София ще си има свой аквапарк до края на 2019 година. Той ще бъде изграден при разширението на парк „Възраждане“ в квартал „Зона Б5“. Това с...

Снимка Булфото Частен самолет излетял в петък от летище София без да бъде проверен от "Гранична полиция". Това съобщи главният секретар ...

Много българи предпочитат Гърция за лятната си почивка. Нашенците прекарват летните си ваканции там, защото са впечатлени от различната ...

Снимка: Varna24.bg Повишението в цената на тока засега не се отразява драстично върху пазара на хляб, закуски и сладкарски изделия във Варна ...

ФИФА публикува на официалния си сайт съобщение, в което обяснява защо халфът на Хърватия Лука Модрич е получил наградата за най-добър игр...

Май месец догодина всички хотели, къщи за гости и малки апартаментчета в цялата страна ще бъдат включени в Единна система за туристическо...

УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна бе отличена с приз „Иновативна болница на 2018“ в престижната класация на вестник 24 часа „Лекарите, на които в...

УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна бе отличена с приз „Иновативна болница на 2018“ в престижната класация на вестник 24 часа „Лекарите, на които в...

Средно по двама българи на ден отнемат живота си, като през 2015 г. броят на самоубийците у нас е бил 682 души, от които 523 мъже и 159 жени, показват данни от анализ на Евростат за самоубийствата на Стария континент за въпросната година. Това означава, че 9 българи на 100 000 души сами са отнели живота си през 2015 г., при среден показател за ЕС 11 на 100 000. Броят на българите, посегнали на живота си, намалява през годините, като за сравнение през 2014 г. самоубийствата у нас са били 714, а техният пик е бил през 2011 и 2012 г., когато са се самоубили съответно 800 и 811 българи, показват данни на Националния център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/, цитирани от БТА. В НЦОЗА от миналата година работят по проект "Подобрени услуги за психично здраве", чиято основна цел е да намали с около 10 на сто броят на самоубийствата у нас. Проектът е подкрепен от Норвежкия финансов механизъм и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство като основно се работи по повишаване на знанието в обществото за тревожността и депресията, които са в основата на извършените опити за самоубийство. Годишно около 3000 българи посягат на живота си като съотношението на неуспешните опити към успешните е приблизително 4:1. Близо половината от опитите за самоубийство, както и реализираните опити /около 45 процента/, са заради конфликти в семейството, показват данни на експерти от НЦОЗА. Втора водеща причина за това българите да посягат на живота си, са тежките психични разстройства - около 12 на сто от самоубийствата. Следват: неуспешна любов - 8 на сто от случаите; тежко физическо страдание - 7 на сто; тежки финансови затруднения - 5 на сто. Заради загуба на работата си са посегнали на живота си едва 1-2 процента от самоубийците у нас. Повече от 56 хиляди са били реализираните самоубийства в ЕС през 2015 г., което съставлява около 1 процент от всички смъртни случаи в Евросъюза - над 5 милиона. Най-много самоубийства на глава от населението са регистрирани в Латвия - 30 случая на 100 000 жители. Следват: Словения - 21 случая, Литва и Унгария - по 19 случая на 100 хиляди и др. Най-нисък дял регистрирани самоубийства на глава от населението е регистриран в Кипър - 4 на 100 хиляди, Гърция - 5 на 100 хиляди и Италия - 6 на 100 хиляди. В абсолютно изражение най-голям брой самоубийства са регистрирани в Германия /10 200/ и Франция /9 200/, следвани от Полша /5 400/, Обединеното кралство /4 700/, Италия и Испания - по 3 600 самоубийства. Картината при съседите ни е доста разнообразна: в Гърция има реализирани 529 самоубийства /по 5 на 100 хиляди/, в Румъния - 2 225 /11 на 100 хиляди/ в Сърбия - 1 064 /15 на 100 хиляди/ и в Турция - 1 532 самоубийства - или по 2 на 100 хиляди души население, сочи европейската статистика. Като цяло в ЕС се самоубиват повече мъжете - почти 8 от 10 самоубийства - се отнасят до мъжете и едва 20 на сто - до жените. Друга характеристика на самоубийците в ЕС е фактът, че около 30 процента от тях са на възраст между 45 и 60 години или всеки трети самоубиец в ЕС потенциално е бил в разцвета на живота си и в трудоспособна възраст, отчита Евростат.

Общо 858 язовира в страната са за ремонт, а най-много опасни водоеми има във Враца, Хасково, Стара Загора и Пловдив

На 15.07. т.г., около 17:10 часа, в гр. Девня, при опит за извършване на полицейска проверка на ...

Единна система за туристическа информация (ЕСТИ) ще започне работа от май следващата година, както съобщи "24 часа" снощи. Според предварителни прогнози до три години от началото на работата на системата се очаква ръст с 20 на сто на приходите от нощувки на база на сега регистрираните, което ще се дължи на ежедневното автоматично въвеждане на

Земен трус с магнитуд 6 разлюля район северно от тихоокеанската държава Вануату, предаде Ройтерс, позовавайки се на Геоложката служба на САЩ. Не се съобщава за разрушения и пострадали, не е издадено предупреждение за цунами. Епицентърът е бил на около 474 километра северно от остров Санто (Вануату). Огнището е било на дълбочина от 73 километра.

От днес, 17 юли, на двата прохода в област Стара Загора – Шипка и Прохода на републиката, има осигурени постоянни полицейски постове. Това съобщават от пресцентъра на областната администрация. Те ще извършват проверки, за да не се допусне превозването на потенциално опасни или заразени животни от Южна към Северна България. Решението е взето на заседание на Областния кризисен щаб по повод възникналите огнища на болестта чума по дребните преживни животни в Бургаско и в Ямбол

Доскорошният мажоритарен акционер в "Булгартабак холдинг" - австрийското дружество BT Invest, е продал всичките си останали акции и вече не притежава дял, съобщава "Капитал". Купувачи сa двете лихтенщайнски дружества, съакционери в BT Invest - Woodford Establishment и Stiga Anstalt.<br /><br />Целта на операцията не е обявена по аналог с предишни акционерни промени в контролирания от Делян Пеевски холдинг. Възможно обяснение за изчезването на компанията,...

Недостроеният издателски комплекс ИПК "Родина" на бул. "Цариградско шосе" има нов собственик. Това е "Изток плаза" на д-р Михаил Тиков - притежател и верига болници в страната, сред които и "Софиямед", съобщава в. "Капитал".

