Това стана след провала на Рома срещу последния в класирането

Всеукраинският български културен център в Одеса не е бил обект на целенасочено нападение. Това се казва в съобщение на Външното ни министерство заради публикации в медиите за нанесени щети на центъра. Сградата е понесла незначителни поражения поради близостта си до мястото на събитията в нощта на 2 срещу 3 май тази година.

Артилерийски обстрел на иракския град Фалуджа, извършван от антиправителствени сили вече повече от четири месеца, е отнел живота на 11 души през последните 24 часа, предаде "Франс прес".

Кризата в Украйна трябва да послужи като сигнал за членовете на НАТО, че е време да увеличат военните си разходи. Такова мнение изрази генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен в интервю за германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг. "Не бива безкрайно да се снижават военните разходи, променете тази тенденция и инвестирайте все повече и повече средства в отбраната", казва Расмусен. Той се аргументира с факта, че Русия е увеличила военните си разходи с 30%, докато в някои европейски страни те се намаляват до 40%. Тази седмица с подобни призиви към страните от НАТО излязоха държавният секретар на САЩ Джон Кери и шефът на Пентагона Чък Хейгъл.

Чалга певицата Анелия получи от фенове приза "Диамантът на поп-фолка".

Всъщност аз съм мошеник в спортната психология, казва шеговито Стив Питърс, който е завършил математика, после медицина и психология. Работил е години с най-жестоките престъпници в английски затвор, които са били с тежки психични отклонения. Преподавал е математика в училище и от десетилетия налива деликатните тайни на психологията в главите на ...

