By Michalis Limnios BLUES @ GREECE “I got a trouble with The Blues, but The Blues got trouble with me…it’s my life…” Vasko The Patch: Blue Jean Blues Vasil Georgiev (aka Vasko The Patch) was born in Sofia on the 6th June 1959. He is a driver and car mechanic by profession, but he is a musician by nature. Self-educated. He plays drums, harmonica and the guitar. Author and blues singer. In the 1980s he plays drums in different pop-rock groups – Parallel 42, Start and others. At the end of the communist regime ...

Азбучна истина е: когато една редакция публикува неподписана статия на челото си това означава, че тя отразява позицията на редакцията.
Дори и да не знаят това от сайта на Бареков BNews, ефектът от статията им е такъв.
Понеже този сайт, поверен на този директор, е огледало на инструкциите на Цветанов ( докладвал днес в Брюксел версията си по темата), не е безинтересно да се види, че гузният Бареков е променил радикално позицията си спрямо юни миналата година, когато се пречеше с близостта си с режима на Башар Асад в Сирия, излъчвайки от Дамаск неговата пропаганда.
Припомням скандала ( преминал без скандал в българската медийна публичност) с изпращането на екип на ТВ 7 в началото на юни миналата година на гости на режима в Дамаск, откъдето близо седмица предаваше версията на Башар Асад за събитията без капка опониране. След това същият екип беше заведен, обгрижван и ръководен в Ливан от откровено близкия до Хизбуллах ( Техеран и Дамаск, закриляни от Москва) български гражданин от палестински произход Мохд Абуаси . От тази държава, в която Хизбуллах е управляваща партия, както и от студиото на телевизията на тази партия „Ал Манар”, екипът на ТВ 7 се превърна в трибуна на Хизбуллах под формата на интервюта и репортажи. Предаваше послания на бойкотираната в демократичния свят хомейнистка милиция, която сега BNnews се „досети” току-що да определи като терористична в редакционната си статия.
Бареков и компания може да са всякакви, срещу облаги някакви, но българската държава явно продължава да е никаква, щом е възможно никой да не е „забелязал” абсурдът партийният телевизионен канал на ГЕРБ да прави по онзи корупционен начин през онзи юни някаква частна пропаганда на гърба на България, която официално беше прогонила посланика на Сирия. Броени дни по-късно точно същият български канал въпреки това канализира за българската аудитория посланията на Башар Асад от Дамаск.
Запознайте се сега как- все едно, че нищо не е било- BNews се „бори” вече с Хизбуллах, която наистина е сред ключовите крепители на самия сирийска режим ( според западни медии на страната на Асад в Сирия се бият 50 000 бойци от ливанската Хизбуллах).
Нека онези, които са пропуснали да „забележат” сирийския сериал на ТВ 7 от юни 2012 г. , излъчван от Дамаск и коментиран от София, да го изгледат.
Ако от ТВ 7 имат нахалството да кажат, че нещо греша, да бъдат така добри да ме оборят с документалните репортажи на репортерката си Диляна Гайтанджиева- прегърната от режима в Дамаск- и с тъпия възторг от тях, подгряван от страна на самия Бареков от студиото му ( който възхваляваше „подвига” на репортерката си със суперлативи, неадекватни обобщения за „липсата на гражданска война” и т.н.)
Впрочем, публикацията в BNews е очевиден превод от чужд източник, но поради лошия навик на плагиатстващите в България, които нямат навика да се позовават, имаме всички основания да я смятаме за „припозната” като „своя” от онези, които я публикуват без да цитират източника. ( ivo.bg)

сряда, 10 апр 2013 г.
Ислямска заплаха
Хизбулла – терористи и в Арабския свят
BNews.bg

Бахрейн стана първата арабска страна, включила Хизбулла в списъка с терористични организациии.
Предполагаемата подкрепа и обучение на радикални шиитски групи срещу Бахрейн бе основната причина за това действие. Кабинетът в Бахрейн натовари министерствата на вътрешните и външните работи с изпълнение на решението.
Припомняме, че на 27 март парламентът в страната гласува това решение.
“Тази мярка е за защита на сигурността и стабилността на Бахрейн от заплахите на Хизбулла”, заяви бахрейнският депутат Адил ал-Асуми.
“Има доказателства, че Хизбулла подстрекава към насилие срещу правителството в Бахрейн”,
добавя още Асуми.
В страната има шиитско мнозинство, но е управлявана от сунитска монархия. “Разузнаването е събрало информация от дезертирали сирийски войници, обучавали в миналото воини в Бахрейн с подкрепата на Хизбулла и с цел извършване на терористични операции в страната”, сподели Асуми.
Режимът в Дамаск отдавна се ползва с подкрепата на регионалните си съюзници Хизбулла и Иран, които са врагове на Манама.
В Европа само Холандия е обявила Хизбула за терористична група,
а Великобритания добави в черния списък военното крило на ливанската партия.
САЩ, Канада и Израел отдавна са включили организацията в черния списък на терористични организации, замразили са банковите ѝ сметки, а нейни членове за под наблюдение.
По-рано тази година България посочи, че двама мъже, свързани с Хизбулла, са замесени в атентата на летище Сарафово. Обвинението накара САЩ и Израел за пореден път да отправят призив към ЕС и да настояват ливанската организация да бъде обявена за терористична група.

 

Share on Facebook

Хей, пролет е! Настъпила с пълната си прелест в провинцията, става забележима и в София, с разцъфналите дръвчета и настроението от зюмбюли, нарциси и лалета на пазара. Пролетта идва със зеления си цвят, с първите свежи зеленчуци и вълнението около предстоящия Великден. Пролетта е сезонът и на агнешкото месо и точно с него искам да започна тазгодишните си предложения за великденските празници.

Агнешкото месо е от онези храни, които се консумират предимно през пролетта и затова  ми се иска да опитам нещо ново вместо традиционното печено бутче или плешка. Кюфтенцата с таханов сос на Силвена Роу заслужават внимание, но сега впечатление ми направи една супа от турската кухня. Тя е плътна и почти без подправки с изключение на черен пипер и шафран. Пресните зелени подправки и билки, както и чесънът, които обикновено съпътстват агнешкото, тук липсват, но въпреки това супата е много вкусна и в нея прекрасно се разгръща ароматното агнешко месо. Киселото мляко е много важно за тази рецепта и не служи като застройка на супата, а е основна съставка в нея. Именно то дава плътност и лек кисел вкус. Шафрановият зехтин завършва ястието, както с вкус, така и в презентацията.

Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран

Адаптирано от книгата Turkey – Mediterranean Cuisine.

Посочените дози са за 4-6 порции.

Продукти:

• 150 г нахут
• 500 г агнешко месо
• 500 г картофи
• 2 л студена вода
• 600 г кисело мляко
• 1 яйце
• 1 супена лъжица брашно
• 1-2 супени лъжица зехтин
• 1 г шафран
• сол и прясно смлян черен пипер

Нахутът се накисва за една нощ в студена вода. Отцежда се.

Месото се почиства от ципи и излишна мазнина и се нарязва на дребни парчета.

Картофите се обелват и се нарязват на кубчета.

Месото се залива с водата и се слага да заври на умерен огън. Пяната, която се образува по повърхността се отстранява. Добавя се накиснатият нахут и заедно с месото се варят около 1 час или докато станат готови. Когато са готови се добавят картофите. Супата се посолява със сол и прясно смлян черен пипер на вкус и се вари 20 минути или докато картофите омекнат.

Киселото мляко се разбива с яйцето и брашното. Добавят се на тънка струйка към супата и варенето продължава още 2 минути. Отстранява се от огъня.

Зехтинът се загрява леко и в него се изсипва шафрана. Разбърква се добре и се поръсва по малко върху всяка порция. Супата се сервира гореща.

Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва. не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум "уф, партизанска книга ..." пък то какво излезе! зад една силна стилна ...

поздравления за целия прекрасен екип млади хора от Американския университет в Благоевград, замесени в мюзикъла Мемфис! чудна емоция ни подарихте! още за мюзикъла - в BoxOffice.bg

На 10 април 1979г в 20:34 ( мск) е изведен на орбита космическият кораб 'Съюз-33' с космонавтите: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт изследовател Георги Иванов.

Идеята "24.05.2015 BG" предлага пътуване до България за 24 май 2015 г., по случай празника на Българската култура, на всички хора от български произход по света. Неин инициатор е Александър Асенов - българин, възпитаник на Шуменския университет, който след това следва и в Германия. Засега той е споделил идеята си с едно българско дружество в Германия, с една българска телевизия в САЩ, която предстои да стартира ("bit") и с нашето издание.

Иван Хиновски е председател на Българския енергиен форум. Той е бивш член на Съвета на директорите на НЕК, бивш експерт към парламентарната комисия по енергетика и бивш член на съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй”. Хиновски е първият управител на „Атоменергопроект”. - Г-н Хиновски, преди ден от ДКЕВР (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране) предупредиха, че е възможно увеличение на тока за бита от 1 юли тази година. Как ще коментирате това и няма ли опасност от нови недоволства сред потребителите? - Има икономическа логика, която не може и не бива да се пренебрегва по никакъв начин. Това, че има вероятност да се прибегне до икономическите лостове за оскъпяването на тока, е факт. Всички сме свидетели на острото недоволство, което се надига сред миньорите заради намалената заетост и работа в мините. Там започнаха съкращения, уволнения, пращане на мнозина в неплатен или платен отпуск - въобще назрява остър социален конфликт. Просто системата на енергетиката е...

