Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Моята презентация беше подобрена версия на презентацията ми от WordCamp. Надявам се да съм бил полезен. Имаше ужасно много хора, но никой нищо не попита.

OpenFest продължава утре и съм сигурен, че ще е супер.

Веселин Божков  е определен от правителството за председател на Комисията за регулиране на съобщенията с нов петгодишен мандат, заповедта е на министър-председателя Борисов.

Веселин Божков става председател на КРС със заповед на министър-председателя Станишев по време на тройната коалиция  на 29 ноември 2007 година. Под ръководството на Божков и в края на мандата на Станишев се вземат решения с дългосрочен ефект, вкл. разпределяне на честоти  по тези правила на КРС  – когато спектър без конкурс  печелят кандидатите с  най-много реклама.

Преди да оглави КРС през 2007 г.,  Божков беше заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията от квотата на БСП.

Показателна над-партийна, дори  над-политическа  и отвъд-мандатна подкрепа.

"Анонимните" хакнаха сайта на Българския фармацевтичен съюз. На мястото на официалните становища на фармацевтите се появи призив за световен протест в понеделник. Едно от исканията на протеста е разпускане на правителството и парламента. Любопитното е, че утре представители на "Анонимните" в Бълг...

Изтрий сълзите, въздишката си сподави!
Светът е светъл и красив!
Звезда блещука в синевата.
Бог е с нас и на небето, и на земята!

Х.К.Андерсен

:) Ще ми се да вярвам, че е тъй ...
Има някакъв риск да не съм разбрала съвсем правилно посланието. Но ето оригинала, можете да ме поправите, ако нещо греша:

Bort med Taarer, bort med Suk!
Verden er kun lys og smuk!
Stjernen blinker fra det blaae,
Gud er med os hvor vi gaae!

H. C. Andersen

Преди два дена в Русия влезе в сила законът за създаването на "единен регистър на домейновите имена, указващи местоположението на страници на сайтове в мрежата на Интернет и мрежови адреси, които позволяват да бъдат идентифицирани сайтове в мрежата на Интернет, които съдържат информация, чието р...

Нашият пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, който е цитиран днес от в. „Труд” да се „шегува” в стила на своя образец за подражание от Правец, че щял да управлява още дълго ( още 60 години- докато Живков ни заплашваше „само” , че ще остане на власт като столетник, какъвто е бил дядо му), прави типична за предшественика си грешка: не разбира как пролуките в контрола над информацията могат да го дискредитират.

Борисов, трябва да се признае, е добър ученик на Живков и направи доста за овладяването на „важните” медии. Но както съветската перестройка попречи на плановете на Живков да векува, така и несвършената и несъвършената работа на ГЕРБ по пълното запушване на всички пробойни в пропагандната китайска стена, с която са се обградили срещу всякакво волнодумство, на практика усилва впечатлението за провал в цензурата. Защото и малкия успех на пробилата истина се превръща в крещящ факт.

Нещо подобно се получава с нарастващото информационно влияние на интернет. От ГЕРБ се усетиха и набързо приложиха схемата с пазаруването на вестници и телевизионни канали с парите на пристаналата им банка, която преди служеше по същия начин на кабинета на БСП. И въпреки това, както се видя в случая със съдия Марковска, недоубитите волнодумци успяха със свое журналистическо разследване да повлияят върху една от далаверите на властта до такава степен, че чак в Брюксел се възмутиха и реагираха по безпрецедентно гневен начин.

Говоря за истинско журналистическо разследване, а не за онези поръчки в медиите на ГЕРБ и на първо място в телевизионния трибунал ТВ 7, на които спускат разни разработки, препират ги като чисто ( и просто) медийно разкритие, след което ги сервират на прокурорското внимание като сигнал на „гражданското общество”, разбунтувало своята будна съвест срещу някой враг на властта, посочен всъщност тайно на нейните „разследващи” слуги, на които едновременно с това се опитват да създадат ореол на безкомпромисни борци за народна правда.

В едно предаване на БНТ, в което ме попитаха защо ми се е обадил лично по телефона премиерът Борисов предишният ден, казах на 29 април, че „такива грешки стават” и поясних, че си е направил погрешно сметката, ако е смятал, че ще ме поласкае и приласкае, за да не го критикувам повече. Ядосах го и той обърна тоягата, като ме посочи месец и половина по-късно на практика като негов враг номер 1 в българската журналистика ( иначе защо ще ме споменава без конкретен повод в негативна светлина на заседание на Министерския съвет на 16 юни, видно от нарочно публикуваната стенограма)?

Ето че сега Борисов мълчи втори ден по казуса с Марковска, който показа колко са му набрали в Брюксел, за да задействат мълниеносно острата реакция буквално часове след събитието в София- това е знак за натрупвания, изригнали при последната капка, преляла чашата на търпението.

За сметка на премиерското мълчание обаче проговаря заместник-министърът на вътрешните работи Веселив Вучков. Това се счува в една от малкото недоубити значими медийни трибуни. Пред в. „Капитал” Веселин Вучков на практика изобличава както съдия Марковска, така и нейната закрилница Искра Фидосова( коя е главната в тандема не е много сигурно за мен).

Както е известно, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова изпрати в петък писмо до Европейската комисия. В него тя се застъпва пред ЕК за Марковска, която била избрана с “безукорното поведение” за член на КС, макар тя да заяви, че никога не се е срещала със заместник-министър на вътрешните работи по личния въпрос с гражданина Георгиев.

Ето част от писмото й:

“На заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 ноември 2012 г. беше изслушана г-жа Марковска, която подчерта, че полученият сигнал е донос засяга въпроси касаещи семейното и имотното й състояние, а тя всяка година подава декларация за имотното си състояние пред Сметната палата, която не е установила несъответствие относно притежаваните от нея имоти. Категорично заяви, че никога не е имала среща с министъра на вътрешните работи или с негови заместници по повод визирания в анонимния сигнал инцидент със служители от същото министерство”.

Днес обаче в. „Капитал” помества интервю с Веселин Вучков, в което той, без да прави квалификации за неверните твърдения на Марковска и Фидосова, ги опровергава:

В. „Капитал”, към Веселин Вучков:

Срещали ли сте се с г-жа Марковска?
Връщате ме към случай отпреди две-три години. Тогава обяснихме за тази среща. Мисля, че беше в началото на 2010 г. Приехме госпожа Марковска двамата с тогавашния заместник-министър Павлин Димитров.

