Здравейте, Още в самото начало бих желал да отбележа, че по принцип съм малко по-обстоятелствен и ако не ви се четат подробни творби ( ако мога да го нарека така ) по-добре да не почвате Тук попаднах и на един друг много приятен текст на Петър Събев, който всъщност прочетох преди да замина и ми [...]

Знам че не е правилно, но този пич ме разбива от смях с глазголския си акцент. Иначе от големи камери разбира много.

Няма как да подминем тренда в социалните мрежи #AvoidBritain. От няколко дни насам в Twitter, Facebook, Google+ и LinkedIn върви с пълна сила кампанията “Кеер calm and move to Bulgaria”.

Причината? Проста е. Един смислен отговор с много хумор на една политическа приумица. Някои от изнесените данни са верни, но основната причина за негодувание е, че българите не сме чак такива, каквито ни изкарват, та да сме заслужили правителствена кампания “не идвайте в Англия, стойте си в България”.

Да, българското интернет общество е креативно и умее да се надсмива над глупостта. В опита си да помогне на англичаните да отворят очи и да се огледат, то роди интересни закачки. Всичко почна от статията на Боян Йоруков “British? You’ll like it here”. Както се казва, “Кеер calm and move to Bulgaria” или още по-просто #AvoidBritain.

Ето и най-интересните закачки от социалните мрежи на българското онлайн общество и другарите в Румъния в снимки:

Кеер Calm and Моvе То Bulgaria

“Keep calm and move to Bulgaria” ow.ly/i/1qRnE #AvoidBritain @guardian @hmajallen

— Боян Юруков (@yurukov) January 28, 2013

Want to Compare Footballer’s Wives? YEP! You Know The Score.

NO Bulgarians and No Romanians 

Кога ще ги стигнем Румънците? 

YEP, THAT’S AN IMMIGRANT

How the British imagine a Bulgarian/How Bulgarians imagine the British 

Everyone is poor, but can afford a house of their own

Can you see the future? We can! Alen Popovich

 Can You See The Future? We can #avoidBritain #moveToBulgaria twitter.com/Alen_Popovich/…

— Alen Popovich (@Alen_Popovich) January 31, 2011

Bulgarian Streets are paved with gold. Or so it seems.

Bulgarian Food is Delicious! Yep, not your thing.

Дори има и страница във Facebook – Not O.K. for the UK

След като преди години Израел удари цели в Сирия, без никакъв свян, днес преживяваме дежавю. Въздушният удар на Израел над сирийски цели на 29-ти срещу 30 януари трябва със сигурност да изглежда важен за израелските лидери, за да извършат нещо в подобен кризисен момент в Близкия изток, като реакции вече започнаха да изпълват медийното пространство, както се раздвижи и районът. Основните съюзници на Сирия – Иран, Русия и ливанската партия Хизбулла вече се втурнаха са осъдят атаката. И докато можем да твърдим още, че от реторика до действия има разлика, става ясно, че ударът ще поднови общата кауза със сирийския президент Башар ал Асад.

След две изтощителни години на борба между сирийските бунтовници и правителството на Асад, западните анализатори отчаяно търсят пукнатини в мрежата от съюзи на Асад, които са малки, но стабилни достатъчно, за да му помагат с доставки на оръжие и политическа подкрепа. Сценарий, в който Москва, Техеран или дори Хизбулла могат да отстъпят от Асад един ден е недвусмислен: ожесточената кампания в Сирия го прави все по-непопулярен и опасен. Освен това, докато сраженията носят чувството, че победата е по-малко вероятна, разходите и ползите започват да идват в тежест. Никоя държава не може да пренебрегва този факт прекалено дълго време.

Не независимо от състоянието на съюзите на Асад, те могат да намерят един непредвиден тласък – израелският въздушен удар на Израел. Тази атака има две характеристики  които могат да помогнат на правителството в Дамаск: направена е от Израел и е достатъчно неясна. Има две версии за станалото:

• Израел напада с изтребители (един или два, не е ясно) военен конвой, който е пресякъл границата между Сирия и Ливан при долината Бекаа. Конвоят пренася оръжие от Дамаск за Хизбулла и Тел Авив, обзет от притеснения, навлиза в ливанското въздушно пространство и атакува конвоят.
• Израел, обзет от притеснения за съдбата на сирийското химическо оръжие, изпраща изтребител, който навлиза в ливанското въздушно пространство, а след това почти стига до сирийската столица Дамаск, за да удари научно-изследователски център на 7,5 км. от Генщаба на сирийската армия. Загиват двама души, пет са ранени – армията издава извънредно съобщение за атаката, правителствените медии го разпространяват.

Това са двете основни версии за въздушния удар. Всичко би било много по-ясно, ако не се намеси и трета версия:

• На 30-ти януари, няколко часа след въздушния удар над военния конвой в Ливан, сирийски бунтовници нападат научно-изследователския армейски център от базите си, разположени в покрайнините на Дамаск, откъдето традиционно обстрелват Президентския палат. Загиват двама войници, но медиите оповестяват, че израелската атака е била върху този център, за да не признаят колко близо и колко дръзки са бунтовниците от Свободната сирийска армия. Самите бунтовници заявиха, че са извършили нападението.

Така, объркването става още по-голямо. Следват реакции, сред които една особено интересна – тази на вице-премиерът на Израел, според който всеки сигнал, че Асад губи (включително победа за бунтовниците) контрол над химическото оръжие, ще доведе до израелска интервенция. Репортери от цял свят съобщават на 31 януари, че съюзниците на Асад са заклеймили израелският удар. И, ако се замислим, този удар идва много навреме.

Въпреки, че е още рано да се каже, атаката позволява на правителството в Дамаск и съюзниците му, да подчертаят мисията си на самозащита и съпротива срещу Израел. Каквато и да е целта, Израел нарушава въздушното пространство на суверенна страна. Иран и Хизбулла могат да използват това, за да оправдаят и засилят подкрепата си за Асад, с което да атакуват бунтовническите селища. От своя страна това би било изгодно за Израел – Тел Авив не се доверява на бунтовниците, още по-малко, че ще могат да опазят химическото оръжие. По-добре познат стар враг.

Гражданската война е все още много кървава, скъпа, и то предимно за сирийските бунтовници, а не за самолетите на израелските военновъздушни сили. Все пак, в идеологически план, тези неща нямат значение за Близкия изток. Въпреки, че властта на Асад и Хизбулла да се намират все още в тясно сътрудничество, пред Хизбулла стои един въпрос – все пак да се отговори на очакванията на шиитите в Южен Ливан. Но може би за Насрала става все по-тежко с кампанията му в Сирия в помощ на Асад. По този начин ценни бойни сили заминават на север, вместо на юг към границата с Израел. Всяко нещо, което може да помогне на лидера на Хизбулла да свърже анти-израелската реторика с кампанията в Сирия, ще е в голяма полза.

Логиката за Техеран вероятно е подобна, особено като се има предвид, че Израел има планове да удря цели в Иран. Но е рано все още да се обсъжда това.

По-интересно е как израелски удар би могъл да повлияе на отношенията на Москва с Асад. Руските държавници гневно осъдиха атаката, но Израел, разбира се, не дава пет пари какво казва Русия в Близкия изток. И все пак, защо не е имало прихващане на израелския изтребител от ПВО на сирийската армия? Били са преместени? Имало ли е ракети? Изобщо как може да има удар толкова близо до Дамаск без каквато и да е реакция? Най-малко, сред оръжията, които Русия дава на Сирия са ракети 9К37 Бук, чиято цел са именно ниско летящи въздушни обекти.

Една от любопитните подробности е именно разликата във времето между израелският въздушен удар и официалните реакции от Хизбулла, Иран и Русия. Междувременно, всички страни първоначално мълчаха за удара, което накара някои анализатори да подозират, че има някаква договорка за тишина. Може би Асад и съюзниците му имат основание да виждат полза в този удар. Нищо не обединява съюзници по-добре от общия враг.

Разбира се, това са само предположения и хипотези. Но пък събитията дават достатъчно поводи за размисъл. Междувременно вече има военно раздвижване в Йордания, Турция, Сирия и Ливан.

вероятно си спомняте историята - чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите .... дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум ...

В интервю за БНР шефът на ”Репортери без граница” Оливие Базил повтори днес, без да споменава имена ( защото тук трябва да се спазва конспирацията поради опасност от репресии срещу споменатите имена), онова, под което се подписах с името си по повод доказателствата, получени от мен в хода на разяснителната кампания за ядрения референдум: в България има черни списъци за журналисти.

Повод за интервюто е новият пореден срив на свободата на словото в България, регистриран в годишния доклад на „Репортери без граница”. Низходящата тенденция е трайна и бележи пропадането всяка година след 2006-та, т.е. сривът съпътства европейския възход на България и нейното приемане в ЕС през 2007-ма. И е особено забележим и забележителен при управлението на партията, която претендира да развива България по „европейски”, но я дърпа надолу по отношение на свободата на медиите в компанията на страни от т.н. трети свят.

Опит да обясни необяснимата връзка между нашата европеизация и африканизацията на качеството на свободното слово тук направи тази сутрин в националния ефир председателят на СЕМ Георги Лозанов. За моя изненада той изтъкна аргумента, че тази тенденция била следствие от медийните корпоративни войни, които, според мен следствие от цялостната картина на властовите битки за овладяването на медиите, а не причината за тях.

Георги Лозанов обаче каза и нещо много вярно, хващайки журналистическия бик за опашката ( доколкото рога не му останаха): че не може журналистите да бъдат глобени от СЕМ за това, че не се борят за свободата си. Звучи като нескромен упрек, когато го напиша аз, но плющи по особен начин от устата на единствения началник в държавата, който олицетворява опитите по закон да бъдат регулирани междумедийните отношения поне в областта на електронните медии. Шокиращо е, но е вярно и е на ръба на „подстрекателството” към бунт.

Спокойно, такъв не се предвижда! За целта на пазара на журналистически души играят едни пари, определени за тази цел. Истинският регулатор на този пазар не е СЕМ, нито чичо Сам, а една банка, захранвана с държавни средства, която пазарува де що е готово да се продаде за целите на усмиряваната от поне десетилетия опърничава журналистика.

