Съвсем разбираемо, рубриката SOS се превърна в рубрика предимно за класически рецепти от целия свят, от които десертите преобладават. След като си направих тази бърза справка си помислих, че всичко е в реда на нещата. Това са рецепти, които ни следват откакто се помним или поне откакто сме започнали да готвим. Рецепти, които не излизат от мода, станали са любими на мнозина и дори приложени в нов вариант, те се вписват в класиката. Рецепти, чиито имена навяват носталгия и хубави спомени. Опитвайки се да избягам от класиката, аз бих предпочела да нарека тези рецепти основи за идеи, защото ако знаеш как да изградиш основата, тя става много по-гъвкава за интерпретации.

Основата на настоящата тема е пареното тесто, което най-често се свързва с еклери и профитероли. Но идеята от това тесто се прилага и в много, много други рецепти, като предястието гужер, познатите ни толумби, испанския чурос и други печени или пържени негови варианти. Продуктите за тестото са едни и същи, но пропорциите за различните приложения варират. Сега ще се съсредоточа само върху парено тесто за еклери и профитероли.

Темата си пожела Десислава и както тя споменава в коментара си, пропорциите на продуктите в рецептите, които среща, винаги варират. Няма как да не се повторя от предишни постове за подобни класически рецепти, че ако решиш да приготвиш именно нещо класическо и започнеш да търсиш информация и рецепти за него, то обезателно ще започнеш и да се чудиш кой вариант от намерените резултати да избереш.

Пареното тесто е единственото тесто, което се готви преди да се изпече и е уникално със способността си да бухва без помощта на мая, бакпулвер или друг набухвател. По време на печенето, от високата температура влагата в тестото образува пара, която го набухва. Това е теоритичната част към темата, но практичната е много, много важна, затова предпочитам да продължа с личния си опит.

Това, което аз проверих в рецепти от различни източници са разлики между 10 и 30 грама/милилитра в количествата на продуктите. Бих казала, че в случая това са незначителни разлики, тъй като първо, влажността на тестото може да се контролира още на котлона, при първия етап от приготвянето му и второ, количеството на яйцата винаги варира според тяхната големина и според влагата останала в тестото от първия етап на приготвянето му. Така че, каквато и рецепта да се избере, най-добре ще бъде да се поработи върху нея докато практиката те усъвършенства. Това усъвършенстване се изразява в три основни стъпки, които пък се изразяват в преценки. Както (почти) никога в тази рецепта ще забравим за строгите математически изчисления.

Първата стъпка започва с преценяване кога да се отстрани тестото от котлона (при първия етап на приготвянето му), което зависи не само от пропорциите на продуктите, но и от силата на котлона и колко бързо ще се хидратира брашното (което зависи и от самото брашно). На този етап, в който в рецептата се казва да се загреят водата и евентуално млякото (за млякото ще стане въпрос по-долу) заедно с маслото, много е важно маслото да бъде на стайна температура, за да може да се разтопи по-бързо, заедно със завирането на водата и след като всичко е разтопено и завряло да не се оставя да ври продължително време. Ако това се случи, част от водата ще се изпари, откъдето пропорциите съвсем ще започнат да ни убягват.

Втората стъпка се изразява в преценка за количеството на яйцата, които трябва да бъдат добавени към свареното тесто. Както вече споменах, количеството ще зависи от влагата останала в тестото и от големината на яйцата. Дори да упомена размера на яйцата, това няма да бъде на 100% вярно за всеки един случай. Тук няма да помогне и размерване на яйцата в грамаж или обем, защото вече стигам до извода, че всичко зависи от свареното тесто. Затова в рецептата се дава примерен брой яйца, който не само, че може да варира всеки път (при една и съща рецепта), но и е възможно към финала на приготвянето на тестото да се наложи добавяне на половин или 1/4 или дори една супена лъжица (разбито) яйце. Целта накрая е да се получи тесто, което, както ни учи Ивелина Иванова, „трябва да е плътно и лъскаво и да пада от лъжицата, когато тя се тръсне“. Аз бих искала да уточня, че не трябва да се прилага голяма сила за тръскането, за да падне тестото. Вече разбираш за какви преценки говоря, надявам се?

Последната стъпка се изразява в преценка за изпичането. Да, да! Печенето е един от най-важните фактори за успех, който обикновено се подценява. Досещам се за един случай, който ми беше разказан от приятели и който ме потресе. Та, един уъркшоп бил протекъл горе-долу така – смесваш, бъркаш, айде сега се прибери и си го изпечи у вас. Стоях потресена около три минути, после започнах да се хиля с глас. Добре де, няма да съм злорада, не ми е в стила (тук). Обаче, не подценявай печенето.

Изпробвала съм различни варианти на печене, които може да се срещнат в различните рецепти и мога да кажа, че трябва да откриеш своя според твоята фурна. Пак тази фурна, знам. Но е важно да я познаваш. И да не се надяваш, че непременно ще се получи перфектно от първия път (каквото и да било). По спомени, имам най-дълга практика в печене на профитероли, най-вече в професионална конвекционална фурна за 18-20 минути без редуциране на температурата по време на печенето и без оставяне на готовите профитероли да се доизсушават на изключена и леко отворена фурна, както се споменава в почти всяка рецепта. Направо ги изваждах и ги оставях да се охладят. Това беше наистина най-дългата ми сполучлива практика с парено тесто, която за настоящата статия трябваше да приложа в домашни условия. А реших да направя така, защото всичко друго, което опитах с печенето не ми хареса като краен резултат. От фурната ще да е.

Например, срещнах варианти на професионални готвачи (забележи, не един), в които профитеролите се пекат на 180 градуса за примерно 13 минути, а след това без да се изключва фурната, вратата ѝ се оставя леко отворена за още 15 минути. Това не подейства при мен в домашната ми фурна. Всичко спадна толкова бързо, но добре че реагирах навреме и след включване на мощностите отново, профитеролите почти се възстановиха. Друг случай е от добрия стар Раховец, в който нещата може да се развият толкова бързо, че тестото да изгори преди да се е надуло. Няма начин и в него да не се получат хубави еклери, но трябва да се свикне с режима и степените му. На мен понякога ми се налагаше да превключвам копчето на 2, на 3, на 2, на 3, за успея да поддържам някаква температура. Боже благодаря, че ме отърва от него!Срещнах и вариант (пак от професионален готвач), в който тестото започва да се пече на 230°C, след това температурата се намаля до 190°C. От спомена с Раховеца изобщо не опитах този метод, защото той (Раховеца) си ги вдигаше тези градуси отраз, независимо, че аз искам да са 180, например. И следователно всичко изгаряше.

В рецептата по-долу ще спомена моя успешен метод, като ако е необходимо (имаш незадоволителни резултати), винаги може да правиш опити с промяна на температурата и времето за печене до момента, в който откриеш успешната формула. Всичко е практика, теорията е само основа!

Ако вече стигна дотук, то вероятно цялата тази работа ти се струва трудна, да не кажа невъзможна. Всъщност, много е лесна даже, но си позволих да спомена възможните провали с рецептата, за да внимаваш повече не само при първия опит, но и при всички останали.

Дойде ред да засегна темата за млякото в рецептата. Обикновено в рецептите за парено тесто се среща само вода, но има и някои, в които може да се срещнат вода и прясно мляко (количествата не са непременно еднакви). Ако решиш да приготвиш рецептата само с вода това няма да бъде грешно (особено ако в момента не разполагаш с прясно мляко) и рецептата ще бъде толкова успешна, колкото и ако се добави прясно мляко. Въпросът с прясното мляко тук е друг и той е свързан с крайния резултат (изпеченето тесто). Според Пиер Ерме, изпеченто тесто приготвено само с вода ще бъде по-грубо (разбирай твърдо и хрупкаво), а с добавка на прясно мляко ще притежава повече мекота. Освен това лактозата в прясното мляко ще даде по-интензивен цвят на тестото по време на печенето. Дали да използваш прясно мляко или не, изборът остава твой.

Парено тесто за еклери и профитероли

Адаптирано от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

Посочените дози са достатъчни за 22-24 еклера или около 50 профитерола.

Продукти:

• 125 мл вода
• 125 мл пълномаслено прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 110 г масло, със стайна температура
• 140 г брашно
• 4-5 яйца, със стайна температура
• допълнително 1 яйце (ако се наложи) за намазване

В тенджера се смесват водата, млякото, захарта, солта и маслото.

Загряват се на умерен огън докато маслото се разтопи и сместа заври.

Когато сместа заври добре, в нея наведнъж се изсипва брашното.

Разбърква енергично с дървена лъжица.

Разбъркването продължава докато започне да се образува тесто.

Тестото трябва да се отлепя от стените на тенджерата. Продължава да се бърка на умерен към слаб огън за още 20-30 секунди. (Как трябва да изглежда тестото – виж снимката към първата преценка.)

Готовото тесто се прехвърля в купа и се оставя да се поохлади преди да се добавят яйцата към него, но трябва да бъде все още топло.

Яйцата се добавят едно по-едно към свареното тесто, като след всяко добавяне тестото се разбърква хубаво докато яйцето се поеме и сместа стане еднородна. Продължава се с добавянето на яйцата докато тестото стане гладко и лъскаво, не е твърдо, нито се разтича. Може да има нужда от три и половина яйца, от цели четири яйца или от четири и малко отгоре. Затова когато усетя, че тестото започва да става, разбивам в купичка поредното яйце и добавям по малко от него, като след всяко добавяне проверявам дали тестото е готово. Тук добавих четири цели яйца и 1/3 от петото разбито яйце. Останалото от петото яйце използвах за намазване.

Докато се добавят яйцата, тестото вместо на ръка може да се разбива и с миксер на ниска скорост. Това е много подходящо при по-големи дози. За домашна доза като тази, предпочитам да разбърквам на ръка, защото така имам повече усет към тестото и лесно мога да контролирам гъстотата.

Тестото се прехвърля в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник.

За еклери се шприцоват ленти с дължина 6-7 см  на по-голямо разстояние една от друга.

Намазват се с разбито яйце, като същевременно се заглаждат на повърхността с четката. (Тук може да се използва останало разбито яйце от първоначално предвидените за тестото или ако не е останало да се разбие друго.) Работи се внимателно, без натиск.

За профитероли се шпроцоват кръгове с диаметър около 3 см.

Намазват се с разбито яйце, като връхчето се изглажда. Работи се внимателно, без натиск.

Обичам да поръсвам профитеролите с ядки.

Така направих няколко с едро накълцани сурови бадеми и няколко със счукани сурови какаови зърна. Това може да се направи и с еклерите, но за тях по-късно съм предвидила друго.

Една доза парено тесто е за две тави, които пека последователно. Тъй като времето за изпичане на еклерите е малко повече от това за профитеролите, добре е във всяка тава да се шприцова само от единия вид. Пека последователно, тъй като за по-равномерно изпичане с две тави е необходимо да сменям местата на тавите, което означава, че трябва да отворя фурната, а това може да бъде пагубно за тестото. Затова първо приготвям едната тава и след като еклерите/профитеролите от нея са изпечени, тогава подготвям втората тава.

Еклерите/профитеролите пека в предварително нагрята фурна на 200°C. Времето необходимо на еклерите без вентилатор е 28-30 минути, а на профитеролите – 25 минути. С вентилатор времето може да се намали с 3-4 минути.

Когато са готови, тестото трябва да е придобило златисто-кафяв цвят, еклерите/профитеролите да са с твърда коричка отгоре и отдолу, и да са устойчиви. Понякога ги оставям за 5-10 минути в изключена фурна и леко отворена врата, след като е минало времето за печене, за да се доизслушат. Правя го когато имам съмнение, че е останала още влага в тестото отвътре. Готовите еклери/профитероли се оставят върху решетка и се охлаждат напълно преди да се напълнят.

Еклерите се подготвят за пълнене като от долната страна се правят две дупки с остър нож. Може да се напълнят и от двата края по периферията. Профитеролите се подготвят по същия начин, като се прави една дупчица в средата отдолу или се намери подходящо местенце някъде по периферията. Друг вариант за пълнене, в който целта е да се види пълнежа или самият пълнеж е по-груб или неподходящ за шприц (с парченца плод или сладолед, например) е на профитеролите да се отрежат капачета. Основата се напълва с плънката и върху нея се поставя капачето.

Пълненето по първия начин става със сладкарски пош, но това другия път пак ще си го говорим, защото сега имам да показвам друго по темата – какаово парено тесто.

Какаово парено тесто за еклери и профитероли

Посочените дози са достатъчни за 20-22 еклера или около 40 профитерола.

Продукти:

• 125 мл вода
• 125 мл пълномаслено прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 110 г масло, със стайна температура
• 110 г брашно
• 20 г натурално какао
• 3-4 яйца, със стайна температура
• допълнително 1 яйце (ако се наложи) за намазване

Технологията тук е същата като за обикновеното парено тесто. Тъй като какаото има способността да изсушава, трябваше да намаля количеството на брашното, което пък от своя страна доведе до намаляване на количеството на яйцата.

Как я направих тази математика не ме питай, по важното е, че се получи много добре.

Необходимо брашното и какаото да се пресеят заедно за да се смесят и за да се елиминират бучки от какаото. Добавянето на яйцата става последователно, както е описано по-горе, като за целта използвах три цели яйца и 1/3 разбито яйце.

Температурата и времето за печене са същите, съответно с разликите за еклери и профитероли.

За поръска върху една част от профитеролите използвах едро накълцан шамфъстък и бадеми за останалите.

Точно тези ще ми трябват за следващата публикация, а темата ще бъде за сладки пълнежи и варианти за сервиране.

SOS – Парено тесто за еклери и профитероли е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тони Филипов, д-р

 

 Понеделник, 1 октомври

Сексологът Илия Врабчев рекъл по телевизора: «Защо трябва да казваме «секс», когато имаме думата любене?»  Добре, обаче възниква въпросът той, като толкова радее за тази българска дума, защо се нарича сексолог, а не любенелог? Читател пита, не ние. Ние така сме обръгнали патриотите едно да говорят, а друго да правят, че тия работи не ги и забелязваме…

По принцип професорът е прав. Четох наскоро статията на Найден Шейтанов „Сексуалната философия на българина”, публикувана в сп. „Просвета” през далечната 1935 г. Той нарича любенето «любодействие». Което е доста по-динамично от любене, щото може да се люби и платонично.

А нещата, с които се извършва любенето, Шейтанов нарича любодетел (или любодей) и любоема. А народът им викал какво ли не. „Прозвищата, вика, които простият народ използва за наподобяванията на любодей и любоема са просто безбройни.” За любодей се употребявали: въртокъщник, сиромах Лазар, нож, чук… За любоема: млака, капия, чанта, шушувада, колиба, гръцки кола, „иди си – ела си“…

Стоян Венев, Селянин разглежда любоеми.

„Вземете, вика Шейтанов, кой и да е преходен глагол, турете му представка „на“ и той ще добие любодеен смисъл.”

А ние мислехме, че „чукане” например е неологизъм. Ама не: „Чук се мисли като любодей, чукане – като ритмика при koitos”, обяснява Шейтанов. Цялата действителност, вика, е подложена на сексуализуване. Човешкият живот се представя в една поговорка така: „От дупка, за дупка, в дупка.”

