мята насам-натам…”

Гинке, чу ли кои са вехтошарите? – ти не си. Добре че случаят нищо не ми довява, та си строя необезпокоявано катедралка. Във времето, в което не нося тухли де.

Бележка 11. С. написал стихосбирка. И роман написал. Простаците не го четат. Тоз народ не го заслужава ни като поет, ни като писател. Как пък се бил родил точно тук? Такива като мен, дето го разбирали, били на боб зърно. Душата му стенела. С. не е писател с алкохолни проблеми. С. е пияница с писателски проблеми. Той изгражда стени, но си мисли, че строи катедрала, в която тези, които носят тухли, не искат да влязат. Познавам такива неразбрани и политици, и съпрузи, и бизнесмени, и какви ли не. Е, много станахте, няма как да ви изслушаме всички.

Бележка 12. Всички телевизии пак са пуснали мелодията „Вариации на тема за балами”. Земята на Ботев и Левски отново е робска земя. Ботев и Левски били застрашени да излязат от учебниците поради политическа некоректност към … към какво? След като има „българщина”, дали има и „турчищина”? И след като българщината е много хубаво нещо, дали и турчищината? Всичките тези въпроси ще отпаднат, ако сме умни колкото оня овчар. Пасеше си стадото край едни занемарени разкопки, остатъци от някакъв зид. Това тук, питам го, по кое време е било строено? „По времето на ония, бе, старите италианци.” Римляните тоест. Когато османлиите станат „ония бе, старите турци”, няма да има съмнения към литературното наследство на Ботев. Не е в него грешката. Поезията е неразрушима катедрала. Не е зид, да показваш някакви останки от него като забележителност.

Бележка 13. Такава жега, че на партиите съвсем им се съсири фантазията. Като стане дума за избори, всички говорят за чува́ли. Предизборни програми? Антикризисни мерки? Нови идеи за реформи? Няма такива работи. Чува́ли, та чува́ли – ония торби, с които пренасят бюлетините. Подменяли ги. Тъкмо чета Роберто Савиано, който разказва как се подменят товари с дрога, когато автомобилът е следен. Е, това с изборните чували е по-страховито. Тия, дето ги подменят, при дрогата само са тренирали. Сега са в истинската дисциплина – пренос-превоз на бюлетини, на власт, на бъдеще. По времето на Алеко над урната в тавана имало една дупчица. Оттам гледали каква бюлетина пускаш и ако не е правилната, ръсвали през дупчицата малко брашно. И като те видят гавазите на излизане с брашно по главата и раменете – бой, бой! Сега не ни бият, това се нарича демокрация.

Бележка 14. Богослужебната индустрия с нови продукти: лейди Гага и съжителството без брак. Производител: монополистът на православието от Пловдив. Има и такива, които успяват да представят за строене разрушаването на катедрали.

Бележка 15. Това лято властта е като музиката – все по-малко народна и все повече забавна.

Затварям засега тефтерчето. След време записките в него ще звучат може би съвсем различно. Времето не е фиксаж, времето е проявител. Понякога си носил тухли, а се оказва, че си построил катедрала. Лошото е, ако се окаже обратното.

Сп. „Тема”

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Владимир Шопов

Демократичните страхове на източна Европа имаха дотук две големи вълни. Първата бе 5-6 години след падането на Берлинската стена през 1989 година и гледаше към комунистическото минало. Тогава страха от (комунистическа) реставрация бе голямото притеснение за прехода и всички се втурнаха да анализират стабилността на новосъздадените институции, нагласите на хората, икономическите надежди на европеизацията. Втората вълна от края на 90-те и новото столетие е много по-тежка и трудна за преодоляване, защото е вече мотивирана от дълбоките фрустрации и неуспехи на промените. Този общ поглед обаче маскира едно голямо различие, което е все по-видимо.

Авторитарните предизвикателства на централна Европа имат идеен компонент, който запазва политическото независимо от често отблъскващите им цели и методи. Независимо дали става дума за националистическа програма, социално-християнски мотивации или алтернативни проекти за икономическо развитие тя провокира политиката и гражданите, поставя въпроси и алтернативи, разбутва историята и принуждава демократите да се борят отново и отново за своите ценности. Тази битка всъщност укрепва демокрациите, защото им позволява да растат чрез преодоляване на кризи. За сметка на това нашата актуална авторитарна заплаха е много различна. Оголена, битова, безцелна, буквално затворена в преяждането (властово и материално) и алчността, тя е напълно лишена от друго измерение. Срещу нея стои неясната ни способност за съпротива, за която всички имаме все повече съмнения.

