Изправи се, за последно погледна как едрите снежинки се трупаха по перваза на терасата и спусна завесите. Ярката, но студена светлина на уличните лампи изчезна. Остана само чистото удоволствие от игривия и топъл пламък на свещите на малката маса. Отпусна глава на възглавницата и за миг се опита да не мисли за нищо. Почти не обърна внимание на веселото изсвирване, което означаваше ново съобщение. Не очакваше никой да му пише по това време. Без да отваря очи, потърси с ръка телефона в ъгъла на леглото.

- Спиш ли вече? Или още празнуваш :)
- Не, все още съм буден :)
- Защо така
- Не мога да заспя… :-\ – А беше малко след полунощ. – Грижи някакви и глуповата депресия
- При мен е от нерви. Не ми стигна почивкатс…

Отклони светлината от екрана на телефона към стената. Сякаш все още гледаше как падат снежинките навън и си представи как огънят тихо пропуква в камината, двете чаши червено вино блестят скромно отстрани и се чува лек шепот. Бързо се върна в реалността.

- Почивай повече, работата после – подхвърли той.
- Хм, това звучи нетипично за теб
- Мечтая си да избягам някъде на спокойствие за малко – сняг, камина и почивка.
- И това е нещо
- Понякога тези мечти повече пречат :)
- Дали :)
- Да :) щото те разсейват
- Ами ако това им е задачата, да те разсейват от нещо, от което трябва да бъдеш разсеян ;) Хипотетично
- То май е точно така :) Тази вечер май пак ще е безсънна

Изчака я малко, за да каже нещо, но после побърза със следващата реплика:
- До последно не можах да реша дали да се метна сутринта на колата и да отпраша нанякъде, ама май ще отложа. Сигурно има причина да не съм убеден, че го искам.
- Каква пък ще е тя
- Рационална, предполагам.
- Не ги разбирам тия неща :)
- И аз. Имам навика да изпитвам просто удоволствие, без да се задълбочавам :) Ама стига за мен, кажи нещо ти
- Е, ти тъкмо започваш :)
- Хм, аз съм казал повече :-P
- Хм, не мисля :)
- Не е истина. Имам чувството, че без емотикони не мога точно да си изразя мислите.
- :)
- (:
- Мдам. Добре, че ги има емотиконките, когато човек не знае какво да каже ;)
- Спасение виртуално. То и с думи може, както се казва, ама тия емотиконки… Без тях, айде да ги видим! Ама и без изтриването
- Хахаха. Ти това виждаш ли го? Аз защо не виждам ти като триеш?
- Нямам идея. Може би защото не трия? Виждаш ли, че пиша?
- Хаха, да бе, не триеш
- Като изчезне символът, значи някой трие или поне не пише дълго време, което е почти същото.
- Не е същото. Може да си правя нещо друго през това време

Замисли се колко надълбоко са навлезли технологиите днес. Можеш да чуеш гласа на някого на практика безплатно, дори и отвъд океана, а когато сте на няколко километра един от друг, си пишете. И единствено символът за писане ти подсказва, че човекът отсреща все още е там. И символът отново изчезна – бързо и неочаквано.

- Ето, сега теиеш!
…
- *триеш
- Хаха, по дяволите. Чувствам се шпионирана така.
- Радвам се хахаха
- Няма пък да пиша повече
…

- Думите са се изхабили малко между нас, затова трия. – довърши тя след малко.
- Това чатът ще погуби света някой ден
- Така е
- Аз почвам да го ограничавам вече, както и емотиконките. Изкривяват хората и чувствата. А така и усещането за света, което не е хубаво вече.
- Да, това беше една дълбока мисъл.
- Беше дълбока прозявка всъщност. И ето тук така ми идва да плясна едно личице, ама няма!

А само преди дни беше пускал толкова много емотиконки, че по екрана почти трайно бяха останали следите от пръстите му – точно върху онези три личица, в които се беше влюбил толкова силно. Впоследствие все пак беше успял да ги почисти – следите.

- Явно съм пристрастена към триенето, сега го осъзнах. Чрез чата човек разбира колко малко спонтанен е всъщност.
- Аз явно съм доста, но само понякога
- Не са ми това впечатленията
- Точно затова вкарах уточнението
- Тук също би бил на място един емотикон, но не би

Понякога си позволяваше да обмисля всеки свой ход. Харесваше му да знае предварително какво ще се случи, за да насочи бъдещата история в правилната посока. Друг път пък предпочиташе да се остави на свободното течение и да прави това, което му казва сърцето. Във всички случаи получаваше много отговори. А стрелката на часовника необезпокоявано прескочи чертичката на 1 часа.

- То това мислене до нищо хубаво не води често
- Кое мислене
- Докато триеш
- Аха, така си е. Личи си, че ги разбираш тия работи с триенето.
- Така си е. Напоследък гледам да не ми се налага да трия изобщо. Това е някакво метамислене явно.
- Ми да, определено е метамислене. Висша форма на самоконтрол. Сега ти изтри обаче.
- Не, не почнах да пиша. Само извадих и прибрах клавиатурата, за да видя ти какво ще напишеш. – Наистина беше така. Въпреки че обичаше той да води, му харесваше и просто да наблюдава и бързо да се адаптира.
- Нищо интересно. Много мета стана тоя разговор. Вече не знам за какво си говорим.

Изключи екрана на телефона и се опита отново да си я представи – със замисления й и провокативен поглед.

- И тенденцията е притеснителна. Можем спокойно да се върнем към емотиконките. – Но не беше сигурен, че го иска.
- Хаха, експериментът беше неуспешен. – Представи си смеха й точно в този момент и после тихото смълчаване.
- Мисля, че и “хахаха” е проблем. То е нещо като емотиконка.
- Макар че, мен ако питаш, емотиконките са висша форма на триене.
- хахахахахахах!!! Това беше много добро!!!
- Е, не, аз съм сериозна. Замисли се кога слагаш емотикон. Когато искаш да спестиш реплика.
- Така е! Съвсем съгласен съм с теб, затова и ми хареса толкова.

Няколко пъти прибра и извади клавиатурата на малкия екран на телефона. Искаше да напише нещо, но не беше готов да разказва истории.

- Това си е за цял разказ. Като го напиша, ще ти го пратя.
- Добре, ще си го чакам.
- Само не мога да обещая кога. И сега едно чукче ме удря между ушите и се бори с желанието ми да пиша. Вика – лягай да спиш, че утре си на работа.
- Ми, освен да изтрия всички изрази на съжаление за приключилия преждевременно разговор и да ти пожелая лека нощ с усмихнат емотикон.

Винаги ли се поддаваш на рационалното същество, или разчиташ на романтичното в себе си, което често води до необмислени действия, но ярки и горещи изживявания?

- Аз не съм се отказал още. Това е извинението за разказа.
- Е, добре, това не го разбрах. Много линии на повествованието паралелно се събраха. Не мога да ги следвам.
- В един чат.
- В един чат, представи си. Сега наистина настъпи моментът, в който няма да пиша за малко. Да не кажеш само после, че трия, или да заспиш както последния път.
- Това е било особено просташко от моя страна, съжалявам.

…

- Това би бил интересен експеримент
- Кой?
- Всеки път, когато усетиш импулса за триене, да си дадеш сметка на какво се дължи. Много защитни механизми биха излезли наяве.
- И някой психолог ще си намери доста работа да ти анализира прегорелия мозък после.
- Е, не, ти сам ще си намериш работа. Аз, де, в случая. Всъщност не минават с теб такива. Ти се пазиш добре.
- Каза тя, докато скрояваше паралелния план за разплитане на историята. Пфу, така ми липсва емотикон! И тоя айфон ще ме побърка с гадната си клавиатура. Тя е направена за емотикони.
- А на айпада можеш цели лица да рисуваш.
- Важното е, че се справихме отлично без емотиконки.
- Да, беше приятно.
- Обичам ги тези разговори.
- Кои
- Интелектуално-предизвикателните
- Аха, аз рекох, че с мен
- С теб.

