Какво ще ни посъветват националните педерасти, ако някой призове да бъде откъснато териториално парче от България, за да бъде подарено после на съседна държава. Гласовете на отцепниците най-накрая се легитимираха публично и поискаха онова, което акълът ни побираше, но слухът ни все се надяваше, че няма да чуе. Поискаха две български села с жителите и землищата да станат гръцки. И сега трябва ли да ги послушаме, за да не стане и тук като в Югославия през 90-те, което е най-любимото педерастко плашило. Неговият сламен мозък не може да осмисли и да реагира на призив като „Вън България от България”. Но за сметка на това сламеният му слух ще долови и ще доложи всеки, произнесъл на малко по-висок глас „Вън турци, цигани, англичани или който и да е друг етнос от България”. Ако обаче не става въпрос за етнос, а за помаци, искащи да напуснат държавата, но и да изнесат зад граница малко територия – тогава какъв ще е педерасткият съвет. Да ги оставим ли да го направят, защото клишето за...

Share on Facebook

ОБРЪЩЕНИЕ към Министъра на Образованието, младежта и науката и към Председателя на Българска академия на науките

ОБРЪЩЕНИЕ

към Министъра на Образованието, младежта и науката и към Председателя на Българска академия на науките
от Женя Георгиева, магистър по психология, Софийски университет, София, „ръкопляскала” срещу Конференцията в СУ на 19.10. 2012 и от 1043 граждани, присъединили се в рамките на 1 ден  /броят им продължава да расте/  към специално сформирана в знак на подкрепа на това

обръщение ФБ група :

ТЕ ПАК СА ТУК, ТЕ ПАК СА ТЕ…НО ТИ СИ ДРУГ !

Господин Министър, Г-н Председател на БАН,

Наближава денят на българските будители. Институциите, упълномощени да въплъщават, развиват и отговарят за българската наука и българското образование ще имат неприсъствен ден. Ще празнуват. От ученика в най-малкото българско училище в някое градче, до Вас двамата, господа. Включително Ректорът на най-старото висше училище в страната ни.
И той ще празнува.
Нищо чудно той отново да произнесе и някоя възпламенително-будителска  реч към „възпитаниците” си, призоваваща ги към свободолюбие и отпор на простащината.
Само че, преди това, господа, след паметната най-перфидна простащина, състояла се десетина дни преди този значим български празник  в заведението, за което отговаря, той дължи обяснение в какво качество се обръща към българските студенти.
Дали изобщо притежава качеството, което да му даде това право – на обективен учен и демократичен ръководител на деполитизирано елитно висше учебно заведение?
И дали не го прави в качеството си на продължител на традицията на злоупотреба с науката и образованието, както и с професионалното си положение в името на интересите на една партия?
Това звучи в общественото съзнание, господа, от 19.10. насам.
И омерзява дори приближаващия се празник. Защото в него то придобива и още по-конкретно и грозничко значение: Дали не се обръща към младите хора в качеството си на пряк потомък на ректор на същото заведение от времената на пълновластието на тази партия и лоялен продължител на „най-добрите” и традиции на употреба на науката за собствени нужди?

Че кръгът привилегировани „отварачки” на българското общество от времето на злоупотребите с наука, образование, култура и с всички други обществени сфери, спретнал си среща на територията на СУ, е пак тук и пак си е същият  – това, го видя българската общественост по време на  широко отразеното  и предизвикало скандал събитие. Организирано и ръководено от професор – член на Висшия съвет на БСП,  връчила официална покана на фигурата, оглавявала онзи отдел на ДС, отговарял за следенето и тероризирането именно на българските учени и преподаватели. Видя българската общественост  как завоювалият прозвището „Митьо Гестапото“ удостои нАучното събитие с височайшето си присъствие под ръка с бившата благоверна на един официално прогонен от България висш функционер на „братското” КГБ. Зърна смачканите  под натиска на гузността им и на студентския и граждански протест, физиономии на участниците. Чу гънещите се гласове. И си припомни осезаемо майсторлъка им в йезуитското използване на словото.

Те пак са си ТЕ. Те пак са ТУК. Въпросът, който поставям с това обръщение е:

Министърът на образованието и науката днес ДРУГ ли е?  Председателят на Българската академия на науките – ДРУГ ли е? Ще бъде ли този скандал напълно неглижиран от Министъра, /в стила на бившия Първи „…да се снишим, другари, докато мине бурята !”/ .  И  не просто неглижиран и игнориран, а дори възнаграден от Председателя на БАН : Дни след скандала в СУ, ректорът му е произведен в член-кореспондент на БАН.

На новина като тази, изтекла в общественото пространство, и подхожда фразата:
„С прискърбие научихме, че…”

Защото умря пред очите ни всякакво доверие, че в България днес има наука, има образование, на което можем да разчитаме. Че науката и образованието ни вече са ДРУГИ.  Не онези, които отхвърлихме, отвратени от тяхната десетилетна функция на пропаганда, наукоподобност, и непрекъсната възхвала не на какво да е, а на престъпен тоталитарен обществен строй..

Днес, 23 години след това, и българската наука  и българското образование бяха напъхани в  интензивното реанимационно отделение. Има още някаква възможност да се реагира. И тя е:

Да изискате на 1 ноември, на деня на българските будители, Ректорът  на СУ да се обърне към обществеността. Не към българските студенти, които на 19.10. показаха, че са доста по-напред от него -  не само по свободолюбие, но и в оценката си на недалечното ни минало. А към цялата българска общественост, на която, след устроената с негова подкрепа обществена провокация, той дължи  да подаде ясна позиция по един въпрос:

КАКВА Е НЕГОВАТА ОЦЕНКА ЗА ОСЪДЕНАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ И ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ТОТАЛИТАРНА ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА, НАЛОЖЕНА И ПРОСЪЩЕСТВУВАЛА В БЪЛГАРИЯ В ИСТОРИЧЕСКИЯ ПЕРИОД 1944 -1989г.

Има ли според вас, Господа, още мегдан за избягване на този въпрос от  г-н Ректора и бивш декан на Историческия факултет?

Г-н министър на образованието, младежта и науката, какво отношение ще има българската младеж към академичните институции и към своето министерство, ако Вие не изискате Ректорът на СУ и бивш декан на Историческия факултет да даде ясна позиция на учен относно периода, за който не само студентите, дори журналистът Бареков показа, че е доста по-напред от него като яснота за цялостната оценка! Като формулира въпроса си по един от дебатите относно конференцията така: „Светъл лъч ли е Людмила Живкова  в една тъмна епоха?”  Необозримо по-напред не само от Ректора, но и  от настоящия Декан на Историческия факултет, от преподавателите в него, т.е. от академичната институция, упълномощена  да подава обективни научни оценки на българската история  и отделните периоди от нейното развитие. Щом като, за разлика от тях постави въпроса за оценката на една фигура от най-новата история на България В КОНТЕКСТА на оценката на цялостния исторически период.

Защото и той, като всеки поне донякъде разумно мислещ човек, предполага, че такава оценка на  историческия период несъмнено е налична  като ПРЕДПОСТАВКА, върху която ИФ се занимава с частния въпрос за оценка на една от неговите високопоставени фигури. Защото е недопустимо и немислимо, че такава оценка на цялостния исторически период, няма от страна на ИФ. Че той е абдикирал от функцията си да даде такава. Вече 23 години. Че бяга от  негативна оценка  на цялостния  историческия период  на властване на една партия, изравнен с национал-социализма  като тоталитарен режим и осъден като престъпен и от Европейския и от Българския Парламент.
Този опасен прецедент е в унисон с поведението на преименуваната наследничка на същата тази партия. И Историческият факултет на СУ и БСП  избягват цялостната негативна оценка като запълват празнината с активно издирване на малки плюсчета, които да пуснат в нея. В това си бягство от цялостна оценка като от огън, ИФ се хвърли към тази , чието завещание беше: Мислете за мен като за огън. И е на път да изгори, уви, не за да свети!..

Абсолютно независимо от това дали Л. Живкова е, или не е отворила дупка в желязната завеса, тази злополучна конференция прогори дупка в розовата завеса, под която до сега партийната лоялност необезпокоявано е била поставяна над научните  принципи и стандарти. През тази дупчица надникна  българската общественост и се стъписа.
Г-н Министър, г-н Председател,

българската общественост обръгна на нетърпими неща. Най-честият коментар, който можете да откриете в разговори или под публикации в интернет пространството, независимо колко чудовищна е новината , визирана в тях, е: „Нима си учуден?”
Този път, обаче, реакциите бяха:

„ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!”

Че подмяна на нашето минало се прави от партията, стремяща се да отхвърли отговорността си за него, поставяйки търсенето на електорални дивиденти над обществения  интерес – не е новост. На 19.Х. и обществеността и Вие, господин министър, получихме силен сигнал, че в подмяната на миналото ни участва и академичната общност, употребявайки  бастиона на деполитизираната наука в страната ни, призван да отправя от тази свещена за българската наука територия обективно-научни послания към българското общество.

При това участието на ИФ и Ръководителя на държавния университет е с напълно идентичен стил на този на извършваната от БСП подмяна. Няма по-нечистоплътен, нито по-опасен и деморализиращ начин на извършване на подмяна от именно този стил: Заместването на обобщената цялостна оценка с частни крайпътни оценки. Наречен от философа Бертранд Ръсел: „подмяна на логическите нива”.

Г-н Игнатов, преди няколко месеца, Вие лично, при това от името на цялото правителство, произнесохте отчетливо:

„Подмяната на нашето минало е заплаха за националната сигурност.”

Надявам се, в тази ситуация, няма нужда да обясняваме на човек, имащ тази яснота, че е опасно да не реагира!

Светъл лъч ли е Людмила Живкова  или тъмнотата на епохата не може да позволи такова определение върху член на ЦК на БКП е вторичен въпрос. При налична негативна оценка на този период, никой не би имал против да се анализират и търсят – кой където си реши и може – някакви малки плюсчета. Поне никой, който е наясно, че няма човешко явление, което да е 100% негативно. ПРЕОБЛАДАВАНЕТО на негативното е това, което определя обективната научна оценка на едно явление, именно като негативна.

Г-н Министър на образованието, младежта и науката, не поемайте и върху себе си омерзението, което с основание изпитват българските младежи към подобно лицемерие и абдикиране от поетите функции. Не ставайте част от процеса на абдикиране от отговорност. Изискайте такава оценка от дължащите я на обществото ни сега. При неспособност да се подаде тя – независимо дали от научна немощ или от партийни пристрастия, Ректорът на СУ, настоящият  Декан на ИФ и всички преподаватели, взели участие в подменянето на тази оценка с опит да раздават индивидуални индулгенции,  губят правото си да заемат постовете и функциите, с които са упълномощени от обществото ни.

Нещо повече – показват, че 23 години сме си затваряли очите пред употребата на тези функции от тяхна страна за реваншистко-партийни  цели. И че се налага спешно да се преоцени продукцията, излязла през този период от представителите на тази институция! На първо място – учебниците за българските ученици. Както и спешни предложения за допълване на Закона за осъждане на престъпния обществен строй от най-новата ни история, които да придадат на този Закон операционалност и да предотвратяват бъдещи злоупотреби с науката и образованието за неговата явна и/или още по-деморализиращата за обществото ни – подмолна реабилитация чрез подмяна на общата му оценка  с частни, псевдонаучни, роднинско-приятелски позитивни оценки.

Мога само да се надявам, че и вие, господа, няма да абдикирате от поверените ви функции. И съпровождащата ги  отговорност да стимулирате конструктивни процеси в толкова важната  за бъдещото ни развитие като нация сфери на науката и образованието, младежта. Химнът ”Напред науката е слънце!” се изпълняваше с патос и в годините, когато злоупотребата и с наука, и с образование повече заслужаваше една небългарска песен: „Ослепен от науката, аз бягам”. /Blinded by science, I’m on the run/

Надявам се силно, да НЕ избягате. Да НЕ се държите като слепи и глухи към това, което разтърси общественото внимание. Българските медии показаха поне донякъде, че не са точно тези, които бяха по времето, в което трите фигури, отговарящи за БТА, Българското Радио и Българската Телевизия носеха имената: Глухчев, Тихчев и Трайков. Спомнете си! Не си измислям. Наистина това бяха имената!

Въпросът сега е, дали в деня на българските будители, няма да ни се наложи да  раздадем тези имена като прозвища, разпределяйки ги между  Министъра на образованието, науката и младежта, Председателя на БАН, и Ректора на СУ. Силно се надявам да не ни се наложи!

