Изминалата 2012 г. беше важна година за българските медии. Те станаха обект на все по-остри критики. Експерти, неправителствени организации, европейски институции, журналисти, публика и граждански активисти се концентрираха върху дълъг списък от тревожни тенденции. Сред най-сериозните проблеми, които бяха назовани, са политическите и икономическите зависимости на медиите, недостатъчната прозрачност на ...

Получавам първи брой на National Geographic Kids. Вътре има брошурка, която блесва с “Невероятна възможност”…

Има и стикери, от които, разбира се, печелим максималната награда – пакет глупости и подарък раница:

Всичко това с доставката само за 9,99 лв. Е, това се казва късмет!

Има талонче за поръчка…

Всички пощенски разходи са поети… Ура!Продължават да убеждават колко изключително е предложението…. Слагат снимки на родители и учители, доволни от продукта. Брошурите обясняват, че сме имали страхотен късмет, честитят вече няколко пъти… Започва да ти понамирисва, естествено. И четеш ситните надписи (то май само те трябва да се четат).

(Можете да цъкате върху изображенията, за да ги видите в по-голям размер)

Прочитаме всичко внимателно, ама много, много, много, много внимателно и какво мислите?

Оказва се, че след като получиш промо-пакета, де факто се абонираш за боклучавите карти, които ти пращат всеки месец за по 9,99 лв. Ако поръчате днес, до края на годината вече дължите над 100 лева!

Не искаш да получаваш картите повече? Трябва да ги върнеш, за твоя сметка, до 10 дни след като ги получиш. Иначе – освен дължимите суми, имаш и лихва по 3 лв./месец! Бетер от договорите на мобилните оператори…

Има и още едно дребно шрифтче, където казват, че ще предоставят личните ви данни на “надеждни фирми” с цел реклама, както и на разни мили хорица, които се занимават със събиране на дългове, в случай, че решите да не плащате на измамниците… Да се разбира: ще ви съсипят със спам, рекламни оферти и тем подобни.
За финал – оказва се, че нищо не печелиш от самите стикери (не, че ми беше трудно да се досетя, де). Проверка в сайта на Интернешънъл Мастерс Паблишърс ЕООД показва, че офертата всъщност изобщо не е уникална (не е нужно да имате талон със стикери) и всичко това е заблуждаваща реклама:

И това в списание, предназначено за малки деца… Просто си представям как в стотици къщи родителите се прибират уморени от работа, хлапето им крещи  радостно “Мамо! Тате! Спечелих!”…

И после трябва дълго да обясняваш на ревящото си дете защо всъщност няма да получи раницата си (“Нали пише, че е подарък…”) или (по-вероятно) сляпо ще попълниш талона, след което ще си имаш разправии с въпросните ИМП ЕООД и доказването на недействителността на дълговете ти към тях… Като изключим всичко, описано по-горе, по мое мнение се нарушават следните точки от Закона за защита на потребителите:

• Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното є представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. (2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: 4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112-115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
• Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) ,(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
• Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: 6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2; 8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато: б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.

Естествено, пратих една хуууубава жалбичка на Комисията за защита на потребителите. Надявам се на адекватна намеса от там (ще ви държа в течение) и апелирам към всички вас: не оставайте безразлични към подобни неща!

Другото, което ми се ще е, от National Geographic да обърнат внимание на случая (ако някой ги познава – особено хора в чуждестранното издание, ще се радвам да им каже за това). Аз лично съм доста разочарован реномиран бранд като National Geographic да дава възможност за изява на подобни търговски практики.

Появата на магнитен дефицит е резултат от екраниращото действие на желязото и невъзможността на земното магнитно поле да преодолее този екраниращ похлупак. Обграден от тонове желязо, в съвременните сгради и транспортни средства, човекът живее в метална клетка, известна във физиката като «клетка на Фарадей». От раждането си, ние растем и се развиваме в недостиг на земно магнитно поле.

Идва реч за онова проникновение на ума, желанията и чувствата, което винаги зарежда автора, изпълва го с емоция и страст, и не дава мир на духа, докато идеята не засвири наяве като сънувана мелодия. Държи го буден, понякога под напрежение, но с мисълта, че скоро ще завърши своето произведение продиктувано от музата. Тя прониква във всяко едно кътче от съзнанието му и прозорливо му подсказва пътя, по който трябва да тръгне, за да стигне до щастливия миг, в който ще види своето отражение върху своето произведение. Музата ( вдъхновението) е мигновенна мисъл, идея устремена от опита, свободата и неразкритите желания на автора. И води до още мисли, в които танцуват неговите фантазии.

За да стигна дотук имах налице предизвикателство. Някой друг ми подхвърли идеята, в която да се вживея и която да реализирам. Получавам я (идеята) от Блага от един невинен коментар и така стигам до мисълта за бързи, ароматни хлебчета, които наричам на горските елфи. Защо пък точно на тях? Във всяка една рецепта присъства магията на готвещия. Първо зазвучава като аромат, вкус и структура във въображението, а сетне е готова да подскаже името. Землисти и с ароматни билки, пухкави, докато са топли и хрупкави, когато са студени – идеята на тези хлебчета е не само да звучат приказно, но и вкусът им да засвири като сънуваната (жадувана) мелодия върху сетивата.

Или просто защото понякога имам нужда да се вживея повече. По някакъв начин да бъда част от приказката. Начин, най-често изразен чрез вкуса и външния вид на храната. И за да е по-истинско прилагам приказна рецепта.

Хлебчетата на горските елфи

За тази рецепта взаимствах техники от книгата Backen! Rezepte zum Glänzen und Genießen.

