Познаването на съдържанието и прилагането на законодателството на Европейския съюз не може да се придобие единствено от правните източници на ЕС, но и от национални източници, и по-специално от националното законодателство за изпълнение на законодателството на Европейския съюз.

Съществуващите различия между отделните национални правни системи и  разликите между техническите системи, които се използват за съхранение и визуализиране на законодателството чрез съответните уебсайтове,   препятстват оперативната съвместимост между информационните системи на националните и европейските институции.

Използването на единни идентификатори и структурирани метаданни при обозначаването на националното законодателство в официалните и държавните вестници би позволило, ако държавите от ЕС  решат да го възприемат, ефективно, лесно за потребителя и по-бързо търсене и обмен на информация, както и ефикасни механизми на търсене.

В Официален вестник:

Заключения на Съвета за приканване към въвеждането на европейски идентификатор на законодателството (ELI)

“Крузар ла Кара де ла Луна” Хозе “Пепе” Мартинеса На прошлой неделе генеральный директор Лирик-оперы Энтони Фрейд объявил о постановке первой в истории оперы мариачи – одного из самых распространенных жанров мексиканской народной музыки. Музыка мариачи образовалась на основе индейской музыки, народной музыки Андалусии и музыки народов Средиземноморья. Родиной мариачи считается мексиканский штат Халиско и город Гвадалахара. Первая опера мариачи называется “Крузар ла Кара де ла Луна” (другое название – “По направлению к луне”) и рассказывает о трех поколениях мексиканской семьи, живущей на техасско-мексиканской границе. Опера написана композитором Хозе “Пепе” Мартинесом на ...

йеее казах си като видях щанда с книги в супермаркет от голяма верига. снимах и споделям. 10-те топ книги: Чест, Любов и Копелето на Истанбул на Шафак, Дневникът на един дръндьо (за деца около 8-9-10) Хорхе Букай, разбира се ... и "книги, които всеки трябва да е чел" - тук вече навлизаме в дълбоки води, като ...

Четвърта година на власт в САЩ е Барак Обама, но в Кремъл още не са „разбрали”. Там все още питат на чист съветски език американците „защо в Америка бият негрите”. В което ще се уверите от следната информация:

Руските власти разкритикуваха изборите в САЩ в доклад от 40 страници, публикуван от Централната избирателна комисия на Руската федерация /ЦИК РФ/.

В доклада се прави сравнителен анализ на избирателните закони в САЩ и Русия и се прави извод, че в американските избори не се спазва тайната на гласуването и те не са преки, съобщиха руски агенции.

От таблиците на ЦИК РФ следва, че изборите в САЩ не са всеобщи, равни, преки и не се спазва тайната на гласуването, отбелязват от руското ведомство по повод предстоящите президентски избори на 6 ноември.

Руската комисия се е заела да оценява избирателното законодателство в Съединените щати след проведените в парламента слушания на тема “Спазването на правата на човека в САЩ”.

ЦИК РФ е била натоварена от парламента да състави таблици, като сравни законите в двете страни. Документът и изпратен до председателя на Думата Сергай Наришкин.

От 29 октомври докладът и таблиците ще бъдат публикувани на официалния сайт на ЦИК в раздела “Актуални теми” и “Ние за тях”.

Шефът на ЦИК РФ Владимир Чуров заяви, че “няма по-лошо организирани избори от американските” и се учуди на факта, че в САЩ “малцинството избира президенти”.В същото време те /САЩ/ се опитват да учат света, как се прави демокрация, заяви Чуров.

Той похвали руската избирателна система, като отбеляза, че Русия е една от най-демократичните държави в Европа с най-либералните закони за свобода на словото и изразяването. Кафене.нет

Share on Facebook

Всяко дете има проблеми, но някои деца са „проблемни”.

Мирела, която е  пораснала предсрочно, но не от разхайтеност, има и талант.

Ако някоя медия, въпреки моята заядливост по въпроса за медиите в България, прояви благородството да се поинтересува защо се опитвам да покажа литературната дарба на Мирела, ще се радвам да обясня, макар умението й да казва много с малко думи да е очевидно и без покровителствено „потупване” по крехкото й рамо.

Давам жокер: хайде да помогнем България да не сдобие с още една Петя Дубарова! ( ivo.bg)

 

Мирела Несторова, 8а кл

Импресия

Бурята бе отминала. Дъждът обаче беше окъпал само земята – усмивките на нас, хората, бяха удавени, умовете ни – пречистени от старите емоции и освободени за нови. А такива щеше да има, определено. Поне за мен.
Бе началото на септември и летният сезон приключваше. С посърнали лица курортистите влачеха крака из хотела за последно. Ето че и аз след няколко часа ще бъда в София, в реалността. Отидох до плажа, за да се сбогувам с морето. Пясъкът бе прогизнал и студен, а вятърът бодеше лицето ми като с игли. Въпреки това аз изхлузих кецовете си и зарових босите си крака в мокрия пясък. Исках да запомня това усещане. Нагазих във водата. Морето ме прободе със своя студ, след което рязко се отдръпна. Пенеше сивите си води, сякаш ми се сърдеше, че го напускам. „Знам. Ако знаеш как не ми се тръгва…“, измърморих под нос.
Предстоеше ми едно ново начало и страхът от неизвестността не спираше да ме човърка, макар да не го признавах гласно. Нещо ме тревожеше, но дори не знаех какво. Може би цялата тази сивота ми подсказваше нещо. Вълните продължаваха да облизват брега шумно. ШШШ….ашшш. Шшш…ашшш. И тогава изведнъж ме изпълни някакъв кураж. Не знаех от какво се страхувам, но каквото и да беше, щях да се справя; нямаше да се уморя да се боря, ако се наложеше. Също както морето не се уморяваше да прегръща брега с вълните си векове наред.
Обърнах се и закрачих, забила поглед в земята, с усмивка на уста. Единият крак пред другия, единият крак пред другия…Добре съм, благодаря, че попитахте!

Мирела Несторова, 9а кл

Пътят
Импресия

Готови, старт! Тръгнах. И вече връщане назад не ще има. Защото не можеш да върнеш времето. Дано поне оставя по-дълбоки следи.
Пристъпвам плахо и се оглеждам недоверчиво, но не спирам, теглена от онова зад ъгъла. Стигам кръстопът. „Накъде да поема сега?“ – питам мъдрия бухал, който ме гледа отстрани. „Зависи къде искаш да стигнеш“ – отвръща ми спокойно той. „Няма значение“ – казвам. Когато още не знаеш какво можеш да получиш, не знаеш и какво да поискаш. „Тогава няма значение и накъде ще тръгнеш“ – усмихва се бухалът.
Поглеждам наляво – зелено, поглеждам надясно – зелено. Залени дървета, позлатени в слънчеви рамки. Заслепена от светлината, хуквам да гоня красотата. Тичам, тича и кръвта в мен. Дланите ми парят, дъхът не стига, но аз искам да търся. Да търся, дори и да не намеря. Трескаво се оглеждам настрани. Виждам дървета. Дървета, отрупани с плодове, а в краката им клекнали дребни твари, които хвърлят камъни по тях. И дървета, които, вярно, не са закачани от никого, но си нямат нищо…
Спъвам се. Падам. Боли. Изправям се, вече не гледам настрани. И вече знам какво искам – ще срещна хоризонта!

Share on Facebook

Реч пред Втората софийска среща на “България на гражданите”
на 28 октомври 2012

Доказано е, че има три начина хората да мислят за политика – социалистически, либерален и консервативен. Според това по кой от тези начини един човек мисли за политиката, то той бива приеман съответно като ляв, центрист или десен. Какви сме ние или, по-точно, защо сме десни?

Има много начини да различиш лявото от дясното. Един от не много популярните начини, например, е според това как се отнасяш към морала. Това е философски критерий. За десните хора моралът е абсолютен, а за левите е относителен. Тоест за десните хора доброто и злото са обективни категории, природен закон, докато за левите доброто и злото, както и отношението между тях, което наричаме „морал”, са въпрос на обществена договорка. Именно тази относителност на морала, приемана от лявото, е философският фундамент на тоталитарните режими през ХХ век. Защото и фашизмът, и нацизмът, и комунизмът са социалистически доктрини. И трите самонадеяно си присвояват привилегията да бъдат последната инстанция, която да каже какво е добро и какво е зло.

