"1965 - най-популярните женски имена са били - Мария, Даниела, Иванка, Валентина, Росица" "2005 - най-популярните женски имена са били - Виктория, Мария, Александра, Габриела, Никол" колкото и да е тъжно - тенденциите са ясни. красиви и звучни български имена все по рядко са избирани за кръщаване на българските деца. все по-често ...

Някои хора го наричат “Цар Биби”. Премиерът-цар, чието царство го изхвърли, чиито собствени теми не го понасят, и чиито избиратели са недоверчиви към него. Това е един цар, който почти загуби война, въпреки неясния враг. Цар, който успя да завърже един екип от хора с остарели и закостенели виждания, без никакъв реален дневен ред. Единствената причина Нетаняху да бъде премиер днес е, че няма алтернатива. Нетаняху е един от най-популярните израелски премиери…някога!

Днес Израел е по-десен и по-религиозен от когато и да е било. Предизборните кампании, ако ги имаше, изглеждаха като лоша пропаганда, вкарваща страната в един постоянен водовъртеж от страх и омраза – страх към външния враг, и омраза към Иран и Палестинската автономия. Въпреки, че беше ясен изходът от изборите и Израел гласува с голямо прозявка, много предизвикателства се намират под повърхността и до последната минута най-малкият глас може да повлияе на следващото правителство.

Главният сред тях е завръщането на ляво-центристкия блок през последните няколко седмици, което означава, че Нетаняху ще трябва да разчита на коалиционни партньори и да не е толкова свободен в действията си.

Според последните анкети, партията Ликуд и Израел Бейтену трябва да спечелят 32-35 от 120 места. След вота стана ясно, че Ликуд и Бейтену взеха 31 места – по-малко от очакваното, но изгрява нова звезда – партията Йеш Атид и лидерът й, бившият журналист Яир Лапид. Спадът в местата на Ликуд се дължи най-вече на засилването на Еврейски дом, религиозна националистическа партия, която пропагандира анексирането на по-голямата част от Западния бряг, водена от харизматичния и млад политик Нафтали Бенет. Положително е, че а трето място по избиратели се нарежда Партията на труда начело с Шели Яхимович.

Нетаняху загуби места заради центристки партии. Всъщност, ляво-центристкият блок става все по-силен през последните няколко седмици преди изборите, въпреки че е твърде разделен, за да бъде в състояние да предизвика “Биби”.

 В момента не по-малко от четири са ляво-центристките партии: Партията на труда, традиционната социално-либерална партия, която води държавата през по-голямата част от историята й; Йеш Атид, светска партия, ръководена от бивш телевизионен водещ и журналист, който подкрепя идеята за военна служба за всички (крайно религиозните евреи в момента са освободени от задължението да служат в армията) и намаляване на икономическата тежест за средната класа; Хатнуа, чиито лидер Ципи Ливни, бивш министър на външните работи, се фокусира върху участие в мирните преговори с Палестинската автономия и Кадима, която претърпя провал на изборите. Крайно лявата партия Мерец спечели 6 места в парламента, което е успех.

Ако тези лявоцентристки партии обединят усилията си, те биха имали шанс. Ясно е, че Нетаняху ще има доста работа. Той ще трябва да сътрудничи с лявоцентристките партии и ще трябва да избира партньорите си според двете наболели теми: преговори с палестинците и проблемът с ултра религиозното еврейско население в армията.

Ако настоящият премиер реши да се ангажира с преговори с палестинците, той ще е принуден да си партнира с партията на Ципи Ливни Хатнуа. На това ще се противопоставят Еврейски дом и териториалната програма за анексия на Западния бряг. Но ако Нетаняху реши да поддържа своята националистическа линия и отказва да преговаря за мир, той със сигурност ще иска Нафтали Бенет да се присъедини към правителството. Това е и най-очакваният сценарии.

На национално ниво, Нетаняху ще трябва да реши дали иска следващото му правителство да се справи с горещата тема за ултра религиозното население. Този въпрос, значително подкрепен от светската част на израелското население, е основният аргумент на Йеш Атид. Партията, чиято популярност е нараснала значително, е втората сила след изборите с над 507 000 избиратели и може да бъде естествен партньор на Нетаняху по този въпрос. Но това е абсолютно против политиката на двете най-силни религиозни партии, които са вземали участие в последните правителства. Ако Шас, по-умерената религиозна партия, все още може да прави компромиси и да се присъедини към коалицията, реформата ще бъде по-лека и прогресивна.

Без значение от формацията на следващата коалиция, има два международни и два национални въпроса, които ще трябва да бъдат на дневен ред. Първо, международният натиск да се продължат мирните преговори с палестинците. Ако правителството поддържа статуквото, без да се предприемат важни стъпки напред, Израел може да бъде изправен пред международна изолация и осъждане. Израелското лоби в Конгреса на САЩ сега ще има по-малко работа с президента Барак Обама, тъй като той влезе в своя втори, последен мандат.

 Второ, 2013 г. е от решаващо значение за ядрената програма на Иран, който е по-близо от всякога за придобиване на атомна бомба – най-големият страх на Израел. Нетаняху ще трябва да убеди САЩ и света, за да попречи на Иран да продължи програмата си или да бъдат предприети действия. Удар, бил той американски или израелски, ще създаде силни трусове в целия Близък изток и ще разбие баланса на силите в региона.

У дома, основната работа на министър-председателя е да изготви проект за бюджет за 2013 година преди март в атмосферата на международна икономическа криза и увеличаващ се дефицит. Коалиционните му партньори ще трябва да се съгласят с изключително трудната задача в този момент. И накрая, темата за религиозните в армията, за тяхното ангажиране с военната служба – друг важен въпрос, тъй като тази група става все по-голяма част от населението (над 10% в сравнение с 2% през 1948 година) и е влиятелна, без да споделя бремето на армията и останалата част от населението на Израел.

Предизвикателствата са ясни и критически.

Както многократно съм обещавал в ivo.bg, естественият стремеж на човешките същества за съпротива срещу лъжата и потисничеството ще победи мракобесието.

         Този инстинкт води хората на протест срещу лъжата на правилното място. Авторът на този блог ще бъде говорител пред желаещите да чуят аргументи срещу демонтирането на остатъците от бетона в доста глави, от покрайнините на концлагера „Белене” и от центъра на София.

Поканени сте. Поканете свободолюбивите си познати!

 МИТИНГ-КОНЦЕРТ

НЕ на енергийната окупация!

