Изглежда, че планът на TED (Technology Entertainment and Design) да разпространява идеи по света сработи, дотолкова, че гледанията на някои от забележителните речи, ценните идеи и изреченията, които ни карат да останем замислени дълго след гледането им, карат ни да се възхищаваме на хората споде...

"Фондация "Елизабет Костова" е единствена по рода си не само заради това, че е частна организация, посветила се на промотирането по света на национална литература - българската, но и защото създателката й Елизабет Костова е от съвсем различна националност".

Така започва материала си на тема "В борба за изграждане на литературен бранд "България" престижното англоезияно издание Publishing Perspectives. Текстът е посветен на фондация "Елизабет Костова" и е част от серия статии за спецификите на различни литературни пазари по света. 

Сайтът отбелязва наличието на известни имена на световната литературна сцена от държавите от Източна Европа и липсата на българи сред тях. "Липсата на български нобелов лауреат за литература (Елиас Канети е прекарал само ранното си детство в България), липсата на видима българска диаспора, ясно интегрирана с четене на английски език, липсата на политически сътресения, които да привлекат вниманието. И освен всичко това, изучаването на български език отпада все повече от изучаването в славянските факултети по целия свят", обяснява липсата на България от световната литературна сцена Милена Делева, директор на Фондацията.

Статията обръща внимание на все пак увеличаващия се интерес към родната литература по света, отбелязвайки сериозните заслуги на "Елизабет Костова" с публикуването на английски на награждавани романи от български автори, летните семинари по творческо писане в Созопол и партньорствата с различни издателства по света.

Кулминацията настъпи в четвъртък, когато президентът Росен Плевнелиев бойкотира Венета Марковска, избрана за конституционен съдия от Народното събрание (НС), и не допусна тя да се закълне и да встъпи в длъжност.

човек е съкровищница с определен срок на годност. много хора взимат б

ез благодарност, други (такива не познавам всъщност), дават без да очакват, трети мислят, че само дават, четвърти се чувстват постоянно бедни. откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че "никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи". и то никога не може да бъде друг човек:)

философия на гладно в очакване на полет към българия. ярките цветове са до тук. отново битката да оцветиш 99% сиво.

ето как щастието е тук вчера, днес обаче е решило да си почине.

Множество тревожни доклади пристиган от Йордания, където за втори пореден ден продължават протестите срещу увеличаването на цените на горивата. Сайтът Ammon News предоставя множество снимки и видео файлове.

Един полицай е бил застрелян, а друг критично ранен в полицейски участък в района Шафа Бадран в Аман. Друг полицай беше критично ранен в област Маан, докато се съобщава, че членове на “въоръжена група” са били убити при опит за превземане на клон на силите за сигурност в квартал Ал Уасатия в град Ирбид.

Слуховете, че крал Абдула ще се обърне публично към обществото, не се оправдаха. Вместо това, той посети гроба на покойния си баща, крал Хюсеин, чиито рожден ден беше в сряда.

Протестите вчера, които включиха блокиране на пътища с горящи гуми и атаки на над 20 сгради, свързани с правителството, обхванаха всички 12 провинции на Йордания, като 120 души са били арестувани по данни на полицията:

• Аман: силите за сигурност използваха сълзотворен газ и оръжия, за да разпръснат демонстранти в областта Джабал ал Хюсеин. Части от града потънаха в мрак, тъй като електричеството е било прекъснато. Полицията също блокира пътищата до Министерство на вътрешните работи, за да предотврати протести там.
• Керак: протестиращите подпалиха изоставена резиденция в непосредствена близост до сградата на губернатора. Пожар се разрази в сградата на Министерство на образованието, бяха нападнати банки и офиси на социалното осигуряване.
• Шобак: протестиращи блокираха туристически път, като принудиха служителите в сградата на общината да напуснат сградата.

• Тафила: използван е сълзотворен газ, за да се разпръсне демонстрация пред сградата на губернатора.
• Ирбид: стотици демонстранти в Уасфи ал-Тал.
• Дибан: тълпи атакуваха полицейски участък с камъни, подпалиха три полицейски коли, като силите за сигурност отвърнаха със сълзотворен газ.
• Куфър Асад: главният път е блокиран от протестиращи.
• Салт: паспортното бюро е било опожарено.
• Ханина: здравна клиника е нападната от демонстранти.
• Куфранджа: сблъсъци между протестиращи и полицията.
• Мадаба: подпалени гуми, нападнати банки.
• Сарийх: сградата на общината отдела за лицензи са нападнати.

 

Jordan Times съобщава за демонстрации и проблеми в Зарка, Русейфа, Акаба и долината на река Йордан. Бунтовете не са единственият начин за протест. В Аман таксиметровите шофьори, за които цените се вдигнаха шоково, за да покрият разходите за гориво, блокираха пътища, причинявайки задръствания.

Фронтът за ислямско действия, клон на Мюсюлмански братя, призова за формиране на “правителство на националното спасение” и отлагане на изборите, планирани на 23 януари.

Междувременно, Jordan Times съобщава, че леви и пан-арабски партии, включително Йорданска арабска социалистическа партия Баас, Йорданска комунистическа партия, Йорданска демократична народна партия, Партия на демократичното националистическо движение и Арабска прогресивна партия, са издали изявление, в което изискват правителството да отмени решението си да премахне субсидиите за горивата.

• Йорданската адвокатска колегия заяви, че нейните членове ще проведат едночасово спиране на работата всеки ден в знак на протест срещу решенията на правителството, които “уреждат бюджетния си дефицит с парите на хората”.
• Йорданската медицинска асоциация съобщи, че високите цени на горивата ще повишат болничните сметки.
• Съюзът на студентите в Техническия университет в Тафила обявиха тридневна стачка, която започва в неделя.
• Правителството се проваля изцяло в опитите да обясни необходимостта от премахване на субсидиите за горивата.

По Брайън Уитакър и социалните мрежи.

Енигма e втората книга на Робърт Харис, която изчитам със затаен дъх. Както се подразбира и от заглавието, действието се развива по времето на Втората световна война и се върти около немската шифровъчна машина - Енигма (от ст. гр. "загадка")

Англичаните превръщат изкусната дотогава наука на криптиране и декриптиране в манифактура. Хиляди хора се трудят в Bletchley Park - едни събират и категоризират прихванатите съобщения, други се мъчат да ги обърнат отново в четим текст, трети ги превеждат.

Главното действащо лице - гениалният Том Джерихо, успява да разбие на два пъти най-трудния немски код - този на немските подводници. За да го стори обаче му трябват въжможно най-много съобщения от възможно най-много подводници. Събира ги, докато подводниците потопяват един след друг корабите от поредния конвой, тръгнал към британските острови, а Атлантика побелява от тоновете мляко на прах, което потъва заедно с танкера си.

Освен че разбива кода, Том успява да разконспирира и верен свой колега - поляк, който не обича немците, но още по-силно мрази руснаците - неочакваните нови съюзници на англичаните. Полякът Пуковски попада на комуникацията от обсадения Смоленкс и открития наблизо в Катинската гора масов гроб на 10 000 полски офицери, разстреляни от руснаците. Пук решава да обясни на немците, че машината им не е толкова сигурна, Том се опитва да го спре - лудница...

По книгата има и филм - което и да изберете няма да сбъркате.

Виждали ли сте подобна на горната снимка публикувана на стената ви? Отправена от ваш приятел като покана да речем, или от напълно непознат? Ако отговорът е "да", то надяваме се не сте кликнали на нея, нали? Ако не сте виждали подобна покана и видите в бъдеще, не кликайте с мишката върху нея, пон...