Управлението също се мислело като любодействие. „Когато най-горният любодее matrem tuam (ти такова майката), на кого да се оплачеш?“

Дори и на всекидневния най-обикновен въпрос: „Как си?“, българинът отговарял сексуално: „Горе-долу добре.“ (И горе съм добре, и долу съм добре.)

Пенсиите, понеже вие често го употребявате, мислите ли, че е подходящ за вас в този си изконен смисъл?

Веднъж питах една пенсия как е. От любезност, не че много ме интересуваше… Рече: „Като стенен часовник – отгоре кукувицата, отдолу махалото…”

Слушам вчера премиерът да вика: „Факт е, че ние 30 пъти повече усвояваме пари от еврофондовете… И ние ги даваме тези пари на българските данъкоплатци”.

И тука, без връзка се сетихме за доклада на чукчата на конгреса на КПСС: “Другари, преди ВОСР ние, чукчите, изпитвахме две чувства – на глад и на хлад. Сега вече изпитваме три чувства: на глад, на хлад и на дълбоко удовлетворение…”

Не може да не сме удовлетворени! Не бива!

Вторник, 2 октомври

По повод развитието на комедията „Инвеститор от Америка”, която се играе тия дни, Меглена Кунева рекла: “В някои страни се управлява в рамките на закона, а в България – в рамките на шегата”.

„Капитал” съобщава, че Арун Савкур, един от двамата представители на „„инвеститора””, е  глобен в Италия 300 хил. евро за опит за манипулиране на борсата чрез разпространяване на невярна информация. И там направил същия номер. Разпространил из медиите, че представлява консорциум, който иска да придобие предложените за приватизация 49.9% от “Алиталия”. И описал кои световни фирми се включвали в консорциума. Фирмите, както и при нас, отрекли даже да са чували за такъв консорциум.

Като го гледам на снимката, тоя много прилича на третия брат Митал. Втория навярно го помните от «Кремиковци».

Даже не на шега, ами направо на таш.., с извинение, се управлява държавата. Нямаме ли разузнаване, защо хрантутим толкова служби… Да го развежда Добрев из парламента като войвода, да го посреща Бойко, Цецка да внася проекторешения… А той един международен тарикат, при това дребен…

Кунева вика още: “Имаме един много богат човек на върха на държавата. Не, никой вече не вярва на историите с филиите от детството му. Подценява се интелигентността на българина.”

Да, да… Само дето никой не е загубил от това, че е подценил интелигентността на българина. Нито пък информираността му. И днес доста хора живеят по села и паланки, за които описанието от времето на Дядо Йоцо е валидно: В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не купуваше; ток нямаше, защото циганите откраднаха жиците, даскал нямаше, защото затвориха школото; поп нямаше, защото се срути черквата; стражар не стоеше, защото закриха щата…

«Стандарт» разказва как народът Го посреща: «В Сопот премиерът раздава автографи като за книгата с рекордите на Гинес… Снима се с деца, младежи и възрастни хора. На тези, които не смееха да го доближат, сърдечно махаше с ръка отдалече. (Лелей!!!) С подписите и снимките продължи и в село Анево… Тук премиерът запали свещ в новопостроения храм “Св. Архангел Михаил” и целуна наред ликовете на светците от иконостаса.”

Без думи. Щото каквото и да кажа, все ще е малко.

Даже попа целунал. По погрешка. После му се извинил, де…

Подценявал интелигентността?! Да, бе! Имаше един Бат’ Ванчо на село. Та той викаше: Като знам аз колко съм прост, представям си другите…

Пък колегата Чавдар Найденов пише във фейсбук, че на Борисов вече му викали «хвърчилъжи», щото изхарчил горивото на цялата ни авиация, за да обикаля родината и да лъже народа за светло бъдеще през втория мандат. Което е нов момент в историята на лъжата. В смисъл, че тя вече не ходи пеша. Което пък означава, че това, че краката й са къси, остава без значение. Лъжата вече идва Par Avion, дето се вика…

Заглавие в „Стандарт”: „Две блондинки и кочияш зад Сергей”.

Как ги измислят такива?! Каква ли ще я свърши кочияшът зад Сергей?!

Пък «Блиц» съобщава, че нощеска имало пожар във входа на Румен Петков. Пожарникарите предполагат, че Румен е хвърлял пиратки за избирането на Станишев за шеф на ПЕС и от там е тръгнал огънят. Не се съобщава бил ли е почерпен, но то май не е и нужно.

Ало, пенсиите, за малко да ви забравя, бе, злото да ви забрави! Честит празник. Първи октомври е нещо като първи юни, но за последната възраст. Та по повод Международния ден на възрастните в кв. “Св. Троица” открили нов клуб на пенсионера. Ама не отишъл Бойко, който иначе ходи на всяка турена керемидка, а пратил Фандъкова. Аз ви казвам, бе, тоя ви е отписал! А като трябва нещо да се свърши, все за вас се сещат. Ето, сега чета, че сме били обещали на ЕС да направим висшистите от 27.3% на 36% в следващите 8 г. От Просветата казали, че за целта щели да се разкрият повече места в университетите, да започне прием и на по-възрастни хора, които искат да си доучат по програмата Longlive learning (учиш доде си жив). Между другото, наскоро четох интервю с баба Величка Желязкова, на 78 г. Тя влезе биология във Пловдивския университет от втория път. Изкара на изпита 3.30, но пак я приеха. Обаче преди това ходила една година като слушател. И останала много доволна от колегите си: „Те ми помагаха, каквото не разбирах, не ме обидиха нито един път на години, че аз съм по-голяма от тях…”

По-голяма?! С половин век и кусур… През 2016 г. бабет ще стане магистър по биология, ако е рекъл Господ, и ще даде своя дан за компенсиране на липсващите ни 10% висшисти.

Братя, бъдещето е настъпило! Честно, не ви лъжа. Имам сигурни доказателства. Това е без връзка с горното. Чета в «Новинар»: «В бъдеще жените ще поемат семейните финанси». Проучване показало, че след 8 г. жените вече ще вземат и такива важни финансови решения, като ипотеките. Били по-спестовни. 90% от семействата, в които жените въртят кесията, имали спестявания, докато при мъжете касиери семействата със спестявания били само 82%.

Всеки да си прецени, но ние честно ще си кажем, дома бъдещето е дошло още преди дватрийсе години. И не се оплакваме,  правилно ни се управляват парите. Колкото и да изкараме, винаги стигат. Случвало се е и повече да изкараме и пак стигат. Интересното е, че никога не се е случвало да останат. Затова това със спестовността малко не го вярваме. Смятаме, че един мъж никога не може да изкара толкова пари, че жена му да не може да ги похарчи. Но берекет версин и на това. Щото то какви жени има… На един приятел жена му харчи вече заплатата му за 2016 година.

Сряда, 3 октомври

Д-р Йордан Войнов, шеф на Агенцията по храните, вика пред «Преса»: «Мандрите са пълни с алхимици.”

Само мандрите? А  винпромите например?

Според нас, алхимикът е химик без работа. И като няма какво да прави, химикът прави сирене без мляко, вино без грозде, колбаси без месо, черен хляб от бяло брашно (и ръжен от пшеничено)… Когато властта прави от пръдня боя, извинете за израза, какво да правят химиците? Животът е така устроен, че си иска неговото, главно средства. И, както сме писали много, много отдавна, химик, дето не може да забърка една синтетична дрога, е обречен да бърка цял живот урина и да пише табелки с призиви до пенсиите: „Моля не пълнете бурканчето догоре!”

Щото се разплисква…

То да са само химиците… На откриването на учебната година в Исторически факултет деканът Пламен Митев рекъл на бъдещите историци: „Няма да Ви заблуждаваме, че след 4 г., с дипломата ни в ръка, успехът и материалното благополучие ще Ви споходят бързо…”

И обяснил защо: „Управлявана от некадърни,  алчни и корумпирани политици,  днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа.  Трудът на знаещия и на можещия не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията. Какво друго прочее може да се очаква от страна, чийто премиер води класацията за най-добър футболист…”

Там е работата, че може всичко да се очаква… Дето каза колегата Бедров, когато избираме хора, от които не очакваме нищо, тогава можем да очакваме всичко. Васко Сотиров го каза малко по-деликатно: „На малко нещо се надявахме, голямо нищо получихме…” В същност, не е много по-деликатно…

Ученици от столична гимназия инсталирали на «Граф Игнатиев» огромен постер на премиера. До половината е той, след това плавно преминава в Тодор Живков. Народът се струпал да погледа, даже ватманите спрели трамваите. Час и половина, съобщават медиите, след като постерът беше поставен, бдителни симпатизанти на ГЕРБ го скъсаха.

Той три години не увеличава пенсии и заплати, за да не ни плащат борчовете бъдещите поколения, а вижте как му се отблагодаряват!

Симпатизанти, нема съмнение. Цивилни симпатизанти… Като свършили работа, цивилните симпатизанти се шмугнали по „Шести септември”, която случайно е седалището на Вътрешното ведомство…

Господа, мисля, че започвате да се роните. Май пердето почва да се вдига и хората да виждат по малко какво се случва зад кулисите. А това, както е казал Джек Лондон в „Цар Алкохол” не е приятна гледка: „Никога не отивайте зад кулисите, защото там рискувате да видите как божественият тенор бие жена си.”

Но за бай Джек след малко.

Чета, че май и забраната за пушене ще отпадне. Двама независими депутати внесли поправки в закона, та да се върне предишното състояние, с обособени места за пушачи. Дискретно изследване на „Стандарт” сочи, че, ако депутатите от ГЕРБ бъдат оставени свободно да изявят волята си, забраната като нищо щяла да падне.

По-лани руският писател и дисидент Владимир Буковски каза: „Аз съм физиолог. Мога да кажа кое доколко е достоверно. Направени са стотици научни разработки, които се опитват да докажат, че пушенето е вредно. Нито една не даде никакви данни. Една, която е направена по поръчка и учените си изкривиха душата, защото и на тях им трябват грантове, написаха обтекаемо, че може би, възможно е… макар да са нужни още изследвания… Край! Повече изследвания не им трябваха. Получиха каквото им трябваше. Забраниха пушенето жестоко, абсолютно. Разоряват се хиляди собственици на ресторанти и барове… Още никой не е доказал вредата от пушенето… Всички медицински изследвания, които съм чел, не са доказали все още връзката между пушенето и рака…”

Всичко това е съвсем съзнателно според Буковски: „Те изпробват методи на принуда, това си е вид обработка, това е проверка за конформизъм… Тези хора искат световно правителство…”

И в цялата тая работа, ако я има (щото ние не сме чак фен на теорията за конспирацията), българите се държим като на тупана малката пръчка. Както бие киекът и ние поддакваме… (Тук  съм заимствал малко от богатото творческо наследство на премиера.)

Да предположим, че цигарите са вредни. Но нима алкохолът не е вреден? Нима пиенето не уврежда черния дроб, мозъка, нервната система…Пияни джигити, десетки битови убийства под влияние на алкохола… Но никой дума не обелва. Не говоря да се забрани пиенето. Говоря за нещо друго, описано от Джек Лондон в цитираната вече изповед „Цар Алкохол” – за тоталната достъпност на алкохола за подрастващите. „С алкохола ме накара да свикна главно неговата достъпност… В оная среда, където живеех, алкохолът ме срещаше на всяка крачка и ми се усмихваше приятелски. Нямаше спасение от него… Всички нравоучения на света не ще бъдат в състояние да опазят от цар Алкохол юношите, които възмъжават, докато цар Алкохол е достъпен винаги и навред…”

Днес, у нас, той е навсякъде, евтин и леснодостъпен. Дискотеки, кръчми и капанчета в Студентския град, квартални магазинчета пред вратите на училищата…

„Алкохолът, пише Джек Лондон, понижава нравственото равнище на хората…”

А може би точно това е целта?!

Четвъртък, 4 октомври

Бойко рекъл, че на изборите ще бие не само БСП, а цялото ПЕС. Което шефът на младите социалисти диагностицирал така: “Очевидно Борисов осъзнава, че губи европейска почва под краката си. Сега ще ореве цяла България, защото в Европа отдавна не му обръщат внимание… Голям крокодил, а плаче…»

Каква глупост! Излиза, че големите крокодили не плачат! Младо момче, а даже детските песнички не помни. Например в «Как говорят животните» изрично се казва, че крокодилът е ням, защото е земноводно – «земноводното значи, не говори, а плаче…» И няма значение колко е голям. Човек може да остане с впечатление, че тия, младите, никога не са чували израза «плаче с крокодилски сълзи». А той е много полезен понякога. Например, като се каже «Станишев плаче с крокодилски сълзи за АЕЦ «Белене», веднага ти става ясно цялото лицемерие по случая. А иначе трябва да обясняваш на дълго и нашироко как три и кусур години той не подкара проекта, а сега събира подписи за референдум…

От цитираната песничка човек може да научи за други качества на крокодила, някои от които са далеч по-подходящи за правене на паралели с някои хора:

А крокодилът той е ням

При все, че толкоз е голям.

С уста зъбата гладна,

И грозна и грамадна,

готова за лапачка,

той гони плячката докрай…

Изследвания на учени от Калифорнийския университет доказаха, че крокодилите наистина плачат. Когато се хранят. Пък в една книга от XIV в, „Пътешествията на сър Джон Мандевил” се казва: “В Етиопия живеят множество крокодили, които ридаят, когато изяждат човек”.

Не може така да се бъбря наизуст! Щото в някакъв виц заекът опънал крокодила, пък на него му било сефте и айде, давай… Ама у нас хората, а също и политиците, първо говорят и после мислят.

«Нашите животни

Всички са грамотни

Всяко пее, кряка или блее.

А крокодилът той е ням…

И е далеч по-добре. Гони си лапачката и си трае.

„Какво крие мълчаливият депутат от ГЕРБ”, пита риторично „Труд”. И отговаря на дълго и на широко. А то е ненужно. Може само с една дума: невежеството си. То лидерът им колчем заговори, все ще направи гаф, та камо ли депутатите. Затова не бива да ги обвиняваме, че си мълчат. Човек, като си мълчи, може и за философ да мине. А като заговори, вече не може.

Петък, 5 октомври

Пък Евгени Дайнов пише в «Преса»: «Предстои бурен есенно-зимен сезон, пълен с протести, бунтове и изблици на съпротива. Няма как да е другояче, защото заменянето на публичната власт с феодална оставя на гражданството само този начин на себеизразяване…»

Дано да е така. Лично на нас много ни се ще да си върнем поне част от уважението към гражданството. Но кой знае?  Политическите прогнози са рисковано нещо. Помня как Дайнов писа през пролетта на 2002 г.: “Какво се случва след Царя? Към сезона на листопада всичко ще е различно.” И после минаха три листопада и царят все не пада… И още четири листопада беше в коалиция с БСП-то… Дано тоя път да е прав.

Но пък германският посланик рекъл вчера, че било много тревожен сигнал, дето България е последна в класацията на «Репортери без граница» по независимост на медиите. “Само ако медиите изпълняват правилно своята задача, е възможно да се създаде едно здраво гражданско общество.”

Значи няма да се създаде.