Женя Георгиева
- магистър по психология, Софийски университет, София;

- автор на 123 научни публикации и съобщения на български и английски, вкл. такива, преведени от реномирани издания на френски и унгарски език;

- член на български, европейски и световни научни асоциации, включително учредителен Съ-председател и Председател за Източна Европа на Международната научна общност за прилагане на системен подход към процесите в обществата в преход „Системи в преход” (SiT). От 1993г. насам SiT функционира и като официална под-структура на Международната асоциация по фамилна терапия /IFTA/

- изнесла на наУчна конференция в Будапеща, Унгария през август 1991г. /в дните на „Пуча” в тогавашния СССР/ разработка на двама български и един германски автор, спечелила Конкурса за най-добър научен анализ на психо-социалните процеси в света след падането на Берлинската стена. Разработката е удостоена с две международни награди, с връчването на които се ангажира първият демократичен Президент на РУнгария:
- Наградата за 1991г. на Световната психиатрична асоциация;

- Наградата за 1991г. на Международната Фондация за световно разбирателство „Масерман”.

преподавател в Медицински университет, София, притежаващ най-ниската степен на научно звание в България,

За сметка на това, притежател на най-висшата титла пред нечие име:

в качеството си на един от 1043 членове на сформираната в знак на подкрепа на настоящото обръщение ФБ група:  ТЕ ПАК СА ТЕ. ТЕ ПАК СА ТУК… НО ТИ СИ ДРУГ! и особено в качеството си на един от десетките студенти и интелектуалци, „ръкопляскали” час и половина на проведената в СУ на 19 октомври 2012 нАучна конференция . Сещате ли се коя е тази най-висша титла, господа?

ТИТЛАТА: СВОБОДЕН!

Пожелавам Ви я!

31. 10. 2012, София

 

Share on Facebook

Фондация "Електронни граници" (Electronic Frontiers Foundations, EFF) представи своята нова инициатива - "Движение за свободен достъп до безжичен интернет". В публикацията от вчера, Фондацията очертава основните предпоставки за появата на движението, нуждата и пол...

Календарът си прави жестока шега с българските будители. Вместо почит към хилядите именни и безименни люде, които с живота и делата си са ратували за родната култура и националния дух, през последните години пралавославните българи – и деца, и възрастни, празнуват католическите Вси Светии или Хелуин, както е по-популярно.

През 1992г. 36-тото Народно събрание възобнови 1 ноември като Ден на народните будители и като неприсъствен ден в училищата, но какво от това? Празникът се завърна в българския календар, но дали се завърна неговото духовно значение и дали се осъзнава Божествения дух в Българската история?

Вместо да се четат молитви към светите Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, се правят фенери от тикви. Вместо да отдава прослава на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители, народът се предрешава с карнавални костюми и маски преди празника на будителите. През нощта предрешените "будители" чукат по къщите на хората, будят ги и питат: %Пакост или бонбони?".


Едно време, не много отдавна по години, но на цяла комунистическа епоха разстояние, във всяко българско училище на почит били портретите на Българските будители. После ги смениха с портрети на Политбюро - на хора, които забраниха Деня на будителите и се постараха будителите да бъдат забравени.

Едно време, когато България е била по-истинска, по-стойностна и съвсем „европейска”, да речем около 1939 година – година - сочена като време на национален възход, в края на учебната година се провеждал изпит и децата разказвали какво знаят за българските будители.

Днес не знаем много за нашите си будители, не знаем и че в празничния календар на Православната Църква също има ден, посветен на всите светии (първата неделя след св. Петдесетница) и на всите просияли български светии (втората неделя след св. Петедесетница).

Всяко пробуждане и възраждане е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живота на нашия народ.
Народните будители са изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух. Божествената природа пробужда душата на народа, възражда стремежа към истина и вдъхва вътрешна сила и воля на стотици духовници, книжовници, учители, писатели, зографи, резбари - често анонимни и скромни, да положат човешкото си усилие за пробуждането на нацията.
Вярвам, че ги има днес. И слава Богу. Така няма да се затрием и ще имаме свое място в съкровищницата на човешките достижения от всички времена.


Тези дни "Старейшини" от управляващата партия нарекоха българския Премиер „ един истински строител на нова България”. Оказа се, че министър-председателят е и апостол, защото бил „изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на партията“.

Дали е оправдано да бъде наречен премиерът „Строител на съвременна България”, особено по смисъла на Симеон Радев, само защото през неговото управление се строят магистрали, ще стане ясно от баловете вълнение по тези пътища съвсем скоро, когато той няма да е на власт.

Докато обаче още има едноличната власт той може да си заслужи да бъде наричан „Апостол” и даже „будител”. Това ще стане ако набие в тъпите тикви на своите чиновници от просветното министерство колко е важно децата в училище да имат редовно и задължително изучаван предмет Религия-Православие. Това е важен въпрос за националната сигурност, за опазването на националния дух, за духовните и моралните устои на нацията.
Вместо това, Премиерът предпочита да строи магистрала и спортна зала. Това няма да остави името му в историята, защото от магистралите се гепят кинти, а залата вече излизат наяве криминални и корупционни практики. Ако даде на децата познанието за светото Православие, със сигурност може да се впише сред списъка на българските будители. То той е Тиква. На галено хората му викат Боко Тиквата.

Тъкмо на Хелуин доброволци на „България на гражданите” спретнаха пред парламента акция: "Тиквите са за Хелоуийн, не за да ни управляват!". (И аз бях там:)


И както от „България на гражданите” се сетиха за акция на Хелуийн, както се впечатлиха от отрязаните крака на „Цар Освободител”, сега остава гражданите на България да се сетят и да почитат будителите си. Иначе за години напред тиквари ще управляват тикви в милата ни Татковина.

От години вместо със "здравей" и "добър ден", поздравявам с "добро утро" по всяко време на денонощието. С надеждата да се пробудим и да прогледнем...

Пътуването по магистралите на Холандия ще стане доста по-лесно от средата на 2013 година. Страната одобри проект, който предвижда местните магистрали да се сдобият с високотехнологична светеща в тъмното настилка и светещи индикатори за времето. Проектът е дело на Даан Руузегаард и фирмата за управле...

Кувейтската полиция арестува основната опозиционна фигура, бившият депутат Мусаллам ал-Барак, в понеделник вечерта. Той е обвинен от органите на реда за обида към емира, по време на опозиционен митинг миналия месец. Докато течеше ареста, хиляди привърженици на ал-Барак се събраха, за да покажат солидарност. Барак заяви, че е бил “подготвен да бъде задържан” преди празника Ейд ал-Адха.

Други депутати от опозицията бяха арестувани по подобни обвинения и освободени под гаранция. Освен това, активисти и блогъри също бяха арестувани. Това показва повишаване на политическата критика, насочена към правителството и изпълнителната власт в Кувейт.

Бившият депутат се яви пред главния прокурор на 30 октомври. Неговият арест се очаква да даде нов тласък на опозиционното движение, което организира седящ протест пред централата на Държавна сигурност, където беше отведен Барак в понеделник вечерта, в допълнение към протеста пред сградата на Министерство на правосъдието, където се води разследването.

В обръщението си към активистите на опозицията, преди арестуването му, Барак отрече обвиненията на “корумпирани медии”, че “опозицията организира преврат срещу правителството”, и заключи, че “емирът прекарва почивката си в Аман. Ако е вярно, че властите са в опасност, той не би отишъл.” Барак добави, че отказва да се предаде без заповед за арест, която е “право на всеки, но полицията пренебрегва това”.

В същото време, течеше процесът за регистрация на кандидатите за избори за Народно събрание в рамките на новата система за гласуване, определена с постановление, издадено от емира шейх Сабах ал-Ахмад преди две седмици. Опозицията и много други независими политически групи отхвърлиха изборния указ, според който изборите се очаква да се проведат в началото на декември.

Изследователски центрове в Кувейт очакват 70% от 420 000-те гласоподаватели да участват в бойкот на изборите. Участие в изборите се очаква да бъде ограничено до шиитското малцинство (представляващо 15% от избирателите) и други групи, близки до властите. Бившият депутат Осама ал-Шахин заяви, че бойкотът на изборите “успя преди да е започнал”. Над 40 бивши народни представители, заедно с осем политически сили и социални групи, обявиха, че са участвали в бойкота. Това показва, че общественото противопоставяне на изборите е широко разпространено.

Кувейтски вестник съобщи, че е Министерството на вътрешните работи е изработило план за справяне с големите демонстрации, които опозицията ще организира в неделя, 4 ноември, особено като се има предвид, че полицията арестува опозиционни фигури. Походът “Достойнство на родината”, който се проведе  на 21 октомври, събра десетки хиляди участници и беше белязан с насилие, тъй като силите за сигурност опитаха да разпръснат тълпата с използване на сила. Кувейтското правителство е критикувано от своите западни съюзници, а именно САЩ и Великобритания, както и международни организации, като “Амнести интернешънъл”.

Оригиналната публикация е на арабски, публикувана във вестник “Ал-Хаят”, преведена от Хамад ал-Джасер.

Преди около седмица ви съобщихме, че марсоходът Curiosity е взел първите си проби от повърхността на Червената планета. Днес разбрахме, че пробите са били анализирани с помощта на вградения в роувъра инструмент за рентгенова дифракция. От анализа е станало ясно, че взетата почва е от вулканичен тип ...

Walt Disney ще закупи студиото Lucasfilm за $4,05 милиарда. Компанията ще заплати половината сума в кеш, а останалата част - в акции, наброяващи около 40 милиона. Lucasfilm се държи изцяло от основателя си и председател Джордж Лукас, който, както всички знаем, е и създателят на една от най-успешните...

Финансовото положение на Panasonic съвсем не е розово. Напротив, японската компания се готви да отчете загуба в размер на повече от $9 милиарда за фискалната година, която приключва идния март. Само в периода април - септември 2012 година, Panasonic са отчели нетни загуби от около $8,6 милиарда. ...

Само ден след като Apple обявиха промените в ръководството си, финансовата борса, която отвори врати два дни след като бе затворена заради урагана Санди, намали стойността на акциите им. В момента акциите на компанията са с 2,5% по-ниска стойност, отколкото бяха в края на миналата седмица и се търгу...

Да сложиш пръст в раната. Точно това направиха световни икономически лидери на среща в Берлин, когато обсъдиха финансовата криза. Те официално признаха, че изходът ще е труден. Така те удариха отрудения средностатистически човечец там, където най-много го боли. Признаха, че ще продължи да му е трудно. И богаташа удариха. Защото в условия на криза парите трудно се множат. „Възстановяването на световната икономика е крехко, с все още несигурни перспективи”. Това обявиха в съвместно изявление шестимата световни светила на икономиката. Германският канцлер Ангела Меркел, генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гурия, изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, новият президент на Световната банка Джим Йонг Ким, изпълнителният директор на Световната търговска организация Паскал Лами и председателят на Международната организация на труда Гай Райдър официално признаха, че положението никак не е розово. Още...

Възрастен мъж се интересува в погребална агенция от моделите ковчези. Показват му хромиран цинков ковчег за 500 долара. - Не, казва той, това ми е скъпо, нямате ли нещо по-евтино? - Имаме абаносов, с плюшена тапицерия - 300 долара. - И това ми е скъпо, дайте нещо по-евтинко. - Дъбов, лакиран за 100 долара? - Много пари са. - Ето ви от мукава, само за 20 долара. - Не, и това е много. - Извинете, господине, ама кого ще погребвате? - Тъща ми. - Аха, тъщата! Добре, донесете я тук, ще й монтираме едни дръжки за 2 долара. Усмихни се, България! Английската полиция спипа трима африканци, опитващи се да проникнат на Острова, скрити между ковчези, превозвани в български камион. Въпреки неуспешното бягство към успеха те спечелиха приза за изобретателност. Необременените от емигрантски проблеми нашенци пък по същото време масово почетоха Хелоуин. По данни на полицията най-много празнуващи са се маскирали като мъртъвци, като основният реквизит е бил алкохолът.

В тази публикация ще намерите информация за:

• Пътуване от София до Истанбул и обратно;
• Градски транспорт в Истанбул;
• Площад “Султанахмед”
• Църквата “Св. София” (Hagia Sofia);
• Потъналият дворец (Cisterna Basilica, Yerebatan Sarayı);
• Площад “Таксим”, Трамваят на носталгията и главната търговска улица;
• кулата и мостът “Галата”
• Пазарът на подправките (Еминьоню)

И двамата сме били в Истанбул и преди (Петър даже има подробна публикация от 2008 г.). Но не ни се беше случвало да отидем заедно… Е, отидохме, видяхме, омагьосахме се. Определено много полезна ни беше публикацията “Програма максимум”, с която се подготвихме предварително. Браво на автора! А ние толкова се вдъхновихме от Истанбул, че дори променихме дизайна на блога с ориенталски мотиви…

Но да ви разкажем за преживяното все не оставаше време, а този пост ни се получи малко като самия Истанбул – създаван и променян дълго време, голям, живописен, контрастен и парадоксален… колкото и подробно да пишеш, няма как да разкажеш всичко, защото историята е навсякъде. Един цитат (взет от тук) по темата: Истанбул не е за един дъх. Не е. Как би могло? Това не е само Истанбул. Това е още Цариград, Константинопол, Византион.  Това е бляскав, великолепен образ на кажи-речи цялата История…

И като стана въпрос за история, нашата започна в една късна петъчна вечер от Централна автогара София.