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Днес в рубриката “Социална сряда” ще ви предоставим едно интересно изследване на Piper Jaffray, което засяга тийнейджърите в САЩ. Поради липсата на адекватни данни за България решихме да погледнем отвъд океана и разберем какво вълнува най-много младите в света на социалните мрежи. Проучването е проведено сред 5200 тийнейджъра, които са на средна възраст между 16 и 18 години. Те са от средната и висша класа по доходи, а данните са събрани по електронен път.

Първите данни, които правят впечатление в изследването на Piper Jaffray, показват, че тийнейджърите започват бавно да се отдръпват от най-популярната социална мрежа. В сравнение с пролетта на 2012 г., през тази на 2013 г. виждаме спад с около 10% в значимостта на Facebook за този таргет. Приятно впечатление правят обаче тенденциите, показващи възход на употребата на Twitter и Instagram. Ясно личи, че тийнейджърите започват да обръщат внимание на социални мрежи, които до този момент отстъпваха значително на Facebook. Дали брандовете не загубват лека-полека интереса на тези млади потребители във Facebook? Време ли е за други подходи към тях или всичко това, което се върши в момента, дава ясен резултат?

Социалната мрежа на Google, Google+, също бележи ръст от около 2% в сравнение с есента на 2012 г. Социалки като Reddit, StumbleUpon и Flickr обаче показват как немощно изостават и нямат сили да ангажират вниманието на този таргет от потребители.

Последните данни, изложени от Piper Jaffray, демонстрират, че все повече тийнейджъри в САЩ започват да закупуват iPhone-и, а причината за това е, разбира се, появата на iPhone 5. Над 51% от тях притежават таблети в сравнение с 44% през есента на 2012 г. В същото време смартфоните с операционна система Android се очаква да заемат пазарен дял от 23% сред младите, докато това число бе 22% през 2012 г. 

Цялото проучване на Piper Jaffray можете да намерите благодарение на SocialMe и рубриката “Социална сряда”.

Снимка: Facebook

Ако гледката на прясно поникнала зелена тревичка огряна от яркото пролетно слънчице ви кара да припкате и да подскачате като дечица, не се притеснявайте – не сте само вие:

В Гранитна зала на Министерския съвет днес, 10 април, се проведе второто заседание на Гражданския борд към министър-председателя и министър на външните работи Марин Райков (Изборен борд). Целта на сформирането на борда е той да подпомогне премиера и служебното правителство в усилията и решимостта им да организират честни и прозрачни парламентарни избори. Централната избирателна комисия (ЦИК) обаче бойкотира второто заседание на Изборния борд. В писмо до Гражданския борд председателят на ЦИК Красимира Медарова посочва, че исканата от борда информация за извършеното досега по подготовката и организацията на вота може да бъде открита ...

Уважаеми дами и господа, чиновници в централата на европейския футбол в Нион, членове на Изпълкома на УЕФА, мосю Платини, хайде вече малко по-сериозно! Моля ви! Не се правете повече на глупави и неразбрали и най-накрая въведете видеоповторението при разрешаването на всички спорни моменти, които неизменно възникват по време на всеки двубой. Не е нужно дори да се дават примери, но нека споменем все пак най-пресните и коментирани случаи. Надали има по-гледаема надпревара от Шампионската лига, затова там грешките на съдиите някак не могат да минат между капките. Ето накратко спорните моменти от ¼-финалите: 1. Дортмунд – Малага „Лудите” последни 5 минути на двубоя бяха белязани от 2 гола от засада, за щастие (или пък не) – по един и за двата отбора. Но горчивият привкус да ти вкарат нередовен гол (четирима футболисти на „Дортмунд” бяха зад отбраната) в последните секунди и да те изхвърлят от Шампионската лига ще остане дълго време във футболистите на „Малага”... които пък...

Гигантът „Кока-Кола” мести администрацията си за Европа в България. Може да се каже, че това е знак за добър вкус, тъй като макар и бедна, в страната ни се раждат и големи умове. И световният производител на газирани напитки ще може да се възползва от тях. Защото с преместването си "Кока-Кола" ще открие и нови работни места. Една от причините офисът да е у нас е именно фактът, че в страната ни има много добри специалисти. Това потвърди и икономическият министър в служебното правителство Асен Василев. Важно е обаче да не изгоним тези специалисти от страната ни. Защото за никого не е тайна, че именно най-проспериращите и интелигентни млади хора у нас вече са се качили на самолета с еднопосочен билет. По думите на Василев важно значение за решението на компанията е още, че данъчната среда у нас е една от най-благоприятните в Европейския съюз. А това е добре, защото по този начин можем да привлечем нови чужди инвеститори, а също така ще се отворят и нови работни места. Скептиците...

ЕСПЧ: Осъдителна присъда срещу Турция във връзка със случай на лекарско невнимание, довело до смърт на родилка

Дали ни харесва или не, бъдещето се е устремило с големи крачки към нас. В много отношения то дори вече е тук. Ето какво имаме предвид: след прочутия изкуствен плаж  в Япония и сюрреалистичния ски комплекс в Дубай подобно чудо ще се появи в Ню Йорк. Става въпрос за истински парк със зеленина и всичко необходимо, който се намира под земята и ще бъде разположен на мястото на отдавна изоставено тролейно депо. Двамата архитекти, Дан Бараш и Джеймс Рамзи, в чиито глави се е родила тази леко налудничава идея, са нарекли проекта LOWLINE и вече са успели да демонстрират какво ще представлява усещането на специално посветена на проекта изложба. Тя се е случила в края на миналата година и е показала на практика как ще се чувства човек в подземния парк.

Основното предизвикателство разбира се е светлината – обикновени лампи не могат да дадат достатъчно енергия за организмите, които се хранят чрез фотосинтеза. Затова двамата фантасти (които са между другото и инженери) използват специална фибро-оптична технология, каквото и да означава това. Тя, според описанията в сайта, хваща светлината от покривите на сградите над пространството и я пренася под земята. Както можем да се убедим от снимките, резултатът е задоволителен и, в случай че някой самозабравил се комплексар натисне Голямото Червено Копче, а над земята се развихри тежка ядрена зима, можем да сме спокойни, че ще има къде да водим децата и внуците си да “потичат в парка”. Добре, де, не е смешно.

повече на LOWLINE

Мъж се прибира след среща с любовницата си. На яката му обаче има следа от червило и жена му казва: - Ооо, скъпи - пак е било блъсканица в рейса и, без да иска, някоя жена те е изцапала. След известно време се прибрал със синка. Жена му: - Милоо, посиняло ти е на врата! Трябва да сменя пpаха за пране, сигурно си развил алергия към този. Една вечер, събличайки се, мъжът видял, че е обул бикините на любовницата си вместо своето бельо. Жена му го гледала и мълчала, а той проплакал: - Жена, ти си по-умна - измисли нещо... Усмихни се, България! Специалистите предупреждават, че пролетта е сезонът, в който алергиите зачестяват. За тях знаем, че са коварни, но могат да бъдат овладени с лечение. С малки изключения: - Докторе, как се лекува алергия? - Много просто, ако имате алергия към ягоди например, трябва да спрете да ядете ягоди и всичко ще бъде окей. - Лоша работа, аз имам алергия към ракия - от нея ми се вие свят и често падам, значи съм неизлечимо болен.

Ако беше вярно внушението за Бойко Борисов като „строител на България”, за поколенията той би трябвало да остави колона с надпис: „Човек и дълго да лъже, все някога си признава и без да иска”.

Истината всъщност беше изречена днес от неговото второ „аз” Цветан Цветанов- дали е неволно или като израз на завърналата се самоувереност на бегълците от отговорността за управлението, това е въпрос с повишена чудност. За да се хареса пред чужденците Цветанов признава:

„Хората не протестираха срещу правителството, а срещу високите сметки и монополите в България. Това каза заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов на конференция, посветена на България, в Баварското представителство в Брюксел, предаде репортер на Агенция „Фокус””.

С това свое изявление Цветанов бламира от сърце лъжите на своя началник, че той бил свален от „метеж”. Беше ясно, че се самосвали, за да постави в цайтнот всички, които не разполагат с добре наточените инструменти на властта и нейната партия, т.е., за да използва инерцията на властовия си ресурс за организиране и печелене на скорострелно свиканите предсрочни избори.

Ако човек се разрови година-две назад в цитатите ще види, колко често Борисов е въздишал мечтателно, че най-доброто за ГЕРБ би могло да бъде точно това: свикване на предсрочни избори преди упражняването на властта да ерозира необратимо доверието на избирателите в партията. Колко пъти само е повишавал тон със заплахата, че ако не го слушаме, оставката му била в джоба!

Трябваше му само повод. Дали сам си го създаде или използва обстановката, това е сред „мистериите”, около които вероятно дълго ще има спорове. И те едва ли ще бъдат разгадани категорично ( освен ако Цветанов не изпадне пак в някое откровение в чужбина, за да се похвали какви фокуси умеят да правят от ГЕРБ), защото истината е някъде по средата. Но е факт: оставката на Борисов изобщо не е предизвикана от „метеж” или от загриженост „да не се пролива кръв” (както патетично се обоснова той от трибуната на Народното събрание), а от егоистичния му нагон за лично оцеляване. Това, в превод на езика на парализираните от страх пред неочаквания за тях развой гербери, означаваше на 20 март всъщност заявка за тяхното… оцеляване също. Защото за къде са без вожда си!

В книгата си „Премиер на РъБъ”, която ще се появи до дни, давам и друг актуален пример за това, че при Борисов нищо не е толкова важно, колкото личният интерес. Читателите ще научат, че той е обмислял до последния момент да се кандидатира за президент през 2011 година по такъв начин, че и той цял държавен глава да (пре)бъде, и партията му да остане цяла- по модела на политическия вълкодав Георги Първанов. Някой- при това не кой да е- му застава обаче на пътя и този факт ще бъде голямо откритие за публиката, която вярва на самохвалните оценки на Борисов, че винаги печели на политическия тепих.