Пълна раница, празна глава. Що е то? Отговорът е български ученик. На всички ни е ясно, че отглеждаме деца, които вместо да получат знания в училище, спят по чиновете и в крайна сметка си остават неграмотни. Малките им мозъци приличат на затлачени тоалетни казанчета, пълни с ненужни "знания", а след като дръпнат синджирчето, в главата им не остава нищо, което да ги подготви за бъдещия нелек живот. Време ни е да си дадем сметка, че не това е начинът да образоваме наследниците си. Първата стъпка направи зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, която на кръгла маса призна, че не е нужно първолаците да знаят какво е натюрморт, защото на 7 години все още рисуват слънце с очи и уста. В програмите по музика от 1-ви до 4-ти клас отпада изучаването на сложни термини като бемол, диез и бекар. Вероятната причина е, че за децата те звучат като редки животински видове. Учителите си гледат заплатите, издателите печелят от печатането на учебници, родителите искат някой да образова...

(…) В България остана място само за два вида мечтатели – тези, които вече са достатъчно богати, за да могат да си позволят да мечтаят и тези, които са толкова бедни, че не им остава нищо друго освен да мечтаят…*

Днес, повече от всякога, се чувствам като гражданин на една държава, която изживява последните си години. Когато през 2008-2009-та година хората излизаха всяка седмица на протести, вестниците бълваха критични статии, а правителството на Тройната коалиция беше на доизживяване си мислех, че сме стигнали дъното, че по-зле не може да стане. Мислех си че народа ни вече му е писнало и няма да изтърпи повече подобно нещо. Дори бях започнал да вярвам, че в желанието си да се отърве от Триглавата ламя, българинът беше положил наченките на съвременно,0 гражданско общество чрез протестите на всички социални слоеве в българския народ.

Колко много се бях заблуждавал…колко наивен бях. Немога да кажа че е било от младостта, сега не съм Бог знае колко по-стар или по-мъдър. Но опеделено станах свидетел на смъртта на един народ, смърт, която продължава, смърт, която ще е бавна, изпълнена с агония, горчивина и предсмъртна деменция. Признаците са на лице, процеса е започнал. Ако преди четири години ми бяха казали, че ще живея в една държава, в която живеят още 7 000 000 души, които не искат да имат нищо общо помежду си и които се чудят как най-бързо да избягат, нямаше да повярвам. Днес, за съжаление, реалността ме удря като мокар парцал в турска баня. Такова нещо като българско общество не само, че не се появи след 2009-та, нещо повече, самия ни народ умря. Българска нация, като такава, вече не съществува. Съществува сборище на индивиди, които поради стечение на обстоятелствата са принудени да съжителстват в една територия. Последната останка на народа ни се оказва семейството – кръвната връзка и силата да си помагаш с най-близките в часовете на най-голяма мизерия са сякаш като животински инстинкт, който дори най-скапания политик не би могъл да прекърши. Отвъд тази последна крепост на човешките взаимоотношения, обществото ни  мъртво.

Да, разбира се, останали са приятелите, с които споделяме. Но приятелството е една категория, която рядко оказва влияние върху базисните моменти от живота ни. Защото да пиеш с познати и да слушате музика по градинки и кафета е добър начин да избягаш от проблемите си, но не и да се пребориш с тях. Нещо повече, дори тези приятелства все по-често са насочени към културни прояви, свързани с чуждото. Защото общество, което е мъртво, разжда мъртвородена култура. Защо да се чудим тогава, че тинейджърите слушат само чужда музика и не знаят и не се интересуват от това какво става в страната ни? Защо да ги виним, че бягат от сивата действителност сред цветните колажи на Интернет, които превръщат тези младежи в по-близки до техните връстници отвъд океаните, отколкото до проблемите на обществото, в което живеем?

Забравата и пренебрегването са онези форми на пасивна съпротива срещу действителността, които идват на сцената тогава, когато емоционалната съпротива – гняв, надежда, стремежи, мечти, са се изчерпали, били са потъпкани в праха, разнебитени от една уродлива и гангренясала система, която се е изродила в един затворен порочен кръг на корупция, измама и безхаберие, от който, поне на пръв поглед няма измъкване. Затова и българите предпочетоха да “теглят една п***а майна” на всичко и са се затворят в своя собствен малък свят, запазвайки само най-личните си и съкровенни емоции и мечти, само тези, чието реализиране зависи от самия индивид, а не от някаква нереалистична намеса на държавата и обществото. За какво говоря? Например българите се отказаха да се надяват на по-високи заплати, и пенсии, на по-добро здравеопазване, на по-добър градски транспорт, на по-чисти улици, на по-добро образование, на опазване на природата, на подобряване на имиджа на страната ни… мисля че няма смисъл да изброявам всичко. Остана ни само надеждата да оправим себе си и семейството си, да се нагласим някак, да намерим някаква ниша, от която да припечелваме толкова че да скалъпваме някаква форма на съществуване. Или още по-добре ако успеем да спестим пари за еднопосочен билет със западна ориентация или пък да спечелим лотарията за зелена карта….Но да поправим страната си така, че да можем и тук да сбъднем мечтие си – забравете за това, тази опция е мъртва в съзнанието на повечето българи…

В България остана място само за два вида мечтатели – тези, които вече са достатъчно богати, за да могат да си позволят да мечтаят и тези, които са толкова бедни, че не им остава нищо друго освен да мечтаят… Всички останали стискат зъби и чакат от някъе да просветне пролука за да се измъкнат. Това, което ги спира е кризата, която тресе целия свят и която затвори вратите на цивилизования свят за нас, българите. Защото за западните общества ние сме ненужен отпадък, голтаци, които идват от terra incognita, за да им вземат работата и да узурпират социалните придобивки, за които тези общества са се борили в продължение на векове. Как да ги виним? Не бива. Те са в правото си. Техните деди са излизали по улиците, правели са революции, сваляли са правителства, умирали са, но са се борели за правата си на граждани и са си ги извоювали. Нашите дени – те са се борели и умирали за да бъдат освободени от едно иго, а след това – за да освободят тези, които все още не били познали свободата. А след това? След това всякакво желание за борба е било методично премахнато от съзнанието им, докато не се превърнали в безропотен скот, такива, каквито оставаме ние и до днес. Не бива да ги виним. Мълчание или смърт – твоята и на близките ти – това е бил избора в началото, после смъртта е заменена с каторга и социално убийство – лишаване от кариера, от образование за децата ти…не бива да ги виним, не можем. Но това мачкане си е казало думата. Днес, когато можем да пожелаем промени, ние не знаем как, забравили сме, а и няма кой да ни научи. Защото гражданското общество не се ражда с гледане на новините по телевизията, нито с четене на статии  за протестите в тази или онази държава. Гражданското общество се ражда чрез директен опит, чрез лична борба, чрез мъченичество на своите си улици, чрез отричане на собствеото си правителство.

Сега повече от всякъде ние сме отчаяни и жалки, готови да отхвърлим жертвите, които дедите ни са напраили за свободата ни. “Да бяхме останали под турско робство”, “Да ни бяха завладели Англичаните”, “Германия да беше спечелила войната, сега щеше да е по-добре”… Нима? Наистина ли? По-добре да сме слуги на чужди народи, отколкото свободни, мизерни и незначителни? По-добре жители на големи империи, отколкото граждани на една малка и белична република? Изглежда за повечето българи този изход е по-добрия. Боже! До къде стигнахме!?! Да предпочетем да сме нечии роби, отколкото да ни управляват собствените ни политици! Онези 150 000 загинали през 1912-1919г. са умрели напразно! Жертвата им не значи нищо! Полагаме разни венци на разни паметници, мислим си че празнуваеме някакви празници, но в сърцата и умовете ни има една пустота, която ни пречи да осъзнаем какво точно празнуваме! Жалко, деди наши, че оставихте косите си и напоихте земята с кръвта си! Жалко!

