За последние несколько лет в Чикаго побывали многие прославленные оркестры Европы. Мы слышали великолепное звучание лейпцигского Гевандхауз-оркестра и оркестра Амстердама “Концертгебау”, Венского, Лондонского симфонических оркестров и оркестра театра “Ла Скала”, оркестра Мариинского театра и Заслуженного коллектива России Академического симфонического оркестра Санкт-Петербургской филармонии. 14 апреля нас ждет встреча с одним из старейших симфонических оркестров мира – Дрезденской государственной капеллой или, как ее (по-немецки) называют во всем мире, Дрезденской Штаатскапеллой. В этом году оркестру исполняется четыреста шестьдесят пять лет! С момента своего основания в 1548 году оркестр играл важную роль в истории Дрездена. ...

магическо!

 

Ако Бате Бабуин пак стане премиер (при наличния матрял вече не изключвам и тази екзотика като възможност) ни чакат съвсем неприятни случки есента-зимата, тъй като бюджетът е оплескан отвсякъде, на дянковчето бюджетчето. Служебният финансов министър вече си го призна. Е, без да казва самите лоши думички "бюджетът се издъни", но описвайки как всички показатели ще са по-лоши от записаните в него.

И какво следва от издънването на бюджета? Ами нищо особено - само ръстче на фалитчетата, ръстче на безработицата, ръстче на обедняването, свиване на потреблението, оттам - още фалитчета, още безработица, още обедняване и още от същото, и още от същото... - изобщо чудната спиралка на икономическата депресия, в която ни вкара очилатият социопат.

И отникъде взорът надежда не види, както е казал поетът. Основният ни външнотърговски партньор - Евросъюзът, очаква мижав ръст. Бюджетът му е намален, съответно и евросубсидиите. Поради лошата бизнес среда (а милиционерите я направиха откровено враждебна) и поради политическата несигурност - мартенските събития, оставката на кабинета, предсрочните избори не се забравят лесно от инвестиционната общност. Да не говорим за това, че след изборите очевидно ще имаме нестабилно коалиционно правителство или пак нестабилно правително на малцинството, основано на нестабилно мнозинство. Ако имаме изобщо, а не се наложи да правим нови избори - както колегите византийци.
 В този фееричен контекст лятото ще го изкараме някак. Не е случайна приказката "ще се хванем за зелено". Пък и сметките за отопление (ток или парно, или дърва, или въглища) ги няма.

Ама есенес и зимъс - не ми се говори. Ще завижда Шебек паша на Виденов. Щото няма да се размине само с една потрошена врата на парламента и с един депутат, улучен с камък по главата, докато червените кхмери тичаха от парламента към автобуса, охранявани от полицаи със щитове. Ще завижда, ох, как ще завижда.

Изобщо, чакат ни интересни времена. Интересни в смисъла на китайското проклятие: "Да живееш в интересни времена!"

Няма да крия, че понякога се пресищам от този задъхан начин на живот. "Идеал", който се натрапва ежедневно не само в битието ни, но и в литературата, киното, телевизията и изкуството като цяло. В такива моменти умората започва да подрънква на струните на нервите ми и тогава търся бягство. Правя опит да поднеса на изтерзаното си същество (простете патетичния израз!) това, от което има нужда - спокойствие, хармония и любов. В един такъв миг посегнах към "Дамска детективска агенция 1". Разбира се, знаех какво да очаквам от Алегзандър Маккол Смит. Осъществих моментална връзка със сърцето на тази книжка, паснахме си добре и в следващите 2-3 дни получих разнообразието, към което се стремях.

Алегзандър Маккол Смит пише с любов за хората и към хората. Обичан автор по цял свят с милиони продадени екземпляри на книгите му. Един от британските ми любимци, редом с Иън Макюън и Джулиан Барнс. Автор, когото не чета редовно, но който никога не ме разочарова, щом му гласувам доверие.

"Дамска детективска агенция" е поредица, която ни потапя в знойната атмосфера на далечна Ботсуана. Прешъс Рамотсве се впуска в мечтата си да основе детективска агенция, чрез която  да помага на хората. Макар и да стартира малко плахо в този нетипичен за жените бранш, с всеки успешен случай увереността на симпатичната пълничка африканка укрепва, а с това и вътрешното й спокойствие. Авторът ни потапя в едно непознато за нас ежедневие, в което хората все още се уважават, поздравяват и ценят. Това са хора, които изпитват непрестанна възхита от омайващата природа, с която страната им е надарена. Те умеят да ценят красотата на цветята в градините си, да се възхитят на птиците, кълвящи в дворовете им, на дъжда, разхлаждащ ги след нетърпимата жега... За тях е щастие, че имат възможност да пият чаша чай на верандата си, да си бъбрят весело и да не се поддават на прекалени тревоги.

Звучи като почти утопичен свят за всички "цивилизовани" граждани, които не спират да търчат по цял ден, нали? Точно за това ме радва, че има издадени 6 книги от тази поредица. Това значи, че и в бъдеще мога да се връщам към този оазис, в който Алегзандър Маккол Смит с любов ни въвежда.

След като властелинът на Кремъл Владимир Путин реши, че е вредно за руските деца да гледат „Ну, погоди!” заради лошия пушещ вълк, сега дойде ред да превъзпита и родителите им и да ги отучи от псувните. За целта той подписа заповед, с която превръща неприличните думи, изречени в медиите, в административно нарушение (виж стр. 16). Кои думи ще бъдат наказуеми обаче, филолози ще решават на място. Може би следващата стъпка за възпитанието на обществото е Путин лично да издаде наръчник по „красив” руски език. Така например грубото „Върви на майната си” може да бъде заместено с доста по-приличния израз „О, виждам, че ще стигнеш далеч”. Тези, които все пак трудно могат да се въздържат от изразяване на емоции по този начин, може да прибегнат до фрази като „Да ти натеменужа детелинката” по примера на вица за мръснословното зайче, което било заставено вместо неприлични думи да използва имена на цветя. Макар че не се знае дали и натеменужената детелинка няма да бъде прекалено вулгарна за...

Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст. "С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт", съобщи говорителят й Лорд Бел в понеделник, 8 април. Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, през последните години претърпя и няколко инсулта и нямаше публични прояви.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Партия ГЕРБ в момента се държи като във филм за кингстоунските полицаи, нали ги помните от немите филми – най-глупавата група в света.

В името на очаквани изгоди от следващото управление, ГЕРБ натириха финансовия министър Симеон Дянков, който им осигури доста изгоди по време на предишното управление. Ще се опита ли някой да ме убеди, че, ако не беше Дянков, Борисов и Цветанов щяха да са радетели на онези мерки за финансова стабилност, които не позволиха страната да изпадне до катастрофалното дъно, лежащо под гадното дъно, на което си лежим от доста време насам?