 

Разказът е по действителен разговор.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Още една възмутена от високите данъци европейска звезда се е запътила към родината на петолъчките, заразена от очарователния пример на почитателя на „великата руска демокрация”, актьора Жерар Депардио.

Заразата наближава нашите граници, защото този път заплахата да обърне гръб на родината си и да припознае за такава руския данъчен рай ( за лични приятели на Путин) е не друг, а румънският бивш звезден тенисист Илие Настасе. Той се заканил чрез румънския вестник „ Котидианул” да потърси убежище във великата руска данъчна демокрация за избрани персони.

Тенисистът, за разлика от артиста все пак благоразумно предпочитал да изчака лятото. Било му студено сега, споделил той.

„Топло, топло”…Тази детска игра на криеница ( в Русия) от високите данъци вече ми вдъхва надежда, че има начин за избавление на България от русофилската напаст. Както вече възкликнах- имаме си и балкански кандидат за пример.

Впрочем не за първи път виден балкански субект припознава бащицата от Кремъл за свой покровител. Нямам предвид времето на Сталин и видния му български слуга Георги Димитров, а любвеобилната връзка между съдения за военни престъпления в най-нови времена сръбски соцдиктатор Свободан Милошевич ( и неговия брат, бивш посланик в Москва).

Смятам, че ако ГЕРБ са сериозни в приказките за защитаването на национални интерес, а финансовият министър Симеон Дянков случайно не блъфира глупаво за желанието си да „напляска руснаците”, сега е моментът да се докажат като истински патриоти в духа на Стамболов.

Няма нужда да се морят да „пляскат” милионите руснаци. Просто трябва да наложат данък „русофилство”, който да е достатъчно висок, за да ядоса русофилите и вместо си харчат награбеното в омразния им Запад и така да го обогатяват още повече, да поемат вкупом към любимото си финансово-духовно отечество и оттам да започнат да превеждат някоя и друга рубла на бедните си роднини в България, както правят отдавна прогонените от посткомунизма на Запад близо милион български икономически емигранти, превърнали се в най-значимия източник на свежи западни пари на българския пазар.

Ако не го направят ще смятам, че само имитират, а не емитират облигациите си на международната борса, на която се представят като „десни” и „развити” европейски граждани.

Share on Facebook

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Тъй като, така или иначе, в продължение на вече доста време след началото на извършените в България „нежно-революционни” „политически „промени””, преди всичко на политическата сцена изключително често или дори интензивно беше издигана тезата за неконституционността на Референдума от 1946 г., за да бъде „ликвидирано” „по високоавторитетен начин” с тази „политическа проблематика”, нелегитимният от гледна точка на Търновската Конституция, но ...

В данните на Евростат се наблюдава интересен факт – страните с най-ниска безработица са в еврозоната, но и страните с най-висока безработица също са в еврозоната. Обяснението е в различните политики на национално ниво, различна гъвкавост на пазара на труда, различна скорост на реформите.

Затова и общите данни за увеличение на безработицата в Еврозоната и ЕС (съответно 1.2% и 0.7% на годишна база) не се съпътстват от растеж на безработицата навсякъде. В Естония и Латвия безработицата е спаднала с почти 2 процентни пункта, в Германия и Ирландия е стабилна с леко намаление, във Франция и Полша се увеличава с половин-един процент, а в страни като Гърция и Испания значително.

В България безработицата расте с 0.7 процентни пункта за 12 месеца, колкото е и средният растеж в ЕС. Причината за продължаващият растеж на безработицата – както отдавна се посочва не само от български икономисти, но и Европейската комисия и МВФ – се корени в твърде увеличените тежести върху пазара на труда по време на кризата, както и в структурни и квалификационни несъответствия между търсене и предлагане. 

Политиката на пазара на труда, която последните години беше доминирана от синдикални и популистки мерки, има своите съвсем видими резултати и те не са позитивни. Това трябва да спре и да се обърне, за да се ускори възстановяването на заетостта.

Блогът за икономика 2012

Купувайте джапанки и бански, защото България до няколко десетилетия ще се превърне в Доминикана, сочат данните от последното изследване на Сметната палата. Въпреки че Френската Ривиера няма да се измести край Тутракан, температурите доста ще се повишат, а животът ни неимоверно ще се промени. Учените в Европа настояват за спешна държавна реакция и план за действие в случай на глобално затопляне. Българските агрономи и животновъди обаче засега си мълчат как ще я карат, когато тропиците ”довтасат” по нашите ширини. Едно обаче е сигурно – страната ни може да предложи на световните инвеститори безценни природни ресурси. По пистите на Банско може да се отглеждат ориз и тръстика, Добруджа да стартира залесяването с палми, около Габрово пък добре ще виреят кокосови орехи. Така и така македонците смятат, че българите произхождат от Африка, а някои родни историци твърдят, че корените ни са от Персия, явно имаме всички генетични предпоставки да издържим на свръхжегите, които ни чакат. За...

“Богема” Джакомо Пуччини Действующие лица и исполнители: Мими – Анна Мария Мартинес (21 января – 7 февраля) и Анна Нетребко (9 – 28 марта, дебют в Лирик-опере) Рудольфо – Димитри Питтас (21 января – 7 февраля, дебют в Лирик-опере) и Джозеф Калея (9 – 28 марта) Мюзетта – Элизабет Футрал. Дирижер – Эмануэль Виллауме. Режиссер-постановщик – Луиза Миллер.

Шейх си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятърът леко повява и пясъкът скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега, като се движа бързо и вятърът си ме духа, и ми е прохладно, и ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш и ще видиш. - Мерси, мой човек. Шейхът пришпорил камилата. Километър, два, три, пет, десет... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ! Усмихни се, България! Учени предвещават климатични промени у нас, които ще доведат до дълги засушавания, редуващи се с периоди на поройни дъждове. В екстремни ситуации най-важно е винаги да сме подготвени и да знаем как да извлечем максимална полза: Баровска лимузина минава през някакво село и затъва в канавка, пълна с кал. Минава тракторист, закача я,...

Д-р Йордан Войнов е изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч и Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е „Ветеринарно-санитарна експертиза” в Тракийския университет в Стара Загора. Има 24-годишен опит в областта на ветеринарната медицина и опазването на здравето на животните. В периода от 2001 г. до 2008 г. е бил директор на Регионалната ветеринарномедицинска служба - Софийска област. От 2008 г. до създаването на агенцията е бил последователно заместник генерален директор и генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба на България. - Д-р Войнов, какво показаха проверките на инспекторите от Българската агенция по храните по курортите? Наложи ли се да затваряте обекти около празниците? Кои бяха най-честите нарушения, на които се натъкнахте? - Затворените по празниците обекти са 14. Най-честите нарушения, с които се сблъскват инспекторите, са...

Релацията „работник-работодател” може и да е що-годе читаво регламентирана в Кодекса на труда, но според скорошното кърваво свидетелство до голяма степен това май си остава само на хартия. Нямам представа, не съм юридически специалист по трудово-правните отношения, но и сляп да съм, мога да достигна без придружител до извода, че в мрачната територия на трудовите възнаграждения проблемите около неиздължените заплати ескалираха до своя най-зловещ апогей. И така съвсем наскоро в Сливен двама работници пребиха до смърт шефа си, строителен предприемач, защото им дължал пари. Работодателят, мъж на 49 години, бе намерен след нанесен побой в дома си в безпомощно състояние. Пострадалият бе приет в кома в отделението по реанимация в МБАЛ - Сливен, където по-късно почина. Извършителите на убийството, двама мъже на 51 и 34 години, направиха пълни самопризнания пред полицията, от които става ясно, че са работили за починалия, но от няколко месеца не са получавали заплати. След като...