Много по-популярно е делението на ляво и дясно според създаването и потреблението на ценностите. Според това деление десните създават, а левите разпределят. По този начин левите запазват за себе си монополът върху социалната политика. Но историята показва, че най-успешна, най-ефективна, най-адекватна социална политика провеждат десните управления. Аз съм човек с определено литературно устройство на ума и това нещо винаги съм си го представял като едно семейство, в което единият родител работи, другият се грижи за домакинството и в което има дете тийнейджър, което е в разгара на пубертета си. Родителят, който работи, произвежда и за това му се заплаща. Заплатата си той носи вкъщи и така формира семейния бюджет. Той е дясното в това семейство. Родителят, който се грижи за домакинството, пазарува, пълни хладилника, плаща сметките за ток, вода и парно, а също така разпределя и джобните пари. Той е лявото в семейството. Детето – тийнейджър, което е в разгара на пубертета си, носи надеждата за бъдещето и същевременно държи да е център на вниманието, всички да се съобразяват с неговата личност и с неговата индивидуалност и всички да зачитат неговите права и свободи. Това дете е либералният център в семейството. И ето го въпросът: на кого от тримата се дължи социалното благополучие на семейството? Мисля, че това е риторичен въпрос.

Има и още една разлика между лявото и дясното, между социализма, либерализма и консерватизма, която за мен е най-важната. Социализмът и либерализмът са доктринални. Те постъпват спрямо идеологически формули независимо от конкретната историческа или икономическа ситуация. Социализмът ще иска максимална държавна регулация и централизирано разпределение при всички обстоятелства, докато при всички обстоятелства либертарианцие ще се борят за своя Laissez-faire, дори и когато икономиката е окупирана от олигарси, монополи и картели. Консерватизмът прави точно обратното. Той не се ръководи от идеология, може би защото самият той не е такава. Консерватизмът подхожда към всеки проблем индивидуално и намира за него уникално решение. Вдъхновяващото е, че в почти всички случаи това решение е най-правилното. Тоест консерватизмът изразява интелигентността, компетентността и нормалността. Ето защо и аз съм десен и консервативен човек – защото моите три най-важни неща са свободата, честността и нормалността.

Защо казвам всички тези неща именно на втората софийска среща на „България на гражданите”? Защото София, макар и непрекъснато да расте, без да старее, всъщност е един твърде стар и консервативен град.

Имам проятел италианец. Казва се Карло Лупи. Той е роден на италианската ривиера, в града La Spezia в Cinque Terre, където баща му Джован-Джозепе има добра частна медицинска практика. Карло е емоционален и влюбчив човек и работи като майстор на пици в Украйна, защото вярва, че там живеят най-красивите жени на света. За него това е важно. Преди време, когато ми беше тук на гости, стана дума, че София като град и като административен център е на повече от 2700 години, а селище тук има от над 7000 години. Карло беше потресен: „Нима София е по-древна от Рим?” „Добре дошъл в клуба на изненаданите! – отговорих му – София е една от най-старите европейски столици”.

И често римската империя е била управлявана от тук. По нашите земи са родени 14 римски императори, като Галерий буквално е наш съгражданин. Днес София е 13-а по големина столица в Европейския съюз. В София живеят 16,4% от българите. В София е 1/6 от промишленото производство на България. София дава половината от БВП на България. Тук са близо половината от българските университети.

София има 14 православни и четирима католически светци. Тук е родена Св. Елена, която християните почитат за това, че е открила Светия кръст и Гроба Господен в Йерусалим. Св. Елена, която е майка на Покръстителя на света – император Константин, чието име и днес носи градът на Златния рог – Истанбул. Св. Константин, който много пъти е казвал: „Сердика е моят Рим” и който също е управлявал Римската империя от двореца си, който се е намирал там, където сега се пресичат улиците „Позитано” и „Леге” и където често пием питието си в омайните софийски привечери.

Лесно и мило ми е да говоря за всичко тава тук пред вас, защото говоря като софиянец. Не като столичанин, а именно като софиянец, защото говоря за любимия си град, града на моите прадеди, който ще обичам, независимо дали е столица на нещо или не.

Ето защо спокойно мога да кажа, че Сердика е и моят Рим.

А освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Свети Петър извикал на небето американския президент Барак Обама, президентът на Русия Владимир Путин и гръцкият министър-председател Антонис Самарас. Обърнал се Свети Петър към тях и им казал: - Момчета, краят на света ще настъпи през 2013 година. Кажете на хората си! И ги върнал на земята. Обама събрал конгресмените на САЩ и им казал: - Господа, имам една лоша и една добра новина. Лошата е, че през 2013 година ще настъпи краят на света. Добрата новина е, че ние ще спасим света! Путин събрал депутатите в руската Дума и им казал: - Другари, имам две лоши новини. Едната е, че има Господ, а другата - че идва краят на света. Самарас също събрал депутатите си и им казал: - Господа, имам две добри новини. Едната е, че ни приеха на най-високо равнище, а другата - че парите от последния транш ще ни стигнат до края на света. Усмихни се, България! Катаклизмите преди 21 декември 2012 година зачестяват. Цунами, земетресения и други неочаквани природни обрати са на път да ни...

Форбс: Банки заплашват “най-успешния имитатор на Уикилийкс” by newswriter on 28/10/2012 12:24 PM Анди Грийнбърг, Форбс http://bivol.bg/Българските разследващи журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов създадоха един от малкото сайтове в света, който успешно възпроизвежда модела на Уикилийкс за публикуване на анонимно изтекли документи с бомбастично съдържание. Но, сега проектът им може да се сблъска със съдба подобна на тази на Уикилийкс : смазващи атаки от страна на финансовите институции в страната, поставени в неудобно положение от техни публикации. По-рано този месец, новинарският сайт на Чобанов и Йорданов Bivol.bg, който публикува документи от сайта BalkanLeaks, който пък е тяхната реплика на Уикилийкс, е получил писмо от централната банка на България със заплахи за налагане на глоба. Тези заплахи са породени от публикуване на „невярна информация и обстоятелства”, подкопаващи „репутацията и доверието към четири български банки,” които са подали жалба до правителството – нарушението се наказва с глоба до 150 000 български лева. И каква е тази нарушаваща закона информация според банките? Грама на Държавния департамент на САЩ, получена от Уикилийкс и публикувана от двамата български журналисти, в която се описват предполагаеми пране на пари и корупционни практики на българския финансов сектор. Изтеклият доклад от 2006 г. представя в подробности твърденията на посланика на САЩ Джон Байърли, че осем банки в страната са „гнили ябълки” заради участие в пране на пари, често в полза на мафията, както и в отпускане на фалшиви заеми на свързани с нея фирми, които никога не са били възстановени. „Банковите и финансовите власти знаят за тези печално известни банки и твърдят, че работят сериозно в подготовката на законодателство и правилници, които ще приравнят банковите практики в страната със западните норми… Въпреки това, обаче, изглежда, че няколко банки успешно избягват щателни разследвания”, пише Байърли във въпросния доклад, преди да се впусне в подробно описание на предполагаемите мафиотски връзки и престъпни практики на всяка една от тези банки. Между изброените от посланика осем банки са Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Инвестбанк, и Централна кооперативна банка, и всички те участват в жалбата срещу Бивол. От Бивол казват, че са дали на банките право на отговор преди да публикуват въпросната грама, но не са получили коментар от нито една посочените четири. Потенциалното наказание от 100 000 щатски долара за публикуването на тази грама според журналистите от Бивол и основателя на BalkanLeaks Атанас Чобанов, е много, много по-голямо от всичките активи на тази мъничка медия. „Това е огромна сума”, казва Чобанов. „Това ще ни съсипе”. Чобанов твърди, че ходът на банките да санкционират него и партньора му Йорданов е всъщност политическа репресия заради разкриване на доказателства за корупцията на тези финансови институции. „Ако има каквото и да е наказателно дело, властите трябва да разследват престъпното пране на пари. Вместо това ние сме разследвани за публикуването на тази грама”, казва Чобанов. „Ясно е, че това разследване се дължи точно на връзките между корупцията и организираната престъпност и банките, които прикриват тези дейности.” В крайна сметка, Bivol и BalkanLeak са успели да си създадат могъщи врагове в България. Използвайки същите инструменти за анонимност като Уикилийкс, групата е получила изтекли документи, които разкриват подкупи в съдебната система, личности, които са бивши членове на свързаната със Съветския съюз тайна полиция и изнудвания между български прокурори. След публикуване на грама на Държавния департамент за българската организирана престъпност, получена от групата миналото лято от бившия сътрудник на Уикилийкс Израел Шамир, който впоследствие се оказа мошеник, Бивол започва партньорство с Уикилийкс, за да публикува останалата част от грамите свързани с България. Една от тях обвинява българския министър-председател Бойко Борисов в тесни връзки с мафията, твърдение, което той енергично отхвърля като „жълта журналистика” в интервю за български телевизионен канал. (За да придобиете пълна представа за всички подробности около Bivol, BalkanLeaks и WikiLeaks, прочетете книгата ми „Тази машина убива тайни” или серията откъси от нея в Slate.) Опитах се да се свържа с всяка една от четирите банки, които са подали жалба срещу българските журналисти, но имаше реакция само от страна на Първа инвестиционна банка. От там ми отговориха, че са подали жалбата „с единствената цел да защитим нашата репутация чрез прекратяване на практиката на съобщаване на невярна информация по отношение на нашите институции, като сме действали въз основа на съвета на външен правен консултант„ и ме насочиха към съответния раздел от банковите регулации в България. “Репортери без граници” планира да пусне изявление в сряда, за да изрази подкрепата на организацията за Бивол. В телефонно интервю с изпълнителния директор на организацията Оливие Базил той ми каза, че ако банките всъщност искат да коригират невярна информация публикувана от Бивол, те биха използвали традиционното законодателство срещу клевета, а не „тактиката на силната ръка” на централната банка. Базил отбеляза, че Бивол просто са публикували твърдения от официален източник. „Това е задължение на медиите – да разследват начина, по който обществото и финансовата система функционират”, казва той. „Когато има източници на информация, които повдигат въпроси от обществен интерес, медиите са задължени да ги публикуват.” Разбира се, двамата българи не са първите, които се сблъскват с подобна ответна атака заради изтеклите грами на Държавния департамент. Уикилийкс бяха подложени на финансова блокада, координирана от Visa, Mastercard, Paypal, Bank of America и Western Union, което ги лиши от по-голямата част от дарителските им източници за повече от година. Напоследък толкова закъсаха за пари, че създадоха paywall около съдържанието на сайта, което е блокирано, ако потребителят не направи дарение. Този ход разгневи някои от най-непоколебимите им поддръжници. Чобанов и Йорданов твърдят, че планират да се борят срещу всички обвинения на централната банка на България и набират средства за правна защита чрез дарения на сайта им. Чобанов ми каза, че медията им в момента има всичко на всичко спестявания от по-малко от 2 000 щатски долара. Той обаче смята, че привличането на по-голямо внимание към твърденията за корупционни практики на банките ще допринесе повече за изплуването на разследващия му новинарски сайт, отколкото мълчанието. Чобанов все още се надява да „обърне светлината на прожекторите” на правоприлагащите органи от сайта към самите банки. „Ние няма да се скрием, а ще правим разкрития и ще говорим на висок глас”, казва Чобанов. „Ние сме в положението на „или публикувай или умри”.(Kafene.net)