Ела ме цуни! – отговарят на такова питане в Пловдив.

Ама тази стабилност ни провали, защото се затвори икономиката, затри се малкия и среден бизнес, вдигна се безработицата и прочие. Тъй, де, но иначе това пак щеше да се случи, само че в допълнение щяхме да имаме още банков срив, рекордна инфлация и други социални благини. Минималната пенсия щеше да стигне 500, че и повече лева, както обещава Волен гласно, комунистите полугласно, а ГЕРБ – все още негласно. Но те пак щяха да си бъдат същите 5 долара, които си бяха по времето на Виденов.

Вече не помните ли онзи кошмар, бе, граждани? Само аз ли си пия редовно хапчетата за запомняне?

Не казвам, че всички мерки на Дянков бяха ОК. Няколко пъти на мен лично като частно лице ми е идвало да му прегриза гърлото за това или онова. Представям си какво им е било на читавите работодатели, които имат на главата си производство да развиват, продажби да реализират, заплати и осигуровки да плащат и в същото време трябва да мислят за маса глупости, с които администрацията ги тормози в името на собственото си благоденствие, прикрито срамежливо зад интереса на държавата. Но, въпреки всичко…..

Въпреки всичко, Дянков поддържаше някаква полуприлична дясна линия на кабинета Борисов, нещо, което без него няма да се случи и ГЕРБ оттук нататък със сигурност ще се отдаде на свойствения си стихиен популизъм. Ако след изборите те съставят ново правителство, ще ми бъде интересно да видя – за колко време ще им стигнат силите да раздават пари с пълни шепи, преди всички да потънем в благоденствието, което ще ни изяде главата.

И БСП в момента се държат като във филм за кингстоунските полицаи. Всъщност, те никога не са спирали да се държат така, за тях отдавна се знае, че в действителност са втората най-глупава група в света след самите кингстоунски полицаи.

Как тогава успяват да ни управляват през по-голямата част от последните стотина години? – ехидно питат в Пловдив.

Ако смятах да отговарям на този въпрос, щях да започна с това, че – не, те никога не успяват и затова ние винаги им даваме нови и нови шансове да ни управляват, с надеждата, че следващия път ще успеят. Но аз изобщо не смятам да отговарям на този въпрос. Това е провокация – питат ме не защото им пука, а защото пловдивчани са сеирджии и искат да се забавляват. И защото знаят, че логиката ще ме отведе до отговор, който ще наскърби целокупното ни национално достойнство. Това за пореден път ще ме постави в редицата на гадовете, дето най-непатриотично ломотят, че истината е по-важна от въпросното национално достойнство, което, ако не почива на истината, значи не почива на нищо. А такива тук имат навик да ги побийват.

От друга страна, чудя се как ние, българите, не приемаме като оскърбление на националното ни достойнство появата в червените листи на лица като Румен Гечев, икономически министър и вицепремиер при Виденов. В едно интервю той се хвали, че е голям специалист по икономиката, защото бил „преподавател в редица американски, английски, френски и други университети”. И кога според вас бил такъв? Ами, както сам той казва – „след държавния преврат от 10 януари 1997 година”.

Неблагодарна работа. Не стига, че превратът му изписал веждите, вместо да му избоде очите, ами той пак говори за него като за нещо лошо.

Не знам, граждани, кои точно американски, английски и френски университети са приютили този брилянтен икономист, който докара България до просешка тояга, и така са облекчили неговото страдание. Но жална му майка на капитализма, щом е взел точно Гечев да му обучава бъдещите капиталисти. Жална ни майка и на нас, ако утре той пак стане министър. Имам едни 50 кинта в сметката – веднага ще ги изтегля, `щото бързо ще остана и без тях.

Ама какво се учудвам? Нали, освен Гечев, в червените листи се оказаха наредени от Сульо до Пульо през тъй наречената „гражданска квота”, включително бившият издател на „Плейбой” Мартин Захариев и председателят на някой си писателски съюз Николай Петев. Отсега си бия главата как ще си поделят министерството на културата тия двата умствени титана – единият пишман издател, другият пишман писател. Аз лично намирам сниманите цици за нещо по-културно от художествено описаните със свои думи. Но човек никога не знае БСП-то какво намира.
По-важното обаче е друго – внушението, което се налага в момента от комунистите, което и Румен Гечев, и Мартин Захариев правят в своите интервюта. А то е, че няма никакво значение какви сме, включително какви убеждения имаме, какво сме правили в този или онзи период от живота си, какви са вижданията ни за нещата и как смятаме да действаме в тази или онази ситуация. Забравете! Важното е само, че сме тук и искаме да помогнем на страната си „с каквото можем”.

Направо да се изчервиш от дълбочината на така описаната проява на скромност.

Ей т`ва последното извъртане никога не съм го можел, граждани. Сигурно защото съм прост. И дори не мога да си обясня как става така, че няма значение дали задникът ти е оцапан до лицето – ти се позабършеш, позабършеш и отново излезеш да се пулиш невинно от телевизионния екран? Кой морален принцип или коя страна на човешкото достойнство те правят способен да загърбиш сътвореното зло и пак да поревнеш за власт? И също не мога да си обясня – откъде винаги покрай избори изскачат рояците хлебарки, които самоотвержено искат да помагат на страната си? Естествено, накрая се оказва, че са помогнали на себе си, на приятелските и фамилните си кръгове, на любимата партия, на мафиотите, с които тя и те са в комбина, на руснаците, които в българските избори виждат ловен сезон и окачат на колана си стотици скалпове на подобни екземпляри…..

Така и ще си умра непросветен по тези въпроси. Язък!

Но, колкото и да ми се стои на патриотичната вълна, граждани, все пак тази седмица класацията ми за най-глупавата група в света се води от другаря Ким и останалите другари Ким в далечен Пхенян. Те не само се репчат директно на Южна Корея и Съединените щати, а оттам и на целия свят, с ядрена война, ами най-безцеремонно се заричат да победят в нея. Ето защо с голяма наслада любимият ми напоследък български вестник, наречен „Комунистическа правда”, цитира „Коментар на представителя на Върховното главно командване на Корейската народна армия”, последният пасаж от който гласи: „Светът ще види, как ще посрещнат трагичното си унищожение провокаторите, потънали в морето на огъня на правосъдието, което ще разгорят армията и народа на КНДР за защита на суверенитета си.”

Дори нямам сили да коментирам това.

Толкова е то тъпо и безумно, че нормалният човек само поглежда засрамено настрани и поклаща глава от съжаление. Някои по-емоционални натури цъкат с език, ама това вече е проява на политическа некоректност. А трябва да бъдем политически коректни към другарите Ким, защото ще вземат те да се обидят и да ударят и нас с ядрената бомба по главата.