Едно от лицата на тази търговия днес се озъби самодоволно усмихнато от екрана на официозната ТВ 7 , подигравайки се с твърденията за спад в свободата на свободното слово. В разговор с вътрешния министър Цветанов в стил „ вие искате да ви попитам, аз козирувам”, водещият Бареков не само оспори основанията за „оплакванията” за липсата на медийна свобода у нас, но и даде „чуден” пример за обратното.

Телевизионният говорител на властта ( който преди два дни в друг разговор- с професор Кортенска, се самообяви и за „литератор”!) тържествено зададе „неудобен въпрос” на Цветанов, който наднича зад въпросната банка и цялата схема за медиен контрол по схема, наследена от предишното правителство. Попита го какво да правят гражданите, които забележат полицейски автомобили без винетки- това попитал зрител по телефона. Министърът предложи бдителните граждани да му звънят лично в такива случаи. Бареков така се въодушеви от благоволението на шефа, че го обяви за доказателство срещу оплакванията за липса на свобода на словото в държавата.

Така че, както виждате и четете, пропадане на медийната свобода у нас няма. Който чуе някой да се съмнява в това, да звънне на полицейския шеф на България или на някой от обслужващия му персонал, който непременно ще му предаде оплакването. Само не забравяйте да предадете адреса, егенето, пръстовите отпечатъци и ДНК мат’рял от клеветника, защото нашата полиция не винаги успява да залови на мига вредителите, които злословят срещу процъфтяващата ни свобода.

Share on Facebook

15-годишно момиче, което участвало като мажоретка в тържествата при полагането на клетва на президента Барак Обама, бе убито в парк в Чикаго, отстоящ на 2 км от дома на президента в квартала Саут Сайд. Хадая Пендълтън и нейни приятели се били скрили под навес от дъжда в парка във вторник следобед, когато мъж прескочил оградата, открил огън по групичката и избягал с бял Нисан. Хадая била простреляна в гърба, докато се опитвала да побегне.

По информация от българското Външно министерство, във връзка с проблемите при издаване на документи за достъп до пазара на труда в Обединеното кралство на български и румънски граждани, посланикът ни в Лондон Константин Димитров се е срещнал вчера с изпълнителния директор на Гранична полиция Роб Уайтмън. Британски власти са обещали да отговорят до две седмици на направените от българска страна предложения за подобряване на прилагания сега режим.

Ивайло Калфин, Каталин Иван и Ханес Свобода настояват ЕК да обяви ясно мерките, които ще предприеме, за да избегне опасността, някои страни членки да не спазят срока и да продължат да държат затворени трудовите си пазари за български и румънски работници и след изтичането на преходните периоди на 31 декември 2013 г.

Животът на много хора е толкова сив и скучен... Те отдавна са загърбили жизнерадостното детство, оплетени са в мрежите на случайни и досадни познанства, натоварени със свои и чужди грижи. Всеки ден прилича на предния, а всичко цветно и различно е едновременно плашещо и неустоимо.

Такива хора могат да бъдат съблазнени лесно... Една чаша горещ шоколад, канелена бисквита, една усмивка, чифт червени лачени обувки.

На това разчита мистериозната Зози д'Алба, когато решава да се сближи с Ян Шарбоно. Зози е прекрасна, но и лукава, непостоянна като вятъра, измамна. Тя колекционира сърца. Ян е съвсем обикновена и сива... или поне на пръв поглед. Само интуицията и опита на ловката измамница Зози и помагат да види истинските цветове на Ян.

В продължението на "Шоколад" - "Бонбонени обувки" (последвана наскоро и от третата част - "Праскови за кюрето" - б.ред), Джоан Харис отново ни поднася вкусна порция изкусителни лакомства, магии и аромати,заедно с много въпроси.

Какво е накарало Виан Роше да смени името си? От какво се крие тя? Кои са най-големите и страхове? Колко струва да бъдеш някой друг? Можеш ли да избягаш от себе си? Зад вратите на уютната сладкарничка в Монмартър ще се разиграе битка на живот и смърт. Лице в лице ще се изправят домашната магия на Виан и скитащия зъл вятър на Зози. Залогът е твърде голям и нито една от тях няма да се откаже лесно.

Една много интимна, много сетивна и "женска" книга. Прекрасна за четене вечер пред камината околко Коледа. Или просто когато имате нужда от нещо топло, вкусно и красиво. Като чаша горещ шоколад :)

Ревюто е извадено от едноот дълбоките чекмеджета на "Аз чета" - от ранния период, непрепубликуван текст от 04.01.2008. Вижте и текст от Яна Маринова като гостуващ автор в "Книголандия".

През последните месеци съм инвестирала достатъчно от своето време и внимание върху дебатите по повод закона за образованието. Също и към изказванията, публичните изяви и интервютата на правителствения флагман по темата – заместник министъра на образованието г-жа Милена Дамянова. /най-скорошни предавания по темата вижте тук и тук/. Обсъждали сме го в групата "Новите деца и образованието", чийто създател и модератор съм, събирала съм лични мнения на родители и учители, чела съм и съм гледала много, обмисляла съм и съм съпоставяла с личния си опит. Затова се чувствам в правото си да кажа, че съм дълбоко несъгласна със задължителния елемент от закона. Не с целия закон, а с частта за задължителното влизане в системата на 4 години, задължителното училищно и градинско, т.е. държавно образование и попадането извън закона на всички не-училищни форми на обучение. Не съм съгласна в 21-ви век всички да се подкарват към кошарата (дори и кошарата да беше прекрасна, а тя далеч не е) без право на никакъв личен избор. Това не е цивилизовано и съвременно.

Но това, което най не разбирам тук е, откъде човек без личен опит с децата (според публичната информация), като г-жа Дамянова, намира сили и смелост да звучи толкова убедено, категорично, не рядко и арогантно.

Например, аз имам две момиченца и често казвам, че не знам как се гледат момченца. Не разбирам от физиологията им, психиката им е друга, трудно ми е да им избирам подходящи подаръци и т.н. Та, все едно аз да се изправя пред една майка на момченце и да започна да й говоря какво е най-добре за нейното момче. Като аз съм на овластена позиция и ако тя не е съгласна с мен, просто я глобявам и това е. Това прави Милена Дамянова с този закон. Това не е диалог. Това е налагане на политическата воля над волята на народа без право на разискване, без приемане на логични разсъждения и лични предпочитания. Защото въпреки всички диалози, диспути и дебати, никое от предложенията на родители, неправителствени фондации и сдружения не е взето под внимание в гласувания вече два пъти закон.

Накрая на всеки мислещ човек му става ясно, че законът, с всичките му рестрикции, се налага чрез политически натиск, по някаква по-висша препоръка, която не може да се избегне. И заместник министър Дамянова е само един инструмент за налагането му, човекът „хвърлен” на гневните и аргументирани родители. Но фактът, че няма свои собствени деца, заедно с логичната й незапознатост с тези, родени след 2000-ната година, не помага на мисията й. Никак не помага. Олекотява я, прави я да изглежда още по-безпомощна и смешна. Единственото, с което донякъде я оправдавам, е, че тя не разбира. Лесно е да си убеден, когато не разбираш. Не е правилно, не е интелигентно, но е лесно.

Уважавай съществуващото или очаквай съпротива

Съвсем не искам да звуча грубо или дискриминационно. Също както не искам да се постъпва грубо и дискриминационно с мен, семейството и децата ми.

Дано всички ние - политици и граждани - намерим сили, достойноство и мъдрост да приемаме такива закони, които се градят на искрена загриженост и любов към децата ни и към добруването и хармонията на семействата им. Не на икономически показатели, на вътрешна междуетническа политика и други такива фактори. А на искрена загриженост и любов към всички прекрасни български деца. Защото те го заслужават!

ЕСПЧ реши делото Кампеану срещу Румъния да се разгледа от Голямата камара

Просрочени кредити над 90 дни, %

Според публикуваните днес данни на БНБ лошите кредити в банковата система спадат – което се случва за първи път от началото на кризата. Лошите кредити (т.е. просрочени над 90 дни) намаляват от 17.25% на 16.62% за три месеца. Другият измерител на БНБ за лошите кредити – "нетни кредити с просрочие над 90 дни" също отбелязва намаление, от 11.6% през септември на 10.62% през декември 2012.

Рано е още да се каже дали става въпрос за тенденция, но все пак е положителен знак за развитието на икономиката. По-бързото разчистване на лошите кредити е полезно не само за самите банки, които ще освободят капитал, с който могат да поемат нов риск и да отпускат нови кредити, но и за икономиката, тъй като много производствени активи ще намерят своя нов собственик и ще допринасят за постигане на растеж.

Блогът за икономика 2012

Снимка на военния командир от PYD, известен с бойното си име Сархад Камишлу, който беше убит в Рас ал Айн преди седмица.

Ожесточени сблъсъци са в ход от 17 януари в северния сирийски град Рас ал Айн (в близост до турската граница) между бойци на Свободната сирийска армия (ССА) и членове на кюрдската партия Демократичен съюз ( известна с кюрдския акроним PYD). PYD е известна с принадлежността си към ПКК (Кюрдската работническа партия), която води сепаратистка война срещу Турция от 1978 година насам.

В клип, появил се в YouTube, лице, което казва, че е член на ССА, обяснява за битката в Рас ал Айн и нейната цел: да бъдат отблъснати “бандите на ПКК, свързани със сирийския режим.”

В друго видео, човекът зад камерата твърди, че “ССА осигурява сигурен изход за цивилните, обкръжени от бойците на PYD.”

Имаше съобщения, че ССА прибягват до използването на танкове в битката:

Няколко кюрди, привърженици на сирийската опозиция изразиха гнева си относно събитията, казвайки, че тази битка е неоправдана. Други предупреждават, че може да бъде началото на един дълъг и тежък конфликт между кюрди и араби.

Активистът Масуд Акка, член на Лигата на сирийските журналисти, който живее в Норвегия, написа коментар във Фейсбук, казвайки, че има и други градове, които трябва да бъдат откъснати от контрола на правителството, а не да се напада малкият Рас ал Айн:

“Алепо е по-голям от Рас ал Айн (и така е с Дамаск, Идлиб, Дейр ез Зор, Латакия, Тартус, Хама и Дараа) Всички тези градове са стратегически по-важни от Рас ал Айн. Забележка: правителството не се е оттеглило в нито един от тези градове, в които има много повече милиции, отколкото са в Рас ал Айн.”

