„Винаги трябва да се почва от начало. Кой продаде ЕРП-ата в монополно състояние? По времето на кое правителство? Понеже днес Лютви Местан се е изказвал. По времето на НДСВ и ДПС. Шулева продаде ЕРП-ата. Когато разделиш страната образно казано на три, и на практика правиш три монопола. Най-малко по тази тема за монополите може да [...]

Апостоле! Къде е твоят гроб? Къде народът твоя пример тачи? И може ли едно сърце на роб най-живите ти думи да изплаче? Кой лобното ти място утаи и скри от нас едната ти Голгота? От смърт ли днес подлецът се бои или от твоя Смисъл за Живота? Венец ли искаш, сплетен от цветя, или юнци, готови за олтара? В най-смутно време – ти велик блестя, но колко днес блестели биха с вяра? Предателството твоя дух не спря! Една присъда твоя зов не скърши! Страхливият – в страха си жив умря! А мършата те размени за мърши! И там е днес, Василе, твоят гроб - в бездушния, готов ...

7 февраля в Лирик-опере Чикаго состоялась пресс-конференция, посвященная новому, 59-му сезону. В планах театра – девять опер. Сезон выглядит очень традиционным. Современных опер нет, как нет русских и французских опер. Как всегда в Лирик-опере, упор делается на традиционный итальянский репертуар и самые популярные произведения. Опять “Травиата” и “Мадам Баттерфляй”, снова “Севильский цирюльник” и “Летучая мышь”: одна премьера, три новые для Чикаго постановки, одно возобновление. Неожиданностей мало, но они есть. Впервые в Чикаго прозвучит опера А.Дворжака “Русалка”, после долгого перерыва возвращаются “Отелло” и “Парсифаль”, интерес представляет редко ставящаяся сегодня опера Моцарта ...

Сън сънувах, ой нерадост, опустяла младост, сън сънувах, сън прокоба – сънувах си гроба…” П.К. Яворов И седнал ми тоя бай Лазо, под оная асма, дет’ слънцето бие с лъчи, ал’ капка светило не мой са промуши, па зачоплил шепа ...

Станишев предлага национализация, след него Костов ще иска отново приватизация. Станишев ще национализира, а след него Костов ще приватизира както се пее в любимата им песен”и така до края на света”. Дали ще понесем още една червена национализация и втора бандитска приватизация?

Един съвсем обикновен неделен ден ми се приисква да приготвя нещо ново и необикновено. Знам къде да го потърся – в книгата Heston Blumenthal at Home. Избирам сравнително не трудна рецепта с обикновени съставки, които обаче изглежда ще направят необикновеното ястие. Пурпурния му цвят ме привлича, техниките ме заинтригуват. Нетърпелива съм да направя опит, но преди това трябва да направя още няколко неща за рецептата, като зеленчуков бульон и ароматно масло. Имам време до вечерта, така че правя ги. Следва решението с какво да допълня избора ми и се спирам на по-мазна риба, както препоръчва Хестън Блументал. Ще бъде наистина неопитвана от мен комбинация.

Пурпурното ястие е ризото с червено цвекло, но ризото приготвено със зърно спелта. Приложените техники го правят кремообразно (като всяко едно ризото), а ядковият вкус на спелтата допълва землистия характер на цвеклото. Комбинацията им с пармезан е впечатляваща.  Другото нещо в тази рецепта, което ме прави любопитна е ароматното масло, което се добавя в края на приготвянето на ризотото. Маслото се обогатява с аромати на лук и вино, и съдържа лека киселинност, която да уравновеси сладостта от спелтата. Целта на това масло е да се избегне предварителното сотиране на лук (с което би трябвало да започне всяко едно ризото), за да се разкрие още повече вкусa на спелтата. Тази техника е приложима и за приготвяне на класическо ризото с ориз. Ароматизираното масло и приложението му по този начин е практика на първия италиански шеф готвач, получил за ресторанта си в Милано три звезди Мишлен Gualtiero Marchesi. Освен за ризото, маслото е приложимо и за овкусяване на риба след сготвянето ѝ.

Докато за това пурпурно ризото е необходима предварителна подготовка, то за рибата, с която решавам, че ще го допълня използвам съвсем лек и лесен начин за сготвянето ѝ. Изборът ми на сьомгова пъстърва не е продиктуван от някаква закономерност за съчетаването и с това ризото, а просто защото точно нея си харесах на рибния щанд в магазина. Тъй като ризотото е достатъчно богато на аромати, на рибата не и трябва нищо друго освен малко сол и пипер, за да разкрие собствения си вкус.

Макар всичко по-надолу да прозвучи сложно и дълго, всъщност не е. След предварителна подготовка и ризотото, и рибата са готови за 30 минути, като това става едновременно дори в домашната кухня.

Ризото от спелта с червено цвекло

Адаптирано от книгата Heston Blumenthal at Home.

Ризотото е подходящо за сервиране както като основно ястие, така и като гарнитура. Освен с риба, ще бъде подходяща комбинация с всякакви диви птици.

Посочените дози са за 4 порции.

За ароматното масло:

• 50 г лук, нарязан на ситно (1 малка глава)
• 100 мл сухо бяло вино
• 150 мл бял винен оцет
• 125 г масло, нарязано на кубчета

Лукът, виното и оцетът се смесват в малка касерола и се загряват на силен огън. Варят се около 10 минути или докато течността се редуцира с 3/4. Отстраняват се огъня и по малко се добавя маслото като се разбърква докато се разтопи и се получи емулсия. Оставя се за 20 минути за да се смесят хубаво ароматите и след това маслото се прецежда през фина цедка.

Маслото се изсипва в подходяща купичка, покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник до използването му. Може да се съхранява до 1 седмица в хладилник или 1 месец замразено.

За ризотото:

• 200 мл сок от червено цвекло (от 500-600 г цвекло)
• 200 г зърно спелта
• 100 мл вино Мадейра
• 600 мл зеленчуков бульон, затоплен до завиране
• 1 супена лъжица зехтин
• 30 г прясно настърган пармезан
• 50 г от ароматното масло (рецептата по-горе)
• 1 супена лъжица заквасена сметана
• сол на вкус

Сокът от цвеклото се изсипва в малка касерола и се слага на силен огън. Вари се около 3-4 минути или докато течността се редуцира наполовина. Когато стане около 100 мл се маха от огъня и се оставя настрана.

Широк тиган с дебело дъно се нагрява на умерен огън. Добавя се зехтинът, последван от спелтата. Зърната се готвят 3-4 минути като се разбъркват периодично. Добавя се виното и готвенето продължава докато течността се редуцира с 3/4. Следва добавяне на половината от добре затопления бульон. Спелтата се вари около 10 минути. Продължава се с добавяне на бульон по малко, като се изчаква течността да се абсорбира от зърната преди всяко ново добавяне (както се процедира при приготвяне на ризото). На финалното добавяне на бульон, спелтата трябва да е почти готова. Когато зърната омекнат добре и останат с много малко течност към тях се добавя редуцирания сок от цвеклото. Варенето продължава още 5 минути.

Накрая се добавят пармезанът, ароматното масло, заквасената сметана и щипка сол (или на вкус). Разбъркват се за кратко докато се смесят и ризотото се отстранява от огъня. Оставя се да постои 3 минути преди да се сервира.

Забележка: Сок от цвекло без специална цинтрофуга може да се направи като цвеклото се настъргва на ситно, поставя се в тензух и се изстисква хубаво.

Печена сьомгова пъстърва

Продукти:

• около 800 г цяла сьомгова пъстърва
• 50 мл зехтин
• 50 мл сухо бяло вино
• сол и прясно смлян шарен пипер

Рибата се почиства, измива и подсушава добре. Поръсва се от всички страни със сол и прясно смлян шарен пипер и се намазва хубаво със зехтин. Поставя се в тава, залива се с виното и се запича в предварително нагрята фурна на 180°C за 25-30 минути.

Ризото от спелта с червено цвекло и печена сьомгова пъстърва е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар. И така, днес се навършват 140 години от обесването на Апостола на Свободата. За Левски е изписано много.

Ще допуснем ли, това отново да се случи? Ще се юрнем ли, омагьосани и зомбирани от медиите и политическите гурута към новото политическо театро? Ще имаме ли сили да разкъсаме наложения ни „демократичен” модел? Или, със собствените си ръце ще оплетем пак въжето, на което да увиснат и последните ни надежди за истинска промяна? Ще допуснем ли, както през 1989 година, истинските виновници за геноцида над България да се изнижат ненаказани? Тези продавачи на илюзии взеха своето и по-добре от мистър Сенко свалиха дори часовниците от ръцете ни, като ни обраха до голо. Всичко бе толкова явно и прозрачно. Със схеми, понятни и за олигофрени, за каквито вероятно ни мислят.

Из форума на Еврочикаго, коментари от последните дни

Хиляди излязоха на нови протести: "Дянков си отиде, Бойко е наред". Има счупен прозорец на НС, в Казанлък горят знаме на ГЕРБ.

"Доволен съм от предсезонната подготовка, изпълнихме поставените цели, момчетата се стараха и сме готови да изиграем по-силен пролетен полусезон". Около това неизбежно клише се въртят думите на повечето треньори в "А" група. Всички са доволни от лагерите, от резултатите и обещават на феновете по-силни изяви. "Истинността" на това твърдение може да бъде засенчено единствено от обещанията на Венци Стефанов, че "Славия" ще се бори за място в евротурнирите. Така наречените "зимни подготвителни лагери" са към края си, а отборите вече трябва да са влезли във форма за подновяването на "А" група на 1 март. Какви ги свършиха водещите тимове по време на чуждестранните си лагери? Освен, че се къпеха в лукс в Испания, Гърция и Турция, родните футбалери забъркаха сериозна каша. И за да не ни обвинят, че насаждаме съмнения за черно тото, ще говорим само с факти. А те са: Лудогорец Шампионите изиграха 7 мача, от които спечелиха 2, а останалите 5 загубиха. Разградчани играха срещу силни...

В седмицата на безопасния интернет за деца Фондация „БГ сайт” проведе открит урок в рамките на кампанията си „Сърфирам безопасно” в училището на дъщеря ми – 7-мо СОУ „Найден Геров”, Варна. Това е информационна кампания, насочена към децата между 1 и 4 клас, техните родители и учители. Изборът на училище не бе случаен, разбира се, като свръзката логично бях аз. Инициатор бе чудесната Жюстин Томс в качеството си на основен двигател на фондацията, а основен спонсор - Алфа Банк.

В актовата зала на училището, пред около 60-70 деца наведнъж, Жюстин и двете млади дами, представители на спонсора, дошли специално за това от София, проведоха три последователни открити урока в следния формат – след влизането на децата и укротяването им по местата следва представяне на гостите и темата. После се пуска 20-минутно филмче за ежедневието на един петокласник и как той се справя с компютъра. Накрая идва повтаряне на най-важните правила от филмчето и кратка дискусия с децата по въпроса.

Училището ни не е безразлично към темата, понеже психоложката г-жа Банова е разработила проект точно по безопасно използване на интернет още преди няколко години. Така още на първата родителска среща родителите на първокласници получават диск с указания и книгоразделител с правилата.

Въпреки това, второкласниците от първите два „урока” не бяха съвсем наясно с темата и мисля, че научиха доста полезни неща. Филмчето, подготвено от Фондацията, започва с близък кадър на боси крачка с мърдащи пръстчета на симпатичния лирически герой Илия. Децата неизбежно избухват във весел смях и после лесно възприемат важните интернет правила от рода на използване на компютъра не повече от час на ден, пазене на всички пароли и лични данни в тайна, освен от родителите, избягване на качване на собствени снимки, никакви контакти с и мейли от непознати и т.н. Третокласниците вече бяха доста по в час и с тях се получи много интересна дискусия, като всеки искаше да каже мнение и да даде личен пример.