Оказва се, дерт са им на другарите Ким тежките санкции, наложени им от ООН, затова заплашват с война. Санкции за какво? Ами не за хуманитарните доставки, защото напротив, самото ООН, пък и отделни държави като Южна Корея, правят всичко възможно да нахранят гладните поданици на другаря Ким. Ограниченията са наложени за внос на оръжия, материали и компоненти, с които Пхенян иска да произведе ракети, способни да откарат ядрените им бойни глави до територията на Щатите.

В резюме звучи доста шантаво – заплашват да ударят Щатите, защото светът не им дава да ударят Щатите – подсмихват се в Пловдив.

Ще видим кой ще се смее последен. Аз залагам, че това ще бъде другарят Ким. Още повече зад него – а понякога и като щит пред него – стоят такива колоси на мира и демокрацията в света като Русия, Китай, Иран и Сирия. Вече десетилетия наред те му вдъхват смелост, подаряват му идеологически и политически основания да си бъде луд колкото си иска, продават му опасни оръжия и технологии, защитават го в ООН не с аргументи, защото такива  няма, а просто принципно – защото е „наше момче”.

Да им имам принципите!

На тях не им пука за страданията на самия корейски народ, нито за каквото и да било друго. Интересува ги само възможността да се поддържа в света едно гнездо на напрежение повече. Без такива гнезда техните собствени режими ще започнат да пропадат, защото народите им ще припознаят други принципи, онези на разума и свободата.

А тогава кой ще защитава другаря Ким от американските войнолюбци, дето искат да го нападнат, защото той искал да ги нападне, така че го принуждават сега той, горкият, да ги нападне предварително, преди те да го нападнат предварително.

Казвам ви аз – в момента няма по-глупава група в света!

Марк Нопфлър отмени турнето си в Русия в знак на протест

- Още 50 г. може да минат, без да има лекарство. Защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт... А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те, като не го искат, насила хубост не става. Болните го искат и протестират, но има един отгоре, който вика: “Не!” Жалко за времето.

До работна група 31 "Европа 2020"

 

Становище

Относно специфична препоръка 3 за минималните осигурителни прагове

 

По повод проекта за НПР 2013[1] 

[...] 

Добре е да се има предвид, че от 2008 до 2012 година статистиката отчита близо 14% загуба на заетост.[2] С други думи, 86% от работните места са запазени. От тази гледна точка е очевидно, че минималните прагове не са проблем за над три четвърти от работните места и поради тази причина тези работни места не са били закрити. Точно това показва и цитираното в документа социологическо проучване сред работодатели – за по-голямата част от работещите праговете не са проблем.

Обаче, това социологическо проучване по никакъв начин не доказва, че няма връзка между минималните прагове и загубата на споменатите 14% от работните места. Да се цитира мнение на работодатели, които са запазили работни места по въпроса защо други работодатели са закрили работни места не носи информационна стойност. За поне 10-15% от работещите праговете са проблем и водят до загуба на работни места.

Нещо повече, една значителна част от загубените работни места е сред т.нар. „самонаети“ – т.е. хора, които нямат работодател. С други думи, социологическите проучвания сред работодатели не са по никакъв начин показателни за ефектите при самонаетите. А ефектите са повече от ясни. През 2010 година, когато шоково бяха увеличение праговете за самоосигурените, броят на самоосигурените спада с 93 000 души за една година.[3] За сравнение, през 2009 няма спад, нито през 2011, нито през 2012. Всичко е концентрирано в 2010 когато бяха увеличени праговете.

Ефектът при самоосигурените е много показателен – рязкото вдигане на минималните прагове нито намали сивата икономика, нито увеличи събираемостта, нито изсветли трудови възнаграждения, нито подкрепи устойчивостта на пенсионната система. С други думи, рязкото вдигане на минималните прагове за самоосигурените определено не постигна целите, с които беше оправдано. Това не беше ефективна мярка.

Не е по-различен ефектът от минималните прагове върху заетите. Нека да се има предвид, че от 2008 до 2013 година минималните осигурителни прагове кумулативно са увеличени с 50-60% – т.е. и при заетите има огромно увеличение на праговете, голяма част от което увеличение беше концентрирано в 2009-2010 година. Подобни увеличения на минималните прагове в години на икономически растеж не създаваха проблеми на пазара на труда, тъй като производителността, заплатите и заетостта се увеличава с високи темпове, особено сред групите на нискоквалифицираните и осигурените на минималните прагове.

Обаче, огромно увеличение на минималните прагове в период на криза има точно обратния (т.е. негативен) ефект върху пазара на труда заради спадащите приходи на фирмите, увеличаващите се разходи и липсата на инвестиции, нови работни места и растеж. Когато приходите на фирмите стагнират, а разходите им се увеличават, резултатът е натиск върху разходите за труд. И когато в същото време разходите за труд на един работник се увеличават заради висок растеж на минималните прагове, единственият изход е съкращаване на работни места. Да се твърди, че при стагниращи приходи фирмите могат да поемат 50-60% увеличение на минималните прагове без това да доведе до увеличена безработица е абсолютно неоправдано.

В допълнение, пропуска се регионалният ефект на минималните прагове. За периода 2008-2012 г. средната работна заплата се е увеличила с над 45% в София и Варна, но едва с 16% във Видин, 21% в Ловеч и т.н.[4] Регионалните различия в развитието на заплатите и пазара на труда са огромни – и въпреки това, минималните прагове нарастват с един и същи процент в цялата страна. Така, едно увеличение от 50 или 60% не е проблем за заетостта в град като София, но същото увеличение е голям проблем за много други региони, в които нивото на заплащане расте в пъти по-бавно.

Накрая, ще обърна внимание, че в текста се цитира непубликуван и непроверен от външни експерти предварителен анализ на Министерството на финансите. При цялото ми (много високо) уважение към министерството, не мога да приема, че в официален текст може да се цитира непубликувано изследване, което никой никога не е виждал.

 

 

Георги Ангелов

Ст.икономист

Институт „Отворено общество“

 

 

Блогът за икономика 2013

Митничари се събрали в дежурната стая, за да решат какво да купят на свой колега, който на следващия ден имал рожден ден. Единият предложил: - Да вземем да му купим апартамент. - Не става. Той си има четириетажна къща, пететажна вила и няколко апартамента в София - отговорили останалите. - Да му купим мерцедес, ръчна изработка - предложил друг. - И това не става. Има си и мерцедес ръчна изработка, и БМВ, и джип. Въобще не можем да се класираме по този параграф. Той е ценител на уникалните возила с повечко екстри. - Ами тогава да го оставим утре сам на смяна, а той ще си купи каквото си поиска - предложил трети. Усмихни се, България! В нова комична ситуация изпаднаха митничари на Кулата, след като станаха главни действащи лица в поредната извънредна проверка за корумпирани митничари. Някои от смяната хвърляли пачки в тоалетната, други във въздуха, важното било да се отърват час по-скоро от рушвета. Спират кораб за митническа проверка, качва се митничарят и пита капитана:...

