Филмът е сборник с кино-разкази, обединени от Нео и Агент Смит. Агент Смит е лошият във всеки един от тях, стига да го забележите между маските му. Нео, Тринити и Морфиъс ги има тук-таме, но има и изцяло нови герои – като Сомни. Кои са и за какво се борят ще разберете, ако отделите 3 часа и 9 лева за билет.

Филмът беше твърде дълъг. На мен ми хареса, но някои не издържаха.

8/10

Публикуваме позицията на Гражданска група „ЗаВитоша” в отговор на изказването на Бойко Борисов в предаването „Пред банята” по TV7 от 5 ноември 2012 год. 

Във връзка с изказването на министър-председателя г-н Борисов по повод приетия Закон за горите и ски сезона на Витоша тази година и по-точно думите му: "С рестрикциите, които приехме - нищо различно. "Орлов мост" ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш "Орлов мост" и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество."

От гражданска група „ЗаВитоша“, в качеството си на граждани силно ангажирани с проблемите, породени от лобистките поправки в Закона за горите и цялостното бъдеще на планината Витоша, сме длъжни да кажем следното:

•Считаме подобни тенденциозни изказвани за пълни с откровени лъжи. Напомняме, че в момента няма никаква пречка да се сменят ски съоръжения на Витоша, тъй като по силата на чл. 54. ал. 1, т. 6 от Закона за горите за подмяна на съществуващи лифтове не се изисква промяна на предназначението на горските територии.

В пълна тишина и камерен състав официални лица : медии 2:1 беше отбелязана тази годишнина. Ето я, събрана в един таймлапс:

Таймлапсите ще зачестят, тъй като винаги съм ги харесвал, а сега мога да ги правя.

 

 

Петя Цанева от фондация “Балкан” в Испания настоя за изработването и осигуряването на специализирани учебници, особено по история и география. Тя предложи в Испания да бъде назначен аташе по образователните въпроси. Полина Смиленова от Брюксел даде идея за основаването на български културен център в Белгия. Елена Македонска, учител от Холандия, говори за необходимостта от подкрепа от посолството в Хага за юридическа защита във взаимодействието с местните власти. Според Григор Григоров, директор на училище във Великобритания, децата на българите проговарят с акцент, а в речта им липсват български думи.

Рафаел Агилар е на 25 години и е доброволец от Корпуса на мира. От две години той преподава английски в гр. Брегово, България. Роден е в Манила, Филипините, и е дошъл в България от Калифорния, където е семейството му. Във видеозаписа по-долу можете да видите как Рафаел пее емблематичната за много българи песен "Облаче ле бяло" в едно българско ТВ предаване.

Деян, Георги, Методи и Илиян са млади българи, които имат проект, наречен Motiv8. Деян Барарев и колегата му Георги са млади кинотворци, Методи е програмист, а Илиян е мениджърът на проекта.   Идеята на Motiv8 е да служи като нова интерактивна онлайн телевизия, която ще качва всяка седмица нови видеа. Създателите му биха искали да предложат нещо различно от повечето неща, които се предлагат в България. Тяхната медия няма да се занимава с жълтини, няма да защитава политически интереси, ще се стреми да информира, забавлява и образова. „Искаме да направим една реална ...

Понастоящем редица български политически дейци от Президента до министъра на външните работи правят декларации, че не са индеферентни към съдбата на всеки българин, където и да се намира той. Създава се впечатление, че членството на България е Европейския съюз създава възможност за излизане на страната от блатото на нихилизма, за решаване на проблемите и преодоляване на затлачването им. Случаят Никола Стоянов създава превъзходна възможност за доказване на дело на тези наши стремежи.

Последиците от използването на кофти сток снимки са меко казано разрушителни.

Ето тук се вижда как семейство от зората на 90-те влачи вече забранените наелонки с набързо монтиран надпис TOP GUN. 90% от клиентите на веригата не се сещат за филма и така опорочават паразитния маркетинг. Рожбите на Фъндъкова придрямват отпред, а основната грижа на продавачките, поради липсата на охрана, е ограничаването на кражбите.

Патриарх Максим беше погребан в 17 часа в петък следобед в църквата "Успение Богородично" в Троянския манастир. Той почина на 6 ноември в правителствената болница "Лозенец" на 98 години след като ръководи Българската православна църква 41 години - от 4 юли 1971 години. По негова воля ковчегът с тленните му останки беше положен в гроб, намиращ се в храма на манастира, в пространството зад прочутата чудотворна икона на Света Богородица Троеручица.

Маргарита Илиева: Анастасов и Марковска профанизират Конституционния съд

Ако не искахте, нямаше да кликнете върху това заглавие. И точно това наше любопитство е бумерангът, който ни пълни главите с безполезна информация и така не остава място за полезната. А сега за едни истински спални.

Спалнята на премиера Бойко Борисов е малка и бяла, има си и бял гардероб, доближаващ се до барока. Премиерът спи в шарени чаршафи, лекарствата си държи върху нощното шкафче. До него си подпира и китарата. Отоплява се с електрическа печка, също бяла. Откъде знам това ли? Видял съм.

Спалнята на кмета на София Йорданка Фандъкова също е малка. Светла е, охра и орех. Спи в бели чаршафи, декорирани с дискретни цветенца. Гардеробът й е семпъл, с плъзгащи врати, едната е изцяло огледална. За разлика от премиера обаче Фандъкова има радиатор и разчита на централно отопление. Откъде знам и за тази спалня ли? Ами също съм я видял.

Мога да ви опиша спалните на най-известните поп-фолк певици, на няколко ТВ водещи и на онези хора, които обикалят предаванията да коментират всичко и са известни основно с това, че обикалят предаванията и коментират всичко. Освен за спалните им, мога да ви информирам и за душ кабините на някои от тях.

Нека оставим звездите от шоу бизнеса на мира. Нека си показват спалните, нека си коментират чаршафите. Като избирател обаче изобщо не ме интересуват спалните на министри, кметове или депутати. И проблемът този път не е в медиите.

Нито един фоторепортер не е проникнал с взлом в апартаментите на властта, защото е бил любезно поканен да го направи. А малко повече клюка за публиката никога не може да се отрази зле на тиража.

Проблемът е следният: тези хора сме ги избирали, за да управляват парите ни, да създават правила и да ги спазват разбира се. Цветът на чаршафите не е част от нашите взаимоотношения. Качеството на тяхната служба обаче е част от нашите взаимоотношения.

Ако всички въпроси за управлението имат отговор, тогава спокойно можем да преминем и към чаршафите. Наскоро министърката на здравеопазването гостува в предаване, от което разбрахме за съучениците й, за готварските й способности, за топлото й отношение към старите приятели.

Не помня за цвета на чаршафите дали стана дума, но със сигурност не стана дума за масовото напускане на лекари от страната. Това е подмяна и тя обслужва властта. И точно клюкарското у всеки от нас е най-силният съюзник на подмяната.

Опитайте се да откриете снимки на покоите на световни и уважавани политици. Аз открих само Спалнята на Линкълн, както се нарича едно от помещенията в Белия дом. Но не е спалня. Разумните политици не прекрачват границата, а разумните общества им държат отговорност за поведението.

Някой със сигурност ще каже, че е по-добре всичко да е прозрачно и да знаем къде и как живеят нашите избраници. Какво ни казва обаче цветът на чаршафите за един политик? Абсолютно нищо. Както абсолютно нищо не му пречи да бъде селективно прозрачен. Ако някой бивш министър има вила на брега на женевското езеро, нали не очаквате да покани фоторепортер, за да снима новия му диван?

Златната есен комай възбужда сетивата на комшиите в Македония, както пролетта действа на психически лабилните и болни хора. Вчера някакъв доскорошен висш чиновник в измислената държава – Слободан Чашуле, се изока: „България трудно ще може да обясни пред ЕС позициите си, свързани с Македония, тъй като те съдържат скрити териториални и етнически претенции.” Мине не мине време и мераклиите за членове в ЕС току хвърлят някаква миризлива партенка по отношение на нашата почтена и коректна спрямо тях държава. Сега бившият им пръв дипломат – външен министър, поиска нашият президент Росен Плевнелиев и премиерът ни Бойко Борисов да посетят Македония и пред Музея на Холокоста в Скопие да се извинят за престъпленията на територията на Македония по време на фашистката окупация, както до ден-днешен наричат българското управление във Вардарска Македония през 1941-1944 г.!? Ти да видиш какви бръмбари могат да се въдят в една дипломатическа глава. Слободан явно е чел историята както дяволът...