Хлебчетата се приготвят с бакпулвер, поради което са бърза рецепта за вид хляб. Споменавам вид, тъй като не са точно хляб, а нещо между него и солени бисквити. Докато са топли са пръхкави, когато изстинат се ронят като бисквити, но и в двата варианта са вкусни. Прекрасни са за сутрешна или следобедна закуска, за пикник, за почерпка на елф или като парти хапки (приготвени в по-малък размер).

Посочените дози са за 10 хлебчета.

Продукти:

• 200 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 50 г фини овесени ядки
• 2 супени лъжици смляно ленено семе
• 2 супени лъжици сурово слънчогледово семе
• 2 супени лъжици сурово тиквено семе
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 3/4  чаена лъжица сол
• 1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
• 200 г безсолна извара
• 40 г меко масло
• 2 супени лъжици зехтин
• 2 жълтъка
• 1 белтък за намазване, леко разбит
• 1 чаена лъжица сушен риган за поръсване

Фурната се нагрява на 200°C.

В голяма купа се смесват брашното, овесените ядки, лененото семе, слънчогледовите и тиквените семена, бакпулверът, солта и мащерката. Разбъркват се хубаво и към тях се добавя изварата. Разрохква се с пръсти докато се образуват трохи.

Добавят се маслото, зехтинът и жълтъците, и бързо се оформя тесто. Тестото не бива да се меси. Трябва да бъде средно твърдо тесто, което леко да се рони, но когато се стисте с дланта да се слепва.

От тестото се оформят 10 топки по около 60 грама всяка. От топките се оформят овални хлебчета. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Върху всяко хлебче с остър нож се прави разрез по дължина.

Хлебчетата се намазват с белтък и се поръсват със сушен риган.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 200°C за 18-20 минути.

Хлебчетата на горските елфи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

От 19-ти до 23 февруари 2013 г. ще се проведе Деветият фестивал на българското кино в Ню Йорк. В киното на Робърт Де Ниро ще се представят най-новите български филми. В програмата са включени 8 игрални и около 20 документални и късометражни филма.

Вашите министри искат да ни пратят плакати, с които да ни убедят, че страната ви е в криза. Това щяло да ни уплаши. Ама вие сериозно ли точно нас с криза ще плашите? Че аз целия си живот в криза прекарах - имаше и преди 1989 г., само дето тогава я наричаха дефицит. Дето се казва, ние в реката живеем, вие с воден пистолет ни плашите.

МВР официално съобщи на сайта си, че "комисия в ГДБОП разгледа материалите по случай, засягащ оперативния отчет на ЦСБОП". В енигматичното съобщение се казва дословно: "Във връзка с публикация в медиите относно материал за регистриране на лице – кандидат за вербовка в оперативния отчет на ЦСБОП, в ГДБОП беше създадена комисия, която разгледа материалите по случая. След като се е запознала със съдържанието на документите, комисията е установила, че са изтекли сроковете за защита на класифицираната информация, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ, броени от датата на създаването на документите. Комисията е установила също, че са отпаднали основанията, наложили тяхното класифициране към датата на изготвянето им, поради което се счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 50, ал. 2 от ППЗЗКИ и материалите се декласифицират."

Остават само няколко седмици до очакваното с огромно нетърпение от всички любители на мобилни устройства световно изложение Mobile World Congress (WMC) 2013 провеждащо се в Барселона от 25 до 28 февруари. Ето че от един от водещите производители на мобилни устройства, Samsung пусна официална покана до медиите и анализаторите да посетят изложението и да се насладят на новите продукти от Samsung на големия щанд “The Samsung Media Lounge”.

Ето и кои ще са новите мобилни продукти, които очакваме от Samsung:

• Samsung Galaxy Note 8.0
• Samsung Galaxy Tab 3 10.1
• Samsung Galaxy Tab 3 Plus
• Samsung Galaxy Phoneblet – 5.8-инчов фонблет

Съвсем вероятно е Samsung да ни изненада и с други устройства, които се пазят в тайна засега. Една важна подробност за феновете на Galxy SIII. Наследника на този най-популярен смартфон Galaxy S4 няма да се появи на Mobile World Congress (WMC) 2013 а най-рано през месец март.

Снимка: sammobile

Мъж тръгва на лов. Решил да вземе със себе си своята съпруга. Докато пътуват в колата, той й обяснява какво да прави по време на лова: - Главното при лова е не толкова да убиеш елен, а да съумееш да докажеш на ловците, които ще дотърчат от всички страни, че именно ти си застреляла този елен, а не те. Затова трябва да стоиш до убития елен и на всеки, който дойде, да обясняваш, че ти си го застреляла и той ти принадлежи. Пристигнали те в гората, взели пушките и всеки тръгнал в различна посока. Върви мъжът из гората, никакви елени не се виждат, изведнъж - "буууум" - наблизо се чува изстрел. Тича мъжът по посока на изстрела и гледа жена си, а до нея един мъж, на когото тя доказва нещо, ръкомахайки. Приближава се човекът и чува как другият й отговаря: - Добре, добре, този елен ти си го застреляла... ама... не може ли поне седлото да си прибера... Усмихни се, България! Неправителствена организация алармира, че ловът у нас води до влошаване на демографските показатели на страната....

„Да буда или да не буда”, това е въпросът, на който трябваше да отговорят мнозинството български медии във връзка със скандала около изплувалото досие на Бойко Борисов с агентурно име „Буда”. А ги обхвана хамлетовско колебание не за друго, а защото нямаше указание от самия Борисов.

Сега вече, когато МВР се оказа по-експедитивна медия от „колебаещите” се, позиция има. Ако можете да я разберете, ето ви характерен цитат от нея. Иначе тя на практика потвърждава, че не става дума за фалшификат, а за „липса на среда” ( т.е. за преминаване на Борисов от неговата си оперативно интересна среда в средите на МВР):

„При извършения преглед по делото е установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“. Сред тях няма документи, които да сочат съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи. Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация”.

