С президента на Атлантическия клуб Соломон Паси разговаря Любомир Денов
- Д-р Паси, преди десетина години Атлантическият клуб роди революционната идея за членството на Русия в НАТО. След инцидента със сваления руски самолет сътрудничеството между Москва и НАТО не стана ли утопия?
- Съюзът на Запада със Сталин срещу Хитлер не беше по любов, а по неизбежност.
В момента нашият съюз с Русия срещу “Ислямска държава” е изправен пред същата неумолимост на реалността. А членството на Русия в НАТО може да се реактуализира след ерата на президента Владимир Путин, която също няма да е е безкрайна.
- Има ли поне една важна причина за свалянето на руския бомбардировач Су-24?
- Причините са много повече от една и комбинацията от тях доведе до трагичния инцидент. Последното - може би най-малко, но най-видимо обяснение е географската карта на региона. Там границата е във вид на малко турско полуостровче, което се врязва в територията на Сирия, така че анализът на траектории и логистични детайли около инцидента ще отнеме доста време.
Точно заради това в момента е приложима констатацията, която навремето премиерът Симеон Сакскобургготски направи по повод анализа на подобна комплицирана ситуация. “В момента спешно трябва да изчакаме”, каза мъдро той.
- Можеше ли да се избегне инцидентът с руския самолет?
- При анализа на случая няма как да избягаме от общия контекст на политиките на Русия и Турция. От една страна,
Русия напоследък
има доста
либерално
отношение към
чуждите граници Спомнете си, че през 2008 г. Южна Осетия и Абхазия бяха анексирани от Грузия, през 2014 - Крим беше анексиран от Украйна, балтийските републики редовно се оплакват от навлизане на руски самолети в тяхното небе.
Да не забравяме и кибератаката срещу Естония, която е по-иновативна форма на нахлуване в чуждо пространство.
Освен това руските подводници в Северно и Балтийско море около скандинавските страни са като безсмъртни подводни духове от Студената война.
И накрая спомнете си колко пъти напоследък беше вдигана по тревога българската система за ПВО заради руски разузнавателни самолети, които напрягаха обстановката в Черно море с
набези, които
съвсем не бяха
гастроли
на добра воля
От друга страна, Турция със своята огромна и доста сложна граница нееднократно е демонстрирала, че няма свръхтърпимост към погранични инциденти или провокации към своята територия.
Така че отговорът на въпроса ви е: Да, свалянето на самолета можеше да се избегне, ако той беше шведски, навлязъл случайно във финландска територия. Но тук, около Черно море и Близкия изток, съвсем разбираемо търпимостта има много по-ниски прагове, отколкото в Скандинавия.
От цялата ситуация бих извел една голямата поука: Съветът “НАТО-Русия” трябва да възстанови своята работа със специален мандат, насочен към общите усилия срещу “Ислямска държава”, и в частност операциите в Сирия. В рамките на този формат следва да се договорят целите и мишените на тези координирани действия, както и предпазни мерки срещу подобни инциденти занапред.
- Чуха са и гласове за определяне на зона, забранена за полети по турско-сирийската граница.
- Създаването на такава зона също трябва да намери място в естествения дневен ред на съвета “НАТО-Русия”.
- Решението за сваляне на руския бомбардировач не беше ли взето твърде прибързано, споменава се, че за някакви си 30-60 секунди негов престой на турска територия този акт е бил неоправдан, какво е вашето мнение?
- При високите скорости на съвременните многоцелеви изтребители 1 км може да се измине за около 2 секунди (при Ф-16 и за по-малко), тоест 30-60 секунди могат да се равняват на 15-30 километра навътре в чужда територия. Точно затова бих отложил коментарите по тази тема за времето, когато получим възможност да се запознаем с фактите.
- В практиката ви на министър на външните работи сте имали случай, в който е трябвало спешно да вземете решение дали дежурните ни изтребители да свалят чужд хеликоптер, застрашаващ стратегически обект?
- Да, попадал съм в ситуация, която далечно напомня за тази, и знам колко сложно, отговорно и спешно се вземат подобни решения.
Това се случи малко след 11 септември 2001 г., когато бях външен министър в кабинета “Сакскобургготски”, а германска военнотранспортна машина
прелетя над АЕЦ
“Козлодуй”, като
наруши зоната,
забранена за
полети
- Доколкото си спомням, хеликоптерът летеше от Румъния към Косово?
- Да, така беше. Тогава, скоро след атаката срещу кулите в Ню Йорк, обстановката и по света, и у дома бе изключително стресова. Някой допусна, че това може да е опит - подобен на онези в САЩ - за терористичен акт срещу атомната ни централа, която е много апетитна мишена за “Ал Кайда”. Друг пък изказа мнение, че може би НАТО тества работата на нашата система за ПВО.
Наложи се да приземим принудително хеликоптера в София за изясняване на случая, след което го пуснахме. Но бяхме принудени в полунощ да извикаме германската посланичка в МВнР, за да ѝ кажем, че сме избегнали колизията.
А при следващата ми среща с тогавашния германски външен министър Йошка Фишер той внезапно ме попита (трябва да е било на шега!): “А вие защо сте събудили посред нощ нашата посланичка в София?”
- Появиха се мнения, че свалянето на руския самолет е предварително обмислено от страна на Турция. Вярвате ли в такава конспиративна версия?
- Лично аз
2 пъти съм
пилотирал
изтребител F-16, участвал в бойни учения с поразяване на конкретни цели, пробвал съм се и на симулатор на по-модерния F-35.
Сценариите трябва да са подробно разработени отнапред и да оставят минимална необходимост от импровизация. Не е чудно, че Турция поддържа своите въоръжени сили именно в такава перфектна форма, в каквато бих искал да видя и българските ВВС и ПВО час по-скоро.
- Европа чий съюзник е в Близкия изток в този случай - на Турция, на Русия или на САЩ?
- В скорошен брой на вашия вестник публикувахте една карта, която много нагледно илюстрира абсолютния геополитически хаос в Близкия изток. Трябва да добавим, че това
не е стационарен,
а много
динамичен хаос,
което го прави още по-неизчислим. На тази карта обаче липсва един играч, който систематически отсъства от терена - това е Европейският съюз. Ролята на ЕС е да играе заедно с НАТО и да катализира съюза на Запада с Русия срещу нашия общ и най-значим враг на десетилетието - “Ислямска държава”. Единствено тя сега потрива ръце от инцидента между Турция и Русия и ние не трябва да ѝ даваме втори такъв шанс.
- Според вас ще пострадат ли многомилиардните руско-турски бизнес проекти от този инцидент?
- Не очаквам. Бих заложил, че икономическите щети ще са малки и временни.
CV
Роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив
През 1979 г. завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски”
Депутат в 7-то Велико народно събрание
Учредител и председател на Атлантически клуб в България
Министър на външните работи в кабинета “Сакскобургготски”
Председател на ОССЕ (2004)
Председател на Съвета за сигурност на ООН (2002 и 2003)
Председател на Комисията по външна политика в 40-ото Народно събрание
През 2009 г. България издига кандидатурата му генерален секретар на НАТО