По чия инициатива беше срещата?
Тя беше пред сградата на министерството, много разтревожена. Поиска да се срещнем и я приехме. Срещата бе много кратка, 5-6 минути. Аз тогава се запознах с нея.

Кога е била тази среща?
Спомените ми са избледнели, отдавна беше. Вероятно в началото на 2010 г., не мога да кажа точно.

По какъв повод е била срещата?
Г-жа Марковска разказа за инцидент от изминалата нощ, при който нейни близки са спрени от патрул на 06-то РПУ в София. Станало някакво спречкване, а като резултат нейните познати били в болница, единият от които в тежко състояние. Тя беше много разтревожена, плачеше през цялото време… Помолихме пострадалите да подадат жалба за инцидента. Това беше всичко. Категоричен съм, че не е оказвала натиск върху нас какво да сторим, изглеждаше много изплашена и разтревожена! Беше назначена проверка по случая, както се постъпва винаги. След половин година синдикатите поискаха среща с нас в защита на служителите по този инцидент. Както обикновено се случва – твърденията са противоположни… Доколкото си спомням, наказанията бяха отменени, водеше се досъдебно производство. Наказателното дело ще каже кой е крив и кой е прав, ние не сме били там и не сме съдии. Но Марковска не ни е оказвала натиск, това е истината.”

Share on Facebook

Първа се прочу Калина Иванова Илиева - бивш изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” в периода август 2009 г. - октомври 2010 г., когато е уволнена от фонда, който изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на разплащателна агенция към българските земеделски производители по мерките от Общата стопанска политика (ОСП) на Европейския съюз.

щеше ми се да разкажа малко за глобалните библиотеки. тук (в бг) са от 2009-та и от всички обикаляния по библиотеки из страната виждам, че именно глобални библиотеки изигварат живителна, сплотяваща роля за хората, които работят и тези, които ползват библиотеките. обучили са библиотекарите, в 960 обществени библиотеки са дарили ...

Като любопитен турист, който се снима пред Айфеловата кула и после изпраща снимката на своите познати, така и роувърът Curiosity, който бе изпратен от НАСА на Марс се снима на фона на пустинния пейзаж на Червената планета и тези снимки станаха наше достояние. На 31-ви октомври, марсоходът на...

През 2011  мнозинството  извади Аудиовидео Орфей от забранителния списък за приватизация с едно кратко изменение  в закона:  В раздел VІ  „Министерство на културата“ на Приложение №1  т. 13 се отменя.

Тогава депутатът Валентин Николов казва:

Нашата идея е да изкараме четири дружества от забранителния списък, с цел даване възможност за изготвяне на стратегия от Агенцията за приватизация и евентуалната им приватизация.   В същност по този начин ще повишим тяхната ликвидност, ще повишим конкурентоспособността им. Това е нашата цел. И съответно да влезнат пари, както в Сребърния фонд, така и в бюджета на страната.
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол приет през 2002 г. и приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 се съдържа така наречения „забранителен списък” с предприятията, които не подлежат на приватизация. Списъкът е изменен и допълнен от българския парламент общо 17 пъти.  При приемането на закона   тогава са били други реалностите.
Аз смятам, че тези четири дружества, които сме предложили за излизане от списъка не отговарят на тези критерии вече в новите реалности.

Зам. министър Митко Тодоров иска отлагане:

Имайки предвид особения характер на предмета на дейност на “Аудиовидео Орфей”, имайки предвид също така, че ние сме възложили оздравителна програма, която ще се реализира след като започне работата по редица проекти във филмовото и телевизионното производство и имайки предвид, че ние сме се лишили от възможностите да имаме студия в Бояна – това е единственото студио, което е останало в държавата. Нашето намерение е да го ползваме за младите дебютни проекти, нещо което е изключително важно, след като те завършат, още не разполагайки с техника и бази, където да се осъществи.
Поради тази причина ние молим и изразяваме нашето становище да отложим изваждането от списъка.

Въпреки изложеното мнение,  дружеството е извадено от забранителния списък.

Александър Донев публично изразява  съмнения, че апетити към имотите на дружеството  (би могъл да) има всеки от големите олигарси, особено тези с медиен бизнес, такива опасения има и при предходни правителства.

В този контекст е интересно изявлението на министъра на културата вчера:

 На мен много ми се иска да направя едно младежко градче със студия, с ателиета, с киносалончета, малки, с печатница.

Според медиите набелязаното от него място е студио “Орфей” 1 в квартал “Изток”, където министерството имало 20 декара земя: младите хора трябва да могат да намерят една своя среда, да експериментират, да се развиват.  Изобщо да стане една хубава работилница, градче на младите хора, посочи Рашидов.

Ако предстои приватизационна процедура, има оценител и пр.,  наистина представлява интерес как министърът може да реализира мечтата си.

Българската диаспора е най-широко представена в Испания. Там нашите сънародници наброяват 260 000 души. 234 000 са българите, живеещи в Чикаго. В Англия живеят около 185 000 българи. В Албания българите наброяват 150 000 души. Проф. д-р Велев посочи, че всички страни на Балканския полуостров са създали асоциации, които да обединят емиграцията на тези страни.

Борбата между конкурентите в интернет територията е също толкова изявена и безмилостна, колкото и в офлайн пространството. Миналата седмица ComScore, Inc представиха резултатите от проведеното през септември изследване, целящо да покаже лидерите във виртуалното съревнование. Проучването е проведено чрез интернет услугата ComScore Media Metrix, която споделя данни за онлайн използването на медиите.

Резултатите показват, че лидерското място в онлайн войната между сайтовете е заето от гиганта Google, който за трети  пореден път оглавява класацията с близо 187 милиона посетители. На втора позиция се нареждат сайтовете на Microsoft с 167 милиона потребители, които бележат спад с около 3 милиона посетители в сравнение с предходния месец. Следвани са от Yahoo, чиито посетители са 164 милиона. Гигантът в социалните мрежи Facebook заема четвъртото място в класацията с 150 милиона потребители.

Другите конкурентни на Facebook социални медии, които са включени в списъка на топ 50 лидери в уеб пространството, са LinkedIn с близо 40 милиона посетители и 26-то място в класацията, Twitter с 26.2 милиона и заета 44 позиция и Myspace с 26.0 милиона посетители и заето 47 място.

