Фашизоидите от БЮР Македония заедно с ментора си Сърбия и разбира се Албания, са все още далеч от европейските критерии за демократичност. Затова те трябва да почакат със започването на преговори за присъединяване към ЕС. Първо да си оправят демокрацията, след това да станат добри съседи, а след това ще видим какво да правим с [...]

Фашизоидите от БЮР Македония заедно с ментора си Сърбия и разбира се Албания са все още далеч от европейските критерии за демократичност. Затова те все още трябва да почакат с започването на преговори за присъединяване към ЕС. Първо да си оправят демокрацията, след това станат добри съседи, а след това ще видим какво да правим [...]

Превод на текста на Димитър Бечев, Talking political transformations with Al Jazeera in Sofia, публикуван в блога на ECFR. 

Промяна, в която можем да вярваме. Така бих обобщил посланието на конференцията, на която бях миналата седмица в София. С тема „Предизвикателствата на прехода,” тя беше организирана от Центъра за изследвания на Ал-Джазира и Нов български университет, с подкрепата на Софийската платформа. Точно когато египтяните трябваше да гласуват за новата си конститутция, учени, дипломати и журналисти разискваха сложния преход, през който минава в момента арабския свят и го сравняваха с Балканите след 1989 (програмата можете да видите тук).

За съжаление не само демократични промени, но и войните в Босна и Косово бяха теми на разговора. Беше удовлствие да приветсваме много добри наши приятели като Мустафа Акьол (който написа невероятно есе за  ECFR със заглавие „Какво мисли Турция”), който изнесе почетна лекция (беше естествено да представим Турция като страната-мост между Балканите и Близкия изток исторически, географски, но и политически), както и външния министър на България Николай Младенов (който също е член на ECFR). Конференцията беше много хубава възможност да се срещна и да говоря с интересни личности като Уадах Ханфар, бившият директор на Ал-Джазира, Салман Шейх, директорът на Центъра Брукингс в Доха, Салах Еддин Еззейн, директор на Центъра за изследвания на Ал-Джазира и Горан Милич, директор на Новини и програми в Ал-Джазира Балкани, която излъчва от Сараево. Моите поздравления към проф Мариана Малинова и нейния неуморен екип от НБУ.

Както винаги е трудно да опиша всичко, което се каза по време на дискусиите. (Благодарение на Ал-Джазира всички сесии, заедно с двете почетни лекции, са в Интернет. Имаше и много туитове върху темата). Нека да синтезирам няколко по-важни бележки, които споменах в заключителната сесия:

• Най-голямото предизвикателство към Близкия изток не е изграждането на демокрацията чисто процесуално, от гледна точка на избори. Ясно е, че не може да се управлява, освен чрез избори, и ислямистите са доволни от това. Най-важният въпрос обаче е как да се съградят институции, които да опазват върховенството на закона и да защитават правата на малцинствата от мажоритарен диктат. За съжаление с този проблем не са се справили нито страните от Балканите с бивши комунистически режими, нито Турция, колкото и нейният модел да е привлекателен. Институциите също трябва да помогнат да се построи консенсус, който явно липсва където общественото мнение е поляризирано между политическия ислям и секуларните и леви течения, както е в Египет в момента.
• Външни фактор като ЕС имат важната роля да улеснят промените. Имах възможността да подчертая някои от заключенията в доклада на ECFR за Северна Африка. Има обаче тънка линия, която разделя конструктивния диалог и налагането на идеи, а балансът между двете е различен на различните места. Трудности с това изпитват и Запада и Турция, която се вижда като пример за успешен преход, но нейният подход често бива възприеман като прекалено патерналистичен, ако не почти империалистичен. Бившите социалистически страни имат какво да покажат (всичките мъчни усилия на процеса на демократизация), но нямат колониална обремененост. Но и това не е лесна работа, както опитът на България показва – върховенството на закано все още е в процес на утвърждаване.
• Атмосферата на конференцията беше като че ли са се събрали роднини, които отдавна са изгубили връзка. Започна с много интересна сесия върху историческите връзки между Балканите и Близкия изток и завърши с посещение на разнообразната група от босненци, палестинци, българия, тунизийци и суданийци в джамията Баня Баши в центъра на София (от чиято една страна се намира най-голямата сафарадска синагога в Европа, а от другата католически и православни катедрали – една гледка, толкова позната из цялото Средиземноморие; върху всички тях са останали следите на историята: синагогата все още помни законите срещу евреите от 1941-44; католическата катедрала  която беше съборена от бомбардировките през 1943-44; православната църква, която радикални комунисти взривиха през април 1925, убивайки 193 души –  българският „11-ти септември;” джамията, която е единствената останала от 40-те съществуващи през 1878, беше окупирана от полиция по време на асимилационната кампания срещу българските турци през периода 1984-89).

Всички бяхме съгласни, че човешките, търговските и икономическите връзки между Балканите и Близкия изток трябва да се поддържат, укрепят и обновят от онова, което беше по времето на Студената война или даже Османската империя. Рамката на ЕС, която предлага интеграция, е един начин това да се постигне, но има и други като Ал-Джазира и Турция като регионални инициатори (благодарим на нашия приятел Посланик Исмаил Арамаз за топлия прием в резиденцията на турското посолство, в която Мустафа Кемал, който самият е бил мост между Балканите и Близкия изток, е бил  някога на служба като военно аташе).

 

може и да си чул вече за ХаХаХа ИмПро театър, но ако не си бил на представление - побързай! великолепни са! ИмПро не е обикновен театър, а театър на импровизациите, всичко се решава и случва в момента, без сценарий, репетиции. всяко представление е уникално. част от нещата ги решава публиката, а ...

За първи път ми беше, затова след многото прочетено, още по-много внимавах. Оказва се,  че не е никак сложно да си изпечеш цяла пуйка, стига да предвидиш капацитета на фурната за размера на пуйката, да знаеш килограмите ѝ и да засичаш времето за печене. И да не си добър по математиката или да нямаш опит с големи пернати, цялата процедура ще ти се стори лесна, защото тя наистина е лесна. Да започваме тогава!

Не съм съвсем сигурна, че точно на тази Коледа ще приготвя пуйка, но любопитството ми и миналогодишни коледни желания от читатели ме подтикнаха да опитам. Е, май се справих добре. Когато си имам хубава голяма кухня и трапезария, ще си поканя много гости и ще им изпека голяма пуйка, в голямата фурна, за големия празник. Това, когато пораста голяма. Сега по същество.

