5,9% е разликата между ГЕРБ и БСП, ако изборите бяха днес. 24,1 % биха гласували за ГЕРБ, 18,2 % – за Коалиция за България. ДПС взима 6,1 %, „Атака" – 4,8 %, Движение „България на гражданите" – 4,4 %, а Националният фронт за спасение на България (НФСБ) – 1,8 %. Това гласи проучване на Центъра [...]

Колко нощи го били но той геройски мълчал. И от другарите чекисти до един комунисти той ни един не предал. И когато крещяли: "Бандит си" – накрая останал си чист кат чекист. Но устата сгрешила сама промълвила: Не бандит, комунист!

"Една цветна оранжерия, тип висяща градина на Семирамида, както е казал моят приятел Франк Лойд Райд". Като че ли репликата на героя на Тодор Колев от "Опасен чар" най-точно отразява пъстрата картина на днешния ден: мераклии за власт дават висящи обещания на висящи пред телевизора кибици, затънали с висящи сметки за плащане... Ако има глагол, който най-точно характеризира динамиката, или по-точно липсата на динамика в българското общество, това е глаголът "вися". Семантиката му вярно улавя прекъснатата ни връзка с реалността, обричайки ни никога да не сме стъпили здраво на земята. У нас всичко виси: от сащисаните ченета до героите от бесилото, при това със страшна сила. Напоследък се роди и нова мода, която покри с благородна патина висенето, превръщайки се в човеколюбива дарителска кауза. След "висящото" кафе, хляб, билет за театър и дори пакет - кафе, жена и ракия, предложени от варненския чешит, най-накрая се появи и нещо, което приветствам с цялото си уважение към...

Срещат се две приятелки и едната казва на другата: - Представяш ли си, поисках от моя 100 лева за фризьор. - Какво, не ти ли даде? - По-лошо! Изгледа ме, поразсъждава доста време, па измъкна двеста... Усмихни се, България! Мъж вдигна луд скандал на бившата си съпруга, ограби я и за капак я острига насред фризьорски салон в Сливница (виж стр. 5). Освен че не е постъпил никак джентълменски, нервакът посяга и към хляба на професионалистите. От които обикновено все сме недоволни, въпреки че понякога надминават себе си: Мъж влиза в бръснарница и казва: - Искам да ме подстрижете така, че косата ми да е с различна дължина отляво и отдясно, малко да стърчи на темето и да има петна тук, тук и тук. - Едва ли ще мога - признал бръснарят. - Защо? Предишния път се справихте великолепно!

Политзатворници, политически емигранти, репресирани от комунистическия режим, припознаха ГЕРБ като свой съюзник. На кого друг ако не на тях можем да вярваме? Репресираните застанаха зад ГЕРБ за предстоящите избори на 12 май. Съюзът на репресираните от комунизма – ПАМЕТ ще подпишат споразумение за подкрепа и партньорство с формацията на Бойко Борисов. Това стана ясно по [...]

Кампания против “роботите убийци”

"Икономист": Медийният плурализъм в България е тежко повреден

Франция прие закона за гей браковете, в Париж имаше сблъсъци между протестиращи и полиция

Огледалният свят на Върховния административен съд* Или как по два еднакви казуса може да се правораздава различно

Властите нехаят за смъртната заплаха срещу журналиста Христо Христов

Водещ в Би Ти Ви е критикуван в ефир за неудобен въпрос, показаха "Господари на ефира"

На стартиралият днес от Байнконур космически товарен кораб 'Прогрес М-19М' не се е отворила антената на системата 'Курс' . Както е заявил представител на ЦУП, това няма да повлияе на провеждането наманеврите по далечно сближаване с МКС.

Неотдавна откритата комета ISON е станала обект за изучаване на космическия телескоп Хабъл. По информация от НАСА. В момента кометата ISON се намира близо до орбитата на Юпитер.

В третата категория, наречена „нов Китай”, влизат Гърция, Португалия, Румъния и България. В тези държави минималната заплата е под тази в Китай, се отбелязва в доклада.

Доц. Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Завършила е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторантура в Института по психология в родната академия на науките. Специализирала е политическа психология в САЩ и преподава политически маркетинг в няколко български университета. Тя е главен редактор на сп. ”Психологични изследвания”. - Доц. Христова, наскоро излезе информация, че има рязко намаление на броя на родените бебета през 2012 г. – 63 000, спрямо предходните години – 80 000, това дава ли основание да се мисли, че нацията ни затъва демографски? Появиха се даже твърдения, че до 2050 г. нацията ни ще изчезне… - В едно изречение като „Българите изчезват” се крие много истина, но и много манипулация. Защото българите наистина сме в период на отрицателен прираст. Но пък това не означава, че след 50-60 години ще изчезнем като нация. Разбира се, в България съществуват максимално обективни статистически данни от НСИ,...

На 24 април 2013 в 13:12 наше време , от стартов комплекс номер 1 на космодрума Байконур се състоя старт на РН 'Съюз-У' с транспортният кораб 'Прогрес М-19М'

Станишев набутва БСП в опасна игра. Партията и методите, които използва напомнят все повече на периода между  1933 и 1937 година, когато Германската националсоциалистическа работническа партия(ГНСРП) на Адолф Хитлер взема властта. Зад фасадата на привидна демокрация, Рудолф Хес в поредица процеси манипулира и използва германската прокуратура за разправяне с политическите противници. Интересното е, че и [...]

Писателят Люк от новата рекламна серия на линията очила Armani Frames of Life подлуди читателките у нас, а вероятно и по целия свят. Вероятно най-вирусното видео в читателските среди днес е на младия писател, който се наслаждава на първия си публикуван роман.

Останалите трима персонажи от кампанията все още са в тайна, знаем само имената им - Нина, Люсил, Адриан и Карлос. Клипчетата с тяхно участие ще бъдат публикувани веднъж седмично през следващите 3 седмици.