За пръв път в класацията е включена социалната мрежа Pinterest, която успя да увеличи посетителите си с малко над 25 милиона и по този начин зае крайната позиция в лидерския списък. Дебютът на Pinterest не е изненадващ, след като основателите на сайта направиха регистрацията отворена за всички желаещи, без да се изисква допълнителна покана. Така социалната мрежа отбеляза драстичен растеж в рамките на една година. Скорошно изследване на американската агенция Pew Research Center & American Life Project показа, че 12% от всички интернет потребители ползват услугите на Pinterest, като от тях по-висок дял заемат представителките на женския пол.

Подобни статии:

1. Най-посещаваните мобилни сайтове за 2011 г.
2. Най-посещаваните социални медии за 2012 г.

Гледам снощи „Панорама” на БНТ, за да науча най-важното за живота, политиката и за себе си в крайна сметка- нали искам да се равнявам по най-високите стандарти.И виждам явно най-високия стандрат в българската журналистика, поканен да каже някои мъдри неща, на които всички в студиото (почти) аплодират или най-малкото се съгласяват с водещия, че са нещо такова.

Високият стандарт ниже приказки-едни обли, поръбени, абе- стандарт! Изречени бяха от самата Славка Бозукова, шеф на в. „Стандарт”, достолепна, видна, представителна- дотолкова, че беше и сред внедрените да си разговаря с еврокомисар Нели Крус в София на 20-ти септември на онази злополучна ( като унижение за българската журналистика) среща, предизвикана от писмо на български журналисти, които бяха финтирани от софийските организатори на срещата, трансформирана ловко в трибуна за българските властелини на медии.
Бозукова е вероятно шампион по оцеляване, несменяем вече рекордно дълго като за българския централен печат главен редактор на също така централен ( в медийния слугинаж) вестник, заемаща поста вече трето правителство подред ( така се мери летоброенето в тази област- който слушка, папка и му личи). Тъкмо реших да си запиша препоръките и мнението й, когато се натъкнах на смущаваща пречка. Съдете сами, какъв стандарт следва винаги съгласния с всяка власт „Стандрат” в своя статия, в която лъже безобразно още в заглавието си:

„ХУБАВОТО НАДЕ КРАДЕ ОТ ПРИНЦ КИРИЛ”

Читателят веднага разбира половината внушение, защото „хубавото Наде” е нещо като лошо скалъпена нежна псувня срещу една известна жена в българската политика, за да бъде уязвена по някакъв външен признак. Както се вижда, във вестника на готината Славка славно се възползват от тази простотия.

Втората част от заглавието обаче направо наелектризира любопитството на лековерния читател: сигурно са хванали „хубавото Наде” да краде в някой супермаркет, построен с откраднати пари от младия Сакскобургготски, спряган за истинския шеф на България по време на управлението на тейко му… Освен ако…е, може и по-пикантно да е, нещо свързано с преспиване, свиване на златната лъжичка от сервиза за кафе на Кобургите на сутринта и т.н.…Я да прочетем нататък, стига да не сме много гнусливи, като заем за каква журналистика на го(в)норителите на обществения интерес става дума:

„СИНЪТ НА ЦАР КИРО БИЛ ОБЩИНСКИ КАНДИДАТ ОТ ДУБЛИРАЩАТА ФОРМАЦИЯ “ЕДИНСТВО”

Това пък гласи подзаглавието на същото творение. Поради което веднага повдигаме вежди: явно ще има и нещо циганско в сюжета, което прави краденето да изглежда направо доказано по дефиниция. Апетитът на читателя в така поднесеното гов(н)орене расте…И ето в какво нагазва:

„София. Нов скандал се задава на политическия небосклон – две формации ще се борят за името “Единство”. Едната е на седесарите Надежда Нейнски, Мартин Димитров и Ваньо Шарков. От името на другата пък синът на Цар Киро – принц Ангел, се е кандидатирал за общински съветник. Тя се казва политическа партия “Национално движение Единство” с лидер Никола Иванов. И съществува от четири-пет години, признава шефът й пред “Стандарт”.
Брех! Какво се оказва всъщност- не бил Кирил Сакскобургготски „окраденият”, а е принц Ангел от село Катуница със замъците на Цар Киро.
И забележете: принцът от Катуница не само има своя формация от цели 4-5 години, но и доброволно си признал това (само пред „Стандрат”). В самопризнанието не се споменава откъде е гепил названието „Единство”, което отдавна се търкаля като ненужен никому скрап в българското политическо пространство, но пък вече има самочувствието на негов пожизнен собственик.

И съответно заплашва:

“Не може друга фирма да взима името на нашата фирма. Ако Надежда Нейнски и Мартин Димитров регистрират подобно нещо, ще сезирам прокуратурата”, размаха пръст лидерът на дублираното “Единство” Никола Иванов. Той признава, че на миналите избори е претърпял неуспех. “Никой не можа да разбере за нас, едва събрахме 40 000 гласа. Ще участваме обаче в парламентарните избори догодина. Вече търсим коалиция. Може с ГЕРБ”, показва размах политикът.”
Тук обаче „Стандарт”, вероятно упълномощен, охлажда разбушувалото се въображение на принца от Катуница с отрезвяващата реплика, бранейки ГЕРБ от коалиционните попълзновения на младия цигански монарх:
„Това обаче няма как да стане, защото управляващата партия винаги се явява сама на избори.”

Така де, на циганския барон може да му бъде позволено да иска коалиция с ГЕРБ и да върши някоя друга непрестижна работа по прибиране на електорални отпадъци, но чак пък да цапа имиджа на бате Бойко…

Цигански ли казах? Пардон. Опроверган съм тутакси в следващия абзац:
„Иванов отрича формацията му да е с ромски привкус. “При мен има българи, румънци, цигани”, разказва той. И нарича спекулации забъркването му с името на Цар Киро. През 2011 г. обаче ПП “Национално движение Единство” вади своя листа за общинари в Садово, която се води от “царския” син Ангел Рашков. “Вярно е, че се пробвах за общинар от “Единство”. Но не успяхме. За в бъдеще имаме доста проблеми и не смятам да ставам депутат. Но нямам нищо против да има дублиране на имената на партиите. Нека се регистрира и другото “Единство”, каза пред “Стандарт” Ангел Рашков.”
Най-скучното е оставено за края ( може би с надежда читателят вече да повръща нейде и да не стигне до финала, за да не разбере как са го лъгали като „дърти цигани” авторите на „творбата”):
„Всъщност Национален съюз “Единство” може да се регистрира като такова, защото името на другата формация е малко по различно. Едните са съюз, а другите – движение, коментираха спецове от ЦИК. Още не е ясно и дали фракцията на Надежда и Мартин ще остане в СДС. Или ще излезе и ще търси коалиции с други десни партии като ДСБ. Засега тримата лидери на синьото “Единство” не коментират дублажа, тъй като нямали намерение да се цепят от СДС.”

