На Запад едно от понятията на Hit Man e свързано с работата на наемния убиец. Разширено с прилагателното „икономически” се употребява за онези хитмен-икономисти, високоплатени професионалисти, които насочват паричните потоци от Световната банка към джобовете на гигантските концерни, и на няколкото свърхбогати семейства, контролиращи ресурсите на света. С помощта на нагласени, привидно научно обосновани икономически прогнози и отчети, манипулирани избори, подкупи, изнудване и компромати стимулират политически мероприятия в интерес на американската и световна коалиция от правителства, банки и крупни производители.

Знам, че Симеон Дянков е плашилото за червените в България защото той не просто идва от омразната им Америка ( като някакъв поамериканчен “родоостъпник”), но и му се вменява еднолично вината за продължаващата бедност ( въпреки „чудесното” управление на ГЕРБ), макар да е нормално за един финансов министър да е стиснат. Но Дянков така се вживя в ролята на бушон, предпазващ ментора си Борисов, че е забравил за опасността от късото съединение по международната верига от събития, засягащи държавата ни, в която съединението изобщо не прави силата. Защото съединението го няма тук от времето на Съединението (1885 г.) , което прави тази декларация да изглежда като кух лозунг, пренесен механично от белгийския парламент върху фасадата на нашето Народно събрание.

За холандския вестник „ Де телеграаф”, цитиран от Actualno.com, Дянков обобщава по адрес на далечната на светлинни години по демократични традиции пред нас, но нападната наскоро от скакалците на егоистичния национализъм страна, че търпението на България се е изчерпало от съпротивата на Холандия срещу членството на страната ни в Шенген и че по този начин тази западноевропейска държава ставала за смях в Брюксел.Нима?

Преди всичко Дянков трябва да премери позицията си с премиера Борисов ( както Борисов мереше в София гърба на Берлускони с педи и стана за резил поне в очите на италианците) и с колегата си вицепремиер Цветан Цветанов. През последните месеци двамата на няколко пъти се опитаха да ревизират значението на признанието за България като член на шенгенската зона, подслаждайки по този начин реколтата от лозето на баир, което ражда  киселото грозде.

На второ място Дянков трябва да си „спомни”, че през август и Германия, чрез своя вътрешен министър, изрази ясни резерви за приемането на България в рамките на споразумението, което гарантира гърба на всички държави от ЕС срещу трансгранични рискове. И Германия ли е „смешна” в очите на нашия присмехулник?

На последно място, но не и по значение, Дянков, за когото се говори като за истинския премиер в сянка(та на Борисов, който осигурява с популистката си фасада тази сянка) на България, трябва да знае, че обобщенията са най прекия път към глупостта.

Холандия може да е налазена от популизъм и национализъм в кратък миг от дългата й демократичната история, но тя е родоначалник на модерната западна парламентарна демокрация и има всички основани да се смята за нейно лице и в днешно време, въпреки грозната шовинистичната пъпка на физиономията й, която, впрочем, завяхва в момента, когато пиша това текстче ( така сочат тази вечер резултатите от актуалните избори там).

Така че Дянков трябва да се държи малко по-скромно от името на нашата демокрацийка, защото тя не му е бащиния и податлива на разни шовинистични зарази.

И утре е ден. И утре ще съмне без петел. Кук(уригането) на стобора е право дори и на преял с власт субект, но не и когато говори от името на една държава и един народ, които имат доста да догонват първенците в състезанието между народите за достойно място под европейското слънце. Защото точно това кук(уригане) е смешно в очите не само на западните съюзници, но и на мислещите българи, чийто евентуален национализъм всъщност се опитва да гъделичка наместни…,пардон- заместникът на премиера.

Share on Facebook

може и на шега да беше, но си излязоха много истини - на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родителите от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат уплаших се от стройните планове на някои родители относно това какво ...

Макар и оптимистично настроени за придобиването на VirusTotal от страна на Google, антивирусните разработчици се чудят дали и как това ще повлияе на начина по който сайтът събира и споделя вирусните проби с антивирусните ко...

След като предложиха собствени онлайн курсове - Power Searching with Google - създателите на най-известната търсачка обяви официалното пускане на технологията, която беше в основата на уроците представящи проекта за открито онлайн обучение. url=https://code.google.com/p/course-builder/The Cour...

Третата книга от поредицата "Петдесет нюанса" - “Петдесет нюанса освободени” ще излезе на български близо две седмици преди първоначално предвидената дата. За тази промяна в издателския си календар в рядко случваща се у нас посока съобщиха днес от издателство БАРД.

"Притиснати от заплахите на стотици екзалтирани почитателки на трилогията на Е. Л. Джеймс и с цената на изгубения сън (и изгубената целомъдреност) на своите най-добри редактори, направихме невъзможното, за да може последната част “Петдесет нюанса освободени” да излезе по-рано", споделят в от издателството не без доза хумор.

Книгата ще бъде на пазара и у нас този петък, 14-ти септември, а ние можем само да похвалим БАРД за това, че се вслушват в желанията на читателите си, и да се надяваме да се случва и с малко по-... техни книги.

Можете да намерите всичко свързано с прес конференцията на Apple от 12 Септември в Сан Франциско тук. Страницата се обновява като нашият екип ще качва всичко най ново тук. Всичко най-ново ще се споделя в реално време от нашият екип в    Facebook       Twitter   и   Google

Начало на събитието 20:00 Българско време

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

19:50

Остават 10 минути до официалната прес конференция на Apple

19:11

Очакванията за сега са за пускане на нов iPhone 5, iTunes11 и нов iPod

19:01

Новият iPhone-5 ще подържа 4G-LTE мрежа. Това оказва търсенето на iphone-lte в сайта на Apple което са забелязали първи колегите от 9to5mac

18:52

Можете да следите новините за всичко ново което се случва на хаштаг #Socialevonet и #айфон5

18:20

 Вече е потвърдено. Новото име на смарт телефона на Apple е iphone-5 . Ако напишете в Apple Store търсачката: iphone-5 в ще ви излезнат следната информация говореща че нещо предстои. Връзките не са активни все още но има време:

18:00

Остават броени часове до официалната церемония по представянето на новите неща от Apple. За сега единственото нещо което говори за предстоящите вълнуващи мигове е официалната страница на Apple където може да се види само надпис че се подготвя нещо интересно.

Следете новините от социалните мрежи и дигиталните технологии със SocialEvo.net в:     Facebook       Twitter     Google+

Подобни статии:

1. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември
2. Apple отварят Bluetooth на своя iPhone

Южна Корея е обявила, че ще проведе трети опит за извежданве в космоса на своята космическа ракета KSLV-1 в периода 26-31 октомври. Напомняме , че пердишните два опита за извеждането на ракетата завършиха неуспешно.

Набират скорост оборотите в обръщането на ситуацията около публичното говорене за руското енергийно робство на България – така го нарекоха днес с истинското му име български експерти. Дългогодишното мълчание и страхопочитание като че ли е взривено…

В рамките на денонощие видяхме и чухме двама български министри да отвръщат с насмешка на рязко набъбналите руски претенции към България заради фалиралия проект АЕЦ „Белене”.

Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз, който за малко да стан официален съветник на Бойко Борисов, детонира пък друга публична тайна: че българската енергетика е проядена от руския шпионаж и че с иска си за един милиард евро като наказателна мярка за отказа от втора руска атомна централа Русия на практика се меси в българската политика.

Намесените в българската политика с руски аргументи другари и другарки от БСП не само не занемяха пред тази ескалация, но извадиха ракетните си устати установки Ивайло Калфин и Румен Овчаров. Те не просто отвърнаха на огъня, но започнаха контраофанзива без да крият, че се радват България да загази под руския натиск. Изсипаха познатите словесни снаряди, които могат да бъдат обобщени със злорадото „така ни се пада, щом не слушаме Москва”.

Самият Симеон Сакскобургготски внезапно напусна политическата си летаргия и предупреди, че един ден ще съжаляваме за недовършената АЕЦ „Белене”. Той дори, в свойствения му стил да фиксира срокове ( нали си спомняте обещаните от него 800 дни, за да ни оправи), посочи кога ще страдаме: след 20 години.

В Русия отекна ехото, разгласено днес от руски медии с позоваване на експерти,според които сътрудничеството с България в ядрената енергетика било много мъгляво.

Уж няма връзка, но ми се вижда свързан и откровеният цинизъм, с който Путин предложи днес на Молдова да се откаже от кандидатстване за ЕС срещу което да получи по-евтин руски природен газ. Това е от(к)ровен енергиен шантаж срещу една малка (почти балканска) страна, на която от Москва заявяват: не се европеизирайте, стойте си в килията на евразийска зависимост и ще ви бъде по-топло в добре познатия ви, направо уютен с неговата предсказуемост затвор.

Много, ама адски много се извинявам- направо ми е истински неудобно, но не мога да не посоча, че в момента започна да става видимо онова, за което говоря и пиша от години: България е разделена не на сини и червени, не толкова на комунисти и антикомунисти и твърде условно ( заради бракониерската употреба на русофилството сред доста бедни души) на бедни и богати, колкото на слуги на петата колона и всички останали.

Този основен разлом е много стар. И е толкова дълбок, че българските русофили с комунистически възгледи запазват лоялността си към Кремъл дори и когато по заръка на Путин бият по главите с полицейски палки комунистическите му опоненти по площадите на руските градове. В Русия може и да има някаква опозиция, но българските русофили са винаги безрезервно предани на Кремъл във всичките му превъплъщения и щения спрямо България. В този смисъл у нас си имаме кремълофини каквито дори в най-мракобесни руски условия не е възможно да бъдат отгледани в толкова чист, лабораторен вид.

Понеже Русия не може да накаже с бомбардировки натовска България за непослушанието, както направи с Грузия, тя действа по традиционния способ, в който е инвестирала от поколения тук: активира петата си колона.

Някой, натоварен с власт, трябва да изостави уютната черупка на български властови охлюв, препускащ към европейското благоденствие, да се изправи и да посочи този факт.

Хайде да видим как на практика приказките за българската независимост, маскирани в реториката на Борисов напоследък с трудната за произнасяне думичка „диверсификация”, ще бъдат превърнати в дела от гражданите за европейско развитие на България, които досега не са дали нито едно сериозно доказателство, че имат дързостта да се озъбят на петата колона, работеща по всички възможни фронтове срещу интересите на страната ни с протекциите и проекциите на чужда стратегия за деградиране на България към статута на руски васал със съветски колониален фундамент.

Някой бори ли се с руската мечка?

Има ли Боримечка зад черешовото топче или пак гледаме театро, след което селяните за европейското изоставане на България ще трябва пак да си налягат парцелите в парцелираната ни от вековния натиск държава?

Share on Facebook

При Кадафи беше по-добре. Тогава в Либия не убиваха американските посланици. След нападението над американското посолство в Бенгази са ранени няколко служители, които ще бъдат евакуирани в Германия в най-близко време. По-рано държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън потвърди информацията, че има убит сътрудник на американското консулство. Нападението над дипломатическата мисия стана във вторник вечерта, [...]

С помоща на манипулатора 'Канадарм-2' , бординженерите на 23 та дълговремена експедиция на КС , Джозеф Акаба и Акихико Хошиде ще разкачат товарният кораб от модула 'Хармони' (Node-2) в 18:50 наше време.

Учени са показали , че в условията, които възникват в прашните вихри на Марс е възможно самопроизволно образуване на метан. Изследването е публикувано в списание Geophysical Research Letters, а кратко изложение може да се намери на Universe Today.

Художник отива при директора на художествена галерия и пита: - Как е? Продават ли се картините ми? Директорът: - Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли да му покажа вашите картини. След това ме попита дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини. Художникът: - Ама това е великолепно! Директорът: - Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар… Усмихни се, България! Уредничката на музея в Нови пазар откраднала 95 платна на проф. Васил Стоилов, след което ги продала, а на местата им поставила ментета. За уредниците е важно да са експедитивни, но не по-малко е нужно да бъдат и честни Мутра изпратил любимата в чужбина да учи изкуство. След 1 година обучение отиват в Лувъра. Разглеждат една картина и девойката пита уредника на музея: - Това е...

Борислав Цеков е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ, Белгия, Япония, Италия и Португалия. През 2001 г. е избран с листата на НДСВ в 39-ото Народно събрание. Впоследствие се присъедини към отцепилата се група "Новото време". Автор и вносител е на повече от 30 законопроекта. Сега Цеков оглавява Института за модерна политика, който взе активно участие в изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента. - Господин Цеков, бихте ли казали колко време издържахте във вторник, за да изслушате кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на парламента? - Поне девет часа прекарах в парламента. След това следих процедурата до края онлайн по интернет. - Какви са вашите впечатления от това, което чухте, добре ли бяха подбрани кандидатите, добре ли се...