Както виждате , става дума едновременно (само) за предложение за вербовка, но и след това за „изключване на информатор”. Как може да се изключи някой, който (уж) не е приет за такъв според внушението на МВР и твърдението на самия Борисов? Това е мистификация, достойна за бързата работа, която е срам за майстора ( на въпросния абсурден текст, съчинен от подчинените на вътрешния министър Цветанов).

Ситуацията с отзвука от скандала ми е до болка познат. Повтаря се на практика случаят от октомври 2006 г., когато след моя въпрос в студиото на Би Ти Ви дали президентът Първанов се е обогатил неправомерно от свой спонсор, ми беше отговорено със също толкова светкавична и още по-арогантна декларация от името на държавния глава, която ме препращаше към официално декларираните от него иметни данни. Сякаш в тях можеше да се съдържа информация за подкуп. Съответно българските медии послушно приеха за „доказателство” тази „честна дума” на Първанов и затвориха страницата, която не посмяха да отворят.

По подобен начин верните на властта или просто изплашените от репресии медии изчакаха сега най-напред засегнатият Борисов да се произнесе по случая. Сега вече могат да го цитират с отрицанието на нещо, за което не са съобщили- едно към едно както Би Ти Ви „спести” на своите зрители в новините си решението на етичната комисия, преценила, че моя милост не е нарушавал етичните стандарти, но скалъпи след това специално предаване да опровергава и заклеймява същото решение ( и моя милост, разбира се)- с водещ Бареков. Той дни наред беше правил предавания в сутрешния блок на Би Ти Ви за досие на президента Петър Стоянов по твърдения на анонимен източник, но изведнъж се солидаризира с началството си в телевизията, че анонимността на информацията , на базата на която съм задал въпроса си за Първанов, била укорима етично.

И още нещо за аналогията с личния ми опит: когато бях подгонен като журналист и прогонен от силните на деня от работа, глутницата преследвачи не само злорадстваше, но и сипваше сол в раната. „Стандарт” „дописа” досието ми с лъжата, че съм бил получавал заплата от ДС. Валерия Велева изрази откровено задоволство, че няма да съм на екрана на Би Ти Ви ( за Бареков в самата Би Ти Ви да не говорим).

И до днес, когато някой не може да ми опонира с друго, ми лепи етикета „доносник”, какъвто не само не съм бил, но дори бях нещо като „оправдан” в този смисъл от вътрешния министър Румен Петков, който ми се извини публично, че съм бил вкаран в списък с имена доносници. Докато за Борисов сега милите ми колеги адски внимават с изразните средства в картинката: не бил доносничил за другарчетата си от подземния свят, а само „информирал”. С което, досущ като разобличените агенти на ДС, направо се гордеел.

Не знам дали е Буда, но е свещена крава по д(в)ойните стандарти на българската публичност!

Share on Facebook

Тъй като в България все повече се протестира, както писа “Капитал”, трябва да поговорим за въздействието на протестите и какво представлява протестът в български условия.

Моделът на протестиране, като в Египет, Гърция или Испания, сякаш не е приложим при нас. Той е далечен, защото българските граждани протестират по отделно – един в подкрепа на майките, друг срещу лифтове, трети срещу мутрите, четвърти срещу Бойко, пети срещу монопола и т.н. и т.н. Египетските протести, или тези в Испания и Гърция са общи. Нека не мислим, че в тях участват хора само от една партия, движение или идеология – поне в Египет със сигурност не е така. В демонстрациите срещу президента Хосни Мубарак се включиха привърженици на взаимоизключващи се политически идеологии, които при други условия биха се хванали за вратовете. Но в този случай имаха обща цел – край на десетилетното управление на един корумпиран диктатор. Българските граждани са до такава степен разделени от политическите манипулации години наред, че не могат да организират едно събитие, без то да бъде белязано от грозни изцепки, разединение и липса на визия за бъдещето. Липсата на обществени лидери е показателно.

Осъзнаването на нуждата от свобода на изразяването и важността на личното мнение е жизнено важно. На първо място трябва да стане ясно, че протестите изграждат една лична, но и обществена атмосфера, в която мнението има значение. Всеки един трябва да разбере, че мнението му наистина има значение, че държавата трябва да се съобразява с това мнение и, че когато това не е налице, трябва да бъдат предприети мерки от страна на обществото.

Тътен, както от “Капитал” определят нарастващото обществено недоволство, има. Той е налице и ако не всеки ден, то всяка седмица чуваме новини за протест или израз на недоволство в София, Пловдив, Варна или друг град. Но нещо куца…Нещо определено трябва да бъде променено, ако иска обществото ни да има думата. Всъщност то имаше и такава възможност, предоставена от правителството – референдумът – но липсата на активност е друга тема. Активността в социалните мрежи е хубава, за дебата като цяло, но ако тя не се прехвърли offline, няма успех.

На второ място трябва да се разбере, че няма ефект, ако са налице разпокъсани протести, които нямат продължение. Излезеш ли на улицата, трябва да имаш цел, да я защитаваш и да знаеш, че ще има и втори, трети, десети протест, ако е нужно. Няма работно време за протести – да мнозина хора се страхуват, че ще ги уволнят, ако излязат по-рано от работа, за да протестират, но изказването на мнение и правото на протест са основни права, а практиката да се уволнява за подобни неща е достатъчна причина за дълги разговори относно държавата ни. Хората са наплашени – от живота си, бита, ситуацията – и в следствие на това – апатични. Трябва да се промени и най-вече да се осъзнае, че е право на всеки да протестира, когато вижда нередност.

