Медийната среда да се включи в мониторинга на Европейската комисия за напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред – за това призоваха журналисти по време на среща с еврокомисаря по информационните технологии Нели Крус. Тя реши да изслуша представители на медиите у нас, след като получи шест писма от журналисти и различни неправителствени организации, загрижени за свободата на словото у нас.

Дългоочакваната среща на мизерстващата българска журналистика с пратеничката на (предполагаемо) благоденстващата Европа комисар Нели Крус (не) се състоя в София. Беше провал и триумф едновременно. Защо?

Беше провал най-малкото защото (почти) нямаше говорители на българската журналистика на срещата. Бях там. Чух, видях, отвратих се и си тръгнах безмълвен, както се полага на натрапник на едно неприлично по форма и съдържание пиршество, доминирано от препили с вина за състоянието на болната ни медийна среда изнасилвачи, солидарно отговорни с властници и олигарси за дългогодишното блудстване със свободното слово в България.

От такива типове не можеш да очакваш да бъде засегната темата за отговорността (им).

Не можеш да чуеш от тях въпрос или поне лицемерен хленч за факта, че единствената сфера в българската публичност, която систематично се радва на добре организираната кокошкарска слепота на Темида, е четвъртата сласт, командорена с пари, бухалки, шантаж и други извратени инструменти за осъществяване на опаричения властови контрол над най-важната сфера от публичното живуркане в днешна България.

Невидимата ръка на софийските организатори на срещата с комисаря по цифровите технологии Нели Крус беше селектирала събеседниците на холандката така, че да затвърди впечатлението за мутриархата в българската журналистика ( с извинение към няколкото изключения, използвани като смокинов лист за тази срамотия).

Беше триумфално прекрасно тържество на тъжната действителност. Защото се видя в кристално мръсен вид ухилената истина за мрачната ситуация в българските медии в лично качество. Бяха събрани в един юмрук на седянка с пратеничката на Брюксел най-представителните физиономии за пропадането на медийната свобода, чието потъване в България регистрират на все по-унизителни дълбини всяка година международните инструменти за измерването на това сгромолясване.

Оказа се, че да говорят от името на агонизиращото българско свободно слово и силиконовото му медийно тяло, са мобилизирани тъкмо неговите душители.

Уж разделени на два лагера по линията на корпоративните битки, но всъщност в една редичка, бяха се самопредложили славослагателят номер едно на днешната власт Николай Бареков, настанен основателно до шефката на българосъветската дружба Светлана Шеренкова, граничеща с издателката Ирен Кръстева, следвана логично на съседния стол от Тошо Тошев. Присъединилият се към тях Валери Запрянов, който ( под аплодисментите на Кръстева) театрално изрази срам да е български журналист в днешно време заради опониращи на поведението му (им) колеги, също беше там. И къде без Славка Бозукова, лицето на най-безличния български “национален” всекидневник “Стандрат”, ентусиазиран изпълнител на всякакви поръчки на всякакви власти!

А отсреща им благо се мъдреше (везде)същата Венелина Гочева, все по-к(р)упен медиен шеф . Тя сподели емблематична за нахалството на българските медийни босове теза:

” Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние ( т.е. шефовете, робовладелците демек- бел. авт.) се разделихме, те продължиха да работят заедно”.

Така тя похвали журналистическото смирението като голям плюс и добави коментара, че разделението между началниците не е попречило на безгласните им подчинени „да работят заедно по важни общи въпроси.”

Ето това е демонстрация на висш слугинаж, лупинг на истината с главата надолу, направо световен рекорд при обръщането на принципите с хастара нагоре!

Оруел го е казал по-кратко в неговата утопична книга „1984”, чийто сценарий адаптират по реална картинка бездарно днес със свои думи Гочева и подобните й: „свободата е робство”.

Според Гочева ( и нейната компания, очевидно) нагаждачеството на българските журналисти при всяка наложена отгоре промяна на „редакционната политика”, защото са принудени да си траят при ВСЯКАКВИ обстоятелства на терор над тях от такива, като нея (абонирани за началнически постове), не е позор, а е направо признак на мъдрост.

Реших да опитам и аз да постъпя мъдро. Оставих ги да си показват задните мисли в предните редици на един разговор, който уж трябваше да има нещо общо с журналистиката, със свободата на медиите и нихната демокрация.

Официално Нели Крус беше тук да нагледа дигитализирането, но всъщност стана свидетел на маргинализирането и деградирането на свободното слово.

Хубава работа, ама брюкселска!

Share on Facebook

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТE ПИСАТEЛИ В САЩ И ПО СВEТА, съвместно с БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ЗАД ГРАНИЦА и спомоществователството на Училище "ДЖОН АТАНАСОВ" - Чикаго о р г а н и з и р а т Прeмиера на алманаха "БЪЛГАРСКО СЛОВО И БАГРИ ОТ САЩ И СВЕТА".

Поради проблеми , възникнали по време на подготовката за старт на поредният руски пилотиран кораб 'Съюз ТМА-06М' , от НАСА са решили , досрочно да изведе в космоса частният товарен кораб Dragon, за да достави товари на МКС.

Не са прави и тези, и предишни управляващи, когато се оправдават, че за един мандат време нищо не може генерално да се промени. Може. И то така, че да се съмняваме ние ли изобщо бяхме онези отпреди няколко години, защото най-близкото ни минало започва да изглежда така, все едно някой друг го е живял.

Само за три години животът ни се промени генерално. Тогава се ядосвахме на едни неща, други ни впечатляваха, а днес подминаваме с безразличие същите тези неща. На 18 юни 2009 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган произнесе думите, които изхвърлиха всички други теми от предизборната кампания: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този проблем, защото това е важен въпрос.”Това изключително нахално самохвалство вбеси голяма част от публиката и дори и без да сме любители на теория на конспирацията, за всички беше ясно, че тези думи увеличиха преднината на управляващата днес партия ГЕРБ.

Три години по-късно порциите се разпределят пред очите на хората, т.е. пред телевизионните камери. И мнозинството от хората не показват признаци на раздразнение или неодобрение поне.

Премиерът лично звъни на търговец на лекарства и го убеждава да спонсорира футболен клуб. После премиерът играе демонстративен футболен мач, а спонсор е същият търговец. Той пък си направил партия, която мечтае да е в коалиция с… премиера. В същото време двуетажната къща на търговеца остава необезпокоявана върху пясъка на варненския плаж.

Премиерът праща работниците на частния ОЦК – Кърджали да протестират пред къщата на собственика, после води новите собственици пред камерите и обещава поне 50 години работа. Не е работа на правителството да посредничи в изцяло частни сделки, но пък е добре публиката да знае кой разпределя.

Още малко сравнение. Дори и преди изказването на Доган значителна част от гражданите подозираха как стават нещата. Малка част знаеха от първа ръка. И когато получиха самопризнанието, напълно обяснимо се ядосаха. И медии, и опозиция, и всички хора. Днес Бойко Борисов води купувачи на фирми, поръчва на държавни компании да спонсорират нещо си, разпорежда се с временно предоставените му удобства все едно са му лично наследство, разпределя порции един вид. Има и една огромна разлика, разбира се – Доган не беше избран за премиер, докато Борисов беше. И сериозна част от избирателите не са очаквали от Доган да контролира всичко с размаха на средновековен властелин, докато от Борисов точно това очакваха. И тогава, и сега обаче България е правова държава с изградени институции и нещата не би трябвало да стават по този начин.

Всъщност прекаляването на част от управляващите не е изрично забранено нито в закон, нито в европейска директива. Става дума за мярка и приличие, защото се насъбраха много неприлични случки и много неприлично поведение. Приличие ли, това пък какво беше? Може и да е поизчезнало, но е добре да си припомним, че приличието е онази ненаписана никъде граница, която членовете на една общност не преминават, заради уважението си един към друг.

Неприлично е да запазиш за себе си правото да паркираш навсякъде из София безплатно, а в същото време да увеличаваш двойно цената за редовите граждани. Законно е, но не е прилично. Точно това направиха общинските съветници в столицата и то от всички политически сили, не само от управляващите. (по-късно СОС отмени тази привилегия)

Неприлично е да обвиняваш някого друг заради скандала, който сам си сътворил като си извозил квартални футболисти с правителствения самолет. Премиерът обвини тройната коалиция, че е купила самолетите, а той просто се опитвал да им осигурява полети, за да не бездействат. Ако не ги бяхте купили, нямаше да има с какво да ги извозя и нямаше да има скандал – това ни казва министър-председателят. Прилично е да замълчиш.

Неприлично е министърът на културата да псува, дори и като приятелско обръщение на шега. И това не е забранено от закона, но просто не се прави. Откровено е да казваш пред публика, че някои хора са си уредили живота докато се подмазвали на премиера. Неприлично е да приемаш, че това е съвсем нормално и изобщо да не допускаш, че ако знаеш за такива случаи, си длъжен да не ги приемаш и да информираш т.нар. компетентни институции.

Неприлично е БСП да приема декларация, с която настоява за „разследване на престъпните решения на ГЕРБ“ за АЕЦ „Белене“, след като всички помним „Големия шлем“ на Георги Първанов и социалистическата партия.