Няма начин мирният гражданин у нас да се защити срещу нагъл крадец, обирджия, убиец, наркоман или просто нехранимайко. Това е ясно отдавна, но пак стана актуално заради постановлението на ВКС, с което висшите магистрати пращат за пет години зад решетките иконописеца Йордан Опиц, който дръзна да се защити и преди близо пет години простреля нахлулия в дома му наркоман. Изстрелът за съжаление се оказа смъртоносен и наркоманът почина от раните си. Вероятно мнозина си спомнят драмата, разиграла се на централната столична уличка с историческото име "Чаталджа". В нея така и не стана ясно дали бягащият нападател от дома на художника е умрял от прострелването с газов пистолет или от друго, тъй като той е избягал от мястото на инцидента и е намерен по-късно мъртъв. След дълго продължилата съдебна сага обаче стана ясно, че няма чалъм да се отървеш от нападател - той у нас се оказва по-неизбежен даже от данъците. Посмъртно магистратите на практика реабилитираха агресора, заигравайки се с...

Mozilla и Xiph Foundation обявиха във вторник появата на Версия 1.0 на новия кодек наречен Opus, съвместна разработка на двете организации в сътрудничество с Google, звеното на Microsoft отговарящо за Skype, Broadcom и Octasic. Появата на продукта идва само ...

Докато в България се радвахме на многото почивни дни в края на лятото, в Лондон премиерът Дейвид Камерън обяви план за ускоряване на икономиката. Той включва 8 конкретни мерки, които трябва да доведат до 3 неща: 70 хиляди нови домове и улеснения за тези, които купуват първо жилище; съживяване на строителството и създаване на 140 хиляди нови работни места; 40 милиарда паунда държавни гаранции за инфраструктурни проекти. Кратко, ясно и разбираемо за всички. Така с наближаването на края на мандата избирателите ще могат да проверят дали тези конкретни обещания са изпълнени.

Ако досега не сте намирали прилика между Бойко Борисов и Дейвид Камерън, то днес няма как да не забележим, че премиерите и на България, и на Обединеното кралство вече насочват вниманието си към безработицата и говорят за необходимостта от разкриване на нови работни места. „Правителството запретва ръкави, за да „запали“ отново икономиката“, казва Камерън. „В момента трябва да се концентрираме в създаването на работни места, защото това е единственият проблем пред правителството и, разбира се, пред хората“, казва Борисов.Първият предлага 8 конкретни мерки и сам си поставя целите. Според втория „лекът е в концесиите и подобни инструменти, които да създават работни места“. Кои концесии, колко работни места, кога? Няма отговори.

Ще кажете, че вероятно англичаните са по-притиснати от безработицата и затова им се налага спешно да приемат план за преодоляването й. Пък ние тук имаме финансова стабилност, а кризата са ни я изпратили англичаните и другите западняци. Само че това не е вярно. Безработицата там вече спада и през август е 8%. В България безработицата продължава да се покачва и в края на лятото вече е 12.4%. Стига толкова английски примери.

Подходът или по-точно, липсата на подход и план за създаване на нови работни места, е само най-наболелият пример за политиката на парче, която това правителство упорито следва вече повече от три години. Виждаме министърът на икономиката Делян Добрев да се прави на шаман и да прогнозира накъде ще върви международната цена на петрола. Виждаме и министърът на труда Тотю Младенов лично да раздава помощи на калпак на пострадали хора било от наводнение, било от земетресение. Но не виждаме първият да казва каква точно икономика изграждаме, нито виждаме вторият да казва как и колко работни места ще бъдат създадени. И кога, разбира се. А точно това им е работата.

Енергията отива в измисляне на стандарти за храните, в намиране на спонсори на футболни клубове, в дарения за градове и села. И магистрали. Лично аз обичам да пътувам и предпочитам това да става по нови и хубави пътища. Страхотно е да има магистрали, но те не дават отговор на въпроса Накъде отиваме. В конкретния случай и „към Бургас“ е верен отговор, но по-важен е генералният отговор, който да ни каже каква е целта на управлението и каква България и каква икономика ще ни оставят. Защото магистрали има и в Гърция, и в Германия, и в Саудитска Арабия, но страната ни няма как да заприлича и на трите едновременно.

Премиерът Борисов е изключително прав, че най-големият проблем в момента е покачването на безработицата, а най-главната задача е да бъдат намерени пътища за създаване на нови работни места. Точно колкото е прав обаче, точно толкова безидейно изглежда правителството, изправено пред тази задача. Докато правителствата в Европа изработват поредните си антикризисни програми с конкретни мерки и конкретни цели, тук основната новина от сферата на икономиката е битова, дори твърде битова. 14 чиновници от дирекция „Туризъм“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма били преместени да работят в Пловдив. Научихме как нямат още кафемашина на работното място, колко наем ще плащат за новите си жилища и как първата вечер са спали на свещи. В същото време покрай новината за високи приходи на хотелиерите по Черноморието този сезон, дойде и равносметката, че близо една пета от ресторантите край брега са фалирали, а европейски издания продължават да публикуват репортажи за евтините грехове, които можеш да си купиш в България. Очевидно това не е устойчива картина, но ресорното министерство не е представило визия за бъдещето на туризма след една, пет или двайсет години. Заети са с местенето.

В която и сфера да погледнем, положението е същото. Обсъждаме кой ще приватизира товарните превози на железниците, защо шефът на БДЖ е подал оставка, но не обсъждаме кога ще имаме съвременни и чисти влакове, как ще стане това и колко ще ни струва. Доскоро присъединяването на България към еврозоната беше официална цел. От изявление в чуждестранен вестник обаче научаваме, че това вече не е цел. Откога, защо, какъв е другият вариант? Няма отговори.

Понякога все пак управляващите осъзнават, че без ясна визия и предварително заявени принципи е трудно да вървиш напред. Пресен пример е решението на правителството да започне подготовката на документ за принципите на отношенията на България със съседните държави. В последната година от управлението това може да звучи и твърде закъсняло, но все пак е в правилната посока. Защото както много добре знаят читателите на „Мечо пух“, когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

написано за в. „Труд„

Числото на потенциално обитаемите екзопланети може да се окажа значително по голямо от колкото се смяташе досега. Такова е мнението на физици от Абердинския университет изложено в доклад , който е представен на Британския фестивал на науката. Кратко съдържание е публикувано на BBC News.

Навръх 11 септември, когато светът отбелязваше 11-ата годишнина от атентатите в Ню Йорк, които взеха близо 3000 жертви, камикадзе се взриви в Истанбул. Атаката стана близо до входа на полицейски участък, при което загина един полицай и бяха ранени десетина други. Взривът в Истанбул мина почти незабелязано на фона на годишнината от терористичните атаки в Ню Йорк, които според всеобщото мнение промениха света в последните години. Атентатът в най-големия турски град, стана малко след 11 часа в западния работнически квартал Султангази, смятан за исторически бастион на кюрдските организации, но също така и на крайнолеви групировки. Според данни на полицията първият взрив е трябвало да бъде последван от втори, но предполагаемият съучастник така и не е успял да взриви устройството. Атаката в турския мегаполис се случи в момент, в който се засилват боевете от началото на лятото между турските сили за сигурност бунтовниците от ПКК - Кюрдската работническа партия, в югоизточната част на...

За 2-3 лева те биха спали с г-ца Радиация. За 20-30 лева биха й пуснали и децата си. А за малко повече пари ще натоварят цялата фамилия на каруца и ще я закарат до изоставения град Припят край Чернобил. Там семейно ще тършуват до последната пръчка арматура и няма да се завърнат, докато не приберат и последното парче метал. Те са абсолютни социални идиоти и са способни на грандиозни идиотски неща. Може да се спори, че са по-опасни от тероризма и тежката организирана престъпност, взети заедно, в които поне има логика. И по нейния път извършителите могат да бъдат разследвани, заловени, евентуално и спрени навреме. Докато с тези няма оправия, нито превенция. Защото кой да предположи, че могат да се срещнат идиоти, тръгнали да крадат радиоактивни материали, за да ги предават после на вторични суровини. Прибираха чугунените решетки на уличните шахти и дано са им изсъхнали ръцете - но с това свикнахме и имаме обяснение защо го правят. Убиваха самотни селски старци за стотинки и дано...

Ралица Ковачева

 Доскоро мислех, че отвличането на влакове е запазена марка за сценариите на холивудски екшъни. Но се оказа, че за целта не е необходим нито Дензъл Уошингтън, нито многомилионен бюджет. Достатъчни са аварирал влак и група гневни, отчаяни и готови на всичко български граждани. Сюжетът, пресъздаден от родните новинарски сайтове, е следният.

Влак номер 2641, а именно електричката, пътуваща от София за Мездра, аварира още на гара София-Север, а на Илианци спира окончателно. Денят е сряда, пети септември. Предстоят четири почивни дни, затова влакът е пълен – вози 450 души. Тълпата освирепява, спира идващия бърз влак от София за Горна Оряховица  и принуждава машинистите да спират на всяка гара, независимо дали по принцип влакът спира там или не, за да могат хората да стигнат, закъдето са тръгнали.

Първата ми мисъл като гледах репортажите беше, че това е абсурд. Че е невероятно подобно нещо да се случва в държава-член на Европейския съюз, през 2012-а година. Любителските кадри от мястото на събитието ми напомниха по-скоро фирма „Беднякът-милионер”, където индийците буквално висяха от влаковете, но не и европейска железница в началото на 21 век.

После обаче, се замислих. Добре бе, значи можело! Значи когато на хората им дойде до гуша, може просто да спрат влака, да свалят машиниста (и да го бият ако се налага) и да го принудят да спира там, закъдето са си платили да стигнат. Ако си представим държавата като един влак, а именно като една аварирала електричка, защо не се разгневяваме така, че да свалим машиниста?! Защо си плащаме билетите, обаче си седим на селската гара, гледаме счупената електричка, пуфтим, сумтим и чакаме… какво? Следващия счупен влак, който да ни зареже на следващата запустяла спирка някъде сред полето.

Как да стане така, щото хората да си представят държавата влак, която ги прекарва, извозва, дерайлира и в крайна сметка – ги изоставя насред полето, та да започне наистина да им пука. Ама да го вземат присърце, точно като тия 450 души, които са излели цялото си негодувание, озлобление и оскърбление от отношението на държавата си върху горката счупена електричка София-Мездра и окаяните й машинисти.

Как да накараме баба Пена (по метафората на премиера Бойко Борисов) да разбере, че когато реже ленти, премиерът е похрачил нейните пари и нея трябва живо да я вълнува за какво и как ги е похарчил? Че когато правителството взима каквото и да било решение, това живо я вълнува, защото в резултат може утре да няма и електричка, може да няма пенсия или да има с пет лева по-висока пенсия, а внуците й да плащат с десет лева по-високи осигуровки? Че когато ходи в Брюксел, Бойко Борисов не учи европейците как да са добре като българите, а участва във взимането на решения, които утре българите трябва да изпълняват?

Верно е, че не е лесно човек да го е еня за тия неща, при положение, че го заливат новини за успехите на правителството по пътя към светлото бъдеще. Понякога чак се сепвам и си викам, сигурно нещо не ми е наред, щом е толкова хубаво, ама само по телевизора. Обаче тия 450 човека, които показаха кой всъщност кара влака, ме убедиха отново, че телевизорът не е прав. Властта не е тази, която реже лентите, която раздава парите и печели изборите. Властта е от другата страна- у тия, които строят, изкарват парите и гласуват.

Проблемът е само, че трябва да им е много вътрешно, за да реагират. Шистовият газ, подслушването, ГМО-тата, че даже цените на бензина очевидно не са достатъчни, за да атакуват влака. Но първият признак вече е налице- търпението се изчерпва. Сега е въпрос само на малко въображение, за да си представим държавата като влак и да покажем кой кара влака. Преди да е аварирал окончателно и да ни е оставил на пуста гара в полето. Там нищо не започва, нищо не тръгва и нищо не се променя. На стълба на перона се полюшва полуоткачената табела „България”, а до нея завинаги е спрял влак номер 2641.

Днес (12 септември) празнува една специална група хора – всички тези, които правят така, че компютрите ни да работят, (а понякога и да не работят) и да можем общуваме с машините, без които съвременната цивилизация би била невъзможна. Денят на програмиста се отбелязва всяка година на 13 септември,...