Марси Рийс твърди в интревюто, че България е обхваната от тежка икономическа криза, а правителството ни било авторитарно, но никога до сега отношенията между България и САЩ не били по-добре. Двете държави работели успешно по следните въпроси – организирана престъпност, борба с тероризма и защита на интелектуалната собственост.

Сирийският бизнес елит отдавна е един от стълбовете зад режима на Асад, в странен съюз между богатите капиталисти и военните социалисти. Но днес бизнесмените се чувстват притиснати от събитията. Ще им се наложи да вземат позиция, а това невинаги отговаря на валутния интерес.

През последните няколко години вълната от пазарни реформи ускориха икономическия растеж на страната. Един от символите на идването на власт на Башар Асад е внезапната поява на молове, бутикови хотели и частни банки в Дамаск – всичко това практически отсъствало от Сирия, докато реформите му не влизат в сила през 2004 година. Този тласък в икономическо отношение подсилва стабилността и засилва връзките между режима и бизнес лидерите, като циментира техния общ интерес относно вътрешната сигурност в Сирия.

Но с началото на бунта през март 2011, внимание предизвиква въпросът дали и кога тези бизнес лидери – най-висшата класа в Дамаск – ще се откажат от Асад.

Днес, изглежда, че до голяма степен биха направили такава стъпка. Броят на загиналите и бруталните злоупотреби от страна на силите за сигурност и различните служби, отблъскват една значителна част от богатите сирийци.

Видни бизнесмени обаче не могат да кажат кой е с режима и кой не. Подозрителността е на високи нива, особено със сблъсъците в богатия северен град Алепо, където живее главната част от заможните сирийци зад властта, които се страхуват, че състоянието им може да бъде изгубено. Според някои бизнесмени мнозина не вярват вече на Асад, защото не приемат това, което се случва – повечето не са и предполагали, че може да се използва такава сила.

Все пак, има редица семейства от бизнес средите – от автомобилостроене до производство на безалкохолни напитки – които открито осъдиха режима. Някои от тях помагат материално бунтовниците, но често семействата им стават жертва на отвличания или рекет от страна на службите, което показва явно, че обхвата на властта е наистина голям. Много фабрики са изгорени или бутнати от танкове – понякога като предупреждение.

Според главния редактор на онлайн списанието The Syria Report, Джихад Язиги, властите вече не правят разлика между онези, които ги подкрепят или са срещу тях. С други думи – докато започва битката на правителството за оцеляването му, бизнес елитът в голяма степен е станал без значение.

 ”Имало ли е промяна в бизнес общността? Абсолютно”, смята анализаторът от от Eurasia Group Айхам Камел.

Но дори един сценарий, в който всички бизнес лидери се обърнат срещу властта, не би бил решаващ. Военните, разузнаването и службите за сигурност са важният фактор, а голяма част от тях са все още лоялни. Именно тази подкрепа дава “зелена светлина” за продължаване на репресиите и атаки срещу опозиционните крепости.  

Въпреки, че се е отклонил от Асад, бизнес елитът е в състояние на политическа неопределеност: не е с режима, но не се чувства комфортно с алтернативата. Сунитският бизнес елит, по същество религиозно консервативен, не иска бъдеща Сирия, водена от Мюсюлмански братя. И опозиционните лидери в изгнание не са популярни сред богатото съсловие в Сирия.

Някои бизнес семейства пък играят на два фронта. Немалко са случаите, в които бизнесмени подкрепят финансово както режима, така и бунтовниците в едно и също време.  В момента, когато и двете страни станат смъртоносни за тях, когато се появят сигнали за ясния победител от конфликта, тогава бизнес елита в Сирия ще застане открито с позиция.

“Нищо лично, просто бизнес”, както се казваше на едно място. Тази максима явно важи с пълна сила и за Сирия.

През последните месеци вместо да отстрелват дивеч, ловците започнаха да се гърмят един друг. Сякаш сме попаднали в извратения свят на някакво кърваво рrалити, в което целта е да преследваш и убиваш себеподобните си за перверзния кеф на една крайно отегчена и покварена публика. За щастие или не обаче сме в реалния свят, където причините за подобни инциденти са далеч по-прозаични. Преди три дни смъртта застигна с хладната си прегръдка поредния ловджия, имал неблагоразумието да послуша адреналина, а не разума си. Ловният излет край пернишкото село Студена се оказа последен за ветерана Иван Степанов. Съдбата обича да играе нечестно и понякога можеш да станеш жертва на куршума, който си приготвил за плячката си. В безумното си желание да прибави още един към ловните си трофеи бившият кмет на Студена излязъл под дъжда от куршуми и намерил кончината си. В лова явно всичко е позволено. Няма значение дали ще гръмнеш звяра със законни муниции или не. За отстреляния Степанов е нямало...

Big oil and gas companies are doing everything they can to open New York up to dirty hydrofracking. Hydrofracking is a new kind of gas drilling that would blast millions of gallons of chemical-filled water into New York's earth, and could poison the water supply for millions of New Yorkers, threatening New York's air, water, land, and communities.

Учител с пистолет в класната стая - това ще бъде все по-честа гледка в Съединените щати или поне в тези щати, където местните закони позволяват оръжието в училище. Така например е в Охайо и Тексас, където тези дни стотици учители се записват на безплатни курсове по стрелба. Действията им идват като предпазна мярка след кървавата баня в началното училище в Кънектикът на 14 декември, когато загинаха 27 души. В същото време американските власти започват мащабна кампания срещу огнестрелните оръжия.

DIAMOND DAYS is a feature-length narrative film about a lonely Bulgarian playwright named Krasimira and her first visit to Kentucky to see the English-language premiere of her latest play. In the bluegrass state she takes a tour of a world-famous horse farm and meets a restless young woman who dreams of leaving Kentucky for good. The lead actor of Krasimira's autobiographical play is a recently divorced actor attempting to impress his distant 13 year-old daughter by showing her the "glamour" of a regional theater production. In four whirlwind days, Krasimira learns the meaning of "southern hospitality" and makes friends amongst an alien culture.

Ужасите на Индия

Как се оцелява в България

ВСС освободи Цацаров от съдийската длъжност, остава му клетвата като главен прокурор

Интервю с Иван Стамболов, член на Националния съвет на „България на гражданите“, отговарящ за икономическата политика.

http://dariknews.bg/

- Г-н Стамболов, на 27 януари ще се проведе на практика първия референдум в историята на България. Вие как ще гласувате на него?

- Лично аз няма да гласувам и то не от мързел, а от омерзение. Няма да допусна някой да ме прави на маймуна и после да върши каквото му е изгодно, включително и личната си далавера, уж от мое име. Защото какво ще стане сега? Или поне каква е идеята, защото според мен нищо няма да стане. Идеята е да се зададе въпрос подобен на въпроса, който Кире задал в онзи виц на Масалитинов: „Госпòдине, сàкам да ви зàдам èдин въпрос, на кòго отговорот требе да биде ДА!“ Питат ни „Искате ли да се развива ядрена енергетика чрез изграждането на централа?“, което е почти все едно да ни питат „Искате ли България да развива своята икономика чрез изграждането на нови предприятия?“. Кой луд ще каже, че не иска да се развива икономиката! Обаче какви предприятия, колко предприятия, къде ще бъдат, какво ще произвеждат, колко хора ще работят в тях? И не на последно място – чии ще са тези предприятия? Само кажете „да“ за развитието на икономиката и елате да видите какво се вика далавера, какво се викат партийни фирми и какво се викат обръчи. И ако случайно си позволите да попитате с озадачено повдигнати вежди, ще ви се отговори: „Ами че нали вие искахте да се развива икономиката? Глас народен, глас божи!“.

- Да, но това е метафора и няма общо с конкретния случай.