Собствеността е придобита след два търга, обявени от частен съдебен изпълнител - за високата сграда и за бившия издателски комплекс с печатница, който се намира непосредствено зад нея. Общата площ е 56 декара.

Цената е малко над 40 млн. лева, допълва изданието.

"Изток плаза" е собственост на "Булфарма" и "Диагностично-консултативен център Софиямед". Чрез регистрираната в Пазарджик "Булфарма" Тиков е собственик на най-голямата като приходи верига болници в София ("Софиямед"), Пловдив, Пазарджик, Велинград, Пещера и Бургас. Семейството му има и хотели в Пазарджик, Батак и София.

Продажбата ИПК "Родина" бе по искане на синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) заради неизплатени дългове на собственика на имотите. Това са "Издателско-полиграфически комплекс Родина" и дъщерното му "Родина тауър", които се контролират от депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева.

Пред "Капитал" новият собственик Михаил Тиков казва, че сделката ще бъде финансирана с банков кредит. Той не обявява плановете си за имота.

За написване на този текст ме подтикнаха две случки от ежедневието. Преди няколко години моя позната сподели, че дъщеря ѝ със семейството си се изселва в Канада. В това нямаше нищо необичайно – мнозина заминаха в чужбина напоследък. Озадачи ме обаче казаното от нея на изпроводяк: „Никога не се връщайте тук”. На въпроса ми не се ли надява на подкрепа от детето и внуците си в наближаващата старост, тя ми отговори: „Мен кучета ме яли, важното е те да се спасят”. Приех тази история като стряскащ, но случаен инцидент. Наскоро прочетох текст на известен с публичните си изяви университетски преподавател по национална сигурност, озаглавен „Деца, спасявайте се оттук”. В него той отправя призив към младите българи – образовани, кадърни, амбициозни, да напуснат страната поради липсата на перспективи за добра професионална реализация и достоен живот.

Тези случки могат да се разглеждат като куриозни прецеденти, на които не следва да се обръща голямо внимание. Те обаче ме накараха да се замисля доколко показателни са за състоянието на обществото, от което съм част. Дадох си сметка, че става дума за наистина значима социална промяна, която следва да буди тревога. Да отиват на гурбет или за обучение в чужбина не е нещо необичайно за българите от столетия насам. В миналото очакванията на обществото, на близките им, а и на самите тях винаги са били те да се приберат у дома. Днес вече не просто мнозина сънародници заминават зад граница, без намерение да се завърнат някога, но техните родители и учители ги прокуждат от родината. Стряскащо е, когато тези, които са най-загрижени за добруването на своите деца и ученици, ги отпращат в чужбина, за да се спасят от една изглеждаща обречена на провал страна.

Посочените две случки, а и всеки друг съвременник може да разкаже свои истории за съзнателно и окончателно бягство от родината на наши сънародници, не са просто шокиращи. Те дават основание за изпадане в дълбоко униние на интересуващите се от ставащото около тях, тъй като свидетелстват, че значителна част от дееспособните българи са отписали родината си от своето бъдеще. Не вярват, че тя може да се промени към по-добро. Голяма част от оставащите тук пък споделят тяхното убеждение, че нямат надежда за по-добро бъдеще в страната, ала вече им е късно да пробват късмета си в чужбина.

Написването на този текст има и други основания. Сред тях се откроява натрапващото се чувство за безизходица, което констатирам у множество мои сънародници, а на моменти - и у себе си. Голяма част от днешните българи, към които принадлежа и аз, са недоволни от настоящото състояние на страната и не виждат алтернатива на политическото, стопанското, икономическото и социално-културното статукво. Същевременно те отказват да положат усилия за промяна, макар то ежедневно да ги дразни и често вбесява. Определенията, които дават публичните говорители на това мълчаливо мнозинство за настоящата ситуация у нас, варират от блокаж и застой през задънена улица до упадък. Те са единодушни, че това състояние на страната не може да продължава дълго и неминуемо ще я доведе до катастрофа. До голяма степен съм съгласен с описанието на ситуацията, но не вярвам, че „пропадането” на родината ни е предопределено.

Днес у мнозинството българи отчетливо се налага усещането за задълбочаваща се криза на обществото и държавата, което постепенно се превръща в доминиращ „дух на времето”. В комплект с него върви страхът за днешния и утрешния ден, пораждащ обикновено ступор в социалната инициатива. В тази ситуация те се затварят в себе си и се съсредоточават върху удовлетворяване на непосредствените си житейски нужди.

За изпадане в подобна „социална кома” допринася и състоянието на публичността у нас. В нея не могат да бъдат открити що-годе цялостни, сериозно промислени и дългосрочни проекти за промяна на българското общество и държава. Липсват или не се прилагат обхватни планове за реформиране на отделните социални сфери, макар че има множество разписани концепции и стратегии. Отсъстват и ясно открояващи се носители на евентуална промяна сред настоящите елити – политически, научни, културни – да не говорим сред масата от българското население. Трайно представените в българския парламент през последните 10-15 години политически субекти полагат съзнателни усилия за поддържане в обществото на впечатление за липса на алтернатива. Основните политически партии постоянно внушават на днешните българи, че страната може да се управлява само по начина, който те практикуват. Създава се впечатлението, че това е „нормата” на доброто държавно управление, а те са единствените, които могат да я прилагат. Появата на техни конкуренти не само не е нужна, но и би била безсмислена, тъй като няма как другояче да се прави политика у нас.

При този начин на мислене съвсем естествен е отказът на настоящата политическа класа да провежда системна и целенасочена работа за съществено изменение на ситуацията в страната. Нейният лозунг е „да запазим стабилността в държавата”, чийто превод е „да запазим властта си колкото е възможно по-дълго”. Периодично отделни професионални гилдии изразяват недоволството си чрез заплахи за бунтове. В тези случаи управляващите тушират техния гняв с временни и палиативни решения на проблемите им, обикновено гарнирани с отпускането на допълнителни финансови средства с цел „запушване на устата”. Като цяло, държавата води реактивна политика на „гасене на текущи пожари”, без воля за цялостно, принципно и дългосрочно решаване на наболелите социални проблеми. Липсва последователност в нейните действия. Ежедневно представителите ѝ сменят своите позиции или прекратяват започнати начинания, при най-малка съпротива от пряко засегнати хора, дори тези инициативи да са смислени. Максимата на управляващите през последното десетилетие е недоволните „да ни се махат от главата” с техните претенции и предложения за промени, за да можем да правим и занапред каквото сме си наумили. Държавата се управлява „ръчно”, „ден за ден”, от което се възползват близките до управляващите групи по интереси.