Почти няма човек, на когото да не му е случвало да се чуди как да закърпи личния или семейния си бюджет и от кои разходи да се откаже, за да успее да го направи. Това се отнася особено за времена на криза като сегашната. За всеки е неприятно, когато се налага да се откаже от неща, които обича или е свикнал да си позволява и които в определен момент се налага да постави в графата "и без това мога". Британска учителка разказва как е оцелявала само с по един паунд дневно в продължение на година. Онлайн изданието на "Дейли мейл" е публикувало разказа на 51-годишната Кат Кели, която е намерила начин да се вмести в повече от скромен бюджет, колкото и това да изглежда трудно. Уточнението е, че съветите на британската учителка се отнасят до нейните сънародници. Разбира се, по-добре е всичко това да не се налага, а и няма смисъл да се стига до крайности в пестенето, които биха се отразили на самочувствието. Пред "Дейли мейл" пестеливата Кат Кели обяснява, че част от нейната стратегия...

Д-р Пламен Димитров има 30 години стаж като професионален психолог, работи в широк спектър от области. Завършил е СУ, работил се в областта на консултативната психология, с групи – както за психотерапия, така и за обучение и повишаване на компетенциите. Занимава се и със социална психология за това как се случват промените в обществото. Той е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те години на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. - Д-р Димитров, миналата седмица вие, психолозите, имахте празник, за какво си говорихте в това смутно време на криза, в което много българи вече посягат на живота си? - Обмисляхме една обща инициатива „Солидарност тук и сега”, в която могат да се...

Каним Ви в неделя, 21 април 2013 г., в Зала за конференции (с капацитет над 150 участника) на Primerica, 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018 («Rivers Casino» е разположено на адрес 3000 S. River Road, Des Plaines) Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на български продукти и практики в САЩ. Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти и помагат на икономиката на САЩ и България.

Започвам новата категория с тези поетични кадри, направени по време на априлската ни ваканция тази година - в полите на прекрасния Балкан, в хубавите околности на град Елена, в китното село Чакали, заобградена от пълноводната по това време Костенска река има една чудна полянка, вече обсипана с дребни цветя, огласяна от чудни птичи гласове и тук-таме прехвърчащи първи пчели. Поезия, а? :)

Преди:

След:

В "Арена Армеец" се събра ГЕРБ и поговори Бойко Борисов. Аз не бях там. Убеден съм, че и целият български народ не беше там. Тоест не целият български народ беше там, а само част. Макар че от това, което видях по телевизията – една доста сериозна част. А сега – дръжте си шапките! Защото българинът има, общо взето, дървена глава – може да вземете и някой и друг пирон и да си ги заковете. Защото ще ви кажа следното: Та нали така или иначе трябва да има партии, така или иначе трябва да има арени Армейци и те така или иначе трябва да се пълнят с хора?! Човешки детерминизъм. Предопределеност. Ако бяхме корали – нямаше да пълним арени Армейци с присъствието си на предизборни срещи. А просто щяхме да продължаваме да си изграждаме хилядакилометровите коралови рифове. Всякакви избори и срещите преди тях са просто нещо, което така или иначе ще се случва и трябва да се случи. Нищо особено. Щъкане и ръмжене на хора, обзети от едно особено чувство. Сега пак си дръжте шапките, защото пак ще...

Поводът да припомня този текст е много тъжен - почина Маргарет Тачър. Един от хората, които (нескромно, но от сърце) чувствам безкрайно близки и които с личността и делата си са оказали най-силно въздействие върху това, което се стремя да бъда. Текстът е писан за класацията Най-влиятелните жени 2011 и е публикуван във в. "Капитал".  

Държавната агенция "Архиви" откри нов сайт за полицейските досиета на известни личности от периода преди 1944 г. До този момент са публикувани досиетата на 26 известни личности, сред които Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Георги Михов Димитров и интелектуалци като Никола Вапцаров, Йосиф Хербст и Младен Исаев. Те може да бъдат видени на адрес Archives.bg/PoliceFiles.

Забавна опера се завихри около скритата камера на Нова телевизия, която показа кухнята на далаверата с купуването на гласове с главни готвачи Емил Димитров( доскоро всесилен депутат от ГЕРБ), лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и футболния деец Димитър Ангелов-Дучето.

Смешното е, че участниците в сценката се опитват да се измъкнат от „кочината”, в която са попаднали, но техният приятел Дучето ги дърпа обратно там. Каракачанов например твърди пред медиите, че „случайно минавал”, за да поздрави точно в този хотел участниците в „семинара”. Дучето обаче държи да съобщи, че лично го е поканил.

С бившия лидер на агитката на ЦСКА няма да се занимавам- той самият ме заплаши, че можело да се занимае с мен, когато го споменах като приятел на един от самообявилите се лидери на протестите в София и за целта ми накрещя по телефона, а след това отиде в Нова телевизия да ме замеря с пошли намеци, според които съм бил „абортирал от Съветския съюз и от американците”. С такъв като този, когато се сбориш, наистина се цапаш- макар пледоарията му срещу моя милост беше именно с акцент, че съм „цапал името му” (подразбира се- чисто, като кладенчова вода), защото съм разкрил връзката му с въпросния протестиращ Янко Петров.

И все пак е емблематично как Дучето, заявявайки гръмко при скандала с моя милост, че не се бил занимавал с политика, сега, хванат на ”местопрестъплението” ( а дали то е такова без кавички, други трябва да кажат), вече твърди нещо съвсем различно: „така правят всички, които се занимават с политика”!

Ето тук е заровено кучето, разровено от Дучето: за кокала битката се води в политиката у нас нечестно и престъпно дори, но това се приема за нормално. До такава степен, че чак служи като гордо оправдание на извършителя, уличен с доказателства.

Не случайно в книгата си „Президент на РъБъ” цитирам на финала мисълта на Толстой, че от всички злини най-голямата е изразът „така правят всички”. Но какъв ти Толстой, каква ти мъдрост! Тук тече поредният сезон на веселата моцартова опера Cosi fan tutte „Така правят всички (жени)”. А либретото го пишат почитателите с манталитета на „веселяка” Мусолини и това не притеснява никого. Защото всички, от които се очаква да притеснят подобни дейци на опорочаването на самия смисъл на демокрацията, правят така, че тази опера да не слиза от сцената, на която ролите са раздадени не според гласовите данни на артистите, а според гласовете, които могат да купят зад кулисите.