Share on Facebook

Spire Law Group, LLP, адвокатска кантора, която предяви иска в най-големия случай на организирана престъпност и пране на пари в цялата история на САЩ в Ню Йорк, мястото на юрисдикция на банкерите - сега разкрива идентичността на главните партньори на банкерите в измамите, които се намират на високи постове в правителството и са действали за собствена изгода. Касае се за 43 трилиона долара ($43,000,000,000,000.00), които са изпрали банкерите, техните партньори в САЩ и Joint Ventures.

"Благодарим на човека, който е един истински строител на нова България, изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на нашата партия ГЕРБ. Изразяваме дълбока признателност към председателя на ПП на ГЕРБ Бойко Борисов и заместник-председателя на партията Цветан Цветанов. Благодарим за доверието, което ни гласуват. Неоценима е помощта за изграждането на Старейшините на ГЕРБ". Това каза председателят на СГЕРБ Николай Андреев на отчетно-изборното общо събрание на Старейшините на ГЕРБ, предаде „Фокус”. „Благодаря на всички министри, евродепутати, кметове и координатори, съдействали на най-важните инициативи на нашата организация”, добави Андреев.

Кризата може и да се усеща във въздуха, но не съвсем. Макар и по-трудно от предишните години, страната ни все още е апетитна за чуждестранните инвеститори. И големите проекти, които все още се случват у нас, го доказват. При това напук на червените мрънкала от парламентарната трибуна. Поредното доказателство, че все още „го можем” дойде при откриването на разширените хангари на компанията „Луфтханза Техник София”. През миналата и тази година дружеството добави към своите две високотехнологични линии за обслужване на самолети още три, с което направи съоръжението едно от най-големите и модерни в Европа. Откритите работни места пък са над 600. Истината е, че чуждият бизнес предпочита страната ни заради евтината работна ръка. Също така обаче е вярно, че разполагаме с висококвалифицирани професионалисти, които разбират от работата си, а това привлича инвеститорите като магнит. „Луфтханза Техник” са лидери на пазара на услуги в областта на авиационната поддръжка и ремонти....

Тя избра България

Капитал: Патриотични игри

Преди седмица се разходихме до Букурещ и събрахме малко впечатления от Румъния. Двата основни елемента, които ще останат в съзнанието ми, са огромните сгради и лудите шофьори. Първото мога да подкрепя със снимков материал, а за второто свидетелстват само белите косми по главата на шофьора ни.

Трудно ще разберете, че сте в град извън България, ако изключите възприемането на езика. Улиците са също толкова пълни и мръсни, уличните кучета са на лице дори в центъра, задръстванията са огромни, а шофьорите наистина са ненормални. От влизането в Букурещ до пристигането ни в центъра ни засякоха хееднократно, 3-4 пъти по особено опасен начин, а един шофьор в съседната лента спокойно отнесе огледалото на друга кола и продължи още по-бързо. По повечето коли на улиците си личи, че на автомобилите в Букурещ не им е лесно. Отделно, по широките тротоари, се паркира спокойно, и то на два реда, за да се съберат повече коли. В останалия пешеходен проход от време на време минава по някой автомобил, на чийто водач явно просто му е писнало от задръстените ленти. Въобще, пълна забава…

Добре, начесах си език и сега вече ще мина към по-интересни и позитивни въпроси. Първо, в Букурещ има много големи и красиви сгради. Чаушеску се е постарал да остави архитектурно наследство, с което да е ясно колко е чудесно всичко през комунизма. Най-познатия резултат от тези усилия е сградата на парламента, която държи световния рекорд за най-голяма обществена сграда. Интересно е, че всичко в това огромно сдание, от мраморните колони до приборите, е направено изцяло с материали от Румъния.

Другото място, което може да ви накара да се чувствате по-малки от мравки, е Домът на свободната преса. Прилича наполовина на торта, наполовина на нашия партиен дом и наполовина (натретина?) на Министерство на истината от “1984″. Самото име е доста иронично, но няма да навлизам в политическите въпроси. Факт е, че сградата е бяла и красива по един много грандомански начин.

Най-приятното място в целия град не е някоя голяма забележителност, а парка Her?str?u Park. Няма как да обходите цялото нещо за ден, но пък една двучасова разходка ни се отрази адски добре. Тук вече сравненията със София са напълно неуместни, а асоциациите с Jardin de Luxembourg в Париж си е съвсем на място. Градините са поддържани, има велосипеди под наем, както и водни колела в огромното езеро на парка. Направо да ти се прииска да се загубиш и да си останеш там завинаги!

Тъй като споменах Париж, да допълня – румънците явно много държат на асоциациите между Букурещ и Париж – дотам, че са си построили Триумфална арка и булевард по подобие на Champs-?lys?es (но два километра по-дълъг, за да запазим мегаломанията), а уличните табели копират дизайна на парижките. В цялото усилие обаче са пропуснали факта, че Париж е красив най-вече с малките улички и малките кафенета.

Букурещ си има и позитивна традиционна страна – например, много интересна е Патриаршеската катедрала, която въобще не прилича на катедрала, а на малък параклис в провинциален град. Усещането е като да свърнеш по една улица и да се върнеш назад във времето.

За да завърша все пак на позитивна вълна, ще ви кажа, че румънската бира е хубава, а най-доброто място за консумацията й е в някой от многото барове в Стария град.

Ядрено гориво за АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” било договаряно в тайни разговори с Русия. Това ставало зад гърба на Брюксел, седмици преди да ни е приемат в Евросъюза. Тайната няколко години отлежава в папките по следствено дело №245 от 2006 г. на НСлС. То е срещу шефа на Топлофикация – София Валентин Димитров, наричан още Вальо Топлото.

Ураганът Санди се доближава застрашително към САЩ и общините по източното крайбрежие се подготвят за проливни дъждове, бурни ветрове, високи приливи, наводнения и електрически аварии малко повече от седмица преди президентските избори, съобщава Ройтерс. Предизборните щабове на президента демократ Барак Обама и съперника му републиканец Мит Ромни вече преразглеждат плановете си за пътувания и срещи с американците, за да не ги отвлекат от подготовката по посрещането на стихията.

Цвета Брестничка е председател на Управителния съвет на асоциация "Родители". Завършила е руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на няколко детски книжки. Майка е на 4 деца. - Какво мислите за идеята учебниците да се правят от олекотен материал? - Асоциация „Родители” още от миналата година, заедно със сдружението на настоящите и бъдещи майки, инициира кампания за олекотяване на училищните раници и част от нашите предложения наистина влязоха в действие - по-специално това да се направят повече шкафчета в училище, децата да оставят повече неща. Трябва да се знае какво да се носи и какво не. Освен това да има кампания за родители, които да разберат как се помага на децата при приготвянето на раницата, така че да не носят излишни неща. По отношение на учебниците ние и тогава излязохме със становище, че не толкова хартията ще помогне за олекотявянето, а разделянето на учебниците на части. Това, което децата учат в даден период от време, е хубаво да...