Ето го и самия Люк. Коментарите оставаме на вас. Дами, настанете се внимателно...

Да дойде представител на ЦИК и да спре да ги бойкотира - на това се надяват членовете на Изборния борд към Министерския съвет. Утре членовете му ще се съберат на заседание. Досега нито веднъж представител на Централната избирателна комисия не е присъствал на сбирка на Изборния борд.

Намирам публикуваната във вестник „Милиет” карта за абсолютно скандална. Това каза на пресконференция в Министерски съвет премиерът Марин Райков по повод публикуваните географски карти в турската преса, според които български територии са част от Турция. „Картата е толкова скандална, че дори не заслужава коментара на един министър-председател, единствено и само неговото презрение”, каза Райков. Премиерът посочи, че няма да реагира по повод на публикации в турските медии.

„Ученички се бият за кур” е една от най-сполучливите народни приказки за лошия герой Чалгата. Който не се появява и за секунда, но сякаш е закодиран като 25-ия кадър в аматьорското видео за женската чест с големите шамари. Раздава ги, понеже е била сериозно накърнена от чужда женска уста, правила свирки на нейна територия. И най-разработените мозъци да бъдат заключени някъде лично от Лаврентий Берия, трудно ще разработят по-добро ядрено оръжие срещу индустрията, произвеждаща от музика до лайфстайл. Имиджовата война срещу нея може да бъде спечелена точно така и така евтино - чрез редовни доставки на автентичен срам, заснет с телефон в междучасието. Чалга антагонизмът има нужда да бъде хранен постоянно с пропагандни кинопрегледи за здрав бой през всички мръсни устенца, плюли върху чистия морален кодекс на свирката. Може и да е преувеличено обобщение, че цяло едно поколение живее заради едната свирка и нейните свещени граници, чието преминаване от нашественици е най-гарантираният...

Пламен Асенов

24. 04. 13, радио Пловдив

Целия текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=30

През 1585 година, когато е само на 21, Уйлям Шекспир вече от три години е женен за доста по-възрастната от него Ан Хатауей, има впечатляващ креват и три деца, но очевидно нещо му липсва. Не е ясно какво, но от нашата гледна точка – напълно липсва информация за следващите седем години от живота му. Няма никакви свидетелства къде е бил през това време, какво е правил и защо. Във всеки случай – не си е бил в къщи, със сигурност. Може би е излязъл до магазина да купи нещо и е забравил да се върне. Така или иначе, през 1592 поне една негова пиеса със сигурност вече се играе в Лондон.

И започва чудото на творчеството.

Прокофиев, „Ромео и Жулиета”

През следващите 20 години Уйлям Шекспир написва и поставя, предимно в театъра Globe, „Глобус”, на който е съсобственик, цели 38 пиеси. Не знам колцина от нас си дават сметка що за психическо изтощение е да напишеш дори две пиеси за една година. Казвам го, защото веднъж ми се случи и после пет години не можех дори да си помисля за писане на литературен текст. Вярно, аз не съм Шекспир, той сигурно затова е велик, защото го може. Но все пак се изумявам само като се опитам да си представя какво значи да пишеш по две пиеси на година всяка година. А понякога по три, че и четири, както става например през 1598. Тогава изпод перото на Шекспир излизат комедиите „Веселите уиндзорки” и „Много шум за нищо”, историческата драма „Хенри V”, както и втората част на драмата „Хенри ІV”. Да не забравяме, че има и още поне десетина текста, които не са датирани. И че в годините 92-98 той пише своите знаменити сонети, 154 на брой. А огромната част от всичко това са блестящи, гениални текстове, не постни графомански напъни. Потресаваща е също статистиката, която казва, че в произведенията си Шекспир използва общо около 29 хиляди думи, докато първото английско издание на Библията има едва пет хиляди, а кой да е нормален човек от Стратфорд по онова време е можел да изкара цял живот и с петстотин думи.

Белини, „Монтеки и Капулети”, увертюра

За всички нас е много трудно да си представим как един човек с няколко отделения в местното селско училище, внезапно успява да се превърне в истинска енциклопедична личност, в онзи блестящ поет и мислител, в дълбокия философ, учен и алхимик, в тънкия познавач на човешката природа и брилянтния режисьор на човешките отношения, когото познаваме от творбите му. Това учудване, не – това изумление, очевидно стои в основата на тъй наречения Шекспиров въпрос, който мъчи човечеството вече няколко века. Това е въпросът дали Шекспир е Шекспир, той ли е написал познатите ни пиеси и сонети или някой друг се крие зад това име. Сред скептиците са световноизвестни творци като Марк Твен, Чарлз Дикенс, Уолт Уитмън, Джон Голсуърти, Бърнард Шоу, Зигмунд Фройд , Чарли Чаплин, Владимир Набоков, Джеймс Джойс  и други. Версиите са над 60, толкова многобройни, че е абсурдно тук дори само да се изброят всичките. Сред най-популярните кандидати за носители на тайнственото було с марката Шекспир например е философът Френсис Бейкън, известен мислител и учен с богата култура и познания по езиците, които Шекспир не е знаел, но въпреки това очевидно е използвал – старогръцки, френски, испански, италиански. Бейкън е смятан за важна фигура в някои от херметическите движения на времето си като например розенкройцерите, той пътува из цяла Европа и има познания за места, хора и нрави, които Шекспир описва, но не познава изобщо, тъй като не си е подавал носа извън родната Англия. Много аргументи се привеждат от различни изследователи в полза на тази кандидатура. Други обаче, на практика също така убедително, сочат за автор на шекспировите творби Едуард де Вер, ХVІІ граф на Оксфорд. Доказателствата в случая се свързват с редица съвпадения в стилистиката, героите, ситуациите и други елементи от текстовете на де Вер с тези на Шекспир. Също както при Бейкън, проследяват се и редица съвпадения между данните за живота му и  тяхното пряко или косвено отражение в пиесите. Много популярна е и версията за драматурга Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир, като автор на поне част от текстовете. Още по-интересна, загадъчна, направо екзотична, е идеята, че не друг, а испанецът Мигел де Сервантес Сааведра се крие под името Шекспир. Той и без това си признава, че романът му „Дон Кихот” е превод от арабски, твърдят изследователи, защо пък част от неговите собствени пиеси да не са преведени на английски и така да са намерили славата, която не са получили в Испания…..