Въпреки че Жюстин проведе цели три последователни урока, от събитието успяха да се възползват само вторите и половината от третите класове. Интересът беше голям, отношението на училището в лицето на директорката към гостите и темата – топло, а забавлението на децата – голямо. Накрая всички получиха красиви шарени книжки с ясно описаните и лесно запомнящи се правила, а от Алфа Банк им раздадоха страхотни подаръчета – малки цветни моливи в дървена кутийка също с формата на молив.

Благодарим и успех, винаги сме насреща за помощ и подкрепа! Интернет може да бъде прекрасно място и за деца, стига да се ползва умерено, разумно и под любяща родителска опека...

Пламен Асенов, специално за kafene.net

„Ние се борим не за власт, а за това България да оцелее и да има перспектива” – каза червеният херой Сергей Станишев в навечерието на поредния червен конгрес. „За политиката, която ще реализираме, ще търсим най-подходящите хора – както в листите, така и в изпълнителната власт” – добави още той, с който израз особено възрадва душата ми. За пореден път. Защото аз високо ценя и уважавам естествената човешка наглост на левите политици, граждани, онази наглост, стъпила здраво върху вашата къса памет и ширещата се сред вас липса на разбиране за смисъла и стойността на думите.

И как да не я ценя, тя си остава единственото достойно качество на всеки политик от левицата, тъй като те други качества нямат.

Достойно е, че от цитираните високо художествени изрази веднага разбираме какво всъщност ни казва водачът на розовия ПЕС и на червения българския бес /не пиша  БСП, защото ще се загуби красивата рима, пък и „червен бес” си е достатъчно ясно/. Казва ни, че досега тъй наречените социалисти в България винаги са се борили само за властта като такава, не за това България да оцелее и да има перспектива – но, ето, от утре на тази практика непременно ще се тури край. Само изборите да дойдат. И щастливите времена след тях. Тогава всичко ще е различно…..

Казва ни също, че досега червените никога не са търсили, съответно, никога не са и намирали, най-подходящите хора за участие в Парламента и правителството. С други думи – туряли са в законодателната и изпълнителната власт всякаква сволоч да ни управлява. Което на практика си е истина, де, всички го знаем. Но ето, от утре вече те ще търсят само най-подходящите. Въоръжени с лупа ще ги търсят, под дърво и камък ще ги търсят. Дали ще ги намерят – друга тема.

И знаете ли защо веднага разбираме всичко това, граждани? Ами защото човекът ни говори с думи прости. А за да прави това, значи той е достатъчно умен. Имам предвид – „точно толкова е умен, колкото му е достатъчно”.

„Достатъчно умен”. Така деликатно се изразяват политически коректните граждани на Пловдив, когато имат срещу себе си някой пълен идиот – бронзовата фигура на легендарния Мильо например. Хората тук от хилядолетия са свикнали да живеят редом с различния и затова са толкова толерантни. Обаче със съжаление трябва да отбележа, че специално спрямо Станишев политически коректните в Пловдив са твърде, твърде малко. А как се изразяват политически некоректните пловдивчани за него – няма да цитирам, за да не плашим децата. Още повече, като се има предвид и смисъла на един от основните лозунги, предвидени от БСП за предстоящата предизборна кампания – „Мисли първо за малкия”.

Мъдри хора са това комунистите, наели са си някой велик мислител да им измисли тази простотия, платили са му и сега се радват при мисълта как народът ще се ошашави. Освен ако не се радват при мисълта колко им е малък…..Или как приятно е за малкия да мислиш…..

Но сияйната комунистическа мъдрост, която осени червените по време на техния конгрес, е само част от общите ни проблеми през тези дни, граждани. Защото цяла България е пълна и с още по-знаменателни събития.

Например, не бива да се пропусне факта, че ако комунистите бяха озарени с мъдри мисли от висока конгресна трибуна, то от още по-високо, от много по-високо място бяха почетени синодалните старци по време на инфарктното заседание на тъй наречения Свети Синод. На него те си избраха нашите трима най-достойни кандидати за патриарх български. Очевидно самата божия промисъл в този случай осени старците, както никога досега. Имам предвид – онази промисъл, която внезапно им се яви под формата на решение за една проста математическа сметка – колко е две трети от 14. И те се справиха блестящо. Пак както никога досега.

Неведоми са пътищата божии, дето се казва. Лошото е, че пътищата на кандидатите за божии наместници тук, на грешната българска земя, са съвсем ведоми. Лошо от тяхна гледна точка, де, защото те знаят, че обществото знае, че двама от тях са имали общо с атеистичната и престъпна комунистическата ДС, а единият, който се е опазил от това, е проводник на руско влияние в самостоятелната иначе БПЦ.

Всъщност, би трябвало това да е лошо – ако не заради звездното небе над нас, то поне заради моралния закон вътре в нас. Но като гледам утрешните патриарси как се държат и ги слушам какво говорят, май не е като да са се притеснили особено от факта, че знаят, че обществото знае.

Е, в интерес на истината, не може да се очаква те да вземат пример от достойната постъпка на Папа Бенедикт ХVІ, който се оттегли, за да не навреди, вместо да помогне на Църквата със своето слабосилие. Нашите хора не са от тази порода, оттеглящата се. Пък и он си е католик, на католик вера да немаш. Специално ние, православните, никаква вера им немаме. И знаете ли защо? Ами просто е – `щото те отдавна дават неправилен отговор на въпроса дали Светият дух низхожда само от Бога или някак съумява да низходи и от Сина.

А ние даваме правилен отговор.

Включително `щото сме достатъчно умни.

Достатъчно умни са и онези, които вчера излязоха на протест срещу високите сметки за ток с лозунга „Да запалим монополите”. Ако приемем, че запалването е символичен, а не реален акт, те са прави почти за всичко, което казват – за непомерно високите сметки, за необходимостта от законодателни промени и промени в ценообразуването, за тиранията на монополите и тяхното престъпно отношение към гражданите като към добитък, за не по-малко престъпния начин, по който държавата е зарязала своите регулационни и контролни функции, за наличието на енергийна мафия и престъпни договори в енергетиката…..

За да се види, че всичко това е истина, стига само да се припомни признанието на шефа на АЕЦ „Козлодуй”, който онзи ден, не се разбра в пристъп на лудост или на разкаяние, каза публично – досега давахме един милион лева само за косене на ливадата около централата. И веднага след това се закле – но отсега нататък ще даваме с една трета по-малко пари.

Всичко това, `щото ливадата им била твърде голяма.

Така е, голяма си е. Но и ливадното чувство за живота сред хората и народа български очевидно също е твърде голямо. Иначе как щеше между иначе справедливите искания на протестиращите да се прокрадне тъпият лозунг на пишман националистите от Атака и ВМРО, лозунг, веднага подет като предизборно обещание от БСП -  национализация на ЕРП-тата.

И не само да се прокрадне, а и да застане начело на протеста.

Сякаш в монополна среда има значение дали монополът е частен или държавен. Дали е български, европейски или сингапурски. Та нима преди 15 години, когато скапаната българска държава си беше собственик на цялата енергийна система, сметките да бяха по-леки за плащане, поведението на монополистите към клиентите, които ги хранят, да беше по-човешко, безхаберието, корупцията, пълната липса на интерес към темата за енергийната ефективност да бяха по-малки? Или смятаме, че утрешната скапана българска държава ще бъде по-добра и по-ефективна в своите деяния?

Трябва да сме наистина достатъчно умни, за да смятаме това.

И да не разбираме, че в монополната среда, която така или иначе тук съществува и скоро няма да бъде разбита, по-добре все пак монополът да е частен. Тогава можем да принудим – с разни методи, включително граждански протести – държавата да го контролира. А когато монополът е държавен, кой ще се заеме с такъв контрол? Нали още в Библията е казано – ако Сатана се раздели против себе си, няма да оцелее. Затова и не се разделя. Така и държавата – ще се контролира ефективно сама, ама ако и когато стане друг тип държава, не като българската, каквато си я знаем.

И накрая – искам да напомня на чалга певицата Галена, че е направила голяма грешка, като си е сложила силикон в циците. Включително политически е сгафила. „Сложих силикон, защото бях като момченце” – откровеничи тя пред „24 часа”. Сигурно не е дори чула лозунга на другаря Станишев – да мислим преди всичко за малкия му.

Да си призная, аз лично не виждам нищо лошо в малките цици, включително в мисленето за тях, стига то да не води до прояви на волунтаризъм – тоест, до претенции, че всъщност са големи. Или до желанието да им се пъха силикон, за да станат такива, каквито не са.

Но ако оставим политиката настрани, убеждавам се за пореден път, граждани, че тези работи с големината на циците някои жени не ги разбират. Да не говорим, че редица мъже са още по-заблудени и още по-малко ги разбират. Ама за мъжете е простено – те се подвеждат дори само от съкровеното звучене на думата, какво остава, когато им  замержелее по-пищна форма пред очите.

Според мен обаче истината е, че женските цици са като ума на човека – всеки има дадени от Бога не само толкова цици, но и толкова ум, колкото му е достатъчно.

Безхаберието на всички български правителства от време на прехода досега по повод на ВМЗ-Сопот се стовари тежко пред Темида. Окръжният съд в Пловдив трябваше да решава по дело за несъстоятелност на заводите. То е образувано по молба на Механичен завод-Девин за това, че ВМЗ им дължи 2,5 милиона лева за материали. На предишно съдебно заседание съдът допусна присъединяването на втори кредитор, който също има финансови претенции към сопотските заводи. Става дума за търговска банка, към която предприятието има огромен дълг. Да се чуди човек нормални ли са надеждите за възмездяване на ищците като се знае на какво дередже е заводът. И че няма как да продава модерна военна техника на съвременните пазари, които не щат да се въоръжават, да речем, с гаубици или с "АК-47". В момента ВМЗ-Сопот не работи, а служителите и работниците, наброяващи повече от 3000 души, са разпуснати в принудителен платен отпуск. Очаква се заводите да отворят врати отново на 25 февруари. От 1 март пък...

Следва продължение ...

Тази седмица в "Как четеш" си говорим с Михаил Руев, който е бранд мениджър на Happy и в свободното си време снима за сайта U-lica.com.

Ето и какви са неговите читателски навици:

Какво са книгите за теб?
Били са много неща. Дълго време бяха досадно задължение, а след като престанаха да са задължение, реших да си почина от тях. Буквално забравих за тях. Сега в книгите намирам много и най-вече възможността да погледна света през очите на друг, да се почувствам друг.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка книга притежава нещо, което ме обогатява или поне до момента, в който още е в съзнанието ми. Затова някои книги трябва да се препрочитат, но аз имам много да наваксвам, докато започна да повтарям.
Книгата, която прочетох накоро и за която често мисля, е „В разредения въздух” на Джон Кракауер.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Принципно не похапвам. Някой път се случва да изляза сам в обедна почивка и тогава чета, докато обядвам, но е много неудобно.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не отбелязвам и не драскам. Не ме ужасява, просто не мисля, че ще заразлиствам книга, за да търся къде съм отбелязал нещо. По-скоро ще го види този, който я чете след мен, както става с книгите, които препрочитам след сестра ми (бел. ред. Николета Руева). Ако нещо много ме впечатли, просто си го преписвам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С каквото намеря около мен. Много често билет от градския, а в момента ползвам опаковка от клечки за суши.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Категорично художествена!

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Сравнително малко съм имал възможност да чета от електронен носител, така че – хартиено издание. Преди време прочетох голяма част от „Кръстникът” на мобилния си телефон и беше много неудобно.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Опитвам се да прочитам главата до края, но не винаги успявам, защото рядко сядам да чета вкъщи на спокойствие. Някой път, за да приключа с глава, ми се случва да чета ходейки.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Правил съм го, да, но не повече от 2-3 пъти.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може.

Какво четеш в момента?
„Жестокото присъствие на времето” от Дженифър Игън.

