Публикувани са отговорите на участниците в обществената консултация за евентуална ревизия на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване.

Директивата е създадена, за да допълни правната рамка   на единната аудиовизуална зона, установена с Директива Телевизия без граници  (Директива 89/552/ЕИО)  по отношение на авторското право. Целите на ревизията 2016 са да се въведе правна  уредба на трансграничното разпространение на телевизионни и радиопрограми в ЕС, адекватна на новите развития в сектора, включително развитията онлайн.

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите — Програма на ЕС за по-добро регулиране

Комитетът:

1.

приема, че е важно Комисията да включи по-доброто регулиране сред политическите приоритети с цел постигане на по-добри резултати за гражданите. Новаторските методи на провеждане на консултации между институциите могат да допринесат за създаването на ясно и ефективно законодателство на Съюза, което да утвърждава основните принципи на ЕС;

2.

счита, че по-доброто регулиране, а именно простите, качествени законодателни актове, които са ясно формулирани, правилно транспонирани в законодателството на държавите членки и при необходимост преразглеждани, допринася за задълбочаването на единния пазар, намаляването на бюрокрацията и създаването на добавена стойност за гражданите и предприятията;

3.

изразява убеждението, че мнозинството от европейските граждани гледат на ЕС като на институцията, която утвърждава и гарантира тяхното право на качествен живот, екологична сигурност и икономическо, социално и териториално сближаване;

4.

изразява съгласие със засилването на ангажимента на Комисията за повишаване на качеството на законотворчеството, започвайки от Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка и целта за намаляване на бюрокрацията и премахване на нормативните тежести, като по този начин се допринася за създаването на благоприятни условия за инвестициите; изразява съгласие с опростяването и намаляването на административната тежест за частните оператори, но при зачитане на необходимостта от баланс между опростяването и запазването на качеството на околната среда и защитата на правата и интересите на частните лица, работниците, потребителите и ползвателите. Подчертава, че доброто регулиране и намаляването на излишната административна тежест не трябва да се използват като претекст за дерегулиране или нерегулиране на сектори, към които гражданите имат изброените по-горе основателни очаквания, или за избягване на действия в области, в които Договорите на ЕС създават ясни задължения за институциите на ЕС да действат;

5.

отново отбелязва, че по-доброто регулиране следва да се извършва в духа на многостепенното управление чрез координирани действия от страна на ЕС, националното, регионалното и местното равнище;

6.

приветства политическото значение, което беше отдадено на усилията за по-добро регулиране с решението първият заместник-председател на Комисията да оглави този процес, и очаква подобряване на качеството чрез изготвяне на законодателство, което да отговаря на очакванията на европейските граждани за изпълнение на поставената амбициозна цел за спазване на основните принципи и високите стандарти на политиката на ЕС;

7.

оценява положително факта, че Комисията оглавява усилията за прилагане на принципите на добро законотворчество през целия законодателен цикъл, включително на голяма част от вторичното законодателство, с новаторски методи и процедури, които са международно утвърдена добра практика и пример за държавите членки;

8.

изразява желание за по-голямо участие на местните и регионалните власти на всички етапи на процедурата.

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите —  Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.

 

В Официален вестник на ЕС:

Съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“). Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението

В доклада се предлага европейското сътрудничество по тази рамка да продължи до 2020 г., като по този начин нейният работен цикъл се увеличи от 3 на 5 години.

Новите приоритетни области са:

—	подходящи и висококачествени знания, умения и компетентности, развити при ученето през целия живот, с акцент върху резултатите от ученето с оглед на пригодността за заетост, иновациите, активното гражданство и благосъстоянието;

—	приобщаващо образование, равенство, справедливост, недискриминация и насърчаване на гражданските компетентности;

—	отворено и новаторско образование и обучение, включително чрез цялостно интегриране в цифровата ера;

—	силна подкрепа за учителите, обучаващите, училищните ръководители и останалия персонал в образователната система;

—	прозрачност и признаване на уменията и квалификациите за улесняване на мобилността с цел учене и работа;

—	устойчиви инвестиции, качество и ефективност на системите за образование и обучение.

На 18 декември 2015 г. Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) потвърди  компромисните текстове, съгласувани с Европейския парламент относно ревизията на правната рамка на защитата на данните в ЕС. Споразумението е било постигнато между Съвета, Парламента и Комисията на 15 декември 2015 г. Това споразумение е в съответствие с искането на Европейския съвет   преговорите по реформата на защитата на данните да бъдат приключени до края на годината.

Според днешни изявления, ревизията на рамката не само укрепва правата на гражданите, но и адаптира правилата   за бизнеса, като в същото време се намалява административната тежест.

Ревизията на правната рамка е законодателен пакет, предложен от Комисията през 2012 г. с цел да се актуализират и модернизират правилата за защита на данните. То се отнася до две законодателни акта: регламент (на мястото на Директива 95/46 / ЕО) и директива  за защита на данните в областта на правоприлагането (предназначена да замени рамковото решение за защита на данните от 2008 г.).

Защитата на лицата във връзка с обработването на личните им данни е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 8).

След окончателните правно-технически редакции проектите ще бъдат внесени за приемане.

Прессъобщението на Съвета от днес

Имаме извънредна новина, която днес тресе сексуал…социалните мрежи.

 

Независимият депутат Велизар Енчев стана първият български депутат в историята, включваща и периода на съветското изнасилване на България, отбелязван с абревиатурата НеРеБе, който получи публичен сертификат за хетеросексуалност.

 

Макар гледането на порно да не е гаранция за това, все пак Енчев може да се похвали, че както никой друг свой колега от което и да е Народно събрание може вече да претендира, че не е гей. За целта е разгледал на своя лаптоп насред законодателния храм, т.е. на публично място ( да не се бърка с публичен дом) кадри с голи жени.

 

 

Енчев е заловен да върши това от камери на официозната телевизия Канал 3, в която за нищо на света не биха се поинтересували доколко и защо би могло да бъде вярно, че Бойко Борисов е имал мерак да „опраска” съдийката Владимира Янева преди 5 години, както самата тя подхвърля в аудиозапис, станал също публично известен тази седмица.

 

Депутатите, които могат като нищо да завидят на Енчев за бетонирането на имиджа му на истински мъж, трябва спешно да внесат закон за легитимирането на порнографията в парламента. И без това много българи са убедени, че тя вирее там и без регламент. Поне да се въведе такъв и всеки , заплашен от внушения за неговата обратна на хетеросексуалната ориентация, да има право да даде доказателства по почина на Енчев.

Share on Facebook

Share on Facebook

Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).

WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То  поддържа  интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib —  дружество със седалище в Мадейра (Португалия).

Данъчният орган  в Унгария смята,  че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия  и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.

WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани  доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос  дали  данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.

Според Съда на ЕС:

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство;  дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо;   дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.