През есента на 2010  Нели Крус*, вече член на  комисията Барозу 2,  в Авиньон говори за аналоговото авторско право, което не работи в цифровото време.

Delibertate.info   напомня за речта от 2011.

Поредната реч в същия смисъл две години по-късно:  Нека не чакаме все по-бързите технологии да бъдат все по-ограничавани от повече от остарялото право.

 

* aka Нийли Крус.

Само преди месец завърши кастингът за лице на световноизвестната марка Martini, а днес една от финалистките в челните позиции е именно нашето момиче, Жени Радкова. Тя е с 1551 гласа до този момент, като само естонката Хелън Адамсън я води със стотина гласа.

Ние от SocialEvo.NET искаме да подкрепи българката и да помогнем наше момиче да бъде лице на Martini. Това може да направи всеки един от вас, ако, разбира се, няма друга фаворитка, в приложението, създадено специално за целта от Martini във Facebook. Нека дадем глас за Жени и да покажем, че българите сме сила в интернет.

Подкрепете Жени Радкова във Facebook!

 

Ето го и нашето момиче Жени:

http://www.youtube.com/watch?v=gzJqwrAXhq0

Подобни статии:

1. Любомира Любенова: Брандовете са придобили човешко лице
2. Face.com сближава Facebook и Yandex?

През 1875 г. господин Паркър оставя чантата си в чакалнята на железопътната станция "Чаринг Крос Роуд" в Лондон. Той заплаща сумата от два пенса за своя билет, който има на гърба записани няколко пояснителни бележки за правата и задълженията на железниците към билетодържателя. Една от тях е, че ...

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо вторият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Юлия Ковачева, съдия във Върховен административен съд.

Илиана Иванова и Андрей Ковачев, евродепутати от Групата на ЕНП(ГЕРБ), взеха участие в годишния дебат за състоянието на Европейския съюз, който се състоя по време на днешната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. Критично важно е Европа да спечели психологическата битка „за или против“ по-нататъшна интеграция чрез ясни послания относно нейните предимства за европейските граждани [...]

Някои медии вече са писали за класацията на университетите 2012, но  ето я  -  MIT води.

QS World University Rankings

Предлага се и доклад с експертно обяснение на критериите.

Повечето QR кодове представляват малки квадратчета или правоъгълници, които се появяват по списания, билбордове, опаковки на хранителни продукти, бутилки или в ъглите на телевизионния екран по време на реклами. Този, за който ще ви разкажем сега, обаче, не е един от тях. Нещото, което виждате на сни...

Image: Neelie Kroes, Vice President of the EU and Commissioner for the Digital Agenda
by Neelie Kroes on Flickr

Помните ли кога тази крехка възрастна дама в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, взриви медиите, заявявайки че действащото в момента авторско право не изпълнява целите си?

Вчера Нийли Крус (Neelie Kroes) отново е изнесла важна реч под надслов Copyright and innovation in the Creative Industries, в която обръща внимание защо в променящата се дигитална ера

единствено реформата на авторското право

е в състояние да подпомогне колабиращия творчески сектор.

Първата отправна точка на г-жа Крус е, че директива 2001/29 – последният общоевропейски правен инструмент, отнасящ се до авторскоправната закрила – е технически и морално остаряла.

Тя не само е на повече от 10 години, но основите й всъщност  представляват напълно овехтелите от съвременна гледна точка предложения на Европейската Комисия от още по-далечната с1998.

В тази връзка желязната Нийли си служи със следния много интересен пример:

In 1998, Mark Zuckerberg was 14. Today, almost one billion people around the world actively use Facebook, to share photos, videos, and ideas.

In 1998, YouTube didn’t exist. Today, one hour of video is uploaded every second.

In 1998, most people listened to music on the radio, CD or tape. Now digital downloads often overtake conventional sales. New technologies allow downloading or streaming; easily, instantly, wherever you are. Not just to passively listen, but to interact and give feedback, to creators and friends.

Веднъж приковала вниманието на слушателите си към този наистина далечен период, бистрата холандка им припомня една много важна особеност на ерата преди интернет:

Back then, creation and distribution were in the hands of the few. Now they are in the hands of everyone: democratising innovation, empowering people to generate and exchange ideas, supporting and stimulating huge creativity.

„Каква да бъде тогава ролята на политиците?“

задава тя един малко или повече сугестивен въпрос, чийто отговор очевидно е обмислила добре:

We should help artists live from their art. Stimulate creativity and innovation. Improve consumer choice. Promote our cultural heritage. And help the sector drive economic growth.

Сега, това изказване е достатъчно политическо, за да може да има много допустими тълкувания.

Личната интерпретация на пишещия тези редове блогър обаче е, че най-сетне и от високата камбанария на европейската политика на информационните технологии и най-вече на интернет се гледа като на легитимно средство, с чиято помощ творците да потърсят алтернативи на топлата, но смазваща прегръдка на посредниците и по този начин да скъсят разстоянието до потребителите на техните произведения.

Подпомагането на творците ни отвежда до втората отправна точка на Крус и това е

по-добрата хармонизация

на авторскоправната рамка на Европейския Съюз.

Последната мярка е много важна, защото тя до голяма степен ще улесни потребителите да достъпват създаваното от творците съдържание.

С думите на Крус това е изразено така:

Well for one thing, you often find that online licensing restrictions make it impossible to buy music legally. Sometimes, for example, you can’t buy an MP3 across an EU border.

We have already made a proposal on orphan works and recently one on collective rights management, to make multi-territorial licensing easier. The licensing proposal is a good step forward to make it easier to legally access the music you love, especially across borders. I hope legislators are able to agree it quickly. But this tackles only one aspect of the problem.

Проблемите произтичащи от сериозната фрагментация на правните системи на държавите-членки на ЕС е познат отдавна и Крус заявява сериозна политическа воля за решаването му:

How can we expect pan-European companies to succeed, if in practice they have to deal with 27 different sets of rules, even if based on a supposedly common European framework?

How can we expect them to compete against American platforms that can easily market to hundreds of millions?

Изводът, до който достига решителната Нийли е ясен -

реформата е не само необходима, но и неизбежна

защото в противен случай всички участници в дигиталния оборот ще загубят:

Each day we fail to respond, we are missing out.

Consumers miss out on easy, legal access to their favourite products. The creative sector misses out on new markets, new innovations, new opportunities. We all miss out on new ways to share, recognise, and appreciate our cultural heritage. And our economy overall misses out on the chance of new growth.

Очевидно ситуацията освен в супранационалната ни Европа е наболяла и другаде по света.

Предвид глобалния и убиквитетен характер на цифровата среда, на холандската комисарка е ясно, че и останалите важни играчи ще трябва да предприемат промени:

I’m glad to see that change is finally coming for copyright, at many different levels. Internationally, the World Intellectual Property Organisation is looking into a range of new copyright exceptions and limitations.

Nationally, an increasing number of Member States are recognising the need for reforms, and testing new ideas in this field.

В заключение

трябва да се радваме, че темата за необходимата реформа на авторското право е станала предмет на разговори на възможно най-високо равнище.

Рано или късно от тези разговори ще произтекат дела и новата правна уредба ще бъде факт.

Процесът ще бъде дълъг и нелек, ще има лобиране и сблъсъци на интереси.

Именно заради това заинтересованите участници трябва да бъдат нащрек и да действат, когато е необходимо. Успешното изхвърляне на търговското споразумение ACTA на бунището на историята ни показа, че можем, стига да искаме.

В този смисъл не пропускайте възможностите си активно да участвате в извайването на новата авторскоправна рамка.

Защото как точно ще изглежда тя, зависи до голяма степен от вас.

Related posts:

1. Neelie Kroes: действащата система на авторскоправна защита не постига целите си
2. Писмо от Германия: да адаптираме авторското си право към съвременните реалности!
3. Писмо от Италия: интернет и авторското право или как opera seria измества opera buffa

След неотдавнашното посещение в Брюксел на президента на Република Македония Георге Иванов и срещите му с висши представители на евроатлантическите институции, македонските медии публикуваха серия от материали, твърдящи, че еврокомисарят по разширяването и европейска политика за съседство Щефан Фюле и говорителят му Петер Стано са правили антибългарски изявления по повод на последните развития в отношенията между България и Македония

Днес сигурно хиляди хора по света чакат със затаен дъх анонса на новия iPhone. В часовете преди конференцията на Apple е трудно което и да е друго технологично събитие да попадне под прожекторите, но това не пречи на конкурентите на американската компания да опитат. Google например използваха днешни...

Филм за пророка Мохамед нажежи обстановката в Близкия изток. В Египет и Либия хиляди се надигнаха да протестират срещу филма и срещу Америка, която според мнозина е отговорна като страна за филма. За съжаление положението в Бенгази ескалира, а там сульо и пульо имат калашников. Иглежда, че някой казал на група по-настръхнали въоръжени либийци, че Америка била направила филм, който обижда пророка Мохамед и те нападнали консулството. Сградата е напълно опожарена и има една потвърдена жертва. Преди няколко часа Ройтерс съобщи, че още трима американци са загинали, включително и посланикът. Според неофициален либийски източник, колата на посланика била атакувана с ракети.

Няколко хиляди египтяни се събраха вчера на протест пред посолството в Кайро. Протестиращите успяха да се качат на стената на посолството и да свалят американския флаг. Американските медии се втурнаха да съобщават, че на мястото на американския флаг бил качен този на Ал-Кайда. Черните флагове, които бяха размахвани вчера с надпис „Няма бог освен Алах и Мохамед е Неговия пратеник,” по принцип се размахват при всяка по-голяма демонстрация, в която се включват консервативните салафисти. Самият надпис пък се пише къде ли не, от графити под мостове до стикери, залепени по градските микробуси. Така, че спокойно, Ал-Кайда не е дошла в Кайро. А пред посолството не бяха само салафистите, а имаше и „ултрас” (организирани футболни фенове), както и по-умерени мюсюлмани.

За разлика от сблъсъците пред сирийското посолство миналата седмица, когато група египтяни атакува сградата, за да свалят флага на режима  на Башар Ал-Асад, и бяха попребити от полицията (около 85 ранени), протестите вчера преминаха без жертви и без насилие. Като по чудо силите на Централна сигурност оставиха протестиращите да си правят, каквото искат на външната стена на посолството. Появиха се  коментари по Туитър и Фейсбук, че нямало силова реакция и насилие вчера, защото имало много салафисти, а те били под протекцията на президента. Според мен полицията сигурно не е искала да ескалира ситуацията като в Бенгази.

Изглежда, че повечето от протестиращите само бяха чули за филма, но не го бяха гледали. В случая става тава дума за един абсурден аматьорски филм направен в  Щатите. Първоначално медии заявиха, че авторът е египтянинът Морис Садек, известен с анти-мюсюлманските си виждания християнин копт, който живее в Щатите. В последствие се оказа, че той се е включил само в писането на сценария. Истинският „виновник” е мъж на име Сам Басайл, който първоначално според Ал-Джазира беше американец, но около 11 сутринта египетско време, беше редактиран и променен на израелец. Не е ясно дали медиите наистина имат информация за Сам или просто използват Гугъл. Това име е използвано като потребителско име в Youtube за качването на 2 видео клипа от филма през юли тази година.

Интересно е, че 2 месеца никой нищо не казва за този филм. Но вчера (11ти септември, 11 години след атентата в Ню Йорк), някой с потребителско име HOSSAM252 публикува част от филма, дублиран на египетски арабски и започва лавина от коментари по интернет, които впоследствие ескалират в протест.

Вчера късно вечерта Морис се включи по телефона по телевизия Мехуар, обяснявайки, че уж филма не обижда пророка Мохамед и че се бил консултирал с мюсюлмани, когато пишел сценария. При въпрос на водещата на предаването защо е написал сценария, Морис започна да обяснява, че християните са дискриминирани и угнетявани в Египет и спомена инцидента в Масперо миналата година, когато над 20 християни бяха убити при протести. По същото време включиха и Есам Абд Ел-Магед, един от лидерите на консервативната група Ел-Гамаа Ел-Исламия, който не се сдържа и напсува Морис: „Алах те проклина, син на к****.” И така християнският и мюсюлманският фашизъм се прегърнаха любовно в нациолналния ефир на Египет за пореден път. Ако ви се гледа сеир, можете да видите клипа на предаването тук.