Коя е последната книга, която си купи?
Не съм купувал от много време. Сестра ми, редакторка в издателство, ме снабдява с много интересни четива.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Старая се да отдам съзнанието си на книгата и не само не чета няколко наведнъж, но и когато съм прочел дадена книга, не започвам следваща известно време. Това се случва, ако книгата ме е впечатлила, тогава си давам време да помисля над нея и след края й.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам любимо място. Не съм се научил да отделям специално време за четене и чета на най-неудобни места. Най-често в градския транпорт. Това е свободно време, което хората не оценяват достатъчно. Има книги, които съм прочел само пътувайки в трамвая.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рядко говорим за книги с приятели, така че не, няма такава книга или автор. Също така, не мисля, че упоритото препоръчване ще накара някой да прочете нещо. Казвам го от личен опит.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотека е силно казано, че имам. Подреждам ги по рафтове, шкафове или ги връщам, от когото съм ги взел. ;)

Доц. Йордан Тасев е роден в София. Завършил е Софийския университет, има различни специализации, които е правил през годините. В момента работи към Института за космически изследвания и технологии към БАН. Занимава се с космическо време и процесите, свързани с него. Той има редица изследвания и публикации по темата. - Доц.Тасев, защо руските власти в неделя обявиха, че прекратяват издирването на останки от падналия метеорит, който удари в Урал, а вчера пък пуснаха информация, че са открили парчета от него, паднали в близкото езеро? - Вероятната причина е, че досега не успяват с категоричност до сто процента да обявят, че са намерили конкретна отломка точно от този метеорит. Възможно е наистина парчета да са попаднали в езерото до Челябинск. Това е доста труден процес, даже да бяха намерили и много отломки. В момента властите очевидно нямат голям интерес от всичко това, а що се отнася до учените – те със сигурност ще продължат своята работа по тези процеси и явления. -...

Държавата плаща повече да гледаш чуждо здраво дете

Кой ще им подаде ръка?

Добри шансове за ''Pussy Riot'' в Страсбург

Адвокатите трябва да се отворят към обществото с ясна гражданска позиция

ПОКАНА ЗА ПРОЖЕКЦИЯ И ДЕБАТ

Без повод за празнуване на десетата годишнина от Дъблин – Ново изследване посочва, че системата продължава да нарушава правата на бежанците

Поредният роман за британския агент 007 Джеймс Бонд предстои да излезе през есента, съобщиха от Vintage Books. Автор на новите приключения на Бонд ще бъде Уилям Бойд, а книгата ще излезе на 26 септември 2013 г. едновременно във Великобритания, САЩ и Канада.

Заглавието и сюжетът на книгата все още се пазят в тайна, но първоначалната информация разкрива, че действието ще се развива през 1969 година, а Бонд ще бъде на 45 години. Издателите от Jonathan Cape са пуснали специален сайт за феновете на 007, който се намира на адрес www.jamesbondthenewmission.co.uk.

И понеже 2013-та година е юбилейна за романите за Бонд - 60 години от публикуването на "Казино Роял", Random House са решили да публикуват за британския пазар нови издания на нехудожествените книги на Ян Флеминг "Thrilling Cities" и "The Diamond Smugglers".

Последната книга за Джеймс Бонд "Картбланш" бе написана от Джефри Дивър и издадена у нас от "Ера" през 2011 г.

Богаташ казва на жена си: - Скъпа, искаш ли за рождения ден да ти подаря палто от норки? - Благодаря, не искам! - Тогава може би един червен "Ягуар" кабрио? - Благодаря, но не! - Тогава диамантено колие от 100 хиляди долара? - Не, не искам! - А тогава какво искаш? - Развод! - А, не! Извинявай, но е прекалено скъпо за мен! Усмихни се, България! Броят на богаташите по света расте въпреки кризата. В Русия изчислиха, че е поставен нов рекорд - 131 души са милиардери в долари. Подобни новини несъмнено радват голяма част от нежната половина на човечеството. Те обаче не бива да забравят, че и в света на богатството дебнат капани: Възрастен богаташ се съветва с приятеля си: - Искам да се оженя за едно много хубаво момиче, обаче тя е на 25, а аз на 65. Дали шансовете ми ще се увеличат, ако й кажа, че съм на 50? - Не, по-добре й кажи, че си на 80.

В условията на пълна демокрация и свободен пазар никой не може да принуждава никого да продава нещо на определена цена или да купува нещо на определена цена. Всеки си избира сам какво да прави. Свобода… Свобода… Както извика дядото, тоя култов дядо, от филма на Кустурица "Черна котка бял котарак". Така извика той, когато го пуснаха от болницата – с напълно скапан черен дроб и некролог, подаващ се от джоба – весел и щастлив. Той се самоизписа от болницата, за да отиде в свободния свят, където няма досадни сестри и още по-досадни докторки, които да му забраняват да пие. Човек в пълната демокрация, при напълно свободния пазар може да избере – да живее или да умре. Да живее донякъде осигурено, но унизително и недостойно… или да умре – свободен и независим, с гръмък и презрителен смях на уста и чаша в ръката. Напомня ли ви нещо цялото това описание? Сега, ние – обградени от зловещата компания на свободния пазар и пълната демокрация (някой би се смял половин час на тая...

Навлизаме в инфлационната информационна спирала, когато прогнозите изпреварват новините. Докато съм писал предишната си статия за лявото злорадство от бумеранговия ефект на Борисовото дебелашко кокетничене с „американската карта”, същият е подписвал уволнението на своя вицепремиер, министъра на финансите Симеон Дянков- олицетворението на тази „американска карта” в управлението.

Реакциите на акта, с който Борисов угоди на отдавнашните остри нападки на левите срещу Дянков, довели дори до сблъсък с президента Първанов и начало на процедура по отстраняването на държавния глава през пролетта на 2010-та година, се свеждат до нещо като изненада. Веднага си личи, че никой не гледа гербаджийския телевизионен официоз ТВ 7. Ако гледаха, политиците щяха да са подготвени, защо в ранни зори гласът на тандема Борисов-Цветанов ясно предопредели събитието. С пламенни обвинителни пледоарии водещият Бареков изтъкна цели 4 причини Дянков да бъде уволнен. Очаквайте сега да ги чуете и от ментора му Борисов.

Трудно ми е да се състезавам в прогнозирането срещу картоиграчи с раздадени предварително роли, а и това не ми е целта. Но че ГЕРБ са на пързалката и им предстои да се спасяват поединично, това мога да предвидя със сигурност. Отнася се и до обслужващия персонал в медиите, освен ако той не премине отново в лагера на победителите, каквато е традицията на овдовяващите булки в медиите, готови вкупом пристават на новия самец, оглавил племето.

От оголените кабели на управлението започна да бие ток и той взима жертви сред най-близкото обкръжение на генератора на тази власт. Още когато беше „изпържен” вицепремиерът Трайчо Трайков стана ясно, че нещо не е наред с приказките за голяма взаимна любов на Борисов и САЩ. Посланикът на Вашингтон в София Джеймс Уорлик изрази тогава съжаление, което няма как да е просто лична позиция. А още преди това Борисов беше отстранил и Марий Косев, заместника на Трайков, който изобличи шефа на Лукойл за България Валентин Златев, че е станал консултант за АЕЦ „Белене” на руската страна ( срещу българската страна). Борисов се възмути не от приятеля си Златев, а от съмненията, че в това има нещо нередно: всеки може да си консултира когото си иска, каза той и „шутира” Косев.

Обясненията на Борисов за прогонването на Трайков бяха повече от екзотични- обвини го, че се пече на плажа в хотела в Катар и това било причината за резила на организирания там български икономически форум да няма никакъв интерес от страна на домакините.

В случая с Дянков обаче екзотиката няма да му помогне, а и времето за шикалкавене и говорене на глупости пред седналата на салатка и ракийка пред телевизорите невидима за монологичния автократ българска публика вече изтече. „Механите” вече са наистина тесни- хората са на улицата и откровено се зъбят на тирана. Това е като процеса на прохождането в плуването: първо трябва да се преодолее страхът от водата и потапянето на главата. После е въпрос на синхрон, тренировки и инстинкти. Всичко това предстои, но никой не знае докъде ще доплуваме срещу течението и завихрянето на уличните страсти. За тяхното овладяване се иска храброст, каквато Борисов демонстративно не притежава.

Share on Facebook

Британският вестник "Дейли мейл" обяви, че слага началото на поредица за последиците от пристигането на имигранти от България и Румъния в Обединеното кралство, съобщи КРОСС. Според изданието, "кандидат-имигрантите говорят за щедрата система за социално подпомагане във Великобритания и бързат да доведат целите си семейства, преди някой да реши да сложи катинар на вратата". Те се надяват все пак Камерън да успее да се справи с този приток.

това са днешните ми статуси във фейсбук:

меглена кунева трябва да се яви със "сексът не е повод за запознанство", а иван костов със "стара любов ръжда не хваща", и т.н.

4. публичният линч е дясната алтернатива на революцията;)

От известно време името на Яна Язова витае около мен – в случайни коментари за гениалността й като автор, в обсъждания на връзката й с проф. Александър Балабанов. Но дългите години на забрана за издаването на произведенията й, а и естественото изключване на Язова от учебните програми, я бяха превърнали в напълно непозната за мен. Докато един ден не ми попадна брошура на изд. „Изток-Запад“, свързана с историята и книгите на тази толкова интересна авторка. Сдобих се е първата част на трилогията „Балкани“ – „Левски“ и дългото ми пътуване започна.

Книгата е огромна – цели 745 страници, изпълнени с пробуждането на българския народ от дългия сън и подготовката му за освобождение; със саможертвата на онези, решени да дадат всичко за родината; с грешките на едни, с далновидността на други. За разлика от историите на класиците обаче, разказите на Язова са живи, одухотворени и неусетно те пренасят във времето на освободителните борби, привличайки те като съучастник, като радетел за свободата. Точно това ми хареса – няма го онзи тежък изказ, пълните с турцизми страници, които затрудняват по-неуверените читатели. Докато четеш „Левски“, всичко е само действие, желание за борба и истинско преживяване!

В „Левски“ Яна Язова описва отрязък от живота на великия ни революционер Васил Левски, изграждайки живия му образ по начин, който малцина са успели да предадат. Образ от плът и кръв, с толкова живи мисли и чувства, че се питаш дали автор и герой не са се познавали, дали не са били един човек. Освен Апостола, авторката вплита в историята си и образите на много знайни и незнайни българи като на игумения Евпраксия (готова да изгради и поддържа армията си от монахини), на сестра Серафима (решена да търси мъст за родителите си), на Делича (невръстно момче, готово да умре за свободата), на Стоян Илийка и Добри войвода… Интересно ми бе да прочета за противоречията вътре в народа относно начините за освобождение – чрез отделни бунтове или чрез всенародно въстание, колебанията на мнозина и вярата на малцина. Хареса ми и живото описание на битката при Бузлуджа, на невероятните превъплъщения на Левски, на начина, по който великият българин печели сподвижниците си за святото дело на Освобождението...

Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата също присъстват в книгата на Язова, но съдбите на някои от тях остават недовършени – вероятно защото това е само първият том от трилогията. А препратките и загадките към следващите четива от поредицата са умело изградени, грабвайки вниманието на читателя и предизвиквайки го да довърши докрай делото по четенето на „Балкани“.

И до утре да разказвам, ще е безсмислено - майсторството на Язова трябва да бъде почувствано в първо лице. Затова по-скоро ще изведа резюме на мислите си по време на четенето:

1. Тъй като сухото описание на исторически факти не ме влече особено, бях готова да се откажа от книгата още в началото, докато преглъщах безкрайното описание на произхода на името „Балкан“. Затова бих препоръчала на всички, които не си падат по такъв тип изследвания, да прескочат въведението „Бурен кръстопът“ и да дадат шанс на книгата да ги грабне.

2. Дълго се чудих дали игумения Евпраксия – силната управителка на Горния метох в Калофер, е реален образ. Отговорът е „Да!“, а ако посетите Калофер, не пропускайте да отидете до манастира „Въведение Богородично“. Аз пък, заинтригувана от ролята на монахинята в трилогията „Балкани“, ще прочета за последната среща на Евпраксия с Куртчу Осман.