Share on Facebook

Няколко човека вече изгоряха до смърт, след самозапалване. Други ги спасиха, но останаха инвалиди за цял живот. Трети все още заплашват да го сторят. Краят на списъка не се вижда. Всички ги обединява мизерията до която са доведени от пре...

Софийската градска прокуратура демонстрира намерение в понеделник да игнорира напълно данните в статията "Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” и да съсредоточи работата си върху това дали журналистът от Mediapool Борис Митов е изнесъл държавна тайна. "Самата статия е интересна, хубава, провокативна, аз самият я прочетох с интерес", обяви градският прокурор Николай Кокинов пред бТВ. Два часа по-късно в Съдебната палата той каза пред останалите медиите, че съдържанието на материала не представлява интерес за държавното обвинение.

В скорошно изследване, Международният валутен фонд твърди, че глобалните субсидии за енергия възлизат на 1,9 $ трилиона. Същият недолюбван от някои популисти, но безспорно авторитетен орган смята, че ако бъдат отрязани тези субсидии ще има много повече ползи отколкото загуби. На обикновения човек, разбира се му е трудно да възприеме тези “много повече ползи”, понеже имат абстрактен характер – икономически растеж или намалени вредни емисии са думи, които не пълнят хладилник. По-скъпата енергия от друга страна е болезнен проблем, особено при нас, особено в момента.

Ако излезем обаче от локалното, в което сме се втренчили и погледнем малко по-далеч от носа си, можем да стигнем до някои изводи. Например – спирането на субсидиите (почти 500 милиарда изразходвана от правителствата суха пара за понижаване на цената на “фосилните горива”) ще освободи ресурс за инвестиране в изследователска дейност. Нещо повече – виждайки, че този тип енергия е финансово неизгодна, самите компании ще имат мотивация да инвестират в алтернативни технологии. Отделно според изчисленията на МВФ (а те ако не друго, то поне умеят да смятат), икономисването на тези субсидии (2,5 % от световния БВП), ще е равнозначно на 4,2 милиарда тона парникови газове ПО-МАЛКО в атмосферата. И накрая, не трябва да забравяме, че субсидиите, които имат за цел уж да намалят цената за потребителите, реално правят друго. От това намаление, по закона за всеобщата гадост, се възползват най-вече един малък процент богати. На практика субсидиите увеличават разликата между богатите и бедните, а това както и да го погледнем си е по-голям проблем и от цената на тока, особено при нас, особено в момента.

—

повече на TRIPLE PUNDIT

"Напоследък има активно движение на работна сила и превозни средства близо до южния тунел на полигона Пхунге-ни", заяви пред журналисти правителствен служител от Сеул. По думите му властите внимателно следят полигона, защото това поведение много приличало на действията преди третия ядрен опит от страна на Севера. "Освен това ние получихме информация, че Пхенян скоро ще проведе ново атомно изпитание. В момента анализираме ситуацията, за да установим дали наистина е така или това е просто средство за оказване на натиск върху Сеул и Вашингтон”, обясни още служителят.

България може да отговаря в Страсбург заради журналист

България е сред страните в ЕС, заделящи най-малко средства за социална защита и здраве

Новите сингли тази седмица са дело на Kenny Wesley, Umbo, Zamali, Ambient Jazz Ensemble, Adrian Younge, The Impellers, Scrimshire и Lea Lea. Слушаме и много нови албуми: Quelle Chris - Niggas Is Men (2013, Mello Music Group), Dandy Teru - Adventures (2013, Ubiquity), Charles Bradley - Victim Of Love (2013, Dunham), The Sign Of Four - Hammer Anvil Stirrup (2013, Jazzman), както и компилацията Spiritual Jazz 4: Americans in Europe (2013, Jazzman). След края на предаването, както всяка първа събота от месеца, започва 25-ият епизод на месечния подкаст Trip-Hop Laboratory на Bradata и Virus Inethic. Плейлистът в него е дело на френския продуцент Pandamonium.

„Партизански роман?! Хм, нещо му е станало на Алек Попов”, вероятно са си казали много хора. От плашещите разкази, през съвременните романи, та чак и книга за „героичните подвизи” на две близначки „в бурята на историята”, каквато е именно „Сестри Палавееви”. Всъщност, защо не - всяко време рано или късно трябва да бъде осъзнато. А за партизаните у нас скоро не се е писало нищо художествено, не и след официалния край на нуждата от пропаганда.

В началото на 40-те две близначки от буржоазно семейство, чиито баща е търговец на кожи (който явно дере кожите на бедните пролетарии), решават да се присъединят към „праведната” страна на борбата и да се опълчат срещу капиталистическото и фашисткото зло. Затова изрисуват портрета на Царя на централното стълбище на училището си и „хващат гората”.

И тогава Алек Попов започва с всички възможни средства да осмива онзи период, замесвайки амалгамичка от приключения и идеологически дискусии. И там, някъде в спора, се ражда... смехът. Въпреки че изобщо не е смешно, разбира се, но човешките идеали са някак неприкосновени и нямаме право да се сърдим на никого. В крайна сметка си става ясно кой какво и най-вече кой кого (макар че идеята за сменяне на имената между двете главни героини е директен и звучен шамар върху насилственото заличаване на личността в соц обществото). Идеалите са изоставени на заден план, защото суровостта на реалността ти завира шашка динамит... и те оставя да висиш като комиксов герой в много лоша соц-анимация. Така де, на война като на война.

Определено трябва да кажа, че съм с противоречиви чувства. И не защото книгата е слаба - напротив, интригуваща и динамична е, образите се развиват постепенно, а обратите са невероятно яки. А просто защото някъде в моята глава светва лампичка, че сатирата се прави индиректно, осмиването не трябва да е с лесно различими похвати. Такава ми беше болката и с „Кастинг за месия” на Петър Делчев.

Обаче... иде лято. Ще имате много време за плаж. И точно докато се чудите коя книга да подхванете, така че да не ви напряга много, се сетете за „Сестри Палавееви в бурята на историята”, която освен усещането за истински приключенски роман, ще остави в съзнанието ви и горчив спомен за едни лоши неща, които не е хубаво да се случват отново. Приемете тази книга като ехо от една лоша синоптична прогноза за бурята на историята и се посмейте заедно със самата история.

