21 апреля в Эванстоне в помещении Nichols Concert Hall состоится единственный концерт пианиста и педагога Сергея Бабаяна. Сергей Бабаян учился в Московской консерватории в классе прославленных педагогов Веры Горностаевой и Льва Наумова (его соучеником был Михаил Плетнев). С 1989 года живет и работает в США. Среди его многочисленных наград – Первые премии на Международных фортепианных конкурсах имени Роберта Казадезюса (бывший Кливлендский международный фортепианный конкурс, 1989 год), в Палм-Бич (1990 год), Хамамацу (1991 год). Пианист активно гастролирует. Особая дружба связывает музыканта с Валерием Гергиевым. Они часто выступают вместе. Среди наибольших достижений Сергея Бабаяна – ...

Групи за защита на човешките права в Персийския залив разкритикуваха Саудитска Арабия, заради изтеклата информация, че Рияд смята да строи стена по границата си с Йемен, както и да депортира хиляди йеменци, предупреждавайки, че се задава хуманитарна катастрофа.

Според правозащитните организации стената, която ще бъде дълга над 1 800 км., ще наложи истинска обсада на йеменците.

Би Би Си съобщи във вторник, че Саудитска Арабия “изгражда ограда, над 1 800 км. дълга, за да се запечата размирната си граница с Йемен.”

Британската медия цитира саудитски служители, заявили, че стената е необходима поради влошаването на сигурността в Йемен след свалянето на дългогодишния лидер Али Абдула Салех през февруари 2012 година, което позволявало преминаване на незаконни имигранти, трафиканти на наркотици и отваряло нови оръжейни пътища по границата със Саудитска Арабия.

Правозащитните организации предупредиха, че се случва същото, като по времето на войната в Ирак и Кувейт през 1990-91, когато Саудитска Арабия депортира около един милион йеменци от богатата на петрол монархия. Повтарянето на събитията може да доведе до хуманитарна криза и рязко повишаване на бедността в Йемен.

Йеменски официални лица заявиха вече, че хиляди йеменски работници са били експулсирани от Рияд след налагането на нови трудови ограничения за чужденци. Тези действия подклаждат влиянието на терористичните групи в Йемен и могат да предизвикат истинска катастрофа.

Слуховете за нов модел смартфон наречен Galaxy Mega от Samsung във вариант с 6.3 и 5.8 инчов дисплей се оказаха верни. Днес южнокорейската компания разсея слуховете като показа двата смартфона. Samsung Galaxy Mega е по-голям от очакваният с нетърпение Galaxy Note III, който ще бъде обявен на изложението IFA 2013.

По-големият и по-мощен Galaxy Mega 6.3 инчов модел (GT-I9200) е с HD TFT дисплей с резолюция от 720p, двуядрен Exynos 5250 (Cortex A15) процесор с честота 1.7 Ghz , 1,5 GB RAM, 8 мегапикселова основна камера, 2 мегапикселова предна камера. Ще бъде и с възможност 8/16GB памет и допълнително microSD 64 GB. Има Bluetooth 4.0, Wi-Fi 802.11 a/b/g/n и A-GPS, NFC и LTE. Батерията е с капацитет 3200 mAh батерия. Ще бъде с Android 4.2 JellyBean. Той е тънък около 8 мм и тежи 199 грама. Размерите са 167.6 х 88 × 7.9mm.

 

По малкият Galaxy Mega 5.8 инчов модел (GT-I9200) е с qHD (960×540 пиксела) TFT дисплей , 1.4 Ghz двуядрен процесор, 1,5 GB RAM, 8 мегапикселова основна камера, 1.9 мегапикселова предна камера. Снабден е с Bluetooth 4.0, Wi-Fi 802.11 a/b/g/n и A-GPS. Има 2600 mAh батерия. Ще бъде с Android 4.2 JellyBean. Той е с размери 164 × 83.8 × 9.7 мм. При него липсва възможност за LTE.

Моделите ще се предлагат в цвят бял или черен. Както бяха писали първи колегите от Smartphone.bg, които често изпреварват всички други с ексклузивна информация, LTE версията на 6.3-инчовия Galaxy Mega (i9200) с 8GB вградена памет, ще се продава в България срещу 999 лв се очаква да се появи през месец май.

Ето и пълните техничеси характеристики на двата модела :

Снимки: Samsung Mobile

Фестивалът ще се състои: В събота, 27 април, от 14 часа, на адрес: 821 W Arlington Heights Rd., Arlington Heights, IL. Поканени са всички българчета, живеещи на територията на Чикаго

Към "Преди и След 1"

 

Тази метаморфоза протече в рамките на два дена миналата есен в двора ни на село.

Има ли нужда от коментар?;)

 

Преди:

 

След:

 

 

Централната избирателна комисия и Министерството на вътрешните работи бламираха премиера Марин Райков за две ключови инициативи около предстоящите избори - изборния борд и ротацията на полицаи в деня на вота, която да гарантира безпристрастността им. Въпреки многото натрупани въпроси и липсата на елементарна информация дори за регистрираните за вота кандидат-депутати, ЦИК не счете за нужно да се яви на второто заседание на изборния борд и дори отказа да му предоставя информация. Идеята на Райков за ротация на полицаите пък вчера бе рециклирана от главния секретар на МВР Калин Георгиев до проверка за роднински връзки на хиляди служители, която надали ще бъде извършена задълбочено в оставащите дни до изборите.

Или по-високо билото, майстори

В някой от жълтите вестници, гордо величачещи се като "свободни и независими медии", видях заглавие "Социалната политика остава за след 2016 година". Брилянтно балансирана обективна новина! Хем ни информира, че ще го духаме още 4 години, хем ни обещава, че след това нямало да е така. Махам настрана лъжите на управляващите. Всички допреди ГРОБ лъжеха лъжеха, но в рамките на приличното. Шебеците - къде от умствената си недоразвитост, къде от милицонерската си наглост, лъжеха така безобразно, та дори чичо от село се усещаше, че го пращат за зелен хайвер.В случая ми е интересна дълбоката тъпота на журналистите. Те пускат бюджетна прогноза за следващите 4 години, подадена им от служебния финансов министър (отделен е въпросът, доколко е компетентен да прави прогнози , тъй като действащият финансов министър от управляващото пправителство може са прави прогнози, но карай...).

Да се върнем към журналистите, които преписват информацията, подадена от министерството на финансите, като демонстрират "свободата си, обективността си и независимостта си" в заглавието. Вместо да напишат аналитично-критична статия, базирана на самата тъпота, индиректно заложена в подадената информация - че социалната политика е нещо съвсем отделно, независимо от икономическата политика.

Алоу, шебеците и медийните ви слугинчета! Не може да нямате поне един-двама, знаещи немски, да ви преведат програмите на немските десни - тази на ХДС, и тази на ХСС относно дясното виждане за социалното. Разбирам ви , че сте потресени от "новината", че ХДС и ХСС са отделни партии, всяка със своя програма. Но още по-потресени ще бъдете, като ви кажа, че големите и тежки реформи на пазара на труда, коиго сега правят гърците, испанците, ирландците - изобщо всичките PIIGS + прибалтийските бивши съветски републики - Латвия, Литва и Естония. Та тия тежки реформи в Германия ги направи още през 2004 г. социалдемократът Герхард Шрьодер, когато беше канцлер. Далеч преди да се развилнее кризата 2007- 2009. Анализаторите смятат, че тези реформи на пазара на труда, орязвайки до някаква степен социалните придобвки, облекчиха бизнеса, който пък увеличи работните места.. Поради което Германия почти не усети Голямата криза от 2007-2009. Малкото, което Гервания усети от кризата 2007-2009, бе външен резултат - от партньорите й в еврозоната.

У нас е важно преди всичко да се облекчи дребният бизнес, който  създава най-много работни места. Най-важното за него е да се премахне идиотската данъчна дискриминация,  според която едноличният търговец  (ЕТ) плаща корпоративен данък 15%, а  всичките ООД-та и АД-та - корпоративен данък, ама плосък - 10 %.