Автобусите за Истанбул са винаги нови и на ниво. Освен традиционните почерпки, този път заварихме инфотейнмънт система на всяка от седалките (с ужасен интерфейс, за съжаление). Телевизията е турски сателитни програми, но има и live камера, която показва пътя пред вас… скука! Заспиваме… Събуждаме се на границата. Проверката минава цивилизовано и сравнително бързо, а Duty Free-то прилича повече на мол и няма нищо общо с порутените павилиончета отпреди няколко години. Тоалетната обаче се плаща – подгответе си турски лири най-добре.

Сутрин е. Вече сме в Истанбул. След кратко лутане из автогарата намираме метрото. За да ползвате градския транспорт е необходимо да се сдобиете с червени жетончета, които се продават на цена 2 лири от специални автомати в близост до спирките.

От автогарата (Otogar) взимаме метрото до последната станция (Aksaray). На картата ни е показана топла връзка между метрото и трамвая. Истината е малко по-различна. За топла – топла е връзката! Още от сутринта термометрите са ударили 30 градуса. Но да вървиш почти километър пеш с багаж си е малко прекалено. Продължаваме с трамвая до Sultanahmet и намираме хотелчето ни…

“Djem” е малко бутиково хотелче (официален сайт), сгушено в малките улички зад Синята джамия. Всички материали на мебелировката в хотела са традиционни турски. Стаите са малки, но много уютни. Има и безплатен (жичен!) Интернет. Посрещат ни с чай, усмивка и карта на Истанбул. Хвърляме багажа и започваме разглеждането на забележителности…

Площад Султанахмет

Площад Султанахмет е свидетел на всички периоди на града и тук се намират монументи още от дълбока древност. Формата на площада прилича на хиподрум и това не е случайно – някога наистина е бил хиподрум.

Египетският обелиск е един от най-древните паметници в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Доказателство за интереса и на немският крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на този площад. Тук е мястото да се заредите с прясна питейна вода (алтернативата е да си купувате бутилирана от малчуганите по улиците). Продължаваме към “Света София”.

“Света София”

Храмът “Света София” в Истанбул безспорно е най-мащабният и най-внушителният исторически паметник, завещан от Византия. Сградата е толкова голяма, че буквално не се побира в обектива на фотоапарата. Входната такса също е безспорно мащабна и внушителна (20 лири на човек!), но определено си струва да влезеш… Брой посетители на ден: над 10 000 (това са над 3,6 милиона годишно), по 20 лири за вход пък са си 32 000 000 евро приходи само от билети! Тук е мястото да кажем, че опашките от туристи стават огромни още след 10 сутринта, а проверките на входа са близки до тези на летището, така че непременно идете възможно най-рано (най-добре в периода 9:02-9:17 ч. ). За тесния часови период може и да се шегуваме, но за опашките – никак…

Пред входа сме. „Св. София“ е първият типичен пример за византийско строителство и се счита от много хора за архитектурно чудо.  Ето и колко внушително изглежда когато се доближите…

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

“Света София” не е стриктна базилика, тъй като централният ѝ кораб, дълъг над 100 м. е доминиран от огромен купол с диаметър 31 м. и височина 56 м., поддържан от 4 пандантива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез поредица от полусводове, докато в ширина куполът се носи от 4 много масивни контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата (това, както и останалата информация по-долу я взехме основно от Wikipedia и трябва да хванем Ники да ни обясни подробно какво е контрафорс, пандантив и полусвод)… Тази конструкция, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш “златният купол виси от небесата”. Поради прекалено бързия строеж (под 6 години), архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван. Почти 1000 г. (до 1520 г.), Св. София е най-голямата катедрала в света! При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим…

И до днес все още “Св. София” е четвъртата по площ в света. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. тя е превърната в джамия и поетапно са построени четири минарета в ъглите ѝ, а през XVI в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. След разпадането на Османската империя правителството на Турция превръща сградата в музей и от 1934 г. можем да видим следите от хилядолетната ѝ история по стените…

В средата на XIX в. на швейцарците братя Фосати е било възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар (това е мястото, откъдето имамът чете проповеди, а не мини-бар, с каквото го асоциира човек, ако вижда думичката за пръв път) и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Счита се, че този ремонт е унищожил напълно много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан. В горната част на купола е имало шесткрили ангели, но изображенията им са толкова неясни, че не се нае дали са били серафими или херувими…

В продължение на стотици, дори хиляди години всяка империя и всеки владетел са оставили по нещо от себе си върху стените на “Света София” и човек наистина затаява дъх, когато се вгледа в детайлите…

Това най-добре личи на втория етаж (да не го пропуснете, ей!), където ислямът и християнството са буквално на една стена… ислямските символи (ляво) съжителстват с християнските (дясно) сред мрамор и геометрични мотиви:

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Поради сложната история на “Св. София”, голяма част от християнските мозайки са останали под хоросана и мюсюлманските изображения. Така дилемата кое точно да се запази и кое да се премахне не е била никак лесна за разрешаване. Чест прави на турците, че са оставили разкрити важните християнски мозайки, запазвайки баланс между християнската и ислямската култури… На снимката по-горе е една от най-големите и най-запазени мозайки – Христос с Дева Мария и Йоан Кръстител, датираща от 1261 г., отбелязваща връщането на църквата от римокатолическо към източноправославно владение. На снимката по-долу е детайл от тази мозайка, изградена от хиляди камъчета – сещате се сами защо човек настръхва като види нещо подобно!

Можем да ви разказваме още много, много, много, но нека излезем от огромната  “Св. София” и пресечем улицата…

Потъналият дворец

Това е Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı), наричан още Потъналият дворец. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат го и “Цистерна на базиликата”. Представлява най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду около 60 такива в града. Тук се съхранявал резерв от питейна вода в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол е имал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Потъналият дворец е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниян 532-542 г. През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец “Топкапъ сарай”, но тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава чак до 1544-1550 г., когато в Истанбул дошъл холандският пътешественик П. Гилиус/ Gyllius/. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните. А на тези от вас, които не са толкова запалени по Древността, ще кажем фактите: Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Пита се: ако знаете, че тук е снимана една от сцените на филма за Джеймс Бонд “От Русия с любов” (1963 г.), колко кафета можете да изпиете в подземното заведение?

Между другото, за 5 EUR тук си направихме “султанската” снимка (виж началото на поста), която стоеше дълго време в блога ни… Разхождайки се сред колоните, непременно обърнете внимание на една колона-уникат, наречена Пауновата колона… сещате се защо:

На две от колоните са запазени оригинали на Горгоната Медуза, служещи за цокъл на колоните. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение,а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда.

Във водохранилището има много добра циркулация и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В “Йеребатан сарнъджъ” има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожалаеш нещо, то непременно ще се сбъдне… Излизаме!

Улиците на Истанбул

Продължаваме нашата разходка по площад Султанахмет и виждаме турци, които продават сочна, вкусна диня в жегата. Цената е 5 лири…

- Дръж ми апарата – казва Петър. – С този огромен обектив нищо не може да се спазари… И раницата ми подръж, ще *говоря* на турски.

Речникът на Петър е беден – знае “кафе”, “чай”, “кебап”, “кач’ пара?”, “комшу”, “мараба”, “буйрун”, “хаир”, “пахалъ”, “евет”, ”зорлем гюзелик олмаз” и да брои до пет, но е ходил в Китай и е станал много добър в пазаренето… (съответно макар че не разбира каква цена му казват продавачите, се пазари, докато я свали на нещо разбираемо, разбирайте 5 лири или по-малко)… Продавачът само му прави знак да изчака, докато обслужи няколко англичани и японци, след което продължаваме, ръфайки диня, за която сме платили 3 лири. Зад Синята Джамия има малък пазар с павилиончета, където също се предлагат килимите и то в комбинация. Един от продавачите е решил да се справи с жегата в автомобила си по оригинален начин…

Котките също много харесват килимите му, но да мъкнем килим по автобусите няма да стане…

Виж – шал може. Първоначално ни предлага натруфени шалове от изкуствена коприна, но бързо се разбираме и стигаме до два семпли, но много нежни шала, които ни допадат… Естествена коприна – няма как да я объркаш, когато току-що си пипал другата – по-приятна на допир, по-топла, не лъщи, има лека текстура и издава леко скърцащ звук при търкане. Пазарим се близо до половин час, накрая си тръгваме с видимо ядосан вид от магазина и продавачът ни настига, за да си стиснем ръцете… А Биляна има страхотен шал на супер цена, които бързо станаха два на още по-супер цена (в крайна сметка ги спазарихме двата за 30 лири + малко сувенирче подарък)…

Слизаме надолу, в посока Галата и се наслаждаваме на препълнените с локум витрини, китните магазинчета и ресторанти, където правят всичко пред теб, включително омесването на тестото…

Минаваме и покрай централна ж.п. гара Истанбул – като локация влакът пристига буквално до пристанището, така че от тази гледна точка пътуването с влак може и да е по-добрата алтернатива…

Излизаме от гарата и се озоваваме на…

Пристанището

Слънцето пече ярко и очертава силуетите на десетките минарета, а под моста “Галата” и около него постоянно минават корабчета – разходка до Босфора, до Принцовите острови, до Златния рог и кой знае къде още…

Игнорираме подвикващите “капитани” на кораби, нахалните викачи от ресторантите, “мисирите” (така си нарекохме продавачите на печена царевица), просяците и рибарите, които се опитват да ни продадат улова си и минаваме моста. По тъмно тази част на Истанбул е не по-малко красива!

Нашият план обаче далеч не е изпълнен. Прехвърляме се на площад Таксим.

Площад Таксим

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение, което отвеждало водата към различни градски райони.

Днес на това място има красиви шадравани, Паметникът на Републиката, няколко заведения… Тук е и крайната спирка на Трамвая на носталгията, както и мястото да кажем, че допуснахме грешка в предварителното си планиране.

Вървяхме пеш от моста “Галата” до “Таксим”, което си е 3,5 km, голяма част от които яко изкачване и потене, след което хванахме Трамвая на носталгията и слязохме по средата на търговската улица, откъдето продължихме пеш до кулата “Галата”. Правилният начин е – от нос “Галата” отивате до кулата “Галата”, от там си хващате носталгичния трамвай нагоре, разглеждате площад “Таксим” и се спускате пеш спокойно и надолу по главната търговска улица…

Колкото до Трамвая на носталгията, силно го препоръчваме – за 3 лири ще се насладите на уникално преживяване, в което буквално се мушкате между хората, на сантиметри от тях. Направихме опит да заснемем кратко видео по темата:

Самата търговска улица съдържа всичко, което сме свикнали да виждаме по улиците на София, Париж, Барселона, Брюксел, Франкфурт и Кьолн. Световни марки, лъскави витрини, само е малко по-лъскаво и ориенталско…

Една от най-големите далавери и направо задължителна в жегите е да си вземете фреш. Най-изгоден е портокаловият, на цена 1 лира за 200 мл чашка. Как да не се изкушиш, особено когато е зверска жега? Продължаваме към…

Кулата “Галата”

Кулата Галата, наричана още Кулата на Христа от генуезците и Голямата кула от византийците е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. е достроена от камък. В османският период, в различни години, са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула.Според легендата, в османският период, Ахмед Челеби Хезарфен, изпитвайки своето изобретение за полет с крила, прелетял от тази кула до противоположната на азиатска страна – Ускудар. Висока е 67 метра, като в нея може да се влезе, стига да сте там в работно време (9-20 ч.)
В противен случай може да ударите по една бира и да люпите семки с местната младеж, точно под кулата…

Ние обаче сме уморени от дългия ден, така че се прибираме към хотела. Площад Султанахмет и Синята Джамия изглеждат невероятно вечер.

В началото на ден 2 директно се отправяме към Долмабахче Сарай – дома на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция… Знаем, че трябва да сме там рано, в същия часови интервал като за Св. София Последната спирка на трамвая ни закарва до джамията и часовниковата кула.

Кулата е построена от султан Абдул Хамид II, висока е 27 м и е чудесен ориентир за входа на двореца, който ще ви посрещне с прекрасна градина…

Цените на музеите в Турция обаче хич не са приятни, а и има и специално увеличение за чужденци…

Били сме в Лувъра в Париж, Музеят на шоколада в Кьолн,  Сант Анджело в Рим, леденият бар в Барселона, замъкът в Единбург и Парламентът в Букурещ, посетили сме десетки, дори стотици туристически забележителности, но 70 лв. за вход на двама души за музей не ни се беше случвало да даваме… На всичкото отгоре, вътре в двореца и в харема е забранено да се снима. Който иска да гледа, да започне от тук и официалния сайт http://www.dolmabahcepalace.com/… Ние имаме снимки на един изключително нахален паун, който Петър дебнеше в продължение на 40 минути, докато снима това:Погледът на пауна ясно изразява отношението му към ценовата политика на музея. За нас определено има какво да се види, но нормалната цена за вход би следвало да е 10, максимум 12 EUR според това, което видяхме вътре… Иначе музеят се пълни въпреки всичко и на излизане, входът му изглеждаше така:

Възползвахме се от наличието на хора наоколо и помолихме една украинка да ни снима…

Ако се вгледате много внимателно над главите ни, ще видите ето този прекрасен фонтан…

Портата на двореца също заслужава внимание…

Музеят се намира точно до морето и точно до входа има едно заведение, където са заснети много драматични разговори от “Перла”, “Листопад”, “Мечтатели” и другите турски сериали, в случай, че сте им фенове разбира се…

Мятаме се на трамвая и слизаме на Капалъ чарши. Малко трудно разбираме, че Капалъ чарши в неделя си е баш “капалъ”, демек “затворена” в неделя, но след това се отправяме по малките улички в посока Мисир чарши, докато постепенно излизаме на пазара до ж.п. гарата и пристанището.