Ревю за книгата и при Христо в "Книголандия"

Ревюто е на руски, защото книгата е на руски и нечетящите руски да не си губят времето да четат. Това, че е на руски, съвсем не значи, че методологията има каквото и да е общо с марксизма :-) Авторът е един от създателите на клиодинамиката - сравнително нова мултидисциплинарна област, фокусирана върху математическото моделиране на историческата динамика. Което обаче не значи, че всички книги на всички учени от тази школа задължително са изпълнени с математика. В тази специално няма и милиграмче математика :-)

Книга российского демографа, социолога, историка, экономиста, футуролога, исламоведа, одного из основоположников клиодинамики, Андрея Витальевича Коротаева посвящена разработке оригинальной теории социокультурной эволюции. Эта теория исходит из того, что имеет смысл говорить не о линиях эволюции, а о непрерывном эволюционном поле. При этом в рамках этого поля мы вовсе не наблюдаем такой ситуации, при которой движение в любом направлении возможно в равной степени. Движение в некоторых направлениях в его рамках оказывается в принципе невозможным, в то время как движение в одном направлении будет менее вероятным, чем в другом.

Ако искате повече подробности и евентуално да я свалите ---> Содержание и даунлоад

По пътя за карнавала в Лимасол Юлия ще спре да ни покаже едно от най-древните селища в Кипър и в света. Приятно четене:  

Хирокития (Кипър)

  Началото на постите  преди Великден по традиция се отбелязва с веселие и карнавал, съпътствани с големи дози ядене и пиене, като тук в Кипър най-голям и зрелищен е този в град Лимасол. В неделя сутрин около 9 и 30 тръгваме, за да видим така да се каже събитието на годината и как то е повлияно от икономическата криза, която не подмина и Република Кипър. Насочваме се към югоизточния изход на столицата и продължаваме по магистралата Никозия-Лимасол. Няма никаква вероятност да се отклоните от пътя, защото табелите са в излишък и няма как да се объркате. Пътувайки по магистралата, споделихме със шофьора на групата, че ще пристигнем доста рано и шествието едва ли ще е започнало и тогава той предложи да се посетим  

Хирокития,

  което ни е по път. Съгласихме се без много да му мислим, въпреки че не знаехме какво точно е това място и след около 40 минути се озовахме в красивото селце. Отбивката за което също е невъзможно да пропуснете, отбелязвам това, защото в България много често ми се е случвало да се връщам, защото табелата или липсва или е сложена точно на отбвиката и нямаш време да реагираш, или защото не се вижда добре и т.н. Има доста обширен и удобен паркинг.

Хирокития е най-добре запазеното праисторическо селище в Кипър,

което датира от 7000г.пр.н.е. От 1998 е в  Списъка на световното културно и природно наследство от ЮНЕСКО. Разкопките започват през 1934г. от  кипърския археолог Порфирио Дикео.В продължение на 10 години се правят различни дейности и откритията се публикуват в “Journal of Hellenic Studies”. Усилена работа е имало и в началото на 1970г, но е прекъсната поради Турското нашествие в Кипър. По-късно през 1976 се осъществяват нови разкопки от френска група под ръководството на Alain Le Brun.

 Тази информация аз разбира се научих по-късно, но слизайки от автобуса разбрах, че това място е от голямо значение, щом като е част от ЮНЕСКО. Въпреки почивния ден и хубавото мартенско време, посетители липсваха, което означаваше че можеш спокойно да разгледаш, да се любуваш и  да се снимаш без в кадъра да си хванал и някой непознат турист (изглежда котката реши да изиграе тази роля ;)

 

 

Показахме студентските си карти и се запътихме към тези така симпатично изглеждащи къщички. Честно казано от далеч имах чувството че са като картонени гъбки, но приближавайки се, усещаш чара ми. Мястото е спокойно, чисто и много много зелено, а пухкавите бели облачета просто запълваха пейзажа. Подробните информационни табла (на гръцки, английски и френски) ни дадоха много ясна представа къде всъщност се намираме. Споделям и с вас:

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

„Селището е построено на стръмната напречна стена на хълм, намиращ се на западния бряг на река Марониу на 6км разстояние от морето. Представлява един от най-внушителните примери за ранно заселване на острова.

Обитателите на Хирокития

са живеели в овални постройки от които е запазена само долната част, която е от камък. Стените са били от кал, слама и камъни. Покривите са били плоски и изградени от дърво, клони, слама и пръст. Външният им диаметър е между 2, 30 м до 9,20 м, а вътрешният от 1,40 м до 4,80  м. В центъра на постройката се е палело огнище. Заради високо изградения праг, археолозите смятат че постройките са служели и за подслон при наводнения.  Археологическите находки показват, че селището е представлявало множество такива постройки,  които са били разположени около един малък двор в центъра, където се е намирала мелница за смилане на жито.

Погребвали са мъртвите в ями във вътрешността на постройките,

те се запълвали с пръст и са се покривали със слой кал, като по този начин са възстановявали настилката. Гробовете са били индивидуални, мъртвите са поставяни обикновено на дясната си страна. Както в женските, така и в мъжките гробове са поставяни каменни съдове. Друг погребален обичай бил поставянето на необработен или неиздялан камък върху тялото на мъртвия. Вярвали са че по този начин ще попречат на мъртвия да се завърне в света на живите. От откритите скелети стигаме до извода, че жителите са били ниски (около 1.60см мъжете и около 1.50 жените) и умирали на възраст между 25-40 години. В повечето случаи са поставяли и предмети от ежедневието, например каменни съдове, огърлици направени от морски черупки, също така и каменни мъниста”. Цялата атмосфера те предразполага да се върнеш години назад и да си представиш как всъщност е изглеждало мястото и какво е било ежедневието на обитателите.

 

„Жителите са се изхранвали от лов, земеделие, животновъдство, събиране на диви плодове. Предметите с които са си служили са били изработени най-вече от камъни. Намерени са също така много каменни съдове и идоли, които в повечето случаи имат човешки вид.

Селището в Хирокитиа, както и други селища от тази епоха са напуснати внезапно

С течение на времето на това място са се заселили други през новокаменната епоха, когато вече човекът е открил керамичната техника (5000-3900г.п.н.е). От този период за жалост не е успяло да се запази нищо”. В желанието си това място да стане по-разбираемо за посетителя (това със сигурност са постигнали), но също и за запазване на древното селище, Археологическият отдел решава да пресъздаде 5 кръгли постройки. Използвани са традиционни материали и строителни техники. Във вътрешността на постройките са поставени автентични предмети от тогавашната епоха.

 

Изкачвайки се по една стръмна, но обезопасена пътека с много маслинови дръвчета около нея, се открива красив изглед на местността. Също от тук добре се вижда коя част от постройката се е запазила до днес.