Централна Европа е различна и в способността си да излиза от авторитарни залитания. В Словакия бе успешно създадена голяма про-евроатлантическа партийна коалиция, която в края на 90-те години на миналия век успя да пребори национал-популиста Владимир Мечиар и да вкара страната в ЕС и НАТО. В рамките на два мандата демократите не просто върнаха политическата система в нормално русло, но успяха да трансформират словашката икономика, реиндустриализираха я и сложиха страната в центъра на модерната европейска икономика. Полша е друга страна от региона, която успя да се отскубне от авторитарни изкушения през последното десетилетие. Агресивният популизъм на братята Качински, мотивиран от католико-националистическите им идеи постави на изпитание дълбочината на демокрацията и плурализма в страната. Тяхната атака срещу медии, институции, малцинствени права, властовата централизация и евроскептицизъм бяха преодоляни след рестартиране на либералните и пропазарни политически формации, които бяха подкрепени от стреснатите от маргинализацията на страната поляци.

Актуалното авторитарно предизвикателство по тези ширини е управлението на Виктор Орбан в Унгария, което изглежда сериозно от много гледни точки и не на последно място поради дублиращата роля на още по-крайните „Йобик“. Но и там има наченки на сработване на анти-авторитарна коалиция между гражданска и политическа реакция. Общественото доверие към ФИДЕС е почти приполовено в сравнение с последните парламентарни избори и постепенно нараства подкрепата за различни опозиционни партии (например, зелено-либералната формация „Политиката може да бъде различна“). Отделно от това в момента почти половината избиратели са в процес на търсене на нови алтернативи като няколко граждански движения набират скорост.

В годините на прехода и ние имахме няколко моменти, които приличаха на предверие към авторитарно управление. От тежкия стил на Иван Костов бе изведена подобна заплаха, но тя бе фалшива. Съюзът на демократичните сили и неговия премиер никога не са имали достатъчно политическа дълбочина или икономически контрол, за да реализират подобна идея. Дълбоко подвеждащо бе и изборното мнозинство от 1997 година, което бе много повече предвидим резултат на отчаяние, отколкото на преобръщане на нагласи и социален вот на доверие за промяна. Друг кандидат бе управлението на „тройната коалиция“, която имаше нужната финансова основа и агресия, започна да си преправя институциите по удобен начин и си готвеше политическо дълголетие. Прибегна и до изборно инженерство. Но властовия полицентризъм вътре в нея и пълното отвращение на избирателите бяха непреодолими препятствия.

Днес нещата са по-различни. От повече от година към проблема за трагикомичната управленска неспособност на ГЕРБ и Борисов стои въпроса за предаването на властта. Все по-трудно става да си представим нормалното падане от власт на сегашния режим. Комбинацията от пазаруване на партии, икономически тормоз и преразпределение, пълна централизация на ресурсите, медийна монополизация, социална апатия, безсилна и безидейна опозиция, милиционеризация на системата за сигурност приличат на все по-тежко препятствие дори по критериите на минималистичната ни демокрация. Външната подкрепа за кабинета видимо отслабва, но още няма ефекта да наклонява везни. Членството ни в ЕС с лекота пренасочва енергията за промяна в индивидуални емигрантски стратегии. Страхът от вечната криза обезсилва все повече бунтари от предходни безобразия.

Обратно на централна Европа по нашите ширини обикновено стоим в очакване на тихия разпад на политическите кроежи. Единственото изключение бе гладния взрив от Виденово време, но той няма как да бъде повторен. Освен код на политическата немощ „когато му дойде времето“ е и формулата на политическото търпение в България. Обикновено то прелива в яростта на електоралната саморазправа и затова не е случайно, че основния фокус на управляващите през последните години е да прекъснат връзката между вот и представителство. Именно това обяснява свръхактивността по изборни теми и фокуса върху пълния административен контрол на държавата. В чисто исторически план, досега недоволството в изборния ден бе достатъчно за политическа ротация, сега това е под въпрос.