ЧАСТ ВТОРА ДОЛИНАТА СПИТИ Предстои ни запознаване с будизма и един доста откъснат и слабо населен регион на Индия. С нетърпение очакваме тибетските манастири и високопланински села. Напускаме тучните земи на Парвати и навлизаме в каменно пясъчната пустиня на Спити. Обратно в Манали И така, пристигаме в Манали привечер, изморени. Минаваме през Рави и Радж, че да уговорим утрешното заминаване за долината на река Спити. Няма много сили за слизане за вечеря, което е около 5 минути, та решаваме да хапнем по сандвич с кашкавал от як, домати и краставици на терасата. Сандвичите са много вкусни, а кашкавалът е едно от малкото скъпи за ядене неща. Килото струва около 30 лева. Имаме и бързовар и чай, които Никята беше купил, като аксесоари за болничното ми легло, та пием и по чаша чай. Общо взето чай много пиехме, което е обяснимо, защото си е вкусотия. Сутрин към 6-7 часа, после след обяда, после преди и след вечеря, по дабите (dhaba) на пътя. Дабите са крайпътни колиби, където можеш да пийнеш чай, безалкохолно, да хапнеш сладка или солена бисквита. Също така често има и готвено. На път за Спити Сутринта успяваме да тръгнем сравнително рано, около 8 часа. Малко след изхода на Манали асфалтираният път тръгва нагоре на серпантини. Това с асфалта не продължава дълго. Местността е гориста и джипката лети под шарената сянка на сутрешните лъчи. Над нас е първият планински проход по пътя ни към Спити – Ротанг Пас, 3978м (Rohtang Pass). Мястото е много популярно за индийците, които идват тук с туристическа цел. Има парапланери, атевета и други забави, а когато падне малко сняг гостите нахлузват грейките, досущ като нашите от соц-а, и започва едно въргаляне и пързаляне - голям купон. Радват се градските хора на снега, какво по-естествено. С една дума, не само чужденци щъкат по хималайските проходи, а и доста местни. Пътят се вие по планинския склон, а пропастите се редуват ту от ляво, ту от дясно. Успоредно на джипката плавно кръжат орли, а по-нагоре гарги кълват окаляните трупове на малки кончета. Два огромни лешояда зорко наблюдават гощавката, вероятно вече закусили. Изкачваме се още малко и пред нас се открива величествения Хануман Тиба, 5984 м (Hanuman Tibba). Красота! Времето е много хубаво, навън мирише на зима, вятърът е доста резлив. Камал, шофьорът, е пуснал леки индийски мелодии, пътуването започва доста приятно. Идва време пътят да се сбогува с асфалта, ставайки черен, а после още по-черен. Работници, мъже и жени, някои в доста окаян вид, са пръснати по серпантините. Едни трошат камъни, блъскайки с чукове, монотонно и продължително, докато рано или късно, по-скоро късно, нещо се отцепи от едрото парче скала. Други бъркат цимент, трети пренасят материалите, четвърти редят и лепят, укрепвайки и поддържайки високопланинския път в условната му цялост. Колкото и да поддържат, работата никога не свършва, въздействието на елементите и най-вече провокираните от самото наличие на път свлачища е постоянно. Ставаме свидетели на едно целогодишно, или поне трисезонно, и непрекъснато състезание между работниците и гравитацията, която подканва скалната маса, а с нея и цели участъци от пътя, надолу към долината. Чат-пат се забелязва едрогабаритна техника, но повечето работа се върши на ръка. Вече сме на билото, правим по снимка, протягане, цигарка и започваме спускането към долината на река Чандра (Chandra), чието течение ще следваме известно време докато не започнем изкачването към втория проход по нашия път – Кунзум Пас, 4590м (Kunzum Pass). Първото селце по пътя е Чатру (Chhatru), където спираме за по чай и сок от манго. Срещаме Реми, французин, който комбинира двете си любими занимания – колоезденето и пътешествията. Предните дисаги е произвел от крачоли на стари джинси. И тръгнал сам на едно доста дълго пътуване, чиято траектория забравих, но не се учудвайте, ако го срещнете март, април по оста Странджа – Сакар – Родопи – Рила – Пирин. Следвайки реката пред нас се откриват прекрасни върхове и ледници с надвиснали сераци, чиито имена, когато си имат, следим по картата. Минаваме близо и виждаме края на най-големия ледник в индийските Хималаи – Бара Шигри (Bara Shigri), които е и вторият най-дълъг в света. Виждаме и няколко от вливащите се в него ледени ръкави. Долината на Чандра е също широка, изключително пъстра и единственото желание, което изкушава човек е да поспре, да приседне и да съзерцава простора. Подминаваме и селцето Батал (Batal), като малко след това се отделяме от Чандра и започва изкачването към Кунзум. Пътят отново подсича планинския склон на серпантини, като отвесите са ту от ляво, ту от дясно. Отново поспираме за малко на прохода. Грее слънце, духа вятър и молитвените флагове изпращат своя припев към заобикалящите ни върхове и тъмно синьо небе. Започва спускането към долината на река Спити. Панорамите са неописуеми. Това, което се открива пред очите, мисля, ще остане скрито за лещата на обектива, което пък означава, че може да планирате следващото пътуване в тази посока. Навлизайки в долината Спити ние навлизаме и в будистката култура. Напускайки своите земи, прокудени тибетчани се заселват в тази долина и създават своите малки общности. След паспортна проверка в Лосар (Lossar), следвайки каменно сините води на Спити, навлизаме навътре в долината. Спити означава Средна земя, средна между Индия и Тибет. Загубеното „царство” е толкова близо, докосваме го. Това е и един от най-безлюдните райони на Индия. Прекрасно е! Коритото на реката е каменно, широко, равно и спокойно, а светлината създава едно синьо-сиво одеало, което примамва в света на хармонията. От двете страни на коритото се издигат прекрасни скални ридове в жълто, оранжево, охра, червено, сиво, кафяво и още много причудливи цветове на скалните метаморфози. Една канара се издига нагоре като крем пита с безброй