Ренесансова музика, английска лютня

Освен самоличността на Уйлям Шекспир, въпросът за неговата сексуална ориентация също много години вече занимава умни и не толкова умни изследователи. Разбира се, тук възможностите не са толкова разнообразни, колкото са кандидатите за името му. Твърдението за хомосексуализма, всъщност – по-скоро за бисексуалността на Уйлям Шекспир, се базират най-вече на неговите сонети. В някои от тези истински поетични бисери той с любов се обръща към неизвестна омъжена жена, която нарича Смуглата лейди. В другите сонети пък говори сякаш направо с любовника си, когото нарича с думите „честният млад мъж” и който също остава неизвестен. И отново безкрайно много хора се сочат, уж компетентно, за безсмъртната любима или безсмъртния любим на барда Шекспир. Говорим наистина за кой ли не от тогавашното английско общество – като се започне от самата кралица Елизабет І, мине се през разни млади и не толкова млади аристократи, например граф Саутхемптън, на когото Шекспир посвещава някои свои творби или онзи неизвестен, чиито инициали W. H. стоят на корицата на сонетите, та се стигне чак до прочутата лондонска проститутка Луси Негро, Черната Луси.

Ренесансова музика, английска лютня

Много се колебая, но не мога да се въздържа да не се наредя и аз сред гадателите по въпроса за това кой е споменатият вече „честен млад мъж”. В моята версия това има силна връзка с религиозната ориентация на Шекспир, по специално с факта, че той всъщност е бил ревностен католик в епоха, когато католиците в Англия са подложени на гонения. Този факт е установен от изследователите и потвърден от Ватикана, а преди няколко години бе признат официално и от Англиканската църква. Затова твърдя, че според мен шекспировите сонети са директно обръщение на поета към Христос. Някой ще каже – не е възможно, тези текстове носят силна чувственост и лесно забележим сексуален подтекст, така че в онези времена биха се приели като кощунство. Нищо подобно. В Средновековието и Ренесанса любовта към бога има всякакви измерения, включително откровено сексуални. Според мен е достатъчно доказателство само да се види прочутата скулптура „Екстазът на Света Тереза” на италианеца Джовани Бернини. Сътворена скоро след смъртта на Шекспир, с позата и излъчването си Света Тереза толкова откровено изобразява взривен женски оргазъм, че просто няма как визията да се сбърка с чисто духовната любов и пиета, които ние си представяме в подобни случаи. Знам и още много възражения срещу идеята за шекспировите сонети като директна форма на неговото общуване с богочовека, но знам и повечето възражения на възраженията. В края на краищата обаче, животът и творчеството на Шекспир са така богати и многопластови, та подлежат на всякакви тълкувания и спекулации, често дори карат хората да вършат или да говорят откровени идиотщини.

Верди, Фалстаф

Можем да започнем с идиотщината на британския таблоид „Дейли телеграф”, който неотдавна писа, че изпълнението на пиесите на Шекспир пред стада крави стимулира млеконадоя. Като източник са цитирани „група фермери”. С четене на Шекспир се  стимулира електрическата активност в човешкия мозък – твърди също толкова анонимна „група изследователи”. Шекспир е пушил трева – информират ни други компетентни. В другия край на света е не по-малко напрегнато и интересно. Според вестник „Шанхай дейли” китайският писател Чжан И планира да похарчи 153 хиляди долара за пластична операция, след която да заприлича напълно на английския бард. Не е ясно обаче на кой от няколкото абсолютно различни портрета, които се сочат за негови, ще заприлича в крайна сметка китаецът. За мен обаче пълното избиване на рибата дойде от една пернишка учителка, която, след дълги проучвания, е стигнала до извода, че трънският диалект всъщност е абсолютно копие на английския на Шекспир.

Берлиоз, Ромео и Жулиета

Преди десетина години пих бира в Стратфорд-на-Ейвън. Спах в една страноприемница на име „Опашката на сьомгата”. Обиколих Кралския шекспиров театър и се разходих край реката Ейвън. После отидох в двора на църквата „Света Троица”, където е гробът на някой си Уйлям Шекспир. Там, кой знае защо, първо ме нападна съскаща гъска. И, пак там, по-късно разбрах защо реалността е по-важна от всички въпроси, свързани със самата нея. А понякога и от всички отговори.

Най-неочаквано за мен самият в понеделник, 22-ри април, ми се обади продуцент на предаването „Лице в лице”, по бТВ, с водещи Цветанка Ризова и Димитър Цонев. Поканиха ме и аз приех да участвам същият ден на живо в студиото. С...

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” е изпратила днес до българския главен прокурор Цацаров, председателя на Европейския парламент Шулц и председателя на Европейската Комисия Барозо сигнал, отнасящ се до "далавера за 1 милиард лева в българската енергетика за сметка на джоба и срещу здравето на българските граждани".

    Формата става изключително лесно – от един лист А5 ( половината на А4:) Децата лесно ще...

Далавера с 1 милиард лева в българската енергетика за сметка на джоба и срещу здравето на българските граждани

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира списание "Икономист". Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на "Репортери без граници", докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент обсъжда днес дали да включи в дневния си ред скандала с незаконните подслушвания у нас, съобщи БНР. Решението ще бъде взето на закрито заседание на координаторите на различните политически групи и ръководството на комисията.