А за целия бизнес, не само за дребния, ще подейства като допинг премахването на административно-данъчният тормоз - да се намалят излишните регулации, за които се губят седмици или или месеци; ДДС да се връща максимум до 30 дена; данъчна ревизия да се прави до 2 пъти в година до 30 дена максимум; да се се намалят излишните регулации, за които се губят седмици или месеци; данъчна ревизия да се прави до 2 пъти в година до 30 дена максимум .

Така че малко повече мозък няма да ви е излишен, госпойци и господа (там, където сте останали за цвят) журналисти. За да мислите върху информацията, която ви подават от държавните ведомство, а не само да я преписвате едно към едно, свеждайки мисловната си дейност до какво по-"свободно и независимо" заглавие да сложите.

Сдружение "Гражданско общество в действие" относно първото заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори

В една интересна статия, насочена крайно критично към екс-премиера Борисов и неговата политическа структура, Евгений Дайнов рисува мрачната картина на едно пост-апокалиптично политическо бъдеще, в което олигархичната диктатура на псевдо политици, сраснали се със  сивата икономика, води до окончателен колапс на свободното общество в България.

Накратко, статията формулира следните стъпки към осъществяване на ГЕРБ-овия план към национална доминация:

1. Удушаването на свободата на словото

2. Контрол на върхушката върху МВР, прокуратурата и институциите на държавата

3. Да вербуват на своя страна чиновническия апарат

4. Най-важното за подчинението на народа е той да бъде държан в бедност и безпомощност

5. Страната умира от периферията към центъра

6. Да бъде посочен вътрешният враг (комунистите – бел. авт.)

В края на статията, авторът достига до заключението :

Очертава се на идващите избори съществена част от народа да гласува като поданик, измолващ подаяния от господаря си срещу демонстрирано покорство. Ако обаче ГЕРБ се върне на власт, това могат да се окажат не поредните, а последните избори. В следващите десетилетия пак ще се ходи до урните, но все някак ще става така, че ГЕРБ ще управляват.

Това е планът на ГЕРБ за бъдещето. Казаха, че имат волята да го постигнат. Да видим, дали българите имат акъла да го спрат. Дали могат да отличат трамвай от тролей…

 

Като оставим на страна леко едностранчивата оценка на автора, за която той има своите си основания, статията най-общо демонстрира основните проблеми на народа ни, превърнал се в безформена ментална слуз, която инертно се пързаля по политическия наклон преди поредните избори.

Длъжен съм, обаче, да не се съглася по две важни точки – 1) Задава се диктатура и 2) Липсата на избор датира от избори 2013

Диктатурата на сиво-икономическия пролетариат в България датира от време оно, както казват старите хора и начева още през 1980-те години с постепенното отпадане на Тодор Живков от власт и неговата смяна с бившите му десни и леви ръце, тестиси, крака, опашки и прочие крайници, като покойния Андрей Луканов и безсмъртния Александър Лилов. Тази красива тенденция на срастване между нелегалния бизнес и политиката продължи с пълна пара и след 1989 г., за да достигне своята кулминация в годините на зрелия Костовизъм и Неоцаризма (1998 – 2004 г.) В рамките на следващите години дойде новото облажване за БСП и поредното за ДПС и така до ден днешен. В момента, поради липсата на реална политическа власт в България, тече процес, сходен по своите характеристики със служебното управление на Стефан Софиянски (февруари-май 1997г.) Или казано по друг начин, узаконяването на всички нелегални сделки и раздавани под масата пари явно се случва на всеки 6 години, т.е. спокойно можем да очакваме следващото служебно правителство през 2019/2020г.

Но да се върнем на диктатурата. През изминалите 79 години в България не е имало реална политическа свобода за масовата публика. Налагането на личния режим на Борис III води до ограничаване на демократичните принципи в България, процес подходящо увенчан с настъпването на Съветската зима през 1944 г. Зима, която подобно на тази в популярния сериал “Игра на Тронове” продължава цели поколения. След 1989 г. не настъпва промяна в свободите на хората. Де юре те са гарантирани от новата конституция от 1991 г., но де факто тези гаранции са фалшиви като тона на настъпена родопска гайда. Още първите избори са фалшифицирани, а правителството на Филип Димитров доказва политическата безпринципност на “десните” сили, включвайки мнозинство министри от вече прекръстената Столетница. Последва правителството на Виденов, което се превърна в прото-образ на ГЕРБ-овата епоха – време на тотална нищета и източване на финансите на страната. Последва служебен кабинет, в който сините ловко се договориха с червените, разпределиха си парите и се разбраха “победителите” да не съдят “победените” на принципа “гарван – гарвану око не вади”. Последва Костовизма, по времето на който държавата беше окончателно разпродадена на чужди компании и инвеститори, а това, което Костов не продаде, се продаде при Царя. Царя беше изненада за всички в България (или поне така си мислеха хората), но “Негово величество” послужи като политически пояс за мнозина потъващи или тепърва изплуващи пиявици, които вкопчиха зъби във властта. Пак по това време премина сериозно почистване на подземния свят, което циментира отношенията между политика и мафия у нас. Тройната коалиция се яви естествено продължение на следваната до тогава линия. Повече или по-малко, през цялото това време избирахме едни и същи хора, много от които, по подобие на Пламен Орешарски, се носеха по политическото течение, плувайки на съдове с различен цвят и имена, но с еднакво съдържание. Реално, българинът имаше избор между ези или тура, но монетата си оставаше същия плесенясъл боклук. Идването на ГЕРБ не промени нищо. Борисов, по подобие на Царя, изтегли от тинята някои позабравени муцуни, както и множество нови, но жадни за власт и пари политически паразити, изпълзели от школите на вече съществуващите “партии”. За сметка на еднометровите бюлетини, изборът на хората отново се сведе до двете страни на старата и добре позната монета.

За да обобщим – от 79 години, българският народ ВЕЧЕ се намира в състояние на политическа диктатура и не е излизал от нея и следователно от 79 години българите никога не са имали реално право на избор (освен да си вземат еднопосочен билет за чужбина, което право датира от 24 години).

И накрая, искам да завърша с кратък коментар към една от под-тезите на г-н Дайнов:

В Интернет бълбукат някакви критикари, които си мислят, че с отмирането на класическите медии поставят основите на нови такива. Че едва ли не се съпротивляват. Да – и това е гъвкавостта на новите диктатури – те наистина се съпротивляват. Но в чаша вода. Оставени са на мира, за да ги виждат от ЕНП. Всъщност са търпени от властта, която от време на време само ги рита по кокалчетата, за да не прекаляват.

За съжаление г-н Дайнов и вие, и аз сме едни от тези “критикари”, тъй като свободата на словото в България не съществува от същите тези 79 години и всякакво привидно право на критика е всъщност добре премерен ход от страна на диктатурата, за която вие говорите. След 1989 г. в България няма свободни медии, просто журналистическата гилдия, която до тогава обслужва само един партиен интерес, сега се разслоява на няколко партийни, а в последствие и икономически интереси. За това спестете анти-ГЕРБ патоса, началото на процесите, които вие и мнозина други разглеждат като “Бойкородени” през последните години, всъщност идват от времето, когато дядовците ни са тръгвали на училище…

Събрали се Бай Ганьо, турчинът и американецът да се състезават с коли. Турчинът си купил BMW, американецът - "Мерцедес", а Бай Ганьо си взел трабанта и като по-умен си го завързал за техните коли с въже. Започнало състезанието. Набрали турчинът и американецът по 200 км/ч. Обърнал се турчинът назад - гледа Бай Ганьо зад тях и казал на американеца: - Абе, брато, дай да вдигнем на 400 км/ч, че оня българин е плътно зад нас. - OK. Качили те скоростта, на Бай Ганьо му се запалили гумите. Обърнал се турчинът и гледа Бай Ганьо пак зад тях, казал на американеца: - О, приятел, откажи се. Оня българин е пуснал реактивните двигатели и мисли да излита. Усмихни се, България! Верни последователи на Бай Ганьо заменили трабанта с "Голф" и си направили офроуд експерименти в ечемичена нива край Велико Търново. После, като истински новаторски Бай Ганьовци, пуснали постижението си на клипче в интернет, където собственикът на нивата я разпознал по приликата с "извънземните кръгове" от...