 

 

 

Продължаваме да следим събитията около залавянето на издирвания за пиратство Готфрид Свартхолм. Вчера стана ясно, че шведът е бил депортиран от Камбоджа, където бе арестуван миналата седмица. Днес шведските власти потвърдиха, че той вече се намира на територията на родната си страна и е бил задържан...

Владимир Шопов

„Златният европейски момент“ на германския канцлер Ангела Меркел отмина. Макар тя да е все още в състояние да контролира в голяма степен темпото и съдържанието на промените в съюза, полето й за маневриране и налагане на решения намалява все повече. Причините са и вътрешни и външни. В Германия тя е под обсада от по-крайното крило на собствената й партия и от традициония коалиционен партньор, но и от конституционния съд. В Европа срещу нея стои все по-уверена южна коалиция, която навлиза със скорост в новия политически сезон. В допълнение немската икономика все по-малко може да си позволи вечна криза в южната периферия на ЕС и това поставя още въпросителни пред досегашния подход на рестрикции. На Германия вече ще й се наложи да приеме, че има ограничения пред префасонирането на целия съюз по нейн модел и вкус.

Свиването на политическото поле за маневриране на Меркел е ясно видимо във вътрешнополитически план. С наближаването на изборите нараства натиска спрямо нея както в нейния Християндемократически съюз, така и от вечния коалиционен партньор, Християн-социалния съюз. Тяхното втвърдяване по отношение на Гърция и общата реформа по схемата „контрол срещу пари“ идва точно в момента, в който тя има нужда от малко повече пространство за маневриране. Немското обществено мнение засега дава своята подкрепа, но всяко отклонение от досегашния курс може да донесе на канцлера тежки политически загуби, така че и тук тя е заклещена в очакванията на хората. Степента на натиск вътре в страната е такъв, че за да прекарва в Бундестага мерките за спасителните пакети и механизми на нея са и необходими гласовете на социалдемократите.  

Меркел е под все по-остър натиск и от страна на германския конституционен съд. Неговата знакова скептична интерпретация на Лисабонския договор маркира посоката, в която ще вървят решенията му и това вече се случва. Съдът в Карлсруе открито заявява, че сегашния конституционен модел не позволява повече пространство за правителството и участието на страната в спасителните заеми и трябва да се върви към промени в основния закон на страната. Това е минно поле във федералната република и Меркел със сигурност ще стои настрани от него в годината преди изборите. Възражда се и дебатът за нова европейска конституция, която да реши веднъж завинаги сегашните проблеми на съюза. Реакцията на немските граждани на това начинание обаче носи много неизвестност.

Външнополитическата картина също се променя и Меркел е изправена пред нови реалности. Дълго време коалицията срещу нея бе по-скоро културен, отколкото политически феномен, но това се променя. Новият френски президент Франсоа Оланд може и да не е в състояние да произведе нова визия за Европа, но се захвана да прави коалиция от южни държави, с която да компенсира по-слабата си позиция спрямо германския канцлер. През юни се видя, че неговите усилия дават резултат и степента на синхронизация на Франция, Испания, Италия и Португалия нараства. Италианският премиер Марио Монти също ще бъде труден партньор за Германия през идните месеци. До редовните избори в страната има само осем месеца и Монти ще се опита всячески да избегне спасителен план за страната, а и италианският премиер е извън европейските партийни мрежи и върху него е много трудно да се упражнява политически натиск, както например беше възможно спрямо неговия предшественик, Силвио Берлускони. Испания също не се предава лесно под натиска на Германия. Страната продължава да отлага официалното искане за финансова помощ, с което ще дойдат и нови ограничения, изисквания, предписания за промени.

В началото на новия политически сезон Ангела Меркел реши да изтегли темата за нов договор, който да реши част от големите висящи въпроси. Но отсега я ясно, че времевата рамка (края на декември) е твърде малка и цялото начинание е прибързано. Никой няма особен апетит за нови договори, а освен това обхватът от теми е много по-широк от това, което Германия засега поставя на масата. Друга опасност е разговора за нов договор да премине в разговор за европейска конституция, което всъщност би било и по-подходящото понятие за дълбоките политически промени, които са необходими за следващата интеграционна стъпка и трайно решаване на кризата в еврозоната. Подобно начиние изисква по-скоро години, отколкото месеци. Тази комбинация от фактори доведе до остро негативна реакция на идеята на Меркел още на етап сондажи, а битката няма да става по-лесна. В крайна сметка изглежда по-вероятно тя да се съгласи на поредица от малки договорни промени или нов малък договор, отколкото да се конфонтира безкрайно със своите опоненти.

В тази среда можем да очакваме Германия да остави част от нейните битки на други страни-членки, които досега бяха по-малко активни. Първата възможност тук е Финландия, която има трайно „ястребска“ позиция и засега няма колебание да я защитава. Например, северната страна постоянно си договаря отделни двустранни гаранции преди да се съгласи за отпускане на нови помощни заеми. Холандия е друг кандидат, макар картината след изборите да е заплетена. Независимо от точната композиция на следващия кабинет в Хага страната няма да има много по-различна европейска политика от тази на предходния кабинет. Австрия също става по-настъпателна, поради възникването на нова партия, която се обяви за връщане на шилинга. Това поставя още по-остро темата за цената на спасителните пакети и двете големи партии на центъра са принудени да излязат от летаргията, за да не започнат да губят избиратели. Подобна активност на тези държави е добре дошла за Меркел, но засега те не показват достатъчен дипломатически синхрон и ще имат трудности при неутрализирането на „групата на Юга“.

Икономическият натиск върху досегашната стратегия на канцлера също се засилва. В най-голяма степен той идва от разклащането на досегашния модел на справяне с кризата. Страната постигаше добри резултати, докато другите страдаха най-вече благодарение на ситуацията, при която Азия компенсираше затъваща Европа, включително южната й периферия. Със забавянето на азиатските икономики нещата се връщат към изходна позиция и Германия трябва отново да разчита за съживяване в рамките на общоевропейската икономика. Икономически тя вече не може да си позволи нейните рецепти да „убият“ южните й пациенти. Въобще, идеята, че немския „икономически мотор“ може някакси да върви напред без много да разчита на „стария континент“ изглежда още по-нереалистична. Нарастващата непопулярност на самата Германия пък заплашва да започне да влияе и върху потребителските нагласи на останалите европейци, което също все по-често се отчита от немските елити.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо вторият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Калин Калпакчиев, съдия в Софийски апелативен съд.

Ако държавен служител  получи увреждане при секс по време на командировка  (в случая – от паднало осветително тяло), може ли да се приеме, че увреждането е във връзка или по повод изпълнение на служебни задължения?

Съдебно решение. | [ doc file]

Hе се налага да се доказва, че обсъжданото поведение е изрично или мълчаливо   насърчавано от работодателя. Ако служителят беше наранен по време  на игра на карти в същата мотелска стая, би имал право на обезщетение, макар да не може да се каже, че работодателят  насърчава въпросната дейност.

При липса на неправомерно поведение или умишлено самопричинени вреди обстоятелството, че служителят  е участвал в секс, а не в друга законна  развлекателна дейност  в същата мотелска стая,  не води  до  различен резултат.

В Австралия.

Ако държавен служител  получи увреждане при секс по време на командировка  (в случая – от паднало осветително тяло), може ли да се приеме, че увреждането е във връзка или по повод изпълнение на служебни задължения?

Съдебно решение.

Hе се налага да се доказва, че обсъжданото поведение е изрично или мълчаливо   насърчавано от работодателя. Ако служителят беше наранен по време  на игра на карти в същата мотелска стая, би имал право на обезщетение, макар да не може да се каже, че работодателят  насърчава въпросната дейност.

При липса на неправомерно поведение или умишлено самопричинени вреди обстоятелството, че служителят  е участвал в секс, а не в друга законна  развлекателна дейност  в същата мотелска стая,  не води  до  различен резултат.

В Австралия.

Няма да стигна Chrome и Firefox скоро с номерцата, но девет си е много. Ето го tsdecrypt версия 9.0 и списъка с промените.

Вече има пълна поддръжка на IPv6. Никога не съм мислел, че ще се занимавам с писането на подобно нещо, тъй като гледам да стоя далеч от IPv6, но се оказа лесна работа. Другото нещо, което мислех да не правя, а е в новата версия е филтрирането на EMM пакетите. И една полезна екстра, която дойде като страничен ефект от преправянето на кода заради IPv6, е че вече може се ползва DNS, за да се получават адресите на CAMD сървера и ако има повече от един адрес се пробва всеки докато се закачи. Спокойно може да си пуснете два OSCAM-а с два набора от карти и ако ако единият падне, tsdecrypt ще се закачи на другия.

Наличието на високоговорители или поддръжка на hands-free аксесоари в съвременните смартфони и таблети ни позволява да провеждаме разговори и едновременно с това да използваме мобилното си устройство с някаква друга цел. Обикновено обаче ние не правим това и, докато говорим, екранът на джаджата ни с...

На 5-ти септември завърши международната експедиция по търсене на материал за целите на клонирането на мамут "Яна - 2012". Ръководителят на експедицията и директор на Музея на мамута към Североизточния федерален университет (СВФУ) Семьон Григориев, съобщи пред Агенция РИА Новости, че разкопките ...

Роми ще протестират в Букурещ при посещение на френски министри

"Хюриет": Масовото изселване на турците от България през 1989 г. е било етническо прочистване

Над 12-часово изслушване на кандидатите за ВСС в парламента

"Отворено общество" предлага: Наблюдатели от НПО да следят изборите за членове на ВСС от професионалната квота

Президентът за изслушването в парламента: Прозрачната процедура не е 100% гаранция, че най-достойните ще влязат във ВСС

пак питам - коя организация, коя адвокатска кантор

а, кои политически активисти в българия ще се заемат с искане на компенсация за съветската окупация и комунистическия режим в българия? защо европейските държави ще са компенсирани за нанесените им вреди от войната с германия, а страните жертви на комунистически режими да не искат същото от русия? може би отговорът е в това, че те продължават да бъдат управлявани чрез потомците на съветските слуги и шпиони в българия, водят телевизионни предавания, държат сънародниците си в енергийна зависимост от руските газови монополисти, реставрират комунистически лица и институции, карат народа ни да ПРИЕМЕ, че е нормално агентите на държавна сигурност да са не на всеки километър, а на всяко второ поемане на дъх. 

всяко второ поемане на дъх вдишва издишан въздух от доносник, по дяволите! 

май ще трябва да напиша текст за това, колкото и да МРАЗЯ политиката.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо вторият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо вторият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Ерик Василев, съдия в Софийски градски съд.

От доста време Facebook промотира HTML5 – и не е учудващо – все пак HTML5 е стандартен език, добре познат на много хора, използван на доста платформи и винаги подобряван. Но изглежда Facebook осъзна, че HTML5 не е всичко. Марк Зукърбърг каза, че е заложил на...

Предислов ( за да не се налага послеслов): този текст няма нужда да четат хората със слаби нерви, на които им е непоносимо, че ще припомня как Борисов ми се обади на 28 март с твърдението, че съм първият, на когото съобщава за току-що взетото решение на правителство да спре проекта АЕЦ „Белене”.

Днес разбрахме от министъра на енергетиката Делян Добрев, че отказът да плащаме на Русия 1 милиард евро заради пресъхналия гьол край острова на несвободата Белене е план Б на властта. Той загадъчно анонсира и план В. Обаче питам: какъв беше планът А?

В моя скромен случай, когато премиерът ми се обади по телефона с явното намерение да ми приложи план А в разгласяването на закъснялото с 3 години решение, като ме превърне от критик във фен на властта, този план А определено не сработи. След това, на заседание на Министерския съвет на 16 юни, без никаква конкретна провокация ( от моя страна)- дори напротив, не бях сред активните поддръжници на протестите срещу безобразията в оп(р)азването на горите- насред тирадата си пред поканени на заседанието на кабинета представители на протестиращите граждани Борисов ми приложи план Б: нападна ме персонално като най-големия му враг сред журналистите. Нямал съм право ( без да съм имал и на сън такива претенции!) да бъда „лидер на демократичните журналисти”!

Иначе казано, в главата на властта винаги има войнствен план Б, когато е сгафила с план А. Но остава въпросът защо изобщо прилага план А, след като си има толкова успешен план Б, какъвто ни демонстрира наперено в момента до степен, че вицепремиерът Дянков днес обеща да „напляска” Русия …отново.