- Така ли мислите? Нали знаете, че вече е създадено самостоятелно дружество за изграждане на нови атомни мощности и това дружество няма да оперира по Закона за обществените поръчки? Тоест цялото строителство, всички доставки, всичко ще се възлага на подизпълнители без конкурс и контрол. И много хора вече потриват ръце. Същото е впрочем и с Южен поток. Според мен, докато обществеността мъдрува над геополитически въпроси и далекоперспективни модели на енергетиката, вече се знае кои строителни фирми ще прокарват тръбата. И същите хора пак потриват ръце, защото строителните работи ще се заплатят, независимо от евентуалната възвращаемост на проекта и независимо от това дали България ще се превърне в „енергиен център на Балканите“. По същия начин се знае кой ще строи и новите ядрени мощности, след като най-великият суверен – народът – каже, че иска да развива ядрената енергетика. И когато един млад българин от далечното бъдеще попита побелялата си от грижи и недоимък майка: „Мале, защо ми е толкова малка заплатата и половината от нея отива за ток и парно?“, старицата ще му отговори: „Защото, сине, когато дядо ти беше на твоите години, пожела да развива ядрена енергетика чрез изграждането на нови атомни централи“.

- Но тогава не е ли най-лесно да отидете и да гласувате с „не“ на референдума?

- На мен не ми е лесно, защото не съм против развитието на ядрената енергетика, тъй както не съм против развиването на която и да е друга енергетика, стига да не е опасна за хората. Защото енергетиката е тази, която прави икономиката конкурентноспособна, а само конкурентноспособната икономика може да расте и да прави хората по-богати. Ако референдумът каже „не“, това означава, че се отказваме не само от класическите атомни централи, но и от изграждането на малки мощности, включително и такива, които работят с торий, например.

- Но това е вашето лично мнение, нали така?

- Да, това е моето лично мнение.

- А какво е позицията на партия „България на гражданите“, на която вие сте член на най-висшия орган на управление?

- За мое голямо щастие, официалната позиция, която приехме, отговаря напълно на личното ми мнение и дори се надявам да съм успял да помогна малко за нейното формиране. Решихме да заемем една на пръв поглед нестандартна позиция, за която, особено от партия като нашата, се иска доста политическа смелост. Решихме да бойкотираме референдума и не само ние да го бойкотираме, но и активно да приканим хората да сторят същото. Нестандартно е, защото бойкотът по природа е пасивно действие, тоест – бездействие, пък ние го провеждаме активно. А политическа смелост се изискваше, защото за опонентите ни беше най-лесно да кажат: „Вие сте партия на гражданите, пък бойкотирате една от най-гражданските форми за участие във властта – референдума“. Напротив, ние бойкотираме този фарс именно заради голямото си уважение към референдума като форма на пряко участие на гражданите във властта. В случая наблюдаваме опит за манипулация на същите тези граждани, от които се очаква под името „референдум“ да станат съучастници в ограбването на демокрацията и в защитата на лична далавера и интереси, но не тяхната, на гражданите, „далавера“ и интереси.

- Не отправяте ли прекалено тежко обвинение, наричайки референдума „манипулация“?

- Не, не мисля. И ще видите, че съм прав, ако погледнете нещата от малко по-различна гледна точка. Да оставим настрана всички икономически и енергийни аргументи. Тях ги изложиха подробно и защитиха авторитетно експерти от всички страни. Да погледнем референдума политически и то не просто политически, а от гледна точка на политическата технология. За мен тази акция на ГЕРБ и БСП, освен да обслужи всички техни външнополитически ангажименти, вътрешнополитически апетити и най-накрая (а всъщност защо не и на първо място) техните корпоративни и финансови интереси, има за цел да компрометира изборния процес, да отврати хората от него и в крайна сметка да намали избирателната активност на идващите парламентарни избори, за да могат те да бъдат манипулирани, фалшифицирани и откраднати. На 27 януари хората ще бъдат разходени до урните, те ще отидат, защото им се иска да вярват, че живеят в демокрация и им е гарантирано реално и ефективно участие във властта. Ще се разходят в някой студен януарски ден и после ще се окаже, че не е имало смисъл, защото референдумът се е провалил, което, впрочем, е твърде вероятно да се случи. Тогава у хората ще остане усещането, че от тях нищо не зависи, че няма смисъл да се гласува, че няма смисъл да се участва в демократичните процедури, защото всичко се решава на друго място и по друг начин. Колко от тези така разочаровани хора ще намерят смисъл в идеята да отидат да гласуват на парламентарни избори? И нещата пак ще се решат с корпоративен, купен, откраднат, заплашен, рекетиран и изнуден вот. Ще се решат с подмяна на чували с бюлетини и с мъртви души. Знаете ли, между другото, че има общини, в които броят на имащите право да гласуват е почти равен на броя на населението при последното преброяване? Така излиза, че в тези общини няма хора на възраст под 18 години, което е невъзможно. И тъй като е невъзможно, означава, че в избирателните списъци навсякъде има поне 20% „мъртви души“, тоест не починали хора, а хора, които от години не живеят в България, но се водят в списъците и някой гласува с ЕГН-тата им както му е угодно на него. Но това е тема на друг, дълъг и печален разговор. Та, ето я една от главните цели на тъй наречения „референдум“ – да саботира парламентарните избори, защото, както се очертава, на тях има голяма опасност да се сложи край на уюта на съществуващия в момента политически картел. Между другото, моята прогноза е, че тъй нареченият „референдум“ ще се зарадва на много ниска активност, което ще означава, че много хора мислят като нас в „България на гражданите“.

Tweet

„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами”

(Мишел Уелбек, Платформата)

След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…

На жените им се лепва етикет “стара мома” или “шафрантия”, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите “коцкар” и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…

Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.

Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…

А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.

Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.

Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?

Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив.

Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…

Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.

Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти  го върнат е заем, а не точно любов.

Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.

Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?

Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:

Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.

Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на “нормалните хора”, за да е “оправдана” твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…

При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.

Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.

Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.

Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не  го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…

Тоест, халтави са ни патериците.

Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш “половинка”, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното “цяло”, съшито от две “половинки”.

Две е повече от едно.

Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.

Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо “като хората”.

Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.

Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…

Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.

Тихомир Димитров

"Гугъл Ърт" пуска карта на затворническите лагери в Северна Корея

Продукти за 4 порции:
4 яйца
2 средни глави червено цвекло
3 картофа
1ч.л. шарена сол
1с.л. заквасена сметана
1ч.ч. стърготини Пармезан

Приготвяне:
Грудковите се почистват и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Двата вида зеленчука се слагат поотделно в две метални касероли. Полива се вода един пръст под нивото на кубчетата. Съдовете се похлупват и поставят на два включени котлона. Варят се до омекване. Отцеждат се от остатъчната вода. Смесват се в купа. Яйцата се сваряват в подсолена вода. След готовност се белят, режат се през средата на зиг- заг. Вземат се 4 плоски чинии. Най- напред се аранжират по две половинки яйца. После се добавя от варените зеленчуци и по супена лъжица сметана. Яйцата се овкусяват със шарена сол. Предястията се поръсват със стъргитини Пармезан.