24 януари 2013 г. (четвъртък), 18:00 часа, пред Паметника на Съветската армия

Уважаеми граждани и приятели,

Заповядайте на митинг-концерт против изграждането на нова ядрена електроцентрала, който ще се състои на 24 януари 2013 година (четвъртък) от 18:00 часа пред Паметник на Съветската армия в София. Митинг-концертът е под надслов „НЕ на енергийната окупация!“

Нова АЕЦ в България е зависимост. Да кажем НЕ на енергийната окупация. Гласувайте с НЕ на предстоящия референдум. Ако и вие не желаете повече паметници на глупостта в България, елате да го извикаме заедно!

Наши съмишленици са Магдалена Малеева, Ребека Хармс (съпредседател на Зелената група в Европейския парламент), Никола Газдов (председател на Българската фотоволтаична асоциация), както и млади и алтернативни музиканти.

Митинг-концертът се организира по инициатива на ИК „Зелените алтернативи против АЕЦ“, Инициативен комитет „Беля НЕ“ и Инициативен комитет “Не на измамата Белене”.

Share on Facebook

АВТОР: АТАНАС КОМАРОВ

Из Несъбрани съчинения “НИКОГА НЕ Е ИМАЛО ПО-ПРОСТО НЕЩО НА ПО- ВИСОКО МЕСТО” в четири тома на

Б. Тодорживков Борисов

( Матрялите се пазат в трезора на ГЕРБ – Граждани за
Ехидно Реставриране на Болшевизма, етаж 0, стая 00.
Такса за използване: -0.25 €. НОСЕТЕ ТОЧНАТА СУМА.

НИЕ СЪС СТОТИНКИ НЕ РАБОТИМЕ! Постановил: Цв.Цв. Цецерон –

Share on Facebook

Пламен Асенов

23.01.13, радио Пловдив

О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила, сина Пелеев…..

Същото на древногръцки, чете Стенли Ломбардо

Гласът на проф. Стенли Ломбардо, най-известният американски преводач на „Илиада” и „Одисея”, ни дава някаква, макар приблизителна, представа как звучи Омир на старогръцки:

Превод: „О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици”.

А една от многото съвременни гледни точки към омировата история на Троянската война пък ни дава групата Manowar с концептуалния си албум „Триумфът на стоманата”

От албума „Триумфът на стоманата”, Manowar

Това не е Ахил, това е Хектор, великият воин на троянците, който атакува лагера на ахейците и нанася огромни поражения. Между другото, той убива Патрокъл, любим приятел и любовник на Ахил. Ахил пък е най-великият воин, съществувал изобщо на света. Той е правнук на върховния бог Зевс, внук е на Еак, един от съдиите в подземното царство на Хадес, син е на Пелей и богинята…..

Целия текст слушай и чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=17

Тази нощ. Тихият шепот. Дума едничка, толкова нежна. Времето, времето - Ти си в него. А Аз - Дирята търся. Преплитат се! Обичта и лабиринтът. Някъде Любовта отново ражда се.

Благой Рагин e роден е на 8 септември 1945 г. в с. Ярлово, Самоковско. Завършил е Техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Благой Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел в България - "Ягода" в софийския квартал "Симеоново" на 2 октомври 1988 г. - Г-н Рагин, София, Бургас и Варна са класирани от priceoftravel в Топ 100 на най-посещаваните световни дестинации. Как ще коментирате това и според вас защо точно тези български градове са в тази класация? - Класацията е по брой посещения – Бургас – с около 2 милиона, след това са Варна и София. Но видяхте къде са в класирането Прага, Букурещ. Хубаво е, че нашите три града са пробили в Топ 100, но според мен София има много голям резерв и може да върви по стъпките на Прага и Будапеща, ако успее да използва своето минало, настояще и...

Съдебен процес за кражба. Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съдията и казва: - Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й? Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва: - Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере - да я последва в затвора или не. Решението си е негово. Адвокатът се усмихва още по-ехидно, отива при подсъдимия, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват... Усмихни се, България! Учени от БАН разработиха джаджа, която намалява сметките за парно с 15 на сто. Клиенти на "Топлофикация" приветстваха изобретението, но препоръчаха на авторите да се обърнат към някои цигански махали в страната, ако искат да постигнат още по-голяма ефективност. Според...

“Едно невероятно пътуване във времето” е името на конкурса, който ще съпровожда юбилейното XV издание на Националния фестивал на детската в Сливен, съобщиха организаторите. Събитието тази година ще бъде между 7 и 9 май.

В надпреварата могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 16 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 16 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби (разказ, приказка, стихотворение) специално създадени за конкурса, които трябва да са с обем до 5 машинописни страници.

Текстовете с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, трябва да бъдат изпратени до 10 март 2013 г. на e-mail: reglibsliven@iradeum.com или на адрес:

8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
за конкурса “Едно невероятно пътуване във времето”

За втора поредна година в ремките на фестивала се случва и конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои. Всеки участник има право да представи до 2 броя кукли, които да са с височина по-голяма от 30 см., а условията и сроковете за участие са същите като на литературния конкурс.

Още информация за двата конкурса можете да видите на официалния сайт на фестивала.

Малко истински супергерои останаха в наше време. Не онези, които ги виждаме да хвърчат по екраните, а тези, истинските, които ни показват, че геройствата се вършат и в живота. Подобен е случаят с моряка Петър Петров, който спаси стотици хора от потъващия лайнер „Коста Конкордия”. У нас има много такива случаи на мъжество и храброст. Много често обаче те остават незабелязани. Може би така е и редно, защото доброто трябва да се прави продиктувано от вътрешна нужда, а не от жажда за самоизява. Такива мъже и жени се възпитават в СОУ „Васил Левски” в ловешкото село Черни Осъм. Това е единственото училище у нас, което подготвя планински водачи. Кадрите на тази паралелка са не по-малки герои, защото неведнъж са спасявали животи. Никой обаче не чува имената им, които се шептят само в молитвите на спасените от тях. Те предпочитат да служат на планината, а не да се разхождат из медиите, за да обясняват подвизите си. Вчера обаче стана ясно, че няма пари за паралелката и е възможно тя да...

Хората, които очакват да развият пресечни идеи, не могат просто да се надяват, че организациите им ще им осигурят разнообразяване на професията. Те трябва да контролират собствената си съдба. Като се излагаме на въздействието на различни области изграждайки кариерата си, ние се настройваме за повече произволни комбинации от понятия. Франк Хърбърт, авторът на научнофантастичната книга „Дюн“, е добър пример за някой, който използва този подход в истинския смисъл на думата.