Дали обаче с тази реторика не искат да избягат от разговора, който иначе водят за свое оправдание по отношение на своите предшественици с въпроса: защо е пропуснато толкова много време за действие, довело до затлачване и натрупване на проблемите? И кой е по-виновен: предишните, които активираха пагубния АЕЦ „Белене” или наследниците им, които доведоха раната до гангрена, чието лекуване вече може да стане само с шумна ампутация? Или разчитат на нашата късопаметност по отношение на многобройните изказвания на Борисов и антуража му за неизбежността (почти като смъртта) на АЕЦ „Белене”?

Продължавам да питам: кой ще напляска виновниците за протакането и за това, че едва сега започват да намекват за огромните злоупотреби от страна на бившите управници? Нима това закъснение не прилича на съучастие, което сега, когато ножът е опрял до кокала и когато кокалът с комисионните се пренесе в АЕЦ „Козлодуй”, се опитват да представят като (закъснял твърде много, но важен, реанимиран заради новите избори) порив към справедливост и към възмездие, с което ГЕРБ подмамиха миналият път толкова много избиратели?

Ако план А предвижда мотаене, шикалкаване, губене на време и пари в танца с руската мечка с надежда тя да се превърне в някакво котенце, а план Б включва ръмжене срещу разгневения космат хищник, какво ли остава за план В?

Не ми остава нищо друго, освен да предположа, че Борисов е изтрезнял предизборно и за вредата от следващия мечешки казачок, поради което плаши с отказ на България от „Южен поток”, който той многократно е обявявал за сигурен проект в плановете на правителството- почти както лавираше и за т.н. втора атомна. Какви са индикациите ли? Например вестник „Труд” днес е прозрял, че Русия шантажира България за газовия проект чрез натиска с искането на огромни неустойки за несъстоялия се ядрен обект край бившия концлагер на острова на несвободата. За целта вестникът цитира свои източници.

Вярно е, че минавам повече за западник, отколкото за източник, но по този въпрос съм изписал доста и смея да твърдя- доста преди да наблюдаваме сегашното раздвижване по темата.

Гледам и чувам, че посланикът на САЩ Джеймс Уорлик също заговори на изпроводяк на високи обороти за необходимостта от разсекретяване на тайните клаузи от енергийните договори на България (познайте с коя държава!).

А какво ли ще ни каже новото назначение на Вашингтон в София Марси Райс, помощник секретар за ядрена и стратегическа политика в държавния департамент на САЩ, която е била в епицентъра на формирането на американската политика като отговор на побоя, нанесен през август 2008 г. от Русия на една малка, православна, черноморска, освобождавана от Русия от османците, но непослушна днес спрямо Москва държавица.

Така че очаквам ново позвъняване от страна на Борисов- стига да размисли по въпроса за моето „лидерство” на „демократичните журналисти”.

Апропо, с обявяването на трите плана А,Б и (загадъчния) В, изплува споменът за планът АБВ на Георги Първанов, сътрапезника на Борисов, който се самообяви за успешен политик, макар че първите два шлема от тройния му енергиен шлем в договорките с Кремъл вече отпаднаха поради непригодност. Остава да видим съдбата и на третия, на „Южен поток”, който е сламката, в която са се вкопчили като в спасителен сал потъващите планове на Путин да завърже стратегически юзди на своя български троянски кон в ЕС.

Share on Facebook

Услугата SkyDrive получи доста подобрения напоследък: миналия месец Microsoft ъпдейтна SkyDrive за по-добро качество на услугата спрямо потребителите и заедно с това премахна всички ограничения в програмния интерфейс, свързани с резолюцията на снимките и вида на съдържанието, ка...

Моливник от 3 празни ролки от тоалетна хартия – удобен за бюра, на които няма много място:) Моливник...

Последният доклад на Netcraft за уеб сървърите и хостовете разкри няколко интересни неща, първото от които е фактът, че Amazon в момента е най-големият уеб хост в света по брой сървъри, които компанията предоставя. Amazon използва цели 118 000 сървъра, насочени за работа в мр...

Продукти:
1 готово тесто
1ч.ч. консервирана царевица
шепа обезкостени маслини
2- 3 кисели краставички
1 глава червен лук
400г моцарела
1к.ч. зехтин

Приготвяне:
Взема се тава. Маже се със зехтин. Тестото се разстила в тавата. Маже се горната част с мазнина. Лукът се почиства измива. Реже се на пръстени. Киселите краствички се режат на филийки. Редят се всички подготвени продукти и маслините. Пицата се поръсва с мащерка. Отгоре се подрежда Моцарела, нарязана на плочки. Пече се на умерена фурна 30 минути. Оставя се да изстине и тогава се реже на парчета.

Приложението за споделяне на снимки Instagram удари 100 милиона потребители, поне според главния изпълнителен директор и основател на Facebook, Марк Зукърбърг. „Те са толкова супер-талантлива група инженери, че току-що надвишиха 100 милиона потребители“, каза Зукърбърг на конфер...

Неотдава чухме за уязвимост в Java, която обаче бе поправена навреме с последния ъпдейт – пача от 30-ти август. За жалост обаче, Oracle потвърди и втора неизправност, за която бе докладвано на 31-ви август. Вторият бъг, за който Oracle бяха информирани, е идентифициран веднаг...

Сутрин. Трамвайна спирка. И трамвай, който спира на нея. Тълпата бързо се набутва в превозното средство, само на един мъж с бастун му трябват допълнителни десет секунди, за да се добере до предната врата. Бастунът е бял.
Ватманът вече е изнервен и мърмори под носа си:
- Арееее, веее…
- Извинете – казва мъжът с бастуна – коя трамвайна линия е това?
- ЧЕТВОРКА!!! ТИ СЛЯП ЛИ СИ?!
- Ами да, много се извинявам за което… Благодаря, че ме качихте.

Ватманът затвори вратата на трамвая, затръшна и вратата на кабинката си и подкара трамвая с предупреждаващото “дзън-дзън-дзън-дзън-дзън…”

Два коментара по историята:

1. Като се замисля, дори в по-цивилизованата Западна Европа на повечето места няма лесен начин да се ориентираш кой номер автобус, влак, трамвай пристига, без да попиташ. За пример определено е добрият стар Лондон, още ми звучи в ушите: “This train terminates at Three Bridges, calling at East Croydon, Purley, Redhill, Horley and Gatwick Airport…”

2. За “вежливостта” на шофьорите в градския транспорт вече съм писал неведнъж…

Сподели тази публикация:

За мое щастие в нашето семейство злояди деца няма, а ако трябва да сме точни - и злояди възрастни няма. Въпреки това, когато попаднах на книгата „Приказки за злояди деца” на Красимир Дамянов, се заинтригувах. Първо, заради хубавата корица и илюстрации, и второ, защото писанията за храна, както и самата храна, винаги са ме привличали.

Четох ги на закуска, обяд и вечеря. Без да преяждам с тях! На едни места се смях, на други се мръщих. Едни бяха поучителни, други просто забавни. Научих интересни неща за храните – за дължината на макароните и цената им, за състезанията по подхвърляне на палачинки, за произхода на таратора.

Само дето през цялото време не ми хрумна да прочета някоя от тези приказки на детето си. Просто смятам, че това са си приказки за възрастни, което признава и самият Красимир Дамянов в следговора си. В тях има намеци за политическите нрави у нас, препратки към нашата и световната история, изобщо неща, които не са интересни за децата - злояди или не.

С чисто сърце признавам, че книгата ми хареса. Това, което не ми допадна, е решението тя да се издаде и предлага като книга за деца. Всички знаем, че риск купената от нас книга да ни разочарова винаги има, но тук не е недостатък в самата книга, а за погрешно пазарно позициониране. Освен ако става въпрос за някаква тънка заигравка на автора и издателството с читателите, която аз, признавам, не схванах.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от видео интервю с Никола Марков, брат на писателя. В него за първи път той разкрива името на човека, който ДС е уговаряла да сипе отрова в чашата му по време на почивката му на о. Сардиния през юни 1978 г. Това е българският емигрант в Германия Любен Константинов, който търгува с пощенски марки с Никола Марков. Този опит за ликвидиране на писателя предхожда покушението на моста „Ватерло” с няколко месеца.

Сделката за Труд и 24 часа е обект на предварително споразумение между сегашните издатели Огнян Донев и Любомир Павлов и "Нюз Про", регистрирана в края на август, в която съсобственици са Венелина Гочева и Димитър Димитров.

Цената за дяловете на Донев и Павлов в двата вестника е фиксирана на 32,5 млн лева, като 10% трябва да бъдат платени веднага. Според договора окончателното прехвърляне на дяловете трябва да стане до 180 дни - научи Биволъ от компетентни източници.

Засега не е ясно откъде Гочева и Димитров ще вземат парите за покупката.

Една от хипотезите е Инвестбанк. Тя почива на факта, че Димитър Димитров е адвокат и бивш изпълнителен директор на Феста Холдинг АД на Петя Славова, собственик на Инвестбанк.

Друга версия за произхода на парите беше лансирана първо от сайта afera.bg. Според нея Павлов е подписал предварително споразумение с Първа Инвестиционна Банка на Цеко Минев, зад което стои Корпоративна Търговска Банка и пресгрупата на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Всички цитирани банки са сред "гнилите ябълки" в българската банкова система, посочени от посланик Байърли в секретен дипломатически доклад, изтекъл в Wikileaks. Общото между тях е, че се занимават с "пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми" Те успешно избягват щателни разследвания - прецизира посланикът. Собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки - се казва още в доклада.

Именно тези банки са най-често облагодетелствани от държавата като обслужват сметките на държавните предприятия и институции.

Инвестбанк беше в голямо затруднение преди няколко месеца и държавата ударно наливаше пари в нея, премествайки сметките на общините контролирани от ГЕРБ. Това обаче не беше достатъчно и през август Инвестбанк беше спасена от омански фонд, който купи акции за близо 30 млн лева.

Омански фонд държи 30% от капитала на друга "гнила ябълка" - Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която държи най-много пари от държавни предприятия и кредитира медийната империя на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

ПИБ на Цеко Минев също е "гнила ябълка", спасявана в миналото с държавни пари. Според Байърли тя е с единия крак "в най-тъмните сфери на престъпния свят".

"Сделка" и с прокуратурата?

Павлов и Донев имат повдигнати обвинения за пране на пари и дяловете им в "Труд" и "24 часа" са запорирани. За да се осъществи сделката с Гочева в рамките на 6 месеца запорът трябва да бъде вдигнат.

Това условие в предварителния договор поражда подозрения за висша държавна корупция, оплела изпълнителната, съдебната и "четвъртата" власт - медиите.

По-рано Биволъ писа за Любомир Павлов е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде "Труд" и "24 часа" на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван.

Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика след като те сменят собствеността си, научи още Биволъ.

Планът за завладяването на медийната група на Донев и Павлов беше цитиран и в авторитетния швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung.

Вестникът отбелязва проблемите с медийната свобода в България, които ще се задълбочат след преминаването на двата големи ежедневника под контрола на близки до Борисов банкери.

Уважаеми Г-н Президент, Когато пиша това обръщение, преди 34 години, в една Лондонска болница, агонизираше за последно на този свят големият български белетрист, публицист и драматург, Георги Марков. Същият ден той напусна този свят. През тези тридесет и четири години наглостта на комунистите бележеше връх на всяка годишнина и още няколко пъти през годината - по повод и без повод. Остатъците от комунистическите тайни служби не позволиха да излезе истината за убийството, а напротив - унищожиха някои от съществените материали, правиха опит да се нападне архива през 1989 г., пускаха слухове, че самият Марков е човек от ДС - въобще изпълняваха и изпълняват стриктно директивата на МВР от 1979 г., в която се казва, че трябва да се насочи вниманието към западните служби, а самият Марков да се сочи като служител на ДС.

По моторите и газ към Украйна :) Петя ще ни води на лятна обиколка из малките и големите градове на страната

Украйна, земя на паралелни светове

или да се докоснеш до красотата на Ада

Едно пътуване с мотор в края на юни, 2012 г.