Това, което разбрах от този опит е, че трябва да се предвиди достатъчно време за размразяване на пуйката. В големите книги се дават 5 часа на всеки 450 грама пуйка, оставена на спокойствие в хладилника. Да, това действа. После малко на стайна температура и пуйката даже ще бъде комфортна за пълнене, без да ти измръзват ръцете.

После следва пълненето под кожата на гушата. Точно там и никъде другаде, защото това не е агне, да го пълнеш с дробине. Не си мисли, че пълнежа ще стигне за порции на всички гости, той по-скоро има други две цели. Едната е овкусяване и ароматизиране, а другата е предпазване на гърдите от изгаряне, защото те винаги стават готови преди да са се изпекли бутчетата. И от печене на цяло пиле може да забележиш това.

Третата стъпка е фиксиране на пуйката, чиято цел е да държи крака и крила близо до тялото, освен ако не искаш разперена пуйка с изгорели крайници. Има различни варианти за връзване на пернати и един от тях може да проследиш в това видео. При тази операция е важно да се използва памучен конец или връв, защото синтетичните ще ти влязат под кожата, но и не само под твоята. Ако ти замирише на нещо друго освен на салвия, лук и карамфил, значи е станала грешка с връвта. Може и друга грешка да е станала, като например огромна пуйка, която е опряла в реотаните на малка фурна, но нали ще предвидиш и това, за да няма излишен стрес в навечерието на празника.

После, според килограмите на напълнената пуйка е необходимо да се пресметне времето за печене. Тук големите книги предвиждат 15 минути на 180°C за всеки 450 грама, плюс 15 минути. Времето за печене всъщност не е чак толкова много, особено ако междувременно се занимаваш с други неща, а не клечиш до печката да наблюдаваш. Ще трябва да видя какво предлага и Хестън Блументал и съм сигурна, че неговият вариант за печене ще бъде нещо от рода на 12 часа на 60°C, което си има обоснователна причина, която ще се отрази, когато месото се разреже и опита. Сега обаче нямам толкова сили за бавно готвене и предпочитам да процедирам стандартно. Като за първи път, така. Но ще направя някой ден бавното печене, да знаеш!

Най-накрая, както се процедира с всички печени меса, след изпичането пуйката трябва да се остави на спокойствие, поне за 15 минути. След като засечеш и това време, вече може да бъде нарязана и поднесена.

Най-често към нея (или друго печено месо) се приготвя сос грейви от отделените сокове при печенето, с добавка на бульон и по желание  вино. Слушала съм и съм изчела десетки варианти от професионални готвачи, всеки един застъпващ се на собствения опит и предпочитания, че даже съм присъствала и на неразрешими спорове между такива. В тази връзка изобщо не смятам да давам пример за най-добра техника, защото за мен всички са добри, стига крайният резултат да е вкусен. Ето защо би било добре да се съобразиш с наличното време за приготвяне на соса. Ако имаш такова, може цял ден да редуцираш соковете с бульон и вино, добавени поетапно и накрая да добавиш бучка масло за повече финес. Тогава обаче или ще трябва да имаш някакви предварителни сокове от печено или бульон от кокали, или ще се наложи да сервираш пуйката студена. Ако това не ти харесва и нямаш време или по-скоро търпение може да сгъстиш соковете с малко царевично нишесте разтворено в малко студена вода или да добавиш бучка масло разбита с брашно. Това е по-бързият вариант, но също толкова вкусен. За сосовете по-подробно друг път ще си говорим, защото все още трупам опит и има какво още да се желае.

Изглежда, това е най-важното. Да видим сега какви ги свърших аз с една почти три килограмова пуйка. Ако решиш да приготвяш по-голяма, може да изчислиш времето за размразяване и печене според посочените наставления по-горе.

Печена пуйка

Основни техники и идеи взаимствах от книгите Best-ever Christmas Recipe Collection и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs, както и от сайта finedinings.com

За плънката:

• 2 супени лъжици меко масло
• 50 г трохи от стар хляб
• 50 г сушени кайсии, ситно нарязани
• настъргана кора от 1/2 портокал
• 1 белтък
• 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз
• 1 супена лъжица ситно нарязана салвия
• сол и прясно смлян черен пипер

Плънката се приготвя като се смесят всички продукти. Посоляват се на вкус със сол и прясно смлян черен пипер.

За пуйката:

• 2,800 кг замразена пуйка
• 1 малка глава лук, обелена
• 4-5 карамфила
• масло за намазване
• сол и прясно смлян черен пипер

Пуйката се изважда от фризера два дни преди печенето и се оставя в хладилника докато се размрази напълно. Последните няколко часа преди печенето може да се остави на стайна температура, за да се отпусне добре.

Ако в нея има заделени вътрешности и шийка се изваждат. Тях няма да използвам сега. Може да се отделят за бульон или за приготвяне на сос към пуйката.

Пуйката се измива добре под течаща студена вода и се подсушава. Посолява се от всички страни със сол и прясно смлян черен пипер. Внимателно се отделя кожата от месото в частта, където е гушата. Внимава се кожата да не се разкъса. В получения джоб се слага плънката, като се внимава да е равномерно разпределена под цялата кожа.

След като пуйката се напълни, излишната кожа от гушата може да се изреже или да се постави така, че да не изпадне плънката.

В кухината на пуйката се слага главата лук, в която са забодени карамфилите.

Пуйката се връзва така, че поставена с гърдите нагоре, крилата трябва да останат плътно до тялото и леко подпъхнати отдолу, до гърба. (Във видеото по-горе, това не е дадено като опция). Бутчетата се събират навътре и се фиксират плътно до тялото.

Пуйката се поставя в тава и се намазва от всички страни с масло.

Слага се да се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 1 час и 45 минути. Ако започне да загаря бързо на повърхността се покрива с алуминиево фолио. Ако е необходимо, няколко минути преди края на печенето фолиото се маха, за да се получи хубав загар върху кожата.

Пуйката е готова, когато от нея изтичат чисти сокове, когато се прободе с дървено шишче. Внимавай обаче да не се пресуши при печенето. Най-добре би било да се пресметне и спазва времето за печене, спрямо килограмите на пуйката.

След като се изпече се оставя на спокойствие за поне 15 минути преди да се сервира и разреже.

С това не приключвам коледните изненади. Опа, нали нямаше да изненадвам тази година? Точно така. Ще се спра на още едни класически коледни сладки, освен вариациите от едно тесто и джинджифиловите човечета. Нали си тук?

Печена пуйка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

един от съдиите дали условна присъда на максим стависки, съдия асен гюзелев, днес е катастрофирал пиян. други жертви освен жертвите на стависки, които останаха без възмездие, няма.