 

Путин изтърси на пресконференцията си вчера в Москва лъжата, според която „Южен поток” бил измислен от Русия , за да помогне на България. Тази глупост вероятно ласкае комплексираните му поклонници в България. Но предизвиква смях навсякъде по света, където хората не се хващат като шарани на плитко на елементарната кремълска пропаганда.

 

Сред цитатите от пресконференцията по подобен начин се открои я(р)ко и хулиганската му реплика, че турците май искали да оближат САЩ по едно място, сваляйки руския самолет. По този начин Путин напомни кой е персоналният законодател на пошлостите, разпространявани в руската хибридна война срещу цели народи, ако не и континенти като европейския, обявен за „еврогейски”.

 

С такъв пример за подражание не е чудно, че сервилните руски медии се държат „подобаващо” нагло, подигравайки се с интелекта на зрителите . Телевизия НТВ например излъчи свое „разкритие” за разработването на нов страховит руски бомбардировач. Той щял да лети с 11 000 клм в час по крива и неуловима за ракети територия и прочее …нахални лъжи. Защото придружаващият „разкритието” репортаж за „суперсекретния проект” е разконспириран с лекота като кражба на кадри от световния видеобмен, показващи сглобяване на поредния нов модел американски боинг.

 

Че на лъжата краката, както и на самия Путин , са къси, е известно. Лошото е, че бруталната пропаганда на Кремъл разчита и на късата памет за съветския пропаганден примитивизъм. Дори и той обаче май не си е позволявал толкова долнопробна и лесна за „бомбардиране” манипулация.

 

Ведеото с „разкритието” на НТВ за сглобяването на уж руския „суперсамолет” можете да гледате на този линк.

http://videochart.net/video/40470.43b1a90138aec8894348e74dd0b6

Share on Facebook

Share on Facebook

Излизането на седми епизод от култовата сага “Междузвездни войни” (Star Wars) вече е факт. Не знам кой от героите ви е любим, но аз лично питая топли чувства към малкото зелено човече с огромна мъдрост и мощ – Йода. И макар той да умира в “Епизод VI – Завръщането на джедаите”, неговата роля във всички...

Библиотеките са на гражданите и за гражданите. Те са средища за знание, информация, но и за вдъхновениe, нови идеи и приятни срещи. Силно вярваме в това, че съвременните библиотеки са именно пространство за вдъхновение на хора с идеи, и затова винаги се радваме, когато виждаме страхотни инициативи в подкрепа на това твърдение. Поредният пример за...

Стана известно решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Роман Захаров срещу  Русия по чл. 8 Конвенцията, защита на тайната на личния живот на гражданите.

Законодателството на Руската федерация  въвежда  задължение  за мобилните оператори да инсталират техническо оборудване за подслушване  (Система оперативно-розыскных мероприятий, SORM-2). Роман Захаров в продължение на 12 години  атакува по различни начини възможността за подслушване без съдебна заповед и предоставянето на информация на Федералната служба за сигурност.  В жалба  до ЕСПЧ  Захаров твърди, че руското законодателство нарушава  правото му на личен живот по член 8 ЕКПЧ  и че не са налице ефективни средства за защита на личния живот.

В решение от близо 100 страници Голямата камара стига до извода, че законодателството на Русия, което дава възможност за подслушване без съдебно разрешение, наистина не предвижда достатъчно гаранции срещу злоупотреба и по този начин се осъществява   нарушение на чл.8 ЕКПЧ. В частност, не са ясно определени ситуациите, в които полицията има  право на достъп до разговорите, нито кога институциите са  длъжни да прекратят следенето и да унищожат събраните данни. Процедурата за издаване на разрешения  не гарантира, че подслушването е обосновано и необходимо.  ЕСПЧ има и съмнения относно   независимостта на съдебната от изпълнителната власт. Липсват   ефективни средства за обжалване.

Според Голямата камара минималните гаранции за правата на гражданите включват:

• точно дефиниране на престъпленията, които могат да доведат до издаване на разрешение за подслушване;
• дефиниране на категориите лица, които могат да бъдат подслушвани;
• максимална продължителност на телефонно подслушване;
• правила за използване, съхраняване и проверка на получената информация;
• правила за предоставяне на информацията на трети лица;
• обстоятелства, при които  данните трябва да бъдат унищожени;
• гаранции за информиране на гражданите за осъществено подслушване и др.

Решението по делото Захаров срещу Русия е само едно от решенията, свързани с проследяване и подслушване в държави – страни по Конвенцията. Подобни  решения – с подобни изводи –  има и по повод българския Закон за специалните разузнавателни средства и практиката по прилагането му. Наскоро ЗСРС е бил отново променен и сроковете за използване на СРС са били удължени.

Повече подробности за СОРМ на фонтанка.ру, откъдето е и снимката на плаката от 1954 г.

На международния ден на мигранта Агенцията на ЕС за основни права призовава към уважение и приобщаване

В съответствие със Стратегията на ЕС за единен цифров пазар  Европейската комисия представя своята визия за модерна рамка на ЕС за авторското право – план за действие, очертан в съобщението COM(2015) 626 final.

През следващите шест месеца тази политическа визия ще бъде превърната в законодателни предложения и политически инициативи, като се вземат предвид коментарите от няколко обществени консултации.

Планът за действие на Комисията включва четири области  (вж. информация за съобщението и подробни въпроси и отговори).

1. Разширяване на достъпа до съдържание в целия ЕС

Представени са нови правила за преносимостта на съдържанието – първа стъпка към подобряване на достъпа до произведения на културата (вж. информация за новите правила).  Комисията ще продължи да използва на своята програма „Творческа Европа“, за да помага на европейското кино да достига до по-широка аудитория, вкл. за разработването на новаторски инструменти, като например европейски агрегатор на онлайн портали за търсене и центрове за лицензиране.

2. Изключения от правилата за авторското право

Това е много важна тема, защото при развитие на технологии правилата се нуждаят от периодично преразглеждане с цел актуализиране на хипотезите на свободно използване на защитени произведения. Такава е практиката в САЩ. Комисията възнамерява да работи по ключови изключения от авторското право на ЕС. Благодарение на изключенията произведения, защитени с авторско право, ще могат да бъдат използвани при определени обстоятелства без предварително разрешение от носителите на правата – говори се за изключение за целите на образованието, за хора с увреждания, за сегашното изключение за панорама и др.

3. Създаване на по-справедлив пазар

Комисията ще оцени дали  приходите от онлайн използване на съответните творби се разпределят справедливо. В този контекст Комисията ще разгледа ролята на услугите за агрегиране на новини. Подходът на Комисията ще бъде пропорционален — тя няма намерение да въвежда такси за хипервръзки, т.е. потребители няма да трябва да плащат за авторски права, когато просто споделят хипервръзка към съдържание, защитено с авторско право.  Резултатите от текущата обществена консултация относно платформите и онлайн посредниците ще допринесат за общото разискване.