Друг кюрдски активисти, Шихаб Абдике, намеква, че Турция участва в тази битка, за да отслаби сирийските кюрди:

“Това, което се случва, е регионална война срещу сирийската революция като цяло, и в частност срещу правата на кюрдите.”

Това, което споделя Акко е важно: със сигурност усилията на бунтовническите части могат да бъдат насочени към други точки от страната, които са много важни и определят влиянието на правителствените сили върху провинциите извън Алепо и Дамаск. Рас ал Айн е важен, заради близостта си с Турция, но е и опасен, заради смесеното кюрдско-арабско население, жертва на различни политически сили – както от Сирия, така и от Турция. Досега лидерите на сирийските кюрди не са показали желание да се откъсват от територията на Сирия. Също така с изключение на милициите на PYD, които със сигурност са близки с ПКК (съответно са и про-асадистки настроени), масово кюрдското население запазва мълчание по отношение на въстанието в Сирия, а онези, чиито глас се чува, са по-скоро срещу партията Баас. Сблъсъците в Рас ал Айн трябва да спрат, за да се избегне една бъдеща катастрофа.

Снимките са от блога The Damascus Bureau.

“Гемиус” предлага една прекрасна възможност за стаж за студенти последна година или наскоро завършили. Побързайте, краен срок за кандидатстване е 11 февруари 2012 година.

„Гемиус” е най-голямата агенция за интернет изследвания в Централна и Източна Европа. Ако проявявате интерес към уникални потребители, импресии, социо-демография, кликове и банери това е подходяща възможност за вас.

„Гемиус”  е компания, твърдо решена да инвестира в потенциала на младите, като им предлага най-добрите условия за професионално и личностно развитие. Максимата им е проста.

Хората са най-ценният ни актив.

Ако сте студент или студентка последна година или наскоро сте завършили, ако имате много добри познания по английски език и плановете ви за професионално развитие са свързани със съвременна международна компания, можете да се включите в студентските или следдипломни стажантски програми на „Гемиус”.

В Gemius България ще имате възможност да се развивате в атрактивната и динамична индустрия на интернет изследванията, ще откриете приятна и модерна работна среда. Сами ще се убедите, че съвместните усилия на необикновени хора–чиито глави са пълни с нови идеи–води цялата компания към успех, който бихте могли да споделите.

Изпратете своя регистрационен формуляр и това би могло да сложи началото на ново професионално приключение!

Повече детайли за стажантската програма можете да разгледате на сайта на „Гемиус” .

или като изпратите свое CV не по късно от 11 февруари 2012 година на следният е мейл: yordanka.blazheva@gemius.com В е мейла посочете Subject: Stazh2013

Не познавам дете, което да откаже подобно нещо – на воля да прави отпечатъци. За да има продължение...

Независимостта на съдебната система е в основата на критиките срещу Румъния

Комунистическата партия в Украйна предложи връщане на смъртното наказание

Европол арестува над 100 души в 10 държави за трафик на хора

Аштън критикува законопроект за забрана на "гей пропагандата" в Русия

За първи път през 2012 г. са намалели жалбите пред Страсбург

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на Паметника на съветската армия в София ще проведе мълчаливо бдение на 1-ви февруари 2013 г. пред монумента, издигнат в чест на съветската окупация в България.

LG Electronics (LG) показва богата гама от цифрови дисплеи на европейския форум Integrated Systems Europe (ISE) 2013 – най-големия в света конгрес за професионални интегрирани аудио-визуални системи. Събитието се провежда от 29 до 31 януари 2013 г. в Амстердам. Новото поколе-ние публични електронни дисплеи (digital signage), които LG представя, прите-жават усъвършенствани, енергийно ефективни IPS панели. Моделите, сред които първото 84-инчово мултитъч табло, 3D видео стена и прозрачен екран, са изло-жени под надслов „Powerful and Professional“.

 „Линията за 2013 г. използва последните IPS технологии на дисплея, които пре-доставят отлично качество на картината за широка гама търговски приложе-ния,“

каза Хавис Куон, президент и изпълнителен директор на LG Home Entertainment Company.

„Удобни за гледане от всеки зрителен ъгъл, цифровите реше-ния на LG привличат вниманието на потребителя независимо дали се намират навън или у дома.“

ВПЕЧАТЛЯВАЩИ 3D ДИСПЛЕИ

Посетителите на щанда на LG на ISE 2013 ще бъдат посрещани от забележител-ната видео стена 3D Video Wall, която се състои от 44 на брой 55-инчови дисплея (модел 55WV70MD). Те притежават тънки рамки с дебелина едва 5,3 мм, което засилва усещането за гледане на един голям екран. Уникалните 3D дисплеи на LG могат да бъдат използвани в паркове или по време на моторни шоу програми за реалистично зрителско изживяване. Характерната за компанията Film Pat-terned Retarder (FPR) 3D технология има икономични и леки очила, които не из-ползват батерии.

 ЯРКИ ДИСПЛЕИ ЗА ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ

За разлика от конвенционалните дисплеи цифровите табла за външно приложе-ние предлагат добра картина на силна светлина и при лоши метеорологични ус-ловия. Моделът на LG WX50MF IPS е перфектното решение за външна реклама дори на 2000 нита светлина. Докато конкурентните 1500-нитови дисплеи блоки-рат при 85°C, моделът външен дисплей WX50MF показва ярки изображения и на 110°C. Други отличителни характеристики на използваната технология са по-широкият зрителен ъгъл, нулеви смущения на картината, перфектна цветова на-ситеност и контраст. В допълнение публичните електронни дисплеи на LG, из-ползващи IPS технологии, намаляват разходите за консумативи с до 30%, поради подобрената енергийна ефективност. Функциите за потъмняване и спестяване на енегрия (Smart Energy Saving) настройват оптимално LED подсветката, така че да подхожда на показваното съдържание. По този начин осигуряват удобство при гледане, като в същото време използват по-малко електроенергия.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ULTRA HD ТАБЛА

Най-забележителният модел на LG на тазгодишното издание на ISE – 84-инчовият модел 84WS70, е най-голямото Ultra HD дигитално табло с четири пъти по-голяма резолюция на екрана от традиционните панели (3840 на 2160 пиксела). Три от тези революционни продукти са наредени един до друг, за да представят пролетно-лятната колекция на известни модни дизайнери в размери, близки до реалните. Мултитъч версията на 84-инчовите Ultra HD продукти (модел 84WT70) е по-интерактивна, защото използва приложението Google Maps. Така посетите-лите на щанда на LG могат да направят виртуална визита до любими дестинации посредством приложението Street View в изключително висок HD формат. Моде-лът 84WT70 е подходящ и за представяне на интерактивна информация в образо-вателни центрове, музеи, арт галерии, търговски центрове и магазини.

ФАНТАСТИЧЕН ПРОЗРАЧЕН ДИСПЛЕЙ

Прозрачният дисплей на LG – модел 47TS50MF, е идеално решение за автомати за продажба на храни и напитки, защото показва продукти и промоционални оферти и подчертава предимствата на търговските обекти, в които е поставен. Когато потребителят избере желания продукт, моделът 47TD50MF показва забав-на анимационна версия на закупения артикул.

РАЗНООБРАЗНО ULTRAWIDE ТАБЛО

По време на изложението LG демонстрира още предимствата на ултраширокия панел модел 29WR30. Той е предназначен да се използва като медийна колона, за показване на новини и реклами и като виртуален банер за информация на авто-бусни спирки, в кина и ресторанти.

Снимка: LG

PAP4500Duo и PAP5000Duo са новите представители на семейството MultiPhone, налични вече и в България. Производителят на IT продукти с лайфстайл дизайн Prestigio, лансира на българския пазар два нови модела смартфони с 2 SIM карти – PAP4500Duo и PAP5000Duo.

След като зарадва потребителите с уникална комбинация „цена-качество“ в лицето на първите 3 модела смартфони – 4300, 4040 и 3500, Prestigio представя смартфоните от новото поколение.

Флагманите на бързо разрастващото се семейство на Prestigio – MultiPhone 4500DUO и MultiPhone 5000DUO, могат да се похвалят с комбинация от неустоима цена, страхотни параметри и разбира се, уникалната за българския пазар гаранция на Prestigio – 48h Collect & Return.

Двата модела традиционно поддържат функцията Dual SIM, което осигурява малксимална бързина и удобство при комбинацията на два различни оператора или неограничен достъп до интернет при добавяне на втора Data SIM карта.

4500DUO 

Стилен дизайн , максимална гъвкавост и 2 пъти по-голяма сигурност – трите най-характерни черти на устройството. 4,5 инчовият multi-touch дисплей, Cortex A9 двуядрен 1GHz процесор, Android 4.0 Ice Cream Sandwich, 8 Mpx камера, са само част от причините, поради които този смартфон ще стане най-верният спътник в ежедневието ви. А за още по-голяма сигурност Prestigio допълни визията на идеалния телефон с Gorilla Glass дисплей с IPS матрица, за да не се притеснявате от надрасквания. В комплекта ще откриете също и стилно калъфче Prestigio.

5000DUO

Най-големият член от семейството. Той е създаден за хората, които обичат големите устройства и е идеален за сърфиране в уеб пространството. MultiPhone 5000 DUO  е модел с 1 GHz двуядрен процесор.  Смартфонът притежава 5 инчов LCD дисплей, 5 Mpx камера и Android 4.0 Ice Cream Sandwich, a коженото калъче в комплекта е идеалният вариант да запазите телефона от надрасквания.

И двата модела идват с OTA update, множество предварително преинсталирани проложения и 2 години гаранция. Гаранционното обслужване 48h Collect & Return е валидно за всички Prestigio устройства и осигурява ремонт до 48h (в работни дни) след получаване в наш сервиз. 

Новите модели вече могат да бъдат намерени в магазините на Техномаркет, Технополис и други партньори на Prestigio на препоръчителни цени съответно – 449лв. за 4500DUO и 399лв. за 5000DUO.