Всички тези неприличия изглежда никому не правят впечатление. С всяка следваща година границата на търпимост се измества все по-далече от приличието и все по-близо до абсолютната разхайтеност. И също толкова неприлично ще бъде, ако обвиняваме за ръждясването на обществото ни само управляващите. Търпимостта е като все по-мокра гъба – поема още и още вода, стига да е бавно, постепенно, с капкомер. Дали някой целенасочено измества границата, за да прави каквото си иска или просто ние доброволно бягаме от приличието, няма особена разлика. И в двата случая изводът за обществото ни е нелицеприятен.

написано за в. “Труд“

Гневни Млади Хора излъчи на ЖИВО срещата на заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус с представители на българските медии. Еврокомисар Крус пристигна на официално посещение в България. По-рано, група български журналисти и блогъри изпратиха отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с молба за среща. На изслушване за медийната свобода в Брюксел на 6-ти юни 2012 г. тя подчерта, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет. Предлагаме ви пълен видеозапис на срещата:

Гневни Млади Хора излъчи на ЖИВО срещата на заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус с представители на българските медии. Еврокомисар Крус пристигна на официално посещение в България. По-рано, група български журналисти и блогъри изпратиха отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с молба за среща. На изслушване за медийната свобода в Брюксел на 6-ти юни 2012 г. тя подчерта, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет. Предлагаме ви пълен видеозапис на срещата:

Гневни Млади Хора излъчи на ЖИВО срещата на заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус с представители на българските медии. Еврокомисар Крус пристигна на официално посещение в България. По-рано, група български журналисти и блогъри изпратиха отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с молба за среща. На изслушване за медийната свобода в Брюксел на 6-ти юни 2012 г. тя подчерта, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет. Предлагаме ви пълен видеозапис на срещата:

American Airlines обявиха тази седмица, че техните стюардеси ще започнат да използват Samsung Galaxy Note по-късно тази година. 17 000 стюардеси ще получат такива устройства, които ще им осигуряват информация по време на полетите. С тези фаблети (хибрид между смартфон и таблет) ще се отчита к...

Три натруфени застаряващи аристократки вечерят заедно в скъп ресторант. Всяка от тях се стреми да впечатли другите с богатствата, които семейството й притежава. - Когато моите диаманти се замърсят, аз ги давам за почистване само в "Тифанис" - казва първата. - Когато моите диаманти се нуждаят от почистване - възкликва втората, - аз се доверявам на "Картиърс". При единственото условие манипулациите да се извършват лично от господин Картиър. - От вас научавам, че диамантите трябва да се почистват - никога не съм допускала подобно нещо, слага капак третата. - Когато моите диаманти се замърсят, аз просто ги изхвърлям в кошчето за боклук. Усмихни се, България! Русия разсекрети най-голямото находище на диаманти в света. Разработването му може да доведе до срив цената на скъпоценните камъни и наистина да доведе до разхищения в някои среди. В други пък ще са доволни, че няма да им се налага да правят излишни еквилибристики: Мъж подарил за годишнината от сватбата на жена си злaтен...

Изт: pistonheads.com

Не съм юрист и винаги съм разбирал термина „авторско право” в буквалния смисъл – като авторско право, т.е правото на автора, за авторство, върху неговите авторски произведения. Това няма нищо общо със средствата, формите и начините за разпространение на тези произведения.

Нарушение на авторското право, от неграмотната ми камбанария, например, е да сложиш името си под „Душа назаем” и да кажеш, че ти си я написал.

Да притежаваш хартиено копие от книгата ми и да го дадеш на един-двама-трима, пет, десет приятели назаем, за да го прочетат и те, не е нарушение на авторското ми право.

Не е нарушение на авторското ми право да събереш 200 човека в зала и да им я зачетеш безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да свалиш книгата безплатно от интернет и да я споделиш с 200-400-500 твои приятели, по имейл или чрез социалните мрежи, за да може те също да я прочетат безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да качваш книгите ми по всевъзможни торенти, форуми, електронни библиотеки и сайтове за свободно споделяне.

Това не е нарушение на авторското ми право, това е повсеместно разпространение на авторските ми произведения!

И не само, че ви насърчавам, но и ви умолявам – правете ги тези неща!

Да защитиш един носител на авторско съдържание с авторско право е все едно да влезеш с кофа в морето и да твърдиш, че водата в кофата е по-различна от останалата, защото е твоя, понеже ти си донесъл кофата.

Не би било почтено да продаваш творчеството ми, без моето разрешение и знание, например, но какъв, по дяволите, би бил проблемът да го ползваш и разпространяваш колкото си искаш и то – напълно безплатно?

Не съм, естествено, единственият автор, който се застъпва за свободното споделяне на авторско съдържание и за неговото безплатно разпространение онлайн. Аз съм един от най-дребните – има къде-къде по-прочути / авторитетни / богати автори от мен, които са на мнение, че свободното разпространение на авторските им продукти онлайн не само не ограничава търговската реализация на същите тези продукти, ако имат комерсиален вариант, но дори я насърчава.

Не желая да влизам в конфликти с хората, които държат на всяка цена да контролират методите, средствата и формите за разпространение на авторското им съдържание и, които настояват това да не се случва безплатно. Те имат своите основания, аз имам моите. Единственото ми възражение е срещу начина, по който го правят, защото той е:

а/ анти-еволюционен

б/ ретрограден

в/ обречен.

И, освен това, е доста негативен, което го прави несимпатичен.

В моите очи.

Разберете, аз не мразя парите. А хората на изкуството са ми симпатични. Бих искал да ги видя всичките богати – до един. Но, когато гледаш как другарчето ти пикае срещу вятъра, единствената нормална, естествена, приятелска и човешка реакция е да му посочиш този факт, като оставиш на него решението дали иска да ходи с опикани крачоли (пред многобройната си аудитория) или не…

Защо анти-еволюционен?

Защо интернет е първият по рода си и единственият в историята на човечеството проект, в който участва цялото човечество. Нито една философска система досега, нито дори войната и световният мир не са успели да обединят толкова много хора, от толкова различни социални, икономически, географски и културни среди, в една толкова обща цел.

Замислете се: телекомуникационните компании и кварталните доставчици опъват кабели и антени, някой някъде произвежда сървъри, друг компютри и портативни устройства, трети пише софтуер за тях, всички участват в този проект, потребителите плащат абонаменти, допринасят и споделят съдържание…всеки е съгласен и всеки е „ЗА” дистанциите да се скъсят, за да има достъп до останалите в мрежата. Независимо от личната мотивация да участва в „проекта”, всеки участник допринася с нещо за реализацията му.

Духовно-ориентираните хора знаят, че са клетки в един общ организъм, наречен човечество, където всички сме свързани, подобно на клетките в човешкия организъм, по начин, който все още е неизвестен за науката.

Материализацията на тази духовна хипотеза е глобалната мрежа – резултат от продължителната и целенасочена еволюция на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

Безсмислено е да обяснявам, че всеки опит да се застане на пътя на този единствен по рода си, общочовешки, еволюционен проект е обречен на провал.

Причините са две: първо, еволюцията винаги се движи напред, тя е еднопосочен процес и второ – когато има конфликт между интересите на общото и частното, печелят винаги първите, в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно…

Защо ретрограден?

Защото се опитва да съживи труп. Феър плей кампаниите не търсят нови,  алтернативни, еволюционни, изгодни за всички решения, а се опитват да върнат статуквото от миналото, когато начинът за разпространение на творчеството беше по-скъп, по-бавен, по-труден и по-ограничен от днес. Но беше по-изгоден за група от хора.

Вижте, интересите на един писател, ако са поставени на кантар, срещу интересите на неговите многобройни читатели, винаги имат второстепенно значение, защото той е невъзможно да съществува без тях, читателите, като аудитория, а те са напълно самостоятелни да отворят книгата на който и да било друг автор.

Така че, съветът ми е следният: ако публиката ви иска да се наслаждава на вашето творчество, независимо в каква форма творите и, ако иска да  му се наслаждава безплатно, дайте й това право! Дори я насърчете! В противен случай, вие не защитавате никакво изкуство, а само егоистичния си интерес. На никой не му пука за последния, именно защото е егоистичен.

Грешка е да се заканвате на хората, които ви обожават. Без тях вие сте просто един храносмилателен тракт, а не артист, за какъвто се представяте в обществото. Помнете, че щедростта е едно от най-красивите човешки качества. Артистите, те не са ли по-изтънчените човеци, с по-изисканите маниери? Не е ли тяхна ролята да дават пример и да движат обществото напред? Да вдъхновяват? Защо тогава участват в кампании, които се опитват да съживят миналото?

Защо несимпатичен?

Самата кампания в България има подчертано негативен характер. Тя, по същество, е рекламна кампания, с единствената разлика, че не продава някакъв продукт, а идеи, затова я наричат още „социална” кампания.

Имам известен опит в рекламата и от опит зная, че негативните внушения трябва да се избягват. Причината е проста – всяка кампания се стреми към провокирането на някакво действие – да купиш, да повярваш, да участваш в процеса. Всяка кампания търси положителното, про-активно поведение у потребителя, като антипод на бездействието. В този ред на мисли, негативните послания са неудобен инструмент за генерирането на про-активни, положителни действия, например – за купуването на албуми с права.