По време на Втората световна война Хърбърт е официален фотограф на военноморския флот на САЩ. По-късно става репортер и редактор в редица вестници по Западното крайбрежие и работи като телевизионен оператор, коментатор на новини по радиото, дори е писал речи за калифорнийски политици. Хърбърт е работил и като консултант по обществени и екологични проучвания във Виетнам и Пакистан и е бил лектор по общи и междудисциплинарни проучвания във Вашингтонския университет.

Не свършва дотук. Бил е и гмуркач за стриди, инструктор по джудо и инструктор по оцеляване в джунглата. През 1973 г. е режисьор и фотограф на телевизионното предаване „Дъ тилърс“. Хърбърт е работил и учил в толкова разнообразни области, колкото са подводната геология, психологията, навигацията и ботаниката на джунглата. И, разбира се, бил е писател на научна фантастика, като е издал повече от двадесет и пет книги до смъртта си през 1986 г. 

И така, може би Хърбърт е бил малко необикновен. Малцина могат някога да се надяват, или дори биха искали, да подражават на неговия невероятно продуктивен и разнообразен живот. Но Хърбърт е очарователен пример как разнообразяването на професиите води до Пресечната точка. Мнозина смятат „Дюн“ за най-добрата научнофантастична книга, която някога е писана.

Книгата и нейните продължения съчетават трудни за разбиране теории за екология, религия, техники за оцеляване в пустинята, философия и военни машинации в увлекателна история. Разнообразните професионални квалификации на Хърбърт и способността му да влее последвалите познания в сюжетните линии водят до литературния му успех.

Всъщност успешните иноватори гледат да работят по няколко сродни проекта наведнъж, като се въртят в „мрежа от начинания“, според каквото изглежда най-обещаващо за момента. И Томас Едисон, и Чарлз Дарвин например имат много дневници и папки, където могат да съхраняват бележки и статии, които се отнасяли до всякакви проекти, по които работят. Те редовно преглеждат бележките си, прочитат отминали проекти и обмислят отново по-ранни идеи, включително и тези, които не са проработили. Докато преглеждат архивите си със свеж поглед, могат да намерят връзки към настояща дилема или да им хрумне ново решение.

* Заглавието е на редакцията
** Откъсът е от книгата "Ефектът Медичи" на Франс Йохансон, изд. Рой Комюникейшън, 2013

Хората, които очакват да развият пресечни идеи, не могат просто да се надяват, че организациите им ще им осигурят разнообразяване на професията. Те трябва да контролират собствената си съдба. Като се излагаме на въздействието на различни области изграждайки кариерата си, ние се настройваме за повече произволни комбинации от понятия. Франк Хърбърт, авторът на научнофантастичната книга „Дюн“, е добър пример за някой, който използва този подход в истинския смисъл на думата.

По време на Втората световна война Хърбърт е официален фотограф на военноморския флот на САЩ. По-късно става репортер и редактор в редица вестници по Западното крайбрежие и работи като телевизионен оператор, коментатор на новини по радиото, дори е писал речи за калифорнийски политици. Хърбърт е работил и като консултант по обществени и екологични проучвания във Виетнам и Пакистан и е бил лектор по общи и междудисциплинарни проучвания във Вашингтонския университет.

Не свършва дотук. Бил е и гмуркач за стриди, инструктор по джудо и инструктор по оцеляване в джунглата. През 1973 г. е режисьор и фотограф на телевизионното предаване „Дъ тилърс“. Хърбърт е работил и учил в толкова разнообразни области, колкото са подводната геология, психологията, навигацията и ботаниката на джунглата. И, разбира се, бил е писател на научна фантастика, като е издал повече от двадесет и пет книги до смъртта си през 1986 г. 

И така, може би Хърбърт е бил малко необикновен. Малцина могат някога да се надяват, или дори биха искали, да подражават на неговия невероятно продуктивен и разнообразен живот. Но Хърбърт е очарователен пример как разнообразяването на професиите води до Пресечната точка. Мнозина смятат „Дюн“ за най-добрата научнофантастична книга, която някога е писана.

Книгата и нейните продължения съчетават трудни за разбиране теории за екология, религия, техники за оцеляване в пустинята, философия и военни машинации в увлекателна история. Разнообразните професионални квалификации на Хърбърт и способността му да влее последвалите познания в сюжетните линии водят до литературния му успех.

Всъщност успешните иноватори гледат да работят по няколко сродни проекта наведнъж, като се въртят в „мрежа от начинания“, според каквото изглежда най-обещаващо за момента. И Томас Едисон, и Чарлз Дарвин например имат много дневници и папки, където могат да съхраняват бележки и статии, които се отнасяли до всякакви проекти, по които работят. Те редовно преглеждат бележките си, прочитат отминали проекти и обмислят отново по-ранни идеи, включително и тези, които не са проработили. Докато преглеждат архивите си със свеж поглед, могат да намерят връзки към настояща дилема или да им хрумне ново решение.

* Заглавието е на редакцията
** Откъсът е от книгата "Ефектът Медичи" на Франс Йохансон, изд. Рой Комюникейшън, 2013

Ако ядрената централа беше конкретна личност, на която след дни й предстоеше явяване на избори – при нея ефектът от изровените от кашоните писма на RWE би бил сравним с появата с педофилски снимки. Не просто прокуратурата да ти повдигне сухо обвинение за блудство с деца, а, както казваше Хауърд Стърн по адрес на все още живия Майкъл Джексън – клюкарски вестник да се сдобие със запис как чукаш малкото си братче и не само си го разкървавил, но си му счупил и кошарката. Последната седмица от предизборната кампания е класическото време за изваждане на тежката артилерия от компромати – дали изцяло фалшиви, дали произведени от полуистини, дали съдържащи самата компрометираща истина. И ако не си го знаел, ако влизаш по работа в тази седмица неподготвен и необучен да бъдеш умен, бърз, смел и сръчен – мястото ти е в църквата. Пали там свещи за успех, моли се, надявай се, но много-много не разчитай на чудеса. Такива точно през тези 7 дни е наивно да се очакват заради твоите усилия, а...