Минчо Спасов от НДСВ поискал прокуратурата да провери дали Борисов и Параванов са извършили престъпление по служба по случая Мишо Бирата. За повод му послужило признанието на премиера пред politikat.net, че “неправилно” е оказал натиск върху Танов да не проверява бирената фабрика, щото поел ангажимент пред Гоце. Прокурор Илиева от СГП рекла, че няма причина обвинението да се занимава със случая, защото премиерът проявил “самокритичност към определено поведение”. В смисъл, че осъзнал грешката си, което освобождава прокуратурата от ангажименти по случая.

Опитах се да се сетя тези съображения към коя правна доктрина могат да се отнесат, но не успях. Което нищо не значи, разбира се.

Депутатите приеха вчера на първо четене предложението на Захари Георгиев от БСП да можем да викаме Бърза помощ и със SMS-и. Това е добре, но лично ние бихме предложили да се обмисли и вариант да ги викаме с препоръчано писмо с обратна разписка. Та да не могат да казват, че не са получили сигнала. Да, бе! Ти по телефона им се обаждаш и им казваш, че човек бере душа и те идват след колкото си искат, та с SMS… И както чета, че близо една трета (27% ) от спешните медици не желаят да работят в “Бърза помощ”, скоро няма да остане и кой да идва… И Господ да ни е на бърза помощ…

Но стига с тия сериозни работи.

Да ви кажа за едно интересно пазарджишко дерби, което се заформя. В „Блиц” интервюират лорд Евгени Минчев. И помежду другото репортерката го пита:

- Разбрах, че и ти си имаш някакви проблеми с д-р Филипов. Бил изрекъл някаква ирония по адрес на титлата ти?

- Много харесвах неговата рубрика, но той прекали, като каза, че аз съм единственият лорд в света, който е придобил титлата… с гъза си. Моите адвокати се занимават с това. Много ще му се налага да доказва, как точно с гъза си съм я придобил.”

Обидил ми се е. А аз съм го написал в хубавия смисъл. Понеже Женя каза веднъж при Слави, че го е яд, че не е и евреин, освен другото… Щото Слави каза, че светът се управлявал от евреите, масоните и педерастите…

- Моше, да знаеш Аврам станал педераст.

- Верно, взема пари и не връща?

- Не, бе, в хубавия смисъл…

Та и ние сме го казали в хубавия смисъл.

Извинете братя, но какво ще си помислите, ако ви се появя така? Еми и аз същото си помислих. Нима съм виновен?

Които ни четат редовно, сигурно помнят какво сме писали за Хашим Тачи и аферата му с Мадлин Олбрайт. Че албанците трябва да ходят и да му целуват на Тачи… Щото Велика Албания, дето те с оръжие не можаха да я постигнат, той я постигна с един гол такова! Такъв е животът, к’во да се прави. Но при Женя не бихме могли да се изразим така. И затова сме се изразили както можем…

To be continued

Ние не приемаме поканени емигранти да говорят вместо избрани представители на българите, живеещи в чужбина. Но на сънародници, които подкрепят нашите идеи, за парламентарна представителност на диаспората, го кажат в Брюксел или другаде, можем само да пожелаем успех.

След разследване продължило близо година, Комисията по разузнаването в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ ще препоръча спиране на използването на продукти от ZTE и Huawei от федералните системи и контрактори за особено важните системи и ще препоръча на американските ...

Както съобщава порталът TorrentFreak, поради грешка от неизвестен характер компанията Microsoft е включила няколко десетки популярни сайтове, предоставящи достъп до легално съдържание, в "черен" списък с пиратски ресурси. В съставения от Microsoft списък на сайтове, незаконно разпространяващи коп...

Видя ми се правдиво в по-голямата си част. :)

	Мисли	Говори	Върши
Овен	много	малко	правилно
Телец	за много	убедително	както се получи
Близнаци	за себе си	каквото мисли	мисли, че много добре
Рак	постоянно	обаятелно	каквото му кажат
Лъв	точно	прекалено	това, от което не е успял да се откачи
Дева	едно	друго	трето, но добре
Везни	прекалено	честно	отговорно
Скорпион	съсредоточено	точно	каквото си иска
Стрелец	че е само той	че всички освен него	с  чужди ръце
Козирог	за каквото му хрумне	това, за което се е сетил	каквото умее
Водолей	а какво трябва?	е, ако се наложи	по-добре от всички
Риби	че никой не знае	остроумничи	в зависимост от това, ще проверяват ли какво е свършил

YouTube е златна кокошка за Google, която им носи средно по $2 милиарда годишно само от реклами. Въпреки солидните приходи обаче видеосайтът не може да се мери нито по аудитория, нито по печалба с големите телевизионни компании, които генерират около $60 милиарда годишно. Този факт разбира се няма д...

Докато беше в Съединените щати, президентът Росен Плевнелиев със сигурност посети символа на Ню Йорк Empire State Building. Широката публика вероятно само това е забелязала, но пък вината не е в публиката, а в телевизора. Президентът обаче посети и две редакции, където не са били канени нито Георги Първанов, нито Бойко Борисов. Пред Wall Street Journal и CNBC Плевнелиев говори за бизнеса и свободата, за инвестициите, за помощта, която държавата планира да оказва на предприемачите. Направи го с настроение и на добър английски език. Дори само последните две обясняват защо предишният президент и настоящият премиер не са били в тези студиа.

Записите от тези две интервюта станаха популярни благодарение на социалните мрежи и предизвикаха коментари от част от хората около мен. А пък повечето от тези хора са активни, добри специалисти, не се плашат от работа, някои имат по-голям или по-малък бизнес, очакват предвидими правила на играта, искат държавата да ги остави на мира и предпочитат сами да си извоюват успеха. Те са част от света, пътуват, интересуват се от различното, не се палят от думи в стил Божидар Димитров, не обичат да щракат с пръсти на музика, знаят кой е Джей Лено, не всички знаят коя е Златка. За тях новината за българина Мирослав Пенков, който спечели литературен конкурс на Би Би Си, е по-важна от завръщането на “Всяка неделя”. Такива мъже и жени приемат себе си за съвременни десни хора.  Защо президентът се опитва да говори на тези хора само когато е в чужбина?

Най-лесното обяснение е, че някой съветник е дал безценния съвет, че в България мнозинството от хората са възрастни, консервативни, изпитват носталгия по едно време, искат редовна заплата и пенсия и очакват някой да им ги увеличава с изявление по телевизора. Какъв е смисълът да говориш на такива хора за свобода и предприемачество, за инвеститори! “Хората мразят шефовете си, а ти искаш да помагаш точно на шефовете?!”, вероятно е възкликнал някой умник и е формулирал съвета си така: “Българите са леви по душа, говори им така, иначе няма да гласуват за теб.”

Едните искат държавата да им построи завод и да ги назначи на работа, другите искат държавата да им гарантира благоприятна среда, в която те сами да решат дали да работят в завода, дали да правят нещо различно, или пък сами да си построят завод. Това разделение на леви и десни нагласи невинаги съвпада с начина, по който гласуват хората, защото и самите партии имат проблем с ясното си самоопределение чии интереси искат да представляват. И понеже левите нагласи очевидно преобладават, така хората с десни икономически възгледи често остават непредставени.

Ще започна с позитивния пример. Тази година за първи път Столичната община направи възможно местните данъци да се плащат онлайн. Това е важно за десните градски хора, защото не им хаби времето и спестява преживяването “кисел чиновник зад врата без табела”. А сега ето и негативния: все още базите данни в столичните райони нямат връзка помежду си и един и същ автомобил трябва да бъде едновременно деклариран от купувача и от продавача. “Нищо не става автоматично”, обясни ми служителка с доволна усмивка.

Най-сериозният натиск върху дребния бизнес идва от задължителните контакти с различни администрации – община, данъчни, здравна инспекция, пожарна, комисия за потребителите, агенция по храните… Тази голяма компания от ведомства отнема или време, ако решиш сам да обикаляш, или пари, ако прехвърлиш работата на друг. Но понеже и времето е пари, става дума за много пари. Които – вместо да увеличат приходите на фирмите, оттам работните места, заплатите на наетите и данъчните приходи – отиват на вятъра.

Правителството обяви, че планира да плаща част от осигуровките на новите големи инвеститори. Обяви и поредния план за намаляване на административните режими за бизнеса. Тези новини звучат добре за съвременните десни хора, но част от тях се пита – защо пак говорим само за големия бизнес и за кой пореден път обещаваме облекчаване на административната тежест? Всъщност не говорим за това. Правителството само реши да говори за пенсии, за броя на заплатите при пенсионирането на военните и полицаите, за т.нар. Евтина Коледа. Да има нещо дясно в тези теми?

И така стигнахме до изборите. Част от съвременните десни хора ще гласува за ГЕРБ – на принципа “защото бие БСП” – въпреки интелектуалната си несъвместимост с Бойко Борисов. Друга част ще гласува за Меглена Кунева въпреки неясната платформа и миналото  на министър в правителството на Сергей Станишев. Трета част ще гласува за останките от “сините” въпреки че скандалите там са повече от политиката. И в трите случая има едно голямо въпреки, което прави най-вероятна четвъртата възможност – просто да не гласуват. ГЕРБ очевидно вече заложи на по-леви послания, Кунева не залага все още на нищо, а сините политици продължават да не намират формулата на единна нова организация, която да се обърне към съвременните десни хора.

Вратата е отворена, тези хора ги има, остава някой да ги потърси. А ако този някой реши да мисли стратегически, може и да се сети, че подкрепата точно за такива хора ще ускори икономиката. Тогава ще има и повече пари за увеличение на пенсиите, с което да си печели изборите.

написано за в. “Труд”

А тук може да видите двете интервюта на президента Плевнелиев:

 

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре вали. - И на другия ден заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал: - Утре буря. - И на другия ден се разразила страхотна буря, която временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. - Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знае. Радио счупено. Усмихни се, България! Джон Траволта вече пристигна у нас, очакваме да се появи и Робърт де Ниро. Метеоролозите пък са категорични, че ни очаква сравнително хубава есен, така че звездите спокойно могат да се отдадат на снимки. Знаменитостите ще бъдат тук закратко, но не бива да им се сърдим...

Cisco Systems обявиха, че прекратяват дългогодишното си сътрудничество с китайския телеком ZTE. Причината е, че ZTE продавали техника за нетуъркинг на Cisco на Иран. Твърдението на американската компания се съгласува с по-рано появила се информация, че ZTE продават ограничена или забранена компютърн...

GulfNews. Външният министър на Обединените арабски емирства, шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян, определи Мюсюлмански братя, като “организация, която нарушава суверенитета и целостта на народите”.

“Мисленето на Братята мюсюлмани не признава граници или суверенитета на народите. Така че, не е необичайно, че международната организация работи върху набези срещу суверенитета и законите на страните”, заяви шейх Абдула на съвместна пресконференция с украинския си колега в Абу Даби.

Шейх Абдула е коментирал с други страни предотвратяването на актовете на Мюсюлманско братство в страната. Ислямисти, задържани в ОАЕ се оказва, че са признали за формирането на тайна организация, насочена към дестабилизирането на политическата система на страната, съобщават местни медии миналата седмица.

Арабски ежедневници в ОАЕ, цитиращи неназовани източници, близки до разследването, пишат, че членове на забранената асоциация “Ал Ислах” (“Реформа”), са признали планирано сваляне на властта в Емирствата. Традиционно “Ал Ислах” се свързва с Мюсюлманско братство.

Шейх Абдула заяви, че е необходимо да се говори с различни страни, за да си сътрудничат и концентрират усилия за разкриването на грешки, извършени от лица или организации, от които са се възползвали членовете на забранената организация. Източниците също потвърждават, че организацията е действала в “координация на високо равнище с клоновете на Мюсюлманско братство в други три държави от Персийския залив.”

Активистите на Мюсюлманско братство ще бъдат съдени въз основа на член 180 от Наказателния кодекс, който забранява създаването на нелегални организации.

Един от създателите на Pirate Bay - Фредрик "tiamo" Нейж спечели съдебен процес в Гьотеборг, с което успя да наложи на властите да възстановят шведския му паспорт. Напомняме, че паспортът му бе задържан от Шведското посолство в Банкок - най-близката дипломатична институция до Лаос - съседната на Тай...

И нивата на заплати, и нивата на заетост показват значителни различия в различните региони на страната – между 50 и 100%. И при двата индикатора най-добре се справя град София, най-силно урбанизираният център в страната.

Пазарът на труда е диференциран на регионален принцип, но регулирането на пазара на труда не се съобразява с регионалните различия. Затова едни и същи тежести върху пазара на труда могат да имат съвсем различни ефекти в различните региони (различни нива на безработица, сива икономика, развитие и пр.).

Евентуална диференциация на минималната заплата, минималните осигурителни прагове и евентуално други тежести на пазара на труда (отраслови колективни договори и пр.) би могла да даде повече възможности на по-слаборазвитите региони, в които доходите и заетостта са значително по-ниски и в които тези тежести имат силен негативен ефект върху местния пазар на труда.

Брутни заплати по области, второ тримесечие 2012

Заетост, %, възрастова група 15-64 години

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2012

Към списъка със значими за космонавтиката дати вече можем да добавим и днешната. На осми октомври в 1:35 по Гринуич, компанията SpaceX осъществи първото в историята на човечеството изстрелване на търговски транспортен кораб до Международната космическа станция. В посочения по-горе час кораба Dragon ...

За първи път ви писахме за BranchOut този април, когато социалната мрежа стартира като пряк конкурент на LinkedIn. Първоначално от едноименната компания предлагаха услугата си под формата на приложение за Facebook. BranchOut определено тръгна добре - за няколко месеца тя се сдоби с 25 милиона регист...

Редица западноевропейски и американски технологични компании и независими специалисти съобщават, че вече две седмици продължават изключително добре организирани и изготвени кибератаки над редица американски банки. В атаките са включени различни методи за пробив и срив в системите, като DDoS, ска...

Ники Руева е един от най-любимите ни книжни млади хора. Познаваме я от Факултета по журналистика, където завърши Книгоиздване, но по-интересното е, че тя е човекът, който стои зад издаването в България на книги като "Изобретението на Хюго" и романите на Бевърли Клиъри.

Ето и какво ни разказа тя за своите читателски навици в "Как четеш?":

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Преди „похапвах” – това е правилната дума – дъвчех разни пуканки, шоколади, солети… Понеже в последно време обаче, леко съм се дистанцирала от този тип храни, престанах. На няколко пъти се улавям, че излизам в обедна почивка, сядам да ям някъде и почвам да чета – нещо, което винаги съм намирала за доста безумно. :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По-често – кока-кола, но понякога натурален сок и дори вода. Досега не съм пила алкохол, докато чета. И въобще, не съм чела под алкохолно влияние.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си и това по никакъв начин не ме притеснява. Понякога е прилежно и красиво, друг път граничи с драскането. Спестявам го само на по-скъпите и красиви издания, там вече сърце не ми дава.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Слагам нещо между страниците. Може да е книгоразделител, билет от градския, молив…

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
До преди няколко години бях твърдо на художествена, сега гледам да разнообразявам. Честно казано просто нямам сили да се потапям постоянно в нечии чужди истории и драми. От време на време, да, но през останалото време чета разни други книжки, примерно, за маркетинг.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа е меко казано. Сещам се за един случай, в който приятел дойде да ме види, а аз бях по средата на един разказ на Мопасан и му казах: „Чакай ме само да свърша с този разказ и ще си говорим”. Той чинно ме изчака и после наистина си говорихме. Сега, като се замисля, сигурно му се е видяло доста странно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Опитвам се да го правя. Все още изпитвам известна доза задължение към започнатите книги, но се старая да преценявам кога всъщност има за какво.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Само ако наистина ми пречи да разбера нещо в текста. А не е хубаво, трябва да проверяваме непознатите думи, за да ги научим.