Шеф на охранителна фирма страшно затънал в бизнеса и не му останало нищо друго, освен да търси помощ отгоре. Влязъл дебеловратият в църквата и започнал да се моли на Бог: - Помогни ми, Боже, борчетата да са здрави, пари да ми носят, че едва връзвам двата края. Помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, пази ни от пандиза, знаеш, че работим на ръба, ама се раздаваме за клиентите... И докато се молел, до ушите на бизнесмена стигнали тихите вопли на слаб пенсионер, който в другия край на църквата нареждал: - Боже, знам, че те притеснявам всеки месец, ама пак да ти напомня - нека и този път пенсията да ми стигне за хляб, да имам пари за мляко, да мога да си платя и тока, и парното, че зима идва... Ядосал се борецът на старчето, не се сдържал и отишъл при него с думите: - На ти 100 евро и стига си занимавал Господ с глупости! Усмихни се, България! Група пенсионери от Пловдив ентусиазирано се заловиха със задачата да си направят собствен старчески дом и да си направят...

Само допреди малко повече от две години Военната академия беше за столичани емблематично, но тайнствено и напълно недостъпно място. И въпреки че през 2010 г. отвори парка си и даде възможност на софиянци да се разхождат из алеите и да се наслаждават на спокойствието и красотата, както и на оперни спектакли на открито, зад стените на сградите й продължават да се крият тайни, неизвестни за повечето от обикновените граждани. Вече има и програма за отворени врати, но те се правят по-скоро за да се даде възможност на интересуващите се от магистърските програми на учебното заведение да зададат своите въпроси, като едновременно с това разгледат и една от основните забележителности на академията – царските зали. „Бяхме малко скептични, когато отворихме парка за посещения, защото това е все едно да пуснете непознати хора в двора си, но се опитваме да се отворим за обществото“, обяснява подп. Виолина Вълева, шеф на сектор „Връзки с обществеността“, която поема ролята на гид и ни развежда...

Търговията с хора на Балканите се разраства

Колкото и невероятно да звучи, дизайнът за правоъгълни устройства със заоблени ръбове вече е в портфолиото с патенти на Apple. Патентно искане, с номер D670 276, което компанията е подала през 2010-та, е било разгледано на шести ноември от USPTO и е описано като "декоративен дизайн на преноси...

От другата седмица филмите и музиката в онлайн магазина Google Play ще бъдат достъпни за теглене от собствениците на ТВ приемника Google TV в Европа. Потребителите от Великобритания, Германия и Франция ще получат достъпа на 13 ноември. Досега този вид съдържание в Google Play беше достъпно единствен...

Доста често се случва по-нова версия на даден софтуер да е пълна боза в сравнение със старата. Особено силно страдат ползващите софтуер, чиято компания бива купена и новият собственик се превъзбуди. В конкретния случай версия 5 на Skype за OS X е такава боза, че дори и рядкото и използване всеки път ме караше да псувам. Естествено, има ли нова версия от сайта на софта вече връзки към старата няма (отделно, че са направили и свалянето на текущата версия толкова тъпо, че трябваше да я свалям от други места...).

Решението е проблема е лесно - http://oldversion.com/. Сваляте си старата версия, новата я изритвате като мръсна котка (може и чиста да е, важното е да бъде ритната), след което качвате добрата стара версия и не се занимавате с глупости.

Да го духа Скайп.

Точно преди 8 години, на 9-ти ноември 2004 година, Mozilla Foundation пуснаха първата версия на Firefox. Тогава браузърът с отворен код беше като глътка свеж въздух в доминираният от Internet Explorer 6 пазар. Всъщност всичко започва още през 1998 година, когато Netscape се нагърбват с проект с о...

Отдавна стана ясно, че редмъндската компания Microsoft е взела решение да сложи край на менюто „Старт”, което беше водещ елемент от Windows 95 до 7. В новия Windows 8 обаче, то е премахнато и потребителите трябва да променят навиците си за работа с персонален компютър. Това отвори свободна ниша за а...

Николай Волев е роден в София през 1946 г. У нас учи архитектура в продължение на две години, след което заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура през 1972 г. Курсов ръководител му е прочутият британски режисьор Майк Лий ("Тайни и лъжи", "Вера Дрейк"). Волев е създател на редица документални филми, а сред най-известните му игрални произведения са култовите "Господин за един ден", "Да обичаш на инат", "Маргарит и Маргарита". Ето какво каза един от най-значимите ни кинотворци за миналото и настоящето на седмото ни изкуство. - С какво се занимава Николай Волев тези дни? - Наскоро преоткрих Пирин, а заедно с това някак естествено започнах да преоткривам и себе си. Преди няколко месеца по независещи от мен причини се наложи да напусна една моя стара любов – морето, където прекарвах повечето от времето си през последните десет години. Но сега вече имам нова „изгора” – най-величествената, най-омайната, най-предизвикателната, най-вълшебната българска планина. Според...

Технологичният гигант Lenovo е в доста добро финансово състояние. Компанията представи отчетите си за тримесечието, завършило в края на септември, които показват, че нетните печалби са скочили с 12.6% и възлизат на 162 милиона долара, съобщи Tech Spot. Приходите на Lenovo вече са 8.67 милиарда до...

Американският войник Брадли Манинг, считан за основен информатор на скандалния сайт WikiLeaks, иска да сключи споразумение с прокуратурата. Той е готов да се признае за виновен по някои от обвиненията, ако бъде освободен от отговорност за по-тежките престъпления, заради които в момента го съди воене...

Сложният компютърен вирус Stuxnet, създаден от САЩ и Израел с цел шпионирането и атакуването на ядрените мощности на Иран, също бил заразил и мрежите на компанията Шеврон. Това се е случило през 2010 година, малко след като вирусът приключил с първоначалната си задача. От компанията забелязали вирус...

Главният прокурор на Египет издаде нареждане да бъде наложена забрана върху порното в световната мрежа. Абдел Мегуид Махмуд е уведомил министрите на информацията, телекомуникациите и вътрешните работи, че трябва да вземат мерки за блокиране на достъпа до порнографски изображения в интернет. Осно...

Минаха две седмици откакто Windows 8 и вариантът му за ARM машини RT са на пазара. От редмъндския гигант Microsoft вече са почти готови и с първите обновления за операционната система. Другия вторник те ще бъдат публикувани официално, като три от кръпките са с критично значение за сигурността, съобщ...

Благодаря за доверието С ваша помощ обещавам да го крепя този сайт Ст.

Малко повече от половин година преди официалната си премиера, холивудският филм, вдъхновен от "Z-та световна война" на Макс Брукс, се сдоби с първия си трейлър, съобщава сайтът OperationKino.

Лентата тръгва по щатските екрани през юни 2013 г. и засега впечатлява с добре подбрания екип, който да я превърне в блокбъстър - режисьор е Марк Форстър, отговорната задача по монтажа е възложена на Мат Чеси, оператор е Робърт Ричардсън, а сценарият е разработен от Дрю Годар. И разбира се - главната роля на Брад Пит.

Въпреки че отсега е ясно, че филмът ще се различава от сюжета на Макс Брукс, дори само заради извеждането на основен персонаж - този на Пит, за разлика от множеството паралелни истории, които се разказват в книгата, трейлърът изглежда доста обнадеждаващо. Най-малкото, пестелив е откъм специални ефекти, което ни се струва плюс.

Обама има купища проблеми на главата си, но Мит не е от тях, както отбеляза рапърът Джей Зи в ремиксa на своя хит 99 problems. Американците отпуснаха на новия си стар президент още 4 години кредит на доверие, за да докаже, че именно той е лидерът, който трябва да ги отведе от мястото, където се намират, до това, на което трябва да бъдат. От спирка „Надежда” до пълен „Напред”, съдейки по лозунгите на двете му кандидат-президентски кампании. Избирането на първия черен стопанин на Белия дом на фона на развихрящата се икономическа криза е исторически шанс. Преизбирането му след четири години управление в окото на кризисната буря отваря друга историческа страница. Проблемът, надробен от огромния дълг и фискалната политика на страната, ще трябва да се изсърба от Обама преди края на годината. Той е труден за преглъщане и няма да мине без страшно много предъвкване. Може ли икономиката да се катурне от фискалната скалà? Този всяващ ужас израз, изкован от шефа на Федералния резерв Бен...

Вярвам всички Вие знаете тъжната новина за кончината на главата на Българската православна църква, Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Бих искал да изразя своето дълбоко прискърбие по този повод и споделя с Вас тежката загуба на България. Патриарх Максим успя с цената на много лично търпение да устои на ударите, които трябваше да понесе нашата хилядолетна национална църква. С цялата си скромност и мъдрост, Негово Светейшество съумя да съхрани единството на Българската национална църква, без да потърси никаква лична облага за това.