Когато човек има натрапчива престъпна мания, той рано или късно попада сред ударите на закона. Въпреки че може да се измъкне сух от водата, всеки престъпил закона рано или късно получава заслуженото. Така е и с бившия офицер и кандидат за кмет на Калофер Йордан Колев, който бе задържан в началото на тази седмица по обвинение, че е подготвил взрив за плевенски бизнесмен, собственик на автокъща. Ситуацията с взрива бе твърде конфузна, защото атентатът е трябвало да бъде осъществен в деня, когато на посещение в града беше делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов и председателя на парламента Цецка Цачева, както и от още двама министри. Те дойдоха в Плевен, за да прережат лентата на ремонтирана улица и нова спортна площадка. Пръв за това защо е арестуван Колев заговори Цветан Цветанов. Именно той съобщи, че бившият офицер от армията, тридесет и седем годишният Йордан Колев, е арестуван. „Задържан е заради съпричастността му към неуспешния опит за атентат срещу бизнесмен...

Богинята на лова Диана (май съм кръстена на нея) се прокрадва с безшумни стъпки между ескалаторите, провира се с мимикриращите си одежди (кожено яке в охра, така си го представям, тъмен деним от мола и зелен шал около врата) сред тълпата купувачи и се нарежда на опашката от други богини и богове, които чакат за... За какво мислите чака една богиня в седем сутринта? За какво се е наредила на опашка нашата Богиня на лова от 2012-а? Промоция на дневен крем с хиалуронова киселина – еликсира за вечна младост на всяка жена богиня? Разпродажба на боти и ботуши от велур над коляното – сигурно оръжие за лов на мъже богове? Не. Ще ви кажа. Богинята на лова Диана от "Дианабад" от нашето време (или от „Люлин”, „Тракия”, „Чайка”, от „Меден рудник” и от „Васил Левски”) е тръгнала на лов за хляб. Да, за хляб! Тя е уморена от дългите диети, които унищожават бъбреците и черния й дроб, и от онези с йо-йо ефект. Изтощена е от часовете зад гишето в банката, пред компютъра в офиса и в магазина за...

Мда, харесвам Хелоуин, празнувам го всяка година и го намирам за доста забавен и чаровен празник.

- От една страна ми харесва как всяка култура има метафорично или буквално гонене на злите сили, пък макар и по различни начини, митологиите и страшните истории, чудовищността и приказките. Смятам, че са изключително впечатляващи. – - От друга страна обичам маскарадите, оригиналните костюми, веселящите се хора, танците, храната и забавата, която е измислянето на костюм.
- Харесвам и мултикултурализма. Все пак, пиша това съобщение седнала в София, на компютър измислен някъде из Щатите, измайстоерен в Китай, сглобен в Япония, купен от Канада, със свободна операционна система, в блог хостван безплатно някъде из… ??? Така че никак няма да се трогна на “Хелоуин не е български празник.”

И така, няма да откажа едно рамо за избор на костюм. Не заради друго, а защото имам прекалено много идеи.

Така, идея номер едно. Роузи.
Знаете коя е Роузи и макар да не е “чудовище” в буквалния смисъл на думата, “феминистка” все още буквално стряска и плаши хората Как да пропуснеш такава прекрасна ситуация?
Костюмът е адски лесен. Синя риза с навити ръкави, черена кърпа на бели точки на главата и евентуално дънки и кубинки. Малко грим за цвят и воала. Факт, Роузи всъщност не е измислена като феминистка икона, тя е от серия плакати с които се набират жени работничи по времето на втората световна. Само че мотото “Ние можем” реално се превръща във феминистка идея, че да, жените наистина могат да вършат добра работа.

Номер две. Самодива.
Типично балканска митология. Самодивите могат да бъдат добри и зли, както и неутрални. Те са хаотични. Интересен пример за фрустрираната мъжка сексуалност и страха от женската такава, е идеяте, че те отвличат мъже в горите, за да им свирят на музикални инструменти и ги държат до смъртта им (или ги уморяват от секс или се изтощават до смърт от свирене). Понякога обаче им поднасят скъпи дарове и ги връщат обратно в обикновения свят. Понякога са изминали години, понякога само минути. Костюмът е абсурдно лесен. Наивити клонки от върба/нещо друго зелено на главата, дълга бяла риза до средата на бедрото, прозрачен чорапогащник (щото си е студено) и кубинки (щото е студено!).

Номер три. 11 Доктор.
Тук вече си е модернизирано гийкизиране от моя страна.
11 Доктор е от Д-р Ху и не е никакво чудовище. Но пък е много забавен.
Костюмът е умерено простичък. Тиранти, папионка (’cause bowties are COOL!), светла риза, кафеникаво сако, тъмен панталон и кубинки. Естесвена склонност към бързо говорене, бурна жестомимика и post-attention span само биха помогнали.

Номер четири. Плачещ ангел.
Отново е вселената на Д-р Ху.
Този път е чудовище. Идеята на тези чудовища е, че когато са директно наблюдавани те не се движат, превръщат се в каменни статуи и крият лицата си в ръце. Само че когато човек/наблюдаващия отклони внимание/мигне, те се преместват през пространството. Убиват като просто докосват човека и го изпращат назад в миналото и го/я оставят да си умре от естествена смърт там.
Костюмът е труден, но пък е забавен за правене.

Пет. Който и да е от “The Endless”.
Който не е запознат, това е от серията графични новели на Нийл Геймън “Sandman”. Препоръчвам горещо, защото човекът се е развихрил та се е забаравил.
Костюмите на различните персонажи варира от елементарни, до доста труднички.  От ляво на дясно – Смърт (мацката в черно с анкха на врата), Съдба (с книгата), Сън, Унищожение (червенокоското), Желание, Лудост и Отчаяние. Отчаяние е може би единствения напълно неподходящ костюм, защото времето е адски студено.

Та това са моите идеи до този момент и не см решила кое да бъда. Идеи, препоръки?
И разбира се, споделете вие какво сте измислили по темата.

Filed under: аз/Еneya, наоколо, смях, чекмедже "Разни" Tagged: Doctor Who, Роузи, Хелоуин, доктор ху, костюми, плачещ ангел, Halloween, самодива, Rosie the riveter, samodiva, Sandman, weeping angel

Мда, харесвам Хелоуин, празнувам го всяка година и го намирам за доста забавен и чаровен празник.

- От една страна ми харесва как всяка култура има метафорично или буквално гонене на злите сили, пък макар и по различни начини, митологиите и страшните истории, чудовищността и приказките. Смятам, че са изключително впечатляващи. – - От друга страна обичам маскарадите, оригиналните костюми, веселящите се хора, танците, храната и забавата, която е измислянето на костюм.
- Харесвам и мултикултурализма. Все пак, пиша това съобщение седнала в София, на компютър измислен някъде из Щатите, измайстоерен в Китай, сглобен в Япония, купен от Канада, със свободна операционна система, в блог хостван безплатно някъде из… ??? Така че никак няма да се трогна на “Хелоуин не е български празник.”

И така, няма да откажа едно рамо за избор на костюм. Не заради друго, а защото имам прекалено много идеи.

Така, идея номер едно. Роузи.
Знаете коя е Роузи и макар да не е “чудовище” в буквалния смисъл на думата, “феминистка” все още буквално стряска и плаши хората Как да пропуснеш такава прекрасна ситуация?
Костюмът е адски лесен. Синя риза с навити ръкави, черена кърпа на бели точки на главата и евентуално дънки и кубинки. Малко грим за цвят и воала. Факт, Роузи всъщност не е измислена като феминистка икона, тя е от серия плакати с които се набират жени работничи по времето на втората световна. Само че мотото “Ние можем” реално се превръща във феминистка идея, че да, жените наистина могат да вършат добра работа.

Номер две. Самодива.
Типично балканска митология. Самодивите могат да бъдат добри и зли, както и неутрални. Те са хаотични. Интересен пример за фрустрираната мъжка сексуалност и страха от женската такава, е идеяте, че те отвличат мъже в горите, за да им свирят на музикални инструменти и ги държат до смъртта им (или ги уморяват от секс или се изтощават до смърт от свирене). Понякога обаче им поднасят скъпи дарове и ги връщат обратно в обикновения свят. Понякога са изминали години, понякога само минути. Костюмът е абсурдно лесен. Наивити клонки от върба/нещо друго зелено на главата, дълга бяла риза до средата на бедрото, прозрачен чорапогащник (щото си е студено) и кубинки (щото е студено!).