 

 

Кратко представяне

  Маршрут: България – Румъния – Украйна – Румъния – България. Участници: три  екипажа, т. е. три мотора. Човешки състав: трима щураци и една луда 45 – годишна жена, общо четирима. Не са наясно точно къде отиват, но това не може да ги спре.   Планирано тръгване – 23. 06. 2012г., събота, от Русе. Пристигане – 30. 06.2012 г., събота, Каварна.   Основна  цел: Украйна – „необятна земя между гористите Карпати и низините, Черно и Азовско море и р. Днепър. Съхранила културната си идентичност, завладяваща с вихрения танц гопак и напевната мелодия на бандурата, страна пълна с обрати  и история…” - прочетох го някъде преди да тръгнем… напълно вярно, ще добавя само – страна на противоположности, съществуващи в странни съчетания, разделени понякога само от крачка. Правиш я и вече си в друг свят. Объркващо и озадачаващо, привлекателно и плашещо…С една дума – Украйна.   Предупреждение!!! Тук едва ли ще намерите изчерпателна информация за такси, разстояния, посоки, хотели, документи и кой знае какви известни и неизвестни забележителности. Последващото писание е свързано по – скоро с преживяванията и впечатленията ми по време на пътуването,  както и с индивидуалното ми докосване до шокиращите странности на Украйна и нейните обитатели.   Получи се дълъг текст, но всяко нещо крещи да бъде споделено и аз не мога да откажа на нито едно, за което моля да имате търпение и да ми простите.  

Тръгването

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Тръгваме"][/caption]     Тръгваме за Русе. Очакват ни  около250 км. Жега. Не просто топлина – нажежено, напечено,  лъхащо… Дожалява ми за натоварения ни метален жребец, пришпорван неумолимо от Ники. Посягам под седалката, лекичко и закачливо го погъделичквам и знам, усмихва се… Ники пита, дали съм спокойна. Усеща напрежението и страха ми при изпреварванията, наместването, тръпката от очакването. Знае как се чувствам… Несловесна, интуитивна комуникация между двама души, яхнали мотор и поели към поредното си преживяване. Изострено усещане за всяко движение, промяна, емоция или проблем. Създава се свързаност на други нива. Заедно чертаем път между световете, между нашия, човешкия, материалния и нещо надличностно, духовно, далечно… Скъсяваме разстоянието. Приближаваме се към Русе, където ни очакват останалите участници в приключението. Слънчогледите край пътя са затворили нерогледналите си очи… Бялата облачна армия превзема част от изцъклената синева. Умирам, а после се раждам след изпреварване. Адреналинът изригва на талази и след миг се разсейва около мен. Завихрянето на въздушната струя около каската отвява уплашените мисли.  Окачва по дърветата зад нас, а горещото слънце ги разтапя, стичат се към жадната земя и тя ги поглъща завинаги… Свободна съм… [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Закуска"][/caption]     Срещаме се с останалата част от групата на прекрасната тераса на Габи  (сестрата на Ники), умуваме, преговаряме, планираме… повтаряме вече изречени неща. Вменяваме си сигурност.  Разделяме се с уговорката за ранно ставане и среща на съседен паркинг. Нощната пещ пече ли пече и заедно с напрежението не ни оставя да заспим…  

Калните вулкани близо до Берка, Румъния

Ден първи  [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Изгревът"][/caption]     Утрин. Нажежен до червено изгрев някъде над прашните градски комини. Вече е топло. Първи сме на мястото на срещата. Скоро целият личен състав е налице, екипираме се, щраквам една – две снимки, казвам каквото трябва и… газ към Дунав мост. При преминаването му стандартно проронвам  сълза – все пак минаваме граница, а традициите са си традиции. Посоката ни е Берка, около20 кмотклонение за Брашов.

До Букурещ

ни съпровождат безкрайните жълти полета на усмихнатите слънчогледи. Приемаме Румъния като своя. Тримата (аз, Ники и Гената) безкрайно я обичаме след онова първото, незабравимото пътуване. Пристигаме, а на мястото щъкат множество посетители, все румънци по моя преценка. Постоянно пристигат и отпътуват автобуси. Разглеждаме по двойки. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Кални вулкани"][/caption]     Момчетата не се бавят много, така че поемаме към входа. След символична такса (в Румъния винаги заплащаш вход, дори в манастирите)

попадаме на странно място

Наподобява пустата лунна повърхност. Така си представям далечните необитаеми планети. От дълбините на Земята, през подобни на кратери  малки отвори, на тласъци излиза гъста сива кал. След засъхването си придобива пясъчен цвят. Залива повърхността, а с времето се натрупва и образува хълм  със степана настилка, набраздена от интересни зигзагообразни пукнатини. По някакъв странен и непонятен за нас начин сърцето на планетата не престава да кърви… [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Кални вулкани"][/caption]     Вървим по твърдата земя и снимаме. Питам се -  колко ли още странни неща ще срещнем по пътя си? Дори да има научно обяснение, всеки търси свой смисъл в наблюдаваното и го свързва с личната си история. Оттук започва сагата на нашата известност. Майка пожелава да снима детето си върху мотора на Гената. В края на пътуването имам чувството, че цяла Украйна се изрежда да прави това. Необратимо се превръщаме  в най- впечатляващата атракция след Европейското по футбол. Връщаме се на пътя за

Сучава, крайната цел за този ден

Край шосето се нижат миниатюрни кукленски къщички, сгушени в китни дворчета. Замислям се за сивите ни, безлични села. Тези цветни домове, покрай които профучаваме, притежават  свой характер и колорит. Предполагам имат нещо общо с желанието за живот и с общата по – оптимистична национална нагласа. Земята,  обработена и засята с различни култури – грее в жълто и зелено. Съчетанието напомня пъстротата на тъкана черга, килимено наметната върху облите хълмове. С приближаване на границата архитектурата се променя. Придобива някак по – украински вид. Спираме да пазаруваме, стоя на улицата, а до нас – църква. Блуждая… После си намираме прекрасно място за бивак край река (такива в Румъния има в изобилие). Бързичко спретваме палатките и трапезата. Мъжете приготвят дърва за огън, а аз ги снимам сред високата разлюляна трева.

 

    Птиците подхващат вечерния си концерт. Слънцето смирено поляга на хоризонтната черта, позволявайки да го запечатим с фотоапаратите. После се усмихва, помахва и навежда глава. На притъмнялото небе проблясват закачливите очички на звездите, разхвърляни хаотично около вертикалният сърп на деликатен, тъничък месец. Рошавите треви люлеят отмалели стебла под лекия порив на вятъра. Лаят множество кучета, а на отсрещния бряг рибари не се отказват да дочакат последния улов.

    Щастлива съм – с приятелите си и тоя галещ вятър сред изруселите треви на Румъния…

 Замъкът „Хотин“ и Каменец – Подолски, Украйна

Ден втори   Момчетата стават много рано. Заснемат изгрева. Утрото е бистро. Очаква ни преминаване на украинската граница. Неспокойни сме след всички предупреждения и ужасни истории, които знаем. Сблъскваме се с километрична опашка от тирове. Млад мъж в камуфлажна униформа и барета ни махва да се приближим. Усмихва се и подхвърля нещо по отношение на моторите. Не разбираме – произношението е руско, а думите – различни. Отговаряме също с усмивка и кимане. Събираме паспортите и ги предаваме. Връщат ги с малки бели листчета, на които е отбелязано количеството хора и мотори, преминаващи границата. Чакаме и не смеем да говорим високо. Не ни е известна реакцията на настоящите ни домакини. После -  друго гише.  Тъй като за пръв път влизаме в страната, процедурата се проточва. Накрая млада русокоса украинка ни  връща документите с усмивка и ни пожелава нещо – предполагаме приятно. Следва ново чакане, трябва да обменим пари. На границата, от украинска страна, има банка. Отнякъде пристига млад украинец. Обяснява, че негов приятел също има мотор като нашите и може да ни посрещне и съпровожда в Каменец – Подолски. После ни насочва към  замъка Хотин – едно от седемте чудеса на Русия (май все пак става дума за Украйна – бел.Ст.), който ни е на път и се намира преди Каменец – Подолски. Достатъчно е да следим табелите. Човекът дълго и разпалено ни напътства откъде да минем.

 

   

      Откриваме го без да се объркаме. Слизаме от моторите. Виждам го в далечината. Онемявам. Разположен непосредствено на десния бряг  на р. Днестър, с назъбени крепостни стени и тъмни островърхи покриви зад тях, Хотинська фортеця излъчва достойнство. Пребивавал под владичеството на различни държави – Полша, Киевска Русия, Турция и Румъния, в него  липсва разностилие. Напротив – класически средновековен замък, суров и непокътнат през годините. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Замък Хотин"][/caption]     Вървим по автентичен калдъръм, преминаваме по задължителния мост с дървени перила и внушителна метална порта. С основното си предназначение да охранява, тази твърдина ми напомня  воин от времето на истинските битки и истинските мъже. Дебели каменни зидове, тесни площадки и коридори, вертикални прозорци, приличащи на процепи, през които прониква оскъдна светлина. Подземие, населявано от стенобитни оръжия и пособия за водене на директна война.  Цялостно, хармонично, древно. На двора можеш да си отпечаташ монета сам или да стреляш с лък.

 

    Ники заклещва глава и ръце в уред за мъчения (или обезглавяване).  Гледа отчаяно, увиснал безпомощно. Злорадствам и снимам. Усeщането, че се намираш някъде назад във времето е толкова реалистично, че очакваш всеки момент да чуеш звън на оръжия, цвилене на коне, тропот, викове… После мъжете коленичат и умуват около натегнатата верига на Иво. Аз събувам обувките и чорапите си и седя боса на сенчестия тротоар. Мърдам пръстите на краката си и нямам нужда да говоря. Очаква ни

Каменец – Подолски,

също част от седемте чудеса на Украйна. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Чудим къде да оставим моторите. Спираме до пицария и умуваме кой да остане при тях. Приближава млада украинка. Обяснява на английски, че е екскурзовод и предлага услугите си срещу 150 гривни за  тричасова разходка. Спазаряваме  двучасова разходка за 100 гривни. Иво избира да остане, а ние поемаме към един от най – впечатляващите замъци, които сме посещавали. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каменец – Подолски"][/caption]     Събирателна точка за множество култури и търпящ различни влияния, построен първоначално от дърво, променян и дострояван през годините, Старият град или Каменец – Подолска крепост е уникална. Тръгваме, а очите ми се отварят широко, поглеждам нашия гид и казвам с руско произношение: „Красота!”.  Напомня Хотин, но е доста по – внушителна. Преди да я обиколим, слушаме историята на този неповторим град. Тук безконфликтно съжителстват различни етнически общности, преплетени в събитията около създаването, промените и оцеляването на града. Запазват своя територия в него, както и собствена идентичност. Поляци, арменци и украинци дострояват и разширяват Каменец – Подолски през годините, вплитайки своите традиции и култура в характерна атмосфера, която е трудно да се опише. Крепостта е разположена на полуостров, образуван от р. Смотрич, която го опасва, подобно на конска подкова. През годините е съществувала опасност да се превърне в остров, но местните са построили множество съоръжения, с цел да опазят естествената неповторимост на мястото.

 

    Започваме обиколка, слушаме за годините, в които е променяна,  за каква е служила. Спираме под всяка кула, която носи свое име, свързано със създателя й … История, битки, владетели… всеки оставил по нещо. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="без ориз ;)"][/caption]     Влизаме в крепостта. Момчетата се снимат с големи грабливи птици. Разни хора разглеждат наоколо, подредени в спретната върволица. Зали, коридори, затвор. Восъчна фигура на местния Робин  Худ. Нашата екскурзоводка (която ни чака извън крепостта, тъй като иска допълнително възнаграждение, ако влезе с нас) го описва като обикновен разбойник, издигнат в култ от местните. Романтиката около личността му допълва фактът, че единствен успява да избяга от тясното, претъпкано с престъпници пространство на едната от кулите. Спокойни сме и се усмихваме.

    Разхождаме се из града, минаваме покрай тукашната Триумфална арка, свързана с някаква любовна и трагична история.

 

    Спираме пред религиозна сграда, съчетала  различни вероизповедания – катедрала и минаре. В странна симбиоза те съжителстват прегърнати, непротиворечиви и добронамерени. Върху минарето се изправя статуя на Дева Мария… Влияния, стремеж към надмощие, желание за подчинение… Питам се, кой Бог е по – Бог и дали нещо се променя в човешката ни природа, ако вярваме и почитаме различните. И ставаме ли пó хора, по – цялостни, по – одухотворени, ако едното надделее над другото?