Марковска упорства, казусът е правен прецедент

Съобщение във Facebook страницата “Въстанието на жените в арабския свят”, (The uprising of women in the Arab world انتفاضة المرأة في العالم العربي) твърди, че администрацията на Facebook се опитва да заглуши действията на инициативата, която подкрепя правата на жените.

В съобщение към пресата, разпространено на 7 ноември през социалните мрежи, се обяснява, че акаунтите на петима от администраторите на страницата са били блокирани. Причината за това, която Фейсбук дава е, че тези хора са нарушили политиката на социалната мрежа, като са споделили молба за подкрепа на Дана Бакдунес. Според членове на Facebook страницата, причината е лишена от смисъл.

Дана Бакдунес публикува своя снимка през октомври, заедно със стотици други мъже и жени, участвали в кампанията за подкрепа на жените в арабския свят, изразяваща се в пускане на лични снимки с текст, обясняващ защо се подкрепя несъгласието със статуквото.

На снимката е Бакдунес без забрадка, която държи пред себе си личната си карта, на която е със забрадка и текст, на който пише: “Аз съм с въстанието на жените в арабския свят, защото в продължение на 20 години не ми беше позволено да почувствам вятъра в косите си.” Тази снимка предизвика най-много коментари в инициативата.

На 25 октомври Facebook цензурира снимката на Бакдунес и блокира акаунтите на администраторите, които са я публикували. Този инцидент предизвика възмущение сред защитниците на свободата на словото, които започнаха да споделят лика на Бакдунес във всички по-големи социални мрежи, заедно с линк към страницата на кампанията във Facebook. Но Facebook, няколко часа по-късно, отново блокира акаунт на администратор. От управата на социалната мрежа възстановиха снимката на Бакдунес на 31 октомври, без обяснение защо са я премахнали или защо са наложили забрана върху администраторите.

Групата смята, че многократните блокирания на личните профили на администраторите, без ясен мотив или обяснение, показват пряка атака срещу тяхната страница и правата на арабските жени. Не е ясно защо Facebook предприема подобни ходове, но това предизвиква множество въпроси относно политиката на социалната мрежа.

В подкрепа колегите си от “Въстанието на жените в арабския свят”, друга група – “Думи на жените от египетската революция” – стартира онлайн протест, който приключва днес, 9 ноември. Инициативата има за цел да събере и други групи и страници, които да се присъединят в знак на солидарност и в опит да се разбере защо Facebook предприема подобни стъпки. В протеста вече са се включили значителен брой страници. 

През NOW Lebanon и социалните мрежи. 

По традиция, създадена от нас през последните 2 години, ще отбележим довечера годишнината от падането на Берлинската стена пред нейния все още непокътнат български еквивалент.

Желаещите да почетат паметта на жертвите на комунизма и да покажат, че не са забравени, са поканени да участват в мълчаливо бдение със свещи от 18.30 пред паметника на лъжата, че България е освободена от окупационната червена армия.

Бдението е официално разрешено.

То не само не е в разрез с официалния траур, но и съвпада по форма с него чрез мълчаливото палене на свещи с траурното настроение на българските вярващи ( в справедливостта).

Share on Facebook

Кой казва, че ГЕРБ била партия без визия за бъдещето? Нищо подобно! Друг е въпросът, дали става дума за взиране в европейското или в евразийското бъдеще на България.
ГЕРБ водят битки за окопаване в съдебната система, което, както и друг път съм споменавал, силно напомня на логиката от вица за Тодор Живков и най-близкия му в последните години на режима другар в политбюро Милко Балев. Според онази шега, двамата посетили последователно Софийския университет и Софийския затвор, и на въпроса на Милко Балев защо др. Живков е обещал десет пъти повече пари за храна за затворниците, отколкото за студентите, Живков отвърнал: „ Еех, Милко, студенти тепърва ние с теб няма да ставаме”!
Само че и над ГЕРБ има Господ. Той взима в Кремъл решения от още по-стратегически характер. Писал съм и за него, но нека този път дам думата на други мнения за това как Русия (и чрез кого – пак чрез ГЕРБ, както се вижда от изявленията на Божидар Димитров и на шефа на дирекцията по вероизповедания Емил Велинов), готви в съгласие с Москва митрополит Николай за престола на българската православна църква в опит да сбъдне неосъществената от векове мечта да подчини България по духовен път на своите геополитически цели.

Русия се проваля в тази своя мисия през 19-ти век, когато българската общност успява сама да се пребори срещу набезите да бъде практически погълната от московската патриаршия, предвождани от граф Игнатиев в Цариград. Въпреки тях българските възрожденци извоюват независимостта на българската екзархия, чиито граници на проповядване на български език на целия полуостров по ирония на съдбата стават определящи за подписания от същия руски царски пратеник договор в Сан Стефано- юридическа и дипломатическа авантюра, извършена с пълното съзнание, че подписът му нарушава правомощията, дадени на Русия да воюва срещу Турция от името на европейските сили на Цариградската конференция през декември 1876 г..
Победоносната руска империя, която многократно доказва стремежа си да не допуска силна България,а с това и подозренията на най-светлите български възрожденски умове, обрича споразумението от Сан Стефано на неуспех, но и залага трайно усещането за несправедливост по вина на Запада- заради Берлинския конгрес, на който всъщност са потвърдени решенията на тази конференция, разпокъсваща де факто земите на неслучилата се в максимални граници българска държава, но не и на екзархията, извоювана от самите българи.
И до ден днешен руската пропаганда и нейните производни в България експлоатират без задръжки в името на „вечната дружба” този неизчерпаем източник за манипулиране на българската памет. На „правата” на ментор с дълбоки корени на менторството тук и в днешно време, когато ни управлява партията с претенцията да развива България по европейски път, Москва отново и отново се меси в българските дела за пришпорване на своя „троянски кон” в Европа.
Империята козината си мени, като и названието си дори, но нрава си на преследвач на вековните си цели-не. Ето, че в съдбоносен момент тя отново опитва да сложи ръка върху водачеството на българската духовност чрез свое подставено лице.
Това не е някаква фантазия на вашия автор ( и автор на книгата „Течна дружба”, в която тази тема е широко засегната). Това е факт, който сякаш възкръсва от спомените на Симеон Радев за събитията от преди близо век и половина, но е доста по-опасен в днешния контекст, защото съпротивителните сили на българския патриотизъм са притъпени, а лакомията на проруските сили за власт и облаги, които текат по трасето на „течната дружба” като североизточен паричен поток, е изострена да пълно саморазголване на съзаклятниците, които дори не се крият.

В. „Капитал”, 6 ноември 2012 г.

Според сегашния устав бъдещият патриарх трябва да е над 50-годишен и е нужно да е бил митрополит поне пет години. Засега няма официална информация кой може да е наследникът му. Едно от спряганите имена е на Пловдивския митрополит Николай. Наскоро историкът Божидар Димитров заяви, че той е “напълно подходящ за патриарх на България”. Николай обаче е на 43 години и не отговаря на сегашните условия за избор, но според Димитров уставът може да се промени. Николай е скандално известен със заклеймяването на гей парадите, концерта на Мадона в София, сурогатното майчинство и съжителството без брак, с обявяването на оръжейния търговец Петър Манджуков за архонт, както и със скандала около ремонта на църквата “Света Марина” в Пловдив, който според експерти е заличил художествени и исторически ценности

В. „24 часа”, 8 ноември 2012 г.