Номер три. 11 Доктор.
Тук вече си е модернизирано гийкизиране от моя страна.
11 Доктор е от Д-р Ху и не е никакво чудовище. Но пък е много забавен.
Костюмът е умерено простичък. Тиранти, папионка (’cause bowties are COOL!), светла риза, кафеникаво сако, тъмен панталон и кубинки. Естесвена склонност към бързо говорене, бурна жестомимика и post-attention span само биха помогнали.

Номер четири. Плачещ ангел.
Отново е вселената на Д-р Ху.
Този път е чудовище. Идеята на тези чудовища е, че когато са директно наблюдавани те не се движат, превръщат се в каменни статуи и крият лицата си в ръце. Само че когато човек/наблюдаващия отклони внимание/мигне, те се преместват през пространството. Убиват като просто докосват човека и го изпращат назад в миналото и го/я оставят да си умре от естествена смърт там.
Костюмът е труден, но пък е забавен за правене.

Пет. Който и да е от “The Endless”.
Който не е запознат, това е от серията графични новели на Нийл Геймън “Sandman”. Препоръчвам горещо, защото човекът се е развихрил та се е забаравил.
Костюмите на различните персонажи варира от елементарни, до доста труднички.  От ляво на дясно – Смърт (мацката в черно с анкха на врата), Съдба (с книгата), Сън, Унищожение (червенокоското), Желание, Лудост и Отчаяние. Отчаяние е може би единствения напълно неподходящ костюм, защото времето е адски студено.

Та това са моите идеи до този момент и не см решила кое да бъда. Идеи, препоръки?
И разбира се, споделете вие какво сте измислили по темата.

Filed under: аз/Еneya, наоколо, смях, чекмедже "Разни" Tagged: Doctor Who, Роузи, Хелоуин, доктор ху, костюми, плачещ ангел, Halloween, самодива, Rosie the riveter, samodiva, Sandman, weeping angel

От   1 януари 2015 г. всички телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и електронни услуги   се облагат в държавата, в която клиентът е установен или има постоянен адрес или обичайно местоживеене (държава по потребление). Продължава публикуването на правни актове по темата.

В Официален вестник:

Регламент за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги,  радио- и телевизия  или електронни услуги на данъчно незадължени лица

От   1 януари 2015 г. всички телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и електронни услуги   се облагат в държавата, в която клиентът е установен или има постоянен адрес или обичайно местоживеене (държава по потребление). Продължава публикуването на правни актове по темата.

В Официален вестник:

Регламент за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги,  радио- и телевизия  или електронни услуги на данъчно незадължени лица

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Остават броени дни до затваряне на номинациите за “Човек на годината” 2012

Поредният теч на класифицирана информация в медиите стана факт миналата сряда. Става въпрос за няколко страници от разследване на Националната Следствена Служба (НСлС) по делото на Вальо Топлото, в които се описват засечени разговори на близкия до Румен Овчаров лобист Красимир Георгиев (виж тук и тук). От разговорите личи, че Георгиев аранжира от името на министъра задкулисни договорки за най-големите български инфраструктурни и енергийни проекти: Магистрала "Тракия", АЕЦ Белене, Бургас-Александропулис и доставките на гориво за АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй.

Копия от страници, съдържащи се в секретната справка бяха публикувани в сайта Afera.bg. Автентичността им беше потвърдена от публичните изявления на депутати, имащи достъп до секретното деловодство на Народното събрание.

Информацията беше разгласена от проправителствената телевизия TV7, но първите сигнали за нейното предстоящо оповестяване дойдоха в началото на месеца от Чикаго, където беше на посещение Яне Янев. Българоезичното издание BG Voice го цитира дословно:

„Един много отговорен фактор във Вашингтон, който е експерт по глобалните проблеми на енергетиката, ме попита в прав текст защо е прекратено досъдебното производство, което засяга Красимир Георгиев (т.нар. Фронтиер), Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Кириенко и Шматко по отношение на строежа на „Белене", както и по отношение на дългосрочни договори между Република България „Газпром", тайни договори."

Интересно е да се съпостави контролирания теч на справката, датирана от април 2007 г. и информацията за Красимир Георгиев от секретната грама на шарже д'афер Алекс Караянис за "българската енергийна мафия" от края на 2006 г. Вижда се, че в американското посолство са направили същите обобщения като НСлС, но по-рано.

"Георгиев, който няма официална позиция в министреството, участва в официалните срещи на Овчаров редовно и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Руските енергийни служители са повдигали въпроса за присъствието на Георгиев на междуправителствени преговори, докато служители на Citigroup са напускали презентация заради неговото присъствие." - пише в грамата.

В посолството явно разполагат с актуална оперативна информация от българските служби. Пример за това са разговорите на Красимир Георгиев с руснаци за доставките на ядрено гориво, записани през октомври-ноември 2006, чието съдържание е обобщено в грамата от декември 2006 г.

"Отговорният фактор" на Яне Янев (ако има такъв) всъщност му е спуснал задача да пришпори не особено ентусиазираната българска прокуратура, за да бъде неутрализиран "проруския енергиен маестро" Румен Овчаров и кликата му. В избора на вестоносеца обаче има и забавен елемент, тъй като Янев, разнасящ не от вчера секретни папки и флашки, е определен от посланик Макълдауни като "политически шут" и "шарлатанин". В момента, в който секретните папки попаднат в неговите ръце, те престават да са секретни и това е много добре известно (не само) на американците.

Днес на ред е Р. Овч. и ако българската прокуратура си свърши работата, това ще е червена точка за нея. Но нищо чудно след година или две да дойде друго послание от Вашингтон, което да гласи следното: "Един много отговорен фактор във Вашингтон, който е експерт по проблемите на наркотрафика, ме попита в прав текст защо не е разследван Бойко Борисов за трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари". И нищо чудно отново Янев да бъде избран за вестоносец. Историята познава случаи, когато придворните шутове служат на няколко крале.

Тогава отново ще потекат СРС-та към медиите, в които няма да намерите нищо ново в сравнение с докладите на американците, изтекли в Wikileaks. Доклади, които по думите на главния прокурор Борис Велчев съдържат само твърдения. "Представяте ли си каква държава ще сме, ако разследват някого само по твърдения" - попита той?

Можем доста отчетливо да си представим обаче каква държава сме в момента. От новия теч на СРС става ясно, че прокуратурата е отказвала през годините, отказва и сега да разследва и твърденията подплатени с неоспорими доказателства.

Из нецензурираната версия на доклада на Алекс Караянис озаглавен МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР [06SOFIA1691] При първоначалната публикация, в съответствие с договора на Биволъ с Wikileaks, бяха заличени имената на информаторите на посолството. От началото на септември 2011 г. след допуснат теч на информация от журналист на Guardian всички 250000 дипломатически грами са налични в Мрежата в оригиналния им вид:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 16. (C) Друго име, което винаги се появява, когато се говори за проблемите в енергийния сектор, е това на Красимир Георгиев. Според пресата, Георгиев е един от най-богатите хора в България и живее главно в Швейцария. Той и сегашният енергиен министър Румен Овчаров заедно са завършили Московския институт по енергетика и отново са се запознали, когато Георгиев е работел за партийния комитет в Енергопроект, където Овчаров е работел.

Главната фирма на Георгиев, Frontier, присъства там, където са парите - енергетика, недвижими имоти, нефтопроводи, магистрали, военни офсети и т.н.

17. (C) Красен Станчев (моля, да се защити) ни каза, че Георгиев

SOFIA 00001691 004.2 OF 006

обикновено създава концепцията на даден проект, а след това възлага реалната работа на различни инженерингови и технически фирми. Както Станчев обяснява, той е рентиер, който цели да получи голям дял от мултимилионни сделки. Георгиев е главният юридически консултант зад ползващата се с лоша корупционна слава сделка за автомагистрала „Тракия". Според Станчев, по време на най-голямото брожение по отношение на „Тракия", Георгиев е предлагал да плати на Станчев и неговия институт 45 000 евро за положителна статия за Frontier; когато Станчев отказал, Георгиев намерил друг институт, който я написал за по-ниска цена.

18. (C) Георгиев е бил консултантът и лобистът зад три важни проекта -- „Каскада долна Арда", „Марица изток 1" и „Марица изток 3" -- където инвестициите надминаха 800 милиона щатски долара. При „Марица Изток 3", Георгиев беше главният лобист за американската фирма „Entergy", която спечели поръчката в неконкурентен процес, след като беше номинирана от енергийния министър Иван Шиляшки като „стратегически инвеститор". Членове на социалистическата партия твърдят, че Шиляшки и повечето големи фигури в енергийното министерство по време на управлението на Иван Костов са били под личния надзор на Георгиев. Георгиев също беше ангажиран във ВЕЦ „Цанков Камък" и язовир „Яденица", както и в договорите за доставка на ядрено гориво за „Козлодуй". Още повече, Frontier притежава 45% от Universal Burgas Terminal, ключов елемент от бъдещия петролопровод Бургас-Александропулис, който в момента се договаря между Русия, България и Гърция.