Share on Facebook

Банкерът Цветан Василев взе поръчката за закупуване на 12 300 копирни машини, необходими за изборите. Това стана ясно от изявление на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков на брифинг след правителственото заседание в сряда. Желязков съобщи, че дружеството „К енд К електроникс“, притежавано от офшорка, регистрирана в Лихтенщайн, е спечелило експресната обществена поръчка. Публична тайна е, че зад тази фирма стои вездесъщата банка на Цветан Василев – КТБ.

Спорът за яйцето и кокошката в най-новата ни политическа история беше безпредметен. Какво да спориш, когато е доказано от практиката – първо се появява партията, след това от нея се излюпва собствената й номенклатура. Така беше до зимата на 2013-та, която не произведе партия на протестиращите, но произведе номенклатура. Повикал си малко по улиците, написал си няколко плаката, медиите са те забелязали, телевизиите са те показали, направил си име – от теб вече става кандидат за депутат. Добре си ни дошъл в партийните листи. След години вероятно ще започваме спомените си за последните дни така – времето беше топло за сезона, по улиците имаше много хора, а по-ориентираните и по-пробивните от тях успяха да напишат бързи биографии. Нямаше значение дали преди това си бил сервитьор, камериерка или доктор на науките – всички бяха равни, на всички CV-та започваха от сметките за ток през декември и януари. Всички носеха етикета „протестиращ” и заради него социолозите им даваха 10-15% на...

Случайно (или не точно), краят на „Читателска щафета 3 (мини)" тази година съвпада с един от любимите дни на много деца по целия свят. На 12 април, рождения ден на любимата детска авторка Бевърли Клиъри, се отбелязва и т. нар. DEAR Day (Ден „Остави всичко друго и чети”). В България от няколко години този ден се отбелязва в Американския център на Столична библиотека.

Тази година DEAR Day ще празнуваме отново в Американския център на Столична библиотека на 12 април (петък), но много по-шумно и весело, книжно и празнично.

Всички (деца, родители и учители) са поканени на големия купон с Бийзъс, Рамона и Хенри и купища книжни изненади. Началото е точно в 14 ч, а от организаторите обещават още щура веселба, много викторини и награди. По време на празника ще се разбере и кой грабва голямата награда в „Читателска щафета 3 (мини)”, а всички щафетници, които присъстват на събитието ще получат своята колекционерска значка.

За онези, които нямат възможност да се включат в празника в София, сайтът „Детски книги” предлага страхотни идеи и предложения как да направите книжно парти в своя град, библиотека или училище. Тях може да намерите тук и тук.

Маргарет Тачър бе харизматична, с чувство за хумор и грижовна към близките си. Въпреки това цял свят я наричаше Желязната лейди. А бившият германски канцлер Хелмут Кол бе казал, че бяга от нея като дявол от тамян. Маргарет Тачър ще остане в учебниците по история като най-дълго управлявалия премиер на Великобритания през 20-и век. Тя заемаше този пост от 1979 до 1990 година. В този период Тачър задвижи обхватни икономически и социални реформи. Тя съкрати социалните облаги и намали субсидиите за държавните предприятия, а това доведе до масови протести особено от страна на синдикатите. Тъкмо на Тачър обаче се удаде успешно да ограничи влиянието им, независимо от традиционната им сила. И изведнъж цяла Европа заговори за "тачъризма". Онова, за което бизнесът във Великобритания я славослови, дава обаче и повод за редица критики. Реформите и безпримерните приватизации на държавни фирми, както и почти безкритичното пропагандиране на свободната пазарна икономика разсипаха много съдби....

Над 7,300 НПО ще бъдат инспектирани тази година в Русия

ЕСПЧ: Осъдителна присъда срещу Турция във връзка със случай на лекарско невнимание, довело до смърт на родилка

За последните десет години от България са изнесени нелегално около 36,92 милиарда долара, което я нарежда на 38-о място в класацията на нелегалните финансови потоци, съставена от Global Financial Integrity (GFI).

Интересна и доста удобна джаджа показаха от Duracell във вторник вечер. Портативното USB зарядно устройство бе представено от блогърите Гери Турийска и Никола Балов и осигурява добра възможност да си спестите неприятното оставане без ток по време на пътувания. Съвсем подходящо за запалени читатели, активно ползващи електронни четци (или в моя случай - за хора с бързо падащи батерии на телефона).

USB зарядното устройство Duracell вече е на пазара и у нас в две разновидности - от по 1150 и 1800 mAh, като според изчисленията на производителя по-малкият вариант е достатъчен, за да осигури на последен модел четец Kindle мощност за 15 допълнителни часа работа. По-големият пък разполага с индикатор на заряда, така че да е ясно колко енергия остава в самото устройство.

Самите зарядни черпят енергия директно от електрическата мрежа, а "устройствата в нужда" - през USB портове.

Аз успях вече да тествам, така че Pocketbook-ът ми може да е спокоен.

От itforumbg.net са направили и видео от събитието:

Макар мнозина упорито да твърдят, че мнението на другите не ги интересува, всеки от нас се влияе от оценката на другите. Искаме да бъдем харесвани, да знаем, че печелим вниманието и интереса на околните. Отричането на тази потребност също е определена позиция на компенсация – стремим се да демонстрираме, че другите и мнението им нямат значение за нас. В частност, при установяването на нови контакти, трудно можем да се ориентираме какво впечатление сме провокирали. Чували сме за значението на първите минути, които оформят първоначалното мнение и представа за нас. В тази линия е старанието да се погрижим за външния си вид. Може да имаме заучени движения, стойка, мимика, които да сме изработили с мисълта, че са “успешни”. Има няколко невербални знака от езика на тялото, които могат да ни бъдат от полза за предразполагане на другите. В известна степен да се опитаме да отразяваме стойката и движенията на събеседника си – ако се наклони към нас, да се наклоним и ние към него. Ако се...

Спасените жертви на трафик се нуждаят от помощ, но рядко я търсят

Защо диктаторите не обичат да се смеят

Президентството даде разрешение за предоставяне на убежище на чужденец

В началото на тази седмица България трябваше да въстане. Просветният елит трябваше да се събере пред Съдебната палата, за да протестира срещу сплашването на журналиста Борис Митов. Трябваше, но не го направи. Защо ли? Липса на рефлекс срещу опитите на Властта да подчини Журналистиката или по-скоро пасивно безразличие бе демонстрирано и от страна на т. нар. просветен елит. Обикновено най-видните негови представители сутрин обикалят телевизионните студиа и обясняват колко е важна за демокрацията Четвъртата власт. Този понеделник те можеха, макар и лицемерно, вместо да разкажат, да покажат с присъствието си, че това наистина е така. Но не го направиха.

Продукти за 4 порции:
600г пушена шунка
1 портокал
1к.ч. бърбън/ром
1к.ч. олио
1ч.л. суха мащерка

Приготвяне:
Пртокалът се бели. Срязва се на две половини. Изцежда се. Сокът се смесва заедно с олиото и бърбънът. Течността се разбива с бъркалка. Парчето шунка се набожда с вилица от всички страни. Полива се с маринатата. Добре е сосът да попие в месото. Натрива се със суха мащерка. Увива се с фолио за печене. Оставя се в хладилник за няколко часа. След като се маринова, както е увито, пушеното парче шунка се слага в тава. Пече се на умерена фурна, един час. Поднася се гарнирано с картофено пюре или задушени зеленчуци .

„Сянка и кост”, първата част от трилогията „Гриша”, грабна вниманието ми с обещанието да разкаже една вдъхновена от руската митология история. След като Рик Риърдън ме спечели със своята интерпретация на гръцките, римските и египетските легенди, се убедих, че новата фентъзи литература е отупала праха на тази древна съкровищница и умее да създава интересни светове от нея.

Как се е справила със задачата Лий Бардуго?

Столетия наред Равка е разполовена надве от Долината на смъртната сянка – провален експеримент на могъщ магьосник, мрачна ивица земя, обитавана от кръвожадни чудовища. Разделението на огромната територия е отслабило някогашното величие на царството и го е превърнало в лесна плячка за заобикалящите го страни, с които Равка е в непрекъсната война.

Основната сила на Равка е елитната Втора армия, наречена Гриша. Гришаните са смесица от магьосници, воини и учени, които се обучават да контролират материята. Някои от тях владеят елементите, други са лечители, а трети – сърцеразбивачи (в буквалния смисъл на думата). Тази богопомазана група се радва на охолен живот в дворците на владетеля и запълва времето си с любимите хобита на всеки придворен – суетата и сплетните.

От съвсем различно тесто е замесена Алина Старков, обикновен картограф в царската армия. Алина е невзрачна и недоверчива героиня, отраснала в сиропиталище. Момичето не предполага, че съдбата е избрала точно нея за Призоваваща слънцето – дарба, която би могла да унищожи Долината и  отново да обедини Равка, донасяйки така желания мир.

Когато спасява живота на най-добрия си приятел Мал при нападение на чудовищата от Долината, способностите ѝ са разкрити и Алина е принудена да замине за царския дворец, където да бъде обучавана като Гриша. Животът сред високомерните и повърхностни гришани  разбива всичките ѝ илюзии и ѝ помага веднъж завинаги да се прости с наивността си, да израсне и да намери своята сила.