България и българите стоят на кръстопът на края на света. Не защото наближава 21ви декември 2012г., а защото наближава нашия край като общество, народ и държава. Ако някой се заблуждава, че след 10-15  години ще има България, ако нещата се случват все по този начин, значи този човек е глупак! На кръстопътя се събират 4 пътя, От единия идваме. Втория ни води към пропаст, от която няма връщане. Третият има бариера на себе си, гранична бариера, която последния българин ще спусне след себе си, когато си отива. Четвъртият път е стръмен, към страшни назъбени скали, път по който има и кръв и сълзи, път на болка, страдание и изкупление. Изкупление за безхаберието на цял един народ и неговите политици. Защото ние трябва да понесем кръста на глупсотта, глупсотта с която допуснахме да стигнем до тук. Ако тръгнем по последния път може и да успеем, но може и да се провалим. Каквото и да стане, обаче, ще знаем че сме се опитали. Така че зависи от нас – да се опитаме да направим нещата така, както искаме да са или да сложим край на една история, която се пише с кръвта на дедите ни вече 14 века…

———————————————————–

* Мисълта е авторска и е част от текста, но сметнах че е подходяща като подзаглавие з атази статия.

На какво ли не сме се нагледали, но чак такава ненагледна арогантност, като демонстрираната от Марковска отново днес, май не бяхме консумирали!

В рамките на един и същи ден тя заяви пред разни медии, че нямало да предаде онези, които са й гласували доверие в парламента и ще се закълне като съдия в Конституционния съд, а само часове по-късно, когато президентът Плевнелиев й попречи да го направи, напускайки церемонията, беше цитирана да казва пред депутати, че всъщност е имала намерение да се закълне и да подаде оставка.

Двете й позиции се изключват взаимно точно толкова, колкото още няколко подобни нейни противоречащи си по смисъл предишни поредни изявления.

По този повод, ако се приеме за меродавно „намерението” й да подаде оставка след като положи клетва ( нещо, което очевидно е било толкова засекретено, че не го е споделила дори с президента), ще смятам за позволено отсега нататък намеренията да се зачитат, щом като има толкова високопоставен прецедент.

Например:

Защо да не ограбя една банка с намерение да депозирам парите в друга и да ги върна с лихвите на ограбения трезор, за да му направя услуга? Не казвайте обаче на никого, защото намеренията на простосмъртните водят до белезници, докато самозабравилите се властници, които се разпореждат с живота и имуществото ни със самочувствието на недосегаеми, явно са загубили всякакво чувство за реалност и смятат нас, „мравките”, за толкова тъпи, колкото всъщност се оказваме, търпейки подобни изстъпления.

Този път обаче има надежда поне веднъж Темида да се ядоса и да свали превръзката. Марковска прекали дотолкова, че прокуратурата, която декларира първоначално, че няма намерение да се занимава с „казуса Марковска”, вече си е променила намерението.

Изплува новината за досъдебно производство срещу Венета Марковска от 2010 г., което никак не може да бъде наречено донос, защото е по сигнал на ГДБОП. Според БНР производството е срещу неизвестен извършител за търговия с влияние, пране на пари и подкуп. Това е същият Георгиев, с когото Марковска е живяла години на семейни начала, но първата й реакция беше да отрече, че е била близка с него. В ГДБОП обаче са се усъмнили още преди 2 години, както се оказа „изведнъж” сега, че чрез него съдийката е получавала дарения, които са свързани със служебните й задължения.

А уж нямаше нищо срещу нея, както твърдеше в парламента не само самата Марковска, но и нейната закрилница на върха на правната комисия Искра Фидосова!

Интересно, как ли ще реагират от Европейската народна партия на това, че българският вицепремиер Цветан Цветанов ги подведе с тезата си за „непорочността” на кандидатурата на Марковска, след което висши представители на консерваторите му се довериха и се ангажираха от Брюксел с подкрепа на позицията на ГЕРБ за избора на Марковска в българския Конституционен съд?

Ходът на Плевнелиев с крачката встрани, направена когато скандалът налиташе с рогата върху него на ръба на пропастта, беше моментално аплодиран от главния тореадор на републиката Бойко Борисов. Това обаче е случаят, при който няма как скрие, че обича да хваща бика за опашката.

Share on Facebook

От днес компанията Apple започва да изплаща дивиденти на своите акционери. За акция ще бъдат изплащани по $ 2,65, като така общата сума на дивидентите ще възлезе на около 2,5 милиарда долара. Припомняме, че за последен път Apple е изплащала дивиденти през 1995 година. През март компанията реши да из...

едно от най-веселите неща в това мрачно и навъсено време са игрите с деца. въпреки че е студено - сред природата. от стоене у дома само се настива или хваща грип. разходка сред природата може да съчетае движението, с научаване на любопитни неща, с откриването на нови местности, със събирането ...

АМЕРИКАНСКАТА ПРЕМИЕРА НА РОМАНА ТАЙНАТА НА СРЕБЪРНАТА НИШКА Една история за невъзможните възможности от Калина Томова на 24 ноември 2012, събота, от 6:30 p.m., 9801 Lawrence, Schiller Park, IL 60176 (срещу магазин „Младост“)

Срещнали се Ален Делон и Уди Алън на любимата си пейка в Central park в Ню Йорк и единият пита: - Уди, къде беше? Цял месец те нямаше? - В затвора! - Че как я докара дотам бе? - Точно преди месец седях на същата тази пейка. Бях дошъл преди тебе и те чаках кротко. Но една напориста бамбина, ама хубава като капчица и без грам силикон, сяда до мен. Придърпах се аз към нея - тя не мърда! Пуснах й ръка, а тя като писна изведнъж: - Помощ, тоя дърт извратеняк иска да ме изнасили! В момента, в който викна, чух сирените на ченгетата, които долетяха за секунди, щракнаха ми белезниците и ме прибраха. - И ти какво? - Как какво? Нали знаеш, че не нося на бой и затова веднага всичко си признах. Осъдиха ме по бързата процедура. - Само един месец за изнасилване? - Не бе, за фалшиви показания! Усмихни се, България! Едни лежат в затвора за лъжливи показания, други решават да обиколят света като за последно. Поне това си е признал Ален Делон. Така и така е решил да запълва пропуски, защо...

Н.Пр. Коре Ерхард Янсон е роден през 1949 г. Завършва история през 1977 г. и литература през 1978 г. в Копенхагенския университет. През 1978 г. става лектор в Датската Кралска военновъздушна академия, а година по-късно постъпва в министерството на външните работи на Кралство Дания. Първи секретар в Представителството на Дания в Европейската комисия в Брюксел (1982 г.), а по-късно е и председател на работната група на ЕК по въпросите на Средна и Източна Европа, СССР и Китай. Бил е министър-съветник в датското посолство във Вашингтон (1995 г.). Работил е и в Департамента по централно- и източноевропейски науки във Вилнюс, Литва. Г-н Янсон е посланик на Кралство Дания в София от 2007 г. Женен е за посланик Ева Янсон. Има две деца. - Ваше Превъзходителство, близо пет години България е част от голямото европейско семейство. За този период намирате ли промяна във възприемането на България в родината ви? Какъв е имиджът на страната ни като цяло - все още една от най-бедните страни не...