Професор Емил Ботев е ръководител на секция "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН. Той е старши научен сътрудник и един от най-добрите експерти. През 1979 година е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт. Потърсихме го, за да обясни на какво се дължат зачестилите земетресения. - Професор Ботев, бихте ли казали на какво се дължи серията от земетресения най-вече в Ямболско? - Там имаше четири земетресения едно след друго с по пет минути разлика. Това се случи всъщност в областта на Манастирските възвишения. Те се намират на тридесет-четиридесет километра южно от града и не се свързват с ямболската сеизмична зона, която ние наричаме тунджанска, тъй като е свързана със завоя на река Тунджа. Тази сеизмична зона всъщност е значително по-опасна и там са ставали много по-силни земетресения. Най-силното от тях е било през 2009 година с магнитуд близо...

През ЕСВП-София

Стратегическата значимост на Персийския залив превръща региона във важен фактор при всеки анализ на ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, в т.ч. Арабската пролет, случващото се в Сирия, Израел и Палестина, и т.н. Докато обаче парите, географското положение и енергийните ресурси правят държавите от Залива все по-влиятелни, политическите развития в тях остават до голяма степен неизвестни за чуждите наблюдатели.

ЕСВП лансира нов проект за изучаване на страните от Персийския залив и на различните аспекти на тяхното влияние. Първото издание по новия проект е под редакцията на Фатима Аюб и разглежда въпроса за отношението на държавите от Залива към Арабската пролет. Анализът е съставен от 4 есета, написани от автори, запознати с политическата динамика в региона. Някои от техните заключения:

• Арабската пролет завари Саудитска Арабия неподготвена да се справи със ситуация, при която в ерата на технологиите на социалните мрежи поданиците на саудитския крал вече разполагат с повече или по-малко свободно място за обществен дебат. Реакцията на властите включваше отпускането на големи социални помощи, опити за маргинализиране на недоволството и обявяване на протестите в страната за шиитски провокации. Ориентирала външната си политика по религиозен признак в конфликта в Сирия или Бахрейн, Саудитска Арабия се опитва да преформулира стратегията си на фон на на засилващото се влияние на Мюсюлманските братя в региона.
• Със своите огромни ресурси, големи регионални амбиции и външна политика, водена основно от възгледите на емира си, Катар засега не се сблъсква с прояви на проблема на вътрешното политическо недоволство. Въпреки налагащия се имидж на страната като глобален фактор обаче, Катар е изправен пред сериозни вътрешни предизвикателства. От една страна, има значително увеличаване на броя на емигрантските общности там. От друга страна, критиките към Катар се засилват по отношение на това как страната използва своята „мека сила“ предвид очевидния залез на проекти като Ал Джазира.
• Кувейт, който някога беше политически най-отворената монархия в Залива, става по-малко либерален и все по-разделен заради общественото недоволство. Независимо от това, че протестиращите в тази страна са десетки хиляди, правителството увеличава политическите репресии, вместо да се заеме с адекватно решаване на проблемите с корупцията и гражданските права. 
• Притиснат между интересите на Саудитска Арабия и Иран, Бахрейн отговаря на исканията за по-голямо политическо участие на шиитското мнозинство, като мобилизира „лоялна“ сунитска опозиция и следва стратегията на политически репресии. Тази тактика на правителството в крайна сметка засилва политическата поляризация и неминуемо води до обединяване и мобилизиране на групите със сходни причини за недоволство от властта.

„Държавите от Персийския залив не могат да разчитат, че ще се справят с вътрешнополитическото напрежение и кризата в региона, харчейки пари до безкрай. Докато страните в Залива разглеждат Арабската пролет през призмата на усилията си за „ограничаване на щетите“ или пък на стратегическия опортюнизъм в регионален план, те пропускат да осъзнаят значението на политическия момент, в който се намират. Техните архаичните политически системи може и да са удобни за поддържане на политическите репресии, купуване на „лоялност“ и провеждането само на повърхностни реформи, но не отговарят на увеличаващите се искания на младите и по-заинтересувани от политиката техни граждани“. – Фатима Аюб

Прочетете и изтеглете : What does the Gulf think about the Arab Awakening?

Всяка една сума, която заделяме от дохода си да изплатим данъците на недвижимото ни имущество, се пресмята на база на оценителната стойност (assessed value) на имота Ви. По време на икономически спадове, подобни на този, на който станахме свидетели в последните няколко години, истинската стойност на имотите ни намаля драстично, което логично би трябвало да доведе до спад на данъка, който плащаме. Много от приятелите ми, които са израснали в Америка, са напълно наясно с тази формула, но проблемът идва от там, че по-голямата част от нас си нямаме представа за това и плащаме все по-големи данъци всяка година, дори когато имотите ни губят от стойността си.

В очите на някои от нас те изглеждат мръсни, миризливи, крадливи и лъжливи. Смятаме, че се плодят като зайци и само чакат наготово, не плащат сметки и данъци, не работят и живеят самодоволно на наш гръб. Това е начинът, по който обикновено се описва ромското малцинство у нас. Презираме ги за това, което са, с погнуса подминаваме схлупените им бараки и псуваме, когато каруцата им нагло изскочи пред автомобила ни. Обичаме да ги обвиняваме за всички нередности в страната ни и да се изживяваме като тяхна жертва. Може би мнозинството от българските граждани имат основание да не харесват мургавите си събратя. Почти никога обаче не обръщаме внимание на ромите, които работят, учат и също като нас съвестно си плащат сметките. А те никак не са малко. Разбира се, ние сме свикнали да мразим по инерция и се вторачваме единствено в черната хроника на медиите, които сякаш нарочно избождат очите ни с новини за цигански кражби, набези и престъпления. Това обаче е друга тема. Писнало ни е до...

След като в началото на април Мтел обяви, че ще предлага смартфона BlackBerry Z10, устройството вече е в магазините на телекома. Смартфонът стъпва на българския пазар само няколко месеца след световната си премиера и ще се предлага на цени от 40,90 лева на месец или 949,90 лева в брой за две години с новите тарифни планове Мтел смарт.

BlackBerry Z10 е първият модел на канадската марка, който използва новата операционна система BlackBerry 10 OS. Сред основните му предимства са двуядреният 1,5 GHz процесор, новият изцяло сензорен 4,2 – инчов дисплей и плъзгащият се интерфейс, разработен за лесно управление само с палеца на ръката.

Смартфонът дава възможност на своите притежатели да балансират между работата и личния живот, като според нуждите си те могат да превключват между домашния или работен профил на своя Z10. За тяхно удобство се грижи и бързата и интуитивна клавиатура, която запомня грешките при писане и ги коригира.

Потребителите могат да запазят всички свои моменти, благодарение на двете камери на BlackBerry Z10 – задна 8-мегапикселова и предна 2-мегапикселова.

 

Всички сме наясно, че първото впечатление е много важно. Не всеки обаче знае, че първото впечатление всъщност представлява едва 7-секунден прозорец при първата среща с някого. Това означава, че когато човек отива на интервю за работа, е важно да се вмести в тези първи секунди, за да създаде положително впечатление за себе си у тези, които го интервюират. Според британското бюро по труда за студенти и висшисти има седем неща, които трябва да направите в този изключително кратък времеви период, за да сте спокоен, че сте се представили добре и сте направили това, което зависи от вас, за да бъдете запомнени от потенциалните работодатели. Защото за немалка част от хората интервюто за работа си е един малък кошмар, който биха искали да прескочат. Условията при нас може и да са по-различни, но съветите на английските експерти са универсални и винаги могат да бъдат от полза Още повече че може да попаднете на интервю в чуждестранна фирма, където със сигурност знаят следващите...

До края на сезона в Шампионската лига остават 5 мача, а в българската „А” група 72. Сигурен съм, че 100 процента от харесващите играта футбол биха дали мило и драго числата да сочат обратното. Бегла съпоставка на играните в сряда „Пирин” (ГД) – „Левски” (1:1) и „Барселона” – „Пари Сен Жермен” (също 1:1) откровено води към извода, че в „А” група и Шампионската лига се практикуват 2 различни спорта. Единият от тях не е футбол и е уникален БГ патент. Безпощадно кюскане на топката, каруцарски псувни, сватбарски шутове и издевателство над клетите фенове край Пирин и спиращо дъха шоу с красиви моменти, интрига до последната секунда и щастливи зрители край Пиренеите. Това са накратко разликите между двата „футболни празника”. И докато след последния съдийски сигнал хиляди каталунци празнуваха и се редяха на опашки за фланелки на звездите си, асовете на претендента за титлата „Левски” трепереха и бягаха като сърни из Предела, за да не ги настигне народната любов. Преди няколко кръга...