Изт: beerbatoff.net

Доживях и мен да ме “корумпират” като блогър най-после.

Beer Batoff e компания, която доставя прясна налива биришка у дома.

Имат щанд в Mall Varna и обслужват целия град.

Дето се вика: “всичко далеч от морето е провинция”.

Целта им е да променят културата за консумация на бира у нас, като наложат “скандинавския модел”, а именно – поставяйки акцент върху прясната бира, за предпочитане с рибно мезе.

Така е по-здравословно, смятат от Beer Batoff.

Които нямат нищо общо с Бербатов.

По-възрастни са от него с едни 150-200 години.

Случайно получилата се игра на думи, обаче, е съвсем уместна в случая – говорим за бира и за футбол, все пак.

Но, тъй като аз не разбирам нищо от футбол, ще си говорим само за бира с вас.

Разпространителите бяха така добри да ме снабдят с десет литра прясна бира от най-добрите марки, които предлагат. Придружени бяха от Tintenfish – сушено рибно мезе, което не бях опитвал досега. Не съм особено впечатлен…

But thanks for the fish!

Препоръката беше да дегустирам с приятели, за да събера повече мнения, ама аз реших да си ги складирам биришките за след края на света - така поне първите три дни ще са интересни…

Шегувам се, естествено.

Много ясно, че ги споделих с приятели.

На празен стомах и трезва глава трудно се говори за литература, все пак.

Опа, пардон, за бира…

Дори отидох на море през зимата, та да ударя един Гинес върху мокрия пясък.

Ето (съвсем накратко) чисто непрофесионалното мнение на тишо за изпитите (и отдавна потънали в мокрия пясък) бири, които опита през последните няколко дни:

Определено има с какво да се гордеят. Мен лично вкусът ме очарова. Деликатна, приятна, с много изтънчен аромат. Но силна. Не бива да се шофира след употребата на една-единствена биришка дори. Беше най-доброто в колекцията. Повече ми е трудно да изпадам в подробности, защото един литър бързо свършва. Ето този батко тук ще ви разясни.

Едва ли има нужда от пояснения. Ако не си пил Guiness, значи не си пил тъмна бира, макар “Столично тъмно” да е приятен заместител, по-широко достъпен в кръчмите у нас. Но само заместител…

Изненада ме с вкуса си още при първата глътка. Силно газирана е, дори леко натрапчива. С едва доловим плодов аромат. По-скоро прилича на вино, отколкото на бира. Но оставя перфектен после-вкус! Не, сериозно, не се правя на някакъв сомелиер – нищо не разбирам от бири, както вече споменах. Просто вкусът, който оставя в устата е сравним само с този на Jim Beam в комбинация с течен шоколад. Чисто кадифе. Мяу.

Забелязал съм, че любителите на немска бира рядко харесват някаква друга, а обратното също е вярно. Явно има нещо в немските бири. На мен, лично, любимата ми немска бира е Berliner, но съм успявал да й се насладя само в Берлин. Тук много трудно се намира. Krombacher леко накиселява при първата глътка, ала компенсира с доста приятен вкус. Неангажираща масова бира. Определено снобите няма да й дадат повече от 5 по десетобалната система.

Още една известна немска красавица. Интересна комбинация от аромат на хмел и на мед в устата. Нарежда се сред масовите бири, макар и да е с една идея по-добра от предишната. Определено предпочитам. Естествено, това е само мое лично мнение.

Прекалено газирана и твърде остра за моя вкус. Прилича малко на предната по медените нюанси, но е твърде безразлична, за да си поръчам втора…

Чешките отличници. Не знам какво ви е мнението. Аз ги нареждам по “хубост” според горната последователност, от ляво на дясно. Пили сме ги всичките по кръчмите бутилирани. Наливното определено е за предпочитане. Върнах се пак в онези безсънни  нощи, които прекарвахме като студенти в Прага. Че и след това. Ех…

Десетата марка не я помня вече. Май беше някаква жива бира. Gallagher? Наистина не си спомням.

Ми то се обърква човек…

Весели празници и наздраве!

Тихомир Димитров

Минавам от Мак към Win8 в стил Cold Turkey. И споделям впечатления.

Ако пък на онези от българските граждани, които са непушачи, им се струва, че гласуваното днес в Икономическата комисия на парламента решение пълната забрана за тютюнопушене на закрито да остане, е плод на някакво нашенско политическо извисяване - може би трябва да помислят още веднъж... Не за друго, а защото вижте как всъщност е станало то: „Против отпадане на пълната забрана за тютюнопушене на закрито гласува на второ четене Икономическата комисия в парламента. Депутатите отново се разделиха на пушачи и непушачи, като по време на дискусията няколко пъти беше изтъкнато като аргумент казаното от премиера Борисов в ефира на Дарик, че би хвърлил оставката си, ако забраната за пушене на закрито падне.“ И като няколко пъти станало дума, че премиерът казал еди какво си, как мислите е трябвало да се гласува...?

DW: В един български затвор

Скандалите в СДС вдигнаха неодобрението към лидера Емил Кабаиванов. То е скочило с 18% (от 17% на 35%), това се казва в най-новото проучване на НЦИОМ, според което остатъците от СДС под командването на командвания от ГЕРБ Кабаиванов не ги хваща статистическата грешка, докато Синята коалиция набира скорост и има всички шансове да бъде парламентарно представена.

На фона на този доказан вече и от държавната статистика провал, който дори и официозното мерене на моментното влияние на партиите не може да скрие, на Емил Кабаиванов му е „смешно”. Раздава интервюта в медиите, свързани с ГЕРБ. В едно от тях днес той заявява, че Иван Костов водел разговори със себе си и това било смешно.

Смешното обаче е друго: че като го обгрижват пропагандно, управляващите го закопават лично, а и себе си, като негови ментори. Просто се издават, потвърждавайки своята съпричастност на дело с онова, което иначе отричат на думи.

Борисов би трябвало да забрани на своите пропагандатори да дават думата на Кабаиванов и да го остави да се пребори за трибуна другаде, щом се мисли за неотразим, че да се види, дали ще го „отразяват” медиите. Така ще премери тежестта му.

Кабаиванов вече напакости достатъчно на СДС и на Синята коалиция, но явно има потенциал да завлече и ГЕРБ надолу като камък, който на конспираторите в операцията по овладяването на СДС им се виждаше скъпоценен, а се оказа вързан на шията им вреден товар.

Как ли ще се отърват от този баласт?

В популизма ГЕРБ са силни, но в конспирацията има още много да учат от батковците и какичките си от БСП.