За всички е ясно, че разривът в СДС е необратим, но не и за “Стандрат”, който прави възложените му внушения.Последното изречение всъщност е най-голямата лъжа в цялата манипулация. Тя вменява някакво малоумие на бунтарите в СДС , което е истинската причина за цялото гов(н)оворене, опаковано в целофана на Бойко Борисов. Защото от „Единство” в СДС, които едва ли имат голяма нужда от гов(н)рителите от „Стандарт” за своите послания, ясно и публично завиха, че са готови на следваща крачка и раздялата им със СДС е вероятно неизбежна.

Ако това все още не се е случило и може да се спекулира някак по въпроса, което вестникът прави не случайно, изпълнявайки поредната поръчка като гов(н)орител на властовия интерес, финалните констатации не оставят никакво съмнение за самопризнанието, че обявената в заглавието „кражба” е не по-малка лъжа, отколкото опитът циганският барон от Катуница да бъде представен като син на Симеон Сакскобургготски.

Имаше един сръбски виц с финална възторжена констатация, която е много подходяща за случая: ” Ово е стандрат!”- в него имаше фекалии и възторг от тях. Няма да го разказвам. „Стандрат” го о направил по недостижим начин!

Share on Facebook

В редакцията се получи следната жалба от адв. Георги Керелов срещу Левон Хампарцумян. Поводът е жалбата на Хампарцумян до Висшия адвокатски съвет и Софийска адвокатска колегия срещу адвокат Веска Волева. Според шефа на Асоциацията на банките в България адв. Волева си позволила изказвания в медиите, за които трябвало да бъде санкционирана.

Адв. Керелов, който участва в същото предаване като адв. Волева - Клубът на журналистите по програма Христо Ботев, цитирано от Хампарцумян, засега не е на мушката на банкерите. В жалбата си той обръща логиката на Хампарцумян срещу самия него, и настоява БНБ да го глоби със същите правни основания, с които четири български банки "гнили ябълки" настояват пред БНБ да глоби Биволъ за публикуване на дипломатически документи, уличаващи банките в пране на пари от престъпна дейност и раздаване на необезпечени кредити на свързани лица. Публикуваме жалбата на Керелов без редакционна намеса.

ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ

До Управителя на Българска Народна Банка, г-н Иван Искров

ЖАЛБА

Срещу: г-н ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България

ЗА УРОНВАНЕ ПРЕСТИЖА И ДОБРОТО ИМЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ

Уважаеми господин Искров,

Донасям с настоящата жалба едно много тежко административно нарушение на въпросното лице, извършено с подадена от него дисциплинарна жалба с дата 29.10.2012 г. срещу Адвокат ВЕСКА ВОЛЕВА, достъпна на тази върза http://bivol.bg/banksters-advokat-voleva.html

С тази си простъпка горното лице, в качеството му на първи банкер на България, представя банките, членуващи в асоциацията му, като такива от най-мракобеснически тип, страхуващи се от всякакъв демократичен дебат за добрите и лошите им практики. Бягайки от подобен публичен дебат, всъщност родните ни банки поддържат съмненията на населението в техните незаконни методи на неоснователно обогатяване за сметка на потребителите на банковите им услуги.

С изпращането на горния донос до Висшия адвокатски съвет и Съвета на софийската адвокатска колегия срещу един почтен български адвокат, опитващ чрез посочените в доноса публични изяви открито да отвори този демократичен дебат за добрите и лошите практики на българските банки / лоши като „лошите" кредити, например/, въпросното лице ни отнася към най-черните страници на комунистическото ни минало, където свободата на изявяване на мнение беше най-тежкото престъпление срещу Народната власт.

Подобни доноси подриват доверието в почтената и уважавана българска банкова система, и просто няма как да изхождат от управителния съвет на асоциацията на банките в България, която е за открит и откровен дебат без каквато и да била цензура.

Поради това, моля най-внимателно да проучите фактите по случая, с оглед установяване на административно нарушение по член 152а от Закона за кредитните институции*, извършено от въпросното лице, след което му наложите предвиденото там административно наказание.

Георги Керелов – адвокат

xxx

*Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв.

(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

1. в случаите по ал. 1 - в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.;

2. в случаите по ал. 2 - в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 150 000 лв.

През изминалия месец в нашата книжарница имаше само една доминанта и това беше испанският магьосник на словото Карлос Руис Сафон. Един от най-популярните европейски автори събира все повече и повече фенове у нас и сме горди, че ревютата на нашите сътрудници запалват нови и нови читатели да се срещнат с изключителната му литературна вселена.

Класацията ни за октомври се получи прелюбопитно – възможността за предварителна поръчка на третата част от планирата тетралогия - “Затворникът на Рая” - й осигури стабилен начален старт, но и през целия месец тя просто нямаше спирка. Същевременно втората позиция бе солидноокупирана от уникалната ни промоция за цялата барселонска трилогия на Сафон с намаление – доста хора пожелаха да се запознаят с поредицата в неговата цялост и дори получихме първите очаквани положителни отзиви.

На трето място се вмъкна августовският ни победител - “За любовта и други демони” на Габриел Гарсия Маркес, още един невероятен властник на перото. Непосредстено след него сравен брой поръчки се наредиха новият полиграфичен шедьовър на “Артлайн” - “Левиатан” на Скот Уестърфийлд и... отново Карлос Руис Сафон с втората си част от тетралогията - “Играта на ангела”. Е, нямаше отърване от него този месец и това си е.