След проведената игра „Билет към успешен онлайн бизнес”, с радост Ви съобщаваме, че спечелилите са двама.

Благодарим на всички участници за прекрасните отговори. След като ги получихме, използвахме един класически начин за избор на случаен принцип – направихме листчета с имената на отговорилите. Бяха изтеглени две листчета.

Както става ясно от снимката, първоначално бяха изтеглени двама души – Димо Георгиев и Петър Кесов. Г-н Георгиев отказа наградата си, тъй като вече разполага с пропуск. Затова направихме второ теглене и късметът този път беше на страната на Петър Петрушев.

Честито на тях! Екипът на SocialEvo и този на Interactive Share им пожелава ползотворно участие в семинара „Продавай повече онлайн” днес и успешен онлайн бизнес в близко бъдеще.

 За всички, на които късметът не се усмихна, ще се погрижи SocialEvo като даде инфорmация как е протекъл семинарът, организиран от Interactive Share. Очаквайте скоро!

 

Интервью Анастасии Завгородней финскому правозащитнику Йохану Бекману, в котором она рассказывает о вопиющем поведении финских социальных служб, отобравших у нее детей. и История Ирины Бергсет. Она привлекла внимание многих людей. Ирина тайно покинула Норвегию, ювенальная юстиция которой отобрали у неё двоих детей. Старший сын, которому тогда было 13 лет, сам нашёл профессионального детектива и с его помощью сбежал к родной матери от приёмных родителей.

Monday May 6, 2013 5:00pm to 6:00pm – for beverages professionals 6:00pm to 8:00pm – for general public Sofitel Chicago Water Tower 20 East Chestnut Street, Chicago

Пак е четвъртък и издателите сякаш по традиция са решили да затруднят максимално с избора на литературно събитие, което читателите да посетят тази вечер.

В Унгарския културен институт (ул. Аксаков №16) от 18:30 часа проф. д-р Пламен Дойнов ще представи "Фарадеев кафез" от Екатерина Григорова (Жанет 45). На прочетените стихове ще акомпанират Йосиф Герджиков (пиано) и Кристиян Гайдаров (флейта).

Акцентът на вечерта е чакан вече няколко години - новият роман на Алек Попов. Представянето на „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (Сиела) съвсем културно, а може би и доста революционно, ще бъде в галерия Credo Bonum (ул. Славянска №2). Характерно за сатиричния стил на книгата, „позивът“ гарантира, че гостите на представянето все пак ще могат да си тръгнат след края му, защото „легални[те] дейци… след изпълнението на задачата се връщат пак на мястото си, продължавайки своята конкретна работа“.

Отново точно в 19 часа в зала „Мати-Д“ (в малкото НДК) със специалното участие на Петко Бочаров ще бъде представен сборникът „Глас незаглушен“ (Сиела), включващ оригиналните текстове на над 150 радиопредавания, извъчвани по BBC в периода на 1955-60 г. Авторът на текстовете Дянко Сотиров е български юрист, впоследствие дипломат, а след 1946 г. и политически емигрант. Редакторът на книгата Мариета Станкова ще разкаже повече за процеса на създаването на книгата.

Интересни книжни събития днес ще има и извън столицата:

Още в 16.00 ч в Ловеч малки и големи почитатели на народните приказки ще могат да се срещнат с фолклориста Лозинка Йорданова. Срещата с нея ще бъде в Детския отдел на Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев".

В Пловдив от 18.00 ч в Първо студио на Радио Пловдив (ул. Дондуков 2) журналистката Людмила Сугарева ще представи книгата си "Срещи в ефира".

Книжна ще бъде четвъртък вечер и в Бургас, където от 18.30 ч в Камерна зала на Драматичен театър "Адриана Будевска" ще бъде представен сборника "Разкази" на Людмил Тодоров. 

Нали знаете, че като умрем, не ни разпределят само в рая или в ада. Всеки човек през живота си е вършил и добри, и лоши неща, и затова периодично сме ту в райската кръчма, ту в казана. И аз така, след поредното пържене, се оказах в райската градина. Намерих кръчмата, седнах, взех менюто да разгледам какво предлагат райските готвачи. От пиле мляко, обърнах се, менюто безкрайно и пълно с вкусотии. Реших да попитам някои от сервитьорите дали имат това, което ми се хапва. Огледах се, тичат между масите келнери, ама всичките едни такива засукани, мазни. И униформите им едни такива странни. Алени тоги и черни тоги. Бре, викам си, тия ми приличат на прокурори и съдии. Невярващите ми очи се опулиха. Гледам ги как тичат между масите, носят чинии със салати, ястия, мръвки… бири, вина, ракии, отсервират празните съдове, бършат маси и столове, подреждат и се усмихват на всички клиенти.

Amnesty: Светът върви към намаляване на смъртните наказания

Системата за случайно разределение на делата във ВАС позволява манипулации

Ако не знаете за кого да гласувате – Закогодагласувам.com ще ви помогне :)

No related posts.

 Предисторията. На 10-ти юни 2012 г. журналиста Иво Инджев написа в блога си статия, озаглавена Впрегнаха бебета и бабета в генерирането на възторг от АЕЦ “Козлодуй”, вдъхновена от ПР акцията с т.нар. мероприятие „...

Пламен Асенов

10. 04. 13, радио Пловдив

 

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=28

 

На 3 септември 1939-та, два дни след началото на Втората световна война, Уинстън Чърчил за втори път в живота си е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. В този момент всички кораби на британския флот получават телеграма, която гласи:

Уинстън се върна

Превод: Уинстън се върна.

Уинстън не само се връща във флота, но през май 1940 е вече премиер на коалиционен военновременен кабинет. Няма кой друг да поеме този пост, освен човека, който има и сериозен военен, и сериозен политически опит. И човека, който цели десет години като неуморен глас в пустиня предупреждава британците за опасността от нацизма. Чърчил заема поста дни преди Германия да нахлуе във Франция и цялата западна демокрация да се изправи пред опасността не просто да залезе, а и напълно да изчезне в обятията на диктаторския хилядолетен райх. Макар да действа както винаги енергично, в началото на войната Чърчил няма възможности дори за малки победи. Но той не само прави всичко възможно за голямата победа, а и подготвя за нея духа и сърцата на британците чрез знаменитите си речи. Нямам предвид само онази, в която заяви на съгражданите си, че не може да им обещае нищо, освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот”. На 4 юни например, след поражението във Франция и измъкването на армията от Дюнкерк, той държи една от най-вдъхновените си речи, в която заявява: „Ние ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием по моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете…..Ние никога няма да се предадем!”.

Айрън Мейдън, албум „Живот след смъртта”, интро с речта на Чърчил

Айрън Мейдън използват тази реч на Чърчил в композиция от албума си „Живот след смъртта”. Аз пък имам подозрение, че една знаменита реплика от прочутия роман на Толкин  „Властелинът на пръстените” е перифраза на една знаменита реплика от друга реч на Чърчил, произнесена малко по-късно – „Битката за Франция вече приключи, очаквам съвсем скоро битката за Британия да започне”.

Хитлер – те искаха война, имат я

Превод: Те искаха война, имат я. Те искаха да унищожат Германия чрез въздушна война, сега ще им покажа кой ще бъде унищожен. Английският народ, когото съжалявам, нека да благодари за това на великия престъпник Чърчил.

С тези думи на Хитлер битката за Британия наистина започва.