Врачанският Калиник изказва нестандартна идея – Пловдивският Николай временно да поеме и Софийска митрополия, а Сливенският Йоаникий да стане наместник-председател. Гласуват и приемат. Двама се обявяват против, но не заради личностите, а заради начина. Смятат го за противоуставен, тъй като разделя двете длъжности, а е записано, че наместник-председателят е и Софийски митрополит, какъвто е и патриархът. Дядо Николай още на другия ден, т.е. вчера, влезе в Софийската митрополия и започна работа заедно с викарийния епископ Йоан.
Засега на църковния устав не отговаря 43-годишният Николай.
Той е навършил изискуемия 5-годишен стаж за митрополит, но няма навършени 50 години. Това провокира някои публични личности извън синода, като Божидар Димитров, да поискат промяна на устава в полза на младостта. Други, като Татяна Дончева, пък се обявиха против “духовници, които имат общо с бизнесмени, кичат се с коли и ролекси и се чудят с каква още благина да се сдобият”.
Шефът на вероизповеданията Емил Велинов не крие симпатиите си: “Вътрешноорганизационната среда на църквата трябва да се постегне. Мисля, че един нов църковен събор може да промени устава и възрастта да не е пречка пред младия Николай той да поеме и официално църквата”, каза пред bTV Велинов.
Проф. Христо Матанов: Битка на лобита ще определи избора
Като човек, който познава в детайли БПЦ, кой според вас е най-подходящ за български патриарх?
– При тази ситуация е най-добре да мине един преходен период. Защото който и да наследи патриарх Максим, той ще е рожба или на тоталитарното минало, или на тъй наречения разкол. Това са хора, които не са расли в нормална обстановка и всички са обременени от миналото. А някои нямат достатъчно опит.
– Например?
– Пловдивският митрополит Николай. Според мен той няма опит, макар да чувам, че имал някакви амбиции. Дори в църквата се готвели да променят устава заради него. Мисля, че му е още много рано. Църквата неслучайно е сложила тази възрастова граница. Предполага се, че човек трябва да натрупа достатъчно опит – житейски и църковен, за да стане предстоятел.
– А ако уставът бъде променен?
– Въпрос на избор е, особено когато става дума за патриарх. Има много лобита – и чужди, и български. Ще бъде не толкова борба между митрополити, колкото битка между лобита. Поне моят опит показва, че така ще се развият нещата.
– Какви са тези лобита?
– Чух, че се споменават руски, сръбски, гръцки. Има и финансово-икономически, които се интересуват доста от църквата. И ще държат техен човек да е начело. Борбата няма да е лесна.
– Кое лоби е най-силно и би могло да окаже влияние върху избора на следващия български патриарх?
– Руското.
– Митрополит Николай ли е негов проводник?
– Не бих могъл да кажа. Да не забравяме, че повечето възрастни митрополити са руски възпитаници, дядо Николай – също. Част от младите пък са обучавани в Гърция. Борбата ще е тежка.
– Каква е вашата прогноза?
– Нямам такава, защото все още не са се оформили интересите и лобитата. А може би това няма да стане публично, а задкулисно. Да наблюдаваме какво правят митрополитите и представителите на чуждите държави, нашите политици. Тогава може да се ориентираме. Но сега е доста рано.
– Като изявен медиевист можете ли да направите аналог между сегашното състояние на БПЦ с друг исторически период?
– Няма точна прилика, ситуацията е уникална и не се повтаря. За пръв път БПЦ живее след толкова години в условията на демокрация и на преодоляна екзархия.
Проф. д-р Христо Матанов е изявен учен в областта на византийската и балканската средновековна история. Бивш директор на дирекцията по вероизповедания от 1993 до 1997 г. Роден е през 1952 г. в Харманли. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 10 монографии и десетки научни статии. Сред трудовете му се открояват “От Галиполи до Лепанто”, “Средновековните Балкани”, “Дневникът на един византийски велможа”.

В „Преса”, 9 ноември 2012 г.
Професор Иван Желев, преподавател по Нов Завет в СУ и бивш директор на “Вероизповедания” към МС.

Днес няколко явни и още несмели кандидати за бялото було ще се борят в близките седмици и месеци да получат първия пост в БПЦ. Макар той да изглежда вече „продаден”. Защото правителствата може и да се сменят, но държавната власт никога не си изоставя интереса. Ако е трудно да се излезе срещу цялата Църква, защо да не се чупят пръчките една по една? Има ясни индикации за такъв подход, както и за лансиране по много начини на „подходящи” хора. Последните изказвания на директора на вероизповеданията са много обезпокоителни, защото са страна в предстоящата „битка” за трона. Той в деня на смъртта на патриарха каза, че „участвал в заседание на синода”, „решили в синода (заедно с него)”, че трябвало да се свика Църковно-народен събор и да се промени уставът на БПЦ в частта му за възрастовата граница (която обслужва само един определен митрополит), фактите показват не само лош вкус, но и явна намеса на държавата в делата на Църквата, която по конституция и по закон е отделена от държавата. Дали „играта загрубява”, или просто наглостта става по-видима, решете сами.

Share on Facebook

Основателят на Вайс прави репортажи от края на Вселената. Тук посещават севернокорейски трудови лагери в Сибир, които подозрително приличат на родната казарма:

А тук говорят за мексиканските наркокартели, които обичат да отвличат и убиват по някого местните мормонски колонии:

Също и очерк за живота и делото на Саша Грей.

Всичките видеа:

http://www.vice.com/bg/vice-news

Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец” в Брезник вече е с камбанария. Изграждането й е започнало преди повече от 70 години, но средствата не достигнали и тя останала незавършена. Тогава храмът бил направен и с по-нисък купол и кухо кубе отгоре. Благодарение на финансиран с европейски средства ремонт всички това вече е поправено. Камбанарията е завършена, а високо върху нея ще бъде монтиран и часовник. Съоръжението е доставено от Гърция. Диаметърът на циферблата е повече от метър. Часовникът ще бъде свързан с камбаните чрез специален механизъм и те ще отброяват всеки кръгъл час. Около 70 са мелодиите, които ще звучат от камбаните, управлявани от специален компютър.


До дни ще приключи обновяването на достолепната черква, съградена със средства на местното население в памет на загиналите в Сръбско-българската война 115 войници от Брезник и Брезнишко преди повече от 70 години.

След ремонта храмът придобива импозантен вид и това налага да си има свое настоятелство, за да може да продължи обновяването му и превръщането му в истински център на духовния живот, убедени са местните миряни.

Ремонтът стана възможен благодарение на спечелен проект по Програмата за развитие на селските райони (2007-2013). Договорът беше подписан още през октомври миналата година, но строително-ремонтните работи започнаха едва през август тази година. С водосвет в навечерието на Голяма Богородица беше помолено за Божието благословение всичко да завърши в срок и успешно.

Проектът е на обща стойност 841 хиляди лева. Вече са укрепени стените на храма. Външната фасада е облицована с камък, тухли и варовик. Покривът е ремонтиран, а куполите са покрити с медна ламарина. Приключват и довършителни работи по облагородяване на околното пространство. Изцяло е подменен пода на храма и е монтирано подово отопление. Мечтаната от миряните камбанария, за която навремето при градежа не достигнали средства, вече е факт. Върху нея ще има три камбани и часовник, както са мечтаели предците на днешните брезничани.

Финансирането на обновяването на храма със средства от Програмата за развитие на селските райони не позволява грижа и за вътрешността на черквата. Това ще бъде грижа на свещеника, настоятелите и боголюбивите миряни. Първото дарение е направено от собственика на фирмата-изпълнител на ремонта Кирил Стоев. С предоставени от него 113 800 лв ще бъдат платени поръчани в Гърция 3 камбани, иконостас и позлатени кандила. Досега храмът имаше дървен иконостас с икони в класически стил. Вътре в храма нямаше стенописи, но отдавна има проект за зографисване на стените.

Причина за забавянето на ремонта беше липсата на финансов ресурс, защото авансовото плащане по проекта се оказа крайно недостатъчно. Наложи избраната за изпълнител строителната фирма да подпише ипотека на свое имущество с финансираща банка, за да получи кредит. Вложените в ремонта средства ще бъдат възстановени от Фонд „Земеделие” едва когато свършената работа бъде одобрена от експерти.

Храм-паметникът “Св. Георги Победоносец” е замислен от брезнишкото патриотично население в началото на 20 век в памет на падналите във войните българи и като гарнизонен храм. Събирането на средства за изграждането му е започнало през 1907г. Първият проект е бил дело на архитект А.Н. Смирнов – най-близкият помощник на А.Н. Померанцев, архитектът, ръководил след 1896 година изграждането на мемориалния храм в село Шипка и по чийто проект е изграден храм-паметникът „Александър Невски”. Проектът на Смирнов се оказва много скъп за осъществяване и за изграждането на храма се използва друг, пригоден към събраните средства. В храма се пази тронът на цар Фердинанд, който се е намирал в параклиса на Военното училище в София и при бомбардировките над София през Втората световна война е бил евакуиран в Брезник. Освещаването е било на 21.06.1948 г. от епископ Пимен. Оттогава храмът не е ремонтиран, като се изключи освежително боядисване през 90-те години. Черквата е внушителна по размери и казват, че може да побере до 700 човека.

Брезнишкият храм е един от стоте в страната, които получават европейски пари за ремонти и реконструкция чрез Програмата за развитие на селските райони. За целта са предвидени 28 милиона евро по мярка 322. Недоглеждане в българските закони отхвърляше църквите като бенефициент по нея, защото не са регистрирани като търговски дружества. Нова наредба обаче разреши финансирането от Европейския съюз.

Ремонтни работи започнаха в около 30 храма, предимно в малки населени места. Осигуреното финансиране е на проекти със стойност от 20 хиляди лева до 1 милион. Приетите проекти са около 200, а Фонд “Земеделие” ще обяви допълнително дали ще има нов прием на проектни предложения за обновяване на храмове.