Какво четеш в момента?
Започнала съм поне 6-7 неща, но най-активно чета „Жестокото присъствие на времето” от Дженифър Игън. Страхотна книга, много мащабна. Неслучайно е носител и на награда „Пулицър” за художествена литература. Впрочем, последният на този етап, защото тази година журито не намери нито един от номинираните за достойни и награден нямаше.

Коя е последната книга, която си купи?
Изключително красивата „Тетрадка за приказки” на издателство „Точица”. Това е проект с идея, която от няколко години обмислях – децата освен читатели, да бъдат и автори. Нямаше как да не се зарадвам на осъществяването му.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета поне по 4-5 книги наведнъж, като 3 от тях са редовни изчакващи. Ще ми се да ги изчистя и да почна от нулата, мисля, че ще е много разтоварващо.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета на бюрото или в леглото. Все по-удобно се чувствам и в градския транспорт, което ме наведе към размишленията, колко различна е станала представата ни за комфортна среда на четене.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Категорично самостоятелни издания. Мисля, че никога не съм чела поредица, най-много книги от една серия/библиотека. Липсват ми постоянство и търпение. Обичам, когато прочета нещо, да не се връщам към него. Затова и много внимавам кога какво чета.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На всичките отново и отново – не. Уловила съм вкуса на по-близките ми приятели и когато мисля, че нещо ще им хареса, винаги ги насочвам към него. Самата аз не обичам да ми се препоръчват книги изрично, чувствам го като някакъв вид задължение или натрапване.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автори, по поредици, по жанр. Имам си и рафт с книги, които чакат да бъдат прочетени. Откакто го обособих, се уплаших колко са много и почти не купувам нови.

Ако човек се взре в криминалната хроника, той със сигурност ще си помисли, че светът, в който живее тотално е изтрещял. Крадците вече не са това което бяха. В монтанското село Септемврийци един такъв наглец изнасили 78-годишна баба след като разбрал, че не може да изкопчи нищичко от нея. Не само изнасилил клетата жена, но и я набил за нейно собствено назидание. Двама маскирани пък цафнали в пловдивска бензиностанция и след като разбрали, че не могат да изкопчат повече от двадесет лева, набили бензинджията, който бил на достолепна възраст. Повалили го на земята и го слели от бой. Такива неща стават с битовата престъпност. Къщи се разкостват поголовно, възрастните и самотни хора, които ги обитават биват редовно пребивани за да дадат на наглите мародери последните си жълти стотинки. За да могат да заспиват спокойно, жителите на ограбени многократно села се организират в хайки, които да ги опазят от крадците. Някъде този модел проработва, на други места – не. Зависи от колко...

Комисар Милен Пенев е роден на 2.08.1972 г. във Видин.Завършил е ВВОВУ “В. Левски” – Велико Търново. От 1995 г. работи в системата на МВР, като заема различни длъжности. Завършил е множество курсове за професионална подготовка, както и курс на обучение в Международната академия за правоприлагане (ILEA) в Будапеща. Награждаван е многократно за високи професионални резултати.Женен, с едно дете. - Г-н Пенев, откога реално действа интегрираната система за наблюдение по турско-българската граница? - Системата е пусната в експлоатация от първи юли 2012 година. Само за два месеца, до края на август, вече имаше 101 задържани при опит да минат нелегално в България. А до края на септември незаконните опити през браздата станаха над 200. Системата обхваща 58-километра от българо-турската граница. Тази отсечка е сред най-натоварените по отношение на нелегалната емиграция. Това са зоните за отговорност на ГПУ-Свиленград. Много малко европейски държави в настоящия момент имат такива...

Миналата седмица Google се споразумяха в съда с няколко големи издателски къщи около дигиталните права на книги, които те държаха, но изглежда един по-голям съдебен спор е на път да взриви публичното пространство и да напълни за пореден път съдебните зали с журналисти, след като авторите - прите...

Тази седмица започва раздаването на Нобеловите награди. Първи ще бъде награден някой лекар или физиолог – с наградата за медицина и физиология. А последен – някой икономист. Което е по някакъв начин символично. На първо място здравето. Ех, здравето...Но накрая все пак - за капак - остават парите. Парите. Най-добре се смее, който се смее последен. В Нобеловата седмица най-добре ще се смеят парите. Тюх, брех, да му се не види! Все не ми се вярва, че живеем във Времената на Парите – и все тоя оголен и притеснителен факт се забива в сляпото петно на ретината ми. Но някъде там – по средата ще дадат и Нобеловата награда за литература. Или нея я даваха отделно? Както и да е. Аз като писател често и лакомо мисля за нея. И се усмихвам като всяко куче, което ближе олио през зеленото стъкло на бутилката (едновремешната бутилка!); като всяко циганче, което яде мислено толумби през синьото стъкло на витрината. Знам, че българите не сме дорасли за такива награди. И знам защо. Защото...

Голяма част от това, което ще прочетете по-долу съм написал още преди няколко месеца, но не го пратих в редакцията, защото нямаше информационен повод. И сега няма. Но както тогава, така и сега има интересни, респектиращи теми, които не бива да позволяваме да се покриват с измамна забрава. Защото да, наистина, те висят с години, но са абсолютно непредсказуеми. И са способни в даден момент да избухнат със земетръсна сила, възвестявайки началото на суперопасни международни кризи. Северният полюс например е такава тема. Но и Тайван също. И ако питате мен, мисля, че когато новините са постни, което от време на време се случва, е по-добре да поразбутам подобна „спяща” тема, вместо да ви губя времето с изсмукани от пръстите глупости. Както е известно Тайван е остров (около 39 000 кв.км.) в южно Китайско море, с 29 милиона души население, който в миналото се казваше Формоза. Владение на Япония до 1945 г. Нарекъл съм го в заглавието „неизживяната болка”. Самият факт, че става...

Нищо не разбужда любопитството така, както липсата на нещо. В случая, „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс спечели много именно от това положение. Изчерпването на тиража миналия месец подейства като рекламна кампания върху поръчките – трупаха се като очаквания първи сняг. И така изстреляха книгата до първо място в нашата класация за месец септември, заслужена позиция на фона на това, че красивата индийска история на практика всеки месец присъстваше в челото.

На второ място отново се позиционира световният феномен „50 нюанса сиво”, която може да води във всички класации навсякъде, но при нас не съумява да спечели, въпреки че също беше известно време без налични бройки. Миналия месец те бе победена от „За любовта и други демони”, която натрупа повече поръчки само за 4 дни, а този месец страстната история на Маркес успя да стигне само до трето място.

За септември – толкова, а октомври започна повече от ударно с куп предварителни поръчки за дългоочаквания трети роман на Карлос Руис Сафон „Затворникът на Рая”, продължение на страхотните „Сянката на вятъра” и „Играта на ангела”. Веднага след нея се позиционира и фантастичният „Левиатан” на Скот Уестърфийлд, който също ще излезе до седмица. Равносметката за месеца ще направи обаче след няколко седмици.

Почистване на самолети; Опериране с багаж; Асистиране на пътници. Заявления за работа се приемат в офиса на компанията, разположен на летище O’Hare, Терминал 2 (Мецанин), от понеделник до неделя, от 7 p. m. до 4 p. m.

(Със съдействието на EuroChicago.com) Prospect Airport Services – has immediate openings – accepting applications/resumes for Customer Service Agents Positions located at O’Hare International Airport Compensation will be determined based on skill set with a minimum $9.25 PPH. F/T & P/T advancement opportunities, paid training, paid holidays & vacations, health insurance program Requirements • Candidates must be able to work variable shifts and weekends • Pass a pre-employment 5 yr background check • Have a working knowledge of computer applications • Possess proficient English language skills Apply in person (business casual attire preferred) at our office located at O’Hare International Airport. Terminal 2, ...

*** Модерният референдум *** Константин Павлов: Мисля, че добре влязохме в темата за референдумите тук на местна почва в България. Знаете, че последните два референдума в България – през 1946 година за република или монархия. Аз днес погледнах една снимка и видях какво са представлявали истинските бюлетини. Едната – оцветена с цветовете на знамето и надпис „За Народна република“, а другата – бяла с черни букви „За монархията“, членувано. Това е първия опит в новата българска история. Втория е през 1971 година, който е може би само проформа референдум, а по съдържание – не знам какво е точно. Той е за живковата конституция, като Тодоро Живков прави една нова истински комунистическа конституция. Аз прочетох предишната (Конституцията от 1948 г. – бел.ред.) и тя повече ми хареса от тази през 1971 година – изглежда, че Живков вече е смятал, че властта му е абсолютно непоклатима и е вкарал едни неща за комунистическата партия, които ги няма в предишната. Ето ги тези два реферндума, които доказват, че трябва да има някакъв минимум обществени условия, въобще да говорим за възможност да се правят референдуми, нали? Атанас Славов: Нека разгледаме двата случая. В условията на тоталитарно управление – в първия случай установяване на Сталинистки режим, а във втория – преход от ранна фаза към късна фаза на зрял социализъм, аз не считам, че това са reference points за темата референдум. Референдум при тоталитарен режим, изобщо не можем да говорим за демокрация при тези условия, камо ли за пряка демокрация. Не мисля, че това трябва да е нашия фокус днес как да разграничим предстоящия референдум или всички бъдещи от тези, които в условията на една тоталитарна държава. това е първо. второ, референдума, който е иницииран (референдума за АЕЦ Белене – бел.ред.), той е уникален и затова, че пръв път в националната история група граждани, тук не казвам, че споделям идеите на тази група граждани, инициират национален референдум. Това е за първи път възможно да се случва на национално ниво и в новата ни и в досегашната ни история. Константин Павлов: По отношение на демокрацията ли...? Атанас Славов: Бих казал да. Защото, възможността на национално ниво да се инициира референдум, е една сериозна демократична възможност. Иван Стамболов: Ако говорим за конкретния референдум за АЕЦ Белене... Константин Павлов: Не, ще се опитаме да избягаме от него... Иван Стамболов: ... той е опорочен от самата формулировка на въпроса си. С риск да скандализирам вашите зрители, бих го преформулирал в контекстно-битов план. Как е биналния въпрос – искате ли България да развива ядрена енергетика, пауза, в която всички ние казваме да, разбира се – икскаме, на площадката на АЕЦ Белене? Това е все едно да те попитам теб: „Бихте ли желали, г-н Павлов, днес да обядвате... с една купа г***а?“ Как ще отговорите на това нещо?! Константин Павлов: Не искам конкретно да говорим за този референдум. Кажи ми, смяташ ли ти все пак, това, че граждани успяха да се организират и да задействат тази процедура, е някакво постижение или по-скоро злоупотреба със системата? Иван Стамболов: Аз бих искал първо да се запозная как точно е станала организацията – кой я е организирал, кой я е финансирал и след това да приветствам гражданите, които са успели едно или друго нещо. Аз чух, че когато са събирани подписи за този референдум, анкетата е била „Искате ли евтин ток?“ Един човек решил да ги провокира и казал „Не, не искам. Къде да се подпиша, че не икам“. Отговорили ме „Няма не искаш, тука ние питаме дали искаш“ Следователно, ако 500 хиляди души са за евтин ток, 6.5 милиона души са против евтин ток по тази логика на събиране на подписи. Константин Павлов: Мен ме спираха на улицата и се опитваха да ме примамят с фразата „Искате ли вие да решавате дали да има ядрена енергетика?“ Аз казвах „Не, не искам аз да решавам“. Аз заподозрях манипулативност и затова така отговорих, иначе, може би, ако трябваше чистосърдечно да реша, щях да кажа нещо съвсем друго. Но да се върнем към темата. Вече стана дума за това за какво могат да се организират референдуми в България. Прочетох закона и доколкото ми позволява моята съвсем скромна компетентност, съществуващия закон казва, че референдумите могат да решават проблеми само от компетенциите на Народното събрание и то не всички такива компетенции на НС, нали? Атанас Славов: Да, точно така. Константин Павлов: Атанасе, обясни точно каква е компетентността на Народното събрание Атанас Славов: Идеята е следната. Там, където НС взема решения, с които избира други органи – правителство, започва процедура по импийчмънт на президента, упражнява парламентарен контрол и т.н., това са въпроси, които изрично са възложени от Конституцията на Народното събрание. Те включват най вече решения с определени лица – кой да стане министър-председател, министър или пък кой да не бъде вече президент, т.е., въпроси, които при положение, че имаме представителна демокрация преимуществено, следва да се решават от този орган. Но, въпроси, свързани със законодателството на страната, това са въпроси, които могат да бъдат решавани на референдум. Както гражданите да инициират законодателно предложение, което да бъде решено на референдум, така и когато имаме приет закон и гражданите искат неговата отмяна на референдум. Общо взето, въпроси, които са политически по съдържание, но не засягат персонални въпроси. Иван Стамболов: Знаете, че референдум не може по никакъв начин да решава, например какви да са данъчните ставки. Атанас Славов: Но пък референдум може да реши дали да имаме плосък данък или не. Това е нещо, което референдум може да го реши, но каква да е ставката, поне в България, не можем. В други държави може и ставките да са предмет на решаване на референдум. Константин Павлов: Да приемем, че изяснихме компетенцията на НС. Но да речем, теоретично, имаме група граждани, които са изпълнили формално изискванията на закона – събрани са 500 хиляди подписа, всички неща са проверени, но въпросът на този референдум не отговаря на тези условия, които са за компетентността на НС. Кой взима в България решение дали този въпрос е от компетентностите на НС или не е, самото НС или някой друг? Атанас Славов: Когато въпроса излиза извън компетенциите на НС, КС е орган, който може да се намеси и да каже, че този въпрос противоречи на Конституцията и тогава референдум няма да има. Включително и по предстоящия референдум, ако бъде сезиран КС след като НС е взело решение и КС се произнесе, че НС няма компетенциите по въпросите за ядрена енергетика, такъв референдум няма да има. Иван Стамболов: Има и нещо друго. Въпросите за референдум трябва да следват и една целесъобразност и изпълнимост. Чудесно е, че ние питаме нещо много прекрасно хората и те казват своето мнение, но от това какво следва? Че НС трябва да излезе с някакво решение за тяхното изпълнение или както е случая с Белене. Хубаво, хората ще кажат ОК, искаме да имаме централа в Белене и като няма пари това да се случи – какво правим? Или, бихте ли желали, братя българи, България да е на три морета? Те казват да и ние какво правим – обявяваме война на Гърция и на... Константин Павлов: Аз си спомням един подобен прецедент през 2003 година, когато НС с голямо мнозинство взе решение да не се спират двата малки блока на АЕЦ Козлодуй. Но няколко месеца след това правителството изпълни задълженията си по съответния международен договори  спря тези малки блокове. Сега ние пак потъваме в тази тема, за съжаление не можем съвсем да избягаме от нея. Пак имаме прецедент – НС казва нещо по даден конкретен проект, а правителството казва нещо друго и в случая се случва това, което казва правителството, защото то компетентно. Правилно ли разбирам? Атанас Славов: Или в случая, защото имаме задължения по международен договор и следва да ги изпълним... Иван Стамболов: За да се случи нещо друго, например членството в ЕС. Константин Павлов: А, когато имаме противоречие между международен договор и резултат от референдум, тогава как се постъпва? Атанас Славов: Тук има няколко момента. Първо, предвидено е, че референдум може да се провежда по международен договор преди неговата ратификация, т.е. преди датата на която  евлязъл в НС за ратификация може да се проведе референдум и този референдум да обвърже НС. Ако, обаче, вече имаме ратификация и договора е влязъл в сила, референдум не може да има. Така че в случаите, когато имаме такъв международен договор, той има преимущество над българскити закони. Това е част от нашата Конституция. Константин Павлов: Разбрахме каква е ситуацията с международните договори, разбрахме, че КС е този, който трябва да се произнесе. Един въпрос, който не ми е ясен – КС може ли да се самосезира или...? Атанас Славов: Не, трябва да бъде сезиран от органите, които могат да направят това. Това са МС, Главен прокурор, върховните съдилища, част от депутати, президента... Вариант има, стига политиците да искат да задвижат тази процедура.