За Prestigio

Марката Prestigio предлага комбинация от елегантност, високо качество, иновативни технологии и първокласен дизайн. Стараят се да предоставят по-добро изживяване за потребителите чрез луксозни продукти на конкурентна цена. Портфолиото включва широка гама от GPS навигации, eBook четци, таблети, смартфони, DVR камери, външни памети, чанти за лаптопи и др. 

Снимки: Prestigio

Колегата Венислав Вълчев и аз сме украсили брошурата на ПП “Врачански Балкан” с някоя и друга снимка.

Сега очакваме пътеводителя. Там има повече снимков материал

Моя снимка е публикувана в календара на природните парковете в България за 2013 г.: врачански Балкан през зимата.

На семинара Интернет маркетинг с нулев бюджет вчера имах удоволствието да разкажа повече за създаването на съдържание и как то може да е от полза за маркетинга. Основният урок, който исках да предам, е че доброто съдържание не продава и не промотира марката – поне не директно. Затова и избрах за име на лекцията си “Как да продаваме, без да продаваме”. Презентацията вече е в SlideShare, а по-долу подробно съм описала всичко, което казах на място и което ще видите на слайдовете.

Какво е съдържание, всъщност?

Да започнем с въпроса за съдържанието – какво всъщност е съдържание? Повечето хора чисто асоциативно свързват съдържанието с обемни текстове и купчини страници (виртуални или не). Всъщност, съдържание могат да бъдат невъобразимо много неща, като започнем от текст, минем през видео, подкастове, снимки и инфографики и завършим с игри, различни калкулатори и инструменти. Няма смисъл да се повтарям – просто вижте тази доста всеобхващаща графика от SEOmoz:

Дали да създаваме съдържание?

А дали въобще има смисъл да създаваме съдържание? Твърдя, че създаването на съдържание е новият път на маркетинга, но аз все пак не съм световен експерт, затова и потърсих подкрепа в данни и мнения. Първо, нека погледнем поведението на марките в Северна Америка (за там имаме точни данни, а и пазарът е родилното за повечето нови маркетингови и технологични тенденции). Там 86% от B2C (business-to-consumer) марките и 91% от B2B (business-to-business) марките използват контент маркетинг в някаква степен. И това не са просто единични опити – за контент маркетинг отиват средно 28% от B2C и 33% от B2B маркетинг бюджетите.

Експертите също потвърждават, че контент маркетингът е ключова нова тенденция, с която трябва да се съобразяваме. Ще цитирам само David Armano, според когото “съдържанието е не само кралят, а също кралицата, принцът и придворният шут”.

Разбира се, щом към съдържанието има толкова голям интерес, първият логичен въпрос, който би ви задал мениджмънтът, е колко добре продава уникалното съдържание. Тук имам лоша новина – ако използвате съдържание, за да промотирате директно продуктите си, ще изглеждате също толкова нелепо, колкото ако отидете на парти с приятели и цяла вечер крещите “Купете продукта ми!”. Съдържанието не се създава, за да продава, привлича нови клиенти или промотира вашите продукти. Съдържанието може да изпълни много други цели, но продажбата става индиректно, след като благодарение на него сте провокирали интерес.

За мен най-големите ползи от създаването на съдържание се крият в очовечаването на марката и в създаването на доверие. Тези ключови фактори правят клиентите лоялни и ви превръщат в обичан бранд. Освен това, съдържанието ви помага да се превърнете в експерти – а както си пролича от последния Edelman Trust Barometer, хората вярват най-много на експерти, било то независими или вътре в компанията.

Стигаме и до техническата част на съдържанието. Истината е, че дори технически ви е необходимо добро съдържание. С промените в сяоя алгоритъм Google дава ясна заявка, че се интересува от подробно, полезно и добре написано съдържание. Допълнително, за да остане страницата ви видима във Facebook, трябва да създавате и споделяте интересно и ангажиращо съдържание. Колкото и пъти да обясните на потребителите, че заради новите правила на Facebook те виждат само 10% от съдържанието ви и трябва да си включат нотификации за страницата, по-добрият план е просто да създавате ангажираност с по-добро съдържание.

Кога да създаваме съдържание (стратегията)?

Ако вече съм си свършила работата и съм ви убедила, че съдържанието ви е нужно, да видим какво планиране ни трябва, за да започнем. Много маркетолози подхождат с идеята, че ще поставят цели за консумация на съдържанието, ще преценят каква е стратегията, ще пуснат съдържанието “свободно” и после остава само да замерим резултатите. Да, но така пропускаме основна полза на съдържанието – то може да ни помогне с бизнес-целите.

Затова, започнете изграждането на стратегия с бизнес целите предвид. Ако анализът ви покаже, че за тези цели може да помогне маркетинг-отделът и за целта може да се използва съдържание, действайте. Създайте стратегия за създаването, разпространението и измерването на ползите от съдържанието. После планирайте внимателно кога съдръжанието ще ви бъде най-полезно. Чак тогава (ако сте преброили правилно, 4 стъпки по-късно) можем да преминем към практическото създаване на съдържание.

Как да създаваме съдържание (тактиките)?

Ето и практическата част на темата, с всичките й тактики.

Първо и най-важно е да свикнете с мисълта, че марката ви е крайно безинтересна. Съжалявам, ако от мен го чувате за пръв път, но е вярно – поне в очите на клиентите. Всъщност, не трябва да създавате съдържание, което се върти изцяло около марката ви – важно е да създавате съдържание, което е интересно за потребителите. Полезно или забавно, професионално или вдъхновяващо – вие избирате. Но важното е да покажете нещо, което потребителите намират за ценно.

В презентацията ще видите и няколко различни подхода, които марките използват – от строго професионалното през професионално-вдъхновяващото до емоционално-забавното, в зависимост от бранда. Подходът зависи от вашата марка и нейната насока.

Ето и няколко мои лични съвета, с историите зад тях, всички почерпени от екипа на Ozone.bg:

• Трябва да бъдете полезни – покажете на потребителите, че заставате на тяхна страна, независимо от ситуацията. След едно от партитата ни приятелката на един от гостите беше леко недоволна от наличието на приятелски настроени промотърки. Е, ние предоставихме на момчето бележка, с която да възстановим доверието между двамата .
• Дайте на феновете си кауза, с която да се отъждествят. Независимо дали става дума за първия ден след премиерата на игра, в която всички са заети да убиват демони или избори за най-важната World of Warcraft тема, важно е да ги поведете с кауза, която е важна за тях.
• Дайте им нещо за споделяне. Разбира се, малко вероятно е то да е свързано директно с ваш продукт и да стане viral. Но пък можете да измислите нещо много интересно, което да им предоставите – като извинителни бележки, с които да си вземат отпуска или почивка от училище, за да играят игри, в нашия случай.
• Покажете кадри от кухнята. Това е най-добрият начин да създадете доверие и да покажете, че зад марката ви стоят истински хора. Тук пък от време на време могат да се прокрадват и продуктови кадри с нови доставки или най-често поръчвани продукти.
• Не изпускайте възможност да се срещате с клиентите си. Това ви дава възможност да научите много за тях, а и да изградите връзки между екипа и клиентите. Събитията също са част от съдържанието, което предоставяте – организирайте ги когато можете. Не е нужно разходите да са големи, за да постигнете полезно действие.
• Бъдете честни с клиентите си. Ако нещо няма да им свърши работа, кажете им го. Те ще ви бъдат признателни и вероятно ще ви се доверят за друг съвет, с който ще им продадете това, което им е полезно. Като дама мога да го кажа – няма нищо по-досадно от продавачка, която ти обяснява, че всичко ти седи идеално!

Защо си струва да създаваме съдържанието, което създаваме?

Стигаме и до онзи чудесен момент – пуснали сме видеото, качили сме снимките, разпространили сме текста. Как да знаем дали той си е свършил работата? Ако се върнем към стратегията, всичко започна с бизнес-целите. Логично е, тогава, отново да имаме бизнес-ориентирани индикатори (печалба, продажби), както и маркетинг-ориентирани индикатори (познаваемост, емоции). Условно, можем да разделим метриките за измерване на няколко групи:

• Метрики за потребление: колко души използват съдържанието ви, включително тези, които го четат/гледат, свалят или говорят за него в коментари и собствени постове.
• Метрики за споделяне: колко души са сметнали съдържанието за достатъчно интересно, за да го споделят. Тук влизат любимите на всички social media експерти Like, Share, Retweet, +1, Pin и т.н. Със задаване на тагове е възможно проследяването и на споделянията по email. Допълнително, можем да следим и входящите линкове.
• Метрики за привличане на клиенти: тук включваме всички групи резултати, които показват, че потребител е ваш потенциален клиент – абонаменти, нови фенове и последователи, както и съкращаване на съотношението посещения/конверсии.
• Метрики за продажби: дойдохме си на думата, нали? Да, съдържанието помага за продажби с подпомогнати конверсии – Google Analytics е най-добрият ви съюзник, особено ако имате е-магазин. Можете да измервате и помощта на съдържанието в офлайн-среда, както и да имате предвид индивидуалните разговори с клиенти, дори те да не са преводими в статистически данни.

Накъде отива съдържанието?

И за финал, да обсъдим какво е бъдещето на съдържанието.

Разбира се, първо се сещам за консумацията на съдържание през мобилни устройства. Ще трябва да се съобразяваме с все по-голямата употреба на мобилни устройства – тук не говоря само за дизайн-елемента, а и за самия тип съдържание. През мобилни устройства се консумират повече кратки форми на съдържание и визуални елементи.

Втората голяма тенденция е трансмедийното съдържание. Марките ще използват все повече канали за създаване на съдържание и мултимедийното съдържание ще се реализира по всички тези канали – било то печатни медии, Интернет, интеграция на посланията в игри, филми, телевизия, музика и още много други:

За финал, една негативна тенденция – дали съдържанието ще се превърне в “новото мерло”? Тази метафора принадлежи на Tom Stein и много ми допадна. Когато потреблението на вино в САЩ скача с 66%, повечето нови потребители започват с мерло, поради по-неутралния вкус. Търсенето се повишава, предлагането също, а с него качеството на предлаганото мерло пада драстично. Така “мерло” бързо се превръща в синоним на кофти вино. Същото се случва и със съдържанието – все повече съдържание се произвежда, а качеството явно спада. От нас, маркетолозите, зависи дали качеството на съдържанието ще остане високо.