Пазарът на подправките

Пазарът на подправките (Еминьоню) e най-старият пазар в Истанбул и вторият по големина след Капалъ чарши. Има гълъби, хора, локум, билки, ядки, сушенки, маслини, риба, цветя, къна, сувенири и пойни птички.

(Тук вече изпадаме в лек културен шок, но…)

Пазарът е едно от малкото места, откъдето можете да си купите странни стоки, като пиявици например…

В миналото е бил известен и като Египетския пазар заради многото подправки, внесени от Египет.

Купуваме си това-онова и откриваме, че след толкова ходене, краката зверски ни болят. Около пазара просто няма къде да се седне, така че с прибежки и припълзяване от кафене на кафене се добираме до парка на Топ Капъ и релаксираме край чудесния градски шадраван.

Нагледали сме се на Истанбул за следващите няколко години. Болят ни краката, потни сме, останали сме с 6 лири (4 за път и 2 за WC)… Взимаме си багажа от хотела, където ни изпращат също толкова сърдечно, колкото и ни посрещнаха, след което се замъкваме към автогарата, за да може този пост да приключи там, откъдето започна. Sonunda. Край.

Сподели тази публикация:

26.10.12, радио Пловдив

Слушай тук:

http://dox.bg/files/dw?a=c17478b5d2

На колко години умира Леонардо да Винчи?

Мнозина смятат, че той живее до дълбока старост, поне до 80-90 години. Това е голяма заблуда, която се определя вероятно от два фактора. Първият е онзи широко известен образ на белобрад и белокос мъдрец, който почти всички лаици мислят за автопортрет на Леонардо. Така казват дори отделни специалисти. Други обаче твърдят, че това е по-скоро скица за някой от апостолите в „Тайната вечеря”. Вторият фактор, който внушава у публиката усещането за дълъг живот на ренесансовия гении, е неговата необятна активност, която не просто докосва почти всички сфери на човешката дейност, но  често навлиза твърде широко и твърде дълбоко в тях.

С какво не се е занимавал Леонардо?

Някои ще кажат – с музика. И ще сгрешат, защото още от юношеските си години той е известен като изключително добър свирач на…..не, не на твърде популярната по онова време лютня, а на лира. Съзнателно или не, още съвсем млад Леонардо избира да стане виртуоз в един рядък древен инструмент, доколкото лирата се свързва пряко с Орфей и мистериите на древните траки.

И няма как по този повод да не чуем отдалече да се носи ироничният смях на съдбата, когато научим, че през 1491 година Леонардо да Винчи е сценограф на представление в Милано, което се счита за първата опера в Западна Европа. Скици от неговите декори са запазени и до днес, а операта се казва…..”Притча за Орфей”. Създадена е от четирима композитори по либрето на придворния поет Анджело Полициано, а 500 години по-късно, в наши дни, се възстановява и представя в Париж.

През същата тази 1491-ва година обаче Леонардо да Винчи печели и състезание по надсвирване с лира, организирано от владетеля на Милано Лодовико Сфорца. Той се явява със собственоръчно направен инструмент с причудливата форма на конска глава, но, както пише по-късно Джорджо Вазари – „хармонията му била по-звучна и така Леонардо излязъл пред всички музиканти, които се били стекли. Извън това той бил най-добрият рецитатор и импровизатор на рими на своето време”.

Рецитатор и импровизатор на рими, ли? Словото – това е другата сфера на дейност, в която Леонардо е малко известен на широката публика като виртуоз. Да, той не е писал прочути сонети като съперника си по дух и величие Микеланджело. Но пък за сметка на това в една от запазените негови книги, Codex Arundel, геният от Винчи ни оставя непреходно наследство – дълъг списък със синоними за обозначаване на мъжкия полов орган, синоними, които ще се въздържа да цитирам тук поради липсата на достатъчно време.

По същата причина няма да чета и списъка с нещата, които Леонардо е измислил или направо изобретил, като се започне от грубата материална сфера – обикновените шивашки ножици и разни приспособления за подводно плуване и работа, отиде се далеч напред – до хеликоптера, танка, парашута и други бойни машини, както и фортификационни съоръжения, та се стигне до ефирната сфера на духа, например – до въздушната перспектива в изобразителното изкуство, която Леонардо въвежда чрез своето „сфумато”.

Разбира се, точно живописта на Леонардо сякаш му носи най-много популярност. Или поне с такава представа живеем всички ние, съвременните хора, които задължително сме чували поне за прочутата картина „Мона Лиза”, а някои дори са я виждали в Лувъра. Макар че е нормално разумният човек да се запита как е постигнал слава с живопис в неговото си време, след като Леонардо е бил адски непродуктивен, през целия си живот е сътворил по-малко от 30 картини и няма организирана нито една „самостоятелна изложба”, както се казва днес. При това най-известните си творби всъщност той рисува в доста късни години. А истината е, че Леонардо да Винчи е бил известен и популярен, бил е суперзвезда, както бихме се изразили сега, още от ранна възраст.

Понякога тази слава е била скандална. Например докато учи за художник при известния живописец Верокио във Флоренция, той е въвлечен в съдебен процес за хомосексуални прояви, на които по онова време и на онова място очевидно се е гледало с доста строго око. Оправдан е обаче и до края на живота му, въпреки множеството намеци и съмнения, няма категорични доказателства за гей ориентацията на прочутия художник, изследовател и изобретател.

Доста смут и недобронамерени слухове предизвикват и заниманията на Леонардо с анатомия, иначе казано – с рязане и изследване на трупове. Истинско разочарование за него самия е, когато през 1513 година в Рим му забраняват категорично тази дейност заради получени от властите клеветнически доноси.

Подобни скандали обаче не са достатъчни за толкова истинска и дълготрайна слава, колкото е натрупал геният още приживе. Всъщност истината е, че Леонардо става прочут в тогавашното общество най-вече със своята способност да организира пищни тържества и карнавали, да подготвя декори, костюми и различни механизми, чрез които впечатлява и обира овациите на публиката. Някой би казал – да, това е типично за първия и най-известен ренесансов човек, желанието да се забавлява, разкрепостеното отношение към живота след дългата и тъмна нощ на мрачното Средновековие……

Нищо от това не е вярно. Нито Средновековието е било чак толкова мрачно, нито тъй нареченият Ренесанс е бил чак толкова светъл, нито самият Леонардо се е забавлявал непрекъснато. Да, вероятно се е забавлявал много. Най-вече с това, че очите му са били постоянно отворени за света наоколо. Забавлявал се е със способността си да гледа и да изучава, като вижда и мисли. Със способността да се чувства еднакво добре както в двореца на владетеля, така и в папските покои, да общува както с нормалните хора на градския площад, така и да се напие в мрачната таверна с нищите телом и духом. Това, струва ми се, е истинската дарба на този велик ренесансов гений, неговият истински талант, който вече пет века всички ние величаем като многостранен и от който сме така изумени.

Но да се върнем на първоначалния въпрос – на каква възраст умила Леонардо. Истината е, че годините на живота му са едва 67. Умира през май 1519-та, в Кло Люсе, Франция. Погребан е в параклиса „Сент Юбер” в кралския замък в Амбоаз. Така и остава под съмнение дали крал Франсоа І, който три години по-рано кани художника да живее във Франция и го посреща като „божествения” Леонардо, наистина е присъствал в момента на смъртта му, както се твърди. Пък и има ли значение – сега никой не знае нищо за въпросния Франсоа, но всички знаят поне името на Леонардо.

Сигурно е обаче друго – според стриктно спазеното завещание на самия художник, в процесията, съпровождаща тялото в последния му земен път, са участвали….. 60 просяци. Защо точно 60? Защо просяци, а не, например, прокажени, хроми и слепи? Не знам, може би Дан Браун знае и ще напише още някоя измислена кримка по темата…..

Това, което знам със сигурност обаче е, че Винчи е малко градче в Тоскана, близо до Флоренция – толкова малко, че мнозина и досега не могат да повярват там да се е родил толкова голям ренесансов човек като Leonardo di ser Piero, наречен още „да Винчи”.

Американската компания SurfCast от Портланд заведе дело срещу корпорацията Microsoft, като я обвини в нарушаване на издаден по-рано на SurfCast патент за интерфейс с "плочки" (Live Tiles). В иска са посочени всички разновидности на новата операционна система на софтуерния гигант. Юристите на SurfCas...

Анастас Анастасов и Венета Марковска са избрани за конституционни съдии

Публично сквернословие

Репресираният Максим Савов иска прокуратурата да започне да търси истината

Русия разширява дефиницията за държавна измяна

Нели Крус: Призовавам ви да вземете всички мерки, за да гарантирате разнообразна медийна среда

„Отнасяме се към пробуденитекато към зеленчуци, като към безволеви същества, лишени от мисъл, а това е напълнопогрешно. Те са като медузи. Поведението им е напълно подчинено на околната среда. Теимат воля. Волята на хората, които мислят за тях. Всички отказват да го приемат.
Трябва да ги изолираме от околния свят. Трябва да ги унищожим. Да ги изгорим. Авместо това ще ги пуснем на свобода. За да се сблъскат с неконтролируемите мисли нахората около тях. Това ще свърши зле.”
Из предсмъртното писмо на Стен Бергвал

Когато говорим за стереотипизирани образи в хорър културата, вероятно зомбитата държат първото място. Винаги прииждащи на разложени тълпи, на тях им се полага да бъдат само и единствено разстрелвани и унищожавани. Докато вампирите и върколаците се сдобиха с най-разнообразни изискани и магнетични еквиваленти, зомбитата останаха противни и еднотипни създания, за които сякаш не остана кой знае какво ново да се напише… Или не?

Йон Айвиде Линдквист е авторът, който успява да разгледа в книгите си проблема за човешката страна на чудовищното по един психологически и красив начин. Ако сте чели „Покани ме да вляза”, вероятно очакванията ви са огромни. Ако не сте, вероятно сте адски любопитни и като новобранци в този мрачен шведски свят няма как да останете разочаровани.

Лятото изненадва столицата на Швеция Стокхолм с редица странни явления – необичайни жеги, смущения в работата на електрическите уреди, непоносимо главоболие… Най-големият феномен обаче тепърва предстои, защото мъртвите ще се пробудят и всичко останало е просто прелюдия към този момент. За отрицателно време стотици мъртъвци възкръсват в моргите и гробищните паркове и смущават изначалния природен ред такъв, какъвто го познаваме.

Книгата проследява три дни от обърнатия с главата надолу живот на няколко души, изгубили свой близък човек. Давид – комик, който се чувства напълно беззащитен след нелепата смърт на съпругата си Ева в автомобилна катастрофа; Густав Малер – журналист на свободна практика, изгубил смисъла на живота си след кончината на внучето си Елиас; Елви и Флора – баба и внучка, и двете надарени със свръхестествени способности, едната уповаваща се на религията, другата – на анархията.

Докато феноменът „пробуждане” тресе Стокхолм и хиляди мъртви се връщат от Оня свят, главни герои не са зомбитата, а техните роднини, обиновените живи, начинът, по който въприемат случващото се и най-скъпите си хора след завръщането им. Разбира се, никой не се връща от смъртта или от тримесечен престой в гроба същият…

„Когато мъртвите се пробудят” се справя отлично със задачата си да ни представи една абсурдна ситуация в реални условия, да внедри зомбитата в подредения от институции и природни закони свят и да ги използва като прът в колелата на реда. Истинското лице на романа обаче е взаимодействието между роднините и възкръсналите им близки. Вътрешната борба между безрезервната обич към човека и отвращението от разложената му обвивка и всичко, което тя символизира, са предадени по изключителен начин. Тъй като всички персонажи са изградени толкова пълнокръвно, никак не е трудно да се озовеш в техните обувки и да почувстваш техните болка, объркване и ужас…

За мен „пробудените” бяха по-безинтересните персонажи – те са статични, неомуникативни, кухи, отчуждени… Към края разбираме, че това не е точно така, но няма да ви издавам нищо. Те са обаче олицетворението на хаоса в иначе рутинния и напълно обясним свят – хаос, който в един или друг момент дава утеха на всеки един от персонажите, не само на антикомформистката Флора.

