Често си обещаваме да променим нещо от себе си през новата година, не не винаги успяваме. Ако вашето желанието е да отслабнете, не го отлагайте, за да не попаднете в капана на „от следващия понеделник“.

Има въпроси, които ви дават възможността "да надникнете в главата" дори на непознат човек и да разберете що за птица е той. Отговорите на тези въпроси разкриват много информация за характера му, качествата му и интелигентността му.

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. "Индипендънт".

Учените провели проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците бил попитан дали е изневерявал и защо. Така у

Цигулар се приближава дискретно към двойка в елитен ресторант: - Вие ли поръчахте Паганини за дамата? - Не... Я съм ѝ поръча̀л свинско със

26-годишната Блейз работи от 7 години това, и е много доволна

Природата, както знаем всички, е напълно непредвидима, но тези хора не се притесняват от този факт

За първата година от мандата си президентът Румен Радев е направил 22 визити зад граница, като е посетил Белгия, Малта, Германия, Ватикана, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Черна гора, Франция, САЩ, Азербайджан, Кипър и Австрия, показва справка на президентството, предоставена на "Дневник". Следващото посещение на държавния глава ще е в Армения.<br /><br />Първото визита, при която Радев и делегацията пътуваха с военния самолет "Спартан", бе в Брюксел. Такива...

„Софийска вода” временно ще прекъсне водоснабдяването в части на столицата днес, съобщиха от дружеството. 

Изграждане на сградно водопроводно отклонение на бул. „Петко Ю. Тодоров“ , жк. „Стрелбище“, налага спиране на водоподаването от 10:30 до 14:00 часа по бул. „Петко Ю. Тодоров “ от ул. „Бяла черква“ до ул. „Траянова врата“, бл. 9 и бл. 10.

Заради изграждане на сградно водопроводно отклонение на ул. „Зайчар“ , Център, се налага спиране на водоподаването от 10:00 до 18:00 часа по ул. „Зайчар“ от бул. „Тодор Александров“ до ул. „Пиротска“. 

Подмяна на сградно водопроводно отклонение на ул. „Искър“, с. Кривина, налага спиране на водоподаването от 10:00 до 20:00 часа на ул. „Искър“,ул. „Свети Спас“, ул. „Витоша“, ул. „Люляк“ , ул. „Балабана“ , ул. „Зад село“ , ул. „Латинка“, ул. „Станция Балкан“, ул. „Демокрация“, ул. „Розова градина“, ул. „Стара река“ .

Поради подмяна на спирателен кран на ул. „Река Осъм“, жк. „Яворов“, се налага спиране на водоподаването от 9:00 до 12:00 часа по ул. „Река Осъм“ от ул. „Николай Ракитин“ до ул. „Светослав Тертер“.

Във връзка с изграждане на сградно водопроводно отклонение на ул. „Барите“, кв. „Факултета“, се налага спиране на водоподаването от 9:00 до 14:00 часа по ул. „Барите “ от ул. „Гайтанци“ до ул. 736. 

Без вода заради подмяна на спирателен кран на ул. „Родопи“ , вилна зона „Мало Бучино“, ще бъдат от 9:00 до 21:00 часа на ул. „Родопи“, ул. „Мургаш“, ул.“ Пирин“, ул. „Искър“

Ремонтните дейности ще осигурят по-добро управление на водопроводната мрежа като максимално се ограничат зоните на евентуални бъдещи нарушения на водоснабдяването.

Засегнатите от прекъсването на водата, могат да получат повече информация от Телефонния център на “Софийска вода” АД на телефон 0800 12121 или да следят за развитието на всички текущи теренни дейности в реално време чрез Виртуалния информационен център на дружеството - http://www.sofiyskavoda.bg/water_stops.aspx .

“Софийска вода” АД предварително се извинява на своите клиенти за причинените временни неудобства!

Интернет сайтът на дружеството (www.sofiyskavoda.bg) дава възможност на клиентите да се абонират за съобщенията за прекъсване на водоподаването. На електронната си поща те могат лично да получават информация за планираните спирания. Друг начин е да се възползват от безплатната услуга за известяване чрез СМС.

Княгиня Калина, дъщеря на Симеон Сакскобургготски Илияна Цанова, зам.-директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, бивш служебен вицепремиер Димитър Ковачев-Фънки, музикант, съсобственик на “София Мюзик Ентърпрайзис” Борислав Цеков, член на УС на Института за модерна политика, член на правния съвет към президента Йорданка Благоева,

Мощната буря "Фридерике", на места с пориви на вятъра от над 200 км/ч, отне живота на най-малко десет души в четири страни в Европа, съобщи ДПА.

Стихията предизвика на места сериозни смущения във въздушния и железопътния транспорт и взе жертви в

Цветът на колата ви разкрива тайни за вашия характер

 Новият австрийски канцлер Себастиан Курц би желал винаги да е с няколко крачки пред останалите. Фактът, че едва 31-годишен, той пое властта в Австрия, сякаш потвърждава това. Но първото му официално посещение в Берлин - при канцлерката Меркел - показа, че той понякога просто прехвърля мярката.

Това се отнася не само до безсрамно високото самочувствие, което новата политическа звезда демонстрира в Берлин. Себастиан Курц има популистки инстинкт и е готов да сключва партньорства, пред които други се стъписват. Неговата коалиция с дяснопопулистката "Партия на свободата", която е близък съюзник на френския „Национален фронт“, навярно предизвиква истинска погнуса у Ангела Меркел. За нея сътрудничеството с дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" е абсолютно немислимо.

Това злорадство ли беше?

От повече от 100 дни насам Меркел се опитва да състави правителство – първоначално с либералите и Зелените, а сега - със социалдемократите. И тъкмо в тази сложна ситуация тя е принудена да слуша самохвалствата на Курц за това, че разполагал със "стабилно правителство". В изразеното от него пожелание и Германия "скоро" да има такова стабилно правителство се прокраднаха злоради нотки.