3. През цялото време на четене тръпнех да видя как Язова е представила образа на поп Кръстьо – дали се е съобразила с дългогодишно тиражираните обвинения към свещеника като предател на Васил Левски или е представила друга, своя версия. Тъй като романът е събран по авторски ръкописи (оригиналът е откраднат след убийството на Язова), не знам как в действителност е щяла да го представи. Но според откритите ръкописи, само е загатнато, че поп Кръстьо вероятно е отговорен за залавянето на Левски. Явни обвинения спрямо него авторката не повдига. Предполагам, знаете, че според видни историци, всъщност турската полиция е успяла да влезе в дирите на Левски и просто е извадила късмет да го залови, а предателството е по-скоро плод на съмнения и художествени произведения, не толкова на реални исторически факти.

4. Всяка година, около честването на годишнините от смъртта на Апостола, хиляди българи решават, че защитават святото дело на Васил Левски, оплюват други народи и обвиняват турския етнос за 500-те години робство, на което е бил подложен българският народ. Омразата обаче не води до нищо съзидателно, позитивно и смислено. А идеята на Апостола е ясно предадена в книгата на Яна Язова – стига да прочетем и осмислим думите: „Нека всяка народност, както и всеки човек, утвърди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля… Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа, и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи… Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкрепят и бранят. С една дума, ние считаме за приятели всички народи и народности, които съчувстват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра и народност“! Затова, мили патриоти, преди да държите речи как делото на Левски е и ваше дело, прочетете и осъзнайте идеологията на великия българин, пък после говорете.

Перипетиите около издаването на книгите на Яна Язова са много и все интересни. Интригите, завъртяни зад гърба на тази страхотна авторка са доста и ако ви е интересно, ще откриете информация за тях в предговора към книгата. Но ако търсите нов, различен и все пак класически поглед към събитията, свързани с освободителното движение в България, горещо ви препоръчвам трилогията „Балкани“. И нека през 2013 г., чествайки 140 години от обесването на Васил Левски, най-накрая осъзнаем колко истински и пророчески са идеите му, да приемем делото му в сърцата си и тръгнем към промяна – на нравите, на прогнилите идеи, които ни заобикалят, за да осъзнаем какво е истинската демокрация и как всеки трябва да има права и да се бори за тях. Чрез сърцето си. Чрез личните си убеждения. С личен пример.

 

Ние им казвахме, а те ни се смееха! Казахме им го още когато Дянков въведе абсолютно безсмисления данък върху доходите от лихва и по този начин отблъсна от ГЕРБ хиляди средно заможни десни избиратели. Дянков е прекрасен финансист, три години в криза беше добър финансов министър, но той не се интересува кой ще спечели изборите тази [...]

Предложенията на министър-председателя предвиждат Симеон Дянков да бъде освободен като заместник министър-председател и министър на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да бъде избрана за вицепремиер, а Томислав Дончев да бъде избран за министър на финансите и управление на средствата от ЕС.

В това издание казваме довиждане на Тодор Колев и Donald Byrd - имена, пред които не би било редно да се слага каквото и да било определение, защото сами по себе си говорят достатъчно. Новите сингли са от Bilal, Potatohead People feat. Frank Nitt, The Black Opera, 7evenThirty, Mop Mop feat. Fred Wesley & Anthony Joseph и  Koka MassJazz. Припомняме си и парчета от първите два албума на James Ingram, роден на този ден през 1952, освен това слушаме албумите на The Other Guys - Joe & Insanate's Excellent LP (2012, Fearless Music Group), Colman Brothers - Colman Brothers Remixed (2013, Wah Wah 45s), Geater Davis - Lost Soul (2013, Luv N Haight), Esperanza Spalding - Radio Music Society (2012, Heads Up International), Robert Glasper Experiment - Black Radio (2012, Blue Note) и компилацията Record Kicks 10th (2013, Record Kicks).

Парадоксално, но когато крадецът вика „дръжте крадеца” може и да е прав. Това се случи тази сутрин с вопъла на яркия представител на енергийното лоби в червените среди Петър Курумбашев, който в студиото на Би ти Ви се скара на Би Ти Ви, че не са показали как демонстрант гори американското знаме в центъра на София по време на неделния протест срещу…

Срещу какво, всъщност е протестът- само за цените на тока ли? Това е големият въпрос, защото високите сметки за домашното потребление на електроенергия само подпалиха микса от тлеещия отдавна гняв, който като дълго трупан природен газ в канализацията на българските градове избухна от една електрическа искра.

Но да се върнем към парадокса за крадеца и неговото злорадство. Да, Курумбашев е прав в частта, че горенето на американското знаме е напълно нов символ и си заслужава анализа. За всичките 23 години на т.н. преход бяха горени какви ли не символи, най-вече комунистически, но американско знаме не си спомням някой да е горил по простата причина, че България не беше колония на САЩ, а на СССР, когато самият Съветски съюз реши да се оттегли организирано и да предаде властта в София на следващия ешелон надзиратели на съветското влияние. Те и в момента търкат и лъскат като своя бащиния стърчащата символика насред столицата ни, готвейки се за поредния жест на преклонение пред съветското наследство в окупираната, а после и контролирано „европеизирана” България, планиран за 23 февруари.

Да не припомням как се стигна дотук ( след две правителства на безпринципни коалиции), но е факт, че именно при управлението на Борисов, който (зло)употреби безцеремонно с „американската карта” за целите на едноличната си власт, стигнахме до положението реваншистите да злорадстват, че най-после и у нас пламна едно американско знаме. И ние станахме „като света”, където ислямисти, популисти, чегеваристи и др. подобни изразяват с подобен акт своя бунт към лидерството на една държава в ролята й на универсалното зло за възмутените от какви ли не бедствия и провали бунтари.

Браво на Борисов, който се репчи, че винаги побеждава! Победи и в това отношение. Той направи всичко, за да обърне тенденцията в полза на онези, които най-вероятно ще го свалят от власт на задаващите се избори (предсрочни или не).

Наскоро имах възможност да предрека бумеранговия ефект на антиамериканизма по заслуги на Борисов в разговор с американски държавни служители и те май не ме разбраха ( или поне не дадоха вид да се съгласяват). Е, сега ще ме разберат. И на тях да им е честит Борисов, след когото ще трябва върнем разговора за ценностите и ориентацията на България, както и за координатната система ляво-дясно в политиката на изходната точка от началото на въпросния преход, но този път защитниците на европейското, западното, американското ще бъдат в отбранителна позиция.

Да се готви за горене европейското знаме. То е още по-подходящо като изразно средство, способно с пламъците си да озари пътя назад през управлението на Гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България. Тогава, може би, гражданите от Европейската народна партия, които толкова конюнктурно прегърнаха туловището на българския автократизъм и с това го поощриха да доведе България до сегашния драматичен развой на събитията, ще проумеят също на кого и на какво са заложили в България.

Радост и облекчение, разбира се, цари в Москва. Там много добре знаят, че Борисов спекулира и е толкова „американски човек”, колкото е и десен политик. Но с удоволствие ще натоварят потъващите му гемии с още идеологически баласт в името на своята доктрина за проникване и укрепване на руското влияние в податливата почва на европейското мочурище България. И току-виж предложили да ни спасяват ( от себе си) отново: например с натиск за размразяване на АЕЦ „Белене” в името на работните места и „евтиния ток” в светлото бъдеще. На размразения продукт, от който намирисва отдалече на мечи капан, с адски ситни букви отдавна е написано „преди употреба прочети данните за страничния ефект от консумацията му”, но кой шаран чете изобщо, когато на кукичката има стръв за задоволяване на глада тук и сега!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
700г картофи
3 моркова
1 тиквичка
1 глава целина
1ч.ч. прясно мляко
1ч.ч. течна сметана
1ч.ч. настърган Пармезан
1ч.л. сол
1к.ч. мазнина за готвене

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите, морковите и тиквичката се режат на колеца с къдраво ножче. Целината се реже на кубчета. В тава се редят картофи, моркови, тиквичка и целина. Отгоре се завършва с картофи. Солта се разтваря в 2ч.ч топла вода. С течността се полива ястието. Добавя се мазнина. Покрива се с фолио. Пече се на умерена фурна, 40 минути. След готовност, се маха фолиото. Сметанат и прясното мляко се смесват. Полива се мусаката. Поръсва се с настърган Пармезан. Пече се още 20 минути. Оставя се за 30 минути да се охлади. Реже се на парчета.

Масовите протести в цяла България имат една особеност – плакати срещу правителството и Борисов почти няма, тук-там скандирания. Гневът е срещу ЕРП-тата.

Около 100 000 души в поне 35 български града излязоха вчера на протест срещу високите цени на електроенергията и завишените сметки за ток и парно. Това са най-масовите демонстрации от времето на Виденовата зима преди 16 години. Протестиращите блокираха улици и кръстовища, пътища и магистрали. Исканията за изгонване на фирмите, собственици на ЕРП-тата, ескалираха в бунт срещу ГЕРБ и Бойко Борисов. Демонстрациите в София, Варна, Дупница продължиха най-дълго - над 5 часа. Протестиращи нарекоха бунта "начало на Българската пролет".

Мартенички, направени с малки копчета. Важно е копчетата да имат по 4 дупки, за да могат добре да...

Жан-Филип Кoртуа, президент на Microsoft International, ще разговаря с български студенти на тема “Възможностите за образование и предприемачество на Microsoft YouthSpark“. 

На 19 февруари г-н Жан-Филип Кортуа, президент на Microsoft International, ще се срещне с български студенти в София по време на публична дискусия за възможностите за образование и предприемачество, които програмата Microsoft YouthSpark може да предостави на младите хора в страната. Събитието ще се проведе в Aулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Н.Пр. Марси Рийс, посланик на САЩ в България, Георги Ранделов, изпълнителен директор на Майкрософт България, проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и Кирил Русев, съосновател на Nimero и победител в технологичния конкурс Imagine Cup в България, също ще вземат участие в дискусията.

Жан-Филип Кортуа ръководи глобалните продажби, маркетинг и услуги на Microsoft International – област, която включва повече от 100 страни по света (без Северна Америка). Като президент на Microsoft International Кортуа управлява стратегическото планиране, глобалните операции и ключовите инициативи за растеж в развитите и развиващите се пазари. Бил е съпредседател на работната група на инициативата „Global Digital Force Divide“ на Световния икономически форум и на работната група за информация и комуникационни технологии на Европейската комисия. През 2009 г. Жан-Филип Кортуа е бил посланик на ЕС за годината на творчеството и иновациите, а през 2011 г. е обявен за един от „25-те най-влиятелни личности в технологичния сектор“ на „Уол стрийт джърнъл“ за Европа.

Microsoft наскоро обяви подписването на меморандуми за разбирателство с три общоевропейски организации – Европейския младежки форум, Телецентър Европа и Junior Achievement – Young Enterprise като част от ангажимента си за създаване на възможности за 300 милиона млади хора от цяла Европа. В допълнение към тези три регионални партньорства Microsoft ще предостави и 27 грантове, насочени към нестопански организации с фокус към младежта, в 25 страни в цяла Европа (включително България). Тези партньорства са част от Microsoft YouthSpark – глобална инициатива, чиято цел е да даде възможност на младите хора да планират и реализират пълния си потенциал като ги свързва с по-големи възможности за образование, заетост и предприемачество.

Според неотдавнашни проучвания безработицата сред младите в ЕС се е повишила с 50% от началото на световната икономическа криза и е засегнала младежи на възраст между 15 и 24 години.

Microsoft подкрепя неправителствените организации в Европа от 2003 г. насам. През последните три години компанията е предоставила субсидии на стойност 353 млн. евро на 30 000 организации. През март 2012 г. 17 европейски организации в областта на младежката заетост са получили 1,5 млн. евро под формата на стипендии и още 170 млн. евро под формата на софтуер, а през 2013 г. инициативата ще продължи във всички 27 страни-членки на ЕС.