Както вече споменах по-горе, прочелите „Покани ме да вляза” ще подходят с огромни очаквания към романа и има риск да останат малко разочаровани. „Когато мъртвите се пробудят” е много добра книга, но по нещо отстъпва на предшественичката си. Докато четях, се опитах да преценя какво точно усещам като слабо място и личното ми мнение е – началото. Всичко се случва изведнъж, без много предисловия, без по-подробно представяне на героите, без плавен преход от нормалния живот на роднините към пробуждането на мъртвите. За мен оттам нататък в романа няма слаби места, но първоначалното усещане за забързаност ми остави леко лош вкус преди напълно да се потопя в историята.

В крайна сметка препоръчвам „Когато мъртвите се пробудят” с две ръце и предизвиквам всички, които ще се маскират като средностатически зомбита от филмите тази вечер, на Хелоуин, да осмислят представите си за това какво е да се пробудиш от смъртта – не само за мъртвите, но и за живите.

В писмо до Бойко Борисов еврокомисарят отново обръща внимание на проблемите на българските медии След визитата си в България през септември вицепрезидентът на Европейската комисия и европейски комисар по телекомуникациите Нели Крус изпрати писмо на премиера Бойко Борисов, в което отново обръща внимание върхy проблемите на българската медийна среда.

България официализира пред Европейската комисия (ЕК) съпротивата си срещу членството на Македония в ЕС. Президентът Росен Плевнелиев заяви пред еврокомисаря по разширяване Щефан Фюле, че Македония не е готова за членство и България не може да даде "евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България".

Асен Георгиев е роден в София, завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От четири години се занимава с организиране на дейността на неправителствената организация за защита правата на пациентите. Защитава ги в съда от лекарски грешки и други здравни проблеми. - Господин Георгиев, за какво най-често пострадали търсят Български пациентски форум? - Ако ме питате специално за пострадалите пациенти, те са доста различни. При нас идват хора и за консултации, да им разясним сложни проблеми. Най-честият въпрос, който те задават, е дали едно лекарство или здравна услуга трябва да се заплати или не. Друг голям проблем при болните хора е, че те много често не могат да си намерят лекарства. На следващо място са проблемите на ТЕЛК. Питат как да обжалват, когато не са съгласни с решенията, питат ни за болнични листове, които им се издават, както и задават административни въпроси. Случаите са най-различни. - Какво ви затруднява най-много при работата с тези хора?...

Космическата совалка Enterprise е създадена от специалисти на NASA през далечната 1976 година и изиграва важна роля в продължилата 30 година програма на американските совалки. Enterprise всъщност е прототип и машината никога не е имала двигатели или топлинен щит. На нея обаче са базирани останал...

Не е тайна, че отношенията между Microsoft и Google са обтегнати, а когато стане въпрос за конкурентни продукти, нещата стават дори по-лоши. Редмъндската компания опитва да се възползва от всички грешни стъпки на Google, но информационният гигант също прилага подобна тактика. Microsoft яде постоянно...

Футболните босове използват кръглите годишнини за евтин популизъм, след който остават само разбити фенски мечти Блага дума железни врати отваря, е казал народът. Блага дума криза прикрива, очевидно се опитват да ни кажат президентите на българските футболни клубове. Винаги, когато на силните хора в родния футбол им припари, вадят от скрина по някоя бленувана от феновете „блага дума” и така умело отвличат общественото внимание от проблемите. Банално, но винаги върши работа на момента. Юбилейните обещания, празненства и проекти пък са най-удобният параван за прикриване на продължителна или назряваща криза. Схемата е много проста. Скоро след като се заговори за слабости в управлението, след като се очертае провален сезон или се разкрият „качествата” на псевдозвезди, привлечени срещу солидни комисиони, ръководителите бъркат в прашасалия скрин с болезнени за феновете теми и развързват кесията с обещания по някоя от тях. От няколко месеца „Левски” живее с честванията на 100-годишния...

Най-популярната търсачка в Китай регистрира скок от 60% в приходите си за последното отчетно тримесечие. Baidu не се ползва с особена известност по света, но е лидер в най-многолюдната азиатска държава, съобщи BBC. Търсещата машина е повишила приходите си с 478 милиона долара спрямо същия период ...

По всичко личи, че пародиите по случай излизането на iPad mini няма да имат край. Добре, че с минаването на времето те не стават по-скучни, а напротив – авторите им измислят все по-оригинални клипове. Една от последните пародии беше излъчена в шоуто на Конан О'Брайън. Тя засяга размера на таблет...

Както виждате, Голямата Тиква е една и се радва. Вероятно защото останалото народонаселение вече също е станало тиквоподобно.

Ураганът „Санди”, който премина през Ню Йорк, засегна работата на някои от най-популярните сайтове в света. Заради спирането на тока в Манхатън извън линия останаха Huffington Post, Gizmodo, BuzzFeed, както и всички проекти на Gawker Media, съобщи BBC. Сървърните центрове по принцип са оборудвани...

Във функцията за търсене на Facebook бе открита уязвимост, позволяваща създаване на списък с имена на потребители и въведените от тях в социалната мрежа телефонни номера, съобщи антивирусната компания eScan. Това е възможно, тъй като мобилната версия на Facebook не ограничава броя на операциите з...

Отдавна вече, за почуда на света, у нас съществуват две държави. Едната е за пред европейски официални хора и е стопроцентово виртуална. В нея здрави, сити и щастливи българи хвърчат към морето по нови магистрали. Всеки от тях, уж по статистика, е отделил за почивка поне 2300 евро. Естествено, от работната заплата, която се актуализира, заедно с пенсиите, на всеки сто години. Икономиката бичи с пълна сила, а част от трудовите места дори стоят незаети: за хигиенистки в космически кораб, дресьори на мамути, дегустатори на отровни гъби и т.н. Този рай се озарява от лъчите на правителство, излязло направо от приказките. Към него ежесекундно отправят благодарност милиони български поданици. Пожелават му мандатност чак до Второ пришествие. А и след него, макар тогава държавата въобще няма да я има. И за да не се обездвижат, понеже всичко им е наред, си хвърлят от радост шапките из въздуха.

Хелоуин е един от най-популярните празници в цял свят. Названието Halloween произхожда от католическия празник All Hallows’ Even (навечерието на Вси светии). Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден, както и следващият Ден на душите, наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Тъй като празникът се падал точно преди Деня на душите, двата празника се слели в един. Празнуването на този ден съчетава по непостижим начин езическата мистика с християнската.

В днешно време едни от най-силните и печеливши компании в света разчитат изцяло на иновации. В някои случаи става въпрос за иновативни продукти и услиги, а в други за иновативни процеси при производство. Компании като Apple пък разчитат на иновации, променящи парадигмите в потребителското поведение, техните потребности – създават нужди, които не са съществували до този момент. Един от най-ефективните и рентабилни начини да чуете желанията на своите клиенти е т.нар. „crowdsourcing“, приложим и в случая за събиране на идеи. IdeaScale е онлайн платформа, която ще ви даде именно такава арена, за да се изявяват вашите клиенти.

Платформата IdeaScale е платена услуга, която обаче дава множество опции на своите клиенти, както и на техните потребители и клиенти. Това, което ви предоставя IdeaScale, е онлайн платформа за генериране на идеи от интернет потребители. Целта е вие да създадете арена за тях, където те да предлагат решения за вашия бизнес, след което вие да подбирате най-добрите и да ги развивате. По този начин се създава топла и динамична връзка между бранда и потребителя, а също така между потребители и потребители.

http://www.youtube.com/watch?v=4Tjd9rCd854

Едни от характериситките на IdeaScale, които е добре да бъдат отбелязани, са възможността за ограничаване по IP адреси. По този начин можете да генерирате идеи само от хора в конкретна област например. Също така опцията за собствен дизайн ще даде възможност да наложите корпоративната си идентичност. Платформата разполага с оптимизирана версия за мобилни устройства, което е от изключително значение в наши дни. Допълнителни опции като интеграция на Google Analytics и редактиране на CSS допринасят за качеството на продукта. Можете да научите повече за IdeaScale на сайта на платформата.

Снимка: IdeaScale

Подобни статии:

1. Потребителите на Pinterest купуват по-често онлайн и харчат повече от Facebook потребителите
2. Deloitte за онлайн потребителите

 Миналият вторник, 23 октомври, аварира 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. На следващия ден, 24-ти, ми се обади журналистка от парцала „България днес”, за да вземела интервю от мен. Първата ми реакция беше негативн...

Дали пък „мъдрецът” от Правец не е имал друго предвид, когато твърдеше, че ни бил построил две Българии и с това вдъхнови „мъдреца” от Банкя да му се възхищава?

Да постоиш (само) две Българии в материално отношение е срамно малко в сравнение с построените за същия период стотина Германии, Японии, Южни Кореи и прочее капиталистически обиталища от съответните народи и техните държавно-партийни ръководители. Затова пък, ако погледнем от друг ъгъл „двете Българии” на Живков, може да се окаже, че имаме действително уникално постижение в селектирането на две породи народ, два пропагандни аршина и всякаква друга двойственост в подхода към единствено правилната и актуална партийно-държавна линия.

Ярък пример е абсолютно несъвместимото тълкувание на опасностите от развиване на ядрената енергетика в две отделно взети части на родината. Оказва се, че в Северна България тя е жизнено важна за хората, които с нетърпение очакват да им посадят нови ядрени мощности. Така твърди най-сериозно Аецка Цачева, която не само самоотвержено прегърна идеята за референдум на сестринската ( в това отношение ) БСП, но и заплаши, че ще гласува „за”. Защото, обясни тя за пореден път на ниво звеноводка от ТКЗС, за хората в региона било важно да си имат атомна централа- сякаш става дума за птицеферма. И сякаш онези в Северозападна България, които вече си имат такава, не са най-бедните граждани на България и Европа според официалните статистика на евростатистиката!

Буря като реакция на местните власти и хората се задава обаче в противоположния край на България. Явно там живеят някакви други българи- „булгарикус курортикус”, може би, селектирани да виждат ползата от чистата природа-нещо, което по дефиниция изглежда напълно изкоренено от начина на мислене на българите край тихия ( в смисъл-мълчаливия) Дунав.

Реакцията на южняците еднозначно означава, че има човешки същества по нашите земи, които масово и единодушно се боят от „мирния атом”, и по този показател нямат нищо общо със сънародниците си с мазохистични наклонности ( както излиза) в не толкова далечния български Север. Нещо повече, уж не са българи, но и турските им комшии са стреснати, за разлика от храбрите северняци.

Духовете на границата ни с Турция са разбунени от проект за турска атомна централа на 12 км от българската граница, до курортното градче Инеада.

Турция е обявила официално, че ще строи ТЕЦ от другата страна на Резово. Местните хора се страхуват, че плановете са други и че туризмът в региона ще бъде съсипан и затова 3000 души вече започват протести.От няколко година властите в Анкара убеждават, че всъщност ще се строи пристанище. Хората се опасяват, че това е съпътстваща инфраструктура за бъдещата атомна централа съобщава bTV.

„Засега имаме информация, че ще строят топлоелектрическа централа, но сме сигурни, че проектът ще прерасне в ядрена централа. Те ще убият цялата природа. Всичко ще умре и тук и при вас, защото Резово е само на няколко стотин метра от мястото, където вече се строи инфраструктурата”, казва Тахир Ъшък от турския курортен град Инеада.

Значи така: на юг „мирните атоми” „ще убият цялата природа”, убедени са и българи и турци, но на Север и дума не се обелва за нещо подобно, сякаш „мирният атом” там единствено е свързан с „най-чистото” производство на енергия, както многократно заявява например лидерът на БСП, на тройната коалиция, на ПЕС и на партийно оцветеното ядрено руско-българско соцлоби Сергей Станишев, конкуриращо се с лобито на ГЕРБ.

Неговият съпартиец ,бившият кмет на Царево Петко Арнаудов( който сам по себе си не „ангел небесен” по въпросите на екологията) обаче не е съгласен. Ето част от тезите му, разпространени от сайта „Бесове”:

- Готов ли сте да оглавите масов протест на Черноморските общини, така както през 2010 г., когато погнахте фирмата, която искаше да дупчи морето за нефт и газ?

- Аз даже заведох дело срещу решението на МС, независимо че управляваше БСП. И бях прав, тая фирма бе с уставен капитал 5 000 лв., създадена 5 месеца преди да кандидатства. Беше далавера. И се доказа.

- Каква е сега рецептата?

- Хората нямат информация, затова се тревожат. Има много начини за реакция: медиите да помогнат чрез обръщения към кметовете на Царево, Созопол, Приморско и Бургас. Дори и с натиск да настояват за отговор какво става. Екозащитните организации като „Зелени Балкани“, фондация „Биоразнообразие“ и прочее необяснимо за мен също мълчат! Да реагира ръководството на природен парк „Странджа“ – паркът е в списъка на Юнеско. Трябва да се предизвика широко обществено обсъждане.