Преди близо 5 месеца Nokia обяви своя първи Windows Phone, носещ “етикетът” PureView – Lumia 920. За разлика от предшественика си и “родоначалник”, Nokia 808 PureView (последния Symbian телефон), корпусът на фината Lumia 920 нямаше как да побере огромен 41Mpix сензор с всичките си преимущества на такъв. Камера експертите на Nokia оправдаха брандирането “PureView”, обяснявайки, че името не означава толкова конкретна технология, колкото просто “най-доброто от камерите при мобилните телефони”. Разбира се, Nokia не разочарова и Lumia 920 бе не по-малко иновативен продукт с камера, особено като първия телефон с оптична стабилизация (експертите ще знаят…), но това не утеши мнозина от феновете на Nokia, отдавна очаквали технологията на 808 в Lumia.

Днес най-сетне практиците, обичащи да експериментират с нови технологии и вярващи в качеството на мобилната фотография, предоставено от Nokia, имат повод да празнуват – няколко технологични сайта потвърждават, че компанията подготвя Lumia (телефон с Windows Phone 8) със същата PureView технология като при Nokia 808, а именно 41Mpix сензор.

За онези, които са пропуснали шума около този легендарен телефон, само ще поясня, че идеята на 41-мегапикселовия сензор не е да правим огромни снимки, от които да си разпечатваме фототапети за хола, а направата на стандартни 5 или 8Mpix снимки с т.н. oversampling, което ще рече комбинирането на най-доброто от няколко съседни пиксела от матрицата в един съвършен пиксел. Като следствие технологията води до още много преимущества – например макар и при PureView да липсва оптичен зуум (не съм чувал за телефон с такъв), то цифровият е без загуба на качеството, защото няма upscaling (т.е. изкуствено увеличаване на пикселите), а просто сензорът използва естествената си резолюция съответно при пълен зуум.

Колкото до EOS – на фотографите любители и експерти съкращението им е добре познато от марката Canon, но няма обвързаност между двете компании. EOS просто означава Electro-Optical System. Тук е моментът да уточня, че това е само кодово название на крайния продукт, който очакваме още през тази година! Говори се и че новата Nokia EOS ще бъде с алуминиев корпус, за разлика от традиционния напоследък за марката поликарбонат. Директно казано – пластмасовото тяло на Nokia 808 PureView всъщност го правеше много устойчив на изпускания, но се надявам, че и този негов истински наследник ще бъде не по-малко здрав.

P.S.: Ако сте харесали как пиша и се интересувате от Nokia или семейството смартфони Lumia и/или искате да следите още новини за Nokia EOS за в бъдеще, то можете да заповядате на тази създадена от мен Facebook страница. Това е изцяло личен проект и по никакъв начин не е насърчен или спонсориран от Nokia. Просто като фен на Lumia реших, че имам какво да споделя относно марката. Имайте предвид, че това е току-що създадена страница и тепърва предстои да я обогатявам с още много информация за Lumia телефоните. Благодаря ви за интереса, правя го за вас!  

Председателят на Българския културен клуб - Скопие (БККС) г-н Лазар Младенов изпрати писмо до министрите на културата на Р. Македония и Р. България, г-жа Елизабета Канческа-Милевска и г-н Вежди Рашидов, с предложение за заснемане на художествена филмова творба по романа "Шашма" на македонския писател Младен Сърбиновски. Писмото е препратено и на министър-председателите на двете страни г-н Никола Груевски и г-н Бойко Борисов.

Способни ли сме сами да признаем, че бягаме от проблемите? В това на практика няма нищо лошо. Напротив, бягството от проблемите е необходимо, за да запазим целостта си и да избегнем стреса. Особено ако заменим думичката „бягство” със „спасение”. С това преформулиране по-точният и не толкова стряскащ въпрос е всъщност „Съумяваме ли да се спасим от проблемите дотолкова, че да не позволим те да нарушат психическото и физическото ни здравословно състояние”? Хората са различни според това кое ги кара да се чувстват по-сигурни и по-спокойни. Някои се нуждаят от осмисляне и рационализация. Други търсят емоционална подкрепа. Трети предпочитат да се ангажират с действия, за да избегнат мислите. Моделът е индивидуален, няма правилен или неправилен и всеки от нас знае най-добре какво му носи облекчение в проблемна или стресова ситуация. Ако търсим някаква рецепта, тя би могла да се основе на няколко опорни стълба. На първо място да не отричаме проблема, т.е. да не позволим реално...

По информация от българското Генерално консулство в Чикаго, има потвърждение от офиса на шерифа на Cook County Thomas J. Dart (Томас Дарт), за провеждането на среща на българската общност в Чикаго с шерифа днес, 23 януари.

Сайтът на ГРАО, на който посетителите могат да получат информация за адреса на секциите, в които гласуват, след въвеждане на ЕГН или личен адрес, е с изтекъл сертификат SSL, което прави връзката със сайта и обмена на лични данни несигурна и уязвима за измами или злонамерени действия.

Неговата най-тежка битка ще бъде да промени законите за притежание на оръжие в Америка. Той знае, че се изправя срещу добре финансирани и политически влиятелни лобита, но е готов за битка. Президентът смята това за проверка на характера и това е идеалният момент за започване на битката, докато все още в съзнанието на нацията е жив ужасът от масовото убийство в началото училище „Санди Хук”. Ако президентът Обама успее да въведе осезаем контрол над оръжията, то това ще бъде важна победа за него.

Български лидерски форум изпрати писмо до президента Росен Плевнелиев с искане за вето над гласувания на второ четене чл. 8 от Закона за образованието, с който предучилищното образование в България става задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето. Представителите на лидерския форум напомнят в писмото си, че при гласуването от страна на управляващите не е взето под внимание мнението на родителите и неправителствените организации.

В съвременния свят, който е хубав, обичаме си го и не искаме да го загубим, има три вида младеж. 
Първият вид е този, който иска да работи в администрацията – в общинската, в държавната или най-добре в европейската. Този вид сякаш е най-многочислен.

Вторият вид е онзи, който иска да работи в частния бизнес. В днешно време това са най-големите будали и затова се радват на най-малко уважение – нали знаете кое днес е най-презряното същество: бял хетеросексуален човек, който плаща данъци. Във втория вид има и един изключително малоброен и даже бутиков подвид и това са младежите, които искат да развиват свой собствен частен бизнес. Тях скоро ще започнат да ги прибират в лудниците.