Двете страни подчертават колко много общите неща има между тях. Има обаче и значителни различия. Меркел желае повече европейска интеграция и е готова да отпусне за целта и повече пари. Курц – обратно – е за това повечето решения да се взимат на регионално равнище. Той не желае по-богатите страни в ЕС, сред които и Австрия, да бъдат принудени да плащат повече, за да компенсират неблагоприятните ефекти от Брекзита. Курц освен това постоянно критикува позицията на Меркел за квотното разпределяне на бежанци и, за разлика от нея, иска да бъдат отменени санкциите срещу Русия, въведени след анексията на Крим.

Без план и без визия

Онова, към което се стремят и двамата политици – е стабилност. И двамата знаят, че е нужна твърде сложна аритметика, за да бъдат изковани стабилни коалиции. А какво не им достига? Истински план, идея като тази на Макрон за дългосрочното развитие на Европа. Визията на френския президент така и не е получила още отговор от Берлин. А дали във Виена е останало нещо от желанието за европейско единение, след като десните популисти сега участват в управлението на страната?

Михаела Кюфнер

Правителството му трябвало да бъде мерено по делата – обявява Курц. Меркел всъщност смята да прави тъкмо това. Симпатиите си към Орбан и останалите евроскептични хардлайнери по отношение на бежанската тема, Курц предпочита да разглежда като опит за „прехвърляне на мостове". С това обаче австрийският канцлер на практика напада в гръб Меркел, която смята, че миграцията е общоевропейска задача.

Малко вероятно е Курц да успее да опитоми дяснопопулистката „Партия на свободата“. Затова „строителят на мостове“, както Курц  сам нарича себе си, и неговото правителство само ще задълбочат рововете в европейската политика. Младият австрийски канцлер навярно ще създава още редица главоболия на Ангела Меркел, в случай че тя успее да изпълни неговото пожелание – и създаде свое "стабилно" правителство в Берлин.

Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески Св. преп. Макарий Египетски е родом от Горни Египет и е съвременник и ученик на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитва и просиял в святост, като вършил чудеса. Починал в мир през 390 година на 97-годишна възраст.  Св. Марк Ефески е един от най-големите отци и учители на църквата,

 Политическата му кариера тръгна от един телефонен разговор, започващ с “Добър ден, казвам се Корнелия Нинова и искам да Ви поканя за кандидат-президент на БСП”. Промотиран от левицата като “несистемен играч”, нямащ нищо общо с родната политическа действителност, Румен Радев влезе на "Дондуков" 2 с висок рейтинг и с очакването да се противопостави, така да се каже, на политическия картел.

Това, че в предизборната кампания беше обещал разследване за “кемтрейлс”, не разколеба избирателите му, а победата му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и доведе до оставката на кабинета "Борисов 2". 

В началото на мандата му наблюдателите предрекоха, че президентът ще бъде равно отдалечен от партиите и, образно казано, ще избере страната на народа без да се бои от конфликти с издигналата го БСП - защото е самостоятелен и независим играч. 

Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса нека си припомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на кампанията - го беше предупредила, че “и най-малкото движение срещу партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено”. Дали заради тази закана или по друга причина, президентът не просто не изглежда равно отдалечен от политическите партии, но и показва ясни пристрастия. Което не е нищо ново - в средата на мандата си неговият предшественик Росен Плевнелиев призна, че симпатизира на ГЕРБ.

Лесните му битки

Сигурно ще кажете, че изразяването на симпатии е проява на дребнавост. Но има и други неща около Радев, които трябва да ни смущават. Те дори не са свързани толкова със скандала около бойната авиация, който е откровено лобистки. Два ясни проблема можем да изведем покрай свадата между Радев и Цветанов: избирайки за свой вербален противник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да иска - легитимира премиера като държавник и обединител от ранга на президента. Защото именно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма конфронтация между партията му и президентската институция.

От друга страна Радев уж демонстрира безкомпромисност и готовност да влезе в сблъсък с т.нар. силни политически фигури, с което създаде очакването, че тръгва срещу политическата омерта, а не само срещу Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а дори подкрепи омертата. В същото време държавният глава дотук се възползва от правото си на президентско вето само над закони, които не се харесват на БСП.

Несъстоялите се битки

Диктуват ли на Радев от "Позитано"?

Скандалните промени в НПК и ЗСВ Радев подмина разсеяно - впрочем както разсеяно се отнесе и БСП. Основните възражения срещу промените в НПК бяха, че прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания наказателен съд го превръща в някакъв извънреден съд, какъвто конституцията забранява. Освен това няма нито един издържан аргумент и за целесъобразността на тези промени, които обаче дават възможност въпросният Специализиран съд и спецпрокуратурата да се превърнат в инструмент за политическа саморазправа.

В ЗСВ пък бяха въведени кариерни бонуси за членовете на предишния ВСС, който доказа нееднократно, че служи вярно на главния прокурор, и който следваше безропотно всички команди, издавани през изданията на Делян Пеевски. Радев не просто не уважи аргументите на редица юристи, той ги подмина тихо и с мълчание, възприемайки поведението на БСП, ДПС и ГЕРБ по тези теми. 

Че няма да бъде антисистемен играч, а напротив - ще подкрепя системата на главния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още в началото на мандата му. В предизборната си кампания Радев се беше обявил за смела съдебна реформа, но по-късно се “поправи”, че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на главния прокурор. 

Радев само симулира антисистемност

Думите в случая обаче са по-малката беда. По-голямата са действията на президента. Така например той отказа да подпише указа за избора на нов председател на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че “новият съдебен съвет трябва да препотвърди избора на Чолаков”, с което Радев бетонира избора на статуквото.