Най-сериозните и видими с просто око основания за безпокойство за бъдещето на страната са:

1) демографската криза и свързаните с нея обезлюдяване и запустяване на цели райони, както и драматичният недостиг на работна ръка;

2) отчетливото усещане, че държавата е неспособна да поддържа елементарен публичен ред: опитът сочи, че битовата престъпност е вън от контрол и престъпниците бягат от затворите, когато си искат;

3) масовите клиентелизъм и корупция в държавните институции са необезпокоявани вследствие провала на същинската съдебна реформа;

4) отровената публичност и изчезването на медийната свобода с установяване почти пълен монопол на казионните медии;

5) спадане качеството на образованието, за което спомага и феодалният начин на управление на съответните институции;

6) срив на здравеопазването заради огромните диспропорции и дефицити в тази сфера.

В тази тревожна обстановка у мен логично възникнаха поредица питания: дали действително съвременна България е обречена да пропадне? Толкова ли лошо и безнадеждно е положението? Наистина ли няма изход от него? Отговорите на тези въпроси само привидно са очевидни или лесно постижими. Всъщност те не могат да бъдат дадени от движение и между другото. Защото българската действителност – както и всяка друга в съвременността, е сложна и бързо променяща се. В страната протичат противоречиви процеси, наблюдават се разнопосочни тенденции. Случващото се зад граница съществено и по различни начини влияе върху ставащото у нас. Това многообразие от разнородни явления предполага по-дълбоко осмисляне и търсене на задоволителни отговори на гореизложените и множество други съществени питания около настоящето и бъдещето на родината.

Да се правят еднозначно песимистични изводи за днешното състояние и бъдещето на страната е неуместно. През последните десетилетия бяха постигнати редица успехи във вътрешната и международната политика, за които многократно се е говорило. Напоследък има добри резултати в областта на икономиката: благодарение на благоприятната световна конюнктура и собствените усилия на родния бизнес тя бележи приличен ръст през последните години, безработицата спада, средните доходи се повишават, спестяванията нарастват, потреблението се увеличава. И тук обаче не всичко е розово: налице са големи междуфирмени задължения, намаляват инвестициите, зад граница се изнася значителен по количество капитал, поддържат се явни или скрити монополи и картели и пр. Видими са подобренията на публичната инфраструктура – довършени или новопостроени са няколко магистрали, интензивно се строи софийското метро, купуват се модерни превозни средства на градския транспорт, бяха построени или ремонтирани спортни зали и съоръжения, санирани са немалко жилища и сгради на различни институции, благоустроени бяха паркове и градини, създадени са екологични сметища, ремонтира се водопроводната и канализационна мрежа и т.н. Тези придобивки реално повишават удобството в живота на редовия български гражданин. Заслугите за тях са предимно на европейските данъкоплатци, както и на усилията на българите, използвали техните пари за подобряване на материалната среда, в която живеят.

Днес у нас неголямо малцинство – включващо представители на стопанския и политическия естаблишмент, както и някои скъпоплатени експерти в бързоразвиващи се области на бизнеса, живее със самочувствието на успешно справящ се елит. Техните сравнително високи доходи им позволяват да пребивават в относителен комфорт. Те са доволни от социално-политическото статукво и не само не искат да то да се променя, но са готови да го бранят. Между тях и мълчаливото мнозинство се намира сравнително тесният слой на българската „средна класа”, която се радва на прилично благосъстояние, но живее с постоянна грижа за поддържането му. Мнозинството от днешните българи пребивават в свят на несигурни работни места, на винаги недостатъчни доходи, на постоянни заеми и кредити, на свити разходи, т.е. на границата на мизерията. Те не чувстват защитени живота, здравето и имуществото си. Принудени са да мълчат за нередностите, които виждат, за да не загубят и малкото което имат. Представителите на различните слоеве в тази схематично очертана пирамида на българското общество рядко имат допир помежду си и сякаш само физическата им близост понякога ги принуждава да си взаимодействат.

Съвременното българско общество е в процес на разпад, с ясна тенденция към атомизация. То се състои от множество малки групи, формирани на различна основа: семейно-родова, приятелска, колегиална, по интереси (икономически, екологически, местни, културни) и пр. Отслабва здравината на връзките между индивидите и общностите. Интересът към социално-политическия живот в страната отчетливо намалява. Само за 1/3 (34.7%) от българите политиката е важна. (Тези и следващите данни са от последното издание на „Европейско изследване на ценностите” – 2018.) Почти половината от имащите право на глас граждани системно не участват в различните по вид избори, тъй като не виждат смисъл в подобно начинание. В тези условия е все по-трудно да се провеждат инициативи в името на общонационални каузи. Личният и групов интерес тържествуват над обществения, който изглежда все по-неясен.

В отношенията между днешните българи доминира недоверието, като под 1/5 (18%) от тях смятат, че на повечето хора може да се има доверие, а според останалите 4/5 с тях трябва много да се внимава. Това недоверие намира израз както в обикновена мнителност или отказ от елементарна човешка подкрепа, така и в лесно отключвана агресия. Доверието в основните държавни власти от години е на твърде ниски нива: съдебна (15.2%), законодателна (16.1%), изпълнителна (21.6%). Не по-добро е положението с ключовите системи от социалната област: публична администрация (22%), здравеопазване (22.8%), система за социално осигуряване (24.5%), полиция (35.8%). Най-ниско е доверието в политическите партии (13.8%), като липсата му дава отговор на въпроса защо днешните българи гледат с подозрение на всяко тяхно начинание.

Не е чудно, че в тези условия най-важните социални проблеми остават дълго пренебрегвани. Те се възпроизвеждат от десетилетия, като отлагането на тяхното решаване ги прави още по-трудни, а в перспектива вещае големи заплахи както за страната като цяло, така и за отделните граждани. Вече е очевидно, че тяхното поставяне, обсъждане и снемане от дневния ред на българите не може да стане само по познатите начини. Нужна е промяна на перспективата при тяхното осмисляне. Потребни са и други инструменти за изменение на статуквото – особено политически, но не само. Само с изтласкване встрани или подмяна на настоящите политически играчи – партии и личности, няма да се мине. Следва да се въведе различен дневен ред в публичния дебат.