*** Какво е референдум *** Константин Павлов: Здравейте, вие сте с 14-и епизод на „Гневни Млади Хора“, който е посветен на референдумите. Днес на гости в предаването са Иван Стамболов-Сула, който е автор на няколко книги  и популярен блог. Стамбилов отскоро е политик от партия Движение България на гражданите. Повод да бъде поканен в нашата дискусия е един негов материал, посветен на референдумите, който се казва „Пряката демокрация е като прякатареч“. В този материал той е леко скептичен към пряката демокрация. Другият ни гост е д-р Атанас Славов – университетски преподавател и специалист по конституционно право. Той членува в Управителния съвет на Института за пряка демокрация и е участвал в подготовка на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Сигурно забелязвате, че тук на масата има много повече техника от друг път. Тази техника е дарение от Работилницата за Граждански инициативи, специално за нашия проект „Гневни Млади Хора“ и ние сме им много благодарни за нея. Най-използваната дума тази седмица беше думата „референдум“. Нашият малък екип очаква в скоро време младежите да започнат да си я татуират на някои деликатни и не толкова деликатни места. Ние ще направим нещо, не знам дали ще успеем да избягаме от темата за конкретния референдум за АЕЦ Белене, за който говори цялата държава в момента, а да се опитаме да разберем явлението реферндум като политически инструмент. Доколко познаваме този политически инструмент – какво може, какво не може, как се употребява и доколко е полезен.  Това ще бъде трудно, защото това е един въпрос, който много остро разделя нацията. Само да ви напомня, че очакваме вашите въпроси в нашия лайвчат, въпроси може да задавате и в нашия Туитър. Първият въпрос е посветен, чисто принципно, на това какво е референдум, какво е пряка демокрация и на каква философска основа почиват. Да започнем с това, че идеята за референдум почива на тезата за компетентния гражданин, който познава своя интерес, познава интереса на обществото, прави своя информиран избор и този избор довежда до политическо решение, което е полезно аз обществото. Това така ли е, реално? Атанас Славов: Референдумът е форма на самоуправление на гражданите. Модерната демокрация има два начина на проявление. Единият е т.нар. „представителна демокрация“ – това са изборите. Упълномощаването на наши представители от наше име да вземат определени решения. Вторият модел на упражняване на демокрацията и самоуправлението е пряката демокрация или самоуправление чрез пряко решаване от гражданите на определени въпроси на държавното управление. Тук трябва да кажа, че референдума е модерна форма на упражняване на демокрацията. Това не е пряката демокрация от времето на Атинския полис, когато всички са се събирали заедно на площада и са обсъждали и решавали заедно въпросите на държавната власт. Става дума за изразяване на позиция, която е пряко, която е задължителна и която решава окончателно въпроси на държавното управление. Иван Стамболов: В Атинския полис демокрацията вече е била представителна и там се е появил термина „демагог“. Демагогът е човек, който отива от името на свободния гражданин, който си има някаква друга работа за вършене, а не да ходи на агората, и е гласувал от негово име, т.е. негов представител. Освен това, атинската демокрация, която ние толкова много харесваме, е обхващала един твърде тесен сегмент от обществото – това са т.нар. „свободни граждани“ или „оземлени граждани“. Имало е голяма група от хора, които не са имали правото да гласуват. Това беше по-скоро като корекция по въпроса за Атинската демокрация. Константин Павлов: А съвременният референдум...? Иван Стамболов: Според мен, съвременният референдум би могъл да бъде адекватен в един единствен случай – когато те попитам теб би ли желал в твоята градинка да има обществена тоалетна и ти да ми кажеш да или не. Във всички останали случаи, референдума е по-скоро саботаж и гавра с доверчивостта на хората. Константин Павлов: Това означава ли, че ти отричаш тезата за компетентния гражданин, който има граница на компетентност неговата квартална градинка и за всичко, което не е там, не трябва ад го питаме? Иван Стамболов: Много смело отричам, защото и самият аз не се чувства достатъчно компетентен, за ад отговарям на въпроси, като тези, които се спрягат за референдум. Ако зависи от моето решение дали да има централа в Белене или не, аз ще се затворя в офиса си 2-3 дни, ще се срещна със стотина души експерти и след като се консултирам с тях, ще мога да взема това решение, което се иска от мен. До тогава не бих си позволил самодоволството да се чувствам толкова компетентен. Атанас Славов: Ако позволите, аз пък отхвърлям тезата за компетентния политик. Модерният политик не е компетентен, тъй като това са много въпроси, които трябва ад се решават. Илюзия е, че политика, включително депутат или министър, разполага с необходимата експертиза. От години работя с държавни институции и знам, че често пъти експертизата не е в институцията, а в гражданското общество и различните му проявления. Доколко гражданина е компетентен или не, има различни хипотези, но знам, че политиците често пъти не са по-компетентни от гражданите. Иван Стамболов: Те не би трябвало да бъдат компетентни – тук се солидаризирам с цялото си сърце. Точно това казах и аз. Ако от мен се иска да взема едно важно решение, ще се затворя в офиса си 3 дни със 100 експерта и тогава ще оформя своето решение. Константин Павлов: Не е ли самата идея за референдума, която се възползва от идеята за всеобщото избирателно право, тази, че количеството гласуващи компенсира отделни недостатъци на качеството. Т.е., че ще има отделни избиратели, които ще са некомпетентни, или отделни избиратели, чиито тесен интерес ще бъде против интереса на обществото. Или ще има отделна група граждани, които ще действат откровено във вреда на обществения интерес. Именно тази представителност – всеобщото избирателно право, според която всички трябва да гласуват, имат право да гласуват, не вдига ли качеството на взетото решение в крайна сметка? Иван Стамболов: Груба грешка е да се смята, че повече хора взимат по-правилно решение от по-малко хора. Атанас Славов: Аз считам, че по-голямата представителност ограничава възможностите за лобизъм и непубличните влияния за вземане на решения. Защо? Защото е много по-лесно да купиш депутат или министър, отколкото 4 милиона граждани. Не казвам, че е по-трудно да манипулираш 4 млн. граждани, но със сигурност това е един контролен механизъм върху важните решения. Иван Стамболов: Аз бих попитал друго нещо, Комита. Ако, примерно, аз съм лекар и един защитник като д-р Славов дойде при мен и каже, че го боли гърба, аз ще го попитам – вие с какво бихте желали, д-р Славов да ви лекувам – с (...) инхибитори или с нерво не знам си какво? Какво бихте отговорили? Атанас Славов: Пряката демокрация не е панацея. Пряката демокрация е възможност за вземане на решения в определен сегмент на държавната политика. Никой няма илюзия, че пряката демокрация може да се използва, примерно, за осъждане на хора, за импийчване на президент или за решения, които взема Конституционния съд. Пряката демокрация трябва да се разбира като един от механизмите в рамките на т-нар. „конституционна демокрация“. Т.е., аз не мога да предпиша диагноза, но със сигурност знам, когато моя лекар е добър, има ефект от лечението и когато не е добър. Константин Павлов: Нека се хвана за думата „знам“. Може ли да се каже, че проблема за ефикасността на референдума, за неговата полезност като политически инструмент, зависи от това доколко гражданите правят информиран избор? Иван Стамболов: За всеки един избор е валидно това. Константин Павлов: В този смисъл, възможна ли е кампания, която е проведена в разумен срок и с разумна инвестиция на средства, която да може да информира в такава степен избирателя, че той да направи информиран избор? Нова възможно ли е, въобще, или винаги е анипулиран избора, винаги по някакъв начин изкривен, опростен? Иван Стамболов: Един от пороците на референдумите е, че те ще бъдат предхождани от информационни кампании. Те веднага ги свеждат до партийни избори, сходни на парламентарни избори. Тук се опира до това кой повече ресурси, медиен ресурс, за да прокара своята теза. По един въпрос, възможно най-простия, винаги има няколко гледни точки и винаги тези гледни точки могат да бъдат облечени във формата на правдивост. Ако референдума бъде предхождан от разяснителна кампания, отново изпадаме в риска да бъде спечелен от този, който вложи по-голям ресурс в информационната кампания. Атанас Славов: Аз бих казал, че ключа към един успешен референдум, е именно информационната кампания. Тази, която дава възможност за представяне на двете тези по един сравнително безпристрастен начин. Говоря за това, което е функция на организацията на референдума, а тя трябва ад даде възможност двете тези да звучат сравнително неутрално и безпристрастно. Знам, че в българските условия това е много трудно, но има механизми, по които  рационално да се стигне до определен тип аргументи „За“ и определен тип аргументи „Против“ – гражданина ще реши накрая. Колкото до това, че са възможни манипулации по време на информационната кампания. Аз мисля, че и представителния демократичен процес е достатъчно манипулиран, така че това е една обща опасност за правенето на политика в публични условия.

В материал от 25 април 2012г. WebProNews писа: „През 1983 г. 90% от американските медии бяха собственост на повече от 50 компании. От миналата година медиите са собственост на 6 компании. Думата е за илюзията на избора. GE, Time Warner, CBS, Viacom, Disney и News Corp. контролират всичко. Нищо чудно, че на всеки канал има едно и също. Как могат медиите да бъдат безпристрастни, когато всички реални решения се взимат само от няколко души?“ Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА Оригиналното заглавие е „Илюзията на медийния избор„.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Спрете дискриминацията спрямо хората с булозна епидермолиза!

Въпреки положените през последните пет години усилия от страна на правораздавателната система да подобри имиджа си, българите продължават да не вярват на полицията, съда и прокуратурата, според окончателния доклад на социологическа агенция “Алфа Рисърч” за ефекта от изпълнението на проект “Усъвършенстване на работните процеси в съда”, представен на 7 октомври. Анализът се базира на количествени и качествени изследвания,извършени в периода май-юни 2012г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии, съобщава Mediapool.bg
Броени дни по-рано обаче друго проучване ни информира, че премиерът Бойко Борисов запазва най-висока популярност на четвъртата година от мандата си в сравнение с правителствените ръководители през последните 20 и малко повече години. Как ги постига тези успехи?

Схващате ли накъде бия? Ако не, дано поне правораздавателната ни система да схване.

Правораздавателната ни система явно трябва да се поучи от премиера- не да се крие в някакви прашасали кабинети зад томове дела и документи, а да излезе сред народа. Точно това нареди на своите министри Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет: да ходят сред народа и да обявяват, да обясняват успехите си. С една дума, повечко самохвалство трябва, а за неуспехите и без това (почти) няма кой да се осмели да се обади, освен някакви си „шепа блогъри” ( изразът, използван после и от германския вестник „Ди Велт” за описание на свободата на словото в България, е на президента на организацията „Репортери без граница” Оливие Базил, който на 6 юни посочи в Брюксел интернет като истински свободна територия на словото в страната ни).

 

Опитвам се да си представя правораздавателната система, запретнала ръкави на хилавите си ръчички, да прелита от обект на обект и да си върши работата, като раздава право по села и паланки. Тук резне лентичката на разжалван митничар, там подлее менче вода за „на добър път” на пътник към затвора и току-виж имиджът й вземе да се покачва като нивото на гьола в Белене, докаран по своята значимост до океан за лов на шарани, повярвали в искрената солидарна загриженост на управляващите и червената им опозиция да опознаят народното мнение по непозната извън експертната общност тема за АЕЦ „Белене”.

И друго може да направи правораздавателната ни система по аналогия с премиера Борисов, ако иска да е най-успешната в сравнение с неуспешните си предшественици. Това „друго” изобщо не е в графата „други”, а си е направо основно умение: трябва да се научи да се отмята от казаното вчера с днешни обратни аргументи. Само тогава, проявявайки тава гъвкавост, ще заслужи явно симпатията на публиката- като на шоу на „жената каучук” в изпълнение на изпълнителната ни власт, предвождана от най-гъвкавия ни министър-председател за всички времена.

Освен това правораздавателната ни система трябва да нахлуе в телевизионните студиа и да окупира със снимката си и с пресни цитати първите страници на вестниците. За целта трябва да си наеме депутат от ДПС, който лично да подбира героичната й поза за снимката й, както прави Делян Пеевски в поверената му за целта преса с фотографиите на Бойко Борисов. В профил или- за разнообразие- в анфас, това не е толкова съществено. Важното е да е всеки ден и да има победоносно изражение. Защото Шефът, както сам натъртва в интервютата, не обича да губи или да изглежда губещ. Дори и провалът на България на Олимпиадата, понеже се случи по време на неговия мандат, обяви за успех!

Представете си само как Правораздавателната система ви гледа строго, втренчено и авторитетно, по шерифски дори, от всеки втори вестник в България. Няма ли да се стреснете накрая и да коригирате престъпните си помисли, превръщайки се в примерен гражданин за европейско развитие на България?

Аз си го представих за миг и спирам веднага да пиша, за да не се изтълкуват като злонамерена критика помислите ми и добронамереният ми съвет към Правораздавателната система. Читателят обаче има право, освен да мълчи предизборно ( че къде да се изкаже!), така и все пак на своето въображение, което да материализира, като се произнесе в урните след около една бременност време, когато се очаква България да роди ново управление.

Share on Facebook

Новите сингли тази седмица са от Maze Hill, Ondatropica и The Soul Immigrants. Предпремиерно слушаме няколко парчета от предстоящия да излезе в края на месеца нов албум на Martha High & Speedometer - Soul Overdue (2012, Freestyle), както и още два албума: AUditors DOmination - Palace Of Light Remixed (2012, Timewarp) и Nicola Conte - Love & Revolution (2011, Impulse!). В края, както всяка първа събота от месеца, звучи 19-ият епизод на месечния подкаст Trip-Hop Laboratory, дело на Bradata и Virus Inethic (плейлистът е на унгарския продуцент RMR.