Третият вид са протестиращите активисти. Те са будни млади хора с активна обществена позиция. Те протестират при всеки намек за неправда – дали ще е против природния газ, или против атома за мирни цели, дали ще е против застрояването на пущинаци и дюни, дали най-накрая ще е против това, че пушачите искат да пушат в заведенията – все едно. Между другото, като стана въпрос за пушене в заведенията, искам да споделя възхищението си от една инициатива, която поощрява хората да ходят от кръчма в кръчма и като видят някъде да се пуши, веднага да донесат където трябва. Ползата от подобни инициативи за нравите на хората се осъзнава с такава дълбочина за пръв път след осъзнаването й от администрацията на Сталин и напълно си заслужава наградата за онзи, който направи най-много доноси, да се учреди на името на Павлик Морозов. Но това е тема на друг разговор. Сега разсъждаваме върху протестите изобщо.

От няколко дни насам протестите вече не са онова, което бяха. Стихийни те отдавна са престанали да бъдат, но докато доскоро се приемаха по-скоро като проява на опозиция, то вече може да гледаме на тях като на актове на управлението. Това става ясно от едно изказване на премиера г-н Борисов, което буквално звучи така:

“Работим в синхрон с протестите. Станишев ги биеше, ние се вслушваме. Благодарение на тази гражданска активност удържахме АКТА, пушенето, ГМО и други. Много неща направихме съвместно с протестиращите.”

Усещате ли диалектиката, плавния преход между минало и бъдеще, между причина и следствие? Протестът е действие в настоящ момент, което изразява несъгласие спрямо събитие, което се е случило в минал момент. Тоест, ако някой протестира по адрес на г-н Борисов, то е, защото г-н Борисов вече е направил нещо, с което протестиращият не е съгласен. Как тогава г-н Борисов успява да бъде в синхрон с протестиращия? Как успява да е в синхрон с нещо, което по своята природа и по своя замисъл е дисонанс? Очевидно успява. Успява чрез невиждана до днес гъвкавост на мнението и мълниеносна променливост на позицията, което е фундаментален принос към политиката и към демокрацията. Но колкото и революционни да са тази гъвкавост и тази променливост, те все още не са самото съвършенство.

Новата ера в демокрацията ще дойде тогава, когато г-н Борисов не само се синхронизира с протестиращия, но и се идентифицира с него. Тоест, когато протестира сам срещу себе си и после действа в синхрон с протеста. Тогава няма да има нищо нелогично, няма да има никакво противоречие. Кой протестира? Г-н Борисов! Кой се вслушва в протеста? Г-н Борисов! Представям си как г-н Борисов стои на жълтите павета под прозорците на “Дондуков” 1 и скандира: “Не на “Белене”! Не на “Белене”!” После бързо изтичва горе в кабинета си, показва се от прозореца и казва: “Глас народен – глас Божи! Не на “Белене!” После пак тича долу на улицата и размахва юмрук към собствения си кабинет: “Да на “Белене”! Да на “Белене”!” След това препуска нагоре, показва се от прозореца и казва: “Глас народен – глас Божи! Да на “Белене”!” Разбира се, той не може да бъде като Станишев. Станишев бие протестиращия, Борисов се вслушва в него. Особено ако протестиращият и вслушващият се са едно и също лице. Трудно ми е да си представя как г-н Борисов ще набие сам себе си. Шамар ли ще си удари, с палка ли ще се наложи, бухалка ли ще си размаха? Или ще си приложи някоя японска хватка? И изобщо ще излезе ли срещу себе си, няма ли да се уплаши от такъв страшен противник? То наистина си е страшно, от която и от двете страни да го погледнеш…

Но аз пак се отплеснах във фантазии и свободни съчинения. Единственото, което трябва да отбележим, е, че протестиращите активисти вече имат проблем. Докато те протестират срещу властта, всичко е окей. Когато обаче властта започне да протестира сама срещу себе си (защото да действа властта в синхрон с протестите, означава да протестира срещу себе си), тогава протестиращите имат проблем. Тогава те трябва да потърсят някакво друго поприще. И ако не могат да намерят, нека дойдат при мен, за да кажем заедно, че освен всичко останало мислим, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“.

Tweet

БХК: Императивно е да има ефективно, безпристрастно разследване на нападението срещу Ахмед Доган

Ако не сте забелязали, референдумът, насрочен за 27 януари, се състоя снощи в предаването „Референдум” по БНТ.Защото в главите на твърде много хора гласуването, което предстои, не е нито за ядрената енергетика, нито за АЕЦ „Белене” конкретно, а за онова, което олицетворяват с физиономиите, действията и агресията си инициаторите на референдума, седнали рамо до рамо пред очите на цяла България.

Ако някой се е съмнявал, че от ВМРО ( които са заигравали преди с дясна реторика) са в един отбор с другарите си от БСП или че Волен Сидеров е нещо различно от тях в това отношение, падналите маски снощи окончателно изясниха кой кой е чрез тази битка в полза на далаверата „Белене”. В този смисъл иначе безсмисленият референдум се осмисли.

И като гледахте, какво забелязахте? Регистрирахте ли, кое е общото кратно между насядалите край рубладжийската софра „Белене”?

Ако имаше скенер за лигите, които текат над корупционната трапеза, в студиото на БНТ щеше да се вижда сътвореният потоп! Само че лигите са невидими за незрящите, вторачени в лъжите за личната ползица, която щял да има българинът ( след около 19 години, по изчисления на „Росатом” за изплащането на химерата). Излиза, че на българина, скептик по рождение и от горчив опит, който иначе не купува „котка в чувал”, се опитват да му продадат цял ядрен обект в целофан, през който прозира единствено лакомията на търгашите.

И защо се хващат на тази въдица толкова много хора? Ами именно заради същата тази политика, срещу която насядалите снощи от страната на агитаторите за руския проект уж са против- в смисъл, че не бивало са политизира въпросът. На политическата струна свирят обаче именно те и резонансът е налице: откликват политически дисциплинираните последователи на снощните говорители. Откликват на принципа- нищо не разбираме, но щом другарите казват, значи е правилно.
След всичко написано дотук може и да прозвучи парадоксално, но разграничаването в предизборното студио не беше в координатната система „ляво-дясно”. Защото колко ляв е (дори в очите на заклетите червени избиратели ) един Румен Овчаров или безпартийният, но най-безпардонен говорител на червения партиен интерес Петър Курумбашев, едър собственик в областта на енергетиката?

Разломът в това земетресение беше виден от езика на омразата и жестовете.