От всички сюжетни линии, свързани с аферата "Петреъс", следните три със сигурност са най-далеч от истината, пише в коментара си Уилям Макгърн от "Уолстрийт джърнъл". Първо, представата, че директорът на Централното разузнавателно управление е жертва на пуританските нрави в Америка. Второ, представата, че каквито и да са деликатните правни аспекти, разследване, включващо любовница, получавала имейли от директора на ЦРУ, не става де факто разследване срещу директора. Трето, представата, че един директор на ЦРУ може да има лична електронна поща, която да засяга само него и да няма нищо общо с работата му. Всяка извънбрачна връзка е човешка трагедия. Това е вярно дори когато в нея са замесени работник в завод и кръшкаща секретарка, а не двама видни, високо издигнали се възпитаници на военната академия "Уест пойнт". Разликата е, че във втория случай болката и обидата, която изпитват невинните брачни партньори и деца, са още по-чудовищни, защото личното им унижение е изложено на...

По време на първата си пресконференция след преизбирането си като президент на САЩ Барак Обама говори по актуалните теми за страната и света, като успя да зададе посоката, в която ще се насочи през втория си мандат. По време на изявлението си Обама разкри, че ще внесе законопроект за провеждането на мащабна имиграционна реформа.

Там, където и ромите не искат да живеят

Френска тв: Деца работят в тютюневи ниви в България

Животът на хората с увреждания в България - една лична история

Сирийци плащат между 6000 и 8000 евро, за да влязат в България

Стачки и масови протести в Европа срещу "затягането на коланите"

Израел уби военния командир на "Хамас" и започна нова операция в Газа

ЦИК създаде правна каша с микс между Изборния кодекс и закона за референдумите

Плевнелиев демонстративно попречи на Марковска да се закълне

Издателство Жанет 45 обявява за открит конкурса за Националната награда за поезия Иван Николов за 2012 г, съобщиха от издателството. Право на участие имат автори, чиито стихосбирки са били издадени в периода октмоври 2011 - октмоври 2012 г.

Иван Николов е поет, автор на повече от двадесет книги, известен още със забележителните си преводи от руски език - на произведения от Пушкин, Есенин, Марина Цветаева и др. Призът на негово име се връчва от 1994 г. насам през декември. като пръв негов носител е Христо Фотев, а сред отличените през годините са били Константин Павлов, Георги Господинов и Александър Секулов.

Номинациите, датата и мястото на връчване на наградата ще бъдат обявени на 11 декември, казват още от издателството. Тази година тричленното жури, което ще връчи на най-добрата поетична книга плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лева, е в състав Иван Цанев, Ани Илков и Мирела Иванова.

Книгите, заедно с кратка биографична справка и контакт за обратна връзка, трябва да бъдат изпратени в три екземпляра на адрес:
4004 Пловдив
бул. „Александър Стамболийски“ 9
Издателство „Жанет 45“
За конкурса

Сподели тази публикация:>

Премиерът на България обясни, че цената на газа за България е най-ниската от страните, които не инвестират милиарди в газови находища на територията на Русия. "На шестата година може да преговаряме за цената на газа, както и за промяна на количествата, ако имаме местен добив", допълни Борисов. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев [...]

Някой помни ли защо Великобритания от векове е иконимически гигант? Само заради предачната машина „Джени” ли? Не. Капиталът се натрупва от колониите. А що е колониализъм? Ще ви обясня. Колониализъм и икономическият империализъм като явления са характерни за „дългия”, както го наричат в учебниците, 19-и век. Те допринасят за глобализацията на световната икономика и разпространението на капиталистическата стопанска система, стимулират икономиките на колонизаторите, но в края на века, с продължителните кризи на свръхпроизводството се превръщат в причина за избухването на Първата световна война. Защото кризите предизвикват държавите-метрополии да разширяват експанзиите си. А как САЩ водят своята политика на колонизация? Ще ви обясня и това. В края на 19-и век САЩ установяват влияние в Южна Америка като се включват в националноосвободителните движения на латиноамериканските страни и впоследствие се възползват от икономическата слабост на вече независимите държави – контролират...

Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е неправилно като гробница, по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Това обърква хората погрешно да го оприличават на гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.

Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.

Факти и описание на „Кухата могила"

Снимки

Преди няколко дни зададох онлайн въпрос на лектор от Капитал, който споделяше новината, че Капитал започва да предлага голяма част от съдържанието си платено. Въпросът беше “Ако съдържанието ще е платено, ще има ли реклами сред него”.

Очаквано отговорът е ДА. Монетата какво винаги има две страни и аз напълно разбирам капитал в случая, но НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН.

Версията на издателя

Ще имаме клиенти, които ИСКАТ да плащат за информация – това значи, че ще имаме и клиенти, които ще продаваме ПО-СКЪПО на рекламните агенции или на тези, които искат да рекламират през сайтовете ни.

Разбираемо е нали?

Версията на читателя

1. Ще се подобри ли съдържанието: Едва ли – щом ще го правят същите хора.

2. Ще има ли по-интересни теми: Вероятно, щом има повече пари, ще има време и за по-задълбочени материали.

3. Ще има ли неща, които ме интересуват мен: Някой от издателите правят профил на аудиторията и се съобразяват с това какво тя иска – за платената става дума все пак де. Това дали ще направи Капитал – ще видим, но едва ли, но със сигурност ще знае от какво се интересуваме, за да може да ни продаде по-скъпо.

4. Ще виждам ли реклами – разбира се.

 

Защо да си плащаме тогава?

Ако издателите искат честна сделка -  при платено съдържание не трябва да има реклама – ама никаква – освен вътрешна на самото издание – тогава бих си платил. По същата причина отказвам да използвам адблок на повечето безплатни сайтове – защото така е честно.

 

Още по темата:

1. Нелегални залагания?

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Български и международни организации настояват за незабавно правосъдие за Михаил Стоянов

ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА Докладът е изготвен от агенция "Маркет Линкс" по поръчка на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация", с партньорството на Медийна програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

България е „умерено просперираща с елементи на голямо недоволство държава”, според индекса за просперитет на лондонския Legatum Institutе. След една година избирателите ни отново ще избират парламент, затова и тематично свързаният с Европа дискурс в комуникацията на правителството на партия ГЕРБ с обществото набира скорост. В българските медии този дискурс ...

Вносните протести На 15.10.2012 в личната си електронна поща получих имейл от адрес Anonymous@OperationJubilee.in с тема Operation Jubilee - Rules of Engagement. Оказа се кърваво писмо от Анонимните за участие в световния протест на 5 ноември, с разяснение, че различни акции по света от последните месеци се провалят, защото протестиращите допускат ...

Дали заради предсказанията на маите за края на света, или пък заради проблемите с глобалното затопляне, не е ясно, но през периода януари-ноември 2012 г. темата за бедствията се превърна в лайтмотив в сайта Vbox7. Земетресение, атентат, протести, оставки, скандали – на това са посветени най-популярните клипове в онлайн платформата ...

Едни от най-тиражираните новини за набюдаваната зона през периода (юли–октомври 2012) бяха посрещането на холивудските звезди Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Бойко Борисов, както и коментарите за българия министър-председател от сексимвола Памела Андерсън. Най-често срещаните заглавия за двете събития, които се появяват както в развлекателни, така ...

С отминаването на бурното лято на конфликти, сред които трайно и тревожно се откроиха официалното легитимиране на понятието “медийна война” по време на “Mediamixx 2012” и публичното изслушване относно свободата на българските медии в Брюксел, “България Днес” и “Всеки ден” посрещнаха есенния сезон с обявяването на временно примирие. За първи ...

Подразделението на интернет гиганта Google, носещо името Google Data Arts Team, стартира проект, чрез който потребителите вече могат да направят виртуална разходка из част от Млечния път, като стигнат до Слънчевата система. Презентацията съдържа 100 хиляди звезди, като за 87 от тях са посочени и име...