Системният президент

Ето защо първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредица институционални услуги за социалистите. Ако към това прибавим и странните назначения на свързаните с БСП Петър Кичашки и Борислав Цеков, които бяха глобени за злоупотреба с лични данни покрай подписки за референдуми, а също и подчертаните симпатии на държавния глава към Русия, става ясно, че Румен Радев ще се придържа стриктно към заръките на партията.  

По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато заявка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си личи от лесните противници и битки, които президентът си избира, за да поддържа легендата за себе си. Дълбоките води на родното задкулисие – явната обвързаност между управляващи, медиите на Пеевски и репресивния апарат - изглежда няма да бъдат битка на антисистемния Радев. Което го прави част от системата.

 Още през първата половина на тази година България смята да подаде официална молба за приемане в еврозоната. Това потвърди правителството в София в началото на българското европредседателство, припомня германският "Ди Велт" и отбелязва, че България формално изпълнява всички Маастрихтски критерии, но пък не покрива редица други критерии, които са не по-малко важни. По-нататък изданието посочва, че ЕК подкрепя усилията на България за влизане в еврозоната. Цитиран е шефът на Комисията Жан-Клод Юнкер, според когото "мястото на страната е в ЕС, в Шенген и в еврозоната".

Българският премиер Бойко Борисов  уверява, че страната му е готова да влезе в т.нар. чакалня на еврото, т.е. да се подложи на двугодишно наблюдение за това дали се справя дългосрочно с критериите. По-конкретно това означава обменният курс спрямо еврото да остане относително стабилен във фазата на наблюдение, пише по-нататък „Ди Велт“.

Премиерът Борисов уверява, че страната е готова за т.нар. чакалня на еврото

Според изданието, това едва ли ще представлява някаква трудност за България, тъй като още от 1997 г. страната е във валутен борд и националната ѝ валута е фиксирана - първоначално към германската марка, а сега и към еврото. Затова и няма колебания в обменния курс на лева. Другите критерии за въвеждане на еврото са бюджетен дефицит под 3 процента и държавен дълг, не по-висок от 60% от БВП. И с двете задачи България се справя с лекота, посочва отново "Ди Велт".  

Но при по-внимателно вглеждане се забелязва, че не всичко е така безпроблемно, коментира изданието. Защото напоследък инфлацията значително се повиши – до 1,8%, а ако цените през идните месеци продължат да растат, страната може бързо да се отдалечи от критериите за членство. Пред въвеждането на еврото обаче има и други препятствия, които страната трябва да преодолее. Така например Европейската централна банка (ЕЦБ) преценява дали съществуват сериозни макроикономически дисбаланси, както и доколко устойчиви са процесите на икономическата интеграция на България в ЕС. Тук голяма роля играе силата на институционалната среда, и точно тук обаче България има сериозни пропуски, както ЕЦБ установи още през 2016 година, припомня изданието.

Но също и ЕК редовно дава лоши оценки на страната в областите правосъдие и борба срещу корупцията, по които България все още не изпълнява всички европейски стандарти. Заради това страната продължава да е под наблюдение от ЕК. Българските граждани оценяват ситуацията по подобен начин. Финансовият министър Владислав Горанов обаче се опитва да разсее всички резерви на страните от еврозоната, като заявява: „Ние сме малка страна с добри показатели и по никой начин не бихме могли да застрашим еврото или еврозоната".

И още рискове

След гръцката криза европейците станаха много по-предпазливи

Но не всички са на това мнение. В публикация на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) под заглавие "България ще стане риск за еврото" четем следното: "Най-вече ЕЦБ, но също така и някои страни-членки изпитват сериозни съмнения, свързани най-вече с икономическата конвергенция на страната в европространството. Икономическата мощ на страната е далеч под средната за страните от ЕС - през 2016 г. През 2016-та БВП на глава от населението е бил 7400 долара в България - срещу 103 хиляди долара в Люксембург, например. Към това трябва да добавим и критерии, които нямат цифрово изражение: степента на интегрираност в международните пазари, състоянието на салдото по текущата сметка, разходите за труд за единица продукция и т.н. По всички тези критерии ЕЦБ ще излезе със свои оценки, т.нар. доклади за конвергенция, които със сигурност ще бъдат доста по-скептични, отколкото оценките на ЕК. По този повод ФАЦ цитира неназован европейски дипломат да казва, че "по политически причини Юнкер иска на всяка цена да прокара българското членство в еврозоната". Но последно думата ще имат страните-членки. А 15 години след въвеждането на еврото в Гърция, тяхната чувствителност относно възможните рискове е значително нараснала, пише в заключение ФАЦ.

/Поглед.инфо/ Ако погледнем на устройството на обществото с гледната точка на максималния цинизъм, всяко общество по всяко време е било и е разделено на три основни групи: елит, обслужваща част и "отрепки". Елитът са тези, които определят "правилата на играта" и съответно са основните бенефициенти (т.е., притежават собствеността). Обслужваща част са тези, които живеят по правилата, създадени от елита и им се плаща за това. "Отрепките" са тези, които оцеляват, т.е., по каквито и да било причини, не могат да достигнат нивото, което да им осигурява постоянна и достойна работа.

/Поглед.инфо/ Поизгорялото в началото на януари на 2018 година здание „Тръмп Тауър“ в Ню-Йорк стана своеобразен символ на годишното седене на Доналд Тръмп в креслото на президента на Съединените щати. Кулата устоя, но имаше много дим. Тръмп поизгоря, но се закали в огъня.

/Поглед.инфо/ Вие най-вероятно знаете поговорката, че руснаците бавно впрягат, но бързо пътуват*. Сега имаме повод да поговорим за това, че към нашите европейски партньори е приложима аналогична, само че по-обидна поговорка: европейците много бавно впрягат, а пътуват още по-бавно. Гледам как европейските политици реагират на идеята на немския министър на външните работи Габриел по повод на постепенното снемане на антируските санкции и не мога да се начудя колко бавно се случва всичко в Европа.