Тук е мястото да отговоря на поставения в заглавието на текста въпрос: изход от настоящата ситуация по принцип има, но за да се стигне до него, са нужни значителни и целенасочени усилия на много хора, при това полагани за дълъг период от време. Както страната, така и отделните граждани не са обречени на безкрайно живуркане и просто биологично оцеляване. Развитието на обществото и добруването на мнозинството от хората тук е възможно, но при съществено различни условия. За да се излезе от задънената улица, са нужни реформи на самите основи, върху които е стъпила държавата. Какви да бъдат тези реформи е многократно коментирано и дадените от експертите отговори са отдавна налице. Вариантите са известни, но засега липсва воля за избор от тях и осъществяване на предпочетените от критична маса български граждани решения. Какво по-конкретно следва да бъде сторено ще опиша във втората част на този текст.

Очаквайте продължение.

Добрин Тодоров е университетски преподавател по философия. Автор е на 7 самостоятелни и 2 колективни монографии, едно учебно помагало, на публицистичните книги „Между другото” (2005), „Попътно” (2009), „Напомняне” (2011) и „Езикови” тревоги” (2015), както и на десетки статии с теоретичен и публицистичен характер.

За написване на този текст ме подтикнаха две случки от ежедневието. Преди няколко години моя позната сподели, че дъщеря ѝ със семейството си се изселва в Канада. В това нямаше нищо необичайно – мнозина заминаха в чужбина напоследък. Озадачи ме обаче казаното от нея на изпроводяк: „Никога не се връщайте тук”. На въпроса ми не се ли надява на подкрепа от детето и внуците си в наближаващата старост, тя ми отговори: „Мен кучета ме яли, важното е те да се спасят”. Приех тази история като стряскащ, но случаен инцидент. Наскоро прочетох текст на известен с публичните си изяви университетски преподавател по национална сигурност, озаглавен „Деца, спасявайте се оттук”. В него той отправя призив към младите българи – образовани, кадърни, амбициозни, да напуснат страната поради липсата на перспективи за добра професионална реализация и достоен живот.

Тези случки могат да се разглеждат като куриозни прецеденти, на които не следва да се обръща голямо внимание. Те обаче ме накараха да се замисля доколко показателни са за състоянието на обществото, от което съм част. Дадох си сметка, че става дума за наистина значима социална промяна, която следва да буди тревога. Да отиват на гурбет или за обучение в чужбина не е нещо необичайно за българите от столетия насам. В миналото очакванията на обществото, на близките им, а и на самите тях винаги са били те да се приберат у дома. Днес вече не просто мнозина сънародници заминават зад граница, без намерение да се завърнат някога, но техните родители и учители ги прокуждат от родината. Стряскащо е, когато тези, които са най-загрижени за добруването на своите деца и ученици, ги отпращат в чужбина, за да се спасят от една изглеждаща обречена на провал страна.

Посочените две случки, а и всеки друг съвременник може да разкаже свои истории за съзнателно и окончателно бягство от родината на наши сънародници, не са просто шокиращи. Те дават основание за изпадане в дълбоко униние на интересуващите се от ставащото около тях, тъй като свидетелстват, че значителна част от дееспособните българи са отписали родината си от своето бъдеще. Не вярват, че тя може да се промени към по-добро. Голяма част от оставащите тук пък споделят тяхното убеждение, че нямат надежда за по-добро бъдеще в страната, ала вече им е късно да пробват късмета си в чужбина.

Написването на този текст има и други основания. Сред тях се откроява натрапващото се чувство за безизходица, което констатирам у множество мои сънародници, а на моменти - и у себе си. Голяма част от днешните българи, към които принадлежа и аз, са недоволни от настоящото състояние на страната и не виждат алтернатива на политическото, стопанското, икономическото и социално-културното статукво. Същевременно те отказват да положат усилия за промяна, макар то ежедневно да ги дразни и често вбесява. Определенията, които дават публичните говорители на това мълчаливо мнозинство за настоящата ситуация у нас, варират от блокаж и застой през задънена улица до упадък. Те са единодушни, че това състояние на страната не може да продължава дълго и неминуемо ще я доведе до катастрофа. До голяма степен съм съгласен с описанието на ситуацията, но не вярвам, че „пропадането” на родината ни е предопределено.

Днес у мнозинството българи отчетливо се налага усещането за задълбочаваща се криза на обществото и държавата, което постепенно се превръща в доминиращ „дух на времето”. В комплект с него върви страхът за днешния и утрешния ден, пораждащ обикновено ступор в социалната инициатива. В тази ситуация те се затварят в себе си и се съсредоточават върху удовлетворяване на непосредствените си житейски нужди.

За изпадане в подобна „социална кома” допринася и състоянието на публичността у нас. В нея не могат да бъдат открити що-годе цялостни, сериозно промислени и дългосрочни проекти за промяна на българското общество и държава. Липсват или не се прилагат обхватни планове за реформиране на отделните социални сфери, макар че има множество разписани концепции и стратегии. Отсъстват и ясно открояващи се носители на евентуална промяна сред настоящите елити – политически, научни, културни – да не говорим сред масата от българското население. Трайно представените в българския парламент през последните 10-15 години политически субекти полагат съзнателни усилия за поддържане в обществото на впечатление за липса на алтернатива. Основните политически партии постоянно внушават на днешните българи, че страната може да се управлява само по начина, който те практикуват. Създава се впечатлението, че това е „нормата” на доброто държавно управление, а те са единствените, които могат да я прилагат. Появата на техни конкуренти не само не е нужна, но и би била безсмислена, тъй като няма как другояче да се прави политика у нас.

При този начин на мислене съвсем естествен е отказът на настоящата политическа класа да провежда системна и целенасочена работа за съществено изменение на ситуацията в страната. Нейният лозунг е „да запазим стабилността в държавата”, чийто превод е „да запазим властта си колкото е възможно по-дълго”. Периодично отделни професионални гилдии изразяват недоволството си чрез заплахи за бунтове. В тези случаи управляващите тушират техния гняв с временни и палиативни решения на проблемите им, обикновено гарнирани с отпускането на допълнителни финансови средства с цел „запушване на устата”. Като цяло, държавата води реактивна политика на „гасене на текущи пожари”, без воля за цялостно, принципно и дългосрочно решаване на наболелите социални проблеми. Липсва последователност в нейните действия. Ежедневно представителите ѝ сменят своите позиции или прекратяват започнати начинания, при най-малка съпротива от пряко засегнати хора, дори тези инициативи да са смислени. Максимата на управляващите през последното десетилетие е недоволните „да ни се махат от главата” с техните претенции и предложения за промени, за да можем да правим и занапред каквото сме си наумили. Държавата се управлява „ръчно”, „ден за ден”, от което се възползват близките до управляващите групи по интереси.