пластове бутер тесто, катерещи се успоредно на реката. Изведнъж, горе на хребета, част от пластовете се изправят вертикално на своите съседи, образувайки дъга, която коронясва скалното образувание. До нея друга канара. От острите й улеи изтичат сипеи, маслено сиви и фини като брашно тип 500, които спират във вертикалните брегове на реката. По тях пък са накацали каменно пясъчни пирамиди, безбройно много, вероятно резултат от ледниковата дейност. Сякаш някой е пръснал Теракотена армия на първия китайски император Цин Шъхуан да варди течението на Спити. Пътят ни към Каза продължава напред, като наоколо заприличва все повече на каньон. Бреговете стават скални, а пътят ги пробива все по-криволичещо и все по-високо. Над нас надвиснали скални козирки, под нас – пропасти, а реката, все по малка, долу в долината. В далечината, кацнало на един нос на високия речен бряг, прекрасно будистко село украсява пустошта. Къщичките са не повече от дузина, спретнати, варосани, с този неповторим дизайн на прозорците, комбинирали бяло, зелено, тъмно кафяво и червена охра. На хоризонталните им покриви натрупани бали сено, че да има какво да ядат животните зимата. Вградени в самия покрив, нещо като последен пласт, пък други слами, тръстика, служат за изолация. Над селото храм, към който пълзи тънка червено-оранжева нишка. Време е за вечерната медитация или молитва. Вярата на тези изоставени хора се усеща дори във въздуха. Колко много липсва тя на нас българите и колко пагубно вероятно ще се окаже това за оцеляването ни като народ. Гледките продължават да спират дъха и така, на свечеряване пристигаме в Каза. Кратка разходка в старата част, след което слизаме в новата, където е спането и вечерята за днес - някакво неразбирателство или пък схема. Настаняват ни тук под претекст, че в старата част уж нямало вода в момента, но ще се местим утре, в други ден, че ни харесва много повече. Ки Гомпа и Дангкар Пътуването днес не беше дълго като километри, но отново коства цялата светла част на деня. Закусваме в старта част, пароти с картоф и дал, нещо като баничка от чапата с картофено пюре, и пури, също с дал. Пурите приличат на мекици, само дето са много по-фини и с размер на детска топка за футбол. Чапатите са питките хляб. Много вкусни, правят се само от брашно и вода, на сух горещ тиган, като питката се натиска многократно по време на изпичането й, като по този начин става като джоб. С една дума индийска закуска at its best. Закусваме в единственото огряно от сутрешните лъчи ресторантче, часът е около 9. Тук животът започва малко по-късно, шанти, шанти, време има за всичко, то време нали няма. Попрепичаме се малко на терасата, наблюдавайки сутрешните занимания на местните. Търговците вдигат металните решетки и простират стоката си на показ. Следва нейното обезпрашаване. Прах много и навсякъде, без да е натрапчив. Със суха кърпа, тип парцал, се нанасят резки и силни удари по пакетчетата чипс, пластмасовите буркани с ядки и всяка друга стока на първа линия. Има и друг метод, с метлички, по-продълговати и меки от нашите, но кърпата е много по-звучна, а и с просто око се вижда отлитащият от стоката прах, само за да се приземи след малко отново върху нея. В очакване на своите клиенти ваксаджията бавно, внимателно, спокойно и грижливо подрежда съдържанието на дървения си сандък на ръбака на ресторантчето. Врящите в олио пури са точно на главата му, но едва ли ще стане сакатлък. Все пак в тази страна никой за никъде не е запрепускал, така че едва ли някой ще помете чугунената тенджера. Пред фризьорския салон вече има опашка, като един униформен ни гледа любопитно. Повечето бели не избират индийската закуска. Предпочитат нещо малко по-лукс. Зеленчуците по сергийте изглеждат страхотно, ама няма къде да се разготвим. След закуска се отправяме към манастира Ки (Key, Kee, Ki), където ни посреща прекрасна будистка архитектура, чай и някакъв безформен, намачкан обреден сладкиш. Взимаме за благословия. Монасите показват храмовете, любуваме се на гледките в двете посоки на долината. В единия храм пространството е заето от молитвено колело (mani ´khor lo), колкото един човешки бой, на което Om mani padme hum е изящно изрисувано на нещо като плат. Чувството да се докоснеш до будизма и тибетската култура не мога да разкажа с думи. Оказва се, че долината Спити е част от съществувалото Западно Тибетско Кралство, което от 17 до 19 век е било под управлението на Кралство Ладак (Ladakh), когато за около 100 години англичаните директно администрират Индия и включват всичко това създадената от тях административна единица. За достоверността на току що написаното не мога да бъда сигурен, но важното е друго. Тези земи са населени от будисти много преди злощастната 1951 г., когато китайците се разправят с Тибет. Тоест, бягайки, жителите и монасите на Тибет идват в долина, която отдавна е споделяла тяхното битие. Не са дошли в непознати земи, както си мислех по-рано. Пътят до манастира отново криволичи по стръмните хималайски склонове, а в нозете ни остават къщурките на земеделците. Нивите си обработват в най-причудливи форми: сърце, бобче, дюля, палачинка, рибарска мрежа, всички сякаш нарисувани от детска ръка. Нивите орат с волове - е, не волове, но не и якове, нещо друго май. А макар и много сухи и песъчливи, терените раждат немалко неща, съдейки по видяното на пазарската улица. Може би има някакъв внос, но мисля, че не. Доста сме откъснати от света. Земите са досами величествената река, та няма как да не са плодородни. Тези, които са във високото, също се поливат. За разлика от Парвати, тук всичко е пустинно, но вода има. След манастира Ки се отправяме към село Кибер (Kibber). Намира се на 4200 метра и е известно с това, че хора живеят тук целогодишно. Тук зимата пада много сняг, та едва ли е много лесно, но пък хората се