 

    Влизаме и сме зашеметени от мраморна статуя на млада жена, която кротко лежи на смъртното си ложе. Разбираме, че статуята е поръчана от близките й, по повод ранната й смърт. Изключително прецизна изработка от цялостен мраморен блок, реалистична и с най – малки подробности. Натрапва се желание да събереш разпилените й коси и да изпънеш надиплената завивка. До нея, на пода, лежи мраморна книга, отворена на първата страница. Върху нея е поставено лаврово клонче. Нашата екскурзоводка обяснява значението на символите. От думите надничат вечност и фатален край, нещо недоживяно и нещо нетленно, начало и край… Връщаме се уморени, с леко жарнати от слънцето лица. За пръв, но не за последен път (отнася се за Гената), пийваме квас. Обсъждаме непознатия му и странен вкус. Гената сръбва един топъл борш, цъка от удоволствие. Почиваме си, успяваме да си измием ръцете със сапун и между другото споделяме, че Украйна ни харесва все повече.  

Украинските пътища

  Още в Румъния разбираме, че нашият неуморен метален жребец е доста претоварен и в резултат – повреда. Както се изразяват мъжете – „изпуска” задният амортисьор. Моторът става нестабилен и започва силно да друса. Украинските пътища са ужасни, но съчетанието между липсващ заден амортисьор и дупки, бабуни, вълни, пукнатини и кръпки,  е направо убийствено. Започва се едно лашкане, подскачане, люлеене, изхвърчане и стоварване с трясък върху задната седалка… Имам чувството, че гръбнакът ми ще се разхвърчи на парчета, а въздухът ми спира след всеки по – атрактивен скок. И така, докато се развявам на задната седалка, преминаваме през цяла Украйна. Успявам в движение да снимам, да си изваждам кърпички от джоба или чантата, да си свалям шлема, за да прибера немирен кичур и после да го нахлупя на главата си … Постепенно до съвършенство овладявам изкуството на родеото и се успокоявам с мисълта, че няма да закъсам без работа. Все някой цирк ще търси бабичка, майсторка на изкусната  езда…  

Тернопол, и търсене на бивак

  По пътя за Тернопол спираме да заредим. Покрай бензиностанцията се изнизва допотопен трактор.

 

    Много се забавляваме с надписа в тоалетната, указваш къде точно да се натисне, за да се пусне водата. „Супермодерното” казанче, вероятно за изненада на повечето посетители, не се задейства със стандартното висящо въженце за дърпане. Изведнъж буквално с гръм и трясък на бензиностанцията пристига  „омяткан” (често използван епитет от Колето, означаващ – овехтял, охлузен, занемарен, захабен) запорожец, от който се „изхлузват” двама дангалаци с навити крачоли на мръсните анцузи, черни чорапи  (акуратно опънати нагоре) и джапанки – класическа соц-идилия, която ни връща назад, във времето на великите возила, небрежното еднотипно облекло и универсални желания… Дълго, протяжно, досадно… Обикаляме голям водоем в гр. Тернопол, с надежда да намерим място за палатки. Караме по изровен асфалтов  път до стръмния, обрасъл бряг, доста замърсен от всевъзможни отпадъци. Срещаме влюбени двойки, които се шляят със сандали в ръце – боси, прегърнати и щастливи. В крайна сметка достигаме до финала – просто плаж, на който хората се забавляват както могат на оскъдна пясъчна ивица, каравани, барбекю, игри с топка и какво ли още не. Условията са доста семпли, но това видимо не смущава веселящите се човеци. Пазаруваме в крайпътен магазин с наименование „Продукти” и решаваме, че е късно да продължаваме с търсенето. Спираме в първия мярнал се хотел – 30 лв (1 500 гривни) за двойна стая, с обща баня на етажа.  Тутакси решаваме, че точно нас чакат. Тъй като няма охраняем паркинг за моторите, служителката от рецепцията се обажда на собственика, който бързо пристига. Пренасяме багажа в стаите, а после украинецът отвежда момчетата до гараж, където оставят моторите и ги връща в хотела с колата си. И всичко това за 15 лева наши пари… Стаите са приятни, сравнително чисти, банята – супер. Каним на гости Иво и Гената, правим си прилична трапеза и… какво му трябва повече на човек?        

Лвов  и инцидентът

 

    Ставаме рано. Закусваме с пирожки и заквасена сметана в пластмасова чаша. Докато планираме деня, се радваме на гледката през прозореца – плешив чичка с гуменки и шарен пуловер стои гордо до синьо ИЖ - е, на което се мъдри съвсем истински моторджийски шлем. Гледката е странна, защото моторът е по – големичък, а човекът си има каска, нещо, което е рядкост тук. Докато товарим моторите – отнема доста ценно време! – минава възрастен мъж с липсващи зъби (на такси, би казал синът ми – черно, бяло…) и  загоряло лице, кацнал върху огромен куп сено.  Каруцата не се вижда. Тази подвижна, рошава купа, се тегли от задъхан, отруден кафяв кон. Стопанинът му гръмогласно и усмихнато ни пожелава нещо и разменя шеги със собственика на хотела, който ни изпраща. След него се изнизват трима украински юначаги на велосипеди, които с едната ръка управляват, а в другата носят коси… Просто за всички ни различно започва новият ден…

Лвов –

предварително знаем, че е един от най – красивите украински градове, част от световното културно богатство на ЮНЕСКО. Това не пречи да съм смаяна от видяното.

 

    Красиви улици, цветя в различни съдове, високи сгради с орнаментирани фасади, прекрасни кафенета с дървени или плетени столове, ведри и небързащи хора.

 

   

        След питане на няколко места,  намираме Музея на народната архитектура и бит, Намира в т. нар. Шевченковски парк. Тук сe съхраняват – в естествена среда и големина, образци на типични дървени украински къщи с високи, сламени покриви (подобно калпаци) и миниатюрни прозорчета. Докато ги разглеждаме, осъзнавам, че непрекъснато очаквам дървената врата да се отвори със скърцане и отвътре да излезе Маша, съпроводена от мечока… Даже ми замирисва на банички и си въобразявам, че някъде над фризираните покриви се вие дим…

 

   

   

    Тъй като отново разглеждаме по двойки, по времето на нашето чакане се случва нещо изумително. Монах и монахиня, които водят група деца на различна възраст, излизат от парка. Заинтригувано наблюдават моторите и коментират нещо. Внезапно монахинята се насочва към нас и пита „Можно?”, на което Ники отговаря с „Да!”. Мислим, че пита да огледат машините отблизо. Изведнъж, с най - неочаквана пъргавина (на която завидях, признавам си!), тя яхва мотора на Гената и заема поза, сякаш лети със страшна скорост по магистрала. Изчуруликва нещо към отеца, той я снима, със същата бързина  и лек подскок слиза, благодари и отива  усмихната да види снимката. Аз стоя с апарата в ръка, хлъцвам от изненада и изобщо не мога да реагирам. Yamaha TDM, т. е. моторът, има леко агресивна визия, макар че е послушен и спокоен жребец. Представете си го обязден от монахиня. Съчетанието е поразяващо – чистота и агресия, толкова фрапиращо противоречиви, същевременно така незабравимо хармонични… Започваме да се смеем… Със съжаление осъзнавам, че пропускам  кадъра на пътешествието. Е, самоуспокоявам се, поне никой не може да ми отнеме спомените…

 

    После Иво открива, че се е скъсала стойката на единия страничен куфар. Първоначално се вбесява, но после бързо разфасова мотора. Взема нужната част и двамата с Гената хлътват в парка… Намират готови да помогнат местни люде, нашето момче заварява без маска, връща се примигващо и скоро моторът е готов за път… После поемаме към центъра на град Львiв (украински), където се намират повечето забележителности – сградата на Оперния театър, църквата „Св. Юра”, Доминиканският събор, църквата „Св. Петър и Павел”, паметниците на Тарас Шевченко и Адам Мицкевич…

Ръми, пътуваме по мокър паваж, насечен от трамвайни релси…

Задръствания и затворени улици, които ни пренасочват към други – еднопосочни, въртим се и се лутаме, раздразнени и безпомощни. Тук е времето да отбележа – множеството цели, които сме си поставили, се оказват недостижими, тъй като моторите са много натоварени, доста тежки и не толкова маневрени. Същевременно не разполагаме с карта на града и имаме малко време… Посещаваме украинска православна църква „Йоан Златоуст” и доколкото разбирам от надписа, на същото място се намира и Лвовската православна богословска академия – едромащабна и мрачна сграда с пищна вътрешност. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Лвовската православна богословска академия"][/caption]     Католическата катедрала е затворена.  В нежеланието си да приема това, решавам да се опитам да отворя тежката дървена врата. Не помръдва. После хапваме, като оставяме моторите в непозволена за паркиране пешеходна зона. Никой не ни прави проблем, макар че постоянно минават охраняващи милиционери. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Музикант"][/caption]     Животът тук е така многолик, че едва ли няколкото изречения ще го опишат, но виждаме приличащо на ангел момче, което изтръгва покъртително нежни звуци от непознат струнен инструмент, вперило невиждащ поглед някъде отвъд себе си…

 

    После се разминаваме с група купонджии, които енергично въртят педалите на странно возило, седнали едни срещу други на маси, отрупани с бира… Веднага заключих: голям тарикатлък – хем си пиеш, хем се возиш. После още една църква…

 

    Ще си позволя да направя едно отклонение за отношението на украинския народ към Бога и за начина, по който го почита. В градовете, които са по – близо до Полша (района на Лвов, Северозападна Украйна) силно се усеща католическото влияние, което вероятно е исторически обусловено. Тук църквите са монументални, предимно с лъскави, позлатени кубета, пищни, накичени с множество орнаменти и статуи, богато изографисани, с подредени в два реда дървени пейки, орган и изповедалня. Обгрижвани и поддържани в идеално състояние. Възприемам ги като някаква особена компилация от строгостта на католицизма и човечността на късното православие. В повечето градове съжителстват продължително време различни етноси. По същия начин в религиозността се съчетават различни влияния, които се усещат под куполите на църквите. Жените задължително покриват главите си, това което ние правим само по време на причастие. До вратите на църквите обикновено има настолна окачалка, на която са намятани множество пъстри шалове. После всички застават чинно, със сведени глави и съсредоточено слушат църковната служба, припявайки на определени места. Кръстят се прилежно и ритуално – старателно допрели три пръста, докосват бавно,  смирено  и последователно челото и двете си рамене. Сравнявам с нашия небрежен и прибързан начин, при който ръката описва подобие на кръст, с някакво неудобство и излишна забързаност. Минавайки пред църквата, украинките се обръщат с лице към нея, прекръстват се и отминават. Не е изключение това да стори и преминаващ в близост с МПС – то си мъж. Невероятно – намираме  предварителна информация за лошите пътища, за водката, престъпността и корумпираната милиция. Нищо не знаем за набожността, която от наша гледна точка, граничи с фанатизъм. Смутено спирам,  ако (водена от любопитство, а моето е безгранично!) докато се провирам покрай молещите се, те ме поглеждат неодобрително, сякаш питат: „И накъде си се разбързала?...”. Притихвам и се сливам с тях, заразена от атмосферата, ароматите, приглушените отвъдни гласове в сумрачната задушевност на украинските църкви. В този ред на мисли, ще спомена още нещо. Често срещаме край пътя, до бензиностанции, къщи, хотели, магазини… изправени дървени разпятия, щедро закичени с изкуствени цветя и венци, със завързани в горния край разноцветни ленти, които са захванати  за ниската оградка в основата на кръста. По този начин се образува трептяща пъстра защита, която пази страдаща фигура на Христос от посегателства. Отново противоречие – болка и многоцветие… Постепенно престават да ни учудват, тъй като  вече знаем – тук всичко е възможно… След всичко оставам с впечатление, че украинската национална идентичност се оформя от симбиозата на различни противоречиви влияния,  които съществуват кротко във вярванията, поведението, архитектурата, порядките…

Връщам се в Лвов

Искам да видя още и още, настоятелна съм с инатливо упорство. Ники се ядосва… Объркваме се, тъй като попадаме на затворена улица. Продължава да ръми. Движим се по лъснаните от дъжда павирани улици. Трамвайните линии правят пътя ни доста опасен – нагънали са го вълнообразно. Търсим сградата на Оперния театър. Показват ни посока, насочваме се натам и попадаме в задръстване. Светофар, отвсякъде коли, пълзим, постоянно се налага да спираме   и тръгваме… Някакъв бял микробус ни изчаква да минем, в този миг чувам Ники да казва: „Паднахме!”. Моторът се плъзва и с трясък се сгромолясва на паважа, а после се влачи по мократа улица. Чува се оня зловещ стържещ звук от триенето, който ужасява повечето мотористи. Рамото ми поема удара, почти едновременно и таза, а главата ми се удря в земята. Усещам пулсираща болка, която минава през челото и обхваща тила ми. Започвам да се боря с паниката, дишам учестено, а в мен се сменят изненада, страх, ужас, болка… Прокрадва се срам…. Коленича, за да овладея мислите, емоциите и тялото си, а Ники пита как съм…. Някакъв човек, обвит в мъгла пита същото. Не отговарям. Двамата вдигаме мотора, а от пръста ми се стича тънка струйка кръв. Изпълва ме натрапчиво желание – само моторът да е здрав, само да е здрав… Момчетата,  спрели на червен светофар, след малко пристигат. Завиваме в съседна улица. Успокоявам се постепенно, обличаме екипите за дъжд и… пътешествието продължава. След всичко едно мъъъничко парченце страх успява да се изплъзне и шмугне някъде дълбоко в мен, да се окопае и да чака своето време. Време, когато внезапно ще се пробуди от подобна ситуация и ще ме обземе изненадващо. Надявам се да усетя надигането му. Все пак си е моят страх, а както е известно, аз го създавам и аз контролирам нещата… [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Авторката :)"][/caption]     Вечерта спим в крайпътен мотел. Стандартната вечерна раздумка – какво предстои и дали закъсняваме по маршрута. Планираме ставането и тръгването. Винаги го случваме със закъснение.  