Негативният тон на рекламните кампании създава противоречие между интересите на кампанията и хората, за които е предназначена. Генерира се противодействие, а не съ- действие. В крайна сметка, рекламните кампании разчитат на добрата воля на своята аудитория – на убеждаващия стимул, а не на принудата като инструмент. Как ще мотивираш потребителите да плащат на творците, като открито ги наричаш крадци?

Нека разгледаме три конкретни примера:

Творец отмъква автомобила на своя фенка от мола, за да й отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да й го поиска назаем. И тя щеше да му го даде. Нали затова е фенка!

Друг творец се промъква тайно в жилището на свой фен, за да му яде от студената шунка в хладилника, отново с цел да отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да му отиде на гости. Всеки фен би си ударил задника в тавана от кеф да нагости любимия си артист с топли специалитети, плюс отбрана селекция от вина и ракии!

Красив музикант от женски пол свири на улицата, а минувачите обират даренията й, вместо да оставят такива. Тук аудиторията, за която е предназначена рекламата, вече буквално краде, при това – кеш и то – със собствените си ръце! Негативно послание. Тя можеше да събира даренията си онлайн. Тъкмо щеше да има и по-широка аудитория.

Няма да продължа с примерите, защото не искам да се заяждам нито с авторите на кампанията, нито с творците, които стоят зад нея. Това си е техен избор и техен начин на изразяване. Но искам да покажа, че за мен, като автор, този начин на изразяване е твърде несимпатичен. А като потребител на тяхното изкуство ми изглежда три пъти по-несимпатичен.

И, за да не бъда голословен, след малко ще отида да гледам Асен Блатечки на сцена, за което, съвсем естествено, ще си платя. После, ако иска, мога да го заведа у нас и да му сготвя целия хладилник, но ако се промъкне тайно през нощта за студения салам, ще яде само шамарите на сотаджиите…

В заключение

Поуката от всичко казано до тук е, че нещата са такива, каквито са и ние нямаме друг избор, освен да ги приемем. Не можем да вървим срещу еволюцията на човечеството, само защото посоката на тази еволюция, поне временно, не ни е изгодна.

Да, артистите и продуцентите, авторите и издателите, музикантите и лейбълите ще направят крачка назад, за да може аудиторията да спечели повече изкуство и повече свобода…на много по-ниска цена.

Еволюцията винаги е еднопосочен процес, а когато има конфликт между интересите на общото и на частното, първите винаги печелят в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно. Помнете това.

Играйте в повече представления, участвайте в повече проекти, пишете повече текстове по поръчка, свирете повече на живо, контактувайте повече с аудиторията си директно, без посредници и оставете глобалната мрежа да работи за вас, вместо да й се противопоставяте. Аз също искам да живея от пасивен доход под формата на авторски хонорари, но очевидно не съм уцелил епохата. А вие нямаше да четете това и дори нямаше да знаете, че съществувам, ако не беше стремежът на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

В природата няма празно.

Глобалната мрежа увеличава всеобщото изобилие – в този процес някои от старите източници на доходи ще отмират, като нефункционални, но на тяхно място ще се появяват нови и нови, още по-добри и още по-оригинални начини артистите да получат своето. Без задължително някой да губи от това. Единствените смислени сделки са сделките win-win. Всичко останало е измама. А природата не търпи празно. И за артистите тя няма да направи изключение.

Тихомир Димитров

Ако първата мрежа, построена в един град или в едно село, е с много бърз интернет – в един момент България може да стане страната с най-бърз интернет в Европа. Това заяви зам.-председателят на ЕК и комисар по информационните технологии в Европа Нели Крус на конференцията "Цифровата програма на Европа '2012: Реалност или все още предизвикателство?" в българската столица.

Интервю на проф. Любомир Гаврилов за в. "Култура"

Wi-Fi алиансът стартира програма за сертифицирането на нова безжична технология на име Miracast. Miracast е замислена като директен конкурент на AirPlay и, по същия начин като технологията на Apple, позволява безжично стриймване на видео от телефони, преносими компютри и таблети към телевизионния пр...

Георги Кадурин е роден на 27 януари 1955 г. в Якоруда. Завършва ВИТИЗ през 1981 г. и влиза в трупата на Младежкия театър, на който става директор в периода 1997-2006 г. Преди 4 лета се присъединява към театър „Българска армия”, с който в момента е на турне в страната. Снима се в кино- и телевизионни продукции. Сега по големите екрани в страната върви филмът с негово участие „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”. - Тръгвате на турне с част от актьорите в театър „Българска армия”. През кои градове ще минете, какво ще играете? - Да, в Перник, в Пловдив, на 20-и в Несебър. Другата седмица в Попово, Провадия и Варна. Ще поставяме „Железният светилник”, който е от доста пътуващите представления на „Армията”. Може би поради факта, че е българско и контактът с публиката е много силен. - По кината се завъртя „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела” на Жоро Костов. Какво ви мотивира да участвате в тази лента? - На първо място фактът, че това е дебют на Георги Костов. Още като...

Георги Кадурин е роден на 27 януари 1955 г. в Якоруда. Завършва ВИТИЗ през 1981 г. и влиза в трупата на Младежкия театър, на който става директор в периода 1997-2006 г. Преди 4 лета се присъединява към театър „Българска армия”, с който в момента е на турне в страната. Снима се в кино- и телевизионни продукции. Сега по големите екрани в страната върви филмът с негово участие „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”. - Тръгвате на турне с част от актьорите в театър „Българска армия”. През кои градове ще минете, какво ще играете? - Да, в Перник, в Пловдив, на 20-и в Несебър. Другата седмица в Попово, Провадия и Варна. Ще поставяме „Железният светилник”, който е от доста пътуващите представления на „Армията”. Може би поради факта, че е българско и контактът с публиката е много силен. - По кината се завъртя „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела” на Жоро Костов. Какво ви мотивира да участвате в тази лента? - На първо място фактът, че това е дебют на Георги Костов. Още като...

Вървиш си по улицата и хоп – фас хвърчи като футболна топка на оспорван мач, само че не към вратата, а към паважа. Поглеждаш наляво и какво виждаш – опаковка от вафла устремено лети към земята, изхвърлена скорострелно от младата майка отсреща. А докато се разхождаш пред блока, е напълно възможно върху главата ти да се стовари бомба от престаряло кисело зеле или остатъците от снощната вечеря на съседа. Гледката на хвърчащи кенчета от бира или безалкохолно от прозореца на колата, която току-що те е изпреварила на магистралата, пък вече не може да учуди никого. Няма какво да се лъжем, българинът иска да му е чисто, ала някак си все не успява да улучи кошчето, когато реши да се отърве от боклука си. И пиар акции по телевизията, които призовават да изчистим страната за един ден, изобщо не могат да променят този факт. Защото колкото и разноцветни контейнери за различните видове отпадък да ни приканват да изхвърляме боклука си разделно, ние на инат се отърваваме от него както и където...

Motorola Mobility са готови за поредната си патентна битка срещу Apple. Вчера те помолиха Международната търговска комисия (ITC) да разследват Apple по обвинения в нарушаване на патентно право. Междувременно, Motorola поискаха забрана за внос на почти всяко едно устройство с iOS, но също и на всички...

ОССЕ призова Белград да ускори медийните реформи

Германия призова посланика на Беларус заради спор за визи

Mediapool ще излъчва на живо срещата на еврокомисар Нели Крус с представители на българските медии

Проектът Sartre, започнат през 2011 година, завърши успешно. Зад съкращението се крие името Safe Road Trains for the Environment, като в рамките на проекта бяха тествани движещи се в синхрон автомобили без водачи. Партньорите, работили по този проект, заключиха, че технологията е достатъчно добре ра...

До две седмици се очаква Апелативният съд в Бургас да се произнесе по жалбата на Николай Банев срещу изпълнителното дело, с което държавата иска да получи поне част от дължимите пари по приватизационна сделка, извършена преди 12 години. В мътните години на бърза и дива приватизация олигархът от гр. Любимец успява да се сдобие със златните места на българското Южно Черноморие срещу дребни пари, по-голямата част от които трябва да изплати разсрочено и то в компесаторки. Той обаче не желае да заплати покупката си.

Вече повече от десетилетие държавата не успява  да събере приходите си от тази приватизационна сделка. Банев използва всяка пролука в закона, делата между държавата и скандално известния милионер се множат и обикалят съдебните инстанции. Общественият интерес остава незащитен. Нещо повече. След като 12 години е експлоатирал имотите, сега бизнесменът иска да развали договора за приватизация, чиито клаузи така и не е спазил.

Николай Банев се сдобива с туристическите имоти край Созопол, преди това собственост на държавното „Хелио-тур-с” АД, през 2000 г. Договорът е сключен на 5 юли 2000 г. между контролираната от него фирма „Приват турист” ООД и Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/. По силата на този договор Банев закупува 61 512 акции, представляващи 40% от капитала на „Хелио – тур-с” при цена от 11.40 щ. д. за една акция. Той получава и правото на същата цена да изкупи и останали акции на дружеството след като изтекат сроковете по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/ за обезщетяване на реститути.