справят с тази ситуация, откак свят светува. Не е лесен животът в природата, но пък е пълноценен като нищо друго. Поставя страхотни предизвикателства, но и предоставя невероятни блага. Каквото е животът. Така поне на мен ми се вярва. На съседния склон се намира последното село в Индия – Чичим (Chichim). До него се стига с тролей и пеша, а отвъд са само бърчини и Тибет. Този ден сме се запътили и към манастира Табо (Tabo). Най-старият будистки манастир в Индия, любимо място на Далай Лама за почивка от суматохата на Дарамсала (Dharamshala). Между другото Далай Лама беше посещавал и Ки, един път през 1972 г. и един път през 2000 г., та по-рано бяхме в едни и същи помещения с него, макар и в различно време. Пространствено обаче магията я имаше. Пътят ни следва реката, чиито тюркоазени днес цветове заковават погледа. Това води до леко зашеметяване и чувство на безтегловност, особено имайки предвид, че криволичим по отвесния склон над нея. Водата жива, та жива, малко след момента на създаването й от природата. Невероятна красота. Отново започват да се появяват онези пирамиди, импозантно настанени по стръмните, почти отвесни днес брегове на Спити. Гледайки в пропастта, през тези назъбени конуси, се замислям, че човек всъщност може да го е доста страх по тези пътища, особено ако се случи да има принципни затруднения с приемане на съдбата, живота, смъртта или просто високото. Пристигаме в Дангкар (Dangkar). Село, крепост, манастир. Не съм много сигурен за второто. Кацнал на едно скално ребро, издадено навътре към долината от основния планински склон. Манастирът е на повече от 1000 години – изключително. Няма монаси, няма катинар на храма, само надпис с молба да се отнасяме с уважение и благоприличие на това свято място. Дангкар е и старата столица на Спити. Основната панорама от възвишението е врязването на долината Пин в Спити и срещата на двете реки. Отново думите не стигат. Долината Пин е също много дълбока, обявена за национален парк. Именно през нея трябваше да слезем в Спити, ако бяхме успели да завършим трека, но уви, остава за следващия път. Много е обещаваща, дори от този неин единствен завой можем да усетим красотата й. В далечината естествено се откриват заснежените била и върхове на 5-6-хилядниците. Иначе, селото се бори с ерозията с всички сили. Камал паркира извън основната част, че да пази прашното пътче от товара на джипа. Разхождаме се, без да губим време, че пред нас е Табо. Оказва се обаче, информация от Камал, който, докато ние се разхождаме, лафи с насъбралите се няколко местни, че за Табо ни трябва разрешително. Знаехме за него и преди, но нещо уж нямаше да ни трябва. Е, сега се оказва, че не е точно така. Дали има някакви по-специални събития тези дни, дали просто не сме организирани добре и заради близостта с Тибет разрешителното си е винаги задължително, дали на Камал не му се ходи до там, че и без това нещо мрънкаше по този въпрос... В част от групата остава съмнение, че нещо ни будалкат, но в крайна сметка отпрашваме обратно към Каза. Около час и половина, но доста каталясваме. То не е прах, то не е чудо. Стана натрапчив. Трисезонните строителни работи вървят с пълна сила и в този участък от пътя и на всички ни залепват гърлата, скърцат зъбите и задръстват носовете. Пристигаме малко преди свечеряване, търговците точно започват да събират сергиите. Градчето се прибира между 18 и 20 часа и улицата опустява. Сядаме да вечеряме и така се случва, че тепърва зареждат керосиновите примуси и накупват това-онова от последните отворени сергии. Тука се готви на момента, няма ги полуфабрикатите и заготовките, всичко се приготвя, сякаш си в къщи и сядаш да сториш вечерята. Отнема време, но когато човек е подготвен, че ще почака половин - един час е спокоен. Няма нерви, няма зор. Е, днес почакваме доста, че кухнята тепърва стартира, но пък си струва. Много вкусни момоси и други нещица. Поръчката ни на доста приличен английски взима едно десетгодишно хлапе, което сръчно и почти без объркване сервира и комбинациите от зеленчукови „пелмени”. Лангза и Комик Програмата днес е по-спокойна, че да може да прекараме и няколко следобедни часа в Каза, а и да вечеряме докато още в ресторантчетата има светлина. Отново закусваме на същото място, пароти и пури. Срещаме Хосе Мария от Сан Себастиан, с който провеждаме няколко кратки разговора за хранителните отравяния и високопланинските проходи. Може да го видим и по нашите планини, знае ли се. Потегляме за Комик (Komik), село на 4500 м с два манастира. Оказва се, че не Кибер (4200м) е високото място, където целогодишно живеят хора. Гидовникът не знае всичко. Пътят ни минава през още едно място – Лангза (Langza). Тибетското село, освен че е безкрайно красиво, е известно с величествена статуя на Буда, не знам колко висока, но мисля поне 8 м има. Кацнала пъстра на билото, вперила поглед в отсрещните многохилядници. След кратка слънчева пауза с проследяване на картата и изказване на мнения за отсрещните върхове, продължаваме към Комик. Преди да разгледаме манастирите, се изкачваме на близкото възвишение – 4700 м. Това е и най-високата точка на нашето пътешествие. Догодина повече. След слизането се насочваме към храма на единия манастир. Благ монах ни приема и спокойно наблюдава вълнението ни да бъдем негови гости. За изпроводяк ни дарява с въженца с възел. Голямо удоволствие, ще отнесем нещо със себе си от това приказно място. Посъбрахме и малко камъни, де. След няколко минути на припек монахът, който седеше и все още ни наблюдаваше, се приближава и ни поканва на чай. Наслаждаваме му се, наблюдавайки как група новодошли разтоварват 50-килограмови чували с храна за манастирите и техните обитатели. Зимата приближава и когато снеговете паднат, тези хора остават откъснати от света за няколко месеца. Хайде обратно към Каза. Спускането - традиционно. Пътят суче между сипеите и пропастите, спускайки се право надолу. Отново гледки във всички посоки. Изоставено село, чийто развалини украсяват върха на каменно-пясъчна игла, стърчаща в стръмния каньон. Пристигаме в Каза и се настаняваме в доста уютен guest house, чието име не помня, но, мисля, се държи от тибетчани. След кратък пазарлък взимаме стаите. Къщата е баш на центъра, срещу ресторантчето с момосите, което означава бърз късен обяд или ранна вечеря. Част от групата остава да социализира с Марион, немкиня, и Хосе Мария, а с Камен щипваме на кратка разходка до централния манастир в града. Доста нов и голям, различен от безвремието на посетените досега. Връщайки се, събираме Иво и отиваме до магазинчето на красивата Анму, за малко търговийка и пазар. Вече три дена кръжим около магазинчето, та дойде време да развържем кесиите. Прекарваме много забавен един час. Смеем се, усмихвахме се, въртим пазарлък, който тук сякаш е по-малко задължителен, отколкото в Манали или Дели. Мерим, чудим се, избираме, като накрая тръгваме с пълни торби и добро настроение. Анму и майка й работят винаги до късно и тяхната лампичка угасва последна, с което търговската улица окончателно заспива. Взимаме по биричка и обратно в guest house, където разиграваме стаите и леглата на зарове. Бирата е пълен боклук, то не се и пие по тези земи, така че по-скоро за адета казваме по едно "наздраве". Време е за обратния път. Накупуваме сладка и самоси за следващия ден, че тръгваме в 5 сутринта. Каза - Манали 5:10 часа, мразовито е. Чакаме изгрева с нетърпение и ръце в джобовете. В колата ни е и Марион, която любезно взимаме с нас към Манали. Камал пък поркал с приятели снощи, та го избъзиках, че му е дошло малко рано, той обича да си поспива и не му беше съвсем дзен тази сутрин. Първата спирка за чай е в Лосар, на около 35 километра и два часа от Каза. Там срещаме Хосе Мария, млада французойка и Реми. Става лафче, слънцето тъкмо е изгряло и лъчите му сгряват леко вкочанените ни крайници. Всички са тръгнали на път. Това е последният ден, в който Кунзум е отворен. Утре Спити остава сама. По-късно в Чатру срещаме и Анму, нейната джипка е направо за Дели. Не ми се мисли... Скок - подскок. Един проход, втори, задръстване заради строителни работи и след 11 часа път сме в Манали. Вечерта минава спокойно - сандвич и десерт, и в леглата. След изморителното пътно родео телата и органите имат нужда от почивка. Вашищ Среща със Саран и разходка с него до Вашищ, около 40 минути пеша. Преди обаче да тръгнем - малко сутрешен shopping в Манали. Рупиите рязко се стопяват. По-късно научаваме, че сме леко преметнати от хитрите кашмирци, които измамно представят продукцията си. Иначе са много твои хора и една ли не без пари злато ти дават. Ако някога сте в Манали и искате да си купите хубав шал от честен търговец, това е вашето място – bodh shawl weavers. Магазинчето се намира в една пряка вляво, точно преди храма на главната, който е горе-долу по средата й. Преди него пък е търговецът на студено пресовано кайсиево олио. Божествено. Индийците не спират да се мажат с него, след всяка баня, което е често по два пъти на ден. Супер е. При шаловете попадаме, след като Камен, щъкайки, вижда Саран в магазина. Айде един час лаф с него и търговеца, който ни обяснява схемите с шаловете. Възрастен човек с честни и благи очи. Е, малко се позасмя, като чу колко пари сме дали на неговите „колеги”. Но момент, какви шалове, нали сме във Вашищ. В селцето има два храма и минерални извори. Това го прави изключително популярно за туристите, основно индийци, които тази събота се прескачат. Въобще, доста туристическо местенце, малко и с много магазини. Бледолики видяхме само още двама. Наблизо има и водопади, но ни мързи да тичаме натам и вместо това пием чайче на терасата на едно ресторантче, която по има вид на строителна площадка или на нещо, което е работело в миналото. Обратно в Манали, последни покупки на нещо за някого, следобедно слънце на терасата, зарове, пране, стягане на багажа, че утре палим към Дели. Вечеряме малко късно, но вкусно в компанията на Радж. Това е първият индиец, когото виждам да яде месо, не че познавам много от децата на тази велика страна. Манали – Дели – София Този път автобусът е здрав и спим почти през цялото време. След 14 часа и ½ сме в Hare Rama. Последни часове в Индия, пред нас е само летището. Прибирането става неусетно, съзнанието в унес и благоговение. Епилог “We have to build up this country into a mighty nation, mighty not in the ordinary sense of the world that is, having great armies and all that but mighty in thought, mighty in action, mighty in culture and mighty in its peaceful service of humanity.” Jawaharlal Nehru В училище за първи път се запознах с Джавахарлал Неру и сякаш бях забравил отличната оценка, която с неохота ми писа госпожа Петкова, изправяйки ме на черната дъска с въпроси за това кой е и какво е направил. Ето, че седемнадесет години по-късно, пиейки чай в малката прашна градинка на кръговото в Манали, си припомням неговата история. Както санскритските епоси и Махатма Ганди, така и неговото верую, смятам, има отражение в битието на индийците. Но какво е това битие? С какво е толкова различно? Тези въпроси нямат универсален отговор. Идете и вижте за себе си. А ако някой все пак попита какво беше това пътуване за мен и защо толкова много обикнах Индия, ще отговоря следното: „Случва ли ви се понякога, или случвало ли ви се е някога, ходейки по улицата, например, да почувствате един порив и чудейки се какво се случва, да си кажете: това е щастие? С други думи, вече възрастни, случва ли ви се понякога, или случвало ли ви се е някога, да се почувствате отново дете?” Ето това е за мене Индия. И не само, тук аз за първи път научих смисъла и проявлението на понятието мир!