Share on Facebook

Следващият парламент ще бъде доста пъстър. Много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации. Това е един от изводите от националното представително изследване на НЦИОМ, което беше обявено днес. Със сигурност в Народното събрание влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и "България на гражданите".

Честно казано хич, ама хич не ми дожаля като прочетох, че 300 фирми за скрап щели били да хлопнат кепенци през следващата година. Даже с риск да ви се сторя нечувствителна - въобще не ми пука за тях. Сигурна съм, че ще ме подкрепят и всички онези читави граждани в републиката, които са избрали да се прехранват по един по-почтен начин от този, чрез който на практика доскоро се поощряваше повсеместното разфасоване на всичко, по което има някакъв метал, който пък после се предаваше в някои такива фирми. През последните години села и градове в държавата пропищяха от набезите на мургавите ни сънародници, които крадяха на воля метали и ги продаваха в такива дружества, които пък, както се знаеше от всички предходни управления, съществуваха на ръба на закона. Никой не реагираше даже, когато цигани депозираха примерно цяла разфасована влакова композиция, паметниците и бюстове на наши велики исторически личности и т. н. Сега същите тези фирми реват, че рекорден брой от тях ще...

Теодора Бочукова е завършила руска филология, а след това и психология. Специализира „Семейно консултиране и фамилна терапия”. Тя работи към Асоциацията за рехабилитация на зависими „Солидарност”. Дейността й е свързана предимно с близките и семействата на зависимите. - Г-жо Бочукова, като практик и експерт по зависимостите смятате ли, че марихуаната трябва да се легализира – нещо, за което се водят горещи дискусии напоследък? - Радвам се, че тези обществени дискусии се случват, защото те дават пространство да се говори за зависимостите, които все още са стигма в нашето общество. Не бих могла да взема категорична и полюсна позиция по отношение на легализирането на марихуаната. Защото от позицията на психолог, който работи със зависими хора от приема на вещества, за мен по-скоро става въпрос за индивидуална преценка на всеки отделен случай. Т.е. какво цели употребата на всяко такова вещество. Моята позиция е основана на хората, които търсят помощ при нас, включително и при...

Цял живот са ме тровили, но днес за малко да ме уморят от смях с неволното си чувство за тумор по повод цигарения дим.

В ролята на „доброто ченге” спрямо пушачите и защитниците на ресторантьорското право на екслузивно професионално предимство при заболяване от рак на белите дробове се вживя пред Нова телевизия най-младият министър в кабинета Делян Добрев:

“Доколкото знам, в икономическата комисия към парламента имат свежи идеи, които предстои да бъдат обсъдени днес”, каза той в качеството на министър на туризма, който по този начин изпълнява заръката на началника си Борисов да създаде впечатление за някаква (за)душевна борба в редиците на ГЕРБ, където всичко и вместо всички решава Началникът.

„Свежите идеи” не бяха одобрени от парламентарната комисия по икономическа политика.

Смешното насред тази димка е самата метафора за „свежите идеи” по повод ползата от никотиновата отрова. Много „свежо”!

Сценката с „оставката”, която Борисов бил готов да подаде, ако го победят сервилните Му депутати, изиграна за потушаване на пушаческите страсти, приключи с очаквания, напълно предсказуем щастлив за народното здраве край. Щом Борисов твърди, че ще подава оставка, значи няма по-голяма гаранция , че няма да му се наложи. Всеки си изигра ролята и положението е такова, каквото го иска Началникът, а подчинените му артисти могат сега да продължат с имитацията на съпротива срещу Него.

Казвам всичко това с пълното съзнание, че моя милост, при цялата си критичност към нашия автократичен държавен ръководител, попада по тази тема в лагера на Борисов. Но какво да се прави- и Борисов понякога е прав. Както и Станишев се оказа прозорлив донякъде, когато нарече гербаджиите „циркаджии”, макар да не е прав да обижда цирковите артисти, защото те рискуват живота си, за да забавляват публиката, докато артистите на Борисов играят „за дузпа” при един предварително решен мач и това ги прави участници в черното тото на договорките, чиято цел е да мами лековерните избиратели на принципа „ да изпушим лулата на мира с всеки, за да няма обидени”.

Share on Facebook

На селска сватба станало сбиване и всички били прибрани в ареста. Върви съдебен процес. Съдията пита единия от участниците: - Разкажете ми как започна скандалът? - Аз съм чест гост на сватбите в нашия район, винаги ми разрешават да танцувам с булката първия танц. Танцуваме си ние първия танц, след това започва вторият танц, ние продължаваме да танцуваме, след това трети танц... Изведнъж младоженецът скочи от стола, затича се към нас и с всички сили ритна жена си между краката. - О-о-о, той, сигурно е нанесъл големи вреди. - Вреди?! Тоя ми счупи три пръста на дясната ръка! Усмихни се, България! Докачен на чест горнооряховец реши да отмъсти за обида във Фейсбук, като нападна с нож опонента си. А споровете могат да се разрешават далеч по-цивилизовано, стига да има безпристрастен арбитър: Двама луди се сбиват по време на разходката и санитарите ги отвеждат при директора на психиатрията. - Той е виновен! - крещи единият болен. - Казва, че е Наполеон, а много добре знае, че...

Всеки път се подвеждаме, че се е свършило поне за два месеца и животът ни ще тече по-щастлив. Нищо подобно – българските мачове ще се подновят чак в края на февруари, но интиригите около тях текат с пълна сила. По традиция декември е месецът на щедрите обещания на президентите, смелите мечти на треньорите и тежките софри на играчите. И пак по традиция, най-студените дни на февруари са съпроводени с изтрезвяване – президентите не са напазарували обещаното и не са се разплатили за старото, треньорите се мъчат да сглобят от нищо нещо, а играчите слагат край на коледните „игри” и започват футболните мъки. Доскоро през февруари изтрезняваха и феновете, но вече умът ми не допуска някой от тях да се връзва на светлите предпразнични обещания на футболните хора. А през последните дни изявите на последните не просто минаха под мотото „Презареждане”, но преминаха и всякакви граници на въображаемото светло бъдеще на българския футбол. В почти непобедимия „Левски” зимата ще премине под...

Не знам за края на света, но в края годината телевизионното „братство” отново се „революционизира”. Всеки се спасява от края на договора, който е сключил, според възможностите си и тези на пазара. Което обаче ни се сервира превратно под формата на поредното информационно менте по отношение на „подробностите”.