По време на продажбата държавната фирма „Хелио-тур-с” притежава следните активи:

1. Къмпинг „Градина” – с площ от 73 дка и оценка от Министерството на икономиката /МИ/ на приблизителна стойност 660 000 лв.
2. Комплекс „Каваци” – 217 дка, оценка на МИ – 3 100 000 лв.
3. Къмпинг „Каваци” – разширение – 17 дка, оценен за 100 000 лв.
4. Къмпинг „Златна рибка” – 58 дка, оценен за  520 000 лв.
5. Къмпинг „Веселие” – 30 дка, оценен за 240 000 лв.
6. Къмпинг „Черноморец” – 110 дка, оценен за 570 000 лв.
7. Резиденция Созопол и  ресторантите „Винарска изба”„Механа” и „Хоризонт” – оценка 400 000 лв.
8. Притежава и много други по-малки обекти със значителна обща стойност.

За всичко това Банев е трябвало да заплати символичните 700 000 долара, като 10%, или 70 000 долара трябва да се заплатят веднага, а останалите 630 000 щ.д. – на две части. Договорът предвижда и още едно улеснение за купувача – 40% от цялата сума, или 252 000 щ.д. той трябва да заплати в пари, а другите 60% с компесаторни инструменти – т.е. бонове от масовата приватизация. На практика  през 2000 г. той получава най-атрактивните поземлени и туристически имоти  по Южното Черноморие само срещу 70 000 щ. д.

През следващите няколко години останалите 60% от капитала на „Хелио-тур-с”  са били изкупени от фирми, приближени на Банев директно от Министерството на икономиката, но не с парични вноски, а с компесаторни бонове.

В момента фирмата му се представлява от Надзорен съвет в състав: Николай Банев, майка му Мария  и дъщеря му – също Мария.

За изминалите 12 години от приватизацията на „Хелио-тур-с” милионерът не е заплатил нито лев на държавата. За да защити обществения интерес агенцията по приватизация завежда дело срещу „Приват турист” ОДД. Собственикът й предприема всякакви мерки, за да забави крайното решение и делото се точи 8 години. В крайна сметка АПСК успява да осъди „Приват турист” за неизпълнение на клаузите по приватизационния договор. Държавата предявява претенции за неизплатените  суми С дължимите през години лихви, в момента сумата възлиза на 1 700 000 лв. За нейното събиране са образувани 2 изпълнителни дела.

След като собственикът на най-апетитните земи и туристически обекти на юг от Бургас отказва да се издължи на държавата, тя прибягва към продажба на имотите на длъжника. На търг отива къмпинг „Градина”

В платена публикация в национален ежедневник от 20 септември т.г. изпълнителният директор на „Хелио-тур-с” Блага Брайнова твърди, че този търг е опорочен. Тя обвинява институциите, включително и съда, в обслужване на интереси. Търгът е спечелен от „Камп интернешънъл”  ООД. Според твърденията на Брайнова близо 2 млн. лв. от цената на сделката се плащат от холдинг „Нов век”, собственост на лица от обкръжението на ТИМ.

„В случая риторичен е въпросът кой атакува Банев и що за журналистика си имаме”, завършва изявлението си Блага Брайнова.

„Биволъ” обаче не се интересува от накърнените интереси на олигархичните групировки. За нас е важно да бъде защитен обществения интерес, а това може да стане само, когато в държавния бюджет най-после постъпят някакви приходи от продажба, извършена преди 12 години.

Според платената публикация, подписана от Блага Брайнова, к-г „Градина”, собственост на „Хелио-тур-с” АД, е най-апетитната хапка от имотите на Николай Банев. В друга публикация от 3 септември т.г. тя отрича всякаква връзка между „Хелио-тур-с” и Банев. Обяснява, че „Приват турист” е РМД, създадено от 11 съдружници, които са бивши работници в държавното туристическо дружество и, че сред тях не фигурира името на Николай Банев. Т.е. некоректно е той да бъде обявяван за длъжник на държавата, защото нито той, нито фирми, свързани с него са изкупували акции на дружеството.

В поредица от публикации в национални ежедневници, платени или като право на отговор, управителката на „Хелио-тур-с” усърдно защитава семейство Баневи. Твърди, че се прави всичко възможно те да бъдат несправедливо очернени. В нито една от тях обаче не става ясно, защо 12 години след приватизацията собственикът на „Хелио-тур-с”, с или без участието на Банев, не е платил нито лев за придобитите имоти. Но ги е ползвал и дори е строил върху тях. Незаконно.

Само в къмпинг „Каваците” са установени 7 незаконни постройки, които според специалисти, са издигнати през последните 3-4 години. Три от тях – масивна сграда с дървен навес, масивен санитарен възел и „Снек – бар Каваци” са с влезли сила заповеди да събаряне и са премахнати принудително през пролетта на 2012 г. За останалите 4 – ресторант „Емона”, „Кръгла дискотека”  и две обслужващи сгради има решения за събаряне от Бургаския окръжен съд, но се оспорват и сега се чака решението на ВАС.

Битката между държавата и Николай Банев продължава. За да спре изпълнителните дела срещу своите фирми и да осуети правото на държавата да защити интересите си, Банев започва процедура по разваляне на приватизационния договор и изисква като обезпечение спиране на вече образуваните изпълнителни дела. От Агенция за приватизация намират процедурата за абсурдна и целяща единствено забавяне и дори спиране на възможностите за разпореждане с активи на „Хелио-тур-с”  и компенсиране на накърнения интерес дори в минимална степен.

Всъщност, за да спре изпълнителните дела, „Приват турист” ООД еднолично обявява приватизационния договор, сключен преди 12 години, за невалиден. Договорът за приватизация се разваля с нотариална покана, отправена чрез нотариуса Иванка Пенова на 28.03. 2012 г. /рег.номер 620 при СРС/ до АПСК и МИЕТ . Мотивите са, че към част от приватизирания имот в к-г „Каваци” са предявени реституционни претенции. За тях, очевидно, г-н Банев научава едва през 2012 г., въпреки че още от 1999 г. цялата страна се тресе от протестите на собственици на крайморски имоти.

„Към момента на приватизационната сделка се е знаело за предявени и удовлетворени претенции към част от имотите на „Хелио-тур-с”. Този факт беше записан и в информационния меморандум, отразен е и в писмо от МИЕТ”, спомня си адвокат Силвия Иванова, представляваща група собственици на земи, срещу които Банев води съдебни дела.

Приватизаторът  завежда съдебни искове срещу над 100 физически лица, наследили малки терени край морето, възстановени с решения на поземлените комисии. Някои от съдебните спорове все още не са приключили, а в обществото те станаха печално известни и с актовете на насилие над вещи лица.

През 2008 г. действително са възстановени няколко имота, но те са миниатюрна част от целия терен на к-г „Каваци”, възлизащ на 217 дка, коментират от агенцията по приватизация.

Според тях развалянето на договора за приватизация е невъзможно по няколко причини. Основната е, че няма как Банев да обезщети държавата за това, че е ползвал 12 години нейно имущество без да плати за него. Развалянето на договора не означава  и автоматично връщане на всички недвижимите активи в собственост на държавата, а само на 40% от акциите на „Хелио тур-с”.Фирмата първо приватизатор  „Приват турист” ООД, вече не притежава 40% , а едва 7.95% от акциите. Това, според специалисти от агенцията по приватизация, е още едно доказателство за абсурдността и недопустимостта на действията на Банев.

През изминалите 12 години големи части от придобитите активи и земи са били разпродадени от фирмите на Банев и вече са собственост на трети лица., добросъвестни купувачи. Т.е. докато държавата е водела дела срещу фирмите му, той се е облагодетелствал,  разпореждайки се с придобитото държавно имущество. По какъв начин управлява останалите активи е видно за цялото общество по условията, които предлагат южните черноморски къмпинги.

Ръководството на АПСК е решено да събере неизплатените от купувача на „Хелио-тур-с” парични вноски. Той недвусмислено заявява нежеланието си да плати за покупката.”Позволи си да дойде персонално в АПСК и да заяви на служителите, че ще води „война до кръв” за придобитата собственост, с която се разпорежда”, казаха от агенцията.

Фирмите, свързани с Николай Банев са неизрядни по всички приватизационни сделки и дължат огромни суми, твърдят от АПСК. Срещу скандалния милионер и свързани с него фирми са образувани общо около 20 изпълнителни дела за събиране на задължения.

Името на Николай Банев фигурира и в дипломатически доклад на посланик Пардю за българската организирана престъпност от 2005 г., изтекъл в Wikileaks, където за него е отбелязано следното:

"M. (C) КОРПОРАЦИЯ АКБ. КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция."

Стана известно заключението на г-жа Kokott по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ.

Това е известният казус с електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височина, вместо на обичайната височина на равнището на очите.

Bъпросът към Съда е дали описаната практика съставлява дискриминация, основана на етнически произход.

Преди всичко  Генералният адвокат   смята, че Комисията за защита от дискриминация  следва да се счита за юрисдикция по смисъла на правото на Съюза и запитването от КЗД е допустимо.

Според Директива 2000/43/СЕ проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Г-жа Kokott предлага на Съда да реши, че

• когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят главно хора от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход.

• Такава мярка (обаче) може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

– не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града, и
– взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.

Стана известно заключението на г-жа Kokott по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ.

Това е известният казус с електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височина, вместо на обичайната височина на равнището на очите.