19. (C) Повечето българи познават Георгиев покрай скандала с Топлофикация, когато се разкри че той и възрастната майка на Валентин Димитров, която също е заплашена от обвинения в пране на пари -- са партньори във фирма за недвижими имоти. Много хора очакват влиянието на Георгиев в сектора да расте сега, когато Румен Овчаров е министър на Енергетиката. Александрова от Капитал ни каза, че Георгиев, който няма официална позиция в министреството, участва в официалните срещи на Овчаров редовно и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Руските енергийни служители са повдигали въпроса за присъствието на Георгиев на междуправителствени преговори, докато служители на Citigroup са напускали презентация заради неговото присъствие.

20. (C) Георгиев беше намесен в скорошното решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Членът на опозицията Иван Иванов ни каза, че сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия и твърди, че горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници.

Това е съвсем детско по съдържание, но пък е много забавен формата. :)
Един от бутоните се оказа нефункционален в случая, нямаше как да го махна, затова съм го маркирала като "безполезен". :)

Share on Facebook

Е, вече е есен. Официално. И накъде есен без тиква и кестени? Без дълбоки и тайнствени аромати? Без заседяване вкъщи на топло, до печката? Без дългите вечери, с дълго приготвяни ястия? Без спомена за изминалото лято, потънало в чашата с червено вино? Цветовете отново греят, макар и без слънце. Искам да ги взема всичките. Есента е толкова многолика и пъстра, че чак не мога да ѝ смогна. И как ще и смогна, като от три седмици насам съм на тема кестени. Печени, варени, в сладкиш, на пудинг, крем… о, и прекрасната торта от „Меню“, която скоро приготвих.

Питат ме как ги беля. Ами така. С ръце и мазол на пръста. Няколко пъти се изхитрих и пробвах различни видове готово пюре от кестени. Френски, немски, италиански, бла-бла. Какво като са френски? Мисля, че вече няма да го правя. Не ми харесва, не е същото като да си ги сваря, обеля и още топли да ги изям или да ги сготвя. Така са по-сладки. Честно!

Като изключа тези лични предпочитания, остава отворен един друг въпрос, който винаги, когато правя нещо с кестени започва да ме тормози. Външният вид и цветовете. Кестените са кафяви. Обикновено се съчетават с шоколад и карамел и това е една от най-добрите комбинации. Но те също са в тази тоналност. Вкусът е омайващ, великолепен, но липсва пъстрота. Реших веднъж завинаги да оправя това. Затова взех още от есента.

Шоколадово-орехова торта с кестенов крем и карамел

Идеи и основни техники взаимствах от списание „Меню“ и книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

За по-оптимизирана рецепта, посочвам рецептите за отделните компоненти и техниката последователно.

Посочените дози са за 1 торта с диаметър 20 см.

За платките:

• 100 г меко масло
• 200 г захар
• 2 яйца, със стайна температура
• 50 г орехов тахан
• 180 мл прясно мляко, със стайна температура
• 200 г брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 100 г натурален шоколад, смлян фино в кухненски робот

Приготвя се форма с подвижни стени, с диаметър 20 см. Дъното се покрива с хартия за печене и се намазва с разтопено масло. Намазват се и стените на формата.

Фурната се нагрява на 180°C.

В купа се смесват маслото и захарта. Разбиват се с миксер докато сместа стане пухкава. Към нея се добавят яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива добре, докато се хомогенезира. Добавя се ореховият тахан и се разбърква за кратко.

Отделно се смесват брашното, бакпулверът и солта. Добавят се към маслено-яйчната смес като се редуват с прясното мляко. Разбиването може да продължи с миксер на ниска скорост или на ръка с шпатула. Завършва се с брашнена смес. Накрая се добавя шоколадът и всичко се обърква хубаво с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 45 минути. Проверява се с дървено шишче за готовност, което забодено в центъра трябва да излезе сухо.

Платката се оставя във формата за 10 минути и тогава се освобождава от нея. Оставя се върху решетка докато се охлади напълно.

Охладената платка се срязва на три равни части по хоризонтал.

За карамела:

• 50 г течна глюкоза
• 70 г пудра захар
• 20 г студено масло
• щипка сол
• 150 мл сметана 35%, нагрята до завиране

В малка тенджерка или касерола се изсипва глюкозата и се загрява на умерен огън докато започне да се втечнява, но да не завира. Добавя се пудрата захар и се разбърква много внимателно. Сместа се оставя да заври. Вари се няколко минути докато започне да се карамелизира и продобие кехлибарен цвят.

Към карамела се добавят маслото и солта.  Разбърква се докато маслото се разтопи. Накрая се добавя врялата сметана и се разбърква докато карамелът стане гладък. Работи се предпазливо, тъй като когато се добавят маслото и сметаната, карамелът започва да ври буйно.

Готовият карамел се оставя да се охлади на стайна температура.

За кестеновия крем:

• 400 г сварени и обелени кестени (виж бележката най-отдолу)
• 150 мл прясно мляко
• 50 г захар мусковадо
• 1/2 доза от карамела (рецептата по-горе)
• 20 мл кирш

Млякото се смесва със захарта и се загрява докато захарта се разтопи.

Кестените се смилат в кухненски робот. Към тях по малко, в работещия робот се добавя прясното мляко със захарта. Следват карамелът и киршът. Разбиването продължава докато се получи гладък и плътен крем.

Сглобяване на тортата:

Кестеновият крем се разделя на две равни части, с които се слепват трите платки. Най-отгоре не се маже с крем. Тортата се оставя за най-малко 4 часа или една нощ в хладилник.

За декорация:

• шоколадов ганаш (рецептата по-долу)
• 1/2 доза от карамела (рецептата по-горе)
• 4-5 кестена потопени в шоколад
• няколко мариновани в ром череши
• свежи хризантеми

За шоколадовия ганаш:

• 150 г натурален шоколад
• 100 мл сметана 35%

Шоколадът се настъргва на ситно и се смесва със сметаната в малка касерола. Слагат се на умерен към слаб огън и се разбъркват докато шоколадът се разтопи и сместа стане еднородна. Не е необходимо да се използва водна баня, но темепратурата на котлона трябва да бъде контролирана, така, че шоколадът да не изгори.

Докато ганашът е топъл и течен се изсипва в центъра на тортата и се разнася по периферията с помощта на шпатула. С ганаша се покриват и стените на тортата. Оставя се в хладилник за 30 минути до 1 час докато ганашът стегне.

Върху стегналия ганаш се излива останалата половина от карамела, като се разнася по периферията с шпатула и се оставя да се стече по стените на тортата. Ако карамелът е стегнал твърде много преди тази манипулация, се загрява на водна баня докато се втечни. Внимава се да не е прекалено топъл, когато се нанася върху ганаша, за да не го разтопи.

Останалата част от декорацията с шоколадовите кестени, черешите и хризантемите е в свободен стил.

Отпразнувай есента с кестени и подобаваща пъстрота!

Забележка: Количеството кестени посочени в рецептата са измерени след сваряването и обелването.  За 400 грама сварени и изчистени кестени са необходими около 550 грама сурови. За справка, от един килограм сурови кестени може да се извади максимално количество от около 800 грама чисти и готови за употреба.

Шоколадово-ореховa торта с кестенов крем и карамел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Българските разследващи журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов създадоха един от малкото сайтове в света, който успешно възпроизвежда модела на Уикилийкс за публикуване на анонимно изтекли документи с бомбастично съдържание. Но, сега проектът им може да се сблъска със съдба подобна на тази на Уикилийкс : смазващи атаки от страна на финансовите институции в страната, поставени в неудобно положение от техни публикации.

По-рано този месец, новинарският сайт на Чобанов и Йорданов Bivol.bg, който публикува документи от сайта BalkanLeaks, който пък е тяхната реплика на Уикилийкс, е получил писмо от централната банка на България със заплахи за налагане на глоба. Тези заплахи са породени от публикуване на „невярна информация и обстоятелства", подкопаващи „репутацията и доверието към четири български банки," които са подали жалба до правителството – нарушението се наказва с глоба до 150 000 български лева.

И каква е тази нарушаваща закона информация според банките? Грама на Държавния департамент на САЩ, получена от Уикилийкс и публикувана от двамата български журналисти, в която се описват предполагаеми пране на пари и корупционни практики на българския финансов сектор. Изтеклият доклад от 2006 г. представя в подробности твърденията на посланика на САЩ Джон Байърли, че осем банки в страната са „гнили ябълки" заради участие в пране на пари, често в полза на мафията, както и в отпускане на фалшиви заеми на свързани с нея фирми, които никога не са били възстановени.