Всеукраинският български културен център в Одеса не е бил обект на целенасочено нападение. Това се казва в съобщение на Външното ни министерство заради публикации в медиите за нанесени щети на центъра. Сградата е понесла незначителни поражения поради близостта си до мястото на събитията в нощта на 2 срещу 3 май тази година.

Дружеството продължава да се оглежда за големи придобивания, при които да може да използва част от кешовата си наличност

Насилията в Одеса, при които в петък загинаха повече от четиридесет души, са част от руски план за унищожаване на Украйна. Това заяви украинският премиер Арсен Яценюк. Онова, което стана в Одеса,...

Русия е увиличила военните си разходи с 30%, докато някои страни в Европа са ги намалили с 40%

Ще бъде направена ревизия на досегашната работа на Сметната палата. Това заяви новият председател на институцията Лидия Руменова. "С голям...

 Около 340 хиляди българи пътуват в страната, а около 140 хиляди - в чужбина по празниците около 1 май и Гергьовден, каквато е тенденцията и през изминалите години. Въпреки лошото време числата не са се променили, коментира пред „Фокус" Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма.

"Независимо от сравнително по-лошото време, от което се оплаквахме в началото на периода, видяхме, че голяма част от хората – тези, които бяхме предвидили като обем, пътуват. Същото е и за пътуванията извън България. Няма никаква изненада, по отношение на основните числа, които са свързани с българите, които излизат в чужбина, включително и към съседна Гърция", добави Драганов.

Само границата с Гърция до момента са минали 80 хиляди превозни средства с над 200 хиляди души, като около 85 хиляди се очаква да са българите, почивали в съседната държава.

„Имаме едно преструктуриране с лек ръст на излизанията към Гърция, което се дължи на отварянето на прохода Маказa, където има една увеличена интензивност, която миналата година не сме имали", коментира още той.

Размириците в Одеса продължиха и през тази нощ, а днес на посещение в града е премиерът на Украйна Арсений Яценюк. Той хвърли вината за кървавата драма от петък вечерта, при която загинаха близо 50 души, върху МВР. И се закани с разследване от Върховната прокуратура.

 Всеукраинския български културен център в Одеса не е бил обект на целенасочено нападение, съобщиха от Министерството на външните работи.

Сградата е понесла незначителни щети поради близостта си до мястото на събитията в нощта на 2 срещу 3 май т.г. Пострадали няма.

Дипломатическите представителства на Република България в Украйна поддържат непрекъснат контакт с местните власти и представители на българските организации в страната.

Украинският премиер Арсений Яценюк обвини вътрешното министерство в бездействие по време на безредиците в Одеса, съобщи РИА Новости. Обвинявам правоохранителните служби и силите на реда в бездействие. Ще има пълно и независимо разследване, заяви Яценюк. Следствието ще направи проверка на действията на ръководството на правоохранителните органи и на обикновените служители за действията им в Одеса, обясни премиерът. Разследването ще се води от Генералната прокуратура на Украйна, уточни той. Случилото се в Одеса е трагедия не само за самия град, но и за цяла Украйна. Това беше добре подготвена акция срещу хората на Одеса и Украйна, посочи Яценюк след едноминутно мълчание в памет на загиналите. Ако органите на реда бяха работили и бяха защитавали хората, всички тези терористични организации отдавна щяха да бъдат ликвидирани, подчерта Яценюк, като допълни, че ще поиска разследване на дейността на всички висши длъжностни лица в милицията в Одеса. Необходимо е да се потърси политическо разрешение на ситуацията, категоричен е той. В същото време руските медии съобщиха, че проруските активисти са успели да си върнат контрола в Славянск и Крематорск, както и в още два украински града – Константиновка и Андреевка. В Крематорск заради настъплението на опълченците украинските военни е трябвало да се изтеглят към летището. По-рано днес стана ясно, че щурмът в Славянск продължава, като украинските войски са успели да превземат местния телевизионен център.

След Гергьовден времето ще стане по-топло

/КРОСС/ "Трябва да се проведе задълбочено разследване на това, което се случва в югоизточната част на Украйна", написа руският посланик в ООН Виталий Чуркин в своя профил в Twitter. На заседанието на Съвета за сигурност на ООН, което се проведе на 2 май, държавите не успяха да постигнат съгласувана позиция относно събитията в югоизточната част на Украйна. Виталий Чуркин тогава предложи да се приеме "изявление" от името на членовете на Съвета за сигурност, за да се сложи край на всички форми на насилие, включително и на използването на въоръжени сили в източната част на Украйна. Предложението му обаче бе отхвърлено. На страницата си в Туитър Чуркин отбеляза, че ситуацията в Украйна е изключително нестабилна. "Tези, които горят хора не са украинци. Това са фашисти", написа още той.  

Заедно с 300 души в град Аксаково лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев поднесе цветя пред паметника на Георги Петлешев, големият български революционер, който е роден именно в този град.

Бившите лидерки в световната ранглиста Мария Шарапова и Ана Иванович се класираха за втория кръг на турнира в Мадрид след безпроблемни победи в първите си мачове. 

Руската тенисистка, която през миналата година игра финал на червените кортове в испанската столица, даде едва три гейма на Клара Коукалова за успеха с 6:1, 6:2. 

Шарапова се нуждаеше само от 63 минути, за да приключи мача с 32-годишната чехкиня, която заема 31-ото място в ранглистата. 
...

/КРОСС/ Трима кандидати, включително и настоящия президент на Сирия Башар ал-Асад, ще участват в президентските избори, насрочени за 03 юни, съобщи АФП, позовавайки се на изявление на Конституционния съд. "Върховният конституционен съд заявява, че одобрява подадените заявления на регистрираните кандидати Махер Абдул Хафиз Хаджар, Хасан Абдел ал Нури и Башар ал-Асад", се казва в изявлението. Според прогнозите, сегашният президент Башар ал-Асад има най-големи шансове да спечели изборите.    

Настъпва захлаждане. Отначало от северозапад, а утре през деня от север-североизток, с умерен вятър, ще нахлува студен въздух. Температурите ще се понижат с 4°-5° и дневните в повечето места ще са между 13° и 18°. Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) - БАН, съобщи за "Фокус".