The ''45 RPM'' Radio Show #178 (06.10.2012) by The "45 Rpm" Radio Show on Mixcloud

Maze Hill – Long Haul / Wah Wah 45s
Ondatropica – Bomba Tropica / Soundway
The Soul Immigrants – The Ghetto (There’s No Way Out) / Dry Rooti
Martha High & Speedometer – Mama Feelgood / Freestyle
Martha High & Speedometer – Sunny / Freestyle
Martha High & Speedometer – Save Me / Freestyle
Martha High & Speedometer – No Man Worries / Freestyle
Nicola Conte feat. Gregory Porter – Do You Feel Like I Feel / Impulse!
Nicola Conte feat. Nailah Porter – Black Spirits / Impulse!
Nicola Conte feat. Jose James – Love From The Sun / Impulse!
Nicola Conte feat. Gregory Porter – Ghana / Impulse!
AUditors DOmination – Viejos Amigos (Ray Lugo Remix) / Timewarp
AUditors DOmination – Throw The Stone (Zupany HTc Remix) / Timewarp
AUditors DOmination – Evolution Of Cities (Second Sky & Thomas Blondet Remix) / Timewarp
AUditors DOmination – Dreaming Of Zion (Timewarp Inc. Remix) / Timewarp

Bradata & Virus Inethic – Trip-Hop Laboratory Vol. 19 (podcast) (playlist by RMR)

Лошото представяне на социалната мрежа Facebook на фондовата борса оказва негативен ефект не само върху инвеститорите на компанията, но засяга и служителите. Персоналът получава бонуси под формата на акции и по този начин има стимул да работи по-добре, защото печели ли Facebook, това ще значи и по-г...

Като „обичайния заподозрян” и „заинтересована страна” по аналогия би трябвало да не давам повод за човъркане в собствената ми рана с темата за ДС по роднинска линия, но от десетилетия съм направил друг избор (за който съм платил доста висока цена в личния и публичния си живот): избрал съм да управлявам сам съдбата си. Ето защо реших да хвана пак темата за рогата по повод днешния скандал в студиото на Би Ти Ви с външния министър Николай Младенов, вбесен от въпроса на водещия Виктор Николаев за миналото на покойния му баща.

За разлика от Николай Младенов, чиято реакция разбирам много добре от опита си на многократно атакуван наследник на обстоятелства извън моя невръстен и (не)информиран избор на старта на живота в тоталитарната държава НРБ, не оспорвам правото на водещите на която и да било медия да задават каквито и да било въпроси. Но с една малка забележка: на когото и да било!

Щом ще дълбаят в най-интимния семеен нерв на един събеседник, водещите трябва да докажат еднакво отношение и към всички останали свои гости от подобен ранг. Само тогава ще изглежда, че не подхранват пошлото любопитство към определени жертви по неопределени правила.

Би трябвало да попитат например вътрешния министър Цветан Цветанов чий шофьор е бил баща му щом смятат, че трябва да се рови в костите на бащите на важните днес персони. Съответно трябва да поставят въпроса как това се съотнася към днешната му позиция на кадровик на партия, която се напъва да се представи пред лековерната публика за антикомунистическа формация и дори успя да накара Европейската народна партия да си затвори очите и да си запуши носа, за да преглътне миризмата на съветски ботуш, маскирана с евтин екстрат от гербери, за да я приеме за част от своя ариегард в играта на леви и десни в Европа.

Никога и по никакъв начин водещите на Би Ти Ви не си позволиха да попитат нищо подобно Георги Първанов и то не за баща му Седефчо, а за собствената му принадлежност към ДС. Нито го попитаха защо е бил избран да ръководи на младежка възраст преди 22 години супер секретния екип от трима души от института по история на БКП, който да информира новия вожд Луканов за истинското положение на рухнала НРБ ( тази информация е разровил в архивите на БКП журналистът Григор Лилов, но на водещите на Би Ти Ви „дреболията”, обясняваща шеметната кариера на Първанов, е явно толкова интересна, колкото и историята с мезонетите на Манджуков, продадени по документи на изключително близкия на Първанови пернишки предприемач Владимир Лазов, криещ се от медиите, които- удобно за всички по веригата на омертата- не го и търсят).

Тъкмо напротив, Би Ти Ви до последно обслужваше Първанов и го изпроводи на слизане от президентския и медийния пиедестал разплакана от умиление с филмче за опитомената лично от президента вълчица Зорница, махаща опашка в задния двор на Първанови досущ като покорна телевизия.

Но най-вече водещите на Би Ти Ви трябва да са също толкова храбри, за да бъдат възприети за принципни, питайки за миналото му в ДС своя собственик Красимир Гергов, който години наред буквално лъжеше публиката, че е просто един „консултант” на медията, докато накрая, след отпадането на законовите ограничения за конфликт на интереси с монополното му положение на рекламния пазар, „великодушно” си призна без да го питат ( но не за ДС, а за собствеността в телевизията).

Пиша това на днешния 8 октомври, 6 години след последното ми предаване „В десетката”. То бешео беше свалено от ефир заради зададен от мен неудобен за президента Георги Първанов въпрос. Същите водещи, които днес проявиха такава необичайна за тях принципност в ползването на свободното слово към Николай Младенов, не само не проявиха журналистическа солидарност с моя милост, принуден да напусне под заплахата от уволнение след сваляне на предаването ми (формулировката „ напускане на Иво Инджев под политически натиск” е на Държавния департамент на САЩ в годишния му доклад от март 2007 г., за което водещите на”американската” Би Ти Ви така и никога не съобщиха), но дори се изгавриха, ангажирайки се с официалната версия на началниците си, според която аз съм си тръгнал доброволно от телевизията.

Това са д(в)ойните стандарти в стил „имаш крава, пиеш мляко”, но само ако си достатъчно послушен насред вкусната люцерна и преживяш онова, което ти е позволено. Иначе пиеш по една студена вода всеки ден точно 6 години почти на гладно- сравнимо със заплатите на уютно обитаващите медийните пангари колеги.

 

В този смисъл студената вода обаче, подчертавам, е най-вкусното питие в света на журналистиката, само че е лукс, какъвто малцина си позволяват, поради което искрено съжалявам онова мнозинство, което “пие мляко” на пангара. Защото пангар, за незнаещите, означава мястото, където заклещват кравата, за да може бикът да я дари, макар и насила, с теле(визия).

Share on Facebook

С развитието на високите технологии получаваме достъп до информация и гледки на неща, които до момента са били пълна мистерия за нас. Камерите стават все по-малки и с все по-голяма резолюция. В съчетание с последните новости в света на безжичното предаване вече е възможно да погледнем на природа...

Продукти за 4 порции:
500г бейби картофки
200г бекон
1к.ч. мариновани каперси
1 глава червен лук
200г Гауда
1с.л. зехтин
1с.л. лимонов сок
щипка сол
копър за поръсване

Приготвяне:
Бейби картофките се белят. Варят се в подсолена вода до омекване. Отцеждат се от водата. При необходимост се режат на две. Слагат се в купа. Каперсите се режат на дребно. Червеният лук се почиства измива и реже на пръстени. Гаудата и беконът се режат на кубченца. Всички продукти се добавят в купата с картофите. В суха чашка се смесват солта, зехтинът и лимоноят сок. Разбиват се с бъркалка. С този дресинг се полива салатата. Поръсва се със ситно нарязан копър. Оставя се в хладилник. Разпределя се в 4 плоски чинии.

Microsoft реши да изхвърли плъгините на трети компании от модерната версия на браузъра Internet Explorer 10 за Windows 8, но другите големи производители на браузъри смятат да запазят тази функционалност. Пример за това е екипът на Mozilla, който съобщи официално, че не само ще запази плъгините, но ...

Виолета Василева ни изпрати снимки от есенните занимания с апликация на 3 група на ОДЗ”Пролет” гр.Севлиево. Това са...

По всяка вероятност го използвате десетки пъти всеки ден без дори да се замисляте. Той ви помага в критични ситуации и посягате към него по всевъзможни поводи. Бутонът Escape съдейства на компютърните потребители да избягнат неприятнит...

Понякога наистина се ядосвам, че не мога да пътувам през времето. Ако можех, едно от първите неща, които щях да направя, е да отида в някоя книжарница от бъдещето и да си купя завършените вече поредици за Кралеубиеца, "Песен за огън и лед" и "Гробището на забравените книги". Особено за Сафон чакането е ужасно. Първо го чакаш да напише книгата. После да я издаде на испански. После на английски. После на български. И чак тогава можеш да се отпуснеш спокойно в леглото (макар че трябва да си пълно емоционално дърво, за да можеш да четеш Сафон спокойно) и да си прочетеш книгата.

Влюбих се в „Сянката на вятъра“ и се уплаших от „Играта на ангела“. „Затворникът на Рая“ открехва врати, зад които са скрити отговорите на въпросите, които си задаваш от първата страница на „Сянката на вятъра“ и заради които не спиш дни и нощи, след като си прочел „Играта на ангела“. Това е книга, която дава обяснения – и повдига още повече въпроси. И естествено, не отговаря на нито един от тях.

Четенето на Сафон е като да гледаш игра на шах, превключвайки програмите – рано или късно стигаш отново до канала, на който се излъчва партията, но фигурите вече са на друго място. „Затворникът на Рая“ е мостът, който свързва двете предишни книги. Но истинската му стойност е далеч от тази „служебна“ функция – защото това е историята на Фермин. В началото не беше сред любимите ми герои и никога няма да спечели сърцето ми така, както го правят Давид и Даниел, но в него има нещо... очарователно? Това не е достатъчно силна дума, но тя е единствената, която може да предаде възхищението ми от този, човек минал през ада на мъченията и затворите и въпреки това готов да посрещне всичко с надсмешка и чувство за хумор. Наистина, без помощта на Мартин, едва ли би му се отдало, но нима някой друг освен Фермин Ромеро де Торес, който може да изапълни бягство в стил "Граф Монте Кристо"?

Не ми се иска да пиша твърде много за сюжета, защото за мен ключов момент при Сафон е това, че винаги успява да ме изненада. „Затворникът от Рая“ обаче повдига интересни теми за литературата и литературното величие. Образът на Маурсио Валс, които вярвам, че ще срещаме отново в следващите книги на Сафон (изобщо не вярвам, че ще успее да разплете качествено всички сюжетни линии в една книга и подозирам, че ще има поне още две), е класически образ на абсолютния гадняр, но има и допълнителна стойност – показва ни как амбицията, съчетана с правилни връзки и достатъчно пари, може да превърне и най-големия бездарник във всепризнат и уважаван автор. Това само по себе си е забавно, макар и малко плашещо. Фактът, че той иска Давид Мартин, когото ненавижда като литературен съперник, да пренапише съчиненията му, за да ги направи продаваеми, обаче ме погнусява. Нямам нищо против писането под псевдоним и съм категоричен привърженик на необходимостта от литературен редактор. Но Валс не прави нищо такова – той се възползва от един психически неуравновесен човек, какъвто е Давид Мартин, за да задоволи единствено собственото си его. Шантажира го емоционално, превръща го в абсолютна развалина. И тласквайки го към пропастта, неволно става причината за създаването на един шедьовър – „Играта на ангела“ от Давид Матин.

Сафон има особено, леко мелодраматично чувство за романтика. Но то е достатъчно фино, за да не те отегчи или да те разсмее с прекомерна патетичност. И въпреки че не е крайъгълния камък на романите му, любовта - във всичките й разновидности и форми - е един от главните мотиви на героите му. Мога да напиша цял роман за образите на жените в книгите му. Сафон е истински вълшебник, защото взима образи, които животът е превърнал в клише, и ги пренася на страниците на книгите си бляскави и впечатляващи.

„Сянката на вятъра“ започва с малкия Даниел, който намира книга с това заглавие в „Гробището на забравените книги“. „Затворникът от Рая“ завършва с порастналия Даниел, който отнася там неиздадения шедьовър на Давид Мартин „Играта на ангела“. Обичам игрите и мистификациите, на които Сафон подлага читателите си. Дано не ни кара да чакаме прекалено дълго.

P.S. Според мен София ще е много, много важна за сюжета.

Вижте ревюза книгата и при Христо Блажев в Книголандия.

Може да ви прозвучи малко странно, но в Съединените щати по телевизията е обичайно да вървят реклами на софтуерни продукти от сорта на браузърите. Една от рекламните кампании там е за Internet Explorer 9. В нея се набляга на т...

 Забелязвате ли, че често имаме разкази на мотористи и автомобилисти (е, последните обикновено са по „премълчаване“) и доста по-рядко за пътешественици с друг вид транспорт (вкл. и пешеходци)? Та днес ще продължим да запълваме тази празнота с една обиколка с яхта около Нюпорт в странния американски щат Род Айлънд (и не ми спорете за написанието му, ще се караме ;) Приятно четене:    

Нюпорт, Род Айлънд – под ветрилата на Adirondack II

За разлика от предходните дни, през този небето беше мрачно. Не валеше, но пък имаше вятър – умерен и постоянен, не на пориви. Какво по-добро време за морско пътешествие? Пристигнахме в Нюпорт, Род айлънд, по обяд. GPS-ът ни отведе право до един от паркингите, скрит непосредствено зад крайбрежната улица, която носеше недвусмисленото име America’s Cup Avenue. Още докато я гледах на картата в атласа изпитах странно вълнение от предстоящия досег с това място, толкова тясно свързано с една от най-легендарните яхтени гонки, каквато е Купата на Америка. Оставихме колата и по Church Street излязохме право на Bowen’s wharf. Там е изходната точка за круизите из залива Нaрагансит, а една от главните цели на посещението ни в Нюпорт беше да се качим на ветроход. [caption id="" align="aligncenter" width="453"] Вдигаме ветрилата![/caption] Не случайно едно от прозвищата, с които е известен този град, е Световната столица на ветроходството. А и не само. Цялата му история и развитие от основаването му през 1639 г. до днес са тясно преплетени с флота на САЩ. Дори още по време на Войната за независимост, Нюпорт е избран за база на френския флот, подкрепящ борбата на колонистите срещу англичаните. Между 1952 и 1973 г. там се намира командването на крайцерите и разрушителите на Втори американски флот, опериращ в Атлантическия океан. По този повод до 1973 г. Нюпорт периодично приема бойни кораби от тези класове. В момента единствено снетите от въоръжение и извадени от списъците на флота самолетоносачи USS Saratoga (CV-60) и USS Forrestal (CV-59) очакват бъдещата си съдба, швартовани на доковете, използвани някога от крайцерите и разрушителите. Не успяхме да видим двата колоса, защото се намират някъде зад корпусите на Военноморския колеж, а той се охранява като военен обект. Съществуваше вариант да се лутаме по околните пътища с надеждата все от някъде да намерим добър ъгъл за снимка, но се отказахме поради липса на достатъчно време. Вместо това се насочихме директно към кея с круизните кораби.

Пристанището на Нюпорт е особено живописно.

Забележително е с това, че изглежда като от 19 в. С едно-две изключения, всички сгради околовръст са едноетажни и приличат на пристанищни складове или кантори на корабни агенти и търговци, каквито и най-вероятно са били някога. Сега в тях се помещават бутици, магазини за сувенири и уютни ресторанти. В общи линии целият център изглежда по такъв приветлив начин. Освен това Нюпорт се слави с може би най-големия брой запазени сгради в колониален стил в цяла Северна Америка. И разбира се прочутите му меншъни – имения предимно във викториански стил, построени след Гражданската война предимно от богати нюйоркски фамилии.