„Сянка и кост” е приятен роман, чете се бързо и леко и ще запълни неусетно някой тих, мързелив следобед. Лий Бардуго разполага с оригинални идеи, симпатични герои и интересен свят, напомнящ за алтернативна Русия от XIX в. Стори ми се обаче, че авторката не е успяла да придаде достатъчно дълбочина на историята си и да се възползва от всички възможности, които Равка предлага. Усетих малка част от нейната магия и се надявам в следващата книга, „Siege and storm”, действието да се разгърне по-смело и да ни покаже повече от тази вселена.

Обикновено поставките са само за едно яйце…. но когато станат две, някак оживяват:) Пиленце – поставка за 2...

Когато раздавачите на порциите в българските медии, маститите собственици и главни редактори от Българския медиен съюз, възроптаха на 29 март в своя декларация срещу „група български журналисти на свободна практика”, че били виновни за дискредитирането на медиите ( им), бяха прави в едно: свободата на свободно практикуващите е убийствено опасна за тях. Защото практикуващите безплатно журналисти казват и пишат в интернет истини, които не могат да прозвучат от скъпо платените трибуни. А това се разчува и „реномето” на несвободно практикуващата журналистика ще продължава да ерозира, докато някой ден се срути върху главите на виновниците, когато медийните тиран(т)и паднат и им лъсне заникът.
Вижте какво не може да се види в медиите, в които не се практикува свободно. Двама свободно практикуващи журналисти в две статии обясняват това, което много други колеги знаят, но нямат свободата да заявят.
Статиите на Иван Бедров и Иван Бакалов са от онези, които отсрамват българската журналистика, приклещена в царството на мълчанието.(ivo.bg)

Кой диктатор си дава властта
Ivan Bedrov

10 апр 2013
„Мен ме обвиниха няколко негодници, че съм диктатор. Кой диктатор си дава оставката, кой диктатор си дава властта! Това, че при нас има ред и дисциплина, не значи, че има диктатура“, каза Бойко Борисов пред 14 хиляди партийни активисти на ГЕРБ, които бяха изпълнили спортната зала „Арена Армеец“.
По думите на Цветан Цветанов 800 души са работили за подготовката на този спектакъл – демонстрация на богатство, самоувереност и лош вкус. Десетки автобуси докараха от страната актива на партията, а хората бяха допускани в залата, само ако покажат билет с надпис ГЕРБ. Срещу билета си те получиха освен бляскавото шоу и знаме, балон, ключодържател, лукче с надпис ГЕРБ и карти за игра с емблемата на партията.
Картите заемат особено място в културата на тези хора. Бойко Борисов обясни преди две години честите си контакти с шефа на „Лукойл“ за региона Валентин Златев именно с игра на карти: „Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!“. А миналото лято правителственият самолет превози аматьорските отбори на Бойко Борисов и разлюбения вече лобист Емил Димитров, защото двамата играли на вързано в резиденция „Евксиноград“ и загубилият премиер трябвало да изпълни едно желание на партньора си по карти.
Церемонията в „Арена Армеец“ имаше двама участници – един водещ и един награден. Цветан Цветанов влезе в ролята на спортен коментатор и съобщаваше от трибуната кой от водачите на листи излиза на сцената, описваше пътя му до сцената, информираше с кого се здрависва и прегръща по пътя до сцената: „Ето, Деси Танева в момента приема поздравления от Станка Златева…“ Бойко Борисов получи наградата – номинация за втори премиерски мандат и аплодисментите на седящите на първия ред шефове на Европейската народна партия (ЕНП) Джоузеф Дол и Антонио Лопес, видни десни политици от европейски държави, трикратният бивш премиер на Турция Месут Йълмаз.
На пръв поглед представлението напомни на срещата на върха на ЕНП, проведена в София точно преди 12 години. На 5 април 2001 година в НДК няколко десни премиери от Европа пожелаха успех на Иван Костов два месеца преди той да изгуби изборите. Сега отново има пожелания за успех, отново има заклинания, че „само ГЕРБ може да спре бившите комунисти“, но има и една разлика – засега никоя партия не заплашва първото място на ГЕРБ на изборите.
Изключително скъпото представление напомни повече на телевизионните предавания от нощта на последната изборна победа на Владимир Путин, както и встъпването му в длъжност отново като президент преди година. Подбрана публика, ефектна режисура, големи екрани, много светлина, а двамата Първи играят така, все едно ходят върху водата. Камерите пикират от високо и прелитат ниско над публиката (устройството се нарича пантограф), кадрите на двамата лидери задължително включват и десетократно по-големия им образ върху видео стените. Ако задачата е била да се копира шоуто на Путин и Медведев, то тя беше изпълнена перфектно.
ГЕРБ е на път да остане единствената забележима партия по модела на „Единна Русия“. На пръв поглед това е следствие от обърканите послания на БСП, нищоговоренето на партията на Меглена Кунева и латино сериалите в десницата. На втори обаче се вижда милиционерският и медиен ресурс, който в последните години услужливо подпомагаше процесите в България на гражданите и в бившата Синя коалиция. Следващата стъпка на ГЕРБ е не само да акушира ментета като Яне Янев и някои от т.нар. партии на протестиращите, но и открито да започне да завзема пространството с фракции ГЕРБ – Либерали, ГЕРБ – Ляво крило, ГЕРБ – Зелени и т.н.
Като се вживееш в ролята на Путин вече можеш да говориш наистина каквото си поискаш. „Ние нямаме нито една медия, медиите са на БСП, ДПС, Атака и СКАТ“, каза Бойко Борисов. И вече няма кой да му припомни публично, че медиите са или собственост, или силно зависими от кръга около Корпоративна търговска банка, която беше щедро захранвана с държавни пари от правителството на Станишев и още повече от правителството на Борисов.
Вече обаче няма кой да го каже на глас – нито медия, нито партия. На този фон Бойко Борисов изигра картите си брилянтно – подаде оставка наужким, но Цветанов пордължава да го нарича „премиера Борисов“; хората се стреснаха от хаотичния крясък по улиците, усилен многократно от „гражданските студия“ на телевизиите; накрая избирателите си казаха, че е по-добре да има ред, макар и лош. И започнаха отново да заобичват ГЕРБ. Блъфирането в тази игра успя. Затова отговорът на въпроса на Борисов „Кой диктатор си дава оставката?“, вече е ясен – само този, който добре играе карти. А останалите сме негодници.
DW

Изборите няма да ги спечели ГЕРБ или БСП, а Групировката
9 Април 2013
Иван Бакалов

Ако някой си мисли, че изборите ще ги спечели ГЕРБ или БСП, греши. Изборите са само за парлама. Всъщност на власт е Групировката. Коя е Групировката? Трудно е да се каже с имена, но става дума за един конгломерат от политика, бизнес, капитали, разделен основно между Борисов и Доган.
Чу ли някой един детайл в изказването на кандидат-премиера на БСП Орешарски по „Панорама”? Как той каза, че не е проблем, дето парите на държавата са в Корпоративна търговска банка? Само тази реплика говори ясно нещо много просто – който и да дойде на власт, Корпоративна търговска банка (КТБ) и целият медиен конгломерат зад нея с вестниците и телевизиите на Пеевски, ще продължат да печелят от парите на държавата. Не било проблем…
Какви притежава КТБ? Вече никой не знае. КТБ е 32% собственост на омански фонд. Тя купи „Булгартабак” в съдружие с руската Външнотърговска банка, в която също има арабски капитали.
КТБ купи и БТК-Виваком, пак в съдружие със същата руска банка. КТБ в конгломерат от свързани фирми и лица притежава две от фирмите за цифровизацията, две телевизии, десетина вестника, печатници, радиа. Хора и фирми, свързани с КТБ притежават електроцентрали, винарски изби, предприятия, земи.
Това е най-голямата групировка, която е създавана в България от Мултигруп насам. Това не става ей тъй, от трудолюбието на един мустакат банкер. За разлика от Мултигруп, Групировката хвърли много пари за медии, чрез които рекетира и обслужва политици. Друга банка, която стана частично собственост на омански фонд, пък сложи ръка върху вестниците “Труд” и “24 часа”. Уж няма нищо общо. Въпрос на време е да стане ясно дали и как е зависима и бТВ от конгломерата зад КТБ.
Държавните пари са набутани в КТБ по искане на Доган при Тройната коалиция. При Борисов тези пари в КТБ бяха удвоени, а малко преди това 32% от банката стана оманска собственост. Срещу държавните пари (90% от фирмите в енергетиката – НЕК, АЕЦ, Булгаргаз и др., БДЖ и др.) банката плаща 1,5% лихва, както сам призна публично шефът на КТБ Цветан Василев. Като се знае, че лихвите по кредитите у нас са към 15%, всеки сам може да направи сметката за какво става дума.
Банкерът Василев даде необичайно агресивно интервю срещу президента Плевнелиев в австрийски вестник. Това може да направи само
човек, който се чувства по-силен от държавата