Програмата на фестивала "Дефиле на младото вино" в Пловдив.

Pinterest пуснаха набор от инструменти, предназначени специално за нуждите на бизнеса. Така участието на компаниите в мрежата ще бъде значително улеснено. Те ще могат да създадат своите бизнес акаунти, въвеждайки само бизнес името си, вместо първо и последно, а уебсайтовете им ще бъдат проверявани чрез скрит код. След като веднъж е разпознат, те ще получат значка за потвърждение на профила си. Коментира се, че този тип проверка не е толкова добър, колкото в Twitter, тъй като няма да е много трудно да се представим за някоя компания в Pinterest, като предоставим сходен на даден бранд URL. Въпреки това развитието е положително. Компаниите, които пък вече имат личен профил в Pinterest, ще могат да го конвертират в бизнес профил.

По време на регистрацията фирмите се насърчават да сложат в сайтовете си бутони „Pin It” и “Follow”, както и widget-и, които да показват какво те са отбелязали на своите табла. “Widgets” е изцяло нов елемент, който ще бъде достъпен както за личните, така и за бизнес акаунтите.

Наред с новите инструменти Pinterest пуска и микросайт, в който ще се публикуват различни казуси от компании като Etsy и Jetsetter, както и примери с успешни практики и съвети към брандовете, казва продуктовият мениджър Кат Лий. Тя добавя, че нововъведенията „нямат общо с монетаризацията или бизнес модела на Pinterest”. „Когато представяме бизнес модел, определено искаме да го създадем по начин, който ще  подобри работата на потребителя. Но това тук в момента е просто първата стъпка.“

За последния месец социалната мрежа Pinterest е привлякла 26.7 милиона уникални потребители, спрямо 3.3 милиона за същия период миналата година (проучване на изследователската компания comScore). Този бум привлече бизнеса и особено търговците на дребно да засилят присъствието си в сайта.

Можете да разгледате новата страница на SocialEvo в Pinterest. 

Подобни статии:

1. Бизнес Страници и Лични Профили в Google+ какви са разликите?
2. Официално: Pinterest с 20 милиона потребители!

Испанският писател и журналист Висенте Ботин ще посети България в началото на декември. Той ще бъде у нас за Софийския международен панаир на книгата по покана на Испанско посолство в България и със съдействието на Институт Сервантес.

Ботин ще има три срещи с читатели по време на престоя си в България, първата от които ще бъде в рамките на Културната програма на Панаира - на 4 декември от 17 ч. в Мраморното фоайе на НДК. Той ще представи на документалната си книга „Погребението на Кастро“, написана непосредствено след четиригодишния престой на писателя в Куба като кореспондент на испанската телевизия. 

Висенте Ботин е прочут със своите документални филми и актуални репортажи по теми, свързани със събитията в Латинска Америка, Франция, САЩ, Мароко, Израел, Ливан и други държави. Автор е и на биографичната книга „Раул Кастро: бълхата, която яхна тигъра“, публикувана през 2010 г.

Програма на срещите с Висенте Ботин:
4 декември, 17,00 ч. – среща с читатели, Панаир на книгата в София, Мраморно фоайе, модератор Георги Ангелов 
5 декември, 18,00 ч. – среща с читатели в Институт Сервантес, София, модератор д-р Теодора Цанкова 
6 декември, 18,00 ч. – среща с читатели, книжарница Хеликон–Пловдив

Лесен за изрязване и прегъване е новия ни ЕТИКЕТ-КАРТИЧКА за коледен подарък. Децата могат сами да си го...

Продукти за 4 порции:
1 1/2ч.ч. ориз
1 тиквичка
8 пресни гъби
2 домата
1 морков
1ч.л. сол
1к.ч. олио
1с.л. зехтин
1ч.л. тарос /естрагон/

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за няколко часа във вода. Зеленчуците се почистват и измиват. Тиквичката и доматите се режат на кръгове. Морковът на ленти, а гъбите надлъжно на две. Всички зеленчуци се солят и мажат с мазнина. Взема се грил- тиган. Оребреното дъно се маже с олио. Съдът се поставя на включен котлон. Зеленчуците се запичат на тигана и от двете страни. Готовите се слагат в купа. Оризът се отцежда от водата. Слага се в метална касерола. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Оризът се вари на кротък огън, 60 минути. След готовност се отхлупва, за да се добави 1с.л. краве масло. Оставя се да се задушава на изключен котлон. Поръсва се сух, стрит естрагон. Вземат се 4 плоски, квадратни чинии. Оризът се разпределя на 4. Оформя се на слой или купчинка. Отгоре или по края се редят гриловани зеленчуци.

„— Кой е тоя Инсаров? Ах, да, онзи сърбин или българин, за когото ти ми говори? Патриотът? Дали той не ти е внушил всички тия философски мисли?
— Може би.
— Необикновен индивид, а?
— Да.
— Умен? Даровит?
— Умен?… Да. Даровит? Не зная, но не мисля.”

С този диалог между двама руски младежи, които се чудят през лятото на 1853 г. дали да не се изкъпят в река Москва като едни „дебелокожи скити” ( т.е. не се боят от студа като някакви гърци, както отбелязват сами), писателят Тургенев запознава читателя в романа си „В навечерието” със своя герой, българина Инсаров: патриот, умен , но чак пък даровит…

Колко даровит трябва да е българинът, който практически управлява днес наша страна в навечерието на нейното поредно заробване от Русия, за да „прозре” буквално часове преди омотаването на българската снага с руския газопровод „Южен поток”, че трябва да се освободим от руското енергийно иго?

Съдете сами за яловите прозрения на вицепремиера Дянков, чийто мандат вече изтича като пясък от старовремски часовник. Ако беше искрен в намеренията си да освобождава България от руската енергийна зависимост, защо не се изправи срещу новата стъпка в грешната посока?
Искрен политик в неговото положение щеше поне да подаде оставка, ако не може да направи нещо, за да предотврати задълбочаването на българската обвързаност. Но уви…Явно ни разиграват сценария на лошото и доброто ченге в един руски роман(с), предназначен за различна публика в зависимост от това, дали е преведен на английски, руски или български език.

Ето терзанията на Дянков, излегнат край „Южен поток”, който се чуди дали да не се изкъпе в него „ в навечерието” на положените български подписи под узаконяването на неоколониалната политика на Москва спрямо България:

Дянков се обяви срещу руската енергийна зависимост
15 ноември 2012, четвъртък
Oтделянето на България от руската енергийна зависимост е сред най-важните въпроси, смята минситърът на финансите Симеон Дянков.
Дянков каза, че енергийната зависимост върху България е една от големите тежести върху икономиката на страната и посочи, че по почти всички показатели българската икономика е в енергийна зависимост, предаде БТА.
„Разходите, които харчим за енергия, са много по-големи от средните за Европа”, отбеляза Дянков.
Ако България гледа по-дългосрочно, това да се отдели от руската зависимост е едно от най-важните неща, каза Симеон Дянков. Според него възможностите енергийната зависимост да бъде преодоляна са производството в България на природен газ и енергийната ефективност – санирането на сградите.
Предстои в четвъртък премиерът Бойко Борисов да подпише с представители на „Газпром” договор на България с Русия за газопровода „Южен поток”.
Финансирането ще е 100% на проектен принцип – привлечени средства от множество банки, обясни икономическият министър Делян Добрев пред БТВ.
Той допълни, че отделна проектна компания – „Южен поток България” е с 50% акционер Български енергиен холдинг и 50% акционер „Газпром”. Тази компания ще вземе заем, за да построи тръбата.
С част от приходите от транзитните такси ще се изплащат задълженията, като в срок от 15 години с приходите по това ново трасе трябва изцяло да се изплати тръбата и след този срок 100% от приходите ще остават за „Южен поток България”.
Шефът на „Газпром” Алексей Милер пристигна в София в сряда вечерта с частен самолет за финалните преговори по новия договор за газови доставки от 2013 г. и за подписването на инвестиционното решение по газопровода „Южен поток”. България остава последната страна по проекта, която не е подписала решението.
Газопроводът, чиято първа копка трябва да бъде направена на 7 декември, е с обща дължина 2355 км, от които повече от 900 км по дъното на Черно море. Тръбата ще минава през България, Сърбия, Унгария, Словения, за да влезе в Италия до град Тревизо. Първоначалните планове газопроводът да минава през Гърция и Австрия бяха отменени заради липса на рентабилност. ( Novinite.bg)