- Проблемът не трябва ли да се решава на междудържавно ниво?

- Отговор първо трябваше да има от министъра на екологията. Нона Караджова втора седмица мълчи. Това е смущаващо. Аз не мога да мълча, защото живея в район, където хората се препитават основно от туризъм и риболов. Затова призовавам чрез вас и останалите медии да поставите въпроса на областния управител Константин Гребенаров.

- Той обеща да отговори, бил запитал консулството.

- Искайте официалния отговор. За един много по-незначим проект, какъвто бе петролопровода, се вдигна олелия до небето, проведоха се референдуми по общини. Сега сякаш компетентните органи в България не желаят да осветят проблема. „

И още по темата:

„Областната администрация на Бургас е изпратила официално питане до турската страна дали се предвижда в близост до границата с България да се изгражда турска атомна електроцентрала, съобщи областния управител Константин Гребенаров.Засега обаче отговор няма, тъй като съседите празнуват курбан байрам. Обещали са да отговорят по-късно. Дотогава се вихрят слуховете и тревогата сред хората от Резово ескалира.

Съседното турско градче е само на 20 км от границата, а от известно време там се виждат големи кранове, съобщи Нова телевизия. Това подклажда страховете, че проект за АЕЦ има и ако той се осъществи, поминъкът тук, който е свързан с туризма, ще намалее. местните хора споделят, че това ще ги накара да напуснат родното си място, тъй като няма да има с какво да се издържат.” /БЛИЦ

Както виждате, контрастът между липсата на реакция за съществуващите ядрени заплахи в българския Север и ураганът от надигащи се страсти с обратен знак на Юг за един турски „нероден Иванчо”, е не просто пълен, а драстичен. При това не говорим за някаква хипотеза, а за действаща централа съветско производство край Козлодуй, която само през последните няколко месеца е обявявала официално трикратно спиране на един от блоковете си и еднократно на друг след последната авария на съседната мощност.

Няма протести, няма реакции, сякаш става дума за друг народ, друга държава и със сигурност- за друга епоха, за епохата на принудителното мълчание от страх.

И понеже медиите тук се правят, че не съществува критик на това статукво и противник на доказано опасната вече в световен мащаб експлоатация на „мирния атом”, като работилият 17 години в АЕЦ „Козлодуй” анализатор на ядреното гориво Георги Котев, да видим тогава какво казва разрешеният (все още) за цитиране ядрен специалист Георги Касчиев в интервю за „Дарик радио” в отговор на въпрос за авариите в атомната централа, последната от които се случи преди седмица:

„Преди седмица отново.
Преди седмица отново. След пуска на блока имаше, имаше и пролетта. И мисля, че в два от тези случаи се стигна до сработване на аварийната защита на реактора.
Притеснително ли е това?
Притеснително е от тази гледна точка, че да кажем, макар да не се стигна до някакви последствия, в някои от тези режими може да има, ако има отказ на оборудване или човешки грешки, може да бъдат като иницииращо събитие за някакви аварийни процеси. Слава богу, това не стана. Но пък, от друга страна, това, което стана, е един много тежък режим за оборудването – авариен режим, в който става доста рязка смяна на температурата и налягането както във втори контур, така и в първи контур.
С прости думи?
Тогава металът и заваръчните шевове на оборудването изпитват огромни напрежения, в тях се създават микропукнатини, съществуващите пукнатини се разширяват, това особено е важно за топлообменните тръбички на парогенераторите, също така за херметичната обвивка на топлоотделящите елементи, които съдържат ядреното гориво. Натрупва се и умора в основния метал. Всъщност всеки такъв режим изяжда по малко от остатъчния ресурс на оборудването.
Тоест животът на блоковете, грубо казано, се съкращава с всяка една подобна работа в авариен режим?
Може така да се преценява, да. Например в паспорта на реакторната установка, както си спомням, бил съм научен ръководител на пуска на пети блок, изрично беше записано, че за целия живот на атомната станция се допускат 60 пъти сработване на аварийната защита от пълна мощност. Тоест, ако си представим, че ще работи 50 години, веднъж на година. И нещо друго да ви кажа: преди години много се акцентираше върху това как шести блок в продължение на няколко години, мисля, че пет години, нямаше сработване на аварийната защита, и се казваше, че това е един много ясен параметър за високата безопасност. Да де, сега по същата логика трябва да кажем, че е обратното – след като за една година два пъти сработва енергийната защита, това какво е?
Имате съмнения в начина, по който се работи в централата или годините си казват думата иначе казано за тези реактори?
Не, не може да се допуска в една атомна централа годините да си казват думата. Те са били длъжни да изяснят какви са причините, има ли някаква обща основа за тези неща, за тези откази на оборудването и са били длъжни да изчистят тези места. И така е в целия свят – когато се установи, че от някакво оборудване тръгват първоначалните процеси, трябва да се вземат съответните мерки.
Вас обезпокои ли Ви фактът, че политическо лице, а не човек с експертен опит в тази област оглави централата в Козлодуй? Тези дни нашумяха имената на нови и млади кадри, които са назначени там.
Това е изключително авантюристично и е отречено напълно в световната практика. То няма нищо общо с изискванията за висока култура на безопасност. Изпълнителният директор и всички, които са там, тяхната първа и най-важна отговорност е да осигурят безопасната експлоатация. За да могат да направят това, трябва да имат много солидни и дълбоки познания, образователна основа, опит, специализация, тъй като, ако всички сме съгласни, че ядрената енергетика е една много сложна технология, с която се гордеят българите, то тогава за всички трябва да е ясно, че не може хора без опит и без знание да се поставят начело.
Тоест не може целта един човек с мениджърски умения, който да поеме и да ръководи от тази гледна точка централата, да оправдае или поне да гарантира онази нужна експертност, която пък стои в основата на безопасността?
Такъв човек може да бъде шеф на Борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй”. Но когато виждате, че по цялата верига, тръгвайки от изпълнителния директор на „Козлодуй”, тръгвайки нагоре през енергийния холдинг, през министерството, опирайки до вицепремиера и премиера, че няма нито един, който да е наясно с ядрените технологии, за мен това е много обезпокояващо, тъй като, ако стане една авария, кой ще даде заповед за евакуация на населението? Няма кой да даде, няма кой да реши, защото всичките в този момент ще започнат да си звънят един на друг, да питат така ли е, да не би да ги провокират, така ли е наистина…
Тоест един политик там може да направи повече бели, отколкото един експерт?
Световната практика това показва. Ако ние, българите смятаме, че с това ще създадем някаква нова, още по-добра практика, няма такова нещо, няма как да стане това.
Променя ли се нагласата в Европа към ядрената енергия и изобщо към строежа на централи? Няколко държави след „Фукушима” взеха решение, че са до тук с атомната енергия.
Има промени в много държави, тъй като последствията от аварията във „Фукушима” са катастрофални. Само като компенсации на загубите на евакуираните хора са изплатени около 10 млрд. евро, доколкото си спомням. Преките загуби за Япония са около 150 млрд. долара, а непреките с косвените достигат до 300 млрд. Смятайте, че ако в една средна европейска страна, както са България, Румъния, Чехия, Унгария, стане такава катастрофа, тя ще е напълно унищожена. Тя е пълна развалина. И досега, към началото на октомври 159 хил. души продължават да бъдат евакуирани в областта около „Фукушима”. Така че много страни – Япония, Китай и в Европа – Германия, Швейцария, Италия – преразгледаха своите ядрени програми. Например в Япония 54 реактора работеха преди аварията, а сега работят само 2 и те най-вероятно ще приемат предложената програма от специалната комисия, при която 2030 г. би трябвало да няма работещи атомни централи в Япония, а на други места е различно.
С това, което казахте, в Европа не се чака ренесанс на ядрената енергия и строителството на нови атомни централи?
Не, никъде не се очаква, но нашите политици трябва да се замислят над последствията от аварията във „Фукушима” и „Белене”, ако ще строи също в зона с висок сеизмичен риск, дали е възможно да се пресметнат всички рискове и как те да бъдат отразен в проекта, след като дори и японците не можаха да го направят.”

На фона на тези сериозни въпроси обаче тандемът ГЕРБ-БСП се кара дали енергетиката ни е „ядрена” или „атомна”. Предлагам спорът, дали централата ни да се казва АЕЦ или ЯЕЦ, да прерасне в обществена дискусия срещу ядрената лакомия под надслов ЯДЕЦ!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1 опаковка паста Фетучини
200г пушено свинско филе
2 домата
щипка сол
щипка червен пипер
щипка захар
1 морков
1 зелена чушка
1 скилидка чесън
1 клонка сух розмарин
1ч.ч. настърган Пармезан
1к.ч. зехтин

Приготвяне:
Пастата се вари в подсолена вода. Следват се предписанията отбелязани на опаковката. Когато макароните са готови, се отцеждат от водата. Смесват се с 1с.л. зехтин. Объркват се. Разпределят се в 4 плоски чинии. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите и морковът се стържат на ренде. Чушката се реже на ленти. Взема се дълбок тиган, с по- широко дъно. Налива се зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се зеленчуците. Запържват се за 5 минути. След това се налива 1к.ч. вода. Поръсва се сол, захар и червен пипер. Добася се скилидка чесън. Сосът се оставя да къкри на слаб огън. След 20 минути е готов. Филето се реже на дребно. Слага се в топлия сос. Поръсва се сух розмарин. Сосчето се обърква. Разпределя се в 4-те чинии с фетучини. Порциите се поръсват с Пармезан.

В глобалната мрежа се появи информация, че интернет гигантът Google възнамерява да привлече част от потребителите на услугата Siri на Apple, като пусне обновена версия на приложението си за търсене Google Search за операционната система iOS. Днес Google ще публикува новата версия на приложението Goo...

Днес в  Официален вестник на ЕС:

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление
Дело COMP/M.6720 — OAO VTB Bank/Corporate Commercial Bank/Bulgarian Telecommunications Company

(2012/C 334/01)

На 22 октомври 2012 година Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с общия пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета.

Пълният текст на решението ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него:
— в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/ competition/mergers/cases/);
— в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32012M6720.

Ако като мен обичате подкасти и се интересувате от маркетинг, имам новина за вас: Marketing Over Coffee вече идва и на български! Или поне такова чувство остави в мен срещата с момчетата от SocialEvo, чийто гост бях в техния все още нов подкаст.

С Ванката и Томи си поговорихме за passion project-a, с който ви продъних ушите в последните месеци – Ratio. Всъщност, разговорът ще е по-интересен за маркетолози, отколкото за фенове на науката, защото в него си говорим за маркетинг похвати, ефективност на каналите, връзки с блогъри и други интересни неща, свързани с опита ми в промотирането на събитието. Няма да преразказвам нещата, чуйте сами. Вижте и материала в SocialEvo, където са данните от Facebook, за които споменавам в разговора.

Личното ми впечатление е много добро, не само защото с двамата интервюиращи се познаваме, а и защото виждам, че си вършат работата с хъс и професионализъм (важи за целия екип на SocialEvo). На всичко отгоре умеят и да импровизират – въпросите формулирахме на място преди самия разговор. Като цяло, отношението е много приятелско и ще е поносимо дори за хора, които нямат навика да говорят пред публика, била тя и виртуална.

Радвам се, че си имаме маркетинг подкаст на български. Това трябваше да се случи преди поне година-две, но тогава явно не са се намерили хората, които да подхванат такава отговорна задача. Очаквам с развитието на сериите на SocialEvo да научаваме за повече новини от бранша и да присъстваме виртуално на аудио-срещи с още интересни гости. Мисля, че има ниша за подобна продукция и е нужно само малко упортство в началото, когато енергията хвърлена в проекта е много, а слушателите са малко – не се отчайвайте, колеги!

Препоръчвам на всеки, който се интересува от маркетинг, да се абонира за подкаста в iTunes, SoundCloud или чрез RSS.

Днес ще ходим до ... Франция, Екваториална Франция в Индийския океан – или с други думи, до Отвъдморския френски департамент на остров Реюнион :) За тези, които не знаят – там можете да влезете с лична карта, т.к. Европейският съюз ви очаква и там :) Приятно четене:  

Остров Реюнион

И така, както обещах в предния пътепис за Лион, днес ще ви отведа в

задморския френски департамент и регион –

Остров Реюнион

След 11 часа и 30 минутен полет, директно от Лион, най-после осъществих мечтата ми от години, да посетя Реюнион. Полета беше ужасно дълъг, но изключително конфортен с реюнионската (френска) компания Air Austral. Пътувахме през нощта и нямах възможност да видя кой знае какво, особено над Африка, където почти не се виждат светлини на земята. Няколко филма, музика, хубава храна и супер обслужване, за скромната цена от 550 евро еднопосочен билет. Все пак разстоянието между Реюнион и метрополията е 9500 км! [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Сен Дени и Индийския океан[/caption]    

Реюнион е малък остров в Индийския океан, на 700 км източно от Мадагаскар и 170 км западно от Мавриций.