И който е накаран от хората зад него да го направи. Иначе банкер да се заяжда с президент – такова животно по света няма. Причината е проста – на служебното правителство, назначено от президента, му хрумнало да помисли за правила как да се избират банки за сметки и депозити на държавни компании. Тоест – временното правителство аха да посегне на Групировката, която паразитира върху държавата. Това вероятно ще се размине след предупредителната атака.
Очевидно Групировката е толкова силна, че предложеният от БСП за премиер Орешарски е трябвало да направи публично заклинание в „Панорама”, че няма да й пречи. Той е накаран да каже това по телевизията, иначе ще го отсвирят като кандидат, най-малкото ще го смачкат медиите на Групировката.
Всички помнят как Доган публично унизи премиера на тройната коалиция заради Пеевски. Когато Станишев уволни зам.-министъра на „Бедствията и авариите” Пеевски, само след две седмици го назначи отново, принуден от Доган. От Доган тогава зависеше правителството. Той дърпаше конците, както и сам каза в един разпространен видеозапис преди изборите (виж тук). Затова мнозина гласуваха за ГЕРБ, за да отстранят Доган и корупционните му схеми от властта.
И?
Всичките закани на Борисов как ще разследва Доган, Пеевски, министрите от ДПС и т. н. останаха празни приказки. Съществуващите схеми се развиха, появиха се и нови. Това разрастване на банката и включване на нови акционери дали не беше
видимата част от мутренските маниери
– пускаш ни да влезем в бизнеса, ще има за всички? В колко още бизнеса така се е разпростряла като тумор Групировката?
Има основания политологът Евгений Дайнов като нарича ГЕРБ не партия, а групировка. Но Групировката е нещо друго, над всичко, ГЕРБ е само елемент от нея, нейна маша.
Доган остана силен и след като падна тройната коалиция, чувстваше се добре и при ГЕРБ. Срещу какво – той си знае. И сега, когато той не се кандидатира за депутат, неговите аватари Пеевски и Лютви Местан са водачи на по две листи на ДПС. И валсът на медии, държавни пари и власт ще продължи.
Може да е парадоксално, но дори когато Борисов публично напада Доган (театралното му изявление пред парламента, че той искал да го убие), двамата остават съдружници в Групировката. Или може би в онзи момент са имали нещо да делят и този театър е част от пазарлъка…
Парите не миришат, е казал преди 2000 години император Веспасиан, когато в сената започнала караница дали да обложат с данък римските тоалетни.
Затова нека няма учудени, ако в следващия разпокъсан парламент, без явен победител на изборите, се появят странни коалиции. Но и който се плаши, че Групировката ще става все по-силна, също греши. Нека погледне назад какво се случи с всички групировки по време на прехода. Рано или късно те се разпадат и започват войни за парчетата.
Дали сегашните избори не са началото на делбата?

Share on Facebook

Ако някой си мисли, че изборите ще ги спечели ГЕРБ или БСП, греши. Изборите са само за парлама. Всъщност на власт е Групировката. Коя е Групировката? Трудно е да се каже с имена, но става дума за един конгломерат от политика, бизнес, капитали, разделен основно между Борисов и Доган.

Беден старец пресмята трохи. После в шепите дълго ги гледа. И в хастара, прояден с бълхи, пъха дребната своя победа. Двайсет лева. Все някакъв кяр. Повишение зорлен дочака. Ще отиде сега на пазар, а светът ще усмихне добряка.

 Необходимо ли е да ви припомням, бих казал, класическия американски филм „Американски пай“ и как в крайна сметка завършва? Днес Гери ще ни води на една американска сватба – да видим ние дали филмите са верни или не ;) Приятно четене:

Една американска сватба

Това е историята на една сватба – сърцата като на село и лъскава като в града

Три мартенски дни встрани от туристическите маршрути

 

Индианаполис

е най-равният град, който съм виждала. Буквално е плосък, и с изключение на центъра, или както му казват – даунтауна, всичко почти е максимум двуетажно. Няма хълмче дори. Абсолютно равнинна местност, идеална за селско стопанство. Както се оказва най-вече царевица отглеждат. От въздуха изглежда обширен град и в действителност е така. Летището е доста отдалечено от центъра, а събърбите се простират едва ли не безкрайно в радиус от центъра. Посрещат ме Джени и Роб.

Дженифър е първата ми близка приятелка в Истанбул

Заедно започнахме учителската професия, а тя се завърна в Щатите окончателно след няколко години неуспешни опити да се адаптира към турският начин на ръководене на учебни заведения.  Страшно се вълнувам че ще присъствам на сватбата й този уикенд. Това ще е първата американска и първата католическа сватба, на която съм гост. А, освен това не познавам абсолютно никого другиго освен младоженката! Ще е щуро парти! [caption id="" align="aligncenter" width="564"] Аз и Джени първата вечер[/caption]

Роб –младоженецът,

виждам за първи път, но в след пет минути в негово присъствието вече се чувствам удобно и свойски, ни кара към къщата на родителите на Джени. [caption id="" align="aligncenter" width="617"] Джени и Роб още годеници[/caption]   От колата успявам

да зърна няколко местни забележителности

Прочутата писта на Наскар не се вижда никъде, но минаваме покрай бейзболен стадион, музей предназначен за деца, от който излизат или влизат огромни макети на динозаври (бодва ме като си помисля че Тео би изпаднал в екстаз) и един тъжен квартал с интересни, предимно двуетажни къщи, които обаче изглеждат изоставени и пустеещи. Джени обяснява, че наистина е така. Нещо се е случило в недалечното минало и кварталът западнал. Къщите, макар и красиви са запуснати, училищата в близост не се водят с добра репутация и хората нямат желание да се заемат с реставрация и възраждане. Разбирам че населението на Инди е предимно доста консервативно. Така да се каже основно републиканци със силно чувство за национална принадлежност. Хора, които рядко пътуват и още по-рядко променят унаследените си порядки и възгледи. Абе, като на село. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И също толкова пусто. Незнам дали заради сезона, привечерният час или просто навиците, но

в шест вечерта центърът е полупразен

Огромните паркинги също. По улиците се виждат по-малко хора от колкото по същото време на деня в центъра на Варна при това в най-страшната зима. И все пак за мен е очарователно, ново и примамващо непознато. Кварталът, в който пристигаме след повече от половин час път е наистина в покрайнините. Повече от спокоен и доста тъмен. Къщите са с големи дворове, много дървета и широки алеи помежду си. Пред всяка има лампа и очарователна пощенска кутия, но улични лампи няма, както няма и тротоари. Накратко, представете си нещо като зимен вариант на Уистерия лейн, улицата от Отчаяни съпруги. Естествено не чак така излъскано и спретнато, но много близко с оригинала. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Нора Уудс – Уистерия лейн[/caption] На сутринта откривам, че тротоар  всъщност има – възтясна алея, която минава пред къщите от двете страни на пътя. Установявам че съм забравила колко е прекрасно е да се събудиш на фона на птичи песни и абсолютната липса на механичен шум. Също като на село.

Родителите на Джени

са много мили и гостоприемни и настояват че трябва да ходя с обувките вкъщи докато дойде време за лягане. По дебелия мек мокет? Как ли не! Тайничко зарязвам ботушите до леглото, в бившата детска стая на Джени, на втория етаж, където ще спя аз. Предната част на къщата се състои от широк гараж побрал две коли, трапезария с маса за шестима и странна стая – нещо средно между  читалня с голяма библиотека и чакалня с удобни фотьойли. Минаваме навътре към задната част където са спалнята на родителите й и холът с преход към кухнята. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Родителите на Джени[/caption] Баща й, Ник, ме настанява на един фотьойл срещу си и провъзгласява: -          Значи ти си от България, така ли? И името ти било трудно за произнасяне. Как се казваш? -          Гергана -          Геугана, а? -          Не, Гергана. -          Е да де, Геугана. Не е трудно. Красиво е! Да ти призная, аз грешно съм разбрал. Уж се поподготвих, но по погрешка изчетох частта в енциклопедията за Албания. Сега не смея нищо да те попитам, понеже нищичко не знам. И все пак... От къде точно си, коя е столицата, колко хора живеят, колко е голяма страната? Въпроси зададени с изключително добронамерен тон от човек изпълнен с любопитството на пътешественик, който за съжаление е осъден от коварния полиомиелит да се придвижва изключително трудно. Джени казва че мечтата му е била да стане кореспондент, но съдбата му скроила номер от рано. И въпреки това си личи че не е загубил любознателността към света. Голям шегаджия е, без да е досаден. Малко по-късно

излизаме да вечеряме с една от общо петте шаферки,

да се запознаем и да хвърлим едно око на новия й приятел. Уенди напълно оправдава името си на героиня от Питър Пан – енергично миньонче с пламтящи очи и широка усмивка. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Уенди и аз[/caption] Не ѝ личат нито четиридесетте, нито трите бивши брака. А новият приятел е единственият тъмнокож, присъствал на събитията. И както самият той сподели по-късно – не му е много по сърце този факт. Научавам че Уенди и Джени се познавта от университета и са вършали из Европа на екскурзия организирана от училището. Освен това тя е продавач на цветна и бяла козметика с дългогодишен опит и ще изпълнява задачата на гримьор на булката. Новият приятел минава „теста”  както ми се струва, а и Уенди изглежда много влюбена. [caption id="" align="aligncenter" width="564"] Уенди и новото ѝ гадже[/caption]  

Завършваме вечерта в един от няколкото отворени бара в центъра

Пием бира с шотове, както е традицията тук, с двамата по-малки братя на Роб. Тримата са много еклектичен сбор - тотално различни един от друг.  Роб, както предполагам, е мечтата на всички родители с дъщери, добре образован, с идеални маниери, тих и с престижна работа в средно голяма софтуеърна фирма. Средният е доста по-странна птица. Татуировчик в Лос Анджелис, облечен  в готик стил, с тупирана, боядисана коса и черен грим. Сигурно би му било трудно да се впише в ежедневието на Индианаполис, но навярно в ЕлЕй е точно на мястото си. Най-малкият брат, добре че беше Джени да ми сподели, е рапър в Атланта.  За рапър ми се вижда ужасно неразговорлив и подозирам, че сватбата на брат му е съвпаднала с нещо много важно, което се случва без него на някое друго място, защото се е вкопчил в телефона си и присъства само телом. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Тримата братя – образи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="635"] По-късно първата вечер[/caption]