Вторият кандидат на ДПС в листата за евроизборите Делян Пеевски не се появи на днешното официалното откриване на предизборната кампания на партията в котелското с. Ябланово, съобщи Дневник. На събитието присъстваха всички останали кандидати за евродепутати в листата. Представяйки поименно кандидатите, председателят на партията Местан кратко уточни, че „за съжаление“ Пеевски не е е имал възможност да присъства днес. Говорителят на ДПС Камен Костадинов заяви, че няма представа защо кандидатът отсъства. Той бе номиниран от множество организации на партията от цялата страна. Пеевски не присъства и на представянето на листата на партията.

Настъпва захлаждане. Отначало от северозапад, а утре през деня от север-североизток, с умерен вятър, ще нахлува студен въздух. Температурите ще се понижат с 4°-5° и дневните в повечето места ще са между 13° и 18°. Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) - БАН, съобщи за "Фокус".

/КРОСС/ Заедно с 300 души в град Аксаково лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев поднесе цветя пред паметника на Георги Петлешев, големият български революционер, който е роден именно в този град. Пред събралите се Станишев припомни, че още в Пловдив на паметника Альоша той и БСП са предприели инициатива за съхранение на паметниците на българското войнство, българските антифашисти и руските войни, дали своя живот за свободата на България. "Правим това, защото БСП е партия с памет и 120 години история. Българите трябва да помним историята си и да я съхраняваме, защото това е наш дълг. Почитаме герои като Георги Петлешев, за да помним от къде сме тръгнали и че нашите ценности остават непреходни и са вечни. Това са ценностите за свобода, за справедливост, за достоен живот за всички" категоричен бе пред събралите се лидерът на социалистите. Той подчерта, че поднасянето на цветя пред паметника на българския герой е символ и на приемствеността на тези ценности. На мероприятието присъстваха депутатите от ПГ на КБ от Варненския регион Борислав Гуцанов, Красимир Янков, Алекси Алексиев, кандидатът за евродепутат от листата на КБ Николай Джагаров, както и областният управител на Варна Иван Великов. По-късно Станишев се отправи към варненското село Водица, където през 1942 г. на днешния 4 май загива големият български революционер Георги Петлешев

Не трябвало да влизаме във война с освободителката си от турско робство

/КРОСС/ Над 5,5 млн. души са посетили китайската столица Пекин,за да отбележат Деня на труда. Туристическият бизнес регистрира рекордни приходи. От бранша смятат, че до 10 - 12 г. Китай ще задмине САЩ като първенец в сферата на туризма. В момента Китай формира около 1/3 от глобалния експорт на услуги в туризма. От 2003 до 2013г. пътуванията са се увеличили три пъти, достигайки 3,2млрд. Заетите в туристическия сектор са над 100 млн. души. Заради силен ръст на вътрешно търсене, бизнесът промени своята таргет група и се насочи към местните посетители. Денят на труда в Пекин беше отбелязан подобаващо . Посетителите се насладиха на 150 мероприятия, посветени на празника. По-голямата част от туристите, 3,2 млн. предпочетоха културните прояви и тези с исторически мотиви. Според Общинската комисия на Пекин за развитие на туризма се отбелязва леко увеличение спрямо миналата 2013г. Заради лошото време има спад с близо 17% на туристите, които са избрали паркове. Железниците в Китай също отбелязват увеличение на пътническите превози през празничните дни, съобщиха местните железопътни власти. Пекин е една от най-популярните туристически дестинации в страната. През 2013г. бе домакин на 252 млн. посещения с цел туризъм, които й донесоха общи приходи от близо 400 млрд. юана (около 64 млрд. долара), предаде Bulgaria on Air.  

България разполага с газ само за един месец при евентуална криза на доставките за страната заради кризата в Украйна. За това алармира пред ТВ "Европа" енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него управляващите ни са подценили опасността от газов тероризъм.

Едва седмица, след като 7-годишната Пламена от Русе беше погребана, майка й Деница се озова на улицата.

Ювентус е шампион на Италия за 30-и път в своята история! Това стана факт след като Катания победи Рома с 4:1 и "вълците" вече дори теоретично не могат да настигнат лидера. Утре Ювентус ще и...

Няколко случая на убийства на деца потресоха Турция и активизираха привържениците на възстановяването на смъртната присъда, принуждавайки ислямисткото правителство да подготви законопроект за по-строги наказания за убийците на малолетни.

Преди три години Деница се развежда и губи двете си момиченца - Пламена и Десислава. Правата върху тях са дадени на баща им - Пламен. На Великден Деница губи завинаги голямата си дъщеря, след като баща ѝ я пребива до смърт. Третата голяма загуба в живота ѝ не закъснява

Млада майка едва не роди на стадиона в града по време на футболната среща "Марек" - "Добруджа". 24-годишната Десислава Николова и приятелят й Димитър Харизанов са върли фенове на дупнишкия отбр. Терминът за раждане на Десислава бил на 12 май, но околоплодните води на младата жена изтекли по време на мача, най-вероятно заради силните емоции,

/КРОСС/ ООН и Арабската лига ще се опитат да съживят преговорите за спиране на сирийския конфликт. За това се договориха генералният секретар на Световната организация Бан Ки-мун и колегата му от Лигата на арабските държави Набил ал Араби. Двамата смятат, че насрочените за 3 юни президентски избори в Сирия не са съвместими с дипломатическите усилия за уреждане на сирийската криза, съобщи БНР. Вторият етап на междусирийските преговори приключи в Женева на 11 февруари. Предполагаше се, че диалогът ще бъде възобновен през март, но това не се случи. Насилието в Сирия продължава, а хуманитарна обстановка става все по-тежка.  