А така изглежда от птичи поглед. След около час разглеждане на комплекса и вече знаещи нещо повече за историята на острова е време да се върнем в реалността и да се отправим към крайната цел за днес…

Автор: Юлиана Михайлова

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Кипър – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Продукти:
500г коприва
3- 4 домата
1 морков
1 малка глава целина/пащърнак
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. кафява захар/мед
1 връзка пресен лук
няколко листа пресен джоджен

Приготвяне:
Копривата се мие листо по листо. Стръковете лук се почистват и измиват. Зелениите се надребняват. Доматите и морковът се рендосват. Целината се бели реже на кубчета. Взема се тава. Налива се доматеният сок. Добавят се всички зеленчуци. Обърква се, за да се получи еднородна смес. Поръсва се сол, захар, червен пипер и ситно нарязан джоджен. Полива се 2- 3 супени лъжици зехтин. Добавят се 2 чаени чаши вода. Сосът се готви във фурна, на умерен огън. Може и на котлон. След около час копривеното сосче е готово.

Прочутият китайски смог, който периодично занимава медиите по цял свят изглежда има по-сложен произход отколкото се смяташе досега. Кзън Жу, преподавател по модерна история в университета на Есекс, Великобритания, коментира темата, която за нас е просто любопитен феномен, докато за двайсетте милиона жители на Пекин, е меко казано болезнена. Всяка година, след суровата зима, столицата е буквално засипана с прах. Дотолкова, че хората изкарват пролетта с увити в маски и парцали глави. Основният източник на този прах е пустинята Гоби – естествено природно явление, което обаче, според господин Жу се е разрастнало допълнително “благодарение” на някои не дотам обмислени човешки дейности.

И по-точно – така нареченият Голям скок напред. Става въпрос за един от най-зловещите комунистически експерименти, целящ превръщането на Китай от аграрна страна в индустриална мощ, в рамките на няколко години. Тук няма да се спираме на опустошителните икономически и демографски последици, които могат да се сравняват единствено с пораженията нанесени от Втората световна война, а върху щетите, които тази програма нанася на околната среда. Именно те са най-вероятната причина за особено тежкото положение с въздуха в Пекин – според информацията на Кзън Жу през тези три нещастни години са били унищожени една трета от китайските отворени гори и една пета от затворените. Как ли? Много просто – били са изгорени в стоманолеярните пещи. А какво следва унищожаването на гората? Ерозия и пясъчни бури. Zǎo shàng hǎo!*

—

Целият коментар на SOUTH CHINA MORNING POST

*zǎo shàng hǎo (китайски) – добро утро

 1. Големи хартиени яйца - лесни за изрязване и сглобяване, подходящи за великденска декорация. Тревата на тези снимки,...

Позволете ми да ви запозная, макар и дистанционно, с проф. Сюзън Блекмор. Поводът е нейното участие в Ratio – конференция, посветена на науката, която ще се проведе за втори път в София. За Ratio обаче малко по-късно. Там проф. Блекмор ще представи темата за човешкото съзнание. Нейните изследвания в тази сфера разглеждат съзнанието от различни гледни точки: от неврологията и психологията през квантовата теория до източната философия. Темата на презентацията й включва отговор на въпросите как от стандартни мозъчни процеси се пораждат субективни изживявания, какво представляват понятията за съзнателно и подсъзнателно, как възприемаме света около себе си и дали имаме свободна воля. Сега обаче ще си поговорим за меметиката (memetics) и мемите (memes).

 

Проф. Блекмор, какво всъщност е меметиката?

Мемите са информация, която се разпространява от човек на човек чрез имитиране или придобивайки форма в някоя книга, чрез компютър или по друг начин. От гледната точка на меметиката всяка култура се състои от меми, които се борят за човешкото внимание, за да бъдат репликирани и разпространени. Като примери можем да посочим песните, историите, технологиите, научните теории, религиите и всичко, което се е наложило в обществото. Всички думи, които използваме, са меми, защото са предавани от човек на човек.

Меметиката изучава мемите и как те се разпространяват. За разлика от другите теории, посветени на еволюцията на културата, меметиката твърди, че мемите, подобно на гените, сами по себе си са репликатор (имитатор, възпроизводител). При това егоистичен репликатор – те ще се разпространят когато и както успеят, без значение какви ще са последствията за нас, нашите гени, щастието ни и ефектът върху планетата. Можем и да си мислим, че ние сме създали интернет за собствена изгода, но от същата тази гледна точка той е един необятен, развиващ се свят на информация, който използва нас и нашите мозъци, за да расте.

 

Какво е нужно на мемите, за да съществуват? Кои са причините за тяхното разпространение?

Те се нуждаят от информация и механизъм, който да я копира посредством вариации и подбор. За разлика от повечето други видове на планетата, хората могат да имитират достатъчно добре, за да създадат тези условия. А с изобретените от нас компютри, сървъри и интернет информацията може да бъде копирана, съхранявана, променяна и подбирана с много по-голяма прецизност, отколкото е било възможно досега.

Има много причини за разпространението на мемите. Ако притежават всичко необходимо, за да ги копира един човек, те ще процъфтяват. Религиите са добър пример, защото за разпространението си разчитат на много хитри трикове като обещания за живот в рая, страх от ада, награда за носещия добри новини, наказание за отстъпничество и измяна, негодувание срещу съмнението и насърчаване на вярата. Всички тези трикове помагат на мемите в религията да се разпространяват дори и ако не са верни. Но други меми използват по-различни методи. В науката например има методи, които гарантират, че най-достоверните теории ще надделеят над погрешните и че доказателствата ще са по-силни от предпочитанията и желанията на хората. Има много начини, по които мемите се разпространяват.

 

Какво е мястото на новите технологии (смартфоните например) и социалните мрежи в меметиката?

Блестящ пример за това как мемите използват умовете ни, за да се разпространяват. Социалните мрежи експлоатират естествените ни склонности на социални животни и бързо се разширяват. Бих казала, че това е в по-голяма полза за самите меми, отколкото за нас, бедните хора, стресирани, претоварени и неспокойни заради силната си зависимост от новите медии.

 

Със сигурност сте станали свидетел на феномена “Harlem Shake”. Как бихте го обяснили като специалист през призмата на теорията?

Това също е чудесен пример за мема. Само два клипа с “Harlem Shake” са достатъчни, за да те изкушат да запишеш и ти един. Правилата са съвсем ясни (използвай същата музика, започни действието в същия момент, първият танцьор винаги е с маска и т.н.). Благодарение на новите технологии всеки може да опита и точно на това станахме свидетели. По едно време през февруари на ден се публикуваха около 4000 нови клипчета с “Harlem Shake”. Всеки еволюционен процес изисква три неща – репликация чрез вариация и подбор. И трите са много ясно различими в този пример. Имаме изключително точно копиране на идеята във видеото по целия свят; вариацията идва от хората, които правят собствени версии на клипчето, а подборът се извършва от милионите хора, които гледат клипчетата, но споделят само някои от тях. Така “Harlem Shake” еволюира, използвайки нас. Брилянтно!