Share on Facebook

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а днес ще прекосим Замбия с водопадите Виктория.   Приятно четене:  

На мотор из Африка

осма част

Замбия: Полет на водопадите Виктория

 

 

• Валута - Замбийска квача /Kwacha/.
• 1$ = 4900 квачи.
• 1 литър бензин = 8009 квачи
• Виза - на границата и струва 50$ за три месеца. По-малка няма. Тук за всеки карнет се плаща 50 000 квачи и задължителна застраховка 112 500 квачи на човек.

И така на 21.07.2010г. след Малави,

границата на Замбия

също минахме много бързо - за около 30 минути. На повечето граници за улеснение са направени гише за паспортна проверка и гише за митница едно до друго. По този начин минаването става доста бързо. След като оформихме всички документи тръгнахме към

гр.Чипата,

където бяхме решили да нощуваме. Градът се намира на 20 километра след границата. За тези 20 километра ни направи впечатление, че Замбия е много по-богата държава. Всичко е много уредено, хората са много добре облечени и чисти, появиха се големи бензиностанции и хубави сгради. В 18.30 часа стигнахме мястото, което предварително бяхме проучили и което ни препоръча Алекс в Танзания. Казва се

"Mama Rules Bed&Breakfast"

Много хубаво място, където има стаи, място за палатки и бунгала без баня и тоалетна, но пък такива има в близост в отделна постройка. Ние се настанихме в такова бунгало.

      Тук имаше много туристи от различни държави. Най - силно впечатление ни направиха двама старци, тръгнали на разходка от Южна Африка с микробус "Фолксваген Транспортер" и доста обичаха да си пийват. Запознахме се с тях и веднага ни попитаха в България какви животни има за лов. Явно бяха ловци. Пихме по няколко джина и завърши и този ден. След Кения слизайки надолу ни направи впечатление, че става по-скъпо във всички места. Е, вече сме в Замбия и продължавахме към Кейптаун. 22.07.2010г. - 50-ти ден. Беше спокойна сутрин. Пиехме си кафе и си гледах Траснпортьора 3 - глупав екшън, но тук ми се видя много хубав. Отново в 08:00 часа потеглихме на път.

Днес трябваше да стигнем до столицата на Замбия – Лусака

През първите 200 километра беше много скучно. Пътят е прав и нищо интересно около него. След това започнахме да се изкачваме в планината, където започнаха поредните хубави завои и красиви гледки. Спирахме за кратки почивки без много да се застояваме, защото километрите до Лусака бяха доста.  

        Ето и едно от основните средства за придвижване тук.

      Стигнахме и

моста над река Луангва

Красиво място. Минавайки по моста от лявата ни страна беше Мозамбик.

      Мони отново обсъди с местните защо нямат учебници или книги.

[singlepic id=18592 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=18594 w=320 h=240 float=center]

        Много е странно как още от Кения всички деца, когато дойдат при нас, първо искат да им дадем учебници, след това питат за книги и после за химикали. Наистина е странно, когато дойде до теб черно момче и не чуеш "Батка дай двайси стинки". Минахме и моста.

          И продължихме да караме. От толкова много гледане на красоти не заредихме гориво. Сега карахме "леко" притеснено, защото влизахме в някакъв резерват, а на картата никъде не беше отбелязана бензиностанция. Следващата беше на 240 километра, а ние имахме още за около 140. Лоша работа, а и тубите са празни. Спряхме в едно село и след кратък разговор местните се съгласиха да ни продадат бензин на черно и естествено на двойна цена. Нямаше мърдане, защото следващата бензиностанция беше на 150км. Веднага ни направиха едни скачени съдове и започнахме да зареждаме.

[singlepic id=18598 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=18599 w=320 h=240 float=center]

      Вече заредили спокойно продължихме към Лусака. Около 17.00 часа стигнахме.

Лусака като столица на Замбия

е доста голям град, но изненадващо нямаше задръстване и беше много чисто. Още в началото на града започнаха големи и широки булеварди, движението беше спокойно и се спазваха някакви правила на пътя. Градът се оказа много модерен. Навсякъде кипи строителство на големи сгради и в същото време е чисто и някак подредено, а хората отново са усмихнати. До тук Лусака е най-хубавата столица по маршрута ни, а и добре ни посрещнаха.

[singlepic id=18600 w=320 h=240 float=center]

    Намерихме хотел с интернет и така приключи и този наш ден. 23.07.2010г. - 51-ви ден. Наличието на интернет винаги ни оставя малко време за сън. Беше поредната сутрин, в която Мони трудно ме накара да стана. Затова и днес тръгнахме чак в 09.30 часа, но пък гр.Ливингстън и водопадите Виктория бяха близо. Пътищата отново бяха идеално прави и ужасно скучни. Нищо интересно. Спирахме доста пъти за по цигара и малко да се събудим.

        Единственото интересно беше невероятно синьото небе и белите облаци. Много е чист въздуха в Африка и всичко се вижда в истинските си цветове. Спирахме и по бензиностанции, където отново рецитирахме научените вече реплики - откъде сме и т.н.

        В 17.00 часа стигнахме до

Ливингстън

Започнахме обиколка, за да търсим къде да спим. За първи път видяхме

река Замбези и водопадите Виктория,

макар и далеч от нас.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] река Замбези и водопадите Виктория на заден план[/caption]       Беше вълнуващо да сме съвсем близо до едно от чудесата на света. Обикаляйки

намерихме и фирма, която предлага полет с хеликоптер над водопадите

и в каньоните около тях. Веднага се записахме за следващия ден, като Мони реши да обясни, че сме журналисти и ни направиха отстъпка. Как му хрумна тази идея още се чудя, обаче много подейства. Тръгнахме обратно към Ливингстън и точно на пътя видяхме цяло семейство слонове. Е, толкова близо до слонове не бяхме стояли. Но на Мони явно и това му беше далечко и се пъхна почти до хобота на единия.

 

            Продължихме и в Ливингстън намерихме хотел. Решихме да останем два дни, за да починем и да разгледаме водопадите. Вече нямах търпение за утрешния ден и полета с хеликоптера. Обаче пак имаше интернет и пак късно легнах. 24.07.2010г. - 52-ри ден. Днес беше ден за

водопадите Виктория

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Спахме до късно и в 11.00 часа ни взе кола от хотела за да ни закара до площадката на хеликоптера. На място изслушахме кратък инструктаж от сорта да не слизаме от хеликоптера преди да е кацнал, да повръщаме само в торбички и други подобни :D

      Ето го и звяра.

    След инструктажа бяхме готови да се качваме. Качихме се, излетяхме и колкото повече се издигахме, толкова повече адреналина се качваше. Досега бях се качвал само веднъж на военен хеликоптер и от тогава помня, че в тях няма торбички, а Мони се качваше за първи път. И двамата бяхме ухилени до ушите.

    Полетът започна с обиколка над резервата.