4. Борба с пиратството

По-широкият достъп до съдържание ще помогне в борбата с пиратството. Ще се прилага принципа „следвай парите“ с цел  прекъсване на финансовите потоци към предприятия, които печелят пари от пиратска дейност. ЕК публикува обществена консултация за оценката и модернизирането на съществуващата правна рамка.

Официално съобщение от интернет страницата на Министерството на енергетиката гласи "Китайска делегация посети АЕЦ "Козлодуй"". Делегацията от Азия е от една компания, чието име нарочно не се споменава. Ти да видиш!? И...

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия)   в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).

SBS създава   и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на  други доставчици –   се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS   трябва  да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение.   SBS оспорва това искане.

Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.

Съдът вече е приел (решение Svensson по дело  C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“  обединява два кумулативни елемента  –  „акт на разгласяване“ на произведение и  „публично“ разгласяване. В случая:

• Предаването на сигнали   представлява „акт на разгласяване“.
• Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация  не е бил насочен.  Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.
  

Като извод:  доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в  случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.

Нови стандарти за минимална жилищна площ на лишените от свобода

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Заплахата от правителствена криза след оставката на правосъдния министър Христо Иванов се размина, като във вторник Реформаторският блок реши, че остава в управлението. Проблем предизвика обаче партия Демократи за силна България, която заяви, че излиза в опозиция, но остава част от същия този Реформаторски блок. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как така една партия ще бъде едновременно и управляваща, и опозиция? Това звучи като доста екзотичен политически ход – какво казват политолозите по темата?

– ………. / кратко мълчание/ Ами политолозите мълчат, Фили – а аз се опитвам да ги цитирам точно, за да не пропусна нещо важно от дълбокия смисъл на мълчанието им. Политолозите, пък и всички нормални хора, изглеждат доста потресени. Решението на ДСБ да е опозиция, докато политическият блок, в който партията членува, продължава да е в управлението и има петима министри, включително един от самата ДСБ, си е наистина авангарден опит за измисляне на нова политическа наука. Лошото е, че никой по света не се интересува от такъв новаторски опит. А още по-лошото е, че редовият български избирател живее с подобен опит наоколо и дори трябва да гласува за него на избори.

– Но как се стигна до тази особена ситуация?

– Формално погледнато, всичко започна през миналата седмица, когато министърът на правосъдието Христо Иванов от ДСБ подаде оставка. Тогава Парламентът трябваше да гласува на второ четене промени в Конституцията, които да позволят провеждане на известни реформи в отдавна задръстената и силно критикувана българска правосъдна система. Договореност за сравнително добри, съществени промени, бе постигната по-рано през годината, а под влияние на силите, които държат на статуквото, през юли обхватът на промените все пак бе ограничен. Тогава дойде ред и на тъй наречения „исторически компромис”, както го определи лидерът на ДСБ Радан Кънев – най-тясната рамка, в която да се извършат реформите и те все пак да останат реформи. През миналата седмица обаче в последната секунда дори този исторически компромис бе бламиран от левия коалиционен партньор в управлението – АБВ на Георги Първанов. АБВ предложи поправки, които напълно обезсмислят всички усилия – например запазват досегашната пълна безконтролност и безотговорност на прокуратурата и запазват нейната водеща роля изобщо в системата на правосъдието, тъй като тя има превес в органа, който назначава съдиите. На всичкото отгоре, точно тези поправки бяха подкрепени при гласуването от ГЕРБ, най-голямата партия в управляващата коалиция.

– Как обясни ГЕРБ поведението си?

– Доста объркано и странно бе обяснението, Фили. Нещо в смисъл, че тъй като в Парламента така или иначе няма да има мнозинство за вече договорените реформи, те гласуват против тях, за да има мнозинство поне за възможните частични промени. По друг, не толкова съществен повод, това би могло да е логично политическо решение. Но в случая сме свидетели как се създава поредната привидност в българския преход и тя се представя за реалност. Рекламното изречение на ГЕРБ сега добива следния вид – ето, направихме дори невъзможното, променихме и Конституцията заради съдебната реформа, повече от това никой не е правил. Фактът на промяната, макар сам по себе си без никаква реална стойност, очевидно се разглежда от ГЕРБ като силна индулгенция както пред Брюксел, който постоянно критикува липсата на реформи в българската съдебна система, така и пред самото българското общество, което от известно време също настоява за тях. Според мен обаче въпросната индулгенция на ГЕРБ е скандална, защото в случая привидните реформи не са по-добра опция от никакви реформи – обратно, по-добре никакви, отколкото половинчати. На всичкото отгоре ГЕРБ бе част от постигнатия „исторически компромис” и те прекрасно знаят, че отвъд неговите граници не може да се отстъпва. Но въпреки това отстъпиха.

– След което политическият процес стана вече съвсем неуправляем и май не съвсем разумен…..

– Всъщност, да, неразумността или продажността на ГЕРБ, проявена в случая, стана гъст фон за следващите развития. Министър Христо Иванов каза, че това вече не са неговите реформи и подаде оставка. След него лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че лично той излиза в опозиция, а няколко дни по-късно и цялата партия ДСБ взе такова решение. В същото време обаче се оказа, че техният здравен министър Петър Москов остава в правителството, за да довърши започнатата от него реформа в здравната система. И започнаха коментарите за шизофренично поведение. Те стигнаха до край във вторник, когато пък останалата част от РБ обяви, че продължава да подкрепя правителството, а ДСБ – че ще бъде опозиция, но в същото време си остава и част от управляващия РБ.

– Да, Пламен, противоречието смущава. Но ако погледнем същността, не формата, няма ли да видим достойна постъпка на един министър, а и на цяла партия. Логиката е, че те се борят за реформи, а щом реформите са бламирани, напускат.

– Така погледнато, да, Фили, но проявата на принципност от страна на ДСБ изисква единодействие и последователност – не да оставят министъра си в правителството и не да останат част от управляващата коалиция, каквото и да им струва това. Защото, както подигравателно казаха от БСП, утре ще внесем вот на недоверие срещу кабинета заради неуспешната му здравна политика, а ДСБ как ще гласува – ще подкрепи ли вота като опозиция или ще подкрепи здравния си министър срещу опозицията. В същото време още по-големия проблем идва от поведението на останалите партии в РБ, които явно решиха да заменят широко прокламирания си порив към реформи със съхранение на статуквото. Това ни връща към времето, когато сегашната странна управляваща коалиция беше създадена. В нейната основа е ГЕРБ, най-голямата партия в страната, считана за дясна заради членството си в ЕНП, но всъщност по-скоро центристка или дори опортюнистична и чисто популистка по характер. Другият член е РБ, хлабав сбор от 5 малки формации, също смятани за десни, макар и с редица уговорки. От другата страна е откровено лявата и проруска партия АБВ на бившия президент Георги Първанов, плюс уж умерено националистическата, но също лява коалиция Патриотичен фронт. Е, когато този орел, рак и щука се раждаше, имаше много предупреждения към Реформаторския блок, че в този формат реформи няма да има и десницата ще се окаже само параван за поредната порция управление на мафията в България. Тогава това се отричаше. Сега поне ДСБ открито го признава и лидерът Радан Кънев казва, че е научил политическия си урок. Само че колко време имат още българите, та да чакат всеки новак да учи личните си политически уроци на техния общ гръб? Или трябва да се намерят в тази страна хора, които мислят и действат по нормален политически начин в нормалното за това политическо време. Само така ще се постигат и нормални политически резултати за обща полза.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Завършваме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, който после разгледахме подробно, продължихме към Осло и Берген в Норвегия, после бяхме в Стокхолм,а миналия път ходихме до Хелзинки. Днес ще тръгнем обратно към България

Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

шеста част

От Стокхолм през Малмьо, Германия и Будапеща

назад

Ден 11 –

Стокхолм – Грена Малмьо.