Най-сериозните и видими с просто око основания за безпокойство за бъдещето на страната са:

1) демографската криза и свързаните с нея обезлюдяване и запустяване на цели райони, както и драматичният недостиг на работна ръка;

2) отчетливото усещане, че държавата е неспособна да поддържа елементарен публичен ред: опитът сочи, че битовата престъпност е вън от контрол и престъпниците бягат от затворите, когато си искат;

3) масовите клиентелизъм и корупция в държавните институции са необезпокоявани вследствие провала на същинската съдебна реформа;

4) отровената публичност и изчезването на медийната свобода с установяване почти пълен монопол на казионните медии;

5) спадане качеството на образованието, за което спомага и феодалният начин на управление на съответните институции;

6) срив на здравеопазването заради огромните диспропорции и дефицити в тази сфера.

В тази тревожна обстановка у мен логично възникнаха поредица питания: дали действително съвременна България е обречена да пропадне? Толкова ли лошо и безнадеждно е положението? Наистина ли няма изход от него? Отговорите на тези въпроси само привидно са очевидни или лесно постижими. Всъщност те не могат да бъдат дадени от движение и между другото. Защото българската действителност – както и всяка друга в съвременността, е сложна и бързо променяща се. В страната протичат противоречиви процеси, наблюдават се разнопосочни тенденции. Случващото се зад граница съществено и по различни начини влияе върху ставащото у нас. Това многообразие от разнородни явления предполага по-дълбоко осмисляне и търсене на задоволителни отговори на гореизложените и множество други съществени питания около настоящето и бъдещето на родината.

Да се правят еднозначно песимистични изводи за днешното състояние и бъдещето на страната е неуместно. През последните десетилетия бяха постигнати редица успехи във вътрешната и международната политика, за които многократно се е говорило. Напоследък има добри резултати в областта на икономиката: благодарение на благоприятната световна конюнктура и собствените усилия на родния бизнес тя бележи приличен ръст през последните години, безработицата спада, средните доходи се повишават, спестяванията нарастват, потреблението се увеличава. И тук обаче не всичко е розово: налице са големи междуфирмени задължения, намаляват инвестициите, зад граница се изнася значителен по количество капитал, поддържат се явни или скрити монополи и картели и пр. Видими са подобренията на публичната инфраструктура – довършени или новопостроени са няколко магистрали, интензивно се строи софийското метро, купуват се модерни превозни средства на градския транспорт, бяха построени или ремонтирани спортни зали и съоръжения, санирани са немалко жилища и сгради на различни институции, благоустроени бяха паркове и градини, създадени са екологични сметища, ремонтира се водопроводната и канализационна мрежа и т.н. Тези придобивки реално повишават удобството в живота на редовия български гражданин. Заслугите за тях са предимно на европейските данъкоплатци, както и на усилията на българите, използвали техните пари за подобряване на материалната среда, в която живеят.

Днес у нас неголямо малцинство – включващо представители на стопанския и политическия естаблишмент, както и някои скъпоплатени експерти в бързоразвиващи се области на бизнеса, живее със самочувствието на успешно справящ се елит. Техните сравнително високи доходи им позволяват да пребивават в относителен комфорт. Те са доволни от социално-политическото статукво и не само не искат да то да се променя, но са готови да го бранят. Между тях и мълчаливото мнозинство се намира сравнително тесният слой на българската „средна класа”, която се радва на прилично благосъстояние, но живее с постоянна грижа за поддържането му. Мнозинството от днешните българи пребивават в свят на несигурни работни места, на винаги недостатъчни доходи, на постоянни заеми и кредити, на свити разходи, т.е. на границата на мизерията. Те не чувстват защитени живота, здравето и имуществото си. Принудени са да мълчат за нередностите, които виждат, за да не загубят и малкото което имат. Представителите на различните слоеве в тази схематично очертана пирамида на българското общество рядко имат допир помежду си и сякаш само физическата им близост понякога ги принуждава да си взаимодействат.

Съвременното българско общество е в процес на разпад, с ясна тенденция към атомизация. То се състои от множество малки групи, формирани на различна основа: семейно-родова, приятелска, колегиална, по интереси (икономически, екологически, местни, културни) и пр. Отслабва здравината на връзките между индивидите и общностите. Интересът към социално-политическия живот в страната отчетливо намалява. Само за 1/3 (34.7%) от българите политиката е важна. (Тези и следващите данни са от последното издание на „Европейско изследване на ценностите” – 2018.) Почти половината от имащите право на глас граждани системно не участват в различните по вид избори, тъй като не виждат смисъл в подобно начинание. В тези условия е все по-трудно да се провеждат инициативи в името на общонационални каузи. Личният и групов интерес тържествуват над обществения, който изглежда все по-неясен.

В отношенията между днешните българи доминира недоверието, като под 1/5 (18%) от тях смятат, че на повечето хора може да се има доверие, а според останалите 4/5 с тях трябва много да се внимава. Това недоверие намира израз както в обикновена мнителност или отказ от елементарна човешка подкрепа, така и в лесно отключвана агресия. Доверието в основните държавни власти от години е на твърде ниски нива: съдебна (15.2%), законодателна (16.1%), изпълнителна (21.6%). Не по-добро е положението с ключовите системи от социалната област: публична администрация (22%), здравеопазване (22.8%), система за социално осигуряване (24.5%), полиция (35.8%). Най-ниско е доверието в политическите партии (13.8%), като липсата му дава отговор на въпроса защо днешните българи гледат с подозрение на всяко тяхно начинание.

Не е чудно, че в тези условия най-важните социални проблеми остават дълго пренебрегвани. Те се възпроизвеждат от десетилетия, като отлагането на тяхното решаване ги прави още по-трудни, а в перспектива вещае големи заплахи както за страната като цяло, така и за отделните граждани. Вече е очевидно, че тяхното поставяне, обсъждане и снемане от дневния ред на българите не може да стане само по познатите начини. Нужна е промяна на перспективата при тяхното осмисляне. Потребни са и други инструменти за изменение на статуквото – особено политически, но не само. Само с изтласкване встрани или подмяна на настоящите политически играчи – партии и личности, няма да се мине. Следва да се въведе различен дневен ред в публичния дебат.