The post Как продава съдържанието appeared first on Васи ли?!.

Мич и Ейми Хъф са близнаци. И двамата ходят на училище в четвърти клас и са много симпатични. Но приликите между тях май се изчерпват с това. Докато разликите…

Мичъл Хъф е цар на математиката, може да измайстори скейтборд от стари части и никак, ама никак не обича да чете. Ейми, от своя страна, няма никакъв проблем с книгите (дори и с най-дебелите), може да рисува и твори страхотни малки макети, а също и да свири на чело. И най-много от всичко обича да дразни Мич във всеки удобен момент. Той пък никак не обича да си трае и винаги гледа да си отмъсти, като например открадне желанието на Ейми. Въпреки дрязгите помеду им, близнаците често си помагат и се разбират без думи.

Проблемите на Мич са няколко:

1. Алън Хиблър – побойник от по-горен клас, чийто баща е известен професор и славата на бащата не понася на сина;
2. Книгите и четенето
3. Макетът на дъскорезница на Джон Сътер.

С четенето и майсторенето на малка дъскорезница от клечки за зъби момчето се справя с помощта, идеите и съветите на сестра си, но Алън Хиблър застрашава цялото му съществуване. Побойникът не се спира пред счупения скейтборд на Мич, провежда му всекидневен тормоз с обстрел с евкалиптови пъпки, а накрая дори посяга на Ейми. И ако тактиката Мич да си мълчи и да не обръща внимание не работи в случая, какво ще направят двете деца, за да се отърват от ужасния хулиган? Решенията често пристигат сами, понякога преоблечени като правописни грешки…

Но ако сте решили, че само Мич има проблеми, грешите. Ейми има огромна драма с таблицата за умножение, която не може да запамети. За неин срам, баща й е счетоводител, но при нея сметките изобщо не вървят. И ако през годините успява да се измъкне по един или друг начин от трудните сметки на контролните, с пристигането на аудиовизуалните пособия училищният живот на момичето е тотално застрашен. Може ли касетофон да диктува задачите? Как можеш да го попиташ втори път за задачата, за да спечелиш време? И как да успееш да пресметнеш всичко, когато просто НЕ ЗНАЕШ таблицата за умножение? Тези въпроси връхлитат Ейми и тя вече се вижда опозорена… докато не  спира токът. Понякога получаваме втори шанс и момичето решава да се възползва от него, без да се излага пред приятелите си. На помощ й се притичва единственият, който я разбира и може да предложи помощ, без да й натяква или да я притеснява. Кой е той? Мич, естествено!

Ситуациите, в които двамата близнаци изпадат, се случват на всеки от нас, а решенията, които ни предлагат двете деца, често могат да са ни от полза. И ако не обичате да четете или пък да смятате, ако се сблъсквате с побойници или се страхувате да дадете шанс на нов приятел да ви се разкрие, прочетете „Мич и Ейми“. Ще попаднете на златна мина!

Книгата “Мич и Ейми” участва в списъка с четива, включени в “Читателска щафета 3 мини”. Не пропускайте да узнаете всичко за щафетата, да се позабавлявате с героите на Бевърли Клиъри и да изпратите формата си за участие в играта! Подробностите ще откриете тук.

Продукти:
1ч.ч. грах
1ч.ч. карфиолени розички
2 средни картофа
1 глава червен лук
1 морков
1 малка глава целина
1 яйце
1/2ч.ч. прясно мляко
1ч.л. сол
1ч.л. копър
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Картофите, лукът, морковът, целината и лукът се почистват. Срязват се на две или три. Слагат се в тенджера. Наливат се 3- 4ч.ч. вода. Добавя се грах и карфиол. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата, се намаля степента на котлона. Съдът се похлупва. Продуктите се варят, 70- 80 минути. След готовност се отхлупва, за да се добави 1с.л. краве масло. Оставя се да къкри на изключен котлон. След около 30 минути, супата се пасира. В купичка се разбива един жълтък с 1/2ч.ч. прясно мляко. Добавя се сол. Застройката се налива при супата на тънка струйка. Бърка се непрекъснато, за да се получи еднородна смес. Поднася се в купички. Поръсва се копър. В панер се сервират крутони или сухари.

В предаването Денят започва с култура  на БНТ водещият  не съобщи къде се провежда събитие в памет на проф. Тончо Жечев.

В действителност няма правна пречка да се каже къде и кога е събитието: днес, 31 януари, 18 часа,  зала Средец, Шератон.

СЕМ има указания по въпроса отпреди няколко месеца.

Методически указания във връзка със забранeните скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение [16 ноември 2012 г. ]

В предаването Денят започва с култура  на БНТ водещият  не съобщи къде се провежда събитие в памет на проф. Тончо Жечев.

В действителност няма правна пречка да се каже къде и кога е събитието: днес, 31 януари, 18 часа,  зала Средец, Шератон.

СЕМ има указания по въпроса отпреди няколко месеца.

Методически указания във връзка със забранeните скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение [16 ноември 2012 г. ]

Я, да си направим една разходка до Гърция. Кристина ще ни води леко и забавно до интересно местенце в Гърция. Всъщност, за да не останете разочаровани: тя ще кара джипа :) И ще си живее живота :) Да видим ние какво прави жена, оставена сама с джип и палатка ;)

Приятно четене:

Kaньонът Горгопотамос (Гърция)

Закъснял пътепис за ходенето ни в Гърция

То си минаха десетина дни, откакто ходихме до Гърция, така че за радоста на читателите може да пропусна някой и друг детайл, но ще дам всичко от себе си да се напъна и да си спомня важните моменти на това пътуване.

Ден първи

Поредната неделя, в която в малоумно ранен час се налага да станеш и да отидеш някъде на г*за на географията. Нормалните хора през това време си спят до десет, после ходят на мол и си правят спортен полуден, щъкайки по магазините и заведенията за бързо хранене като малки мравчици.. Както е известно, ние обаче нормални не сме, хора - тоже. По тази причина аз сравнително безропотно станах към седем, когато Коце каза, че идват да ме вземат с колата.

План-програмата включваше ходене в Гърция - Коце и Светльо да се борят с най-големия каньон на южната ни съседка.. аз нямах толкова с какво да се боря, освен придобитата си неприязън към гърците, но отидох все пак - на принципа "да ми види седалището път". Въпреки, че ми се обадиха половин час по-късно от предвиденото, като станах, имах чувството, че ченето ми ще се разчекне от прозявки. Запреплитах крака да си събера продоволствията и да нарамвам раницата, целунах Ина, която спеше сладко като малък пъстър пор, и се гмурнах в софийското утро.

Разбира се, указанията къде да ме чакат с колата бяха безцеремонно пренебрегнати, така че ми се лонгурках из квартал Лозенец известно време. Странно е как нямам нищо против (добре де, нямам много против) да бъхтам часове наред с тежка раница по баир, но когато трябва да помъкна същата тази раница дори за триста метра из София, изведнъж започвам да киселея. Все пак не го приех лично, а и се поразсъних.

Заварих спътниците си въоръжени с карта на Гърция и пирожки. След като оставиха достатъчно мазни отпечатъци по картографираните елински земи се натоварихме във всъдехода (Мицубиши Pajero, за испаноговорящите Montero) и се емнахме по пътя.

Когато стигнахме Перник ни се наложи да се повъртим като обрани евреи из района, заради строежа на новата магистрала. Някой ден, когато бъде завършена, тя ще свърже двата панелни колоса на Софийския регион - Перник* и Люлин - едно несъмнено добро дело, с цел културен и интелектуален обмен. Поцъкахме с език над това чудо на пътното строителство и прелетяхме през Перник като през малката гара, която е.

Пътуването до границата не предложи някакви изумителни случки, нито самото минаване в чужди земи. За сметка на това, в близост до границата локаторите ми засякоха джипът на Пещерният спасителен отряд, около който обикаляха няколко легендарни личности - Пелтек, Трънката, Гогата и самият Петър Берон. В последвалият разговор за пореден път установих един от плюсовете на женския пол - чаровната усмивка замества нуждата от дейно участие в диалога и капацитет по някои теми. Аз се поусмихвах пет минути, "всичконайдобро"-сахме се и се натоварихме всеки по своя джип. Пътьом установихме, че наровете все още не са узряли за ядене.

Следващите няколко часа прекарахме в път през район, в който пейзажът не се отличава драстично от нашенския. Няколко неща си струва да се отбележат, все пак:- По магистралата има табелки "Полиция, камери, т.н.". Надписът изглежда ето така: έλεγχος. На мен подозрително ми заприлича на "елеухос", което автоматично преименува гръцките полицаи на "елеушев" или "елински ушати". Всъщност май се чете "еленчос" и означава "контрол", но аз няма да оставя на досадни лингвистични детайли да ми развалят насладата от каламбура.-

Броят на прегазените животни намалява с отдалечаването от българската граница. Вариантите са три:

1. гръцките животни са по-предпазливи и умни;
2. шофьорите в Гърция внимават повече;
3. магистралите се чистят по-често.

Първите два варианта отпадат като нелогични.

На пътя, също така:

-          няма много дупки;

-          има цветя между двете платна на магистралата;

-          има и малки симпатични будки, които успяват ловко да ти измъкнат двайсетина евро от джоба и да го нарекат "такса път". Аз го наричам пладнешки обир.

На места, когато вляво се мяркаше морето, аз изпадах в зле прикрита еуфория. Гледката е особено чудесна в района на Олимп - в това отношение трябва да призная, че гърците са по-близко до една моя отдавнашна мечта. Винаги ме е блазнела идеята за ски-курорт, където караш цял ден, а после отиваш на плаж. Не им се е получило напълно, но все пак стрелят близко до целта, като слагат планината в удобна близост до морския бряг.

Също така ми направи впечатление, че на хората там очевидно им е забранено да излизат навън в Неделя. Когато минавахме през някое населено място си личеше, че има условия за живот, но не и хора, които да ги ползват. В Ламия - последният голям град, през който минахме - все пак намерихме оцелели, както и един супермаркет, от който се снабдихме с пилешки крилца и пъпеш. В този момент аз отбелязах, че нося неизпечени кюфтета.