Често виждаме, че в България не може да се случи протест с огромно присъствие на хора и това е притеснително. На протест на еко тема няма да отидат всички, защото на мнозина не им пука за природата или лифтовете. На протест срещу приватизацията в БДЖ или ВМЗ-Сопот ще отидат 150 души, защото преди това някой  (несъмнено с политически пристрастия) е казал, че с “комуняги” не се ходи никъде и, че исканията, защитаващи правата на работниците, са “остарели”. И още много и много примери. При това положение как може да се организира протест, в който да присъстват над 10 000 души? Съгласете се, че за град като София 10 000 души са под минимума за един истински, голям протест. А само такъв може да стресне някой в онази бяла сграда, която в новата ни история я наричаме парламент.

Наистина, ще дойде ли време, в което гражданите ще застанат един до друг, без значение дали са леви, десни, българи или турци, еколози или не, за да покажат, че ситуацията в страната ни трябва  се промени, че не е нормално да се живее с толкова малко пари, че не трябва да съществува толкова явна корупция и, че в крайна сметка развитието на България е спряло. Като че ли това е въпрос, който скоро няма да намери отговора си. Обществото е до такава степен разбито на отбори, че представлява низ от по-малки общества, народ, съставен от малки народи, всеки от които си въобразява, че сам може да достигне нещо. За съжаление, това е идеализъм и не е правилен подход. Може да има ефект само при общи действия, без значение от това, което партиите говорят на своите членове. Осъзнаване на общото благо. С протестирането по един, “one-man protest”, не се случва нищо. Проблемите не се решават по подобен начин.

Много често ни се казва, като оправдание, че липсва тема, която да обедини хората, за да излязат на протест заедно. Тема, която да е толкова важна за всички ни, че да накара зелени, леви, десни, антимонополисти, привърженици на свободата в Интернет и всякакви други, да застанат един до друг, забравяйки за личните си пристрастия и да отстояват позиция. Подобна тема има и ние я усещаме всеки ден, но така сме свикнали с нея, че се отнасяме апатично. Безразлично ни е бъдещето, защото не вярваме в него – според нас то принадлежи на някой друг, някой с пари и власт, който ще накара всички млади в страната да я напуснат. Истината е, че този някой, този друг, е продукт на собствената ни незаинтересованост  Действията му не биха могли да имат успех, ако му бъде попречено.

Не бих искал да е така, но истината е, че се чувствам идеалист, а реалността е съвсем друга. Появата на все повече недоволство е знак, че нещо се случва, но с протести на отделни улици, просто няма да се получи нищо и в крайна сметка статуквото ще се запази.

Hewlett-Packard пуснаха на пазара HP Pavilion 14 Chromebook, който всъщност е първият HP лаптоп, базиран на операционната система Chrome OS.

14-инчовото устройство идва с 1.1GHz Intel Celeron 847 процесор, 2GB RAM, 16GB флаш памет и симпатичен екран с резолюция 1366×768. Лаптопът тежи около 1 700 г, разполага с 3  USB 2.0 порта, HDMI и вграден четец за SD карти. Като бонус собствениците HP Pavilion 14 Chromebook ще могат да се възползват от 100 GB в Google Drive за две години.

Цената на HP-то ще е 330 долара, което е доста повече в сравнение със Chromebook-а на Samsung, който струва едва 249 долара. Разбира се, Samsung-ът има по-слаб процесор.

За момента HP Pavilion 14 Chromebook е наличен само в Америка на HPDirect.com.

Снимки: HP

Вече сте чули за случая “Буда“. Развитието е добре резюмирано тук. Прессъобщението на МВР (тук) обаче от този следобед трябва да бъде изучавано в университетите. Предлагам ви го едно към едно, а вие разбирайте нещо, ако можете:

- – - – - – - -

Комисия в ГДБОП разгледа материалите по случай, засягащ оперативния отчет на ЦСБОП

Липсват документи, които сочат съгласие от страна на посочения кандидат за вербовка като информатор

Във връзка с публикация в медиите относно материал за регистриране на лице – кандидат за вербовка в оперативния отчет на ЦСБОП, в ГДБОП беше създадена комисия, която разгледа материалите по случая.

След като се е запознала със съдържанието на документите, комисията е установила, че са изтекли сроковете за защита на класифицираната информация, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ, броени от датата на създаването на документите. Комисията е установила също, че са отпаднали основанията, наложили тяхното класифициране към датата на изготвянето им, поради което се счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 50, ал. 2 от ППЗЗКИ и материалите се декласифицират.

При извършения преглед по делото е установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“. Сред тях няма документи, които да сочат съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи. Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация.

- – - – - – - – -

Край на цитата. Да влизат…

Сега превеждам: МВР потвърждава, че публикуваният документ е истински и че вече не е секретен. Сега очакваме всичко да бъде публикувано и да спрем с импровизациите. Ако някой знае какво означава “изключване на информатор поради „липса на среда“, нека обясни.

П.П. Ако все пак този текст стигне до студентите, нека се опитат да намерят отговори на въпросите Кой, Какво, Кого, Кога и Защо по дяволите

Четири представяния ще има дебютният роман на Петър Делчев „Кастинг за месия” в книжарници на „Хеликон” през февруари, съобщи свързаният с веригата сайт lira.bg. Издателите на Делчев от „Сиела” обаче допълват, че представянията ще са общо 10 в 9 града в страната.

Писателят вече срещна на два пъти своите читатели си романа в края на януари - на премиерата в София и в Пловдив. От следващата седмица Делчев ще бъде последователно в Казанлък, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен и Панагюрище.