Вече сме ноември и нещата стават трескави – цял куп страхотни нови книги се задават нахоризонта, а нейде там се мержелеят както Панаирът на книгата, така и празниците, които се надяваме да бъдат от книжни по-книжни. Светът няма да свърши, великолепните книги - също :)

Досега не бях ходила на постановки в НАТФИЗ, но когато участват приятели, няма как. Отсега искам да ви предупредя, че вероятно съм пристрастна към I wish, но все пак: спектакълът е страхотен!

Става дума за танцов театър – вероятно това ще накара някои от вас да затворят още сега страницата, защото твърде често танцовият театър е толкова абстрактен, че само се чувства, а не се разбира. В I wish обаче студентите от 4 курс на специалност “Танцов театър” поднасят един добър баланс между лесна за следене фабула и онова усещане, което само танцът дава и което ти позволява да разбереш нещата коренно различно от седящия до теб.

Спектакълът започва в миналото и стига до наши дни. Проследява как обичаме, как общуваме и какво намираме за важно – от първия огън през първото “Искам” до неща, които няма да издавам. Началото е чисто и невинно, свободно и любопитно. Промените след това са доста значителни – преди сме се впечатлявали от светлина, днес впечатление ни правят неони и така нататък… Към днешна дата сме захвърлили ефирните роби и сме облекли скъпи и неудобни костюми, високи обувки и тонове грим. Само да предупредя маркетолозите, че може да им стане неудобно накрая

Ако очаквате твърде сложно послание, I wish по-скоро няма да ви го даде – темата е експлоатирана доста и наистина няма какво ново да се каже. За сметка на това ще ви подари плавни движения, нови лица и поредното докосване до театъра в една от многото му красиви форми. Може и да съм пристрастна, но изпълнението си заслужава!

___
снимки: НАТФИЗ и Йосиф Аструков

Проклятието на небесния владика

След като прочетох няколко изключително позитивни ревюта за „Кръчмата на Калахан”, която наскоро бе „съживена” у нас, веднага се докопах до едно копие. Седнах да чета с нагласата, че държа в ръцете си едва ли не някакъв крайпътен камък на сатирата и фантастиката, взети заедно. Исках да ми хареса. Какво да направя, не обичам да пиша за книги, които не харесвам. Има толкова много романи, които искам да прочета до края на живота си, че нямам време да се занимавам с глупавите и безлични такива. Затова винаги се информирам преди да седна да чета нещо. И този път направих така. Но бях... подведен.

„Кръчмата на Калахан” всъщност не е роман. Книгата представлява сборник с тематични разкази от автора, издавани през 70-ти и 80-те години в Америка. В интерес на истината, идеята е разкошна. Всички разкази се развиват в кръчмата на Калахан – най-страхотното заведение в цялата Вселена. Правилата при Калахан са елементарни – абсолютно всичко струва по един долар като 50 цента от него са депозит за чашата, в която ти се сервира напитката. Ако решиш да не я счупиш в огромната камина, какъвто е ритуалът, на излизане си взимаш рестото от старата кутия за пури до вратата. Всеки редовен клиент намира кръчмата в най-драматичния и тежък период в живота си.

На пръв поглед концепцията е страхотна – всеки разказ е нова история. През бара минават хора, вампири, извънземни, киборги, говорещи кучета и пътешественици във времето. Всеки носи своята история и мъка. В интерес на истината „Кръчмата на Калахан” едва ли ще ви доскучае. Всеки отделен разказ е различен и вълнуващ сам по себе си. Персонажите са кои от кои по шантави и интересни. А редовните клиенти на кръчмата и най-вече нашият главен герои, който се води и разказвач, са до един симпатяги. За най-огромно съжаление положителните черти на тази книга свършват до тук.

Страхотната идея е тотално опропастена от ужасното изпълнение. Стилът на Спайдърмен Робинсън е един от най-нечетивните и неприятни, които съм срещал някога. При това не от превода на доказалата се като добър преводач Комата. Думите в тази книга са груби, грозни и неприятни за четене. Текстът върви с мъка. Диалозите са просташки, изпълнени с вулгарност и дебелашки шеги. Положението никак не става по-розово, когато Робинсън започне да вкарва (през един абзац) всякакви социални и политически препратки към живота в Америка по онова време. И това не е всичко –книгата е бъкана с американска фактология.  На всяка страница ще срещате имена на политици, актьори, певци, водещи и какви ли още не, за които въобще не сте чували и никога няма и да чуете. Не съм чел книга, на която до такава степен да си наясно какъв по народност е авторът.  През цялото време бях с не съвсем приятното усещане, че тези разкази са писани от американец за американци. И със сигурност не за мен.

Освен, че е адски трудна за разбиране от чужденци, „Кръчмата на Калахан” е абсолютно непреводим текст, с който не би се справил и най-добрият преводач. Обяснявам. Почти всеки разказ започва през дните от седмицата (май вторник и сряда, но ще ви излъжа), когато по закон в кръчмата има или надпревара за това кой ще измисли най-оригиналния лаф, или кой ще измисли най-небивалата история. Редовните клиенти се надцакват и надприказват и само най-острият език печели. Всичко това е огромна игра с думи, която е едно от основните неща в текста на Спайдър Робинсън. Сигурен съм, че на английски звучи страхотно, но за съжаление е непреведимо на български. И в крайна сметка целият замисъл се губи. Лафовете звучат ужасно НЕсмешно, дебелашки и глупаво. В небивалите истории няма абсолютно никаква логика и уж страхотната поука на края, след която авторът обяснява как всички в кръчмата крещят от възторг и тръшкат чашите си в камината, те кара да си блъснеш книгата в главата и да си кажеш „какво ЗА БОГА, прочетох туко-що!!?!?!?!”.  А тези шеги, повярвайте, заемат огромна част от текста.

„Кръчмата на Калахан” е много мъжка книга. Простащина, наливане до откат и мелодрама, на която е способен само един наистина отчаян мъж. А да не можеш да създадеш нито един свестен женски образ в обем от 500 страници не е повод за гордост. И въпреки това, въпреки всички отрицателни черти не мога да кажа, че Кръчмата е лоша книга. Да, тук са дебелашките майтапи, тук е глупавата атмосфера от Америка през 70-те и наистина го има отвратителния език. Но тук е също онази разкошна концепция, интересните персонажи и неугасващата надеждата, за която само прочелите могат да разберат. Нарочно не съм писал толкова много за положителните черти. Не че ги няма. Просто поразровете в интернет и веднага ще ви излязат мнения на страшно възхитени от книгата блогъри.