От TheNextWeb разбрахме, че Yahoo! ще останат без блога си за мобилни продукти от 3-ти декември. Блогът видя бял свят за първи път през февруари 2010-а. До ден днешен обаче не беше особено активен, а публикациите не бяха регулярни. Последната статия например е от месец май тази година и засяга представянето на мобилния браузър Yahoo! – Axis. Това е първото сваляне на продукт на Yahoo! след встъпването на Мариса Мейър като главен изпълнителен директор.

В края на октомври компанията придоби Stamped, мобилното приложение за социални препоръки, чрез което потребителите можеха да споделят с приятели любимите си заведения, паркове, книги и какво ли още не. Така че Yahoo! със сигурност са далеч от идеята да спрат развитието си в мобилна посока. Напротив, вероятно събират сили в създаването на продукти, а не в писането за тях.

Подобни статии:

1. Yahoo! ще си партнира със Spotify
2. Facebook App Center вече е тук и дава препоръки за мобилни приложения

На фронта със снимковите приложения излиза и компанията, основала философията си изцяло на едно простичко нещо – щастието. Coca-Cola е новият участник в борбата с визуализациите, като пуска приложението си Happy Places. От 1-ви ноември всички почитатели на бранда, както и на споделянето на снимки, могат да свалят безплатното приложение от iTunes.

Базирано на споделяне на щастливите моменти, Happy Places се очертава да бъде един от основните конкуренти на Instagram, макар че не предлага филтри или други опции за обработка на изображението. Браузването става на принципа на #hashtag-овете, а снимките могат да бъдат споделяни както в Twitter, така и във Facebook.

Happy Places ще е поредният приятен начин да споделите удоволствието от даден момент със своите приятели. Има и уебсайт – happyplaces.com, – който е първото нещо, което се появява при търсене на тези две думи в Google. Той обаче е празен, има си единствено заглавие и favicon. Happy Places за iOS изглежда обаче недостъпно в американския и великобританския iTunes.

Снимка: popsop.com

Подобни статии:

1. Coca-Cola започва своя QR кампания
2. Coca-Cola мина 50 милиона фена във Facebook

Продукти за 4 порции:
4 картофа
1 глава лук
200г броколи
1 морков
1 малка глава целина
1ч.ч. течна сметана
125г сирене Крема
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
1ч.л. сушена целина

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите, морковът и целината се режат на кубчета. Главата лук се реже на 4, а броколите се накъсват на розички. Взема се тенджера. В нея се слагат картофите, морковът, целината и лукът. Налива се 1лт вода. Съдът се похлупва. Поставя се на включен котлон. Продуктите се варят 40 минути. После се отхлупва, за да се добавят броколите. Варят се още 20 минути. Накрая се поръсва сол. Супата се пасира. Добавя се 1с.л. краве масло. Оставя се за 20 минути да се охлади. Сиренето Крема се разбива заедно със сметаната. Полученият сос се налива при пасираната супа. Разбърква се. Поднася се в купички. Порциите се поръсват със суха, стрита целина. Поднася се с домашно приготвени крутони .

Ако посетите кабинета на д-р Боримир Фурнаджиев, ще си тръгнете не само с диагноза и рецепта, но и с компакт диск с рок музика. Освен специалист по „Уши, нос, гърло” и отоневрология той е и китарист и свири в създадената от него банда „8”. В рок средите е познат като д-р Бари и на всеки пациент подарява своята музика. Първото парче на групата д-р Фурнаджиев написал след смъртта на Георги Минчев, който, както голяма част от рокаджиите в България, му бил приятел. Музикантите от „8” вече имат три албума и записват четвърти, като с групата свири и Петър Янков-Пешето, който е участвал в концерти и албуми на „Щурците”, Кирил Маричков и Валди Тотев. Самият д-р Бари признава, че свири само за удоволствие и няма самочувствие на китарист. Научил се сам без музикално образование, той държи музиката му да е на добро ниво като за аматьори. Признава, че се влияе от големите имена като „Пинк флойд” и „Смоуки”. Работата му на лекар обаче също е свързана с музиката и в кабинета му има...

Да – ще опиша моята закуска. Закуска, правеща портрет на аскета в средата на сухия му живот. Дали има нещо вълнуващо в нея? Със сигурност. Както има нещо завладяващо и величествено в пустинята или в ледените безкраи на норвежките фиелди. Но естествено – започвайки да описвам сегашната си закуска – няма как да не си спомня за закуските ми от преди двайсет години. Тогава бях на двайсет. Работех като санитар в урологичното отделение на Медицинската академия. Нощем тичах и сменях безброй уринаторни торбички и подлоги, долнища на пижами и напикани чаршафи. В най-ранните часове на утрото, когато старците с простати големи като млади гръцки портокали се запътват към тоалетните с тъжното намерение да се опитат отново да цръкнат поне малко урина, аз се захващах и правех пет, шест или осем клизми. Това бяха рутинни клизми, които са задължителни преди коремна операция. Но понякога правех и клизми по желание – някои старци и баби така ме бяха харесали, че ставаха рано-рано. Специално...

 Това е разказът, който аз не мога да ви напиша – просто никога не съм живял в Студентски град и освен една-две забежки, нямам никакво чувство към това място. Жоро обаче има повече житейски опит там и след като го е напуснал преди години, днес ще ни разкаже за него с пресния поглед на възрастен с редовна работа :)

Приятно четене:

Студентски град

едно кратко завръщане

Две години след последното ми размотаване из Студентски град, реших да си направя една разходка, за да видя какво ново в квартала. Много отлагах този момент - дълго време не ми се стъпваше дори там, но накрая любопитството надделя... След като почти всички хора, които познавах, отлетяха безвъзвратно оттам, след като мина толкова време, можеше да се маскирам на турист и да разгледам "забележителностите"...  

     

Разходката ми започва по ул. "Осми декември"

Новости много. Някогашният супермаркет беше сринат до основи и построен наново - още по-голям отпреди. Няма го боулингът, в който слушахме P.I.F. и "Остава" на живо в събота вечер. Навсякъде има нови заведения. Много от някогашните строежи вече са лъскави сгради от стъкло и метал. Ден преди 1 октомври - началото на учебната година в Софийския университет, по улиците щъкат младежи с големи чанти, паркират хаотично коли, претъпкани с багаж... На светофарите въртят гуми беемвета, в които високомерно гледат късо подстригани позьорчета. Младежи излизат от супермаркета с големи буркани лютеница.

 

Свивам по "Франсоа Митеран" към блок 42,

който някога беше мой дом. Имам да видя стар познайник там. Той винаги си е вкъщи, вкъщи трябва да си е и днес. Портиерът ме пуска без дори да ме попита нещо. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Асансьорът, петият етаж... стая 517. Познайникът си е там, стаята е същата. Само дето изглежда като от епизод на "Life After People" - имам чувството, че последният път, когато е чистена, е преди две години. По стените висят някои от моите плакати, дори календар от 2010-а. Дошли са нови хора, някои дори са си тръгнали и са ги заменили други, но из стаята продължавам да виждам познати неща. Явор е последният човек, който познавам в Студентски град. Онзи с пеперудите и хербариите. Същият. Сега си има и бръмбари, капсулирани в прозрачна смола. На леглото, което някога беше мое, е съквартирантът му. Учи богословие и е фен на ЦСКА. На стената е залепил червена лента на любимия отбор, а над нея икона на Св. Богородица. Преди 7 години на тази стена заварих надпис с химикалка. Гласеше "If you can dream it, you can do it". После направиха ремонт на стаята и надписът замина, заедно с тапетите. В деня, когато си тръгнах, написах същите думи на същото място, където си бяха някога. И днес са си там. Само че до тях се мъдри разкривен надпис в прослава на големите цици. Богородица, ЦСКА, цици. В този ред. Отгоре надолу...

 

    Излизам от блока и се отправям към ул. Джон Ленън. В началото й започва знаменитата Манджа Стрийт с някога любимото ми място - македонската скара. Нарича се македонска, но я правят албанци. От Косово. Основните ѝ потребители пък са турски студенти. Взимам си моминска плескавица - напълно непроменен вкус две години по-късно. Пак ми става тежко от мазните картофи. Разходката е към края си. Не почувствах кой знае каква носталгия, нито някаква тъга, както си представях. Мястото е същото, героите са други. Това е толкоз просто и логично.   На връщане в 280 – контрола...   Автор: Георги Грънчаров Снимки: авторът   Други разкази свързани със София – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗАЗ ЗА ПОДРОБНОСТИ

Хората казват, че всеки може да бъде писател, стига да има история за разказване. В някои случаи това е истина, но дълбокото ми убеждение е, че писателското поприще е призвание, а не просто избор на професия, с която да осигуриш съществуването си. Същото важи с пълна сила и за медицината. Да се посветиш на това да помагаш на другите е морален избор, за който не се изисква просто обикновена смелост – идея, която „Морфин” на Михаил Булгаков затвърди у мен.