„Банковите и финансовите власти знаят за тези печално известни банки и твърдят, че работят сериозно в подготовката на законодателство и правилници, които ще приравнят банковите практики в страната със западните норми... Въпреки това, обаче, изглежда, че няколко банки успешно избягват щателни разследвания", пише Байърли във въпросния доклад, преди да се впусне в подробно описание на предполагаемите мафиотски връзки и престъпни практики на всяка една от тези банки.

Между изброените от посланика осем банки са Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Инвестбанк, и Централна кооперативна банка, и всички те участват в жалбата срещу Бивол. От Бивол казват, че са дали на банките право на отговор преди да публикуват въпросната грама, но не са получили коментар от нито една посочените четири.

Потенциалното наказание от 100 000 щатски долара за публикуването на тази грама според журналистите от Бивол и основателя на BalkanLeaks Атанас Чобанов, е много, много по-голямо от всичките активи на тази мъничка медия. „Това е огромна сума", казва Чобанов. „Това ще ни съсипе".

Чобанов твърди, че ходът на банките да санкционират него и партньора му Йорданов е всъщност политическа репресия заради разкриване на доказателства за корупцията на тези финансови институции. „Ако има каквото и да е наказателно дело, властите трябва да разследват престъпното пране на пари. Вместо това ние сме разследвани за публикуването на тази грама", казва Чобанов. „Ясно е, че това разследване се дължи точно на връзките между корупцията и организираната престъпност и банките, които прикриват тези дейности."

В крайна сметка, Bivol и BalkanLeak са успели да си създадат могъщи врагове в България. Използвайки същите инструменти за анонимност като Уикилийкс, групата е получила изтекли документи, които разкриват подкупи в съдебната система, личности, които са бивши членове на свързаната със Съветския съюз тайна полиция и изнудвания между български прокурори. След публикуване на грама на Държавния департамент за българската организирана престъпност, получена от групата миналото лято от бившия сътрудник на Уикилийкс Израел Шамир, който впоследствие се оказа мошеник, Бивол започва партньорство с Уикилийкс, за да публикува останалата част от грамите свързани с България. Една от тях обвинява българския министър-председател Бойко Борисов в тесни връзки с мафията, твърдение, което той енергично отхвърля като „жълта журналистика" в интервю за български телевизионен канал.

(За да придобиете пълна представа за всички подробности около Bivol, BalkanLeaks и WikiLeaks, прочетете книгата ми „Тази машина убива тайни" или серията откъси от нея в Slate.)

Опитах се да се свържа с всяка една от четирите банки, които са подали жалба срещу българските журналисти, но имаше реакция само от страна на Първа инвестиционна банка. От там ми отговориха, че са подали жалбата „с единствената цел да защитим нашата репутация чрез прекратяване на практиката на съобщаване на невярна информация по отношение на нашите институции, като сме действали въз основа на съвета на външен правен консултант„ и ме насочиха към съответния раздел от банковите регулации в България.

"Репортери без граници" планира да пусне изявление в сряда, за да изрази подкрепата на организацията за Бивол. В телефонно интервю с изпълнителния директор на организацията Оливие Базил той ми каза, че ако банките всъщност искат да коригират невярна информация публикувана от Бивол, те биха използвали традиционното законодателство срещу клевета, а не „тактиката на силната ръка" на централната банка. Базил отбеляза, че Бивол просто са публикували твърдения от официален източник. „Това е задължение на медиите - да разследват начина, по който обществото и финансовата система функционират", казва той. „Когато има източници на информация, които повдигат въпроси от обществен интерес, медиите са задължени да ги публикуват."

Разбира се, двамата българи не са първите, които се сблъскват с подобна ответна атака заради изтеклите грами на Държавния департамент. Уикилийкс бяха подложени на финансова блокада, координирана от Visa, Mastercard, Paypal, Bank of America и Western Union, което ги лиши от по-голямата част от дарителските им източници за повече от година. Напоследък толкова закъсаха за пари, че създадоха paywall около съдържанието на сайта, което е блокирано, ако потребителят не направи дарение. Този ход разгневи някои от най-непоколебимите им поддръжници.

Чобанов и Йорданов твърдят, че планират да се борят срещу всички обвинения на централната банка на България и набират средства за правна защита чрез дарения на сайта им. Чобанов ми каза, че медията им в момента има всичко на всичко спестявания от по-малко от 2 000 щатски долара.

Той обаче смята, че привличането на по-голямо внимание към твърденията за корупционни практики на банките ще допринесе повече за изплуването на разследващия му новинарски сайт, отколкото мълчанието. Чобанов все още се надява да „обърне светлината на прожекторите" на правоприлагащите органи от сайта към самите банки. „Ние няма да се скрием, а ще правим разкрития и ще говорим на висок глас", казва Чобанов. „Ние сме в положението на „или публикувай или умри".

Кучето на премиера Бойко Борисов – Лазар стана световен шампион в породата българско овчарско куче. Това е водещата новина за българските медии и макар да е доста естествено българско куче да спечели конкурс за българско куче в самата България ( Пловдив), все пак имаме основание този път да сме напълно радостни от факта, че поне в едно отношение най-после си имаме куче, безспорен национален водач с международно признание.
Но българският скепсис винаги пропълзява между редовете и в този смисъл, и в духа на поговорката „много хубаво не е на хубаво”, си позволявам, без да оспорвам кучешкия триумф на Лазар и неговия стопанин, да задам няколко хапливи въпроса.
Ето, имаме си премиерско куче шампион. Внедрили сме дори негов роднина да души задния двор на ядрения властелин Путин, пък после всички се чудят, откъде Борисов знае със сигурност, че той ще дойде на 9 ноември без това да е потвърдено от Москва. Дано не съм издал държавна тайна с това журналистическо разкритие, което правя в стила на прокурорската телевизия, изявяваща се като един Лазар на каишката на Бойко.
Имаме си и президент, отгледал вълчица- с присъщата му скромност Първанов дори твърди, че е първият човек, опитомил вълк в човешката история.
Станишев оглави направо ПЕС.
Защо, по дявалите, при толкова изявени национални лидери в този кучешки свят, България ( шампион в ЕС по нерешени проблеми с бездомните кучета), е „куче марка” държава, а в очите на сънародниците и на брюкселските писачи на критични доклади за корупцията положението тук е „куче влачи, диря няма”?
Понеже моя милост отглежда само някакви си 5 деца и се комплексира от това прозаично занимание на фона на световния рекорд на Лазар, реших да предложа на Бойко Борисов да започне да селекционира човеци. Като гледам как предано му служат медиите, изглежда вече е родоначалник на порода журналисти, които чупят всички български рекорди по кучешка вярност към властта.
Извинявам се на кервана за този лай, ако случайно съм попречил на нечия дрямка покрай гарантирания кокал в телевизионната или вестникарската колибка.

.

Share on Facebook

Рокът не е само музика. Рокът е култура. Рокът е цялостен светоглед и начин на мислене и поведение. В рока е кодиран езика на социалното и политическо несъгласие с порядките и системите. В средата на миналия век рокът се прокрадва у нас през стените на „желязната завеса” и Перник се оказва благодатна почва за разпространението и налагането му. Проект за възраждане на някогашната „Китариада”, защитен от Община Перник за финансиране със средства от ЕС, дава възможност да оживее една позабравена традиция.

Днес в спомените на съвременниците „Китариадата” от едно време оживява различено. Всеки разказва по свой начин за онези съкровени мигове на нещо забранено и не съвсем благоприлично, според тогавашните норми. Документи не се намират. И вестниците от онези години не са съобщавали за тези събития. Най-сигурен източник може би ще се окажат доносите в Държавна сигурност, защото политическата полиция едва ли е пропуснала подобни „упадъчни” прояви без надежден надзор.
Опит за хронология на някогашната „Китариада” е направил музикантът Мишо Добрев като служител на общинското предприятие „Културно- информационен център”. С любезното съдействие на неговия директор Кирил Манов Градски вестник споделя тази хронология.

Първата „Китариада” в Перник се провежда през 1967 г. по инициатива на зам. директора на Дома на миньора Георги Цветанов. (Годината е малко спорна, защото според някои източници това станало още през 1965г.) Няма спор обаче, че проявата е в малкия салон на Дома, който по онова време е в сградата на сегашния Регионален исторически музей. Споменът разказва, че са участвали пернишките групи „Пернишките братя”, „Зелените гущери”, „Пъстрите”, китарен дует Андрей и Фиката, „Принцовете”. Гости от София са „Магистрите”.