Звук, въздушни удари над Лондон

„Това не са холивудски звукови ефекти, а симфонията на войната” – казва дикторът от онова време. Следва поредица от въздушни удари върху много английски градове, от надпревари в науката и развитието на технологиите, от надлъгване в шпионския занаят и от политически ходове за привличане и отблъскване на Америка във войната. Чърчил, въпреки че, според свидетелствата на очевидци, при срещите си с Рузвелт е почти винаги добре почерпен, все пак влиза под кожата на американския президент. Това означава, че той първо получава конвои от жизненоважните за британците американски доставки на храни, медикаменти, оръжия и амуниции, а когато научава за Пърл Харбър, първата мисъл на британския премиер е – спечелихме войната. Разбира се, в онзи момент до спечелването има още много години и още много жертви – например хилядите загинали на Омаха бийч, най-кървавия плаж при десанта в Нормандия през 44-та. Но Чърчил продължава неуморно да прави всичко възможно. Дори в името на голямата победа срещу Хитлер наистина изпълнява по-ранната си закана да се съюзи с дявола, като става съюзник със Сталин. Нещо повече, през октомври 1944, когато краят на Германия вече се вижда, но бъдещето на Европа още не е светло поради комунистическата заплаха, Чърчил отива в Москва и договаря със Сталин разпределение на съветското и западното влияние в Източна Европа. Говоря за онова листче с лично написани от него проценти, което и до днес е предмет на сериозни спорове. Едни упрекват Чърчил, че е предал народите от Източна Европа, други го защитават, че в ситуация, когато руските танкове можеха, след Берлин, да настъпят направо до Атлантика, той все пак откъсна от лапите им Австрия, Гърция и донякъде Югославия.

Така или иначе, след много кръв, тежък труд, сълзи и пот, победата идва. Денят е осми май, годината – 1945. Чърчил излиза и казва на хората, събрани пред Уайт хол – „Това е вашата победа”. „Не, твоята е!” – отвръщат те и, като не намира повече думи в себе си, знаменитият фъфлещ оратор запява „Земя на надежда и слава”, песен, подхваната веднага от тълпата.

Земя на надежда и слава

Чърчил обаче не може да се примири с идеята, че огромна част от Европа след войната, вместо да се развива в естествените си демократични традиции, ще остане под съветския комунистически ботуш. По негово нареждане се подготвя план за евентуална операция с цел изтласкване на Съветската армия от Европа в близките месеци. Планът е с кодово название „Операция Немислимо”. Той наистина се оказва нещо немислимо – поне така преценяват британските генерали. В наши дни историци твърдят, че те просто са имали погрешна информация за мощта на Сталин в онзи момент. Така или иначе, независимо от огромната си военна слава, Уинстън Чърчил губи изборите през 45-та и минава в опозиция. Не стои кротък, естествено. На следващата година посещава Съединените щати и във Фултън произнася знаменитата си реч за желязната завеса, която се е спуснала над Европа. Предната вечер обаче той гостува на президента Хари Труман, негов колега не само в политиката, но и в страстната любов към алкохола и другите житейски удоволствия, включително покера. В играта, която се подхваща, участват и висши представители на американската администрация. Преди началото Уинстън изпива пет уискита и после губи непрекъснато. Когато става за малко, Труман предлага да вдигнат мизата, на което генерал Вон възразява – ама шефе, той е същинско гълъбче. „Ако искаме да изиграем най-великия си покер за честта на нацията, преди края на вечерта трябва да смъкнем и панталоните на този пич” – отвръща Труман. Така Чърчил губи над 250 долара, а на другия ден си го изкарва тъпкано на комунизма – твърдят злите езици.

Желязната завеса

Превод: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика, една желязна завеса се е проснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици и много стари градове от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички те и техните народи остават в това, което аз наричам „съветската сфера”. И всички те, под една или друга форма, са обект не просто на съветско влияние, а на силен и увеличаващ се натиск за контрол от Москва.”

На тези правдиви иначе слова на Чърчил Съветите реагират като ужилени и тази реч досега формално се сочи за начало на онова, което всички познаваме като епохата на Студената война. Берлинската стена още не е изградена, но скоро и това ще стане. Преди това обаче се изграждат две важни за мира и просперитета на Европа организации – НАТО и Европейският съюз. И в двете Чърчил има активна роля. Още по време на войната, при срещите му с Рузвелт, са подготвени основните принципи на тъй наречената Атлантическа харта, която е в основата на НАТО. През същата 1946 година пък в Цюрихския университет Чърчил говори за създаването на Съединени Европейски щати и като първа стъпка към това – създаването на Съвет на Европа. Като призовава европейците да пренебрегнат ужасите на миналото, за да погледнат в бъдещето, той заявява – „само по този начин стотици милиони трудещи се ще могат да си възвърнат простите радости и надежди, за които си струва да се живее“. Все пак, не точно Чърчил, а други реализират тази вдъхновяваща идея.

Иначе Уинстън Чърчил печели още един премиерски мандат и управлява във  Великобритания от 51-ва до 55-та година. Тогава обаче Британската империя е в залеза си, и управлението му носи повече горчивини и разочарования, отколкото вдъхновение. След оттеглянето си, Чърчил живее още 10 години, до 1965-га. Той е на 90 и умира с няколко тъжни, но и напълно разбираеми думи на уста – вече всичко ми е омръзнало.

Отказал ли се е човекът, който ни съветваше никога да не се отказваме? Не знам, може би просто е продължил да не се отказва, но на друго място.

Никога не се отказвайте, песен

Знаем, че Google помни всичко и няма как да ни се размине, ако напишем нещо онлайн. Често обаче забравяме това, докато не се появи интересен казус, който да ни го напомни. Такава история днес идва от Великобритания, а главно действащо лице е 17-годишната Парис Браун.

Накратко, Парис е била избрана между 164 кандидата за позицията Teen Crime Commissioner. Тази официална роля я прави представител на тийнейджърите в полицията на Кент и й дава възможност да включи доста важен пост в CV-то си. Отделно, тя ще получава годишна заплата от 15 000 паунда, което са си чудни джобни за момиче в Кент. Очевидно, изборът между всички кандидати не е бил лесен и комисар Анн Барнс, която завежда полицията в Кент казва, че е избрала момичето, защото тя е “уверена и добре изразяваща се млада жена”.

Дотук със стандартната стълбица на успеха, защото сега на сцената се появява Twitter. Журналисти са стигнали до профила на младата Парис в микроблогинг платформата и откриват доста фрапиращи нейни изказвания:

Въпреки че някои от туитовете са направени още преди 3 години, когато момичето е било едва на 14, това не намалява вината й пред бтитанската общественост и много данъкоплатци не са съгласни пари от техния джоб да отиват за заплата на млада расистка и хомофобка, която редовно се напива и говори открито за секс преди да е станала пълнолетна. Затова момичето официално напусна дадения й пост и се извини публично за думите си. Поредното доказателство, че трябва да се мисли, преди да се туити.

Внимавай какво пишеш

Днес клавиатурата е по-силна от меча, но трябва и да се използва още по-внимателно. Много ми допада максимата, че ако не си готов да отговаряш за нещо в съда или да го видиш на първа страница в национален вестник, по-добре е да не го пишеш черно на бяло, а още по-малко онлайн. Точно това се случва с Парис – тя трябва да отговаря за думите си от първите страници на Daily Mail и други големи медии.

Твърде тежка присъда?

И все пак не мога да не се замисля дали това не е твърде тежка присъда за младото момиче. Да, казала е доста неприятни неща, но в определени държави дори обвиненията срещу малолетни се изчистват от досието им при навършване на пълнолетие. Каква е давността на казаното в Интернет? И въобще, трябва ли да се взима толкова насериозно нещо, което така или иначе всички британски тийнейджъри правят и говорят, просто не всички използват Twitter за него?

Какво е вашето мнение?

Постът Всичко остава в Интернет е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

По повод на икономическата депресия, в която ни набута очилатият социопат съвършено излишно и съвършено изкуствено очилатият социопат, реших, че е добре да пусна книгата на нобеловия лауреат Пол Кругман "Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г." Само за англочетящи. Подробности и линк за даунлоуд --> тук

Да направим едно кръгче до Иран,а? Днес Цветан ще ни води до град Шираз – столицата на велики персийски поети. Приятно четене:    

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част първа

 

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез: Шираз е моят град – свят извор с устни, приказен рубин. Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз. Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град, че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис. 04:00 рм. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз..