Mоето мнение е, че това не е книга за българи. А още по-малко е книга, която може да се чете на български. Ако изброените от мен минуси обаче не ви плашат, дайте шанс на Спайдър Робинсън, кой знае, може проблемът да е в мен, а на вас да ви хареса.

Държава, в която продължават да се случват чудати неща. Млад мъж умира от жило на пчела. Естествено, болницата в градчето е закрита и първа помощ дават двама шофьори, санитарката и архангел Михаил. Той в крайна сметка отвежда пациента към по-добър свят. Където няма магистрали, но няма и български политици. На граждански протест защо се случва така отговарят две министерства. Здравното – че всички умираме някога, а болницата е загробена поради дългове. Вътрешното веднага завежда следствие срещу неизвестен извършител. Вярно, пчелата не е оставила отпечатъци, но й е направен словесен портрет и се издирва. Предполага се, че е действала по заповед на Тройната коалиция и скоро ще се окаже зад решетките.

Задушницата в събота пред Архангеловден (Мъжка или Арахангелова задушница) е "Велика задушница". Тя напомня за грижите на Божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".

Наскоро бе открита дупка в сигурността, която позволява на всеки да види имейл адресите на Facebook потребителите. От Facebook пуснаха изявление, че компанията е премахнала функцията за логин през url, която е била източник на проблема.

Пост в Hacker News показа, че при задаване на заявка  Google  “inurl:bcode=[*]+n_m=[*] site:facebook.com.” на страниците с резултати се виждат 1.32 милиона преки връзки към лични Facebook профили и съответващите им имейл адреси.

Оказва се, че всяка от тези връзки е била временна и е била предназначена за даден Facebook потребител. Ако потребителят влезе в нея, тя автоматично изтича. Сериозен проблем е, че някои от тези линкове не питат за парола въобще. Те ви позволяват да отидете направо в профила на потребителя:

Мат Джоунс (Facebook инженер) обяснява, че компанията е разследвала обстойно този проблем и заявява, че Facebook само изпраща тези линкове на имейл адреса на титуляра на профила за тяхнo улеснение и реално достъпът до тях не следва да е публичен. Преди време Мат каза, че във Facebook поставят защитата на първо място.

Джоунс отбелязва, че поради разкриването на тези връзки чрез резултатите от търсенето в Google Facebook са изключили тази функция, докато нейната сигурност не бъде подобрена.

Подобни статии:

1. Google+ има проблем с игрите
2. Google напомня за рождените дни като Facebook

НАЙ-ДОБРАТА ПАНИХИДА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си.
Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род.
Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога.
Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове.

Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно. Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне. Тоест,това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.

Следователно заслужава си трудът да ударим по вехтия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.

- Отче, когато умре човек, веднага ли разбира в какво състояние се намира?

- Да, осъзнава се и си казва: “Какво направих?”, но “файда йок” , т.е. това не му помага. Както някой пиян,ако да речем, убие майка си, смее се, пее, понеже не разбира какво е направил, а когато изтрезнее, плаче и ридае и си казва: “Какво направих?”, така и тия, които в този живот вършат беззакония, са като пияни. Не разбират какво правят, не съзнават вината си. Обаче когато умрат, това опиянение изчезва и идват на себе си. Очите на душата им се отварят и разбират своята вина, защото душата, когато напусне тялото, се движи,
гледа и осъзнава с една невъобразима скорост.

Някои питат кога ще бъде Второто Пришествие?

За човека, който умира, Второто Пришествие своего рода настъпва, защото бива съден според състоянието, в което го заварва смъртта
.
- Отче, какво е сега състоянието на намиращите се в ада?

- Те са подсъдими, затворници, които биват мъчени според греховете, които са вършили, и чакат да дойде окончателният съд. Има тежко провинили се, има и подсъдими с по-лека вина.

- А светиите и разбойникът? (виж Лук. 23:32, 33 и 39-43).

- Светиите и разбойникът са в рая, но не са получили окончателно съвършената слава, както и подсъдимите са в ада, но все още не са получили окончателното осъждане. Въпреки че Бог от толкова векове е казал,покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2 и 4:17, виж и Мат. 10:7; Марк. 1:15; Лук. 10:9и 11), но все удължава времето, понеже чака нас, да се поправим 2 . Но ние, оставайки в злочестината си, постъпваме несправедливо спрямо светиите, защото не могат да получат съвършената слава, която ще
получат след Страшния Съд.

Старецът Паисий

4

БОГ НЕ Е БОГ НА МЪРТВИ, А НА ЖИВИ,
ЗАЩОТО У НЕГО ВСИЧКИ СА ЖИВИ"
/Лука 20:38/
В“Бог не е Бог на мъртви, а на живи,
защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/ този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем.
Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време.


Но в това ежедневно изживяване на умирането всяка смърт е последвана от ново раждане: всяко умиране е също вид живеене. Животът и смъртта не са противоположности, които взаимно се изключват, а са взаимно преплетени. Цялото човешко битие е смес от смъртност и възкресение: “умиращи, а ето, живи сме”/Кор.6:9/- пише св. ап. Павел. Земното ни пътуване е постоянно преминаване през смъртта към нов живот. Между нашето първоначално раждане и нашата предстояща смърт – целият пробег на живота ни се състои от поредица от по-малки умирания и раждания. Всеки път, когато заспим нощем, предвкусваме смъртта; всеки път, когато пак се събудим на следващото утро, сякаш възкръсваме от мъртвите.



И така, смъртта присъства заедно с нас през целия ни живот като постоянно, вечно повтарящо се ежедневно изживяване. Но макар и да ни е близка, същевременно тя е дълбоко неестествена. Смъртта не е част от първоначалната цел на Бога за Неговото творение. Той ни е създал не за да умрем, а за да живеем. Смъртта може да е нещо, което очаква всеки от нас, но тя е същевременно дълбоко противоестествена. Тя е чудовищна и трагична. Изправени пред смъртта на близките ни и нашата собствена смърт, ние изпитваме безутешност, ужас и дори негодувание.