Годината е 1917, но учудващо, паметният исторически момент почти не влиза в полезрението на сюжета. Току що завършилият студент по медицина Сергей Поляков пристига от големия град в селцето Муриево, където е назначен за лекар. Въпреки отличните си оценки, доктор Поляков излиза от университета с отчайващо малко опит и скромно самочувствие за собствените си способности. Душата му се тресе от страх да не го потърси за помощ пациент с херния или родилка с усложнения - тези два сценария смущават съня му и го хвърлят в ужас. Серьожа не вдъхва доверие на мъж, който може да запази самообладание в критичен момент и да спаси живот. Тук обаче се проявява онзи особен дух, който в идеализираните ми представи един лекар притежава.

Поляков е неуверен и безличен в ежедневието, но изправен пред смъртта в лицето на пациентите си, той се окопитва, сякаш се превръща в друг човек, ръцете му действат уверено, гласът му става авторитетен и респектира околните. Вътрешно той не престава да се страхува, мислите му кръжат все около забравеното съдържание на учебниците по медицина и липсата му на опит, ала състраданието и дългът сякаш го обличат в нова кожа и спасяват животи. Вдъхновяващо е…

„Записки на младия лекар”, както е оригиналното заглавие на цикъла, съдържа шест разказа и завършва с повест, разказваща за превръщането на доктор Поляков в морфинист. Краят ѝ ме натъжи ужасно, въпреки изчистения и пестелив стил на раннияБулгаков. „Морфин” е автобиографична творба, реалистична, без почти никакъв хумор, но сравнително малкия ѝ обем събира много моменти, които ще ви накарат да поспрете, да се замислите и неизменно да се привържете към главния им герой.

В един от разказите през смях и сълзи се споменава „тъмата египетска”, което е евфемизъм за хорското невежество, епидемично и нелечимо, както се оказва. Въпрекинапредъка на медицината, бабичките неизменно провесват родилки с главата надолу от тавана, за да накарат бебето да излезе, мелничари гълтат десет прахчета хинин наведнъж, защото само едно, както им е предписано, им се вижда малко, а мъже и жени подминават с подигравка диагнозата „сифилис”, ни лук яли, ни лук мирисали.

Нищо, дори трагедията на смъртта, не обезсърчава повече лекаря от въпросната „тъма египетска” и стряскащите ѝ измерения. И въпреки високия митолеранс към всякакви суеверия и езотерични моди, след прочита на „Морфин” ви призовавам да се замислите защо точно са блажени невежите.

Веднъж Фатима, дъщерята на пророк Мохамед, бъркала яденето на огъня, когато влязъл мъжът и Али. Водел друго момиче, което също искал да вземе за жена, а с Фатима били женени съвсем отскоро.
Фатима била така съкрушена, че не разбрала как изпуснала лъжицата и продължила да бърка яденето с ръка. Душевната и болка била толкова силна, че въобще не усетила физическата. И продължавала да бърка, и да бърка ...
Али така и не си взел друга жена. А оттогава ръката на Фатима станала символ на търпения, вяра и залог за изпълнение на дадената дума.

... Продължаваме да бъркаме яденето! :)



При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Биволъ навърши две години. За втори път вдигаме наздравица за нашата и вашата свобода. След всичко преживяно считаме за успех, че ни има.

Първата статия в сайта е датирана от 9-ти ноември 2010. Денят, в който честваме падането на Берлинската стена. Светла дата за всеки, който тачи свободата повече от стомашно-чревния си тракт.

Ако можем да обобщим с две думи този период, той се зове "Мракобесни времена". Живеем в най-противния период от 23 години насам. Управляват ни мутри и милиционери. Както знаем, бивши мутри и ченгета няма, всички са настоящи, а облечени с власт са тройно по-вредни.

За да останат на власт те не се притесняват да атакуват с гранатомети носещите стълбове на едно свободно общество: разделението на властите и свободното слово.

Днес не е време за празнуване, а за протест. Призоваваме ви, драги читатели на Биволъ, да дадете отпор, да протестирате срещу скандалното назначение на Венета Марковска за конституционен съдия.

Въпреки фактите, че Марковска е в конфликт на интереси и е уличена в търговия с влияние, въпреки предупреждението на Европа, въпреки призива на Президента, тази компрометирана личност отказва да се оттегли, защото чувства подкрепата на мракобесниците, решени да овладеят съдебната власт.

Случват се нечувани за демократична държава неща. По искане на Марковска МВР щяло да издирва лицето Георги Тонев Колев, дръзнало да подаде сигнал за злоупотребите с влияние на Марковска. Отново милицинерите работят по сталинската схема "Има човек - има проблем!" и насаждат страх.

Преди 23 години научихме, че свободата не идва сама, а ни чака на площада. Докарахме я дотам, че отново я изгонихме да зъзне на ноемврийския вятър, а в домовете ни се настаниха комфортно страхът и ослушването.

Георги Тонев Колев всъщност сме аз, ти, вие, всички, които не искат да живеят в симулирана демокрация, искат правила, искат Европа, а не олигархия от азиатски тип.

Георги-Тонев-Колевци се събират днес от 18 ч. на езерото "Ариана" в София, за да кажат на властта, че номерът няма да мине.

Който може нека отиде, който не може - нека сподели за събитието сред приятелите си.

Но прогонете страха съ рогата напредъ!

Групата във Facebook Аз съм Георги Тонев Колев е тук.

Събитието за днес от 18 ч. на езерото "Ариана" е тук.

Има един народ, наричат се българи, не знам какво да ги правя. В последно време ме претоварват, толкова много мъртви души, при това телата им още живи, а душите им вече студени. Предпазвам ги аз от злото, посочвам им верният път, но те все си избират най-крадливите и най-лошите управници. На всичкото отгоре са непоучителни, все се мразят помежду си, карат се, цепят се, делят се. И само мрънкат, обвиняват други народи в световна конспирация срещу тях, плюят и кълнят изедниците, които сами са овластили. Дори на Теб се сърдят, че си ги изоставил...

Загубите за Samsung може да са големи с Apple в съдебната зала, но компанията отбелязва победа на пазара. Понастоящем Samsung Galaxy S III е най-популярният смартфон в света за третото тримесечие на 2012 г., според данни на Strategy Analytics.

Заглавието вече е достъпно за iOS, Android, Windows Phone, Mac, Windows 8 и Kindle Fire.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Днес в България е ден на национален траур по повод смъртта на 98-годишния патриарх Максим. Главата на БПЦ заемаше този пост цели 41 години и за основна негова заслуга се сочи запазването на църквата по време на атеистичния комунистически режим, както и запазеното нейно единство при последвалия след промените разкол.

- Пламен, днес в София има Света литургия и опело за патриарх Максим, а после в църквата на Троянския манастир ще бъде погребението му. Говорим за смъртта на един духовен пастир, затова вероятно тези събития не са чисто протоколни…..

- Ако под протоколни имаш предвид такива, които днес трябва да минат, а утре да бъдат забравени – не, в никакъв случай не са протоколни, Фили. Патриарх Максим не само живя дълго, цели 98 години, но и дълго беше глава на Българската православна църква, за да си отиде от нея ей така, без истинска следа. При това той беше начело на църквата в изключително трудни времена, когато под въпрос първо беше нейното оцеляване, а после и нейното единство. Противоречиви мнения има тук дали и доколко лично патриархът е спомогнал нещо да се случи или не в църковния и народния живот през тези 41 години, докато държеше жезъла. Но дори противоречията в случая сочат към нещо повече от възможна бърза забрава за човека и духовника Максим. Това е, Фили, кратък отговор на въпроса ти в личностен план. Смъртта на патриарх Максим обаче отваря врата и към едно друго измерение в църковния живот, което също изглежда да има отношение повече към протокола, но само така изглежда. Темата, която официално ще започне да се обсъжда в църквата от утре, но неофициално се обсъжда отдавна е – кой и по какъв начин ще бъде избран за патриарх. Неговото име е важно не заради светската хроника, а за да се прецени дали човекът е готов да се заеме с най-важното в момента – наболялата тема за необходимите църковни реформи.

- Пламен, ще засегнем бъдещето на църквата, но нека първо припомним кой беше патриарх Максим и кои са акцентите в неговата дейност като глава на църквата.