„понеделник, 17 дек 2012 г. 21:17 ч.
Изненада
Иван и Андрей напускат Нова тв
BNews.bg

Продуцентска компания“Междинна станция” е взела решение да не подновява договора си с Нова телевизия
за предаването „Станция Нова” през следващата 2013 година.
Собствениците на “Междинна станция”, Иван и Андрей, разпространиха съобщението си късно в понеделник и
обещаха повече подробности във вторник, след 9.30 ч.”

С това и с други подобни „сензационни съобщения” ни засипаха съгласувано по късна доба снощи, на 17-ти декември, сайтовете от медийната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски, който с парите на Корпоративна търговска банка (КТБ) продължава да пазарува медийно влияние на управляващата ГЕРБ.
Уреченият час отмина и освен изброяването на имена на нови и нови журналисти и продуценти, привлечени от ТВ 7, зад кулисите се прокрадват някои„подробности”, каквито обещах да съобщя след намека ми, че се е разсъхнала сделката на ТВ 7 и Си Ен Ен, разтръбена на 6 декември като окончателно сключена.

Малка подробност, която научавате тук и сега, е че продуцентите Иван и Адрей всъщност са получили отказ от Нова телевизия за подновяване на договора им, който изтича тази година.

Малка подробност, която също научавате тук и сега, е че Иван и Андрей, достатъчно добре ориентирани в обстановката и йерархията, са контактували директно с Делян Пеевски и началника му от КТБ Цветан Василев.

Малка подробност спрямо голямото его на Бареков, на когото е разпоредено от собствениците да изпълни решението, е фактът, че това лице ( на телевизията ) е вбесено поради това.
Малка подробност е, че за замазване на напрежението Иван Христов днес го гали успокоително по главичката с изявление, в което дипломатично го ласкае колко много се е развил през годините…
Малка подробност е, че в ТВ 7 далеч не посрещат с целувки и прегръдки промените- там сега е кошер, разбунен от нашествието на пришълци, което води до размествания в програмната схема и компромиси от страна на журналисти и предавания, които са принудени да се съобразяват с парашутния десант.
Много голяма подробност обаче е болезнената тайна на банкерската медия, че от Си Ен Ен са се отдръпнали от сделката с ТВ 7, според която „през първата половина на годината” през 2013 г. официозната телевизия в България трябваше да получи право на ексклузивен достъп до видео и новинарските ресурси на Си Ен Ен, включително с извънредни включвания в извънредните новини на живо, репортажите и коментарите.

Тази голяма подробност, която научавате от ivo.bg, не е сред „сензационните” новини от тържището на журналисти и предавания, на което банкерските пари се опитват да компенсират страхотния провал на опита проправителствената пропаганда в България да се скрие зад гърба на световната новинарска институция Си Ен Ен.

Съответно, като не могат да си купят американски престиж, пазаруват за компенсация каквото могат на местния пазар.

Очаквайте още „подробности” за далаверите на властта в медиите и чрез медиите, които я обслужват. Защото, както казват в братската на нашите другарки и другари Русия, „дяволът е в подробностите”.

За да не прозвуча „сатанински” на финала с позоваване на дявола, макар именно той да командва медийния водевил в България, на колегите от ТВ 7- новодошли и заварени, се изкушавам да припомня известния цитат от Библията:

„Истината ще ви направи свободни”.
/Св.Библия, Нов завет, Ев. от Йоан 8:32/

Share on Facebook

Днес Европейската комисия прие седем нови приоритета в областта на цифровата икономика и цифровото общество.

Често задавани въпроси (MEMO/12/1000)

Нели Крус, (ЕК  -  Цифров дневен ред),  представя приоритетите (видео)

Броят на екзекуциите в САЩ намалява

Плевнелиев подкрепи изграждането на Ислямски образователен център

В Италия е разпространена експлоатацията над работещи имигранти, според Amnesty

Новият главен прокурор ще бъде избран с електронно гласуване

Днес стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  прекосихме Ботсвана, а за последно минахме през Намибия Днес благополучно ще завършим това пътешествие в Кейптаун, на нос Добра надежда и Иглен нос   Приятно четене:  

На мотор из Африка

единайсета част

Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

      05.08.2010г. - 64-ти ден. Днес ни предстоеше да стигнем до Кейптаун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейптаун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна. Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови. Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейптаун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Приятно четене>>>  

БХК публикува пълния текст на жалбата си пред ЕСПЧ за случая на Николина

Картата е изготвена от фондация “Медийна демокрация” с помощта на Институт “Отворено общество” – София. Данните са за периода 2011 – 2012 година.

Карта на проблемните зони в българската медийна среда (2011-2012)

„Криза е. Купувайте картини, ходете на театър и на концерти, за да се обогатите!” – написа моят приятел художникът Н.Д. на стената си във Фейсбук. Че сме се поокъсали и трапезите ни са пообеднели, така си е. Криза е и не купуваме както до преди три години. Бюджетът ни е разпределен до стотинката за най-необходимото. Но кое е най-необходимото? Наемът, храната и сметките ли? Жалко, ако е така. Във време на криза народът оскотява. Овълчва се. Крие се между работата и вечерята. Брои стотинки и ръмжи под мустак. А точно тогава – когато сме най-бедни – е време да сменим гледната точка. Да преместим погледа – от чинията към духовното. Да нахраним изпосталелите си души. Да посетим изложба, театър, кино, концерт, да прочетем книга. Това ще ни излекува. Защото не сме пък чак толкова бедни. Не сме бедни, защото не можем да сложим пържоли на масата. Не сме бедни, защото сме със стар и евтин мобилен телефон. Бедността е по-скоро състояние на духа, психологическо явление, породено в...

„Стачката във ВМЗ – Сопот продължава.”

Добри хора събират предколедно лакомства за децата на работниците, защото родителите им не са получавали заплати три месеца.

Изпълнителният директор на ВМЗ – Сопот Иван Стоенчев се оправдава в ефир:

„Ако имахме постъпления, щяхме да платим… Договорите не станаха. Промени се статуквото в държави, които ни бяха клиенти.” (курсивът мой – М.Ц.)

Има ли поне един добър човек, който покрай останалото, да си зададе въпроса какво всъщност произвеждат тия Вазовски (да ме прости дядо Вазов) Машиностроителни Заводи в Сопот и оттам кои са техните клиенти? Ерго, в зависимост от кого е поставено добруването – предколедното и целогодишното – и на работниците от Заводите, и на техните деца? Т.е. чие статукво са заинтересовани те да не се променя, та да продължат да „си добруват”?