Пристигаме в Стокхолм около 9:55 ч, сутринта, слизаме от ферибота, времето е мрачно, вали. Дъжд. Имаме свободно време до 12 ч на обед, водят ни в

музея на Густав Васа

Там е много интересно. „Васа“ е шведски ветроходен линеен боен кораб, построен през периода 1626 – 1628 г. за тогавашния крал на Швеция Густав II Адолф (1594 – 1632).

Корабът потъва на своето първо пътешествие на 10 август 1628 г. в Стокхолмското пристанище. Намира се на остров Юргорден (Djurgarden). До там ходи трамвай 7, както и автобус 44, 69 и 76. Метро станцията е Карлаплан (Karlaplan).

Музеят Васа е една от най-автентичните атракции в цял свят. Представлява потънал в средновековието военен кораб на крал Густав II Адолф, изваден на повърхността 300 години по-късно и превърнат в музей. Атракцията заема почетното първо място като най-посещаван музей в Скандинавия.

По време на първото си пътешествие през 1628 година, той потъва в пристанището на Стокхолм, така повече от 300 години Васа лежи на морското дъно. След неговото изваждане обратно на повъхността, той е подложен на усилена реставрация и днес оригиналният му вид е възвърнат до съвършенство. Всички вещи, намерени с военноморския кораб, са изложени в музея заедно с майсторски изградени скулптури и статуи, които доизграждат корабната приказка до съвършенство. Там има голяма опашка, минаваме през входа за малки групи, плащат ни билета с банкова карта, да не губим време и после в автобуса ни събират парите. Имаме достатъчно време да разглеждаме.

През това време автобуса отива да вземе една двойка от нашата група от хотела, защото ги оставихме там. Те пожелаха да пропуснат плаването с ферибота за Хелзинки. Та в музея виждаме в средата големият кораб. Около него, по периферията, покрай стените има стъпала, които отвеждат по-нагоре. Покрай стените има различни неща, които са били в употреба по онова време от мореплавателите – измервателни уреди, въжета, предмети на бита, за храна, за навигация и т. н. На някои места пътеки отвеждат към вътрешността на кораба – и на кораба всеки може да слиза надолу към трюмовете, да разглежда. Но за малкото време, което имахме видях всичко, което ми беше интересно. На излизане си купих няколко картички за спомен.

Навън вали. Чакаме под едни чадъри при едно заведение наблизо. Аз влизам и в заведението – едни красиви и цветни канапета, с едни възглавнички, чак не ми се тръгваше. Преди да тръгнем си похапвам бърза храна , вземах си и една малка бира. Не е чак толкова скъпо, колкото очаквах – платих 159 SEK.

Идва автобуса, качваме се и тръгваме за Малмьо. По пътя ще спрем в Грена да си похапнем сладки захарни изкушения. Пътуваме и гледаме природата. По пътя към Малмьо минаваме и през

градчето Хускварна,

където се произвеждали машините от тази марка. Малко градче. Отиваме в

Грена

Покрай града е разположено едно езеро, достъпа до което е ограничен. Спират ни по средата на селището и ни дават около 40 минути време, да разгледаме, да си купим сувенири и бонбони. Тук се произвеждат захарни изделия – захарни пръчки, бонбони и други сладки изкушения. Магазините са разположени на една площ с работилничките – през едни прозорци всеки може да гледа кой и как произвежда тези сладки изкушения – как и къде се варят, как се оформят и как се опаковат. Вземам си една опаковка бонбони, мислейки си, че са шоколадови. Оказаха се дъвчащи, даже за смукане… И от тях раздавах после, като се прибрах в моя град. Продължаваме за

Малмьо

Пристигаме привечер. Времето е мрачно все още. Настаняват ни в хотел на края на града, не много далеч от едно езеро. Но дори и до него не можах да отида. Много духаше и си останах в хотела. Време е за сън.

Ден 12

Малмьо – Берлин

Днес ще разгледаме Малмьо – 270 000 жители

Ще направим кратка автобусна обиколка. Спират ни пред

усуканата кула Turning Torso

за 15 минути, колкото да я видим от близо и за снимка. Turning Torso на испанския архитект Сантяго Калатрава, която е втората по височина жилищна сграда в Европа.

Небостъргачът е с височина 190 м се намира на брега на пролива Йоресунд. Усукана на 90 градуса кула. 54 етажа, разделена на 9 групи по 6 етажа. Долните са офиси, а по нагоре са скъпи апартаменти. Оставят ни после на центъра пред общината. Имаме достатъчно време. Групата тръгва на обиколка, а аз влязох в един магазин за сувенири, за да си взема картички, докато не е заваляло, за да не бързам на връщане. Пред мен имаше и друг човек. Докато ми дойде реда и да си платя – минали няколко минути. Излизам – от групата няма и помен – заминали.

Огледах се на всички посоки , но не видях никой. Ауууу…пак ще се мотам сам през следващите два часа… И може би пак ще пропусна нещо…Минах по един мост, после малко направо и излязох на

площад Stortorget

(„Сторторгет“ с конната статуя на крал Карл Густав X). Там има много красив фонтан. Тъкмо си направих снимките там и нашата група дойде от някъде… После се оказа, че през това време гледали една църква на съседната улица…

Отново с групата. Разказаха ни за фонтана и продължихме.

Минахме покрай още една интересна композиция. Наричат я Оркестъра на Малмьо – едни музиканти, малки човечета на постаменти, в различни пози маршируващи. И всяко човече държи по един инструмент, а първият държи една палка гордо вдигнал ръка… И аз заставам пред тях и заемам позата на първото човече за снимка, като едно живо продължение на композицията.

Отидохме и до

площад Лила торг (Lilla Torg)

Минахме по още един мост. На него имаше едни обувки, ботуши, чехли – като постаменти от метал. Помислих си дали да не се събуя, да вляза в тях и да се снимам, ама пък не видях някой да го прави.

Продължихме. Бяхме и на

площад Густав Адолф торг (Gustav Adolfs torg)

Разгледахме и няколко магазина по Davidshalls bron.