Тук е мястото да отговоря на поставения в заглавието на текста въпрос: изход от настоящата ситуация по принцип има, но за да се стигне до него, са нужни значителни и целенасочени усилия на много хора, при това полагани за дълъг период от време. Както страната, така и отделните граждани не са обречени на безкрайно живуркане и просто биологично оцеляване. Развитието на обществото и добруването на мнозинството от хората тук е възможно, но при съществено различни условия. За да се излезе от задънената улица, са нужни реформи на самите основи, върху които е стъпила държавата. Какви да бъдат тези реформи е многократно коментирано и дадените от експертите отговори са отдавна налице. Вариантите са известни, но засега липсва воля за избор от тях и осъществяване на предпочетените от критична маса български граждани решения. Какво по-конкретно следва да бъде сторено ще опиша във втората част на този текст.

Очаквайте продължение.

Добрин Тодоров е университетски преподавател по философия. Автор е на 7 самостоятелни и 2 колективни монографии, едно учебно помагало, на публицистичните книги „Между другото” (2005), „Попътно” (2009), „Напомняне” (2011) и „Езикови” тревоги” (2015), както и на десетки статии с теоретичен и публицистичен характер.

Митническите проверки за нелегален алкохол в активния туристически сезон по Черноморието продължават. Само за ден са иззети 5133 литра етилов алкохол в рамките на активните проверки срещу нерегламентираните производство и търговия с акцизни стоки. Най-голямото количество е открито при проверка в село в община Аксаково,

На 15.07. т.г., около 22:15 часа, в с. Комунари, общ. Дългопол, е възникнало сбиване, в резултат на ...

Във фокуса на пазарите днес е очакваният доклад на управителя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Конгреса на САЩ

Най-често постъпващите в Комисията за защита на потребителите сигнали по отношение качеството на туристическия продукт са свързани с разминаването между предварително договореното и предоставеното на място. Това съобщиха от комисията за Moreto.

Вторият етап на класирането на кандидат-студентите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за учебната 2018/2019 г. беше обявен днес. 4 248 новоприети студенти са се записали или са потвърдили специалността, в която са класирани на първия етап. За втория етап на класиране са приети още 1 909 студенти. Запълнени след първия етап на класирането са специалностите „Комуникационен мениджмънт“, „Информационни системи“, „Ком

Общо шест от най-масово издаваните хартиени удостоверения вече не се […] Още

Празненствата в града продължиха с часове

Германският външен министър Хайко Маас призова САЩ и Русия да продължават да разговарят и след срещата на върха в Хелзинки между лидерите на двете държави Доналд Тръмп и Владимир Путин, предаде ДПА. "Важно е САЩ и Русия да разговарят", каза Маас пред германската медийна група RND. "Не можем да си позволим мълчание между Москва и Вашингтон за Сирия,

Павел Петков и Цветозар Славчев, които бяха съдени и оправдани за участие в групата за отвличания "Наглите", осъдиха прокуратурата да им плати по 10 хил. лв. обезщетения, информира сайтът lex.bg. Произнасянето е на Софийския градски съд (СГС) и не е окончателно. Двамата са получили в пъти по-малки обезщетения от тези, които са искали. Миналата година и друг оправдан за участие в "Наглите" - Митко Лебешковски, осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 30 хил. лв. През 2

Кортни Кардашиян провокира гаджето си със своя снимка в Инстаграм

Според лидера Корнелия Нинова "земеделският министър и премиерът Борисов носят лична отговорност за случилото се с животните в Странджа"

Това стана след свикания днес извънреден Председателски съвет в Народното събрание заради чумата по животните

Това стана след свикания днес извънреден Председателски съвет в Народното събрание заради чумата по животните

Чумата беше открита първо в странджанското село Воден, а Йордан Трифонов бе първият животновъд, на който бяха унищожени животните във фермата му - 254 овце-майки, 76 агнета и 6 коча. В неговия случай обезщетението ще бъде със средна цена 329 лв. на животно.

Планината Фандзиншан, намираща се до град Тунжън в китайската югозападна провинция Гуейджоу, беше вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО в понеделник на 42-то заседание на комитета на организацията в бахрейнската столица Манама, съобщи bulgarian.cri.cn. Това е 13-ят китайски природен обект, включван в списъка на световното наследство,

Станала популярна покрай Мондиала в Ррусия хърватска президентка Колинда Грабар-Китарович е известна не само с подкрепата си за националния отбор по време на Мондиала и целувките с футболисти и президенти. Красивата първа дама е на уважение в родината си и заради редица свои действия, с които помага на народа си.

Търговият предложител е обявил контрол над 92,39%, но вече има покупка от собственика на блокиращите 4,11%

В акции в Berkshire Hathaway

Заровени съкровища вдигат на крак полицията, мислят ги за бомби. Чужденци идват у нас, за да играят смъртоносна игра. Подобно на вече отминалата мания по лов на покемони, нoвият хит „Геокешинг“ кара феновете да обикалят и да търсят съкровища.
Част от тях обаче са скрити на опасни места. Приложението изпраща търсачите в близост до железопътни релси, оживени булеварди, водоеми и др. Това е отнело живота на десетки фенове на играта по света, пише вестник Телеграф.
В България вече има над 2000 тайници, като голяма част от тях са заровени по черноморските курорти.

Материалът Мания „Геокешинг“:Нова смъртоносна игра набира скорост, ето какво търсят… е публикуван за пръв път на Региона Бг.

5133 литра нелегален етилов алкохол иззеха митнически служители само за ден - на 13.07.2018 г., в ...

Полицията в източния турски град Елязъг е задържала петима сирийски граждани, свързани с джихадистката групировка "Ислямска държава", съобщава електронното издание "Дейли сабах". Арестите са били извършени вчера по заповед за арест на местната прокуратура в Елязъг. При едновременни операции в града са били задържани петимата сирийци.