Опазил Господ!, нито в светлите дни пред Коледа, нито когато и да било бих си позволила да си помисля нещо лошо за работник, който всеки ден отива на работа и с труд си изкарва хляба. Дребната тема, която ми се върти в главата – пак не само предколедно – е за нашите доста превратни (почти не казвам извратени) човешки представи, които ни позволяват да наречем потребителя на оръжие „клиент”, дето, като му се промени статуквото, вече няма как да ни купува оръжието… Ние, човеците, дето Господ – каквото и да е името Му – ни учи да не убиваме… И дето сме позволили да ни организират битието така, че да си храним децата с пари от оръжейни сделки.

Е, при това наше статукво не се ли оказват наистина „блажени нищите по дух” (Матей 5:3) – те изобщо не стигат до такова „дребнотемие”…

Мая Ценова

 

Последвалите години на управление на ГЕРБ ще докажат, че партията наистина е най-последователна в обвиненията към старото управление и даването на обещания, които не смята да изпълнява. Една от най-трайните практики се оказа замазването на очите на бизнес, синдикати, електорат и съсловни организации с приемането на обещания в законите с отложено действие и отмяната им тихомълком, малко преди да влязат в сила.

Коледните еленчета са най-новите ни ЕКО играчки за Коледа. Можете да си направите всичките 9 еленчета – ако...

 Да напомня пак, че ЧЕП означава член на европарламента. А комисията е за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Същата, която преди няколко месеца „изпържи”, по поръчка, една друга подлога – екс-м...

току що ме попита, знаеш ли как действа петролния пазар?, сега ми обяснява, защото, разбира се, не знам. и знае всичко за щистовия газ! и ми обяснява как в момента газпром са силно притеснени и как досега са нарушавали международни закони свързани с цената на природния газ. еха. долу руската хегемония.

Факт е, че когато пътувам извън България, едни от най-любопитните ми места винаги са книжарниците и библиотеките. С писането ми в сайта през последните години, някак започнах да бъда силно привлечена към местата, където живеят книгите, да търся интересни идеи, да се радвам на уютни, свежи и свободни библиотеки, които ти дават възможност да избягаш от туристическите тъплпи и за определено време да опиташ да опознаеш една по-тайна част от културата на една държава или просто да усетиш определен град, чрез отношението към книгите в него.

В обществената библиотека във Верона не отидох целенасочено, там ме заведоха Лаура и Андреа, при които прекарах 3 страхотни дни в града. След приятна сутрешна разходка с колелета из града, с Лаура отидохме до библиотеката, за да се видим с Андреа, който е асистент по математика в университета във Верона и в библиотеката подготвяше част от работата си за следващия ден. Библиотеката се намира много близо до основните туристически атракции, около нея има много свободни места за паркиране (на велосипеди), а най-хубавото е, че е отворена за всички.

В библиотеката може да отидеш да четеш, да учиш, да използваш интернет, да вземеш под наем филм на DVD или дори там да изгледаш някоя малка прожекция. Сградата, която иначе е доста стара, наскоро е ремонтирана и модернизирана и това си личи много, не само на външния вид.

Надявам се кратката разходка из тази италианска библиотека да ви хареса, а снимките са ТУК.

Продукти:
2 пакета бисквити Закуска
500г ванилов сладолед
3с.л. сладко от боровинки
1к.ч. пудра захар
1к.ч. Mаскарпоне
125г краве масло
1с.л. какао на прах
1ч.ч. прясно мляко
1с.л. коняк, бренди

Приготвяне:
Конякът се смесва с прясно мляко. Маслото трябва да е размекнато. Слага се в купа. Добавят се пудра захар, 1к.ч. Маскарпоне и какао на прах. Масленият крем се разбива с миксер. Сладоледът се размразява толкова, че да може да се маже. Бисквитките се топват в алкохолно мляко. Лепят се с маслен крем, в ред една до друга. Размекнатият сладолед се смесва с боровинковото сладко. Тортата се намазва от всички страни със сладоледен крем. Бързият десерт се замразява във фризер или камера. Преди поднасяне се изважда да се отпусне за 10- 15 минути. Реже се на парчета.

 

Според репорт на AllThingsD се очаква съвсем скоро Facebook да пуснат ново приложение, което ще цели да конкурира  услугата за споделяне на снимки Snapchat.

Това, което Snapchat предлага е възможността да изпращате съобщения със снимки на приятелите си.  Това, което го прави по-интересно е опцията да зададете лимит на активност (като в мисията невъзможна) и така съобщението да бъде видимо само за няколко секунди например Помните култовото … “съобщението ще се самоунищожи след” …

Според AllThingsD приложението на Facebook ще се появи през следващите няколко седмици. Според мнозина (включително Forbes) това би било логичен ход от страна на Facebook.  Колкото и неочаквано да звучи потребителите на Snapchat си споделят по 50 милиона снимки дневно … което поне мен ме изненада, но все пак приложението е едно от най-популярните App Store.

 

Няма как да подмина забележителен дизайн. Той просто ми се набива в очите. А това неминуемо води и до задълбаване. Защото в повечето случай зад изключителния дизайн се крие нещо голямо. Повярвайте ми, ако получа този Коледен подарък, ще подскачам от радост….

Olive ONE е музикална система. Само, че не просто поредната музикална система, а тази, която ще събере музиката от всички познати и използвани от нас източници, на едно място. Събираме и съхраняваме музиката си буквално навсякъде, където можем – в смартфона си, MP3 плеъра/iPod, на компютъра, на дискове, вече и в “облаци” в интернет пространството. Ето, че сега вече имаме възможност да използваме само едно устройство за да слушаме любимата си музика. Без да се налага да връзваме кабели от едно устройство към друго или да се извършват някакви излишни действия и загуба на време. 

Едно от нещата, които ме грабнаха във Olive ONE е възможността, всеки един потенциален собственик на музикалната система да участва в развитието на продукта. От дизайн, до технологичните подобрения. Предпочитан цвят, предпочитан wallpaper на интерфейса, с различни размери на озвучителното тяло. Всичко това се оставя във вашите ръце.

И така в света на безкрайните стрийминг услуги (Spotify, Pandora и YouTube), почти неограничените възможности за сваляне на музика, колекциите от CD-та и още много опции, Olive ONE, е най-доброто решение. Така ще се насладите на цялата музика, която искате и притежавате, при това при най-високо аудио-качество. Кръгла приятна форма изработена от алуминий и стъкло. Брилянтен touchscreen, лесен за използване интерфейс. Всичко това се подобрява с всеки изминал ден, благодарение на всички нас. Olive ONE е безжичен, може да комуникира както с Android така и с iOS устройства. Използването му е лесно. Всичко, което трябва да направите е да го включите към озвучителните колони у дома и с натискането само на един бутон системата се свързва с вашата WiFi мрежа, като по този начин може да ползва цялата налична музика в компютърната мрежа. Диаметъра й е 9″, а височината 1.5″. Ето защо тази система е много компактна и може да бъде поставена навсякъде. Скоро ще се предлага и по-мощна с дебелина 2.5″ с мощен AV твърд диск, за съхранение и незабавен достъп до музиката ви.