Както си се смеех неудържимо и се замислих. Защо все пак сивият кардинал на Бургас продължава с простотиите си? Замислих се и се сетих. Защото го е страх! Всичките глупости ги върши от страх да не влезе в затвора. Да, точно така. Въпреки, че неговата прокуратура е опънала здрав чадър над плешивата му глава, има мноого голяма вероятност почетният консул на Русия в гр. Бургас, бившият милиционер Тонко Фотев да влезе в затвора за блудство.

"Аз вече не мога да разчитам на прокуратурата. Тя е бухалка в ръцете на Сергей Станишев. Лидерът на БСП се занимава с анонимни доноси и проблема си е изцяло негов. Мен ме плаши факта, че прокуратурата се занимава с неща, които не са толкова важни и не са в дневния ред на хората. Аз очаквах [...]

Александър Кръстев, създателят на сайта www.AzCheta.com, получи наградата "Рицар на книгата" в категория Интернет базирани медии. Наградата се връчва всяка година от Асоциация българска книга на журналистите с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България. Церемонията по награждаването се състоя традиционно в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в Световния ден на книгата и авторското право - 23 април. 

В останалите категории отличието получиха:

Георги Ангелов, водещ на „Денят започва с култура” по БНТ, в категорията Електронни медии – радио и телевизия;

Людмила Габровска, журналист вестник „Монитор”, в категорията Печатни медии – вестници и списания; 

Статуетката „Рицар на книгата” в категорията Политик или общественик с най-голяма роля за развитието на бранша тази година беше връчена на г-жа Калинка Попстефанова, зам.-кмет по култура и образование в община Варна, за личен принос и подкрепа в реализацията на проекта „Алея на книгата“ – Варна. Почетната статуетка беше връчена от зам.-министър на образованието, младежта и науката, г-жа Мариана Банчева.

Всички номинирани за наградата тази година може да прочетете тук.

Отличията са израз на признателността на Асоциацията към хората, чиято ежедневна работа през изминалата година е била свързана с книгите. Наградите се връчват за девета поредна година, като от 2006 г. се връчва и специална награда за политик или общественик, с принос за книгоиздаването. 

С връчването на наградите „Рицар на книгата” бе поставен и краят на „Походът на книгите", който и тази година в рамките на близо един месец с различни инициативи в цялата страна поощряваше интереса към четенето и книгите сред деца и възрастни.

Не съм примрял за блудкави скандали. Звезди не припознавам от екран. Азис и 100 кила не са ми дали посоката на вечния ми блян.