На другата сутрин

разбирам че Джени ни е запазила час за маникюрист. Не съм голям привърженик, но пък е жест от нейна страна. Тръгвам с идеята, че преди всичко ще е ново преживяване. Салонът е на пет минути, естествено с кола. Тук, както сигурно всички знаят, никой не се движи пеша, а и обстановката съвсем не предразполага  - разстоянията са огромни а и обезопасени тротоари почти липсват.  При това всеки две керемидки, независимо от какъв вид – заведение за хранене, магазин, бензиностанция или друго – си имат прикачен доволен размер паркинг. Първото нещо, което забелязвам в салона е, персоналът - изцяло азиатски. По-късно, докато маникюристката се труди над твърдите ми, девствени нокти споделя, че всички момичета са от Виетнам. Много ми е трудно да разбера английския й поради акцента и затова не научавам как и дали ще мога сама да сваля от ноктите си този „гел”, който ми слага вместо лак, с идеята че изтрайвал до 2 седмици. [caption id="" align="aligncenter" width="617"] Уенди помага на Джени за воала[/caption] След маникюра се прибираме да се приготвим за

официалната вечеря преди сватбата

Традиционно, според думите на Джени, вечерята се организира и плаща от семейството на младоженеца, докато за разходите по сватбата са отговорни родителите на булката. Преди вечерята обаче главните действащи лица – двойката, техните родители, шаферките и шаферите трябва да минат през църквата за наставления и репетиция за утрешния ден. Обличаме си красиви роклички, разкрасяваме се още повече и заедно с родителите й и една леля се натоварваме в едната от колите в гаража.

Църквата е впечатляваща!

Отвън и от вътре е съградена в светли цветове, с изключително високи тавани и огромни прозорци с красиви витражи. Имам чувството че са запалени хиляди лампи, толкова е светло и приветливо вътре! Достатъчно е обширна да побере поне триста-четиристотин души. Поради периодът на пости не е разрешено да се украсява, така че утре вътре няма да има цветя и панделки. Но и без тях, сданието си е достатъчно пищно, макар и доста студено.

[caption id="" align="aligncenter" width="635"] Църквата Света Мария[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="617"] Църквата Света Мария отвътре[/caption]   Следват указания за реда и мястото на всеки от участниците в церемонията, както и кратка репетиция. Всички изглеждат като че знаят какво се очаква от тях, с изключение на една от шаферките, която пропуска да се появи. Аз проявявам инициатива и предлагам да я заместя в репетицията за да не се объркват останалите, пък и да си разходя фамозните нови обувки по пътечката към олтара!  Помощничката, която обяснява кое след кое следва и каква е ролята на всеки е много чевръста и набързо приключваме упражненията. Междувременно се запознавям с останалите шаферки, приятелки на Джени и шаферите - приятели на Роб. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Шаферките разпределят задачи[/caption] Родителите на Роб са прекалено съсредоточени да следят дали всичко е по план за да успее Джени да ме представи и на тях, но въпреки това вече започвам да се чувствам като почетния гост. Повечето ме гледат с почуда и леко възхищение за ентусиазма да прелетя половината кълбо в чест на събитието и Джени.   [caption id="" align="aligncenter" width="635"]
Вечерта преди сватбата[/caption]

Отправяме се към италиански ресторант,

не твърде далеч от църквата. От вън не е нещо особено, но вътре изглежда доста луксозно и най-вече топло. След като се смръзнахме на репетицията в църквата, не само аз, но и останалите гости, предимно роднини на Роб, изглеждат като да нямат търпение да се доберат до подгряващите напитки. Настаняват ме на една маса с Уенди и двама от шаферите. Сервитьорите не губят време, а започват да сервират салати и питиета.

Скоро започват и тостовете,

бащата на младоженеца, шаферите от нашата маса и една от шаферките, всички споделят по нещо смешно за младоженците и пожелават най-доброто за бъдещото семейство. В това време вина и бири се леят в изобилие, а основното е сервирано в италиански стил – в големи общи чинии в средата на всяка маса. Храната е истински превъзходна.  Хората на нашата маса са много общителни и не ни оставят да скучаем за миг. Томпсън работи в агенция за недвижими имоти и споделя че козметично префасонира къщи и апартаменти за да ги продаде по-добре. Грегъри от своя страна току що е станал за трети път татко и с гордост показва снимки на наследника си. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Томпсън и съпругата му[/caption] Със сервирането на десерта долавям, че вечерята е към края си. Времето е минало неусетно. Аз се прикачвам към липсващата шаферка, която се оказва че не е прочела инструкциите изпратени от Джени и се появи направо в ресторанта. Казва се Поян и както изглежда е най-лежерния човек в цялата сбирка. Допадаме си от пръв поглед. Разбирам че е обещала на голяма група от приятелите на Роб да ги заведе някъде да си допият след ресторанта. Пристигнали от различни краища на страната, повечето стъпват за първи път в Инди и нямат представа къде могат да се позабавляват. [caption id="" align="aligncenter" width="582"] Поян – малката стопанка на готината къща[/caption] Двете с Поян се натоварваме в колата и отиваме до апартамента й да се преоблече. Предлага ми да ми услужи с едни дънки и на мен, но аз глупаво не се възползвам. После хвърчим към хотела, в който са отседнали повечето от гостите на Роб.  Заварваме група от около двайсетина човека да пият бири в една средно голяма хотелска стая. Порядъчно сгъчкани, нямат търпение да се пренесат някъде на по-забавно. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Поян и Брайън в ранните часове на вечерта[/caption]

Не отнема много време да се изсипем в един недалечен спортен бар

Спортният бар е нещо като „истински” бар, но с по-ярко осветление и много телевизори предаващи различни спортни събития. Музиката кънти, а единият ъгъл от бара и съседното сепаре са свободни. Виждам само няколко смътно познати лица от ресторанта. Много от хората са пристигнали в града буквално преди час или два или не са били включени във вечерята, дадена от родителите на Роб. Настроението е повече от добро и разбирам че макар да живеят в различни градове като Атланта, Сиатъл, Филаделфия, Ню Йорк или Лос Анджелис имат страхотната традиция да се събират за по един уикенд поне веднъж годишно в имението на едно от момчетата. Запознавам се с момичето, до което седях в самолета от Ню Йорк, още една двойка от там, друга от Атланта и един особен тип, Брайън, който изглежда много заинтригуван от Поян. Една от шаферките печели 600 долара от моменталната лотария и съответно следват два тура от бира и шотове за цялата компания. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Поян и Брайън в спортния бар[/caption]  

На следващия ден къщата сякаш ще се пръсне от емоции,

макар на повърхността всички да са много спокойни. Джени е организирала подробностите  до най-дребния детайл и останалите просто трябва да следваме плана й. Потегляме към

Ратскелер, немски културен център, в чиято приземна част е ресторантът

Задачата на шаферките е да подготвят до известна степен залата на ресторанта. Аз също се включвам, тъй като Джени ме провъзгласява за почетната шаферка. Слагаме номерата на масите, подреждаме картичките с имената на гостите, пренасяме украсите за масите – красиви бели високи вази и ниски фенери отново в бяло. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Ратскелер, Индианаполис[/caption] Джени подрежда рамките със снимки на близки и приятели споминали се последните няколко месеца на почетна маса до прекрасен букет свежи цветя. Сравнително семплата четириетажна торта е поставена на кръгла маса в средата на дансинга.  Гостите ще са около 150, разположени около 15 обширни маси, така че ни отнема известно време да се справим с всичко. После се отправяме към стаята, на по-горен етаж, където Джени да се приготви.

Света Мария

е на само около 100 метра от ресторанта и слава Богу, защото навън вее пронизващ вятър и студът е просто смразяващ през тънките рокли и чорапи. Притичваме до църквата където Джени се скрива зад специално поставен параван вдясно от входа. Роб, както повелява традицията, не е виждал роклята и трябва да остане в неизвестност до последно. [caption id="" align="aligncenter" width="617"] Църквата Света Мария отвън[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="617"] В преддверието на църквата иззад пареавана[/caption]     Гостите са започнали да пристигат, поздравяват се и постепенно изпълват предните редици в църквата. Вмъквам се и аз набързо, защото шаферките са длъжни да влизат една по една най-тържествено, а аз съвсем не съм по тази част. Церемонията започва в уречения час с две солови изпълнения на млада хористка. Заедно с пастора на „сцената“ някъде изотзад излизат шаферите и младоженеца и се подреждат вдясно от олтара, разположен върху платформа висока няколко стъпала. Следват шаферките, които влизат от централния вход и бавно минават по пътечката между редиците гости. [caption id="" align="aligncenter" width="582"] Баща и дъщеря[/caption]

Последни са Джени и баща ѝ, който предава ръката й на Роб.