Професорите Овчаров и Дочев са готови да започнат разкопки

По 18 души на ден се оплакват от услугите на “Топлофикация“

 Музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на поета Кирил Христов /1875-1944/ предстои да отвори вратите с една от залите на старозагорското основно училище, чийто патрон вече 45 години е авторът на култовия стих „Жени и вино, вино и жени!“.

През почти петте десетилетия преподавателите в ОУ „Кирил Христов“ са събрали плакати, програми и покани за тържествата, посветени на твореца, публикации за него както и няколко документални ленти, подготвени от ученици .Сред най-ценните експонати е посмъртната маска на Кирил Христов, дарена преди време от режисьора Вили Цанков.

В школото се пазят и пет реплики на портрети от различни автори, пред които Кирил Христов е позирал. Очаква се за 22 март, когато сбирката ще бъде официално открита, да постъпи и още един оригинален портрет, съхраняван от внучката ум Невена Христова.

Кирил Христов остава отрано сирак и напуска Стара Загора твърде млад, до края на живота си почти не се е завръщал тук. Къщата, в която е роден и отрасъл от години е отдадена под наем на арменската общност в Града на липите, там се помещава арменската черква. За поета напомня само паметната плоча.

 „Изгубени в превода“ (Lost in Translation, 2003) е вторият и най-известен филм на режисьорката София Копола, дъщеря на великия Франсис Форд Копола. Филмът, носител на наградата „Оскар“ за сценарий, е труден за разказване. Но пък си струва да се види, има го свободно в мрежата. Но какво общо има това с модните напоследък джендъри? Оказва се, че има. Защото пиесата, която се разиграва в момента с Истанбулската конвенция, спешно минава през няколко действия. А финалът предстои.

Първото действие беше подписването на документа от българската външна министърка във втория кабинет на ГЕРБ през април 2016 година. Някой да чу нещо по въпроса? И да се е чуло, било е перфектно забутано някъде. Второто беше информационното затъмнение по повод на гласуването на въпросния документ в Европейския парламент от българските евродепутати през септември 2017 година. Оказа се, че тогава двама от тях отсъстват (по един от ГЕРБ и БСП), двама се въздържат (по един от ГЕРБ и ВМРО), а всички останали подкрепят. Не споменавам имена, има ги в мрежата, за който се интересува. Междувременно няколко активистки от правителствения и грантовия сектор бодро рапортуваха на разни международни форуми, че България ще ратифицира документа. Че даже и до края на 2017 година ще го направи. Тук обаче реалността леко се размина с представите на някои хора за нея. То това му е хубавото на живия живот, че крие известни изненади.

Третото действие беше гласуването на документа в Министерския съвет в началото на тази година, което завърши с положително становище, но и с безпрецедентните 8 гласа против от общо 21. Откакто ГЕРБ управлява след 2009 година (с едно малко изключение), стенограмите от заседанията на Министерския съвет се публикуват и това е огромна стъпка към осигуряване на публичност. Сега всеки може сам да провери колко пъти през този период министри са гласували против някое решение. И дали някога гласовете „против“ са достигали 38%. Прочие, запомнете този процент!

Четвъртото действие се разви веднага след третото, когато за пръв път широката общественост започна да вдява за какво иде реч. А именно, че я работят по един не много умен начин. Просто хората у нас не бяха чували за проблема, за което нечуване пък доста други се бяха постарали. Аз лично съм от тези, които донякъде се интересуват от нещата. И за мой срам си признавам, че точно Истанбулската конвенция за малко щеше да ми се изплъзне. Бях чул нещо, но си мислех, че е като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Този, последният документ не е на Съвета на Европа, даже не е и на Европейския съюз, а на Организацията на Обединените нации.

И какво му е лошото на този документ, приет през 1979 година и ратифициран от цели 189 държави? На пръв поглед нищо не му е лошо. Но на втори поглед се вижда кое му е лошото. В Конвенцията на ООН няма... джендъри! Те са измислени от Джон Мали (1921-2006) още през 1955 година по повод на един емблематичен случай с един(една) канадски мъж-жена! Дотогава впрочем

джендър (gender) си е било граматичен род

а не днешното мощно дърво с над 500 клона – толкова са джендърите според някои джендъролози. Аз самият в предишна статия в този вестник пресметнах, че този брой може да достигне 2450, да пази Бог от подобна изобилна нечист! Така или иначе, Конвенцията на ООН е неправилна и за нищо не става според съвременната джендърология. И се е наложило да се направи Истанбулската, която е джендърно правилна.

Но какво е четвъртото действие от пиесата? То вече е свързано с филма на г-жа Копола. Неочаквано острата реакция на българите срещу Истанбулската конвенция (включително от страна на основните религиозни лидери) сериозно разтревожи международната джендър общност и тя малко прибързано извади един откровено глупав аргумент. Щом конвенцията по наименование е против насилието срещу жени, значи който е против конвенцията, е за въпросното насилие! Вижда се как липсата на систематично образование по основи на логиката, измислена от Аристотел, води до систематично опростачване на иначе образовани хора. Все пак някой каза където трябва, че това е тежка глупост, и накрая се дойде до идеята на онзи филм, който споменахме в началото.

Оказа се, че сме били изгубени в джендъра, т.е. в превода. И понеже превода са го правили компетентни уж хора, излиза, че загубеняците сме ние. И сега ще ни превеждат документа наново, та белким разберем нещо. Не че не знаем английски или френски и не можем да си го преведем сами. Да обвиняваш цял народ, че е изгубен в превода, е надменност, която може да е опасна. Доста надменници са си оставили главите по земите български, например крал Балдуин и храбрите му рицари, да споменем само някои.