“Турците по-глупави ли са от нас, защото те имат сключени споразумения за изграждане на нови атомни електроцентрали и ТЕЦ на границата с България?“.
С такъв въпрос вчера лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев се обърна към партийния си актив в София.Ще му отговоря лично в края на тази статия, докато наблюдавам как самите турци в България, бившите му коалиционни партньори и съучастници в реанимирането на мъртвородения проект АЕЦ „Белене”, мълчат.
Мълчат и медиите, които „пропуснаха” да отбележат що за шаран се крие в подмолите на едно мимолетно проблеснало „знаково” изказване на Ахмед Доган на конференция на ДПС на 12 декември 2009 г. , след което настъпи всеобщо смълчаване. При това Доган атакува тогава фронтално, за първи и последен път, действащия по онова време президент Първанов, макар и да не го спомена поименно, но на практика направо си го нарече глупак:

Припомням цитати от бомбата на Доган ( архивирани в ivo.bg), която той никога след това не дублира ( а и никой не се осмели да разчовърка нейния механизъм за евентуално по-късно взривяване):
“-Започването на АЕЦ „Белене” е по-скоро патриотична авантюра за 6 млрд. евро отколкото демонстрация на ясни политики за енергийната стратегия на България в бъдеще.
-Няма нужда от тези 5-6 години безплодни, но патриотични дебати във връзка със затварянето на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”.
„-Трябваше да искаме не рестартиране или парични компенсации, а съдействие за изграждането на 7 и 8 блок, или помощ а изграждането на големи хидроенергийни проекти, от който държавата има нужда за управление на водните си ресурси”.
Постоянните внушения, че страната е или ще бъде енергиен диспечер на Югоизточна Европа, не само че не са верни, но са и глупави.
„-България има около 10 хил. мегавата енергийна мощност, от които само 5-6 хиляди са ефективни. Инсталираната енергийна мощност на ЕС е над 1 250 хил. мегавата. Да си въобразяваме, че с 0,5% от европейската инсталирана мощност ще бъде диспечер е по-скоро израз на недоразумение, а не на реална преценка на възможности и резултати. Същата диспечерска мания се повтори и във връзка с идейните проекти за газопроводите „Набуко” и „Южен поток”. Достатъчно е човек да хвърли един поглед върху картата на ЕС за действащите и проектни трансфери на природен газ, за да разбере кои сме и за какво се борим”.
„Забелязвате ли езика? “Диспечерска мания”, “глупави внушения” за енергийното диспечерство, “безплодни, но патриотични дебати” по темата и “патриотична авантюра” по адрес на най-свидната рожба на енергийното лоби и неговия най-представителен лобист, президента Първанов.
Самият Първанов засега мълчи. Вече цели две денонощия. На удара отвърна Румен Овчаров, който заяви пред Нова телевизия, че това за патриотичната авантюра не било вярно. А и нямало мърдане, защото вече от две години в Русия се работи по изпълнение на поръчките, направени за АЕЦ “Белене”.
И какво става сега? Доган премълча каквато и да било критика по адрес на ГЕРБ. Борисов продължава да мълчи за Доган, който от месеци вече изчезна от неговия речник. А Г.Първанов мълчи за тежките думи, които за първи път чува публично от устата на Ахмед Доган.
Кой кого ще надмълчи, ще видим. Но и сега е видно, че мълчанието наистина е злото!( ivo.bg, 14 декември 2009 г.).

Тази своя публикация бях нарекъл „Доган проговори енер(гет)ично и се включи в голямото надмълчаване”.Припомням я е в контекста на голямото проговаряне в рамките на сегашната кампания за разясняване на позициите по земетръсната тема АЕЦ „Белене”, предизвикала цял референдум.Гордият с неговото предизвикване Сергей Станишев вчера се опита отново да влее ядреналин във вените на столетницата със стандартното си обещание за нещо, което самият той като премиер не свърши и не довърши, но отново обещава да направи, ако му дадат власт:

“Инвеститор за АЕЦ “Белене” може и ще бъде намерен, всичко зависи от политическата воля“, каза той на софийския партиен форум, преминал под лозунга „гласуваме „за”.

Както виждате, всички приказки за икономическите съображения като фундамент на земетръсния проект „Белене” са паднали като ненужни кюлоти от измършавял дирник. И понеже той лъсна отново, Станишев се опитва да го прикрие пред аудиторията си със следното смокиново листо:

“ГЕРБ отиде при тези, които закриха първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй“, подхвърли интригантски шефът на ПЕС, настъпвайки педала на автоматичната омраза сред червената аудитория към всичко , що се синее на хоризонта, макар и да е разводнено днес на гербера на вълната.

Вместо да анализира собствените си лъжи от онова време, базирани на поръчката на ядреното лоби, че след закриването на въпросните блокове България щяла да осъмне с режим на тока и да се превърне във вносител на електроенергия към 2012 г., сегашният европейски социалистически началник, продължавайки да оспорва ( но само за вътрешна консумация) европейското изискване за европейското ни членство за закриване на онези блокове, набляга на покачилите се междувременно цени на тока, сякаш това нямаше да стане при наличието на още по-големи излишъци, произведени от изведените от експлоатация стари съветски блокове в Козлодуй.

Днес, близо десетилетие по-късно след лъжите за енергиен фалит на страната ни без два от блоковете в Козлодуй, в България не само има свръхпроизводство и износ на електроенергия, но и по странен начин нашата катастрофирала постсоциалистическа икономика се “радва” на следния дисбаланс от гледна точка на международните параметри: пада ни се цял процент от световното производство на електроенергия от ядрени реактори, докато собствената ни икономика мъждука с някакви си 0,1 процента от брутния вътрешен продукт на света.

Това ли е „основанието” да развиваме нови ядрени мощности в момент, когато на Север ( а не на юг, край Босфора), трескаво се оглеждат за заместители на доказано опасната ( чрез стрес тестовете в Чернобил и Фукушима) ядрена енергетика?

Или отново ще закопаем още повече в задния европейски двор, в който сме се насадили със закрепостяването към мръсни, опасни и нежелани в технологично напредналите държави производства, радвайки се на отредената ни роля на производител и износител на химически продукти ( като сода каустик) или цимент, докато развитите ни съседи гнусливо си ги внасят от ( явно умствено) изостаналите, вместо да ги развиват на своята чиста територия?
Проспериращите държави залагат вече основите на геометричната прогресия на своя просперитет, докато Станишев и компания тук ни дърпат назад към битата карта АЕЦ „Белене”, ругаейки откровено новите технологии за добив на енергия от възобновяеми източници  (ВЕИ) само защото били в момента по-скъпи (макар те на практика да поевтиняват буквално с всеки месец там, където се развиват целенасочено и приоритетно в страни, където не може да се краде яко от далавери със съветски авери, като в Германия например).
“Ако “Белене” беше заработило ( което е „то” в случая- май, когато се развълнува за нещо много близко и скъпо на сърцето му Станишев пак се изказва стил на „един симбиоз”- без. ivo.bg), цената от него щеше да е съпоставима с тази от “Козлодуй” и щеше да е няколко пъти по-евтина от тази от ВЕИ“, заплака за „неродения Иванчо” Станишев, който би трябвало да научил най-после основното правило в тълкуването на миналото: изпускането на „ако” в миксера от аргументи силно мирише. На популизъм, най-малкото.
Истината е, че предишните управляващи действително напълниха не само гащите с липсата на смислено обяснение за „пропуска” да задействат обречения на несбъдване гигантски руски проект, но и гушите на пеликаните с бели якички, накацали край някогашния комунистически концлагер. Но са погълнали достатъчно, за да могат да издържат още дълго в крякането в хора на другарската жалейка около трупа на гиганта на съветско-българската корупционна дружба.

Къде в тази миризлива картинка се губи раздавачът на порции Доган и дали той се държи така гнусливо настрана, защото е изтикан или по-друга сходна причина, свързана с неговата порция, това не само не ни казват, но и като истински скачени съдове (в координатната система ГЕРБ-БСП, като и Атака – ДПС, мотивиращи се взаимно) не подсказват на подчинените си медии. Няма заповед, няма въпроси.
Има обаче изобилие от зарибяване на шарани в беленския гьол за нуждите на пеликаните, за изхранването на които Станишев подхвърля отново патриотична стръв на дребните риби:

“За БСП “Белене” е български проект и имаше намерен инвеститор. 2008 година имаше опашка от инвеститори, не само RWE, които спечелиха. В нито един момент до изборите през 2009 година RWE не е поставял въпроса за напускане на проекта“, хвърля опашатата си лъжлива реторика израсналият до континентална величина соцлидер , цитиран от БГНЕС

Щом ще цитираме обаче, да припомня каква е действителната оценка извън бруталната пропагандна лъжа за „опашката от инвеститори”, за каквито Станишев явно припознава всеки чужденец, проявил някакъв интерес към потенциалната хранилка в Белене. Истинската оценка се съдържа в една от изтеклите в Уикилийкс грами на американското посолство в София. Цитирам по ivo.bg от 21 декември 2010 г. в частта, в която се изяснява, че германският инвеститор се оттегля от България поради това, че сделката вони още преди концерна да е придобил акции от него, т.е. смърди още по времето на управлението на Станишев и компания:

21 Декември 2010
в. Гардиън / БТА
„В американска грама от София, публикувана в “Уикилийкс”, се казва “Германската компания RWE (Ер Ве Е) осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании за строежа на АЕЦ “Белене” е “отровна комбинация”, и затова се оттегля от проекта, разкрива статия в английския вестник “Гардиън”.
Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания – RWE (Ер Ве Е), който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един в България, който е бил “преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността”, сочат американски дипломатически доклади, разпространени от сайта “Уикилийкс”, съобщава в. “Гардиън”.
Германската фирма Ер Ве Е (rwe.com), която доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта “Белене” през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 г. Тя заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че “финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период” и че “въпросите на сигурността не са фактор”.
Но участието й в такъв очевидно компрометиран проект, който според дипломатите “вонял на съмнителни сделки” още преди Ер Ве Е да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да хвърли сянка на съмнение върху преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти.”