След като излязохме от Ламия трябваше да намерим крайната и начална точка на

Каньона

 Търсенето започна с противоречиви резултати - почти веднага успяхме да хванем грешна отбивка, но пък там намерихме една зряла круша, която безжалостно обрулихме. Както си седяхме, изядохме по една круша и пак поехме да търсим правилния път.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Не след дълго намерихме нужното място - след минаване на

село Гьоргопотамос

 и кандилкане по серпентини, се отклонихме от главния път и след кратък off-road попаднахме на края на каньона.

Посрещнаха ни две констенурки от класически сухоземен тип, само дето бяха изключително големи, и имаха нещо като спойлери на черупките. Снимахме ги, докато те ни съскаха сърдито и слязохме до края на пътеката.

Там заварихме малко райско кътче с бистра рекичка, кристални вирове и краят на каньона, който изглеждаше обещаващо прекрасен. Аз леко завидях на младежите за приключението, което им предстои, но те ме успокоиха, че цял ден ще си пека трътката край вировете. Със Светльо дори направихме проба на температурата на водата. Аз намерих един клон непосредствено над водата, който ми позволи да се натопя няколко пъти като кесия с билки в чаена чаша.

Освежени и изпълнени с оптимизъм заминахме да търсим началото на каньона. Тук беше моментът, в който ми повериха кормилото на джипа, с цел да свикна да го карам, за да мога на следващият ден да го транспортирам от точка Алфа до точка Омега, докато двамата юнаци преодоляват каньона по вода.

Тук започна истинската епопея на пътуването ни - прекарахме около четири часа в търсене на горната начална точка на каньона. Логистиката ни куцаше, защото се координирахме по поетичното описание от някакъв пътеводител. Разстоянието, което трябваше да изминем не беше повече от петдесет километра, но на три(десет) пъти се наложи да връщаме джипа от разни задънени пътечки. В описанието пишеше, че търсим "красиво място за лагеруване, до черквата на местност Агио Пневма, близо до няколко колиби". Е, намерихме колибите и дори каравана, но тъй като вече се беше стъмнило не успяхме да открием черквата. Това обърка напълно по-нататъшните ни планове, защото изведнъж в тъмното започна да има прекалено малко ориентири и прекалено много дървета и разклонения на главния път - който и да беше той.

Накрая успяхме да се завъртим пълен кръг на местността и дори да намерим необозначен на картата път. Аз заплаших, че ще сляза до града, ще си купя пушка и ще избия картографите. Независимо от очевидното ни отчаяние, Константин беше устремен като кръстоносец и решен да намери тази митична черква, въпреки вялите протести на Светльо и моята умора. Накрая се примири, че е по-добре да лагеруваме и да се осланяме на мъдростта на утрото.

Близо до колибите и караваната имаше една от онези крайпътни макетчета на истински черкви, които гърците намират за тъй шикозни. Технически погледнато, обясних аз, и това е църква. В крайна сметка, знам ли ги какви точно ориентири ползват по чужбината. За мое щастие, обяснението ми мина между капките и не се наложи да виждам за трети път укорителния поглед на една горска "ушата" сова, която ни наблюдаваше със зле прикрито неодобрение, докато трамбовахме по пътеките.

Захванахме се да разпъваме стана, а аз мимоходом споменах, че нося кюфтета. Местността явно се ползва често от местните ловджии, защото беше напълно оборудвана с маса, навес, барака, препарат за миене на съдове и куче. Ние се разпънахме господарски и започнахме делово да приготвяме вечеря и постеля. Кулминацията беше прибирането на месото от жарта, след което аз подадох своята паничка с кайма на Коце, който, очевидно изненадан, каза:

– А, ама ти носиш кюфтета!

Остатъкът от денонощието не ни предложи други изненади и след кроткото похапване всеки се довлачи до постелята си и заспа като пън.

Ден втори

Събудих се от възмутения глас на Светльо, който коментираше нещо.. с изненада. Оказа се, че черквата, която се убихме да търсим предната нощ, е била на едно баирче малко по-нагоре, прикрита в булото на нощта по-добре от афро-американец в гето на Ню Йорк. Това ни обнадежди, че все пак сме на правилното място и след като посъбрахме лагера потеглихме да дирим каньона. Почти без усилия намерихме реката, от която беше началната точка на каньонинга.

Светльо и Коце почнаха да се опаковат в неопрените си - аз седнах да наблюдавам този сеир, защото когато някой облича неопрен, изглежда сякаш нахлузва два пъти по-малка кожа. След като се натъкмиха им щракнах една снимка на изпроводяк. Аз нямах фотоапарат, пък те имаха два, та затова сега има двойно снимки на каньон и един прост разказ за цялата останала Гърция.

Аз походих с тях, помахах и се надявах всичко да мина добре.. После се обърнах и нападнах най-близкия къпинак с настървение. Оттук нататък разполагах с поне дванадесет часа за губене и джип, пълен с багаж. Успях да задвижа mp3-ката и колата и изпаднах в пълен приключенски екстаз. Без да има нещо съществено за гледане или някакви предизвикателства, просто се насладих на усещането да си жена, която самичка си щъка с голям джип из планинска местност. Много хора, особено някои по-възрастни такива, ще цъкат неодобрително, но то си е поредният адреналин.

И така, подкарах наобратно по пътя, като реших първо да спра в

черквата на Агио Пневма,

 която си стана легендарно място. Всъщност я надценявам като й казвам черква, защото всъщност беше четвъртита постройка три на четири метра. Все пак, колкото и да беше малка, беше сравнително поддържана - олтарче, свещи, масла, тамян, икони. Не можеше да не ми направи впечатление и кутийката с помощи, в която си имаше прилично количество недокоснати пари. Вярно, че мястото очевидно беше изключително рядко посещавано, но е приятно като видиш, че хората могат и да не взимат всички пари и желязо, които видят. Аз запалих свещичка, не толкова с религиозна умисъл, ами така, за добрата традиция.

Когато свърших с пилигримството, щастливо отидох към джипа и още по-щастливо го подкарах по черния път надолу.

Слязох до едно горско кътче,

което си бях заплюла от предния ден - с пейки и масички, чешма, люлки и стари и красиви чинари. След като прострях палатката да съхне, го ударих на мързел, четене на книга и лека закуска. За разлика от предния мрачен ден, в този се прокрадваше малко слънчева светлина, която допълнително разнежи положението.

В един момент реших, че може малко да разнообразя и започнах да облазвам дърветата. Въпреки, че изглеждаха удобни, се оказаха удивително непригодни за катерене.

Изпълнена с решимост, мярнах някакви скали наблизо и реших да си го изкарам на тях. Оказа се, че те всъщност се качват доста нагоре по хълма и стават малко по-стръмни. Аз нещо се амбицирах и започнах да се издигам настоятелно ("Само още ей до онази тераска..").

В крайна сметка, стигнах до една площадка, от която за пръв път се откри изглед към тази част на Гърция, която оставихме под себе си. Между гънките на възвишението се разливаше предморската долина - отначало скромно, а после пищно се разстилаше до морския бряг. Самото море се белееше близо до хоризонта и подмамваше моето жадно око. Не ми се беше случвало да видя

това море и ме изненада леко.

Навикът на черноморското око е да вижда бряг и вода от край до край, докато в Гърция морето крие в себе си острови, брегове, полуострови и прочие пейзаж, което много начупва хоризонта.

Улисана в такива мисли се бях изпружила на скалата и явно си въобразявах, че съм като гръцката версия на бразилския Исус. След като постоях се сурнах по обратния път надолу и припалих джипа, за да сляза на 'по-долно ниво'.

Стигнах до селото Дио Вуна-или-нещо-такова

 и постоях още малко, загледана в далечния морски бряг. Горе долу по това време в мен започна да се заражда коварната идея да отвлека джипа и да го заведа на море. На няколко пъти по пътя се спирах, разглеждах карти, смятах бензин, километри и като цяло - затъвах в чудене.

Накрая предпазливостта и, може би, мозъка надделяха и реших, че не е уместно да карам в чужбина чужда кола без да съм много наясно къде са й документите. За да се утеша, реших просто да се повъртя по серпентините, с плахата надежда, че може пак да се натъкна на крушовото дърво, което да полазя като майски бръмбар. Вместо това слязох до самия

Георгопотамос,

 където отбих още на първия завой. Там местните са превърнали една голяма канара в нещо като гигантски алпинеум, с включена фонтанна система.

Цялата забележителност всъщност е приятно място за разхлаждане и почивка, а аз го оцених още повече, защото докато го обикалях случайно срещнах една смокиня. На мен този плод доста ми харесва, може би щото е по-недостъпен в България и след по-малко от двадесет минути вече бях с лилави пръсти от плюскане, а най-вероятно и уста. Самите смокини бяха толкова узрели, че изглеждаха като натежали кожени торбички.. или като нещо друго, подобно. Имаше толкова много, че дори успях да набера допълнително за момчетата, за да ги зарадвам с местен деликатес след дългото мокрене.

Освен смокинята, друга забележителност в района беше един железопътен масивен мост, който явно наистина е известен, щото сега гледам в Google e пълно с негови снимки. Мост като мост - впечатляващ е, но ние впечатляващи постройки не ядем.

С такива умозаключения, подкарах колата обратно нагоре, че времето беше започнало да напредва. Стигнах до края на каньона и започнах да се приготвям за лагеруване.

Като все още млад къмпингар аз приех задълженията си с въодушевление и ентусиазирано опъвах палатки, подреждах багажник, направих огнище и събрах дърва за огън.

Докато се ангажирах с тези задачи, един стършел напористо обикаляше около мен и се опитваше да ме стресне. Аз се правех на много хладнокръвна, но всъщност бая потърчах около джипа, докато накрая не се въоръжих с лопата и при една от засилките му към мен го изпратих в храстите като истински бейзболист. С чувство за добре свършена работа метнах бирата на гръб и отидох да изстудявам себе си и нея в реката.

С усилия на волята и стискане на зъби се метнах и се поплациках в хладната вода. Тъй като все още съм нормален човек и притежавам рецептори за студ се изкатерих на брега сравнително бързо и се увих в кърпи и дрехи, под които се накокошиних като сова.