Bъпросът към Съда е дали описаната практика съставлява дискриминация, основана на етнически произход.

Преди всичко  Генералният адвокат   смята, че Комисията за защита от дискриминация  следва да се счита за юрисдикция по смисъла на правото на Съюза и запитването от КЗД е допустимо.

Според Директива 2000/43/СЕ проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Г-жа Kokott предлага на Съда да реши, че

• когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят главно хора от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход.

• Такава мярка (обаче) може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

– не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града, и
– взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.

В четвъртък продължаваме със специалната серия от блиц интервюта в "Как четеш?" продължаваме да питаме нашите стажанти за техните читателски навици.

Ето какво ни разказа и Селена, която е най-малка от всички, затова пък чете ужасно много и пише страхотно.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никак даже. Предпочитам да съм изцяло отдадена на книгата.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
И да пия не обичам, докато чета. Но продължавам да мисля, че е страхотно човек да се събужда с хубаво кафе и още по-хубава книга.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Всяко посегателство върху книга ме ужасява. Позволявам си да драскам единствено по разни учебници. Не отбелязвам, понякога преписвам дадени изречения, които са ми направили впечатление. Главата ми е пълна с всевъзможни цитати, умея да помня повече от нормалното.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител. Сиреч с всичко, което би могло да ми послужи за отбелязване – всякакви хвърчащи листи, бележките от библиотеката, билети от театър, стари (и забравени случайно в някоя книга) есета... дори с фиба ми се е случвало.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Никога не съм се ограничавала само с художествена или само с нехудожествена литература... или в някакъв определен жанр. Обожавам да експериментирам. Често ми се е случвало да прочета нещо, което никога не бих... единствено от експериментална гледна точка. И защото давам шанс на всяка книга, до която се докосна. (И защото си умирам да споря за книги, но трябва лично да ги почувствам.)

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По всяко време мога да спра, но предпочитам да съм прочела главата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Не и ако книгата ми харесва.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Предпочитам да попитам някого, не харесвам речници и всякакви подобни източници. Но рядко го правя. Обичам да си разгадая значението по контекста... или по-късно да разбера. „Хубавите книги не ти разкриват всичките си тайни наведнъж.”

Какво четеш в момента?
„Марсиански хроники” на Бредбъри, „Избрани произведения” от Брехт, „Името на розата” на Еко... и още няколко.

Коя е последната книга, която си купи?
„Вината в нашите звезди” на Джон Грийн.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм от хората, които не могат да четат само една книга… Обикновено не падам под 5-6 наведнъж.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам. Обичам и мога да чета навсякъде, по всяко време и при всякакви обстоятелства. Но намирам за очарователно да чета през нощта и много рано сутрин - към 4-5 часа.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Сякаш самостоятелните издания повече ми допадат.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всичко на Джордж Оруел, Сартр и Чарлз Буковски препоръчвам. Заедно с тях „Спасителят в ръжта” на Селинджър,  „Параграф 22” на Хелър и „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри. Най-любимите ми книги.  

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Както ги почувствам. И често ги преподреждам, защото ме успокоява.

Защо г-н Йордан Опиц е убиец

Потребителите на онлайн енциклопедията Wikipedia са заподозрели Roger Bamkin, член на организацията Wikimedia Foundation, поддържаща проекта Wikipedia, и постоянния редактор на Wikipedia Max Klein в користно изменение на страниците на енциклопедията, включително началната страница, с цел преследване...

В момента чета последната книга на Guy Kawasaki “Enchantment” (за която ще ви разкажа скоро в рубриката с книги за маркетинг) и попаднах на най-доброто описание за правилното ръкостискане, което създава доверие. Кавазаки говори за няколко фактора, които формират доброто първо впечатление: усмивката, облеклото, ръкостискането и думите. Спирам се на третия елемент, тъй като съм срещала по-рядко информация за него и ми е най-интересен.

В книгата се цитира изследване на Университета в Манчестър, където се твърди, че доброто ръкостискане е плод на 12 фактора. Сега ще ви покажа и самата формула, от която гарантирам, че ще ви се завие свят:

PH = ? (e2 + ve2)(d2) + (cg + dr)2 + ?{(4<s>2)(4<p>2)}2 + (vi + t + te)2 + {(4<c>2 )(4<du>2)}2
(e) is eye contact (1=none; 5=direct) 5; (ve) is verbal greeting (1=totally inappropriate; 5=totally appropriate) 5; (d) is Duchenne smile – smiling in eyes and mouth, plus symmetry on both sides of face, and slower offset (1=totally non-Duchenne smile (false smile); 5=totally Duchenne) 5; (cg) completeness of grip (1=very incomplete; 5=full) 5; (dr) is dryness of hand (1=damp; 5=dry) 4; (s) is strength (1= weak; 5=strong) 3; (p) is position of hand (1=back towards own body; 5=other person’s bodily zone) 3; (vi) is vigour (1=too low/too high; 5=mid) 3; (t) is temperature of hands (1=too cold/too hot; 5=mid) 3; (te) is texture of hands (5=mid; 1=too rough/too smooth) 3; (c) is control (1=low; 5=high) 3; (du) is duration (1= brief; 5=long) 3.

Сложно е, нали? Е, ето и обяснението на Кавазаки, което е далеч по-просто:

Поддържайте контакт с поглед.
Използвайте подходящ поздрав (нито твърде фамилиарен, нито твърде официален.
Усмихнете се истински (ако ви е интересно, потърсете повече информация за това какво е “усмивката на Duchenne“).
Хванете ръката на събеседника и я стиснете добре (нито твърде силно, нито като “умряла риба”).
Застанете на приемливо разстояние, без да навлизате в личното пространство на събеседника, но не и твърде далеч.
Уверете се, че ръката ви е с нормална температура, суха и гладка.
Използвайте средна сила и не тръскайте ръката на събеседника твърде много.
Задръжте ръката за 2-3 секунди.

И ако това ви се струва твърде лесно, почакайте да ви разкажа за всички случаи, в които тръпки ме побиват от ръкостискане… Не, твърде страшни са тези разкази – просто го направете добре.

___
инфографика: Chevrolet UK
снимка: kai:bln 

На 19 септември специална делегация на Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент, ръководена от българския евродепутат, заместник-председател на парламентарната комисия и бъдещ член на Европейската сметна палата, Илиана Иванова , направи проверка на дейността на пристанище Ротердам. Бяха инспектирани пристанищната администрация, митническата служба, както и функционирането на различните технически средства, използвани за засичане на [...]

Онлайн магазинът Feelunique ни предоставя няколко кода за намаление на козметичните продукти. Не забравяйте, че кодовете са за определен период от време и тяхната валидност е до 30 септември 2012г. ! Ето ги и вариантите: - спестявате 2 паунда при покупки на стойност 20 паунда или повече, като въведете кода EARLYAUTUMN в полето за промоционален …

Прочетете повече »

Продукти за 4 порции:
8 рибни котлета от бяла риба
1 лимон/лайм
3с.л. брашно
1с.л. сол
1к.ч. мазнина

За пастата:
4бр. свивки паста Фетучини
щипка сол
3с.л. зехтин
1ч.ч. Пармезан

За варено цвекло:
3 глави червено цвекло
щипка сол

Приготвяне:
Брашното се смесва зедно със солта. Рибните филета се овалват в брашно. Пържат се до златисто в силно загрята мазнина. Изваждат се добре отцедени от мазнината. Фетучините се варят в подсолена вода. Следват се указанията на опаковката. След готовност се отцеждат от водата. Объркват се с 3с.л. зехтин. Червеното цвекло се бели, измива и реже на кубчета с къдраво ножче. Слага се в метална касерола. Полива се с 2ч.ч. вода. Поръсва се щипка сол. Съдът се похлупва. Цвеклото се вари на тих огън, 40- 50 минути. Четирите порции се оформят по следния начин- две рибни филета, гарнирани с паста и кубчета цвекло. Фетучините за по- красиво се навиват на руло. Поръсват се с Пармезан. Към порциите се добавя по четвърт лимон.

В Съединените щати беше представен хуманоиден робот, който е предназначен да замени хората на производствените линии във фабриките. Машината е творение на Rethink Robotics и се казва Baxter. Готова е за серийно производство и ще струва 22 хиляди долара, съобщи BBC. Роботът излиза на пазара пр...

Положението в Zynga продължава да се влошава с всяка изминала седмица. От началото на лятото постоянно ви съобщаваме за високопоставени служители, които напускат компанията. Изглежда тенденцията продължава с пълна сила, защото поредният, подал молба за напускане, отново е изпълнителен директор, този...

14 от най-големите компании в сферата на информационните технологии създадоха организация, която да защитава интересите им. Тя се нарича Internet Association и включва вдъхващи респект имена като Google, Facebook, Yahoo, AOL, eBay и Amazon. Сред основателите са и по-малки компании като Zynga, Linked...

  Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, за последно прекосихме Етиопия Днес на ред е Кения Приятно четене:  

На мотор из Африка

пета част

 Кения: През Екватора, Найроби и резервата Амбосели

И малко цифри.

• Валута - Кенийски шилинг.
• 1$ = 77 Кенийски шилинга.
• 1 литър бензин = 1$
• Виза - на границата и струва 25$. (в момента кенийска виза струва доларовия еквивалент на 40 евро - бел.Ст.)