Ето и пълната програма на представянията на „Кастинг за месия”:

12 февруари (вторник) – Казанлък – Къща музей на Чудомир, 18 ч.
13 февруари (сряда) – Стара Загора – Регионална библиотека "Захари Княжевски", 18 ч.
14 февруари (четвъртък) – Сливен – „Хеликон-Сливен”, 18 ч.
15 февруари (петък) – Бургас – „Хеликон-Бургас”, 18 ч.
16 февруари (събота) – Варна – Книжарница „Сиела” (ФКЦ), 13 ч.
16 февруари (събота) – Варна – Галерия „Арт Маркони”, 16.30 ч.
18 февруари (понеделник) – Русе – „Хеликон-Русе”, 18 ч.
19 февруари (вторник) – Велико Търново – „Хеликон-Велико Търново”, 18 ч.
20 февруари (сряда) – Плевен – Художествена галерия дарение „Колекция Светлин Русев”, 16:30 ч.
27 февруари (сряда) – Панагюрище – читалище "Виделина", 17.30 ч.

Вижте ревюто за романа в "Аз чета".

Тонове дървета погинаха, за да има хартия, на която ние, журналистите, изписахме за злоупотребите във фонд „Научни изследвания”. През това време вече бившият образователен министър Сергей Игнатов и културологът проф. Мирослава Кортенска влязоха в епична словесна схватка и се замеряха с факти, защитаващи двата враждуващи лагера. Обикновеният гражданин обаче така и не успя да придобие представа за пълния размер на скандала, докато наяве не започнаха да излизат съмнителните проекти за стотици хиляди левове, които бяха одобрени от фонда. След проверката на Главния инспекторат на МС стана ясно, че положението наистина е доста съмнително. Оказа се, че нарушенията започват още с рецензентите. Съдбата на проектите е била определяна от разпоредителка от драматичен театър в столицата, секретарка на партия "Новото време", както и мъж със средно специално образование. Тримата са били на практика половината от 6-членната комисия, отхвърлила 628 от общо 1094 кандидатстващи за финансиране...

Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 година в Сливен. Завършил е медицина през 2003 г. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита "Хепастист", а през 2009 г. е избран за председател на сдружението. Д-р Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация. Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защита на правата на пациентите. - Доктор Хасърджиев, какво е участието на вашата организация в изготвянето на законопроекта за правата и задълженията на пациентите? - По покана на председателя на парламентарната група по здравеопазване д-р Даниела Дариткова излъчихме двама наши представители в работната група, които активно участваха в подготовката на законопроекта. - Какво представлява самият законопроект? - Смятам, че за да бъде този проект впоследствие действащ закон, ако бъде приет от парламента, са необходими няколко фактора. На първо място, трябва да са ясно дефинирани правата и...

Добрата новина от Мтел е, че от днес общо 53 населени места и курорти вече имат достъп до супербърз мобилен интернет в 3G мрежата на телекома.

Само за половин година Мтел добави още 34 населени места в България, чиито жители вече могат да сърфират в мрежата на компанията със скорости до 42 мегабита в секунда. Така те стават общо 53, което на практика означава, че телекомът осигурява високоскоростен мобилен интернет за 50% от населението в страната.

Супербързата скорост беше демонстрирана за пръв път от Мтел още през 2010 година. Възползвайки се от нея, потребителите могат не само да свалят големи файлове за броени секунди, но и да стриймват 3D и HD канали.

Компанията гарантира високо качество и скорости на мобилния интернет не само в тези 53 населени места. Телекомът поддържа в цялата си 3G мрежа 21 мегабита в секунда, осигурявайки бърз мобилен интернет за всички свои клиенти, независимо от населеното място.

Сертификатите за „Най-бърза 3G мрежа в България”, получени от от германската компания за контрол на качеството на мобилните оператори NET CHECK през 2011 и през 2012 година са доказателство за това, че интернетът на Мтел е най-бързият в България.

Кои са населените места с тези високи скорости и какво е покритието на Mтел в страната можете да видите на тази карта на покритие от Мтел.

В това занимание сме използвали симетрия, изрязване, прегъване и най-забавното за всички деца – оцветяване. Ако детето не...

Аз съм роден и в най-ранното си детство съм раснал наблизо до тоя прочут стадион. И целият ми досегашен живот – за добро или за лошо – е бил белязан от това съседство. Като дете бях естествен левскар. Казвам „естествен левскар“ в смисъл, подобен на тоя, в който се казва „естествено рус“. Природен левскар. Въздухът около мен беше левскарски и виковете, носещи се над улиците, бяха левскарски, както и драсканиците по стените (които все още никой не беше нарекъл графити) бяха левскарски. Даже не израснах като върл запалянко. Просто нямаше нужда. Явно върлата запалянковщина се развива там, където има върло противопоставяне и вражда. А при нас – в "Подуяне" – по "Тодорини кукли" – нямаше противопоставяне и ожесточен спор. Всичко беше от Левски. И врабчетата, и сенките на дърветата. Като войник преживях (ама че дума използвам – преживях! – но така де) сриването на социализма. Или преврата, или както щете го наречете. Бях на границата. Сръбската граница. Интересно – на мен и на много...

Във връзка с преминаването на нов сървър сайтът няма да е достъпен след 6 февруари 2013 година. Огледалният образ на адрес е на адрес: http://extremecentrepoint.blogspot.com/

България е сред страните в ЕС с най-малък процент население на възраст до 14 години, сочат данни от анализ на Евростат за структурата на населението в ЕС през 2011 година. Младите хора в страната на възраст до 14 години са едва 13.2 на сто от населението. През 1991 г. тази възрастова група е била 20.1 на сто от българското население, отчита Евростат.