Каракачанов ругаеше Американското посолство.

Сидеров плашеше с Турция и се молеше на Русия- пледираше да бъда пратен там, за да донесе необходимите за целите на ядрената централа милиарди.

Петър Димитров, досущ като заводски партиен секретар, размахваше заплашително химикалката в опит да удължи пръста си, с който сякаш се напъваше да срази насрещните врази.

Курумбашев оригиналничеше с лични нападки.

Румен Овчаров, надменно „извисен” над всички изброени в позата си на капо ди тути капи, „надцакваше” с презрителни реплики, че опонентите му нищо не разбирали, а на министър Добрев на финала вече подвикваше на „ти”, споменавайки баща му и майка му…

Избирам от всички недостойни прояви на тази компания като достоен за конкретен коментар единствено последната: твърдението на Овчаров, че другите не разбирали. Освен, че е самохвалство ( видно от компетентността на поне двама от противниковия му лагер, като Иван Иванов и Мария Капон), тази наглост не издържа стрес теста на елементарната логика. Защото тя подсказва, че ако инженерите и икономистите, изправени срещу Овчаров, не разбират нищо, то какво да кажем за леля Пена от Долно дунавско, от която се очаква компетентно решение по въпросите на ядрената енергетика?

Иначе казано, в самозабравата си, Овчаров практически изпадна в противоречие със самата идея за допитването до народеца като арбитър в експертния спор, който действително би трябвало да се решава от упълномощените за подобни цели политици и специалисти, но тъкмо Овчаров и компания го вкараха в кошарата на леля Пена, обработвана от години с ядрената пропагандна гега.

Макар да не успяха да отговорят убедително на ключови въпроси, като за „пропуска” да подпишат договор за толкова любимия им днес проект, защитниците на далаверата „Белене” внесоха яснота що за манталитет се крие в миксера, марка „Росатом”, сделан в СССР. Слагате в него щипка Овч, Сид, Карач, Дим и Курум, разводнявате с бла-бла-бла на вкус и получавате коктейл „Чернобилски облак” с чадърче за камуфлаж.

А какво са получили те, това никога няма да научите и тъкмо по тази причина са толкова самодоволни.

Share on Facebook

Радвам се, че не се наложи да чакаме дълго новия роман на Явор Веселинов. Писателят ветеринар попадна в полезрението ми напълно случайно миналата година с излизането на „Ноември”. Миксът от криминална загадка, мистика и еротика успя да ме заинтригува и ето че няколко месеца по-късно „Сънища” е в ръцете ми, наред с обещанието за скорошно излизане на следващата, четвърта поред книга на българския автор, за когото 2013 се очертава доста обещаваща.

Както „Ноември”, така и „Сънища” може да се похвали с грабваща окото корица, дело на живеещия в България американски експерт по специални ефекти Антън Клавс. Какво обаче се крие отвъд красивата корица?

„Сънища” ни пренася в един изключително благодатен и неограничаващ за въображението свят – този, в който попадаме след като затворим очи. Реалност, приютяващо човешкото съзнание и сбъдваща всичките му мечти, фантазии и страхове. Място, в което дори можеш да срещнеш любовта…

Работникът в рибна транжорна Яни Монов сам се убеждава в огромния потенциал на тази имагинерна вселена след като сънищата му го отвеждат на странно място, чиито обитатели носят номерирани униформи и са надзиравани от зловещите агенти на Черния крал. Едно лице обаче се запечатва в ума му – това на манекенката Лия, чиито виолетови обувки дълго ще се разхождат из мислите му. Любовта, разбира се, е от пръв поглед. И никак не е случайна. Скоро след това Лия катастрофира и изпада в кома, а Яни заболява от нарколепсия – състояние, което подчинява тялото му и постоянно го потапя в света на сънищата. Двамата се оказват в центъра на битка между доброто и злото, между близнаците Симеон и Калоян, родени съответно като резултат и като противодействие на висшата любов между Яни и Лия. Колкото по-крехка е връзката с реалния свят, толкова по-осезаема става вселената на сънищата за тях, пласт след пласт разкриваща им прелестите и опасностите си.

Тематиката на сънищата предлага почти неограничени възможности, от които Явор Веселинов охотно се възползва. На страниците на романа ще попаднете на всякакви създания – вълшебници, вещици, монаси, самураи, ангели, джуджета, великани, дракони. Ще посетите смъртоносния Еверест, заснежени планини, морета, слънчеви плажове, пустини, заледени водопади, магически гори, непристъпни храмове… Пейзажите се сменят постоянно, наред със сънищата на хората, чиито съзнания главните герои прекосяват. На отделни места авторът ни намигва, вплитайки ненатрапчиво и самия себе си в историята. Особено ми допадна и идеята за неосъществените мечти на велики исторически личности, които намират отражение в тази вселена - например непостроеният черен Тадж Махал, който злият близнак Калоян избира за своя резиденция, както и бойното поле на бленуваната от Наполеон последна битка, която така и не се случва в реалния живот.

Въпреки богатата си галерия от образи и измерения обаче, „Сънища” остави в мен по-скоро противоречиви впечатления. Защо?

Първо, имайки предвид, че изключителната любов между главните герои е основната движеща сила на сюжета, аз не усетих почти никаква химия между тях. Така и не разбрах защо Яни е така обсебен от Лия, нито пък как Лия е сравнително безразлична към Яни през по-голямата част на романа и изведнъж осъзнава, като че от нищото, че и тя го обича. Знам, че любовта не задава и не отговаря на въпроси, но все пак… За мен тяхната връзка остана неправдоподобна и някак изкуствена. Предполага се, че и двамата са „важни” и „различни”, носители на някаква особена сила, която поддържа хармонията в кажи-речи цялата вселена. В моите очи те не успяха да затвърдят, че са специални и изключителни нито заедно, нито поотделно.

Второто, което ме подразни, е липсата на динамика. Макар разходката из десетките различни светове и сънища да ми беше приятна, тук, за разлика от „Ноември”, градирането на историята и напрежението липсва. Дори финалната битка между доброто и злото просто не се случва, въпреки събирането на двете армии на Наполеоновото бойно поле. Книгата е по-описателна и философска и може би ще остави гладът ви за изненадващи обрати и задъхващи сблъсъци неутолен.