Все още е 28.06.2010г. и сме на границата Етиопия-Кения.

От Етиопска страна вече е ясно как минахме. Тук в Кения ми направи впечатление, че границата е по-чиста и подредена. Отново първо минахме през имиграционната служба, където срещу 25 долара на човек получихме визи и това за около 15 минути. Също толкова бързо минахме и митницата, като ни изненадаха, че за мотор не се плащат никакви такси или застраховки. Така след половин час вече бяхме легално в Кения.

Тръгнахме към кенийската част на гр.Мояле.

Движението е вече в лявата лента, но все още не мога да усетя разликата. Е, малко след границата изчезна всичко - всичко стана по-мръсно, без асфалт, с черни пътища и прах. Познатата африканска мизерия, дори ми напомни малко на Судан. Намерихме си единствения хотел :) , разтоварихме багажа и малко по-късно вече се разхождахме по улиците, за да си купим някаква храна, карта за GSM и да изтеглим пари от банкомат. Интересно е да се разхождаш из улиците на Мояле. Имаше всякакви образи, но всички ни гледаха еднакво странно. Много е прашно в целия град. Прибрахме се рано в хотела и веднага легнахме, защото утре ни предстоеше най-трудната част от нашия маршрут - прехода Мояле - Марсабит - 240 километра, които трябваше на всяка цена да минем за един ден. 29.06.2010г. - 27-ми ден. Станахме рано, стегнахме багажа и в 07.00 часа напуснахме Мояле.

Днес трябваше да минем най-тежкия участък от пътуването ни от 240 километра

Бяхме чели много, бяхме гледали записи много, но все пак имаше известно притеснение как ще се получи. Целта ни беше гр.Марсабит. След Мояле пътят беше само пясък, прах, дупки и напречни коловози, а на места имаше насипани допълнително натрошени камъни, защото с тях запълват дупки. Учудващо за мен успявах да държа скорост от 60-70км/час, Мони държеше по-висока и това ни позволи да се движим с прилично темпо. Някак си се успокоих, че няма проблем, ако това е целия път. Все още не бяхме навлезли в истинската пустиня и около нас имаше някаква зеленина. Моторът ми с тия килограми доста поднасяше в пясъка, но се караше долу-горе добре. На места около пътя дори се появиха антилопи. Спирахме за почивки, защото бяхме решили да караме внимателно, без да си даваме много зор. Тук и на двамата с Мони страшно много ни липсваха леките ендура, с които изживяването щеше да е само веселба. Я, още се усмихвам.

        С това прилично темпо стигнахме до

първото село – Сололо

Там купихме вода, поговорихме с местните, които ни казаха, че нататък ни чака много лош път. Продължихме по все така черния път, със същата скорост. Малко се увеличиха камъните, но пък пясъка намаля.

      По тези напречни коловози на няколко пъти хвърчаха бутилките с вода и торби с дрехи, които Мони беше вързал зад него в резервните гуми. Вибрациите бяха доста големи Целият пътепис (има повече от сто снимки)

Близо седмица чаках да видя медийна реакция и нарочно се въздържах да пиша за експлозията от тъпотии, с които ни заляха от телевизионните екрани във възхвала на диктатора Тодор Живков. Самоцензурирах се. Надявах се, че да видя някакво единомислие, за да не си помисля, че нещо не съм в ред да се възмущавам солово от нещо, което е едновременно очевидно, а същевременно напълно безнаказано минава, заминава и притуря „пепел” на миналото в угода на всичко, което уж беше отречено със самия факт на позорното бягство на комунизма от…себе си.

От предаването на Карбовски с подходящото название „Отечествен фронт” , цялото в кърваво червено- до степен, че и водещият се появи на финала след „сензационните”, неизлъчвани кадри от 1997 г. с Тодор Живков на митинг в Правец, също се появи изкуствено осветен в червено. Нестандартно, провокативно- абе, направо шик и с вкус към алтернативността…

Солова акция? Нищо подобно. В информационната емисия на Нова телевизия не само цитираха веднага след това въпросното предаване като някакво постижение и не само показаха откъс от „сензационните” кадри как Живков каканиже селски приказки в родното си село за радост на съселяните си, но и заплашиха, че това е само началото: предупредиха ни да очакваме втора серия следващата събота ( без червена точка за лековерни и тежко увредени мозъци).

Така ще имаме възможност да се насладим на продължението на документалистиката, оставена без коментар, от която се сипят самохвалните слова на Живков за справедливостта и благоденствието при неговото управление и настъпилата след това разруха. Вероятно ще чуем и продължението на другарската му жалейка за кокошките и хумора му за колко говеда са оцелели погрома над ТКЗС, макар че не били „червени” (ха-ха-ха, смееше се сам на тъпоумието си Живков и ехото на тълпата на площада в Правец му отвръщаше със същото, докато наоколо важно крачеше охранителят Бойко Борисов).

Далеч съм мисълта, че диктаторът от Правец не бива да бъде показван, включително в тази самодоволна светлина. Наслагването на мълчание върху неговото разюздано бръщолевене обаче, гарнирано с дълги тиради в същия дух на неговия близък съветник Чакъров, е машина на времето, която ни връща в… бъдещето. Защото това ничака, ако се вярва на др. Чакъров, който заплаши с разправа, когато той и другарите му от комунистическата партия се върнат на власт.

Нима (поне) тази реваншистка реплика не си заслужава (поне) една реплика от същия телевизионен екран?

За да не пропагандирам и аз повторно чрез цитати цялата тази пропаганда на отечествения фронт между телевизионния екран и неговите герои, героизиращи проваления комунизъм и лично неговия Та(р)то(р) в България, имам само един задочен въпрос към самоопределящите се като истински комунисти и днес, бранещи онова минало: „истинските комунисти” не трябваше ли да окажат някаква съпротива на посегателството срещу техния „строй” и лично на вожда им Живков?

За всички останали ( не само бивши комунисти, но и изобщо българи, живели при комунизма) е ясно: те са предатели, нагаждачи, мръсници, опортюнисти, страхливци, империалистически слуги и дори (най-страшното!)- горбачовисти. Но защо „истинските комунисти” не въстанаха? Къде им е толкова прославяната в комунистическата традиция саможертва? Как така истинският комунистически плам се изпари за една нощ и никой, просто нито един другар или другарка, не пожела да пожертва личния си комфорт, за да си защити пустите идеи, в които и сега се кълне? Защо не хванаха (пак) гората, за да напишат нова славна страница в партийната история?

Имам собствен отговор, колкото и да не им харесва. А той е: не въстанаха, защото нямаше кой да им нареди. Къде се чуло и видяло “истински комунист” да действа своя глава, да нарушава партийната дисциплина, включително, когато дисциплинирано сдават властта! “Истинският комунист” действа само по указание отгоре. А отгоре, т.е. от Москва, указанието беше “пролетарии от всички страни, предавайте се”. Ако им бяха наредили да сринат веднага Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), първи и с ентусиазъм щяха да го сторят. Защото нарежданията на началството не се обсъждат, а само се изпълняват от “истинския комунист”в България.

 

Справка: безропотно помитат по заповед от Москва издигнатите от самите тях през годините на комунизма паметници на Сталин, Червенков и Брежнев, след което в наше време определят като вандал всеки, който говори за преместване на  паметник.

Когато от Москва им нареждат да започнат да харесват националсоциализма като клонинг на съветския социализъм след съветско-германския пакт от август 1939 г., българските другарки и другарки вкупом се снишават ( досущ като Живков пред „перестройката”). Това се променя отново и също толкова рязко след разрива между СССР и националсоциалистическа Германия, когато Хитлер изпреварва Сталин в намерението му да си погрее ръцете на съвместно запаления от двамата европейски пожар и напада пръв ортака си в Москва. Съответно българските адепти на съветския патриотизъм получават през юни 1941 г. инструкции за „курс към въоръжена борба”: нападната е духовната им родина СССР. Така те изведнъж проглеждат за зверската същност на „фашизма” ( както упорито наричат и до днес националсоциализма с италианската му вариация, за да избегнат смущаващата прилика и на семантично ниво с образа си в огледалото).

Това им е проблемът на „истинските комунисти”, които сега гръмко жалят за техния „строй” от дащните за воплите им медийни трибуни, където няма кой да им зададе този простичък въпрос…

Така и не дочаках в България медийна реакция на ретроизлиянията за комунизма и живковизма като една от най-гъвкавите му форми. Може и да съм пропуснал. Ако сте пропуснали и вие, ето какво написаха в…Германия. Измиха ни очите колегите Дойче веле:

МЪДРЕЦЪТ ОТ ПРАВЕЦ

Дали заради изпепеляващите жеги или заради нещо друго, от известно време насам българите са подложени на невиждано облъчване – някой все им припомня за славното минало и за величавата фигура на правешкия човек от народа.

През четвъртата година на голямата икономическа криза населението на най-бедната държава в ЕС е подложено на невиждана досега по своята продължителност и мощ кампания, посветена на „незабравимото и славно” социалистическо минало, на величавата фигура на правешкия „човек от народа”, на талантите и качествата на неговото вездесъщо семейство и партийното му обкръжение.