Така че, вместо да се прави на Индиана Джоунс и да подстрекава престарялата си аудитория да се отправя на поход по следите на изчезналия кивот в пясъците около Белене ( където всъщност са закопани костите на концлагеристите от времето на комунизма), Станишев трябва да се опита поне малко да вдигне падналите кюлоти. Под тях прозират преплетените сърп и чук, както и интересите на руско-българската мафия, на която се опитаха да услужат не просто с някакво си застъпничество за мъртвородения проект АЕЦ „Белене” ( отречен дори от съветската Академия на науките още през 1984 г. и от Българската й посестрима през 1990-та), но дори демонстрираха при изпълнението на задачата мощта на русофилската пета колона чрез провокиране на цял референдум, въвличайки на практика народа в своите корупционни „патриотични игри”.

Сега, както виждаме, българските големи европейски социалистически водачи вече питат с какво сме били по-глупави от турците, които се събудиха с апетит за ядрено развитие по пътя към Европа. Което силно напомня за прословутото изказване на Доган от зората на демокрацията, когато ни съобщи, че пътят ни към Европа минава през Босфора- нещо, с което раболепно явно се солидаризират и големите патриоти от ВМРО и Атака, съюзниците на БСП, сочещи турския пример като повод за подражание просто защото така им диктува прокремълският патриотизъм.

Филмът ” По следите на изчезналия ки(вот)”, чиято прожекция обещава Станишев, всъщност трябва да се чете “вот как”:
“По следите на падналите кюлоти”

Share on Facebook

Гай Кавазаки беше един от първите лидери на мнение в маркетинга и предприемачеството (може би “мастодонт на мнение” повече му отива), с който се запознах. Шефът ми даде “Как да побъркаме конкуренцията” и така започна любовната ми афера с Кавазаки. Дори и не винаги да казва нещо полезно, той пише интересно, провокативно и мотивиращо. С такова усещане оставам и след Enchantment (на български – “Изкуството да очароваш”). Очарованието е голямото оръжие, което ще ви отвори бизнес и лични врати без засечка. Но за да имате това оръжие, трябва да се потрудите.

Кавазаки прави нещо като наръчник / нещо като енциклопедия на очарованието. Той показва как да очароваме, какво може да ни донесе това и какво ще донесе на другите. В началото съветите напомнят на това, което би казал Дейл Карнеги днес – ще получите съвети за всичко, което помага за блестящо първо впечатление: от това как да се усмихвате и ръкостискате до това как да се доверявате на събеседника и да създавате печеливши ситуации. Съветите за личен брандинг са полезни не само за маркетолози, но и за всеки, който има нужда да поработи над представянето си и комуникацията с хора.

Някои глави (по-интересните за мен) са насочени към марките. Тук ще прочетете съветите на Кавазаки как се представя нов продукт, как да се справите с традиционната съпротива срещу новости, как да създадете дълготрайно очарование и как правилно да използвате push и pull технологиите, които водят днешния свят. Тук намерих няколко интересни съвета по темата, например как това да попиташ някого за решение може да наклони везните в твоя страна – ще имате информация, може именно питането да промени мнението на човека във ваша полза и ако е така, после те ще искат да се докажат. Интересно ми беше да прочета и как в различни случаи намаляването и увеличаването на възможностите може да промени поведението на събеседника/клиента.

Ако искате пък да преодолеете съпротивата срещу нов продукт или ваша лична кауза, можете да последвате съветите на Кавазаки – за мен това беше най-любопитната глава в цялата книга. Ето и любимите ми тактики за очароване на предубедени към новото:

• Демонстрирайте обществена подкрепа – ако и други са харесали продукта ви, покажете го, така че да убедите и нови последователи.
• Създайте впечатление, че продуктът ви е навсякъде – щом всички го ползват, значи си струва.
• Създайте впечатлението, че продуктът е адски ограничен – VIP-усещането да притежаваш лимитирана бройка е в основата на повечето успешни луксозни стоки.
• Пуснете хората зад кулисите, за да усетят вашата магия – това изгражда доверие и, ако историята е разказана по правилния начин, възхищение от работата на екипа ви.
• Намерете ярък пример – той трябва емоционално да предава вашето послание чрез история, визия, цифри и думи.
• Съгласете се с човека срещу вас – ако намерите обща тема или общи възгледи, ще се харесвате повече, а така съпротивата се преодолява по-лесно.
• Използвайте статистиката в своя полза – числата и графиките често действат по-убедително от други методи (разбира се, подплътени от добра история)
• Поискайте услуга – може и да звучи нелогично, но ако някой първо ви направи малка услуга, той по-вероятно ще се съгласи да помогне още.
• Обърнете внимание на всички заинтересовани – целта ви не е само един човек или група, а всички свързани лица – семейство, приятели, близки. Обърнете се и към тях, за да постигнете индиректно влияние.

Като цяло, “Изкуството да очароваш” е любопитно и бързо четиво. Ако обичате Гай Кавазаки, книгата ще ви хареса дори само заради стила на писане. От друга страна, на 200 страници Кавазаки се е опитал да събере адски много теми – затова и Enchantment на моменти е твърде повърхностна и сякаш съставена не от глави, а от предговори на отделни книги, които така и не са били написани. Интересни идеи има, но не е стигнато до същината им – надявам се, че авторът планира да разгледа някои от любопитните точки по-обстойно в бъдещи заглавия.

The post Изкуството да очароваш – Гай Кавазаки appeared first on Васи ли?!.

След неуспешният опит да направим снежен човек на двора, си направихме на балконския прозорец. Снегът този път в...

Днешният пътепис ще ни води до Света гора. Цветан ни показва скита (т.е.„почти“манастир) Свети Андрей – с много интересна история. Приятно четене:  

Скитът „Свети Андрей“ в Атон

  Когато нашата варненска група се събра цяла на пристанището на Зографския манастир – Арсаната след литийното шествие и успя да се качи в 09. 45 на ферибота „Достойно ест”, благодарихме отново на свети Георги. За 2,10 евро след час плаваме покрай западния бряг на Света гора и пристигаме в главното пристанище Дафни. Два автобуса ни очаkват за столицата Карея. С щурм се настаняваме, плащаме по 3,50 евро и потегляме по баира. След час от превала долу се забелязва гигантска осемкуполна катедрала с характерните руски луковици с православен кръст отгоре. Това не е типичен атонски манастир, а някогашния руски скит „Св. Андрей”. Днес той е подчинен (филиал) на Ватопедския манастир.

 

  Ние уверено крачим към портала и търсим гостната на скита, защото имаме потвърдена с факс резервация от архондаря Нектарий. Архондарика е вдясно, минаваме покрай катедралата и се качваме на втория етаж. Тук ни посрещат по атонски с ципуро (ракия) и локум. Запознават ни с разписанието на службите и ни предупреждават, че вратите на скита се заключват в 18 часа и че строго се забраняват алкохола, мобилните телефони и камери. Е, ракията с която ни черпиха беше мека около 40 градуса, но не и безалкохолна.