      След това слязохме в

каньона на река Замбези

Летеше ниско до водата с всякакви маневри и се чувствах като в екшън филм от рода на Рамбо 1,2,3,4.... Невероятно изживяване.

 

      След каньона се отправихме към водопадите. Отгоре гледката беше много красива. Виждахме целия водопад и странните форми на каньона, в който тече река Замбези. Направихме няколко кръга над  

водопадите Виктория

 

              Беше наистина невероятно. След обиколките на водопадите се върнахме в базата. Кацнахме и всичко приключи. Както каза тогава Мони

идеше ни да крещим от радост,

но пък не знам пилота как щеше да го приеме. Върнахме се в хотела за кратка почивка и решихме отново

да се върнем на водопадите, но този път пеша

Тук вече видяхме колко много туристи има. Алеите бяха пълни. Може да се разгледа от страна на Зимбабве и от страната на Замбия. Ние решихме да не минаваме граница и тръгнахме по алеята от нашата страна.

        Още с приближаването се чуваше онзи грохот на водата, който никога няма да забравя. Започнаха да се откриват все по-хубави и по-хубави гледки. Естествено появи се и пълна дъга. Бяхме точно срещу водопада и от нашата страна пръските, които се връщаха от падащата вода бяха толкова много, че приличаше на проливен дъжд. За около 2 минути бяхме целите мокри, но това не ни притесняваше. Видяхме и моста, свързващ Замбия и Зимбабве.

 

            Добре се намокрихме и тръгнахме обратно към хотела. Водопадите Виктория са наистина едно от най-красивите места, които съм виждал и напълно заслужено са едно от чудесата на света. Така щастливо завърши и този ден от нашето пътуване. Утре вече продължаваме към Ботсвана, която е на около 60 километра от Ливингстън.   Очаквайте продължението  Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Обиколка на Африка – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ  

Последните две седмици много се говори за моралните и професионални качества на одобрената за конституционен съдия Венета Марковска (а защо се говори за качествата ѝ може да се прочете тук).

Но освен съдия Марковска, депутатите избраха от парламентарната квота, още един конституционен съдия. Именно – депутатът от ГЕРБ и (вече бивш) зам. председател на Народното Събрание Анастас Анастасов.
Покрай Марковска той някак мина незабелязано. Но и той заслужава малко внимание. Все пак да припомним, че единствено за тази длъжност, нужните качества са описани направо в Конституцията: “Чл. 147 (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.”
Е, ето високите професионални качества на Атанасов (доста е трудно да откриете нещо за него, но добре че е длъжен да публикува биография):
- Завършва Академията на МВР, специалност  „Защита на националната сигурност на Р. България“ и „Право“ през 1990 г. със среден успех под 5.
- Работи като прокурор и после като Районен съдия в Ямбол до 2000 г.
- Председател на Районния съд в Ямбол до 2009 г., когато е избран за депутат от ГЕРБ.
- На през юли 2010 е предложен за зам. председател на НС от ГЕРБ, на мястото на дискредитирания Лъчезар Иванов

И сега след тази доста обикновена биография, неподплатена нито с публикации, становища или изобщо изявления относно конституционното право, става достоен за може би най-важният съдебен пост, последният бастион на конституционността и преграда пред самовластието в държавата…

А, за малко да забравя с какво е наистина известен – с нравствените си качества разбира се:

На 1 декември 2010, няколко народни представители напускат пленарната зала на парламента в работно време, за да отидат на “луксозно парти”, на което очакват да получат като подарък скъпи телефони – сюжет част от съвместен репортаж на Би Ти Ви и седмичника “168 часа”, като поканите са подписани от името на Бутик Клаус Барби. На този ден Атанасов е възпрепятстван да отиде лично, заради задължението да председателства Народното Събрание, в отсъствието на Цецка Цачева. Но ето какво разказва по темата самата bTV (на страница, която btv.bg са се постарали да затрият от собствената си търсачка, страница, че и от Google, повече – долу):

Журналистът от в. 168 часа Теодор Насков, другият автор на експеримента, разказа, че заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов е искал много да присъства на събитието, но е имало нещастно стечение на обстоятелствата – госпожа Цецка Цачева е отсъствала от заседанието тогава и той е трябвало да я замества. Шефката на неговия кабинет се е обадила на журналиста под прикритие и му е казала: “Господин Анастасов много иска, но няма да има възможност да дойде в 13.00 часа, но ме помоли дали не може от негово име да дойда и да си вземе подаръка”.

Толкова…

P.S. Според чл. 10 от Финансови правила по бюджета на Народното събрание “Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.”

P.S.S. още за Атанасов.

---

И накрая, но може би дори най-интересно – Клаус-Барби-Верту-аферата беше инициирана от 168 часа и bTV. Случи се на 1 декември 2010. Странно защо обаче и на 168chasa.bg и на btv.bg всичко оттогава е затрито. Не особено професионално наистина. Останали са следи тук там. Ето например сайта на bTV има тази страница (скрийншот), но ако кликнете на линковете към подобни статии (като “Кои депутати пренебрегнаха избирателите заради един телефон?“) в самата нея, получавате “Страницата не може да бъде намерена”. Положението е същото и в 168chasa.bg – статиите по темата до 9 декември са замазани (само с директен линк се намира нещо по темата) Не казвам, че някой работи по промяната на историята, просто е интересно…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Потребителите на BlackBerry Messenger вече имат възможност да провеждат безплатни гласови разговори през Wi-Fi.

29 октября 2009 года в Национальном театре Белграда состоялась премьера спектакля “Домосед/Кабул” (“Homebody/Kabul”) по пьесе известного американского драматурга и сценариста Тони Кушнера. Спектакль этот состоит из двух частей. Действие первой происходит в лондонской квартире немолодой женщины. Собственно, действия как такового нет, а есть ее неспешный рассказ-монолог. Муж изменяет, с дочкой контакта нет, все как-то не складывается в этой жизни… В одиночестве женщина мечтает о любви, семье и… Афганистане. Далекая страна с длинным непонятным названием привлекает ее своей загадочностью, закрытостью, неизвестностью. Она носит в сумочке туристический справочник, знает географию, интересуется историей ...

Целта е да бъдат обявени агентите през първите 16 години на прехода, които сега не подлежат на огласяване - в приватизацията, медиите, в БАН - в 13 различни категории на т.нар. лица, извършващи публична дейност.

В днешно време почти всеки бизнес търси нови клиенти и почитатели в социалните мрежи. Ето защо не бива да забравяме да се поучим от положителния опит на тези преди нас. Ще споделим с вас малко интересни факти от едно наистина полезно проучване.

Нека започнем с 3 от най-успешните кампании на AT&T.

1. Кампания с 12.9 милиарда импресии

AT&T са лидер в предоставянето на телекомуникационни услуги. Посредством социалните мрежи те обръщат внимание на рисковете, които крие писаното съобщения по време на шофиране. Кампанията е насочена главно към млади шофьори, които посредством Facebook страницата на AT&T обещават (най-вече на себе си), че няма да се разконцентрират с текстови съобщения, докато карат автомобилите си. Те са окуражавани да разпространяват идеята сред свои приятели и да ги карат да се включат. През септември 2012 мобилният оператор обяви, че повече от един милион потребители са взели участие в инициативата!

 

2. AT&T празнуват 2 милиона фена във Facebook

За да отпразнува натрупването на над 2 млн. фена, мобилният оператор решава да поздрави всички с песен. Телекомът прави серия от персонализирани видео клипове с песни за своите фенове, които споделя в YouTube канала си.