БГНЕС

Инджев: Унизително е положението на БГ на картата на медиите

Реших да използвам популярното заглавие от може би най-успешната от четирите ми книги “Президент на Ръ Бъ”, това не е търсено, за да спечели популярност, а заради връзката, която съществува между Борисов и Първанов, която далеч не всеки съзира, а аз съм я проследил през годините и съм я посочвал многократно.
Има приемственост и по тази линия, за това си заслужава заглавието да бъде повторено, само че този път не президент, а “Премиер на Ръ Бъ”, каза в интервю за БГНЕС журналистът Иво Инджев.
Може да се каже, че блогът е нещо като личен дневник в електронен вариант и тъй като съм доста упорит в следенето на процесите съм реагирал по часове, за дни да не говорим. В този смисъл книгата е фактологически абсолютно вярна. Могат да разчитат на това читателите. Фактите са свещени. Всеки един цитат, който съм публикувал се позовава на точния източник по време и място. Оттам нататък интерпретацията е моя, но никой не може да очаква нещо друго, когато говорим за публицистика. Публицистиката е позиция на първо място, а не “дайте да кажем и доброто, и лошото”, както ме призовават много често. Мои коментатори в блога не могат да разберат, че жанрът изисква да заемеш позиция, а моята е такава и никой не може да ме накара да бъде друга. Не съм бил биограф на Бойко Борисов, не проследявам “жизнения му и творчески път”, уточнява журналистът за новата си книга “Премиер на Ръ Бъ” на издателство “Сиела”, чиято премиера е на 25 април в красивото пространство пред Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Става дума само за тези четири години, в които той е бил премиер и в които аз съм регистрирал ден по ден неговите изяви, като съм наблегнал на абсурдите, тъй като не ме интересува къде е бил на мач и с кого е говорил. Но там, където той е излязъл извън рамките на нормалното, а това за съжаление беше всекидневие в неговото управление, аз съм го регистрирал. Включително твърдя, че има негови гафове, които аз съм засякъл със собствените се пеленгатори, които не са се появили по други медии. Не знам защо е бил пощаден за много неща. Той съобщи на международна конференция в Шератон миналата година, че България е обявила война на Съветския съюз, което е пълен абсурд и непознаване на историята, защото истината е, че България през цялата Втора световна война, макар за съжаление, съюзник на Германия, е уникална държава в Европа, която до последния миг поддържа дипломатически отношения с Москва до 5 септември 1944-та година, когато Сталин ги скъсва, напада България и я окупира. Да не знаеш това и да го кажеш с обратен знак на международна конференция говори за едно невежество. Ако оставим медиите настрана, защо опозицията не го захапа за това изявление. Ако приемем, че БСП е онази опозиция, която твърди , че е сериозната, истинската, последователната. Давам го само като пример, припомня Инджев.
Това от една страна е куриоз, защото аз с този човек никога не съм бил близък. Никога не съм изпил едно кафе или една бира или да съм имал частен разговор извън служебния, когато работех в телевизията. Той обаче обича да демонстрира близост и буквално излъга при Сашо Диков на 29 декември миналата година, когато му каза “А Иво Инджев..колкото често ми се е обаждал”. Той държи да каже, че съм се обаждал, както вероятно и много други му се обаждат, за да покаже едва ли не, че всички журналисти са му в джоба. Искрено ме ядоса. И тогава аз разказах няколко лични истории. Това е една от причините, която ме провокира да разкажа истории, които може би нямаше да споделя в книга, защото могат да прозвучат като издребняване за това къде и какво съм му казал. Но до голяма степен, за да изясним този въпрос кой на кого се е обаждал, тъй като той ми се обади, за да ми каже, че проектът АЕЦ “Белене” е приключен и аз съм първия човек, който разбира за това. И тогава аз, разбира се, го попитах защо на мен. Неговият отговор беше “За да не ми ядеш повече кокалите”. Тоест той се опита да ме очарова. Вероятно има богат опит в това с други колеги за съжаление. Влагам в това ирония, но не се получи. Аз на другия ден бях поканен в БНТ, това беше на 28 март миналата година, поради това че той се обади на мен и през моя блог всички научиха. Поне така се твърди. Не знам, може би да са играли паралелна игра и този момент да са давали информация и на други медии. Не съм проследил по минути и по секунди, не страдам от такава мания да съм първи. Но беше куриозно в този смисъл. Водещата на другия ден ме попита защо според мен министър-председателят се е обадил точно на мен и аз й казах “Стават такива грешки”. И тя се учуди, но аз й казах, че ако си въобразява /премиерът Борисов – бел. авт/, че по този начин ще ми затвори устата, много се лъже, отново се връща във времето журналистът.
За мен министър-председателят да се среща и да разговаря с президента дори и да са от различни политически сили е най-нормално нещо на света. Но задавам въпроса защо те се криеха. Защото те се срещаха непрекъснато по разни ловни хижи, в хотела на Златев в Правец. Аз съм написал в предишна своя книга, че двамата са прекарали три дни и три нощи на сметката на домакина с агнета и чевермета. В частния си живот са си близки, а в публично демонстрират някакво противоборство, защото си деляха лявото и дясното. Бяха се разбрали на теб ляво-център, на теб дясно-център. Не говоря просто така наизуст. Колкото пъти Борисов е легитимирал Първанов като истинския човек в лявото пространство, дори това даде повод на Първанов да му отвърне, че се очаква битка на титаните на изборите. Станишев им дръпна това килимче и тази битка се отложи, но ще видим сега след изборите какво ще се случи, подчертава задкулисната връзки между бившите премиер и президент Инджев.
Някой помни ли как се създаде партията на Бойко Борисов на 3 декември 2006 година. Защо не го направиха месец – два по-рано. Защото бяха президентските избори, на които Борисов трябваше да вдигне свой кандидат срещу Първанов и очевидно се бяха разбрали да не го правят, за да не му пречи. Това е една от причините Първанов с такава лекота да спечели втория мандат. Те по принцип си деляха политическото пространство в България. В нощта на победните президентски избори за ГЕРБ без никакъв повод Борисов отново повтори, че на предстоящите избори му предстои битка с Първанов. Този човек се въобразява, че светът се върти около него, категоричен е журналистът и като анализатор.