Следващото много ценно в тази система е факта, че колкото повече музика слушате, толкова по-умна става Olive ONE. Компанията разработила системата, притежава патент за SESSION™ технология. Тази технология следи вашите музикални предпочитания: музикални стилове, артисти, рейтинги на песните, любими песни, колко пъти сте слушали конкретна песен, дори времето и сезона, в които слушате определена музика. Ако в понеделник сте слушали блус, а в петък ви се танцува, с времето ONE научава тези навици и интуитивно ще ви предлага музика за всеки един момент от деня ви.

Видео: Olive ONE

За лятото на 2013 компанията се надява, да има един напълно завършен продукт, който да покрие всички високи изисквания на меломаните. Цената му се очаква да бъде около 399$, но в зависимост от доразвиването на продукта, тя може да претърпи корекции. 

Ако сте хора, които държат на качеството на звука, дизайна и искате всичко да е на едно място, горещо ви препоръчвам да подкрепите кампанията на сайта на Indiegogo, както и да дадете своя принос (идеи и критики), на сайта на Olive ONE.

Снимки: myoliveone.com

Първият LTE таблет с Android вече е на Британския пазар!  Мобилната компания ЕЕ обяви пускането в продажба на два нови таблета: Samsung Galaxy Note 10.1 LTE и Google Nexus 7.

Стартовата цена на Galaxy Note 10.1 е £99 с двугодишен договор, което излиза по £36 на месец за устройство с 8 GB памет. Вариантите с 5 и 3 GB съответно са по £30.99 и £26, но при тях първоначалните вноски са 200 и 250 паунда, което излишно ги оскъпява.

 Galaxy note 10.1 е първият  LTE таблет с Android на британския пазар. От EE обещават първоначално покритие на 4G мрежата в 18 града до края на годината и в още 17 – до март 2013г. 

Обвързваме се, разделяме се, претърпяваме любовни емоции от всякакъв характер. Така е в живота. Факт е обаче, че много хора с профили  в социалните мрежи имат потребност да оповестяват всичките си душевни терзания публично в интернет. Защо? – Има поле за разсъждения и със сигурност много логични обяснения, но да не си губим времето с тях сега. Нека видим какви са маниерите на поведение в уеб пространството и в частност – в социалните мрежи – и какво демонстрират  потребителите там.

Инфографика, публикувана в adsoftheworld.com,  в  представя интересни данни относно любовния живот във Фейбук. Оказва се, че 36% от членовете на социалната мрежа са жени, а мъжете са двойно повече – 64%. Или на една жена се падат по двама мъже. 47% от общия брой потребители са свободни, 20% – обвързани, 20% – сгодени, а 33% – женени. Забавна е ситуацията при обновяване на любовния статус. Най-често срещаният коментар, когато някой се обвърже е : „Много се радвам”, а когато се обяви за свободен – тъжна емотиконка –    .  Ето кои са най-постваните любовни песни, в зависимост от статуса. 

Когато някой е обвързан:

1. Don’t wanna go home – Jason Derulo
2. Love on top – Beyonce
3. How to love – Lil Wayne
4. Just the way you are – Bruno Mars
5. Good feeling – Flo Rida
6. It girl – Jason Derulo
7. Stereo hearts – Gym Class Heroes ft. Adam Levine
8. Criminal – Britney Spears
9. No sleep – Wiz Khalifa
10.  Free fallin – John Mayer

Когато се раздели с половинката:

1. The cave – Mumford and sons
2. Crew love – Drake
3. All of the lights – Kanye West
4. Rolling in the deep – Adele
5. Take care – Drake
6. It will rain – Bruno Mars
7. We found love – Rihanna ft. Calvin Harris
8. Call it what you want – Foster the people  
9. Love you like a love song – Selena Gomez
10.  Without you – David Guetta ft. Usher 

Какво още намираме? – Фалшиви акаунти. Обикновено се правят от обсебени мъже и жени с цел следене на бившия/ бившата или изпробване на новата половинка. И от тези, които съвсем си нямат доверие, се натъкваме на пълната противоположност – лудо влюбените с общ профил, общи приятели и общо всичко в социалната мрежа. Колкото и да се обичате, мили гълъбчета, не забравяйте за личното пространство и индивидуалността, която някои връзки могат да заличат.

Друго типично интернет поведение e това на „социалният Казанова”. Разбира се, че без него не може. А как ще го разпознаете? – Той харесва всеки пост или снимка, която публикувате. Препраща и добавя в „любими” дори най-глупавите ви туийтове. Със сигурност познавате поне един такъв, нали?

А ако си мислите, че Фейсбук и бракът нямат допирни точки, значи сте в заблуда. През последната година, в 33% от 5000 развода Фейсбук е посочен като една от причините за „непреодолими различния”. Това вече е плашещо. Затова оставете компютъра и се порадвайте на истинските, офлайн изживявания с любимите си хора. 

Снимка: Вистаиконс

 

„Илона Върбанова събрала всички нужни документи, за да получи парите за четирите си деца. От “Социални грижи” обаче 9 години не й изплащали детските помощи.

Накрая на жената й омръзнало и решила да излъже.

Отишла в службата и казала, че има среща с премиера Борисов, който се съгласил да я приеме, за да разгледа проблема й. На следващия ден тя пак отишла и викнала на бюрократите: “Бойко Борисов каза да си размърдате задниците и да ми отпуснете детските надбавки на децата”.

Реакцията била моментална.”

в-к “Труд“

“Двама криминално проявени мъже нахлуха в домовете на две 80-годишни жени в с. Риш, представяйки се за охранители на премиера Бойко Борисов.

„Ние сме охранители на Бойко Борисов и той ни прати да пазим селото”. Така двамата се представили на първата си жертва, от която отмъкнали 30 лв.”

OffNews.bg

“Десетки млади учени се събраха при фонтана пред Президентството в София на протест срещу наpушенията във Фонда за научни изследвания.

Те решиха всеки да изпрати SMS до премиера Бойко Борисов с искане да спре безобразията във фонда. Учените се надяват, че Борисов все пак ще намери време да прочете есемесите и да вземе отношение по тях.”