Второто издание на „Китариадата” е през 1968г., но вече в големия салон на Дома на миньора. Тогава този салон беше и кино. Откриването е от група „Матадор”. Участват „Стримони”, „Ерато”, „Странници”, „Зелените гущери”. Група „Пъстрите” се представя със самоделно направена цвето-музика.

Третата „Китариада” е през 1969 година, но вече на Малкия стадион на Двореца на културата. Участват всички дотук изброени групи от Перник, а гости от София са „Викингите” с покойния вече Вили Кавалджиев и групата „Везни” с Васил Найденов (пиано и вокал).

Твърди се, че и през 1970 година е имало „Китариада”. В големия салон на Двореца на културата свирят „Странниците”, „Принцовете”, „Матадор”, „Вива”, „Пъстрите”, „Стримони”. Тогава проявата има фестивален и конкурсен характер с жури, чийто председател е композитора Борис Карадимчев, а в него участва и Морис Аладжем. Песента на Георги Минчев „Бяла тишина” получава първа награда. Гости на проявата са „Щурците”.

За годините и броя на изданията може да се спори, но безспорен идеен създател на Китариада-та е покойният Георги Цветанов – дългогодишен директор на Младежкия дом в Перник и Радомир. Когато Цветанов работеше в Радомир , откъдето е и родом, там се провеждаха национални конкурси за дисководещи. В журито на тези конкурси винаги участваше и незабравимият Емил Димитров.


Шпингата живият рок динозавър


Една от легендите на рока в Перник от 60-те години на миналия век е Николай Кръстев, познат от онова време с прозвището Шпингата. Сега той може да бъде видян на всяко публично събитие в Двореца на културата в Перник, където работи като озвучител. Едно време обаче даваше облика на бунтарската култура. Заедно с другите музиканти като Андрей Станчев – Цирка(дълги години работил с ФСБ) , Иван Шилото, Кирчо Сергинов, забиваше диви парчета в група „Стримони”.


Малко известен факт е, че днешният кротък озвучител едно време беше и диджей номер едно в България, отличаван на много национални конкурси и особено тачен от тогавашната му публика, която не го е забравила. Едва ли днешните му колеги могат да си представят какво е било да работиш с допотопна техника и предлагаш най-новото от модерната музика по света.

Ники Кръстев е баща на новинарката Красимира Кръстева, шеф на новините в Нова телевизия.




Ще надвие ли рокът чалгата?


Всеки седмица и всеки ден в Перник тупти едно истинско рок сърце и това е Rock’N'roll cafe в пернишкия квартал „Изток”.

Преди три години стопанинът му Ицо Коконов, стар рокаджия и диджей, сбъдна дългогодишната си мечта като го направи. Той не скри и желанието си с център на рока в миньорския град да се бори и с чалгата. Освен микро културен център с макро влияние, кафето е и музей на пернишкия рок.

Там на почетно място, стои китара, с която са свирили по концерти почти всички от младите, а и по-старите рокаджии на Перник.

Най-старата снимка е от 1962 година на оркестър “Неразделните”, свирил и с Лили Иванова. В рамка е сложена първата и единствена грамофонна плоча на група “Вива”.

По стените са събрани фотоси на всички рок банди, пръквали се в Перник - “Пъстрите”, “Ерато” и по-новите бандите с твърдо звучене от квартала, тогава “Ленин” – емблематичната “Метон”, “Хелиос”, “Лотос”, “Искрите”, “Цветята”. На фотосите е и самият Ицо с китара и с рокаджиите от “Хелиос”, засвирили от 1972 година и с “Фаетон”, с които свири до 1987 година.
Ще надвие ли рокът чалгата?

... призори ме събуди Вятърът,
който се опитваше да ми открадне прането.
Навън Лятото и Зимата танцуваха  танго,
докато  Есента се чудеше
кого от двамата предпочита за партньор.
Опитвайки се да си удавя главоболието
в чашата с кафе,
видях през прозореца уникална гледка:
зелената корона на тополата
върху бял облак
на синьото небе,
което ме накара да не съжалявам (чак толкова),
че не успях да се наспя в единствената сутрин,
в която можех.
Облаците все още са красиви,
отивам да флаш-о-творя (мрънкайки) ...
Преместихте ли си стрелките на часовника?

Хайде сега всеки, който поне веднъж в живота си е изпадал в прединфарктна ситуация със залят телефон, да си вдигне ръката. Колко пъти, когато сте излизали на кафе с приятели или в заведение и телефоните ви са стояли на масата, се е случвало някой, без да иска, да разлее нещо в близост или върху тях. Започва се едно ровене за салфетки и всякакви попивателни средства и раздигане на всички ценни устройства. С две думи – страшна олелия. Или пък сте на басейн или на пикник в близост до вода, детето ви си играе с телефона и го разнася насам-натам, спъва се и телефонът ви се озовава на дъното. Буквално!

Е, имам добра новина. Вече изобщо не трябва да се стряскате, ако нещо такова се случи. Телефонът ви може и да се удави, но няма да умре! Защото едни добри хора са измислили Liquipel™.

Компанията Liquipel™ се намира в Южна Калифорния и през последните 5 години се специализира в разработването на иновативни покривни технологии. Liquipel™ е патентована технология, представляваща watersafe™ щит. Специален нано слой, който е трудно откриваем с просто око, защитава устройствата от навлизане на течности вътре в тях. Като начало апаратът се поставя в камера, която се освобождава от въздуха и създава вакуум. Следващият етап от процеса е вкарването на специалната Liquipel формула във вид на пара, която създава нано покритието върху телефона.

Налага се да проведете разговор в дъжда? Изпускате телефона в мивката? Трябва да вдигнете телефона, докато сте под душа? Никакъв проблем, говорете си колкото искате, телефонът ви може и да се намокри, но това по-никакъв начин няма да му навреди.

За момента технологията се прилага върху голяма част от телефоните, като например Apple, Samsung, HTC и Motorola. Екип от учени продължава да работи върху възможността да обезопаси и други устройства като компютри и таблети.

Снимки: liquipel.com

Подобни статии:

1. Само за жени! Как да заредим телефона си елегантно
2. Заменяме телефона в хотела с iPhone

Представяне на нов дизайн, комбинирано с иновативен/креативен подход и взаимодействие с аудиторията – трудно ли е да постигнем всичко това с една реклама? Може би не съвсем, ако попитате гръцката рекламна агенция „OgilvyOne”. Преди броени дни беше представена новата опаковка на разтворимото кафе на известната марка „Nescafe”.

Как го направиха? Поставиха кутията на дъното на голям аквариум и го напълниха с кафе. Направиха няколко снимки и скоро една от тях стана „cover photo” на фен страницата „Nescafe Greece” във Facebook. След това предизвикаха почитателите на марката да открият скритата кутия. Но за тяхна изненада, не трябваше да я търсят в различните ъгли или секции на страницата, а да натиснат на бутона „like”. На всеки клик част от кафето изчезва, докато накрая в целия си блясък изгрее тя – новата кутия. Хитро, нали? Страницата събира хиляди фенове, а към момента те са над 75 000. Добро постижение!

Ако ви стана любопитно, вижте това: 

Яко, нали?

Снимка: ninette_luz

Подобни статии:

1. Еволюцията на социалния маркетинг
2. Най-голямата почивка в света с Kit Kat и Facebook

Преди малко повече от половин година Read It Later се превърна в Pocket. През това време аз съм успял да събера точно 995 линка към интересни материали в мрежата. Защо с Pocket? Защото е вързан за Flipboard на iPhone-a, добавен е като разширение в Safari на лаптопа ми и Chrome и Mozilla на служебния компютър. Където и да съм, мога да запазвам интересни неща за четене или да ги отварям и изчитам. Дори си намерих Read Later приложение за OS X, с което не е необходимо да отивам на getpocket.com, за да си прегледам интернет отметките – приложението наподобява много RSS Reader. Вчера обаче отворих App Store и видях Pocket – беше приложението с етикет „Избрано от редактора“. После отворих и Read Later – там пък ме посрещна съобщение от разработчика на Read Later, че заедно с екипа на Pocket са създали едноименно приложение за OS X, което разполага с възможностите на Read Later, но е облечено в одеждите на Pocket. И е наистина красиво.

Леко и пъргаво е, позволява слагане на етикети, бързо преминаване от статия в статия, четене на цял екран и споделяне. Единственото странно нещо е, че не са използвали напълно възможностите на Mountain Lion – за да споделиш в Twitter или Facebook, първо трябва да се логнеш в социалните мрежи. Но веднъж направиш ли го, купонът започва. Препоръчвам го горещо на всички с Mac-ове и страст към създаването и пазенето на отметки.

Снимки: Pocket и Socialevo

Подобни статии:

1. Read It Later вече се казва Pocket
2. O2 пуснаха своя готин Pocket Hotspot