  В скита можем да преброим цели 13 храма разположени сред няколкоетажни сгради.

Вдясно е Духовната Академия на Света гора, където послушниците изучават гръцки преди да станат монаси.

На входа вдясно е основателят на скита пенсионирания Константинополски патриарх Атанасий Паталарос. През 1652 г. той открил старата килия на св. Антоний Велики, ремонтирал я и се нанесъл. През 1654г. издъхва в Лубенския Преображенски манастир – Харков, Украйна. Седнал както е бил погребан и светите му мощи останали нетленни. И до днес е известен като св. Атанасий Лубенский Седящия. Така килиите му в Света гора стават основа за скита и оттогава тук се тачи паметта на св. Антоний Велики и патриарх Атанасий.

Вляво е умаленото копие на Св. София от Константинипол, същото което държи в ръка св. Атанасий Пателарос в предходния стенопис. Един византийски блян за всички гърци не само за бивши патриарси.

 

    Тази красива сграда е наречена „Сарай” (дворец) и е построена от друг пенсиониран патриарх Серафим през 1768г. Това име останало нарицателно впоследствие и за скита. Серафим, като константинополски патриарх обявява за патронен празник на париаршията и на скита празника на св. Андрей Първозвани. Той също е изгонен от турците и почива в същия харковски манастир.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] През 1841г. килиите са продадени от Ватопедския манастир на двама руски монаси Висарион и Варсануфий. Те от 25 години се подвизават в Света гора като ученици на стареца – българин Харалампий. Той водил 72 г. аскетичен живот на Атон, практически не напускайки своята килия и хранейки се изключително с горска трева и корени. Като дар от бога той имал власт над бесовете и ги изгонил от едно бясно дете. След настаняването на братята в закупената от тях килия Сарай отец Харалампий се заселил заедно с тях, поживял още 3 години и починал на 7 ноември 1845 на 95 години. Интересно дали има нещо запазено от този свят българин?Но това е въпрос на който ще се опитам да отговоря при следващото посещение. През 1849 след дългогодишните усилия на духовните братя килията е обявена за скит. Оттогава започва бързия му възход като Руски Свято – Андреевски общежителен скит.  

    Настаниха ни в ремонтираното бившо болнично крило на втория етаж. На фасадата долу в средата е мозайката на св. Инокентий Иркутски.

    Тази мозайка е дар от сибирският милионер Инокентий Михайлов Сибиряков. Той дарил 2, 4 милиона рубли за довършване на храма на съименика му св. Инокентий и катедралата на св. Андрей Първозвани. При откриването на този някога най – голям катедрален храм на Балканите за 5000 човека през 1900 г. името му като главен ктитор (спонсор) даже не било споменато, а той завършил земния си път като скромен монах в скита.

 

  Като официален ктитор присъствал Граф Игнатиев, който при сключването на Сан Стефанския мирен договор 1877г. в чл. 22 дори го упоменал за привилегиите му като манастир. Да, но на Берлинския конгрес тази точка отпаднала, и той останал скит. Храмът е затворен и ние внимателно го заобикаляме, защото работниците още демонтират скелето за ремонта на камбанарията.

Вдясно на входа има мраморна плоча от която научаваме, че основите са заложени през 1867 г. от великия княз Алексей Александрович за спасението на баща му, император Александър II Освободител след атентата в Париж. На 25 Май 1866г поляка Антон Березовски стреля, недоволен от поробването на родината му но не го улучва.    

    Долу в приземния етаж е трапезарията – кръстообразно варосано помещение с дълги маси. В 16 часа там ни нагостиха с нахутена гозба, листа салата, маслини, чер хляб и по лъжичка от коливото докато слушахме проповедта заедно с около 100 поклоника.

  На върха блестят позлатените луковици с кръст устояли на времето.

Е не ни настаниха в сарай, но останахме доволни от общото спално. За разлика от втората група, която трябваше да търси подслон в манастира Кутлумуш в последния момент поради проблем с водата.

  Някога горе в камбанарията е имало 20 камбани. Най – голямата е 333 пуда е дар от императицата Мария Александровна през 1888г. Сега тя е пукната и очаква ремонт.

      Вечерната и утренна литургия беше в църквата на втория етаж над входния портал. В сумрака, при светлината на няколко свещи, ние бяхме заобиколени от черните сенки на монасите. Проигумена Ефрем не носеше митра, но седеше на трон вляво и когато монасите минаваха покрай него те обикновено се спираха и му целуваха ръка. Приближих се към него него и прошепнах „Евлогите” (Благослови) и му целунах ръката. Радостен усетих бащинската му ласка когато ме поглади по главата. Класическите стенописите бяха запазили надписите си на руски, но иконите бяха подменени с новоизписани в гръцки стил. Вероятно те са били откраднати и продадени след запустяването на скита. Успяхме да целунем най – ценната реликва – благоуханото чело на св. Андрей, поставено в сребърeн реликварий във формата на главата му.

    Същата църква където бяхме на литургия но гледана от външна страна.

        Сутринта на закуска в 8:00 ч. бяхме заедно със св. Антоний Велики и св. Андрей Първозвани,

които ни гледаха от иконите докато сърбахме кус кус с риба тон.

  Разцветът на скита е кратък. Избухването на Октомврийската революция води до неочакван обрат, като спира притока на монаси от СССР. През 1958 г изгаря западното крило и библиотеката. Покривите се рушат, а последният руски монах Сампсон почива през 1971 г. Храсти и дървета поникват в двора. Птици се настаняват в празната камбанария. Пустиня.

        През 1992 г. идва ново гръцко – говорящо братство от Ватопедския манастир което носи нов живот за скита. То започва с труд и молитви ремонта, който продължава и до днес. Не казваме сбогом, а довиждане и тръгваме към Карея. Там ни очаква поръчания от нас бус за Великата Лавра. Цветан Димитров, 16/17 – 11 – 2013.   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Атон – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ

Ако сте смартфон потребител, най-вероятно много пъти сте попадали на уебсайт без мобилна версия и сте се опитвали ловко до увеличите мащаба му, за да достигнете желания линк. След като кликнете, процедурата се повтаря отново и отново… В ерата на мобилните технологии като че ли очакванията на потребителите все повече изпреварват реакцията на бизнеса.

Мобилните потребители разчитат да могат да отворят всеки сайт от всяко устройство и да намерят нужната информация бързо и удобно. През 2012 Google съобщиха, че 65% от търсенията в интернет в САЩ всъщност започват от смартфон. Ако са привлечени от конкретен сайт, впоследствие 61% от потребителите го преглеждат подробно и на своя лаптоп или PC.

 

Kакво означава това за бизнеса?

Aко уебсайтовете на фирмите не са оптимизирани за мобилни екрани, твърде възможно е те да губят потенциални клиенти. От техническа гледна точка бизнесът имат избор между три варианта за мобилно присъствие: мобилно приложение, мобилен сайт или уебсайт с responsive („адаптивен”) дизайн. Ето и кои са разликите между трите накратко.

Мобилно приложение: Разработва се специално за платформата, върху която ще се инсталира – Android, iOS, Windows Phone, – като се вземат предвид различните версии на мобилните операционни системи. За да го използват, потребителите трябва да си свалят приложението – от Google Play или App Store например. Подходящо е в случаите, в които фирмите желаят да предложат на клиентите си по-сложна функционалност – обвързване с гео-локация, използване на камерата на телефона и др. функции. Мобилните приложения са удобни и бързи, но са скъпи като цена и често изискват дълго формално одобрение преди пускане на пазара (от App Store на Apple).