Започна да вали по-силно и да духа също толкова силно. По-добре да се понамокря, отколкото да си счупя и чадъра. Отидох и до тази църква, която пропуснах в началото с групата. В нея имаше много интересен орган, който свиреше много интересна музика, но нямах време да слушам докрай. На входа имаше няколко кани за кафе, чай. Вземах си чаша и си налях кафе… хм – безплатно…

Имахме още малко време. Влязох и в гарата – точно срещу общината. Много голяма – с много магазини, места за хранене. Там имаше една група от музиканти, млади хора, които свириха интересни композиции на цигулки и още две – три други девойки на други струнни инструменти. Поседнах, гледах, слушах и си пиех по нещо от това, което си носих.

Стана време да тръгваме за Берлин.

Следва един голям преход, който започна с

най-дългия мост – Йоресунд

Вече сме пред него. Тук първо се плаща, после се минава. От към Дания е обратното – първо се минава, после се плаща. Мостът е дълъг 13 км. Започваме първите 8 км по мост над морето, после стигаме до един изкуствено създаден остров, от там през тунел под водата още 5 км. Тунелът под морето е направен, за да могат големите кораби да минават над него, защото не могат да минават под моста…

Беше много страшно

Като се отпуснах малко по-ниско на седалката и не виждам нито моста, нито парапета му – имам усещането, че летя над морето… Поглеждам на ляво – някъде в далечината – ветрогенератори. Поглеждам надясно – безкрайно море. Автобуса лъкатуши по моста – или защото много духа или защото моста се клати. Или може би нарочно, за да засили чувството на страх. И точно по средата на моста се отвори задния люк на автобуса. И като почна да духа и да вие вятъра и да раздухва нещата и дрехите над седалките…И като не може да спре автобуса на моста. И трима мъже отидоха да държат люка, да не изхвърчи багажа…Минаваме моста. Продължаваме без да спираме. Пътя минава на още няколко места над морето по едни мостове, по едни виадукти. По средата на Дания спираме за кратка почивка и продължаваме. Имаме да минаваме още вода, само че от друго място – Родби – Путгарден ( От към Германия е Путгартен, а от към Дания е Родби ). Путгарден е портата на

Германия

в Скандинавия.

Пристанището в

Puttgarden е най-северната порта на Германия

На всеки половин час тръгват фериботи от Путгарден за датското пристанище Родби, пътуването отнема само 45 минути. Ние пътуваме от Родби към Путгарден.

Продължаваме през Германия

Спираме за почивка. Решавам да ползвам тоалетна – да видим германците как го правят… Влизам… Ползвам… Пускам водата и чувам… нещо почна да зърка. Един механизъм се задейства. Я да видим… Поглеждам аз и изумен виждам как една лапа излиза от един дискретен джоб, протяга си механизма с четката. През това време обръча на тоалетната бавно се завърта на 360 градуса, четката минава по него да дезинфекцира и в края на оборота, обръча спира, а четката се прибира навътре и заедно с лапата се скрива отново… Я пак да пусна водата… Същото… Ето на това му викам германска работа.

На горния етаж на това място за почивка – преградено като стая за пушене – пепелници, канапета и един плосък екран… Може да се гледа телевизия… Голям кеф беше да пуша там и да разглеждам какво още има наоколо. Вечерта пристигаме в

Берлин

Стана доста късно за излизане.

Можех да излезя, биваше пак да се загубя. Искаше ми се да си взема карта за един ден и до където стигна (след настаняването – до полунощ – 6,90 евро струва – Tageskarte, Berlin AB), но не ми се рискуваше.

Хотела ни е същият и този път не мърдам на никъде. Пия по една немска бира на бара на хотела и си лягам.

Ден 13

Берлин – Дрезден

Следва закуската в Берлин. Похапвам си добре, обичам немските саламчета, накрая плодове, кафе и сок. Вземам си няколко пакетчета чай, да си ги пия в следващите дни и да си спомням от къде ги имам.

Правим кратка панорамна обиколка на Берлин и накрая спираме на

Александер плац,

където имаме свободно време до към 14 ч.

Berlin-Alexanderplatz, Alexanderplatz, 10178 Берлин, Германия

И понеже в Берлин съм бил навсякъде вече, при едно друго пътуване, останах си около този площад. В метрото тук има доста заведения за бърза храна, седнах да пия кафе – голямо разбира се, което значи поне 200 грама и повече. Около чашата имаше картонен пръстен, достатъчно широк и плътен, за да не ми пари на ръката , докато държа чашата. Имаше и безплатен интернет, гледах си в таблета къде мога да отида, но нищо не си харесах.

Останалото време прекарах в близките два търговски центъра – за черна техника и домашни електроники. В единия от тях на последния етаж имаше вкусна храна на шведска маса. Я, да си похапнем. Взех си от всички вкусни неща в една чиния, излезе ми около 20 евро и седнах. Похапнах си.

И се огледах наоколо – хората там ли си оставят таблите с приборите или ги носят някъде. Никъде нямаше оставени неща. Взех си чинията и попитах една жена. Тя ми обяснява нещо и ръкомаха, но аз нищо не разбрах. Тогава тя стана, показа ми къде са празните табли, да си взема една, да си сложа чинията на нея и да я поставя в … . едно като улей с движещи се ролки. Слагам таблата там и гледам къде отива. По този подвижен улей (релси да ги наречем, които се движат), таблата отива в кухнята… Германска работа.

Продължаваме за

Дрезден

Пристигаме късно следобед, поради задръстванията по магистралата. Спираме близо до центъра. Следва пешеходната ни обиколка, включваща катедралата, един от главните площади в града,

Цвингера

(Zwinger – намира се на Theaterplatz. Работи от 10 – 18 ч, почива в понеделник) отвън, защото вече е късно и за посещение отвътре пак няма време. Поне го видях отвън и когато отида пак в Дрезден, ще знам къде се намира… За да го видя и отвътре. Дават ни малко свободно време в центъра, около час. Първо отивам да си взема няколко картички, после сядам пред едно заведение ( вътре имаше малък роял, на който един музикант свиреше нещо много романтично). И пия една малка бира. Минава един младеж от нашата група гледа ме и казва, че много бързо съм седнал да пия бира. Аз му казвам – малко време – малка бира… Много време – по-голяма…

Остава малко време да се разходя по една от тесните улички наоколо, когато видях една двойка от нашата група да се мотае наоколо и да снима. Викам си, ще тръгна след тях, може пък да видя нещо интересно. Така и стана. Стигнахме до едни стъпала, над които имаше панорамна площадка, на която се беше събрал много народ. Я, да видим какво има там.