 

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

 

    Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено( за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на

Портата Коран (Darvaze Quran)

 Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, който (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

  

    Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат през 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани. От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

 

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината

Джахан нама (Jahan –nama) 

Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

 

В центъра има фонтан от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла – Садра за”Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна(движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори – Тадж Махал в Индия.

 

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност – човек.

 

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения – газели:

 

На красивото туркинче от Шираз, да ме стрелне с палави очи, Бухара, Самарканд, ще му даря, за кадифето на луничката и дори.   Виночерпецо, налей, нека чашата прелей, че ги няма в рая на Мусалла росните цветя и не пеят речните води.   Мусалла? – това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

 

    На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм..

 

Това е

Националната библиотека в Шираз,

после пресичаме още един парк и завиваме по бул.Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

 

  Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за

мавзолея на Хафез,

който за разлика от нашия мавзолей на Г.Димитров беше платен – 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез – „Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

 

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390 когато почива на 60 години.

 

Хафез бил придворен поет,

но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

 

    Осемте колони подържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павильонът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

 

Хората се приближават бавно с почит към гроба...

 

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стихове му от времето на Карим хан (през 1773).

 

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е”Диван”. Когато днешния иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен”Коран” има и”Диван”.

Най точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата.

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет – фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

 

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самия въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

 

Минаваме покрай

Техническия факултет на Ширазкия университет,

където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход – Ануше Ансари (AnoushehAnsari). Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам. А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове. Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът   Други разкази свързани с Иран – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Станишев не веднъж се е карал на телевизионни водещи. Веднъж дори се опита да го направи с един италианец в студиото на Евронюз в Брюксел ( но номерът му там не мина, беше контриран ледено). Днес обаче беше хрисим, добричък, леко възбуден, но не толкова, че да не предизвика насрещните симпатии на водещия Бареков, известен като водещ подмазвач на Борисов.

Възможно ли е да са се разбрали „по мъжки”? Искам да кажа – Борисов и Станишев ( а не с Бареков, него никой не го пита, играе, каквото му възложат)?

Гукането в студиото на ТВ 7 беше толкова мило и пролетно, че чак Бареков се почувства длъжен накрая да се извини на аудиторията, че разговорът не бил „атрактивен”. Излишно скромничи обаче- атрактивен беше и още как! Взаимно привлекателен за двамата си беше.

Всъщност това са подробности към основната атракция от спектакъла със „завръщането на Бойко” в зала „Арена Армеец”. А тя (атракцията), както мнозина вероятно са забелязали, беше не в това, че Борисов „позволи” да му ръкопляскат дълго като на Сталин, а че забрани да „пляскат” Станишев.

Това го чуха всички , но дали всички си дават сметка на какво прилича изречената от Борисов забрана към ръкопляскащите туристи, събрани от цяла България срещу 600 000 лева в „неговата” си зала (наречена „Армеец”, както и други автори посочиха, на застрахователното дружество на групировката ТИМ)? Защото Борисов се провикна като към стадо, за да му забрани да говори за досието на Станишев- не искал повече да чува нищо по въпроса.

Това е повторение на забраната, която Борисов оповести от трибуната на зала 1 в НДК на 3 декември 2006-та година. На самия учредителен конгрес на ГЕРБ той постанови нещо като член първи от устава: „никой няма право да говори за ( т.е. срещу) Георги Първанов, освен мен”. Сега, както изглежда, повтаря номера на дресьора, но обектът на забраната, т.е. на висшето покровителство на Дон Борисоне, вече е победилият в битката с Първанов за БСП Сергей Станишев.

И друга реплика, напълно празна от особен смисъл извън контекста, но крайно нетипична за грандоманията на Борисов, „изпусна” на арената на „Армеец” ораторът Бойко: „трябва да бъдем реалисти”…

Реализмът явно струеше и днес в студиото на контролираната от ГЕРБ телевизия ТВ 7. Станишев въртеше и сучеше, за да обоснове отново и отново необходимостта след изборите да има управление на „всички партии”. Отличен параван за задкулисна договорка с ГЕРБ!

По-голяма безотговорност от размитата няма. В тази мътилка май се разшаваха акулите на бъдещо „програмно правителство”, а шараните се зарибяват отсега с червенеещи гербери.

Пишейки това като един негодник ( нали така определи Борисов пред аудиторията си критиците, подозиращи го в диктаторски наклонности), рискувам обаче да направя интрига между др. Борисов и др. Станишев. Защото Станишев пък ме беше изкарал „ненормален”, когато каза, че само ненормалните се интересуват от досиета. Но и Борисов се интересува- поне от моето ( което „откри” с възклицание по мой адрес на заседание на неговия кабинет на 18-ти юни миналата година- 4 години след „разкритието” на съответната комисия, която бях изпреварил отдавна със собственото си „саморазкриване”).

Успокоявам ги само, че може да съм ненормален негодник, но съм безобиден- това го заяви пък техният ментор Георги Първанов, който се подигра през октомври 2006-та, че не съм го обидил (преди) с нищо и затова съм един „безобиден журналист”.

Смятам за нормално да продължа да бъда годен, макар и леко обиден наблюдател на тандема Борисов- Станишев, който едва днес си призна от екрана на гербаджийската телевизия онова, което всички знаем и което беше универсално оправдание за всичко при досегашното правителство: „тройната коалиция е дискредитирана”, някак между другото подхвърли Сергей. А Николай, този „ловец” на новини, изобщо не удари камбаната на личния триумф. С което се издаде.

Че кой ще крещи „имаме новина” извън сценария, в който явно са пропуснали да му напишат на аутокюто : „ тук скачаш от стола, разкъсваш си рубашката, поливаш се с шампанско и викаш силно каква новина току-що си произвел, че да те чуят чак в Москва и във Външнотърговската банка на Русия, пряк началник на твоя работодател”?!

Остава да видим как ще се присъединят винаги готовите да коалиционерстват аркадаши от ДПС. Тях Борисов малко ги обиди на „лале” в последния ден на гербероподобния парламент, но мисля, че ще се ашладисат в уйдурмата без проблем.

Обаче имам неудобен въпрос: ако Кунева наистина изпадне от сметката, а „Атака” (поне веднъж) си спази обещанието да не се съюзява с ГЕРБ и БСП, как ще се казва тройната коалиция ГЕРБ-БСП-ДПС? Звучи като онзи лаф от времето на Тодор Живков за кръстословицата за тъпаци, в която трябвало да се попълнят двете имена на др. Тодор Живков. И понеже няма да е удобно нито да е тройна, нито да е само двойна ( нали Станишев вече сондира за коалиция на съгласните, а субектите могат да се окажат точно три), им предлагам компромисно название: „дойната коалиция”.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
4 броя пилешко филе или 2 броя филе тип Пеперуда
400г многолистно тесто
500г грах
1 яйце
1с.л. краве масло
1ч.л. сол
пресен копър
салвия

Приготвяне;
Грахът се слага в метална касерола. Налива се вода. Нивото й е един пръст под нивото на зърната грах. Касеролата се похлупва. Зеленчукът се задушава на степен 1 на котлона. След час, час и десет минути се отхлупва, за да се добави сол и краве масло. Похлупва се и оставя да къкри на изключен котлон.
Пилешкото се натрива със сол и суха салвия. Тестото се размразява. Разточва се на кухненски плот. Срязва се на четири еднакви квадрата. Във всеки се слага по едно филе. Увиват се като пакетчета. Отгоре се мажат с яйце. Пекат се умерена фурна. 30- 40 минути. Поднася се филе в тесто, гарнирано със задушен грах. Грахът се поръсва със ситно нарязан пресен копър. Пилешкото месо става крехко и ухае на Салвия. Многолистното тесто замества хляба. Задушеното грахче е вкусно и ароматно.

Понеже е модерно по време на избори, да се обещават неща, които интересуват хората и биха ги накарали да гласуват за една или друга партия с надеждата, че това може и да стане. Едно от тези неща, залегнало в почти всички платформи е безплатен безжичен интернет достъп, още наречен от една партия хай-фай (БСП dixit) достъп.

Питам се, питам

Колкото идеята да изглежда чудесно, би трябвало да се запитаме два въпроса:

1. Наистина ли имаме нужда от това?
2. Как, ако имаме нужда би могло да се направи, така, че да работи дълго време.