Мобилен сайт: Представлява отделна мобилна версия на сайт, най-често създадена за най-популярния сред потребителите размер на мобилен екран. Достъпва се през мобилен браузър и е зависима от моментната интернет връзка. Добро решение е за фирми, чиито сайтове не изискват честа актуализация на онлайн съдържанието. Главен недостатък на мобилния сайт е, че предлага една-единствена версия за всички мобилни потребители. Например, ако сайтът е бил създаден специално за iPhone екрани, възможно е Android потребителите с по-малки устройства да не виждат удобно цялото му съдържание. Решение в подобен случай би била изработката на втори мобилен сайт, пригоден за по-малки резолюции. Но като имате предвид главоломния растеж на видовете мобилни устройства, представете си колко време и усилия би отнела разработката на отделни мобилни сайтове за всеки смартфон на пазара. Да не споменаваме и всички размери таблети…

Тук на помощ идва методът responsive дизайн (адаптивен, гъвкав дизайн). Сайтовете с responsive дизайн „магически” адаптират съдържанието си към екрана, на който ги разглеждате. Реално тук не става въпрос за отделен мобилен сайт, а за допълнителни настройки към фирмените уебсайтове, благодарение на които те преоразмеряват и разместват елементите си спрямо различните екрани. Responsive сайтът осигурява на потребителите удобен достъп през всяко мобилно устройство, без да се налага да се разработват отделни мобилни версии за многобройните екрани на пазара. Адаптивният дизайн се предвижда още по време на първоначалната изработка на сайта. Чрез media queries, flexible grids & images и др. техники уебразработчиците подсигуряват адекватен изглед на сайта за мобилни, лаптоп и десктоп резолюции и ориентации.

Пример е сайтът на Интуитив Текнолъджи, който ще ви даде представа как изглежда един responsive дизайн. За да го разгледате, първо променете размера на прозореца на своя браузър. След това го разтегляйте и събирайте по дължина и ширина – ще видите, че съдържанието се намества според големината на прозореца. Отворете го и през мобилно устройство – смартфон или таблет. Отново важната информация се побира на екрана, без значение каква е големината му.

Повърхноста на метановите езера и морета на Титан е ураксена с големи блокове замръзнали въглеводороди, за това свидетелстват данните предадени от 'Касини'

Нидерландската организация Mars One , която планира да изпрати първи колонисти на Марс през 2023г , на 8 Януари е обявила изискванията към кандидатите , желаещи да полетят на Марс.

Учени от БАН ще внесат сигнал до новия главен прокурор Сотир Цацаров за престъпления, извършени при последната конкурсна сесия на фонд „Научни изследвания". В интервю за Дарик проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника на БАН съобщи, че е подготвил сигнала, в който става въпрос за съзнателно нанасяне на щети в управлението на фонда чрез сключването на неизгодни сделки.

Астероида Апофиз, който прелетя покрай Земята на 9 януари 2013 , се оказа със 75% по голям обем от смятаното досега. Новите оценки на неговият размер и данни за албедото са публикувани на сайта на ЕКА.

Първото десетилетие на XXI век мина под знака на светкавични промени в сферата на комуникациите (а и не само). Новите технологии навлязоха с бясна скорост, появиха се социалните мрежи като Myspace, Facebook и Twitter, които бързо грабнаха общественото внимание. Наред с всичко това своето централно място в света на комуникациите зае и смартфонът – джобен компютър, допълнен с възможностите на мобилен телефон, чиято роля е оптимизация на всички възможни връзки на потребителя със света. Една от тях е именно Twitter, познат още като “Sms-а на Internet”.

Към настоящия момент Twitter има около 175 млн. потребители в целия свят, сред които и много известни личности – актьори, музиканти, писатели, спортисти, политици, дори религиозни водачи като Папата и Далай Лама. Всички те използват Twitter ежедневно. Измежду всички медии, таблоиди, клюкарски уебсайтове, фенсайтове и блогове, Twitter предлага нещо различно – звездите сами да контролират информацията за себе си в общественото пространство. Те могат да туитват собственото си мнение, да качват лични снимки и изобщо – да са таблоид за самите себе си. Разбира се, когато подобна услуга е толкова лесно достъпна, се появяват имитатори, които създават фалшиви профили на известни личности. Актрисата Дебра Месинг, позната още като Грейс от сериала “Уил и Грейс”, казва:

Аз съм доста назад с технологиите. Относно Twitter се чудех какво е това, за какво ми е, защо трябва да ме интересува кога някой си прави сандвич. Един ден ми се обади моя приятелка и ми каза: “От 3 седмици си пиша с теб в Twitter, а чак сега осъзнах, че това не си ти!”. Разбрах, че някакъв човек пише от мое име и води толкова убедителни разговори, представяйки се за мен, че моята приятелка цели 3 седмици не е разбрала, че това всъщност не съм аз. След това се регистрирах и видях, че има цели 6 души, които постват от мое име. Тогава си казах: “Добре, това е лудост, трябва да си върна самоличността!” и изпратих свидетелството си за раждане на Twitter, за да докажа, че това съм аз, а тези хора не са. В крайна сметка всичко си дойде на мястото и се оказа, че най-съпротивляващият се да ми върне името човек е един пожарникар от Лос Анджелис.

Баскетболистът Шакил О’Нийл изпада в подобно положение – неговият медиен консултант Катлийн Хесърт открива човек, който поства от името на звездата. Но вместо да води съдебни дела, тя го съветва да си направи Twitter акаунт. Първият му туит е: “Това е истинският ШАКИЛ О’НИЙЛ!”, а оттогава всеки ден той споделя по някоя мъдрост (“Най-добрият начин да съхраниш щастието си е да бъдеш колкото се може по-щастлив всеки ден”), моли за съвет (“Имам нужда от помощ – “Subway” или “Schlotzsky’s” за обяд, имам важен мач довечера”), както и някои лични съобщения (“Напоследък съм потиснат, прабаба ми почина преди 2 дни, беше на 92″).

LinkedIn премина официално границата от 200 милиона регистрирани потребителя. LinkedIn бе основана през далечната 2003 г., а през месец януари 2013 г. вече над 200 милиона потребителя търсят работа, обменят опит и разискват множество професионални теми в различни сфери от бизнеса именно на това прекрасно онлайн място.

По-интересно е, че само преди по-малко от две години LinkedIn разполагаше едва с 180 милиона регистрирани потребителя, а днес те надвишават числото 200 000 000. Най-големият растеж на социалната мрежа откъм потребители идва от страни като Турция, Колумбия, Индонезия, Китай и Бразилия. Основната част обаче си остават американците с цели 64% присъствие в LinkedIn. Според статистиките САЩ разполага с около 74 милиона профила, докато Индия се нарежда на второ място с 18 милиона.

LinkedIn се превърна в лидер при социалните мрежи за професионална реализация и обменяне на опит в сферата на различни бизнеси. Всяка една себеуважаваща се компания има профил в социалката, а HR-ите неспирно развиват своя потенциал, за да намират кадри именно чрез LinkedIn. Така на практика се оказва, че ако искате да покажете, че сте в крак с времето, е добре да сте там. Полезно ще бъде за вас да откриете и групи, свързани с вашите интереси, където да обменяте опит с професионалисти именно от вашата сфера на практика и образование.

Снимка: LinkedIn

Астрономи са открили няколко нови комети , обикалящи около звезди извън Слънчевата система. Доклада е бил представен от сътрудникът на Калифорнийския университет Бари Уелш (Barry Welsh) на конференцията на Американското астрономическо агентство.

Физиолозите са открили при участниците в експеримента 'Марс-500' падане на активноста и нарушение на съня, които са прогресирали в процеса на симулацията на полета до Марс. Резултатите от наблюденията на американските учени са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Статистическият анализ на данниет от телескопа 'Кеплер' е показал , че приблизително всяка шеста звезда в изследваната Вселена има в своята планетна система подобна на Земята екзопланета. Това е разказал Франсоа Фрессон (Francois Fressin) на конференция на Американското астрономическо общество от Харвард-Смитсоновския център по астрофизика.