От природогеорграфска гледна точка е част от Африка, но политически е равнопоставена част от Френската република, и като такава има статут на департамент, регион, c представителство във френския парламент и Сенат. Реюнион е част от Европейския съюз и валутата е евро. Франция има и други задморски департаменти – Мартиника и Гваделупа на Карибите, Гвияна в Южна Америка и о.Майот в Мозамбикския канал, за които важи същото. И тук е мястото да уточня, че това не са колонии, (били са в началото на миналия век, след което Шарл де Гол им дава статут на департаменти със същите права като департаментите,  към които принадлежат Лион, Париж и Гренобъл), гражданите им имат френска националност и същите закони и институции като в континентална Франция. [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Кметството на Сен Дени (съжалявам за пръста...)[/caption]     И така кацам на летище Ролан Гарос в Сен Дени, административния център на Реюнион. Тук ще прекарам 9 месеца за Магистратурата ми по Международно право. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Университетът на Реюнион[/caption]     Хостът ми от Коучсърф, Дебора ме чака на летището и тръгваме заедно към къщата и, която в последствие се превърна и в мой дом, за периода ми тук. Освободи се стая, тъй като Дебора замина за 6 месеца в Индия за някакво обучение с дъщеричката си Али. [geo_mashup_map zoom="auto"] [geo_mashup_location_info]   Недоспал и схванат от дългия полет, веднага бях посрещнат от другите съквартиранти, които дори ми организираха поход: Каскад дю Шодрон, така се нарича местността, която посетихме, недалеч от Сен Дени, в подножието на планината. Отвесен проход между две огромни била, по който тече малка река, започваща от Езеро, в което пък се излива водопад. Трудно е да го обясня, но прилагам малко снимки от това удивително място. Дотам вървяхме по тясна пътечка, изсечена в планината. От едната страна, отвесно беше самата планина, а от другата, също отвесно имаше огромна пропаст. Понякога липсваше парапет към пропастта и единственото съоръжение за безопасност беше въже, прикрепено към скалата, за което се държахме. Когато стигнахме каскадата беше неописуемо. Къпахме се в студената вода от езерото постояхме малко, но стана хладно и тръгнахме да се връщаме.

 

Реюнион е планински вулканичен остров.

Тук е лято от края на октомври с горещ и влажен климат, като температурата стига 35 градуса, и "зимата" е от април-май до октомври, с топъл и сух климат и температури от 26-27 градуса: рай! На западния и южен бряг са разположени прекрасните плажове и туристически курорти, барове и дискотеки, хотели. На източния бряг са предимно полета от захарна тръстика, няма плажове, но пък планината е прекрасна. За мое огромно разочарование в Сен Дени също няма плаж. Градският транспорт е що годе уреден, но доста рядък и свършва рано, около 19-20 ч, което прави колата почти задължителна. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Бул. Сюд (Южен) ... Тук спирките са в много по-добро състояние от България Обърнете внимание и на асфалта...[/caption]     И така започна моят престой тук.

Сен Дени е малък град,

разположен на северния бряг на острова, на самия Индийски океан. Тъй като е в подножието на планината, има бая катерене по високото от южната му част. Тук няма кой знае какво за правене, няколко дискотеки и ресторантчета, много административни и бизнес сгради, (префектура, регионален съвет, унивеситет) архитектурата е в креолски стил, а по-старите сгради- в колониален. Почти няма високи сгради (еднофамилни къщи или блокове на 2-3, максимум 4 етажа), ако не броим няколко бизнес центъра, които се извисяват над града.  Има Карфур, Спиди, повечето френски банки (Креди Агрикол, БНП Париба, БРЕД и т.н.) и всичко, което има и във Франция. Поради огромното разстояние обаче, цените всичко, което не се произвежда тук, а се внася от Европа, са двойни, тройни, четворни. Ето пример с нес кафето... [caption id="" align="aligncenter" width="573"] Без коментар (за сравнение – цените в България имат също ЧИСЛЕНО изражение, но ... в лева)[/caption] Това, обаче е съвсем достижимо за хората, които работят тук, тъй като минималната работна заплата е същата като във Франция, 1425,67 €, и към нея често има бонуси, особено на държавните постове (60 процента от работните места на острова). Проблем е, обаче за безработните, които са 30 процента от населението и 60 процента от 16-25 годишните. Затова тук, както и на останалите френски острови често има манифестации против скъпия живот, а някои (Мартиника, Гвияна) все повече се замислят за автономност. Но това е друга тема и касае френската вътрешна политика, която не мисля за нужно да коментирам тук.  

Преди колонизацията островът е бил необитаем,

и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Заселиници от Франция, Мадагаскар, Източна Африка, Южна Индия и Китай

по време на колонизацията, днес всички тези групи са се смесили, като резултат от това реюнионци са толкова омешени, че могат да си образуват отделен етнос. Всички етнически и религиозни групи живеят в мир и хармония, като според мен много страни на Север би трябвало да се поучат от това. Всички говорят френски, официален език, който се използва задължително в образованието, медиите, администрацията, и отделно помежду си реюнионци говорят креолски, примес от езиците на различните групи, произлизащ от френския. Днес този език, също както бретонския, окситанския и баския са институционализирани като регионални езици и са част от френското културно наследство. 85% от населението са християни, 7% индуси, останалите са мюсюлмани и юдеи.

Католическа църква и Индуски храм

  Поради натоварената ми програма в университета нямам много време за обиколки, но през уикендите често ходя на

западния бряг, където както казах, е концентрирана туристическата и увеселителна дейност

на острова. Прекрасните плажове на Сен Жил, Ермитаж, Бризан, Букан Кано,  Салин, Филаос предлагат разнообразни пейзажи и са посещавани целогодишно. Някои са в залив, спокойни и топли, други са обградени от риф, а трети директно в океана, като последните са особено посещавани от сърфисти.

Често обаче сърфистите са нападани и изяждани от акули!

Тук веднъж годишно идват китове и делфини в размножителния си период, като за съжаление ги пропуснах тази година. Подводното гмуркане е атракция и възможност да се види богатото разнообразие от риби и морски животни (корали, миди), изключително природно богатство на острова. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Плаж Ермитаж[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Плаж Букан Кано. Слънцето тук залязва между 18:30 и 19:00 целогодишно и часовника не се мести за зимно или лятно часово време.[/caption]     Освен плажовете островът предлага многобройни планински дейности (походи, спускане с парапланер, изкачване на вулкана, планински водопади и каскади), и прекрасни картини.

Върхът Питон де неж (3070,50м0, Снежен връх)

както и трите стари вулканични кратера Силаос, Салази и Мафат, действащия вулкан Питон де ла Фурнез са част от невероятния планински пейзаж на Реюнион. Вулканът (2632 м) е един от най-активните и наблюдавани на планетата,като изригва почти всяка година. Понякога е възможно да се наблюдава отблизо изхвърлянето на лавата.

  Засега, главно поради липса на време, не съм имал много възможност да обикалям в планината. Освен гореспоменатия поход до Каскад дю Шодрон, ходих до Мафат и до вулкана. Невероятна природа, екзотична растителност и много величествени гледки и от трите места.

Мафат е един от трите изгаснали вулканични кратера

Качихме се с колата до един паркинг на около 2000 метра височина, откъдето започнахме да се спускаме пеша. Пътечката криволичеше надолу към "кратера", който образува нещо като равнина в планината, доста обширна, и осеяна с растителност, на може би 1500-1700 м над морското равнище. Гледките и природата, които се откриваха пред нас бяха поразителни а долу в долината имаше малко селце, с няколко къщи, хижа, училище и църква, както и караванка с местни сандвичи и бира: рай след дългия преход.

Реюнионската бира Бурбон,

чийто символ е птицата додо и може да се види на рекламни пана на целия остров е доста приятна на вкус, а самата птица додо е обитавала острова, както и Мавриций, преди да бъде унищожена от човека. Селцето, в което бяхме няма никакъв път, освен пътечката, по която вървяхме около 2 часа и всичко жизненонеобходимо, храна, поща изобщо всички стоки се доставят с хеликоптер!

  Седмица по-късно посетихме и

вулкана Питон де ла Фурнез

Отново с колата стигнахме до паркинг високо в планината, като по пътя минахме през китни креолски селца, с красиви къщи и невероятни градини. Пътят е пълен с остри завои, но пък открива гледки, спиращи дъха. От паркинга тръгнахме пеша по стълби, прокарани отвесно на планината, като в подножието се откри удивителна гледка: десетки квадратни километри поле от засъхнала лава, без растителност, без живот, като изключим още няколко десетки туристи.

Отиване и връщане от тук до вулкана и обратно отнема 5 часа и около 12 км,

а горещото слънце, скрито зад облаците до преди малко печеше зверски над нас в пустинята от лава. На края на полето има възвишение, високо няколко стотин метра, отново от лава, на върха на което е кратера на действащия вулкан. Изкачвахме се следвайки бели ориентири. В тази огромна пустош без обхват, сянка и достатъчно провизии не е хубаво да се изгуби човек, а и магмените скали са крехки и лесно човек може да падне, да си счупи нешо или да се нарани. Приближавайки към върха виждахме облаците отдолу и ги усещахме върху нас, мъглата се сгъсти и една студенина обгърна целия вулкан. С намалена видимост продължихме изкачването и след около 2 часа и половина вървене кратерът се откри пред нас:  десетки метри пропаст, на дъното на която имаше засъхнала лава, която пуши все още. Предупредителни табели указват внезапни срутвания и че " преходът не е препоръчителен при вулканична активност." Починахме си, хапнахме, пихме по едно "додо" и тръгнахме наобратно в пустинята от лава, като в момента в който пиша врата и лицето ми са така изгоряли, сякъш съм бил на ски. На връщане в колата, обаче мъглата стана толкова гъста, че спряхме да виждаме пътя, а от качването знаехме, че завоите са изключително остри и винаги от едната страна има няколко стотин метра пропаст. Чувствах се в самолет, който минава през гъсти облаци преди да кацне, гледката и видимостта бяха същите. Карането с 10 км/ч в непрогледната мъгла ме приспа и не разбрах как и кога сме слезли на равното. Честно казано съм доволен.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"] По пътя за вулкана...[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Кратера на Питон де ла Фурнез[/caption]     Засега това от Реюнион. Очаквайте още тъй като наближава ваканцията след месец, а има още толкова много неща за правене и виждане. Очаквайте и Мадагаскар и Мавриций, които смятам да посетя докато съм тук. Но има време за всичко.  :) Ето и още малко снимки...

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Общи изгледи от Сен Дени[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Бананите си ги откъснахме от нашата градина. Чакаме да узреят папаите, мангото, и ананасите. Лично аз не знаех, че ананасите растат на земята, винаги съм си мислил, че растат на палма..[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] На пазар в Сен Пол[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Спускане с парапланер от планината, каца се чак долу на плажа на Сен Лю.[/caption]      Автор: Калоян Колев Снимки: авторът и Уикипедия Други разкази свързани с Индийския океан – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"  map_content="global" map_cat="397" auto_info_open="false"  marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Още от детските години, а най-вече в тийнейджърските, се опитваме да разберем механизма на взаимоотношенията между хората. Кои от тях можем да наречем приятели, защо и как се изграждат връзките, какви са мотивите в общуването. Потребността от създаване на приятелства с околните е провокирана от търсенето на обратна връзка – кои са нашите силни и слаби страни и как ни възприемат другите. И най-вече от резултата – изграждането на чувство за общност, разбиране и подкрепа. Неминуемо през годините всеки става свидетел на неприятни “изненади” – предателство от приятел, преследване на лични користни цели. Това кара хората да започнат да стават по-подозрителни и да ограничават кръга хора, които допускат близо до себе си, поради страх да не бъдат наранени или излъгани. В оптималния вариант можем да извлечем “полза” от неприятните случки. Без да преекспонираме и да се затваряме в себе си, което ни отдалечава от света, да се научим да разпознаваме сигналите, които ни подават хората. Да...

$8 billion: Total Halloween consumer spending expected for 2012. 71.5: Percent of Americans who plan on celebrating Halloween this year. 41 million: Potential trick-or-treaters ages 5-14. $79.82: Amount Americans will spend on candy, costumes, and decorations.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Ако сте администратор на Facebook страница, вече можете да таргетирате своите съобщения, така че те да са видими само от тези ваши фенове, които желаете. Можете да ограничите аудиторията, така че публикуваните съобщения да са видими само от определени хора, а също така можете да добавите и таргетиране на newsfeed-а, за да оптимизирате аудиторията, до която ще стигнат вашите послания. Ето как може да стане това таргетиране.

За да ограничите или да таргетирате постовете си, първо трябва да промените настройките за „Privacy“.

1. Изберете „Edit Page“ от менюто най-горе на страницата.
2. Изберете „Manage Permisions“.
3. Изберете отметката „Post privacy gating“.
4. Съхранете настройките със „Save Changes“.