В крайна сметка бих ви посъветвала да гледате на „Сънища” като на приказка – от тази перспектива ръбовете ѝ се заглаждат. Книгата е ненатоварващо и приятно четиво, но накрая остави в мен чувството, че част от потенциала ѝ е неосъществен. Въпреки това чакам с любопитство следващата творба на Явор Веселинов – харесва ми как смесва реалността с необикновеното, а и вярвам, че оттук нататък книгите му ще стават все по-изпипани.

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, а днес поемаме към  мноооого силна миризма на сяра – Синята лагуна, горещите извори Даласел и кратера Керид. И всичкото това – придръжено с много офроуд Приятно четене:

Исландия

Синята лагуна

Исландия е известна Мека на офроуда

топли извори - Dalasel

Миризмата на сяра

кратера Kerid

Подгответе се за 2013 г., като промените старите си навици и увеличите максимално възможностите си за печат. Новогодишните обещания за печат на HP предоставят на предприятията насоки за оптимизиране на тези възможности, както и за съкращаване на разходите, повишаване на ефективността и дигитализиране на офиса чрез:

• Вземане на интелигентни решения по отношение на портфолиото за печат, съхранението и управлението на документи;
• Изпращане на възможно най-добрите материали на клиенти и потребители;
• Споделяне и насърчаване на най-добри фирмени практики в създаването на документи;
• Създаване на впечатляващо и вдъхновяващо работно място.

Организирайте се

Всеки знае, че добрата организация на документите означава по-добра ефективност и по-ведра атмосфера на работното място. Ако още не сте я постигнали, научете повече за облачното управление на документите и започнете да приемате принтерите си като ново средство за организирането на документи.

Генерирането на огромни количества корпоративна и правителствена информация води до необходимостта от рационализация на управлението и достъпа до данните. Новите HP LaserJet Enterprise flow MFP M525c и HP LaserJet Enterprise colour flow MFP M575c предлагат по-висока производителност при обработката и споделянето на документи. Това осигурява идеална платформа за дигитализация с първокласна двойна сканираща глава – технология HP EveryPage, която гарантира, че страниците се подават една по една, както и въвеждане на данни, което ускорява прехода от хартиен към цифров офис. HP Flow Content Management (CM) Professional е облачно решение за управление на съдържанието, което предоставя на бизнеса пълен комплект от доказани инструменти за заснемане, съхранение, търсене, извличане и споделяне на документите, позволяващо по-ефективно управление на данните. HP Flow CM Professional ви помага за ефективното и сигурно съхранение на корпоративната информация в една онлайн дестинация, позволявайки ви удобен достъп до данните, когато и където ви потрябват.

Използвайте своя компютър, смартфон, таблет, многофункционално или сканиращо устройство за заснемането и изпращането на комбинация от хартиени и електронни документи. Интуитивният дизайн и мощните възможности за търсене ви помагат бързо да намирате необходимото съдържание, което означава по-малко време за търсенето на информация и повече за използването й. Съхранявайки съдържанието си в облака, разполагате с денонощен достъп до информацията си практически от всякъде – дори и от мобилното си устройство – и избягвате комбинирането на хартията с дигиталните процеси с помощта на сигнали и уведомления за създаването на прости работни потоци онлайн.

Дигитализацията на хартията е ключова тенденция. Глобалният доклад на HP за въздействието на печата върху околната среда за 2012 г. установи, че 33% от предприятията са намалили обемите си на печат поради използването на файлове в електронен вид и необходимостта от намаляване на бумащината. Въпреки това 75% от критичните за бизнеса документи все още се управляват както на хартия, така и електронно. (Източник: IDC, New Frontiers for Financial Services Institutions Document Solutions: Managed Production Print Services) Само си помислете за пространството, което можете да освободите, както и за резултатите, които можете да постигнете, ако организацията ви реши да прехвърли управлението на документите си към облака.

Полезен съвет: Помислете за нуждите си. Разполагате ли с множество данни за съхранение и нуждаете ли се от рационализация на управлението и достъпа до информация? Облачните решения дигитализират офиса и улесняват достъпа до данните.

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, ...

Продукти за 4 порции:
1 малка кисела зелка
200г синьо сирене
200г пушена сьомга
1к.ч. майонеза
3- 4 картофа
1ч.л. червен пипер
1с.л. зехтин

Приготвяне:
Kaртофите се белят и измиват. Слагат се в тенджера. Налива се вода един пръст под нивото на зеленчуците. Съдът се похлупва. Варят се до омекване. Отцежда се остатъчната вода. Картофите се пресоват. Объркват се заедно с майонезата. Картофената разядка се оставя да се охлади и стегне. Зелката се почиства и измива. Реже се на фини ленти. Синьото сирене се надребнаява на кубчета. Сьомгата се навива на рулца. Забождат се с клечки за зъби. Вземат се 4 плоски чинии. От единия край се слага купчинка кисело зеле. До нея се редят кубчета синьо сирене и рулца сьомга. В другия край на чинията се шприцова картофена майонеза. По този начин се оформят останалите 3 чинии. Купчинките зеле се поръсват с червен пипер и капки зехтин.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

За да може да се утвърди един бранд в социалните мрежи, е необходимо да предостави отлично обслужване на своите клиенти. Само следване на бранда и лайкове не са достатъчни. Доброто обслужване в социалните медии означава потребителят да е доволен и е ключово за бранда, за да може последователите да станат доволни клиенти.

В това ни убеждават колегите от Desk.com с инфографиката, която ви представяме. Освен обичайните статистически данни за това колко туита се публикуват дневно и кога е най-добре да пускаме публикации има една секция, която е много интересна и полезна. Тя касае въпроса колко е важно да се предоставят качествени услуги в социалните медии.

Интересни данни за обслужването на клиентите в социалните медии показват, че без добро обслужване е невъзможен успехът за бранда. Например 89% от хората, които ползват социалните медии, посочват като причина за отказ от покупка лошото обслужване в сравнение с тези, които не ползват социалните медии и са 49%. Старо правило е, че добрата новина се споделя много бързо, а лошата още по-бързо, а в социалните мрежи това е много важно. Там потребителите, които споделят препоръка за продукта, са 42% ,а тези, които споделят негативно мнение, са 53%. Сравнете това с потребителите, които не ползват социалните мрежи – при тях цифрите са съответно 9% за препоръка и 17% за негативно мнение. Интересно, нали? Силата на социалните мрежи е във вашите ръце. При правилен подход и качествено обслужване успехът за бранда е гарантиран.