 

Всъщност брилянтна е и идеята за Ratio.bg – един форум, посветен на науката във всичките й форми. Там ще се срещнете с невероятно умни хора, посветили живота си на науката. Може и да говорят сложно, но те са там, за да събудят или разгорят още повече интереса ви към науката – математика, биология, физика, химия и т.н. И след като излезете от залата, ще горите от любопитство. Вижте повече за великолепния проект на едни любознателни млади хора и побързайте да си купите билети, преди да са свършили!

Вижте и това клипче, посветено на меметиката, от което дойде и идеята за тези въпроси към проф. Блекмор.

 

П.П. Ако преводът ви се стори неточен или неясен, имайте предвид, че е изключително свободен и е направен късно вечер. Отговорност търсете от мен, Иван Ралчев.

Днес ще ви представим един нагледен пример за това как дигиталният и реалният свят могат да бъдат пресъздадени онлайн. Компанията, дръзнала да се опита да осъществи това начинание, е небезизвестната марка за минерална вода Perrier. Perrier е синоним за лукс, стил и класа. Все пак чрез онлайн платформата Perrier Secret Place всеки един от нас би могъл да се докосне до подобно изживяване.

http://www.youtube.com/watch?v=YVNLL98ExZU

Брандът, който е известен по целия свят със своя неповторим и изтънчен имидж, е създал онлайн платформа, чрез която потребителите стават част от тайно общество от висшата класа. Включвайки реални личности, изживяването се превръща в нещо уникално, а вие имате чувството, че сте именно на мястото, където се случва тузарското парти. Разголени манекенки, изискани дами и истински обаятелни джентълмени са само част от това, което ще срещнете в елитното общество на Perrier Secret Place. Оставяме ви сами да осъзнаете до каква степен този бранд е синхронизирал реалното, дигиталното и личния имидж, който гради от началото на своето съществуване.

Кликни на картинката, за да отидеш направо в света на Perrier Secret Place:

Снимка: Perrier Secret Place 

Промяната в потребителските навици и динамиката в медиите (особено в интернет) налагат постоянната модификация и усъвършенстване на КС. В миналата статия дадохме някои предложения как да започнете изготвянето на комуникационната си стратегия.

През 2013 година многообразието от социални медии ще наложи максимизиране на обхвата, т.е. бизнесът трябва все по-успешно да менажира и проследява присъствието си в растящия брой канали онлайн. Всеобхватността ще наложи все по-прецизно проследяване на потребителите. Много често хората проучват информация през няколко канала, активни са на различни места. Това ще наложи нуждата от нов софтуер и инструменти, които прецизно да проследяват настроенията на клиента.

Най-честото явление е липсата на сработване между различните канали. Важно е да знаем как да ги интегрираме, за да могат те да се подпомагат и да оказват синергично влияние – 1+1 да бъде равно на 10.

 

Кои канали използвате, за да достигнете до своите клиенти?

За да вървим напред, трябва да се върнем малко назад. Продължаваме с примера за онлайн магазина за детски дрехи. Досега сме използвали основно канали в интернет:
- присъствие в социални медии (Facebook);
- платена реклама (PPC) в Google ads, Facebook;
- сайт – заложили сме на много добра визия, SEO, постоянно обновяване и още елементи с цел открояване и привличане на повече посетители. 

 

Кой канал се отличава със своята ефективност? Защо той е ефективен? Какво правите там?

Вече имате някакъв опит. Важно е той да се анализира! Да предположим, че рекламата е успешна; че няколко пъти е увеличила трафика към сайта, лайковете на страницата и продажбите.

 

Какво можем да включим още?

• Pinterest. Набираща скорост, трета след Facebook и Twitter в САЩ. 70% от потребителите пинват съдържание. 70%-30% в полза на жените. Много е подходяща за споделяне на снимки! А онлайн магазинът за дрехи основно генерира такова съдържание.
• Twitter. Микроблогинг платформата доказва, че една кампания в twitter може да предизвика лавина от коментари. Тук са силни разговорите! Те изграждат имидж, могат да ви откроят като лидер в бизнеса за качествени детски дрехи.
• Видео маркетинг. Начинът, по който хората пазаруват онлайн, се променя. Повече от половината американци казват, че брандираните видеа влияят на решението им за покупка. Видео вълната започва да залива и Европа! Какво са социалните медии без социално видеo? Според доклад на Brafton (агенция за маркетинг) онлайн видеото е ключът към ефективен маркетинг в социалните медии. Това е пример за интегриране на два ключови канала. Могат да се направят видеа, които да представят нови колекции, истории на доволни клиенти с техните деца…
• Игри –  приложения. Ако искате повече хора да разберат, че присъствате онлайн, да генерирате повече лийдове, да проучите в дълбочина клиентите си, повече клиенти да тестват ваш продукт или услуга, тогава игрите са добро предложение. Важно е да ги обедините с другите си канали – сайт, Facebook страница, електронен бюлетин, видео. Един конкурс за малка мис „Пролет“ ще се хареса на майките.
• Партньори. Малко хора използват потенциала на партньорството. В интернет има много влиятелни блогъри, с които можете да си партнирате. В случая може да бъде майка, която отделя време да пише полезни образователни материали с цел подобряване грижите за децата. Да предположим, че имате еко серия от дрехи, може да си партнирате в посока материали, т.е. тя да представя реални факти около дрехите ви, а вие да й осигурявате безплатна дреха за семплинг.
• Newsletter. Електронният бюлетин е задължителен за такъв тип бизнес. Разполагайки с контактите на своите клиенти, вие регулярно можете да им изпращате информация за нови колекции, промоции, тенденции… Оказва се, че с подходяща честота и съдържание бюлетинът може да бъде силен канал за генериране на трафик и продажби.

 

Усъвършенстване

• Мобилна версия на сайта. Предполага се, че вашият таргет са high-tech хора. Ако имате мобилна версия на сайта си, ще улесните техния избор. Не е тайна, че разрастването на този пазар се случва със светлинна скорост. Например, през 2007 година Apple продаде първия си iPhone. Близо 5 години по-късно цифрата е над 250 млн. в световен мащаб (според Strategy Analytics).
• Профилът ви във Facebook. Впечатляващо е, че има много бизнес страници в социалната мрежа, но те използват едва 50% от потенциала на Facebook. Не се използват инструментите и функционалностите, които предлага страницата. Няма стройна стратегия за комуникация с клиентите.

В следващата статия ще ви дадем идеи как тези канали могат да си влияят и да се интегрират успешно. Ако искаме да оптимизираме бюджета и да подобрим резултатите си, това е много ключов елемент. Очаквайте!