Качвам се по стъпалата и пред мен се разкрива страхотна панорама. Реката долу, в ниското. Един голям мост над нея. Някаква сцена от другата страна на реката, където по-късно може би ще има нещо интересно, едни зелени морави, по които налягали морни туристи и местна младеж. Свободното ни време свърши. Толкова позволява тази програма. Отивам при автобуса и от там в хотела. Той не беше много далеч от центъра. Казва се хотел АХАТ:

Achat Hotel Dresden

www.achat-hotels.com/de/hotel/dresden или

през booking.com: http://www.booking.com/hotel/de/achdresdenat.html

Настаняваме се. И вече мога да ходя на където си искам. Вземам карта на града от рецепцията, означават ми къде е хотела, поглеждам в таблета на къде е центъра, набелязвам си едно интересно място и поглеждам, че то е на почти 5 км по-нататък – по булеварда със заведения в посока към центъра. Ами да тръгваме. Голям град, непознат, за първи път се разхождам в него. Имам време до утре сутринта да се мотам, да се губя и да се намирам.

Поглеждам пред хотела – имало велосипеди под наем. Я да си взема един. Питам на рецепцията. Има цена за два часа ( което ми е малко) и цена за повече време (покриващо престоя ми – цената му е 10 евро). Давам ги. Дават ми едно картонче с код, за отключване и заключване на велосипеда. Тръгвам. Велосипеда си има кошничка отпред, слагам си торбата в нея и ставам част от трафика. На рамката на велосипеда е изписан интернет адреса на хотела – което ме превръща в безплатна и подвижна реклама на хотела (което е добре за хотела) и в същото време показва на другите, че не съм от този град (щом съм гост на този хотел), което не е добре за мен – страхувах се да не ми го откраднат.

Защо ли е този страх на българина навсякъде по света, където живеят нормални хора, да не му откраднат нещо. Та дори и да се загубя, достатъчно е да покажа името на хотела на рамката на велосипеда, за да ме ориентират.

Тръгвам по велоалеите на града, помня през къде минавам, гледам си и картата, която ми дадоха на рецепцията – по моста над ЖП линията, покрай

общината (Rathaus)

наляво, после по още един мост, под който минава реката, после по един булевард, по който минават трамваи.

Минах покрай два фонтана, които са напълно еднакви и са разположени от двете страни на пътя по който минавам – един срещу друг ( по тях после се ориентирам – трябва да мина между тях…) и вече по булеварда само направо, докъдето ми е интересно. Стигнах до една пряка с няколко заведения. Търсих една определена улица, защото знам, че там има една интересна сауна… Обясниха ми с ръкомахане на къде е, дадоха ми една по-подробна карта – младежа ми обясни и ми я пъхна в кошницата на велосипеда…

Лошото е, че на велосипеда му е трудно да върви по павираните улици, подскача, тресе. И така около час, каране, лутане, разглеждане. После на връщане по средата на пътя, близо до площада се отклоних по една осветена пешеходна алея, минах и натам, после обратно. Малко по-натам се спрях да пия кафе… Наближава полунощ. Интересно ми е. Не ми се тръгва. Така мога да почувствам и усетя амосферата и да бъда част от живота в големия град. Прибирам се в хотела, оставям велосипеда и картата с кода на рецепцията. Там персонала вече се е сменил и ми искат пари за велосипеда…

Опитвам се да обясня, че вече съм платил, преди да го взема на момичето, което ми даде велосипеда. И започна едно ръкомахане, едно сричане на чуждата реч. Но накрая се разбрахме. Младежа на рецепцията да е благодарен, че съм върнал велосипеда… Всичко е наред. Време е за сън.

Ден 14

Дрезден – Будапеща

Днес прехода ни е около 700 км, доста дълъг. По пътя имаше малко задръстване. Общо взето през последните три дена всеки ден попадахме на задръстване – по магистралите на няколко места са се блъскали леко коли, което блокира и затруднява трафика. Пристигат полиции, линейка, пробиват си път… Някои коли се опитват да се измъкнат напред по аварийната лента, блокират и нея… По-натам се оказва, че пътя от две ленти, минава в една, или от три в две, заради ремонти. С няколко почивки и малко повече късмет в трафика, към 18:30 ч, вече сме в Будапеща. Имаме да разглеждаме хълма Гелерт и Рибните кули. Това вече съм го гледал при предишно пътуване. По това време някои улици в града бяха блокирани от полиция. В началото не знаехме какво се случва, но после се оказа, че имало съботен маратон. Събота вечерта, голям град, оживено навсякъде. Едвам се промъкнахме горе до хълма, разгледахме, имахме малко свободно време. Разгледах и Будапеща от там, с бинокъла. Прибираме се към хотела, който се оказа недалеч от една от гарите ( тази, която е близо до улица Ракоци – Rakoczi ut). Точно срещу хотела има полицейско управление.

GREEN HOTEL ( Kerepesi ut. 34)

www.greenhotelbudapest.com или

през booking.com: http://www.booking.com/hotel/hu/green-budapest.html

Настаняваме се и отиваме да похапнем в едно от малките ресторантчета за бърза храна около хотела. Форинти нямам. Имам 50 евро на банкнота – не ми се даваха за две – три евро вечеря, защото рестото ще е във форинти – много форинти ще ми станат. Плащам с дебитна карта тук, както и на следващите места, където ще харча пари, защото нямам форинти. Похапвам си вкусна храна – малко месо, малко картофки и малко салата – за 2 – 3 евро. Време е да се разходим из големият град след 21 ч… Да видим този път къде ще отидем.

Тръгвам в посока към гарата (по пътя, по който дойдохме). Запомних къде се намира хотела – една зелена светеща реклама на хотела се вижда от много далече. Пресичам, защото крайната ми цел ще е някъде по булевард Ракоци. Отминах няколко светофара, когато стигнах до един участък от пътя в ремонт. И не мога да продължа, без да пресека отново. Само че тук светофари няма. Не ми се връщаше до тези, които отминах.

Огледах се – трафикът е голям, не мога да пресека направо. Стоях, гледах, чаках… Накрая успях да се промъкна от другата страна. Минавам по един железен мост, после покрай гарата. Там пак пресичам, вървя още малко (от хотела поне час вървя в едната посока, без да се отклонявам много от булеварда. Магазини, заведения, кафенета, ресторанти, младежи насядали из паркове, по кафенетата. Пищят полиции, линейки… В големите градове винаги има работа за тях. Разходих се по Ракоци и нейните пресечки – седях, разглеждах. Наближава полунощ. Прибирам се… По пътя към хотела вървя много бързо, без да се оглеждам. Не нося нищо – само таблета с навигацията. Разни пияни младежи, разпуснати каки, спящи на кашони бездомници…

Прибирам се. Полунощ е минало, време е за сън.

Ден 15

Будапеща – София

Ставаме рано. Обещаха ни закуска в 7 ч сутринта… Но възникнало недоразумение ( един човек от персонала на кухнята не дошъл навреме на работа) и се забавили с приготвянето на закуската. Пуснаха ни към 7:15 ч. Следва бърза закуска ( безвкусна при това – почти нищо не си харесах), само едни саламчета с 2 – 3 филийки хляб – нито кафето ми хареса, нито маслата, нито сладкишите. Тръгваме в 8 ч. Следва цял ден скучен преход по пътя към София.