Италианското издание на романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ е номинирано за литературната награда Von Rezzori за най-добра преводна книга. Това съобщи писателят в профила си във Фейсбук. „Искам да благодаря на преводача Джузепе дел Агата, който преведе с много любов романа, и на издателство Воланд, което ще се бори с гигантите Мондадори, Бомпиани и Фелтринели. За мен е чест, компанията е силна, фаворити са Дейв Егърс и номинирания за Букър Том Макарти““, писа Господинов. Отличието ще бъде връчено за най-добра книга от чуждоезичен автор, публикувана в Италия в последната година. Носителят на наградата ще бъде обявен на официална церемония на 14 юни в Залата на петстотинте в легендарния замък Паладо Векио във Флоренция. Физика на тъгата” оглави и списъка на най-добрите книги през 2013 г. на италианския сайт bookrepublic.it. Романът на Господинов излезе на българския книжен пазар през 2011 г., а през 2013 бе преведен и на италиански.

Семейният "имот" се продава за 1,75 милиона британски лири

Клоунът вече има сако за официални случаи, но ще запази емблематичните си червени обувки

/КРОСС/ Българинът боледува от много неща, но днес преди всичко той е много объркан, разлюлян. Лута се в един постоянен „организиран хаос". Във второто десетилетие на 21 век, обаче, подобно състояние не се приема, нито се прощава, казва писателят Димо Райков, който от две десетилетия живее в Париж. Според него, точно оттам произтича полярността в усещанията на хората. Едно от отрицателните български качества - завистта, например, често прелива и се утаява в необяснима злоба към ближния, към другия, към различния, смята писателят. "Парадоксалното е, казва Райков че тази злоба е и към самите нас! А ние, българите, всъщност не сме толкова лоши. В някои от есетата си съм споделил своята сетна, поизтъняла надежда и тя е в наследството на кръвта, в традиционните добродетели на нашите „майки мадони", които се предават на нашите внуци. А по средата, за съжаление, сме ние, нашето лутащо се поколение", казва авторът. Генезисът на омразата Скандалният случай в с. Розово със сирийските семейства, прогонени под лозунга „България за българите", повдига според него въпроса трябва ли да се сърдим тогава на французи, германци, холандци, които едва ли са съгласни с неговия друг вариант „Европа за българите"? Отговор на този въпрос писателят търси в романа си „Реката на смъртта", публикуван преди две години в България

Те ще акостират в пристанищата на Одеса и Очаков

Млада майка едва не роди на стадиона в града по време на футболната среща "Марек" - "Добруджа". 24-годишната Десислава Николова и приятелят й Димитър Харизанов са върли фенове на дупнишкия отбр. Терминът за раждане на Десислава бил на 12 май, но околоплодните води на младата жена изтекли по време на мача, най-вероятно заради силните емоции,

/КРОСС/ 4,5 килограма суха марихуана откриха служители на РУП - Петрич при акция срещу производството и разпространението на наркотични вещества. В дърводелски цех в града полицаите са намерили и иззели 2 полиетиленови чувала, съдържащи около 4500 грама суха, зелена, тревиста маса, която след направен полеви тест е реагирала положително на канабис. Със заповед за задържане до 24 часа в ареста е вкаран 62-годишният Т.Л. от Петрич, пише Труд. Образувано е досъдебно производство.Работата по случая продължава.  

Настъпва захлаждане. Отначало от северозапад, а утре през деня от север-североизток, с умерен вятър, ще нахлува студен въздух. Температурите ще се понижат с 4°-5° и дневните в повечето места ще са между 13° и 18°. Облачността ще е по-често значителна, в повечето места с превалявания, в южните райони придружени от гръмотевици.

Докато не се връчат на нарушителя

Вторият в листата на ДПС за евроизборите Делян Пеевски не се появи на официалното откриване на предизборната кампания на партията, което се състоя днес в село Ябланово (близо до Котел). На събитието присъстваха всички останали кандидати за евродепутати.
От сцената председателят на партията Лютви Местан представи цялата листа с няколко думи. Като стигна до Пеевски, Местан само уточни, че за съжаление той не е е имал възможност да присъства днес.

Говорителят на ДПС Камен...

След Гергьовден „Автомагистрали Черно море“ започват работа по довършването на стадиона на столичния футболен гранд Левски.Шуменската компания поема щафетата от "Главболгарстр...

Приемането в ЕС на страни от бившия Варшавски договор, като Румъния, създаде "врата за организираната престъпност".  Това заяви лидерът на Партията за независимост на Обединеното кр...

На Запад е въведена фактическа информационна блокада за случващото се в Украйна, заявяват от външното министерство на Русия."Показателно е, че дори в кръговете на ОССЕ никой не знае, че в Украйна...

Българин е новият началник на милицията в Одеса, съобщиха наши сънародници от Одеска област.