 

Готови сте. Сега, когато пускате съобщение, можете да избирате към кого да бъде насочено то. Има 2 начина за това:

1. Ограничаване аудиторията на вашето съобщение

Когато пишете съобщение, можете да определите кой да го вижда. За целта маркирайте менюто „Public“ и изберете от там Location/Language. Тук изписвате страната/ите или езика, който предпочитате, и публикациите ще са видими само за тази аудитория. Дори и феновете ви да споделят тези съобщения на своята стена, те ще са видими само от техните приятели, които са в тези страни или използват този език.

 

2. Таргетиране на съобщения

Можете да добавите таргетиране на съобщения, така че те да са видими само в newsfeed-a на най-важните за вас фенове. За разлика от ограничаването на аудиторията добавянето на таргетиране в newsfeed-a не променя това кой да вижда публикуваните съобщения на вашата страница. Ако не искате да се виждат вашите публикувани съобщения на стената, най-добре ги скрийте.

Ето как става таргетирането:
1. Изберете иконката в долния ляв ъгъл на съобщението, за да се отвори менюто.
2. Изберете „Add Targeting“, което ще ви даде възможност да изберете от опциите пол, тип взаимоотношения, образование, интереси, възраст, локация и език.
3. Повечето от тези опции имат допълнителни възможности. Например за пол могат да се избират мъже/жени.

4. Това е, сега можете да публикувате.

Имайте предвид, че колкото повече филтри добавяте, толкова повече намалява вашата целева аудитория и все по-малко хора ще виждат вашето съобщение. Минималната бройка за таргетиране е 20 човека.

Снимки: Facebook

Подобни статии:

1. Мобилните съобщения във Facebook и кой е успял да ги прочете – „Социална сряда“
2. Препращай във Facebook със „Социална сряда“

Android можe да доминира на пазара на смартфони в САЩ, но нов доклад показва, че Apple показва забележителни резултати, благодарение на пускането на най-новия модел на iPhone.

разказ

След този договор за разпространение Google Play вече ще предлага заглавия от всички 4 основни лейбъли, превръщайки се в сериозен конкурент на iTunes и Amazon.

Покупката на студиото на Джорж Лукас ще струва 4,05 милиарда

Най-голямата търсачка в света Google пуска “Voter information tool” за предстоящите президентски избори в САЩ, които ще се проведат на 6-и ноември. На сайта потребителите могат да намерят информация за най-близкия пункт, в който могат да отидат да гласуват според района на разпределение. Могат да бъдат намерени правилата и изискванията за гласуване. В допълнение има и информация за всеки един от кандидатите, както и линкове към официалните им интернет страници и профили в социалните медии. Системата е преработена версия на сайта, който Google пусна на изборите през 2008, и е изключително лесна за употреба.

Междувременно покрай президентските избори постовете на политическата тематика в Twitter и Facebook непрекъснато се увеличават. Тенденцията се повтаря през последните години, отбелязва open-site.org. Но потребителите не са единствените, използващи социалните мрежи за мнения и коментари. Доста интересна информация ни разкрива инфографиката по-долу.

Оказва се, че 9 от 10 сенатори имат профил в Twitter.  Мнозина подкрепят тезата, че скоро тези платформи ще предсказват с голяма точност резултатите от изборите. Основание за това е фактът, че в надпреварата за сенатори кандидатът с повече Facebook приятели от останалите печели в 81% от случаите. Какво още? На изборите през 2010-а един имейл, изпратен до 60 милиона абонати във Facebook, предизвиква още 340 000 души да гласуват.

В Twitter:

• През 2008 в деня на изборите има 1.8 млн поста.
• През 2012 1.8 млн е броят на постовете на всеки 6 минути.
• По време на 39-минутната реч на Барак Обама през 2012 има 4 милиона tweet-a!
• По време на речта на Мишел Обама те са 28 003 в минута.
• По време на речта на Мит Ромни – 14 289 в минута.
• По време на първия президентски дебат през 2012 има над 250 000 tweet-a, споменаващи името на Голямото Пиле от „Улица Сезам”. (Мит Ромни казва, че го харесва.)

 

И още малко статистика. На изборите през 2008 година 5.4 милиона души за публикували на профила си символа „Аз гласувах“. През 2012-а те са 12 милиона!

По отношение на жителите на Америка също има интересна информация:

• 4 от 10 души казват, че ще използват социалните медии, за да решат за кого да гласуват.
• 4 от 5 души се информират за изборите от интернет.
• 40% от хората на възраст 18–29 години публикуват мнения, свързани с изборите на стената си, 14% са блокирали приятели, чиито постове са на политическа тематика.

 

Ето я и цялата инфографика:

Източник: Open Site

Подобни статии:

1. Google+ с 43% ръст през юни, достига 31,9 млн. уникални посетители в САЩ
2. Google пуска „Do-Not-Track“ бутон

Непрекъснато говорим за тактики, които да подобрят присъствието ни в социалните мрежи, ходим на семинари по темата, а също така изчитаме тонове литература. За съжаление обаче се оказва, че за да ангажираме феновете си, не е достатъчно да генерираме сложни идеи, а да се придържаме към простите решения. Именно защото са лесни за схващане, те са най-плодородни за брандовете. Такава е последната идея на Heinz, които са решили да създадат игра за Facebook, която промотира най-новия им продукт, а именно боба Heinz Five Beanz.

Фен страницата на Heinz в социалната мрежа има една основна цел – да забавлява феновете си. Те биват ангажирани основно с игри и състезания, които им носят облаги, но и много положително настроение, което ги обвързва емоционално с марката. Последната игра, наречена Heinz Five Beanz, позволява на феновете да изберат едно от петте бобчета, а след това да отговорят на въпроси, определящи тяхната личност. Освен това участниците печелят купони за намаление, с които могат да изпробват продукта. Така те се свързват емоционално, съзнателно и подсъзнателно с бранд и продукт. За да избегнат злоупотреби, участниците са вързани с Facebook ID. 

Ето и резултатите:

• 22 143 участници, ангажирани от играта Heinz Five Beanz;
• Повече от 10 000 потребителя са споделили играта;
• Кампанията достига до 10.8 милиона Facebook потребителя;
• Кампанията достига до 3 милиона потребителя в Twitter, блогове и други онлайн източници;
• Феновете във Facebook страницата на Heinz са се увеличили с 30 000.

Снимка: Facebook Heinz

Подобни статии:

1. За няколко фена повече … #facebook
2. Facebook Gifts – какво можем да очакваме от преродената идея на Facebook

Гигантът Apple обяви напускането на двама от специалистите си – Джон Брауът, старши вицепрезидент, и Скот Форстол, старши вицепрезидент на iOS дивизията.

Новината се разнесе в средите на Apple в понеделник, като компанията вече търси заместнк на Брауът, пише Yahoo! News. Една от горещо коментираните грешки, допуснати от него през изминалата година, е орязването на часовете на персонала в магазините на компанията като метод за стимулация на продажбите.

От страна на Форстол прибързаното пускане на Maps за iOS докара отрицателни отзиви, като компанията бе принудена да поднесе извиненията си впоследствие. Скот Форстол се присъединява към семейството на Apple през далечната 1997 г., като е един от създателите на Mac OS X, отговорен за няколко от версиите на операционната система, най-запомнящ се от които е Mac OS X Leopard.

Джон Брауът официално встъпва в длъжност като вицепрезидент на Apple през април тази година, като основната му задача до момента на напускането е разработването и подобряването на глобалната търговска стратегия на отхапаната ябълка, която промени света.

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. Колко големи са Apple наистина?
2. Apple плати $60 милиона за името „iPad“ в Китай

Бутоните „Want” и „Collect”, които бяха пуснати преди няколко седмици в социалната мрежа Facebook, като спасителен пояс, който да доведе до стабилен поток от приходи, вече не действат. От мрежовия гигант обясняха, че новата функция е свалена от ползване, защото й предстои техническо преустройство. На този етап е приключил първият тестови процес на продукта, като компанията разполага със събрани данни и е готова за анализи, които ще бъдат използвани в неговото по-нататъшното развитие. Прогнозите показват, че е много вероятно продуктът отново да стане достъпен за ползване от потребителите на социалната мрежа, но под малко по-различна форма. Не се изключва подобрението на услугата да се изразява в пренасочването й за ползване от мобилни устройства. Функцията „Collections” позволяваше на потребителите да избират снимкови изображения от страниците на любимите си брандове и да ги споделят по начин, подобен на споделянето в конкурентния онлайн бюлетин Pinterest. Идеята на услугата е да се насърчи развитието на определени брандове чрез споделяне на снимки и публикации за продуктите им сред техните фенове. По този начин се разширява и обсегът на рекламиране на марката, като той преминава през приятелите на лоялните им клиенти.

Функцията „Collections” се е приела като неестествена от голяма част от американските последователи на социалната мрежа, споделиха от TechCrunch. Причината за това е, че по-голямата част от потребителите смятат, че функциите, които изпълняват бутоните „Like”, „Share” и “Comment”,  удовлетворяват техните желания. Търговската насоченост и ограничената възможност да избират между няколко бранда, сред които са Pottery Barn, Wayfair, Victoria’s Secret, Michael Kors, Neiman Marcus, Smith Optics и Fab.com, също не са допаднали на потребителите на социалната мрежа.

Нарастващият интерес на социалната мрежа към рекламните приложения и електронната търговия поражда два въпроса. Единият е дали Facebook ще открие по-директен начин да печели от своите потребители, или социалната мрежа ще насочи своето развитие към онлайн маркетинга? Вторият е дали след технологичната преработка функцията „Collections” ще поглъща потенциалните характеристики на разрастващия се конкурент Pinterest?

Подобни статии:

1. Нови промени в алгоритъма на Google
2. Facebook пуска нови бутони „Want“ и „Collect“

Хората, които ме познават, знаят, че кафето е едно от любимите ми неща. Без него денят ми не почва, не минава и не свършва. Обичам да е ароматно, истинско и силно. И в големи дози. И ако може да има кафе машини навсякъде, за да съм сигурна, че няма да остана без наркотика си. С две думи – тежък случай! И понеже Коледа наближава, мисля, че вече знам какво ще прибавя към Коледния списък с подаръци…

Handpress Auto е брилянтна, малка машинка за еспресо. За кола.

Да, да, правилно ме разбрахте, можете да си направите кафето директно в колата. Всичко, от което се нуждаете, е вода, капсула кафе и запалката на колата, където да включите това малко чудо. Вече няма да ви се налага да слизате от колата си, да спирате по бензиностанции и да пиете кафе със съмнително качество. Задръстванията на път за офиса ще се превърнат в прекрасен повод да си направите едно еспресо и да му се насладите, а също така да се събудите.

Включвате в запалката, добавяте вода и специалните пакетчета селектирано кафе, изчаквате сигнала и скъпоценната течност потича. Handpresso Auto е с мощност от около 140W и са му необходими около 2 минути, за да загрее. Благодарение на  налягане от 16 бара ще получите прекрасен и гъст каймак заедно с чашата горещо кафе. Устройството тежи малко под 1 кг, компактно е и е проектирано така, че да може да се сложи в поставка за чаша във вашата кола. 

Цената на Handpresso Auto е €149. Ако искате в допълнение кутия с 18 дози кафе, трябва да доплатите около €8. Ако пък искате да се поглезите, можете да си поръчате специалния комплект, който включва кутия поставка за машината, две нечупливи чаши и салфетки. Цената на този сет е €189.

На всички любители на кафето горещо препоръчвам да посетят www.handpresso.com. Има още доста интересни и полезни машинки. А Дядо Коледа да си води бележки!

Снимки: handpresso.com

Подобни статии:

1. Готови ли сте за чаша вино в Starbucks?
2. Чао, Ping, може би няма да ни липсваш

New York Stock Exchange и  NASDAQ ще отворят утре, след като два дни не работиха поради урагана Санди. За служителите на Facebook това ще е доста важен ден. За пръв път те ще имат право да продадат своя дял от компанията. Сигурно си спомняте, че Facebook излезе на борсата през месец май. Е, още 234 милиона дяла от Facebook ще бъдат „отключени“ за продажба от днес.

От стартирането на тази кампания през месец май цената на дяловете падна много. В началото цената бе 38 долара за акция, а през септември достигна до 17.55. Голяма част от служителите на Facebook, които притежават акции, негодуват от факта, че са загубили огромни суми пари от падането на цената на акциите. Вероятно много от тях са искали да продадат дяловете си на пиковата цена.

Големият въпрос е колко бързо служителите на Facebook ще тръгнат да продават. Ако те „наводнят“ пазара с милиони акции, това може да изпрати сигнали за инвеститорите, че дори самите Facebook служители не са уверени в бъдещето на компанията си. Това на свой ред може да има силно отрицателно въздействие върху цената на акциите на компанията. Да видим какво ще стане.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Facebook ще направи извънредно съобщение днес в New York
2. По-големи снимки в новинарския поток на Facebook от днес