Към Киев

 

   

    Прекрасна магистрала, права, с идеален асфалт, забучена далече в хоризонта. „Гълтаме” километри, моторът стои стабилно на пътя, не люлее. Иво остава зад нас, а Гената пришпорва машината си с удоволствие. Настигаме го, спрял в някаква отбивка. Той сочи телефона си и пита – знаем ли защо го търси брат му. За пояснение, Иво и Гената са братя, но си приличат единствено по безкрайната усмивка, чието начало се корени дълбоко, дълбоко в душите им. Изправени сме пред нов проблем – Иво е скъсал верига и се налага да се върнем. Преди да продължа, ще си позволя, както винаги досега, да представя новия член на групата. Наричам го Ивчо поради дължината на времето, което ни разделя. Той е пълен с енергия, почти винаги захилен и склонен да се шегува. Лесно се разгневява, но някъде зад това в очите му скоро се прокрадва смях. Отвъд ежедневния му поглед дреме младост и една особена нежност, която се съмнявам, че самият той познава. Винаги е готов навреме за тръгване, пъргаво навлича якето, слага ръкавиците и нахлупва шлема. Мята се на мотора и чака. Не обича църквите и не се вълнува от забележителностите, макар че посещава някои от тях. (предимно замъците). Просто така, без да реагира емоционално, е готов да остане до моторите и да ни чака. Не заявява претенции да бързаме. Винаги намира какво да си човърка по машината и да запълва времето. Обича до полуда карането. Трудните терени го изпълват с удоволствие, въпреки че след такъв етап се налага да завива или затяга нещо. Присъства във всеки момент, не си купува спомени под формата на сувенири… Той просто е „тук и сега” и това му е достатъчно… Всяка група се нуждае от човек като него. Прекръстих го на Доктора, тъй като поправя разни возила. Ако нещо да не е наред, многознаещо поглежда, все едно казва: „Ще ти кажа как ще стане!”… И се заема. Изважда набор от инструменти, прилежно завити в парче стар анцуг и завързани с кабел. Коленичи, оглежда оттук – оттам и след 10 минути ръцете му са до китките в масло, а повредата – отстранена. Нещо като хирургична намеса. Момчетата се връткат около него, също коленичат (всички сме виждали как група мъже поправят кола или мотор), гледат, а той нарежда: „Дай това, дай онова, вдигни, завърти, бутни…”.  С една дума – асистират му. Харесвам начина, по който се справят с проблемите - без да се напрягат, планирано и последователно.

 

    Връщам се на магистралата и скъсаната верига. Нашият човек, шеф на отдел „Връзки с обществеността” -  Гената, взема веригата и бързо намира  място, където нещичко пилват, за да се закърпи  положението.

 

    Междувременно спират група руски мотористи, които се завръщат от Париж. Слизат от моторите, ясно е – приклякат, оглеждат и коментират. Единият започва да клати задницата на машината си, която се люлее точно като нашата. Обяснява, че се е повредил задният амортисьор, изпратил е жена си със самолет от Париж, а сега му предстои ремонт в Киев. После разбирам, че моторът е Yamaha TDM. Мисля си: „Париж, Париж, ама същат

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Марк Цукерберг, CEO на Facebook заяви, че 235 милиона души играят игри във Facebook всеки месец, което доказва, че платформата е нов дом за геймърите.

Причината за избягване на Facebook-логин не е само недоверие, макар че и това си е фактор

Съдебната победа в Щатите и обезщетението от $1.05 млрд. явно събудиха апетита на адвокатите на компанията, които подготвят дело срещу полската търговска верига A.pl.

Contract negotiations ended about 8 p.m. Tuesday, with both sides expected back at the negotiating table at 11 a.m. Wednesday. Chicago Public Schools Board President David Vitale said that at the end of more than 10 hours of negotiations on the second day of the strike, the schools made a comprehensive revised proposal of the contract one rejected Sunday. As the strike entered its second day, parents voiced their frustration as they dropped their children off at a „Play at the Park“ program at Sheridan Park before going to work this morning. Rachelle ...

Днес очакваме Apple да обявят новия iPhone, а ето че Google пуснаха своето специално YouTube приложение за iOS. То идва по повод новината, че оригиналното приложение, разработено от Apple и интегрирано в iOS, с което можеха да се гледат клипчета от YouTube, е премахнато от iOS 6.

Ето какво казват Apple по въпроса:

Нашият лиценз да включваме Youtube приложението в iOS изтече, клиентите могат да ползват YouTube в браузъра Safari, а Google работят върху ново YouTube приложение, което ще бъде достъпно в App Store.

 А Google отговориха на това изказване, като отбелязват, че:

Работим с Apple, за да сме сигурни, че предоставяме най-доброто представяне на YouTube за потребителите на iOS.

Оставяйки настрана битката за надмощие при мобилните устройства и социалните приложения за тях, както и стратегическото позициониране на двата гиганта, нека да разгледаме какво е новото при YouTube приложението за iPhone.

Намерението на Google e да предоставят на мобилните потребителите на iPhone и iPod Touch най-добрата възможност за гледане на видео в YouTube. А сега и новите неща:

- Десетки хиляди допълнителни видео материали, до които има достъп през новото приложение. Пример за това са новите музикални видео материали от VEVO, които не бяха достъпни до момента. Единствен недостатък е, че те са с включена реклама, която трябва да се гледа.

- Channel Guide: Възможност за разглеждане на канали;

- Instant Search: Моментално търсене и препоръки за гледане;

- Възможност за споделяне със социални мрежи Google+, Facebook, Twitter;

- Огромен видео каталог, включително музикални видеа;

- Търсенето на видеа и канали е подобрено, като е добавено гласово търсене и автоматично допълване;

- Възможност докато се гледа видео, едновременно да се пишат коментари, да се пускат субтитри, да се разглеждат подобни видеа.

YouTube приложението е една превъзходна добавка за потребителите на iPhone и iPod Touch от Google, които са се постарали да направят нашето видео преживяване по-приятно. Ако все още не сте свалили новото приложение за iOS, можете да го направите от App Store.

Подобни статии:

1. Пуснаха подобрено Facebook приложение за iOS
2. iPhone приложение ви държи в течение с промените в Linkedin профилите

Интересно изследване, показващо влиянието на социалните мрежи сред младите, разкрива, че социалните мрежи като Facebook подобряват взаимоотношенията между тях, приятели и родители. Проучването е проведено сред потребители на Facebook във възрастовата група между 13 и 17 години. Докладът съдържа над 40 страници с факти, а ние ще ви разкрием най-интересните.

Оказва се, че 52% от младежите смятат, че Faceobook спомага за положителни взаимоотношения с приятелите им. Друг интересен факт е, че 37% от тях са на мнение, че социалната мрежа е подобрила значително връзката им с родителите. Едва 2% от запитаните са на противоположното мнение, че Facebook влияе негативно на взаимоотношенията им.

Най-честите изтъквани причини за употреба на социални мрежи от младежите са това, че Facebook им дава възможност за по-премислена комуникация (тук същото влияние показват и sms-ите), подобряване на взаимоотношенията със съученици и диалог на общи теми в групи. За съжаление обаче малцина от най-малките използващи Facebook са запознати с опасностите, които крие социалната мрежа за тях. Оказва се, че 75% от младежите до 14 години използват активно социални мрежи, а във възрастовата група между 15 и 17 години този процент се покачва до 87%. Виждаме как този вид комуникация заема все по-голяма част от живота на децата. Това е и причината родителите да бъдат по-предпазливи и внимателни към тях, за да няма негативни ефекти и последици.

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. 46% от майките не дават на децата си да видят техния Facebook профил
2. 5 години Facebook растеж

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Днес ще ви представим последната онлайн кампания, реализирана от рекламна агенция BBDO, Чехия, за клиента Lays, Словакия. Кампанията е замислена така, че да се създаде вирусен ефект, а като основен комуникационен канал са използвани, разбира се, социалните мрежи и в частност Facebook.

Идеята на кампанията на Lays е повишаване доверието на потребителите в продукта. Освен това трябва да бъде създадено чувство, че този чипс се прави от най-качествените картофи. Кампанията се позиционира сред обществото чрез асоциация на чипса с едно от любимите яденета на словаците, съдържащо основно картофи. Следващата стъпка е създаване на „бъз“ ефект, а основни лица в това начинание са „американски фенове“ на словашка вкусотия.

Кампанията е проведенa изключително добре и само за няколко седмици постига ефект от 4 011 171 уникални Facebook потребителя. Ефектът наистина е феноменален, като се има предвид, че населението на Словакия е 5.5 милиона. Предлагаме ви сами да видите видеото и да се убедите в силата на Facebook като комуникационен канал.

http://www.youtube.com/watch?v=7qg1-DA-elw

Снимка: BBDO

Подобни статии:

1. Невероятната Vending машина на Lays
2. Как да повишим видимостта си във Facebook в „Социална сряда“

Всяка година месец септември разкрива пред нас не само есенното си платно от багри и цветове, но и своята пъстра  читанка, своя буквар, зове учители и ученици за първия учебен час. Училището – това е светла и красива спирка по пътя наречен  живот, откъдето всеки от нас тръгва  подир мечтите си. Само човешкия ум, труд и чисти помисли могат да променят времето и пространството,  за ги направят от полза на хората. Но за да стане това, трябва да го има училището. Първият учебен ден е денят, който влиза във всеки дом, било чрез ...

През април тази година Google ни представиха Project Glass. Google продължават да експериментират с Очилата в търсене на сфери на приложение и най-различни възможности за употреба на новата технология. Ето че и светът на модата също е потенциален клиент на революционната технология на Google.

За това ни съобщават организаторите на модното ревю DVF на своята Google+ страница. Очилата на Google са използвани за създаване на късометражен филм за това какво се случва зад сцената на модно шоу. Проектът е наречен #DVFthroughGlass. Дизайнерката Диане фон Фюрстенберг, в партньорство с Google и ползвайки предоставените от тях Google Очила, заснема късометражния филм. На самото представление, освен Диане фон Фюрстенберг, присъства, естествено, и Сергей Брин. Това се случва на състоялото се в събота модно ревю, наречено DVF 2013 Fashion Show. Самата дизайнерка, моделите и гостите на спектакъла, снабдени с Очилата на Google, успяват да заснемат модния спектакъл.

След обработка на видео материала от Очилата на всички участници ще бъде създаден и разпространен кратък документален филм за събитието. Така зрителите, които не са присъствали на самия спектакъл, ще имат възможност да се запознаят с това какво е да създаваш моден дизайн, а и да проследят самото представление през очите на дизайнерката и участниците в спектакъла.

Заснетият с Очилата на Google видео материал ще бъде качен в YouTube канала на Google. Самото видео ще бъде представено на широката публика на 13 септември по време на представянето на DVF в седмицата на модата в Ню Йорк. За повече подробности за проекта и информация можете да следите този хаштага #DVFthroughGlass в Google+. 

Ето и някои снимки от представянето на Диане фон Фюрстенберг от Google+ страницата на DVF.

А ако не познавате изкуството на модната дизайнерката Диане фон Фюрстенберг, можете да разгледате нейната най-нова колекция за 2013 година.

http://www.youtube.com/watch?v=1nPtTx-Wrk8

 

 

Снимки: DVF Spring 2013 Collection

Подобни статии:

1. Наистина!? Google очилата стават реалност
2. Google очилата се появяват през юни 2012