Запраших обратно към лагера, за да започна да правя салата по светло. Всеки готвач - ако ще и само на пържени яйца - знае за традицията този, който готви, да се нахрани преди да стане готово яденето. Аз поне клъввам оттук-оттам, пробвам туй-онуй.. и накрая се наяждам преди да си сипя в чинията. Така се оказах с няколко пълни чинии, студена бира, смокини за десерт.. и никой, който да се възползва от тези благини.

Когато минаха обявените дванайсет часа храбро си помислих, че ще си дойдат, когато си дойдат, пък аз няма да изпадам в кокоша паника. Трезво реших да прогоня евентуалните притеснения и успях да си запаля огън. Да си призная, досега винаги се е случвало някой друг да пали огън наоколо и това беше първото си мое огнище, което определено ме настрои много Прометейски към него. Всъщност толкова се отпуснах, че накрая позаспах, докато се топлех до пламъците.

Когато се събудих към един през нощта изобщо нямаше признаци Коце и Светльо да са се появявали. За да не се тормозя излишно се прибрах в палатката. Паркингът беше до едно оградено пространство с малки акациеви дръвчета. Защо беше с ограда - не знам - но разбира се я прекрачих, за да опъна палатките вътре в ограденото.

Докато си лежах в тъмното си мислех как уж постоянно изискваме свобода, пък все гледаме да сложим някакви огради извън и вътре в себе си. Успокоявах се (напразно), че в случая става въпрос за собствената ми сигурност.. знае ли човек откъде ще изкочи някоя мечка, глиган или ловец по тези чужди земи. Все пак се чувствах по-закътано зад ограда и в палатка, омотана в спалния чувал и скоро заспах пак.

По законите на Мърфи, в момента, в който се примирих, че ще заваря сутринта сама, бях събудена от мъжко боботене, подвиквания и паукания. Излязох от палатката, наметната с одеалце, за да видя прибирането на двамата най-мокри мъже на света. Видимо не изглеждаха толкова наквасени, но поведението им издаваше, че се чувстват като сюнгери и имат нужда от изцеждане. Светльо всъщност се разхождаше с фанатичен блясък насам-натам, нетипично изпълнен с енергия в толкова късен час. Коце изглеждаше по-унил, но скоро след като хапна и се стопли на огън живна. Очевидно минаването на каньона беше минало успешно, а и много приятно, защото въпреки умората си, личеше задоволството. Лично аз бях щастлива, че всичко е минало добре, както и се заразих много от ентусиазма им. След хапването, биричката и откъслечни разкази и снимки легнахме по палатките с чувството за един добре изживян ден.

Ден трети

Този ден си беше чиста надпревара с времето. Без много да се мотаем станахме да закусим и да съберем лагера, а после делово потеглихме обратно към къщи. Тъй като вече бяхме минали по пътя - неведнъж - почти не ни се наложи да се лутаме и поехме по магистралата рано-рано. Моята въжделена мечта да спрем на морето беше изпълнена на един

малък непретенциозен гръцки плаж

 За мое щастие се разминах с известни гръцки морски таралежи, но успях да бъда изненадана от солеността на морето. На влизане от брега, безрасъдно се метнах с главата напред и бързо-бързо излязох, плюейки и кашляйки. Честно, във водата има толкова сол, че направо не можеш да гледаш, докато плуваш. Или пък можеш да си сготвиш яхния, докато плуваш..

Все пак водата беше много чиста и аз се отпуснах да й се наслаждавам с кеф. Успях дори да науча някои нови неща - че шалтетата могат да плуват доста добре и да те носят като дюшек и че не винаги, когато ядеш миди ще .. хм, ти се разтрои коремът.

За да утоли поне малко вълчия ни глад, Коце посъбра малко миди от една скала и ги свари. Водата, както вече казах, нямаше нужда от допълнително посоляване, така че се получи приятно хапване. Прекалено бях улисана да чегъртам мидите, за да се замисля, че черната мида, на която така уверено викаме "черноморска" се плоди като луда и в Гърция. Големи сме националисти, ех..

И тъй, наложи се скоро пак да потегляме и да останем със сол, полепена по целите тела за спомен по пътя. Вероятно колата миришеше на китоловен кораб, но на нас си ни харесваше. Нататък из пътя кротко се редувахме да спим и да шофираме, като истински ценители на женската хубост (еле па я) обсъждахме каките по пропусквателните пунктове и си приказвахме за живота, хората и секса.

И те така, в шеги и закачки си мина пътя, а аз за пореден път се курдисах директно на работа с все раница и морска сол по тялото. Как издържах до шест сутринта там беше една друга история, която обаче не помрачи по никакъв начин чудесната ми почивка. Друг път пак :) .

* Перник, в голямата си част, е проектиран от Коце и поради това е устойчив на земетресение, вулкан, цунами и дъжд от жаби. Също така Ина е родом от този район. Това са двете хубави неща, които мога да кажа за това място.

ASUS представи стилния 7-инчов Android таблет MeMO Pad™, който се очаква до 10 дни да бъде и в България. Препоръчителната продажна цена на таблета у нас е 349 лева.

ASUS MeMO Pad™ разполага с 10-точков мултитъч дисплей с 350 нита яркост и резолюция 1024 x 600, а паметта му може да бъде увеличена с SD карта до 32 GB. Корпусът е с диамантена шарка и се предлага в три цвята. Заедно със серията ASUS Transformer Pad™, ASUS MeMO Pad™ допълва Android-базираните предложения за таблети на компанията.

Преносимост в три различни цвята

MeMO (произнася се „миймо“) е абревиатура от “My Mobile. My Moment” и отразява желанието на ASUS да създаде таблет за хората със забързан начин на живот. С размерите си от 196.2 x 119.2 x 11.2mm, MeMO Pad™ може лесно да бъде използван с една ръка. Таблетът се предлага в три цвята – кристално бял, титаниево сив и розов заедно с елегантно неплъзгащо се покритие с диамантена шарка. MeMO Pad™ е проектиран само като таблет и за него не е предвидена докинг станция.

Създаден за работа и забавление

ASUS MeMO Pad™ работи под Android 4.1 Jelly Bean и се захранва от 1GHz VIA WM8950 процесор и Mali-400 графичен ускорител за по-гладко сърфиране в интернет. Освен това, таблетът разполага с 10-точков мултитъч дисплей с LED подсветка и резолюция 1024 x 600, както и 140-градусов широк зрителен ъгъл с 350 нита яркост, което гарантира ясна картина дори и на открито. MeMO Pad™е снабден и с технологиите ASUS SonicMaster и MaxxAudio, гарантиращи високо качество на звука.

ASUS MeMO Pad™ разполага с до 16GB вътрешна памет, която може да бъде допълнена с до 32GB чрез SD карта. Предварително инсталираните приложения включват SuperNote Lite, BuddyBuzz, ASUS WebStorage, ASUS Studio и WebStorage Office за по-голяма производителност.

 Снимка: Asus

Пламен Асенов

30. 01.13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=18

Кога за последно ви е хрумвало да построите нещо напълно безсмислено – да речем мост, който свързва две точки насред полето, без река под него? Не се сещате или е било твърде отдавна? Да-а-а, отдавна трябва да е било, щом не се сещате. А това означава, че животът ви влачи, не вие него. За разлика от великия англичанин Томас Пейн, който  реализира този, на пръв поглед налудничав, мост още преди 223 години, през 18 век, наричан също Векът на разума.

Хайдн, Годишните времена

Защо мостът, който никога нищо не свърза, е толкова важен? Според самия Томас Пейн мостът изобщо, мостът като архитектурно творение, е работа на човешкия гений, която в своята простота спира дъха, защото съчетава красота с практичност. Колкото до конкретния мост, който той изгражда насред полето, важен е заради няколко неща. Първо – макар да е отчасти макет, направен е здрав, след като стои чак до 1960-та година. Целта му е да покаже на живо новаторския план за мост, който Пейн отдавна разработва, да дойдат инвеститорите, да го видят и като ахнат от изумление, веднага да финансират истинския мост, който ще прехвърли Темза някъде в Сохо.  В живота не става така. Инвеститори идват, повечето от тях дори ахват, но никой не инвестира и Пейн бързо зарязва проекта заради по-важни неща. Второ – мостът е необичаен за епохата със своята големина, форма и материал. Изграден е от метални елементи, дълъг е 110 фута, което означава над тридесет и три метра, но е само с една арка. Трето, макар никога да не свързва нищо, освен поляна с поляна, хората много харесват моста на Пейн, дотам, че масово идват да го видят и дори плащат малка такса, за да минат по него. Според злите езици подобно  безумие всъщност е плод на силната бира, изпита преди това в прочутата близка кръчма Yorkshire Stingo. Но в Лондон още спорят дали кръчмата е процъфтяла заради моста или моста – заради кръчмата. Четвъртата причина мостът да изглежда толкова важен е, че по начин най-символически неговата история ни разкрива много за характера и идеите на великия европеец Томас Пейн, човек позабравен донякъде в Европа, а за нас, българите, на практика съвсем непознат.

Хендел, концерти за орган

Томас Пейн е роден през 1737 година в Англия. Учи само начално училище, но в живота си е инженер, учен, философ, писател, революционер, пияница и мърморко. Автор на едни от най-вдъхновяващите писания от епохата на Просвещението, Пейн е подсъдим в родната си Англия, осъден на смърт във Франция, лежал в затвор за длъжници и отритнат в любимата си рожба – Съединените щати. Той обаче умира примирен с Бога.