На първата почивка се засякохме с друг български автобус на същият туроператор. Загледах се в туристите там… Дали пък няма да видя някой познат… Те туристите са едни и същи и всяка година пътуват… Безкрайно голямо беше учудването ми, когато наистина видях един младеж… С него бяхме в една група, когато ходих в Словения през май тази година… Същият този младеж видях и в София в деня, в който пристигнах преди 16 дена… . Ха , викам, добра среща отново зад граница… Той се изненада… Заговорихме се – ходили в Прибалтика – Варшава – Санкт Петербург – Хелзинки – Талин – … Погледнах програмата на този туроператор после и се оказа, че дори сме били в един и същи ден в Хелзинки – ние за малко, те за цял ден с нощувка. Тяхното плаване било само Хелзинки – Талин…

На следващата почивка пак спряхме по едно и също време на едно и също място с тях. А когато му разказах за нашето плаване и кораб (техният бил друг), той се хвана за главата. Та такива работи… След Белград вече ни стана много уморено. По нататък през тунелите , преди границата започна едно бързо препускане поне с 80 – 90 км/ч, беше ми много страшно. Надвечер сме на границата. Трафика беше голям. Попаднахме точно на смяната на митничарите. Поне 40 минути, никой не пожела да започне работа. Чакащите започнаха нервно да бибиткат. Пред нас имаше 7 – 8 автобуса. Отделно от тях имаше доста пешеходно преминаващи гастарбайтери, много страшно изглеждащи, мръсни, разпуснати…

Тук накрая бих искал да добавя нещата, които пропуснах – места за похапване, пиене и гледане. Хубаво е когато човек знае повече неща за местата, към които е тръгнал на път. Интернет сайтове.

• Около Берген
  • Берген – място за похапване – бързо приготвена на място храна до яхтеното пристанище: http://bergen – pizza.com/index.html
  • Fjord cruise city Sightseeing www.rodne.no

• В Хелзинки: www.churchesofhelsinki. fi
• Копенхаген – църквата със спираловидните стълби към върха: frelsers kirke copenhagen
• Норвегия:
  • www.norwegian.no
  • www.wideroe.no
  • www.sas.no
  • www.colorline.com
  • www.dfds.no
  • www.fjordline.com
  • www.stenaline.no
  • www.norled.no
  • www.ruteinfo.net
  • www.vangsgaarden.no
• Будапеща
  • бус сити тур: www.BIGBUSTOURS.com
  • Шопинг център: CENTRAL MARKET HALL: www.piaconline.hu
  • Нощен живот в Будапеща: www.hummusbar.hu
  • Термални бани в Будапеща: HISTORICAL THERMAL BATHS: www.spabudapest.hu
  • 72 h BUDAPEST CARD THE OFFICIAL CITY CARD: www.budapest – card.com

И тук вече наистина е краят

Край

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Продукти за 4 порции:
За риба:
4 едри филета херинга
1 лимон
1ч.л. сол
3с.л. олио
1к.ч. шампанско
1с.л. естрагон

За задушен ориз:
1ч.ч. ориз
щипка сол
2с.л. зехтин
1 зърно черен пипер

Приготвяне:
Представям семпла рецепта за предстоящия празник Игнажден, който дава начало на Коледните чествания. На този ден трапезата трябва да бъде постна. Допустимо е да се поднесе риба. Изборът ми е херинга, защото семейството ми я харесва печена на скара. Преди изпека филетата, си ги мариновам. В купичка наливам зехтин, изцеден лимонов сок и шампанско. Добавям сол и сух естрагон. Разбивам с бъркалка до хомогенност. Поставям рибните филета в тава. Поливам с маринатата. Покривам с фолио и оставям за няколко часа в хладилник. Ориза накисвам във вода. Отцеждам и прехвърлям в тенджера. Наливам две чаени чаши вода. Похлупвам и варя на кротък огън, четиридесет минути. После отхлупвам, за да поръся сол и пускам едно зърно черен пипер. Оставям да ври под капак, докато се изпари течността. Накрая добавям зехтина и изключвам. Намазвам дъното на оребрен тиган с мазнина. Поставям съда на топлия котлон. Изваждам маринованите филета херинга. Запичам на тигана и от двете страни. Поднасям гриловано рибно филе, със задушен ориз. Останалите блюда на празничната трапеза са питка, печена тиква, туршия и варено жито.

see how to make:   Templates to print:  see more:

Още не е заглъхнало ехото от фанфарите на гербаджийските победи на местните избори и заложените местни мини, наследени от предишните неспирни успехи на популистката партия, една по една гърмят. Но смее ли някой да се обади срещу толкова категорични победители? Нали победителите не ги съ(р)дят!

 

Пазителката на съветските светини в София Йорданка Фандъкова я издигнаха почти на висотата на МОЧА като „политик на годината” заради големия й изборен успех. Как да се „заяде” човек с толкова извисена победителка за някакви дреболии и неразбории около постоянните некачествени ремонти? Само турският официоз „Сабах” си позволи да напише, че столицата ни приличала на занемарен турски град от средата на 70-те години – „меко казано”. Явно турските медии няма да се борят тук за рекламни кампании с европейски пари, за ефекта от които турският официоз се чуди, питайки защо не се вижда той в София. Пък и официозът им може да си позволи да каже някоя истина за комшията, за да компенсира факта, че над бащино му огнище вилнее цензура, на каквато и Путин почти може да завиди.

 

Избирателите обаче възложиха обществената си поръчка за управление на гербаджиите именно в големите градове. Като Пловдив, където от вчера са въведени „умни светофари”, довели до безумни задръствания. Това се видя снощи от беглите телевизионни репортажи от бъдещата културна столица на Европа, доминирана от съветския надзирател „Альоша”, в който местният гербаджийски шеф Тотев се кълне като езичник в наследствен тотем. „Тотев-тотем” е втори по мащаб и важност приоритет в съветско-руския стремеж България да не напуска съветския ковчег по отношение на наложената й окупационна символика..

В Бургас пък, където гербаджиите също са Болшинство, местната управа не само също зорко пази съветското наследство, но и го „освежава” на площад „Тройката” с ремонти за хиляди левове от данъкоплатците. Нали символиката на окупацията от братушките, които имат особено голям апетит към тази част от България, трябва зорко да се пази- като зеницата на окото, както беше завещал съветският ни вожд Георги Димитров по отношение на вечната дружба с покойния СССР.

 

Гербаджийската руска тройка в трите града има с какво да се похвали обаче и във Варна не само на полето на съветската чест, която защитава с нокти и зъби ( които уж липсвали на властта, според Путин). Варна попадна в световните новини с една „иновация” в стил „премиер рита мачле по време на решаващо гласуване в парламента”. Местните победители прославят управлението си с велоалеи, каквито можете да видите само в руските сайтове за забавление, регистриращи разни абсурди във Великата страна.