Това с превода, разбира се, е поредната димка. Говорим за Истанбулската конвенция, а „забравяме“, че има и друг обширен документ, който върви с нея. И в който са описани някакви страховити органи за мониторинг и контрол над държавите, подписали конвенцията. И какво ще ни мониторират толкова? Може би си обрязваме жените, една изключително варварска операция, която добрите мами ислямки сами извършват върху дъщерите си? То има и европейки идиотки, дето нарочно се обрязват, но това не е насилие, а психопатия. В България не обрязваме момичетата си, все пак сме цивилизована държава на 1300 години, запазила името си.

Обрязват се, умират и се осакатяват обаче десетки хиляди ислямски момичета годишно във Великобритания, Франция, Белгия, Германия, Русия... Там даже понякога властите си затварят очите, особено ако се извършва от лекар и ако няма официално оплакване. Прочие,

Великобритания и Русия не са ратифицирали Истанбулската конвенция

(защо ли?), но Франция, Белгия и Германия са я. Ми да си я спазват тогава, а не да ни обясняват разни неща за морал и за ненасилие. И на всичкото отгоре, за да бъде прекратена тази чудовищна практика на женското обрязване в техните страни, за какво са им разни конвенции? Те малоумни ли са, че не могат по законов начин да спрат това? А ако не могат, никакви конвенции няма да им помогнат. Когато европейските държави си бесеха и изгаряха циганите (по простата причина, че били цигани), моята България, тогава под турска власт, ги приемаше. Когато тези държави само допреди 72 години си избиваха евреите (по простата причина, че били евреи), пак тя, моята България, ги спасяваше. Така че по-внимателно с уроците по морал. Че не се знае кой тук трябва да е учителят. Всъщност не се знае ли?

В Европейския съюз, на който от 11 години имаме честта да сме членове, засега има 28 държави. От тях няколко са ратифицирали Истанбулската конвенция с уговорки и съпътстващи декларации (защо ли?), а 11 не са я. Това са 39% нератифицирали. Спомняте ли се онези 38% малко по-горе? Какво е това? Случайно съвпадение или просто европейска норма?

Има нещо обаче, за което си струва да говорим отново и отново. Не само според някои текстове на Истанбулската конвенция, но и според елементарното човешко разумение и законите български, насилствени бракове, бракове между малолетни и продажби на булки не бива да има. Не бива, но има. Само пазара в Димитровград на цигански булки да вземем стига, за да ни навлече срам и позор. Е, не е като обрязването на жени в Европа, но пак е недопустимо. Смее ли обаче държавата да се намеси и поне да се опита да намали тази практика? Защото сега е много удобно. На циганите им се оставя дребен криминален бизнес като контрабанда на цигари и дрога и незаконна сеч, а тежките престъпления (убийства и изнасилвания извън тяхната общност) се разкриват автоматично. Защото циганските барони сами предават престъпниците, или нарочените за такива, на властите. Иначе властите ще им спрат незаконния бизнес. Не напразно разкриваемостта на убийствата у нас е 99%. Това не е шега, това е процентът, числата са ми част от професията. Е, сега с новите поръчкови убийства разкриваемостта за тази година може и да намалее. Ще видим.

 Диагнозата „Пенка“ е синдром. Синдром на българския дом. Дом, който е мръсен. Зле поддържан. Със загорели котлони, мръсна печка и къкреща супа. Защото за телешко печено пари няма. Но пък има септична яма. При по-добрия случай вътрешна и сравнително топла тоалетна. И хора, които казват „от терасата искам да се метна“. Но духът на Пенка е железен. Тя гледала дъщерите си и не иска да се самоубива. Не желае и да убива. Не е Росен Горския и не се интересува от манталитета хорския. Комшии, които я наблюдават. И пред службите издават. Готвела много за жена сама. Не знаели, че има дъщеря. Не даже една, а две. Но нито една не била с дете. Пенка била грижовна майка, без в досието да има и запетайка. Институциите обаче, решили да й да я разнасят като сираче. Защо дъщерите не били в лудница, а трите се подкрепяли като глутница. И лошите хора едва ли не ще я вкарат в затвора. Не чистела добре, а в пилешката супа не слагала фиде. Социалната служителка лоша, ще й гледа под лупа гроша. Защото психиатъра на село й препоръчал да ги лекува с билки и то смело. Той заклел се е да лекува, но предпочита да хитрува. Защото Пенка няма средство, с което да се отърве от своето наследство. Дъщери отлични, но с проблеми лични и никакви пари налични. За това администрацията вредна ще разкъса вдовицата бедна. При нея всичко е на горе с краката, но самичка отваря си вратата. Да видят кмета и кварталния, че нейните дъщери не са тръгнали към изхода фаталния. Те ще се оправят. Ще има какво да ядат и сити на масата да седят. За разлика от градоначалника, който отчита се пред началника. Той ще праща справки, за да не искат никакви оставки. Да се види, че е деен и за проблемите идеен. Всичките социални пък ще се окажат радетели национални. Те ще се стараят на Пенка дъщерите да омаят. Да ги пратят в лудницата близка и да зачеркнат щерките от листа. Да знаят, че работата е готова и съдбата на лудите няма да е толкова сурова. Че сайтовете национални, изкараха ги страдалци безкрайни. Гледаха от далечния континент и забравиха, че са от нашия контингент. Голи и бедни, но за никого не са вредни. Хванахме обаче течението. И замъглихме си зрението. Изкарахме сестрите жертви тежки, олицетворение на националните болежки. С мръсни чаршафи, подобно на греховете наши. С печка загоряла и с майка едва ли не от глад умряла. А вината е една. И то на нашата страна. Че е оставила семейството странно да се оправя спонтанно. Както намери за добре, пък дори и да няма какво да яде. И римата оказва се права, макар и за повечето за поемане корава. Правим сензация от нашата незавършила демокрация. Институциите сочат всички с пръст и им слагат кръст. Пък каквото и да ще с тях да стане, важното е на държавата да се пристане.