- Роден като Марин Минков през 1914 година в троянското село Орешак, дядо Максим, както му казваха мнозина, завършва семинария и богословие в Софийския университет, подстриган е за монах през 1941-ва година, а през 1947-ма видимо започва да расте в църковната йерархия. От 50-та до 55-та година е предстоятел на българското църковно подворие при московската патриаршия, след завръщането си е главен секретар на Св. Синод и епископ в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, а от 1960 г. е ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през 1971-ва, Максим го замества на престола. Начинът, по който става изборът му обаче, е силно оспорван и, поне формално, е повод за църковния разкол през 90-те години на миналия век. Тогава легитимността на избора му е оспорена от неврокопския митрополит Пимен с помощта на запазен документ от архивите на БКП. Според документа, на 8 март 1971 г., тоест, няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на ЦК на БКП приема решение номер 145, в което е записано – „за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкия митрополит Максим”. В документа това се възлага официално като „задача” на Михаил Кючуков, шеф на тогавашната правителствена Комисия по църковните въпроси.

- Пламен, това е повод за обвинения към патриарх Максим за малодушие, дори за открито сътрудничество с комунистическия режим. Но през тази година се отвориха досиетата на ДС и се видя, че той е сред малцината чисти духовници от сегашното висше църковно ръководство. Това промени ли отношението към него?

- Не мисля, че го промени, Фили. Факт е, че противниците на Максим продължават да го обвиняват за сътрудничеството, дори  за прякото подчинение на църквата спрямо държавата, което е допуснал по свое време, включително в годините на прехода. Докато привържениците му пък говорят за вярата, силата и стоицизма, често мълчалив, но достоен, с които той се е изправял срещу несгодите и ги е преодолявал. Много са фактите, които изтъкват в своя подкрепа и едните, и другите, Фили, но нещата са прекалено сложни, за да ги обсъдим тук и сега. Това е тема на отделен разговор.

- Добре, Пламен, тогава да кажем какво предстои оттук нататък във връзка с избора на нов патриарх?

- Процедурата е ясна, Фили. Най-старшият митрополит, в момента това е Григорий Търновски, в седемдневен срок от смъртта на патриарха свиква Светия Синод, за да се избере тъй наречения Наместник-председател, който управлява църковните дела до избирането на нов патриарх и подготвя този избор, като в четиримесечен срок свиква Патриаршески избирателен църковен събор. Уставът на БПЦ казва кой и как може да участва в събора и по какви правила става изборът. Предвидени са също и четири условия на които трябва да отговаря новият патриарх – да бъде избран сред действащите митрополити, да е навършил 50 години, да има митрополитски стаж най-малко пет години и „да се отличава с правилни мисли за православната вяра и точно спазване на църковния ред”. Ако приемем, Фили, че изискването за „правилни мисли” визира като нещо неправилно сътрудничеството с бившата Държавна сигурност, то само трима от 14-те сега действащи митрополити отговарят на него. Двама от тях обаче – Николай Пловдивски и Амвросий Доростолски не отговарят на други две от условията, така че остава само Гаврил Ловчански. Той не е невъзможен кандидат за бъдещ патриарх, напротив, доколкото знам, ловчанският владика има силни позиции в самия Синод, а и извън него. И макар властта да заявява категорично, че не се меси в църковните дела, най-малко в избора на патриарх, добрите контакти на държавно и политическо ниво за кой да е кандидат не са без значение. В същото време обаче, както става ясно вече от поредица изказвания, принадлежността към бившата Държавна сигурност не се смята за нещо неморално или неканонично сред висшето ръководство на Българската православна църква, така че най-вероятно това няма да бъде решаващ аргумент при бъдещото патриаршеско гласуване  в Светия Синод. Има и трети вариант, за който открито заговори Емил Велинов, шеф на дирекция „Вероизповедания”. Според него Уставът може лесно да се промени, ако междувременно се свика църковно-народен събор, който гласува да отпадне например изискването за навършена възраст от 50 години. Знае се, че подобна идея е насочена пряко към реализация на отдавна подготвяния от патриарха Максим избор на митрополит Николай Пловдивски за негов приемник. Дали ще се върви в тази посока ще стане ясно, ако митрополит Николай стане тези дни Наместник-председател и като временен глава на църквата поеме в свои ръце цялата организация на процедурата по избора оттук нататък.

Каквото и да се случи при предстоящия избор обаче, смята се, че той няма да бъде плод на рутинно действие, а на сложна вътрешна игра. Дали в резултат на тази игра ще се укрепи или напротив, застраши, толкова трудно постигнатото и запазено през годините, включително с участието на покойния патриарх Максим, църковно единство, това все още, струва ми се, Фили, никой не може да каже със сигурност.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Бухалче от пластилин – Разтелете добре пластилина и с помоща на кръгъл предмет изрежете кръг. Прегънете двата края...

Нашата Вселена в близко време ( по космически мащаби ) ще се превърне в прах. До тозиизвод е стигнала международна група астрономи , завършвайки десет пъти по пълен , от всички предишни , обозор на галактиките в които се формират нови звезди.

Много приятели предпочитат да плащат с банкноти – физическото усещане на парите им дава сигурност. Аз плащам почти навсякъде с карта, но също не ми харесва. Просто вече нямам търпение да я замести мобилният ми телефон. Тази мечта съвсем скоро ще бъде реалност и в България. За мобилните плащания вече се говори под една или друга форма, но това е тема на друга публикация. Важното сега е, че Starbucks и Square официално откриха съвместния си опит да наложат мобилните плащания в САЩ.

Започнаха партньорството си през август, а от вчера то има реално отражение върху бизнеса и на двете компании. Клиентите на Starbucks могат да плащат още по-удобно с мобилния си телефон, а Square се качиха на бизнес сцената с голям и важен партньор и ще демонстрират своята технология и разбиране за опростяване на процесите. Решението се нарича Square Wallet и представлява изключително просто и приятно приложение за iOS и Android. В него си създавате профил и регистрирате кредитната или дебитната си карта. След това отивате в някой от обектите на Starbucks, отключвате плащането с плъзване на пръста върху екрана, там се появява QR кодът, който сканиране на касата. И това е всичко. Почти същото е, както беше и досега в Starbucks с тяхното собствено приложение, с тази разлика, че Square Wallet дава много повече възможности.

http://www.youtube.com/watch?v=NtwyHyIjRAk

Първата от тях е удобството. Тъй като приложението има директен достъп до дебитната или кредитната карта, не е необходимо да следите баланса си или да зареждате клиентската си сметка. Второто е, че съвсем скоро всъщност дори няма да се налага да сканирате QR код, а ще е достатъчно да си кажете името на касиера, който вече ще знае, че сте в заведението, а на екрана си ще е видял вашата снимка. Нещо такова:

http://www.youtube.com/watch?v=D2blzzJoOdE

Square вече работи. Компанията на Джак Дорси, основателя на Twitter, през 2009 г. създаде малка джаджа, която се прикрепя към iOS устройствата на Apple чрез отвора за слушалките. Заедно със специално приложение тя превръща iPhone или iPod touch в ПОС терминал, на който може да се плаща с кредитна или дебитна карта. Така Джак за пореден път предизвика революция, този път в плащанията. Днес малката джаджа се нарича Square Register и се използва основно от малки бизнеси в САЩ. Square Wallet пък е решението за клиентите, които са фенове на новите технологии и искат да ги използват. Square Wallet също вече се прилага успешно, както вече видяхте от горното видео.

През 2011 г. Starbucks предложиха на клиентите си приложение за iPhone, Android и BlackBerry, чрез което те можеха да плащат за кафетата си. Идеята беше проста – заменят предплатените си клиентски карти за QR кодове, вързани към клиентската сметка. Когато отидат до касата, клиентите показват QR кода, изобразен на екрана на телефона им, той се сканира и плащането е готово. Ефективно решение, но не достатъчно удобно.

Днес двете компании обединяват усилия в налагането на мобилните плащания. И докато Google се борят с Google Wallet, ISIS и PayPal действат по собствените си NFC решения за мобилни плащания, Square Wallet придобива формата на платформа, която съвместява мобилни плащания и програма за лоялност, създаваща още повече допирни точки между бизнеса и неговите клиенти. При това не залагат непременно на най-новите технологии, а на отношението, простотата и удобството. Поздравления!

Снимка: Square

Подобни статии:

1. Starbucks и Square са новата звездна комбина
2. Ще ги бъде ли мобилните плащания?

След като преди ден Google пуснаха своята обновена визия на своята търсачка, заваляха купища оплаквания от потребители. Редизайнът на търсачката наистина не изглежда един от най-качествените. Забелязват се много съществени промени, които до голяма степен пречат и объркват потребителите. Първоначално редизайнът бе стартиран само за САЩ, но днес виждаме, че и в Европа се наблюадават същите визуални и функционални промени. Какво всъщност се случва.

Отдалеченост

Както сами можем да забележим, възможността на потребителя да променя опциите при търсене, касаещи крайните резултати в SERPs, остават отгоре и при скролиране надолу те изчезват. До този момент бяхме свикнали със страничната лента, която бе отляво на резултатите, но сега и тя е в горния край на прозореца, точно под лентата за въвеждане на ключовите думи. Това до голяма степен е минус за редизайна на Google. 