 

В сайта на в. „Дневник” ( http://www.dnevnik.bg/photos/2015/12/18/2665043_fotogaleriia_absurdut_na_varnenskite_veloalei/) можете да се посмеете и вие- ако не ви се плаче от тъжната илюстрация на нашата герберизация, част от мутиращата съветизация в една уж евроатлантическа демокрация.

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Публикувам резюмето от статия на руския политолог Мария Снеговая, поместено в Клуб Z в превод от БГНЕС. В статията България буквално се дава като пример за автократична мафиотска държава.

 

Препечатвам това резюме, в което основателно е акцентирано върху частта, свързана с България, не за друго, а именно заради авторството на текста. Точно то е многозначително. Иначе си знаем ( между нас, пишещите и четящите в свободното пространство на интернет) онова, което Мария Снеговая казва.

 

Забележително е, че подобен текст няма да прочетете в българските медии- дори и в онези, които си позволяват да критикуват властта. А и на Запад не ни обръщат особено внимание в подобен дух- нали сами се обявяваме за малки и незначителни, защо да будят от този удобен сън едно джудже, което няма нищо против московската Снежанка да му яде от паничката, докато не му дреме?

 

Защо западният принц да ни целува и буди\буни с отровни разкрития и да си нарушава удобството на брака ни по сметка, който явно предвижда принцът да си затваря очите, докато си налягаме парцалите?

 

Автоцензурата у нас (само)забранява оценките от подобен характер ( за мафиотския характер на управлението)„без доказателства”. Това е удобно извинение за масовото хъркане в средствата ни за масово премълчаване на истината.

 

Особеното на текста е в това, че е писан от представител(ка) на онази млада, мислеща част от руското интелектуално малцинство, което не се кланя на Кремъл, изповядва очевидно либерални ценности ( о, какъв ужас за борците срещу либерализма и у нас) и има признанието на американската академична общност в Харвард, където прави научна кариера. Две в едно, руско-американска оценка за милата ни родна сценка!

 

Един поглед „по диагонала” на оригинала на статията на Мария Снеговая , поместена на руски във „Ведомости”, показва, че не става дума за типично руска гледна точка ( още по-малко за стандартно официозно мнение), която по правило щади автократизма на Борисов.

 

Ако има някакви епизодични заяждания в Русия с нашия премиер, то те са на основата на това, че е беззъб пред Запада. В Москва се дразнят, че не се подмазва само на Кремъл. Но никога в руските критики няма да намерите упреци към автократичния характер на властта в България, а още по-малко за връзките й с мафията. В килията на обесения ( руски народ) за въже не се говори.

 

Ето защо е прелюбопитно да се види, как млада представителка на руския прозападен елит, отричащ глупостите на Кремъл за т.н. „трети път”, казва на висок глас онова, което премълчават практически всички външни фактори- включително западните политици, за които стабилността на борисовата България като управляем , макар и обезвреден откъм самостоятелно мислене (не много умен) снаряд, е приоритет пред честта и достойнството на българския народ, поставени под съмнение от западната подкрепа за един откровен популист и съмнителен демократ с лицемерна поза между Запада и Русия, като Борисов.

 

Очаквам след тази моя оценка да бъде преквалифициран от „русофоб” на „българофоб” и „западномразец”. За което благодаря предварително- шизофренията на моите гонители ме ласкае, че съм на прав път.

 

https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2015/12/17/621317-zakon-pravyaschego-vmesto-prava-zakona

 

“Ведомости”: България е страна на мафията

Приватизирана форма на паразитна държава, която зависи от волята на един човек

Клуб Z

МАРИЯ СНЕГОВАЯ,

“ВЕДОМОСТИ”

България е сред страните, които се определят като държава на мафията. Това е нов тип авторитарни режими, който е особено характерен за бившите комунистически страни в Източна Европа.

Феноменът на държава на мафията в политическата наука не е нов. Той е изучен от Мозес Наим. Според него благодарение на новите технологии през последните две десетилетия криминалните групи са излезли извън границите на своите традиционни дейности и са започнали активно да проникват в политическите структури на страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Бирма и Венецуела. Националните интереси на тази страни в крайна сметка се оказаха напълно преплетени с интересите на организираната престъпност.

Унгарският политолог Балинт Мадяр написа цяла книга за основните черти на управляващия елит на държавата на мафията. Според него отличителната й черта е семейният характер на системообразуващите компании. Мафията предпочита да организира своя бизнес на семеен принцип, защото кръвните връзки осигуряват лоялност и доверие в рамките на системата. Бизнесът се развива както от членовете на „семейството“, така и от представители на политическия елит, приети в „семейството“ благодарение на съществуващата система от връзки. Най-често подобни компании се срещат в строителния бизнес. Те процъфтяват за сметка на изгодни държавни поръчки и държавни капиталовложения, отбелязва политологът.

За държавата на мафията са характерни още паралелната концентрация на политическа власт и основните икономически активи в ръцете на едни и същи лица. В държавата на мафията частните интереси подменят интересите на обществото не от време на време, а постоянно и систематично.

Практически няма област в тази държава, която да не е подчинена на укрепването на властта и обогатяването. Държавата на мафията е приватизирана форма на паразитната държава. За повишаването на благоденствието на определена политическа и финансова група системата активно се бори с независимото натрупване на финансови ресурси, национализира ги, но в полза на отделни индивиди, а не на страната като цяло.

В държавата на мафията ролята на политическите институции се обезценява, техните функции се подменят от волевите решения на държавния глава, който е в ролята на фактическия собственик на държавата. Правото по закон се подменя от „закона на властимащия“.

—-

Мария Снеговая е докторант по политология в Колумбийския университет. Анализа й, публикуван във „Ведомости“, препечатваме от БГНЕС.

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Всички познаваме Мечо Пух - който живее в Голямата гора и е приятел с Прасчо, Ийори, Кенга и другите.п Освен това е Хух любимото мече на Кристофър Робин, и на Кристофър Робин всъщност му разказват приказките за Пух - ако помните. Но не знаете, че много много преди чудния филм на Уолт Дисни за Мечо Пух, във Великобритания живее едно истинско момче наречено Кристофър Робин Милн. За първия му рожден ден му подаряват плюшено мече, което той първо нарича Едуард, а после - Мечо Пух, и така го обиква, че през цялото си детство си играе с него и приятелите му животни.

А таткото на Кристофър Робин е писател (Александър Алан Милн) и веднъж заедно с художника Ърнст Шепард им хрумва идеята, че от Мечо и приятелите му става великолепна приказка. Така се появява любимият ни "Мечо Пух". А това са истинските плюшени играчки на Кристофър Робин Милн, които сега ги излагат в Ню Йоркската публична библиотека. За мен удивителното е, че още преди да ги видя, горе долу така си ги представях :-)