Три компании получиха сертификат клас А

Григор Димитров ще опита да си върне на руснак за загубата на US Open миналата година. В третия кръг на откритото по тенис на Австралия спортист номер 1 на България играе с Андрей Рубльов, финалист в първия в историята "Мастърс" за млади таланти в Милано. Миналата година Димитров стигна полуфинал в Мелбърн,

В Холандия момчето-чудо отмъкна Наградата на публиката под носа на победителя от "Евровизия'2017" Салвадор Собрал

 Пиесата „Голям, колкото малка ябълка“, написана преди 3 десетилетия от поета Петър Анастасов и играна за пръв път в театъра на град Търговище, възроди на сцената в Стара Загора режисьорът Борис Дюлгеров, който на 7 март ще навърши 87 години.

Дюлгеров е първи учител по сценично майсторство на големия Васил Михайлов, когото подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ, като му подбира една от басните на Крилов. Като студент пък в курса на проф. Кръстьо Мирски през 1953 година печели първо място в конкурс за говорител на националното радио. След него на второ място останала бъдещата телевизионна легенда  Никола Филипов, останал в спомените на три поколения зрители като …чичко Филипов. Сред първите му роли е Попчето във вазовата „Хъшове“, играна на сцената на още незавършения театър в Димитровград, поставена от легендарния някога Стефан Гъдуларов.

По ирония на съдбата Дюлгеров е играл главния герой , писателят Александър Дарев в първата постановка на „Голям , колкото малка ябълка“, на сцената в Търговище през 1987-а си партнирал с актрисата Мария Гинкова. Тридесет години по-късно, през лятото на 2017-а случаен разговор  за отминали времена го кара да посегне , вече към режисьор към творбата на Анастасов. Оказало се, че драматургът е нанесъл някои поправки и я е предложил на театъра в Кърджали.Където обаче нямали подходящи изпълнители.

Няколко месеца по-късно „Голяма , колкото малка ябълка“  оживя на камерната сцена на драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора. В образа на писателя Дарев е актьорът Христофор Недков, а Марта играе познатата от филма „ХІ А“ Весела Петрова. Режисьорът признава, че макари за кратко изпитвал колебание дали Недков или колегата му Ивалин Димитров да покани , докато за Весела бил категоричен още като я видял като Бианка от „Укротяване на опърничавата“.

„Не съм правил сравнения с моята игра някога и играта на Христофор, изминали са толкова много години, че образът ми беше поизбледнял, а и Анастасов е нанесъл доста поправки в текста. Пиесата е станала по-дълбока, по-социална. Ако и да е писана в едно друго време за България звучи актуално, защото поставя на дневен ред проблема за отстояването на човешките ценности.Радвам ме фактът, че още на предпремиерата публиката реагира изключително точно , а репликите на героите като че ли попаднаха в разоран чернозем и покълнаха…“, коментира Дюлгеров. Който въпреки годините  не спира да крои планове за бъдещи постановки. Надява се сред тях да е нова пиеса на Анастасов, с когото го свързва отдавнашно приятелство. Ако пък тя не е завършена – размишлява дали да не върне към нов сценичен живот драмата му „Църква за вълци“, послужила като основа за едноименния филмов сериал от 2004 година на режисьора Николай Ламбрев.

„Годините са порок само за онзи, който предпочита да се жали и оплаква от тях.Трудничко бих изиграл сега някои от любите си герои, не защото нямам сили, а защото те не са на моята възраст. Но смятам, че мога да поставя още някоя и друга пиеса, стига да има директор на театър, който да ми уйдиса на акъла…“, с усмивка на лицето коментира доайенът.

Кратък преглед на „артпортфейла“ му показва, че изборът е повече от впечатляващ: от „Имен ден“ на унгареца Акош Кертес, през „Разплата“ на румънеца Йон Лука Караджале и „Четвърта-пета степпен по скалата на Рихтер“ от Кольо Георгиев, та чак до мюзикъла по добривойниковата „Криворазбраната цивилизация“ с музиката на Дечо Таралежков .

• С цената на детето си първият ни топчия заплаща залпа на черешовия си топ

Историята на всяка държава е изпълнена с ангели и демони. Понякога първостепенни, друг път – второстепенни персонажи, изиграли епизодични, но ключови роли, с които са маркирали развитието на обществото им. България не прави разлика. В историята й, особено в частта на Възраждането и Третото българско царство изобилства от ангели и демони, чиито образи сега оживяват под живописното, но подкрепено с документи достоверно перо на писателя-журналист Боян Драганов. „Ангели и демони“, издадена от ИК „Ахат“, е най-новата книга на русенския журналист след тритомника „Зад завесата на големите скандали“. На близо 300 страници, изпълнени с документи, се редят десетки „калейдоскопични“ и увлекателни разкази, изобилстващи с любопитни и непознати досега подробности. За атентата в църквата „Св. Неделя“ или подпалването на Народния театър, за историята на българската авиация и първия БГ моторен самолет, за родното корабоплаване и Дунав мост, както и за цяла поредица позабравени герои и в позитивния и в отрицателния списък от последния век и половина. На страниците на този увлекателен труд, успял да намери тънкия баланс между художествения разказ и историческата истина, можем да прочетем първия в литературата ни портрет за убиеца на Стамболийски – Иван Харлаков, а също историята на брата на Христо Ботев-Боян или пък на един от най-близките съратници на Васил Левски – Васил Йонков-Гложенеца. Представяме ви откъс от книгата за един от най-ярките символи на Априлското въстание – Черешовото топче:

 
Идеята за използване на черешови топчета в Априлското въстание през 1876 г. възниква в столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Инициативата е на Иван Куртев Тухчиев, роден в Панагюрище през 1851 г. Десетина години пребивавал в Цариград, където помагал в хана и в свещоливницата на баща си Кузо. После заминал за Русия, където получил известна артилерийска подготовка. Участвал в Черногорското въстание през 1874 – 76 г., където били използвани дървени топчета, и се запознал с тяхното устройство. Воювал в Сръбско-турската война през 1876 г. Същата година се завръща в Панагюрище и предложил на Бенковски и братята Най- ден и Пею Дренски да направят черешови топчета. Павел Бобеков (следвал турско военномедицинско училище) и Лука Ланджев (служил в турска во- енноснабдителна част и съученик на Хафъз паша) приели предложението. Куртев бил заподозрян и забягнал в Русия, служил в Доброволческата бри- гада на ген. Черняев. На 21 април 1877 г. постъпва в опълчението, получава орден за боя при Стара Загора на 19 юли 1878 г. Участва в Съединението и в Сръбско-българската вой- на. Умира на 1 септември 1924 г. в родния си град.