Над 10 000 подписа под искане за съд над побойниците на Октай Енимехмедов

Много шум за нищо

Осъдих държавата, но пак се оказах виновен

ЕП ще обсъди въпроса с върховенството на закона в България

Не е редно новодошлите имигранти от самото начало да имат достъп до социалните помощи във Великобритания. Тази възможност трябва да им се отваря чак след 5-годишен престой, по време на който те ще са си плащали данъците в тази държава. Това каза пред "Дарик" британският политик Найджъл Фараж, лидер на Британската партия за независимост ЮКИП (UKIP), който стана известен в България през последните седмици след изказванията си, че българите и румънците щели да се преселят масово в Англия през януари 2014-а, когато отпадат ограниченията за трудовия пазар там.

Първи февруари 2013 в Етнографски комплекс – Враца. Тази година – добре, другата – още по-добре!

Останалите снимки – тук.

Това е идеята на нашите нови виртуални приятели от Креативност (www.kreativnost.org ). Колкото и просто да изглежда, вече се...

Продукти за 4 порции:
1 пакет от 500г макарони
200г сирене
половин пакет от 125г краве масло
щипка сол
2 филийки хляб

Приготвяне:
Макароните се варят според указанието на опаковката, в подсолена вода. След готовност към пастата се прибавя 1с.л. краве масло. Обърква се за да се стопи и поеме от горещите макарони. Филийките хляб се режат на кубчета. Слагат се в тава. Поливат се с разтопено краве масло. Пекат се до порозовяване.  Това са хрупките или крутони. Макароните се разпределят в 4 дълбоки чинии или купички. Отгоре се слага намачкано сирене и хрупки. Закуската се поднася топла. Вкусът е смесица между варена паста и хрупкав хлебни кубчета, което го прави интересен и богат.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Дайте да се разберем веднъж завинаги, граждани, по някои въпроси, по които разни социолози, политолози, политици и PR-и напоследък говорят така, сякаш действителността е девица, съблазнително изтегната пред очите ви. А тя всъщност е харпия, която ви дебне зловещо изотзад.

Лирично отклонение № 1: По повод разбирателството „веднъж завинаги” в Пловдив казват, че то може да бъде малко подвеждащо като концепция. Защото не един и два са случаите, в които даден невинен се разбира с дадена невинна девойка за само веднъж, а после, най-внезапно, му се налага да я разбира завинаги. Или поне докато милостивата смърт ги раздели. Но, макар да се случва масово, това все пак е частен случай – ще рискувам да продължа.

И така, дайте да се разберем веднъж завинаги, че лицето Ахмед Доган не е подавало оставка от лидерския пост на ДПС, тоест, че то продължава да ръководи партията де факто, докато лицето Лютви Местан носи само цялата отговорност за нея и нейните действия де юре. Да, Доган, макар да го формулира твърде мъгляво в доклада си пред злополучната партийна конференция, формално се оттегли от председателския пост. Но пък се назначи за почетен председател.

Хитро. Мнозина граждани по принцип подценяват почетните председатели. А малцина други пък поддържат внушението, че те непременно трябва да бъдат подценявани – и го правят с цел да ни заблудят. Според тях излиза, че почетното председателство е сякаш форма на модерната монархия, където кралицата има представителни функции, но не управлява. Само че кой си представя Доган в ролята на кралица? И кой проспа факта, че още като обикновен председател той си осигури уставните промени, които му дават възможност фактически да управлява партията като почетен такъв. Който иска да е в час с българската политика, не бива да проспива подобни събития, само защото се случват късно през нощта и ни ги съобщават под сурдинка чак на другия ден.

За да е още по-ясно, ще опиша положението така: Доган е в ролята на Путин, към когото властта в Русия се премества – и законодателно, и фактически – веднага, щом той смени президентското с премиерското кресло и обратно. Докато Местан е в ролята на шута Медведев, седнал на царския престол за имитация – могат да се посмеят с него, но могат да се посмеят и на него. С поклони и ласкателства, като на истински владетел, могат да му завъртят главата. Но могат и да му я резнат, ако се самозабрави и вземе да се изживява като истински владетел.

Такива ми ти работи.

Искам също да се разберем веднъж завинаги, че социалистите не спечелиха нищо от референдума миналата неделя, включително очакваните от тях политически дивиденти. Не, че някой друг спечели нещо. И не, че изобщо имаше какво да се печели, защото всъщност, независимо от резултата, това си беше акт с предизвестена загуба на всички нива и във всички посоки.

Как е възможно това ли? Ами сега, завършил с практически невалиден резултат, в очите на българина референдумът подби собствената си стойност като инструмент на демокрацията. Но ако резултатът беше валиден, то демокрацията пак нямаше да спечели, защото тогава отново и двата възможни варианта биха се оказали губещи. Първият е при валидно „да”. С него пряко бихме загубили пари и суверенитет заради строителството на централата в Белене, което щеше да ни бъде наложено. Евентуално, де. Вторият е при валидно „не”. Тогава, заради предизвестения край, щяхме да отчетем като чиста загуба инвестираните в референдума обществени усилия, време и пари. То и сега краят беше предизвестен и отчитаме тези неща като загуба, но тогава щеше да е съвсем дразнещо.

В политически план референдумът също си е чиста загуба. Независимо от всички съображения, ГЕРБ преглъщат немалко ехидни реплики от страна на хлевоустите социалисти заради съотношението 60:40. И чак до изборите през юни трябва да търпят глупавите приказки на бившия президент Първанов и други тути кванти, че това съотношение показва само едно – сигурна загуба за ГЕРБ и сигурна печалба за БСП на въпросните избори.