Vesti.bg

Продължаваме с тенденциите за новата година, като този път ще черпим мъдрост от Дейвид Армано – мой дългогодишен любимец от Edelman Digital. Армано редовно споделя интересни статистики и предвижда нови течения в дигиталната среда, затова и ми беше интересно да чуя какво има да каже. Допада ми, че той не говори само за маркетинг-тенденции, а и за технологични такива.

2012 накратко

Армано обобщава изминалата година, която според него мина под знака на “social sharing”. Тази тенденция се вижда на много места – както в президентските избори, така и при телевизионните шоута. Друга интересна тенденция за годината е бил crowd-funding – възможността чрез различни платформи да набереш средства за своя проект. От друга страна, цялото шумене около gamification не се е отплатило на марките, които за момента възприемат твърде повърхностно идеята. Култът към влиятелните хора в социалните медии се запазва и маркетолозите се обръщат към нови и нови начини за измерване на влиянието.

Какво предстои?

В презентацията си Армано споделя 6 нови тенденции за социално-дигиталната среда. Ето ги и тях:

1. Икономика на съдържанието. Качественото съдържание ще се превръща във все по-важна валута за компаниите. Ако искаш да си видим в Google напук на пингвините и пандите, трябва да имаш качествено съдържание. Ако искаш да не плащаш да плащаш по-малко на Facebook, трябва да заложиш на качествено съдържание и ангажиращи постове.
   
2. Аз роботът, ти роботът… Появяват се все повече джаджи, които могат да те превърнат в машина от бъдещето. Като започнем от Fuel гривни, минем през Google Glasses и т.н., личните вещи стават все по-умни и полезни.
3. Smobile (social + mobile) Когато двете най-бързо растящи машини за трафик се съберат в едно, получаваме сериозна тенденция, за която трябва да сме подготвени. Все повече потребители прекарват време с екрана на мобилния си телефон, използвайки приложения – те пък често имат активен социален елемент. Технологиите също се развиват, за да направят мобилните телефони още по-незаменими – най-явен пример е NFC.
4. Време е за сензори! Освен роботизираните джаджи, все по-често срещани ще са и умните сензори. Те ще помагат не само да поддържате температурата в стаята, но и да се изчисли силата на удар при атлети и още много неща. Разбира се, приложенията за смартфони, през които сензорите да “говорят” също ще са на линия.
5. Социалните магазини. Според Армано през 2013 най-накрая ще процъфти социалната търговия. Facebook Gifts постави наченките на тази тенденция, но лично за мен social-търговията умря преди да се роди. Да видим кой ще излезе прав
6. Много данни, малко информация. Разбира се, стигаме и до любимата ми вече тема за данните. Накратко, потребителите споделят огромно богатство от информация, а аналитиците не знаят какво да я правят. 2013 обаче ще е годината, през която ще мислим повече за интерпретирането на информацията, отколкото за нейното събиране. Второто вече го можем.

Презентацията с пълните размишления на Дейвид Армано също е тук:

The post 6 тенденции за социално-дигиталната 2013 appeared first on Васи ли?!.

Харесвам начинa на писане на Маркъс Зюсак. А още повече започнах да го харесвам, когато разбрах, че е написал спиращата дъха „Крадецът на книги” на малко над 30-годишна възраст, а „Аз съм пратеникът” - когато е бил на 27 години. Какво да ви кажа? Не съм експерт, но не мога да си представя какво ще стане ако този човек продължи да пише на 60 години. Защото с „Аз съм пратеникът”, една леко наивна, но прекрасна книжка, той за втори път ми доказа, че е страхотен автор. И сигурно ще стане още по-страхотен.

Ед Кенеди е млад шофьор на такси, израснал в бедняшки квартал и влюбен от години, несподелено, разбира се, в най-добрата си приятелка. Ежедневието му се изчерпва с каране, четене на книги и игране на карти с тайфата му приятели. Без амбиции, без перспективи за бъдещето и без мечти, Ед е върхът на посредствеността. Не. Той е олицетворението на посредствеността. Но всичко се променя, когато един ден той предотвратява банков обир и става медийна звезда за три дни.

И тогава в пощата му се появява първото асо, изпратено от тайнствен поръчител. Картата, която го прави Пратеникът. От сега нататък Ед Кенеди е задължен да ходи на адресите. написани на всяка следваща получена карта, и да оправя живота на хората. Да купува сладолед, да чете „Брулени хълмове”, дори да убива, ако трябва. Няма значение дали е необходимо да свърши най-обикновеното и елементарно нещо или да замисли сложен и трудно изпълним план – той трябва да предизвика усмивка, да дари надежда. Превръща се в супер герой без супер сили.

През цялото време книгата е положителна и приятна, а краят е толкова захаросан, че почти е способен да ти докара диабет. Нещо, което доста рядко се намира в съвременната литература. Това в случая е както най-големият плюс, така и най-големият минус на романа. От една страна, от доста време не ми се беше случвало една книга да ме кара да се чувствам спокоен и ухилен, докато я чета. От друга обаче, „Аз съм пратеникът” е страшно наивна. Дори не знам дали е „наивна” е точната дума. По-скоро идеалистична. Посланията, които носи са ясни, лесно възприемчиви и доста клиширани – бъде добър, прави добро, ала бала. Нещо като класическата религия, която на теория учи да обичаш и помагаш на ближния си, но в реалния живот нещата винаги стоят другояче.

„Аз съм пратеникът” е малка книжка, но с много идеи. Чете се бързо, лесно, ангажира съзнанието и те кара да се усмихнеш. Но въпреки това като че ли няма кой знае какво да се каже за този роман. Не защото е тъп или глупав, а защото е една от онези книги, която нямат толкова интелектуален, колкото емоционален заряд. А това не подлежи на описание.

Едно обаче става пределно ясно – Маркъс Зюсак е автор с огромен потенциал. Лесно се оправдава наивността на книгата като се вземе предвид, че писателят е бил на 27 години, когато я е издал. Най-вече след като сме запознати със следващото му произведение – “Крадецът на книги” – роман в пъти по-зрял и дълбок от “Аз съм пратеникът”. И макар да не изтъкнах много от плюсовете на книгата, която разглеждаме сега – те никак не липсват. За запознатите с творчеството на Зюсък няма нужда да се споменава адски четивният и влизащ под кожата стил, пълнокръвните герои, които те карат да бъдеш съпричастен със съдбата им и онази тръпка и мистерия, която те държи на нокти до последната страница. Всички онези неща, които правиха “Крадецът на книги” такъв шедьовър отново са тук, но малко по-нерезвати и чакащи да бъдат разгърнати в целия си потенциал в следващите произведения на автора.

Виж още едно ревю за "Аз съм пратеникът" в Аз чета - от Митко Аврамов.