Да бъде или да не бъде.com

В градовете свързаността към Интернет е масово явление, почти на всякъде може да “хванеш” Интернет, почти всяко себеуважаващо се заведение има достъп а паролата може да се открие много лесно. Има даже софтуер, които ти “помага” да минаваш от мрежа на мрежа, така, че да не губиш връзка, ако се налага да изминеш разстояние, което е по-голямо от обхвата на безжичния рутер. От друга страна, вече има инициативи за мрежи от рутери, действащи като независима мрежа, но за това ще се спра след малко.

Разбира се, че има изключения, но нито една партия не гарантира, че ще има достъп и във всяка точка на България.

Как може да стане това

Няколко начина как да стане това (лошо  или не)

ЕК (Подход в ляво)

Европа дава много пари за проекти като този, няма нищо по-лесно да се усвоят пари по една (точно определена) програма, да се купят рутери, да се намери доставчик, който за 1-2 години да лапне голяма сума пари и след това, цялата работа да приключи. Такива опити имаше и при предни правителства, но не се увенчаха с успех.

Бизнес (подход в дясно)

Да се дадат преференции и възможности на доставчиците да предлагат лимитиран пакет безплатно на всеки, който пожелае, било то безжичен или не, с рекламиране на техните услуги и с опцията, че който иска повече услуги, ще трявба да плати на същия доставчик, за да получи по-добър пакет за достъп. Така, всеки ще може да ползва безплатен интернет, където и да се намира. Това също е временно решение, защото всичко зависи от отнешението на бизнеса с правителството и с местната власт най-вече, а както добре знаем, това е една променлива, която все още никой не може да дефинира.

Потребителски подход (нормалния начин)

Има няколко начина, които биха могли да се приложат и се прилагат на практика. Те не зависят нито от бизнеса, нито от правителството а от потребителите на Интернет.

1. Споделена връзка. Както споменах по-горе вече има няколко мрежи, които работят на принципа на споделената връзка. Представете си , че имате добър достъп до Интернет. Разбира се, че имате. Сега си представете, че споделите част от него, когато не теглите торенти с други потребители по определен начин.  Знаете ли, колко безчижни рутера има около вас? При мен са поне 50. Ако всеки сподели част от връзката си – това е най-голямата безплатна мрежа в града – независима (до някаква степен) и стабилна и вечна – независеща от интереса на някоя партия или група дебеловрати кучета.
2. Има вече инициатива за създаване на мрежа, която да замени това, което познаваме като Интернет. Всеки ще има малка кутийка у тях си, която ще представлява микро-компютър и ще бъде част от една нова световна мрежа. Tова разбира се ще се случи в близкото бъдеще, но така потребителите ще държат всичко в ръцете си – без да бъдат контролирани от доставчици или от правителства.

 

Мислете преди да се заблуждавате по политически залитания.

Още по темата:

1. Всички искат, но никой не казва как
2. Държавата абдикира от спорта. Министърът да си ходи или да действа.
3. Умствен шейк в образованието

 Автомоболче за игра и поставка за яйца:)     Основните материали са: празна кора от яйца, една празна...

Знаеш ли, прочетох тази книга за пръв път преди 5 години. Тогава всичко започваше и исках да съм добре подготвен, каквото и да стане. Прочетох я, осмислих (надявам се и да съм усвоил) и се получи следното ревю за „Бизнес етикет” на Кристина Крънчева. И през цялото това време от края на 2008-а насам в различни ситуации си спомням части от прочетеното, притеснявайки се колко много вероятно пропускам. Но всичко си дойде на мястото в момента, в който Христо ме помоли за съвет дали Изток-Запад да започне работа по новото, допълнено издание на книгата - „Да, да, ДА!”, идеше ми да изкрещя.

И ето ни на финалната права - стилна и събрана корица, много познание и опит за ужасяващо специфична област, описани в 340 страници. Наръчник. Сборник с правила. Четиво за преди всяка важна стъпка от бизнес живота на един (на-път-да-бъде-)успял човек. Наречи го както искаш, но трябва да имаш тази книга в библиотеката си.

И казвам „трябва да имаш” с 100-процентова увереност, защото тук социалният статус и възрастта нямат значение, а въпросите, на които се отговаря в книгата, са задавани от хора от цялата страна от съвсем различни сфери на дейност. И да, попитах лично - реални питанки от реални хора са. 

Структурата на книгата е адски важна - обуславя възможността да четеш бавно, последователно или според случая и на колкото големи порции желаеш/ти е нужно. Етикет в офиса, етикет по телефона, етикет по време на бизнес среща, етикет на кореспонденцията - телефонна или писмена. Как да подбираме и поднасяме подаръци, как да се държим на масата, как да се обличаме подходящо за различните покани, които получаваме...

Дотук добре - всичко това имаше и в първото издание на „Бизнес етикет”. Кристина Крънчева обаче е направила най-логичното, предвид широко отворилите се врати за родния бизнес през последните 5 години - включила е цяла отделна глава за бизнес привичките в различните държави. Англия, Франция, Германия, Австрия, Китай, Бразилия и още доста страни - един цял свят на международните бизнес отношения. Вярно, някои неща се повтарят, но какво по-чудесно от това - след като веднъж си прочел всичко, после да се връщаш само по конкретен повод (пожелавам на всеки да му се наложи да прочете как трябва да прави бизнес в толкова много страни :).

След второто прочитане съм доста по-спокоен. Отдавна съм се научил, че жените са равнопоставени на мъжете, когато става въпрос за бизнес отношения, а доста от другите важни правила и умения затвърдих. Ако искаш, да се изпитваме?

По информация от ЕКА , ренгеновият телескоп XMM-Newton е помогнал да се открие екзотична двойка звезда-черна дупка , в които двата обекта се въртят един около друг за 2.4 часа, което е с 1ч по бързо от предишният рекорд.

Подразделението на Boeing - Phantom Works, което се занимава с производство на аерокосмически решения в интересите на американските отбранителни ведомства , е демонстрирало нова разработка - платформа за създаване на малки спътници , а също така специално програмно осигуряване за управление на спътника.

Галилеевите пръстени , обкръжаващи Сатурн , бавно се разрушават под въздействието на магнитното поле на гиганта, което 'изсмуква' кристалтие вода от пръстените и я събира в горните слове на атмосферата, това са заявили астрономи в статия публикувана в списание Nature.

Проекта за бюджета на САЩ за 2014 финасова година , предвижда , че НАСА ще получи 17.7 милиарда долара, в това число е предвидено финансиране за иновационната мисия по 'хващането ' на астероид , това е заяеил директора на НАСА Чарз Болден.

Когато за първи път си инсталирах foursquare, той беше игра. Избираш мястото, на която се намираш, защитаваш си кметското място и печелиш баджове. Ако не ме лъжат спомените, изглеждаше точно така на моя iPod touch през 2009:

Четири години по-късно последният ъпдейт го превърна в това:

Днес foursquare наистина не е игра

Той се превърна в чудесен инструмент в ръцете на хората, които често се чудят дали някъде наоколо не е отворило ново и интересно кафене, дали наблизо няма ресторант, в който готвят вкусно, и дали киното работи по това време. И ако преди беше заради баджовете и кметските места, днес го ползваме все повече заради богатата информация, която съдържа – препоръки, карта с обекти, които има голяма вероятност да ни харесат, точен адрес, контакти и т.н. И благодарение на всички наши чекирания и поведението на нашите приятели във foursquare тази социална мрежа сякаш наистина усеща нашите предпочитания и ни води към правилните места.

 

Дизайнът и полезността

Foursquare действително еволюира в нещо полезно и красиво. Най-новият foursquare за iPhone и Android измества фокуса към откриването на обекти. Това е полезно и за потребителите, и за бизнесите. Едните имат нужда от помощник, а другите от удобен начин да се популяризират. И дизайнът ме грабна. Много по-изчистен е и с повече място за важното – картата и това, което се случва около нас. Бутонът за чекиране във версията за iPhone е позиционират прилежно в долния край на екрана и изобщо не пречи.