Кампанията е реализирана във Facebook приложение, в което всеки фен може да сподели защо „AT&T е страхотен“. На базата на потребителските послания се съставят текстовете на песните, а впоследствие се заснема видео клип, който бива споделен с аудиторията. Ето и един страхотен пример за това:

http://www.youtube.com/watch?v=nbEvz3azuTw

   

3. Как се рекламират 4G телефони?

За да популяризират някои от най-новите си 4G устройства, AT&T реализират една страхотна Facebook кампания. Участниците в нея трябва да убедят приятелите и семейството си, че се нуждаят от нов телефон. В случай че се справят с това предизвикателство, мобилният оператор подарява на участниците страхотен нов 4G телефон.

Приложението на кампанията се казва “You’ve got a case”. То използва  данни от профилите на участниците и създава видео, с което участникът показва нуждата си от нов мобилен апарат. Близо половин милион се възползват от тази възможност.

Само вижте рекламния клип на кампанията.

http://www.youtube.com/watch?v=xSjRT1Gtspc

 

Гигантът Microsoft не остават по-назад! Microsoft създават So.cl – алтернативна социална мрежа, която да помага на учениците да се свързват помежду си.

4. Microsoft Superfans

Това е приложение, което позволява на компанията да следи кой коментира, лайква и споделя най-много. В зависимост от резултатите за активността на феновете те могат да бъдат „суперфен”. Всеки месец бива излъчван и „фен на месеца”. 

 

5. Microsoft Excel става на 25!

За 25-ата годишнина на Excel Microsoft решават да увеличат популярността на програмата сред феновете. Така създават игра, в която всеки може да участва, като сподели любимия си спомен с, представете си, Excel! Останалите фенове избират свой сюжет фаворит и дават своя глас за него.

Със сигурност бихме могли да се поучим от водещите по инвестиции в бранша на дигиталната индустрия и световно известни брандове. Някои от стратегиите са добре познати и често прилагани и на локално равнище сред марки, присъстващи на нашия пазар. Можем да си направим изводи за много общи неща между изброените успешни примери за кампании. Един от тях със сигурност е персоналното отношение и загриженост, което тези брандове показват на своите фенове и с което изграждат една емоционална връзка и висока потребителска ангажираност, които дават пълнеж на акта на „харесване”.

Подобни статии:

1. Как да управляваме времето си в социалните мрежи
2. Зад маската на социалните мрежи

В света на големите производители няма нищо по-важно от добрата реклама и маркетинг стратегия. А какво по-хубаво от това освен информация тази реклама да ни носи и забавление? Искам да ви запозная с един сравнително нов инструмент, навлизащ в света на рекламата. Blippar ™ е приложение за визуално разпознаване на изображение. То буквално дава живот на продукта (вестници, списания, музика, продукти от бита и т.н.), вкарва ни в едно истинско приключение и ни забавлява. Компанията, създала това приложение, стартира проекта през 2011 г. във Великобритания, а през 2012 г. той постига световен мащаб. До момента компанията има клиенти от ранга на Unilever, Nestle, Heinz, Diageo, Xbox, Samsung, Cadbury, Domino’s и много други.

Как действа Blippar? Единственото, което трябва да направите, е да сканирате даден обект или продукт, разпознаваем от Blippar и „се вкарвате във филма“. Пред вас ще се открие един свят от игри, наслагване на обекти и изображения с интерактивни слоеве информация. Списъкът от обекти е необятен. Можете да сканирате храни, напитки, вестници и списания, шоколадови изделия, дори автомобили. При стартиране на приложението задръжте обекта в полезрението на камерата и изчакайте тя сама да си свърши работата. След като прихванете обекта, на екрана ще видите всичко, което е вложено като рекламна игра или информация в съответната марка.

За да не си губите времето и да се опитвате да сканирате всичко, до което се доберете (както се случи с мен през първите 15 минути след свалянето на приложението), създателите изготвят и обновяват списък с всички компании и продукти, които поддържат.

Приложението е абсолютно безплатно и е както за iOS, така и за Android. Няма да ви разказвам за рекламните кампании, ще ви оставя сами да откриете изненадите, скрити в бутилката кетчуп или вкусно шоколадче. Нека забавлението започне сега!

http://www.youtube.com/watch?v=xtZVy67hRNE

Снимки: Blippar

Подобни статии:

1. 3D приключение от Google Earth 7
2. Мобилно приложение за суперпотребителите на foursquare

В последно време всички маркетолози се оплакват, че техните публикации на стената на страниците на брандовете във Facebook достигат до все по-малка аудитория. Причината е, че публикуваната информация се съревновава с другите страници за видимост на News Feed-a на потребителите. А това от своя страна означава по-малка видимост за брандовете във Facebook.

От Facebook търсят начин да отговорят на тези притеснения на бизнеса и ето че днес обявиха, че пускат „Pages Only“ news feed. Новото е, че ще можете да видите всичко публикувано на страниците, които сте харесали в отделен новинарски поток. Вижте как изглежда това със страниците, които сте харесали, на facebook.com/pages/feed.

Подобни статии:

1. По-големи снимки в новинарския поток на Facebook от днес
2. Горещо: Facebook пуска „Глобални страници“ за брандове

Ние сме поколение на интернет маниаци. Влизаме в мрежата през домашния компютър, лаптоп, таблет, мобилен телефон. По всяко време и навсякъде. С всяко влизане оставяме следа и така възниква въпросът дали тя е видима за някого и кой е той. Какво знае интернет за нас, кой и как ни следи в мрежата и това опасно ли е за нас? Можем ли да се предпазим?

Според мен можем. Опасно е само ако не сме подготвени, не знаем какво точно става и какви са възможностите за защита. Вярно е, че събираната информация е и полезна, помага за развитието на мрежата, но все пак изборът дали да се събира такава информация си е наше лично право. Следва сами да решаваме дали да споделяме тази информация, или не. Днес информацията във всичките си форми е ценна и събирането и търгуването с нея е огромен бизнес. Така че важно е да знаете какво можете да предприемете.

За да добиете представа какво точно се случва в мрежата, когато отворите страница, ви давам два примера. Първият е инфографика, създадена от Neil DuPaul и публикувана във Veracode.com, наречена „How Companies are Tracking You on the Web“. А след нея ще ви запозная с една полезна приставка за вашия браузър, наречена „Collusion“, която дава в реално време информация за това кой следи вашата дейност и ви дава възможност да се предпазите, доколкото това е възможно, като спрете изтичането на информация от своя браузър при сърфиране в мрежата.

Ето я и самата инфографика. 

 

На следващата страница ще ви разкажа за „Collusion“.

Подобни статии:

1. Манията за споделяне на снимки в мрежата расте
2. Bing добави „гласово търсене в мрежата“ към Xbox

Социалната мрежа Facebook не спира да интегрира нови опции за потребителите, които активно ползват или администрират групи. След като социалката пусна възможност за споделяне на Dropbox файлове и наблюдение над видимостта на постовете, сега вече ще можем да закачаме важни статуси като водещи с „Pin Post“. До този момент функцията бе активна само за фен страници във Facebook, но сега тя е налична и за групи.

Специално за онлайн източникът InsideFacebook Facebook са заявили, че функцията е в тестов период и може да бъде премахната след известно време. На този етап обаче нямаме повече яснота върху този въпрос. Опцията „Pin Post“ е изключително полезна, тъй като чрез нея администраторите на страници и групи могат да бъдат сигурни, че важна новина или съобщение ще бъдат видени. Така ако ви се наложи да споделите нещо важно с членовете на вашата група, можете да го закачите и те да го видят като водеща новина при посещение на групата.

Снимка: Facebook Icons и Socialevo

Подобни статии:

1. За първи път у нас Facebook награди за страници, групи и кампании
2. Facebook пуска Facebook Timeline за бизнес страници на 29 Февруари