На фона на непосилната мизерия, която през задаващата се зима още повече ще стъжни живота на много българи, на населението натрапчиво биват припомняни „прелестите” на развитото социалистическо общество и мъдростта на някогашните му партийни и държавни ръководители.

Изстъпления от екрана

А въпросната „мъдрост” е била доста прозаична, както личи от думите на самия Тодор Живков. В неизлъчвани досега кадри от среща с жители на родния му Правец, любимият „тато” разказва как по време на изпълнение на съветската балерина Лепешинская превъзбуден негов съселянин набързо изприпкал към тоалетната на Софийската опера, по „неотложни лични причини”…

Въпросните откровени простотии на каскетлията дадоха възможност на неговия някогашен политически съветник и настоящ председател на Съюза на комунистите в България да определи този мил веселяк като „необразован, но природно интелигентен човек”. В същото време един бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и главен виновник за престъпното премълчаване на опасността от радиационно заразяване след Чернобилската авария през 1986 г. разтръби от телевизионния екран, че Живков бил „широко скроен човек”, а неговите съратници от върхушката не носели никаква вина, защото „прилагали съветския опит всестранно, в това число и при концлагерите”.

Непосредствено след тези словесни изстъпления, излъчени от местни телевизии, от екрана ни се усмихна и онзи селски кмет, който беше свалил флага на ЕС от кметството, за да окачи там огромен плакат с лика на любимия Тодор Живков. Обяснението му е, че всичко добро, което е видял за селото и за себе си, било дошло от БКП, а не от ЕС. А един друг фен на някогашния Първи извърши това лято същински „подвиг” – на туристическото шосе между Несебър и Слънчев бряг той издигна гигантски билборд с образа на незабравимия вожд, който беше платил със собствени средства.

Тези дни икономистът Красен Станчев публикува статия, в която показа с конкретни числа и факти, че разрушенията в българската икономика при управлението на Живков и БКП са били толкова монументални, че още тегнат върху доходите на хората и фирмите, а държавният дълг от времето на БКП ще бъде изчистен едва през 2014 година. Станчев твърди освен това, че само малцина виждат връзката между днешните нещастия и онова управление. Все по-често има признаци за руска намеса в политиката на България и в тълкуването на нейната история чрез опити за манипулиране на българското обществено мнение, твърди още Станчев.

Да пребъде!

Нека си припомним и още нещо: преди две години премиерът Борисов заяви публично, че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега “ние” не сме построили и една стотна от направеното между 1956-та и 1989-та…

А днес, след като вече си имаме Музей на социалистическото изкуство, в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на дъщерята на Тодор Живков – Людмила. По същото време българите ще имат не една и две възможности да се порадват на любимия внук на Живков – Малък Тошко, който напоследък се радва на сериозен медиен интерес.

В такава среда най-младите българи биха могли да си въобразят, че машината на Хърбърт Уелс действително съществува и ги е върнала назад във времето на техните баби и дядовци. Без естествено да схващат, че всъщност някой целенасочено ги манипулира. При това пошло и безвкусно.
Deutsche Welle

Share on Facebook

Въпреки финансовата криза, която все още не е отпуснала хватката, с която е заклещила пазара, потребителите изглежда нямат нищо против да отделят от парите си, за да си купят таблет. Действително, продуктите от този технологичен клас се оказват едни от най-търсените тази година. Фирмата IDC, която п...

Проблем с руски кораб отвори пред частната компания SpaceX възможност за ранно изпращане на капсула до Международната космическа станция. Союз TMA-06M трябваше да откара трима астронавти до орбиталната лаборатория след месец, но това няма да се случи, тъй като руската машина е получила повреда и има...

Редмъндският гигант Microsoft пусна експресно обновление, което служи за закърпване на опасния url=http://www.kaldata.com/73219/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B...

"Неограничената конкуренция води до гигантско пилеене на труд и до онази парализа на социалното съзнание на индивидите, за която споменах по-горе. Тази парализа на отделния индивид смятам за най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от него. На студента се втълпява някакъв силно преувеличен стремеж към конкуренция и той е подготвен да гледа на бъдещата си кариера като на средство за ненаситен грабителски успех."

В Англия тръгна информационна кампания, която има за цел да обясни на хората как да настроят най-точно телевизорите си, за да виждат добър образ. Инициативата е на филмови режисьори, които искат да са сигурни, че произведенията им се наблюдават от зрителите както трябва, съобщи BBC. Според експер...

iPhone 5 удари своя нов връх, след като Apple продаде два милиона от новите си телефони само за един ден. Ако потребителите не искат да чакат цял месец за доставката на новия си iPhone, могат да си го вземат от eBay. Ако са склонни да плащат толкова пари, разбира се.

Преди цели 30 години бял свят видя първата емотиконка - познайте, коя?

Има много причини да реша да започна тази тема. Най-важната от тях е, че имам работещи онлайн магазини, които ми носят приходи и печалби. Когато човек се чувства удовлетворен от своята работа в една сфера (както съм аз), в природата му е заложено да споделя опита си, практиката си и всичко, през което е преминал, за да стигне донякъде. В следващите четири седмици ще ви запозная с четири основни правила, които трябва да се спазват, ако искате да изградите работещ онлайн магазин – Изборът, Маркетингът, Съдържанието и Социалните мрежи. Много хора биха казали, че Маркетингът и Социалните мрежи се препокриват, но… това не е така. Ще видите какво имам предвид. Всяка тема ще бъде публикувана специално за читателите на SocialEvo.net в четвъртък.

Започвам с ИЗБОРA.

НАЧЕРТАЙТЕ ИДЕЯТА СИ. Предполагам, че щом сте стигнали до идеята за стартиране на онлайн бизнес, следователно го искате. Причините могат да са най-различни, но най-популярните са или необходимост от пари, или чисто хоби. Не забравяйте – това е най-важния етап (маркетингът е следващият по-важност), от който зависи успехът на бъдещия Ви онлайн електронен магазин! Това, което трябва да направите на един лист хартия, е да си отговорите на следните въпроси:

- Защо искам да направя електронен магазин?
– Какво ще продавам на потребителите в него: физически продукти, продукти за сваляне и изтегляне, услуги? – Продуктите мои ли са (собствено производство), или ще съм представител?
– Кои са конкурентите ми, къде са те, какви са им условията и цените и къде съм аз спрямо тях?
– Разбирам ли от тези продукти или услуги? Мога ли да бъда компетентен за тях спрямо бъдещи запитвания от потребители?
– Готов ли съм да пиша допълнителна информация за магазина или за продуктите в блог, социални мрежи, форуми и др.?
– Готов ли съм да поддържам две-три допълнителни интернет страници, съпътстващи развитието на електронния магазин?
– Разбирам ли или мога ли да се справя с eCommerce платформите? Коя е най-подходяща за моя магазин? Как ще организирам доставките? Плащанията? Складовото количество (ако се изисква от идеята)?
– Какво ежедневно време ще ми отнема работата по моя електронен магазин и мога ли да го отделя?

На някои от въпросите ще си отговорите сами, на други ще е необходимо да потърсите съветите на специалист или просто ще ви провокират да започнете сериозно проучване в интернет.

Но този етап от ИЗБОРА има най-вече психологически ефект – ако успеете да го преодолеете, ако след като установите трудностите по изграждането на идеята си, продължавате да го искате, ако, осъзнавайки какво ви чака, продължавате и нямате колебания – то това е първата ви стъпка към успешния електронен магазин.

 

ИЗБОР НА ИНТЕРНЕТ РЕШЕНИЕ ЗА ВАШИЯ ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН

Има два начина да направите своя избор коя интернет базирана платформа да изберете – директна покупка на готова или безплатна с отворен код. Първата е най-лесна – ако сте си отговорили на въпросите по-горе и разполагате с финансовите средства, за да закупите една платформа, можете да го направите. Ако обаче нямате парите, е необходимо да предприемете някои решаващи стъпки.

Първо: не се страхувайте да търсите в интернет готови безплатни решения за интернет магазина си. Сваляйте предлаганите платформи и ги тествайте. Направете си тестов, „фалшив“ магазин, на който да изпробвате изтеглените от продукти. Разигравайте различни варианти с покупка, поръчка, доставка, валута, начин на плащане, видове продукти, видове цени, снимков материал, пробвайте предлаганите плъгини към платформата, проучете мнението на потребителите по форумите и др. Трябва да сте подготвени във всеки един момент.
Второ: изберете eCommerce платформа, най-близка до вашата идея, която трябва да отговаря на вашите изисквания и познания. Вижте кои от конкурентите Ви използват същата платформа, тествайте тяхната, запишете си това, което ви е направило най-силно впечатление при конкурентите и ако не ви удовлетворява, решете как до го подобрите. Конкурентите са за това – да се учим както от техния успех, така и от техните грешки. Все пак никой не иска от вас да откриете „топлата вода“.
Трето: ако избраната от вас платформа е с отворен код, работете по него (ако разбирате, естествено, другият вариант е да ви помагат). Той затова е отворен код – за да се променя според желанията ви.

*Съвет: изборът на платформа за електронен магазин трябва да бъде в зависимост от някои нейни характеристики – възможности за бъдещ ъпгрейд, лесна администрация, възможност за мултиезичност, съвместимост за директна връзка с банкова институция или куриерска фирма, интегриране на различни маркетингови инструменти, модули, етикети и др. (Виж повече в статията „Кои са най-важните параметри за eCommerce платформите“.)