Може и така да стане, но ако стане, то няма да има нищо общо с референдума. От него червените също загубиха политически, доколкото всички видяха, че те могат далеч по-малко, отколкото искат. За тях това не е новина, още Ленин покрай отношенията си с Крупская го отчете, но сега за пореден път то се доказа. БСП успя да мобилизира за гласуване на референдума почти точно онези около петстотин хиляди наивни душици, които мобилизира и за подписката, с която се инициира допитването. Нали си спомняте – тогава се събраха над седемстотин и петдесет хиляди подписа, но една трета от тях се оказаха мъртви души. Стандартна  комунистическа фалшификация. А сега, тъй като в официалните списъци комунистите нямаше как да бръкнат, цялата работа с фалшификацията лъсна по съвършено неприличен начин. Както лъсна и фактът, че със светлите си идеали и  умните си идеи Станишев и компания могат да мобилизират някакви маси точно толкова, колкото могат да мобилизират и някакви столове.

А какво да кажем за загубите на другите, по-малки политически формации? Ами – най-добре нищо. Те и без това съществуват или на ръба на оцеляването, или на върха на крехка кула от карти – а духнем, а са се срутили в небитието, затова ще си траем. Като са глупави, да се оправят. Или като са надменни. Или като са мюрета за патици, а не истински патици. Да се оправят. Само че по отношение оправянето, за разлика от комунистите, които искат, но не могат, при тях проблемът е, че може би могат, но май не искат.

Аз пък не мога да ги мисля. А и не искам.

Но ще ми се с вас, граждани,  да се разберем веднъж завинаги и по въпроса за парите също. С други думи – бъдете сигурни, че, ако искате да спечелите реални пари, не трябва да пускате тото, въпреки съблазнителните съблазни за милиони, с които ви съблазняват.

Лирично отклонение № 2: По този повод в Пловдив винаги припомнят стария виц за оня, дето спечелил 1 милион от тотото. „Какво ще правите с толкова много пари” – питат го репортерите. „Ще си върна заемите на Пешо, Гошо и Иван…..” – отвръща човекът. „Ами останалите?” – настоява нашего брата. „Останалите ще чакат!”

Според мен по-добре е да спастряте онези 2-3 или пет лева, които харчите за фиш всяка седмица. Така хем ще се приучите към спестовност, хем след десетина години ще имате достатъчно пари да ме почерпите за добрия съвет. Пък и така може да се допринесе дори за всеобщото благо, ако поведението ви помогне най-после да се сложи край на порочната практика българското общество чрез своя генерален представител – държавата, да налива пари в професионалния спорт, дейност, която навсякъде в нормалния свят, независимо печеливша или губеща, е в частни ръце.

Та искам да кажа, че не е здравословно да сънувате милиони, както не е здравословно да сънувате Анджелина Джоли. И дори ако един ден наистина спечелите въпросните милиони, тогава пък ще е леко безсмислено – защото колцина са българите, които нямат до себе си своите конкретни Пешо, Гошо и Иван.

И останалите.

Продължава оттук.

Как се създават и развиват креативните идеи, които наистина могат да променят – общност, цяло общество, целия свят – това е сред любимите ми теми за четене. И макар в по-голямата си част писанията по темата да се припокриват, примерите вътре са наистина разнообразни. Поради тази причина и фактът, че вече съм чел „Как се раждат добрите идеи” на Стивън Джонсън, не ми попречи да грабна с интерес „Ефектът Медичи” Франс Йохансон.

Основното послание на книгата сякаш звучи семпло и напълно логично – тъй като топлата вода и Америка отдавна са открити, гениалните, но и новаторски идеи вече могат да ни споходят само в точки, „гранични” между две или повече сфери, две или повече места, две или повече култури. Франс Йохансон (а и май не само той) определя тези контактни моменти като „пресечни точки”, а самия феномен кръщава „ефект Медичи”, на името на династията владетели, събирали в двора си творци от различни области, които заедно създавали шедьоври, до голяма степен заради обмяната на идеи едни с други. И така – трябва да търсим такива гранични области, да генерираме повече идеи и може да достигнем до „следващото голямо нещо”. Найс, а?!

Според Йохансон намирането на „пресечна точка”, в която всеки от нас може да създаде своя "ефект Медичи” през последните години може би е станало по-лесно – „движението на хора, събирането на науката и скокът на компютъризацията правят зараждането на повече пресечни точки, отколкото когато и да било”.

Като полезен се счита и досегът до колкото може повече култури (във всеки един смисъл на термина) за колкото може по-дълъг период, тъй като това доказано води до придобиването на по-широки възможности за комбиниране на отделни идеи. Аргументът е, че колкото повече произволни комбинации можеш да направиш, толкова повече шансовете ти да излезеш с нещо изключително се увеличават.

В „Ефектът Медичи” Франс Йохансон отново говори за една от любимите ми теми – за толерирането на провалите и изобщо за културата на провалянето (фаворит на всички вероятно е Томас Едисон с неговите хиляди патенти и още поне няколко пъти по толкова провалени опити). Всъщност, може би не е вярно, че този тип мислене не съществува у нас – нали самият Стоичков казва, че „който играй, пичели, който ни играй, ни пичели!”. 

И извън кръга на шегата – ако не опиташ, наистина няма как да достигнеш до големия успех. Затова, напред към постигането на твоя „ефект Медичи”, следвайки съветите на Йохансон – повече „екслозии от идеи”, достатъчно дълги „инкубационни периоди” за тяхното узряване и често излизане от „мрежата си” с контакти, която често работи като усмирителна риза за креативността ни.

Вижте тук как Франк Хърбърт открива своята пресечна точка, за да напише невероятната сага "Дюн".

Facebook причинява на американците повече стрес, отколкото всяка друга социална мрежа. Но паралелно с този факт Facebook е и мрежата с най-положителен ефект върху нашите настроения.