Руската гражданка Мария Бутина е арестувана във Вашингтон с обвинение за упражняване на незарегистрирана дейност на територията на САЩ. Тя е действала като агент на Русия, става ясно от изявление на Министерството на правосъдието на САЩ, предадоха агенциите. "От 2015 година Бутина е действала на територията на страната, създавайки си отношения с американски граждани и получавайки достъп до организации, които оказват влияние на американската политика с цел налагане на интересите на Русия", се казва в изявлението. Установено е,че тя е работила в интерес на "високопоставен член на руското правителство, който по-късно заема важен пост в руската Централна банка". Марина Бутина е живяла в САЩ със студентска виза и не се е регистрирала като лобист в Министерството на правосъдието, каквото е законовото изискване. Заради това тя може да бъде осъдена на затвор до 5 години, ако бъде призната за виновна от съда. Посочва се още, че Бутина е имала лични отношения с американски гражданин, който е имал влияние върху политиката на Вашингтон. Първото заседание по нейното дело е насрочено за 18 юли. Преди да замине за САЩ Мария Бутина има магазин за мебели в Сибир. Във Вашингтон тя контактува с мозъчни тръстове, републикански стратези и шеф на руска банка, за който се твърди, че има връзки с мафията. В зависимост от аудиторията, Бутина се представя като служител на руската централна банка, водещ активист за правото на свободно притежаване на оръжие, "представител на Руската федерация," докторант във Вашингтон, журналист и връзка между екипа на Тръмп и Русия. Тя използва всяка от тези си роли, за да изгражда контакти на по-високо ниво в столицата на Америка. Това е поредната страница от вече позната история във Вашингтон: свързани с Кремъл политически играчи, които се сближават с Републиканската партия, писа преди година webcafe.bg. Връзките с Русия може да са опасни Откакто американското разузнаване стигна до извода, че Русия се е намесила в президентските избори, връзките на екипа на Тръмп с Русия са наблюдавани под лупа. Съветникът на президента по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин подаде оставка, защото е подвел шефовете си за контактите си с руското правителство; бившият мениджър на кампанията му Пол Манафорт също подаде оставка заради съмнения за отношенията му с Русия. Контактите на Бутина с консервативната общност във Вашингтон са изградени благодарение на агресивната й кампания за правото да притежава огнестрелно оръжие. Някои я описват като "публичното лице на правото на притежание на оръжие в Руската федерация". Две от приятелствата на Бутина са особено интересни. Тя започва бизнес с Пол Ериксън, активист на републиканската партия от десетилетия. Работи и като специален помощник на заместник-гуверньора на руската централна банка Александър Торшин, бивш руски сенатор от партията на Путин, за който се твърди, че има връзки с руската мафия. На 12 ноември 2016 г., скоро след победата на изборите на Доналд Тръмп, Бутина организира парти за рождения си ден в Cafe Deluxe край Американския университет, където следва. Събитието е бал с маски, на който присъстват съветници в кампанията на Тръмп както и Ериксън, който е казал на гостите, че е от преходния президентски екип на Тръмп. Мария е маскирана като руската императрица Александра, а Ериксън е с костюм на Распутин. Докато охладена водка се лее през ледена скулптура - от бутилка, върху която са нарисувани съветски сърп и чук - тя не пропуска да се похвали с контактите си. Младата жена смело заявява, че е част от комуникациите на кампанията на Тръмп с Русия, споделят двама присъствали на партито. Ериксън и Бутина са засичани често заедно при публични събития, например на "Бала на свободата" след встъпването в длъжност на Тръмп, където входът е само с покани, както и в Russia House, тематичен руски бар в Дюпон Съркъл, Вашингтон. На едно такова събитие през есента на 2016-та, Ериксън се хвали, че консултира преходния екип на Тръмп, споделят двама присъствали източници. Той разказва и как е запознал Михаил Калашников, изобретателя на AK-47, с бившия президент на NRA Дейвид Кийн. Говори се, че Калашников е  вдъхновението за създаването на групата за оръжеен активизъм на Бутина "The Right to Bear Arms". Двамата изглежда се сближават: Ериксън създава компания с ограничена отговорност с Бутина през февруари 2016-та, показва документация в щатския архив на Южна Дакота. Остава неясно с какво всъщност се занимаватази организация, наречена Bridges LLC. Въпреки че живее във Вашингтон, мобилният номер на Бутина е с код от Южна Дакота. Като бивш член на борда на Американския консервативен съюз - влиятелна консервативна група, която организира годишната конференция за консервативна политика (Conservative Political Action Conference - CPAC) Ериксън има огромна мрежа от контакти в десницата. През това време Бутина си изгражда репутация като борец за правото на притежание на оръжие в Русия. През 2011-та тя създава група, наречена "Право на оръжие", която се бори за правата на руските притежатели на оръжие. "Защитаваме правото на притежание на оръжие в Русия, както и хората, които притежават оръжие и са в ситуация на самоотбрана," заявява Бутина пред консервативния новинарски сайт Townhall през май 2014-та. Тази есен групата на Бутина посрещна Ериксън в централния си офис в Москва. На събитието Ериксън е представен като ветеран от шест президентски кампании, който е работил в Белия дом по времето на Рейгън. Ериксън обаче не е единственият приятел на Бутина с връзки сред елита. Тя е и близка с бившия руски парламентарист Александър Торшин. Торшин е зам.-председател на руския парламент в продължение на повече от десетилетие и е член на влиятелния руски Национален антитерористичен комитет, държавен орган, в който участват и директорът на ФСБ и министрите на отбраната, вътрешните и външните работи. Когато Торшин е бил зам.-гуверньор на руската централна банка, Бутина е негов съветник, както разкрива архивна версия на личния й уеб сайт, който е офлайн приблизително от времето, в което тя се е преместила във Вашингтон през есента на 2016-та. Тогава бившият руски сенатор редовно туитва за нея, качвал е и нейни снимки в Twitter. И Торшин, и Бутина са пламенни защитници на правото на притежание на оръжие. И двамата са пожизнени членове на NRA - американска организация в защита на носенето на оръжие. Те са единствените двама руснаци, за които се знае да са пожизнени членове. Двамата са присъствали на годишната среща на NRA през 2014-та като специални гости на тогавашния президент на NRA Дейвид Кийн. "Млада организация сме. Съществуваме от три години. Поканихме Дейвид Кийн, той изнесе реч на годишната ни среща. Това е като отговор на поканата ни, от една страна," казва Бутина пред Townhall. "От друга страна е пожизнен член на нашата организация, руски сенатор. Името му е Александър Торшин. Той е пожизнен член и на NRA, и обикновено участва в такива събития, във всяка годишна среща на NRA. Сега обаче ситуацията между двете страни е много затруднена, и трябва да бъдем тук заедно със сенатор Торшин. Той обича оръжията, подкрепя нашата организация и е приятел на NRA." Състоянието на Торшин се е увеличило драстично в последните няколко години според организацията Transparency International, следяща нетното финансово състояние на руските политици. "Един от ръководителите на Торшин в банката между 1995 и 1998, бившия първи зам.-гуверньор Сергей Алексашенко, казва, че Торшин може би се е върнал на стария си пост със съдействието на Федералната служба за сигурност (ФСБ), с която изглежда има отдавнашни връзки," пише Bloomberg. "Алексашенко, бивш шеф в Merrill Lynch в Москва, сега е старши изследовател в института "Брукингс" във Вашингтон." Въпреки връзките си с Русия, Торшин все още е желан гост в консервативните кръгове. През май 2016-та той отново дойде на националната конференция на NRA и беше на една и съща маса с Доналд Тръмп-младши, както съобщава същата статия в Bloomberg. В крайна сметка връзката Торшин-Бутина-Ериксън е пореден пример за контакти между влиятелни руски фигури и вашингтонски политически играчи - типа контакти, които проучват ФБР и няколко комисии в Сената във връзка с опитите на Москва да влияе на американската политическа сцена. Тази седмица New York Times съобщи за задкулисно предложение, при което се предлага да бъдат отменени санкциите срещу Русия, като същевременно се прекрати конфликтът в Украйна, доставено до Белия дом чрез адвоката на Тръмп Майкъл Коен. Какво казва Тръмп по въпроса? Едно със сигурност е ясно: самият Тръмп започва да се дистанцира, поне публично, от всякакви евентуални свои връзки с Русия. На 11 юли 2015 г. - повече от година преди да започне да следва в Американския университет - Бутина е била в Лас Вегас на ранен митинг в зората на президентската кампания на Тръмп. По време на частта за въпроси и отговори, тя е запитала Тръмп за санкциите срещу Русия. "Аз съм от Русия. Въпросът ми ще е на тема външна политика," казва Бутина, като гледа в предварително подготвените си бележки. "Ако бъдете избран за президент, каква ще е външната ви политика специално по отношение на връзките с моята страна? Желаете ли да продължите политиката на санкции, които вредят и на двете икономики? Или имате други идеи?" "Познавам Путин, и ще ви кажа нещо - ще се разбираме добре с Путин," отговаря Тръмп на въпроса на Бутина. "Бих се разбирал много добре с Путин, в смисъл, ако имаме необходимата сила. Не мисля, че ще са ни нужни санкции. Мисля, че ще се разбираме много, много добре." В наши дни, с трупащите се разкрития за намесата на Русия в президентските избори в САЩ, Тръмп дава много различен отговор. "Не познавам Путин," туитна той по-рано този месец. "Нямам нищо общо с Русия," допълни Тръмп на пресконференцията си от 16 февруари. "Не съм водил телефонни разговори с Русия от години. Не говоря с руснаци. Не че не бих го правил - просто нямам никой там, с който да разговарям." В понеделник след срещата с Путин в Хелзинки Тръмп зае руската позиция, че Москва не се е месила в американските избори. Той заяви, че няма причина да не вярва на Путин, с което си навлече гнева на конгресмени и дипломати.