Хендел, концерти за орган

Забележително е как етапите в живота на Том Пейн са свързани с писаното слово.  Всичко важно при него започва късно, когато е на 37, женен втори път и с перспектива да се превърне в достолепен имперски чиновник от акцизната служба на негово величество. Заплатите там обаче са доста ниски и колегите молят Пейн да съчини писмо, с което да разкрие на краля тежкото им положение. И той наистина го пише. Дори го публикува. Но в текста Пейн не само се оплаква от ниските заплати, а добавя, че това ражда  корупция. И описва системата на корупция едно към едно, с размера на взятките и имената на взимащите подкупи, включително своето собствено. Когато скандалът гръмва, той вече е качен на кораб и пътува за Ню Йорк, при своя приятел Бенджамин Франклин. Така попада в центъра на назряваща обществена буря. Като установява, че в предстоящата революция никой от неговите американски приятели не предвижда откъсване на щатите от опеката на краля, верноподаният единствено на свободната мисъл англичанин пише памфлет от 50 страници със заглавие „Common Sense”, „Здравият разум”. В него малко ругае властващия по това време крал Джордж ІІІ и го определя като „царствено чудовище”. „Чувал съм някои да твърдят, че тъй като Америка е преуспяла при старата си връзка с Великобритания, тази връзка е необходима и за нейното бъдещо щастие. Няма по-измамно нещо от такива доводи. Все едно да кажем, че понеже детето е израснало с мляко, то никога не трябва да яде месо” – пише Пейн в своя текст, който, според думите на Джордж Вашингтон, извършва преврат в умовете. Като води на висок глас дебата за американската независимост, който е и дебат „република или монархия”, Пейн се нарежда не само сред бащите-основатели на Съединените щати, но и сред най-прогресивните умове на своето време.

Чимароза, концерт за обой

Първото американско приключение на Том Пейн свършва няколко години след края на войната за независимост. Той за известно време е секретар на комисията по външна политика в Конгреса, после изпълнява дипломатическа мисия във Франция и за заслугите си получава от правителството имението Ню Рошел в щата Ню Йорк. Поради неумереното си харчене обаче, Пейн лежи известно време в затвор за длъжници и там решава да се върне в родната си Англия. За учудване е как никой в родината, включително кралят, не му казва „копче” за неговото мислене и поведение, които дори в днешна България вероятно биха били заклеймени публично като национално предателство. Но не. Той се занимава спокойно с инженерна и научна работа, като освен описаният вече новаторски мост, измисля и бездимната свещ – наистина страшно облекчение за хората по онова време. Само че започва Френската революция и Томас Пейн пише прочутото си есе „Правата на човека”, в което застъпва тезата, че революцията е допустима, дори задължителна, когато едно правителство не се грижи за своя народ, когато потъпква естествените права на хората и техните национални интереси. Това мнение предизвиква буря в Англия и Пейн е съден за обида към краля и конституцията. Той обаче не може да присъства на процеса по обективни причини – вече е изчезнал в посока Париж и се е набъркал във френската революция. Въпреки че не знае и думичка френски, избран е за депутат от партията на жирондистите. Пейн, макар убеден антимонархист, прави фаталната грешка да настоява за изгнание, а не за екзекуция на краля, с практичната цел да не се развалят добрите отношения между Франция и Съединените щати, където Луи ХVІ е популярен. Якобинците, които идват на власт обаче, не само гилотинират краля, а осъждат на смърт и хвърлят в затвора Томас Пейн като негов защитник.

Перголези

Докато е в Париж, включително и в затвора, Томас Пейн пише прочутото си съчинение „Векът на разума”, в което напада църквата и заблудите, които тя внася в обществото.  По този повод обаче по света и досега се смята, че той напада църквата от атеистични позиции. Не е така. Всъщност до голяма степен „Векът на разума” е написан именно за да ограничи атеизма, който започва да се шири във Франция, след като църквата там застава срещу революцията. И неслучайно самото съчинение на Пейн започва с думите – „Аз вярвам в единния бог и нещо повече, аз вярвам в щастието след този живот”. Всъщност Томас Пейн е деист и като такъв прави съществена разлика между вярата в бога от една страна и следването на църквата с нейните заблуди от друга. Тиранията на религията е най-лошата от всички – смята той – защото ако останалите тирании се ограничават само до този свят, то църквата се бърка и в отвъдния. Така или иначе обаче, докато е в затвора, преминаването в отвъдния свят, независимо от вярата му, наистина е плашещо близка перспектива за Томас Пейн.

Моцарт, Реквием

Обаче не, никакъв реквием не се изпълнява за Томас Пейн, поне не в онзи миг. Спасява го невероятна случайност. Тъй като е болнав, управата на затвора му позволява да държи през деня вратата на килията си отворена, за да влиза чист въздух. Всеки следобед обаче един човек минава и слага знак по вратите на онези килии, чиито обитатели ще бъдат екзекутирани на следващата сутрин. Но когато редът на Пейн идва, знакът е сложен от вътрешната, а не от външната страна на вратата. Така екзекуцията го подминава, скоро якобинците падат от власт и той е освободен. Неговият приятел, американският президент Томас Джеферсън, праща специален кораб да вземе Томас Пейн и да го докара от Франция в Щатите, но там човекът, за когото разумът винаги е бил най-важното в този живот, започва полека да го губи. Томас Пейн през целия си живот е бил известен като „човек с неприятен характер”, но този път направо прекалява. Американското общество, дори близките му приятели, го отхвърлят заради антирелигиозните му убеждения, изразени във „Векът на разума” и вместо спокоен живот, Пейн прекарва краткия остатък от живота си самотен, отчаян, вмирисан като скитник, пропил се от вино и мизантропия, с ругатни към целия свят на уста. В най-последните си дни обаче неспокойната му душа се смирява. „Умирам спокойно, като се надявам на милосърдието на създателя” – прошепва Томас Пейн преди да издъхне. И издъхва. Погребан е под едно дърво във фермата си Ню Рошел, по-късно костите му са пренесени в родната Англия, където обаче изчезват. И досега никой не знае къде почиват те и дали изобщо почиват, но тревожната му душа със сигурност е намерила онова щастие след този живот, в което вярваше, докато търсеше щастието и в този живот”.

Моцарт, Реквием

След като водещата компания в областта на маркетинговите проучвания GfK съобщи за успешното създаване на единни стандарти за интегрирани и глобални анализи на социалните медии (SMA), австрийската компания направи изчерпателен анализ на социалните медии в автомобилния сектор и начина, по който се възприемат водещите автомобилни марки онлайн.

Част от въпросите в проучването на GfK били свързани с най-често разглежданите теми в социалните медии, с по-критично обсъжданите автомобилни марки и с репутацията на отличничните от сферата в уебпространството.

Анализите на социалните медии, предоставени от GfK, намериха отговори на много от въпросите, свързани с автомобилните марки и тяхната репутация. Във връзка с изследването са анализирани повече от 175 000 различни интернет източници (статии, уебсайтове, Facebook, туитове) в Германия, Австрия и Швейцария, а съдържанието на повече от 17 хиляди източници е изцяло оценено.

Проучването се е извършило в сътрудничество със австрийската фирма Sensemetric. Компанията разкрива, че създаденото от потребителите съдържание оформя по-голямата част от цялото онлайн общуване. При автомобилните марки 61% от общата популяризация се създава от потребителите, докато само 39% идва от професионални организации като например производителите и медиите. Но разпространението варира значително между отделните марки. Докато 79% от дискусиите за Audi са направени от потребителите, при Hyundai процентите са много по-ниски – едва 53%.

Забележителен е фактът, че марките значително се различават по отношение на каналите, които използват, за да популяризират своите продукти. Например Mercedes-Benz силно присъства в традиционните (онлайн и форуми), докато Audi и BMW се ориентират повече към социалните мрежи (например Facebook). Проучването на GfK показва също, че има две основни теми, които в голяма степен подхранват онлайн комуникациите: лансирането на нови продукти и оформянето на брандове. 

Тъй като значението на социалните мрежи расте, насочените брандови комуникации ще се превърнат в по-голямо предизвикателство за производителите на автомобили в бъдеще. Въпреки това е възможно да се засили целенасоченото онлайн присъствие. Ето защо компаниите трябва да извършват подробни анализи на това как се възприема техният бранд в онлайн пространството. Новите инструменти за социално-медиен анализ на GfK ще помогнат на клиентите им да анализират и интерпретират информацията от различни платформи. 

снимка:GfK

Изключително интересна дискусия се породи в един от най-посещаваните SEO форуми, WebMasterWorld, който доведе до съмнения, че търсачката на Microsoft, Bing, обхожда линкове в резултатите на Google. Потребител във форума споделя мнение, че според него “паяците” на Bing използват резултати от Google AdWords, за да визуализират резултати на своите потребители. Дали това обаче е така?

Отговорите на този въпрос могат да бъдат най-различни. Някои потребители дават мнение, че на практика Bing може да взема резултати от Google AdWords чрез обхождане на SERPs в Google, но съществуват и други варианти. Един от възможните сценарии е публикуване на съответния линк в Bookmark сайтове, което неимоверно води до прихващане на съответното URL. Като друг вариант е споменато използването на данни от Internet Explorer (IE) от страна на Bing, както и пускане на линк към страницата, съдържаща Google AdWords URL, и по този начин получаване на този така интересен краен резултат.

Колкото и невероятно да звучи това, че Bing обхожда резултатите на Google, касаещи рекламната платформа AdWords, може да се окаже, че Bing води също така и до загуби на рекламодателите на Google и съответно негативен ефект върху CTR (Click Through Rate) – фактора, показващ ефективността на вашата реклама. За съжаление техника като поставяне на robots.txt няма как да спре паяците, когато става въпрос за Google AdWords. Ще ни бъде интересно да чуем и вашето мнение. Какво смятате по въпроса?

Снимка: Bing

Космонавтите могат без опасност за своето здраве да употребяват за храна зеленчуците растящи на борда на МКС- до този извод са стигнали учениет от Института по медико-биологични проблеми към РАН.

На 31 януари 2013 , от площадка SLC-41 на Кейп Канаверал е истреляна ракета носител с телекомуникационен спътник.

От НАСА са съобщили , че намиращият се на орбита телескоп 'Кеплер' е възобновил совята дейнсот след 10 престой, предизвикан от проблеми с жироскопите. Напомняме, че орбиталният телескоп 'Кеплер' се занимава с търсене на планети извън Слънчевата система.

Южнокорейската ракета KSLV-1 , чиято първа степен е руско производство, успешно изведе на орбита спътника STSAT-2C. По този начин Южна Корея стана 11 тият член на 'космическият клуб'.

Защо България позволява да насочват негативни кампании към нейните граждани, както пише в. „Гардиън”? Защо България позволява да наричат гражданите й „мърляви сънливци”, по думите на общинския съветник Ники Айкън. „Уестминстър е готов да плати хиляди паундове за вагони, с които да изпрати мърлявите сънливци от България и Румъния обратно вкъщи и да прочисти техните импровизирани лагери”, казва въпросният лондонски управник.