Чрез услугата си за разговори през интернет Rebtel се допитва до 1632 американци какви настроения пораждат социалните мрежи у тях. В класическия сценарий “мога да живея без социални мрежи” и “не мога да живея без социални мрежи” почти 20% от пълнолетните американци споделят, че Facebook е социалната мрежа, която има “най-негативен ефект” върху настроението им, а други 20% казват, че им е причинил най-много стресови ситуации.

VentureBeat пише, че Facebook е и най-положителният сайт за почти половината от американците. С други думи, Facebook до такава степен се е превърнал в част от живота ни, че случките и преживяванията в социалната мрежа отразяват до голяма степен преживяванията в реалния ни живот – понякога нашите приятели ни вбесяват, понякога с действията си ни правят тъжни, но по-често именно нашите приятели предизвикват усмивките върху лицата ни и ни карат да се чувстваме щастливи.

Да ви кажа ли няколко опции на социалните мрежи, които почти със сигурност биха вбесили приятелите ви? Отбелязването вашите приятели в статуси и местоположения е едно от тях. 45% от нас не обичат да се появяват в News feed-a на социалните мрежи или в обновления, които са направили приятелите ни. Други 70% просто споделят, че не желаят тяхното местонахождение да се излага на показ.

LinkedIn, Twitter, Youtube и MySpace почти не ни докарват ситуации на напрежение. За MySpace това важи напълно, тъй като вече почти никой не посещава тази социална мрежа. Но най-положителните социални мрежи си остават Instagram и Pinterest. Само 3% и съответно 1% от потребителите на тези услуги и социални мрежи споделят,че Instagram и Pinterest влияят негативно върху настроението им.

Изследването на Rebtel показва и едни други интересни данни относно влиянието на социалните медии върху настроението на потребителите. В дните, в които проверката на профилите ни в социалните мрежи се случва по-често от обикновеното, това вероятно се дължи на факта, че сме отегчени и няма какво друго да правим. Това може би е и причината, че проверяваме първо тези сайтове. Но в дните, в които по-рядко се сещаме за профилите си в социалните мрежи, се чувстваме някак изоставени, сякаш нещо ни липсва, сякаш сме лишени от нещо или някого. Или казано по друг начин, ние сме пристрастени към социалните мрежи.

снимки: Mymentalspace Blog, wavebreakmediamicro on 123RF

Photo: Kirowski Isobar

Спомняте ли си онези големи черни слушалки, в които често чувахме гласовете на любезните жени от служба „Справки“?  Моето детство мина и с набиране на номер 170, защото без жетонче или монетка можех да слушам приказки. Да, същите стари телефони с огромни метални кутии. Сега почти никъде ги няма, а причината е една – никой няма нужда от такива машини, защото всички носим по една нейна свръхмодерна миниатюра в джобовете си.

“Call anybody, help somebody” е надсловът, под който една нова и благородна инициатива ще проведе немският телеком T-Mobile. Идеята на каузата е всички монетки, които хората пускат, за да проведат разговорите си, да се прехвърлят в касичките на различни благотворителни инициативи, като последната е подпомагане на Унгарската федерация на слепите и слабовиждащите.

Видеото ни прехвърля в 60-те години на миналия век, когато за същите телефони са се нижели опашки от чакащи да чуят гласовете на любимите хора. „Сега ги игнорираме и дори ги оскърбяваме.“ Обикновено това важи и за хората в неравностойно положение, които често за дискриминирани.

Идеята работи много простичко – когато минаваме покрай т.нар. charity booth, можем да помогнем на някого. Идеята се разпространява с Foursquare и Facebook checkin-и. И сякаш по-дълбокият смисъл – да спрем и да се огледаме за онези, които имат нужда от малко грижа. Защото и те, като старите телефонни кабини, са там, но сякаш никой не им обръща внимание.

http://www.youtube.com/watch?v=1EKsUE-kg7g

Криейтив директор по проекта е Márton Jedlicska, който с помощта на Bence Hupján, Zoltán Havasi, Panni Süveges и Róbert Tóth от унгарската рекламна агенция Kirowski Isobar създава видеото.

Една от най-популярните социални мрежи в света, Twitter, и смятана за най-бързата в отразяването на събития в световен мащаб в реално време бе ударена за пореден път. Станахме свидетели на разбити акаунти и източване на информация от потребителите на Twitter. Този път пострадалите наброяват 250 хиляди. На практика това означава, че микроблогинг платформата, която бе основана през 2006 г., е била ограбена с информацията на доста голяма част от своите потребители.

Регистрираните профили в Twitter наброяват 500 млн. към юли, 2012 г. Според официалния блог на информацията, която е била открадната от страна на хакери, се е състояла в потребителски имена, e-mail адреси, разговори и пароли. Ако се чудите дали вашият профил е сред хакнатите, вече има отговор на този въпрос. Всеки един атакуван профил е бил рестартиран от страна на Twitter и е получил новата си парола на пощата, с която е регистриран.

Това, което съветват от Twitter, е да използвате уникална парола за тяхната платформа, която съдържа не само букви, но и цифри. Освен това специалистите призовават всички потребители да създават пароли, които по-дълги от 10 символа, което значително понижава риска от пробив в профила ви. Опасността вашата лична информация да изтече не е малка. Всичко това отива при специалисти, които знаят как да използват личните ви данни не само за таргетиране чрез рекламни и маркетинг послания, но биха могли и да ви манипулират. Заплахата е най-вече за най-малките, които са силно уязвими в онлайн пространството. Добре е да обърнем внимание и на този факт. От Twitter са сезирали всички необходими правителствени организации в САЩ и ще бъдат взети мерки за локализирането и наказването на хакерите, предприели тази атака.

Снимка: Twitter