Революционният комитет възложил на коларя Стоил Финджеков,

роден през 1832 г. в Панагюрище, да направи един черешов топ, за да се изпита. На младини Стоил, като бе- дно момче, отишъл в Цариград да си търси работа. Главил се слуга при Мехмед Али паша, който бил големец в Терсханата (Мор- ския арсенал), където се поправяли оръдия- та на турската армия. От гледане понаучил нещичко за топовете. В Цариград Стоил приел протестанството, на което останал верен до гроб. Всяко начина-ние започвал с молитва към„Вишний бог“. След като се върнал в Панагюрище, отворил коларска работилница. Стоил с мерак приел да направи дървен топ. Най- напред започнал да работи колесника на топчето, но тъй като дюкянът му бил близо до пазарния площад и конака, се преместил в избата на Калоянови, която се намирала на „долненското хоро“. Първо- начално били отсечени два трупа – единият при Кривчовата воденица, от градината на Генчо Кривчов, а другият – от двора на Стоил. След няколко седмици усилна работа първият български черешов топ бил готов. Дължи- ната на дулото му била 1,10–1,15 м.

Отвън тялото било намотано с катранено въже.

Поставен на предница от тек каруца (с един кон) с дървена ос и дървени наплати, топът бил приспособен да се движи чрез впрягане на кон или магаре. Изпробвали топа в местността Мурджов лещак, югоизточно от Панагюрище. Стоил запалил фитила, топчето подскочило, издало слаб звук, пукнало се и изхвърлило гюлето от кантарен топуз на 1–2 метра от дулото. Тогава в работата се включили почти всички майстори тюфекчии в сели- щето – Андрей Манчев, Тодор Перфанов, Ненчо Цуцеков, Никола Меченов и Тодор Гелин, които се ръководели от прочутия оръжейник Никола Бим- башиев. При направата на второто топче Бимбашиев предложил отвътре дулото да се обвие с тенекия, за да не излизат барутните газове, и вместо въжета, да се използват железни халки. Решено било още събраните из къщите топузи да се претопяват в работилницата на Иван Кантарджиев, след което отново да ги отливат, според големината на топовните гърла. Нововъведенията се оказали удачни. Така приготвеният топ бил поставен на първата колесница и изкаран на Куйкиния харман, намиращ се между баирите Каменица и Маньово бърдо, източно от Панагюрище. Викач предупредил хората от Долната махала да не се плашат.

Опитът излязъл сполучлив. Кантарените топузи и други парчета от железа, с които бил напълнен топът, били изхвърлени на разстояние 300–400 метра. Това вдъхнало кураж на комитетските водители и те разпоредили да започне

направата на черешови топчета във всичките селища с революционни комитети.

В Панагюрище били направени пет топа, топчии на които били Стоил Финджеков, Атанас Узунов, Никола Геров, Янко Ламбов, Генко Суровиилиев, Генчо Манчоров и др.
Два от тях били разположени в местността Спасов ден – северно от Панагюрище, един на хълма Свети Никола, близо до Панагю- рище, който после бил пренесен на местност- та Чиряшката река – източно от Панагюрище, един на баира Каменица, на изток от Панагю- рище, и един на източния край на брега на Маньово бърдо. Към 25 април артилерийският генерал Хафъз паша, на длъжност началник на гарни- зона в Одрин, със сборен отряд (около 5000 души) започнал да обкръжава въстаническия център. На 30 април предприел атака, която решила участта на славното селище. Повечето от топчетата се пукнали при първите изстрели. На Маньово бърдо било оръдието на Стоил Финджеков и Атанас Узунов, но то се пукнало и не гръмнало. Донесли второ, по-здраво, и те продължили стрелбата. Гюлетата от плътно желязо и олово не се пръскали. Те видимо се въртели във въздуха и като падали, вдигали прах. Турските офицери разбрали тяхната негодност, иззели безопасните топузи и ги показвали на войниците си, за да не се плашат. Показвали им и облите куршуми, за да ги уверят, че въстани- ците нямат модерни пушки. Но Стоил и Атанас са сърцати, продължават борбата. Идва войска в „куп“. Стоил обръща топа къде тях, слага барут много, без мярка. Силен гръм се чува, от топа се откъсва една халка – половината се удря в земята, а другата „фърчи въз небето като гарга“. Един куршум го наранява „малко“ в ръката. Тегли да вдигне топа на гръб, да не отиде „роб“, но тежък, не може. Взема само барута, качват се с Атанас на конете и побяг- ват в планината Раслатица. От височината в нощта се вижда как гори Панагюрище. Цялата околност е потънала в жълтоват пламък. Чува се пищене – в огъня горят деца, жени, мъже, старци. Стоил и Атанас прекарват тъмнината в плач и Богу молене. На другия ден Бенковски му казва: „Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свободата“. После добавя: „Вижте, юнаци. Аз съм причина да гори градът ви и да ни мъчат турците сега. Да оставя пушка, револвер настрана. Просто ви, убийте ме...“. „Не думайте това, войводо“ – отвръща му Стоил, а той казва: „Но искам това да помните, че след смъртта ми ще има за нас свобода. Сега гори Панагюрище – то гори на султана сърцето. И ако ме на- рани турчин и падна, жив от вас който ме види – проклет да е, ако не припне да ми от- реже главата, а не турчин“.