Да, това е водеща линия в книгата. Независимо, че тя е посветена на един конкретен главен герой, покрай нея има и много други теми и може би медиите са водещата, особено подмазвачеството на медиите, казва Инджев, помолен да коментира темата за свободата на медиите силно акцентирана в книгата му. Не искам да говоря с конкретни имена, въпреки че в книгата не съм ги спестил. Дори съм се опитал да смекча споменаването на имена от гледна точка да не излиза, че съм фиксиран върху конкретни личности поради някакви лични причини. Но няма как да го избегна. Сега като съм се заел с тази материя, не мога да говоря иносказателно с езоповски език и да си налагам автоцензура само и само, за да не ми се вмени лично отношение към някой . Това е една от най-грозните картинки, които смятам, че съм изобличил в тази книга. Как така се получаваше, че на този човек всичко му се прощаваше, всичко му минаваше, задава си въпроса той и като дългогодишен журналист. Това беше една наследена от Тройната коалиция голяма далавера в българските медии. Това е, за съжаление, грозната дума, която трябва да използвам. Когато през една банка с концентрация на държавни капитали на депозит се пазаруваха на едно български медии и съответно журналисти, за голямо съжаление, някои от тях утвърдени имена, за да служат на властта, не крие огорчението си Инджев.
Навремето при комунизма вътрешната политика практически не се коментираше. Това си беше партийна парадигма. Имаше двама-трима високопоставени другари по медиите, които пътуваха с Живков в чужбина и на връщане отиваха в “Панорама” и казваха онези клишета, в които всичко беше премерено дума по дума, само това, което беше позволено да се каже. Това беше – коментираше се външна политика и спорт. Поради тази причина донякъде беше спестена задачата на журналистите да се държат така срамотно, както се държаха сега с Борисов. Сега има такава вакханалия на подмазвачеството, аз честно казано, не си спомням да е имало и при комунизма. Защото тогава някак си това се възприемаше. Да кажеш, че вождът е вожд, че другаря Живков е най-велик..хората се подсмиваха на тези неща, припомня журналистът уж едно отминало време. Сега обаче в една демократична среда, когато би трябвало да има плурализъм на мненията, когато би трябвало да има някакви личности в журналистиката, които да са заели своята позиция, благодарение на своите качества, а не благодарение на това, че са платени от някого или, че са поставени там, за да се обуславят. Това е непоносимо и това ни поставя на картата на медиите в демократичния свят на едно много унизително положение, което с всяка изминала година пропада все повече и повече. Този процес на пропадане го регистрираха измервателните уреди на международните наблюдатели от 2006 година от началото на втория мандат на Първанов и възхода на Борисов, които си предадоха щафетата. Тогава властелинът на медиите, макар и по много по-задкулисен начин от Борисов, тъй като Първанов действаше с поставени лица, си предадоха щафетата един на друг в това отношение. После Борисов наследи от него и от Тройната коалиция онази медийна империя, която при него стана още по-голяма и се разрасна още повече. И нищо не можа да им попречи, нито намеците от Европейския съюз, нито посещението на Нели Круз. Борисов се качи веднага на този кораб и каза “Да, да вярно е, че тука има такива проблеми. Ние ще се заемем, ще ги разрешим.” Заеха се и ги разрешиха, ама друг път, категоричен е Иво Инджев.
По отношение на медиите нещата стоят както с икономиката у нас. Очевидно и това го казвам с много голямо съжаление, нещата тук трябва да се влошат дотам, че да няма накъде повече, за да тръгнат отново нагоре. Покойната Ана Политковская казваше за руския народ, а тя споделяше много горчиви оценки за собствения си народ и това я правеше до голяма степен голяма журналистка, защото можеше да се изправи срещу предразсъдъците на собствения си народ и по въпроса за Чечня и по много други неща. Тя казваше, че за съжаление сме такъв народ, даже ми е неудобно да я цитирам, за да не си помисли някой, че преувеличавам, “склонни към фашизъм”, казва тя за руското общество. Но в случая тя говореше за народ, който е склонен да се разбунтува, само ако му бръкнат много надълбоко в джоба. За голямо съжаление по тази причина ние наистина сме два братски народа. Приличаме си, отчита журналистът.
Много се надявах, че тези протести, които аз наричам образно “февруарската революция” ще прерасне в революция на каузата не само в революцията на изгорените сметки за ток и претенциите срещу монополите, който е един много неясен лозунг. Защото монополите могат наистина да са злодеи и да имат някакви вини, но едва ли това е най-представителното в България нещо като източник на злото. Но не можаха да прераснат тези събития в нещо принципно. Ще ми се хората да излязат, за да си поискат свободата. Ето сега защо няма протести за масовото подслушване. Защото това е кауза. Да излезеш да протестираш за това, че ти нарушават човешките права, нарушават гражданските свободи. Това се надявам да се случи в България, но не го виждам и нищо друго не мога да направя, освен да пиша статии и книги, е мрачната му прогноза.
А за бъдещето на Борисов, макар че в страната като България популизмът има много благодатна почва за развитие, струва ми се, че той е достигнал отдавна тавана си. Освен всичко друго предполагам ,че той със сигурност е настъпил доста интереси от това преразпределение на парите от един олигархичен кръг в друг, какъвто той се опита да си създаде. Първо, вероятно това няма да му бъде простено. Второ Борисов направи една много фундаментална грешка, която сега се вижда и се обяснява с неговото его. Той се обгради с некадърници, да ме прощават. Но той съвсем съзнателно не допусна в близкия си кръг интелектуалци, способни финансисти. Говоря за повече от един човек, кръг от някакви съветници. Защото той искаше да управлява едни хора по един-единствен признак – “ти ми се подчиняваш и ми ставаш верен”. И оттук нататък вървим заедно напред. Ако образно казано дойдеш и ми целунеш ръка, ставаш мой човек и аз ще те защитавам до момента, в който ми станеш неудобен. Не знам дали хората забелязаха с каква лекота той захвърля хора, в които се е клел, че са му най-близките. Така беше с Трайчо Трайков, за който говореше, че му е най-близкият министър в правителството, после го захвърли и започна да го заклеймява. Така беше с Дянков, така беше с Румяна Желева, която защитаваше… Искрено се учудвам на тези, които се хващат на тази въдица, но властта е нещо, която е неразбираемо за хора, които нямат амбицията да забогатеят по този начин или да се прославят. Защото знаем, че във всяка една нация хората, които отиват в политиката са представителна извадка на народа. В това отношение получихме много лош пример с управлението на ГЕРБ, защото извадката беше по-ниска, дори от това, което представляваме средно ние като народ в момента. Съжалявам, че трябва да направя тази самооценка, заключи Инджев.
Не е случайно, че е пред Народната библиотека ще е премиерата на книгата ми, винаги представям книгите си на открито. Освен всичко друго това е и едно много красиво място, може би най-красивото в София. Нека хората дойдат и видят с тези цъфнали японски вишни добре поддържана градинка и както аз се шегувам с охраната на Кирил и Методий отпред, какво повече може да иска човек за едно добро настроение и една символика, все пак с оптимизъм завършва журналистът. /БГНЕС