Ето някои от ладежките граждански програми на Microsoft YouthSpark са:

• Give for Youth, световна благотворителна пазарна платформа, насочена специално към набиране на средства за организации с нестопанска цел, които подпомагат младежки каузи по целия свят;
• Microsoft YouthSpark Hub, онлайн място, където хората могат да изследват и имат достъп до всички младежки услуги, програми и ресурси, предоставяни от Microsoft и нейните партньори с идеална цел;
• Microsoft Innovate for Good, глобална онлайн общност, която предоставя възможност на младите хора да си сътрудничат, да се вдъхновяват и подкрепят взаимно, използвайки технологиите, за да се постигне позитивна промяна в техните общности.

 Microsoft YouthSpark включва не само филантропия, но и обединява редица глобални програми, които предоставят на младите хора достъп до технологии и по-добро образование:

• Office365 for EDU: Безплатни технологични инструменти за всички ученици и учители, подпомагащи обучението и екипната работа: електронна поща, мигновени съобщения, конферентен видео и гласов чат, както и онлайн редакция на документи;
• Skype в класната стая: Безплатна световна общност, чрез която учителите да свържат своите ученици с други ученици и гост-лектори от цял свят;
•  Партньори в обучението: Професионална програма за развитие за държавни служители, училищни ръководители и преподаватели, която да им помогне с нови подходи в преподаването и ученето чрез технологии за развитие на умения за XXI век у студентите;
• DreamSpark: Безплатен достъп до инструменти на Microsoft за дизайн и програмиране за студенти и преподаватели, с цел развитие на добри технически умения в критичен момент от развитието на ученика в гимназията и колежа;
• Imagine Cup: Най-добрият технологичен конкурс за младежи, който предизвиква студентите да приложат своите знания и страст за разработване на технически решения за социално въздействие, ангажиращи игри и да демонстрират иновации, от които могат да се възползват други общности;
• BizSpark: Софтуерна бизнес програма, която предоставя на младите предприемачи достъп до инструменти за разработка на софтуер на Microsoft и връзки с ключови играчи в индустрията, включително инвеститори, като по този начин им се помогне да започнат нов бизнес.

 

Снимка: Microsoft

 

От днес започваме същинския преход с джип през Африка. Вече видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, днес вече имаме джипа и потегляме през Египет. Започваме, приятно четене:

През Африка с джип

част първа

Египет: от Кайро до Асуан

Дни 8-9 (2 седмици по- късно)

След среднощен полет през Истанбул, кацаме в мъгливо Кайро в 2 посред нощ с 15 килограма сирене и колбаси за приятелско семейство. Минаваме успешно митницата и потъваме в хотела, оглеждайки подозрително улиците на столицата – Египет отново се вълнува.  

Понеделник сутрин е и вече ни потвърждават ферибота за 1 или 2-и декември – ще повярваме като стигнем Судан. Докато доплащаме трети път таксата разбираме, че едва ли скоро ще имаме дни без лоши новини. Не качеството на дизела е грижа в Египет, както смятахме и бяхме чували, а самият дизел. Има дефицит на горива в страната – което не е чудно предвид народната цена от 27 стотинки литъра (50 стотинки бензина). Литър нефт струва по- скъпо, ако можем да смятаме колко е барел нефт тези дни.  

Египетския музей се намира на площада Тахрир,

където двете страни – поддръжниците и противниците на президента се готвеха за вторника, когато възнамеряваха да се срещнат в два темпераментни протеста. Мнозина обикновени минувачи ни спираха на улицата и препоръчаха да не припарваме към Тахрир, при това не поискаха бакшиш. Чудеса ставаха днес в Кайро. Египетския музей е в задължителната програма на всеки гост с маската и съкровищата на Тутанкамон, мумиите и богатата експозиция на старото, средното и новото царства на Египет.   Инвентара е е подреждан и структуриран през 50-те години вероятно и надписите са рядкост, аудио гидове няма за сметка на пъдарите, които наблюдават зорко да не снимаш и пипаш. Опожарената сградата на Мубарак, надвесена над музея, напомняше какво се е случвало тук преди година и какво може да предстои във вторник. Минахме и през Тахрир без да прекрачваме телените ограждения и да взимаме страна. После взехме Дефендъра и щурмувахме близък Шел за дизелово гориво, което местните ползват само за камиони и автобуси. След много увещания и малък бакшиш, напълнихме резервоара и трите туби – свещен резерв при създалата се ситуация.   Вторник сутрин бе денят, в който трябваше да минем 800 км и да извадим душата на Ланд Ровъра.

Пътят по долината на Нил

е бавен, пълен със села, полицейски постове и бабуни, затова минахме през пустинята и Хургада. С края на Кайро зеленината изчезна внезапно и всичко, което можеш да видиш са камъни и пясък – безкрайно море от пустота. Santa Clause бе името на един от многото комплекси на Червено море, които се редуваха с нефтени сонди и тръбопроводи. В Хургада решихме, че руснаците превземат Египет, съдейки по бордовете и надписите на магазините. Дизел намерихме на 4-тата бензиностанция след подсказване от местен и след като се ориентирахме по километричната опашка. Минаването най- отпред си имаше своята цена и въпреки това нафтата ни струваше малко.   За да е още по- предизвикателно пътуването, дойде и вест, че съпругата на колегата е в болница по спешност. Проблемът можеше да доведе до операция следващите дни, с което участието му в експедицията щеше да приключи още в Египет.

Дали връщането му в България беше толкова ясно, колкото моето продължаване сам? Дали вече големият риск да тръгнем на одисея през цяла Африка нямаше да забие в скалата „безрасъдство“ и колко далеч трябва да отиде човек в преследване на мечтите си? Бях готов да продължа сам и най- вече се надявах всичко с жена му да е наред.   След пустинния път и липсата на път в някои участъци се вляхме в пътя покрай Нил, където средната ни скорост падна до 20 км/ч – мост до мост, до всеки мост пазар или седянка на местни, до всяка седянка – полицейски пост. Залязващото отвъд Нил слънце – Амон Ра обаче си заслужаваше всяко усилие със съединителя на Дефендъра. Залезът скрива трудното ежедневие и прави каручките с бели магарети огнени колесници с черни арабски жребци, а местните селяни превръща в жреци на даващия живот Нил.   В 17 часа се стъмни, ние бяхме доволни, че сме вече пред

Луксор

Намирането на хотела беше фасулска работа сравнено с намирането на читав паркинг. Нас обаче бързо ни намериха таксидижии, търговци и обикновени граждани, готови да се разделят с безценните си услуги срещу нашите паунди.   Вечерта беше пълна с умора и размисли предвид проблемите на колегата и възможните опции как ще продължи експедицията занапред. Очаквахме новини на следващия ден за резултати от изследвания, очакваха ни Долината на царете, Карнак и Храма на Хатшепсут. Не сме и очаквали, че на одисея няма изненади и битки. Дни 10-11 (28 § 29.11) Този ден трябваше да реши съдбата на одисеята ни - до обяд чакаме вести от изследванията на съпругата на колегата. Тогава щяхме да правим план за връщане или да продължим до края на света, до Иглен нос.

Мистър Боб (Али, 23- годишен таксиджия, маркетингово преименувал се за европейците) ни чакаше пред хотела в уреченото време. Той, както и мнозина други в Египет, страдат от значително намалелия туристически поток след революцията. От това май си патят най- вече останалите няколко капки туристи, тъй като стремежа на местните да продадат стока и услуга или просто да заработят бакшиш, дебне на всеки ъгъл. В един момент ставаш по- добър от партизанин в избягване на търговци и „доброжелатели“ или на малоумен- те ти предлагаш, ти се хилиш и гледаш тъпо, докато опасността отмине. Досадно, но въпрос на оцеляване за част от египтяните.

Залезите и изгревите над Нил

са изживяване, което всеки трябва да види. В спокойните води на реката се отразяват и Скарабей (изгрева) и Амон Ра (залеза), напудряйки небето в червено. Ако в същото време фелука или туристически кораб наруши хармонията на огън, вода и въздух, спиращите дъха фотографии са вързани в кърпа. Селяните, обработващи малките парчета плодородна земя, пустинята, която хищнически дебне зеленината и даряващия живот Нил са кръговрат, който не се е променил от времето на Тива – старата столица на Египет (сега Луксор) и господарите на тези земи – фараоните.   Мистър Боб ни отведе на западния бряг на Нил, където Храмът на Хатшепсут, Долината на царете и колосите на Мнемном бяха цел и посока. Подробности относно тези забележителности всеки може д открие в уикипедия. Отвъд това си заслужава да споменем тактиката на местните за допълнителен доход. В Долината на царете е забранено снимането. Пред всяка гробница има пазач, а в нея – частни агенти. Ако те видят да снимаш с телефона си – получаваш смъртна заплаха за глобите и любезно затваряне на очите срещу 20-30 паунда за владеещите изкуството да преговаряш с египтянин и стотина за останалите. Ако пък останеш сам в погребалната камера, оставен съзнателно за малко, пристига бдителен египтянин и настоява да види телефона ти. Той не е видял, но знае, че си снимал със сигурност – турист ли си, виновен си по презумпция. В нашия случай поискахме легитимация, а той – сам да провери галерията на айфона – и да го обхване внезапна амнезия след образа на египетските паундове. Добрата вест дойде по обедно време – съпругата на колегата няма да се оперира, проблемът може да се оправи с медикаменти и връщането засега остава от Кейптаун. Продължаването сам надолу отпада и нашата задруга няма да се разпадне. Фокусът отново се върна върху ферибота, дизела и оцеляването сред толкова желаещи за ти продадат каквото и да е египтяни. За да не скучаем с предизвикателствата се оказа, че кабелът за зарядното на фотоапарата е хванал пътя – едва ли има по- сериозна задача от това да намериш кабел на приемлива цена в град като Луксор.  

В Долината на царете имахме късмета да видим и току що отворената гробница на Меренпта, след което се дивихме на Храмът на жената-фараон Хатшепсут. Разкопките в околността продължаваха по същия начин, както Картък преди век е открил гробницата на Тутакамон – с много работна ръка, никаква механизация и доза късмет. Върнахме се обратно в Луксор на източния бряг, за да разгледаме Карнак – храмов комплекс, чийто мащаб и история карат бъбривите да немеят, а мълчаливите – да гледат и слушат с отворени уста. На входа предприемчив египтятин се кандидатира за наш гид и спечели сърцата и джобовете ни с твърдението, че е египтолог и разкопава един от храмовете в Карнак, заради което може да ни вмъкне в нетуристическата част. Хм. Ето по памет малка част от разказаното от него: Карнак е строен от 2100 г п.н.е до 300 г п.н.е от над 90 фараона. Основният храм, посветен на Амон Ра е построен от Рамзес II. Имал е 134 колони, на колкото къса е бил разкъсан Озирис в братоубийствената му битка с Сет заради Исис – богиня на вълшебствата. Идеята на Сет била Исис никога да не може да съживи Озирис. Частите били изпратени из цял свят, но тя съумяла да ги намери с изключение на пениса. Легендата продължава, че от сълзите й се е появил Нил. От сълзите на бащата на двамата богове – Атом пък се образувало езерото до храма. Тъй като всеки човек имал убийствения огън на Сет в себе си от рождението си, ако се изкъпе в езерото, го потушавал. Не полюбопитствахме много какво се е случило все пак с пениса на Озирис.