Търсейки спасение, Стоил се вмъкнал в родната си къща, турците вече усилено го търсели. Майка му го закопала в градината и покрила със стъбла и корени от пелин. Заптиетата дошли и започнали да търсят топчията. В същото време жената на Стоил и други жени съседки от махалата се укрили на тавана на къщата. Имало и малки деца, сред които и едногодишната дъщеря на Стоил. Децата се страхували и проплаквали, имало опасност да издадат скривалището. Тогава

по-коравите жени удушили най-плачливите, между които и чедото на Стоил.

Жена му Петра, гледайки тази жестока сцена, още в момента се побъркала и не се оправила вече до смъртта си. Стоил престоял три дни без храна и вода в земята и пелина. На чет- въртия ден го вдигнали полумъртъв, покрит с гъсеници. Заптиетата погрешка или не, обесили трима прилични на него, но той самият се спасил. Въстанието напълно разорило първия български топчия. Имотите му били разграбени. Стоил Финджеков починал в София на 30 ноември 1911 г. Погребе- нието му се извършило в Първа евангелска църква на ул. „Солунска“ № 49 от пасторите Димитър Фурнаджиев и Иван Сечанов на общински разноски.

Доживотен затвор грози двамата американци, изтезавали 13-те си деца в продължение на години. Това съобщи прокурорът от калифорнийския окръг Ривърсайд, Майк Хестрин, цитиран от Франс прес.

/Поглед.инфо/ Убеждението не е начало, а венец на всяко познание! Доказателството за това си самия ти, рожденико! Затова бъди честит!

/Поглед.инфо/ В сряда, за нов председател на парламента на Каталуния, бе избран 38-годишният Роже Tурен, най-младият председател в историята на Каталунския парламент. Но най-важното е, че той е депутат от партията "Леви републиканци на Каталуния", влизаща в лагера на поддръжниците на независимостта, за отделяне на региона от Испания

Папа Франциск призова католиците да бъдат гостоприемни към мигрантите, заявявайки, че "няма християнска радост, когато вратите са затворени", предаде ДПА.
 
Хората, които "пред лицето на нещастието са отказали да се п

Припомниха гаф на Виорика Дънчила в интервю от 2017 г. - казала, че Иран и Пакистан са членове на Европейския съюз Поредната правителствена криза в Румъния донесе на страната първата жена премиер. В сряда управляващата Социалдемократическа партия (СДП) предложи, а президентът Клаус Йоханис прие кандидатурата на евродепутатката Виорика Дънчила да

/Поглед.инфо/ "Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията". Това казва в интервю за "Гласове" психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов.

Цели 10 години може да се забави въвеждането на една смяна в училищата у нас. По закон това трябваше да се случи още през 2020 г., посочва

Климатът на Антарктида се затопля. Потвърждават го изследванията на 26-тата българска полярна експедиция, заяви ръководителят ѝ проф. Христо Пимпирев при завръщането си от остров Ливингстън. По думите му, климатичните промени на ле

Днес времето ще е слънчево. След обяд от запад ще започне увеличение на облачността, предимно средна и висока. Вятърът ще се ориентира от юг-югозапад и ще е слаб до умерен. Ще се затопли и максималните температури ще са между 7 и 12 градуса, сочи прогнозата на НИМХ-БАН.
 

Световният номер 3 Григор Димитров отново излиза на корта за двубоя си от третия кръг на Australian Open срещу руснака Андрей Рубльов. По програма срещата е трета на "Род Лейвър Арина", като се очаква да започне около 6 часа българско време и ще може да я следите НА ЖИВО в Sportlive.bg. Преди това трябва да се изиграят срещите между Луксика Кумкум (Тайланд) - Петра Мартич (Хърватия) и Марта Костюк (Украйна) - Елина Свитолина (Украйна). Единственият мач межд

Живота на Лорънс Арабски е изпълнен с приключения, обрати и игри на нерви. Самият той нарича Арабската революция през Първата световна война „атракция на атракциите”, вероятно, защото шепа авантюристи и служители на ниско ниво забъркват конфликт, чиито последици отекват до днес. Най-изявените от тях са изключително колоритни личности.

Бях трогната, чеме предложиха заорден “Кавалерна изкуствата иписмеността” По време на международния театрален фестивал в Авиньон имах шанса да гледам представления с участието на двама млади и много талантливи български актьори, непознати, за съжаление, в България, но оценени от френския театрален свят, които разпространяват българската култура.

Минаващият през много трудности "Реал" (Мадрид) направи важна стъпка към полуфиналите в турнира за Купата на краля. Белите измъкнаха успех с 1:0 срещу "Леганес" като гост в първата среща помежду си.<br /><br />Ценния гол вкара Марко Асенсио в 89-ата минута.<br /><br />Зидан даде почивка на звездите в отбора си и включи резервите. Мачът премина в очакваната картина - "Реал" държеше повече топката и търсеше възможностите си. Положенията пред...

Ян Палах е чешки студент, който се самоубива в знак на политически протест. През август 1968 г. войски на СССР, НРБ, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия, за да смажат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Група от чешки студенти, включително и Палах, правят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в знак на протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Т

Драма, Екшън, Криминален<br />САЩ, 2018<br />Сценарист: Крисчън Гъдегаст<br />Режисьор: Крисчън Гъдегаст<br />В ролите: Джерард Бътлър, Евън Джоунс, 50 Cent, Пабло Шрайбър, Купър Андрюс, О'Шей Джексън-мл.<br />Продуцент: Джерард Бътлър, Алан Сигел, Марк Кантън, Крисчън Гъдегаст, Тъкър Туули<br />Всеки ден 120 млн. долара се бракуват и унищожават във Федералния резерв. Елитен екип банкови обирджии създава план, за да откраднат парите, точно под носа на...