Икономист: Медийната свобода в БГ е накърнена

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира сп. “Икономист”.
Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на Репортери без граници, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.
Съществува растяща загриженост, че повечето от медиите са отстъпили от изпълнението на основната си функции – да информират обществеността адекватно за събитията, констатира Нели Огнянова, български медиен експерт. Според нея медиите често обслужват политически партии и различни икономически групировки.
Няколко оценки от чужбина подкрепят оценката на Огнянова: Държавният департамент на САЩ констатира “значителни нарушения на медийния плурализъм” в страната като един от големите проблеми в областта на спазване на човешките права; еврокомисарят Нели Круз написа писмо до предишния премиер Бойко Борисов с призив да бъдат защитени независимите медии; посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер често е цитиран да казва, че са свободата на медиите в страната е изправена пред “опасни предизвикателства”.
Едно от тези предизвикателства е фактът, че “репортерите продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашване в името на защитата на икономически, политически и престъпни интереси”, констатира Фрийдъм хаус в последния си доклад за свободата на пресата. Натискът идва от всички страни, дори от държавата: в началото на април журналистът Борис Митов е разпитван в прокуратурата във връзка с негова статия, в която намеква за връзка между софийския заместник-градски прокурор Роман Василев с незаконното подслушване. Върху Митов е бил оказван натиск да разкрие източниците на информацията си. Когато отказал да го направи бил заплашен, че рискува да влезе в затвора за пет години за разгласяването на държавна тайна.
Миналото лято разследващият журналист от Варна Спас Спасов получил още по-ясно напомняне за границите, които един журналист не бива да пресича: след серия от критични материали за местна икономическа групировка, той получил по пощата екземпляр от “Изкуството на войната” на Сун Цзъ. Изрично била подчертана мисълта: “Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш или с които не можеш да се сприятелиш”.
Друг голям проблем на българските медии е липсата на прозрачност върху собствеността им – според Орлин Спасов от Софийския университет, собствеността е като матрьошка – винаги има още една фигура зад първата. Напр. Нова Българска медийна група, компания, близка до политическата партия Движение за права и свободи, е собственик на редица високо тиражни вестници и на популярен телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, собственост на групировката, бяха много критично настроени към политическия съперник на движението – партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групировката промениха за една нощ позицията си и станаха сериозни поддръжници на Борисов. Една от матрьошките – Нова Българска медийна група основно е финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ). Получава се, че през последните години относително малката търговска банка държи голяма част от авоарите на държавни предприятия в енергетиката, транспорта и в областта на отбраната. Което означава според наблюдатели, че КТБ на практика финансира с държавни средства изданията на групировката, вкл. най-тиражният вестник в страната – в. “Телеграф”. И това не е изолиран случай. Финансовите проблеми на медийния пазар направиха много издания зависими от държавните средства (рекламният пазар се е свил с 1/3 от 2008 г.). И доколкото няма официално субсидиране на пресата, Фрийдъм хаус констатира, че източниците от реклама от държавни институции са второто по големина перо в приходите от реклама за печатните медии. От 2009 г. държавата чрез министерства и правителствени агенции е насочила 28 млн. лева към частни медии с публикуване на реклами и провеждане на информационни кампании. Като азбучен пример се споменава случая с 25-годишен служител на Министерството на земеделието и хранителната промишлености, който получил 50 000 евро, за да направи във Фейсбук и в Туитър профили на Програмата на ЕС за регионално развитие. “широко разпространено е мнението, че чрез използването на обществени средства властите си осигуряват медиен комфорт”, казва Нели Огнянова. “Членството в ЕС не донесе повече свобода за медиите. Точно обратното, европейските фондове увеличиха пропастта между близките до правителството медии и останалите.”
Тази пропаст особено ясно се очертава по време на предизборни кампании. България ще се изправи пред урните на 12 май, след като правителството подаде оставка заради масовите протести през началото на годината. И законната практика политическите партии да плащат за медийно покриване на своите изяви се превърна в проблем, доколкото платените политически репортажи рядко се афишират като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза по време на предишната предизборна кампания през 2011 г., че “на практика цялата предишна предизборна кампания в медиите е била платена, поради което на практика почти е липсвало медийно покриване на самата кампания”. Почти нищо няма да се промени и този път, констатира Съветът за електронни медии, независим медиен регулатор в страната.
Отразяването на предизборната кампания, непрозрачните структури на собственост и заплахите срещу журналисти са основните причини за влошаването на положението със свободата на медиите в България. Някои не са съгласни. Според Цветан Василев, банкер, в България има прекалено голяма свобода на пресата. Г-н Василев е мажоритарен собственик на КТБ. /БГНЕС
Лондон / Великобритания
P.S. Помествам интервюто на БГНЕС с моя милост ( което не бих направил по принцип- в блога си коментирам темите „по-гладко”, отколкото под формата на разговор), заради съвпадението с публикацията на сп. „Икономист”.
Съвпадение по време и в мненията. Добре е за един български журналист да бъде в „един отбор” с „Икономист” срещу декларация на Българския медиен съюз от 29 март, в която собственици и шефове на „големите” български вестници ругаят „група български журналисти на свободна практика” с обвинения, че дискредитирали българските медии с твърдения, за някакви ( измислени от злодеите а свободна практика) проблеми у нас!

Прочее, утре, 25 април е представянето на новата ми книга „Премиер на РъБъ” от 18 ч. пред Народната библиотека в София. ( ivo.bg)

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1кг пресни картофи
1/2ч.л. готварска сол /морска сол/
1ч.л. сух розмарин
1к.ч. олио
1ч.ч. вода
200г Пармезан

Приготвяне:
Картофките се накисват в съд с вода. Измиват се поотделно с четчица. По- едрите се срязват на половинки или четвъртинки. Редят се в тава. Посръсва се готварска сол /по желание- морска/ и сух розмарин. Полива се олио и вода. Пекат се на умерена фурна, 30- 40 минути. Поднасят се топлички с настърган Пармезан. Така приготвени картофките, са ароматни и с хрупкава коричка. Сиренето Пармезан допълва вкуса им.

Той е рус, синеок, британец е и може да готви. Изглежда ми като добра партия за около 90% от жените, които познавам. Джейми Оливър е so hot и това не се отнася за температурата на тенджерите около него. Е, възрастта започва да му личи и вече не е същото сладко момченце като преди години, но пък вероятно готви още по-добре!

Джейми отдавна изскача от телевизора, но беше време да ни погостува и с някоя от своите готварски книги. Направи го през декември, но преди да ви разкажа, трябва да изгледате това видео, за да се подготвите добре:

ОК, след като видяхме от какво снаряжение имате нужда в кухнята, за да приготвяте 30-минутните рецепти на Джейми Оливър, да видим и какво всъщност е скрил той в книгата. Повече от чудесно е, че започва с дълга лекция за това как трябва да подбираме продуктите за готвене (единствено качествени продукти, получени по устойчив начин, разбира се), как да подреждаме масата, как да се "отнасяме" добре с кухнята си.

И тогава започва серията от вкусотии, чието приготвяне, освен добре описано, е и разграфено по минути и илюстрирано със страхотни висококачествени снимки. Като Оливър не пропуска да обясни още в самото начало на книгата, че абсолютно държи пропорциите на продуктите и времето за тяхното приготвяне да се спазват пунктуално. Е, ако искате да си сготвите нещо конкретно, може, казва той. Затова и се е постарал на края на книгата да има достатъчно добър указател с всички рецепти.

Както се полага на всеки добър маркетингов продукт, "Моето меню за 30 минути" на Джейми Оливър е свързана с официалния му сайт, където има много видеа и конкретни съвети около рецептите в тази книга. Изобщо, заслужават си всичките лиги, които ще изтекат, докато четете и готвите.

Българите зад граница пред Еврочикаго: "Не искаме отново да чакаме на километрични опашки на изборите - МВнР и ЦИК трябва да поемат своите отговорности."