 

Foursquare стана и по-сериозна социална мрежа

About foursquare докладват, че foursquare са спрели автоматичното споделяне на спечелените баджове и кметства в другите социални мрежи, т.е. приятелите ни в другите социални мрежи вече няма да разбират, че съм новият кмет на плувния басейн или че съм спечелил третото ниво Mall Rat бадж. Ще можем да споделяме само чекиранията си, препоръките, които оставяме, даден обект и списъци с обекти.

Доскоро често ставахме свидетели на недоволството в другите социални мрежи срещу foursquare, особено в Twitter. Постоянното споделяне на това къде се намираш в началото беше забавно, но постепенно започна да дразни, защото не носи никаква полезност на останалите. После всичко се успокои – явно недоволните просто спряха да следват споделящите твърде много от живота си във foursquare. Както демонстрират нововъведенията, foursquare определено са се насочили в услуга на търсещия. Денис сподели на последния SXSW, че по едно време са загубили посоката си. Изглежда, обаче, че се движат уверено в правилната посока.

Можете да свалите новия foursquare от App Store и Google Play.

Снимки: foursquare

Технологиите и новите комуникации преобразиха света на бизнеса и днес е все по-трудно да бъдем в крак с последните тенденции. Management Conference 2013 предоставя възможност на българските мениджъри да се запознаят с новите технологични възможности и как да ги превърнат в свое конкурентно предимство.

Management Conference 2013  ще се проведе на 22 май в София, а лектори ще бъдат мениджъри на едни от най-големите и популярни компании в областта на комуникациите и новите технологии като:

Крис Чънг, Генерален Директор на Самсунг България.

Крис Чънг e Генерален Директор на Самсунг България. Г-н Чънг има 22 години опит в Samsung, присъединявайки се към компанията през 1992 г. след магистратура по електроника. Той има опит областта на R&D, Продажби и Маркетинг, а също и в Човешки ресурси. Преди да дойде в България, Крис Чънг е ръководил Samsung Morocco и подразделението в Обединеното кралство и Ирландия.  Г-н Чънг е твърдо убеден, че технологията на Samsung ще ни пренесе в бъдещето напред и е решен да бъде помощник това да се случи и в България.

Радослав Николов, Вицепрезидент на SAP Labs

Радослав Николов се присъединява към SAP Labs Bulgaria преди 10 години. В момента Радослав е глобален лидер в SAP, ръководейки екип, който се състои от над 200 специалиста в три държави и е отговорен за разработването на SAP HANA Cloud – модулно реше­ние от типа PaaS (Platform-as-a-Service) за Java базирани приложения, изградено върху установените индустриални стандарти и съобразено изцяло с тенденциите за преминаване на бизнеса към облачни системи за съхранение и обработка на информация.

Ейдриън Рослер, Маркетинг мениджър на Podio/Citrix

Ейдриън Рослер отговаря за онлайн маркетинга и партньорствата на Podio.com – глобална иновативна платформа за социална дейност и подобряване на производителността. Преди да се присъедини към Podio в Копенхаген, той участва в основаването на DailyDeal Австрия. Ейдриън има магистърска степен по Международна бизнес администрация със специалзация в областта на предприемачеството и иновациите от WU Виенския университет по икономика и бизнес.

Парис Чилдрес, Изпълнителен директор на Hop Online

Одисеята на Парис в интернет макретинга започва през 2003-та година. От тогава до сега той е работил над многобройни проекти в страни като САЩ, Китай, Турция, Румъния и България. Парис е основател на Hop Online, „SEO” и „Content Marketing” компания. Това негово начинание започва през 2009-та година, с цел да обедини и събере на едно място българския технически и маркетинг талант, а също и да създаде високо квалифицирана експертиза в социалните мрежи в региона. До тук добре! Парис е роден в Ню Орлийнс САЩ. В момента живее в София със своята прекрасна съпруга Камелия и дъщеря им Рая.

 

Management Conference 2013 ще обърне специално внимание на софтуерите като услуга (SaaS – Software as a Service), както и на работата в “облака” (Cloud), които промениха из основи ежедневието на всяка фирма. Те спестяват часове усилен труд и оптимизират процесите и работата на цели екипи.

Повече за Management Conference 2013, както и  пълен списък на лекторите и техните теми, можете да намерите на сайта на конференцията. Организатор на събитието е фирма Web and Events.

Данните от 'Кюриосити' са потвърдили хипотезата за намаляването на количествата леки газове в атмосфеарата на Марс. Това е завил на 8 април , представител на научна група Сушил Атрейя (Sushil Atreya), по данни от сайта на НАСА.

HTC изненада своите фенове, като пусна приложение за актуални новини от най-престижните столици на дизайна. Приложението е създадено от екип от международни и влиятелни дизайнери в партньорство с популярното списание Wallpaper*.

Wallpaper* HTC Global Design Tours предлага богата информация от кухнята на ключови модни събития, инсталации и новини от водещите дестинации в света на дизайна.

Пътешествията из световните модни изложения са вдъхновяващи и любопитни. Събитията, посветени на дизайна, променят изцяло облика на града чрез множество динамични активности. Приложението Wallpaper* HTC Global Design Tours помага на гостите на даден град да се насладят максимално на тези събития. Първата дестинация е Миланският мебелен салон. През май приложението ще посети Международното изложение за съвременни мебели в Ню Йорк и събитието Art Basel в Хонконг. През 2013 г. потребителите ще могат да посетят още много дестинации.

Приложението HTC Global Design Tours е оптимизирано за работа с HTC One – първия смартфон в света с цяло алуминиево тяло. Съдържанието ще бъде обогатено от специално подбрани парчета, така че да представи възможностите на технологията BoomSound™ – предните високоговорители, които подобряват аудио изживяването с новия HTC One. Нещо повече – потребителите ще могат да изтеглят музикалната селекция на приложението от магазина на Amazon.

“Дизайнът е в основите на HTC изживяването и с нетърпение очакваме резултатите от сътрудничеството с лидери в областта като Wallpaper*”,

каза Клауд Зелвегер, директор на One&Co (HTC) и един от създателите на миланската версия на Wallpaper* HTC Global Design Tours.

“Модните изложения са източник на непрестанно вдъхновение при работата по нов смартфон на HTC. Понякога, обаче, за творчеството е нужен досег със скритите съкровища на даден град. Приложението Wallpaper* HTC Global Design Tours е вълнуващ и креативен поглед в света на дизайна.”

Wallpaper* HTC Global Design Tours може да бъде свалено безплатно от Google Play store.

Когато разговаряме с приятели в социалните мрежи, винаги пред нас стои проблемът с изразяване на емоциите, липсва невербалната комуникация. Много често се получават двусмислици, някой ни разбира грешно и стават недоразумения. Тогава на помощ идват емотиконите, които изразяват нашите действия и чувства, нашата тъга или усмивка.

Facebook тества нови емотикони и съвсем скоро ще можем да подкрепяме всичко, което казваме на приятелите си, с рисувано личице, изразяващо емоция. Ще можем да добавяме и действия към своя статус. Имаме варианти като ”feeling” (“чувствам”), “watching” (“гледам”), “listening to” (“слушам”), “drinking” (“пия”) и “eating” (“ям”). Mashable споделят и малко от това, което вероятно съвсем скоро ще можем да видим и самите ние.

Потребителите ще могат да въвеждат и собствен текст. Тези нови възможности да допълваме коментарите си с чувства и действия лесно могат да се превърнат в игрална площадка за бизнесите и маркетинг специалистите.

Бихте ли използвали тези емотикони и как ви се струва изобщо идеята?

Снимки: Sociale и Brooke Bilovsky via Mashable

Только один день – 13 апреля – чикагская танцевальная труппа River North Dance Company и Chicago Jazz Philharmonic представляют мировую премьеру композиции “Havana Blue”. В программе также чикагская премьера балета “Ева”. Труппа River North Dance Company была образована в 1989 году. В последние годы часто выступает за рубежом. В 2010 и 2011 годах труппа участвовала в IV Международном балетном фестивале в Колумбии, Международном фестивале танца в Корее, гастролировала по одиннадцати городам Германии и Швейцарии. Весной 2012 года состоялся первый в истории месячный тур River North Dance Company по городам России. Об истории ...