Лепкавият балкански авторитаризъм има далеч по-лоши последствия от своя централноевропейски еквивалент най-малкото, защото той оставя структури и битки след себе си, докато нашият просто разпада всичко наред. Ако например погледнем медиите само можем да си представим състоянието, в което ще бъдат тези вече сигурно две трети от тях, когато приключи пеевския проправителствен блиц. Натам се е запътила и националната телевизия. Списъкът от разпаднати институции става все по-дълъг: министерски съвет, цяла поредица от министерства, Парламента, съвета за електронни медии, ДАНС, тристранния съвет и т.н. Идващите месеци със сигурност ще го удължат.

Такъв си е нашия актуален авторитаризъм. Да напердашиш някого, да откраднеш това-онова, да назначиш роднини на уютно държавно местенце, да се поръчаш правителствения самолет, да спреш проверка, да уредиш приятелче с някой бизнес. Принизен до битовото, махленското и роднинското, прояден от алчност и завинаги недокоснат от дори намек за идея. Една трапеза, на която искаш да изядеш всичко. Една махленска разправия, в която искаш да натупаш всички, които са ти се опъвали като малък. Това бездарие не прави обаче местния вариант нито безобиден, нито пренебрежим или лековат. Голямата диагноза за нас е, че дори толкова нелеп той се оказва толкова реална опасност.

В поканата си към медиите за събитието на 12.09 в Калифорния, Apple ясно подсказва, че гвоздеят на програмата ще бъде новoто поколение iPhone.

Rovio едно време обеща и вече е потвърдено: зелените прасета ще отмъщават за тормоза!

Производителят на хардуер, Acer, потвърди новината, че ще излезе на пазара на смартфони. Това бе оповестено от президента на компанията, Джим Уонг, като той поясни, че става въпрос за шест различни модела. Acer е компания, произвеждаща PC-та и таблети, но сега иска да се включи в битката за пазарен дял сред смартфоните.

Новите играчки на Acer ще бъдат задвижвани от Android и Windows Phone 8. В изявлението си Джим Уонг загатва, че един от шестте модела ще оперира под Windows Phone 8, а останалите пет – под Android. По този начин производителят ще може да предостави до някаква степен разнообразие със своите продукти, поне по отношение на операционна система.

Смартфоните ще се предлагат в Европа и Азия. Компанията също така ще се концентрира върху силно развиващите се пазари като Индонезия, Тайланд, Малайзия и Индия. За съжаление на този етап нямаме информация кога точно през 2013 г. ще се появят смартфоните на Acer. Очаква се те да бъдат много по-достъпни от своите конкуренти, а също така да не отстъпват по качество. Дали това обаче ще е така остава да преценим в последствие.

Снимка: Acer

Подобни статии:

1. LinkedIn пуска приложение за Windows Phone
2. В кои държави ще се предлага Windows Phone 8

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Знаете ли, че когато публикувате статус във Facebook, не всички ваши приятели го виждат? Това е така поради факта, че социалната мрежа използва специален алгоритъм, наречен EdgeRank, който той решава какъв процент от приятелите ви да видят статуса. За съжаление няма как да кажем какъв процент от връзките ви съзират какво ви е на сърцето, но определено не е голям. Ето обаче няколко съвета как да подобрите значително този показател.

Поставяйте винаги снимка във вашите постове. Според последните проучвания, потвърдени и от Mashable, Facebook дава голяма тежест на снимките, тъй като потребителите ги намират за по-привлекателни от друг тип статуси. Като публикувате снимков материал, повече от вашите приятели ще достигнат до него и следователно ще му се насладят.

Коментарите, лайковете и линковете под вашия статус допринасят за неговата видимост. От една страна, избиването по-чуждите стени е причината, а от друга, Facebook твърдят, че това повишава видимостта на съдържанието чрез покачване на EdgeRank-а.

Повечето текст под снимката, която сте публикували, също спомага за покачването на EdgeRank-а. Добре е да не се ограничавате до едно изречение или едва няколко думички, а от време на време да поставяте повечко текст под статусите си, съдържащи снимка.

Използвайте опциите за таргетиране. С личните си профили можете да се възползвате от това да насочите статуса към точно определени свои приятели, а при фен страниците е добре да използвате опцията „Promote“.

Надяваме се тези съвети да подобрят вашия EdgeRank, а това да допринесе за по-добрата ви комуникация във Facebook.

Подобни статии:

1. Препращай във Facebook със „Социална сряда“
2. Как да повишим видимостта си във Facebook в „Социална сряда“