 

Градът обаче не винаги е бил в цветущо състояние

Преместването на щабквартирата на крайцерите и разрушителите на Втори американски флот от Нюпорт през 1973 г. се оказва пагубно за местната икономика. Населението на града намалява, икономическата активност затихва, а цените на недвижимите имоти се сриват. Но тъй като това е страната на предприемчивите, скоро Нюпорт се възстановява от удара, благодарение на повсеместните усилия да се изгради действаща туристическа индустрия. Вървейки по America’s Cup Avenue минахме покрай търговски центрове, кафенета, ресторанти и хотели, чийто фасади до една са с подчертана принадлежност към архитектурния облик, характерен за 19 в. Атмосферата в Нюпорт е толкова приятна и автентична, че неволно у нас се пробудиха асоциации с Несебър или Созопол, но не сегашните, а онези от детските ни години. Разгледахме много набързо само няколко от магазинчета за сувенири, тъй като си имахме по-важна цел. От туристическия център разполагахме с няколко брошури с часовете за тръгване на различни круизни съдове. Веднага игнорирахме предложенията за обиколки с моторни кораби. Изборът ни се спря върху

класическата американска шхуна Adirondack II

Освен че изглеждаше прекрасно, по разписание трябваше да тръгне само след няколко минути. Дали заради облачното време или защото беше делничен ден, но за наша изненада пред ветрохода не се беше събрала очакваната тълпа от желаещи. С лека тревога се приближих до мястото, където продаваха билети, и попитах дали корабът ще излезе на плаване. Преди да ми отговори, момичето от гишето се допита до шкипера на Adirondack II. Така и не разбрах дали защото сме имал прекалено отчаян вид или понеже капитанът просто ни усети колко силно желаем да плаваме под ветрила, но в крайна сметка отговорът на въпроса ми беше положителен. [caption id="" align="aligncenter" width="604"] Авторът се ориентира на борда[/caption] Според сертификата на Бреговата охрана, който беше окачен на грот мачтата, капацитетът на шхуната е 60 пасажера. И тъй като нямаше други желаещи за круиз, а капитанът беше така любезен да се съгласи да излезе на плаване и само с нас, бих могъл да кажа, че с жена ми наехме Adirondack II и екипажа й само за $60. Всъщност наехме е малко силна дума – просто си купихме два билета, но тъй като всичко се правеше само за нас, се чувствахме точно като да сме я наели.

Седнахме на палубата

и изгарящи от нетърпение зачакахме да потеглим. Шкиперът със своя достолепен вид, се връзваше идеално с кораба си. Зае мястото си при щурвала и включи машината. Пред шхуната ни беше вързан друг ветроход, а зад нея имаше голям катер. С малък ход назад нашият шкипер изкара Adirondack II с рутинна лекота, която беше за завиждане. Напускайки Bowen’s wharf се запровирахме между множество закотвени яхти. Някои от тях бяха наистина внушителни, като например Arabella – луксозна тримачтова шхуна с дължина 50 м. и капацитет за 40 пътници в 20 самостоятелни двуместни кабини. На фона на нейните размери и високи бордове, нашият кораб с дължината му от 24 м. изглеждаше доста скромно. Но все пак трябва да се има предвид, че Arabella е океански ветроход, докато Adirondack II е само реплика на пилотска шхуна със същото име от 19 в. Нашата е построена през 1999 г. и макар че между нея и предшественичката й все пак има някакви конструктивни разлики, корпусът й не е от “модерни” материали, а е дървен. За направата му е използвана класическа за корабостроенето дървесина – кедър, тик и махагон. При всички снимки, които направих, се оказа, че така и не съм снимал корпусът на Adirondack II отстрани… Голям пропуск, но нали през по-голямата част от времето бях на борда, а докато беше швартована на кея нямах добър страничен поглед върху нея. Затова пък ето една снимка на кърмата й. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Скоро шкиперът даде стоп на хода. Предимството на шхуните пред другите големи ветроходи е, че са лесни за обслужване, а за управлението на ветрилата и такелажа не е необходим многоброен екипаж. В нашия случай освен шкипера, палубната команда включваше още двама души – младеж и девойка на по 21 години. Щом двигателите на Adirondack II замлъкнаха, те двамата се заеха с въжетата, които издигат ветрилата. За отрицателно време платната бяха вдигнати и корабът се понесе по вятъра. Около нас се възцари някак особена тишина. Не се чуваше шумът от припряността по брега, нито пък двигатели на други кораби, защото околовръст имаше само ветроходни яхти. Остана единствено плисъкът на вълните, разцепвани от носа на кораба, както и вятърът, свирещ между въжетата. Насред широкия залив силата му чувствително нарасна. Увеличи се и пронизващата му способност. В града поларът, с който бях облечен, ме предпазваше безпроблемно, но на палубата трябваше да вдигна ципа до горе. Много съжалих, че нямах под ръка вълнена шапка.

Наоколо изобилстваше от пленителни гледки

Минавахме покрай оцветени в зелено буйове, чийто месингови камбани често отекваха, понякога дори в безреден звън, клатени от ритъма на вълните. В далечината извисяваше могъща снага внушителният мост, свързващ Нюпорт с Джеймстаун. Скоро по брега се появиха и някои от прочутите меншъни, гледащи към залива.

Легендарната Къща на скалите на о. Дамплин

В пълно съответствие с името си, тази къща е кацнала върху една скала, наречена о. Дамплин. Намира се южно от Нюпортския мост и се издига доста над водата. Това позволява да се вижда достатъчно добре дори от пристанището на Нюпорт, макар че островът е по-близо до отсрещния бряг, където е Джеймстаун. Тъй като веднага привлече вниманието ми, се поинтересувах малко повече от нея. Понеже със сигурност не съм първият, който пита за тази къща, единият от членовете на екипажа ми преразказа историята й буквално на един дъх. Сега е мой ред. [caption id="" align="aligncenter" width="604"] Буй, легендарната Къща на скалите на о. Дамплин и Нюпортския мост като фон[/caption] За моя изненада, се оказа, че Къщата на скалите е частна. Построена е някъде между 1902 и 1905 г. от филаделфийско семейство, след като през 1899 г. вилата им край Джеймстаун била отчуждена заради разширяването на форт Wetherill, наложено покрай войната между САЩ и Испания. С външната дървена облицовка на трите си етажа и едно подпокривно помещение, на пръв поглед сградата изглежда като високо бунгало. Това впечатление обаче е подвеждащо. Оказва се, че всичките й носещи рамки са изградени от камък и бетон, сякаш са подпори на промишлено хале. Целта на подобна яка вътрешната конструкция е къщата да може да устои и на най-ураганните ветрове. Целият интериор на този дом е подчинен на принципите на простотата и устойчивостта. Според думите на моя гид, дори камините, заедно с техните комини, били изградени от камък. Освен това била проектирана с уникална естествена вентилация на всички етажи.

Жестокият ураган от 1938 г., известен като Лонгайлъндския експрес,

е повратен момент не само в историята на Нова Англия, но и на тази къщата. В навечерието му жителите от крайбрежието на Род Айлънд били подготвени за буря, но не и за това, което се стоварва върху тях. В залива Нарагансит нахлува гигантска шестнайсетметрова приливна вълна, а Къщата на скалите се оказва точно на пътя й. Връхлитащата водна маса е толкова огромна, че цялата постройка заедно с обитателите й, се оказва дълбоко под водата. Колкото и да е невероятно, всички оцеляват. Върху къщата обаче са нанесени значителни щети – целият й покрив е отнесен, прозорци и врати са изпотрошени, външната дървена облицовка е разбита. И все пак постройката й очевидно е била изключително здрава, защото всички останали сгради в Род Айлънд по пътя на урагана просто са заличени. Приливната вълна причинява огромни разрушения чак в Провидънс, който е в дъното на залива на 50 км от Нюпорт. В цяла Нова Англия жертвите на Лонгайлъндския експрес са над 600 души, повечето от които са от Род Айлънд. Щом ураганът утихва и няколко дни по-късно условията им позволяват, собствениците на Къщата на скалите я напускат по най-бързия начин и се прибират във Филаделфия, за да не се върнат никога повече. В продължение на десетилетия самотната разнебитена сградата стърчи над скалите изоставена, и като мрачен паметник напомня за ужасяващия ураган от 1938 г. Сравнително наскоро наследниците я продали и новата собственичка се заела да я реновира из основи. Доколкото сам видях, днес тази интересна и необикновена къща е върната обратно към живота. На една от стените на втория етаж е поставен голям плакат срещу президента Буш. На покрива пък има соларни панели и ветрогенератор. С тях се произвежда електричество, което в пъти надхвърля нуждите на домакинството. Излишните киловати собственичката продавала на местната електрическа компания. [caption id="" align="aligncenter" width="604"] Гротът на Adirondack II[/caption] Научих, че и днес при бурно море сериозен проблем за обитателите на Къщата на скалите си остава достъпът от нея до брега или обратно. Скалистото островче разполага с нещо като пристан, който обаче е много несигурен при вълнение. Така може да се окаже, че при лоши метеорологични условия обитателите се превръщат в заложници за неопределено време или просто не могат да си стигнат до имота. С оглед на драматичната й история не мога да преценя кой от двата варианта е по-лош. Междувременно успях да вмъкна в разговора ми с момчето от екипажа как не само живо се интересувам от кораби, но и че отскоро имам свидетелство за управление на малък плавателен съд. Това много го впечатли, дори предложи да заема мястото на капитана. Сметнах това за шега, но той ме увери, че шкиперът би се зарадвал някой да го отмени в задълженията му. Реших да пробвам и двамата отидохме при кърмата. За моя искрена изненада капитанът действително с готовност ми отстъпи “уийла” (наистина го нарече така!).

Поемайки управлението на Adirondack II се почувствах на седмото небе

Шкиперът ми даде ориентирите, които да следвам, за да държа правилния курс, и започна да рее поглед наоколо.   Не беше кой знае каква философия да водя кораба по буйовете. Но приех с такава отговорност новите си задължения, че по някое време ме заболяха ръцете от силата, с която бях стиснал щурвала. Междувременно ме запознаха с някои интересни навигационни характеристики на Нарагансит бей. Така например, когато стигнахме до остров Кънаникът – вторият по големина в Род Айлънд след Акуиднек – ми обърнаха специално внимание как в действителност това не е остров, защото едва забележимата пясъчна коса го свързва с материка.   По обратния път дълго време на паралелен курс, макар и сравнително далеч от нас, се движеше класическа яхта, каквито са участвали в гонките за Купата на Америка през 50-те. В един момент обаче от яхтата направиха поворот, в резултат на който щяха да ни пресекат курса. Виждайки какво става, изпитах неистово желание на свой ред да завъртя руля в дясно, защото бях сигурен, че ще има сблъсък. Само че на капитана дори не му мигна окото. В началото даже не гледаше напред. Явно обаче усети напрежението ми, защото твърдо ми нареди да си следвам курса. В течение на 2-3 секунди ми изглеждаше сякаш с главоломна скорост двата съда се сближават за неизбежен сблъсък. В мислите си вече виждах как се врязваме в корпуса на другия кораб, но капитанът продължи да изглежда невъзмутимо. Оставаше ми единствено да стисна по-силно щурвала. Накрая яхтата просто премина на няколко метра пред носа ни. Чак тогава си дадох сметка, че скоростта й е много по-голяма от нашата – нещо, с което капитанът на Adirondack II очевидно е бил наясно през цялото време. Отдъхнах си и мислено се благодарих, че не започнах да упорствам за смяна на курса или още по-лошо – че не го направих на своя глава. И все пак разминаването беше на косъм – вълнуващо и незабравимо. [caption id="" align="aligncenter" width="604"] Като в гонка за Купата на Америка[/caption]   В ляво от носа на шхуната беше закотвен гигантски пасажерски кораб. Набрал кураж след екстремното разминаване с яхтата попитах дали да насоча кораба право в средата на презокеанския лайнер. Двамата от екипажа прихнаха да се смеят, но капитанът запази самообладание и със сериозен тон прецени, че би било най-добре да го заобиколим от далеч, за да си нямаме работа с бреговата охрана, която само това и чакала. Малко преди яхтеното пристанище срещу нас се зададе риболовен кораб с черни като катран бордове. Той стана формалната причина да отстъпя мястото си обратно на капитана. Трябваше да намалим скоростта при захода към Bowen’s wharf, затова екипажът, без да е получил изрична команда, се хвана за въжетата. С почти същата скорост, с която бяха вдигнати, сега ветрила бяха събрани. Двигателят на шхуната отново заработи. Приближихме се бавно към кея под любопитните погледи на няколко души, подпрели се по парапетите на един ресторант. След две изключително умели маневри, левият борд на Adirondack II опря стената на кея, а въжетата за швартоване от носа и кърмата полетяха към брега. Морското ни приключение завърши.   Автор: Димитър Пъков Снимки: авторът Други разкази свързани със САЩ – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Биволъ получи официален документ от секретариата на CRIM - запис от решенията на Групата на координаторите на Комисията, в който е изложен формално отказът да се проведе изслушване за криминалното минало на Бойко Борисов. Сигналът на Атанас Чобанов, Асен Йорданов и Петър Пенчев, внесен на 25 юни 2012, е разгледан в точка 5:

"5. Петиция / доклад от български вносители относно предполагаеми връзки на българския премиер с организираната престъпност и участие в схеми за пране на пари

Координаторите на КРИМ смятат, че съществото въпросите повдигнати в петициите / докладите, както и поисканите от нас действия са извън мандата (правомощията) на тази специална комисия. Следователно, след като взе под внимание тези петиции / доклади, Комисията КРИМ не възнамерява да предприеме никакво конкретно действие по този въпрос и своевременно ще информира вносителите на петицията за решението си."

Така отказът става официален и най-вероятно информацията изобщо няма да влезе в дневния ред на Комисията.

По-рано обаче евродепутатите Соня Алфано (Председател на комисията "Антимафия" - АЛДЕ) и Рита Борселино (Докладчик на С&Д) изпратиха следното становище:

"Във връзка с излязлата информация, в българската и международна преса, относно провелата се среща на координаторите на комисията на Европейския Парламент за борба с Организираната престъпност, Корупцията и Пране на Пари, бихме желали да изразим силното си разочарование от изтеклата новина, която доведе до напълно грешно представяне на дебата, който беше проведен при затворени врата.

Бихме искали да отбележим, че присъствахме и подкрепихме предложението за организиране на изслушване на тема корупцията в страните-членки, включително Италия и България, в рамките на комисията "Антимафия". За съжаление, нашето предложение не беше одобрено.

Ние отново ще повдигнем въпросът в комисията "Антимафия" с всички инструменти, които Парламентът ни предоставя."

В официалния документ обаче липсва каквато и да е информация за това предложение да се проведе изслушване на тема корупция в страните-членки.

Гласуване или не?

Течът на информация, за който съжаляват Алфано и Борселино дойде след запитване на Биволъ до секретариата на г-жа Борселино за поименната позиция на координаторите на CRIM.

В същия ден информацията беше потвърдена напълно от друг координатор Бил Нютън Дън от АЛДЕ, който е гласувал против решението.