    Карнак е възстановен от Александър Велики, чийто образ и картуш все още са много добре запазени на една от камерите. Втория и третия храм не били отворени за посетители, но гида ни с малко връзки и наша финансова помощ ни разведени в част от тях. Най- интригуващо беше влизането в тъмна камера без осветление, мислите ни, че можем завинаги да останем тук да правим компания на боговете и 6 000 – годишна статуя на Акмет – дъщеря на Амон, принесена от Мемфис и все още скрита за братята туристи. По препоръка на гида посещаваме фотографско магазинче. Учуден и заинтригуван съм от десетките употребявани зарядни и нито един кабел. Все пак след малко суетене кабел е намерен, пазарлъка започва от 100 паунда за продавача и 20 за купувача. Имаме сделка и остава време да побъбрим с Атеф – баща на лоши зъби и 3 деца, който взимал 20% от продаденото в магазина. Обсъдихме тежките времена и колко важно е образованието на децата му. Боботаксито ни върна в хотела за кратка почивка като по пътя Мистър Боб ни взе и литър и половина прясно изцеден сок от тръстика- с цена за местните 5, а като за туристи-балъци – 20 паунда. Двойния ефект – освежаване и пречистване – ни ободри. След поредния свръхестествен залез над Нил, тръгнахме към храма в Луксор. Мистър Боб ни пресрещна и предложи безплатно да ни отведе, тъй като основия булевард бил до преди минути блокиран и все още опасен. Осъдили следобяд местен митничар на 10 г и 1 милион паунда глоба, с което предизвикал протеста на роднините на осъдения. А той явно е имал голямо семейство, съдейки по 20-ината полицаи, препречили в пълно бойно снаряжение за справяне с безредици пресечката към съда в Луксор. Храмът на Луксор хвърля ръкавицата с 3-километровото авеню на Свинксовете до Карнак и липсата на посетители след залез. Тук е мястото, където древноегипетското, римското имюсулманското са се преплели и омесили по свой си начин.

      Ранно ставане и стягане на дисагите, за да можем да стигнем до обяд в Асуан, където местен агент ни очакваше с нетърпение. Дано трагикомедията в Александрия няма второ действие в

Асуан

Пътят е бавен с магарета и бабуни, но живописен с Нил, нивите и все по- видимата Сахара. Почти рязко се променят и хората – по- мургави и почти всички с тюрбани и галибая – дълга до кокалчетата риза без яка. Намираме най- препоръчвания хотел в Асуан в tripadvisor – Фила е хотел, където еманципиранат собственичка намира набързо парко място и ни настнанява в суперчистите за тукашните нрави покои. Цените на хотелите тук са необичайно високи предвид нетуристическия статус на едномилионния град. Агентът ни също пристига, прави копие надокументите на колата и се анагажира да съдейства да заредим солар (дизел) без да чакаме края на света през декември. Остатъкът на деня е за местния пазар, качване на сними и почивка – на другата сутрин ще станем в 3 сутринта, за да посетим Абу Симбел. Асуан е по- различен от останалия Египет – по- спокоен и разтоварен, без нахални продавачи и напъващи водачи на фелука, таксита или обикновени файтони.  

Ден 12-13 (30.11-1.12)

Денят започна от нощта, тъй като станахме в 2.30, за да тръгнем към

Абу Симбел

В 4 се оформя конвой, който пътува към храма на Рамзес II. Конвоят представлява събиране на такса от полицията, попълване на списък с желаещите автомобили и хаотично движение през пустинния път. Решихме да не ползваме Дефи поради дефицитния солар, което впоследствие се оказа грешка – бусчето, с което ни взеха, беше тясно, некомфортно и с подозрителен шофьор, който караше на зигзаг полуспейки. Рамзес II е съградил огромен храм и втори, посветен на съпругата си Нефертари в Абу Симбел. Храмовете служели и като предупреждение към Царството Куш за мощта на Египет. Нумибия по това време вече е била част от империята на фараона, особено важна заради 9-те си златни мини. Рамзес може би е основоположник на еманципацията, тъй като статуите на Нефертари са толкова големи, като тези на господаря Рамзес II. Ако за момент се опиташ да влезеш в сандалите на войн от Куш и стигнеш границата, от която започва страната на врага, построил огромен и страховит храмов комплекс, дълго ще разсъждаваш дали не е по- добре да се отдадеш на земеделие и скотовъдство. Целият комплекс е разглобен и поставен на ново място заради заливащия района язовир Насър в края на 70-те. Връщането е отново под стори и в конвой, включващ записване на номера на бусчето на тръгване от Абу Симбел. Теоретично ще имаме още една среща с храма, този път по вода, когато пътуваме за Судан след няколко дни.

    Следобед агента Мохамед ни прикани да се изстреляме към близката бензиностанция, където скоро очаквали доставна на солар (дизел). Преди нея срещнахме агент на нашия агент, който ни вкара като първа кола пред колонката чакащи, чийто край се губеше в маранята и далечината. Потресаващата част дойде, когато пред очите ни служители опитаха да пуснат помпата на колонката – изляха се десетки литри гориво, изкъпаха се много зяпачи, шофьори и дребни спекуланти. И защо не при тази цена на дизела от 26 стотинки – по- евтино от литър вода. Когато видеото говори, всички ние мълчим: http://www.youtube.com/watch?v=Fl5zV9D8q10&feature=plcp   Вечерта, изхабени от път, комфорт в бусчето като за копърка и величествени гледки, останахме в хотела за вечеря. Менюто включваше:

• Супа Молокхия – питателна и супер здравословна супа от ситно нарязани млади листа на местно растение. Супата, твърдят очевидци, била част от диетата на фараоните.
• Основното беше бамя - както й викат и по долината на Нил.

Довлякохме се до стаята и бързо потънахме в блажена забрава на съня. 01 декември 2012 Днес по план график Мохамед – агента ни, ще ни вземе от хотела и заедно ще оправим документално тръгването на колата утре. Все още носим бремето на недоверието, скепсиса е на устата ни, а подозрението към агента, местните държавни и общински, всъщност египетски власти, е обилно. Пред портала на морската гара, ако така може да се нарече дупката, през която минава целия трафик между Судан и Египет по суша! лениво се бяха изтегнали войници, полицаи, администратори и прочие отговорни фактори. След кратко съвещание по телефона, агента тревожно ни съобщи, че всъщност сега трябва да натоварим колата. Имало судански дипломат с 3 коли, който настоявал да се качи на първата баржа и египтяните в израз на справедливост решили да ни качат днес, за да дойде той в неделя и да му покажат, че няма място за него и неговите автомобили. Не чакахме много, за да се заформи опашка след нас от желаещи да напуснат Египет. Мохамед докара различни служители, за да огледат колата, да ни кажат Добре дошли и да получат лептата си. Скоро бях в стаичката на най- отговорния от отговорните в пристанище Асуан. Мистър Искандер, дис ис дъ дженерал! – тържествено изчурулика агента със страхопочитание и благоговение едновременно. Ако е генерал на това, което виждам, бедния той генералисимус. Подписа ни 5-6 листа бюрокрация и дори не погледна агента, мен или нашата лепта за семейното му добруване. Оттам се наредихме като първа кола пред портала на баржата – утре щяха да тръгнат точно 5 коли и един мотор, а желаещите бяха два пъти повече. Беше нереално колко бързо и гладко се нареди всичко като се има предвид кошмара в Александрия, възрадвахме се и се оттеглихме в сянката да чакаме да се натоварим. И за да не падне гарда ни в борбата с пречките и трудностите, колегата реши да заключи колата с двата ключа вътре. Отново бяхме в режим Ние ще надделеем! Дойдоха зяпачи, помагачи и други овърлендъри да се учат на занаят как се отваря Дефи с подръчни средства. Впуснахме се в търсене на тел, тънки пластини и прочие инструменти, нужни за ендоскопската операция на Ланд Ровъра. Получихме и оферта от професионалист за сериозна сума пара. В крайна сметка fixer Кемал с много усилия и напътствия проби защитата и успяхме да не изпуснем и този ферибот.

Баржата представляваше престаряло корито,

пълно с торове и фураж, което можеше да поеме каквото и да е още, но без гаранции, че няма да изпуши още на тръгване. Вкарахме колата с помощта на 10 души и техните напътствия, една преносима ламарина и много полугаз. След нас се настаниха другите 4 коли и един мотор. Девойка, на име Клеър бе тръгнала сама там, където не е и за мъже, при това с мотор. Щяхме да имаме време за приказки на пътническия ферибот, който тръгва в понеделник. Баржата с колите тръгва в неделя и двете пристигат по едно и също време в центъра на цивилизацията, наречен поселището Вади Халфа.   С оставането на Дефи на баржата падна голям товар от плещите ни, но с това и нашата малка собствена територия си отиде. Бяхме самотни лъвове насред сред глутница местни хищници. На връщане видяхме стената на язовира, от която зависи на практика цял Египет – спира наводненията, дава електричество и вода. След това с моторна лодка се отправихме към близък остров, на който са преместили храма на Исис (по гръзки и нашенски – Изида), същата богиня, която жалила съпруга и брат си Озирис. Храмът е голям, красив и съсипан от гръцки, латински и френски надписи, копски кръстове и обикновени вандали. Значителна част от каменните образи са заличени. Храмът е строен отПтоломеите – династията, управлявала Египет след превземането му от Александър Велики. Греко-римския стил се забелязва, особено за вече тренираното наше око и беседите на дузинаегиптолози или нормални гидове. Златната скулптура на Исис и ладията, с която е пренасяна, отдавна са в Европа. Вечерта пробвахме местния специалитет кошари – микс от макарони, ориз, леща, нахут и домати. Вкусно, евтино и приятно. Изпрахме каквото имахме, готвейки се за пътуването през голямата вода след 1 ден и чудейки се какво ли ни чака занапред.  

Дни 14-16 (2-4 декември)

Информираме се, че в Лусака и Ливингстън има наводнения – както всеки път с началото на дъждовния сезон. Можем само да се надяваме дъждът да си отиде с нашето наближаване. Сега обаче

основна грижа ни е бюрокрацията по напускането на Египет

  Мохамед ни взима от хотела и ми оставя шофьора, който трябва да подаде нужните документи в пътна полиция (че нямаме нарушения), отписване на колата, след което да ни издадат билети за пътническия ферибот. Трябвам само като лице, живото Аз на документи и паспорти. Следва познато чакане с часове и нищослучване. Един от fixer-ите ме познава и урежда да вляза през задната врата, буквално. След 15 минути работата е свършена и вече можем свободно да си тръгнем след като си вземем билетите. Продажбата на билети за ферибота е процес сложен и изискващ въображение, нерви като обелиск и широка душа. Чудесен пример в това отношение бе друг Дефендър с 3-ма пътуващи, които бяха изпратили вече колата. Служителят просто и ясно им каза, че само двама можел да качи на борда, какво щяло да стане ако качва по трима. На възражението кротко си затвори гишето. Беше време за агрисевни паунди-преговори, заради което напуснахме бойната сцена, където логиката е нищо, парите са довод. Вече е икиндия, когато посещаваме едно от най- интересните поне за мен места тук – недовършеният обелиск. Тежащото 1100 тона масивно парче червен гранит е изоставено в кариерата завинаги от своите създатели. Тук нагледно можеш да видиш титаничните усилия на старите майстори в сътворяване на обелиски, които днес красят Истанбул, Париж и Ню Йорк. Никой не знае защо е изоставен или за какво е бил предвиден, но недовършеният масивен обелиск само затвърждава въпроса „Защо и как са го направили?“. Пътя до теориите за извънземни и божествени сили е кратък. Вечерта имаше шествие или демонстрация на ученици – вестите от Кайро също не бяха добри – многохилядни демонстрации. Мохамед бе доста критичен към новата посока на Египет и гледа с лека носталгия към времената на Мубарак. Последния залез в Египет посрещнахме във фелука, обикаляйки остров Елефантина, прага на Нил и нилометър – скала, с която се определяли ежегодните данъци на селяните в зависимост от нивото на реката. Казахме сбогом на Амон Ра с последните отблясъци на Асуанското слънце. Понеделник, 3.12. Мохамед ни взе от хотела в 9.00 часа. Ферибота тръгвал в 17, но влизането първи на борд е златния шанс за добри места. Разделяме се с него с приятни спомени и олекнали джобове и ни поема fixer Камал, за да ни преведе през тълпата нубийци, египтяни, суданци и представители на други светове и Вселени, съдейки по изражението на лицата и действията им. Минаваме леко петорната блокада от униформени блюстители на реда, обикновени чиновници и всякакви кръвопийци.