Самият Иисус е плакал при гроба на Лазар /Иоан 11:35/, а в Гетсимания Той е бил изпълнен с терзания в перспективата на предстоящата Му смърт/Мат.26:38/. Св. ап. Павел счита смъртта за “враг, който ще бъде унищожен” /1 Кор.15:26/ и я свързва тясно с греховността:”Жилото на смъртта е грехът” /1 Кор.15:56/. Фактът, че всички ще умрем, е отражение на факта, че всички живеем в един паднал свят.

И все пак, макар че смъртта е трагична, тя е същевременно и благословия. Въпреки че е част от първоначалния Божи план, тя е все пак Негов дар, израз на Неговата милост и състрадание. За нас, хората, да живеем безкрайно в този паднал свят, въвлечени завинаги в порочния кръг на скуката и греха, би било непоносима участ. Затова Бог ни е предоставил спасителен изход. Той разтрогва единението на душата и тялото, за да може впоследствие да ги оформи отново, като ги съедини при телесното възкресение в Последния Ден и така ги пресъздаде в пълнотата на живота.

Живите и починалите принадлежат на едно единствено семейство. Според една руска писателка: ”Църквата… е място за среща на хора мъртви, живи и още не родени, които обичащи се един друг, се събират около скалата на Олтара, за провъзгласят любовта си към Бога”.

Общуването между живите и мъртвите не трябва да се осъществява посредством спиритизъм и некромантия. В истинското християнство няма място за никакви техники, които се опитват да общуват с мъртвите чрез медиуми, спиритически сеанси с азбуки и пр. Всъщност подобни практики са много опасни, често те излагат практикуващите ги на обсебване от демонични сили.

Единствената легитимна основа на нашето общение с мъртвите е общността в молитвата, най-вече при отслужването на Божествената Литургия. Ние се молим за тях и в същото време сме уверени, че те се молят за нас; и именно чрез това взаимно ходатайство ние се свързваме с тях, отвъд границата на смъртта, в здрав и ненарушим съюз на единство. Живи или мъртви, всички сме членове на едно и също семейство; и затова, живи или мъртви, ние ходатайстваме едни за други. Физическата смърт не може да прекъсне връзките на взаимна любов и взаимна молитва, които ни свързват едни с други в едно Тяло.

Естествено ние не разбираме точно как такава молитва носи полза на покойниците. Но по същия начин, когато се молим за живи хора, не можем да обясним как това ходатайство им помага. Знаем от личен опит, че молитвата за другите действа по начин, който остава тайнствен. Не можем да измерим точното взаимодействие между акта на молитвата, свободната воля на другия човек и Божията благодат и предзнание. Когато се молим за мъртвите, стига ни да знаем, че те продължават да израстват в любовта си към Бога и затова имат нужда от подкрепата ни. Нека оставим другото на Бога.

Ние не можем да се молим само за тези ближни, за които знаем, че те са умрели в упорито неверие, през живота си са се надсмивали над християнските истини и са поругавали християнски светини и са преминали в другия свят без признаци на разкаяние. Такива хора са хулители на Духа Светаго, и техния грях няма да се прости нито в този век, нито в бъдещия /Мат.-12:31-32/. А за тези, които са умрели във вяра и с разкаяние, трябва да се молим, и можем да бъдем уверени, че нашите молитви ще облекчат тяхната участ.

Затова, братя и сестри, нека се помолим днес за починалите наши близки и за всички починали православни християни. Нека нашите сърца, проникнати от чувства на любов и благодарност към починалите, да се слеят сега в един общ молитвен вопъл към Бога, за да ги помилва, да прости греховете им, волни и неволни, и да всели душите им в селенията на праведните. Амин.

СЛОВО ЗА ЗАДУШНИЦА
| Написано от Автор: о. Йоан Карамихалев
Православна младеж

5КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН ЗА ПОЧИНАЛ?
КОГА СЕ СПОМЕНАВАТ ИМЕНАТА НА ПОЧИНАЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА СВ. ЛИТУРГИЯ?
"Израилският народ оплаквал Мойсей четиридесет дни подир смъртта му.
Спасителят се възнесъл на четиридесетия ден подир Възкресението. Трад
ицията е различна, но на гроба на новопредставения в Господа се ходи на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден.

Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до четиридесетия ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят четиридесет дни наред свещи вкъщи в памет на покойника.
На двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се прави панихида. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости".

Нашите покойници не искат нищо от нас.

Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници (събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница, събота пред Архангелровден - най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.
............................................
"По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!
prawoslawieto.kom

Ново предложение от Facebook в момента е в тестов период. Социалният гигант предлага безплатни Wi-Fi спотове за малкия бизнес в замяна на повече check-in-и.

Услугата представлява Facebook рутер, който при закачане ще препраща клиента на фен страницата на съответния търговец веднага след чекиране. Потвърждавайки информацията за CNET, Facebook допълват и че при отбелязване клиентът може да получи специални оферти с отстъпки.

Идеята е родена по време на Facebook хакатон, като друга допълнителна опция за онези, които не желаят да се логват през своите акаунти в социалната мрежа, е и въвеждане на парола за рутера, която собственикът на съответния бизнес ще предостави на своите клиенти.

Полезната информация от тагването на различни места спомага за по-качествено таргетиране на рекламата в мрежата. На този етап не е ясно дали опцията ще остане за постоянно.

Подобни статии:

1. O2 пуска безплатен интернет за Олимпиадата в Лондон
2. Google+ пуска check-in за мобилни телефони

Изследовател от MIT твърди, че е разработил алгоритъм, който може да предскаже с точност какви ще са актуалните теми в социалната мрежа Twitter, съобщава gigaom.com. Доцент Деваврат Ша казва, че моделът му е показал 95% точност по време на тестове, и предвижда тенденциите часове преди те да се появят в списъка на Twitter! Ако това наистина е така, той би бил полезен в глобален мащаб, например за определяне цени на акции на борсата и други.

Kак всъщност работи самият алгоритъм? Той се самообучава по нов и интересен подход, като сравнява нова със стара информация в реално време и предвижда резултати на базата на минали събития, които се доближават най-много до действителността. Така че вместо да анализира шанса на всяка отделна тема на фона на целия списък от стари теми, той ще даде повече тежест на тези, които са имали сходни положения в класацията на топ темите.