Бил Нютън Дън сам предложи да изпрати мотивите си, които се получиха на редакционния мейл на Биволъ в петък, 5 октомври. Евродепутатът вече твърди, че гласуване не е имало:

"НЕ е имало гласуване от координаторите на КРИМ. Всеки един от нас даде мнение и стана повече от пределно ясно, че болшинството от нас смята, че:

а. Комисията няма свободни дати, като се има предвид, че трябва да се занимаваме с цяла Европа (не само с една държава-членка) и трябва да докладваме до следващото лято и тъй като сме най-новата комисия, при това само временна, сме последни на опашката за запазване на заседателни зали и преводачи.

б. КРИМ не е разследваща комисия, но ЕП може да реши да създаде отделна такава, но това няма да сме ние.

в. Много, много се съмнявахме, че едва ли някой българин би се подложил на неудобството да пътува до нас в Брюксел, като се има предвид, че нямаме пари да платим тези разходи, нямаме правомощия да ги принудим да дойдат, нито да наложим санкции ако не дойдат или не отговорят на въпросите."

В сигнала обаче изрично е посочено, че вносителите са наясно с функциите и възможностите на Комисията "Антимафия" и настояват за изслушване, а не за разследване.

Както се вижда от писмената следа за решенията на Групата на координаторите, те са одобрили посещение на 8 члена на комисията до Вашингтон и Гватемала през април 2013 г. (точка 1). Бюджетът за такъв воаяж явно не е проблем за CRIM.

Освен, че се занимават с цяла Европа, в CRIM отделят голямо внимание и на Западните Балкани, става ясно още от доклада за събранието на координаторите.

Вносители на сигнала изпратиха отворено писмо до Соня Алфано, в което настояват техния сигнал да бъде разгледан на открито заседание на Комисията на 15-ти октомври, на което да се вземе решение дали да се проведе изслушване.

Открито писмо

На вниманието на

Председателя на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари Соня Алфано.

Копие до

Председателя на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозо.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц

Уважаема г-жо Алфано,

С изненада и възмущение научихме от евродепутати, членове на Съвета на координаторите и от медийни публикации, че нашият сигнал от 25-ти юни 2012 г. с допълнение от 14 септември 2012 г. относно съмненията за криминално минало на премиера на България Бойко Борисов е оставен без последствие.

Считаме, че така нареченият Съвет на координаторите няма правомощия да заличава от дневния ред на Комисията аргументиран сигнал от граждани, които според дефиницията на целите и задачите на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари се явяват "представители на гражданското общество, които работят за култура на правото в трудни области".

Бихме искали да припомним на уважаемите членове на Комисията, че журналистът Асен Йорданов е носител на специалната награда за журналистическа смелост на Медийната фондация в Лайпциг от 2010 г. Заради работата си той стана жертва на опит за убийство през 2007 г. Другите двама вносители - Петър Пенчев и Атанас Чобанов са членове на Асоциацията за Свободно Слово Анна Политковская, носител на наградата "Златен Гълъб" за човешки права, и автори на многобройни разследвания от голям обществен интерес.

Решението "на тъмно" за игнориране на нашия сигнал повдига съмнения за политическа договорка и задкулисни игри в ущърб на правото на всички европейски граждани да се информират за работатата на Комисията, финансирана с техните пари.

Считаме, че единствено явното и открито гласуване на европейските депутати от Комисията може да легитимира решението за отказ или приемане да се разгледат въпросите от изключителен обществен интерес, които повдигаме в нашия сигнал.

Ето защо настояваме за следното:

- нашият сигнал да бъде размножен и предоставен на всички евродепутати членове на CRIM най-късно на 10 октомври 2012 г.

- в дневния ред на откритото заседание на CRIM на 15 октомври да бъде внесена извънредна точка: дебат и открито гласуване на нашето искане да бъде организирано изслушване в Комисията за съмненията за престъпно минало на премиера Бойко Борисов, по-специално трафик на наркотици и горива и пране на пари.

Апелираме към всички европейски неправителствени организации, медии и журналисти, които са ангажирани ежедневно на терена против организираната престъпност, корупцията и прането на пари. Апелираме към тези, които за разлика от европейските "анти-мафия" депутати се излагат на реални опасности в борбата с мафията да подкрепят нашето искане и да се свържат с Комисията, за да изразят своята позиция и да следят развитието на случая.

Искрено се надяваме на Вашето разбиране и сътрудничество.

С уважение,

Асен Йорданов

Атанас Чобанов

Петър Пенчев

Приложение: Сигнал до CRIM и допълнение

7 октомври 2002

Тръгнали разни слухове. Само че много преувеличени, бе! Тука съм, тука. Е, не съм по-добре от преди, ама тя и държавата не е.

Бях малко на море, малко на чаир. На море бях у комшиите. Хванах се по тая система “All Inclusive”. Ол си го нахлузих дето се вика, ама за това друг път. Но иначе не беше чак толкова зле. Ама свърши и хей ни на, отново на тръстиката.

На Пасито му подшушнали да мисли за ЕС през 2009. И АЕЦ-а им дадохме и пак не кандисват. Докривя ми за това 2009, ама като чета днес в “Труд”, че до 6 години Слънцето ще експлоадира и ще унищожи планетата, взех да гледам на нещата астрално, като оназ депутатка от НДСВ, забравих й името, дето днес пишат, че носела герданчета от тия по сергиите за по 2 лв. То Слънцето ще експлоадира, аз ще мисля за АЕЦ-а. А астралната депутатка била единствената, поканена на сватбата на Калина. Анелия беше, Анелия… Те сега в НДСВ са се разделили на поканени и непоканени.

Та Пасито твърди, че нямало разминаване между позицията на кабинета за АЕЦ и тази на НС. Сещам се за двамата кривогледи, дето позициите им се събрали челно щото единият не гледал къде ходи, пък другият не ходел където гледа.

А пък Мира Янова вика: “Избирателят вече ще залага на сигурно”. Дано. Ама имам пресантиман, че още бая време няма да има нищо сигурно.

Онуй момче от Варна, Стоянчо Чешмеджиев (Лейката) стана шеф на БТА. Разправя, че бил политически неадекватен. Голяма работа. Да е само той. Но имал ясна концепция: “Понятието телеграфна агенция е изчерпано – никой не си служи вече с телеграф да пренася информация. Това е основен компонент в концепцията ми.” Всъщност, тя му била съвсем къса концепцията.

Абе, дали ще ме поканят на сватбата на Калина? Не вярвам.

Чета, че свинската пържола погнала осемтях лева. Ще ги стигне. Тя свинската пържола колкото лева е погнала, все ги е стигнала.

По-важното е, дето вика Миленчо, че външният ни дълг намалял с 4 млрд. Значи към момента аз лично дължа къде 2 300 лв. Викам на булката: Ще ги събера аз тези 2300 лева и ще приключа с външния си дълг ако ще да си дигна вътрешния!

Рекох да изкарам някой лев от реклама. Заради външния дълг. Пък и като гледам к’ви простотии минават за супер криейтив… Обадих се на едно приятелче, рикиджийче. Измислих му супер слоган: “Попска” – ракия за сватби и погребения”, малко ала Брегович. Тъпанар, притесни се от погребенията. А там най се пие. Майната му. Дадох му втори: “Къркаш и не хъркаш”. (Хъркането е изключително сериозен социален и медицински проблем. Мен дома ме ограничават само по тази причина.) И това не ще. Добре де, викам, к’во искаш? Вика, нещо по-интелигентно. Ти си луд, бе, как може пърцуца да се рекламира интелигентно. Ти направо си изпускаш тарга групата. Заебах го, ако ще.

После се обадих на един друг, произвежда бои. И на него слоган като слънце: “С нас сте винаги на власт”. Даже на него му направих и художествен проект в петте основни политически цвята. Още мисли. Да мисли. Аз бърза работа нямам. Ние тоя дълг го мотаме от толкова време.

Забележка: На Царя кака му вика, че на социолозите им плащали, та да свалят рейтинга на Симеон. Социолозите отричат.

8 октомври  2002

Тоя дъжд яко прецака гроздето. Аверчето вика, че сега сме щели да пием украински спирт с българска есенция. Ба, то не е свързано. Лани сигурно сме пили винен дестилат.

Някакъв пенсиониран военен палнал МС. А аз така се надявах, че сега като ги преквалифицират военните ще станат стълб на гражданското общество. Даже оня ден виках на едно гадже, което шеста година седи на 28, че ще му помогна да си намери някой млад о.з. майор за другар в живота. Аз ги познавам по чорапите. Те имат заваксани зелени чорапи до края на живота си. Сега и тоя сиромах ще го изкарат луд. Щото така им е най-лесно.

Стартира списание, на СДС, “Разум” ще се казва. Пръв Костов е автор. Щял да пише за политиката като такава. Дано надрасне личния си опит.

А пък снощи по БНТ тръгна “Реалити шоу”: “Никога не е късно да станеш за ибрет”. Водещият учил занаята при Дейвид Летерман. Вярно като клакьор, ама при Летерман. Аз малко се срамувах за авторите. Те сигурно много. Гост беше шефът на гробищата. Разказа интересни работи. Как например кремацията на човек с нормално тегло отнема 45-60 минути и остават около два литра пепел и други интересни работи. Ще му дам още един шанс на “Реалитито”.

В неделя, 7 октомври, 2012 г. в Чикаго се състоя Седемнадесетата поредна сесия на Българо-американската асоциация (БАА) на 120-хилядната българска  общност в този най-голям „български град” извън границите на страната. Сесията, която е част от поредицата „Български дни в Чикаго  – Есен 2012” бе открита от президента на организацията и неин  основател Динко Динев. Той поздрави изпълнилите залата сънародници и представи гостите на форума: председателя на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Росен Иванов, генералния консул на Република България в Чикаго г-н Симеон Стоилов, главния експерт и референт на  ...

Преди по-малко от година компанията Nest Lab разработва своя първи термостат. Той е различен, модерен и работи изцяло на нов принцип. Учи се от вас и вашето ежедневно потребление на енергия. Година по-късно Nest Lab са готови с второто си предложение.

С 20% по-тънък, изцяло стоманен корпус и пръстен за регулиране Nest отразява стената, на която е монтиран, и така се слива с нея, което го прави почти незабележим. С обновен софтуеър, който е достъпен и за собствениците на стария модел Nest, термостатът вече е съвместим с 95% от нисковолтажните системи за охлаждане и затопляне. Енергийно ефективните системи се нуждаят от специални контролери, които да пестят енергия и същевременно да осигуряват комфорт. За да получите най-доброто от своята система, както и да спестите енергия, Nest Lab са разработили системата Match. Благодарение на Auto-Away™ и Auto-Schedule™ термостатът се учи на вашите навици и създава график заедно с вас. Той знае точно кога ще се приберете, за да загрее/охлади къщата предварително, както и кога да се изключи, когато обитателите напуснат дома си. Допълнителна екстра е и това, че вече спокойно можете да контролирате термостата и дистанционно чрез браузъра на своя компютър или специално разработените приложения за iPhone, iPad и Android.

В момента новият модел е в предварителна продажба на сайта на компанията – www.nest.com. Цената му е $299. За съжаление разпространението му засега е само на територията на САЩ и Канада.

Снимка: Nest

„Казвам се Бонд, Джеймс Бонд. Агент 007.“ Класика, нали? Репликата е позната по цял свят, а допълнението към тази реплика в новия филм на агент 007, Skyfall, който се очаква да бъде пуснат по кината в края на този месец, би трябвало да бъде: „А това е моят смарт телефон – Sony Xperia T“.

Фен съм на филмите на Бонд. А това, по което се захласват всички, както и аз, най-много през годините са електронните джаджи и невероятната техника, ползвана във филмите на агент 007. Нещо, което ни е харесвало и сме си мечтали да притежаваме. Хем са джаджи, хем са налични за продажба. Дори има и лимитирани серии, които са брандирани и са много скъпи, специално за най-запалените фенове на агент 007. Показването на продукт във филм на Бонд означава, че милиони зрители по-цял свят ще го видят. Примерите са много – часовници Rolex, телефоните на Nokia, автомобили Austin Martin…! Компаниите производителки очакват с нетърпение най-новите филми на Бонд и се надпреварват да покажат свой продукт там.

Така е и с новия филм на Джеймс Бонд – Skyfall. Този път Джеймс Бонд използва във филма SkyFall телефона Sony Xperia T. Това хич не е случайно, Sony Xperia T е флагманът на Sony. Мобилните технологии напредват с часове, минути дори, и няма как един Джеймс Бонд да не е в крак с времето, дори да го изпреварва, ползвайки не кой да е, а най-добрия телефон на Sony – Xperia T.

Sony Xperia T (LT30p) е задвижван от Android смартфон от Sony, представен на 29 август 2012 г. (модел с много сходни характеристики стартира в Япония като Xperia GX SO-04D през май 2012 година). Това е първият смартфон на Sony, базиран на Qualcomm Snapdragon S4 (MSM8260A) платформа.

На официалната страница на Sony можете да намерите подробна информация за Sony Xperia T, който ще видите и в ръцете на Джеймс Бонд в Skyfall. Телефонът на Sony е невероятно красив, а като добавим и че е бърз и с най-съвременните възможности, той е просто неустоим. 

Вижте и този видео клип, представящ Sony Xperia T и Джеймс Бонд в новия филм Skyfall:

http://www.youtube.com/watch?v=ywUrekw_sHQ

Снимки: Sony

Подобни статии:

1. Sony спира продажбите на таблета Xperia S
2. Sony Playstation Mobile идва през есента

От разни източници идва информация, че камерата на iPhone 5 понякога не се справя много успешно. Изправена срещу ярък източник на светлина (слънцето или лампа например), тя има склонността да оцветява в лилаво контурите на най-близките обекти. Всъщност този ефект наистина не е необичаен и се получава заради конструкцията на обектива и начина, по който светлината попада в него. Можете да го неутрализирате, като използвате например популярните за целта функции на приложенията за работа с изображения (с такива разполагат Lightroom и Aperture). Apple вече имат официална позиция по въпроса (както докладват TechCrunch).

В документ в секцията за поддръжка е обърнато специално внимание на камерата на iPhone. Apple казват, че повечето малки камери, включително и тези в по-старите поколения iPhone, могат да създадат такъв ефект, особено когато изтичникът на светлина е под ъгъл спрямо равнината на сензора, което предизвиква отразяване на светлината в елементи на обектива. Това води и до лилавия цвят, който сензорът улавя. Ако телефонът се измести под лек ъгъл, този ефект може да бъде намален или избегнат.

Спомняте ли си как iPhone 4 губеше обхват? Тогава покойният вече Стийв Джобс излезе пред публика, за да покаже, че това явление не е необичайно (малко спорно) и сред други марки и модели мобилни устройства. След това даде и съвет как точно да не се държи телефонът, за да не прекъсне изведнъж разговорът. iPhone 5 също идва с нововъведения, които очакват теста на времето. Един от първите „проблеми“, които възникват, е свързан с камерата. И когато iPhone е най-популярното средство за запечатване на моменти (вижте статистиката на Flickr), остра реакция можеше да се очаква. И все пак, доколко рационална е тя? 

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. Възможно ли е Apple да продадат 250 милиона iPhone 5?
2. Apple отварят Bluetooth на своя iPhone