Стъпваме на ферибота

сред първите и заемаме цяла пейка във втора класа. Имало първа класа, но не помнели случай европеец после да не се качи да спи отгоре на палубата – толкова хубава била. Река от народ, пот, стока и целеустременост руква малко след нас. Всеки носи по минимум половин камион кашони – перални, телевизори, фураж и окупира всяка част, на която може да се складира или сяда или спи. Ние самоотвержено браним завзетата територия от непрестанни атаки, атмосферата се сгъстява, във въздуха висят бухчи, самари и борещи се пътуващи. Оттук минава значителна част от търговския обмен между Судан и Египет – при това на ръце. Може би не е толкова странно защо по над 1000-километровата граница между Египет и Судан, единствения начин да я пресечеш е по вода веднъж седмично, ако си късметлия. Враждата от хилядолетия и последвалите векове колониално управление са вероятно част от тях.

Ако европеец иска да мине сам или с автомобил, най- добре е да ползва т.нар. fixer.

Ние се запознахме с двама, които срещу скромна такса се оправят с документи, бюрократи и разпределят паричните стимули по веригата. Те дават съвет кое кога да направиш, свързват те с техен колега във Вади Халфа и изобщо държат съдбата ти в отрудените им от нетуъркинг ръце. С напредването на деня и изсипване на всички очаквани 600 пътници, мисията да опазим територията започна да става безсмислена. Въздухът във втора класа стана прекалено изискваща за нас. Намерихме другите овърландери, излегнали се отвън на палубата пред капитанския дек и се присъединихме незабавно, пробиващи си път през амбразурите багаж. Бяхме в най- добрата класа на всеки кораб - под звездите и бриза. Докато не падне нощта, разбира се. Няма да отделям много на

тоалетните на този ферибот

Ще кажа само, че Светата Инквизиция може само да завижда на санитарните помещения на кораба. Всеки ще признае с радост вещерски умения и съзаклятия с дявола, но не и да бъде оставен сам ако не е с противогаз и тъмни очила. В размисли минаха последните часове, преди ферибота да отплава. Чакахме с нетърпение 17.00 часа и малко преди да усетим вибрациите на винта, бидехме разтикани от група правоверни – тази палуба беше мястото за молитви. С края на вечерната молитва ферибота продуха ушите на пътуващите. Със залеза напуснахме пристанището на Асуан в преследване на Дефи, мигрирал някъде на юг. Всички пречки и несгоди обаче си заслужават изживяването, което дойде с падане на нощта. Движиш се бавно сред водите на Нил, вперил поглед към небето, а оттам в отговор милиардитепримигващи звезди постилат пътя ти с лунна светлина.   В такива моменти са сам с цялата Вселена и изпадаш в транс на съзерцаниее и спокойствие, което тази вълшебна нощ ти подарява. Тази награди ни стига за всичко, което преживяхме до сега.   Разбира се, пронизващия вятър и късната доба постепенно те дърпат обратно в материалния свят на боботещия и препълнен кораб. Спалният чувал (ако си носиш такъв) влиза в действие , сънят е сладък, твърд и мразовит. Като добри бивакуващи на палубата, отделени от местните предприемачи, ставаме с първата зора, някои се пристрашават да помислят за тоалетна, втори мият зъбите на място, трети се спасяват с тонове ментови дъвки. Колегате целенасочено е намалил консумацията на вода, за да намали и посещенията в мястото, което променя всеки. Всеки път. Пада ни се пак да видим Абу Симбел – този път от водата. И пак изживяването е страхотно с гигантските фигури, пазещи древен Египет от враговете му. В 12.30 часа местно време успешно акостирахме във

Вади Халфа (Судан)

Дефендърът ни стоически се поклащаше на баржата без видими следи от повърнато гориво или изтекли води. Ако ферибота се товари 7 часа в Асуан, в задачата се пита колко време е нужно в Судан всичкото стока, услуги, хора и пари да се саморазтовари? Всеки отговор за над 1 час е грешен. Пристанището на пустото нубийско селце се оживи от прииждащи пикапи, камиони, работници, полицаи и пласьори на местни судански паундове.

Предубежденията към Судан бързо отпаднаха

с приятелското заговаряне от минаващи, бързия паспортен контрол и усмихнати хора. Мазаар взе нещата в свои ръце и скоро свалихме колите от баржата и минахме проверка на шасито. Клеър, самотната мотористка и двойка южноафриканци, връщащи се у дома след 12-годишен гурбет в Лондон, бяхме клиенти на Мазаар. Останалите два автомобила – на чехи и южноафриканци опитаха да се оправят сами. Което беше грешен стратегически ход впоследствие, тъй като ние вече пътувахме по поречието на Нил, а те очакваха съдбата си на пристанището.

Услугата на Мазаар струваше разумните 120 паунда и съкратени много часове чакане.

Тъй като и втората ни виза за Етиопия, която взехме в Кайро, изтече, бързахме към Хартум, за да стигнем преди петък и кандидатстваме трети път за виза за Етиопия. Можем пък след време да кандидатстваме за Гинес като хората, получили най- много визи за Етиопия, при това от различни посолства в света. И тъй като нищо не ни задържаше във Вади Халфа, нито имаше по сведения на живи очевидци начин, който да накара жив турист да спи в местните локанда (нещо като къща за гости), решихме

да караме до Донгола през пустинята

Там мъждукаше надеждата за по- сносно място за спане, което според Лонли планет се наричало Lord Hotel. В 10 вечерта намерихме хотела – лабиринт от отделни помещения от кал с метални врати с катинар, като се предлагаха и 1-2 коптора с отделна баня и тоалетна. Стаята беше измазана с кал, леглата бяха окуцели от старост, а чаршафите – с изсмукан от ползване и пране живец. Имаше и термо дамаджана с вода, вентилатор и прабабата на климатиците. Санитарното помещение,хмммм, беше по стандарта на корабните такива, но сравнително чисто, неопетнено от хиляди посетители. Платих 60 паунда, взех спалния чувал и се гмурнах за душ. Душ без вода обаче не е душ, така че не ми остана друго, освен да потъна в света на неспокойните сънища в Донгола. Колегата, неплюл си в пазвата, реши да спи в колата – събираха му се вече три дни без душ, миене на зъби и нормално легло.   Очаквайте продължението Автори: Александър Костадинов и Росен Михайлов Снимки: авторите   Други разкази, свързани с Обиколка н аАфрика– на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ]

През април ще свърши дългото чакане на феновете на Харуки Мураками за излизането на нова книга от японския автор. Това съобщи блог за култура на Wall Street Journal Scene Asia, цитирайки кратко съобщение от издателя на писателя.

Новият роман на Мураками ще излезе 3 години след пускането на японски на третата част от поредицата "1Q84", публикувана в края на миналата година и у нас от "Колибри" в превод от Венцислав К. Венков.

Според водещия японски всекидневник Asahi Shimbun Харуки Мураками съвсем наскоро е завършил и превода от английски на "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн.

През изминалата седмица още двама големи автори анонсираха предстоящи заглавия - първо Чък Паланюк обяви излизането на 3 свои романа до 2015-та, а в неделя вечерта Нийл Геймън пусна корицата на новата си книга "Океанът в края на алеята".

Виж всички книги на Харуки Мураками в "Книга за теб" тук.

 от "ДЗЕН будизъм", изд. Логис, София, 1991

* Знаете ли, че…

-          5% от клиентите, които гледат видео представянията на Lenovo, прибягват към покупка? Това казва Lewis Broadnax – изпълнителен директор на Lenovo.4

-          При посетителите, които са видели продуктови видеа, вероятността да купят нараства с – с 85% ?

-          Хората, които предпочитат да гледат видео в интернет в САЩ са с 1% повече от тези, които гледат телевизия?

-          Вероятността вашите клиенти да отворят нюзлетъра ви е с 40-60% по-висока, когато той съдържа видео?

-          48 от топ 50-тте най-добри онлайн търговци залагат на видеото като основен инструмент, за да продават?

-          Между 20% и 30% от продажбите в Amazon идват от препоръка на даден продукт чрез видеа, които заснемат доволни клиенти?

Още ли имате съмнения, че видеото е един от най-въздействащите начини за комуникация? То ви приближава до вашите потенциални и настоящи клиенти със силата на аудиовизуалното въздействие:  картина, звук, вие в кадър, представяне на вашата услуга или продукт; на атмосферата от работните процеси и атмосферата в офиса. Как ви звучи това? Видеото се възприема в пъти по-лесно, отколкото написания текст. То създава лична връзка между вас и хората, до които искате да достигнете. Когато ви гледат, те имат усещането, че ви познават.

Става ли въпрос за комуникации в днешно време, силата на видео посланията е неоспорима. За съжаление, видеото не се ползва целенасочено като част от комуникационната стратегия на фирмите в България. Това със сигурност ще се промени. Но основният въпрос е колко бързо това ще се случи. Дали ще мине достатъчно дълго време, докато българските бизнеси усетят тенденциите и заложат на видеата като начин на комуникация?

2013-та: „Година на видеото“

Когато проучваме тенденциите за развитието на видеото, попадаме на безброй професионални сайтове и блогове за маркетинг, които предупреждават, че бумът на видео продукцията за дигитално излъчване тепърва предстои. Очаква се 2013-та година да бъде „година на видеото“. Какво означава това?

Марките все повече ще започнат да общуват със своите групи от клиенти чрез видеа. Ще представят себе си, продуктите си, новостите, които въвеждат, фирмените си ценности. Ще споделят опит в областта на бранша, в който са. Ще задават теми за диксусии, ще поставят въпроси. Ако отидем още по-далеч в прогнозите: може би ще „моделират“ продуктите си според желанията на клиентите си чрез видео представяния на различните етапи от процеса, през който минава създаването на продукта. И най-вероятно накрая клиентите ще получават продукт, в изобретяването на който и те са участвали със своите оценки и коментари.

Тайната: периодичност

Тази тайна вече не е тайна. Ключът при планирането на видеото като част от вашите комуникации е периодичността. Когато говорим за видеото в маркетинга, винаги ще имаме предвид дългосрочно планиране на видео съдържанието, което ще бъде излъчвано от вашата компания.

Процесът на планиране е свързан с няколко ключови дейности: определяне на съдържанието, оформяне на сценарий, избор на фирма, която да реализира идеите ви и планирано разпространение. Зад целия този процес стоят огромни усилия. Ще продължим да пишем за всяко едно по-конкретно.

7 основателни причини да включите видеото в своята комуникационна стратегия: 

1. Конкурентно предимство: В България видеото все още не е разпространено като част от маркетинговата стратегия на компаниите. Включвайки го, ще имате сериозно конкурентно предимство.
2. Възприемане: Видео съдържанието се възприема много по-лесно, отколкото написания текст.
3. Бюджет: реализацията на видео съдържание за излъчване в уеб не изисква огромен финансов ресурс (както при телевизионната реклама, например).
4.  Опознаване: чрез видеото давате възможност на клиентите си да ви видят, да „надникнат“ повече във вашите процеси и да ви се доверят.
5.  Разпознаваемост на марката: брандирането на видеата и полезното съдържание в тях ще ви направи видими и разпознаваеми.
6. Личен стил: всеки бизнес го има, но много малко го показват.
7. Достъп: лесно ще стигнете до сърцата на хората. Доверието в телевизионните реклами рязко спада. Време е за нещо по-различно, което да разбие ледовете . А какво по-хубаво от едно творческо видео с приятно послание?

 

ЛЮБОПИТНО:

Първото видео, което е публикувано в Youtube не е класическо, нито маркетингово и рекламно. То е заснето от Яков Лапитски в зоологическата градина в Сан Диего. Датата е 23 април, 2005 г. Вижте го:

http://www.youtube.com/watch?v=jNQXAC9IVRw

 * В “Знаете ли, че…” инфорmацията е от главно от следните източници: Sisco, comScore, eMarketer, Forrester, Nelsen.

Постоянно излизат нови приложения и често изоставаме. Ето няколко предложения екипа на mashable, Ви представяме ТОП 7 на най-новите приложения, които вече имат доста фенове.