Катастрофата спря движението по магистралата

В последните дни пеевски медии публикуваха поредица от материали, които твърдят, че банкера Цветан Василев бил в „основата на компромати срещу властта“, че е „покровителстван от Кремъл“, че „опитал да фалира“ завод за стъкло в Сърбия и пр.

Дявол, вещица, зъл дух, призрак или полтъргайст – не всичко това е само измислица от филмите и романите на ужасите. Странно или не, много често те са част от живота ни, без дори да подозираме. Много хора, които притежават паранормални способности, са сигурни в това. „Грешката на много хора е, че не вярват в злите духове и подценяват способностите им”, казва психоложката Верона Орлова. Всички енергийни същества в апартамента ви, могат да ви донесат много проблеми. В

Боинг 737-200 се разби малко след излитането си от столицата Хавана за град Олгин

Станала популярна покрай Мондиала в Русия хърватска президентка Колинда Грабар-Китарович е известна не само с подкрепата си за националния отбор по време на Мондиала и целувките с футболисти и президенти. Красивата първа дама е на уважение в родината си и заради редица свои действия, с които помага на народа си.

Възпоменателната проява отбелязва стогодишнината от разстрела на Николай Втори и семейството му

Държавният министър в британското министерство на отбраната Гуто Беб подаде оставка снощи, след като гласува против направеното от правителството изменение в митническия закон, представен от застъпниците за Brexit. Беб отговаряше в министерството на отбраната за снабдяването на въоръжените сили.

Мексиканската авиокомпания "Глобал еър" (Дамох) заяви, че пилотска грешка е виновна за катастрофата на нейния самолет в Куба през май, при която загинаха 112 души, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Наетият от кубинската компания "Кубана де авиасион" Боинг 737-200 се разби малко след излитането си от столицата Хавана за град Олгин в Източна

Гореща вълна премина през Япония и отне живота на 14 души през уикенда, предаде Ройтерс, позовавайки се на японски медии. Температурите в някои части на страната достигнаха вчера над 39 градуса по Целзий, което в съчетание с високата влажност създаде опасни условия, посочва японската метеорологична служба, предаде БТА.

Събрания на закрито ще могат да продължават най-късно до 24 часа според нов закон

Вече мина над година от нещастното отвличане на британската моделка Клои Айлинг от двама братя ...

Днес преди обяд над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево, но още около обяд и до ...

/КРОСС/ Всички действия на държавата във връзка с чумата по животните са незаконни. Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова след извънредното заседание на Председателския съвет на парламента за чумата по животните, предаде „Фокус“. „Запознаха ни със ситуацията. Обсъждахме досегашните действия на управляващите, както и бъдещите. Нашата позиция - оспорихме всички досегашни действия на правителството като незаконни на основание Закона за ветеринарно-медицинската дейност, който казва, че в тази ситуация трябва да се свика централната епизоотична комисия. Заповедите трябва да се подпишат от министъра на земеделието“, каза тя. По думите ѝ на това законово основание БСП смята, че всичко направено дотук е незаконно. Нинова заяви, че БСП са оспорили практическото изпълнение на предприетите мерки и отбеляза, че не се прави достатъчна дезинфекция, а стопаните не се информират. „На чисто правно основание и на практически действия досегашните мерки на правителството са абсолютно неадекватни. Предложихме да си спазват законите на страната, да си свикат централната епизоотична комисия днес. Двамата министри да си подпишат заповед за мерки. Ако стопаните заведат колективен иск, за което са готови, всички действия на държавата са незаконни, държавата ще бъде осъдена и ще трябва да плаща обезщетения на тези хора“, каза Нинова

Дългът към енергото е 10 500 лв., за стоки - 16 бона

През 2017 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Варна е 5 407 лв. и ...

Омбудсманът Мая Манолова беше принудена да напусне заседанието на Тристранния съвет, след като се оказа, че няма официална покана от нито един от членовете на съвета, каквото е изискването на правилника за работата му.