Ето и цялата инфографика от Desk.com, която съдържа и много други полезни данни:

Една интересна инициатива се провежда за втора поредна година във Facebook и се нарича Facebook Studio Awards. Крайният срок за участие е удължен до 31 януари 2013. Така че, ако имате желание, побързайте, остава съвсем малко време!

За втора година се организират наградите на Facebook за отделни лица, агенции или брандове, наречени Facebook Studio Awards. Целта на наградите е да се изберат и покажат най-добрите, най-социални кампании във Facebook. Избраните ще имат възможност да видят своите творби, качени на специалната страница във Facebook Studio през цялата 2013 година. Каква по-добра възможност за реклама и признание на вашите социални възможности?

За да добиете представа, ето и някои от победителите за 2012 година: 

Какви са критериите? Социална ли е вашата дейност? Хората и социалните взаимодействия ли са в центъра на идеята? Креативна ли е идеята? Вашите страници ползват ли страхотни копита (текстове) и снимки? Създавате ли съдържание, което прави Facebook по-добро място? Ако отговорът на тези и други въпроси, които можете да видите на страницата на състезанието, са положителни, вие можете да участвате тук: 

Членовете на журито на вторите годишни награди на Facebook Studio са добре познати лица: 

Така че побързайте, защото срокът е само до 31 януари. Кандидатствайте за Facebook Studio Awards. Зслужава си!

Снимка: Facebook

“Как продават социалните мрежи?” Това е един от най-често срещаните въпроси в онлайн пространството, както и най-задаваният такъв на всички семинари, уъркшопи, лекции и пр. Онлайн маркетинг специалистите твърдят, че социалните мрежи и медии не продават, а добавят. На практика те добавят стойност към продукта или услугата, така че да бъде повишено нивото на “buying experience” (преживяване на потребителите) от страна на потребителя. Следващата инфографика хвърля доста светлина върху това защо трябва да използваме социални мрежи и какво ни носят те.

Първо впечатление в тази инфографика ни прави фактът, че едва 14% от потребителите (касае само САЩ, но процентите едва ли са много по-различни в България) вярват на рекламни съобщения, докато цели 48% от тях се доверяват на социални мрежи, гарнирано с търсачки. От друга страна, 78% от същите тези потребители вярват на препоръки, а не на реклами. Какво по-подходящо място да стимулирате своите “текущи потребители” да напишат нещо положително за вас в социалните мрежи, ако вашият продукт или услуга си заслужават?

Впечатление правят също така цифрите, показващи, че 23.1 милиона от онлайн населението откриват нови брандове чрез социални мрежи (аз лично съм един от тях), а 17.8 милиона са силно повлияни от информацията, добита чрез този вид канал. Като последен фактор можем да изтъкнем факта, че 43% от потребителите се отказват от онлайн покупка поради лошото онлайн обслужване (отново мога да дам себе си като пример). Социалните мрежи са прекрасен канал за повишаване качеството на обслужване и то в реално време. Добре е да използваме тези канали не като основен канал за продажба, а като основен “лост” за подсилване на “buying experience” в потребителското мислене.

Снимка: Pinterest

Според проучването на Kantar Worldpanel смартфоните с операционна система iOS са най-продаваните за последния период в САЩ. Процентите показват, че iOS държи 51.2% от продажбите, като се има предвид, че периодът на проучването касае последните 12 седмици. Информацията се базира на извадка от 250 хиляди респондента на територията на САЩ, а това е една от най-прецизните извадки, които се предоставят на публично достояние от рисърч компаниите.

В сравнение с Apple устройствата с операционна система (OS) Android могат да се похвалят с 44% от продажбите, докато Windows съответно с минималните 2.6%. Android остават стабилни относно продажбите на смартфони с тази конкретна ОС, но Windows показват, че САЩ определено не е пазар за тях. Като лидер сред операторите на своя страна се откроява AT&T с цели 33.3% от общите продажби.

Едно от обясненията за високия пазарен дял, принадлежащ на iOS, е появата на iPhone 5, както и намалението на цените на iPhone 4 и 4S. Друг изключително важен фактор, изтъкнат в доклада на Kantar Worldpanel, е потребителската тенденция за преминаване от Android към iOS. Информация, предоставена от AT&T, показва, че цели 15% от новите купувачи на Apple са принадлежали на друг бранд, като 6% от тях са използвали до този момент Android устройства. От друга страна, 35% от новите притежатели на iPhone 5 са имали до този момент iPhone 4 или 4S.

Снимка: Apple

Apple обяви откриването на първия си магазин на територията на Индонезия. Индонезийските потребители ще могат да поръчват продуктите на гиганта онлайн, а малко по-късно ще могат и да посетят новооткрия магазин в столицата Джакарта.

Още през юни 2012-а американската коропорация заяви интерес към индонезийския пазар, като обяви свободни позиции на iPhone мениджър, CES мениджър и акаунт мениджър на iPhone и iPad за Джакарта, като условието беше 3-6-месечен пробен период в Сингапур. Първото стъпване на Apple на територията на Индонезия е онлайн през 2008-ма, като две години по-късно затваря физическите си магазини заради нередности с доставките.

TheNextWeb пише още, че американците ще инвестират до $3 милиона за първия си магазин, предоставяйки пряк канал за продажби на клиентите си в Азия, които до този момент са поръчвали от Сингапур или оторизиран дилър.

През декември миналата година Apple разреши достъпа до iTunes Store на 56 страни, една от които беше и Индонезия, давайки възможност на над 240 милиона потребители да се възползват от съдържанието му. 

Снимка: Apple

На 22 януари 2013 в Калифорния Deep Space Industries официално обяви за плановете си по добиване на полезни изкопаеми извън пределите на нашшата планета. Този анонс на Deep Space Industries е втори по рода си. През миналата година , за подобни планове заяви и компанията Planetary Resources, съзададена от хора работили за НАСА и частни инвеститори.

НАСА съвместно с популярното програмистко съобщество Topcoder.com са обявили конкурс за разработка на програмен алгоритъм за управление на слънчевите батерии на МКС.

Астрономи от НАСА , работещи с данни от апаратите STEREO , не са открили така наречените вулканоиди - астероиди , въртяши се близо до Слънцето. Даже и да съществуват - техният диаметър не превишава 5.7 км , твърдят учените . Статията на учените е публикувана в списание Icarus , кратко резюме моеж да се намери на ScienceNow.

Правителството на Япония е решило в близките пет годинии да изведе на орбита групировка от щест спътника за оптическо и радарно наблюдение.