Двамата заедно застават пред стълбите и пасторът отправя кратка молитва. После шаферите и шаферките сядат на първите редове, дясно е страната отредена за родата на младоженеца, а ляво – на булката.  Джени и Роб сядат на два стола в ляво от олтара. Ред е на лелята на Джени, която прочита кратка поема от Стария завет. Роднина на Роб също прочита кратък откъс от Светата книга, подходящ за събитието. Пасторът им благодари и отправя кратка приветствена реч към всички присъстващи. После се обръща към двойката в черно и бяло. Гости споделят че церемонията е много стегната, а не досадно протяжна. [caption id="" align="aligncenter" width="592"] Младоженци[/caption] След като се уверява в намерението им и чува съгласието им да се обичат и уважават един друг

пасторът ги обявява официално за ново семейство

и гостите сърдечно ликуват докато младите срамежливо се целуват. По традиция следва младото семейство и родителите да приемат личните поздравления на присъстващите. Подаръци не се подаряват, тъй като са отдавна избрани и изпратени по списъка, съставен от младоженците. Полека-лека народът започва да се стича към мястото за почерпка. Аз имам половин час да си отдъхна от фамозните обувки и да се опитам да се стопля, че Света Мария макар и пълна пак си е доста студена. [caption id="" align="aligncenter" width="529"] Моя милост пред измръзване[/caption] Празненството започва с едночасов коктейл, по време на който

близък приятел на Джени и Роб изнася соло рецитал с китара

По-късно разбирам, че Джереми Рей е така да се каже професионален човек на изкуството. Изкарва хляба си с графики и стенописи, участва в концерти соло или с приятели, но е продуцирал и собствен кратък албум. Показва ми снимки на някои от своите произведения. Наистина са грабващи окото. Освен това се сдобивам и с автограф върху обложката на албума - личен подарък. Споделя че иска да преподава изкуство в университет, а аз го съветвам да ни посети в Истанбул за вдъхновение, понеже забелязвам че на много от картините му се повтаря образ на око. [caption id="" align="aligncenter" width="529"] Джереми Рей изнася рецитал[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="529"] Рецитал[/caption] Докато се наслаждаваме на интерпретациите на различни романтични рок парчета от Джереми, имаме възможност да опитаме и няколко вида предястия. Неусетно става време за основното и рязането на тортата. Младоженците откриват дансинга с първия блус. След това диджейът кани на дансинга последователно гости според това от къде са. „Хората от Индиана, да ви видя как можете да се забавлявате! Южна Каролина, Атланта, Пенсилвания, Ню Йорк” и пр. и пр. Идва ред и на Турция. Дансингът е препълнен, но все пак ми правят място в средата. Следват няколко часа на най-разнообразна музика и луди танци. Изглежда че гости и младоженци се забавляват повече от доволно. По между танците успявам да се запозная и с още няколко от приятелите на Джени – една жена от Бразилия женена за турчин, едно турско семейство, събрало се тук в Щатите и най-младият гост на сватбата – бебшорка на три месеца. Всички са изключително дружелюбни и усмихнати. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Моето място[/caption] Междувременно Брайън се е преместил на нашата маса и шепне нещо в ухото на Поян. Започвам да се съмнявам че ще има къде да спя по-късно, понеже апартаментът й макар и прекрасен, няма никакви вътрешни врати. Радвам се за нея, но и се притеснявам малко, понеже Джени и Роб скоро ще офейкат, а аз няма как да се натрапя отново на родителите й. Успокоявам се с това че багажа ми е готов и под ръка. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Жартиерът[/caption]

Идва ред на булката да хвърли букета, а после младоженеца – жартиера.

Скоро след това Джени и Роб потеглят от ресторанта върху впечатляващ бял файтон, цяла каляска, теглена от бели коне. Постепенно и гостите се разотиват. Оставаме предимно шаферките и родителите на Джени да приберем украсите по колите. Поян не се вижда никъде. Вече започвам мислено да съчинявам какво да кажа на майката на Джени, но докато нося две от големите вази към тяхната кола съзирам Поян, която товари нещата си в своята. Уговаряме се да прехвърля куфара си в нейната кола. Слава богу, все пак ще има къде да пренощувам. [caption id="" align="aligncenter" width="635"] Джени и Роб[/caption] Докато шофира към апартамента си споделя, че има уговорка да се чуе с Брайън след като той се разбере с компанията дали ще продължават с празнуването. Тук вече въпреки поканите аз съм пас, защото от емоции и обувки с осем сантиметров ток нямам сили за нищо повече освен заемането на хоризонтално положение. Разбираме се да не я чакам, както и че на следващата сутрин Джереми ще дойде с такси, което да споделим до летището. Полетите и на двама ни са почти по едно и също време, макар той да лети до Атланта, а аз обратно до Ню Йорк.

На следващата сутрин

ме събужда мяукането на пухкавата Кики, която благосклонно е оставила Поян да се грижи за нея. Поян също се измъква от леглото и пием кафе. Споделя ми за своите не много успешни връзки в миналото и долавям, че всъщност е доста самотна. А иначе е забележителна жена. Родителите й са от Иран, но тя е родена и израстла в  Щатите. Преподава английски на деца на емигранти, които тепърва започват да се приспособяват към тукашната учебна система. Работи в държавно училище и по много часове, но е доволна, защото е независима, може да си позволи да изплаща ипотека и наем и да има такъв стил на живот, какъвто пожелае. Таксито пристига и се налага да се сбогувам с Поян и Инди. Джереми е много разговорлив и научавам много за него и начина, по който твори докато споделяме един доста питателен летищен обяд. Както навсякъде, хората и тук са много щастливи, когато имат възможност да говорят за себе си пред човек даряващ ги с цялото си внимание. Стюардесата на борда ни съветва да посетим тоалетните преди излитане, защото се полета се очертавал доста турбулентен. Ню Йорк, очаквай ме!   Автор: Гери Чифчиоглу Снимки: авторът или официалният фотограф на сватбата (неизвестен за редакцията ;) Послеслов от редакцията: Гери не за пръв път се появява на нашия сайт, въпреки, че това е първият ѝ чисто неин разказ на нашия сайт. Вероятно си спомняте, че тя има огромен принос към разказ за предразсъдъците, които имаме българите към турците и турците към българите, който предизвика известен интерес преди година време.  :)   Други разкази, свързани със Сватби – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ :)

КОИ СА УСПЕЛИТЕ БЪЛГАРИ? КАКВО Е УСПЕХЪТ И КАК СЕ ИЗМЕРВА?

Webit Bulgaria и eAcademy стартират проект, в който представят успели българи – предприемачи, хора на изкуството и науката.

Целта на проекта УСПЕЛИТЕ е да покаже, че за да си успял българин не е нужно да емигрираш, или да имаш богат чичо, или още по-лошото да избереш да си на страната на лошите. Целта е да покаже реални примери на успели хора, за които няма съмнение от къде са спечелили първия си милион, които са избрали да покорят света, без да напускат семействата, приятелите си и страната си. Да покаже хора, които откриват възможности, там където другите виждат проблеми.

Целта на проекта е да покаже реални примери за следване от страна на младите (а и не само). Да промени отношението към предприемачите в България. Да покаже колко много труд и отговорности стоят зад успеха и да промени негативното отношение към успелите в България. Създателите на проекта не говорят за онези хора с неясен произход на парите и странна ценностна система, тези същите които промениха отношението на хората към успеха. В този проект няма да прочетете техните имена. Но ще може да видите реални хора и техните истински истории. Хора с които съвременна България може да се гордее.

„Успехът стои на върха на шпагата. Той е всичко! Да си успял е аурата, която всеки сам създава.“

казва Пламен Русев, сериен предприемач, инвеститор в технологични компании и създател на Webit -един от двигателите на бързо развиващата се дигитална индустрия в новите и възникващи пазари по света.

„Успехът не се измерва в пари или ефимерна слава, а в това да се забавляваш по пътя, да си удовлетворен и да си създаваш стойност за семейството и близките си, държавата и света, в който живееш. Успех е да съхраниш семейството и да продължиш традициите, да възпиташ деца, и да ги научиш да бъдат хора, да запазиш приятелствата от детските си години и да градиш нови цял живот, да работиш и да създаваш, да даваш възможност на други хора да творят и създават, да преследваш и постигаш мечтите си и да не спираш да мечтаеш. Защото светът е красив в очите на мечтателите!”

казва Русев.

Основателят не една от най-динамично развиващите се дигитални компании в Европа Телерик – Васил Терзиев допълва в интервюто си за УСПЕЛИТЕ , че

„…успешните предприемачи са тези, които обичат това, което правят, намерили са своят път и са щастливи. И щастието им не идва на цената на нещастието на други хора (служители, партньори). Хора, които винаги търсят win-win и, в повечето случаи, успяват да го намерят.“

Той казва още

„Българите са невероятни хора, които страдат от неумението да работят заедно и да оценяват чуждия труд и качества. Нека всеки, който чете това, да помисли как може да помогне, дори с нещо много малко, как да „поправим“ това. Ако ние, като нация, се научим да сме единни, можем да постигнем чудеса. Трябва само малко повече взаимно уважение и смирение.“

Всяка седмица проектът ще представя по един успешен българин. Ако искате да прочетете за конкретен човек или искате да предложите име пишете на uspelite@webitcongress.com.

Голяма част от хората, за които ще прочетете в проекта, можете да видите и чуете в рамките на Webit Bulgaria Digital Summit – форумът за дигиталната индустрия и за предприемачество в България на 24-25 Април в София.

„Мен ме обвиниха няколко негодници, че съм диктатор. Кой диктатор си дава оставката, кой диктатор си дава властта! Това, че при нас има ред и дисциплина, не значи, че има диктатура“, каза Бойко Борисов пред 14 хиляди партийни активисти на ГЕРБ, които бяха изпълнили спортната зала „Арена Армеец“.

По думите на Цветан Цветанов 800 души са работили за подготовката на този спектакъл – демонстрация на богатство, самоувереност и лош вкус. Десетки автобуси докараха от страната актива на партията, а хората бяха допускани в залата, само ако покажат билет с надпис ГЕРБ. Срещу билета си те получиха освен бляскавото шоу и знаме, балон, ключодържател, лукче с надпис ГЕРБ и карти за игра с емблемата на партията.