Екипът зад Twitter определено е заинтересован. Оказва се, че научният сътрудник на Ша е служител на Twitter и, забележете, се казва Станислав Николов! Да, българин е. Доцентът казва, че сега точността и скоростта на алгоритъма ще преминат един по-важен тест. Той ще заработи на още по-високи обороти, черпейки информация през т.нар. Twitter Firehose. Възможно е на база резултатите от тестовете Twitter да покачат например цените на рекламни кампании по определени ключови думи. Рекламодателите ще знаят какви са тенденциите и на какво да заложат. Дотук алгоритъмът е работил с 400 теми – половината от тях са се отличили като тренд, останалите – не. Шах смята, че системата е подходяща за Twitter, тъй като информацията там е сравнително чиста и има строго определена връзка между активността в миналото и бъдещето.

Добрата новина за всички, решили да изпробват метода, е, че той е разработен така, че да обработва информацията паралелно чрез измервателни системи като тези, използвани от големите уебкомпании. Следователно, когато се пусне да работи с огромно количество данни, няма да срещне препятствията, с които обикновено се сблъскват този тип умни приложения. Вероятно могат да се извлекат много по-големи ползи от тази предвиждаща сила. Ша например предлага да се използва на фондовите борси, при билетите за кино и дори градския транспорт. Други могат да предложат борба с престъпленията в киберпространството чрез ранно идентифициране на заплахите или пък прогнозиране на болестни епидемии. А кои ще са първите, които ще се възползват от обещаващата система, засега можем само да гадаем.

Подобни статии:

1. Как да привлечем повече последователи в Twitter
2. Нова версия на Twitter за iOS и Android

Когато използвате Google за търсене на информация, вероятно първите резултати, които ви излизат при търсене, са препратки към най-голямата интернет енциклопедия - Wikipedia. За период от 11 години Wikipedia успя да се разрасне от сайт за свободен достъп до информация в онлайн общност, доминираща на световно ниво като основен източник на знания. Съдържанието на сайта включва над 20 милиона статии, написани на 293 езика, подготвени от над 31 милиона регистрирани автори. По данни на comScore, Inc Wikipedia се нарежда на седмо място сред лидерите в онлайн пространството, като през месец септември сайтът е бил посетен от 88 милиона искащи да знаят повече, което показва, че около 13% от всички онлайн потребители ползват свободната онлайн енциклопедия. Но дали тази така бързо развила се информационна мрежа може да бъде погубена от постигнатия успех?

В своето последно публикувано есе главният редактор на Wikipedia и военен историк Ричард Дженсън засяга проблемните области, отнасящи се до структурата и дейността на интернет енциклопедията. Той обръща внимание на един от най-разискваните въпроси в последно време – липсата на орган, който да регулира и редактира качването на статии в сайта. Дженсън споделя мнението си, че всяка една енциклопедия като източник на знания в един момент изчерпва качествените си ресурси на информация и достига до своя лимит. Според него от един автор се изисква голяма доза изобретателност, за да измисли нещо ново, когато съдържанието на енциклопедията включва повече от милион разработени статии.

И въпреки че информацията е един неизчерпаем ресурс, основата на сайта вече е наситена от статии по всички теми на  науката, историята, философията, изкуството, които имат висока стойност за човека, описващи неговото развитие. Wikipedia практически не ограничава общото количество информация, но ресурсите, с които разполага, са значително по-малко от преди. А това е една от основните пречки пред растежа на енциклопедията. Най-натоварените години в работата на Wikipedia са били преди повече от половин десетилетие – през лятото на 2006-а година, – което свидетелства за намаляващата активност на сайта.

Друг проблем, пред който се изправя Wikipedia, е броят на редакторите и администраторите, работещи за интернет енциклопедията. През последните години с бързи темпове тяхното количество силно намалява. Администраторите играят изключително важна роля – да ограничават спама и вандалските прояви и да поддържат правилното функциониране на сайта. От друга страна редакторите се грижат за попълването на съдържанието с качествена информация.

Притеснен от тенденцията, Ричард Дженсън предлага да бъдат предприети мерки за популяризиране на функциите за свободна редакция, с което повечето потребители могат да вземат участие. Освен това той предлага редакторите да имат по-свободен достъп до качествена научна информация, която да коригират, така че да стане достъпна и разбираема за масовия читател. Но дали това ще доведе до успех?

Подобни статии:

1. Wikipedia в черно: Не на SOPA!
2. Историята на един Wikipedia град в Уелс

Една от великите драми на модерния човек е падащата батерия и то точно в най-неподходящия момент. А едно зло никога не идва само. В повечето случаи се оказва, че не си носите кабела… А и в крайна сметка това с кабелите е адски досадно. Трябва да мислите постоянно да не го забравите някъде, а ако не сте с чанта, трябва да мислите и къде да го приберете.

Ето защо Rivo Case е перфектно решение на този проблем. Запознайте се с най-тънкото калъфче за iPhone, което в същото време е и зарядно. А да, да не забравя – можете да го използвате и за прехвърляне на данни. Просто е. Закачате телефона към USB порт с кабела на калъфчето и започвате да зареждате. Така можете и директно да синхронизирате iPhone-а с компютъра си.

Калъфчето е с твърда рамка, изработена от пластмаса, за да предпазва телефона от нараняване. Гъвкавият USB конектор е изработен от силикон, за да може максимално лесно да се прибира в калъфчето. След обстоен анализ на продуктите на пазара създателите на Rivo Case установяват, че много от предпазващите калъфи са прекалено големи, неудобни и грубовати. Ето защо те се ограничават до 2мм дебелина. Калъфчето наистина е много тънко, компактно и доста симпатично. Предлага се в 3 разцветки за модела iPhone 4S и в черно и бяло за iPhone 5.

http://www.youtube.com/watch?v=3kvyWWJrrdA

В момента продуктът се патентова. Както се досещате, това е прототип, който очаква своето финансиране чрез предварителни поръчки. За целта трябва да се набере сумата от $50 000. Ето защо създателите на това ултратънко зарядно ще са ви благодарни, ако подпомогнете старта на производството, който официално е планиран за март 2013. Цената на приноса започва от $35 в зависимост от това какво искате и очаквате да получите. За повече информация за пакетите можете да проверите на страницата на проекта в Kickstarter.

Снимки: rivocase.com

Подобни статии:

1. Samsung отново се шегуват с iPhone
2. iPhone стана на 5 години