Подобни статии:

1. Facebook планира пускането на онлайн магазин по подобие на Apple
2. Иво Апостолов: в България голяма част от компаниите все още не рекламират онлайн

БГ Сайт е дългогодишен конкурс, чиято задача е да отличи най-добрите български сайтове. Тази година конкурсът ще се проведе за тринадесети път. Мотото на БГ Сайт 2012 е „В пиксели”.

Запитахме се, има ли полза за фирмите, участващи в подобни конкурси, и каква е тя? За да получим отговор, попитахме победители в минали издания. В следващите редове ви представяме техните позиции.

Любомир Стоянов, основател на Slides.bg:

„БГ Сайт е престижен конкурс. Фактът, че се провежда за 13-ти път, е достатъчно красноречив за репутацията и участниците в него.

Лично за мен БГ Сайт е полезен с това, че ти дава поле за изява, приятни запознанства и бъдещи партньорства.

Миналата година участвахме със Slides.bg и спечелихме първото място в категорията Start UP. Там проектите винаги са най-много и да получиш оценката на толкова много специалисти от различни области повдига както самочувствието, така и увереността ти да продължаваш напред.“

 

Тодор Христов, управител на Сита Мениджмънт Консулт и съосновател на NovaVizia.com и NovaVizia.net:

„Ползите за фирмите, участващи в БГ Сайт, са най-вече две.

Първо, ако спечелят призово място в своята категория (от първо до трето), сайтовете на въпросните фирми ще получат публичност и популярност сред всички, които проявяват интерес към конкурса, а това с годините се очерта да бъде една широка аудитория от делови хора. Винаги сайтовете в челната тройка, независимо дали става дума за гласуване на журито, или на публиката, са привличали по-специален интерес към себе си. Това само по себе си не означава автоматично нови клиенти или нови поръчки (казвам го не само като член на журито на БГ Сайт, но и като собственик на фирмен сайт, спечелил първо място в категория „Корпоративен сайт“ в гласуването на публиката през 2011 г.), но е една важна допълнителна стъпка в целия комплекс от дейности по популяризиране на фирмения сайт.

Второ, обратна връзка и оценка къде се „намира“ фирменият сайт в момента и какво е неговото ниво на фона на други сходни сайтове от същата тематична категория. Тази обратна връзка и оценка идват по две линии – от гласуването на журито и от гласуването на публиката. Благодарение на това всяка фирма може да анализира силните и слабите страни на сайта си и да направи съответни подобрения или корекции, ако прецени, че е необходимо. Не винаги тази обратна връзка може да е детайлна и директна, но и по косвени сигнали може да се прецени какво е нивото на един сайт спрямо останалите в категорията, а и организаторите на БГ Сайт с всяка следваща година правят стъпки в посока на даване и получаване на по-точна обратна връзка – например от страна на журито към участниците, чрез публично представяне на оценките на всеки журиращ за всеки един сайт.

Това са две важни ползи, които не са за пренебрегване за всяка фирма, която не просто има и поддържа самоцелно фирмен сайт, а която се стреми чрез сайта си да информира, образова, гради репутация, създава отношения и дори директно да продава на нови клиенти.”

 

Георги Малчев, партньор в Ilyan.com:

“Всеки конкурс е възможност да получиш признание за постиженията си. Силата на един конкурс или състезание зависи от силата на конкурентите, традициите през годините, журито. Конкурсът БГ сайт е една много силна комбинация във всяка от тези области. Конкуренцията е силна, всяка година се налага да се добавят нови категории, а журито е от водещи имена в дигиталното пространство. Специално за Ilyan.com наличието на награди и признание на постиженията ни помогна през годините да се позиционираме по-добре, да имаме повече case studies, за които потенциалните ни клиенти искат да чуят, и множество контакти и фенове на нашия подход и реализирани проекти.”

Регистрацията за участие в конкурса е до 30 септември 2012 г.

Подобни статии:

1. Предстоящ конкурс: Български награди за уеб 2012
2. Ангел Георгиев отнесе наградата за най-добър .INFO сайт за 2011! Браво!

Отдел ”Маркетинг в социалните мрежи” отваря стажантски позиции за млади хора с интерес в социалните мрежи. Те ще бъдат ангажирани в подготовка и провеждане на активни рекламни кампании в социална среда. Стажантската програма е с първоначална продължителност от 3 месеца. Ако ви харесаме – можете да сте уверени, че ще станете част от екипа на ilyan.com. За последните 6 месеца сме назначили вече няколко младежи и девойки, които ни впечатлиха по време на стажа си с уменията си и отдадеността си към работата.

Ако сте студенти с минимум завършен 2 курс в специалност Журналистика, Връзки с обществеността, Маркетинг и Реклама, този стаж е точно за вас. Разбира се, много важни тук са желанието и стремежът за лично и професионално развитие в областта на маркетинга и социалните мрежи. Отличните компютърни умения, желанието за работа в екип и владеенето на английски език се подразбират от само себе си.

В замяна стажантите получават възможност да се докажат, развият и реализират като професионалисти. Предлага им се работа по реални проекти, гъвкаво работно време, което е задължително в динамичната среда, която ни заобикаля. Възможността за последваща реализация пък е най-апетитната хапка.

Ако ви заинтересувахме с това предложение, защо не се пробвате? Можете да го направите в сайта на ilyan.com, част „Кариери и Стажове“. 

Снимка: ilyan.com

Подобни статии:

1. Стаж в отдел „Маркетинг в социалните мрежи“ на ilyan.com
2. Деси Бошнакова: Идват много надъхани и ентусиазирани млади хора.

От днес „Загорка“ пуска приложение във Facebook, което съчетава история, маркетинг и забавление и дава възможност за пътешествие до „Светът на Загорка“.

На 20-и септември стартира приложение във Facebook с името „110 български постижения на световно ниво“. Основната цел e под формата на игра да бъдат събрани на едно място 110 документирани български постижения, които са със световна слава и значимост. Всеки потребител над 18 години може да участва, като хареса страницата „Светът на Загорка“ и приеме приложението. Платформата е изградена на базата на генерирано от потребителите съдържание (UGC – User Generated Content). Концепцията е разработена съвместно с агенция Ilyan.com и е вдъхновена от 110-ата годишнина на Загорка.

Целта на кампанията е да мотивира потребителите да активират любознателния си дух и да създадат заедно колекция от 110 значими български постижения.  Приложението е създадено така, че да бъде лесно за ползване както от участниците, така и от гласуващите техни приятели. Всеки регистриран ще има собствен профил, чрез който да може даде до 3 предложения в  следните 11 категории: Изкуство, История, Храни и напитки, Архитектура, Медицина, Наука, Техника, Спорт, Музика, Икономика и Други.

Предвидени са 110 награди, а един от участниците ще спечели пътешествие до музея на бирата „Светът на Загорка“ и ще може да сподели изживяването с 10 свои приятели.

След края на инициативата ще бъде създадена дигитална книга, която да увековечи 110-те български постижения на световно ниво и да ги запази като ценен спомен за феновете, приели предизвикателството. На едно място ще бъдат събрани 110 повода, заради които можем да се гордеем, че сме българи.

 

Характеристики на приложението:

Кампанията 110 български постижения на световно ниво ще протече на фен страницата на „Светът на Загорка“ и представлява Facebook приложение, което позволява да се създава потребителско съдържание. Самото приложение обхваща няколко различни модула, свързани помежду си. Най-интересните сред тях са:

- модул за генериране на постижение – там потребителят попълва текстове на кирилица (модулът не позволява въвеждане на латиница), качва изображение и заглавие на постижението;
- модул за одобрение на постижение – потребителят създава съдържание, което се управлява през административен панел от администратор на кампанията. Цялата информация, достъпна във  Front end-a, минава през одобрение;
- модул за гласуване – изграден е под формата на галерия и позволява всяко постижение да бъде разгледано и харесано от потребителите;
- модул за теглене на печелившите – разработен е механизъм, който позволява всяко предложение, събрало над 10 гласа, да участва в томбола за награди.

Всеки потребител има свой профил. Така той проследява какъв е статусът на предложението, което е качил, и колко събрани гласа има за него. Към всяко предложение има уникален линк за гласуване, който участникът може да споделя със своите приятели. Целта е да се генерира „вирусно“  разпространение.

Приложението е иновативно като програмно решение. Изградено е на версия PHP 5.3 и стъпва на един от най-популярните и производителни PHP frameworks – Yii, – който включва в себе си функции като MVC, DAO/ActiveRecord, EDP.

Снимки: Загорка

Подобни статии:

1. Днес стартира конкурс Български награди за уеб 2012
2. LinkedIn пуска приложение за Windows Phone

Това е нашата нова училищна програма. Тази година искахме да е по-семпла и изчистена:) Използвахме няколко цветни листа...

SPRINGFIELD, Ill. — Home sales in the state rose 23.7 percent over previous year levels, part of a 14-month run of sales increases according to data released today by the Illinois Association of REALTORS®. Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in August 2012 totaled 13,264 homes sold, up from 10,721 home sales in August 2011. IAR has seen year-over-year increases since July 2011, and the data reflect a 7 percent gain over July 2012’s sales of 12,392 units