BBC Sport

Миналата седмица BBC пусна първото си приложение за публиката или по-точно за мъжката част от нея – международни спортни новини. В момента приложението е само за iOS, но стискаме палци скоро и другите операционни системи да бъдат облагодетелствани.  BBC Sport дава на потребителите достъп до резултати, статистики, графици, класирания и коментари на на най-различни спортове от футбол до Формула 1.

 Stitcher Radio

През изминалата седмица се появи и ново приложение и за Android –  Stitcher Radio

Освен всички други функции, приложението позволява на потребителите на Jelly Bean да управляват възпроизвеждането, без да отключват на телефоните си.

 Blink

Blink е разработено за Windows Phone 8. Приложението записва серия от изображения, преди и след самото заснемане на снимка, който Ви дава възможност да изберете най-добрият кадър. Усъвършенствана е и технологията за стабилизиране на изображението от Microsoft Research, което гарантира перфектните снимки.

 MoviePass

MoviePass създаде ново приложение за Android. ” Netflix for the theater” Ви позволява да гледате на 2D филм всеки ден срещу една месечна такса. С приложението можете да се настанят в специално представяне на филм, който бихте искали да видите, ход, който активира специална дебитна карта сте в крайна сметка да направите покупката на билет в боксофиса.

 GetGlue

GetGlue направиха ъпдейт за iOS , приложението се превърна в наръчник. То предлага персонализирани ръководство за телевизия, филми и спортни, както и препоръки за предавания и филми, които можете да гледате на момента.

 Simpsons Tapped Out

Приложението се появи миналата седмица за Android. Играта позволява да си направите свой собствен, като дори за изпълнението на различни задачи печелите от любимите понички на Хоумър. Играта е безплатна и включва съдържание от авторите и аниматорите от самия сериал.

 Pinterest за IOS

След актуализацията си за iOS има няколко нови опции за редактиране като триене на коментари от потребителите, редактирате описанието на pin-а, промяна на местоположението на дъската, както и други опции – и всичко това може да правите директно от мобилното приложение.

Съществуват две фини сили, който трябва да бъдат картографирани: първата от тях е различния начин, по който интернет компаниите се разпространяват, а втората – огромното несъответствие между това как туристите и местните хора виждат даден град, споделя Co.Design.

Картата, която виждате по-горе, не е снимка на земята, разгледана от космоса. Напротив, на нея са представени всички туитове и снимки, качени във Flickr.  Самите карти са създадени от Ерик Фишер, който е нещо като картографски учен. Преди това той е създава карта на расовото разделение между хората и карта, показваща географските означения на Flickr. Но този път, той изобретява ново ниво на прозрение и обогатяване чрез резултатите от картографирането на Flickr и Twitter един срещу друг.

В най – основна степен имате карта, показваща доста различни начини, по които Flickr и Twitter са се разпространили по света. Отделете минутка, за да разгледате тази карта на Америка, където използването на Flickr е изобразено в оранжево, а употребата на Twitter е показана в синьо:

И ето сравнение с Европа:

:

Забелязваме, че Flickr е навсякъде, докато Twitter все още се придвижва бавно, обхващайки определени участъци земя – по-специално тези на източното крайбрежие на Съединените щати. Вероятно сте очаквали, че картите на Twitter и Flickr се припокриват доста добре, тъй като и двете социални мрежи си служат с аудитория, обвързана с технологичните устройства. Това не е вярно и съществуват няколко причини, които доказват твърдението.

Първо, Twitter е основан през 2006 година и е около две години по-млад от Flickr. Но след пускането си, Twitter масово започна да се използва, така че истината явно не се крие в растежа и зрялостта на двете социални мрежи. Защо Twitter се разширява по-обособено, а използването на Flickr се появява внезапно и равномерно по целия свят?

Предполагайки, че данните на Фишер са пресни, не трябва да забравяме, че Flickr е преди всичко услуга. Ако направите снимки и искате да ги качите в интернет, ще намерите еднакво приложение на Flickr без значение къде се намирате по света, или на какъв език говорите. В резултат на това, употребата на Flickr може да улови навсякъде, независимо от социални връзки. 

Контрастно на Twitter. Twitter е платформа за разговор. Склонни сме да разговаряме с хората, които познаваме – и това да бъдат хората, които живеят близо до нас. Независимо от глобалния обхват на Twitter, социалните мрежи все още се определят от физическа близост. Ако някой технически социолог беше хвърлил поглед върху разпространението на Flickr и Twitter, вероятно щеше да откриете, че този изключително важно разграничение, определено от моделите на растеж на всяка услуга. Растежът на Flickr може да се представи по-скоро като гъбите, растящи навсякъде в гората, докато Twitter повече наподобява на разпространението на вирус.

Но това не е всичко! Картите на Фишер разкриват съвсем различно описание, когато се вгледаме отблизо в тях. Ето картите за Сан Франциско, Ню Йорк и Токио:

Таговете на Twitter и Flickr отново не успяват да се припокрият. В тези три града, очевидно не става дума за това до колко навлиза всяка от двете услуги: и двете са много популярни. Но географски не се припокриват, защото местата от които хората правят снимки, не са същите като тези места, от които хората пускат туитове. Това означава, че хората правят  снимки от туристически дестинации, докато останалите хората туитват от мястото, където живеят.

снимки: Eric Fischer

Достъпно предложение за работа в облака с 3G/4G скорост за споделяне на файлове, връзка с принтер и лесна настройка

ASUS представи богатия на функции безжичен N300 рутер RT-N14U, чиято препоръчителна продажна цена е 70 долара. RT-N14U е съвместим с 300Mbit/s 802.11n Wi-Fi и поддържа AiCloud платформата на ASUS с подобрени спецификации, съответстващи на ценовия му клас. С помощта на AiCloud потребителите ще могат лесно да синхронизират, споделят, излъчват и получат достъп до съдържание навсякъде, където разполагат с интернет връзка.

RT-N14U притежава USB 2.0 порт за удобна plug-n-play връзка с 3G/4G адаптери, външни устройства за памет и принтери. Може лесно да служи за принтер, FTP сървър, както и клетъчна мрежа в случай на срив в LAN и WAN връзката. Софтуерните предложения от ASUS включват ASUSWRT интерфейс за 30-секундна настройка и лесно управление, Download Master за контрол на свалянето от разстояние, родителски контрол и външен достъп.

 Поддръжка ASUS AiCloud платформа

ASUS AiCloud е интегриран в определени версии на интерфейса ASUSWRT и изисква рутери с USB порт. Преди време само най-скъпите рутери на ASUS бяха конфигурирани за ASUS AiCloud, а RT-N14U е предложението, което доставя услугата на значително по-добри цени.

ASUS AiCloud предлага пълен достъп до възможностите на облака с множество допълнителни функции, докато в същото време запазва строги мерки за сигурност и защита на личната информация. Потребителите могат да синхронизират, споделят, излъчват и осъществяват достъп до съдържание, разположено на USB памет, от всяка локация, използвайки RT-N14U като техен домашен сървър. ASUS AiCloud е съвместим с iOS, Android и Windows PC, а освен това работи и с ASUS WebStorage, като дава възможност за споделяне чрез линкове. Потребителите могат да използват универсален линк за сваляне, с който да споделят съдържание много по-бързо от публичните cloud сървъри. Това може да се случи чрез email, SMS или популярни приложения като WhatsApp и LINE.

User-friendly софтуер

Интуитивният интерфейс ASUSWRT позволява улеснено настройване на рутера само за 30 секунди, както и мониторинг на мрежовата връзка. Също така, с един клик се осъществява т.нар. QoS (quality of service) оптимизация, съобразена с вида на връзката, броя на свързаните устройства и действащите приложения. Графичният интерфейс дава възможност за лесна настройка на мрежата, свързване на принтери и споделяне на файлове, както и родителски контрол за ограничаване достъпа до определени сайтове и видове съдържание. Освен това, RT-N14U разполага и с функцията Download Master, която поддържа изтегляне на файлове директно на свързано към рутера USB, така че процесът да продължи дори когато компютърът е изключен. ASUSWRT позволява и улеснен външен достъп, с което помага на потребителите да споделят връзка по-лесно и по-сигурно.

Стилен черен дизайн

RT-N14U се отличава с атрактивно лъскаво черно покритие с диамантена краска, характерно за останалите рутери на ASUS от високия клас. Използването на вградени антени подчертава опростения дизайн на RT-N14U, който може да бъде поставен и хоризонтално, и верикално, благодарение на наличната си поставка.

 Наличност и цена

ASUS планира да стартира в началото на март продажбите на модела в Европейския съюз и Азия и в началото на април – в Китай. Препоръчителната цена е 69.99 долара. Конкретна информация за началото на продажбите и цената може да бъде получена от местните представители на ASUS.

 

Спецификации

Chipset	MT7620N
Network standards	802.11n
Operating frequency	2.4GHz
Data rates	802.11n up to 300Mbit/s, 802.11g up to 54Mbit/s, 802.11b up to 11Mbit/s
Ports	1 x 10/100Mbit/s Ethernet BASE-T WAN, 4 x 10/100Mbit/s Ethernet BASE-T LAN, 1 x USB 2.0
Antennas	2 x internal PCB
Security	64-bit/128-bit WEP, WPA, WPA2, TKIP, AES, WPA-PSK, WPA2-PSK
Additional features	LED activity indicators (PWR, WAN, LAN, AIR, USB)
Size	188mm x 145mm x 73mm
Weight	255g

Спецификациите, съдържанието и наличността на продукта са обект на промяна без предизвестие и могат да се различават в различните страни. Действителните резултати могат да варират в зависимост от приложенията, използването, околната среда и други фактори.

Пълните спецификации са на разположение на www.asus.com

Снимка: Asus

Най-голямата социална мрежа в света, Facebook, бе атакувана за пореден път. От компанията на Марк Зукербъг съобщиха, че Facebook е бил хакнат миналия месец, но екипът се е справил подобаващо и е успял да парира атаката. Причината за хакването на социалната мрежа са били невнимателни действия от страна на служител, който е лепнал вирусът докато е сърфирал из интернет пространството.

Според Facebook всеки един от нас може да бъде спокоен за личните си данни. Специалистите, които се занимават с тези въпроси в команията уверяват, че всичката лична информация е била запазена непокътната. Появата на вирусът е била следствие от влизане на служители на Facebook в мобилен сайт за разработчици. След установяване наличието на вирус всички засегнати лаптопи са били ревизирани, а от социалната мрежа са докладвали атаката на органите занимаващи се с този вид атаки.

В официалното съобщение на Facebook до своите потребители се твърди, че няма данни за изтичане на информация, но все пак всеки един от нас трябва да бъде по-предпазлив към това, което споделя. Добре е да сме на ясно, че подобни атаки ще бъдат все по-честа новина за тревоги, а потребителите могат да се окажат също доста неприятно изненадани. Особено внимание трябва да обърнем към по-малките, които безразборно качват снимки, статуси и прочие, за да изразят себе си.

Снимка: Facebook

Ще стане дума за ДКЕВР, но спокойно може да се говори за регулаторните органи по принцип,   дори за парламента. За хората с мандат.

Според Закона за енергетиката ДКЕВР е независим специализиран държавен орган (чл.10-2). И като израз на независимостта на регулатора членовете му  се освобождават предсрочно само:

1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността (дееспособни, неосъждани, със степен магистър и специфичен стаж);
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси (чл.12-3).

Практиката обаче е по-различна:

• Предишният председател на ДКВЕР си отиде по т.1 – но оставката му е поискана  – и  министър-председателят се изказа, че отдавна е трябвало да го омете.

• Току-що освободената председателка също си отиде по т.1 – но тя дори  имаше пробен срок!  И никой не я остави да поддържа впечатление за свободна воля  (няма да бъде освободена, ще бъде освободена). Отделен въпрос е дали изобщо е имала експертиза да бъде назначена на тази позиция.

Ако правото предвижда друго, толкова по-зле за правото. Както казва Ивайло Дичев – постмодерн, всякак може, всичко може.