Липса на филтри

Голяма част от потребителите изпитват трудности с това да намерят филтрите за снимки. От картинката по-долу ясно личи, че ако искате да визуализирате снимки единствено с голям размер, ще се видите в приключение. Още един минус за Google. 

Персонализирани резултати

Един от плюсовете на новия редизайн е бързият бутон за „персонализирано търсене“. Определено сега той е на много удобно място, а потребителят се ориентира лесно дали иска да вижда персонализирани резултати, или те да бъдат скрити. Плюс за Google.

SafeSearch

Ако искате да докладвате дадена снимка, няма да ви е особено трудно. Единственото, което трябва да направите, е да отидете в менюто „SafeSearch moderate“, след което да натиснете „Report offensive images“ и да отидете върху снимката, която желаете да докладвате. Лесно и просто като детска игра. 

Knowledge Graph

Тук от Google наистина са подценили ситуацията. Така нареченият „knowledge graph“, който прави резюме на информацията, която отговаря на търсенето ни, вдясно от SERPs, се визуализира, когато има такава информация. В останалите случаи полето стои бяло и празно. Не се визуализира нищо, което открива голямо празно пространство, а това не е издържано естетически.

Целта на новия дизайн е да се създаде по-голямо удобство и последователност при търсене, независимо от вида на устройствата и размера на екраните, с които работят потребителите, обясняват Google в insidesearch.blogspot.com. „С новия дизайн има повече свободно пространство и по-голям акцент върху отговорите, които търсите, независимо дали те са от интернет, или от някое от приложенията като например Knowledge Graph.“ Новият дизайн беше въведен за първи път миналата година при таблетите, по-късно и при мобилните телефонии, докато най-после се появи и на екрана на компютъра. Как ви се струва?

Снимки: SocialEvo и Google

Подобни статии:

1. Първи и втори впечатления от Google Drive за iOS
2. Как да си активираме новия дизайн на YouTube сега

Здравейте! Вероятно всеки от вас използва социалните мрежи за споделяне на линкове (или още наричани връзки), но замисляли ли сте се за начина, по който ги представяте, и по-точно как да увеличите ефективността им? Вчера имах възможността да наблюдавам на живо едно събитие, на което присъстваха експерти в интернет маркетинг сферата. Става въпрос за Mozcation, където Rand Fishkin сподели идеята за по-ефективно представяне на линкове в Twitter и Facebook, за която ще ви говоря днес.

Забелязал съм, че напоследък много хора правят грешката да споделят линковете си, без да ги разнообразяват по някакъв начин. Както в уебдизайна, така и в социалните мрежи форматирането е много важен фактор за привличане и насочване на вниманието.

Как стоят нещата в Twitter?

Не правете грешката да поставяте линк в своя туит точно до #hashtag-овете. По този начин потребителят се обърква и дори може да не забележи, че сте споделили линк. Най-ефективно за целта е слагането на линка между съдържанието, далеч от #hashtag-а.

Как да споделяме ефективно във Facebook?

Много деца напоследък правят това…

… с идеята този клип да бъде видян. Този пример може би е в другата крайност, тъй като Facebook имаше известни проблеми с извличането на информация от YouTube, но все още е по-добре да се използва методът на споделяне на линк чрез изображение, а ето и какво имам предвид:

Какво мислите вие? Има ли още по-ефективен метод за достигане до желаните “кликове” и внимание?

Подобни статии:

1. Кога е най-доброто време за публикуване в социалните мрежи
2. Bitly, инструментът за съкращаване на линкове, стана по-социален

Microsoft са избрали страхотен маркетингов трик, с който да популяризират своя нов продукт Windows 8. Всичко започва в нощта на 26 октомври на централна улица в Осло, Норвегия. В добре забърканата вирусна реклама участват популярна норвежка електро-рок банда с името Datarock, строителен екип, падаща стена от сграда, много актьори статисти, една вградена в улицата светеща музикална плочка и нищо неподозиращи минувачи.

С падането на нощта зад иначе добре закрепената фалшива стена започва концерт на норвежката банда, музиката е силна, а точно пред входната врата на сградата е поставена светеща в червено музикална плочка, която привлича вниманието на случайно преминаващите пешеходци. Когато любопитният минувач стъпи на плочката, стената на сградата пред него бързо се сгромолясва, пред него се открива сцената с известната рок банда , а на улицата се изсипва банда от танцуващи актьори. Така за секунди картината напълно се променя, а по лицето на човека, който е застанал на плочката, може да се прочете шок, разкрасен от недоумение къде е попаднал. Останалото може да видите във видеото…

http://www.youtube.com/watch?v=mof-Dq3hvWs

Възползвайки се от любопитството на обикновения човек, Microsoft са създали видео с висока вирусна стойност, което хората сами рекламират и популяризират. Силният момент на изненада прави това видео именно толкова запомнящо се, така силно въздействащо на публиката и достойно да бъде разпространявано в медийните платформи.

Механизмът за безплатно разпространение на информация от интернет потребителите е изключително ползван в последно време от големи компании като Coca-Cola и LG, а сега и Microsoft се присъединяват към тях. Стратегията, която използват, крие редица плюсове, но и минуси. От една страна, чрез подобна вирусна реклама компанията печели потенциални клиенти и привърженици на марката, но това е само в случай че маркетинговият трик предизвика положителни емоции сред публиката. Съществува и реален риск да се получи точно обратното, тъй като компанията не може да контролира позитивното отношение през цялото време. 

Подобни статии:

1. Coca-Cola Zero създадоха вирусна реклама
2. Новата реклама на Siri е с Мартин Скорсезе

Миналата година за първи път се сдобих с телефон с touchscreen. Това промени всичко. Вдигането на телефона, писането на SMS, бързото намиране на информация и, разбира се, непрестанното сърфиране из интернет. Всичко беше просто чудесно, докато не настъпи големият студ, т.е. дойде времето на шапките, шаловете и ръкавиците! Мисля, че вече е ясно накъде бия.

Най-откровено си признавам, че е имало моменти, в които съм се замисляла сериозно дали да си правя труда да вдигна телефона. Само при мисълта да си измъкна ръката от топлата ръкавица, за да отговоря на повикване, ме караше да настръхвам от студ. Какво остава за писане на съобщения и т.н.  Тази година телефонът ми е още по-умен и може още повече неща, затова и ми ставаше много тъжно, че няма да мога да се възползвам оптимално от способностите му. Обмислях какви ли не варианти, за да мога да го използвам и през зимата и ето че намерих решението.

Компанията Mujjo разработва първите по рода си ръкавици, с които можете спокойно да боравите със своя tochscreen телефон или таблет. Този продукт придобива популярност още през изминалия зимен сезон, но за тази година фирмата се е постарала да внесе някои подобрения в материите. По-добра изолация, анти-пилинг свойство, по-добро напасване към ръката и, разбира се, по-естетичен външен вид. По-високата плътност на материала повишава изолацията, но ръкавицата остава силно разтеглива. Тя прилепва идеално към ръката ви, което от своя страна оптимизира писането и използването на вашите устройства.

За конкуренция в това отношение трудно може да се говори, тъй като на пазара са се появили и други подобни ръкавици, но техните възможности се изчерпват в използването на един или два пръста. При ръкавиците Mujjo вие разполагате със сетивност за всичките 10 пръста. С Mujjo ще бъдете в състояние да отговорите на всяко повикване или да изпратите текстово съобщение, без да ги сваляте! Съвместими са с всички устройства със сензорни екрани като iPhone и Samsung Galaxy например. Подходящи са за работа с iPad и други модели таблети.

Ръкавиците се предлагат в 5 различни цвята - натурален, сив, пясъчник, лавандула и коралово розово. Цената им е €24.95 и са налични за закупуване в онлайн магазина на Mujjo.

Снимки: mujjo.com

Подобни статии:

1. Google спира поддръжката на Gmail приложението за BlackBerry устройствата
2. QR кодът – мост между аналоговия и дигиталния свят

Астрономи са октирили около звездата HD 40307, която се намира на около 42 св.г от Земята, планета , потенциално пригодна за живот.

ПК “Екогласност” осъди държавата, че не е бил допуснат до парламентарните избори през 2005 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е отсъдил във вторник, 6 ноември, че България е нарушила правилата за свободни избори (линк), като е приела твърде късно съществени промени в изборния закон. Това съобщи електронното издание ”Ню Юръп”. Решението е взето с шест гласа срещу един с особено мнение на представителя на България съдия Павлина Панова. Жалбата е на ПК “Екогласност”, която не е била регистрирана за участие в парламентарните избори през 2005 г. поради това, че не ...