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Всеки ден милиони хора посещават Facebook страници и половината от тях използват за целта мобилно устройство. Е, Facebook обявиха, че променят начина, по който изглеждат страниците, когато се разглеждат през смартфони и таблети. Нововъведението ще направи по-приятен и удобен контакта ни с тези страници и брандове. Вижте например как изглежда страницата на SOHO:

Веднага става ясно къде точно се намира и кога е отворено. Един бутон и ще се обадите на Люба или Тишо. Чекирането също е детска игра. А ето и страницата на бранд:

Ако сте собственик на страница в социалната мрежа, ще се радвате да разберете, че постовете, които сте отбелязали като важни, се показват най-отгоре централно, когато се разглеждат от мобилно устройство. Освен това по-лесно става и преминаването от администраторски към потребителски изглед и обратно.

Специалистите от Facebook съветват собствениците на корпоративни страници да попълнят своята „Основна информация”. Добавете адреса на бизнеса си, работното време, телефон за връзка и друга важна информация, за да улесните клиентите си. Точно както са направили SOHO. 

От почти 2 седмици се радваме на новия foursquare за iPhone и Android. Днес foursquare зарадваха с друга новина. Страниците на всички обекти в социалната мрежа вече изглеждат така.

Впечатление правят снимките. Те вече заемат централното място, където доскоро се помещаваше картата с точната локация на обекта. Тя е изместена леко вдясно и ако ви трябва в голям размер, просто щракате върху иконката в горния десен ъгъл на картата. Следва информацията за обекта – точен адрес, работно време, средна оценка и посетителите. В следващия панел пък са най-честите посетители сред нашите приятели. Най-долу съответно са коментарите на посетителите.

Foursquare събират доста информация от нашите чекирания напред-назад и е предизвикателство тя да се изведе на едно място, така че да е едновременно полезна и ненатоварваща. Засега информацията за други подобни обекти в близост е в дясната колонка. Там е намерено място и за препоръка къде да отидем след това – нещо, което не си спомням да съм виждал досега, но ме поправете, ако греша.

Очаквам следващите нововъведения да засегнат страниците на бизнесите и брандовете. На вас как ви се струва обновлението?

От вчера, 23 април, популярната платформа за интерактивни изображения ThingLink официално е във Facebook. Когато потребителите видят ThingLink пост във Facebook, ще могат да отворят допълнителното съдържание, поставено в интерактивните изображения, без да напускат Facebook Timeline-а. Вижте как изглежда новата опция:

ThingLink позволява на потребителите да публикуват изображения с линкове към друго съдържание. В интерактивното изображение се показват иконки, които подсказват, че в изображението са поставени линкове. Чрез клик върху тези индикатори потребителят може да отвори видео в YouTube, аудио файлове, други сайтове и изобщо всякакви линкове. Ако искате да дадете много информация наведнъж във Facebook, това е решението, както пишат и от Mashable. Освен всичко друго ThingLink е средство за поднасяне на данни по интересен и модерен начин.

ThingLink не е първата платформа за интерактивни изображения, предлагащи такава услуга във Facebook. През януари Stipple направи тази опция достъпна в най-голямата социална мрежа, но като че ли тази възможност не стана особено популярна сред потребителите. ThingLink дебютира през ноември 2012 в Twitter. Проучванията сочат, че корпоративните постове, съдържащи ThingLink изображения, постигат 5 пъти по-добри резултати от обикновените.

Дали интерактивните изображения имат бъдеще в социалните мрежи? Кажете ни мнението си в коментарите под статията.

Снимка: ThingLink

Връзка от разстояние. Постоянни видеочатове, разменяне на снимки, дълги разговори. Макар интернет да ни позволява да общуваме с половинката си дори постоянно, нещо липсва. Всеки човек търси близост с партньора си. За тези, които вече са намерили такава, но са разделени от голямо разстояние, Durex представя интересно ново решение.

Fundawear е изобретение на компанията, което премахва недостатъка на връзката от разстояние. Говорим си за бельо, което изпраща електронни импулси, позволявайки на двойката да си изпращат един на друг усещания дистанционно. Получаващият дистанционните сигнали няма ни най-малка представа къде са насочени те. Продуктът е комбинация от смартфон приложение и миниатюрни вибриращи моторчета, пришити в бельото. Тази технология постига „предаване на докосването през дълги разстояния”, казва техическият директор на проекта в следващото видео:

http://www.youtube.com/watch?v=T6vul95hwOY

Fundawear е изобретен от агенция Havas Sydney и е първото подобно устройство на Durex, пишат от Fast Company. Вибриращото бельо има 2 варианта – дамски и мъжки, за да може удоволствието да е и за двете страни. Продуктът все още не е в търговската мрежа, но от Durex Австралия го дават като награда в своя Facebook игра.

http://www.youtube.com/watch?v=qb7DN3kpl2o

Снимка: Durex Australia

Facebook започна да използва разработен от Google формат изображения, наречен WebP. Качеството на снимките се запазва, но натоварват системата по-малко. Освен това този формат поддържа прозрачност и анимация.

Когато потребителите качат JPEG снимки, социалната мрежа ги превръща в WebP. Така се изобразяват в съвместимите браузъри (Chrome и Opera). Конвертирането може да стане и ръчно. Все още е в тестов период и не е при всички, но се очаква и това да се случи.

Много от потребителите са недоволни от нововъведението, споделят news.cnet. Форматът WebP не поддържа обичайното преглеждане на изображенията под Windows и OS X, така че ако искате да изтеглите снимка от Facebook, ще останете неприятно изненадани – няма да можете да я отворите, поне засега. Отварянето и работата с тези изображения във Photoshop също се оказва много трудна задача. Дали тази новост ще ни бъде от полза, за по-бърза работа, или ще ни създаде повече проблеми? Ще видим с времето.

Снимки: petapixel, news.cnet