Картите заемат особено място в културата на тези хора. Бойко Борисов обясни преди две години честите си контакти с шефа на „Лукойл“ за региона Валентин Златев именно с игра на карти: „Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!“. А миналото лято правителственият самолет превози аматьорските отбори на Бойко Борисов и разлюбения вече лобист Емил Димитров, защото двамата играли на вързано в резиденция „Евксиноград“ и загубилият премиер трябвало да изпълни едно желание на партньора си по карти.

Церемонията в „Арена Армеец“ имаше двама участници – един водещ и един награден. Цветан Цветанов влезе в ролята на спортен коментатор и съобщаваше от трибуната кой от водачите на листи излиза на сцената, описваше пътя му до сцената, информираше с кого се здрависва и прегръща по пътя до сцената: „Ето, Деси Танева в момента приема поздравления от Станка Златева…“ Бойко Борисов получи наградата – номинация за втори премиерски мандат и аплодисментите на седящите на първия ред шефове на Европейската народна партия (ЕНП) Джоузеф Дол и Антонио Лопес, видни десни политици от европейски държави, трикратният бивш премиер на Турция Месут Йълмаз.

На пръв поглед представлението напомни на срещата на върха на ЕНП, проведена в София точно преди 12 години. На 5 април 2001 година в НДК няколко десни премиери от Европа пожелаха успех на Иван Костов два месеца преди той да изгуби изборите. Сега отново има пожелания за успех, отново има заклинания, че „само ГЕРБ може да спре бившите комунисти“, но има и една разлика – засега никоя партия не заплашва първото място на ГЕРБ на изборите.

Изключително скъпото представление напомни повече на телевизионните предавания от нощта на последната изборна победа на Владимир Путин, както и встъпването му в длъжност отново като президент преди година. Подбрана публика, ефектна режисура, големи екрани, много светлина, а двамата Първи играят така, все едно ходят върху водата. Камерите пикират от високо и прелитат ниско над публиката (устройството се нарича пантограф), кадрите на двамата лидери задължително включват и десетократно по-големия им образ върху видео стените. Ако задачата е била да се копира шоуто на Путин и Медведев, то тя беше изпълнена перфектно.

ГЕРБ е на път да остане единствената забележима партия по модела на „Единна Русия“. На пръв поглед това е следствие от обърканите послания на БСП, нищоговоренето на партията на Меглена Кунева и латино сериалите в десницата. На втори обаче се вижда милиционерският и медиен ресурс, който в последните години услужливо подпомагаше процесите в България на гражданите и в бившата Синя коалиция. Следващата стъпка на ГЕРБ е не само да акушира ментета като Яне Янев и някои от т.нар. партии на протестиращите, но и открито да започне да завзема пространството с фракции ГЕРБ – Либерали, ГЕРБ – Ляво крило, ГЕРБ – Зелени и т.н.

Като се вживееш в ролята на Путин вече можеш да говориш наистина каквото си поискаш. „Ние нямаме нито една медия, медиите са на БСП, ДПС, Атака и СКАТ“, каза Бойко Борисов. И вече няма кой да му припомни публично, че медиите са или собственост, или силно зависими от кръга около Корпоративна търговска банка, която беше щедро захранвана с държавни пари от правителството на Станишев и още повече от правителството на Борисов.

Вече обаче няма кой да го каже на глас – нито медия, нито партия. На този фон Бойко Борисов изигра картите си брилянтно – подаде оставка наужким, но Цветанов пордължава да го нарича „премиера Борисов“; хората се стреснаха от хаотичния крясък по улиците, усилен многократно от „гражданските студия“ на телевизиите; накрая избирателите си казаха, че е по-добре да има ред, макар и лош. И започнаха отново да заобичват ГЕРБ. Блъфирането в тази игра успя. Затова отговорът на въпроса на Борисов „Кой диктатор си дава оставката?“, вече е ясен – само този, който добре играе карти. А останалите сме негодници.

DW

снимка: БГНЕС

Революцията на времето е факт - съществуват предмети, чийто срок на годност сякаш вече изтича и които може би след няколко десетилетия ще бъдат напълно забравени. Помните ли снимките, които си изкарвахме от фотото на хартия? Количеството спомени на една хартиена снимка, която остарява и пожълтява, но носи специален заряд и дух. Подреждахме ги в големи албуми, а тези, които нямаха такива, си ги слагаха в кутии. Но най-вече можехме да ги докоснем. Новите технологии ни помагат да съхраним безброй дигитални снимки, но поставят въпроса съизмерими ли са с емоцията, която носи албумът с хартиени снимки? И изобщо съществува ли някаква алтернатива?

Докато разсъждавах над този въпрос, неусетно вниманието ми бе привлечено от Printzel - iPad приложение, което ви позволява да създавате от своите снимки наистина добре изглеждащи албуми с твърда или мека корица. За него споделят колегите от VentureBeat. Можете да избирате между три размера на албума, четири покрития и пет цвята на корицата, както и да добавите текст към снимките. Подобни услуги напоследък изглеждат като един вид късен Ренесанс, който се проявява в пренаситените от нови технологии потребители, жадуващи за нещо по-познато и физически реално. Printzel е основана в Ню Йорк през 2011 година. Нейните три съоснователя са Steven Baughman, Jason Horwitz и Jason Powers. Създаването на фотокнига става за минути с това лесно приложение. За съжаление доставките са само в рамките на САЩ и Канада. Да се надяваме, че услугата скоро ще се разпростре и върху други държави, така че и ние да можем да се порадваме на удобството й.

 

 

снимки: Printzel

Компанията Xiaomi са нещо като китайският Apple – на огромния местен пазар имат репутацията на иновативна компания, произвеждаща качествени продукти на конкурентни цени. Наскоро и съвсем неочаквано представят не един, а два смартфона – Xiaomi Mi-2S и Xiaomi Mi-2A. 

Mi-2S  може да бъде сравняван със Samsung Galaxy S4 , въпреки цената си. Разполага с 4-ядрения чип Qualcomm Snapdragon 600. Има 4.3-инчов IPS-дисплей с резолюция от 1280 х 720 пиксела. Работи с  Android 4.1 Jelly Bean с фирмената надстройка MIUI. Размерите на смартфона са 126 х 62 х 10.2 мм, а теглото – 145 грама. Ще се предлага в 2 варианта. Единият е с 16GB вградена памет и 8-мегапикселова камера, който ще струва около $320, а другият е с 13-мегапикселова камера и 32GB за около $370.

Mi-2A е подобрение на Mi-1s.  Забележете, че цената му ще бъде само $241. Обемът на оперативната памет е 1 GB, а на вградената – 16 GB. Има 8-мегапикселова камера, а предната е 2-мегапиксела.  Екранът отново е 4.3 инча. Размерите на смартфона са 133 х 66.5 х 9.5 мм, а теглото – 133 грама. Ще работи на базата на MIUI 5.0 – подобрена версия на Android 4.1. От twenextweb подчертават, че е снабден с NFC (Near Field Communication) технология и е придружен от пето поколение Wi-Fi приемник. На разположение е и двуядреният Snapdragon S4 PRO на 1.7 GHz.

Това са няколко добри варианта, ако искате добър смартфон, а разполагате с по-малко финансови средства или не ви се отделят много пари за телефон. Интересно ми е да видя вашето мнение. Бихте ли си купили такъв? Разбира се, ако изобщо достигне до европейския пазар.

Снимки: Xiaomi

Риккардо Мути снова в Чикаго! Напомню, из-за гриппа маэстро отменил свои февральские концерты, и предстоящие выступления станут первыми в этом году. Риккардо Мути исполнит с Чикагским симфоническим оркестром (далее – ЧСО) три программы и проведет одну открытую репетицию с Civic Orchestra. 11-13 апреля, 8.00 pm; 16 апреля, 7.30 pm. Монументальная Месса си минор Иоганна Себастьяна Баха – что может быть лучше для первой программы Р.Мути и ЧСО! Месса была закончена в 1750 году, за несколько месяцев до смерти Баха, так что многие музыковеды называют это сочинение музыкальным завещанием великого композитора. В концерте ...

Както Патрик Гибсън, един от хората, работили върху Apple-ския iPad, отбеляза преди няколко месеца, овощната компания има проблем – Google задобряват в дизайна по-бързо, отколкото Apple в разработката на своите услуги и приложения, разчитащи на интернет. И Maps е чудесен пример за това. Преди няколко часа си инсталирах новата версия на Chrome за iOS – 26. И двете нововъведения изпреварват леко Apple, при това на тяхна територия.

Първото е браузването на цял екран на iPhone и iPod touch. Safari също го може, когато устройството е в хоризонтален режим. Натиска се един бутон и лентата с адреса изчезва. При Chrome решението е много по-практично. Когато мръднеш надолу, лентата изчезва. Когато върнеш леко нагоре, се показва. В това много ми напомни на приложението на Pinterest. Браво, Google! И в комбинация с удобното споделяне не само във Facebook и Twitter, но и в Google+, печелите още повече фенове.

Второто интересно нещо е принтирането през мобилния браузър. Да, това го може и Safari, но само ако принтерът поддържа AirPrint и е в същата безжична мрежа, в която се намира твоят iPhone, iPod touch или iPad. Облачният Cloud Print на Google не признава такива ограничения. Можеш да настроиш всеки принтер за принтиране от облака. И дори и да не си си вкъщи, пак можеш да принтираш на домашния принтер. Можеш и да запиш страницата, която искаш да принтираш, като PDF на Google Drive. Остава и сайтът да е добронамерен към функцията за принтиране, разбира се.

Още една причина очакванията от iOS7 да са наистина високи. Напоследък оставаме с впечатлението, че Apple изостават в конкуренцията за мобилното ни внимание, че и доверие.